Какво са думите човешки и могат ли те да изразят онази велика Божия милост и любов, която Всевишният Бог показа към Своето творение – човек, създаден да послужи в реалното изпълнение на Божия план – велик и страшен, а за човека необозрим, и да бъде той включен като войн свещен в изпълнение на воюванието между доброто и злото, между живота и смъртта? Да беше извор благодатен човешкото сърце, да бе умът човешки ковчег реален на Божиите съдби, пак не би могъл като творение Божие да сравни своите възможности с великия творчески подвиг на Създателя си.
След настоящите изявления, направени пред нашия народ и пред целия земен свят, за Божието избрание да положи Своето необхватно за човешкия ум намерение за България, да призове един народ, една земя с всичкото й притежание от планини, високи върхове, поля, реки, езера, море, да постави цялата Земя на България в едно нечувано, неизвестно до сега употребление, ще има спорове. И много народи ще потърсят своето място в изпълнението на Спасителния план за планета Земя.
Но истина е това, че с протегната десница на велика Мощ Бог е благоволил над България и над нейния народ, чрез нея да представи планета Земя, да реши и приключи чрез Съдебен процес земните съдби. Мнозина ще попитат с какво бе заслужил тоз народ великото Божие удостоение? Не беше ли заровил таланта на своята вяра в Бога дълбоко в земята, в своята плът, в едно половинвековно време, когато Сатана дебнеше човека и само името Божие да спомене, протягаше окървавените си ръце и отрязваше сребърната нишка, която свързва душата със своя Създател. Мнозина си спомнят как с лекота, безпрепятствено, Сатана действаше чрез човека на греха и реализираше своя хищен нагон. Планирал още в небесните селения да погуби и откъсне завинаги от Всевишния Творец земния жител, врагът на всяка правда е действал без избор на средства за унищожение и на тоз богоизбран народ, като е посявал плевели, семена на земни учения в сърцето му, с цел една – да приеме, че единствена Земя е негово вечно селение – Земята, над която е разпрострял своето знаме на унищожение – смърт чрез погребение.
Но човекът диреше Божиите дарования! Земя ожидаше небесно оросение, обираха човешките създания нейните богати плодове, но не отдаваха хвалата томува, комуто принадлежеше тя. Затворени бяха човешките уста и нямаха сила сърцата да призоват с вяра и надежда Небесата, да се поклонят духом на Бога и слава да Му отдадат.
Над уморената Земя, впрегната в ярема на греха, се разстилаше тъмнина, духовен мрак забулваше коварно ума, груб материализъм обладаваше сърцето и духът Човешки приспиваше, за да не разбере, че времето отлита като птица граблива и скоро ветрове, урагани бурни ще завеят над планета Земя, според изявените пророчески слова, че четирите ангела, държащи земните ветрове, стоят и чакат знак да се даде от Небе, за да разпуснат задържаните стихии в погубление!
Разпъваше се вярата в човешкото сърце! Стенеше духът човешки, обвързан във веригите тежки на грехове. А църквата Христова – небесна легация сред Земя, тихо се надяваше скоро зора да се зазори, да изгреят слънчеви лъчи. Очакваше Земя, както невяста очаква жениха свой, тих ветрец – Дух Святи да повей и в уморената й гръд семето посято от ръката на Твореца да покълне, ствол и плод да даде. Очакваше тя, нивата Земя, да завалят поройни духовни дъждове, води благодатни над нея да се явят и реката плавателна над нея да потече. С тихо упование в Бога очакваше вярващата душа обещаните Божии дарования като чудеса и знамения да се явят като светъл лъч на озарение.
А денят земен клонеше към залеза на плановото изпълнение. Далеч, сред три пояса земни творения, се носеха тежки стенания на жертвите невинни, които Сатана безпощадно покосяваше, а тя, Земя, с болка и мъка гръд разтваряше и тлението прибираше!
Но в тези дни на тежки страдания и изпитание на вярата човешка Бог не бе забравил планета Земя, нито бе замълчал пред вика на кръвта пролята. Небе се бе свело до най-долните слоеве и диреше своето измъчено създание. Дух Святи зовеше човешката душа да се обърне към Твореца Си, да Го познае и даром да приеме живота вечен!
Едно велико време на духовно възкресение, описано в Данаил 12 глава, навлизаше в своето реално изпълнение. Съдилището небесно седна, според Данаила, и разтвориха се Книгите на делата – добри и зли. Откри се път на човешко и земно оправдание и осъждение, когато се прекрати Всегдашната жертва в предупреждение чрез Символа на Заветното църковно служение, и дялото върховно на изкупление навлезе в реално духовно изпълнение.
Ангели летяха над набраздената от неизцелими рани планета и бдяха, да не би враг да изпревари съдбата решена на планета Земя.
Гласът на Съдебната небесна власт – Дух Святи тръбеше и питаше: Кой, о, кой ще отиде за нас? Кой ще извести Земя за великите и страшни събития, за нейната решена съдба? Кой ще извика от всички заблудителни учения човешката душа?
Това бе Глас на Един, Който вика сред пустинята Земя и пита човека от Земя! Стигнаха пред Трона на Твореца човешките стенания, а поробителят като фараона, положил беше сред Земята трона. Къде ще се изявят тез велики съдби? Лозето на Господаря беше похабено от ”злите лозари”. И тогава какво сториха те? Осиротели от милостта на своя Господар, пътя загубиха и в огнените изпитни за Бога свой си спомниха.
Словото ясно ни показва какво иска от нас Нашия Създател. Ние, които населяваме Земята – Негови творения, призвани сме да признаем Твореца наш. И да знаем, че Той не е тленен и не се никога и при никакви обстоятелства променя. Бог е ДУХ и ИСТИНА и с Дух и Истина трябва да Му се покланяме!
Но помнете, много са наложниците на Славния Цар – Господа Исуса Христа, но една е Сунамката, малка е тя и от Слънчевия пек е почерняла. Но възлюблена е тя от Любимия свой и като ненагледна Сионова дъщеря е призована да бъде носител на Светилника църковен над планета Земя. Тя, България, е приела най-великото удостоение като духовна съдебна същина да представи целокупна планета Земя, подобно на сянката своя Израил. И целокупният неин народ е призован да представи църквата всемирна и да извести на народи и племена, че решена е вече съдбата на планета Земя чрез Съда велик и че време за бавене няма!
И чрез Гласа на Дух Святи Бог изявява съдбите на България, на пиедестал висок я поставя Дух Святи с росите късни я оросява! Пречудни са словата, с които Небе я призовава.
Но ти, читателю на Божиите слова, отвори таз книга на светлите зари, на изявената любов към България от Светлия Вожд Христа Исуса, и ще се докоснеш до светостта на таз любима Богу страна. Като градина райска, опазена от небесно войнство е тя. И всичките предричания от врага Сатана за нейното погубление са хвърлени вдън бездна.
Предупредени сме от Духа Господен, че мнозина ще скочат и ще оспорят великото и могъщо употребление на България, за да докажат своите прорицания, проповедници – лъжепророци Ваалови. Но търсете в Закона и пророците! В Словото ”Данаил”, 12-та глава е отразена съдбата на България. Хиляда и триста години на велико употребление приела е тя и ТРИДЕСЕТ И ПЕТ години на Съдебно време й са свято награждение!
Бог да те благослови, любезни читателю, и да те въоръжи с мъдрост, вяра и любов, за да разумееш всичките записани чрез пророческия Глас Слова! Амин!
НЕБЕСЕН ОТВЕТ ЗА ЗАВЕТНИЯ НАРОД БОЖИЙ – БЪЛГАРИЯ
”О, Българийо, Българийо, майко на светии, на герои! О, теб, малко кътче, градина райска, Небето посети и с огън те удостои да носиш ти времена и векове Юдиното удостоение! И смело ти знака на Юда изяви, Знамето твое, сочещо на великата тайна на оправдание чрез вяра в кръвта на Господа Исуса Христа – Вождът Юдин от Юдино коляно – Бойният Лъв и звезда! От теб Лъв се роди, символично Витлеем Юдов възвиси, сочещ на Гласа Божий, помни! О, чрез теб, Българийо, векове тръбя и ти знамето Мое с емблема Моя вя, вя, вееш го и сега. И то символично изяви, че от теб, Българийо, Гвардията Си ще извлека, Войнство свещено Мое ще наредя! И сред теб духовен Витлеем ще възвися – Вождът на дванадесетте Израилеви племена в духовна съдба. И сред теб, Българийо Моя, ще се чуе Гласът на Юдиния Лъв, Лъва от Юдино коляно!
И сега, Българийо, ти пак ще си Негов ратай, че от теб Небе пожела дял – Войнството свое, което знамето Божие бойно вя! И векове и времена разнасяш Гласа на съдба, но не разбраха родове, че от теб ще излязат редове, както в Древността, по милост Моя, азбуката твоя по родове начатките първи, плодове от Моите трудове, явени от Духовния Израил чрез Съд велик – Отцов Лик! И от тук ще поведа Своята войска, камъка на духовния строеж ще положа и в едно велико единство ще събера дванадесетте Израилеви духовни племена! Амин!
Затова сред теб, Българийо, се вя трикольорът като знаме с емблема Му Лъв в корона, сияйна звезда, увенчаваща съдбата над Юдиния Цар над целокупната Земя!
Наистина Всевишният Бог предупреди, че от теб, Българийо, ТРЪБА ще се яви, ще затръби и Войнството Мое в Небе по съдби ще строи, със знака на чела – ГВАРДИЯ ЛИЧНА МОЯ, за да поведе към небесния Ханаан изкупената човешка душа като Израилева войска войници Мои, жители на Новий Ерусалим сред небесния Ханаан!
О, Българийо, Българийо, майко на герои, откърмила си съдби на земни и духовни милости! Над теб за во век ще се вее Знамето Мое с емблема му боен Лъва от Юдино коляно! О, ТОЙ Е МОЯТ ЗОВ! Моят Зов и Глас от Небеса на разрешаваща се земна съдба! АМИН!!!”
5.07.1954 год.
(БЪЛГАРИЯ – БОЖИЯ СЪДБА, ИЗБРАНА ЗЕМЯ, НАРОД И СЪДБА!)