Как съм приела Словото в обяснение върху Битие

Като съсъд на Святия Божи Дух, приел изявленията на Съда, искам да поясня, колко много Бог е любил моето любимо отечество – родината моя България, за да избере нея за изпълнение на Своята велика цел и да изведе за употребление нейните верни във вярата синове и дъщери и то още от създаването й като българо-славянка. И сред нея да съхрани Сионовата дъщеря – Неговата църква, наречена така чрез ядрото й свещено. Дадено ми е ден и нощ да водя молитвен живот за благоденствието на моята родина и за мирното й съществуване. И разбирам с колко голяма любов Бог я е възлюбил, пази и употребява. Особено Бог е приел нейното национално знаме с герба й – лъвът, звездата и сърпа с житните класове!!! Те съвкупно сочат на Христовата миролюбива дейност и на Новата планета Земя – нова звезда до деня на възцаряването на Христа.

Но има и друга звезда: падналата Пелин звезда, която е вгорчила една трета от водите – теченията духовни. Тя посочи на Сатана и на дялото му сред планета Земя.

Тъй Бог люби България и я е употребил чрез нейните верни на Бога и на нея синове и дъщери, още от времето на нейното създаване като народ и духовна държава. Нейното трицветно знаме е реално употребено: белият цвят сочи на правдата Христова чрез вяра – зеления цвят, а червеният – това е кръвта Христова, пролята за целия земен свят. То се покрива по съдържание с църковното знаме с герба лъвът – силата и мощта на вожда Христа от юдино коляно. Сърпът посочи на последната мисия на Христа в дните на Съда: пожънването на земната нива – човешката съдба чрез светлината на Вестта – сърпът (откр.14:14). А звездата посочи на новата планета Земя чрез нейното оправдано ядро в чин ”нова неосквернена звезда“.

Сега тия народи, които носят кръвта на вярата, а вършат делата на Сатана и унищожават човека, те не изпълняват волята Божия, нито имат дела на правда. Те само нанасят петна върху дялото Христово. Защото Бог е Творец – Създател на човека и го зове към свобода, а не да го окове във вериги на роб и да ги носи до гроб, за да се облагодетелстват като по-силни. Тези дела са вражи – Сатанински. Сатана като робовладелец владее човека и е враг на всяка правда. Той ще воюва до Скончание, до деня на Архангелска тръба, и то под маската на католицизма. Скрит под папската корона, води подла политика да завладее целия земен духовен свят. В събора Веронски Сатана лично се явява и подгонва Христовите верни чада в масово унищожение чрез най-страшни инквизиции.

Чрез папството и кардиналството той владее човека и в политическия живот. Издават го само злокобните му дела, прилагани над човека. Но човек не е Съдия, нито църквата Христова и не бива да съди. Съдът небесен е Тоз, Който го осъди чрез Вестта на църквата Своя в съдебните решения и го разголи. Особено се изявяват блудните дела на духовен Вавилон – блудницата, носена от звяра, опиянена от чашата, препълнена със злите им дела, които ги осъждат. Но Бог е Съдия. Той съди всекиго според делата.

А Вестта запечатваща е ситото, което пресява всичко осъдено. Днес молитствам пред Бога за всички, които дирят спасение и се обръщат искрено към Христа. Моля се за народа Божий, но не за тоз народ, който се мисли за богопомазан и употребен. Не! А молитствам за един спасяем народ от всички народи и племена, езици и колена. Молитствам пред Бога за всички тях да намерят спасение чрез вяра в Христа и Бога. Молитствам за моя народ и за милата моя България. Послужили на Бога като народ и земя, на която е свил гнездо Дух Святи. Пази я и употребява нейните верни деца. Не съм достойна за великото удостоение на употребяем съсъд. Нито съм по-добра от всички човеци на Земята. И аз съм човек с много слабости, но по голяма милост Божия изборът Му е паднал над мене и България. Може би жаждата ми за обич и вярност още от невръстното ми детство (бях кръгъл сирак), не намерила ответ на искрените си чувства, аз възлюбих с неизказана любов Бога, народ и родина и заживях в надежда за спасение в Бога чрез Господа Исуса Христа и вяра в пролятата Му кръв на изкупление чрез силата на Духа Святи в утешение. Молитствам за спасение на всичкото ожидащо го Божие творение. Амин!

София, 14.12.1977 г.