В началото Бог създаде небето и Земята. А Земята беше пуста и неустроена. И тъмнина беше върху бездната, и Божий дух се движеше над водата. И Бог каза: да бъде светлина. И стана светлина. И видя Бог, че светлината беше добро, и Бог раздели светлината от тъмнината. И Бог нарече светлината ден, а тъмнината нарече нощ! И стана вечер, и стана утро – ден първи.” Словото ни въвежда в Устройствения план на планета Земя след нейното сътворение.
ЗЕМЯ! НЕБЕ! Предстоеше устройство. Земята беше пуста и неустроена и Божият Дух се носеше над водата.
Факелът на истината – Библията ни озарява за великите Творцуви дела. След сътворение на небето сътворена е Земята, но тя все още не е била устроена и обитаема. Единствено Духът Божий е имал достъп до нея чрез водата, а Тъмата – над материята земя. При Устройствения план на Земята Всевишният Творец и Устроител е вложил свише мъдрост и всички изисквания, за да се яви първият светъл ден. Бог отдели вода от суша и устрои небесния простор.
Необходими ли бяха на Твореца тез изисквания в строги граници на разделение? Каква цел си бе поставил Той? И ние си обясняваме, че навярно е имало причина за отделяне на вода от суша и разделяне светлина от тъмнина. Наистина Бог си бе поставил голяма и висша цел с това изпълнение на Устройствения план. За Земя се беше явил претендент и то още в първата й младост на сътворението, макар пуста да е и неустроена. Още в небето е възникнала голяма завист и коварна жажда за планета Земя в сърцето на претендента, показал явна вражда спрямо Сина Божий. Причината за явилата се вражда в Люцифер към Княза Михаил е била позната на Твореца и това дава повод, щото Бог да приложи мъдрост Свише и най-строги мерки при Устройствения план на планета Земя – причина за борбата.
А претендент за планета Земя е бил от първи ранг Ангел-Херувим в чин ”Люцифер”. Този факт показва, че преди Земя да се устрои и насели с живот, в обиталищата на Всевишния Творец отдавна е кипял живот. Тоз именно живот се пренася и разпростира и над планета Земя, над която се разстила и небесният простор.
Претенцията на Люцифер за планета Земя хвърля съмнение за последствията, водещи в голям всемирен конфликт. Люцифер водеше непримирима борба, която изискваше място за развоя и арена за бойни действия. При прилагане на Устройствения план за планета Земя нейният Устроител се съобразява строго тя да отговаря на всички изисквания за развиващата се борба между двамата претенденти: незаконния Сатана – Люцифер и законния Сина Божий – Княза на Мира Михаил. Борбата се водеше за планета Земя и тя трябваше да послужи за разкриване целите на двете воюващи страни и да покаже пред Вселена, Всемир нрава, характера на двамата Войни и същината на техните войнства. Затова и самият Устройствен план се развива и внедрява в изрядните планови изявления.
Забележка: Божият Син е в чин ”Княз на Мира“ сред цялата Вселена, Всемир, Който носи мир и Правда в дух на Истина. Люцифер се прояви в бунт с неправда, измама и нечестие на духа си лукав. Словото докладва: сред Земята, над водата се носи Божият Дух. От тук става ясно, че Божият Дух е участвувал в строежа и в Устройствения план бил е там. Участвувал е и Синът Божий. А от това следва, че Творецът не е бил сам при създаването и изпълнението на Устройствения план, а е действал в единство с Тройния Си Лик в сила на действие. Ние откриваме Устройствения план, внедрен в простора небесен чрез неговата украса, която изразява грозящата Земята опасност. Едновременно е и живо свидетелство, в Мощ изявяващо, че ако небето не се отрази над планета Земя, то тя ще остане все така пуста и неустроена, както е създадена. А Земя е зависима от небето. Затова при изпълнението на Устройствения план небето така е устроено, че цялата земна съдба е зависима, подчинена от него. Яви се и устройството на небето: двете големи светила сияят в простора син, окръжени от рояци звезди и звездната пътека, отразена над океани и моря, сияе като Млечен път над планета Земя. Всички светила са поставени стражи в различни чинове, да показват времена и да отразят съдбите на двамата воюващи Войни в мощ на действие.
Първото голямо светило – Слънцето, сияещо в ден светъл над планета Земя, изявяваше чина светли в жизнен подем на Война в жизнено дихание, движещ живота над планета Земя с трите й пояса, в ден светъл – светлина, на Божия Дух в жизнеността. А малкото светило – Луна, сияещо в нощ тъмна над Земя, осенявано от голямото, посочи чина на Съдебния атрибут пророчески за времената мрачни – да озаряват съдбите земни. И да разясняват сенките зловещи, нападащи Земя.
А какво означаваше ден светъл над планета Земя? Денят сочеше на Дух в Правда на Война смел – Божия Син в борба с нощ тъмна, сила тъмна нечиста – нападащ дух като хищник Земя и в прегръдката си лукава обвива в сън материя – плътта и изявява война в неправда, воюващ с измама против светлия ден – Сина Божий. А звездите са стражи, небесни Войнства, окръжили Война смел – Божия Син над планета Земя, строени във великата отечествена бран. Пътят Млечен ни посочи на Плана в правда за спасение, разпрострян за всички съдби земни от три пояси земни и Земя от Твореца им Всемогъщи, в Мощ на правда и любов изявен. Това е Устройственият план на небесния простор, разпрострян като звездна карта над Земя. Ориона, в блясък на мощ седмоцевна, посочи входа на съдебния трон в озарение и
ФАКЛОНОСЕЦА в скончаеща Мощ на озарения съдебни в прозрение. Всички останали съзвездия са в чинове със значение на обстановка в скончаещи съдби, свидетели велики на непрестанните борби сред арената бойна планета Земя. Но не всички са единодушни, изключение правят Скорпиона и Кози-Рога.
Цялото небе, осеяно със съзвездия, звезди и плеади, е устроено по строго начертан план в изявление. Устройственият план на небесния простор изрази Мощта на небесния жизнен Войн и чина Му в смелата Му дейност над планета Земя, даряващ жизнен живот на трите пояси земни – жизненото им дихание. Жизненото дихание е засвидетелствано още чрез атмосферните пояси, окръжили материя – планета Земя. А чрез сезонните времена са изявени великите съдби на характерите и чиновете на двамата Войни, водещи борбата – двата духа на добро и зло сред Земята: светлият ден – Божият син в жизнен подем – животът. а сянката зловеща на нощта, водеща съня, показващ смъртта, посочи нрава на падналия ангел в чин ”Сатана”, който се разбунтува още в небе и пожела да владее Земя в земно управление.
Но небе, устроено по Плана на Създателя, показа, че не е възможно падналият ангел Сатана да управлява планета Земя. Щом като чрез сянката тъмна – нощта владее, а тя показва хищния му характер, мрака безжизнен, съня бездеен и смъртта, как ще управлява Земя под знака на смъртта? Знае се, че Устройственият план се приложи както на небето, така и на Земята, преди още да бъде създаден човекът – Адам и Ева. Планът бе обмислен и приложен с голяма мъдрост и майсторство. Особено ярко е изразен Устройственият план при явлението на Едемската градина – Рая, в чин ”Дом Божий“ пригоден за живот на първото земно създание в Правда, по образ и подобие на Твореца си. Каква е била целта на Всевишния Творец, какъв замисъл е вложил в строежа на Рая – Дома Божий, че така мъдро е уреден в макетен план за бъдещия дом на мира и покоя на бъдещото създание – Адам и Ева?
И каква опасност се криеше за тях, че така се устрои небесният простор и Земя? Бог добре е познавал нрава и характера на падналия в грях ангел херувим и стремежа му да се наложи с коварство и измама над Божието творение. Разбира се, че падналият ангел с една трета нему подчинения, подведени с измама, не са подозирали, нито узнали устройството на небе и Земя.
Какво е устройството на Едемския рай в чин ”Дом Божий“? Там е било посадено Дървото на познание добро и зло, което сочи на ЗАКОНА МОРАЛЕН. Но тогава на Земята все още злото не е съществувало или не е още проявено. А Творецът знаеше, че предстои да се изяви. А из сред Едема изхождаше Реката на живота, която се разделяше на четири течения – реки, в четири посоки. Те посочиха на благодатните течения на човешки племена и народи към четирите краища земни. Какво е искал да представи Бог на човека чрез съвършенството на Рая? Човека, създаден по образ и подобие на Бога? Всичко, що Бог бе създал в устройство на Земята – флора, фауна и човек, океани и моря, реки и езера и всяко одушевено, що е в тях, беше с предназначение да вземе участие във великата борба за планета Земя. Всичко беше сътворено! Във водите плуваха риби перкати, в небесния простор летяха птици крилати и сочеха на ангелските войнства, летящи над Земята. Адам бе сътворен по образ и подобие на Твореца и посочи на Христа, а Ева, взета от Адама, посочи на Земята. И става ясно, че Христа е съществувал преди създание на Земята и нейното устройство. Защото Ева е взета от Адама, а Земята – сътворена за Христа по образ и подобие на Твореца си!
А защо бе необходимо на Бога създанието човек? За каква цел щеше да послужи Раят и първата човешка двойка? Адам сочеше Христа, а Ева Земята – рая, църквата Христова, дома Божий! Отношенията между Адам и Ева изразяваха отношението между Христа и планета Земя. А уредбата на Рая в чин ”Дом Божий“ посочи църквата Христова и Законодателя чрез Закона – Дървото на познание добро и зло в Рая, сред църквата, като дом Божий, сред който беше внедрена заповедта, т.е. познаване на зло и добро за първата двойка.
А сред Рая беше и Дървото на живота – Христа, сам образ и подобие на Бога. Той беше внедрен не само в градината райска, но и в самия Адам човека. Ева посочи планета Земя с Рая – сърцето на Ева, ядрото земно – храма на Дух Святи с олтар на служение. Ева, движеща се, представи Земя плаваща, движима чрез ядрото си – мембрана в дълбината й, обвито в непроницаема мантия, посочила на кожата – материя, обвила сърцето в гръдния кош. Тук именно Творецът на Вселена, Всемир изяви Своята Творческа Мощ в създание по образ и подобие Творцуво. Но Адам и Ева не се състояха само от сърдечна мембрана – ядро движещо ги. Те имаха своя образ по подобие на Твореца Всевишни. А какво криеше в себе си тоз образ?
Образът по подобие Божие изявяваше най-великата Творческа Мощ в изявление Закона на правда със заповедите или образът по подобие Божие бе Законодателят със Закон на правда, в дух и Истина, в двоен образ – морален и материален – физически закон. Тук Творецът се представя чрез материя и дух в творението Си Земя – жена в Своята необхватна мъдрост чрез Устройствения план, внедрен в творението в двойни схеми на движимост в материя – оплождение плътско и духовно чрез Дух Святи в една велика Светлина на озарение и прозрение.
Но сега както Земята, тъй и жената трябва да изразят характера на своето призвание. Особено да разкрият тайната – човек в материя и жизнено дихание и целта Творцува. А за какво бяха необходими всички тез преобрази? Творецът знаеше докъде щеше да се простре злобата, завистта, неправдата в предстоящата борба на злото с доброто. И Той устройваше планета Земя с трите й пояса по образ и подобие небесно, за да се включат във водещата се борба. Просторът небесен беше устроен и отразил образа си над планета Земя с небесни светила като действащи фактори – законодателни чинове, скрити в самите творения Творцуви за следващия Съдебен процес над планета Земя. Тъй Небето отрази своя образ и подобие над планета Земя. А какво изразяваха тез отражения на небесното устройство? Слънчевата система отрази Творческия замисъл и жест над Земя, която е една от планетите в кордона на същата система.
А Земя се отличава от останалите седем планети, че носи белег на своя произход и предназначение – ефирната корона на княгиня. Още от създанието на планета Земя е възникнала враждата за нея и нейното управление във владение, което законно се поверяваше на Втория Творчески Образ, изявен в Мощ на движение. Затова при устройството на небесния простор – кордона на Слънчевата система целта беше да отрази чиновете, внедрени в реалната система на движещите се светила. А по-късно, след населяване на земята и определение на племената в държави, съвсем ясно се отрази нейното велико значение в замисъл – Творческа Мощ в мъдростта на Твореца. Наистина Слънчевата система в единство на осемте планети, движещи се строго чрез сила на действаща мощ на Слънцето, се отрази в жизнения живот над планета Земя. Слънцето изрази чина жизнен – жизненото дихание, живота над планета Земя и показа на Сина Божий и Неговата велика дейност над планета Земя в чин ”Княз на Мира“. Затова в кордона на планетната система е включена планета Земя, която е пряко движима от силата и мощта на слънчевия двигател. Слънцето изявява чина „жизнена мощ”.
Забележка: Откъде се уверяваме, че Христа е участвувал в сътворението на Земя и човека? (Битие 1:26) Бог заявява, а кому заявява? ” Да направим човека по образу Нашему”. Тук става ясно за участие на Троицата Свята, взела участие при сътворение на човека. Затова Адам по образ и подобие посочи на Христа, Който е Творец на човека. Човекът е наречен още ”Син Божий“ – Синове Божии – творението Божие от мъжки пол. В Битие 6:4 мъжете се наричат ”синове Божии“, а жените ”човешки дъщери”, които зачваха исполините (те зачваха греховете, причина за осъждение, за да се яви и Съдът небесен над Земята чрез язвата на потопа).
Слънцето изявява чина ”Жизнена Мощ Творцува“ – живота над планета Земя. Но в изявление на удостоение в Мощ стои в голяма висота над останалите седем планети тя – Земя, която е целта на борбата. Защото по чин единствена тя е ”Княгиня”, окръжена с още седем планети – девойки като нейно подчинение. Тяхното служение в отражение над планета Земя се открива в приложение ярко в епизода Библейски ”Естир”
Слънцето не е Христа, но то изразява Христовата Мощ – дейността Му над планета Земя в чин ”жизнен подем на живота”, подвижил планета Земя с трите й пояса по видовете им, багрите им, расите им в развитие. Слънцето е творение в действаща животворяща Мощ на самия Вожд – Сина Божий. То изразява Образа Законодателен, по образ и подобие. А Законодателният образ е показан по образ и подобие в съзвездието ”Орион”. Седемте звезди сочат на седмоцевния светилник в сянковото служение. Цифрата намира приложение в Седемте новозаветни църковни времена. А в Скончание факлоносецът се издига в единство на могъща Светлина – озарение на планета Земя. Млечният път се отрази над Земята в Плана спасителен на оправдание. Луната, осенена от животворящият слънчев лъч в нощ – мрак, посочи като Луна озарител; макар да изпраща над Земя бледа слаба светлина, тя отрази не само физическите съдби земни, но и духовните съдби над Земята. Луна сочи на чина пророчески в Две ерни времена. И не могат да не се отразят над Земята и останалите небесни светила като небесни стражи, посочили всички чинове на земните духовни стражи – Лични войнства – гвардия на Христа, движени в жизнения духовен живот в небе и Земя, сред църквата Негова в свещени чинове. Има много още неизяснени въпроси, но малкото светлина, която се дава, е само за действащия апарат на жизнения живот над планета Земя.
Светлият ден се явява в Правда на Вожда Христа, смело като зазоряваща се съдба той спуска воалите си бели и като омара бяла обгръща Земя. А сълзите на Христа се явяват като светли роси в ранна пролет и в есента, в скончание и посочиха на жизнения дух Святи – слово светлина, съдебна, пламтяща, озаряваща като факел Орион, след приключване на Съдебния процес.
А и врагът се явява в отражение над планета Земя чрез тъмнината – непрогледна непроницаемост. И в мрака води войнството си като прилепи слепи, не виждат светлия лъч на деня, светлината, озаряваща делата им. Но Сатана – врагът Божий, воюва с голяма сила на лукавия си дух над Земя – материя (плътта) чрез жилото на смъртта – греха. Но грехът на Сатана е изразен като блуждаещ метеор. Неговата съдба е КОМЕТА – ЗВЕЗДА, набрала опашка от отхвърлените ангели, паднали в греха и я влачи бездомен, скитащ в простора небесен, докато, осъден, сам се разпадне.
Сатана е имитатор на всичко добро, но си служи с всичко зло, победата му е смъртта. Той се явява като Тъма и в нощ непрогледна, непроницаема той простира мъртвешкия саван – мъглата и като хищник зловещ обгръща своята жертва – планета Земя, пленница зловеща, която е обсебил. А сълзите му коварни осланяват всички багри на есента. Леговището му като скитник, блуждаеща звезда, пропада в черните дупки в небеса. Ето така е отразен в небето падналият ангел Сатана. Изгонен от дверите Отцуви, блуждае като звезда опашата – комета и влачи като опашка една трета паднали войнства. А блудният му характер и зловещият му нрав с делата му зли се изразяват чрез смерчове и тайфуни; както в небето се явява като метеор, той тъй внезапно връхлита върху Земята и я опустошава. А след него остава печатът на смъртта като следи, че е минал и проявил делата си зли.
Това обяснение е кратък бегъл поглед към Устройствения небесен и земен план с изявление на две съдби, два воюващи духа на добро и зло, на смъртта и живота, между Сатана и Христа – Сина Божий. В действителност воюват двама Войни чрез личните си войнства, ангажирали в борбата трите пояса земни. Тъй Земята си имаше ядро, а човекът – жената – сърце, храм на Дух Святи. А раят е дом Божий. Църквата си има живо туптящо сърце, ядро, което я подвижва като храм с олтар на служение – Личната гвардия в чинове Свещени и Първосвещени на Вожда си Христа, с които чинове воюват смело в духовния живот сред народа над планета Земя.
Тъй жената изразява отношенията на Земята с Христа в духовния живот на човека чрез служение. Земята има свое ядро – сърце и атмосферен пояс около нея. Жената има сърце – храм на Святия Дух и жизнено дихание.
Адам и Ева – Христа и Земя, раят и църквата, със закона сред нея, всички действуващи чинове за водене на великата борба.
14.12.1977 г.