Битие 1:14 Слънце и Луна

solar system, planet, planetary system

Колко ясно е изразено Творцувото намерение и как съвършено е вместена в изпълнение волята Негова като включва в Плана за спасение, явен като МАКЕТ в сътворение, да яви чрез светилата небесни деня – светлината, и нощта – тъмнината, смъртта.

Божията цел в сътворението на двете светила: голямото – слънцето, и малкото – луната. Слънцето е създадено да владее деня над планета Земя, да озарява и сочи пътя и сред небесните простори, да дарява живот и да го поддържа сред Земя. Голямото светило светеше не само над планета Земя, лъчите му сияйни обгръщаха със своята светлина и седемте останали планети от Слънчевата система. Като неизчерпаем извор на животворяща енергия то дарява живот над планета Земя, на флора, фауна и човек. Слънцето със своята могъща сила държи в своята власт и движи цялата система от осем планети.

Но най-красива сред тях е планета Земя, която без златните лъчи на жизнения войн – слънцето, не би имала живот! Без него тя ще потъне във вечен мрак, сън, смърт. Със своята неизчерпаема жизнена Мощ небесният светъл войн Слънцето посочи на творческата Творцува Мощ, даряваща земния живот! А като Войн смел, воюващ с тъмнината, посочи на Господа Исуса Христа, Неговата велика милост, изявена в жертва всеотдайна на опрощение чрез Кръвния Войн.

Затова в ранно утро, след тежка бездейна нощ, се явява Слънцето и със своите рубинови огнени лъчи посочи на Кръвния Войн – жеста изкупителен на христа – кръвта пролята за целокупност земна и Земя! Но в залеза пак явява се огненият червен диск, за да покаже, че е воювал един цял ден – едно цяло време, а в Скончание застава в дяло на изкупление пред Съда, за да плати с цената на Кръвта и дари живот на планета Земя с трите пояса, украса нейна.

Но ето, явява се нощ тъмна над Земя. Ще владее ли тя над Земя? Проблясва лъч светъл от небеса. Озарява я светилото малко, поставено над Земята – Луната! Приела светлината от светилото голямо на деня – сам Господа Исуса Христа и я отразило, Луницата изпраща сребристи лъчи в пълно слънчево озарение и посочи на пророка сетен – съдебен! Когато в нощ тъмна всичкото създание спи, в сън дълбок си почива на Земята, месецът грее и бди над нея. Защото сънят посочи на смъртта, в нощ тъмна спи бездеен, безжизнен трупът като мъртъв, попаднал в плен, а сред него броди войнството паднало от небето, завладяно от духа на тъмнината – Сатана, намерил прием в съсъдите свои, прилепите слепи, бродещи в нощта, в единство с бухала и кукумявката. Животворящият източник на светлина е озарил Луна, която в своето строго предназначение отразява лъчите – сияйната светлина и ги изпраща над планета Земя.

В Своята безгранична милост и любов към създанието Свое Творецът бе строго планирал службата и съдбите на Своите творения. Луна, приела сияйните лъчи от Слънцето (Христа), ги отразява и праща над Земя. В това върховно свое служение тя сочи на пророка сетен, съдебен, приемащ Светлината планово, обхванала в Съда велик съдбите на Божиите създания над планета Земя и целокупност земна.

Слънцето, светилото на деня, сочеше на жизненото дихание на Творческата Мощ, изявена чрез сина Божий Господа Исуса Христа – живот наш, правда наша и светлина! Чрез своето явление и скриване над планета Земя, то сочи, че има светлина, но иде и Тъма, нощ тъмна, мрак, духовна слепота, сън – смъртта, дела на духа на злото над Земя.

А светлият ден бе свидетел на Божията Правда, даряваща живот. И във великия творчески път, изявен в шест дни, шест велики периода над планета Земя, Всемогъщият Творец откриваше Себе си във величие и Мощ и Втория Свой Образ – животворящия Дух, даряващ живот, дар от Небето за планета Земя.

Ето как откриваме в сътворената от Твореца Слънчева система великия Божи План, внедрен в небесните и земни явления на Творцувите създания. Великата Мощ небесна на Твореца е изявена над планета Земя чрез Мощ и сила на жизнения дух в движещия се живот, независимо от човека и неговата воля. И в тази творческа Мощ Бог е внедрил целия План на борбата, съществуването на духа на злото – Дявол – Сатана и дялото му на мрак, сън, смърт, слепота.

Но в движението на планета Земя се явява Мощта и силата на Светлината като ден светли и в сезоните и времената пак е вложена борбата. Зима зла – сковава тя земни чресла, както нощ тъмна – смъртта, сочещи на старостта. Пролет – младост, възкресение от заледяването – старостта и смъртта. Пролетта със своето обновяващо явление, с дар на възкресение сочи на бъдещото възкресение на живота за вечността. Пролет явява оплождение – бъдещото възкресение на живота. Под лъчите ярки на зноя, явява зреене, възрастяване, от младост преминава в зрелостна възраст. А есен златна явява плода от труда на ”жизнения войн” – победите чрез хармана, посочил на Съд велик в решения за всички земни съдби. Тъй целия земен жизнен бит и борбата са внедрени в творенията Творцуви. Мъдростта на Твореца е неизследима в Неговата Творческа Мощ. О, нека бъде слава на името Му велико! Амин!

Чрез Слънце и Луна, чрез звездите в простора син Бог е разпрострял великия План на живота земен и небесен в бъдещето на вечността и е изявил Мощта – силата на Война смели в чин Първи – Господа Исуса Христа. Той е, що дарява живот над планета Земя и я съживява, възкресява като я движи и показва бъдещия вечен живот по строго начертан план.

Тъй Слънцето, сочещо Мощта на Война смел, движещ цялата Слънчева система, явява и нощта над планета Земя, пленена от духа на злото, изразен чрез тъмната сянка – мрака на нощта. Но Луна, осенена от слънчевия лъч, явява милостта на Отца – да не е без светило, без светлина творението над планета Земя. И тя Луницата сребриста в своя чин, посочи явлението и службата свещена на всички небесни пратеници, озарени от дневното светило. Особено подчертава в скончание на последния съдебен пророк, в службата му на озарител, отразяващ Светлината на Съда небесен – решенията съдебни на оправдание и осъждение.

А светлите небесни звезди в своето сияние отразиха съдбите на всичките смели, воюващи в Правда и Светлина за крайната победа на Христа – жизнения Войн – Слънце ярко над Земя! Затова нощта я владее духът на злото и на това посочи явлението на съня – бездействие владее създанието – тялото. Жизненото дихание броди и явява сънищата в нощта – съня.

Ясно е, че като явление сънят посочи на смъртта, която владее в нощта над мъртвите тела. Но след зима зла, посочила старостта, явява се пролет, възкресение на духа. Тя сочи на деня, светлината над Земя, явил жизнения лъч, раздвижил духа и пробудил го за живота – вечността.

Със своето съвършено творение на небе и Земя Всевишния Творец е изявил внедрения в тях Свой план, изразяващ Неговата най-велика Слава чрез Мощ и сила. Но тази тайна е била скрита до времето на Съда велики, когато се явява в сила и Слава облечен пророкът съдебен в озарителни съдби. И се даде разяснителната Светлина на земните и небесни съдби на Божиите велики творби! Тез велики Божии изяви са отразени в приложение на свято служение в книгата ”Естир” в чин ”Земя” – царица, явила със себе си седем девойки – седем планети в девствени съдби. Има още много да се каже във връзка с тези съдби, но нека никой не дръзне, без озарение на Творческата Божия Мощ и Светлина, да стори това!

Нека е знайно, че тялото без жизнения дух е мъртво, то спи духом и не съзира Светлината, изпращана от Небесата. А чрез жизнения дух то се оживява и подвижва. И с това Слово ясно се доказва, че материя и дух в единодействие движат човека, и се потвърждава, че човек – това е плът – материя и дух.

С тези кратки изявителни бележки се изявява чрез Духа Божий в мъдрост и Светлина, че устройството на небето и Земята е изпълнено по строго начертан план от Твореца! Отразени са земният и небесен план и обяснени чрез явленията небесни и земни – Слънце и Луна, осем планети, включващи Земя, за която се води борба чрез двата духа на добро и зло!

Планета Земя е набраздена по строг план на Отца, за да изрази със своето устройство Божийте велики намерения да я изкупи и завсегда освободи от плена на Сатана.

А книгата ”Естир” ясно подчертава и ни поднася в пълнота тоз велик План за спасение! И Всевишния Творец чрез Святия Си Дух ни озарява и вмъдрява да разберем що значи ”създадени по образ и подобие Божие”, не само отнасящо се за създанието човек, но и за Божия дом, който посочи на Църквата новозаветна по образ на Ева! Даден е и образът небесен чрез Слънчевата система като едно цяло, едно тяло, една църква. Слънцето отразява Мощта на Вожда Христа, Луната – озарителя – пророка на Земя във време на нощта. А седемте планети са седемте девици, дадени на осмата в чин ”Естир” – Земя! Без Слънчевата Мощ – Христа като живот в сила е немислимо движението им, нито Земя е жива без жизнения дух в движение на материята. Това е образът и подобието Божие, отразено над планета Земя, Устройственият план на небесните светила, отразили волята на Твореца в действие и борба за крайна победа над нощта – греха – смъртта. Едемският Рай – дом Божий за човека сочи на небесния дом – вечния мирен живот над новоизкупената планета Земя.

Този е Макетът – планът, създаден по образ и подобие, отразен над планета Земя чрез Слънчевата система, а останалите звезди свидетелстват за Войнствата небесни, участвали в цялата борба за победа над злото завсегда! Амин!

ОБЯСНЕНИЕ – ЗАЩО ИМА ДЕН И НОЩ, СЛЪНЦЕ И ЛУНА

Земя е бойна арена и сред нея се води борба, започнала отпреди създание света горе на небе чрез херувима Люцифер – Сатана, предстоял пред Владетеля на Всемира наравно с Единородния Божий Син Господа Исуса Христа.

Тъй Сатана и Христа са двама непримирими врагове, които имат своето бойно оръжие, което употребяват в борбата. Сатана е враг на всяка Правда и Светлина, даряващи живот. Той воюва непрестанно във вековете сред родовете в редове, обвит в мрачната сянка на смъртта. Сатана води борба за господстваща власт сред Земя. Неговото царство се разпростира в нощта, в мрака и броди със своя войнствен отряд, знамето му е смъртната сянка на гибелта – силата на злото сред Земята. А Христа – ден светъл, лъч на правда, Слънце ясно, даряващо живот на всяко дишащо създание и човек! Силата на жизнеността, живота, доброто, облечен в светлия ден на правда, водещ непрестанна борба за освобождение от веригите тежки на робския хомот – греха, смъртта.

Затова при сътворението на Земята се дадоха знакове на Правда и грях, които сочеха на предстоящата борба сред планета Земя. Тез знакове бяха: ден – светлина, в който грее Слънце, Правдата вирее, дарява живот и води борба с всяка злина!

В борбата, която се води сред Земята от двамата Войни – на правда и зло, се включват в бойни действия и войнствата им сред бойната арена Земя. Но Всемогъщия Бог не остави Своето творение в неизвестност. Той даде свидетелствено велико предупреждение, разпростряно като План за спасение сред Земята в изпълнение на Закона в предупреждение за всяка твар в плът с цел и надежда за спасение чрез изкупление.

Тез два могъщи знака като явление над Земята, независещи от нейното съществуване, свидетелстват и предупреждават нейната земна целокупност от флора, фауна и Земя – човек за великата борба между доброто и злото и видимо я описват като изявяват съществуването на две могъщи сили, водещи борба, и дават светлина каква е целта на тази борба. И като могъщо предупреждение чрез сила ярка на проявление, като Сянка на реална Същина те свидетелстват за съществуването на Вожда на всяка Правда и доброто, за Неговия характер, изявен чрез личните Му дела и сочат целта, с която Той води борбата.

Тъй денят е Сянката свидетелствена, а Христа е Същината. Слънцето сочи на Христа, цел и дейност в служение като неизчерпаем извор на живот, даряващ и поддържащ го във великата борба с мрачната сянка на нощта, в която, ако би останал животът само за малко, би загинал завсегда.

Христа, облечен в мантията на светлината – деня над Земя, Той грее и с лъчите си на Правда води непрестанна борба със смъртта. Но когато нападне нощен мрак на Земя, изявява се тогаз намерението и целта на врага. Нощната тъмнина характеризира съществото на Сатана, той е тъмнина мрак, злина, смъртта! Но Бог чрез сила и Мощ в Творческата Си изява не прекъсва борбата. ”Слънцето на правда“ осветява нощното светило Луна и като могъщ небесен войн го явява сред мрака на нощта в едно велико единство с войнствения Личен отряд на Вожда – Христа, светлите звезди от небеса. Това е могъщо Творцуво изявление на свидетелствена съдба в предупреждение като непроменим Закон в озарение над планета Земя и всемирното Творцуво творение.

Явява се ден след ден в строг ритъм на изпълнение, нощ връхлита да заличи светлината на деня, но явлението на Луната свидетелства за промисъла на Твореца да не остави творението Си в нощта на борбата без светлина. Луна и звезди сочат на осеняващия атрибут пророчески сред Земята, подвижвани от Извора на светлината сред мрака на невежеството на душата.

Затуй в строго предупреждение е изразено това явление като Закон непроменим, Сянка на Същината, отразила характера и личността на Вожда Христа – Борец в святост за правда и свобода!

Тъй Христа е облечен в светлината на деня, непроменим и независим от съществуването на Земята, Войн небесен в чин на светло Слънце, осеняващо Земя, Борец за всяка Правда, продължаващ живота за вечността. Затова ден има над Земята.

А нощта свидетелства за тъмната сила – тъма – злото, вожда на всяка неправда, облечен в черната мантия на смъртта. Нощната тъма изявява характера на Сатана и сочи целта му на злина. Сред нея в пиршество над плътта се събира войнството Сатанинско, облечено в одежда на прилепа сляп сред нощта. Бухалът и кукумявката отправят зов към смъртта – боен отряд на злия вожд Сатана. Той броди в нощната тъмнина, копае гроб на плътта и мерзостно забива над него знамето си – смъртната коса.

Никога не престава таз борба сред планета Земя. Ден и нощ воюват, а планета Земя плува сред Всемира като топка една и в нейния нестихващ бяг се губи мрачната сянка на смъртта, подгонена от сияйния лъч на Правда – извор на светлина, Слънце ярко, символ на един велик и могъщ Творец, Който с велика любов, чрез Слънчевата система, под светлината на Слънцето движи световете сред Всемира. И в Своите начертания с милост и любов праща жива енергия – живот на всяка твар в небесните, всемирни, вселенни селения!

Нощ, мрак, грях, осъждение, смърт водят в гроба на осъждение!

Но Всемогъщият Творец по строг План на спасение чрез закони в изпълнение на живот издигна осветяващото светило, осенявано от извора на живота, светилото на деня – слънцето, и дарява светлина чрез светилото на нощта – Луната сред мрака нощен над Земя. И тя – Луна сочи като сянка реална на пророка Божий в служба на Христа, войн сред бойната арена Земя, милост Божия, изпратена от светлите Небеса на земното селение сред мрака на нощта. А мисията на Луна е да открие мрака – греха чрез Светлината на праведна съдба, да предпази Божието творение от пагубните стрели на греха, водещи в осъждение! Защото враг има власт не само над плътта, но погубва и душата, ако му се подаде на Земята.

Затова и тази борба, водена от векове и времена над планета Земя, продължава и до днес. И до Скончание тя ще се явява, докато Вождът на Правда сложи вси тъмни сили под Своите нозе и да ги победи завсегда!

Безграничната любов на Бога не оставя Божието творение да погине, но с милост в съдба го обгръща във вси времена чрез Пророческата светлина в озарение като нощ с лунно осветление, за да го води във великата борба, докато се зазори в светъл ден и Зорницата на правда изгрее в човешките сърца! Над планета Земя се яви Великият Борец, победител над всяка тъмна сила и чрез Съд велик на правда освободи своето стежание като Свое изкупено с кръвта Своя притежание. И тогаз да го отведе чрез дара на възкресение завсегда в Своето владение на Правда и Светлина, които никога не ще залязат! И никога не ще се яви ни болка, ни скръб, ни сълза!

Наистина нощното осеняващо светило се явява като знак от Небе и е свидетелствено предупреждение като Закон в изпълнение над Земя. И тя да се осени, да се озари. Земя е мрачна като нощ във време на борба и чрез Луна човечеството има свидетелството, че само Небето владее над Земята във всички дни и времена и го осенява с великата воля на Всемогъщия Творец, за да го предпази от грях. И тъй да го обнадежди, че Небето над него бди и съдбата му е определена от Небе, и то над него владее!

Без животворните лъчи на живота от Небето няма живот над Земята. Слънцето е извор на светлина и живот и осенява нощното светило като сянка на реална същина в предупреждение и изпълнение. И така, времето над Земята протича в дванадесет пророчески месеца, независимо от човешката или Сатанинска сила; и в тях се оглеждат човешките съдби на народа Божий – дванадесетте израилеви племена като сянка на дванадесетте реални новозаветни изпълнители – апостолите Христови, като основни камъни на строежа на Исусовата духовна църковна съдба!

Като знаци от Небе, врязани в снагата земна, са явени въртенето на Земя около Слънцето и нейният екваториален пояс. Снопът на екваториалния браслет препасва Земя като пояс, сочещ на вързания сноп от първите начатки от свещеническа ръка и подвижен пред Небето. Земя се върти около Слънцето! Ориона е над екватора и е входът към небесните владения на Всемогъщия Творец като свидетелствена съдба над целокупността земна. И в деня на изкуплението свързаният земен сноп на спасение чрез Свещената светлина се подвижва в предупреждение в Откровение на реални небесни съдби.

Наистина планета Земя е сътворена и с цел една устроена – да бъде площ за действие на Закон, врязан в нейните недра, като свидетелствена Вест на приключващи се земни съдби чрез Ангела четвърти в пророческо изпълнение на Словото Божие (Откровение 18:1-4). Тез реални свидетелства са вдълбани в земната кора и предупреждават Земя във време и времена като пророчески вести в действие над земната снага за приключването на земния процес, за Съд на оправдание и осъждение по строг План за спасение в изпълнение на целокупното земно изкупление.

Петте земни континента свидетелстват за могъщите пет върховни съдби по План за спасение и сочат на петте рани на Исусовата снага в действие за изкупление на приключващото земните съдби дяло на пет могъщи двигателя като пет вести ангелски, символично дадени като Пет разумни девици сред Земя.

Петте рани на Христа са могъщата изкупителна цена в изпълнение на два закона – плътски и духовен, в храма на Дух Святи символично изявени чрез скинията неръкотворна – човешкото тяло, създадения човек по образ и подобие на Христа. И всичко влиза в изпълнение чрез Съд велик на правда с Двадесет и четири старци, на които сочи денонощието от двадесет и четири часа! Петте континента свидетелстват за приключващия Процес на земната съдба като пет Вести, дяло могъщо на Бореца пети – Дух Святи в коронната Му длъжност на съдебен Приключител на земната история като един Велик съдебен процес. Той, Дух Святи, е в Царски чин като Трети Образ на Могъщата Троица, Която изпълнява дялото на спасение в Три ерни времена. първо – старозаветно сянково, церемониално. второ ерно – новозаветно като реална Същина в изкупление чрез дара в кръвта на Агнето пасхално – сам Господа Исуса Христа. И трето – времето на Съда небесен велик в едно трето съдебно изпълнение в победа на Небето, в което се приемат и наградите от водещата се в Две ерни времена борба на двамата Борци с войнствата им – Христа и Сатана.

Шестият континент като последно изявление, врязан в земната плеща, сочи на врага Сатана, на неговото дяло, водещо в безжизненост. Антарктида е свидетелство земно, на него няма живот – това е дялото на Сатана в тройния му образ в Три ерни времена, издълбано като свидетелствено изявление в недрата на Земята, под строгия закон на Спасителния план!

Антарктида – шестият земен континент е мъртъв и в него се прокле шестото чувство на тройния Сатанински образ – дялото Сатанинско в развитие на бесовъпрошателство и спиритизъм през векове и времена. Той носи съдбата на числото шестотин шестдесет и шест, като открива образа Сатанински – дух на мерзост и неправда, водещ в погубление човешката душа. И той приема своята награда като заплата на труда си чрез великия Съд на правда – осъждението от Създание до Скончание.

Едно могъщо свидетелство на Правдата, врязано като знамение в земната снага, сочи на могъщото дяло на изкупление на петте континента земни – петте Канадски езера, сочещи на великото изкупление на народа Божий чрез дялото на Бореца – Дух Святи като сетно приключващо спасително дяло над цялата земна кора.

Могъщият водопад Виктория на река Замбези със своята величественост сред Африканския континент с двойните облачни стълбове от водни пръски сочи на великото дяло на двата духовни двигателя на милостта Божия, на двата Божии завета с народа Божий на Земя.

И колко още земни географски знамения, издълбани в недрата земни, свидетелстват като Божии небесни знакове за небесните съдби в земно предупреждение, в изпълнение на строгия Спасителен план! Те неизменно са свързани с изпълнение на Пророческото слово като светлинни очертания на Божията Истина във великото съдебно изпълнение.

Така разпрострян, Спасителният план бе внедрен в земната гърда, за да няма оправдание Земя с три пояса земни творения от флора, фауна и човешка душа, че е оставена без светлина.

Сред петте континента стоят и двете точки – двата полюса – сочещи на началото и края на земната история. А мислената земна ос, около която се върти Земята, е изворът на живота – Светлина – сам Бог! Бог бе в Светлината и Светлината бе в Бога, и тя даряваше живота, който изхождаше от Бога. Начертанията на Земя по строг план на меридиани и паралели носят свидетелство на Истината свята. Главният меридиан, който движи развоя на времето – Гринвич е символ на мъдростта Творцува чрез Словото Божие – Библията, която ръководи Божия народ в служение и му определя времето на изпълнение от Създание до Скончание чрез пророческото озарение на ПРОРОКА – човек.

Обиколката на Земята около Слънцето, явена в два етапа (на ден и нощ) по дванадесет часа, общо двадесет и четири, говори за службата, която изпълняват Двадесет и четири старци във времето на Съда.

Земята се завърта за двадесет и четири часа един път около своята мислена ос и сочи на едно и също изпълнение – Двадесет и четири старци в потвърждение пред Съда велик в служение.

Свидетелственото предупреждение за Двадесет и четири старци по време на Съда има Земя чрез часовото движение на Земята по орбита и около своята ос – сочеща на Бог Всемогъщ чрез пророческата светлина, която изпраща на Земята, без някой да може да отнеме или прибави. В четирите земни сезона е даден свидетелствено целият Спасителен план в своето реално развитие, изпълнение и приключване в служение свещено на Ангела четвърти (Откровение 18:1-4)

В часовото изпълнение имаме показан Плана Божий чрез пророци Божии в употребление. Движението на времето в часове показва, че Планът за спасение е разпрострян в изпълнение и Съдът небесен потвърждава неговата съдба чрез изкуплението.

Затова Дървото на живота и Реката на живота, които бяха сред Едема, бяха символична свидетелствена съдба на живота чрез благодат! Всичките свидетелствени явления се явяват в двойно потвърждение, за да няма извинение човек, ни флора, ни фауна на Земя.

Светлината е подпечатана със силата на Словото в изпълнение като земни явления на чудеса и знамения сред целокупното Божие творение! АМИН!