Без тройния печат няма спасение за живот вечен

angel, track, clouds

Тук се откриват три основни истини: Бог Отец, Син и Дух Святи в Троен Лик на действаща Троица в План на спасение. Това са три Личности и всяка поотделно е Творец с Творчески печат личен.

Бог Отец се изявява с печат на Творческа Мощ.

Христа е Творец в единство с Дух Святи – Троица неразривна в Троен Лик.

Кой е тоз, който приема Бога в едно Лице? Това е оня, който не е изчакал развиващия се План в изявление – Сатана; падналият ангел отхвърля Троицата и единството й в Троен Лик на действие. Целта му е да отрече Христа в чин ”Син Божий“, в което дяло въвежда и своя лъжепророк и учител – Мохамед и Корана. А кой човек върви по този път на отрицание Христа, освен оня, изпълнен с дух лукав на Сатанинска измама?

Бог Отец се изявява в пълнота сред Рая, където и подири човека и поиска отговорност за нарушението на заповедта. И в чин ”Съдия” произнесе присъдата над греха.

Раят е Макетен план на дома Божий, който се изявява в Троен Лик: чрез олтаря Авелов навлиза в храмово изпълнение църквата, във втория Сянков план, който сочеше на дома Божий новозаветен и сърдечния храм неръкотворен в човека.

По каква причина ще приемем Бог Отец, изявен в Макета, а ще отхвърлим Сянковия план след потопа Ноев – в изхода Израилев, когато Бог Всемогъщ връчва Закона морален на един народ – Израилев, посочил на една целокупност земна, преминаващ от Сянка в духовна Същина – новозаветен Израил, водещ в един реален съдебен народ, изкупен чрез жертвата кръвна на Сина Божий, действащ Втори Творчески Божи Лик, в един втори, Нов завет.

Наистина Бог Отец се изяви на човека чрез Заповедта – Закона, а на райските врати се появи огненият меч въртящ се, не допускащ човека, изгонен поради греха, да се върне отново в Рая.

А щом Раят е макет на дома Божий, то тогаз мечът огнен, въртящ се пред райските врати, е също макетно изявление.

Защо бе поставен пред вратите на Рая? Следваше мечът да бъде ключ – печат към Рая, запечатал входа към Рая. И никой не дръзваше да премине през него и се върне в загубения дом. Мечът огнен ясно сочи на Словото Божие. което е печат Творчески – без него нищо не е станало във Вселена, Всемир: Йоана 1:1-6.

А в устройствения План Дух Божий се носеше над водата, а Тъмата – нечестивият – над бездната Земя.

А сред съгрешението грехът тегнеше над земното творение. В голямата си милост и грижа Бог бе планирал освобождението на човека от греха и така се простря Спасителният план, който трябваше да се развие над планета Земя, а тя самата да се превърне в бойна арена където в една страшна борба щяха да се изявят двете сили – на зло и добро. Бог Отец развиваше Плана последователно и даваше пълна възможност на падналия херувим – вече Сатана на Земя да покаже открито пред вселенни всемирни очи своята цел за власт и господство над планета Земя.

А в отбрана на Своята творба Бог изяви чрез Плана, че Земя и целокупност нейна щеше да получи прошка само чрез жертва на живот – кръв, за да бъде изведен от тежкото иго на поробителя Сатана. И изведен от Рая, човешкият род навлезе в развитието на Плана чрез живот в размножение. И яви се един народ, поведен от Авраама, сред който Бог отново се изяви и го поведе сред Земя, за да покаже пътя, по който щеше да мине човешкият род и приеме освобождението от греха. Церемониалният закон, даден на Стар Израил, беше една Свещена сянка чрез жертви на служение, сочещ на истия Пасхален Агнец! При изхода от робството Израилево от Египет Агнето пасхално беше белег за обещания живот на Божия народ. А този кръвен белег се явяваше като печат за живот – цена на изкупление, поради което и Ангелът на поражението отминаваше дома на Израиля.

Белегът на Кръвта при изхода Израилев сочеше ясно, че не може да има спасение без кръвна цена. И всички, които приеха и изпълниха “Агнето пасхално“, се спасиха от смъртта. А домът на египтянина езичник фараонов, който нямаше белега на кръвта, загуби своите първородни.

Плътският изход на Израиля като сянка посочи на изхода духовен към Същината новоерна: Без вяра в пролятата кръв Христова не бе възможно да се осъществи изкуплението и спасението на живота.

А защо старият израилев народ остана натоварен с клетвата нему и на неговите потомци, подобно на Каина?

Въпреки, че беше сянков свещеник и като такъв принесе жертвата ”Агнето пасхално” – Христа, Израил стар понесе клетвената съдба на Каина, защото той отхвърли Месия – Христа и Неговата жертвена кръв, която е яви като белег заветен – печат на изкупление на живота и става ясно, че оня, който в новозаветното служение не приеме с вяра белега – печата, кръвта на изкуплението, не е приел Месия Спасителя – Сина Божий, Който единствен като жертвено Агне може да спасява от смъртта. И става ясно, че Вторият Творчески Лик на Троицата – Агнето пасхално, Христа, има Свой личен печат за изкупление.

Какво трябваше да направят ония, които бяха приели и повярвали в Христа след възкресението, до деня на Петдесятницата ‘Идете в Ерусалим и чакайте, докато приемете сила!“ И апостолите наистина бяха в очакване на силата от Небето! И тя се изля в деня на Петдесятница във вид на огнени езици. Това бе изливането на обещания от Христа, Учителя Дух Святи, Който имаше предназначение да обреже последователите на Спасителя в юдейство и след това да ги употреби в полагане основите на Новозаветния рай – дом Божий в храмово духовно служение!

Така се яви в сила на действие Третият Лик на Троицата в чин ”Обрезател”! В своята свещенодейна служба Дух Святи действа в едно велико единство с Война кръвен в една мисия върховна на Обрезател и Очистител на неръкотворния храм на Дух Святи – сърцето на човека с олтар свещен на служение.

Дух Святи в единодействие с Кръвния Войн – Кръвта Христова, обрязваше храма сърдечен, а кръвта Христова го очистяше за неръкотворно обиталище на дух Святи!

Така Дух Святи, по подобие на храмовото очистение в годишния цикъл на служение, освещаваше неръкотворния олтар – Светая Светих чрез внасяне кръвта Христова в служение.

А кой изпълваше в сянковото изпълнение това служение? Този дял се падаше на Първосвещеника, а това бе сам Господ Исус Христос, който поднасяше чашата с кръвта заветна, влизайки в неръкотворната скиния, за да я очисти от греховете.

И така, без кръв не биваше прошка и очистение!

А Дух Святи, в единство с чина ”Първосвещен” – Кръвта на Завета нов, пролята на Голгота, обрязваше и очистваше сърдечния храм и го запечатваше до деня на Съда велик, а обрезанието въвеждаше съсъда в духовно юдейство.

Защото кръвният принос – жеста на изкупление е дяло велико на Юдиния потомък в чин ”Месия” – Господ Исус Христос – духовен юдеин. Така се полага печатът на Дух Святи в чин ”Съдебен Обрезател” а кръвта – печат на Очистител и Изкупител.

А какво значеше всичко това?

Явяват се два печата, които се прибавят към първия Творчески печат на Твореца и показват, че и трите са неразривно свързани помежду си. Откриваме още, че Дух Святи ще положи официално Тройния печат в Генералния Си чин на Съдия във времето на Съда велики!

А как ще се докаже на Земята запечатването върховно, съдебно – това дяло се открива реално чрез изявлението на ”Меча въртящи“ , живото Слово в изявяване на решенията на Съда велики в изпълнения съдебни.

Как ще поеме човекът път към небесните селения, ако на Земята е отхвърлил кръвта Христова в чин на Обрезател, Очистител, Изкупител – цената, която изкупва вината? Оня, който отхвърля Христа и Дух Святи, как ще намери спасение и изкупление от греха земен, за да се яви в Небе?

Човекът на греха лесно решава сам съдбите си: ”Яж и пий, че друго няма, освен това на Земята!” Но апостол Павел казва: ”Не се мамете – земното е кратковременно, а небесното – духовното е вечно!“ И докъде ще стигне човек, какъвто и да е бил на Земята, без Тройния печат на изкупление, който ни изкупва от греха и смъртта и ни подготвя за Новата планета Земя – вечното селение без бола и страдание живот, над който смъртта не ще има власт?

Който не приеме Печата Троен на изкупление. не ще види спасение за живот вечен в нетление. Такъв човек остава сред земното тление – осъден да чака наградата си на безверие.

Кой народ и кой пророк се изяви сред Земята и отхвърли Христа в чин ”Месия“? Това бе еврейският народ, който разпна Изкупителя на кръст, а с участието на Пилата включи и народа на Рим. А с лъжепророчество, документирано в едно цяло учение-лъжеучение Корана, Мохамед в чин ”Лъжепророк” на Сатана и учението му Лъжеучител, е поставил начало на ”нова ера“ – нова заблуда, като е документирал лъжата и пред целия свят е отхвърлил Новата духовна ера на Спасителния план Божий – Новия завет с действащия Кръвен Войн – сам Господ Исус Христос и Дух Святи!

И питаме: Как тогава в Лаодикийския период църквата в чин ”Лаодикия“, отхвърлила Кръвта на очистение и Дух Святи в действие на Обрезател чрез дялото на Адвентистите, а чрез Петдесятни беззаконства, как ще се представи пред Съда велики като Христова новозаветна съдба църковна?

Лаодикия е отхвърлила белега на Кръвта – Силата, която спасява, при изхода духовен към победа на употребление за сриване на Ерихонската стена – духовен Вавилон.

Отхвърлила е самия Небесен Войн с нож в ръка, Който повежда Войнството израилево към победа във великата борба с Вавилон и неговото безчетно войнство. Стените Ерихонски ясно сочеха на това войнство и кога ще рухнат те – под силата и мощта на ”тръбите свещени” и ще освободят пътя за освобождение на Раав блудницата. Необходими бяха седем обиколки – седем Новоерни църковни периода, които в Седмия период се повториха седмократно, сочещо на светилника седмоцевен с плам първосвещенодеен пред Съда велик и Закона. И под тръбния звук на тръбите – Гласа съдебен, Вестта съдебна, ще се яви победата над духовен Вавилон.

А какъв беше белегът за спасение на Раав и рода й, приели съгледателите? Баграта червена, поставена на стената, сочеше на Кръвта Христова – тя щеше да бъде белегът, по който ще се познае блудната душа, която в надежда очаква спасение.

В същото време народът сред Ерихон – духовен Вавилон, остава небрежен към белега на кръвта и остава осъден да мине под меча съдебен на Дух Святи – Словото съдебно за осъждение духовен Вавилон в дните на скончание на Съда велик. И така, ясно е, че белегът за спасение на Раав и рода й – червената прежда посочи баграта на кръвта Христова, принесена пред Съда велик в скончание на дните, когато се произнася думата на Съда за падналия духовен Вавилон.

Кръвта Христова е белег – печат за живот вечен на изкупление в Троен Лик на изявление на Троицата, неразривно свързана в Троен Лик на употребление. И ако не бе изявен Печатът троен при третия духовен изход към Небето, никое създание Божие не щеше да види спасение. Тоз, който отрича Святия Дух и Неговата Върховна новозаветна мисия, изявен в деня на Петдесятница, в действие взаимно на запечатване храма неръкотворен сърдечен на блюдата в почетно употребление, посочили на Новозаветния храм, представен пред Съда небесен, извършва грях смъртен – хула против Святия Дух.

Печатът е Троен, но в Съдебното време се явява в чин ”Пети” чрез печата върховен на Личната гвардия Христова в изхода духовен към небесния Ханаан – Нова планета Земя, след великата духовна борба. А в чин ”Пети” – петорен печат се изявява като печат на юдиния потомък – Лъва от Юдиното коляно – светлата утринна звезда – Лъв и Звезда, сочещи на Христа и Новата планета Земя.

Войнството живо лично на Христа, представило съдбата на земното ядро, а самите те – ядро църковно, носят само тоз печат Лъв и Звезда – свидетелство, че са Гвардия лична на Христа.

А Тройният печат е печат на Съдебната небесна власт на Троицата Свята: Бог Отец с печата Творчески, изявен на Земята Закона от десет заповеди; Син Божий – Христа чрез белега на кръвта заветен печат за изкупление на живота вечен; Дух Святи като Обрезател в единство с Кръвния Войн – печат на осиновление за вечния небесен свят!

Никой да не се похвали със Светлината, че съботата свята е печатът. Това е една голяма заблуда, вмъкната в служението и Вестта на Ангела трети, претендиращ да носи последната Светлина за Земята.

Съботата е заповед четвърта от Закона морален, сочеща на вечния живот – почивката за народа Божий. Тя е белегът между Бога Отца и народа Му, както Лъвът и Звездата над Войнството Христово. Съботата е едно цяло с десет заповеди, а Творческият печат е Законът целокупен, откриващ Твореца в Неговата възвишена Правда, сочена от Закона с десет заповеди! Затова и Спасителят казва: ”Който отхвърли една от най-малките Божии заповеди, е закононарушител!”

А при изхода в Скончание, под Архангелска тръба, народът Божий минава под Вестта съдебна тройна, запечатваща за спасение и изкупление.

Вестта съдебна е изявление съдебно на Тройния печат на Троицата Свята.

А народът Божий в чин съдебен ”Трети духовен Израил” се запечатва под Тройния печат, под кръвта на Агнеца – Дух и Закон. А Вестта, запечатваща съдбите земни, е поверена в ръцете на Личната гвардия на Господа Исуса Христа, запечатана като духовни юдеи с печата Юдин на Вожда си Христа, в чин духовен – с Лъв и Звезда, посочили на племето Юдино и победата Христова – пътници за Нови Ханаан, Нова планета Земя – целта на Вожда им Христа в чин ”Нова звезда“ .

Войнството лично, запечатано лично от Вожда си Христа, води войските израилеви, облечени с белите руби и клонки зелени в ръка, а след тях следва народът Божий, изкупен чрез Кръвта на Господа Исуса Христа чрез Съда велик в чин ”Трети духовен Израил”. Тоз народ е изведен чрез служението на войнството, запечатан под сетната Вест на Ангела четвърти и Бореца пети. А Войнството Христово е от сто четиридесет и четири хиляди – те представят Новозаветната църква, те са нейно ядро – сърце, приели църковните решени съдби, под Вестта на Бореца – Петорна вест съдебна запечатваща.

Само на техните чела грее звезда, във времето на Съда, в чин ”Лични представители“ на дванадесетте племена духовни, реално строени Гвардейци Христови!

Те са ”девственици” – не са осквернени от заблудителни учения. Те са щабни генерали – войни, водещи войска, те са Духовни юдеи, обрязани от Дух Святи. А може ли неподготвени да поемат път към Небе под Архангелска тръба без да са запечатани – без печата те не могат да минат през портите на Ориона.

Всички тез съдби са по строго планово изпълнение за спасение. И макар че Планът на спасение е сграден върху основите на вярата, то той задължава и изисква дела от вяра, за да се изпълни все, що е писано и да се явят в покорство и послушание на върховната воля Божия. Затова съдбите на Войнството лично във времето на Съда велик се разглеждаха по Книгите на делата добри и зли, водени за спящите чрез живите настоящи – те минават под съдебен контрол на дялото съдебно за цялата Земя и земна история, за да бъдат готови вси за преображение в миг на зеница под тръба Архангелска за Хилядагодишното царство на мира.

Тогава сам Господ Исус с Личната Си гвардия поема чиновете Си и заемат местата в състава на Съда втори за второ разглеждане осъдените съдби на осъждението и да потвърдят присъдите.

Да не се мами никой, че е имал вяра в Бога и ще се спаси, дори и християнин да е, ако не приеме Троицата Свята в Тройния й Лик на действие и да признае дялото Му – велика Мощ духовна в единство на Тройния Творчески Лик – Бог Отец, Син и Дух Святи, изявен в истинност Нека всеки знае, че падналият ангел с една трета паднало войнство небесно с чинове – Сатана и войнство е завладял земни – войнства, воювали в неверие сред Земя, една трета погинали от Макетния план в потопните води, една трета от сенките Израилеви – фараонови войнства, погинали в Червеното море. А в пустинята отново една трета биде пленена – Дотан, Корея и Авирон и всички, които ги последваха по дух на злина и посегнаха на Божия Син – Месия, явил се сред планета Земя, в изпълнение на дълга Му на Спасител В Новозаветните църковни периоди Сатана пак в плен плени духовенството, които са били със Слово Божие в ръка, а по дела са вършили волята на Сатана, показали неверие в Плана на спасение.

Може ли тогава да се намери някой в числото на сто четиридесет и четири хиляди без да е приемал реално, с дела на вяра, Христа и жертвения Му жест, на кръвта пролята при Завета нов или да е отхвърлил с нарушение Закона морален и съботния ден, чрез която заповед се освещаваме чрез Дух Святи? Може ли тоз, който е опетнил сватбарската си дреха с петното на хулата против Святия Дух и се намира в бръчката на беззаконието, да се преобрази под звука на тръбата Архангелска или да мине през Орионова врата, охранявана строго от седемте светила – меча, въртящ се като факла озарителна – Вестта?

Никой нарушител на Закона или хулител на Духа Божий от Земята не може да стигне без да е приел и признал Христа, да е преминал под кръвта и Духа Света.

А вратата за небесния Ханаан е сам Христа и път до Ориона врата на Съдебния Трон – в чин ”Светая Светих”.

Войнственият корпус – Лично Христово войнство, а те войнствата, след които следва народът – само той е минал през огнени борби и изпитни, за да се яви пречистен като злато и се строи в числото на сто четиридесет и четири хиляди.

За спасяемия народ се изисква само вяра и признание на Троицата, за да намери спасение.

Затова и първите не изпреварят последните. Всички спящи в пръстта единни ще се преобразят в единство с живите под Архангелска тръба.

Спящите в дните на Съда почиват в пръстта, а за тях застават живите и приемат целокупните оправдателни съдби, които Съдът небесен решава като включва Макет, Сянка и същина новозаветна чрез служението на реално застаналите живи пред Съда велик.

Проверката на делата от Съда е строга и никой неотговарящ по дела от вяра не ще се намери в Небето – на Сатана не ще му се разреши чрез нечисти от грях съсъди да се върне в небесните селения.

Затова е водена и страшната борба, за да се яви и крайната победа на Христа над врага Му Сатана. Затова са дадени и чиновете небесни на земни човеци в четири времена на изпълнение на Спасителния план – Макетно време, посочило сътворение в правда, съгрешение и Съда, потвърдил правда и явил осъждение.

Също – Сянка и същина – две заветни времена, и Скончание Съдът небесен в реални съдби на решение на Земния процес: борбата между двата духа – на злото и доброто.

Затова е необходимо много добре да се разгледат съдбите духовни и да се знае  защо са дадени чиновете свещени и първосвещени – съдебни, пратеници Божии – пророци, царе и князе, коло влизат в числото на сто четиридесет и четири хиляди. Пророческият чин е пророческият атрибут съдебен, който влиза в единство на служение със Съда небесен, които имат правото самостоятелно да решат и потвърдят в единство с небесните чинове присъдите.

И всички чинове свещени, първосвещени съдебни, пророчески заемат местата на падналите една трета небесни ангели – именно те влизат в числото на сто четиридесет и четири хиляди. Затова са и удостоени във време на Съда велик чрез чиновете небесни да участват в Съдебния процес.

Ние намираме техните сенки в Съдии 6-та глава – Гедеон. И откриваме, че при строяването им, поради формиране на Личния отряд, те бяха пресети и проверени.

На Гедеон бе строго заповядано да ги провери при езерните води – дали лочат с езика си вода! Таз проверка в сянково изпълнение сочи на новозаветното служение на Войнството – дали е обрязано в Духа Святи с езика на уста – небесен и запечатани, за да навлезнат в употребление.

Защото белегът на обрезание е положен от единодействието на кръвната Христова цена, с която Дух Святи влиза в олтаря сърдечен храма неръкотворен, очиства го от греха и запечатва за деня до Съда. А белегът на езика се дава в уверение, че са кръстени в огнено кръщение на Дух Святи и са приели небесния ангелски език.

Вземайки предвид тези сянкови източници като достоверни библейски документи, не знаем как весталката Ел. Вайт е въвела в хула един цял народ против белега на Святия Дух в чин ”Трети ангел“ –  ръководство земно, довел до една страшна заблуда народа адвентен.

При сянковото строение на личното ”Гедеоново” войнство се явяват двете знамения – за руното Гедеоново, посочили на приемника на Гласа съдебен в Теократично ръководство – небесно, съдебно.

Запитан, адвентният пророк (Е. Г. Вайт), за сто четиридесет и четири хиляди, отговаря (във ”Великата тайна на оправдание”): ”На мен ми е ясно!“ А днес откриваме, че не е имала яснота по въпроса за Личното войнство Христово от сто четиридесет и четири хиляди, защото изразът ”ясно ми е“ не дава светлина и не доказва истината. Трябва да се приложи доказателство, но едно е ясно, че не е било още времето да се яви таз голяма Духовна реформация. На Вайт са били възложени съдбите на Третия ангел, който падна в хладкост. Ние откриваме духовното състояние на Ангела трети от Откровение 14-та глава, 9-ти стих. А в Даниил – дялото на тримата момци Седрах, Мисах и Авденаго сочат на Тройната ангелска вест (не Ангела ръководство, а Вестта), устояла в изпитнята на огнената пещ, сред която се явява Четвъртият ангел – лично Божият Син, Който извежда тримата момци от огъня на осъждението – Вестта тройна и я въвежда под Вестта на Ангела четвърти.

А Ангелът четвърти се явява в сила и слава голяма (Откр. 18:1-4), единни с Гласа на Съдебната Ангелска вест, за да извърши Великата духовна реформация на Третия ангел лаодикийски и да изведе съдебно по съдби ”людете Божии”.

Четвъртият ангел поема Тройната ангелска вест, допълня я в разяснение и Светлина и се въоръжава с пълнотата на Вестта, за да навлезе в едно велико мащабно световно дяло на запечатване, не само душите, изведени от дялото на Третия ангел – Духовен Израил Адвентни, но и Юдиното – духовно племе (духом обрязани Петдесятни). дялото на Ангела четвърти обединява съдебно всички християнски евангелски общества – реформации, решени по съдби и поканва народа Божий да излезе извън религиозните общества, които вече са обявени за Вавилон (това става реално, когато се чуе Вестта сред Земята, а сега е само по съдби)!

Най-важната мисия на Ангела четвърти е да оповести падането на духовен Вавилон, препълнил чашата на духовните си прелюбодеяния чрез делата на блудницата окървавена, седяща на червения звяр. Освен това мисията на Ангела четвърти е да оповести с исторически данни, документирайки кой е Вавилон и откога датира. И може ли духовният Вавилон да е християнско общество!