Сряда 30.07.1981 год.
Изискани бяха от рабинята Божия пет връхни дрехи в свидетелство пред небето!
Бялото с бордюр е правдата Христова чрез свещенните съдби; – както ухае теменугата, тъй в зората ранна птичка лети, а земята сломена пред небе се върти!
„О, девицо Моя, църкво Моя, ти представи планетата земя! Ела, ядро нейно, и погледни как зора се зазорява и петли първи пропяха, Ето втори страж ще се яви и в трети страж огнен диск ще се яви. И планетата ще бъде пременена в Моите съдби. О, невясто Моя, в одежда на правда Моя в свещен чин на „Лила“ явяваш се ти кат девица Моя чрез ядрото твое! Днес велики са съдби, но обещанията на Авраама – пясъците явиха се в Сионова пола, а на верните пет разумни сетива засияха в лазурни висини кат звездите ярки кат пясъците сред земя. О, невясто Моя, одежда ти пъстра, застанала в съдби, изкупена си вече с кръвната цена. Ядро ти живо, туптяща съдба, яви се в победа чрез съдебните везни. О, невясто Моя, в сила на изпълнение сияе печата в царско удостоение. В чина на Естир потапям те във вода, печата царски ти е лично в ръка, а венеца на овенчание краси дясната ти ръка. И синджира на изкупление кат халки в наредение ти е в ръка, Урима и Тумима ти са на гърда – Ониксова закопчалка ти е на врата. О, невясто Моя, Моя е съдба. Дванадесетте съм ти натоварил на измъчена плеща.
Лична е личната гвардията в съдба и дванадесетте представители на племена. Днес в победа 24 старци наредени са за съдба и светилника седмоцевен със златни цеви, изливат двойният елей на твоята плеща.
О, невясто Моя, вечна е съдба, под крилата Мои ще те скрия за вовек в небеса, че ти вярна Моя бе, си и ще си, чрез верните твои синове и дъщери. Днес на Сиона яви се съдба! Призовах Аз пред Ориона свидетелство земно за вовек в съдба.
Ела, Иване, с нишки на правда 12 + 12 = 24 старци на великата везна. Ела, че от 12 живи с туптящи сърдца – днес присъствуват в полата на Сиона за всегда. Ела, Иване, малък си остатък, малка е съдба, но прострях ти плана двоен на Изкупваща съдба. Днес кат главня изтръгнах те с ръка, в употребление велико те употребих на земя, и в одежда на правда с овенчание в златисто сияе на плеща, кат кораба на Ноя над осъдени води. Ще те изведа и в изхода велик ще те отведа. О, ела Иване, и сведи глава, днес ухание приех от 3 кила, представи земята чрез българска ръка от розите ухайни на Моето дете. О, ела Иване, и застани.
А сега сведи глава петорко Моя, Моя съдба, днес в пира на тържествата в победна хвала пак вам петима преблагославям, преблагословени бъдете пет църковни сетива и представете пет континента земни – църквата Моя. О, преблагословени бъдете пет континента земни, ядро земно в съдба – приех ухание велико от таз страна, България от таз педа земя определена, с велики съдби и с камбанария наименована на людете Мои, че звън България нададе над пет земни континента – сърдцето нейно църквата на земята представи.
И днес за съдба о, преблагословени бъдете единни сред България вий деви красни кръстосали 4 земни краища и земята нейна посетили. А ти (за Л.Ж.) спи в праха си леки, кат сърнела те употребих, люде Мои наредих от зла съдба те скрих, но правдата Моя над тебе се яви, и в ден на милост Бог те посети, че вий две сте на България дъщери, че вам от народи и племена, сред България ви употребих за Слава Моя!
А сега верни Ми бъдете в пътеките Ми най-святи вървете. Зора се зазорява, в първи страж петел пропява. Звезда прибледнява и във втори страж петел пак пропява, и огненото кълбо над земята се явява.
А ти вярна Моя бъди, пет одежди представи, на пет континента земни ги наименовай ти, както петте върха се яви – Рила, Гълъбец, Руен, Богдан. А ти верен, верен страж на Пирин, приготви му конче бяло на раннина, че иде слънце ярко над земя и ще стопли за вовек плещата на човек – душата!
Амин!
30.07.1981 година, сряда