Едема означаваше Земя, предстояща в служение пред Бога в своето девствено състояние, неосквернена в първия си образ като създание в Правда! Но след падението й в грях тя сочеше като втори образ на Израилевата земя Палестина със скинията и храма Соломонов сред нея. Градината райска сред Едем в своя първи девствен образ сочи на създание в Правда и изкупено, но във втория си образ на грехопадение тя сочеше на скинията сред земята, а по-късно на храма Соломонов. Украсената вече Земя с флора и фауна представяше всякакъв вид флора, красна, приятна, привлекателна за гледане и добра за ядене и свидетелстваше, че е необходима за продължение на живота на плътта. Сред Рая бе Дървото на живота и Дървото за познаване добро и зло и те сочеха на двояката цел, с която бе създаден Едемският рай! Флора бе създадена да храни плътта, да насища стомаха, сочещ на плътския механизъм на човека, който обработва соковете за плътския живот.
Но Дървото на живота със своето наименование ясно сочи на това, че то бе предназначено да поддържа духа и свидетелстваше за един друг втори живот, който е необходим за човека, а именно духовния живот.
Става ясно, че Раят е уреден да служи на човека в две страни на неговия духовен и физически плътски живот.
Дървото на познание добро и зло имаше друго предназначение. Заповядано бе на човека да не се докосва до неговите плодове и то бе мерилото сред Рая, поддържащо равновесие всред Рая в отношението на Твореца и създанието Негово. От изказаната заповед за недокосване и последствията от нарушението й ни става ясно какъв характер има то или какъв произход има!
То само свидетелстваше за себе си – Дърво за познаване добро и зло – мярката, Закона който сочи на греха и Правдата. И тъй това Дърво за познаване добро и зло е Законът Божий сред Едемския рай, създаден по образ и подобие на небесния дом – оригиналният образ в небето. Като Дърво на познаване добро и зло е Божият Закон, който като мерило разделя доброто от злото. И тъй, щом Дървото на познаване добро и зло – Законът се намира в Рая, то и Дървото на живота сред него сочеше на Христа – живота наш, а Едем сочеше на изкупената след грехопадение Земя с дома Божий – Рая, и сред него – Отца като Законодател със Закон на правда и Христа, създаден по образ и подобие Божие.
Едем в своя първи образ сочеше на Новата Земя. А след грехопадение показа на пустинята със скинията и огнения стълб, който откриваше Дървото на живота. А Дървото на познание добро и зло след грехопадението сред планета Земя прие нов образ на Синай като две скрижали – двете каменни плочи с десет заповеди Божии, написани с Божия пръст. Синай със Закона, връчен в ръката на Мойсея, е вторият образ на Дървото на познание добро и зло, който бе внесен в скинията и поставен в ковчега на Завета. Скинията зае мястото на Рая, който като Макет сочеше на първата скиния, а след това на Соломоновия храм – два образа на Едемския рай. След грехопадението първият (образ) е скинията, а вторият – Соломоновият храм, който пък като Сянка сочеше на църквата Божия след изкупление или духовната Всемирна Христова църква с Дървото на познание добро и зло – Закона Божий сред нея. Дървото на живота – сам Христа бе чрез приноса Си кръвен изявен сред храма. Тъй Макетният план сочеше в Начинание на изкупителното дяло след едно страшно нарушение и падение.
А от Едем изтичаше река, за да напоява Рая и след това се разклоняваше на четири течения – четири реки. Едем сочи на Земята, а Раят сред него е домът Божий с явения Закон сред него и Христа като Дърво на живота. Но Реката на живота, напояваща Рая, необходима и за дървята, тя сочеше на третия фактор, необходим за флора и човек. Това е Святия Божи Дух като река на живота духовен, но след грехопадението тя, Реката на живота, сочеща Дух Святи, се разделяше на четири реки и обикаляше Земята, сочещи на службите на Дух Святи сред Земята. Те откриваха бъдещото разклонение чрез свидетелствени съдби на дялото на Святия Дух, което щеше да се разнесе над цялата Земя в четири течения.
Макетният план се откриваше в два образа в девствеността на Земята при Създание в Правда, а след съгрешение в Скончание чрез Съд и Правда в изкупление. Той сочеше още на развитието човешко – плътско – физическо – скинично и духовно – храмово като река на живот сред Земя или развитието на самата Земя – човекът в плът, взет от нея.
След грехопадението на Адам и Ева и изгонването им от Рая Едемски, ние срещаме Рая, оформен в нов образ сред Земята! Едем след грехопадението сочеше на употребяемата Израилева земя – Палестина (като земя на обещание, в която тече мляко и мед). Сред нея намираме отново Дървото на познаване добро и зло – Закона морален, даден на Мойсея на Синайската планина, изразен – записан на две каменни плочи с десет заповеди сред скиничния свещен живот, по-късно в ковчега Божий настанен и внесен в Соломоновия храм. И ето Раят се явява в своя нов образ – скиния със Закона, сочещ на доброто и злото. Но Дървото на живота се яви сред скинията като Закон на жертвоприношение за грях в строго церемониално изпълнение. Законът за жертвите кръвни сочеше на Израиля пътя, по който ще се яви избавление, ще се дари живот по милост Божия. И тоз Закон за жертвите застана отдясно на Закона за познание добро и зло! Дървото на живота като въртящ се огнен меч откриваме сред първия народ Божий в огненото Слово Божие, дадено на пророците, пратеници Божии като огнен въртящ се меч, който пази – предупреждава и бди за пътя към живота. Въртящият се меч като живо Божие Слово зае мястото между Бога и народа в ходатайствена служба.
Това е Светлината за първия образ на Рая след съгрешението сред първия народ Божий, но след второто грехопадение или след Израилевото съгрешение ние срещаме Дървото на живота – сам Христа – Месия на върха Голготски, разпнат на кръст от първия народ Божий. Но след това велико събитие и след тежкото грехопадение на първия стар Израилев народ, Раят със своята девствена уредба се явява във втория си образ! Дървото на живота се явява чрез реката на живота – Дух Святи като кръвен принос на Христа с меча свещен на Дух Святи – Словото Божие живо, продължило сред църквата Христова като втори образ на Рая – духовен, открит като път за спасение и изкупление за вечността. Тъй Дървото на живота след съгрешението на стар Израил се явява в дома Божий като цена на изкупление. А в Дървото на познаване добро и зло след първото съгрешение на Синай е представен закон на правда в познание на добро и зло.
Но Реката на живота се явява и напоява Рая Едемски в Скончание чрез Святия Дух Божий в неръкотворния олтар на служение – храма на Святия Дух в скинията неръкотворна – човека, създаден по образ и подобие на олтар на служение и чрез четири разклонения пази и приготвя пътя на живота духовен сред Земята.
Великата милост Божия е била тайна Божия досега, но чрез ”въртящия се огнен меч“ – Слово на Дух Святи, Реката на живота на благодатта, напояваща неръкотворния олтар, осветява и вмъдрява сърцата. И според Даниил 12:4 явява се мъдростта в последното време, четвърто – като Река на живот в скончание на Плана, когато ще се прибере в Рая Едемски, в новоизкупена земя, под Ново небе.
Тъй след изкупление в четвъртата фаза на развитие на Плана, Раят Божий се явява в самия човек, създаден по образ и подобие Божие като скиния неръкотворна – един Едемски къс земя с градината на Рая – царство Божие в човека.
А Дървото на познание добро и зло е сред човека – десет заповеди Божии, записани на плочите сърдечни – разума, осеняван от Святия Божий Дух в Слава Божия. (Самият човек се явява като един малък къс Земя и сред нея е устроен Раят – скинията е поместена като неръкотворен шатър Божий.)
Забележка: След Съд на правда в небето се явява изкуплението чрез кръвния принос на Христа. Тогава именно се явява Същината в изпълнение на Едемския макетен план и царството Божие се настанява в самия съсъд на Святия Дух – човека като скиния неръкотворна по образ и подобие Божие, която се осенява от Славата Божия! В такъв човек като съсъд е настанало царството Божие и всред него е настанен Едемският рай. Човекът се явява като къс земя и в нея – градината райска чрез Святия Божи Дух. Но независимо от всичко това, пак чрез човека се води и духовната борба като войн, подвластен на своя Вожд чрез Дух Святи, до деня на новоявление в самия Едемски Рай – дома Божий на вечността. Амин! Раят се явява в новоизкупена Земя под Ново небе в реална Същина, сред нея – сам Христа с войнствения Си антураж като охрана, стена нова на Новия Ерусалим.
Битие втора глава, девети и десети стих
Едемският рай
След като създаде всичко, Бог създаде и човека и го настани в Рай Едемски. Съвъшеното устройство и уредба на човешкия живот говореше за великата любов и милост Божия спрямо човека. А отношенията между човека и Бога потвърждаваха необятната любов Божия, изявила Творческата Мощ на Твореца на съвършената Негова творба. Едемският рай Божий е израз на могъща мъдрост Божия над Земя. Особено чрез Дървото на живота сред Рая Всемогъщият Творец се изявява, че животът сред Рая – това е едно само дърво. Но нима не беше Бог вдъхнал жизнено дихание в ноздрите на Своето висше създание човек? Могъщият Създател, Който създаваше, знаеше началото, развоя и края в скончание на Своята висша могъща творба човека сред планета Земя. Още преди неговото създаване Бог бе създал и с мъдрост велика устроил, по строг план, Едемския рай и с всички необходимости снабдил като Макетен план на един дом Божий, всред който поставя човека. Извън живия човек, всред Рая, е Дървото на живота. Фактите говорят за съдбите Божии, че в Правда на създание в живота винаги ще е Дървото на живота сред дома Божий, както свидетелстваше за това и Раят Божий. Но след падение в грях човекът изгубва, без връзка, изгонен от Рай Едемски в неговия девствен образ, но Раят приема втори образ за падналия човек сред дома Божий като обещан Рай сред Земята.
Но след изкупление ние ще се явим и ще продължим живота свой сред Рая като новоизкупена Земя под Ново небе. А кое беше свидетелството на Дървото на живота – дали родовата линия на спасение или самият живот? Да. Това свидетелство е сам животът в Правда – Христа като дърво сред Рая – дома Божий. Но сред Рая е и Дървото на познание добро и зло, от чиито плодове човеку бе забранено да яде. Кое беше то? Кой е силата могъща сред Земята като Едем, която разкрива тайната, що е зло и що е добро? 0, това е ”Дървото на Закона в Правда с плодове – заповеди”, което бе забранено за посегателство, защото който откъсне само един плод, той се явява като нарушител на целия Закон Божий (Матея 5:19) и е повинен за нарушението пред целия Закон. Ние познаваме само един закон (Закона морален – царски), който като детеводител ни води до познание на добро и зло. Тая голяма милост на мъдрия Творец като свидетелство изявяваше още съдбите на двата духовни двигателя на живота – Закон и Дух, и борбата между тях като добро и зло.
Дървото на живота е сам Христа, а Дървото на познание добро и зло е съвършеният и свят в правда Закон Божий, който щеше да остане в живота на човека сред дома Божий като Дърво на познание добро и зло сред Едемския рай сред Земята. А заповедта на Твореца сочеше какъв характер има дървото на познание добро и зло. Защо не биваше да ядат от неговите плодове? Създаден човекът в Правда, осветен от святото Творцуво присъствие, той нямаше нужда от него. А съществуването му сред Рая държеше в респект Божието създание и му осигуряваше живот в правда чрез покорство и послушание като мярка за изпитание на творението във вярност към Твореца.
След Едемския рай и изгонването на човека от него Дървото на познание добро и зло се явява на Синай в потвърждение на Божието намерение да бъде то мерило за Правда и неправда сред Божия дом. И като две каменни плочи, свидетелство на каменните сърца, които притежаваха човеците на греха, Законът като свидетел остана сред народа Божий, в дома Божий, който след грехопадение беше вторият образ на Рая сред Израилевите племена (като скиния) сред скинията и изявяваше Божията воля. Чрез Закона Всемогъщият Творец щеше да се явява в славата Своя на човека сред народа свой (чрез Свои избрани блюда, които като Сянка сочеха на реалната Същина) – неразривната връзка с Дървото на живота, издигнато на Голгота – сам Месия – Христа, Който изпълни волята Божия чрез покорство и послушание на целия Закон със заповедите (плодовете на дървото) за всички човеци – Божии създания. И Христа продължава живота в Правда, или връща го такъв, какъвто му е даден в Едема, като застава между човека и Бога като Ходатай в Правда чрез кръвния Свой принос, КРЪВТА, която е животът в Правда, поставила нови основи на Рая Божий сред Земята. И човекът, който с вяра погледне към Дървото на живота – Христа, да намери спасение – вечен живот (Йоана 3:16, 17) чрез кръвта, която го изкупва от греха.
Но след борба църквата в чин ”Рай Божий“ приема нов образ и сред него като Платформена вест, мярка застава символът на Завета Христов като причастие, за да има човек дял с Дървото на живота – Христа, Който общува с Дух и Истина с човека. Тъй не изчезна Раят Едемски, но се видоизмени според изпълнение и осъществяване Плана за спасение, навлезе в живота на грешника човек, и продължи в единство чрез Духа Божий в него. Тъй както Всемогъщата Троица се явява в Троен Лик сред Земята, така Нейната воля се изпълнява според развоя на Спасителния план в съответната ера в живoта на човека, по образ и подобие в Две ерни времена. Но в Скончание Бог чрез Третия Свой Лик – Дух Святи се скрива в ”Царството Божие” сред неръкотворната скиния – човек. И според изявлението на Троицата Свята в Троен Лик- Бог Отец, Син и Дух Святи се откриват в Две ерни времена на Сянка и Същина и Трето – духовно изпълнение на служение пред Всемогъщия Престол, или Спасителния план се разгръща в осъществяване волята Божия в три фази на развитие:
1) Първа фаза на скинично служение – церемониално служение и неговото реално приложение.
2) Втора фаза на служение с духовна основа с Платформена вест – причастие, за да има дял човекът с Христа.
З) И трета фаза на изпълнение на Съда велик според Откровението в реална Същина на служение на Дух Святи пред Съда велик – Гласа, въвеждащ в служба на употребление неръкотворната скиния на служение човека – коронната победа на възцаряване Святия Божи Дух в скинията неръкотворна. По подобие на Сянката явява се Славата Божия или платформеното духовно служение, по подобие на основата апостолска (Ранния Дъжд) сред строежа, а в Скончание се излива Късният Дъжд на приключване земните съдби чрез Съд в употребление на почетните блюда пред Върховния Съд велик чрез сила Божия в победа на Святия Божи Дух.
Или в Скончание се явява в царство на увенчаваща се победа Третият Лик на Троицата Свята в пълнота на Слава, осеняваща човека – Гласът Божий чрез Святия Дух, по подобие на Макета в сътворението сред Рая Божий А първоерната скиния чрез Съд велик в правда се оправдава чрез Правдата на Христа като Дърво на живота пред Закона в Съда – като Дърво на познание добро и зло и ги въвежда в новоизкупения Рай (Новата Земя). А чрез кръвния принос ги изкупва завсегда сам Христа, Който е животът вечен. Гласът Божий се явява в триерно изпълнение на служение като Слава Божия над скинията чрез Мойсея и пророците Самуил и Илия. Второто явление на Гласа Божий е чрез изливането на Святия Дух в новоерно изпълнение на кръщение и запечатване сърдечния олтар. Но в Скончание чрез Съда велик сам Отец осенява съсъда чрез Святия Дух в извеждане от греха и въвеждане в изкупление, приемане на решенията съдебни при приключване на Процеса съдебен – Високия съдебен вик в сила на Дух Святи в подвиг велик. АМИН!
Битие втора глава, десети стих
А от Едем изтичаше река, за да напоява Рая. Това Слово изявява третия двигател сред (Рая) Земята, който сочеше на Третия образ на Троицата Свята или на времето на действие на Святия Дух. От къде изтичаше Реката на живота според Словото Божие? Таз река, определена да напоява Рая – дома Божий, извираше от Божия Престол. Тази толкова ценна необходимост – водата за живота изтичаше от благодатния Престол на Бога и сочеше на милостта Божия като трети двигател сред Едема – благодатта Божия сред Църквата новоерна. А в третата фаза на приключване Спасителния план тя е благословението Едемско над Ева – църквата. То е благодатното късно оросение чрез Святия Божи Дух, съдебното разрешение в изкупление над народа Божий в действие на Третия Образ на Бога, изявен сред Рая като Река на живота. Това изявление е велико Божие дяло на милост Божия в изкупление над целокупност земна, която като Светлина на озарение трябваше да мине сред църквата Божия на Земята – то е служението, чрез което щеше да мине земното население като Божие творение до връщането му отново в Рая Едемски на Нова земя, под Ново небе.
Съвсем ясно откриваме три явления, действащи над Божието творение като уредба на Рая и силно подчертано е, че третото явление – реката е явена в едно могъщо единство и след това се разделяше на четири течения, които обикалят Земята, сочещи на благодатта Божия сред Земята във времената. Но в Скончание ние отново ги виждаме, свързани сред дома Божий като четири течения или като четири учения за духовния живот чрез предупреждението на Словото Божие, Откровение 14:6-12, Откр. 18:1-4. И пак се събират в едно могъщо единство във време на Съда, чрез който се явяват и съдбите на изкуплението. Те пак предупреждават и напояват Рая Божий, и продължават в живот духовен за вечността, необходими и свързани в живота на човека сред Земята, и изхождат от Рая Едемски. И като върховни Божии съдби, съдебните решения се явяват като Знаме на победа райска сред дома Господен над цялата Земя, предназначени да я озарят като светли лъчи за спасяващата се душа, като приключващи борбата стражи сред войската.
БИТИЕ ВТОРА ГЛАВА, ОСЕМНАДЕСЕТИ СТИХ ХВЪРЛЯ СВЕТЛИНА ВЪРХУ БОЖИЯТА ПРОМИСЪЛ ЗА ЧОВЕКА
БИТИЕ ВТОРА ГЛАВА, ОСЕМНАДЕСЕТИ СТИХ
”Не е добре човекът да бъде сам”. Адам наистина е създаден сам. Пред него минаваха Божиите творби и той ги наименуваше с имената им. Но помощник и другар за него не се намери между животинския свят. Колко голяма Светлина хвърля Макетното слово върху изпълнението в Същината! Първият период беше за Адам да работи и кръщава, но във втория период се явява Ева – кост от неговата кост като свидетелствена съдба за времето, в което Христа щеше да бъде сам и щеше да се изяви чрез кръщението, но след това се явява и църквата Христова. В старозаветното скинично изпълнение сред стария Израилев народ Христа беше сам. Чрез скиничното служение в жертви и постановления се посочваше на Христа и Неговата жертва на Голгота, подобно на Адам, на когото се взема кост – част от плътта, за да се яви Ева. О, велика мъдрост Божия при тоз велик акт на сътворение на Ева – църквата Христова! Когато Израил посегна на Христа и се отне живота Му земен – кръвта – живота, роди се ”Ева” – църквата, в кървавите капки на Христовите съдби. Христос даде земния Си живот, за да се роди църквата Негова.
Наистина ”реброто” сочеше, че Бог взе част от Неговото тяло, която попълва с плът, сочещо на бъдещото Евино – църковно падение в грях. Непорочен Христа, Агнецът Божествен, по образ и подобие Божие даде на Голгота кръвния Си принос, за да се натовари с греха на целия свят. Той даде живота Си земен в замяна на всичкия земен грях, който отнася със Себе Си пред един Могъщ в правда Съд, за да се реши кому принадлежи грехът и на кого – Правда.
В това велико дяло на изкупление беше необходим помощник, който активно да участва в дялото Христово. След като се натовари с греха, Христа влезе в небесния храм, а ”Ева” – Църквата новозаветна остана с кръвния принос на Христа да съществува на Земя, сочещ на причастието сред църквата като Вест платформена, основа на църковния строеж, учението апостолско, сочещо дялото на едно велико изкупление човешко, когато пак чрез Съд велик Ева – костта Христова ще се увенчае в победа Христова чрез Правдата Негова и ще се прибере, ще се скрие в Христа. Затова в дялото на изкупление Христово ”Ева” – църквата се явява като добър помощник Христов сред земния свят; чрез ”реброто” Негово тя е Негова, чрез кръвта Христова бе създадена тя и чрез кръвта ще бъде изкупена завсегда – Ева като всемирна църковна съдба, явена в Скончание чрез Съда велики.
(Тъй се изпълни и Словото за Ева и змията.) Змията ужили Ева по петата, но тя й смазва главата чрез семето свое сред Земята. А семето е Вестта духовна (затова Словото свидетелства, че първият Адам съгреши, а вторият Адам – Христа – изкупва от греха).
Забележка: От създание на Адам като Макетен план изпълнението в Същина се явява на Голгота. Първият Адам бе приспан, за да се яви Ева. А вторият Адам бе приспан, за да се яви Църквата новозаветна за утеха на Христа и всички вярващи в Него с надежда за връщане пак в небесния дом. Тъй първата, олтарна Авелова жертва сочеше на Христовата жертва, явена чрез олтар на служение, която се покрива с макетното свидетелство, сочещо на олтаря велик на всесъжение – дялото на изпълнение пред Съда, явено в скончание. Първият народ Божий представя Каиновия олтар – скинията сред пустинята Земя, в която чрез церемониално служение, по строг План на изпълнение, се посочи на жертвата Христова сред пустинята грешна Земя като Сянка на реална Същина; по Плана за спасение да яви кръста Голготски с Агнето непорочно в жертва на изкупление за църквата Негова в чин ”Ева“, която сам Христа ражда в кръвните Си капки на Голгота.
БИТИЕ ВТОРА ГЛАВА, ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ СТИХ
”И ще бъдат една плът“! Затуй бракът Едемски е благословението райско за увенчанието на брачната двойка, която сочеше на Христовото увенчание в Скончание чрез Ева, църквата Негова. И сред Земята винаги е било на почит благословението на Едемската двойка. А Словото сочи на служението новозаветно като духовно правило – който не яде от плътта на Христа, няма дял с Христа (това е символът на причастието новозаветно). Затова чрез тоз велик символ на възпоменание смъртта на Христа и Неговите кръстни страдания, чрез църквата човечеството имаше обещанието да бъде една плът с Христа в чин ”Адам” втори. А това, че човекът и жената бяха голи и не се срамуваха, сочеше на създанието в нетление и естествена правда. Но след съгрешението те се срамуваха от своята голота, те познаха, че са голи. Това сочеше на първото съгрешение – голота на църквата, която трябваше да носи товара на греха, докато в Скончание чрез Съд велик грехът й се отнема и църквата се изкупва чрез цената на Христовата кръв. Въоръжава се и се облича със сила и власт на Светлина, за да се яви сред Всемира и Вселена красна кат Луната, светла и чиста като Слънцето и силна като войска със знамена, за да навлезе в последния конфликт преди грабването й – духовен Армагедон.
*****
Затова че Адам кръщаваше, но помощник нямаше сред плътското живо царство и когато се яви Ева и съгреши, се покрива със скончаещата съдба на Лаодикийското съгрешение, когато Ева – Църквата новозаветна повтаря греха в Едема – нарушава Закона плътски и духовен. (Юда – беззаконник, а Израил – хулител на дух Святи.) И отново се явява изхвърляне – избълване Ева, църквата от Рая – дома Божий. А чрез жертвата Христова в чин ”Авелов олтар” тя – църквата се изкупва чрез Съд велик и се явява като оправдана всемирна църковна съдба чрез кръвта Христова – цена като жива Ева, опростена и възкресена.
(Израилевият народ беше употребен като Сянка на бъдещата духовна Същина и сочеше на начина и пътя, по който ще минава църквата и се изпълняваше Планът за спасение в едно велико дяло на изкупление!)
АДАМ И ЕВА – ХРИСТА И ЗЕМЯТА.
РАЯ И ЦЪРКВАТА СЪС ЗАКОНА СРЕД НЕЯ И ВСИЧКИ ДЕЙСТВАЩИ
ЧИНОВЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА СЕ БОРБА СРЕД ПЛАНЕТА ЗЕМЯ
След устройството на небе и Земя следваше измамата в Рая от Сатана чрез втория му образ – ЗВЯРА, ЗМИЯТА, а чрез нея – греха и обидата спрямо Твореца. Сатана въведе творението Божие в беззаконие, поквари го и умишлено го въведе в страшната борба чрез неверие, дано с това да може да се домогне до целта си, като завладее в неправда планета Земя. В осъществяване на своята лукава цел, Сатана не подозираше, че Адам и Ева, създадени по образ и подобие Божие, носеха в себе си внедрен Закона морален и физически и изразяваха Законодателния Лик на Съда велик и Мощта Творческа в план на движеща се СКИНИЯ, сочеща на бъдещата скиния със Закона церемониален на служение и духовен, морален, по образ и подобие на небесния, според Устройствения план при създаване на човека, което създание се подвижва чрез жизнения дух.
Много по-късно, след жертвоприношението на Пасхалния Агнец Христа в Новозаветно изпълнение на Духовна петдесятница, Святия Дух обрязва сърдечния храм и го направя Свой храм – Свое жилище. А как се стига до това изпълнение на Спасителния план? Само чрез обрезание и духовно кръщение, дяло на Святия Дух, внесъл кръвта на опрощение в обрезание на духовния орган чрез сила. Човекът е скиния неръкотворна, в която са поместени двата олтара на служение с всекидневни жертви – Плътския закон и Духовния – сърце, храм на Дух Святи. А в скинията неръкотворна са поместени всички необходими принадлежности за служения. Първият отдел на Скинията е светая, от кръста надолу, с всекидневните жертви, принасяни сутрин, обед и вечер. (Този въпрос е съвършено ясно изразен чрез утробата на човека и фауна.) Без тез служби е невъзможен животът на плътта. Това е Светая, представена чрез движещата се неръкотворна скиния – човека.
В тази скиния е и вторият отдел – Светая светих, човешкото тяло от кръста нагоре и ковчегът на Закона, поместен в главата, с реално внедрения Морален закон – духовния живот на жизнения дух в освещение на десетте заповеди на Законодателя, внедрени в скинията чрез ръцете с десетте пръсти. По образ и подобие лицето на човека изразява целия съдебен апарат. Очите с веждите и носа, това са ”везните” с двете заветни светлини в прозрение на добро и зло – съвестта. Носът чрез ноздрите е входът – пътят на жизнения дух – диханието на живота. Устата е вход с долен и горен праг с два реда свещени войни в служба на Плътския и Духовен закон. Човекът в устройство до кръста е Светая Светих с ковчега на Завета – главата. От кръста надолу е Светая с всекидневните жертви в служба на живота плътски, с органи за кръвоочистение и органи на изхода и оплождение. Те посочиха и духовния орган на плътското и духовно обрезание. А на двата стълба – нозете се крепят заповедите десет на Закона заветен на материя – плътта и на ръцете с десетте пръста, сочещи на Закона морален от десет заповеди Божии. Те потвърждават валидността на Закона, както в Стария завет за плътския Израил, така и в Новозаветния народ Божий – Духовния Израил.
Така нозете с десетте пръста показват, че на Закона плътски се крепи Скинията неръкотворна и се движи сред пустинята Земя. А ръцете с десетте пръста сочат на Закона морален в Светая Светих, валиден и за втория новозаветен народ като неръкотворен храм, който се обрязва чрез Святия Дух в единодействие с пролятата кръв, кото очиства храма. Духовното Си обрезание Христа прие на къста в Завета нов, сключен с Небето и всички чуха Неговия белег – диря огнена за невярващите, но не го разбраха; когато се запечатваше олтарът сърдечен на кръста, Синът Божий промълви: ”Или, Или, Лама Савахтани”. Това беше сърдечният зов на Агнеца Пасхален, но явен чрез белега на обрезание в новозаветно изпълнение – огнената диря на кръщението в Дух Святи!!! Но за човека – апостолите Христови го приеха едва в деня на Петдесятницата духовна. ”И чуха ги да говорят на различни езици”! И това беше белег заветен на новия, втори завет с Бога. И тъй двете ръце са двата мощни двигателя на духовния Морален закон, поднесен в молитва пред Небето – десетте пръстчета – десет заповеди Божии в действие.
Тук имаме изявление на Втория и Трети Образ на Троицата в единство на действие – духовно употребление в изявление на единството на Дух Святи с Христовия жест – жертвата, Кръвта Му пролята, живота Му земен, даден за изкуп на целокупното творение. И ето Троицата свята се изявява в чин ”Спасител и Изкупител” чрез Сина Си свят, образ втори – Господа Исуса Христа, образ втори – Устроител. Както половият орган в сянковото церемониално служение се обрязва при оплождение, тъй и духовният орган езикът, изявяващ плода – Словото Божие, също се обрязва. Но това става със сила и Мощ на действащата кръв, внесена чрез Святия Дух в неръкотворната скиния. Ковчегът на Завета – главата, със съхранени в нея десет заповеди Божии (съвестта) и Аароновият жезъл (Гласът, говорещ в устата) явно сочеха, че действително Творецът наш е сътворил човека по образ и подобие Свое и че Бог е жив – животворящ и е сред Своето творение човек. А най-вече творението ”човек” посочи на храма – църквата с всички нейни подразделения и подробности. Косите на човека посочиха на последователите Христови (народа Божий).
Забележка: Но врагът – Сатана не знае за образа и подобието на човека и не познава неговото естество, че човекът – създание Божие, е целият посветен на целокупния служебен план, чрез който Творецът щеше да общува за в бъдеще, във време на изпълнение на Спасителния план, със Своето творение. Но Сатана подозира целта на Бога чрез човека и затова се насочва, обсебва обрязани съсъди, ако те, след духовното обрезание, му се поддават чрез беззаконие , неправда и хула. Той ги пленява, обсебва и употребява. А необрязаните му са напълно в ръка чрез делата им зли. (Но не всички се хващат в Сатанинските измами.)
За обрязания съсъд, на Сатана не му е позволено да го пленява, нито познато действието на Духа. Затова човекът е сътворен по образ и подобие, подвижен в употребление на полесражението сред Земя. Земя се яви в чин “арена бойна” в борбата на двата духа, в която вземат участие и трите образа на Всевишния Творец чрез преобраза му – подобието Божие – човека. И всичкото творение се ангажира във великата отечествена бран за Духовния небесен Ханаан. Затова в тази борба на страшно воювание трябваше да се яви жертвоприношение в служение за изкуплението на планета Земя с трите й пояса Божии творения по видовете им, багрите им, расите им, всички ангажирани и воюващи с живота си в тази страшна отечествена война.
Тъй след нарушението на заповедта в Рая, яви се грехът сред самата Земя. Създанието човек бе изгонен от Рая и загубва контакта пряк с Бога като църква, която имаше да пътува времена и векове в Две заветни ери от по седем периода църковно време, което включва в себе си времето на Съда небесен, решаващ Земния процес и се покрива с Макетния допотопен план. Никой не може да каже колко време е пътувала планета Земя и първата двойка – Адам и Ева – в мир и чистота преди падението в грях – нарушението на Закона Божий. Но полувремето влиза в скончанието на Седемте новоерни периода като изпълнение на Иоановото Откровение, прието от Бога за осведомение на църквата и навлиза в изпълнение във времето на Съда велик, което се покрива със сянката на Потопното време.
Тъй Съдът велик се яви над греха в решения съдебни и го осъди. А благословението и спасение се явява в избавление чрез дялото на Ноевия ковчег, над който е действувал Гласът Божий в ръководство Ноево. Това именно изпълнение сянково се покрива с дялото съдебно на избавление чрез Съда велик, пред който е представена великата жертва на изкупление кръвта пролята на Господа Исуса Христа.
Но тази тайна на Спасителния план е голяма и само чрез Гласа съдебен на Дух Святи, действуващ по време на Съда велик, се откри и то чрез просветен и употребен от Святия Дух съсъд. Само такъв съсъд, свише озарен, може да приеме голямата обещана Светлина (Откр. 18:1) и да я предаде за общо прозрение, за спасение на човечеството чрез съвършено озарение небесно.
Ако Творецът един цял период от време е канил Своето допотопно творение към покаяние, за да го спаси от осъждението на потопните води, а то е нехаело към поканата за покаяние, би ли допуснал човешкия ум, че следващият народ Божий в Стария завет, ще се покаже пак неготов да разбере, че идващия Месия ще стане жертва изкупителна за човечеството? И ако е трябвало Седем периода църковно време да принасят кръвни жертви, които сочат на бъдещата реална съвършена жертва, която те сами лично принесоха в кръвен принос, те в чинове свещени на сянката церемониална, пак да не разберат грешката, за да се покаят; а след такова голямо свидетелство на Библията за допотопния свят да не познаят времето на посещението Божие чрез очаквания от тях Месия, защо бе това? То е, защото Израил беше само един плътски народ, призван за церемониално земно служение. Но като сянков Божи народ той бе воден и употребен в чинове свещени на сянковото изпълнение на свещеното служение. Затова да се приеме Христа като личен Спасител и Изкупител е привилегия на всяка една твар земна от всички създания по видовете им. Трябва обаче ясно да се разбере цялото падение на човешкия род, предимно дошло от жената – Ева, църквата, която се явява в непослушание и непокорство спрямо заповедта на Бога и въвлече в грях Адам – човека и Земята.
А Люцифер, в падението си приел образ на дявол – Сатанаил, обсеби фауна пълзяща. Тя е образът му втори в изявление на греха на Сатана чрез звяра. Тази е била целта на Твореца пред Вселена, Всемир при изпълнение на творческата Му Мощ – да покаже нарушението на Закона и неговата строга валидност за Вселена, Всемир и планета Земя. Законът морален е даден за всичкото Божие създание в небе и Земя. А нарушението му – чрез Ева, подмамена от лукавия дух на падналия небесен ангел Сатана чрез чудовищното му дяло на измама, изразено чрез змията, употребена по образ и подобие, негово дяло пред Дървото на познание добро и зло, чрез което Творецът представяше в Едема Закона морален с десет заповеди Божии, с една нарушена – ”не пожелавай”. За възстановяване на нарушения Закон се изискваше кръвна жертва – живот, тъй като чрез греха се налагаше смъртта; то за да се даде кръв – отново живот, трябваше да се даде живот за изкупление от греха.
Ние трябва да познаем Твореца си и себе си, създадени по образ и подобие Негово, да Го признаем като Творец, Законодател и Съдия. Бог е Спасител и Изкупител, Законодател и Съдия при изпълнение на Земния процес чрез кръвната жертва на Христа, Агнеца Пасхален, Спасител и Изкупител наш.
Тъй по план на водещата се борба, в Процеса земен са ангажирани множества: първо, трите пояса земни творения по видовете им – флора, фауна и човек, в живота им земен; употребени са всички океани и моря, реки и езера, държави и селища в тях, градове и села. И много още съдби, докато се дойде до пълното познание и изпълнение на всички изискани необходимости във връзка с изпълнението на Спасителния план. Но до явлението на пълното човешко познание и озарение ще се яви и времето на язвите в чин ”потоп“.
А дялото на Съда се явява като Ноев ковчег в чин ”Дяло съдебно Данаилово”. И ще плувне над потопните води, сочещи на всички лъжеучения като язви зли над земните съдби. И ще лумне то в огньовете на дух Святи в чин ”Илиева огнена колесница”; но сега не над земните води плът, които са в осъждение, а над цялата Земя, пътуваща към небе, за да посрещне своя мил Спасител като очакващи Го съдби. А нашият Господ и Изкупител ще се яви на облаците в чин ”Цар и Господар” наш, за да ни отведе за хиляда години в Царството Отцуво на мир – Господа Исуса Христа, Царя на славата, увенчан като победител с победата Своя. Амин!
Първо ще сме хиляда години в дворите на Отца, след което Земята се освобождава напълно от греха и осъждението. И ще царуваме вечно над нея с Христа като нова планета, Нова сияйна Звезда!
Амин! 14.12.77 г.
Leave a Reply