След изпълнение на Откр.З-та гл. от 14-ти до 22-ри стих, за голямото предупреждение към Лаодикия, която е минала вековен път на очакваща съдба, предупредена да се приготви в чина й „Трети ангел“ (Откр.14:9). А след непослушание, непокорство и падение, обвинена за слепота и гордост – избълвана.
Едва след решаване съдбите на Лаодикия, се строява и запечатва Личната гвардия Христова. И това велико дяло на запечатване се извършва пред Съда и Закона на правда, който тя е нарушила като последна Църква в Седмия период, в чин „Лаодикия”. Явила се е като хулителка на новозаветната жертва Христова чрез кръвния Му жест – кръвта на изкупление, която се явява в чин „Цена на изкупление” пред Съда велик, в единство на действие с Дух Святи!
Забележка: Не можеше, нито беше в състояние Третият лаодикийски ангел (Ръководство) да извърши великия подвиг, поради своето духовно падение! Нито беше в състояние да приеме изявленията на Гласа съдебен в решение на църковните съдби! В Лаодикийския църковен период Църквата трябваше да е намерена от Господаря, готова да бъде представена пред Съда, а не разюздана в дела на хула и беззаконие, макар че познаваше своя Господар и Го очакваше.
В чина си „Лаодикия” тя не позна времето на посещението си! Тя чу Гласа на Дух Святи, но не Го позна и не пожела да Го приеме! Възгордяна в знанието на Третия ангел, тя сама се счете за забогатяла, а при това беше вече и ослепяла! Лаодикия не прие Гласа – великата двигателна Мощ на Дух Святи, явил се в Скончание в чин „Съдия”. Но независимо от нейното отношение на хладкост към изявленията на Дух Святи в предупреждение чрез Гласа съдебен, нейното време беше вече отминало, за да се открие пътят на Откровение 18:1,2. Дялото на Ангела, явил се в сила и слава голяма, е в чин „Четвърти” пореден ангел сред Земята. И неговата мисия е да събере в приготовление блюдата на почетно употребление, които Гласът представя пред Съда велик в Небето, в чин „Сватбари”, а Гласът – Младоженек. И там, пред Съда велик, се решават всичките земни и църковни съдби.
След дялото съдебно на избълване на Лаодикия, отнема й се светилника – двете велики свидетелства заветни – десет заповеди и Дух Святи и се внася в една неръкотворна скиния, която се явява в свещенодействие и я въвежда в употребление чрез Гласа съдебен в теократично управление – духовно водене на Църквата чрез нейното сърце – ядро (остатъка). Тогаз се чува Гласът: „Излезте из нея, люде Мои”! Зовът към народа е отправен от Гласа съдебен на Дух Святи! А Лаодикия не чу и не разумя зова, а изпаднала в гордост и слепота не подозираше своята решена вече съдба и продължаваше да свещенодействува без прието служение! А дялото, в чин „Ангел четвърти” се оформя извън нейните стрехи и тя чува, но не го приема и продължава в беззаконие и хула! Едва в Скончание, след известяване и прилагане на предупреждението и присъдата над Лаодикия като отговорна, пред Небето се строява, под Гласа съдебен на ръководство, Личната гвардия на Христа, запечатва се и се въоръжава и подвижва във велики дела. А в Откровение 18:1-4, в единство на Гласа съдебен, се подвижват като сноп от първи начатки във велика мисия, възложена им от Съда велик, но не вече към Лаодикия – тя е чула Гласа и не е приела Неговия зов, и Съдът е решил съдбите й! Войнственият отряд е насочен към духовен Вавилон, където е народът Божий, който трябва да бъде извикан да излезе, да напусне Вавилон, за да не участвува в греховете й и да не приеме язвите й – присъдите над Сатана и над падналото му войнство, което е употребил в борбата.