Четвъртата заповед от Закона морален се даде на Израиля стар на Синай и нейното нарушено възстановяване в новозаветно служение не е новозаветна реформация. Законът морален премина в новозаветното служение чрез Христа, Който го изпълни до точка, продължи чрез апостолите Христови в църковното служение. Освещението на съботния ден датира още от Създание от Отца Твореца и никой не може да обяви нейното възстановено освещение като новозаветна реформа на служение. Четвъртата заповед преминава естествено с целия Морален закон в новозаветното служение на Църквата Христова.
А Законът церемониален на духовното церемониално свещено служение за жиртвоприношения, бидейки изпълнен от Агнеца пасхален Христа, бе ”прикован” на кръста Голготски. Явно е и не е нужно да се доказва това, че четвъртата заповед от Моралния закон не е сама – тя е четвъртата заповед от десетте заповеди на Закона държавен на Израилевата държава. Затова Словото изявява: ”Който наруши една от тия заповеди, повинен е пред Съда за целокупното нарушение на Закона“. Господ Исус каза, че е ”Господар на съботата”. С тези думи Спасителят потвърждаваше личното Свое участие в Творческия Троен Законодателен Лик! Ние я приемаме като една заповед от целия Морален закон, който е печат на сътворението, съдържащ десет заповеди.
Всъщност Новозаветно духовна реформация имаме от Йоана Кръстителя, който подема нова стъпка на духовно служение чрез водното Йорданско кръщение и казва, т.е. учи народа, че Той кръщава с вода, но иде Един, Който ще кръщава с Дух Святи. Йоан оправяше, устройваше пътя за голяма Велика духовна реформация, която след сянкова преминава в Новозаветна същина. И едва в деня на Петдесятница реално се потвърди Великата духовна новозаветна същинска реформация като печат чрез кръстната смърт Христова със Завет кръвен, а на Петдесятница пламна живият огън – дух Святи в изявление на великото небесно новозаветно служение.
Колкото за Старозаветната сянкова реформация, явена сред целия свят, тя начва от изхода Израил и пое своя славен път, през Синай водена чрез Мойсея, комуто се повери Закона морален, държавен израилев и духовния свещен церемониал. А чрез Христа и жертвената Му кръв навлизаше в развоя си втората Духовна новозаветна реформация и тя носеше своя духовен новозаветен печат, валиден за целия свят и чрез вяра се полагаше печатът на Кръвния Войн, в единство с Дух Святи в очистение и запечатване храма неръкотворен на Дух Святи. И тоз печат се явява като двоен, защото Кръвният Войн, кръвта Христова, цената на изкупление, е печат на изкупление в съвместна дейност с Дух Святи в очистение на неръкотворната скиния светилище. Кръвта очиства. а Дух Святи запечатва неръкотворния Си храм с олтар на свещено служение духовно за до деня на Съда велик. Запечатването с дух Святи е реално. придружено със знамението на незнайния език.
И така печатът на изкуплението е троен – Всемогъщият Бог не действа сам, не е изхвърлил единството на Своя Троен Лик, чрез Който се явява и действа. Печатът на изкуплението е троен: той се явява в единство на Дух Святи на Петдесятница като печат на олтара реален духовен на Съшината новозаветна в свещено служение, който се помества в неръкотворната човешка скиния – тялото човешко до деня на Съда велики. Но запечатаният чрез взаимна дейност на Кръвта и Дух Святи в обрезание духовно в юдейство на запечатания очистен храм на дух Святи се разпечатва, за да навлезе съсъдът в духовно употребление. И това явление се явява като реално действие на единството на Кръвния Войн, кръвта на Христа с Дух Святи в служба небесна на обрезание духовно още от деня на Петдесятница като Новозаветна духовна Христова реформация на същината новоерна. И тя пое своя път от оня ден на Петдесятница апостолска и продължава до Скончание, във времето на Съда велики.
Тройният Творчески Законодателен Лик се явява единен с ТроЙния печат, а като отделни Личности Те са действали като Бог Отец, в Сътворение изявен сред първия Сянков народ, на когото се повери печата на Сътворението чрез Завет. И тоз народ навлезе в своя развой на умножение в една държава с творческия печат държавен – Моралния закон от десет заветни заповеди Божии и нищо друго не се прибави. И всеки член, жител на таз Израилева държава, от царя до говедаря, беше задължен да го пази строго, сред който Закон е и четвъртата заповед за съботния ден и неговото държавно народно освещение. Това е за първия Сянков народ, който се развиваше под Светлината за Държавния и Духовния закон.
Но държавният Морален закон чрез Христа и апостолите премина в Новия завет и никой никога не го е променял. нито ще го промени. Той е валиден за цялата планета Земя и в новозаветно изпълнение на църковното служение той продължава своята реална изява и навлиза в новата бъдеща за вечността Юдина държава. Той е Троен закон на правда, пред който се явяваме в Съда велик на правда. Кой е Новозаветният печат Христов, който запечатва чрез вяра за изкупление? Печатът новозаветен на изкупление, без който не ще се осъществи Планът на спасението и се явява в сила и Слава голяма на единството на Отца и Сина. И който го отхвърли като печат на изкупление чрез Христовата кръвна жертва, той отхвърля цената на изкупление на Втория Творчески Лик в единство с Генералния Троен Законодателен Лик в чина Му ”Съдия” – Дух Святи.
Чинът ”Генерален” на Тройния Творчески Лик – Дух Святи се явява в коронната Си мисия на Съдия. Възможно ли е без Него да се осъществи Планът на спасение? Кой ще се яви пред Трона съдебен, кой ще даде цената кръвна пред иска съдебен?
Това велико дяло в изпълнение съдебно принадлежи на Тройния Творчески Лик, Единосъщ в действие и сътворение. Но в изявление Те всички действат като самостоятелни Личности: в Първия завет – Бог Отец, във Втория – Синът Божий, а в Скончание, Съда велик, се явява в сила и Слава Дух Святи в чина ”Генерален Законодател и Съдия”. Как тогава ще отхвърляме новозаветният принос на Сина – кръвта, която ни изкупва? Тройният печат е ясен и никой не може да го отхвърли!
А възстановяването на потъпканата заповед четвърта за освещение на съботния ден не е реформация, тъй като тя автоматично преминава чрез Христа и апостолите в новозаветно изпълнение и се явява като печат творчески в единство с новозаветния печат в деня на Петдесятница, във взаимна дейност чрез духовното кръщение в Дух Святи!
Едва в Скончание, в Седмия. Лаодикийски период на църквата се явиха явно в църковно служение двата печата – Законът чрез Адвентния народ и Дух Святи в обрезание духовно чрез Петдесятния народ. Но тез две общества не бяха единни в служение – враждуваха помежду си и взаимно се отричаха като църкви на Христа. Те се оформиха като свидетелства заветни на Духовния Израил и Духовен Юда и водеха непрестанна борба, и бяха с претенции за носещи пълната светлина за сетното време. Но отричайки белега на духовното обрезание – небесния език, адвентистите отхвърляха целия Нов завет, не се покоряваха на Новозаветното слово, откриващо пътя на действието на кръвта Христова в нейната изкупи.телна сила да очиства новозаветното светилище – скинията неръкотворна, човека. Те отхвърлят Дух Святи като твърдят, че Го имат.
Но кой е тоз дух, който влиза в неочистения олтар без кръвната цена, която се призовава в очистване на тоз олтар? Как ще се явят пред Съда велик и как ще бъдат изкупени, когато са отрекли кръвта, която ги изкупва, очиствайки ги и ги запечатва чрез Дух Святи за деня на Съда велик и изкуплението? Ето затова бяха избълвани в чина им ”Хладка Лаодикия”. Но Израил не върви сам в заблудата Лаодикийска. Духовен Юда беззаконства и един друг се хулят и отричат.
Те не разумяваха елементарните изисквания на Новозаветната реформация. И само носят свидетелствено белега на Духовен Израил и Духовен Юда И това явление на двете свидетелствени общества – Юда и Израил, носещи двата духовни белега – Закона и Духа, е едва едно столетие преди да задейства Съдът велик и те се представят като две враждуващи разединени духовни общества в чина ”Лаодикия”. Не не познаха времето и значението на Духовната съдебна реформация, която се явява едва след всички промени сред църквата с всемирно решени съдебно съдби от Съда велики. (Съдът решава съдбите църковни, а не на отделни личности.)
Чрез решение съдебно се реформира служението свещено, духовно, поведено чрез блюда на почетно употребление. Те се явяват подвижени от Дух Святи и чрез Съда велик съединяват великите църковни двузаветни Истини.
Вестта спасителна се явява вече реформирана и носи третия печат на дух Святи в чина Му Върховен на Генерален Законодател и Съдия, пред Когото се поднася кръвта на изкуплението. Църковната вест приема сила на запечатване и се обявява като Съдебна запечатваща вест църковна, която докладва пред земния свят всемирно решените реформирани църковни съдби и Църквата навлиза във Велика съдебна реформация. Тя поема отговорност за всеки един от Седемте периода новозаветни, за душите, които се спасяват. Но пред Съда велик не застава самата Църква, а е представена от будното си живо сърце – Личната гвардия на Господа Исуса Христа. Затова в Третото съдебно време на църковно реформирано служение Дух Святи се явява като самостоятелен съдебен печат в едно върховно единство с Отца и Сина чрез съдебните решения – Росите късни на озарение на цялата планета Земя.
Това е Духовната съдебна реформация.
А Тройният печат – Словото съдебно на озарение, той се яви и се връчи на десницата на Личната Христова гвардия. Че наистина Словото съдебно на озарение е Тройният печат съдебен, се потвърждава от библейското Слово (Йоана 1-ва гл.). И това е Словото Светлина на Ангела от Откровение 18-та глава, който ”слиза от Небето”, за да озари Земя. Той е единен с Гласа на Святия Дух (Откр.18:1-4; Съдебния глас). Като печат на изкупление троен той е въоръжението на Вестта всемирна църковна със съдебно уредени съдби. Това въоръжение е в силата на своето изявление във времето, когато Съдът велик е приключил със Земния църковен процес. И църквата и Земята са с уредени за во век съдби. Те са въоръжени със Всемирната запечатваща вест църковна за времето след приключване на Съда велик. А въоръжението се явява като сила и Слава голяма на Ангела, наречен още ”Четвърти” (по реда на явяването му), единен с Гласа на запечатването да ороси. да уведоми цялата планета Земя за великото дяло на изкупление. за съдебните решения. да докладва на Земята как е приключил Земният процес и най-важното: какви са присъдите – кой е оправдан и кой осъден.
А каква е Светлината? Тя сама ще се яви в озарение и ще се покаже в спасение. Тя е тази Светлина – Слово, която не се позволи на Йоана да запише (Откр.10:9,10). Тя е таз Съдебна светлина, манната, скрита в стомната на ковчега заветен, Светлината на Съда велик, изявена чрез Гласа свещен на Земята, Аароновият жезъл разцъфтял Гласът съдебен на Дух Святи, който я предаде чрез съсъда Си приемник на Гласа, чрез който се изля манната свидетелствена в стомната. Съсъдът жив е таз пръстна стомна, на която сянката се намираше в Светая Светих – Съдебната тронна зала, където е Законът на правда. А всичкото въоръжение е поверено на сърцето църковно, Войнството духовно, Личната гвардия на Вожда си Христа, на която се поверява Тройният печат, т.е. Светлината на Съда небесен.
А това въоръжение става след като Съдът велик е уредил земния въпрос. Господ Исус Христос излиза от Светая Светих, след като е приключил църковният процес пред Трона съдебен със Закон на правда пред Генералния Законодателен и Съдебен Лик чрез Съда велик. Затова Господ Исус, когато беше на Земята, опази в пълнота Моралния закон от десет заповеди за всички изкупващи се съдби (който оскърби Бога, му се прощава, но който похули Дух Святи, никога не ще му се прости). В хула против Святия Дух е обвинена Лаодикия – Израил духовен. Той отхвърли кръвта на очистение и действието на Дух Святи в духовно обрезание – огненото кръщение. Юда, духовно обрязан народ, е в беззаконие, не разумя и не различи Закона морален от Закона церемониален, който се прикова на кръста. Тази е причината. която доведе църковното служение до реформа и тя се яви в Скончание преди Архангелската тръба. Реформира се Вестта и служението църковно. А всички други реформации, явявали се през вековете на Земята, са приети, но не са в силата и славата на Духовната съдебна реформация в скончаещите дни. Те като духовни сита са отсявали плевела на злото, внесен в служението църковно, израснал сред църковните евангелски общества. Те са се явявали като защитници на евангелските истини на Вестта църковна и заслугите им в борбата духовна са били големи, защото са се борили за чистотата на църковната Светлина през Седемте новозаветни църковни периода. И според нуждата за духовното развитие на църквата се е давала допълнителна Светлина, която е озарявала народа Божий.
Весталката Е.Г.Вайт, в стремежа си да даде пълна Светлина, е допуснала грешка в изчисления и е внесла неверие към дялото на Святия Дух в чина Му ”Обрезател” и е отхвърлила Новозаветния печат на изкупление. Като учител и законник тя е внесла заблуда в понятието ”действие на Петдесятния Дух на обрезание“ и така се явява хула против изявата на Святия Дух при взаимната Му дейност с кръвта на очистение Христова. Вайт добре знаеше, че ”без кръв” няма очистение на олтара. Как тогава ще се обясни влизането на Святия Дух в неръкотворния Си храм в чин ”Първосвещен”, ако не мине кръвната струя като цена на очистение и изкупление? И едва тогава да изгради жилище в скинията неръкотворна – човека. А огненото кръщение със Святия Дух има огнени дири като белег на обрезание – небесния ангелски език. Тоз именно ангелски език адвентният народ не прие и го похули открито. А кръщението със Святия Дух е плод на взаимната дейност на Дух Святи и Кръвта, Кръвния Войн. Това неверие, довело адвентния народ до хула, бе последвано от втора погрешна стъпка: народът Израилев законник се раздели на две и роди ”реформация”, но каква бе тя? Кое я определяше като такава?
Вайт беше весталка на съботните истини, тя прие и предаде Вестта на Третия ангел. Но тази Вест, Светлина не беше сила за реформа на служението и чудно бе на самата служителка Божия защо мнозинство от старейшините в младежката конференция не приеха много от изявленията на явилите се ”реформатори”. Ясно става, че тия не са виждали смисълът и целта на тази мнима реформация. Затова при явлението на Съда велик пред Закона на правда сам Съдът им реши съдбите и Верният Свидетел ги избълва от устата Си в чин ”Лаодикия”. И в едно велико съдебно изпълнение, чрез свидетелствено служение долу на Земя сред Църквата, сърце Христово, изведена бе вестта църковна от Лаодикийското служение, и служението църковно навлезе в една велика Духовна реформация на Светлината църковна, която се приготвя да озари целокупна планета Земя чрез известяване на съдебните решения. И колко духовни трябва да бъдем ние, които следваме Божия път, за да разбираме правилно Божиите писания, тъй като Бог е Дух и с Дух и Истина трябва да Му служим!
Тези кратки Слова ми се дадоха в обяснение чрез Духа на Истината Божия за трите печата на изкупление и за Светлината, която определя истинската Духовна реформация сред Църквата Христова и Земята.
14.03.1981 г., София
ТРОЙНИЯТ ТВОРЧЕСКИ ЛИК И НЕГОВИЯТ СЪДЕБЕН ПЕЧАТ ВЪВ ВРЕМЕТО НА СЪДА НЕБЕСЕН В РАЗВИВАЩИЯ СЕ ПЛАН НА ИЗКУПЛЕНИЕ
1. Бог Отец, Творец и Начинател за всяко Битие (Битие 1:1; Изход 20:11; Псалом 8:4,5; Деяния на апост. 4:24)
2. Христа – Творец и действащо Лице на Троицата (Евреем 1:2; Колосяном 1:1-16; Йоана 1:3-10)
З. Святия Дух е Творец – Сила Творяща (Псалом 33:6; Йоана 20:22; Йов 26:13 и 33:4)
С Дух Божий се създадоха Небесата. Исая 40:12-13
Словото Божие е печат Евреем 4:12; Исая 55:11; Йоана 3:5
Мечът Божий – Слово. Блие 3:24
Святия Дух е личност. Деяния 5:9; Матея 12:31-33
Троицата е Творческа Мощ. Битие 1:1, Йоан 1:1-3 ”Да направим човека по образ Наш и подобие Наше!“ Битие1:20 Святия Дух – Творец на човека приключва Плана на спасение. (Йов 32:8)
Човекът от две естества: тяло и дух (Ефес.2:7,8; Сол. 3:23). Не става дума за Святия Дух, а за жизнения човешки дух.