Какво означава, че Бог взе ребро Адамово и създаде Ева? Това не е буквално ребро, защото всички части в човешкото тяло поотделно можем да наречем ”ребро“, но едно е ясно, че Ева трябваше да се яви от реброто на Адама; но сега имаме великото изпълнение на свидетелственото ребро Адамово и затова нямаме извинение, ако не приемем за реално Евиното явление. Всеки строеж има своя макет – проектиран план, тъй и духовният строеж си има своя макет.
Адам сочеше като макетно свидетелство на Христа по Образ и подобие Негово, но Адам нямаше помощник, затова Бог нанесе на Адама дълбок сън, взе ребро, за да се яви Ева. О, какъв велик свидетелствен план на църковния Макет! Христа трябваше да изгради Своята любима църковна съдба, за което Той даде Своето ”ребро“, за да се яви и тя. Наистина според Макетния свидетелствен Божий план чрез Адама – Христа се яви на Земята! Но той нямаше помощник в предстоящата Му борба, затова му се нанесе дълбок сън и взе се ребро от него, а това е кръвта – живота, за да се яви Ева – неговият скъп помощник в живота, за която той заспа и се събуди, умря и възкръсна, за да я изкупи от греха и смъртта.
И става ясно, че ”реброто” не е реално ребро. Това сочи на кръвта Христова – живота, който Той дарява на Своята ”Ева” – църквата духовна на Христа, и тя се явява като кост от Неговата кост – кръвта съдържа всички елементи на костта. А Ева наистина се яви едва когато Христа заспа и след три дни се събуди и отлетя в небе, за да я изкупи; и стана Негов верен помощник на Земята и достойно се бори с врага. Макар и да падаше, вплитайки се в греха, тя пак ставаше, повдигната от Христа! И продължаваше с вяра и надежда, че ще се яви денят на нейното избавление от грехопадение. Но тя се роди в кървавите капки на Исусовите струи като рубини светли на могъщи съдби. Да кажем ли, че Ева не е сътворена от ”реброто Адамово“?
Адам е Образ и подобие Божие – създаден човек; Ева също е по Божий образ и подобие, но взета е от Адамовото ”ребро“, т.е. тя е частица от Адама. Явлението ”създание” е реално и те се явяват като първа Едемска двойка. Чрез строежа на тяхната плът ние откриваме Макетния план на духовните Адам и Ева. И сочеха на явлението Христово в своя оригинален строеж и чрез него представя Ева – Христово ребро като реална съдба на духовната Новозаветна църква.
Действително ли Ева е сътворена от Адамовото ребро и дали ”ребро” сочи на същността на тази телесна част от Адама или друга, взета пак в буквалния смисъл част телесна? От Създание до Скончание все един и същи въпрос вълнува човешката мисъл у духовния човек, но и до днес отзвук, отговор не е получил човек, нито пък е видял някой Адама, за да се увери в реалността на Словото. Отговорът на науката за човека е: ”Всички ребра на Адама са по своите места“. Тогава откъде иде Ева? Докато човекът търси в материята отговор на въпроса, той ще е все неизяснен. Но жадната за духовно знание душа продължава да пита как е било началото на човешкото сътворение – Адам и Ева, мъжът и жената. Разгледан научно, въпросът не получава задоволителен отговор. Предположение се прави, че жената иде от клетка, взета от мъжкия пол, но дали е така?
Но ако разгледаме духовно спорния въпрос: сътворението в своето начално явление, като го приемем в неговата съвършена простота, както Бог ни го поднася в боговдъхновеното писание в Битие, ще получим жадувания от векове и времена отговор. Преди всичко интересуващата се душа трябва да има познание от Божието Слово, за да приеме утешение реално от Твореца. В много отношения ние се запознахме с целта на Всемогъщия Творец и разбрахме, че Бог не сътвори Земята за мирни цели. Поради явения в небето бунт на падналия в грях херувим Люцифер, Бог създаде Адам и Ева като войни, които щяха да вземат участие във времето на военните действия сред бойната арена, за която цел се създаде и красивата планета Земя.
Земя бе сътворена за изключителни действия и преустроена в бойно поле. При сътворението на Адама Творецът имаше предвид Плана на изкупление, който се разгръщаше в изпълнение по строго начертан начин чрез дела в живота на Божието творение. Поради това Адам бе сътворен за изключителен подвиг сред Земята според Плана на изкупление.
Но Адам нямаше помощник в служението си на Земя, затова му се нанесе сън, взета бе част от Адама, кото стана основа за създанието ”Ева”, което беше предназначено да бъде ”помощник” на Адама. И тъй двете създания ”Адам и Ева“ приеха и своето предназначение, а то бе да продължат чрез чадородие родовата линия човек, която трябваше да се яви сред Земята и да води борба чрез дела в своя живот. Делът на човека не бе само в умножението! Човечеството носеше на своите плещи могъщи съдби, затова със сътворението на Адам и Ева се явяваше макетът – Христа и църквата Негова, и се откриваше пътят, по който Ева – църквата Христова щеше да се яви.
Народът на изкупление щеше да мине първо през Макетния период и да навлезе реално в Първоерното време, когато според Макетния план творението ”Адам и Ева“ трябваше да дойде до голямо, плътско падение – това беше падението на първия, плътски народ Божий. И според Макета и духовното служение чрез църковни постановления поради греха на Ева като макет на църква, чрез църковното церемониално изпълнение, стига до падение духовно, за да се яви истинският Адам, пак според Макетния план на сътворение – Христа и като Същина на Макета да изпълни Своята мисия по оригиналния План на сътворението: духовно Христа да роди Своята ”Ева“, с която да се съвокупи като Негова годеница чрез Духа и да се роди от лози акт народът Божий! Затова Ева принадлежи Адаму, т.е. Църквата принадлежи на Христа. Тя се явява като жена, Земя, която ражда и продължава човешкия род. Но при възкресението тя пак ще се скрие в Адама (Христа).
Защото поради греха смъртта полага печата си върху тлението, то отива в Земята, откъдето е взето и изтлява, а духът, духовното естество на човека възкръсва и се връща при Бога, откъдето е дошло. Адам е взет от Земята преди тя да приеме проклятието. Но след лъжата на змията тя, Земята плътта се пленява от греха и приема проклятие. Чрез Христа имаме духовно оплождение, което е от небето и ще се прибере в небе. Затова и приемаме духовно описание на сътворението чрез Словото Божие и чрез пророците приемаме обещанието, дадено на Божия народ за идващия Месия, което обещание има изпълнение чрез Христовия живот в зачатието утробно на Мария чрез Святия Божи Дух. И така, времето, когато Христа е на Земята в своето първо явление, Той приема образ на тленния човешки живот и в него Той води борба с врага на Небесната правда. И врагът успява, като го пробожда: по плът заспива в дълбок сън според макета ”Адам”, след което три дни е в земята – гроба. Но със загубата на своя земен плътски живот Христа чрез реброто – Христовата кръв е реброто – дарява живота си на Ева, невястата Христова – Негов помощник в борбата на Земята. И тук Макетът се явява според Плана в изпълнение реално на сътворение: първата Ева се реализира във втората Ева – църквата Христова.
С възкресението на Христа ние приемаме надеждата за възкресение и на Ева; или с Христовото възкресение, изпълнено по Плана на изкупление, изявявано във векове и времена чрез флорините семена, фаунините яйца по план на възкресение в изкупление на жизненото дихание, което слиза от небето, в деня, когато плътта умира, заспива, то в тайна Божия се връща на небето. Но в деня на първото възкресение ще бъде възкресено. При Христовото възкресение Христа премина с тялото Си в небето, защото в Него грях не се намери и в Своето зачатие Той нямаше грях, защото бе зачнат чрез Святия Дух.
С възкресението на Христа ние имаме изпълнение на пророческото изявление как ще бъде грабната Ева като църква Христова, скиния неръкотворна в деня на Архангелска тръба. Целокупният план за спасение в изкупление е разпрострян чрез флора, фауна и човек видимо, чрез техния живот, по строго определен начин нагледно чрез два процеса: първо – падение, нанесен сън-смърт, и второ – оправдание чрез изкупителната кръв Христова: дарява се живот чрез възкресение за вечността.
Но целият този процес на Земя се допусна да се развие поради роденото в небе зло от първия херувим, който в своето сляпо възгордяване съгреши спрямо Твореца си. Но никой не подозираше злото в каква степен и мярка щеше да се развие. Затова се и допусна да се разшири и открие и всички небесни жители видяха неговото падение. Но в началото на злото само Творецът знаеше какво бе станало в дълбината на Неговото творение. Сърцеведецът Бог видя греха и измери дълбината, допусна да се развие злото и всички непаднали небесни жители, всемирни планетни същества да видят и се отвратят от падението на Сатана – Люцифер!
Това стана, за да не се обвини невинния, а се оправдае виновникът за бунта в небе и с това да се внесе грехът в цялото небе. Борбата бе пренесена върху планета Земя. С падението на Люцифер една трета от ангелите биде пленена и последва дялото на Люцифер. И техните места горе в небето остават празни. Но по Плана за изкуплението щяха да се заемат от изкупеното от Земя Войнство – човеци. Падналият войнствен отряд се формираше на Земята в Скончание чрез Съд велик за осъждение в погибел в единство с вожда им Сатана. А победителят Христа формираше Войнствения Си отряд пак чрез Съд велик и те ще заемат местата на падналите в небето като войни небесни, воювали на Земята за своя Вожд Христа и останали верни. Тях Христа наново формира и чрез приноса на Своята кръв пред великия Съд на правда ги изкупва. Тъй от Създание до Скончание Земя имаше строго предупреждение от Небето за разпрострения План на спасение и изявление, за начина на водене на бойното действие. Затова земният жител е създаден чрез оплождение. По същия начин се създава и флора и фауна. Те щяха да минат през съгрешение (грях, който ражда смърт) и оправдание чрез Съд велик на правда, изкупени с кръвния принос на Христа, за да приемат дара на възкресение.