“Невясто, ела в пира на тържествата, с корона грейнала на глава! Ела! Ела! Сияеща Звездице, в люлката сребърна седни, невясто Моя, че Месецът златист ти е сватбено трусо! Подай Ми ти ръчица в твоята златна месечна люлчица, где песен пееш, а кордон ти е в шпалир, трусо ти пази в ефир! О, седнала си ти в люлка златна на Месеца! И песен пееш на хвала, корона ти блести на глава с дванадесет изрядни светила – Новоерусалимска съдба. Пее Зефира рано в зора, обгърнете я, омари в небеса, песен й лети, стига Трона на Отца. Хвала й вълшебна се яви пред Съд в небеса! Войнство съдбоносно тропа сред Земя, нож му сияе сред стана на съдба. Пейте, Зефири рано в зора, люлейте я ефирно сред брилянтната роса! Песен й вълшебна на длъж и шир разнесете сред Земя!”
“Пея аз в зората в могъща хвала, грее пламъкът Олимпииски в моята гърда. Олимп в победа се яви сред Земя и Тронът велики на силата двоя. Пламъци могъщи на моята дълбина, грейте пред олтара Божий във вечна хвала на признателност вечна, победоносна съдба. Мълнии съдбоносни, раздерете мрака сред Земя. Войнство ми е смело, трусо му е в ръка, кордон могъщи пред поход съдбоносни.
Песен далечна чуе се сред Земя, Войнство небесно повежда я в бран за съдба. Блясъци Олимпийски озаряват Земя. Раздран е мракът навек в съдба. Походът е славен во век съдба. Невяста Жениха посреща в простори на Всемира!
Сватба е велика, могъща съдба, благословена от лина на Творцува ръка, Едема върховен, скончаеща съдба. Ручеи шумящи пеят песен сред планински недра. Ухайте, виолети в пролетна съдба, зюмбюли в лила, люляци бели, красете й глава! С малини зрели пълен е потирът в ръка. Сватба е велика пред Трона на съдба. Отвежда я Женихът в дворци на Отца!
Хвала! Хвала! Да бъде, Боже, волята Твоя!
(Словото е плод на духовно видение в изстъпление на стража: вижда Месечината, сред нея невястата с корона от дванадесет звезди, облечена в бяло сватбено трусо!)
“Ура! Победа! С ново име наречена е тя днес с руба бяла на снага, Гавраиле, приготви Стъклено море и ги строй! И от днес за съдба вярата им е в гърда – олтар неръкотворен, скиния на Дух Святи! С върховно удостоение днес Новата петдесятница е животът вечен, който се поднесе на възлюблената Моя!
Где ти е, смърте, жилото и где, аде, победата? Присъдата ти е изречена. Сам Аз, Всемогъщ Вседържител на всемирни съдби като Председател на Върховен съд приключвам съдби! Амин! И от днес като велика, вярна Моя на съдба, воювай и бъди победителка на съдба! Амин!”
Признаваме я Ние, Четири живи същества и Старци двадесет и четири, в тоя час надаваме глас: “На добър час сред Земя!” С ново име си надарена! Победа! Трети духовен Израил на съдба сред планета Земя!”
14.01.1961 г.