Бунтът в небето се яви преди сътворението на Земята! Негов причинител бе Люцифер в чин ”Първи херувим“, предстоящ пред Върховния Вседържител, Законодател и Съдия, Бог Отец, в единство със Сина, Княза на Мира Михаил сред Всемира.
Причината, която породи злото в сърцето на херувима Люцифер, е гордост, изявена в завист спрямо Княза на Мира Михаил. Дълбоко в сърцето си херувимът таеше ненавист към Княза Михаил и се пазеше да не открие Творецът тайната му. Но Бог добре познаваше дълбината на Своята творба и позна в него злината.. Могъщият и велик Бог е сърцеведец и преди друг да разбере, съзря опасността за любимата творба Земя. И знаейки последствията от греха, реши и свика Съвет от вси князе на планети. На тоз Съвет Той удостои Своя Единороден Син и Го посвети в Своето намерение за планетата планирана – Земя и целокупното нейно селение.
Знаейки тежките поражения, които ще причини грехопадението на Неговото творение, херувимът Люцифер и злото, родено в неговото несмирено сърце, което щеше да роди смърт, то Той, Отец, в Тайния съвет с Княза Михаил решиха да сътворят Земя и човека и като една арена бойна да я предоставят на греха. И над нея щеше да се развие злото в своята пълна власт и сила. Чрез Плана на сътворение Бог щеше да открие пред цялото небе и всички непаднали в грях светове как злото ще се развие и скритата цел в дълбината на Люцифер да се изяви със сила в самото творение. И решено бе чрез заповед да предпази създанието човек от жестокото намерение на несмирения паднал херувим Люцифер в изпълнение на Сатанаил. Злото, родило се в гърдата на разбунтувалия се в небесата, щеше да пусне своите пипала на мерзост и под маската на измамна милост щеше да се скрие в сърцата без да подозират целта му пагубна над Земята.
Затова в Тайния съвет се реши съдбата на всички небесни войнства, на които предстоеше да участват в борбата! И небесният Създател предвиди раздвоението сред Небесното войнство – едни щяха да съзрат Правдата и Истината и да се отстранят от злото, а други напълно щяха да споделят участта си с тази на Люцифер и да се наредят след него в борбата. Предстоеше да се развие бунтът във война, неподозирана от ни едно Божие творение. Но Всемогъщият Творец предвиди развоя на бунта и не можеше да остави злото да се развива тайно в небе.
Грехът на Люцифер трябваше да се открие пред вси всемирни очи. Затова в Тайния съвет с първия Княз на Мира Михаил Бог реши, че предстои война в открити бойни действия. За това е необходима площ като арена бойна да бъде предоставена за предстоящата открита борба. И за тази цел Земя бе определеният предел. Но как ще стане това? Необходимо е да се доведат до знание всички Творцуви създания, а Земя да се яви в пълна готовност за военни действия с всички необходими снаряжения.
Начертан бе План за отбрана в бойно предупреждение и План за спасение чрез изкупление. И тез два плана щяха да се сложат в реално изпълнение над самата Земя като една свидетелствена съдба, която щеше да представи добро и зло и да предупреждава за отбрана. Над Земя следваше да се развие и на спасение Планът. Следваше да се определят бойни граници, бойни позиции и войнства, които да вземат активно участие в борбата.
И така в Тайния съвет на небе всичко беше добре обмислено и предвидено. И се взе решение Планът да се постави на разположение за реално изпълнение. Затова се предостави на разположение във водещата се борба и сам Князът на Мира Михаил! Реши се бойната арена Земя да се яви в подобие на своите седем сестри, само че тя прие образ в плът – материя според злото, което щеше да се развие над нея. Тя – Земя бе сътворена в Правда, но предвидена беше да бъде и бойна арена, над която щеше да се води борба в Две ерни времена. Самата Земя трябваше да се яви в Макетен план, да изяви предстоящите и скончаещи съдби преди да навлезе борбата в пълни действия на воюване. Взето беше решение как и по какъв начин щеше да се води бойното действие. Създаден бе войнствен отряд на Правда за отбрана и цел – победа над врага лукав.
Тъй всичко беше решено. Планът бе съставен. И Земя беше сътворена едва тогава по Плана, който бе врязан в нейната снага в предупреждение и отбрана, и духовен План за спасение чрез изкупление. И в своето сътворение Земя прие троен образ, с троен кордон на воювание от флора, фауна и човек. В нейния физически строеж беше внедрен Военният план на действие в употребление на Творцувите творения. В нейното устройство беше внедрена свидетелствената съдба на отбрана във военните действия. Сред трите пояса земни Божии творения беше вложен Планът на борбата между добро и зло – действието и изкуплението. Чрез флора се развиваше Устройственият план в изявление на предстоящите действия за борба и победата се отразяваше сред фауна и човечеството. Над Земя се разгръщаше Планът в предупреждение и изпълнение, в победа и падение. И трите военни съдби бяха строго пригодени в тройни съдби, сътворени в Правда, за победа и падение. В тях беше внедрен пътят на избавление чрез оправдание и изкупление, за да се възстановят в началното си състояние – сътворение в Правда!
******
”А сега, рабиньо Моя, помни, преди да е сътворена Земята и всичкото създание нейно, злото бе се родило в Люциферовото сърце горе в небето. То предизвика Тайния съвет, в който се реши как злото ще се победи. И едва тогава Земя се сътвори, пригодена за действия вси! Земя трябваше да се украси и чрез своята украса да развие Отбранителния план за борбата! И едновременно да развие Плана на предупреждение чрез явления от двата пояса на флора и фауна и всички творения, заложени в нейните недра в изключителна пълнота.
И взех от частите на Земята – пръстта и сътворих творбата човек, като го направих висше Мое творение в съдържание на два елемента в съдба – плът и дух. Защото той по плът щеше да се яви да воюва и да бъде победен, и пак в Земята плът да се приюти, но движим от жизненото дихание, внедрено Му от Небе, то според Плана на изкупление той отново ще се яви по Дух във възкресение и ще се върне в небесните селения!
Взет от пръстта на Земя – вложени в него вси нейни съставки – щеше да се върне в Земята, но движим по Дух като съсъд на добро и зло, той ще се яви в оправдание или в осъждение. Затова след сътворението на Земята, Аз, Всемогъщ Вседържител, Творец на вси всемирни съдби, в единство в Троен Лик с Княза на Мира Михаил, в едно велико единство в Дух на Истина и Правда святи като Троен Лик, разпрострях План на употребление в самото Мое творение – човек, като внедрени бяха в него Закони два сред планета Земя.
Тъй в Рая е Планът на изявление в предупреждение сред флора, фауна пред човека като първа двойка на съдбите земни – Ева и Адам. Те поотделно свидетелстваха съдбите на развиващите се планове и действията им в отбрана и победа. Земя по форма свидетелстваше за Плана на предупреждение, също в отбрана и действия с падение и победа. Флора също свидетелстваше за тройни съдби по краски, по видове и родове в живот. Също бе и с фауна, както и с човек. Особено силно бе потвърдено свидетелството на двата Закона – в плът и дух – чрез форми и краски, изразяващи живи съдби и чрез живот в действие прилагаха се вси съдби в борбата на доброто със злото!
Тъй разпрострях Плана на употребление в Моето творение и вложих двата Закона на управление в проявление на деня на великата борба, която щеше да се развие чрез врага – борбата между доброто и злото. По този начин във времето на борбата Божието творение щеше да има защитна сила чрез Закона.
И рекох на творението си Аз във време на борбата между Ева и змията: ”Ти ще я ужилиш по петата, но тя чрез семето си ще ти смаже главата“. Защото чрез детеродния орган на умножение щеше да се води борбата с Люцифера, който бе пренебрегнат в Съвета при сътворението на Земята! Нали Люцифер е причината за Тайния съвет, в който той не взе участие и бе в неизвестност за Плана на спасение, и не знаеше как щеше да се развие той до деня на изкупление?
Люцифер бе изключен от Съвета за сътворението на Земята и за нейното целокупно селение от флора, фауна и човек. И след това в пълна тайна, по строго определен план, бе устроен и органът на оплождането и в двата пола! Взех от Адама и сътворих Ева в Правда, и двамата по образ и подобие Наше ги създадох, малко по-долу от ангелите ги създадох.
В Устройствения план за Ева при сътворението й вложих в изявление цялостната конструкция на могъщата Моя съдба на щаба военен, чрез който щях да воювам в Две ерни времена. И като скиния неръкотворна я създадох, снабдена с двата Закона – на плътта и духа. Това е Моя творческа тайна, която стои и до днес. А Рая Божий устроих в най-величествена съдба, като План макетен го явих и ги поставих за Моя слава и хвала. Чрез тях Аз, Могъщ в сила, разгръщах Макетния план на великата борба, а те, Моите творения, като войнствени съдби заеха позициите си, чрез които щяха да бъдат употребени като върховно творение в най-висше изпълнение на мъдростта Моя сред планета Земя. В строежа на Ева е внедрен целокупният План за спасение в употребление на двата отдела в Две ерни времена във великата духовна борба, водена между силата на злото и измамата на Люцифер и силата на доброто в Правда на Княза Михаил (като велика борба, която щеше да се развихри сред планета Земя).
И нищо долу на Земя не можеше да стане без знанието на Небето. А човекът от пръстта на Земята е взет и в пръстта ще се прибере.
Но мъдростта и милостта на Твореца не се простря дотук над прашеца. И човека поставих като владетел над по-низшите творения Мои. Защото чрез него и за него щях да водя борбата и с меча на Дух Святи щях да го въоръжа. Тъй в бъдещите небесни обещания човекът щеше да се яви и приеме наследие по обещание в изпълнение на двата закона: този на плътта (греха) и Закона на духа в изкупление.
Човекът е апарат в две форми на изявление: той е една скиния неръкотворна с два отдела, Две ерни времена в употребление чрез два Закона, неразривно свързани в едно върховно изпълнение. Сърцето, вместено в гръдния кош, е храм, в който се поместя цялата схема на Духовния закон и Плана на изкуплението. Главата е ковчегът на управление над целокупното устройство. Той – ковчегът съхранява най-висшето дарование за ръководство на движенията. Тъй чрез вдигане на двете ръце към небето човекът изпълнява служение като скиния неръкотворна – ръцете по строеж и форма носят съдбите на десет заповеди Божии чрез десетте си пръста.
Целият неръкотворен апарат ”човек” е живо свидетелство на Плана на изкупление, по вид и форма в реални съдби на служение, движим от дух жизнен сред Земята като могъщ небесен войн сред арената бойна Земя.
И още по-голяма е и могъща мъдростта Моя в израз на свидетелствени съдби, разпростряна над човешките глави! Разпростряната небесна синева, украсена с брилянтните светила, устроени с мъдрост велика, свидетелстват на човека като небесни стражи във войнствени съдби. Тъй употребявах в мъдрост Моя човека, за да изрази безпределната Ми милост и любов, святост в чистота и Правда сред Всемира. Звездното небе, толкова красиво устроено над Земя, е в служба могъща на великата мъдрост Моя. Всяка звезда е светило сред нощта, водещо безмълвна борба във време и времена. А зазоряването в пълна светлина сочи на милостта Моя над Земята, която щеше да се яви след нощта на тъмнината. Седемте планети от Слънчевата система – сестри на Земя изявяват великото благословение, което щеше да се яви в Седмия период след всички борби чрез велик Съд на правда. Но най-великата мъдрост Моя в проявление на небесно и земно устроение е изворът на живота – Слънцето, символично сочещо на Сина Мой – Христа! А Луната е осеняващо светило и сочи на великата любов и милост Моя над Земя във време и времена, водещи борба. Христа е източникът на Светлината и живота – Слънце сияйно над Земята! А Луна сочи на пророка, черпил струи светлина от извора на милостта и любовта Моя, озаряващи в нощ тъмна човечеството сред Земя!
И така Луна е посочвала свидетелствено на Божия пророк, осеняващ се от небесния извор – Христа чрез Духа Божий за пълнотата на Светлината над мрачната Земя във времето на борбата между доброто и злото. Планетите седем от Слънчевата система сочеха в Старозаветното време на седемте Йесееви сина, но осмият, Давид, сочещ на Земя, се употребява във войнствена съдба, а в Новозаветно време сочат на Седемте периода църковни; а осмата – Земя сочи на остатъка съдебен под милостта Божия. Могъща е и ролята, която изпълняват времената над Земята, както Седемте периода, тъй и четирите сезона в реалността на съдбата, която развива Плана за спасение или явява оплождението сред флора, фауна и човек.
А украсената небесна шир с безброй светила във всички времена говореха на Земя, потънала в нощ тъмна на мрак и духовна нищета, за милостта безгранична над целокупната творба Моя земна чрез Спасителния план през всички времена, светили във векове и дни, часове и минути. Всички тези ярки белези свидетелстват на творението Мое за върховната милост и любов, която обгръща целокупността във време и времена и свидетелстват за развоя на Спасителния план в изпълнение на Земя чрез сезони като знаци Божии на изпълнение. Тъй пролет, лято, есен, зима са свидетели на развиващата се земна съдба като история сред времето на изпълнение. Пролет се явява като първо време в оплождение, лято – зрялост на плода, трето – есен. – освобождение на плода, победата, а зимата сочи на скончание – смърт, осъждение.”
Колко е велика мъдростта на всемогъщия Творец! Нему слава и хвала, и чест завсегда! Амин!
Ако проследим с внимание Битие, ще открием тайните на сътворението и целта на Всемогъщия Творец да изяви в готовност Земя за предстоящата борба между добро и зло. Наистина Бог сътвори Земята и всичко в нея, но преди тя да влезе в своя реален строеж, Бог създаде Всемира на останалите светове. И отначало Дух Божий се носеше и рече Бог: ”Да бъде светлина над Земята“. Защото Бог е Светлина, а Светлината е в Бога. И чрез нея Бог разпростря ден и нощ над Земя, с което символично изяви във времената, че съществува ден и нощ, добро и зло. Че има Бог, има и Сатана, че има Правда, но и неправда, водеща в осъждение. И рече Бог: ”Да има твърд” и тя да дели вода от вода, народ от народ, благодат от благодат. Защото само Небето можеше да отдели злото от доброто, греха от Правдата. И яви се суша. Водата се събра, а Бог отдели сушата, а това стана така, защото предстоеше Земята да претърпи проклятие, а водата – човечеството – да навлезе в благодатно благословение.
И рече Бог: ”Да произведе Земята злак“ – флора се яви. И яви се флора по видове и семена. Ясно ставаше, че флора приемаше самостоятелно съществувание на живот и сред нейната дълбина е внедрена семеносността за оплождение според вида й. А чрез оплождението във флора е изявен Планът за спасението. И така флориното явление е преди падението на човека и проклятието над Земята.
Флора е дишаща съдба, в дълбината на която е внедрен Законът на правда според Плана за спасение. Чрез семето се явява злакът, следва оплождение в изпълнение на плододаване и изтление. Флора явява развоя на четири съдби сред Земята. Дървото представяше чрез плода си семето, скрито в плода. Но за да се стигне до плода в цъфтежната фаза, малката летяща гвардия на живия Бог – насекоми (пчели) е впрегната в опрашването (пчелата се явява като проповедта в небесно изявление). Флора се опрашваше чрез крилатата фауна – пчелата. И чрез това взаимодействие се откриваше великата милост и любов чрез мъдростта на Твореца във време на развитието (в първия сезон).
Дървото се явява като дяло велико на живия Бог – Дърво на живот. Тъй всяка година в строго определено време се развиваше флорината съдба и откриваше Плана за спасение и осъждение и начина – пътя, по който ще се изпълнят тез съдби, за да не бъде обвинен Творецът, нито оправдание да намери ни едно зрънце от семеносната съдба, че не е било предупредено от могъщия Законодател и Съдия, по законите на флора за нейната съдба на кратковременно явление в живот, след което се явява в спяща съдба и пак наново навлиза в плодоприношение по Плана на предупреждение и за поучение на човека, че има зима зла, има смърт, както флорините ответи от вятъра листа.
Но пролетта се явява и пробужда във възкресение от гробния живот през зима зла. Наистина, с процеса на развитие на зърното в злак, за съществуване в преобразувание, ясно се разкрива целият Спасителен план и неговият развой сред земното творение Божие сред флора, фауна и човешка душа.
А те всички изявяват Плана, развиващ се сред Земята под действието на един могъщ Закон на управление в изпълнително явление, завършващо със скончание – сън, умиране.
Тъй времената и вековете и всички Творцуви творби бяха свидетели на повторението в земните процеси на четирите сезона.
”Ати запомни, рабиньо Моя, още при сътворението на Земята, при определяне на видовете сред флора, фауна и човек, се разпростря Спасителният план чрез Закон на правда като печат Творцув над Неговото творение. А в определените дни се изявява милостта на съдбата в служение на творбите сред Земята.”
Наистина човек в цялост бе създаден по образ и подобие на Бога и Законът е врязан в самия човек по подобие на скинията. Човекът е неръкотворна скиния с два отдела, с два олтара на служение с осеняваща ”шекина” от милост Божия – Святия Дух, обитаващ неръкотворния Си храм – човешкото тяло.
Но подчертаващото подобие Божие е най-висшата творба на могъщата мъдрост – Божия слава сред Земята, по милост Божия непроменима чрез Моралния закон, поместен в скинията, на който сочат ръцете с десет пръста. Първоерното скинично служение със Закона церемониален плътски е изразено чрез нозете с десет пръста. Чрез целия механизъм на човешката утроба е посочен олтарят за жертвоприношението. Човешкото тяло от кръста надолу сочи на Първоерното време на служение – детеродният орган сочи на първия плътски закон на умножение в служение, който е съвършено явно внедрен в неръкотворната скиния – човешкото тяло.
От кръста нагоре е внедрен вторият отдел на Второзаветното време на служение чрез вяра в кръвта Христова и дялото на Святия Дух в живата неръкотворна скиния, разделена на два отдела – Светая и Светая Светих и сред нея е ковчегът на Завета – главата с осеняващата слава Божия – Божия Святи Дух. В човешкото тяло като скиния жива неръкотворна са внедрени и скрижалите на Завета – Закона морален.
И тъй, човекът е сътворен по подобие на образа Божий в пустинята – скинията, която Бог поръча на Мойсея да направи ”по образа на небесната скиния” – то ние идваме до познание на Истината, че сам Господ е скинията на Завета нов, а ние сме Негово подобие.
Неръкотворната скиния сочеше на небесната, но по Плана на служение ръкотворната скиния бе изискана да определи хода в развитие на служението. Явно предстоеше велико и могъщо употребление на човека като съсъд на почит чрез Святия Божи Дух в новоерни съдби на два Закона, явени в човешкото сътворение. Особено ясно са изразени двата олтара на служение, като първият сочеше на първото служение с жертвоприношение – откриваше първият Закон на плътското обрезание. А вторият олтар сочи на Закона духовен чрез духовното обрезание в духа Святи – чрез обрезание духовно на езика с белега на небесен език! Тези два олтара в неръкотворната скиния са приложени и са употребени в Две ерни времена на служение пред Небе и Земя в свещенодействие на човека пред Бога.
Законът морален – духовен като мярка за добро и зло от десет заповеди Божии си остава непроменим в служение в Двете ерни времена сред човека, флора и фауна. Той сочи на злото, предпазва от съгрешение и е щит боен против Сатана в голямата духовна борба на доброто със злото! Всяка Божия творба си имаше своето защитно оръжие – тя имаше свой собствен живот, свое лично съществувание, въпреки че по строителен план си приличаха. Те бяха плод на строг Закон на изпълнение в Правда по строгия План за спасение.
Но въпреки Божието творческо мъдро изявление в живата неръкотворна скиния, грехът навлизаше и реално унищожаваше съсъда чрез смъртта. Съдбите на Божиите творения в целокупност са толкова еднакви, а всичките детайли – открити и снабдени със средства за борбата! Яснотата на Спасителния план чрез Закона на правда в изпълнение е в съвършенство изразена. Законът видимо е внедрен в тялото на човека. И на всички става ясно, според законите внедрени в техните съдби, че нищо не е без знанието на небе и че Могъщият Творец не е оставил в незнание и тайна своето творение за съществуващия двубой – борбата между доброто и злото сред целокупността земна.
Явно бе, че борбата се водеше от врага на всяка правда – Сатана за поробване и завладяване чрез греха и като негова крайна победа следваше смъртта. Но Войнът на доброто воюваше в Правда за вечна свобода на творението Божие по Плана за спасение в изкупление. Прилагаха се в борбата изкупващи съдби от греха и смъртта чрез едно велико и могъщо явление на възкресение в Духа за нов живот във вечността.
Според Плана за спасение, чрез дялото на изкупление в проявление като закон на изпълнение, седмият ден носеше голямото благословение над целокупните земни съдби Божии. Той беше Закон за първия, Плътски Израил и изявяваше изкуплението на флора, фауна и човек. И тъй, Спасителният план се откриваше в самото сътворение на човека като жива неръкотворна скиния по образ и подобие Божие. Той разкриваше милостта Божия в израз на власт, дадена на човека, поставен над всичкото останало земно творение: човекът да бъде владетел, облечен в сила, над по-низшите от него творения. Това сочеше на небесното неизменно постановление за дисциплина и ред.
По отношение сътворението, поради разкрития бунт в творението – първи херувим Люцифер преди още да се сътвори Земя, в Съвета между Баща и Син се изработи Спасителният план чрез изкупление. По предварително изготвен план се строи и Земя с флора, фауна и човек и се нареди като могъщо войнство над бойната арена, където се явяваше по строго определение и заемаше своите позиции.
Затова между флора, фауна и човек е явена борбата. И войните от трите кордона се употребяват сред бойното поле с всеоръжието на своя Вожд в добро или зло. И така още в началното сътворение земното творение от трите пояса по видове, родове, раси притежаваха органите на размножение, защото Всемогъщият Творец щеше да прибавя в умножение войнствени съсъди в борбата да продължават в родове във времена и векове до скончанието на борбата.
А таз борба предстоеше да се развие над земната плеща! Тя беше борба между Бога и Сатана, но щеше да се води чрез Божиите творения! Сатана, поробил змията в употребление в борбата, която му се подчини, щеше да ”убоде жената по петата“, а тя – жената чрез чадородието ”ще му смаже главата“
И за предстоящата борба жената влезе в проверка, но тя не устоя и престъпи заповедта на Твореца. Яви се първото стълкновение между двете воюващи сили в употребление на двата съсъда: жената – човека и змията. В бунта на небето Сатана бе въвлякъл и една трета от небесното войнство. Сега предстоеше борба и проверка за тяхното заместване чрез човека.
Вече открихме и потвърдихме, че при сътворението на Божията творба в нея е разпрострян и внедрен непроменимия в правда Божий закон за земно служение Богу. В човека са внедрени два Закона с цел служение в повторение – нозете с десет пръста и ръцете също, по образ и подобие на небесното изпълнение на служение. Човекът като неръкотворна скиния на служение е дяло съвършено на могъщия Творец – строител по строг небесен План. Но не само в човека можем да съзрем Плана на предупреждение в служебно изпълнение, за да се възхитим на съвършената мъдрост на Твореца. В Своите творби, опасващи Земя, Бог в съвършена мъдрост е вложил Своите изявления в предупреждение за борбата между доброто и злото и нейният ход е начертан в развитие сред Земя по План на спасение за изкупление в Скончание чрез тление и възкресение. Във флора, като дишаща съдба в проявление на живот, откриваме процес на развитие чрез опрашване в оплождение по строг закон като служение в предупреждение чрез своето съществувание. И тя изпълнява служение възложено като войн, воюващ сред бойното поле. Законът е внедрен в самата флора и тя се явява като носителка на възложени й от Твореца съдби и с дела в своето съществувание тя видимо представя Божието поръчение, вложено й чрез оплождение пред целия свят – пред небе и Земя! Флора навлизаше чрез плододаване в процес на развитие като явно изявление на тление и възкресение чрез умножение. И чрез своето развитие в живот тя дава ясна представа за изтление на плътта, а чрез новото явление на младото растение открива дара на реалното възкресение за новия живот. И чрез тоз процес ние виждаме духовното развитие на един нов втори двигател в сила на могъщо възкресение за нов живот. И така флора сочеше на бъдещото възкресение чрез едно могъщо изкупление кръвния принос на Христа в употребление за един съвършен в Правда нов живот на вечността. Имаме свидетелственото предупреждение по строг закон на изпълнение чрез живота на флора, която ни свидетелства за правда и зло чрез плодовете, които изявява на Земя.
Тъй флора, в дишаща съдба според видовете на семеносността, по строг закон, внедрен в нейната сърцевина в оплождение, разкрива чрез дела в живота си целия План на развиващата се борба и явената победа по План за спасение чрез възкресение (флорино свидетелство: формата на плода на портокала и мандарината представя Земята с начертанията на дванадесетте меридиана в реална съдба. Те сочат и на дванадесетте Израилеви племена сред Земя в Първото ерно време. А в повторение в Новозаветното време на служение явяват дванадесетте Исусови апостоли, още дванадесетте месеца на годината – дванадесет часа ден и дванадесет часа нощ).
При скончание – есен, при залеза на слънчевия ден, сред обраното лозе се явяват две свидетелствени съдби, че е краят на плододаване. Чрез Съд велик е разрешена съдбата на всичкото земно селение и в Скончание чрез нара, в свидетелствена съдба, се явяват оправданите чрез Съд велик, изкупени чрез кръвния принос на Христа – човешката душа, събрана под покрова на оправдателната цена в едно могъщо единство на Христа. Наровият плод сочи на скончаещата победа на ”земеделеца” – Вожда Христа, Който събира в едно единство Божието създание от цялата земна кора под могъщия принос на кръвната цена. Но сред обраното лозе е и победата на Сатана чрез дела си на неправда! В гниещия плод на мушмулата се посочва дялото Сатанинско на осъждение в едно тление, гниене в скончание на времето.
Наистина могъщи свидетелства стоят сред Земя и дават яснота в предупреждение за непроменимите Божии съдби над планетата. А багрите флорини сред ухаещата служба на прашеца в предупреждение изнасят по строг План за спасение чрез своя живот развиващата се борба в зло и добро пред Небесата. Чрез красиво обагрените цветове в краски на дъгата флора свидетелства за победата на доброто в борбата и жестокостта на злото към доброто.
В красивите червени цветове на цветята ние откриваме свидетелството на пролятата изкупителна кръв, като пет алени мака са разцъфнали раните на тялото Христово в свидетелство на злото, нанесено от врага на Вожда, воювал в Правда на небеса. Блатната лилия, увенчана над зеления сал, е свидетелствена съдба по План за спасение. Тя изявява оправданата човешка душа чрез вяра в Христа (зелените й листа). Белият крем (кала) свидетелства за сватбения венец от тръбни звуци на Христовата невеста. Ухаещата роза или бялата тропическа орхидея сочеха като свидетелства оправдателните съдби сред пустинята Земя. А черната орхидея сочеше на осъденото зло за вечна погибел в мрака черен на нощта – смъртта.
А всички свещенодейни тръби и звънци на люляци в лила, зюмбюли, свидетелстваха за свещенодейния сан на Христа в небе и Земя, сред флора и фауна, чрез багри и ухание. Свидетелство голямо сред Земя е кремът като свят херувим сред цветя и явява могъщия Съд на правда на небе чрез баграта си. Свидетелства и за двадесет и четири старци чрез формата на листата си, а четирите клона, излизащи от една дълбина, свидетелстват за могъщото дяло на оправдание – дялото на Ангела четвърти във времето на Съда, когато едни се събуждат за вечен живот, а други – за укор и поношение вечно.
А какво още може да се каже, ако погледнем надлъж и ширина по Земя в славата на живия Бог чрез великата Му мъдрост в Неговото творение, създадено по строг Закон на Спасителния план? Тогава ние бихме се убояли и вретище облекли през целия наш живот на Земята, който ни е достатъчен за едно свидетелствено служение. И като неразумни го разпиляваме за удоволствие на плътта, която непременно изтлява в пръстта. Но чрез великата милост и любов безпределна на Бога, даден е за нас Ходатаят Христа, Който ни изкупва от тази земна хижа на греха чрез приноса Си кръвен по строг План на изкупление. Заветната дъга с нейните ярки багри е отразена сред всички земни украски – флорини съдби! Цветните поля, пустини и моря свидетелстват, че имат мир с Бога, облечени в самия мир като жив печат Божий сред флорини съдби. Чрез цветовете на бъза се явява сам Люцифер – Сатана, сътворен в правда, а плодът му е грях, който ражда осъждение и е печат на смъртта! А бойната тръба на Сатана сред флората се явява чрез татула, цветът на който е бял и свидетелства за сътворения в правда херувим, а носи меча на смъртта – греха.
Сред всички цъвтящи флорини съдби е разпростряна свидетелствено цялата велика борба в отбранителни позиции. Флората сред цялата Земя в живот свидетелства за съдбите на двамата Войни – Христа и Сатана в едно единство с техните Войнства, дялото на Съда велик, свещените служби, борбата и победата в Скончание чрез Съд велик в награди и осъждение като План за спасение в предупреждение, разпрострян чрез флорини съдби като едно велико могъщо свидетелство сред Земята, непроменимо във вековете сред родовете, за да нямат оправдание, че не са чули и не са видели великите Божии свидетелствени изявления! Никоя Божия творба не може да се оправдае пред Небето, пред туй велико в Мощ и сила свидетелство сред Земята.
Тъй всички семеносни растения, създадени по строг план на закона в оплождение, по видовете си изявяват свидетелствено, според баграта на цвета или плода, целия Съдебен процес и откриват как са се водили бойните действия. Те простират Плана на спасение: едни се явяват в Правда, други – в баграта на кръвната цена, трети – в осъждение, според повереното им в живота служение. Те всички са едно могъщо свидетелствено предупреждение!
И тук, сред флора като дишаща съдба е успял Сатана – с измама прелъстява малката пчела като опрашва и опложда с грях и следва язвата зла на греха. Сатана е злият сеятел, който успя, в земната нива плевела на злото пося и тя зачна и роди греха. Неговият печат на осъждение е явен сред Земя от деня на победата му втора, положен на човека Каин – той носеше печата на смъртта като свидетелство сред Земята, че е братоубиец. А печатът на скръбта – смъртта – е мракът черен, с който се обвива Тъмата като сянка на злото, облечено в одеящата на падналото му войнство – черния цвят. Черният цвят, съчетан с жълтозеления, свидетелстват за временната зла победа на Сатана. Жълтозеленият цвят свидетелства за страшната язва, нанесена от Сатана – черната треска. Целта на Сатана чрез язвите зли е да проникне в човешкия организъм, особено цели черния дроб, откъдето преминава животът – кръвта. Сатана посяга на петте сетива в скинията неръкотворна. А сам той се изявява в шестото чувство и води дяло на мерзост под маската на смирен религиозен вожд! Но петте рани на Христа винаги го побеждават.
Като борец на полесражение Сатана посегна на Божия закон в неръкотворната скиния на служение – Христа, като му нанесе четири рани, което показва, че два пъти посяга на Закона Божий – на нозете – нарани Плътския закон, и на ръцете Христови – наруши Духовния закон от десет заповеди Божии. А петата рана бе нанесена на неръкотворната скиния – храм на Святия Божи Дух, което свидетелстваше, че Сатана ще посегне на дялото на Святия Дух и ще отхвърли Закона чрез кръстените със Святия дух, които беззаконстват и не разумяват хитрината на врага и неговата цел на закононарушител.
Наистина чрез Плътския Израил Сатана нанесе пет удара на Христа, които разцъфнаха като пет мака, на изкупление цена, и дялото могъщо на приключващите се чрез Съд велик земни съдби в последния решаващ Процес на земната история чрез Могъщия Борец – Гласа от небето, Глас на Могъщия Законодател като Върховен изпълнител на Председателство в Съда велик в Правда на закон.
Сатана нарани Христа с пет рани в двата отдела на неръкотворната скиния и я запечата с печата си – смъртта и три дни я затвори в плен на гроба. Това дяло бе свидетелство за победите му в Три ерни времена! Това побеждение Сатанинско свидетелстваше особено за печата му – смъртта, който като знаме се развяваше в Три ерни времена по строго определен план на възкресението Христово. И Христа от тление премина в нетление на нов вечен живот и се яви в Третия Образ на Троицата – Дух Святи сред Земя. А ние имаме обещанието Отцуво в свидетелствено потвърждение в изпълнение на реални съдби чрез възкръсналия наш Вожд и Изкупител Господа Исуса Христа като победа славна над врага завсегда сред цялата Земя. Три дни Сатана задържа Христа в гроба, положил печата на смъртта над тлението, но тия три дни сочеха на пленението на върховната творба човек на Могъщия Творец в Три ерни времена. Но чрез Съд върховен велик идва освобождение чрез Високия съдебен вик в подвиг велик на велика победа!
Тъй във векове и времена се водеше борбата с тъмната сила в употребление на Божиите творби. Победена Вселената стенеше и чакаше деня на освобождението от греха. Сатана бе оставен да побеждава в борбата и целта на Всемогъщия Бог бе да даде възможност на падналия в грях небесен херувим да развие в пълна мярка своя характер и да се открие пред вселенни, всемирни очи степента на злото и се изяви неговата цел. И под робския хомот на Сатана стенеха три кордона могъщи творби на Всевишния Бог, които водеха борба с греха в Две ерни времена, докато изгрее Зорницата на правда и снеме робската верига на греха от техните плещи. А за победата велика Божията мъдрост бе разпростряла Плана за изкупление.
Земята стенеше и ожидаше деня на освобождение. Тя имаше надеждата чрез мъдрото свидетелствено предупреждение на Твореца и уповаваше на своя Бог. А тази победа в реализиране надеждата за изкупление се явява в третия Съдебен страж! И тя е велика Божия победа чрез Великия съд на правда, когато нашият скъп Изкупител, Борец на всяка правда Господа Исуса Христа, жертвеният Агнец, поднесе кръвната цена за изкуп на целокупността земна.
*****
Земята има свидетелственото предупреждение в изпълнение на строгия Закон чрез живота на фауна, служеща на тъмната сила и войнството на мрака, печат на тъмнината, подчертаващо се в нощно изпълнение – действие на злото сред Земята, изразено фигуративно чрез сенките на нощта и нощните крилати обитатели. А те са: прилепът сляп, бухалът и кукумявката: те всички по видове символично сочат на войнствения Люциферов паднал отряд в грях, движещ се в мрака на нощта, обгърнат с мантията на сянка зла, в пълен мрак, сляп движещ се сред Земя като господар на смъртта.
Сетнината на войнството Сатанинско е огнената гибел. Но човекът, надарен с разум на Земя, като Божие творение има свидетелството на доброто и злото и техните сетнини, изявени като печат на Вожда им.
Но не е тъй със светлата сила на Могъщия Бог, изявена чрез гълъба като символ на Святия Божи Дух. Гълъбът със своя характер и кротост изявява добродетелта на неговия Владетел в Правда и Светлина. С живота си изявява службата на Святия Божий Дух в човека сред Земята.