Рая, проклятието, Каин и Авел

ascension, celestial, planet

Много пъти съм искала да изложа обяснение за голямото озарение върху Словото Божие в Битие, което приех от духа Господен! Но не дръзвах по своя воля да сторя това, страхувайки се да не оскърбя Бога. И днес, когато чух гласа небесен в покана за изпълнение на тази цел, подех с трепет и душевно вълнение, като усещах голямата отговорност, с която се натоварвам и времето, в което подемам това дяло на Святия Божи Дух. Словото в Битие е твърде мъчно разбираемо и без помазанието на Святия дух, не бих дръзнала да сторя това.

И тъй, Битие до времето на потопа е Макетен план на земния и църковен бит. Той е ясно очертан и ние трябва да го разберем, възприемем и поемем пътя на неговия духовен и физически развой.

След устройствения план на цялата планета Земя, Всевишният Творец не насочи вниманието ни към целокупността нейна като цел на изявление Творцуво в развоя на борбата между двата духа сред нея като арена бойна, но с мъдрост ни изяви само начина, по който щеше да се води тя.

Съвършено ясно е описан Раят Едемски като дом Божий, създаден и реден по строг план за изпълнение на великата Божия цел и охранен над педя Земя. Едемският рай бе дом за човека, за първата човешка двойка, създадена по ”образ и подобие“, поставена в тоз дом на мира и любовта Творцуви.

Но в своята същина тоз чуден макет ни насочва към същинския Божий дом като дом на мира и спокойствието, а сред него – живеещи Адам и Ева. Адам – човекът, създаден по образ и подобие на Твореца, сочеше на това, че и домът, в който той бе поставен да живее, е създаден по образ и подобие на небесния дом и неговата уредба в подробност бе уредбата на небесния дом. А какво съдържание имаше той, щом е по образ и подобие на небесния?

Първо създанието Ева, жена, бе кост от костта на Адама, който сочеше на Образа Божий. А какво бе костта, която беше вложена в Ева? Тя е дяло от целостта на неговото тяло. Ева като творение Божие посочи на Едемския рай – градина с всичките нейни уредби. А какво означава това? Едемската градина, наречена още Рай, съдържаше всичко необходимо за мира и спокойствието на живото създание Божие!

Като макет тя посочи на бъдещия Устройствен план на небесния дом Божий и неговата уредба. Всичко, което имаше в ”образа“, тя бе в ”подобие”. Но в Едемската райска градина беше Дървото на живота, което сочеше на Господа Исуса Христа. А жизнената Му Мощ се изяви чрез слънчевия лъч над планета Земя като даряващ живот на всичко живо. А в Рая е представен като Дърво на живот и това е Макетът на бъдещата Му изява над планета Земя. И още едно дърво – на познание добро и зло – растеше сред градината райска – Земя, сочещо на Закона морален, който по Макетен план ни начертава пътя на Правда и неправда. А щом са по образ създадени – в подобие, то тез велики съдби са горе в небето и изявяват своята мощ, сила и власт като авторитет, държейки всичко в респект, в строг ред и дисциплина, в мир и Правда. А плодовете на Дървото на познание добро и зло са заповедите десет.

В градината райска извира река, за да я напоява. Тя се разделя на четири течения, които сочеха на четирите краища земни и годишните четири времена – те бяха Росите ранни освежителни и късни, определени да се явят в реалното изпълнение на Спасителния план. Тъй Макетният план на Едема посочи на Сянката, а тя в своето наложено небесно изпълнение сочеше на Същината, която се реализира в Скончание в изпълнение на Съдебния процес. Макетът Рай сочеше на дома Божий, приготвен в мир и тишина, необходими за живота вечен на Божието творение. Сцената на райския живот, явила падението, следваше след създание в правда и ред по подобие на небето. Щом като Адам посочи образа на Твореца, то и домът – Раят – посочи на небесния дом, създаден за творението. От друга страна Едема посочи на целокупната планета Земя, а сред нея бе Божият дом, който ни предлага Творцувата милост, любов и надежда за спасение чрез Дървото за познание добро и зло – Закона чрез послушание и покорство, на който да имаме мир в правда и любов.

Нека разлистим Словото Божие и чуем що ни изявява то след грехопадението на човека в Сянковия закон. Какво бе поръчението Божие към Мойсея в скиничното строение: ”Внимавай да го направиш по образа и подобието, което ти показах”. Какво бе съдържанието на това Божие поръчение? То ясно сочеше на това, че горе в небето е оригиналният скиничен образ и подобие, което трябва да се изяви долу сред планета Земя.

 Защо, по коя причина Всевишният Творец е устроил всичкото това изпълнение, какво ни казва Той и каква поука ни дава да извлечем от гореизложените факти? Тез две поръчения са в единство на Макет и Сянка. Но нека проследим и навлезем в Битие 1:26: ”И рече Бог: ”Да направим човека по Нашия образ, по Наше подобие“ – Божие подобие! Какво ни говори това велико изложение на Божието творческо намерение? То изявява Истината, че съществува Творец на Вселена, Всемир. И той е не земен, а небесен, но отразява творческата Своя Мощ над планета Земя. Какво целеше Творецът с това изявление – нали и планета Земя е създание и е осмата от планетите на Слънчевата система? И тя (Слънчевата система) бе създадена пак по образ и подобие, включена в Спасителния план за планета Земя.

А разгледаме ли цялостното съдържание на творението човек, ще разумеем, че цялата Слънчева система е отразена над планета Земя в развоя на прострения над нея План на изкупление. В книгата ”Естир” сянката открива Божието велико намерение да изяви в Слава, сила и Мощ спасение над целокупното свое творение – планета Земя.

Естир със седемте девици сочи на планета Земя, окръжена със седемте непаднали в грях творения – планети седем в Слънчевата система. Това е образът Творцув, небесен Лик, подобие Творцуво, изявено в Правда законна над творението Божие ”човек”. Тъй в образа човешки е изявена Съдебната везна – Законът в правда, Везна съдебна с двете блюда – очите, двете светлини небесни – Дух и Закон. Двете вежди над тях и носа с двете ноздри – пътят, входът на диханието сред Везната съдебна; устата с два реда зъби – двоен кордон от стражи, войнства, пазещи входа към олтара на служението с всекидневните жертви в храма на Дух Святи – сърцето. На дверите сърдечни са поставени плочите на Завета – скрижалите – двата дроба, пречистящи с диханието, което ги движи, кръвния приток, те сочат на Духа (Йоан 4:24) – Бог е Дух и Истина! А десетте заповеди са записани на тях и всяко нарушение води съответно наказание. Черният дроб в своята уредба е мястото, през което преминава кръвта – животът. А защо кръвта е сътворена от материя? Защото Земя е материя, от която е взета Ева, човекът, но се оживотворява от Духа, даден свише от Бога като жизнено дихание, което чрез своя произход ясно показва, че е от Бога.

Главата е ковчег на Завета, където са поместени свещените предмети – съвестта на човека е жив Съдия – Съд, който приема съдбите, оправдава и осъжда. Разумът е, който взема решения – добри или зли. Двете ръце сочат на Закона морален от десет заповеди – десет пръсти на ръцете. Двете ръце, които се вдигат в молитва, откриват пътя на служението двузаветно на Пет разумни в двата Завета. Тъй човекът Адам като цяло посочи на скинията на служение с двата отдела. А именно, главата с гръдния кош до кръста е святото място на неръкотворната скиния – Светая Светих.

А от кръста надолу се открива дялото на Светая със Сянковия церемониален закон на очистение с всекидневните служения, с жертвите и приношенията. Двете нозе с десет пръста, два стълба, сочат на двата Завета с десет заповеди – десет пръстчета. А стомахът сочи на Плътския закон, към който води устата с минаващите през нея жертви – двата реда зъби – войнствата свещени, които изпълняват всекидневните свещени служения в жертвоприношения. А трикратното изпълнение на дневното служение – сутрин, обед и вечер, това е свещено задължение за поддържане живота. В Светая се намира храносмилателния апарат, който приготвя соковете за кръвта – живота,   а изхвърля отпадъците – това е задължителна церемония според сянката, независима от човека. По тоз образ и подобие е направена и скинията, в която се извършват служения. А тез служения изпълняват свещените войнства – зъбите. Те са тия, които принасят жертвите – храната. Ето това е образ и подобие Божие на Божието творение, където три пъти дневно се водят служения, което сочи на Трите периода на развитие на Спасителния план – (1) Макет със Сянка, (2) Същина и (З) Съдебно време като едно целокупно дяло в човешкото тяло над планета Земя, защото сянковото изпълнение показа Същината – материята и духа в човека.

Ева – жената сочи не само скинията, но и храма по образ и подобие на небесния и представя водещите се служения в тях. Адам и Ева бяха oставени сред Едемския рай да живеят в мир и спокойствие на свобода. Дали съществуваше змията сред Рая преди употреблението й от Сатана? Да, змията се яви, подбудена от духа лукави на врага на всяка правда и въвлече Ева в измама.

Ева беше приела заповед да се покорява на Божието намерение, но тя показа неверие към своя Творец, а към злия дух, който се яви чрез втория си образ на змията, се довери и повярва на измамата. С това си неверие тя бе завладяна от непослушание към Божията заповед. И в тоз съдбоносен момент се яви нарушение на заповедта Божия от Закона морален на Правда, създаден, за да предпази човека – душата от съгрешение. Ева прояви неверие към заповедта на Твореца – Създателя и Законодателя. Прояви се непокорство, непослушание от страна на творението човека – Ева. Какво беше отношението на Твореца към това дяло на човека Ева? Яви се съдба – съд над греха. Проклета бе змията – съсъда на злината. А Адам, послушал жената, прие втора клетва над Земята.

Битие 3:12,14,17,18

Какъв беше завършекът на таз Едемска драма? В навечерието се чу Гласът на Твореца в чин ”Съдия” и произнесе тежката присъда над съгрешилия земен свят. Това явление сочи в скончание на времето, когато чрез Глас ще се яви Съдът велик и ще реши съдбата не само на злото – врага, змията като втори образ на Сатана, но ще се отсъди наградата на човека – душата. Приели своята тежка присъда, Адам и Ева бяха изгонени от Едемския рай. Те изгубиха благоволението на Твореца и градината райска – Божия дом. Плакаха горчиво за загубения Рай, но връщането им бе невъзможно. Защото идващите след тях поколения трябваше да извървят дългия път на развоя на Спасителния план, за да се явят на новата, очистена от грях и зло земя и да я населят като изкупени чрез кръвна цена народи и племена от езици и колена. Трябваше да изтекат цели четири времена в развитие и умножение, докато се яви Скончание и Съд велик реши съдбите на всички Божии създания. И като четири течения, изхождащи от Реката на живота в Едемския рай, щяха да населят планета Земя, да я напоят с кръвта своя, покосени от греха и над тях щеше да царува смъртта. Това бе макетното устройство на райската река, извираща от Едема сред Земя, която се разделяше на четири течения, напояващи планета Земя. Това бяха народи и племена от езици и колена. Какъв бе мащабът на греха – дялото на нарушение на заповедта Творцува? Какво донесе за Ева И Адам непослушанието на заповедта и страшния грях на пожеланието?

Човекът навек изгуби Божия дом, градината райска, която сочеше на Божия небесен Бащин дом!

Откри се пътят на човека сред цялата планета Земя. Яви се грехът – тежкият товар. Приеха го човеците на своите плещи поради нарушение на Закона на правда. Ето че се яви Съд над греха, за да се изрекат тежките проклятия над планета Земя.

Какво изнесоха от Едема тез, що в милост и любов Творцува, в присъствие свято на Бога живяха – Адам и Ева? О, това бе страшната присъда на Съда небесен. Грехът приема клетвата – осъждение, скръб и духовна нищета. Явиха се те над планета Земя, натоварени с тежката съдба на Съд и Правда – решението на Отца, която трябваше да предават на целия идещ след тях човешки род в целия земен живот. А думите на Всемогъщия Бог бяха: Горко на човека, че дяволът Сатана слезе много разгневен сред Земята!”

Разбраха ли и познаха ли Адам и Ева, че имаше измама – Дявол, Сатана и че действа чрез духа си лукав? Познаха ли те лъжата и измамата сред Земята? О, да! Запитани от Твореца, те отговориха: ”змията“. А яви ли се Дяволът чрез духа си лукави в лъжи и измами във втори образ чрез обсебения звяр? О, да! Тук вече е ясно, че се явиха и Книгите на делата – добри и зли и записани бяха за скончаещото време на Съда велик. Таз страшна драма на грехопадение се нарече духовна борба между злото и доброто.

А какво стана с Рая след изгонването на човека от него? На входа за Рая бе поставен Ангел с въртящия се огнен меч да пази пътя към Дървото на живота. Какъв бе тоз огнен меч пред райските врата? Той сочеше на Словото огнено на Духа Света, който се върти и развива Плана за спасение като Слово Божие, и пази входа за вечния живот – дома Божий – църквата, сред която е поставено Дървото на живота – Господа Исуса Христа. И живо, огнено, деятелно, Словото Божие пазеше входа към живота, да не би да се узакони грехът и продължи вечно сред Земята. Едемската градина бе сред планета Земя, но след грехопадението тя се видоизмени и символично се яви като един духовен Божий дом – храм за общение с Бога, молитва и прошение за опрощение на греха на човека и отстраняване на греха сред Земя чрез вяра и надежда в бъдещо спасение.

Излъгана от змията, жената подведе мъжа – Адам, сътворен по образ и подобие Божие. В своето сътворение той сочеше на Сина Божий – Господа Исуса Христа, направен, сътворен по образ и подобие на Твореца. А съгрешението на Адама и въвличането му в духовната борба сочеше на Христа, Който щеше да бъде участник в таз духовна земна борба с цел да изведе от греха и спаси Своята църква – жена, невяста, която е кост Негова.

Ева посочи като макет не само на църквата на Христа, но в нея бе вложен Устройственият план на планета Земя и тя представяше нейните съдби. За планета Земя щеше да се води страшната духовна борба, кой да я владей за вечността. А на планета Земя – невястата, жената, църквата, Ева, предстоеше да се развива по строго построения Макетен план на Твореца. След изгонването на Адам и Ева от Едемския рай, Адам позна Ева, тя зачна и роди първия си син Каин – сина на греха. И той понесе на своите плещи греха, който пръв се яви и поведе наказанието – клетвата на Твореца след себе си.

И зачна втори път Ева, и роди Авеля, сина на Правда. И ето, откри се пътят на страшната духовна и физическа борба между зло и добро. Навлезе в своя развой Планът макетен и яви се семето на жената в дела на Правда и неправда, Каин и Авел – синове на Адам и Ева.

Какво приеха те от своите родители? Далече бяха от дома Божий – Рай Едемски и тегнеше им греха, и него те предадоха на чадата свои. И съзнавайки, че са натоварени с греха, двамата сина застават пред Небесата в разкаяние да молят за опрощение на греха чрез жертва и молитвен принос. Каин бе земеделец – той бе свързан със земята, над която тегнеше грехът и клетвата на Отца. Той береше родените от земята плодове – земни, плътски. А Авел беше овчар. В ръцете му бе поверен животът и кръвта. Явен е приносът на прошение и от двамата. Защо Бог не погледна благосклонно на приноса на Каин, а на Авеля и неговия принос погледна и прие го с милост? Нека погледнем с очите на вяра и чрез Духа Божий открием същината, която се крие в тази макетна сянка и служение.

Авел, съзнавайки греха, който лежи на плещите им – нарушения Закон, заповед от родителите, навлиза в разкаяние чрез молитва и принос. У него съвестта се събужда и той ясно съзнава, че само с живот ще бъде опростен тежкият грях. И обсебен от Духа Христов, той навлиза в молитвено служение олтарно чрез жертвоприношение пред Небето за опрощение на греха на родителите. Издига олтар със свещена жертва на служение за изкупление на греха. Каин като земеделец, принесъл вече своята жертва от земни плодове, съзнава своя несъвършен принос и изпълнен със завист отваря вратата на своя личен сърдечен олтар, и като навлиза в него духът на неправдата – Сатана повежда го в беззаконие – грехопадение. Каин осъзнава несъвършенството на своя принос – земен, плътски, принесен в измама без разкаяние. И навлязъл в него, злият дух с голяма сила и власт го въвлича в смъртен грях. Каин се яви пръв в олтарно служение пред Небеса.

Авел чрез вяра позна волята Божия в опрощение на греха чрез свещена жертва и той с право принесе Богу в покаяние като овчар на тоз олтар, издигнат сред планета Земя, жертва кръвна – живот за бъдещото изкупление на човешкия род. Авел се яви като първосвещеник с принос на жертва в олтарно служение сред планета Земя. Неговото дяло на олтарно жертвено служение посочи на Христовия жест като Агнец пасхален над Земята чрез едно велико служение в чин свещен за целокупното бъдещо изкупление. Каиновото изпълнение откриваше мисията на Христа чрез сянковия Церемониален закон за жертви олтарни, който дворен сянков олтар посочи на сянковото изпълнение. А Авеловият жертвен олтар – на планета Земя, която в изпълнение реално ще се яви в Спасителния план като олтар с жертва – Христовия жест в чин ”Агнец пасхален“, а Земя – олтар. Старият Израилев свещен отряд се яви пред Небето в реалния принос на ”жертвата – Христа“, като го разпна на кръст!

И така над планета Земя се явиха два олтара по План макетен, с жертва приета и жертва неодобрена, отхвърлена, неприета. На Авел жертвата се прие от Небе и тоз олтар продължи в своето планово развитие като жертвен свещен олтар в служение на Правда чрез вяра. А жертвата на Каина – плодовете земни биде отхвърлена поради злото, което облада Каина и вместо да дойде разкаяние за опрощение, то ”грехът стои пред вратата и към него се стреми!“ Отворена бе вратата на сърдечния олтар и грехът го завладя. Защо стана така? Борбата, започнала от Едем, се водеше от два духа духовно, които обсебваха съсъдите си на почит и непочит. В Правда воюваше Христовит Дух, а в непочит и измама духът на Сатана, обсебващ Каин – съсъда свой чрез измама и лъжа.

Целта на Сатана бе да изпревари дялото на Авеля и чрез Каиновото плътско, земно служение, с жертва несъвършена да продължи явлението на греха и да въведе заблуждение сред планета Земя. Но независимо от това, че Сатана знаеше по кой начин ще се води борбата, ясно ставаше след тази олтарна драма сред планета Земя, че тез два олтара, явени с жертви в служение, ще се явят сред планета Земя и ще продължат да водят духовната борба. Но Словото Божие ясно подчертава, че олтарът Авелов с жертва – живот – кръв – Агнец ще продължи в Правда на служение свещено. А олтарът Каинов с жертва земна ще продължи, но ще носи клетвата над греха от Едема и в неправда ще воюва с дялото на Правда. Защото, да се явиш в служение Богу, трябва да носиш ясно призванието за това, в чин ”Свещен”, тъй като духовната борба се води за свещена отбрана и победа на доброто над планета Земя, за Земя и за нейните три пояса, за завладяване на Рая вечен – църквата, невяста – Земя да навлезе във вечна съдба. Затова борбата е свещена и се води за бъдещото изкупление.

Чинът ”Свещен войн“ се дава на избран съсъд – свещеник, който служи на Бога в Правда. И тоз свещен чин е Христов и сам Христа чрез Духа Свой води в свято свещено служение избрания от Него съсъд. Затова жертвата олтарна на Авеля посочи на жеста Христов в Правда за спасение и изкупление като жертва изкупителна, която ще се яви в бъдещото планово изпълнение за планета Земя – църквата, Земя с трите й пояса от флора, фауна и човек. Бъдещият развой на спасителното дяло, по план на Макета реализиран, продължава в сянковото скинично изпълнение. Ето защо на Каин жертвата не се прие от Отца, защото Дяволът – Сатана яви измамата своя и воюваше чрез своя нечист, непокаян съсъд с измама и целта му бе да заблуди в свещеното изпълнение на духовната борба целия бъдещ, земен свят. Точно затова, по причина на неговата цел – да завладее чина свещен, не му е позволено да свещенодейства, защото той воюва с дух на измама и лъжа. Нямаше право на свещенодействие, а принесе и плодове земни, яви се с неприета жертва на покаяние. И по този начин Сатана сам показа как ще воюва за в бъдеще в духовната борба, начина и средствата, с които ще си служи той. Докато Авел, сочещ на Христа, воюва с принос на покаяние за милост и проси живот чрез жертва – живот, в Правда свещена. Сатана се явява в неправда чрез Каина и с непозволена измама води борбата сред планета Земя. Обсебвайки своя съсъд Каин, духът на злото го довежда до озлобление, защото сам Сатана чрез Каина се разгневи, че Небето не благоволи и не прие жертвата му. Той добре знаеше, че няма право на свещенодействие, нито да издига олтар на служение, тъй като на този чин право имаше само Авел, овчарят – Христа. И издебна жертвата своя, повдигна ръка чрез Каина, и уби Авеля. Така се яви плодът на греха: наградата – смъртта.

Сатана победи чрез Каина като проля кръвта на Авеля и земя я попи. А кръвта – това е животът и тя като жива остана да вика от Земята. Дяволът Сатана възтържествува над Авеля. Правдата биде потъпкана и неправдата бе развяла знамето на смъртта. Тъй се яви измамата, натоварена с клетвата. Осъден бе грехът, извършен в Рая Едемски, а сега пренесен е над цялата планета Земя. Сатана имаше вече власт над човека на греха и щеше да воюва, да води безпощадна борба, а в ръката му бе смъртната коса, с която щеше да коси планета Земя. Но що стана? Кръвта на праведния бе жива и викаше от Земята и Бог чу от небето, и поиска обяснение от Каина! (Битие 4:9,10,11) ”И рече Господ на Каина: ”Де е брат ти Авел?” А Каин отговори: ”Не зная, пазач ли съм аз на брата си?“ А Бог рече: ”Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от Земята.” (Защото тя – кръвта е живот – жива, щом Бог го изявява!)

И ето, в отговор на страха, предизвикан от грях, повтаря се клетвата от Рая: ”И сега проклет си от Земята, която отвори устата си, за да приеме кръвта на брат ти от твоята ръка!” С това като че ли наградата на греха се отдалечава, земната драма преминава, но клетвата – тя се повтори и се затвърди. Тъй Планът макетен, явил зловещата борба, се разпростря над цялата Земя и Сатана се яви в победата своя.

Но Словото на Отца строго подчертава и изяви се на света, че се яви синът първи на греха и смъртта – Каин. Явен бе и синът на Правдата и Истината – втори Авел. А в неговото свещено олтарно служение се изяви пътят за сближение с Бога чрез покаяние и принос на молба за милост и прошка чрез вяра. И изречена бе присъдата над Каина (Битие 4:12,13,14,15). В приключване на братоубийствената драма Каин получава белега, за да не посегне никой и го убие. А тоз белег беше печатът на смъртта. Сатана употреби Каин с успех в борбата като свое блюдо, употребено в непочит. И чрез Каина смъртта пое своя път над планета Земя. Каин не се надяваше на милост Божия, оттеглила се бе милостта на Твореца от него. И с неговото съществувание и родово явление пое път линията на осъждението. Каин се отдалечи от Едема – Рая, живота, и взе жена, и я оплоди. И родът на осъждението продължи. Но на Адама и Ева Бог даде друго зачатие, с което ги утеши заради Авеля. Роди им се син и наименуваха го Сит!

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван