248. Брате, запали свещта си

С. П. 144, Д. П. 292, Х. П. 237, Sp. S. 144, Tab. 95

1. Милостта блещи отгоре
От небесния престол;
Длъжни сме да пазим фара
Ний по тоз плачевен дол.
    Брате, запали свещта си,
    Дай спасителни зари!
    Някого беден корабник
    Може да избавиш ти.

2. На греха нощта е тъмна;
Лютите вълни шумят;
Уморени очи гледат,
Търсят фара на брегът
    Брате, запали и пр.

3. Слабата си свещ, о, брате,
Без забава поправи:
Твоят брат през тъмнината
Да с’ изгуби може би.
    Брате, запали свещта си и пр.