Бог се изяви чрез човека, а Сатана – чрез змията! И тъй, едновременно съгрешиха и двете творения Отцуви – човек и фауна!
Но сега се явяваше плодът на Правда в сътворение и грехът, водещ в падение чрез плода на Адам и Ева – Каин и Авел като в изявление на намерение, или открива се начинът на действие на двамата Борци чрез два олтара в служение, чрез два рода в изпълнение. Или явяваше се Правда и Съд, грях и осъждение! Тъй Адам чрез Ева изгуби Рая Едемски – Божия дом! Израилевият народ поради греха на църковните служители загуби Божия дом – Ерусалим! Но вторият Адам – Христа чрез Своята Всемирна църква спечели Новия Ерусалим!
Обяснение: Обезателно трябва да се отдели и разграничи Макетният план на Битие в явление на две фази на развитие! Той включва бита земен чрез пръстния олтар – човека, включващ и Словото за Ноевия ковчег. Дотам се простира Макетният план на земния бит.
А от извеждането на Авраама започва втори макет на изход, като изпълнение изхода на народа Божий чрез Мойсея от Египет, в изпълнение чрез явление на еврейския народ. Макетният план на земния бит разгънат явява Едема – земя, рая – небесния дом с трона на Благодатта в Закон на правда и първата райска двойка сред Земя. Грехопадението – изгонването от Рая сочеше на първия херувим с неговия завладян отряд, като двойка, изгонен от небето! Адам и Ева сочеха на Христа и църквата – първите плодове – първи родове. Каин – образ на Сатана, изявяваше първия народ Божий и съдбите негови чрез дела в живота си. Авел, вторият син Адамов, Божий посочи на втория род и съдбата на Христа откриваше! Кръвта на Авеля викаше от Земята, а Христос говореше на душата.
И тъй със сътворението на Земя Върховния Строител ни изявява начина, по който ще се решава дялото му в Устройствен план, развиващ се над планета Земя, който се разгръща в строго изпълнение на действие, включващ целокупната планета Земя, с бита земен, като една целокупна всемирна съдба. Наистина целокупното дяло на изпълнение – сътворението ни опознава с Върховния Строител и изявява безкрайната Му Творческа Мощ в безгранична любов, като Законодател и Вожд!
В Битие, първа глава, първи стих се запознаваме с Твореца и Неговата творба при изпълнение на Устройствения план. Открива се начинът на действие и състоянието, в което се намира творението и особената Му любов в изпълнение и доверието, с което се отнася като откровеност Творцува.
втори стих: ”А Земята беше пуста и неустроена! И тъма беше върху бездната. И Дух Божий се движеше над водата!” Словото е ясно изявление като свидетелствена съдба за целокупното земно творение по Плана устройствен и небесното явление над бездната – Земя, с което ни опознава и осведомява великата творческа откровеност с любов и чистота Творцува!
Наистина Земята е бездна, а в нейното преустройство над нея се носи Тъма и дух Божий беше над водата. могъщия Творец ни осведомява и озарява с лъча на могъща Светлина за две явления над Земя. Тъмата над бездната, сочеща на злото, което виси над строящата се планетна съдба, а Духът Божий бдеше над водата, над милостта, благодатта, доброто! Дава се съвършено ясно изявление за съществуващи две сили над Земята, две независими от Земята явления. И изявява се, че първо небето е сътворено и след него се устройва Земята, с внедрения в нея План на борба, скрит в две сили строго определени: тъма – сатана, и Дух Божий, действуващи над творението Творцуво – планета Земя.
О, велика Божия милост над Земя в обещание, изпълнение в одобрение! стих трети: ”И рече Бог:” да бъде светлина! и биде светлина!“ Наистина истина е това, че със Слово Божие се устройва пътят над Земя в Светлина и ни озарява чрез Своята мъдрост, предпазва ни от Тъмата, дава ни яснота, че само със Светлина се устройва пътят на Земя!
Стих четвърти: ”И видя Бог, че светлината е добро нещо и отдели Бог светлината от тъмнината.”
Нима не бе опознат Върховният Творец с дялото на Светлината? Престолът му е основан на Правда и съд – светлина и правда! ДА! тук се устройваше пътят на светлината над Земята и се разделяше доброто от злото! Явяваше се План за спасение, за озарение над планета Земя и независимо от нея се вграждаше в съдбите й, влияеше над нейните съдби и се свързваше със Земята като нейна велика съдба и щеше да има бъдещо влияние над целокупност земна – небето устройваше пътя на спасителната Светлина! Тъй като още преди да се яви Земя, тя имаше претендент за нейното владеене, който диреше да узакони правата си над нея с цел да я управлява, но водещ я в бездната и мрака. Тук именно се криеше тайната на великата всемирна борба, която щеше да се води във векове и времена над планета Земя чрез Дух Божий – като жива вода, милост Божия и благодат; и тъма – сам Сатана изявен като бездна – Земя. Две сили в непрестанна борба, в мрак и светлина, правда и грях, живот и смърт!
Затуй в земното устройство се отделяха строго двете съставни части като влияния атмосферни над Земя, които се явяваха по строго начертан Устройствен план, който трябваше да се разгръща при изпълнение и озарява целокупност земна.
Тъй явлението на Дух Божий и Тъма се строго разделяше след проверка и анализ на дела в действие и се определяха като две духовни сили, като едната изявяваше себе си като светлина на деня и се обвиваше с него като корона на живот в правда, а другата се забулваше в мрак като мъртвешки саван и претендираше за бездната земна – ада – смъртта!
Но явлението сочеше и определение над вода, символизираща народи и племена, над които се изявяваше Дух Божий! А Всемогъщия Строител добре познаваше съставната част на тъмата и я рязко отделяше от светлината като свидетелствена съдба на могъщо дяло на Светлината духовна като нещо добро, отделено и нямащо нищо общо с тъмнината – злото, мрака. И наистина в строгост на изпълнение се отдели светлината от тъмнината. Но Словото ясно подчертава, че бяха две духовни явления, а не материални физически!
О, велика Мощ в творчески съдби, свързани неразривно с изявления чрез самите творения в мъдрост на устройване! Колко съвършено се разкрива истината за съществуването на две нефизически сили – дух на светлина и дух на мрак – тъма – Сатана над Земя като сили на добро и зло! Великият Творец по пречуден начин с откровение на Слово ни осведомява и изявява строгостта в изпълнение на Устройствения план над планета Земя, с по-късна тенденция и цел на освобождение и спасение, изградени като план, преди още да се яви нейното (планетно – земно) падение! Открива се Творческата борба в преустройство, от тъмната сила (Тъма), която се носеше над бездната Земя и се разпростираше като нощ тъмна, мрак, тъмнина!
Творецът преустройваше Земя с цел планиране на по-късното явление на флора, фауна и човек, за да ги предпази и предупреди за влиянието на мрака. Строителят на Светлината строго отдели тъмнината от светлината и погледът Му се възхити в одобрение, че се яви определение като атмосферно явление – духовно над физическа планета Земя!
Но с явлението на Светлина и Тъма – светъл ден и тъмна нощ, земният жител имаше по-късно свидетелствена реална съдба над материя – земя, на две сили – тъмна и светла – материя и дух и ярко подчертаваха своя характер в изпълнение над Земя.
Стих пети: Яви се наименование или кръщение на великото извършено устройствено дяло като два фактора на въздействие върху Земя – светлина и мрак!
Тъй в устройството на сътворението дялото на светлината Бог нарече ден, а дялото на тъмнината нарече нощ като могъща съдба на Сянка и Същина.
”Биде вечер, биде утро – ден първи! – ден един!“
И яви се борба велика между ден и нощ, с цел да се покаже надмощие в борбата, явна и могъща над Земя, като ореол, опасващ планета Земя, независимо от Земя. Тук именно се вижда свидетелствената съдба, отразена картинно, като ден и нощ над Земя, като могъщо, нематериално явление и безпрепятствено се носят над материя – физическа земя, неразривно свързани с нея. И ние ги виждаме като две сили, водещи непрестанно борба, които се налагат над Земя без позволение като два могъщи фактора на живот – светлина, и смърт – тъмнина! Налагат се като две могъщи сили – два двигателя: светлина, движеща живота и нощта – мрака – знамето на съня вечен- смъртта. И тъй първото явление имаше мрака – нощта и нейното свидетелство бе първа победа на тъмната нощ – греха, злото смъртта. А това сочеше, че първо се явяваше по план Сянката, а след това идваше изпълнение на Същината. След изтичане на нощта идеше зората, която свидетелстваше за пробуждане, възкресение след смърт или след сън – утро, ден светъл, в който се криеше тайната на великото Божие откровение в осъществяване Плана за спасение, който се внедряваше като закон над физическа земя, от който закон бе зависимо нейното бъдещо съществувание.
Творецът Всемогъщ чрез творението си внедряваше Закона на правда в изпълнение чрез План за спасение в преустройство на творението Свое – Земя! И с това се изявяваше нейната зависимост от нефизическото явление над нея като могъщ двигател на живот сред нея в жизненост и светлина като дух и физика.
Дотук имаме преустройство на два мощни фактора духовни, от които зависи съществуването на Земя. И те ще се явяват в действие над Земя като знамение в две ерни изявления на тяхната същина, която сочеше Мощта, силата, която криеха животът и смъртта.
Като първо явление над Земя е нощта. Тя се явява и забулва с нощния мрак Земя с крепния воал на смъртта. Но след нея бърза зората с разперени крила на омара бяла, с увенчаващия воал на светлината – ден светъл, прогонващ тъмнината. Той се явява като невяста, украсена с венеца сватбен, и озарява Земя с жизненост в живота. Тез две явления са духовни – не са материя, до която човек може да се докосне, но те се явяват като две знамена, спускащи се над Земя, като могъщи войни, готови да водят борба от Създание до Скончание над Земя! Наистина планета Земя има свидетелствена съдба при сътворението. Това са двете могъщи явления преди да се извърши нейното устройствено положение, които свидетелствуват още, че Земя е зависима от Небето, от двете сили, които се явяват над нея и се налагат като две духовни явления над материя – Земя. Тъй явлението на ден и нощ, светлина и тъмнина се носи като строг закон в предупреждение над Земя в хода й на въртене сред простора небесен и тя се движи в строго определена съдба. Така Земя, когато се обърне към висините, независимо коя от своите части ще представи пред Небеса, тя има над себе си зора – ден светъл светла съдба!
Но сведе ли се към бездната под нея, тя потъва под мрака на нощта. Ясно се сочи, че бездната носи печата на мрака – смъртта, а висината – зората на светлия ден, Правда в живот възкресен. Затова при Съда на съдбата Земята не може да се оправдае пред Върховния Строител, Който я е строил и чрез устройството по план с воала светъл на зората я обвива като печат на всеки нов ден! И така чрез двете небесни явления имаме ясно потвърждение, че не само Земя – физика съществува, но и небесното явление на зората – ден светъл, от който е зависим животът на Земята.
Тя, планета Земя, съществува, но е строго управлявана от Небето чрез своето явление на денонощното земно въртене в строго свидетелствено предупреждение към материя – Земя. Наистина отделянето на светлината от тъмнината в строги граници на явления ни уверяват в своята мощност, като двама Борци се явяват в непрестанна борба за господстваща власт на управление. Явлението на тъмата свидетелства за нощта, която се носи над бездната Земя. И ходът на нейния път в борбата е ясен – сянка, грях, смърт! Но победите са изявени! Като първо явление се явява тъма – нощта и е свидетелство в борбата като сила на греха – смъртта и краят неизбежен – бездната – адът – гробът!
Явлението на зората светла свидетелства за себе си в пътя си борчески над Земя, че тя носи на плещите си сватбения воал на невестино увенчание светлия ден над Земя в победа пълна над нощта – смъртта. Възкръсва увенчание на Правда в мощни Творцуви дела – за во век са нейна съдба!
Стихове шести и седми
”И рече Бог: да бъде простор посред водата!”
О, велика премъдрост Творцува в устройство и изявление чрез великото Му творение като дяло на озарение – осветление над Земя! И яви се Устройственият план на простора – твърдта небесна над Земя. И над нея се отделиха водите – изявление велико бе, че над нея, над Твърдта – простора – атмосферата, над Земята има вода, както сред Земя! А между тях се сложиха строги граници със свидетелствени изявления за тяхното съществуване! Не можеше водите над Земята да се съединяват с водите над твърдта. Тя им беше границата и ясно свидетелстваше за съществуването на вода над твърдта и под нея, сред Земята. А това бе свидетелство за явлението на съдби, разделени със строги граници помежду им, което бе ”твърдта“, просторът, атмосферата над Земята. Твърдта нарече Бог Небе! Това бе свидетелство за едно второ небе – гранична зона, разделяща водите на Земя и над Земя.
стихове девети и десети:
”И рече Бог: ”Да се събере водата, що е под небето, на едно място и да се яви суша!“ Тъй и стана! Физическа материя Земя беше устроена и водата сред нея се яви отделена – събрана във водни хранилища – морета, океани! Тук се виждат строги гранични зони между суша – земя и вода – море. И над Земя бе твърдта, която ги отделяше от небесните води. Ставаше дума за съкровищницата на ледовете, снега – дъжда, хидросферата. Или отделените над Земя води с граници между тях – едно небе сочеше символично на народи и племена, земни и небесни! Тъй след определяне съставните части на суша – земя, водни хранилища – вода се явяваше Устройственият план над Земя – второто небе – твърдта небесна, създадена още преди създание на човека. Явява се Земя, небе и над небе – уредени вси хидросферични съдби като складове на бойни средства за един строго предначертан боен поход над Земя!
Дотук се извърши преустройственият план над материя – земя – твърдта над нея. И в резултат ясно се вижда в определение: земя – суша, вода – море и над тях Дух Божий и Тъма – твърдта – простора – небе, което е отделено с граници – водата.
Стихове единадесети и дванадесети:
Сега се подемаше не устройството на Земя, или над Земя, но тя, самата Земя, навлизаше в употребление като строго определение в служба на Твореца, по План устройствен на предназначение. Земя трябваше да произведе растителност – злак. Имаше пълно озарение за състава на материя Земя с елементите, внедрени в нейната снага, които са съставни и на флора, явени като строго начертан план – Закон на развитие чрез семеносността, явена в два рода – трева и дървя, тревисти и дървесни. Земя трябваше да произведе злак преди още да се яви фауна и човек! Тъй великата строителна мъдрост на един Върховен Творец ден след ден твореше, създаваше съдби по строги начертания на един определен план, с цел употребление в разпростиращия се План за спасение от страшните поражения, които предстоеше да се явят чрез греха – неправдата, явена още в небеса! И сега символично се сочеше начинът на явление и ясно се подчертаваше дялото на строежа в строго сътворение, във велико изявление на гранични разпределения, в съвършена откровеност и яснота, в святост и чистота като върховно дяло на Светлината, добротата Творцува!
Стихове тринадесети, четиринадесети до деветнадесети:
”И биде ден трети! И Бог рече: ”Да бъдат светила на небесната твърд, за да осветляват Земя!”
Така се устройваше пътят на светлината над Земята и се подчертаваше, че първом се явяват светилата – стражите светли над Земя и се явява светлият Млечен път в небесата. Ясно става, че за да бъдат създадени светила над Земята, над нея беше явено действие на тъмата! Затова високо в небе се явяваше пътят на Светлината, за да се бори с Тъмата! Наистина явяваше се устройство на твърдта – небето, по строго начертан план се изпълваше твърдта – небе със светила като нощни стражи в удостоение на Земя, но те не бяха дневната необходима светлина. Те бяха знаци, с които се ръководеха и определяха времената над Земята. И тяхното предназначение е ясно. Небето изявяваше своята власт над Земята и водеше борба с мрака, Тъмата над бездната Земя чрез светилата, които я строго охраняваха – опазваха я в нейните закони и правила за живот. Денят беше Светлина – светла сила и сочеше на вечния ден, на вечното царство на доброто, в борба с нощта – мрака, злото, които сочеха на земното падение в грях и неправда. Затова върховният Строител, след мъдро разпределение в строение, сега поставяше като небесни войни могъщите светила, явени в три форми, ярко разпределени, за да водят борба като светли небесни войни в пътя на Светлината в три вида служби.
И оттук ясно се разбира, че голямото светило явяваше светлина само в деня, даряваше живот и предпазваше от нощта, мрака! А малкото светило – Луна беше осеняващо и строго определено да служи за озарение само в нощта. С Устройствения план на светилата сред небесния простор се изявява небесната власт над Земята като светлина – небесни стражи над планета Земя. Голямото светило – Слънцето бе натоварено с върховна животворяща мисия сред деня от мига на създаването си, а малкото светило – Луна имаше строго определена съдба – да свети в нощта, като приемаше своята сила на светлина от голямото Слънце и се явяваше, когато голямото се скриваше.
А звездите в сила и Мощ небесна, като Небесно войнство в единство на троен лик в служение, изявяваха Небесна власт на управление върховно над Земя от Небе!
Голямото светило се явява носещо живот и в сила и мощ, то изявяваше Твореца си като велик Създател на жизненост – живот. И в служба първостепенна, то беше натоварено с отговорната задача – да опази строго деня от нощта, да озари Земя и да дари жизненост на всички земни творби Творцуви.
О, велико е това изявление за могъщата озаряваща дейност на могъщия небесен Войн – след светлия ден над Земята да озари пътя на светлината, живота на Земята и сред Земята да яви възкресението на съдбите. То сочи на Сина Божий – Христа Исуса, нашия Господ и явяваше службата Му сред Земята като дяло на Светлината. А малкото светило, осеняващо в служба второстепенна, бе определено да освети Земята в нощ тъмна като небесен войн и сочеше а своя чин ”Пророк“, озаряващ народа Божий в пътя на Светлината, осеняван от небето чрез голямото светило, сочещо на Христа.
А на звездите им е възложена задача от Създание да водят борба с мрака и да светят над Земята, да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина, служба тройна в двоен чин! Тъй първото светило е независимо от другите. То работи самостоятелно и е неизчерпаем извор на енергия от небе, но второто се явяваше в двойна служба като Войн, предвождащ Войнство в Светлина. Изворът на жизнеността – живота в първостепенен чин е светлият лъч на живота – Христа, осветляващ целокупността земна, даряващ живот и сочещ на могъщата двигателна сила, опазваща съществуването на ден и нощ. Втората му мисия е да се осветява Земя в тъмната нощ и сочеше на пророческия атрибут сред земния свят. Третата мисия на звездите сочеше на Небесното войнство в двойна Мощ в служба над Земя.
На звездите им бе възложено да владеят нощта, светлината дивна и да опазят деня от нощта. Ясно е, че звездите като небесно войнство в служба над Земя изявяват Мощта, мъдростта и силата на Единството в Троен Лик отпреди създание на човека и сочат като могъща небесна сила тройната тайна, приключваща в Третия съдебен страж – скончанието на земната съдба. Също звездите изявяваха тройната стражева служба на Небесното войнство чрез своя чин във времената. Голямото и малко светило и звездите отразяваха службата на Христа, пророка и Войнството, които като небесни войни извършваха тройна служба в денонощието, сочещи на едно цяло време, в което в тройна съдба се води служение на съществувание земно – от Създание до Скончание!
Изявлението за техните стражеви съдби е ясно. Те се явяват като предтечи на велика бойна Мощ небесна със задача на строго определени времена. Те са и знакове на небесата. С тройното им служение са изявявали Твореца в Троен Лик над Земя, Който водеше чрез Небесното войнство борба!
Третата служба на звездите изявяваше съдби на отделяне светлина от тъмнина и скриваха деня, който се явяваше след нощта. В третото служение на Небесното войнство над целокупността земна се явяваше в съдби на службата съдийска в управлението небесно над дневната светлина, която се явява ясно след една тъмна нощ над Земята и осветлява съдба, като отделя светлината от тъмнината. Тук е тайната Божия, която се крие в Третото църковно служение като ответ в изпълнение на Откровение Йоаново. Тук именно е съхранена истината за развоя на Спасителния план чрез трите стражеви съдби на Небесното войнство и ни представят пророческия съдебен атрибут в ръководство на народа Божий сред Земята.
Тъй първата служба е предтеча – Христа в служба на Светлината чрез първото светило – Слънцето, жизнеността и живота на Земята. Второто изявление чрез Луната – малкото светило – е в служба над Земята в една тъмна нощ и изявява пророка сред народа Божий в сянковото служение сред Земя. Но явлението на звездите, о, това е тройната служба, или третият страж на осветление в двойна Мощ на приключващи се земни съдби – борби чрез Съд велик на Правда над Земя. Това е Трети период – трета фаза на служение в развитието на Спасителния план като всемирно църковно служение чрез блюда на почетно употребление пред Съда велик, Който чрез двойна сила на действие, приключва земните съдби в един велик Съдебен процес над планета Земя!
Това е борбата, водена от Начинание до Скончание чрез двете сили над Земята – Дух Божий – ден светли и Тъма – нощ черна. Две съдби във велика борба между добро и зло чрез духовни телеса – материя. А тяхното явление като свидетелство се носи като ден светли – същина – доброта и нощ – тъмна сянка, зло! Изявлението на двата характера на тез явления е ясно подчертано чрез явяването им над Земя, а техните съдби, чрез земните войнства изявявани и изпълнени, Съдът небесен решава чрез Небесното войнство като решения на великия Съд небесен – Урим и Тумим в разрешение на борбата над Земята, водена от две сили на добро и зло!
Тъй преди още човек да се бе явил на Земята, те вече бяха заели своите места в борбата като Войни небесни. Тук именно се подчертава, че Творецът е Могъщият Строител на Земя, а чрез светлината на голямото светило – Слънцето се изявява Христа и Неговият характер в служба над Земя. А малкото светило – Луна се явява в една тъмна нощ като осеняващо светило и сочи на пророческия атрибут сред нощта, когато дневното светило – Слънцето не е над Земя, но то стои и осенява, предава светлина на пророка (като Луната). А той като осеняващо светило в нощта свети сред Земя и праща светлината в нощта, не само за един народ, но за целия земен свят! И още означава, че независимо от това, че не е ден над Земя, не свети Слънце, а Луна, то дневното светило, е в пълна мощ на действие и чрез осеняващото малко светило ръководи от небето и чрез Небесното войнство води борбата сред Земята с мрака – тъмната сила, която не е физическа, а духовна. С устройството на светилата се подчертава борбата и нейния развой с победа над мрака – нощ тъмна над Земята.
Преди още човек да се яви, съставните части на флора и фауна бяха вложени в Земята, вече устроена от Върховния Творец. Слава вечна на Всемогъщия Творец, изявен над Земя чрез Небесното войнство в Троен Лик на служение, което изявяваше Мощта – Силата Си в борбата и управляваше Земята! Чрез сътворението на Небесното войнство и определяне на неговите служби се разпростираше великият План за спасение. Първото голямо светило се явяваше в жизненост над целокупността земна и то ”работеше” само в деня, като свидетелствуваше Правда и вярност в зазорилата се дневна светлина. То се явяваше в голяма вярност на свидетелствена съдба и работеше неуморно до залез, което означаваше, че от Начинание до Скончание е свидетелство на Верния Свидетел – Христа чрез Светлината небесна и със своята целокупност ще излива жизненост на съдби до Скончание!
Забележка: То бе и затъмнявано за миг в действието си на озаряване, но това сочеше на победата на първоначалната Тъма над Светлината, което сочеше на първото сянково служение над самия Христа в разпятието му на Земя и над светлината в борбата Му с Тъмата. Но свидетелствата в победи се отбелязват. То изявяваше великия извор на мощност в Троен Лик – дялото на даряване живот на Троицата над целокупността земна. То даряваше Мощ в сила на живот над Земята, населена от три пояса на съдбата като Войнство земно от флора, фауна и човек, или поддържаше живота сред целокупност земна. Тъй първото голямо светило, наречено по-късно Слънце, в единство на действие с малкото, наречено ЛУНА и със звездите, изявяват дялото на Троицата в свята светла Правда на живот като Небесни войни. Сред тях се простира пътят на Правда – Млечният път, свидетел на прострения Спасителен план – всички Творцуви творби.
Второто малко светило в служба над Земя сред нощта (сянката) крие в себе си войнствената длъжност на пророка или на пророческия атрибут сред сянковото служение в една тъмна ера на нощ духовна сред Земята. Осеняващо се от голямото светило, то води борба с мрака във вековете и времената, за да осветява пътя на Правдата сред мрака – духовната тъмнина. Третата – звездна служба – сочи Небесното войнство в чин на управление с военния Съдебен атрибут на правдиво разрешение – явление на Урим и Тумим сред Земя!
Заключение: Чрез тройните служби на Небесното войнство ние имаме още и определени Три ерни времена, които се изявяват като едно цяло време в ден и нощ и зазоряване на съществувание земно. Или едно денонощие от двадесет и четири часово време, което сочи на Двадесет и четири старци с двадесет и четири престола в съдебно изпълнение чрез Съд велик в Правда, или три времена на библейско изпълнение като стар завет – сянка, нов завет – същина, Откровение – Съда!!!
Значението на нощ и ден или мрак и светлина е, че се явяват като двама Борци, водещи борба или показват на борбата в нощта и победата. Зората сочи на Духа Божий и се покрива с Платформената вест – Светлина като зора могъща на Новото ерно време, предвестник на извора на Светлината като могъщо явление на Творцувото изкупление чрез Третия съдебен страж в изпълнение! Тъй второто – новоерно време като нов завет е зора на бъдещия ден в Духа Святи, същината, явена в действие на изпълнение на Спасителния план; и се явява в залеза като крадец и не носи Трето време, но го изпълнява чрез Земното войнство – употребяем свещен отряд, състоящ се от живи съсъди на почитна употреба в Съдебния военен процес на земните съдби над целокупността в приключване на живота земен и на борбата между добро и зло, Светлина и Тъма, Сянка и Същина! Тук намират своето обяснение и приложение Небесните войни – звездите като предтечи на свято подобие и по подобие на служебно изпълнение във военния процес чрез блюдата на почит в чин втори – земни Войнства, наградени с небесни чинове, употребени в служения при Съдебния велик процес на приключване земните съдби.
След зората се явяват могъщите лъчи в светлия ден на голямото светило, което ръководи живота от създание Мира, за да приключи в Скончание! Строго е определено времето на деня, то се явява едва след изтичане на Две ерни времена. Тъма – сочи на Староерното време със сянково служение. Зора – Новоерно време – Дух Святи Божий като причинител на движение на Новоерното време над Земя. Но чрез службите си те изявяват свещенодейни служения, извършвани от човешки същества. Явлението на Сянката нощта и светлината – деня е небесно явление, независещо от нищо на Земята, но те властват над нея и тя се развива в зависимост от тяхното явление. Без Слънцето – без Христа, даряващ живот, не ще има жизненост над Земя! То се явява по строго начертан план от Всевишния Строител и няма човекът сила да промени хода на определените в строгост времена като небесни явления над Земята.
Явлението небесно на ден и нощ не е физическо, защото преди устройството на Земята те са дух Божий и Тъма над Земя. Първо бе Тъмата с наименование ”нощ”, сочеща на дялото на тъмната сила – духа на злото – греха, смъртта, гроба, бездната. И това небесно явление, в което явяват своето служение нощните стражи – светилата, за да опазят светлината дневна, крие в себе си действието на тъмната сила, на греха и смъртта, с които води борба светлият лъч – Светлината. Това небесно явление като нощ тъмна изявява създателя на греха и смъртта и в нея (нощта) щеше да се разтлее духът на злото – на Сатана, Дявола. И в борбата със Светлината щеше да изяви претенции за господстваща власт над Земята. Едновременно с всичко гореизложено, нощта като явление небесно сочи на едно Първо време на сянково служение, в което се явява Сатана победител в неговото скончание или щеше да се яви едно слънчево затъмнение, наподобяващо нощ, след което следва едно велико увенчание – слънчева победа. Първо се явява сред фауна и човек – в Рая като Макет и след това включва в своята победа и флора – ябълката. Първоизявеният победител в Макетния план, победил фауна, флора и човек, се явява в Скончание победен от Съда велик, осъден, като неоснователно завладял първата победа. Във воюването сред Земята я застила с грях чрез човека, създаден по образ и подобие Божие, определен да бъде свещен Войн на Бога в Първото време, представен като един народ Божий по подобие на първия паднал войн Сатана с войнството му завладяно. Тъй земният пръв Войн приема служение в изявления сянкови и времето му ще се нарече Първо ерно време, в което краят му е падение – нощ.
Но в победа явява се зората, чрез Дух Божий – Светлината побеждава тъмнината – нощта, сянката. Но човекът е подмамен и употребен от врага чрез греха – нарушение на заповедта и краят му е смърт, гроб, нощ! Но в победа над нощта употребен е пак човекът да изяви чрез дела в живота си бъдещи съдби в разгръщане Плана на спасение да предупреди за грозящата беда земните съдби, за греха и смъртта. Нощта е времето на съня, на гроба, на смъртта, на покоя. Когато вторият небесен елемент, вложен в строежа на човека – жизненото дихание, се отлъчи от живата душа – човек, плътта е от пръст и се прибира в нея, а жизненото дихание се връща при Бога в тайна Божия! Затова в живота свой човекът има Закон – правило на действие за съществувание. Денем – в светлина, в творческа Мощ – живот сред Земя, черпен от извора на жизнени струи в пълна Мощ на Създателя си. Но в нощ човекът е във временен покой – сън, символизиращ смъртта (почивката в гроба), докато се яви Победителят чрез предтечата зора – Дух Святи чрез лъча и го събуди от съня – плътски и духовен. Събуждането сочи още на възкресението от гроба в ден на Архангелска тръба в първото голямо възкресение на праведните умрели, а във второто възкръсват осъдените!
Всичкото това развитие, изпълнено в три фази в човека, сочи на духовна смърт – заспиване, временен сън, символизиращ смъртта реална. Пробуждането от сън сочи на пробуждане духовно, или възкресение в съдния ден! А е строго подчертано, че възкресение се явява само чрез дух Божий в зората на едно Ново време, в един светъл ден като победа в зазоряване, победа дневна чрез Духа Божий.
В борбата двамата Борци се стремят към победа и надмощие. О, колко мъдро е сътворил Творецът Своята творба, но тя винаги се явява в непризнателност и падение!
Денят се явява със зазоряваща се победа над тъмната нощ. И в него се изявява свидетелствената съдба на дялото Творцуво като едно могъщо явление на Светлина – настъпва една светла ера в бъдеще, след тъмна нощ, или едно съществувание без светлина, един духовен сън, след което идва пробуждане – възкресение след смъртта. Творецът открива себе си чрез голямото светило като велика Негова творба, изпращаща лъчи на живот струи животворящи, което буди от сън, възкресява за живот. Тъй под светлите топли лъчи на Слънцето всичко се събужда от нощния сън, явен също като един сезон – ЗИМА, сковаваща в ледове Земя и въвежда в светла пролет.
Какво е една тъмна нощ – смърт в гроба, едно страшно време, когато плътта е отделена от жизненото дихание на живата душа. Това свидетелство се явява и сред трите творби Творцуви от флора, фауна и човек. То е внедрено в живота с реално изпълнение в дела, за да няма оправдание, че не е известено, че не е предупредено.
Но в едно Ново време, като ден светъл, като пролет, всичко се събужда, възкръсва за нов живот под действието на животворящите светли лъчи, свидетели на дейността на Дух Святи! Това велико дяло на Твореца свидетелства само за себе си. Неговата творческа Мощ се изявява в зазоряващия се светъл ден, в който всичкото творение след една нощна почивка се събужда – възкръсва за нов ден, за нов живот, в който ще се изявява и със страх и трепет ще изработва спасението си, възкресено чрез могъщите струи на великата Божия Светлина, която озарява Земята едва в ТРЕТОТО ВРЕМЕ, в зората на победоносния лъч на Светлината, явила се като Слънце – сам Господ Исус Христос. Тъй светлият ден е свидетелствена ярка съдба на жизненост в живота на Творцувото творение сред Земя и носи печата на изкуплението като дяло Творцуво за едно светло бъдеще във вечен ден, озарен от Христа – Изкупителя на целокупност земна и Земя. Амин!
Нощта носи печата на дялото на смъртта – гибелта, бездната. Тя изявява Тъмата в сянка над Земята и е свидетелствена съдба, и сама от себе си крие дялото на мрака – греха, смъртта. В нощта работи, изявява своята дейност Тъмата – врагът на Светлината и показва временната си победа чрез греха смъртта, гроба, бездната, ада!
Тъй врагът на Светлината първо изявен е чрез покрова си – Тъмата, с която като със смъртен саван забулва творението с творческия свой печат – смъртта. И тоз негов печат пада и върху фауна и се изявява като творец в дейност през нощта чрез свидетелствената съдба на прилепа сляп като водач на слепи в нощта, обгърнат в мантията на смъртта – Тъмата! Под нея се крие падналият ангел с войнствения си отряд – врага на всяка правда и светлина. Прилепът сляп броди само в нощта и като хищник чрез делата си пие кръв, ненаситен сред Земя. Това е неговата съдба, спечелена чрез делата му и той носи печата на бездната – ада!
Но победа иде! След борба идва светло утро в Ново време и води след себе си могъщия източник на жизнени струи, и събужда във възкресение Земя с целокупното Божие творение от флора, фауна и човек за нови победи в нов ден – нов живот! И светилото небесно огрява всяка мрачна сянка, всяка нечиста сила, като се явява победител над мрака и смъртта. Денят и нощта в своето явление над Земя сочат още и на борбата на две явления над Земята още в сътворението на Земята. Дух Божий се носеше над вода, а Тъмата – над бездната Земя. Те изявяваха борбата между материя – земя и дух или между живота и смъртта. Тяхното явление е небесно, но то осенява материя – Земя. Материя и дух са в неразривна връзка, свързани още при сътворението. Те изявяват и сочат на борбата между двамата претенденти за владичество над Земя чрез Правда и грях! Те воюват още от създание Всемира. Затова още в сътворението на Земя и в устройството й по строго начертан план тя е пригодена за арена бойна, да изнесе борбата на своята плеща, а Войнственият личен отряд е символично представен чрез флора, фауна и човек с бойно знаме като печат на творческата им Мощ. Знаме на Тъмата е смъртта като награда след проклятие, водеща в бездната. А духът Божий се явява като ден светъл за благословение във възкресителни съдби – Знаме бяло на Правда – живот вечен навсегда.
О, колко мъдрост е вложил Всемогъщият Творец в сътворението на Своята творба, която в непризнателност се явява и отива в падение, унищожение, непокорна на волята Му върховна!
С това осветление върху творението Божие – Земя и нейния Устройствен план се открива строгият свидетелствен Макетен план в съдбите Божии, в които вземат участие целокупните Божии земни творения чрез дела в живота свой, разкриващи Плана за спасение в победа на славния Изкупител чрез милост Творцува – да яви едно могъщо възкресение за един нов живот, в едно ново време на бъдеща победа във вечна съдба. Слава Му вечна и хвала Му безконечна завсегда. АМИН!
Стих двадесети
Словото Божие изявява втора служба сред Земята:
”И рече Бог: ”Да произведе водата одушевени гадини и птици да хвърчат над Земята!” Тъй и стана. По строго определение като Закон, внедрено във водите, водата сред Земята навлизаше в употребление – да произведе! Всемогъщият Творец чрез творението Си – вода, като отделено от сушата – Земя, хидросферично царство, откриваше величествена свидетелствена съдба, един нов втори живот в двойни съдби сред материята – Земя.
Водите символизираха народи и племена, но сочеха и на благодатта, милост на Отца, най-важното свидетелство сред материя вода и над нея Дух Божий. Ясно е, че благодатта е дяло на Дух Божий, Който ще владее над народи и племена, над живата душа, а над материя Земя ще владее грехът смъртта. Това Слово сочи на истината, че има не само земно съществувание, но и царство на благодатта, което произвежда живи души от влечуги и птици хвъркати, които явяват свидетелствена съдба на плътта – едни като влечуги ще пълзят, а други – ще литват в небесните простори. Това Слово сочи още на материя и дух – материя, плът ще изтлява в гроба, а жизненото дихание ще отлети. Голяма е тайната на царството на благодатта, независимо от материя Земя, сред народи и племена, макар че и то е врязано в нейната снага. То свидетелства за съществуване на материя и дух, дадено фигуративно – човек, жива душа. Сочи още и на това: от царството на благодатта излита птица крилата, сочеща на служебните небесни крилати ангели.
Наистина Всемогъщият Творец чрез създанието Си над Земя разкрива великата тайна на полета сред лазура над Земя и образно изявява чрез Своите творби съществуването на летящи ”служители” чрез птиците небесни, летящи над водата. Или сочи на ангелите небесни, които се явяват в служба над Земята – над човека като служебни духове. И по строго изявление за тяхното съществувание имаме свидетелствената съдба, по подобие създадена чрез птиците небесни и полета им над Земя. Тъй птиците имат строго определено служение чрез полета свой над Земята. Полетът им свидетелства за връзката между Земя и Небе, той изявява начина, по който ще извършват служение свое небесните ангели, създаващи връзка между Небе и Земя във вярна служба на човека. Чрез полета си в живота свой птиците изразяват отлитането на жизненото дихание и в ден на Архангелска тръба възкресени, с крилата на милостта Божия снабдени, ще литнат сред небесните простори, за да посрещнат Христа.
Чрез птиците в сътворение небесно в живот се разгръща строго Планът за спасение с изявление на небесния духовен жител. Наистина безкрайната любов, изявена във великата мъдрост Творцува, се открива чрез великото творческо дяло на Неговата ръка. Всевишният Творец чрез създание на всички земни творби е показал на вси небесни съдби, тъй мъдро внедрени в живота земен и запознаваше вси чрез дела в живота с дух и материя – Небе и Земя, два елемента на живото създание, неразривно свързани помежду си. Те свидетелстват за две граници, строго разграничаващи Земя – материя, вода – небе – дух като два съществуващи свята, две влияния, две сили борчески и техните непроменими съдби като печат, изявяващ Небе и Земя.
Стих двадесет и първи: ”И видя Бог, че беше добро!”
Това Слово ни разкрива великото оплождение чрез благословение, което щеше да се яви над Земя сред две строго определени съдби – земя – материя и вода! Ясно се изявяваше още при Сътворението Законът на размножението и носеше печата на благославящата Мощ – благодатта – водното царство. Явяваше се творба на мъдрост Творцува и украсяваше се от ден на ден Земя в сътворението си!
Земя влизаше във второ служение и трябваше да произведе по подобие на водното царство живи души – по видовете им, зверове, добитък и всякакви земни гадини, предназначени да се поверят в ръката на върховната Творцува творба, създадена по образ и подобие Творцуво. Като корона на увенчание над вси Свои творения, Бог създаде човека и му предаде власт над по-низшия от него земен свят!
С явлението на водното и земно царство получаваме голяма яснота върху Плана за спасение! Изяснява се, че и фауна се разделя на две, че Бог благоволява над водното царство в умножение и Дух Божий се носи над него. Чрез това явление на Творческата Мощ на Създателя Всемогъщият Творец разгръщаше велика свидетелствена съдба. Образно, чрез създаване на фауна и човек Бог изяви отношението между човека и животните и показваше отношението между Творец и творба. Така, както човек има предадена власт да владее по-низшите от него същества, тъй и Всевишният като Създател е Владетел на собствената Си творба. И така образно Бог показа делата и службите на двамата Борци. В нощта бродеха войнствата на мрака с дела на зло, мрак, смърт. Чрез прилепа сляп, в одежда на мантел, човекът придобива ясна представа за падналия небесен хвъркат ангел с претенции за власт над мрака, в служба на греха и смъртта, нощта и се изявява чрез нощните фаунини стражи. Тъй чрез бухала и кукумявката той има ”гласа” на победата – те изявяват победата на падналия войн като предвестници на смъртта.
А славеят се явява като страж сред фауна в утрото светло на деня и е глас на хвала към Твореца небесен, в единство с Гълъба, натоварен с велика Божия съдба.
И тъй чрез целокупната фауна като Божие творение ние приемаме свидетелствени съдби чрез дела в живота, в служба на Бога и на врага – Сатана. Но най-висшата творба на Създателя се явява човекът! Сътворен по образ и подобие Божие, той изявява величието и Славата на Творческата Мощ! Съставна част на човека бе материя – земя или неговият състав като материално творение се открива в земята. Но над нея, над материята, Върховният Творец възлагаше сила и власт на владичество. Ясно става, че човекът стои по-високо от всички Творцуви творби, създадени също от елементите на земята.
Битие, втора глава, стих седми: ”И вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и той стана жива душа!“ Ясно е, че човешкото естество е двойно – материя и дух, дух и живот, който управлява живата душа! Дарява му се живот в разум, за да владее над по-низшите създания, приготвени в сътворение да служат на човека!
И се разкрива Планът за спасение, разпрострян чрез явлението човек, носещ в себе си две естества – два състава, които бяха същина, внедрени в самата материя земя – вода. Не можеше в създанието човек, взет от материя – земя да не се вложи вода като свидетелство за водния басейн над планета Земя, над който се явява Духът Божий. А това сочеше на живата душа, която щеше да се посещава от Божия Дух, а тъмата щеше да посещава земя – материя, плътта и като две мощни сили да развиват в човека съдби на добро и зло, подобно както над Земя. Но при сътворение на човека се вдъхваше жизненост на живот, за да продължи дните на човека на Земята. Сам Творецът вдъхваше жизнено дихание в ”ноздрите” на човека. Тъй човек се явява в пълнота, защото без жизнеността на Небето, той не бе жива душа! Той се яви в пълна Творцува власт над по-низшите творби.
Битие, първа глава, стих двадесет и осми – ”И благослови ги Бог като разумна двойка в оплождение, и им осигури съществувание с всякакъв вид семена тревисти и дървесни плодове, а на животните даде злака тревист.“ Чрез Своята съвършена висша творба Могъщият Творец явява на Земята Своя образ и подобие чрез строго определение със закони на живота, който трябваше да се поддържа сред Земя. Даде му се храна на плътта, но на жизнеността силата беше дух Святи! Не бе възможно да се поддържа материята с храна материална, а да гладува жизненото дихание – образуващи в единство жива душа! Става ясно, че храна за плътта – материята се дава семеносността, а живата душа се осеняваше, посещаваше се от Божия Дух, Който се носеше над вода! И човекът извършваше служение чрез хранене – обяд и вечеря, които като законно явление свидетелствено сочеха на по-късно явилия се духовен ”обяд” и ”вечеря” – словесни, или ”сватбени“. Тъй човек – материя е със съставните части на земя – материя или ”взет от пръстта на Земята”. Но материята бе мъртва, в нея Нямаше живот, тя не бе жива душа. Но с явяването на жизненото дихание се явяваше животът и озаряваше жизнеността. И водеше материята с разум в обхода с по-низшите Божии създания. Човекът се явява в строго Творцуво предназначение като една бойна единица сред арената бойна – Земя, за да бъде проверена и употребена с дела в живота свой. Но яви ли се върховният миг на живота й земен в Скончание, човекът приключва земното си съществувание, строго определено от Бога – Неговия Творец и той заспива в покой. Ранен от греха – смъртта, той умира или отнема му се жизненото дихание и остава само пръстта – земя, материя, взета от земята и се връща в нея, за да се слее с нея.
Но живото жизнено дихание отива в тайна Божия и тъй приключва живота земен на живата душа! Но смъртта, покоят, сънят на човека е временен и в деня на победата Божия той ще възкръсне за нов живот в Правда, в светлина на ден вечен чрез дела на Вожда му, излязъл победител чрез Съда върховен, всемирен на Своя Отец!
Тъй след кратковременен сън на материята чрез смъртта, иде първото възкресение. Възкръсват в нетление всички тленни, земни творения, минали пред Съд велик на Правда и чрез кръвния изкуп като цена Христова на изкупление са изкупени завсегда. Но осъдените чрез делата на вожда им – греха пред Съд велик възкръсват във второто възкресение, за да приемат и изтърпят присъдите си на осъждение. Смъртта е ясно изразена символично чрез съня в нощта. Сънят е сянково изявление на смъртта. Но събуждането сочи на възкресението – светлия ден – победата над тъмната нощ! Наистина велика е тайната Отцува чрез свидетелствената съдба на съня.
Бог постави човека господар над двата пояса земни, според видовете им. Изявено е голямо свидетелство на съдба чрез подобието Божие – човека. Бог ясно сочеше, че както човекът е поставен над флора и фауна да ги владее, тъй Творецът стои и ръководи живота на своята разумна творба.
Тъй в Словото от 26-ти до 31-ви стих на Първа глава Битие ние ясно съзираме сътвореното по строг план на изява – Божие създание,на което е позволено да се развива в благословение и намираше се в Божие одобрение!
АМИН!