Искам да поясня как съм приела Словото Светлина от Святия Дух, в обяснение на някои глави от Битие.
След причастието, което имахме – служение за Петдесятния юбилей на реална духовна Петдесятница, Словото на Бога чрез Дух Святи ме посети и допълни Светлината за онова Слово, което Му е било необходимо при изпълнение на Спасителния план. Но аз плахо и недръзновено го приех. Невъзможно ми бе да записвам всичко, тъй като аз извършвах дейност обществено полезна у дома (бях и живеем с моята свекърва, която беше против вярата ми в Бога (в онова време). А и съпругът ми се противеше и сме стигали до семеен раздор. Имаше моменти, когато не смеех да поема молив в ръка, за да отбележа онова, което ми се даваше от Небето. Но за слава Божия – Слава на Бога Отца, Сина и Дух Святи – Троица Свята, Който ме озаряваше със Своето изявление в откровение. Много време се измъчвах и криех дори и от духовните хора, които чакаха да чуят думичка, да я изопачат и я припишат на себе си. Те наистина изопачаваха всичко, което не разбираха. Затова и не смеех открито да им се доверявам.
Това подтиснато състояние на духа ми продължи много време, но днес аз съм вече свободна, а и достатъчно зряла и възрастна. Святия Дух напира в мен, както в първите дни на вярата ми. И аз си позволявам да отбележа всичко, с което ме озарява Дух Святи, за Негова слава и хвала.
Но аз съм твърдо убедена, че това Слово Светлина е ясно и необходимо за човека на вярата, а и за образования човек, дирещ развръзка на всички загадки досега около въпроса за Бога и вярата в Него.
Бог е вечност! Наистина Бог е нашият Създател, Творец, Законодател, Спасител и Изкупител от страшното човешко падение. Но Неговата велика и върховна мисия е трудно обяснима и възприемлива за обикновения човек. Особено трудно за възприемане е обяснението за Устройствения план, който е така ясно потвърден с простора небесен, от което небе сме зависими. Това ясно се знае. Без Слънце и Луна няма живот на Земята и тяхното отражение е описано в тез няколко реда за пояснение.
Наистина аз зная, че в Слънчевата система се откриват и нови звезди. Но в служение над Земя са приети осемте планети от Системата, заедно с нашата тъй много измъчена планета Земя. Тяхното участие е ясно отразено в Библейското слово чрез епизода ”Естир” със седемте девойки, сочещи на Земя със седемте свои сестри от Слънчевата система. В същия епизод е ясно отразена и борбата между Христа и Сатана чрез Аман и Мардохей. Първият – Аман, жаден за поклони, власт, трон и корона със скиптър на управление. Чрез дялото на Аман се отразява жаждата на Сатана за власт, с коварство присвоена. Сатана не търпеше народа на Юда.
Всички звезди, открити в Слънчевата система, не са употребени, а само осемте, които не са паднали в съгрешение и имат живот – население, което не може да се сравни с това на планета Земя. Плътското око на човека не е възможно да ги открие. Земя е посещавана от небесни ангели – служебни духове, които извършват мисия сред земните жители. Но никой не може да ги открие и да се докосне до тях, дори и вярващите, освен ония, до които са изпратени – за него те не са тайна. А само Творецът може да открие тази тайна на небесно посещение в зависимост от времето и нуждата за човека.
ЗА ОРИОНА – аз зная, че в това съзвездие са повече от седем звезди, но само седем от тях се употребяват и са сравнени със светилника църковен седмоцевен, сочещ на Седемте църковни периода със Светлината за спасение. Там е посочен входът на Съдебната зала. А за съзвездието ”Скорпион” се каза, че сочи на врага, който е жилил Ориона. Наистина с греха си Сатана ”ужили” Ориона чрез нарушението на Закона, внесе беззаконието всред Съдебната зала, където е Законът. Словото е пълно със свидетелства и от него ние черпим достоверни сведения. Когато е необходимо Бог да открие Своите тайни на Своя народ, Той си служи със всякакви средства, за да изрази връзката между Небето и Земята по строго устройствен План.
Божият Святи Дух говори много по този въпрос, но аз пристъпвах със страх пред изявленията, за да не съгреша. Особено ясно Бог говори за Млечния път, отразил пътя на спасението и събрал рояци звезди и съзвездия, всички отразени над планета Земя. Те са стражи, които показват своята служба чрез озарение, и украса на небесния простор, осеян със светила, светли стражи над планета Земя. Всъщност те символично сочеха на съдбите земни. Особено искам да обясня за едно недобро явление, което съществува сред вярващия народ, който хули подобните си.
В дните на Съда велик Бог ми показа, че навсякъде сред света има Божи народ. Че Бог е водил дялото Си във всички времена и периоди, с много малко хора в употребление. Особено във времето на Съда Бог възложи големия Си дар – светилника със Светлината църковна на най-непредполагаеми съсъди. Бог е възлюбил всички твърде много и е употребявал всеки според волята Си, но ние сме вървели с недостатъците си. Фанатизмът във вероизповеданието е твърде голям и много страшен. На всички новозаветни духовни общества, деноминации, реформации и съществуващи религиозни общества ръководствата са отхвърлени от Съда велик. Чрез Гласа на Святия Дух се призоваваха съсъди, които Той приготви и поведе в чин ”Дяло на десет девици”, за да ги употреби в последното дяло на Съда велик. Този факт ясно показва, че Божият Дух не е дирил църкви, формировки, но само блюда, които да подчини на волята Божия чрез Дух Святи и да ги употреби. Да кажем ли, че всички люде в Църквите са отхвърлени? НЕ! Това засягаше само ръководствата, които не Му се поддадоха за употребление! А народът Божий е сред църквите и света и една Вест се носи: ”излезте от там, люде мои!”
Светилникът на Светлината вече е връчен на шепа хора да го носят. А църквите съществуват и ще продължат и след като се чуе Гласът на Святия Дух (Откр. 18:1-4) да тръби. Но те и да разберат (ръководствата), пак ще водят борби на хули и фанатизъм, защото: ”своя си хляб ядат и своите дрехи носят”. А душите, които дирят спасение като чуят зова на Гласа, ще напуснат тез общества. Нито едно от съществуващите християнски общества има съвършенство в служение и Светлина. Врагът е успял навсякъде да вмъкне духовни заблуди, но Бог дълго време е търпял, докато дойде денят и се яви духовна дискусия, подобно Илия на Кармил, (в дискусия) с жреците на Ваала. В Новоерните общества душите са вървели според вярата си в Бога и Христа. Такива винаги са били употребявани и посещавани от Бога и са вършили дела, достойни за похвала пред Бога. Тия не са забравени в дните на Съда небесен. Но когато Съдът приключи и прозвучи Вестта съдебна, запечатваща, тогава всеки ще се огледа и сравни с истините Божии, но дали ще има време да се поправи с дела на вяра? А за искрената душа и народа спасяем ще се изисква само вяра в Бога: ”Който името Му призове, спасен ще е!“ Това ще бъде, ако не е дръзвал и посягал към многото съществуващи заблуди, спиритични сеанси, бесовъпрошателства и многобройните заблуди на Сатана. Затова не бива да се хули никой човек на вяра, но с любов да се поправя, ако позволи. Такава душа ще се покае, ако приеме съвета, но ако тя е избрала пътя на погибелта, то тогава никой не е отговорен за нейното осъждение!
И повтарям, никой никога не бива да обвинява човека за неговата вяра, особено ако почива на библейските истини, до деня, когато след отсяването на Десетте девици пет се въвеждат в съда небесен и Той ги е употребил като им е натоварил съдебните решения в чин ”светилник църковен” – вестта съдебна! А след приключване на Съда, щом затръби Гласът на Святия Дух, тогава ще се яви небесният лъч и озари: ”земята ще просветне от неговата слава“ (Откр.18:1-4). И Вестта ще отсее всеки плевел, а останалото, което не приеме Вестта, ще се групира за борба против Светлината.
Чрез Вестта съдебна звярът, блудницата духовна, лъжепророкът, ще бъдат разголени духовно. И всички ще видят Сатана, който ги е водил и маската на звяра, под която се е крил. Тогава се формира, т.е. дооформя духовният Вавилон. Ще се сринат всички измами и всеки ще прозре Божиите милости и ще се определи по съдби – за спасение или осъждение. Но сега на мнозина не е ясно, на водачите на обществата, камо ли на душата, която дири спасение. И още, ако някой се крие под маската на вярващ и върши нечестие или злина спрямо когото и да е, той сам се обвинява или унищожава. Тук не става дума за безбройните спиритични общества и идолопоклонството сред народите. Те са короната на мерзостта и измамите на Сатана – той ги води за ръка и те, под маската на фалшиви християни, оформят блудницата Вавилон.
Като съсъд на Святия Божи Дух, приел изявленията на Съда, искам да поясня, колко много Бог е любил моето любимо отечество – родината моя България, за да избере нея за изпълнение на Своята велика цел и да изведе за употребление нейните верни във вярата синове и дъщери и то още от създаването й като българо-славянка. И сред нея да съхрани Сионовата дъщеря – Неговата църква, наречена така чрез ядрото й свещено. Дадено ми е ден и нощ да водя молитвен живот за благоденствието на моята родина и за мирното й съществуване. И разбирам с колко голяма любов Бог я е възлюбил, пази и употребява. Особено Бог е приел нейното национално знаме с герба й – лъва, звездата и сърпа с житните класове!!! Те съвкупно сочат на Христовата миролюбива дейност и на Новата планета Земя – нова звезда до деня на възцаряването на Христа.
Но има и друга звезда: падналата пелин звезда, която е вгорчила една трета от водите – теченията духовни. Тя посочи на Сатана и на дялото му сред планета Земя.
Тъй Бог люби България и я е употребил чрез нейните верни на Бога и на нея синове и дъщери, още от времето на нейното създаване като народ и духовна държава. Нейното трицветно знаме е реално употребено: белият цвят сочи на правдата Христова чрез вяра – зеления цвят, а червеният – това е кръвта Христова, пролята за целия земен свят. То се покрива по съдържание с църковното знаме с герба лъва – силата и мощта на вожда Христа от Юдино коляно. Сърпът посочи на последната мисия на Христа в дните на Съда: пожънването на земната нива – човешката съдба чрез Светлината на вестта – сърпа (Откр. 14:14). А звездата посочи на Новата планета Земя чрез нейното оправдано ядро в чин ”нова неосквернена звезда“.
Сега тия народи, които носят кръста на вярата, а вършат делата на Сатана и унищожават човека, те не изпълняват волята Божия, нито имат дела на правда. Те само нанасят петна върху дялото Христово. Защото Бог е Творец – Създател на човека и го зове към свобода, а не да го окове във вериги на роб и да ги носи до гроб, за да се облагоденстват като по-силни. Тези дела са вражи – Сатанински. Сатана като робовладелец владее човека и е враг на всяка правда. Той ще воюва до Скончание, до деня на Архангелска тръба, и то под маската на католицизма. Скрит под папската корона, води подла политика да завладее целия земен духовен свят. В събора Веронски Сатана лично се явява и подгонва Христовите верни чада в масово унищожение чрез най-страшни инквизиции.
Чрез папството и кардиналството той владее човека и в политическия живот. Издават го само злокобните му дела, прилагани над човека. Но човек не е Съдия, нито църквата Христова и не бива да съди. Съдът небесен е Тоз, Който го осъди чрез Вестта на църквата Своя в съдебните решения и го разголи. Особено се изявяват блудните дела на духовен Вавилон – блудницата, носена от звяра, опиянена от чашата, препълнена със злите им дела, които ги осъждат. Но Бог е Съдия. Той съди всекиго според делата.
А Вестта запечатваща е ситото, което пресява всичко осъдено. Днес молитствам пред Бога за всички, които дирят спасение и се обръщат искрено към Христа. Моля се за народа Божий, но не за тоз народ, който се мисли за богопомазан и употребен. Не! А молитствам за един спасяем народ от всички народи и племена, езици и колена. Молитствам пред Бога за всички тях да намерят спасение чрез вяра в Христа и Бога. Молитствам за моя народ и за милата моя България, послужили на Бога като народ и земя, над който е свил гнездо Дух Святи. Пази я и употребява нейните верни деца. Не съм достойна за великото удостоение на употребяем съсъд. Нито съм по-добра от всички човеци на Земята. И аз съм човек с много слабости, но по голяма милост Божия изборът Му е паднал над мене и България. Може би жаждата ми за обич и вярност още от невръстното ми детство (бях кръгъл сирак), не намерила ответ на искрените си чувства, аз възлюбих с неизказана любов Бога, народ и родина и заживях в надежда за спасение в Бога чрез Господа Исуса Христа и вяра в пролятата Му кръв на изкупление чрез силата на Духа Святи в утешение. Молитствам за спасение на всичкото ожидащо го Божие творение.
Амин!
София, 14.12.1977 г.