НЕБЕ!
Небето е обиталището на Всемогъщия Вседържител на всемирни съдби, изявен като Законодател със Закон на правда – основа на Всемогъщия Трон на управление сред небе и Земя. Всемогъщият Трон се изявява по-късно на Земята като неразривна Всемогъща Троица в Троен Лик с дела святи и живот в Правда.
Първият Лик на Троицата Свята се изявява като Бог, Всемогъщ Създател, Творец на небе и Земя, на целокупност земна от флора, фауна и човек. Вечен и непроменим!
Вторият Лик на Троицата е изявен на Земя чрез Единородния Син (в небесен чин ”Михаил”), Княз на Мира сред целия Всемир, а сред Земя в чин ”Господа Исуса Христа“ – очакван Спасител на света земен!
Третият Лик на Троицата – Дух Святи в служба над Земя е в Правда и Светлина, даряващ жизненост и живот, изявен в телесен вид на гълъб, явил се над Господа Исуса Христа над Йорданската вода в деня на Петдесятница над апостолите и човеците – сила могъща на действие, движеща човека с белега на говоримите ангелски езици.
Троицата е в единство, единосъща в святост и Правда – Бог Отец, Син и Дух Святи. Небето е сътворено в святост и Правда, във вечен живот на нетленни съдби. То е обиталище на Троицата Свята и на всички непаднали в грях Нейни творби! Небето е с Трон на управление в Правда чрез Закон. В служба на Вседържителя в небеса са подчинения на Троицата Свята – Нейни творби, създадени в Правда: ангели в чинове на планетни князе, херувими, серафими като Небесни войнства в духовно служение пред Върховния Трон на управление. Тъй в чин ”Първи херувим”, предстоящ пред Троицата Свята е Люцифер.
Но между подчинения на Отца първи херувим Люцифер и Княза на Мира Михаил – Втория Лик на Троицата се явява борба. Люцифер изявява претенции на княз, но той не е от естеството на (Княза) Твореца, а е творба. Не е създател, а е създаден. И е в чин ”Първи херувим“ в ангелски лик. Чинът ”Първи херувим“ пред Творческия Лик се заема от подчинение Творцуво Негова творба. Обаче творението Люцифер, изпълнен с гордост, превишава своите права. Показва своето оскърбление, понеже като творба Бог Отец не му се доверява в Плана на сътворение на планета Земя. В него се явява ненавист към Княза на Мира Михаил и не желаеше повече да Му се подчинява. Тъй възгордян, от себелюбие завладян, Люцифер нарушава Закона на ред и Правда в мир сред небето. И започва подмолна дейност сред Небесното войнство. Той изявява претенции на управление и владение княжево. Не признава, не одобрява Княза на Мира Михаил и се бори да заеме Неговото място и служба, поверени Му от Бога Отца! И така сред небесните селения се явява бунт, борба подмолна, изпълнена с коварство на първия паднал в непокорство херувим Сатана, непредвещаваща нищо добро.
Явява се несмирение в творението на Отца – Творец спрямо Закона и реда в небесните селения. Творението роди зло в сърцето си и това зло предвещаваше буря с последствия зли, нарушение на ред, мир и любов към Твореца. Но появило се вече, злото не можеше да се остави да съществува в едно непаднало в грях небе. Не трябваше да се остави да се разпростре и да увлече Небесното войнство, тъй като Люцифер е войн с поверен и подчинен нему отряд – войнство в служба свещена пред Отца. Но появилото се вече зло като стихия завладява една трета от небесното войнство подчинения на Люцифер.
И тъй Божията премъдрост предвиждаше бъдещия развой на бунта и страшната борба, която предстоеше, за да се изяви грехът пред Вселена, Всемир и постави под Свое намерение строежа и Устройствения план на планета Земя в нейното изключително положение като цел на падналия херувим за владение. Затова в нейното сътворение Всемогъщият Творец внедри Своя върховен План на употребление на планета Земя в огнената борба като създаде условия като отбранителна позиция чрез Своите земни творби.
Тъй се изготви Устройственият план на планета Земя и сред нея се укрепяваше Божията защитна сила като позиция на отбрана всред арената бойна Земя в строг боен фронт, където ще се водят военните действия чрез двамата Вождове на двете войнства. При явилата се вече борба ясно се очертаха двете войнствени страни с две войнства, водени от двамата Борци като вождове на войнствени съдби! Но всеки от тях трябваше да създаде своята главна квартира на командването като щаб военен за военни действия, където щяха да запламтят огнени стрели, да се чуят огнени барабани в битка зла с цел – надмощие в победа крайна. И за успеха на своята цел те щяха да въоръжат своите борчески отряди с всеоръжието, с което щяха да воюват в борбата.
Тъй първият херувим Люцифер, паднал ангел в нарушение на заповедта, под нов образ на Сатанаил водеше борба като се яви в позиция с всеоръжие на греха – измама и лъжа като „нарушение на заповедта.
А вторият Борец, заставен по неволя храбрец, е Синът Божий под ново име – Господа Исуса Христа в чин ”Княз на Мира“ сред Всемира, в Правда на изпълнение на заповедта; като Войн смел заема защитната отбранителна позиция чрез Правда и покорство в подчинение на Закона на Върховния Трон в правда.
Земя стана арена на военни действия чрез изявената вече борба между зло и добро. Но Върховният Творец изготви Плана на сътворението с разгръщащи свидетелствени съдби на предупреждение чрез изпълнение на Плана за спасение сред Земя и сред него се яви като Законодател със Закон на Правда и Съдия за непокорството и непослушанието към Закона спрямо целокупността земна от творби на флора, фауна и човек сред бойния фронт на Земя. Така бе сътворена Земя и сред нейните недра се врязваха, по строги начертания на Устройствения план, свидетелствените съдби на строги предупреждения в чин ”Закон на Правда“ с цел предпазване творението от злото – греха. А по-късно ще се решат съдбите на земните провинения в Правда и неправда. Могъщата мъдрост Творцува устрои Земята в изпълнение на строг Устройствен план на предупреждение. А Върховният Трон, основан в Правда чрез Закон, начерта Плана на спасение чрез дела на правда, изискани от Закона, за безопасност в живота на съществувание на Творцувото създание, тясно свързано с Устройствения свидетелствен план, който се внедряваше в съдби на устроена вече Земя.
Спасителният план се разгръщаше сред устроена Земя чрез живота на Божиите творения като велик План за спасение. Наистина Устройственият план при сътворението се прилагаше в създанието, или се внедряваше в Земя. Но планът на свидетелството се разгръщаше в спасителни съдби чрез явление в живота на устроена Земя и в живота на целокупността земна като неин бит чрез флора, фауна и човек. И чрез явлението на устроена вече Земя и нейния целокупен живот се явяваха действия на борбата. Но при управление земно в Правда Всемогъщият Архитект, според Плана на изкуплението в победа, яви и свидетелството на военното Си ръководство като ръководно тяло чрез Вожда на Правда, Вожда на доброто, устроил военния си Генерален Щаб с всички защитни средства, създадени за целта!
И ето сред арената бойна Земя се явява като духовно явление в Правда и военният Генерален щаб с всички защитни центрове за военни действия и победи чрез Плана за спасение. Сред тъй устроената Земя като небесно явление сред нея се явява Едема – кът земя, а сред него като величие на могъща мъдрост Творцува – Рая в чин Генерален щаб в Правда”. А сред Paя като печат на най-висшата цел Творцува се поставя творението на Могъщия Творец – човека като земно Войнство чрез живота свой. А военният щаб – Рая е снабден с всичкото всеоръжие и Закон военен, поставен като Съдия или като Везна, отмерваща човешките дела – Дървото на познанието добро и зло, и Дървото на живота в правда в едно велико единство на милост Творцува – Река на живота.
Така в книгата ”Битие” е описан битът земен чрез първоначалното творение на Правда – Едем с райската градина. Те се явяват в осведомителни съдби за Устройствения план на дома Божий и живота на творбата по образ и подобие Божие, протичащ в Правда на закон. От Създание до Скончание да му е в притежание чрез послушание на заповедта от Създателя му! Който Божи дом – Рай по-късно щеше да се яви според бойните действия като военен щаб на ръководство сред арената бойна Земя след грехопадението, наречен още дом Божий сред Земята, създаден за човека. Градината на Рая сред Едем преди грехопадението е оня устроен кът на мир и любов за творението Божие като една велика милост на Всевишния Творец към Негово творение – човек сред планета Земя. Първоначално имаме Рая небесен в Правда на живот като един съвършен дом в Правда за човека. Но сред него е вложен и целият ръководен план на един праведен живот в послушание на заповедта като Закон, за да е в лично общение със своя Създател като Законодател и Съдия, да има по воля Божия Неговото покровителство или Божественото управление сред този дом на мир като градина – Рай Едемски.
Едем е кът земя и сред него е скрита градината райска, в който е съхранена върховната воля на милост на Създателя като дом на човека в общение със Създателя му в Правда. Но градината бе устроена по строг Небесен план в Правда, а сред нея е Дървото на живота и Дървото на познание добро и зло, включена е и Реката на живота. Едем е кът земя, сред който е скрита градината на живота в мир с Бога. Тя има сред себе си свидетелствената съдба чрез флора и фауна, в първобитност на живота в Правда чрез заповедта на Върховния Творец, Създател и Законодател, Който се изявяваше на Своята творба чрез заповедта и изискваше послушание към нея, за да има мир с Твореца свой и чрез покорство на заповедта да владее Рая сред Едема, имайки личната връзка с Бога.
Тоз малък устроен дом – една свидетелствена съдба сред Земята – е един Макетен план на бъдещия изкупен дом Божий от Земята след грехопадение. Той е и един План на изкупление и щеше да приеме втория образ след грехопадението като съдбата на първия човек – Адам, създаден по образ и подобие на Бога, в Правда Божия чрез живот, поставен отново в Рая. Но яви се действие на борба сред Рая чрез Божиите съдби като защитници, предпазни средства при борбата. Яви се и проверка на Божието създание от Твореца. С настаняването на първата райска двойка и Закона със заповедта: ”Не се докосвай до Дървото на познание добро и зло, а с цялата градинска природа разполагай!” става ясно, че бе дадена неограничена свобода на непадналите още в грях същества. Но за тях се постави строго ограничение, което изисква подчинение, защото в противен случай неподчинението води в грях, а грехът е смърт! А знаем, че всеки нарушител на Закона се осъжда от самия Закон. Сред непадналото творение в небе и сред Земя се изисква строго подчинение на един могъщ по сила Закон, който осъжда нарушителя.
Още преди явлението на творението човек е бил устроен Раят, а сред него е поставен и Законът чрез употребление на флора. А още в началото на неговото явление се изпитва и самото творение чрез Дървото на познание добро и зло като образ на Закона чрез заповедта на Твореца, отправена към творбата, за да я държи в респект, уважение, зачитане на Твореца в Правда. Тъй градината на Рая сред Едем като дом на непадналата в грях първа двойка сочеше на дома Божий на мир със Създателя от една страна, а от друга страна, той бе Генерален щаб на Главнокомандващия Войнството. Градината на Едема – Раят се открива като фронт на военни действия, понеже в самото творение Творецът велик създаде Своя войнствен атрибут и го въоръжи със Знаме на правда, развято чрез вярност в послушание към Главноръководящия Творец.
И тъй започва борбата долу сред Едема. Люцифер в своя първи образ, а втория след падение – Сатанаил, търси изгоден момент и като обсебва най-мъдрото (на второ място след творението човек) Творцуво творение, малко по-ниско от човека – змията, успява да развее своето знаме на неправда чрез измамата – лъжата. Настъпва миг върховен. Открива се борбата като Сатана използва змията за свое средство, а Творецът чрез жената в послушание на заповедта като средство на защита подемат борбата. И тук ясно се открива Планът на Твореца за водене борбата като Макет на бъдещия й развой, откриваме по кой начин ще воюва Сатана и по кой начин ще се защитава Творецът. Първият ще използва лъжата чрез змията, а Отца – Правдата сред Земята. И открита е вече борбата сред Едема – Земя. Змията като съсъд на Сатана зае позиция – лъжа, измама, нарушение на заповедта – греха и ги развя като бойно знаме сред Земя.
Човекът бе въоръжен със защитния залог – заповедта на Отца: ”Покорен бъди! Не нарушавай заповедта! В който ден ядеш, в същия ден ще умреш.” За изпълнение на Божията заповед се изискваше вяра в думите на Твореца, която се явяваше като мярка за извършване на Правда. Жената трябваше открито да поведе борбата като покаже дяло на вяра – покорство на заповедта Творцува или доверие в лъжата на съсъда на Сатана – змията. И яви се едно свидетелствено изявление, отражение на Плана на водене борбата чрез вяра и послушание спрямо заповедта на Твореца. Тъй бе проверено творението човек от своя Творец. Откри се фронт за воюване и първата победа сред бойното поле в Рая Едемски бе спечелена от Сатана – измамена бе плътта – земята в човека, Поласкана с измама, плътта забрави, пренебрегна за миг заповедта и се довери на лъжата – гласа на Сатана чрез змията ” ще станете като богове”.
И първата Едемска двойка – човек в непослушание на заповедта на Твореца наруши мира си с Него, като се довери на лъжата. Тя повярва на измамата и тъй яви се мярката на Правда и Съд – вярата. И грехът победи в плътта, водещ след себе си смъртта. Така сред Едема се яви като свидетелствена съдба битът земен, изразен чрез дела в живота на човека. Изяви се и съдбата Божия над човека чрез заповедта като Закон на правда чрез покорство и послушание, явени като защитни позиции за опазване от греха – смъртта. И като свидетелство яви се борбата, в която човекът трябваше да воюва с неправдата, измамата и лъжата на Сатана. А чрез двете творения – жената и змията се изявяват техните вождове като техни съдби.
Творецът Всемирен се изяви чрез образа на Едемската двойка – Адам и Ева, а Сатана – чрез змията с оръжието – лъжата. Творецът употреби човека и чрез него се изяви в борбата – Адам по образ Божий и подобието му Ева. Адам и Ева, сътворени в Правда Божия, откриват образа на бъдещата църковна съдба (Христа в единство с църквата като Негова вечна съдба – Негова невяста, жена), която щеше да бъде изявена сред Земята като дом Божий. И тя, църквата Христова, щеше да мине като дом Божий през всички борби, във вековете предстоящи и изкупена чрез Правдата на Вожда свой, която Правда ”Ева” – църквата Христова трябваше да носи като Знаме, щит в борбата сред планета Земя.
Тъй фронтът боен се откри и двамата Вождове чрез войнствата свои влязоха в непримирима борба. И Ева – църквата бе победена от греха. И грехът й щеше да продължи чрез плода, който по-късно сред Земя тя роди като първи син Каин. И в своето грехопадение Ева въвлече и Адама. Първото дяло, извършено в непослушание на заповедта сред Едема като грях, победа на врага, щеше да продължи сред Земята. Грехът на Ева се предава на първия й син Каин, който е образ на първия народ Божий, който по подобие на Каин ще извърши същия грях. Макар че на плещите на първия народ бяха натоварени съдбите на райското Дърво за познание добро и зло – Закона със заповедите, той ще прояви неверие спрямо Творцувите писания и не ще повярва на пророческия Глас в предупреждение на идващия Месия, и не ще го познае, когато се яви сред него.
Наистина ние имаме една велика свидетелствена съдба чрез явлението на Рая сред Едема – църквата Христова, Божия сред планета Земя и бита на целокупност земна чрез Макетния план. И с това свидетелство чрез дела в живота на творението се явяваше в предупреждение и Планът на изкупление на земните съдби от флора, фауна и човек като битие земно, човешко. Тъй грехопадението се яви в изпълнение на нарушение сред Земята в непослушание и послушание на Закона и даде плодовете на зло и добро, като отрази носителите на това явление: Бог – Правда, добро; Сатана – неправда, измама, зло.
Тъй още в сътворението Бог се изяви чрез Дървото на познание добро и зло и ставаше ясно, че Той, Всемогъщият Творец, бе сред Рая чрез Дървото на живота. А животът сред Рая в Едема щеше да тече в Правда, ако човекът бе покорен на Създателя свой. И човекът не би изгубил първия си образ, сътворен в Правда, нито щеше да се лиши от градината райска сред Едема. Но плътта – Земята в него лесно се подаде на измамния глас на змията. Така се разви в действие един Макетен план като всемирна драма и се изпълни сред планета Земя във времена и векове.
А днес, в дните чрез Съд велик ние пак чакаме Ева – църквата да се яви пред Съда и да отговаря за своето деяние и пак чрез делата на Правда на своя Вожд да бъде въведена от Рай земен в Рай небесен – духовен. Но въртящият се МЕЧ огнен веднага се яви пред входа на Рая и пазеше Дървото на живота. Чрез ”Огнения двуостър меч“ – Словото Божие се бранеше Дървото на живота и свидетелстваше сам своя небесен произход. И Словото като меч огнен беше по подобие на оригинала Христа и посочи начина, по който щеше да брани ”живота вечен“. То като огнен меч, Слово живо, деятелно, щеше да замести Дървото на живота – Втория Образ на Бога. Словото беше в Бога и Бог беше Словото!” (Йоан, 1-ва глава). И то пазеше строго пътя към живота. В борбата със злото човекът загуби първия дом Божий – Рая сред Едема и личната си връзка с Твореца! Но свидетелството изявяваше начина, средството за контакт на човека с Бога и откриваше чрез надежда пътя към живота чрез изкупление.
Ясно се подчертава, че Всевишният Бог се изявяваше чрез заповедта, отправена към Неговата творба и желаеше послушание към нея в уважение и респект спрямо Твореца И творбата. Но Сатана завладя фауна и чрез нея постигна своята цел спрямо творбата човек и яви греха, който прие проклятие над себе си. Затова днес ясно е на всички как и защо се ненавижда змията, но се знае каква смъртоносна отрова носи тя в себе си и човек инстинктивно я презира. Но тя, ”змията“, все още се бори със светлия лъч на Правдата и е най-силното оръдие в ръката на Сатана – отрова за човека – греха. Силата на Сатана е в нейния двуостър език, който е свидетелствена съдба, и самата змия – на вожда си Сатана – разви неговия характер и нрав и изразява втория образ на Сатана като по-низша творба. И чрез нея води страшна борба и сред фауна. Тъй с нарушение на заповедта в Рая се скъсваше връзката между Бога и човека.
Адам и Ева изгубват Рая сред Едема. Съзнавайки своята вина, те скитат сред Земята, натоварени с греха и клетвата на Твореца. Те не чуват вече Неговия нежен Глас, оставени сред трудностите на Земята, виждаха пред себе си страшната борба с греха, която им предстоеше да водят в живота. И след Едемското падение, изгонени, явяват се плодовете от Едемското благословение на брака, но и страшните следи на грехопадението. Родиха се двамата синове на Адам и Ева – Каин и Авел като борци в борбата и средства за водене на таз борба като следствие от греха. Сега чрез двамата братя се явяваше в продължение свидетелствената съдба на родовете и техният стремеж към възвръщане на изгубения от първите родители ”Рай на мира“ и се открие начинът, средството в борбата за постигане на тази цел чрез свещено служение пред Небето.
Но не остава скрита и целта на греха, оръжието на Сатана в таз страшна борба. Явиха се два олтара като свидетелствени съдби за постигане победа чрез служение пред Небеса. Но това изявление като Макетен план сочеше развоя на борбата, водена между двамата Борци чрез два съсъда, две войнства сред Земята, включващи фауна и флора. Оформи се първият свещен олтар, сграден от камъни от Авеля и прието бе жертвеното приношение върху него, което сочеше на Христовата съдба като жертва на олтаря – всесъжение пред Небето и приет бе ответът от Небето чрез великата жертва Христова, която щеше да се яви на Голгота. Безценният принос на изкупителната кръв, която щеше да вика от Земята. И тоз принос на изкупителната кръв Христова имаше своя Макет – първия Авелов олтар, който сочеше на скиничния Церемониален закон за жертвоприношения.
А дялото на Каин сочеше на земните плодове като плътски принос на греха. Плодове на плътта, над която тежеше грехът, плътско служение с неприета жертва от Небеса. Оттук се явява и продължава започнатата в Едема борба чрез съсъда на Сатана – змията, а сега чрез Каина завладява и олтара, но жертвата му се отхвърля, неприета от Бога, сочеща на плодовете на прокълнатата Земя – плодове на греха. С това макетно свидетелство имаме изявление за едно скинично олтарно служение сред народите, което не щеше да бъде прието – приносът Каинов, който не бе приет, но се явяваше въоръжението, с което щеше да воюва за в бъдеще Сатана, сочещо на скиничното жертвено служение на Стар Израил, а отхвърлената жертва сочеше на отхвърлянето на Израиля. След отхвърляне олтаря на Каин, предстоеше да се яви плодът на греха – чрез Каин Сатана посегна на Авеля. Сатана бе първият борец сред Земята чрез Каина, а чрез дялото на Каина посочи на първия скиничен употребяем народ, който щеше да посегне на Христа. Велико изпълнение на свидетелствена съдба на два образа в борба като оръжия на добро и зло, сочещи на двете войнства, на двама Борци сред два рода – първозаветен, и втори – новозаветен. Каин се явява като Сатанински войн, а Авел – приносът Христов, кръвта, викаща от Земята – като кръвен Войн.
Това е Макетният план на двата олтара на служение, които се покриват с реалното изпълнение на приключване Плана за спасение чрез Великия Съд в правда, който си послужи с живи олтари – съсъди на Правда Христова и съсъди на осъждение, носещи печата на Каина.
Авел със своето земно занятие – пастир на овце изявяваше още и пастирския сан на Вожда Христа сред Земята. А Каин бе свидетелство на злия земеделец, който погуби слугите Господни и по-късно погуби и Сина на Господаря на лозето – самия Христа.
Падението на Ева, в своя първи образ като Макетен план, сочи на първата скинична църква. Отец се изяви чрез заповедта към човека в Едема ”Не докосвай!“, но на Синай Той изяви Славата Своя чрез заповедта на Закона сред Своя народ в неговия дом – скиния, църква. Синай със Закона Божий е повторение на Едем с градина райска, сред която бе Дървото на познание добро и зло – Законът.
Милостта Божия над първата двойка беше до деня на съгрешението, а след това следваше Словото: ”Правдата на праведника не го ползва в деня на съгрешението.” След изгонването им от Едема те нямаха вече право да се върнат в градината райска, Рая – Божия дом.
Проклятието, изречено в Едемската градина, се яви поради греха внесен, извършен в Божия дом – Рая. Тъй и в Сянката на Макета, в повторение то се яви и изпълни чрез Каиновия грях, извършен в борба, чрез служение. Каин посегна на Авеля. Тъй и старият Израилев род като дом Божий чрез показано неверие към ”въртящия се меч“ в Сянката като Слово Божие, изречено чрез пророците, не позна чрез вяра Месия и посегна на Него, и прие проклятието, което е белегът на осъждението Каиново. Според думите ”нека падне отговорност за кръвта Му върху нас и нашите деца” това е белегът на проклятието и разпръснати бяха по цялата Земя, и скитаха се бездомни, което дяло е известно и в нашите дни. Тъй свидетелственият Макетен план се яви в повторение на изпълнение реално чрез дела в живота на народа Божий. На Голготския кръст на върха Сатана, чрез първия народ Божий, според началния Евин грях в чин ”Църква старозаветна” по служение церемониално, Каиново изпълнение, прие заплатата на греха, а чрез нея Сатана прие проклятието и осъждението. Тук двамата Борци чрез олтарно служение водеха борба и биде победен Сатана. На кръста Голготски Сатана биде победен, като грехът на плътта понесе осъждение, но кръвта на смелия Войн Христа, като принос на себежертва, продължи пътя на живота в спасение да въведе човека в неговата първоначална Едемска райска съдба чрез Духа Святи, но вече като Духовна изкупена църква на Христа сред планета Земя.