Въведение
Обяснение за водещата се борба сред планета Земя
Украсата на небесния простор изявява съдбата на Княза Михаил в чина Му ”Княз на Мира“ сред Всемира.
Слънчевата система е дяло на Втория Творчески Образ – Господа Исуса Христа в изявление, преди да се започне борбата. Той носи чин ”Княз Михаил“ и е изявен чрез небесната украса над планета Земя в Негова Творческа Мощ! Слънчевата система е Негово велико дяло, Той е неин Творец. Чрез Своята жизнена Мощ, показана чрез Слънцето, Той движи осемте планети в чин ”Слънце светло“. Слънцето не е творец, то не е Княз Михаил, но чрез него се изявява Творческата Мощ в движението на системата в жизнен живот! Съдба на Княза Михаил е планета Земя, която е една от най-красивите планети от Слънчевата система и тя приема силата на действието на Слънцето. Планета Земя е удостоена и носи белега на княгиня чрез ефирна корона и е сгодена за годеника си в чин ”Княз на Мира”, Михаил! И като Негова съдба Той свързва Себе Си с нея, за да я владее вечно в правда на Закона! Той ще постави над нея увенчаващия Си Трон, обвит със Закона на правда. Затова като девица, удостоена от Княза свой, дават й се останалите седем планети като седем девици под нейно подчинение като Княжевско обкръжение. С този жест на Княза Михаил се подчертава нейният висок ранг на Княгиня! Слънцето, което я осветява и сгрява, е Силата и мощта на Княза в жизнена съдба и движи цялата планетна система!
Слънчевата система е Творцуво творение като украса в изявление дялото на Княза Михаил. Слънчевата система е отразена в сянковия библейски епизод “Естир”. Царският чин на Асуир посочи на Княза Михаил и дялото Му творческо сред небесния простор. А падналият ангел в чина “Аман” бе причинител на небесната драма и борбата, която се разви между Мардохей и Амана. Мардохей посочи на третия Творчески образ в борба с падналия ангел, който бе пожелал чрез Аман владичество на трон, царски скиптър – Силата и Мощта царска на управление и изискваше всеобщо поклонение и непримиримост в борбата с Мардохея – Дух Святи! Тази драма в книгата ”Естир” посочи още на първото състояние на Сатана преди падението му, възвисен до престола на Царя, с право да поема в ръка печата царски. Тя изяви небесното му удостоение в чина му ”Херувим” – Люцифер! С пожеланието на Амана над целия юдин народ, от който произхожда и Царят юдин, бъдещ Цар и Господар на планета Земя, явно се посочва на стремежа на Сатана да владее Земя и да заеме мястото на законния й Владетел! Сатана добре знаеше това и затова водеше непримирима борба за крайна победа! А царица Естир посочи на планета Земя в чина й царски, окръжена от седемте девойки – чинове на седемте планети от Слънчевата система – нейни, на Земя подчинения! Царица Естир посочи на църквата Христова в Седемте новоерни периода църковно време!
Така е изразена в изявление земно цялата небесна драма, развила се горе в Небе! А Слънчевата система е ясно внедрена в простора син да сияе като звездно украшение над планета Земя, движена от Мощта на Твореца в жизнен живот, черпеща неизчерпаема сила от Слънчевата мощ! Затова Слънчевата система е наречена още „Всемирна система”. Тя е създадена в най-строго предназначение да изяви личността на Княза всемирен като Втори Творчески Лик, носещ мир на цялата Слънчева система сред Вселената. А цялата небесна лазурна площ, окичена с плеяди системи, звезди и съзвездия и Млечния път, в който е съхранена и внедрена и Слънчевата система, се назовава от Гласа на Дух Святи ”Вселена, Всемир”. Много от съзвездията и звездите са само украса на небе, поставени от Твореца като стражи небесни над цялата разиграла се драма, изразена в борба между двата духа: на добро – животът жизнен, и зло – греха и смъртта. На небе е изразен и Тронът съдебен, към който води входът Ориона, в центъра на който са седемте звезди. Те сочат съдбите на времената, изразени в периоди над планета Земя! На небесния свод е изразен и врагът като метеор и комета – звезда опашата, които го представят като борец в неправда.
Планета Земя има своята украса земна – три пояса земни творения. Те всички са Творцуви създания в жизнено дихание и изразяват в живота свой борбата между двата духа: падението, греха и смъртта, Правдата и живота сред флора, фауна и човек. Целокупната звездна карта, внедрена на небесния свод, изразява борбата между двамата Борци, воюващи чрез личните си войнства за овладяване на планета Земя – кой да я притежава за вечността! Дали правдата законна животът вечен, или неправдата – беззаконието и смъртта.
Наистина след греха следва смъртта и тя води в развой цялата житейска драма над планета Земя. Нощта владее над Земята като тежка сянка, в която всяко дишащо творение спи, почива, която почивка сочи на смъртта, пленила материята Земя, плътта. Но сънят е кратковременен, само в нощта се спи, а нощта има своите обитатели, войнства на нечестивия дух, те са предвестници тъмни на смъртта и греха. Мъглата, която обвива Земята, сочи на мъртвешкия саван, покриващ тялото на мъртвеца. Нощта сочи още на дялото лукаво на падналия ангел, разпростряно като тъмна сянка на духа лукав в неправда, Водещ в погубление в страшната непрестанна борба над планета Земя!
А Предвестникът на светлия ден е зората зазорена, която обвива Земя във воалите сватбени на омара бяла преди настъпващия ден светъл в жизнено дихание, когато се явява Войнът смел в жизнена Мощ като дяло велико на свята жертва за земно изкупление сред трите пояса от флора, фауна и човек. Той се явява и показва цялото величие и Мощ Творческа в дяло на живот жизнен като смел Войн, обвит в пурпурната мантия на Своята лична жертва – Рубина Му свят, кръвта му пролята като изкуп за целокупност земна и Земя! Той се явява в свещения Си дълг на ултравиолетови лъчи с които събужда дара на възкресението, внедрен в живота жизнен в изцелителен дълг към творението земно и Земя! И едва тогаз навлиза в пълнота на Своята слава като жизнена Творческа Мощ. А чинът Му – Мощ Творческа е изразен чрез Слънцето като носител на енергия и обгръща цялата планетна система със Слънчевите си лъчи, и движи творенията вси в съдби на живот жизнен.
Слънцето отразява и последното съдебно дяло в Съдебния земен процес чрез Ангела, Който слиза от Небето (Откр. 18:1-4) в сила и слава голяма, в озарителни съдби над целокупна планета Земя и дялото велико на частичното духовно възкресение в чин ”Даниилово”. Това е дяло на Съда велик в решения на Земния процес чрез Съдебен глас на Съдебната небесна власт, изявяващ победите върховни на Победителя в Творцува правда и отсъждащ осъждение над беззаконието на падналия ангел Сатана и на неговото войнство, с което е воювал чрез греха, коварно е престъпвал Закона и е създател на смъртта. Него нощта представя с дялото му на тъмнина, с цялото му войнство като черна сянка в дяло прокобно над планета Земя!
В съдебна дискусия, предизвикана от Сатана, към него се обръща с въпроси лично Съдът: ”Кажи, дали ти Небе и Земя сътвори и всичкото създание, което ги обитава?” И му се дава възможност, ако може да се защити пред цялата Вселена, Всемир, които са свидетели над планета Земя. Целият Земен процес в двубоя е наблюдаван от вселенни наблюдатели и свидетели на безчинствата Сатанински сред Земя!
Наистина Сатана пожела да се наложи над Земя и да я владее в беззаконие с нейните три пояса земни творения и да ги владее в неправда за вечност. Но в стремежа си да осъществи злото си намерение, Сатана не допринесе нищо добро за техния земен живот, освен да им нанесе страдание, мъки жестоки и смърт на тлението. Но тези му прояви бяха допуснати от Небе, за да се изяви сам, кой е и каква е неговата цел пред цялата Вселена, Всемир! И да покаже с какви средства ще я владее. Сатана във всичкото си воювание за осъществяване на мерзостната си цел показа само своето беззаконие и безразсъдност. Той нямаше сведение за развоя на Плана спасителен, нито за развоя на борбата, начертана като планово изпълнение сред планета Земя! А Планът се разви от макетен в сянков и премина в реална същина за приключване на съдебната действителност. Макар че по План сянков реално в живота на еврейския народ се показваха разгромът и победите, като се включваше развоят на Плана, то никой не разумяваше тайната на Бога за крайната победа!
Но без светлината, дадена от Дух Святи, не се разумява Планът за спасение, само с мъдрост Творческа в озарение човек се вмъдрява и проумява! И това знание се дава подчертано във време на Съда велик небесен, в решения на процеса над планета Земя с трите й пояса земни творения! Едва при реалното изпълнение на Откровение глава 18:1-4 Йоан видя Ангела, който се яви в сила и слава голяма на озарение, за да извърши едно велико дяло на сграждане в единство със Съдебния глас на Дух Святи! И Словото, Съдебна светлина, свалена чрез Гласа съдебен, озарява земното селение!
Трябва да се знае, че нищо не се явява в разумение без Съда небесен в съвместно действие с небесните селения, които са ангажирани в наблюдение и изявление над Земния процес по строго планово изпълнение.
Следва кратко обяснение на борбата и съдебната дискусия, явила се по подобие на сянката ”Кармил”, където се явяват и двамата Борци лице срещу лице, представени от своите войнства: съдебният пророк Илия на Кармил, и Вааловите лъжепророци четиристотин и петдесет на брой – жреци на Вааловото капище! Там двамата Борци се явяват в сянкова Армагедонска борба. И там ни е дадена яснота как целият царски дом и целият Израилев народ са завладени в заблудителната неправда на Сатана чрез Ваала. Докато съдебният пророк е един и в дух на Правда и Истина е в чина ”Илия“. Врагът знае своята съдба и поражение във всички сектори на фронта на воюванието си със своите войнства сред духовния и физически земен свят.
Още на Голгота Сатана завладя Пилата и Еврейския синедрион като свещено и световно войнство – Пилат си уми ръцете, но позволи да се произнесе смъртната присъда над Божия Син!
Но ние виждаме, че още при Ирода диреше да погуби детето Исус и чрез ръката на Ирода изби еврейските деца, младенци, воден от духа измамлив на Сатана. По-късно Сатана облада Нерон и сложи в изтребление своето желание за власт, трон и прослава сред Земя чрез смъртта на първите Христови последователи – християните!
Сатана смяташе, че на Голгота победата бе негова, но с възкресението Христово той отново изгуби борбата. Макар че му се позволи да измами Ева и Адам сред Рая Едемски, да завладее Каин и да го употреби в посегателство към Авеля, посочил на Христа, то, той в потопното явление се огледа и видя своето сетно поражение, погибел, отредена му в таз злокобна борба сред арената бойна Земя!
Въпреки че бе завладял целия допотопен свят в измама и беззаконие, то тогава чрез потопа се яви Съдът над падналото в плена на Сатана човечество. Там Сатана сам усети и видя чрез своите погубени съсъди своя личен погром и вечното си осъждение! А чрез ковчега на Спасението, Ноев, той съзря и победата на Христа! И пламна в ярост зла, и подгони ковчега с Ноя и избавените, и с лукавия си дух облада Хама, и го подтикна към гавра с Отца си Ноя. Таз потопна драма с избавлението Ноево беше ясен израз на мерзостта, която сам Сатана извърши чрез Ноевия син долу на Земя, а горе в Небе сам той бе в това дяло на мерзост към Отца! Но времето отминаваше, земният живот бързо се развиваше.
Поставеният в изпълнение План на спасение откриваше свещения чин на Христа в служение на Божията правда долу на Земя. И Сатана не закъсня в завист и злоба, жаден за слава да навлезе отново в двубоя за завладение на чина свещен сред избрания от Бога народ. А при Фараона показа на какво е способен – там той се откри като магьосник, спиритик, обладал в неправда чрез духа си лукав всички египетски вражари. Бори се с Мойсей и Аарона, чрез Фараоновото войнство гонеше народа Божий. Но и при този момент от борбата в развиващата се човешка драма яви се Съдът небесен над Фараона и неговото войнство. И сред Червеното море се показа отново гибелта на Сатана като сянково изпълнение на Плана спасителен! А народът Божий, освободен, пое пътя сред пустинята Земя. Сатана не престана в своето нечестно воювание – той отново гонеше в непрестанна борба народа на Бога! В пустинята овладя Корея, Дотан и Авирон, като ги подбуди в роптание и завладение на чина на Мойсей и Аарон!
С чина свещен, в Правда законна воюваше сам Синът Божий в свещена борба в отбрана и защита на Отцувата и Отечествена чест! Сатана знаеше, че е в поражение. И всичко, което завладяваше и употребяваше, сам го унищожаваше! Не можем да подминем жаждата му за слава и поклони, което дяло осъществи чрез телето златно в полите на Синай. А Синай яви отново Съда небесен, когато Законодателят и Съдия даваше Моралния закон на Израилевата държава и развиваше плана за бъдещите му съдби. Сатана повдигна Ваала с духа си лукав като негов лъжепророк и с употреблението му сред падналия в грях Каинов олтар посочи, че воюва едновременно на два фронта – духовен и световен! И сред еврейския народ борбата продължи с непокорство към Твореца Бог. А явилото се вече царство Вавилонско, строено чрез Нимрод, от Хамово – потомство, Сатана показваше своето земно царство Вавилонско с кула – стражарница за свещенодействие.
Но при стените Ерихонски се откри неговото поражение – сриването на Ерихонските стени при свещения тръбен зов показаха на царството Сатанинско, съдбите на Сатана, скончанието му в осъждение и на войнството му – в неправда завладение! Още в първото царство на Израил Сатана поднови борбата. Саула облада и в чина свещен, непозволен за Саула, го употреби. При Ендорската гледачка го отведе и там сетно го унищожи! Но ответът от Бога се яви в борбата: Давид победи Голиата – сам Сатана там в боя се яви и оскърби Войнството на Бога! Но с пет камъчета в торбата, с детска играчка, прашка в ръката, Давид победи Голиата!
А Сатана не миряса – повдигна Саула в борбата, нали вече му беше в ръката, против Давида го насочи, но отново бе победен!
И развихри се борбата сред Царство Израилево като една велика човешка земна драма чрез Давида, който представи Отца, а Соломон представи Сина, Христа в царство на мир, в мъдрост и просвета, готвеща за вечността човека. Чрез Иезавел и Ахав борбата продължи за педя земя – лозето на Навутея – Христа; Сатана се бори и чрез него посочваше, че Земя е негова, с право да я владее завсегда и чрез нея – църквата Христова! А в Скончание чрез племената на Агар към почиващата Земя се насочи и отново да посочи пред Небеса, че тя, Земя, му принадлежи. И всичките свои дела на измама и кръвопролитие Сатана посочи в Кармилската дискусия в Древността и в Скончание пред Съда велик изяви своите жалки претенции и делата си нечисти представи като свои победи!
Но не разумяваше Сатана, че нито в Древността, в Сянката на изпълняващия се Спасителен план, нито сега, в Скончание, ще приеме оправдание на своите мерзостни дела. Борбата прие характер на съдебни победи в награди и осъждения, а тя се водеше за планета Земя, която Сатана бе посял с плевела на лъжата своя и продължи и пред Съда без стеснение, нито угризение на духа си да изявява своето намерение! И не разумя, че целият народ, Духовен Израил, се отне от ръката му чрез знамението, което Небе яви над Земя, чрез единствения пророк съдебен, който с вяра жива в силата Божия огъня свещен над олтаря жив свали! И посочи на голямата победа на Небесата над цялата Земя, явена чрез единствения олтар в свещено служение на Ангела четвърти, единен с Гласа съдебен в скончаещите земни съдби!
Но грехът вече бе се явил и бе приет от Израиля още в пустинята чрез дружината на Корея, чрез телето пред Синай, и на Кармил чрез лъжепророци, части от Израил. И въпреки, че победата бе Божия, то народът влачеше след себе си греха, пленен от Сатана, който имаше дял с него! И както му бе в нагона да погубва всичко, което употребяваше, Сатана си построи плана: плени Синедриона и целия народ употреби с викове за смъртно наказание за Божия Син, а Пилат разреши да се изпълни присъдата!
Така на Голгота бе разпнат очакваният Месия. Но чрез таз жертва свещена на Христа победен бе отново Сатана. И в чин ”Войн свещен” кръвта заветна се прие и навлезе във велика Мощ свещена като Вожд в свещената борба. Защото Земя попи кръвта Христова за победата, а сам Христа възкръсна в нетление завсегда и се яви Ходатай пред Законодателния Съдебен Трон със Закон на правда за целокупността земна! А Кръвта, на правда съдбата, приета от Земята, тя остана да вика ден и нощ от Земята за избавление и в чин ”Свещен” да обикаля Земя като символ на завета нов, причастие, и чрез вяра земният жител като зърно да събира под покрова Божий на спасение!
Победен беше Сатана, макар още да държеше в ръка смъртната коса, с която косеше всичко, което се раждаше над планета Земя! Делът му беше кръв да пролива и с нея да се опива и воня от тлението да диша. Той сам би камбаните, за да оповести победата своя, но загуби борбата – победена бе смъртта чрез възкресението! С костеливата си ръка той все още бие камбаната на смъртта.
Днес те се бият в победа, но не на Сатана в награждение, а отбелязват великия дял на Христа.
Пред Съда велик за вечен живот наградено биде Божието стежание и се събираше то като негови, Христови последователи, а в скончание на дните чрез камбаните детски в чин ”Знаме на мира”! Тез камбани, събрани от земната шир, които в деня на разпятието на Христа биха в знак на победа на врага, днес се обезвиниха и се употребиха като оповестяващ звън за мир, мир, мир сред планета Земя и под Знамето на правда събраха всички деца от планета Земя чрез пратениците им сред таз страна България, събрани от народи и племена от езици и колена. И макар че оповестявали са победата на врага – смъртта, то не е за негова хвала или победа, защото всяка заспала душа, ако с вяра е живяла и е оправдана, тя ще възкръсне във вечно нетление!
Безнадеждната борба пламна още по-огнена, с ярост зла, на Сатанинската жестокост свидетел е тя след осъждението на Сатана и на еврейския народ поради посегателство над Месия! Сега повдигаше езическите народи в Новозаветно изпълнение на заблудителния си дух и ги употребяваше. Особено скрил се бе под маската на Пилат, следваше Нерона. Чрез него подгони Христовите последователи! Опиваше се Сатана в кървави оргии сред пищните арени, разкъсваше жертвите свои чрез зверовете хищни – негов личен образ втори. И под Нероново покровителство палеше огнени факли, живи, горящи на клади, с ярост и мъст коварна разкъсваше вси. Рим подпали и оня народ езически обвини, като същина на сянката еврейска го употреби! Голяма жестокост показа в първите години. Измисли най-жестоки мнения за верните Христови последователи, които не се покоряваха и на греха не се доверяваха, не участвуваха в нечистите им пиршества! Тях Сатана на огнени клади изгаряше, инквизиции измисляше и ги унищожаваше. Под маската на свещеническата папска корона сам се възвисяваше чрез духа си лукав тоз народ показа духовния Вавилон! И изяви се царството на Сатана с трон и скиптър в употребление на държава в държава (Ватикана)!
С какво вдъхновение в събора Веронски е благославял походите кръстоносни, на страшни безчинства! Чрез блудницата Вавилон, в царството на папизма, в чин ”Блудни Вавилон“ във Втората световна война подаде Сатана на звяра ръка (звярът се прояви чрез Хитлер) и извърши масови унищожения! А чрез славянски народ в употребление Бог бе строго определил блудницата Вавилон и звярът да бъдат победени! Сатана знаеше, че беше препълнил чашата на неправдите в ръката на блудницата Вавилон. Звярът я бе понесъл на плещите си и те в единство се опиха в кървите невинни на своите жертви. Тез два народа са обвинени за нечистите им дела спрямо Христа, в името на Христа, и представиха единството на блудницата Вавилон и Звяра!
Но в скончание на дните, сега Сатана като охлюв си подаде рогата, а костенурката главата и наново се увенча чрез последния папа! Сатана се скри под короната трикатна и се успокои. И пак отново отрече Христа чрез лъжепророка Мохамед! Той се издигна наравно с Бога и един е неговият пророк – Мохамед. Той се обявява за единствен, който заема мястото на Христа и с тази измама заблуди целия агарянски, мохамедански свят – всички източни азиатски народи. Исмаиловият род потъна в черната измама на Сатана!
А Мохамед, кой е той – всеки може да го открие в падналата Пелин звезда, която вгорчава водите, т.е. всички земни течения като учения за спасение и изкупления духовни. Но времето отлита като птица крилата и Съдът велик се яви и реши съдбите на двамата Борци чрез Генералния Съд за вечността. А чрез дялото на Пет разумни и на Пет неразумни двамата Борци си приеха наградите! Сатана знае своята присъда, знае също, че малко време му остава Но все още се надява, че ще победи като избяга от таз пленена от него планета. Но царството му, сградено на пясъчна основа във Вавилонско владичество, ще вилнее в ожесточение до скончание на дните земни! А съдбите на царството му земно се отразяват в Содом и Гомор! Той ще се опита чрез човека на греха да избяга от изпълнението на своята присъда и на личните му дела наградите на седем язви зли, които са препълнили чашата на омайването, която блудницата Вавилон държи!
Затуй в таз дискусия сетна, изразена в запитвания лични, застанал и лице с лице със Съда велик, Сатана отговаря за какво се е борил и се бори в Армагедонската духовна и световна борба! Но отговорите му са само обвинения и въпроси към църквата: ”Коя си ти? Как дръзваш? Как издържаш?” И само се чуват тежките му стенания поради осъждението, което стои над него и чака своя миг на изпълнение. Сатана се е надявал да бъдат забравени тежките му престъпни дела, но в Книгата на делата няма забрава! Само времето отминава, а огънят на осъждението, който сам разпалва, гори и чака мига, когато ще го изгори в единство с всичкото му осъждение сред осъдена Земя. Защото не ще му се позволи на друга планета да отлети чрез антихрист – духа му лукав, на друга звезда да отнесе огъня на греха!
Словото Божие в пророк Авдия изявява неговите съдби. Сянката му показа скончаещите осъдени съдби чрез записаното на стената сред пира му нечист на Валтасара от ръката петопръстна и петте камъка в торбата на Давида, изпратени в главата на Голиата. Това Слово в съдебно изявление дава кратко пояснение за водещата се дискусия, в която Сатана задава въпроси, иска анулиране на присъдата и явява своите мерзостни дела като победи!
Но в ответ Съдът иска отговор: ”Кой Небе, Земя сътвори? Кой украса постави и създаде човека и по чий образ е създаден той? Има ли Сатана дял в дялото творческо на Твореца, Който и него е създал?”
А Сатана стене и не отговаря и знае, че вече е осъден завсегда! Във втората част на дискусията се напомнят на Сатана всичките беззакония и нечисти дела, които е извършил спрямо Твореца, изявен в Троен Лик – Бог Отец, Син и Дух Святи. Дялото на дискусията се развива пред цялата Вселена, Всемир, пред очите на които е извършвал злокобните си дела!
Отговорът му е даден чрез Гласа съдебен.
В обяснението е подчертано, че Сатана е обсебил еврейския народ и го унищожи, единен с езическия, към който Пилат принадлежи Ирод и Нерон! Те са употребени в неправда спрямо великото дяло, развиващо се по строг План на изкупление човешко и Земя!
Дялото на мерзостта Сатанинска се развива още от Едема, преминава през потопните води с погубените му жертви вси. Сред Израиля, чрез Ваала, извършваше делата си на измама! А в новозаветно изпълнение Мохамед употреби за заблуждение на много народи, които плени, издигна своите нарушения на Закона чрез спиритични съсъди в сеанси на врачки и гледачки, водещ в осъждение всички, които чрез тез измами му се покланят!
Рабиньо моя, Моя съдба, според мъдростта Моя ти даде това обяснение, като прие и записа цялата дискусия съдебна. Тя е дадена чрез Гласа съдебен на Дух Святи, затова не бой се ти! Денят е светъл и светла е съдбата! Борбата се води и ще продължи чрез заблудата на Мохамед, чрез исмаилтяните, приели неговите лъжи, че той се сам постави на пророчески Везни и Новия завет на служение, след жертвата на Христа, отрече! Сатана чрез Мохамеда като крадец се яви на Библейските слова, като отрече Христа, Сина Божий, и себе си издигна чрез Мохамеда! Сатана желае докрай да заблуждава целия земен свят! Но славата му бързо отминава чрез Мохамеда и народът Божий се осъзна. Предназначените за спасение са избавени чрез отрезвение. Но ти добре запомни! Това учение на Мохамед носи над земя ужаси и беди!!!
А сега се води борба за масово изтребление. Не бой се ти от това арабско поколение, потънали в Мохамедовото заблуждение! Те воюват и още ще водят религиозните си войни и като един Армагедон духовен и световен ще ги изявят.
Но ти, озарена от Сух Святи, дерзай, не бой се от човеци! Всемогъщ и Всесилен Бог те води за ръка, помни! Според озарението, дадено ти, обясни и изяви Светлината, дадена в сянковото служение! Каква бе заблудата чрез Ваала, а в Новозаветната същина към какво падение води Мохамедовото, Сатанинско заблуждение! Обясни, че дялото на идолопоклонство, вражарство, спиритизъм води към вечно осъждение!
А ти пей и Ме хвали, че денят велик се яви! Съдът велик приключи съдби! И чрез изявленията съдебни в решения ще се събере всичкото изкупление за вечно спасение. И освободена ще бъде Земя от Сатанинското пленение! Амин!
Сатана се изявява сред религиозните среди като пророк: в Древността – чрез Ваала, сред Израиля, а в Новоерност – чрез Мохамеда, за да събере всичкото осъждение за вечно унищожение!
1979 г.
ПРОРОКЪТ, НАТОВАРЕН ДА ПРИЕМЕ СЛОВОТО ЗА ПРИСЪДАТА НА САТАНА
”Пееше рано в зората Глас свещен от Небесата. Пееха ангели на ята, придружаващи съдба. Пееше съдбата и лъч светъл грееше над Земя. Сияеха росите в цветните чашки сред лехите. И освежени бяха полята, освежени бяха нивята. Днес преваля огнена жар, изпекоха се и узряха житата. Ден преваля, лъч залязва, овършаха се житата, на есен красна събраха се зърната. И яви се Софрата – благодат над благодат! Преблагословиха се съдбите – чадата. И яви се здрачът над Земята – Скончание. Снишиха се съдбите. Зеленееха се само бор и елхите. Окапаха листата. Но пламнаха огньове в сърцата и нарът руен яви се в ръката. Пееше пак зората над върхове планински, поля и долини сред Земя, защото никой не можеше да я спре, нито ветрецът тихи, който повя над родове.
Днес е ден велик с Мощ на съдба. В победа славна явявам се в тоз миг чрез Глас над Земя, като Зефир нежен погалвам съдба и сам потеглям корда сърдечна на стража в гърда. Дерзай и не бой се, развях знамената Си на Мощ велика като Вожд на Гвардията Си лична. днес Аз, велик в съдба, Вожд ваш, сам Господа Исуса Христа, сам водя Гвардията Си лична, единна с Гласа и казвам: Дерзайте! Дерзайте! Армагедон веч пламти.
Мир, мир, шепнат вси, но ето, че се секира яви, но не бой се, дерзай, и в пътя Ми свят върви, най-свято се обходи, и с милост Моя на чиновете велики тайната им изяви: че днес в пътя Ми свят разделих две съдби на блюдата в почетна употреба, в чинове на небесно употребление във великото и могъщо служение, и народа Божий сред Земя. Днес убояни доближават се до сълзата, едни от лозата, други от нара все пред Мен са в Небесата.
Но ти не бой се и дерзай, оставям те като сърце на Глас сред Ангела четвърти. Туй е твоята съдба. Разделям те на две: Ти ще бъдеш сред църковното сърце, а чинът първосвещен ще простира ръце към Нара свещен пред Моето лице! Свещеникът със сока на лозата – за народа Мой пред Небесата. Пътеките ви разделих поради съдбата, че не всички искрено се покаяха сред Земята. Илиев дом – Илиево време, жажда сред Земята – красните деви зажадняха, нямаше я Росата, освен с дума от Илия да се оросят полята.
Предупреди Христина, че двете сте на Везната, нито едната ще олекне, нито другата ще натежнее. Съдбата ви е велика и могъща, равни двете водя в съдба в употребление на Гласа на Небеса. А ти вярна Моя бъди и в победата Ми свята дял имай ти! Затуй днес свише от Небеса Христа от уста разпределя войската, Ангела Си и Народа Си. Народът, в чин ”Малко Павлово“, ще продължи. А Ангелът пред Мен редовно ще стои. Не казвайте: деца са! Възрастени са пред Небеса, дух Мой ги води, окрилени от старейшините Мои. Развързани са ветровете, ще повеят бури зли. А сега пей и Ме хвали и не скърби!
Христа се готви да навлезе в Армагедонската война. А сега е ангажиран в приготовление за борба. Бързай и пред Лицето Ми се яви с молив в ръка, ще ти дам Светлина за Небеса за пътя устроен за грабването в небесата. Амин! А сега приготви се и приеми присъдата на врага завсегда!!!
17.11.1979 г.
ПРИСЪДИ И ВЪЗРАЖЕНИЯ
СЪД ВЕЛИК Е НА НЕБЕТО! 2300 ДЕНОНОЩИЯ ОЧИСТВАНЕ НА СВЕТИЛИЩЕТО. РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ СЪДА ДЕЛАТА НА ДВАМАТА ВОЙНИ, ВОЮВАЛИ В ПРАВДА И НЕПРАВДА. ХРИСТА СЕ РАЗТОВАРВА ОТ ГРЕХА И СЕ НАТОВАРВА САТАНА
Днес, в Лаодикийския период, Всемогъщият Бог не желае църквата да продължи в това състояние на разделение и обвинение брат брата си да вини! Целта на Всевишния Бог е да се яви единство в съединение на Вестта (Езекиил 37 гл). В разединението народът Божий страда и е въведен в хула против Святия Дух и беззаконие спрямо Вестта в ръководство църковно. А да се съедини Вестта, то само мъдростта Божия може да извърши това велико дяло в изкупващи съдби! И то с върховна святост чрез скъпата изкупителна цена, приноса кръвен на Господа Исуса Христа.
Но разбираме ли ние и ценим ли таз велика жертва на изкупление за вечността? Царят на славата бе Победителят, Изпълнителят, Който от любов към човека даде Единородния Си Син в жертва на изкуплението! Нему да е слава во век веков! Амин!
Наистина в тоз тържествен момент на слава Божия в решаващи съдби, пред отворените на Съда велик врати, когато се решават човешките съдби, о, къде сме ние, призваните и отбраните? Да! Словото ясно говори! Словото е кат утринна зора, Роса блестяща! А поканените са вплетени в земни суети. Кой ще посрещне очакващите съдби, решаващи Късни Роси в залязващите огнени зари във вековните съдби?
“О, събудете се вие, горски царе, от планинските върхове! Бликнете вие, извори кристални, и се съединете, слейте се в единство на акомп с Гласа на небесната тръба и от кръстопътищата поканете всички хроми, недъгави, куци, слепи, и ги удостоете на трапезата царска сватбена с Манна небесна, освежителна Роса в решаващи съдби! О, бликнете, извори кристални, от недрата на сърдечна дълбина на смирената и кротка душа! О, Изворе на вечна благодат, животворящий Дух Святи, освежи сърца им, олтар неръкотворен на Земя! Приготви ги и освежи ги за великия дял на Небесната правда – на вековете земни идеал! Идеал на святост и Правда! И отдайте хвала, и разнесете Светлина чрез Гласа надлъж и шир по Земя!
Велик миг на решаваща съдба в огнения залез на сияещи съдби чрез Съда велик на могъщия и Справедлив Законодател и Съдия, Творец на всяка Правда на Небе и Земя!
О, елате, вие, обременени и жадни за Светлина и вижте: съдбоносни времена разкриват голотата на вековете в мрака на световна суета! Пред Съда отворени са Книгите на делата на мерзост и лъжа – свидетелство в ръката на Могъщия Законодател и Съдия! Нека те сами да проговорят и като техни лични дела да им отдадат за неверието в техните души!
Велики и могъщи съдби! Съд велик е на Небето! Кове се съдбата на бъдещи съдбини сред буйни пламъци на мъдростта на Твореца!
О, къде е тя, мъдростта? Не беше ли свидетел на човека, негова спътница на Земя, чрез мощни творения, свидетелствали чрез видение, великата мъдрост Божия в изпълнение във векове и времена?
О, да! Мъдростта беше спътница на греха на човека греховен! Тя говореше чрез всички могъщи по сила дела на великия Творец! Пролет прекрасна с цветя – живот на оплождение, ухаеща и пременена Земя. Във времената на вековете тя не измени верността си в служба на Земя!
Явяваше се пролет с мъдростта на Могъщия Творец и говореше на човека кат прашец. Пролетна премяна, ухаеща, засмяна като природа във вековете, неизменяща на родовете, мъдро творение, единна с есен късна с плодове, спътник благодатен на людете. О, тя е свидетел на щедростта и любовта в мъдрост Божия във вековете!
Но где са те Небесните светила да свидетелстват сега в Съда велик, в могъщи съдби, що безмълвно служиха на Земя?
Но где е тя Земя? Днес се решава нейната съдба! Натоварена й снага с проклятие, с кръв напоена й дълбина. Как ще се оправдае тя? И пред кой закон, пред Съда, ще се изправи тя? Пред кое Лице ще застане? Не ще ли времената да са свидетели нейни против делата? Не ще ли светилата, служили й вярно във времената, да я осъдят сега?
О, да! Земя, къде са твоите преславни океани, буйни вълни, изригвания сеизмични, що се надигаха от океанна дълбина на зеещи огнени лавини, водни струи издигащи се във висини, не слизащи сред Земя?
Да! Отговаря във времената мъдростта и любовта чрез птиците пойни в хвала, че верен е във верността Таз, що я е създал. Създателят, що вярно я е създал и в мъдрост свидетели е поставил, и те ще свидетелствуват съдби. О, и днес в решаващи съдби ти, Земльо покварена, отредена ти е съдба, но не чрез мъст и омраза, но чрез лични ти дела – огнена лава в твойта дълбина сред тебе във времена и векове! А свидетелите на мъдростта ти са в свидетелство на дела. Говорят обширните моря и нивга не ще я угасят, защото тя и тях в измама примами и с тях си послужи. А сега кой ти отдава в Съд велик на правда? Аз ли, Творецът ти, Земльо покварена? Кажи, Творецът ти чрез мъдростта и любовта Моя или свидетелите твои чрез твоите дела, че ти не се опази, но със скръб напои си снага?!
О, днес ти е съдба! Изричам слово аз, Всемогъщ Вседържител, Законодател и Съдия, чрез твоите дела, записани в Книгата на делата във времената, скрити във вековете на свидетелствата на мъдростта!
Небесни светила, мирове безмълвни, спътници неразривни в Завети два, те ти бяха свидетели на дела, но ти не се яви в одеждата на надеждата светла, Светлина, а се напои с кървите невинни на жертвите твои, със съдействието твое, в единство с покварения твой любим!
А ти, Люцифер, къде си? Отговаряй днес в Съда на великия в правда могъщ Съдия! Отговаряй ти, кого натовари с греха твой, твоите на мерзост и поквара в дълбина дела на земна сърцевина? Ти я гориш с огнени гърла, на Монт-Пеле съдба, Кракатау, мярка сигурна на Везувий – Помпей свидетелство е на злодей! И до днес нагонът ти на нечестна похот плътска говори за един владетел пиян, в нечестие завладял непокорните на Земя и чрез органа на оплождение яви се нагонът ти в извращение.
О, кажи, кажи, как си паднал от небето ти, Денице, сине на зората? А ти беше сияен херувим на свидетелство Мое, в правда Моя, в мъдрост и любов сътворен! Аз ли, Творецът ти на мъдрост и любовта, на милост и себежертва, Аз ли те осъждам чрез Съда?
О, отговорете Мои творения, мъдри в съдби, ви сътворих и изпратих ви да сте свидетели за векове на мъдрост, милост и Моя любов към човека!
О, Земльо, кажи, кой те завладя и в твоята снага скри ада на ужаса и го настани в океанни дълбини – твои сърцевини?”
Да! Отговарям аз, Земя, чрез сила си – мощ, Люцифер е нашият вожд, в сила на злоба, облечена в огнена жар на греха! Да! Аз Земя сама се поддадох на греха чрез ненаситния владетел на тъмнината! И като блудница му се разголих, а той в потайни ми дълбини огнения ад скри на вси свои мръсоти! О, там му бе заветна вярност, в съвет се те, че до един човек ще унищожи, творение на мъдростта Твоя! Но светла свидетелка Зора и Зорницата на светлина винаги откриваха му пъклени дела. И тогава се вглъбяваше в моите недра като огън, изгарящ ми сърцевина, изригваше чрез огнени гърла, на дела си нечисти съдба, на мерзост и греха!“
”Кажи, Люцифере, поставен беше ти херувим в святост на върха, защо завидя на Твореца си в дела и чрез мерзост и лъжа пожела да отмъстиш, искаше да надзърнеш и се възкачиш?
О, борба, борба! Стихия огнена, във векове и времена ти воюва с милостта, с любовта и с Правдата! Искаше верността и покорността да прелъстиш. Но сега, кой, кой кажи, кой трепери, Небе и Земя, в Съд велик на Законодателя?
Христа, превит от товара на греха, а Люцифер, като офицер на черна земя, се гърчи долу на земя и чака си съдба!
Кажи, Аз ли те съдя сега, Творецът ти в Правда, Който в Правда те сътвори, или Законодателят със Закон на правда?
Кажи! Да! Ти се възгордя и нечестие в неправда сърце ти завладя, гнездо ехидно сви на всички мръсоти. Но дотук ти е съдба!
Днес пред Съд велик очиствам олтар свят на вечна Правда! Сърце мое капки кръв ръми, че ти Моята святост обвини и преви с греха на целия свят Единородния Ми Син свят, що Му завидя! И пак, не те съдя аз, но твоите дела чрез мъдростта Моя, които ти поверих да ти са слуги във времена и векове, но в святост и правда! Днес те всички те съдят, помни!“
Миг върховен на Небе и Земя! Съдът велик е в пълнота, Старци двадесет и четири са на нога. Свидетели вси на небесни съдби и небесни множества, Христа Жертвата Изкупителна, е пред Съда. На гърба Му е грехът, неправдата на цялата Земя!
А Люцифер сред Земя, в леговище ехидно – земни дълбини се свива в гърчове страшни и чака своята съдба чрез дела му на мерзостта!
И чу се Глас на Съдебната власт! Законодателят и Съдия повиши Глас!
Говорете вие, вие, всички свидетели на мъдростта Моя във величие на сила и Мощ Моя, във времена и векове! Кой го съди?!”
Треперят в поклон старци вси! Вам давам власт на глас, съдете в правдивост вие!”
О, съдба, Съд велик е на Небеса! Велик Съдия съди мъдростта Си във векове и времена. А чрез любовта Си на милост пред него е жертвата на справедливостта, натоварена с греха! И чу се Глас на свидетелите в тоя час:
О, ние всички сме творения Твои, във времена и векове вървели кат мирови спътници на Земя и сме свидетели неми на нечувани и невиждани грехове, в пирувания на оргии ненаситни, чрез бури, смерчове и урагани, тайфуни и вулкани, всички Люциферови подбуди! А той в оргии на грехове се опиваше във векове със земните жители, от цар до просяк. Той, Люцифер, като офицер с войнството свое се опиваше в борби, войни, против Твореца му на правдини. Но днес ние, свидетели вси, бягаме в съдби и се крием от срам пред Съда велик и Законодателния Лик!
О, разголена е тя, Земя, и покварена в дълбина, любимка Люциферова. Тя яхаше сеизмична вълна на оргии в погибел – съдба на неправда Люциферова против Твореца на всяка мъдрост и Правда!
А ний във времена и векове, сред родове, свидетелствуваме, че вярно е това свидетелство на мъдростта на великия Творец, във вярност над прашец.
И тоз непорочен Агнец на правда поднася вярна цена на Кръвта си свята като изкупваща съдба от греха!
А тя е Божия сълза от зеницата на любящия Баща. И туй свидетелство е вярно във времената на мъдрост и святост във вярност и любов Отцува спрямо целокупността от флора, фауна и човек.
И ний, небесни светила, звезди и планети, плеяди и съзвездия, в мощни съдби потвърждаваме свидетелството си!“
„О, Орионе, отваряй врати! Тя жертва вярна е и блести! И блясъка й в съдби нек съзре Съдът велик на Небе, могъща Везна на справедливостта – цена, на любимия верността!!!”
„О, говорете! Говорете! Кой миг пред вас е, кажете!“
”В тоз миг върховен на съдба, ний, Съд велик в пълнота, с вси свидетели и небесни множества, единни сме в свидетелство! Пред нас върховната жертва на изкуплението чрез Господа Исуса Христа като пасхален Агнец чрез Кръвната цена, дадена за целокупността и Земя от флора, фауна и човек, натоварена с целокупния земен грях от създателя му, Люцифер, Сатанаил, посочен миг чрез символичния церемониал като козел в цикъла на годишното очистение!
Днес, Ние, Съдът велик пред Върховния Законодателен Лик, заявяваме съдби, че вярно е туй свидетелство чрез всички свидетели и чрез Книгата на делата лични негови, в тоз върховен миг разтоваряме натоварения с грях невинен Агнец и според делата на Сатанаил в тоз върховен миг ги натоваряме на създателя им!
О, разтоварете се вие, грехове проклети, от времена и векове, и от вси светии!!! Бъдете проклети и се натоварете на Сатанаиловата глава – козела на греха чрез блюдото му на непочит, чрез земя, натоварена в съдба! О, Сатана, проклятие сега над теб лежи!!! Отредени ти са съдби на небесните везни премерени ти са бъднини чрез свидетелите вси!”
Миг върховен! Трепери Небе и Земя! Съдът велик е в поклон, а пред Него е Пасхалният Агнец, разтоварен за конец! И чу се Глас на Законодателната съдебна власт:
”Аз, Всемогъщ Творец на всемирни творби, Законодател и Съдия в Съд велик на Правда, пред върховния Съдебен Лик, днес, пред целия съдебен състав и свидетели оправдавам Господа Исуса Христа, Пасхалният Агнец на могъщата Изкупителна жертва и приемам кръвния му изкуп като очиствам в тоз върховен миг Жлтара на служение за съдба! Амин! Завсегда!
А ти, Сатана, иди, осъден от свидетелите вси на вярност и мъдрост във времена и векове. И те те натовариха с неправдата твоя! Проклет от мен бъди, грях, неправда! И отсега бъди на неговата глава.
О, Съде на справедливостта, завържи синджира на непокорността от вековете и го пусни да чака своите съдбини. О, вързан за хиляди години бъди и греха си носи!
А в приключващи съдби пак Съдът велик ще те съди с всички жертви твои. Днес не Аз, велик твой Творец, те осъдих! Не! Не! А твоите дела и свидетелите на мъдростта. А Кръвта Свята, що Ти проля, се намери като цена на изкуп за спасяващата се съдба на вечността!
Стани! Стани! Стани, Агнецо непорочен, Сине Божий Ти, и се яви в славните обещания вси! Амин! Днес АЗ, Всемогъщ Творец на всемирни съдби, Вседържител, Законодател и Съдия, Те повдигам пред Великия Съд на правда. Стани! Седем пъти по седем Стани, разтоварен от греха и с очистен олтар Ти се яви в заповедите вси и изпълни обещание на Небесните везни!!! Амин! Сине Божий, с очистени гърди, раните пет Твои свидетелство са на свидетелите вси.
А на Сатана, прокълнат от всички негови дела и свидетелите му във времена, буйните сеизмични вълни, седалище на оргии, бури и тайфуни, негови злини, сами му са в закана за съдбини, що ги призова като войска на мерзостта.
А Ти, Сине Мой, Числото попълни с войнството Твое, верни съдби и с тях руината изравни, те заместиха падналите ангели небесни със Сатанаил. Амин! Седем пъти по седем ”Амин”!
А ти, Сине Мой, звездо утриннице светла, в святост и Правда, стани с олтар изчистен, Лично войнство Твое, сърцето на вярната избрана годеница Твоя и заеми местата на падналите ангели от Небето. Ти с людете Твои, личното войнство твое като стълбове и врати да сте Му верни в съдби на Ерусалимската веч сградена стена! Днес във великия Съд на правда ви се реши за во век съдбата! Амин! Седем пъти по седем и седем пъти по седем „Амин!”
„Хвала! Хвала! Хвала и поклон!“ Екти Небето от хиляди по хиляди, тми по тми, свидетели вси! И чу се грохот! ”Бум! Бум! Бум!“ … Издрънка синджирът на греха върху горба на непокорността и върза Сатана за съдба!
А със синджира на Правдата се украси Христа с Личното Свое войнство – изкупени начатки първи на личните Исусови трудове чрез Съда велик в Небе!
Гърми Земя от ужас и беди! Пей Небе! ”Хвала! Хвала! Хвала да е, Боже, Твоя!“ Небе пее песен славна с всички светила и отдават Богу хвала!
”О, пеем ние, вси небесни светила. Достоен си Владико да осъдиш неправдата на греха! Но и тук се свят намери Ти, че в Съда велик не Ти съди, а делата негови и свидетелството на Правда в мъдрост и милост Твоя. О, Слава, слава Теб да е во век! Ние, всички свидетели над Земя, Мирови светила, Ти отдаваме хвала! О, достоен си ти, Владико, да царуваш и управляваш в Правда, в царство и държава за во век в съдба! Че сърце Ти, Правдина, чрез Сина Твой Господа Исуса Христа, чрез Кръвния Му изкуп като цена, Ти и само Ти чрез мъдростта Си тъй нареди! Теб слава и хвала во век!“
”Хвала и поклон! Хвала и поклон! Ний, Съд велик в правда на Закон, във върховен миг на Изпълнителен Лик, заявяваме съдби, че днес се Всемирният процес разреши и пред небесните жители и свидетели чрез Книгата на делата се разгледаха съдбите на двамата Борци в съдба чрез техните дела и на личните им войнства, с които са водили борбата!
Тъй единият в Правда – Господа Исуса Христа яви се натоварен с греха за цялата Вселена. Земя и нейното население от флора, фауна и човек! Христа се яви чрез себежертвата на изкупление за целокупното селение, а Неговият обвинител Люцифер, бил в правда, но като Сатана в неправда! И по Книгите на неговите лични дела се явиха всички небесни светила от планети, съзвездия, плеяди и звезди и свидетелствуваха за неговите дела в потвърждение, записани в Книгата на делата. И Ний, Съдът велик в правда, пред Законодателния Върховен Лик на Закона в Правда, заявяваме съдби като Съд велик в правда, че днес приехме туй свидетелство и оставихме свидетели да решат неговите съдби!
И те наистина в Правда, според Закона и делата, го осъдиха като Му натовариха греха и проклятието, лежало от векове на гърба на Непорочния и свят в Правда Агнец, като цена на изкупление – Кръвта Му в осъществение. И днес заявяваме съдби, че наистина истинно е туй свидетелство и Го вменихме в изпълнение като разтоварихме невинния и непорочен Агнец Божий. А греха като верига на осъждение натоварихме на виновния Сатана като лични негови дела за хиляда години! Чрез Кръвния изкуп, приета цена в небесния Съд за целокупност земна, днес се очисти олтарът на свещено служение чрез Личното войнство Христово в изпълнение!
И Ний, Съдът велик, признаваме тез съдби горе в Небето и долу на Земята чрез свидетелствено символично изпълнение на служение. И заявяваме, че завсегда се разтовариха греховете и очистен биде олтарът на служение! И Личното войнство Христово днес биде поканено чрез Христа да заеме мястото на падналото Небесно войнство! И заявяваме съдба, че чрез Съда се разрешиха съдбите на двамата Вождове и на двете Войнства! И ний, Съдът велик, в пълен върховен Лик, заявяваме пред Небе, Земя, че ги признаваме и ги приемаме! И Му разрешаваме да навлезе в изпълнение чрез Войнствения си отряд – Христа в свещено служение! И в потвърждение покланяме се единни пред Законодателния Трон в Правда на Закона велик!
Поклон! Поклон! Поклон! от нас, Съда велик, поклон! А ний, Старци двадесет и четири с превит стан, заявяваме пред Небе, Земя, с поклон: Поклон! Поклон! Достоен си, Владико Ти, Царю Всесилни на всяка правда, че с мъдрост и Правда отсъди съдби и пак невинен си Ти! Поклон! Ний, Четири живи същества, казваме: Амин! Амин! Амин! О, достойно е Агнето да се яви сега като Победител над вси неправди и като Цар и Господар навек! Амин! Седем пъти по седем. Амин!“
Пеят небесни множества. Достойно е Агнето за таз почест от Отца да се освободи от тежестта на греха и за награда да приеме Своята избранница на вечността! О, Амин! Алилуя! Амин! Алилуя!
”Пея Аз, Михаил, велик Княз на Израил пред Бога Отца и Му се покланям завсегда, в чест на достойнството Му завсегда!
Достоен си Ти, Отче Мой, Владико, на Теб и само на Теб отдавам хвала и Ти се покланям завсегда! О, Царю и Господарю над вси, завсегда! И Ти подавам прободената Си ръка, поеми я за съдба! О. достоен си Ти, Владико, за царство и държава! Ето трудът Мой! Ти го оцени! Поклон! Поклон! Поклон! Покланям ти се в съдби Аз, Единороден Твой Син, чрез капчица кръв на Твоето сърце – Истиността ти, чрез Мъдростта Ти неизследима в милост на Правдата Твоя! Аз,Княз и Вожд на Израил, Ти се покланям в тоз тържествен час пред Съда велик в решаващи съдби в приключване процеса на борбата между греха и Правдата. А сега на Теб и само на Теб подобава да ми решиш съдбата и като награда на Правда да Ме удостоиш с милостта Твоя!“
„О, стани! Стани, Агнецо на всяка Правда! Стани, Агнецо Божествен в съдби! Награда Ти е това увенчание с вечността, с Войнството Твое в Правда!
О, Ти грей като Цар и Господар на всички съдби за вечността! Амин! Седем пъти по седем от Мен, Законодател и Съдия, Твоя върховна съдба!”
”Амин! Седем пъти по седем – пеят небесни множества, времена отгласят във векове и се покланят светове в Правда! Достойно е Агнето за таз почест на вечна съдбина да се яви с изкупената рота Своя и попълни числото на руината в Небесата. Амин! Пеем ние, небесни множества! Старци са в поклон сега в решаеща съдба. Очистен е олтарът и светилището завсегда и е готово за служение в правдина. Амин! О, достойно е Агнето Божие за наградата Своя – увенчанието с града, невястата на вечността!
Амин! Седем пъти по седем в Съд велик на Правда и милост Божий Лик! Пеят вси в тържества в дни на велики съдби, решени чрез велик Съд на Правда! Амин! Амин! Амин!“
”Гра! Гра! Гра… Ний, хищници от Земя, лешояди сме и обикаляме Сатанаил с греха, с греха, вързан със синджира на непокорността.
Гра… гра… гра… вси лешояди на Земя, достойно отсъди Небе, Земя! Събираме се сега за вечерята. Достоен е Царят на града във вечността да приеме почестта и да царува в царство завсегда! О, оправдан е от Отца чрез мъдростта, която е наредила света и тя осъди Сатана, а не Отца! Делата на великата Му ръка е справедлива съдба!
А делата на греха сами свидетелстват за това!
Гра… гра… гра… ний лешояди сме на Земя и чакаме вечерята на справедливостта!“
О, слава и хвала! Песен веч екти. Свободен е Царят на бъднината и освободени Му са гърди от греха на покварена Земя, и не е веч на Неговата плеща! Амин! Амин! В Правда на вси, пет Небеса! Амин! В единство всички до един! Амин! Амин! Амин!
12.10.1955 г
Очистване на светилището! Висок съдебен вик! Очистен е олтарът – Христа и Войнството Му на Земя!!! Амин!
ОСЪЖДЕНИЕ НАД САТАНА, НАД ВОЙНСТВОТО МУ И НАД ВАВИЛОН
”О, враже на всяка правда, осъден от върховни съдби, от днес проклет бъди от върховни небесни съдби и в миг на победите славни на върховни славни съдби на Земя падни ти, победен под нейните нозе и носи осъждението си на плещи от нас – всемирни съдби, признали върховното ръководство на Правда в закон на Троицата неразривна! Проклет бъди хиляди пъти по хиляди ти, зло, победено от всемирни съдби и носи си осъждението на плещи в тежките вериги на осъдена Земя с една трета осъдени – небесни неустояли! Заменен ти бе, без чин и без достойнство, облечен в тъмната мантия на смъртта, прилепе нощен на смъртта, и никога вече не се явявай ти, от ден на ден силата ти да отлети! Падай ти! Падай ти! Падай ти до миг на явяване на царствени съдби, когато наново осъден ще бъдеш ти и осъждението ти влезе в изпълнение с осъдена Земя!
Проклет и победен бъди от Нас, Върховни всемирни съдби, Свидетели и съдии на Върховен Законодател и Съдия, единен в Правда на закон, непроменим завсегда пред великия трон!
Свърши се! Свърши се! Свърши се!“
Екна Небе! Мълния от Слава се разстла и удари гонга на осъждението на Земя! Разпущат се четирите ангела с ветрища, задържащи съдби и почва Армагедон духовен на Земя!
“О, ангели на съдбата, в тоя миг държащи четирите краища на Земята, разпуснете в тоя миг ветрища и изпълнете съдбите! Отдавна Ангелът с печата в Небе се яви, завършил съдбите на Ново Небе -3емя! Благословени бъдете, вий, четири ангели на осъждението, пуснете ветрищата и изпълнете осъждението!!!
А вий, седем ангели с потири в ръка, напълнете чашите с осъждението и стройте се в шпалир, и готови бъдете за изпълнението в нощ на велика борба, при извеждането на стежанието на Ново Небе – Земя, с Вожд Гавраил, с Гвардия лична на Михаил, в пълна власт на Върховния Вседържител и Отца, непроменим в Закон на правда завсегда, в Когото не се намери променение, ни следа на изменение!
Ний, Всемирна съдба под пълна власт на върховен Законодател и Съдия те осъждаме завсегда и се отричаме от тебе, че някога си съществувал в Небеса, в чин и достойнство като ангел, първи херувим, отнет ти завсегда! Отричаме се ние хиляди пъти по хиляди, отричаме се ние, целокупни единни съдби, единни със съдбите на Ново Небе – Земя и те признаваме като паднал, без чин и достойнство, без власт и глас, в пълен мрак на мерзостно ти дяло, което сам роди, в него ти във второто осъждение с паднала Земя изгори! Изгори! Изгори! Отрекохме се Вси от теб в небеса като проклет с осъдените вси, чакащи изпълнението си във втората смърт!
А сега побеждаван бъди във всичката ти мръсота, изпълнението ти смъртоносно последно да бъде завсегда!“
”Поклон! Поклон! Поклон пред Всевишния единен Трон, пред Върховната власт на Царя над вси царе и Царя на Ново Небе – Земя, единни с царуващата съдба на Гавраил, Вожда на Ново Небе – Земя, войнствената сила – Личната гвардия на Христа!
Покланяме се пред вас ний, Всемирни съдби ваши, с поданиците вси и като Троица неразривна, призната пред поданиците си вси, отричаме се от осъдения, от падналия завсегда в осъждение, без чин и достойнство и права на поклонение паднал херувим с една трета от Небе, непокорили се на Отца, да признаят и се поклонят на Божия Син завсегда!
Ний, целокупни вси съдби, във всички чинове и удостоения, в небесни селения, покланяме се в тоя миг пред Трона Всевишни като върховен Лик на двойната Мощ – съдба, като действаща Сила от Начинание завсегда, наречена Дух Света, в чинове на действие във векове, позната като чин на благост – Гавраил и днес!
Молим за съдба да ни се потвърди присъдата всемирна, като ни се разреши да ударим мига на върховна съдба, да навлезе веч Всемирната църква в борба! Амин!“
Всред мълния на блясъци в Слава и Мощ чу се Глас:
“Имайте Власт, единни с Царя на Ново Небе – Земя и приключете Спасителния план и осъждението изпълнете, от Мен, Вседържителя на Всемира!
Благословени бъдете завсегда за верността ви в Правда на святост и в Ново Небе – Земя бъдете единни с единната ви съдба! Амин! Свърши се! Свърши се! Свърши се!“
Запяха песен бойна в този миг и Върховната Мощ пое Гавраил като Вожд, с песен на уста, сто четиридесет и четири хиляди, приключена им съдба, с печата златен на чела, облечени в сила двоя. От днес пътя си поела на съдба с пояса Иванов от Земя, с лопата в ръка, да отделя зърното от плевела на Земя. И в пътя на Правда поеха, постлан на Земя! Амин! Амин! Амин!
”Благословени бъдете от Мен седем пъти по седем, в изпълнение на Правда в закон и издържете във върховната победа за Трон! Амин!“
“Малка, скъпа Моя, наречена и обречена на огнена клада, личен Мой на Небеса страж, днес Аз, Вседържител на всяка съдба, Който Трон имам в дълбина ти чрез Духа Света, и ти чуваше Гласа от Духа Святи и вземаше от Небето и събуждаше Правда, благословена бъди! И опрощение от съгрешението си приеми и от днес се приготви във всемирна милост, Всемирни Творец да те употреби с дара на плътско изпълнение на чудеса и знамения! Облечи се в сила двоя на Духа Света, в Мощ изпълни се и напълно сплоти с Гавраил като Вожд, и днес прибули сред поля разцвета на действие върховно на Земята! Амин!
Благословена бъди от Великия Вседържител на Всемира седем пъти по седем, прашинке, в тоя час, възлюблена на Исуса, вярна бъди! Гавраиле, Ти я обгърни и в миг на върховна съдба поведи я в изпълнение на съдба, обута в обувки на съдба! Иди сред полята и се поклони с мир и забули й главата (на Разцвета), и предай торбата като страж на Небесата – свидетелствено изпълнение на Земята, че в този миг чрез стража минава Сила двоя и се постила трапеза на Светлина, повторение на манната на Земя, да се облече кат Всемирна църква Моя, като ”Иванова съдба” –реформация духовна, истинска на Земя и победи над цялата земна кора, и победи фалшивия ”гущер” на Земя, който я обиколи, влачещ се по корем, но воят му страшен, надигащ глас, ще бъде Кореево осъждение в тоя час, напълно погълнат от Земя като непокорен пред Върховния Владетел, чрез волята Божия на Духа Света сред вас!
Амин!
(Бог Вавилон ще умъртви! Вавилон осъдена, умри!)
А спасений, излезни! От днес църквата се раздвои! Осъдена, умри! Свободна, излез!
Излезте, Люде Мои от осъждението и навлезте в изпълнение на спасението!
И чакай Моите съдби у дома, нямай дял с народа от смес! Остави сред огнени съдби сам да се оформи Ангелът на Земя! Досега беше свидетелствена свята съдба, а от днес се оформя действаща изпълнителна съдба! Амин!“
14.06.1958 г., събота
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛАТА И ВРЪЧВАНЕ НАГРАДИТЕ НА ДВАМАТА ВОЖДОВЕ – ХРИСТА И САТАНА, ВОЮВАЛИ В ТРИ ЕРНИ ВРЕМЕНА
ЕРУСАЛИМ – ПОБЕДАТА И ЗАПЕЧАТВАНЕ ЧРЕЗ ЦАРСКИЯ ГЕРБ.
ОБВИНЕНИЕТО И ПРИСЪДАТА НАД САТАНА
”Звук се чу сред Земя нехайна! Стресни се! Стресни се, Земльо покварена, с грях и клетва натоварена, от кърви вси на жертвите невинни, що кръвта им ти попи във време, времена и дни! Ето, червен сняг ще ороси, гръм-мълния те срази и те срива до основи! Земльо покварена, обвързана си веч с оковите тежки на глеч – осъдена веч! Велик съм в съдба да те съдя със Съд в Небеса и да отсъдя твоята за вовек съдба! О, гръм гръмна! Основи ти пропука и ти се залюля в гърчове се сви! И над теб плодът, що роди, срина го сама, помни! Кал, плява събра и с нея кула Вавилонска искаше да издигнеш в Небеса – кърви червени и смола, наново Вавилон да сградиш ти! Но сама под гърчовете ти хвърли плода на дялото си като пометниче недоносено сред Земя! Да! Не доноси си плода, защото Велик съм да те съдя кат Законодател и Съдия и чрез велик Съд на правда те осъдих завсегда! И се сгърчи и срина дялото на Хамовото семе завсегда! Амин!
Съде могъщ на всяка Правда чрез закон, Теб днес зова, пред Върховния Трон да отсъдиш справедлива съдба на двамата Борци, в правда и мерзостни дела, с претенции за увенчание над планета Земя, с Войнства, водили Три времена борба! И днес, в дните на Скончание – съдба те зова: яви се в процес и разреши! Съдя се чрез теб със Земя и нейния законен владетел, поробител в неправда чрез греха – смъртта. Аз, Могъщ, се съдя чрез Теб със Земя и греха – врага Мой…
Обвързал я кат знаме на нечистота и чрез звяра я въоръжи, и наново Ерихон прокълнати съгради, и чрез образа си несвяти на звяр белег и печат удари на втора смърт чрез пръст. И ето съдби: кат блудница на вси мръсоти с багреница се покри от кърви вси и семе Хамово гордост Ханаанова той наново Ерихон построи във Вавилон – езически, дръзна и яви, и с печата на Каина го запечата като величие свое в нарушение. Но чрез Каина – печат на греха – смъртта то проклятие прие за дързостта, че наново стана и под нова форма на победа зверска Ерихон се яви в предели Хамови с белег на осъждение в неразумност.
Моля, пред Небе борбата за Земя е налице – на двама Борци знамената се веят днес свободно на Земята. Чрез Войнство лично на Бореца, чрез прашеца, флора и фауна. Те носят печата на съдбата с цвят, строго определен от Начинание в борбата – ден светъл в омарени съдби – бял воал на сватбари вси! Тъма – нощ с воали на скръбта – смъртния саван на греха – смъртта! Два цвята, строго определени като два печата на двамата Борци: в Правда на дела – ден светли – белота; и нощ – Тъма – смъртта сред Земя, развети от Създание до Скончание в дните! И ето пред Теб съдба в пълна подробност в Небеса! Ето пред Вси питам: Кой ще наследи победата и да се потвърди, и печата й да се узакони? Каин или Хам, или синът му Ханаан, що дръзна и наново семето му Ерихон сгради? Или победа Авелова, що за Правда претърпя, Навин Йордан мина и Ерихон чрез сила Моя срина, и проклятие изрони да се не съгради. Но ето той наново от кал и плява изгради, от семе Хамово – Ханааново, в предели им сред Земя е печатът на Каина – смъртта! Моля да се разреши победата правдива за вси – за двамата Борци с две Войнства, с два печата чрез Авел, Навин, Хам и Каин – Михаил и Сатана.
Моля съдби! Ето на Израил дялото се реши, но на Мойсей дялото стои! В пустинята зла се яви съдба на две войнства с двама Вождове сред Израиля. Корей, Дотан и Авирон като като войнства на Армагедон, Сатана ги завладя и се повдигна в съвършени съдби, по подобие на двамата синове Ааронови, чужд огън пред Лицето Ми се яви свещенство, което отнемаше за съдба правото на Аарона и водачество, избрано на Трона чрез Мойсея! Но Аз, Могъщ на съдба, вам, Съде велик, бях натоварил със съдба. И пламна гняв в пустинята зла, и пред целия стан, пред очите на пътника за Ханаан явих техните съдби! Ето дялото на Мойсея седи. Чрез Корей, Дотан и Авирон Сатана чрез войнството си в дух на бунт непокорен се изяви и справедлива награда на делата си получи. Моля да се потвърди, че се повтори пред Меривските води и посочиха те на Лаодикийските съдби! Канарата на благодатта нарекоха Мерива за препирня на двете Израилеви съдби от дванадесет племена. И как Мойсей съгреши и не въведе в Ханаан народа Ми!
Но Навин, ето съдба на един любим войн свещен – победа над Ерихон пред Мен чрез Исус Навин. Затуй днес, Съде велик в правда, теб зова дялото на Мойсея да разрешиш и могъщите съдби на Навина да потвърдиш.
Ето Ерихон – Вавилон езически чрез дух на неправда наново се яви и Мерива се чрез Лаодикия – Израил втори повтори! Основи на дух Сатанински в заблуди кат победа негова изгради и оспорва съдбите на Трети духовен Израил – пътник за Нови Ханаан! И днес като паднал Трети ангел по плът Ти, Съде велик, неговата съдба осъди! Но сега се оспорва победата на Навин чрез Трети Израил като победа върховна на Михаил! О, Могъщи Съде в праведна съдба, Ерихон – духовен Вавилон, езически, наново се яви с печат на Каин като знаме на смъртта, и чрез греха се съгради в нова съдба! И днес сам победителят над плътта и себе си се яви и претендира чрез звяра и образа му за победи вси над Мойсея дялото непотвърдено на Израил духовен чрез Лаодикия, в Лаодикийски съдби. И се явява кат победител чрез Каина – Хам, син му Ханаан! И в Мерива Трети ангел загива в капана на плътски Ханаан!
И днес чрез претенции на съдба Аз, Могъщ Творец на всемирна съдба, Те моля, отсъди в Правда завсегда на победителя победи вси. И реши съдбата на плътски Ерихон и съдбата на духовен Вавилон чрез блудницата разстлана над вси съдби. И реши нейното поражение сред Земята на Хамовото семе, с Ханаановото цвете я строй. Днес Аз, Върховен в съдба, Законодател и Съдия, давам думата на Върховния Съд в царско удостоение на съдба да реши чрез дела победи две – на двама Борци съдба и техните две Войнства, с които са воювали, чрез два града, два печата, сочещи на две победи на двама Войни – вождове на две Войнства в Две ерни времена, с победи и поражения в съдба.
И ето първо в Рай Едемски и Земя човек и змия – два духа. Първият на неправда и неверие в човека спрямо Твореца. И яви се грехът. При първите два олтара Авел показа Правда, Каин потвърди греха чрез смъртта. И така Царят на гибелта Сатана се изяви чрез печата на греха – смъртта чрез съсъд, употребен в грях – човека на греха Каин. Тъй се яви първата победа на Сатана чрез първия син на първата двойка върху втория син. И се изяви начинът на действие – водеща се борба чрез олтарно служение. И тъй с първия син, с първия олтар Каинов Сатана спечели победа и чрез първия род – като войнство. Но чрез Ноя в потопа се посочи победата над ”вода небесна“ чрез Съда и осъждението на плътта в дух на съпротивление спрямо Законодателя чрез Закона. Подемаше се съдба на земните племена чрез Ноевото семе, поведе се борбата между двамата Войни: чрез дух на неподчинение в грехопадение – Хам, и в дух на Правда и Истина – Сим и Яфет. Хам прие проклятие Отцуво, което сочеше на бъдещи съдби. Сам прие благословение Отцуво в Правда, борбата продължи. И чрез Ноевото семе – Хам и син му Ханаан пак грях се яви и проклятието от Едемския рай над Земята чрез Каин продължи, чрез Хам сред Земята – Сатана да води борба чрез плътта за победи над плътта и продължи съдба. Явиха се племена и два града Содом и Гомор сред Земя и тяхната съдба сочеше на Ерихон и Вавилон, сочеше и на ослепялата Лаодикийска съдба. Но сочеше и наградата погибел.
И ето съдба: Явиха се племената, образува се съдбата Израилева за победа над земята Ханаанска. Но и там победи чрез двамата Ааронови синове в свещена съдба Сатана. По пътя на Ханаан опита се огъня свой в дух на осъждение да внесе сред сянковото служение. И ето победата на смъртта над двамата Ааронови синове – две свещени съдби. И борбата продължи чрез Корея, Дотан и Авирон, а победата му се яви кат награда – огнена гибел – Земя ги пояде! Мерива сочеше съдби сетни чрез Мойсея – Христа – победи дири Сатанаил, но Навин – Дух Святи продължи и чрез Ерихон го победи. Тъй борбата пред Небе продължи сред Ханаан за съдби и Навин награда яви! Но на Голгота чрез войнство Израилево печата си на смъртта кат знаме искаше Сатана да увековечи и Ерусалим да присвои. Чрез езически Вавилон царството си земно яви. И на връх Голгота в последна борба чрез войнство Израилево победи плътта, и живота на плътта чрез кръвта пролята кат жертва пред Закон, пред Върховния велик Трон в победа се яви в дух на възкресение във вековни съдби. Чрез дела на правда пред Закон Синът Божий кат Борец сред прашец се яви. И победена биде смъртта! Възкръсна в дух и тяло Победителят и знамето на смъртта сви се в победа сред праха! А сега ето съдба и продължи сред Израиля – чрез Якова и Исава, Мойсея и Навина, чрез Ерихон и Ерусалима.
А сега моля, думата ваша, решете победата славна на Бореца в хвала чрез два печата на ден светли – Дух Святи, нощ – Тъма, смъртта! И победата на възкресението.
Аз, могъщ в съдба, вдигам ръка и нека техните победи като лични дела чрез Войнствата им в борба сред Земя се явят пред Съд велик! А Ти кат Върховен Съдебен Лик чрез подвиг велик реши техните съдби – кому верига златна ще препашеш ти за хиляда години и кому със смъртната змия – кордон на греха, смъртта чрез проклятие от семена осъдени ще препашеш Земя – блудница опиянена – бездна огнена, ранена, ще вържеш сред нея за хиляда години като вдигнеш в съдби три кордона златни Мои – победители над злина за Хилядагодишното царство в небесни съдби, докато се наново Царство вечно завсегда въдвори! Моля пред вси, Съде велик, давам Ти думата за вси пред Теб! И чакам да разрешиш съдба над две победи, на двамина Борци над Земя чрез две Войнства, чрез два чина свещени, чрез две знамена неизменни в съдби!”
Миг върховен! Трепти Небе, люлей Земя! Враг осъден гърчи се в сетна агония, чрез силата си явена в звяра сред Земя. И образът му се яви, и чака победата своя да се утвърди за градежа му в царстваща съдба над Земя. В Хамово семе Ханаан се строи, в нов образ Ерихон се яви – в Царство Вавилонско – езически съдби!
”А сега моля, думата Ваша!“ Миг върховен! Стене Земя кат тигрица ранена, пантера окървавена сред Земя чрез Пет неразумни в победи на греха – смъртта, чрез Пелин звезда, вгорчила една трета вода. Веят се знамена, печат се слага на съдба в победа на греха – смъртта. Но воят свирепи сгърчи Земя, надигна се океанска мътна вода от армагедонци вси, опиянени от мръсоти, пили от потира блуднишки, от който Земя се опи! И знамена на смъртта се развяха над вси! ”Бум! Бум! Бум!“ Три гърма се чуха в горка съдба над Сатанинските дела чрез грях – смъртта! И веригата тежка изгърмя на осъдени дела, тела вият се в змийски конвулсии чрез отровата на греха – смъртта. И в миг ето съдба! Блясък могъщи, мълния озари! Глас върховен се чу в съдби!
”Ний, Съд върховен, се покланяме завсегда! Поклон! Поклон седем пъти по седем в хвала пред Могъщия велик трон и пред Целия все о Всемир, свидетели съдебни пред Небе! Ний, Съд велик могъщ в Правда завсегда, натоварени с разрешение на съдба в Небе за Земя и Процеса съдебен над Земя, заявяваме пред Небе – Земя, че наистина от Сътворение явиха се двама Борци с два духа над Земя с претенции за управление и поде се борба! Явла се две Войнства в съдба и начна борба. Борба в седем времена старозаветни и седем новозаветни – четиринадесет периода чрез два рода, но наименование се прие в Начинание на тез два духа над Земя, устроена с два състава: Земя и вода, суша и роса. И се наименува Дух Божий над вода в ден светли! И Тъма – над бездната Земя – нощ, дух на злина! Ний бяхме преди вси творби Творцуви. И пееха съдбите, когато се Земя преустрои, и начна съдба чрез първия човек над Земя, поставен в Едемския рай, кат дом Божий за първата двойка, в Правда сътворена над Земя. Борецът на греха баше изявен чрез тъма – нощ над бездната Земя! И ето съдба: Изяви се грехът чрез първия съсъд от фауна – змията и първата победа се реализира като дяло на грях и се потвърди като печат чрез Каина – грях – смърт – победа първа!
И Ний, Съд велик във върховна съдба, отсъдихме дялото на греха – смъртта като дяло враже в неправда против ред и мир сред Всемира, пред Върховния Трон велик в нарушение на Могъщия Законен Лик, чрез Макетния план на сътворение като земен бит – чрез Адам и Ева. И ето съдба: Победата бе спечелена от падналия в съгрешение ангел от Небеса Сатанаил! Той първи получи печат на осъждение – смърт чрез проклятието над греха и днес на плеща му лежи кръвта на цял един свят и на планета Земя! И продължи макетно наказание. Върховният Съд отбеляза съдба чрез Сътворение и наложи макетно явление чрез потопа. А чрез тях се изяви свидетелствената съдба, що чака в съдния ден Земя и тройния пояс на три съдби земни от флора, фауна и човек. Потопът се яви като план на бъдещи земни съдби. Тъй Ной се пощади и пак като макетна съдба се посочи борбата земна между трите земни съдби. И пак нов, втори олтар се яви, като заветна дъга и наново опаса Земя с новоизведена от греха съдба! Ной сочеше на дялото, изведено от греха – нямащо дял с греха, потопът – изпълнение на присъдата. Но борбата продължи и сред дялото на Спасителния план, изразена чрез Ноевия ковчег.
И ето съдба: сред Ноевия род яви се борба. Хам порица своя баща, а Сим и Яфет приеха благословение чрез праведни дела; два образа на Правда и неправда се подчертаха чрез проклятие над Хам, а благословение над Сима! Това бе макетна свидетелствена съдба, че и специално избраните от света, изведени от греха и наказание съдби Божии, и на тях посяга врагът Божий! Но съдбата продължи чрез борба. Явиха се племената, населиха Земята. И ето пак Сатана яви се чрез мъдрост да строи кула до Небеса против волята Божия! Яви се Мойсей сред пустинята зла – Земя и там Корей и Дотан сред народа – пътник за Ханаан. Но чрез тях се яви съдба и краят на борбата беше смъртта! Яви се борба за Ханаан. Но чрез тях се яви съдба и краят на борбата беше смъртта! Яви се борба при Мерива. Но чрез Навина победа небесна се подчерта, чрез ковчега Божий над Ерихона.
И днес чрез дела в живота на войнствени съдби Ний, Съд велик във Върховен Лик, пред все о Всемир на Небе, пред вси системи и слънца, планети и звезди, пред всемирни съдби и Земя заявяваме съдби, че победата на Правда кат златен кордон на изкупление препасва Война в правда чрез светлия ден в творение в живот с вяра в Сина Божий – Господа Исуса Христа – Княза на Мира пред Всемира и все о Всемира! И като съдба днес чрез Съд могъщи в съдби, пред Старци двадесет и четири се реши, и ето кордонът е в Четири живи същества, пълни с очи на съдби земни пред Престола, праведни хвали. Ден и нощ за Земя не престават като стражи за Правдата на целокупностна Земя! И Ний заявяваме съдба като Съд Върховен чрез Високия съдебен вик в праведен Лик на Небесна власт! И в тоз миг пред вси ето кордонът троен на три златни съдби като светилници пред Трона, подаваме им ръка – награда всемогъща на града като новостроение на духовно изпълнение за Новия Ерусалим. И покланяме се в съдби, че днес Неговият кордон златен като стена в Царство ново на мира е Победителят, награден със своята победа над осъждение! И днес кат съдба Ний ги признаваме вси три съдби в Три ерни времена сред Земя, че признаваме и приемаме победата, която й отсъдихме пред Небе в Правда на Победителя Христа на върха Голгота. И плати цена с живота Си, а го получи в три дни след Голгота – възкресението в Духа Света на плътта и Духа – победа над греха и смъртта. (Но като свидетелство ясно беше, че три дни – Три ерни времена ще стене плътта в Земя в седем периода! Но в скончание на Седмия период ще се яви възкресение и на целокупност по подобие на Христа.)
И днес като Победител за вси, с победа над Ханаан, означава че е победител и Земя е Негова! А Ерихон сред нея, сринат в проклятие, никога да се не изгражда! Затуй Ерусалим се яви сред Ханаан, сочещ на Новата Земя с Новия Ерусалим сред нея, сграден от чисто офирско злато, сочещо на изграждащия се Нов Ерусалим от всички народи и племена, пречистени като офирско злато сред Земя, като едно всемирно дяло сред една държава, изявена сред Земята от племената благословени на Сима и Яфета! Но Симовото се употреби като съдба свещена, свидетелство и за днес! И днес, Ний, Съд велик, заявяваме пред вси, че осъдихме съдба и чрез Четири живи същества, сочещи на дялото всемирно сред Земя като стражи на съдбите благословени пред Трона, днес Ние, Съд велик, осъдихме съдби и чрез Четири живи същества, благословени пред Трона Върховен завсегда, със съдбите изобразени кат Лица на техните лица (съдбите земни), изкупени чрез кръвна цена от офирско злато, минали през горнилото на изпитнята! И днес се предаде в Могъщата десница на Победителя чрез цена – Господа Исуса Христа като техен Цар на Нова Земя под Ново Небе!
Ний, Съд велик в правда, заявяваме съдба пред все о Всемира и Всемира, че признаваме Отца като Могъщ Законодател и Съдия, Могъщ Цар над вси царе; да положи печата Си на трите пояса изкупени съдби чрез техните стражи пред Трона Върховен – Четири живи същества – свидетели в четири времена: преди потопа кат свидетелство макетно на Начинание и Скончание над Земя, и земните съдби от целокупността – Първо време (Първо ерно), Второ и Трето ерно време – изпълнение на Откровение Йоаново! И да сложи печата Си на строителния материал, изявен чрез свидетелите на строежа духовен за Новия Ханаан (Земя) (Неемия, Захария и Агей и Ездра) като пътници за Нови Ерусалим – самия градивен материал на Новия духовен Ерусалим, горе в Небе сграден чрез велики съдби на Правдата на Царството на вечния ден в духа Света Божи. Покланяме се пред Вси, пред Трона Върховен и молим съдби: Творецът Всемогъщи да потвърди наградата на отсъдена съдба в Правда. Поклон и хвала пред Трона Върховен, пред Законодателя и Съдия! Амин!“
Миг върховен! Свирят тръби! На нозе Войнство пред Трона стои! И вси певци чакат съдби. Миг върховен! Сияние могъщо озари, съдбоносна дъга излъчи своите седмоцветни лъчи и в миг чу се Глас на Върховна съдебна власт чрез Отца, Законодател и Съдия. Амин! Седем пъти по седем амин!
”Съде велик, във Върховен коронен Лик, днес като разрешители на съдби оправдани над три пояса от флора, фауна и човек по видовете й, а човек по цветовете на правда в благословение и грях в осъждение, Аз, Могъщ Законодател и Съдия с Трон на управление чрез Закон с царство над вси, все о всемирни царства чрез княжеви съдби на Мирний, Аз Могъщ Законодател и Съдия в тоз върховен миг полагам пред вси царския печат над изкупление чрез кръвна цена на бъдещия свят от земния свят! И като три пояса златни от офирско злато на племената, претопени от Ноево семе, на Сим и Яфет съдба, Аз ги признавам и ги озарявам с мъдрост Даниилова, изявявам в царство Соломоново с герба царски на могъщ достъп кат кордони златни от офирско злато, натоварени чрез Четири живи същества – стражи в хвала ден и нощ за земни съдби. И ги запечатвам за Хилядагодишно царство в предели на съдби, в което Ерусалима нови се гради! И ги обвързвам като златни вериги около врата на Победителя – победата негова, подпечатана с царския печат като пътник за Нов Ерусалим, Ерусалим, Ерусалим! Амин! Седем пъти по седем амин! Пътници за Нов Ерусалим – сграждащата се съдба на управление тронно с Цар – Победителя Христа! Седем пъти по седем с великото благословение на признание – офирското злато, от което ще се изкове Новият Ерусалим за во век веков. Амин!
Благословена бъди седем пъти по седем, увенчана победо и запечатана завсегда с върховния печат на съдебните разрешители като герб на Царство ново в нетленни съдби. Амин! Седем пъти по седем благословени бъдете с герба царски като пътници за Нови Ерусалим в Ново царство, изкупено с кръвна цена и увенчано в победа върховна завсегда! Амин! Печат на върховно разрешение! Амин! Благословени навек бъдете, Четири живи съдби в съдби изкупени от три пояса Мои земни творби. Благословени бъдете седем пъти по седем за верността на бдението Ви непрестанно от Създание до Скончание сред Земя. И днес като победители пред Трона Върховен Аз, Могъщ Законодател и Съдия, Ви благослових завсегда и запечатах с герба царски завсегда! Амин! Амин! Благословени седем пъти по седем бъдете, Съде Върховен, в коронно удостоение на царския герб в изпълнение.
Днес Аз, Могъщ Творец над Своите творби и Цар над вси царства, като Законодател и Съдия сред родове Ви награждавам с велика награда на съдбите като разрешители на дела в Правда на Победителя и Ви благославям с награда върховна на коронно удостоение да наградите Победителя и осъдите нарушителя! И днес в изпълнение на правилно служение чрез Вас, Съд велик в правда, Аз като Върховен Законодател и Съдия признавам и приех, и изпълних иска Ви и запечатах с герба царски на Нови Ерусалим оправданите чрез дела на Правда Христова пред Закон, чрез изпълнение на Закон, в седмия ден изявен в служение, като свидетелство на Отцувото благословение! И днес сред приключване разрешение на всемирни съдби от Съда ви велик Аз положих завсегда печата на царския герб в съдби на Новия Ерусалим! И те като злато офирско ще продължат завсегда. Амин! Благословен бъди седем пъти по седем и продължи, и наградата на Победителя изяви! Амин!“
”Поклон! Седем пъти по седем в хвала! Ний, Съд велик в могъща съдба, чрез награди на съдбите днес като изпълнители благодарим за вси награди. И в признателна хвала Ний Ти се покланяме пред Върховния Трон завсегда в коронно изпълнение на потвърждение, потвърждаващо победата на Нови Ерусалим, и позволяваме златния кордон да се яви и на възлюблената изкупена съдба на врата кат огърлие златно завсегда. Амин!“
”Благословен бъди, Съде велик и продължи в разрешение на делата!”
И чу се глас на тръбата бойна чрез хвала. Войнството небесно славеше съдба на Трона велики завсегда. И Четири живи съдби се поклониха чрез Двадесет и четири старци в съдби и рекоха: ”Амин!”
11.11.1961 г., 9 ч., сутрешен страж на всемирното църковно служение чрез свидетелства реални в изпълнение.
(Благословение на Нов Ерусалим – победата и запечатване чрез царския герб.)
И в тоз миг на съдбата чуха се три гърма, три ”горко”, ”горко”, ”горко” се изрече! И Съд велик промълви:
”Днес Ний, Съд могъщ в коронно удостоение на царско изпълнение чрез присъди, заявяваме всемирни съдби, че днес наградиха се в пълнота отредените съдби чрез свещената война като победа на Победителя! И увенчан в Царство ново за Нова Земя предаде Му се тройният кордон на запечатани съдби от три пояса земни, с царския герб на Ново царство – Ерусалим Отцув – вси запечатани с благословения Отцуви! И днес Ний, Съд върховен в коронно удостоение на съдба, чрез Четири живи същества предадохме наградите на Победителя за Новия Ерусалим, подпечатани с върховния герб на Върховния Законодателен Трон велик! И в тоз миг разрешихме да се яви и сред Земя – земния свят чрез стража в свято служение на Отца. И приключваме земните съдби в разрешение на победи вси! И подемаме съдба да поднесем наградата Му лична на деня чрез Наказателния закон в присъда над падналия враг.
###
Присъдата над ада и Сатана:
”И в тоз миг на съдба кат Съд Могъщ заявяваме определената присъда наказателна на победения чрез Пет неразумни – дяло на врага, изявено чрез печата му потвърден – Пелин звездата, паднала над Земя и вгорчила една трета от вода сред Земя (символизиращи народи и племена). И наистина заявяваме, че той първи поведе чрез греха и във фауна се изяви. Подмами човека и прие проклятието от Земя, и чрез първата двойка плодът на греха – първият син Каин се потвърди кат печат на смъртта чрез греха. И развя си знамето на смъртна коса сред Земя. И то продължи в победа над плътта сред Земята като победа плътска, потвърдена чрез явлението на смъртта. Тъй Тъма се изяви в дух нечист и се обяви кат победата над плътта, и прие проклятието от Земя, което наново се потвърди чрез Ной в проклятие на Хама и син му Ханаана! Но чрез борба сред Израиля се потвърди наградата му бойна чрез войнствения му личен отряд, с който се охрани – една трета подмамено войнство! И чрез Корея, Дотан и Авирон се изпълняваха като войнство, завладяно от нечист дух, подобно на небесното, което се яви против волята на Законодателя. И води борба с Мойсея и Войнството свещено чрез Арона!
Но Небе съдбоносно чрез Съд изяви наградата им в огнената бездна, като сочеше Скончание. Но пак завладя плътския Израил в сянково служение и клетвата произнесена призна, и я възлюби, и я прие като заплата на своето потомство в грехове! ”Ето, нам и на нашите деца да е!“ И пак победата си изяви и чрез Каиновата съдба им наложи като убийци на Сина Божий! Тъй Сатана пак победи чрез плътското войнство, непокорно на небесните съдби като съсъди на дух нечист, явени с дела! И спечели плътската победа чрез греха! И на Голгота в последната борба като върховна победа, спечелена в борба и на падналото небесно войнство се отреди съдба чрез земното Израилево войнство в сянков свещен чин. Тъй простря знамето на смъртта кат върховна негова победа – печат над плътта.
Но победата истинна беше спечелена чрез Върховния Борец изявен – Христа, Борец на всяка правда в плътта, като Победител над греха в Него грях не се намери! И в миг на съдба чу небесна тръба, и възкръсна с плът и Дух завсегда! И победи навек жилото на смъртта! А чрез тоз подвиг велик Небе се изяви в Нов завет – Новоерно време и в Дух Святи продължи като на кръст грях и церемония – Закон сянков навек прикова в победа славна на възкресение – Дух в святост и Истина! Трите дни в Земя сочеха на Трите ерни времена, в които ще се шири победеният в своята победа на първий ден. В четвърто време явяваше се още в зора съдбата на могъщия Съд! И сред Земя блесна Витлеемската звезда наново в Дух на Истина като печат на изкупление! И продължи сред земното население като емблема Отцува завсегда на ”светлата звезда”. Сам Дух Божий над вода – сам се изяви на Победителя над глава в телесен вид, а след възкресение в съдби – петдесет дни, то Той в победа продължи над народи и племена сред Земя. А днес им се напълно подчертаха съдби кат Победител – Дух Святи чрез светлия ден в Правда на дела на Бореца (Слънце ясно) от Небето и Неговата награда чрез творението в три пояса земни творби.
А осъденото войнство, носещо тройно проклятие на плещи като паднало духовно войнство сред Земя и в Лаодикийска съдба, то пак се яви, чрез дела в Закон съдеше Дух Святи като паднал воин или небесен паднал ангел – духовна власт в съдийство над Дух Святи! Но Ний, Съд Върховен в съдба, от Начинание водим съдби на падения и победи плътски и духовни. И днес за съдба в дните на приключващи съдби отсъдихме в Правда над победи на двамата Борци, двете Войнства и тяхната победа чрез греха и Правдата. И днес кат награда Борецът на Правда лично я разпростря като Знаме чрез светлия ден, изявено в съдба на Войнството Си лично свещено и Неговата награда – войниците духовни кат покров в планетни съдби. А Отца чрез благословение ги запечата в праведни съдби. И чрез изкупление на кръвните цени те приемат навек освобождение и удостоение за Нова Земя чрез Пет разумни!
Чрез дела на Правда и грях Ний разрешихме борбата. И днес като Съд Върховен в коронно удостоение на Трона велик, чрез Закона в съдба заявяваме: Нека проклятието падне на Земя – на Пет неразумни в употребление – паднала звезда с име ”Пелин”, вгорчила една трета от вода – народи и племена! Осъждение на проклятие нек падне като печат над таз трета вгорчена! Чрез поклони на признание нека се препаше с емблема на паднала звезда окървавена сам Сатана, подел осъждение заплатата си за греха, осъждението си поставил, печата си на смъртта и за второ възкресение над своята победа! И днес да се обвърже с нея кат знаме – семето змийско на врата и го върже грехът кат кордон на смъртта втора сред Земя. за в ден на втория Съд над Земя, когато ще изгори кат блудница, потънала в мръсоти с потир в ръка, облечена в багреница на кървави реки (кардинали), носена на зверски плещи чрез образа си във вяра на неразумност в Пет неразумни, които смъкват греха му на проклятие – кордона на осъждението му. И от днес му се отхвърля печатът чрез победата на смъртта, чрез фауна – кукумявка, жива хваната и пусната като нечист негов кордон!
И днес вси нечисти от флора, изявени чрез змийска (смъртна) отрова, като плода на бъза и личния му войнствен отряд като нечист, несвят – прилеп сляп (в свещено вавилонско служение), свърталище на всяка нечиста птица във форма и догма на служение на мъртвите осъдени дела над смъртния саван и празника им за мъртвешки съдби всичката мерзост днес в троен вид приема осъждението му на победен от Дух Святи, а победител чрез дела в плът, несвят чрез сринатото Вавилонско царство, Вавилон, сочещ на неговия незаконен трон Ерихонско ново строение сред Хамовото семе в население. Сринат от самия него, чрез собствените му дела и посочи на Земя как се срива в земя пак чрез земя, както Агадир – Ерихонския бригадир, посочил как той сам чрез земя срина онова, което сгради в земя. И чрез образа на звяра пада му кантарът. А чрез пет Неразумни му се победи печатът и му се взе от ръката, както на Аман съдбата!
И днес осъдени съдби чрез проклятие нек му вържат печата кордон – удостоение завсегда да не съгради наново Ерихона, никога! И днес в съдби Ний, Съд велик на върховна съдба, заповядваме: Станете негови проклятия – дела и го вържете сред семето му изявено на Каин, Хам, корейци, еврейци, победено и в бездната една трета – огън горящ го хвърлете за хиляда години в царството му на гибелта – огнена бездна смъртта! Но да не изгори, а след хиляда години пред Съд втори да се яви наедно с войнството си и победата си от една трета проклятие, служили му сред Земя от флора, фауна и човек (като съсъди на нечистота, носили печата на дела му – осъждение!), нечестие и като покров да ги покрие с вси проклятия като смъртен саван – греха, в деня на второ възкресение да се явят като подсъдими в осъждение – паднал ангел чрез войнството си от стар Израил и Лаодикийско ръководство – Пет неразумни като печат на смъртта сред Земя.
И тоя миг за съдба Ний, Съд велик, пред Небе – Земя, като изпълнители наново връчихме присъдата като награда. И наградата на две царства, над двама царе – Саул – Давид, Соломон – Адон, сочещи на две царства в царството на вечния ден и царството на вечната нощ, потвърдени чрез шестмесечния ден и шестмесечната нощ сред Земя като Рай Божи и ад Сатанински – дяволски! И като Съд велик на милост Ний изявяваме, че предадохме н двамата Борци с две Войнства техните награди чрез дела пред Законодателния Трон велик със Закон на правда! А Ний като Съд велик единен със свидетелствения върховен лик им ги връчихме като ги вързахме за Хилядагодишно царство на мира и Хилядагодишно царство на ада. И пак се явява Дух Божий над вода, а Тъма – над бездната след седем язви люти на борба като осъждение в изпълнение,сочещи на присъдата в Седмия период върху седемте периода осъдени плътски и духовни борби! А в Третото време се решиха съдбите на две съдби.
И сега, който притури на това Слово, да му се притурят проклятията на язвите седем! И който отнеме, да му се отнеме спасението на вечния живот. Конец! Край!
И от днес, който е праведен, в правда да продължи на Вожда си! А който греши, в грях и осъждение да продължи! Амин! Конец!
11.11.61 г.
СЪДЪТ НЕБЕСЕН ИЗЛАГА ЗЛИТЕ ДЕЛА НА САТАНА ВЪВ ВСИЧКИТЕ ИМ ФОРМИ И ГИ ОСЪЖДА. ГОВОРИ САТАНА СЛЕД ПРИСЪДАТА И ЗОВЕ СВОЕТО ОСЪДЕНО ВОЙНСТВО. СЪДЪТ ГО ВРЪЗВА ЗА ХИЛЯДА ГОДИНИ С ВЕРИГАТА НА ОСЪЖДЕНИЕ
Миг върховен! Върховна е съдба! В Небе, Земя, решиха се съдби!
И на победения нагон за земен трон изявява му Съдът велик победения нагон!
Осъден е завсегда след векове водещ борба на злина и нечестие сред Земя във времената, чрез греха като жило на смъртта, окосяващ три пояса земни творби сред планета Земя, пленница поробена от врага на всяка правда, против волята върховна на Законодателния Трон велик в Правда на закон!
Но днес, в дните, след разрешение на дела на Съда велик, единен със свидетелствен лик, имат думата над осъдения борец с една трета войнствена съдба чрез звяра, подпечатани в осъждение като победени завсегда! А царство му осъдено, облечено в сила на звяра, Сатана! Съдбите му, според сенките в Даниил 5 гл., изявяваха неговата съдба в царството му земно чрез силата му Сатанинска, дадена на звяра в запечатващи съдби!
Но краят му се яви чрез Съда небесен велик! И днес, в решаващи се чрез съда велик съдби, свидетелите и наблюдателите на личните му дела изявяват неговата изработена от него лична съдба! И сега решението се предава чрез стража църковен на Земя.
”Стражо на съдбата, яви се в съдби чрез слово на Дух Святи, предай и предупреди Земя за всичките скончаещи съдби чрез Съда велик в разрешителен Лик и предай хвалбата на победения Сатана, обвързан като победен с веригата на осъждение! Но той го смята за увенчание и кани своите подчинения, с които си е служил сред Земя, пленени от три пояси земни Творцуви творби от флора, фауна и човек!’
”БИМ!… БАМ!… БУМ!.
”Съберете се вси Мои поднебесни войнства, водили безпощадна борба в завладение на Земя и земната творба. във времена и векове отлетели! Елате всички чрез звяра, що знамена сте вяли на злина! Смъртта, костелив косач, жънал си земния плевел в здрач – знаме ми вярно в ръка на войнство една трета, чрез флора, фауна и човек!
”Бим, бам, бум! Бим, бам, бум!“ Марш погребален на смъртта в победа над плътта. Явете се в нощ тъмна на пира ми злокобен, тайфуни, чрез маймуни! Смерчове грабливи, свини квичливи, жаби в гьол кресливи, клеветници лъжливи, ветрове опустошителни в злини незаменими в нечестия над Земя – моя лична вода, моя вода!
Вулкани, изригвайте огнен зной от дълбина ми – адов слой, нагона смъртен мой! Земя, Земя, моя ще е завсегда и над нея знамето на смъртта ще вея с емблема му ”череп и кости“ – моя и ваша лична съдба, награда на дела ви вонящи! Да! Вий, войни мои, подбудители на войни, царе на грехове, на унищожение родове, родове във времена и векове!
Но наградата ви е наяве! Ной плува над вашите трупове – ето, потопът ви е в дарове; фараон с колесници и коне сред Червеното море, а Израил път свещен пое.
Кореева дружина реве – моя е съдбина, но погълна я земната дълбина с вси нейни родове! Саул се наголеми.
Ендор – наградата му е в пира Валтасаров, умният ще разбере чрез мъдрост велика сред родова Но вий, войни слепи в нощта, прилепи, вампири вонящи в духа на мерзости мои, опихте се вие и не разумяхте всуе. Вейте, ветрове опустошителни, тайфуни, смерчове грабливи, стройте се, една трета евреи – ненаситни мои съдби за трон и власт сред земи! Ето, в коронния ми пир ще се увенчая кат Сатир чрез вас с мерзостния потир на Голгота! Лешояди, елате вси, вампири, с потири бели! Бим, бам, бум! Но в мига на съдба, о, Победителят отлетя, а вий с мен проклети сте в дън дълбина – един връх други… леш, леш, леш! Мъртвешки леш! Дотук, да! Дотук, Авдия и Исая, Даниила и Езекиила, вси за мен говориха в дух на пир, и дялът ми е на вампир!
Но днес Съдът велик явява се в свидетелствен лик на Върховния Съдебен Лик! И тогаз ще се разиграй Земя, ще чуе за нас потвърждение пред целия Всемир. Но все пак пий, звяре, от потира на мърсоти, моя е сила, тя крепи пира Валтасаров. Помни разглобени му чресла – твоя е съдба, а победата над греха, смъртта, тя бе на върха!”
Но в миг сред нощ тъмна плеснаха крила. Над вълните освирепели се носеха в борба буревестници опиянени, акули разярени, зверове хищни, хиени, водни чудовища окървавени. Свиреше свирепо ураганът сляп, а нейде далеч се носеше лава от вулкан, в борба, борба, водната стихия поглъщаше плътта!
И в този миг чу се Глас на Върховната съдебна власт:
”О. Смърт, костелив косач, кръвожаден вампир, прилепе сляп, опивал си се с кръв, доста ти е стръв! Ял си леш, плът, Сатано, и ще я ядеш, времена и векове се угощаваш с родове от три пояса по редове и изригваща ти дълбина – огън и жупел на война и метеж, о, доста ти е до днес!
Днес чрез Съда велик, единен свидетелствен Изпълнителен Лик, теб, осъдена, зловеща съдбо, чрез три пояса земни творби, изявени на Твореца ти, Ний Съдът велик, единни съдби на свидетели, наблюдатели, те призоваваме в съдба, теб, враже зловещи на всяка правда и човешка душа! С теб, нечисти войне, водил борба, война, във времена и векове, пленил си три пояса творби Творцуви. А Земя и вода – ада жестоки, ще явят жертвите твои, що поглъщал си във времена и векове. И днес, в дните, ще ги явиш след жестоката борба за власт над Земя, света чрез оръжието си – греха, жило на смъртта!
Днес в борби, във вековете, скрити са труповете на три пояса земни творби – твоя съдба. И днес, в дни, ти сила си на звяра даде, и искаш земна власт, наново да се увенчаеш със смъртта сред поробена Земя!
Но изправени в съдби, седем язви изливащи се над осъдени съдби на дела ви нечисти, лични нечестни, зловещи вони чрез кръвта невинна пропята, хищни арени, инквизиции, метежи вси, носещи опиянена блудница на плещи. Изменница жестока на правда законна в нагона на блудство за увенчаващ се земен трон. Разперил си крила, дух на мрак и нищета, опасал си Земя в мъгла като саван над трупове мъртвешки, птици грабливи, смърт костелива, сграбчила жертвата своя в ноктите на смъртта, кобра – греха, вси жертви твои.
На Теб и само на теб заповядваме в дните Ний свидетели, наблюдатели от непаднали в грях планетни светове! Свидетели неизменни на векове, записвали делата на злини в Книгата на дела ти лична ти осъдена съдба над Земя! Ето, гръм и мълния, проваля се сред Земя една трета, враже лукав! Потоп – твоя лична съдба, Червеното море, войнство фараоново, войнство Кореево – една трета свещеници еврейски и нека те вържат като сноп плевели с веригата на осъждение в осъдена съдба сред бойната арена Земя, потънала в кръвта, огнена бездна – ада, в царството ти на звяр – сила твоя лична, да се увенчаеш със смъртта над Земя!
О. войни на смъртта, негови съдби, бури, тайфуни, смерчове грабливи, вулкани, езици огнени на лавини, противници на вси добрини, днес клетвата на съдбата, надничала чрез савана на смъртта сред Земята, о да се приеме чрез медиума – змията, вмъкнала жилото на греха чрез лъжата, простряла чрез Каин мъртвешкия саван – смъртта. носи печата на осъдена съдба!
Днес те са твои лични дела, синджири на греха, вси твои жертви! Награда лична твоя! Приеми! Приеми! Теб Ние в тоз миг, огнена бездно, заповядваме в осъдена съдба: излей язви вси над трона му звяров, всички злини от потира на блудницата – любимка негова, яхнала звяра сред пустинята Земя!
Днес Ние, съдът велик, в Правда на закон, единни със свидетели, наблюдатели, в могъщ миг пред Трона Върховен велик с всемирен законна правда те връзваме в съдба пред всичките очи с кордона от твои съдби!
О, завейте бури, зловещи тайфуни, смерчове грабливи и вси крясъци пискливи, надайте знак, че днес призван е пак да отговаря за всички паднали съдби под меча му зловещ на смъртен метеж – лоена свещ, огнена яма на бездна земна, капо в дните на Ноя. Ти, Земльо, покварена, погълнала Кореева дружина, наново се разтвори и царство осъдено с трон на звяра в нечестни съдби, една трета запечатани язви над тебе, Земльо,погълни в дни пред всички очи на непаднали съдби! Теб днес осъждаме от лични ти дела, в поражение приеми осъждение твое! Днес язви зли нек над теб бъдат всички и чрез една трета подпечатани клеветници, погълнати изменници. Огнените твои злини нек ги мъчат сред Земя!
А, ти, Смърт коварна, бягай, не докосвай ги!!! Ето, яви се победа славна на дела, отвори седем печата на Книгата на делата в Правда чрез Закон и с кръвния Си изкуп изкупва Трон завсегда! Днес, Ний Съдът велик, пред върховния закон Го признаваме за Победител над всички неправди пред Закона.
Елате вие, борци на Бога Вишнаго, елате вие, желатели на милост и любов в Правда на Земя! Победа славна, славна съдба, увенчание могъщо в победа над Земя и три пояса Творцуви творения! Елате, времена, скрити във векове, свидетели неизменни в редовете на родовете и свидетелствувайте, в Правда бъдете над осъдена съдба и Земя!
И в тоя миг на съдба, о, царю Тирски, Сатано, понеже си рекъл да поставиш престола си над Земя днес заповед се даде на седем ангели да излеят чашите с язвите над престола ти на лични ти дела! И мъдростта ти се вмени за глупост. Глупост! Глупост! Седем пъти по седем в глупост! И от днес за съдба да минеш в проклятие! Да осиромашееш до унижението твое на втората смърт! Да обеднееш и вързан с веригата на осъждение – проклятия вси и да кажат: ”Нима и ти падна като нас? О, къде ти е силата?” Днес,Ние, Съда велик заявяваме, че чрез дела ти на глупост царството твое прие личната твоя мъст на дълбината ти! Но от днес се унищожи завсегда, вързан за хиляда години на Земя! Но първо язвите ще минат над трона ти. Ще се унищожи гордостта и хулата ти против Всевишния. И всичкото зло, що си сторил, ще се върне на главата ти!”
”А ний, нюанси на дъгата в Правда – свещена дъга, приемаме вашата хвала седем пъти по седем в хвала! Благословени бъдете! Ей, креме ухаещ в ухаеща съдба, яви се ти пред Небеса в ухаеща румена хвала на Правдата Моя! Благословен бъди и се разцъфти! Корен от корена на благословение си! Ухай пред Небеса!
АМИН!“
16.03.1963 г
СЛОВОТО НА ВТОРОТО ОСЪЖДЕНИЕ НАД МЪРТВИТЕ ИДОЛИ БОГОВЕ ЧОВЕШКИ. (ПО ПЪТЯ ЗА ДРАГАЛЕВЦИ)
И чу се Глас на Съдебно разрешителната власт:
”Стражо Божий, в служение пред Небе яви се, приеми волята Моя в разрешение на Съда небесен велик в правда на Закон като съдба след Разрешение и приключване на Съда: ”О, Съде велик, ето пред Твоя Лик се яви стражът Мой, бъди готов и изречи разрешителните съдби над всички земни мерзости като върхове на народите във времената и вековете.’
И чу се Глас на Съдебно разрешителна власт:
”Стражо на живия Бог, днес чрез Глас на Съдебно разрешителна власт, Ний, Съдът в правда на Закон пред Върховния закон небесен, изричаме съдби като решения над земните суети като заблуждения, учения над всички земни богове, които са имали човешките родове във вековете от планините и са си кичили гърдите, и са им приписвали хвалите и почитта си. Ето им участта като сноп на осъждение: Вий земни заблуждения, богове и митове, прах в земя, проклети бъдете, с една трета в земя се сринете, осъдени завсегда на смърт вечна – души и тела наедно със Земя, проклятието тежко над нея и във второто възкресение на цялото осъждение кат кордон на вековете ваши поклонници на боговете изгорете! Изгорете, изгорете в едно с всичкото проклятие над Земя като прокълната земна прах в деня на очистване на Земя чрез огъня на очистение, чрез победата славна на чина в първосвещена съдба, Който ви е свидетел на мерзостните служения. Вие всички, осъдени от великия Съд на правда чрез Закон небесен, не се намирайте веч наедно със своя водач – заблудителния косач на смъртта! Това ви е присъдата втора завсегда за решение на Съда.
Днес отиде в погребение и ангелът на осъждение в плътта чрез греха, който извърши чрез непокорство в Лаодикийското осъждение като се покори на греха.
###
Проклятие приемете вие, всички осъждения на земни богове и чрез вас водача ваш, и в проклятие изгорете завсегда във втората присъда наедно с греха на Земя! Ний, Съдът велик небесен в правда на Закон, ви изявихме съдбата пред целокупната Земя за мерзостта ваша във времената пред Небесата; вий, които не сте богове, си приписвахте право на богове сред родове, днес приемете наградата си на първо осъдени в плътта, и второ на духа нечист във вас във втората смърт, наедно със Земя. От Съда на правда велик.“
И чу се Глас над Земя на Небесно съдебно разрешителната власт над вси мъртви богове, явили се в редовете на народите и племената, езиците и колената сред Земята във времената на вековете и Великият съд на правда им отдаваше според делата на всичките им заблудителни учения като Сатанинско погубление чрез спиритично учение на официални земни богове, обявени като пророци, учители и свещеници на всички идолослужения на капища в унищожение сред вси земни племена.
И чу се Глас на Съдебната власт сред Земя чрез Дух Святи в стража като могъщо изпълнение на присъда в приключени дела – Съда и стражът прие изявление в изпълнение на небесния Съд в действие по План на приключващи земни съдби.
И чу се Глас на Съдебно разрешителна власт небесна:
”О, вий земни върхове на учения чрез богове, митове сред народи и племена, езици и колена, които безсрамно ограбвахте Твореца си на всяка правда, днес Ний, Съдът велик чрез изпълнителен Лик над осъдена съдба – враже осъждение чрез собствените ви дела днес, наедно с всичките ви поклонници и вожд, комуто сте се поклонили, Ний, Съдът велик, ви отдаваме вашата лична награда на лични дела: проклятието да ви върже като сноп от ветви на осъждение и прахове и телата на живите представители да бъдат унищожени в една трета над Земя, когато чрез язва зла й се отдава. Приемете присъдата си, живи и мъртви осъдени и в една трета погинете и във второто възкресение наедно със Земя и Сатана – ваш вожд изгорете в проклятието си. И никога, никой и праха ви да се не намери в ново пречистена Земя под Ново Небе за във вечността.
Днес, проклятие, над Земя вържи ги завсегда и като сноп ги счупи, и в огъня неугасим ги изгори наедно с една трета от Земя – прахът им и духът им нечист завсегда в пречистена навек Земя да не се намерят никога.
Днес, Ний, Съдът велик небесен, след разрешение на съдбите като приключващ съдба, наново им разрешихме съдбите да възкръснат за втора присъда в изпълнение над Земя.
Свърши се! Приключи се! Свърши се! Приключи се Съдът над мъртви осъдени и живи осъдени и като сноп от ветви от Създание – Каин до Скончание, вързани са на Земя за хиляда години и след второто възкресение на осъждение пак да се явят и възкръснат в дух на нечистота и приемат втората съдебна присъда, изпълнена над плътта и духа, наедно със Сатана и Земя осъдена и праха им.
Ний, целият Съд небесен, изявихме над Земя чрез Глас на Небесно разрешителна власт по план на осъждение съдбата и наградата над осъждение и проклятие на земните спящи в праха богове, които не са богове и митове, а само чрез тях се е проявявал Сатана сред земните родове от три пояса съдби и е печелил плевели на осъждение поклонници. И днес единни над богове и поклонници техни от редове бидоха свързани като ветви в сноп техните съдби. А над живите проклятието лежи и в язвите кат награди техни във време на отдаване на една трета над Земя нека да погине заедно всички в телата. И във второто възкресение да чуят втората тръба да станат за второ осъждение, да го приемат като награда. И над нечистия им дух наедно с всичкото проклятие като Сатанинско проявление над Земя, Ний заявяваме съдба, че истина е туй Слово в разрешителни съдби над целокупното осъждение.
И е явена чрез Дух Святи на стража над Земя, но целокупно, за да не намери, ни да обвини Небе, че не е чул или видял или е бил предупреден за хода на Плана в действие на съдебни разрешения над Земя и земното осъждение.”
Край от Съда велик в пълнота на всяка правда чрез Закон над Земя и земна целокупност от три пояса съдби – флора, фауна и човек.
13.11.64 г.
На 12.11.1964 г. заспа съсъдът на Ангела Лаодикийски (Гина – Ангелина), на 13.11.1964 г. я погребаха и в същия ден Съдът небесен изрече присъдата над осъждението за втората смърт при второ възкресение – в огъня на осъждение да изгори и прахът им заедно със земното проклятие над Земя. А Земя да премине през огъня на очистение.
ПРИЗНАНИЕТО НА САТАНА ПРЕД ВСЕЛЕНА, ВСЕМИР И СЪДА ВЕЛИК
”Признавам, че аз съм падналият небесен ангел, който държи в левицата своя смъртната коса. Няма да позволя и друг да се намеси и спечели таз борба! Че Славата Му безпределно окръжава три пояса земни и Земя. Че флора и фауна се явявали в багри вси на дъгата. А човек се строявал в раси и племена. Но те като родове, древни кервани пътуваха из пустинята Земя, като мравки в наниз се водеха, как да ги не кося? Простирах косата на смъртта и ги унищожавах. Да! Аз бях тоз, който покосявах всичко, което се изпречваше на пътя ми! Но най-много се опиянявах във време на войни, когато кръв до колене заливаше земните плещи. Във Втората Армагедонска война преситен бях да пия кръв, в сила и мощ на атома се явих. И радвах се, когато облакът на смъртта над Земя се разстилаше, и ревях с победен глас: О, нима това не е моята сила и власт? Не е ли победа моя – слава несравнима?
Защо се надига и се хвали със славата си несравнима сред планета Земя Вторият Образ на Твореца? Но само това ли е? В Армагедона сам звярът ревеше в нагона мой за власт победна и трона. Нему дадох силата си аз и той я яви по-черна от черния повой, в който се пови и сам той! Опивах се в кървите невинни на пленниците мои и носеше се мирис на тление, воня, а аз сам се ровех в труповете и дирих удове. Запалих пещите огнени и се наслаждавах, когато тела човешки се топяха и кости горяха. Нали над тях висеше клетвата, че на Него посегнаха, а сега като сухи дървя горяха за слава моя! Как не ще я признае, нито узнае за какво отправям тоз протест пред Небе и славата си явявам. Че Той имал слава несравнима, но тя не е тъй лесно уловима, че движел всемирната Слънчева система в Мощ и жизнена сила!
А аз смъртна коса държа, кося и побеждавам! Това е моята несметна слава – да се не намериш в плама й зловещи, като в Нагазаки и Хирошима, където ме помнят мнозина. А сега готвя се аз с крила железни да полетя и в славата на неутрона и водорода всичко да победя. Но веднаж само да успея в Трети Армагедон гнева си да излея, огън и смърт да сея! Реки от кърви Земя ще залеят и в сълзи човешки ще се окъпе моята мъст коварна. Никога Нерон не ще забравя, че волята моя изпълни и се нареди в конвоя. А чрез нагона му за власт и трон аз при него намерих крепък подслон. Ако успея, не ще ли е славата моя чрез смърт, пътя за власт да устроя, Земя да завладея? В дискусията моя дела си на победи вси ще изровя и с тях човека, покорен, волята моя ще натоваря. Аз войнство водя, легиони, те са с жила на скорпиони, че крилата изродени на лъжата с какво ще са сравнени? В древност имах Ваала на Земята и водех в заблуда духовна стадата. И чрез всички идоли и поклони явявах своите нагони. Простирах ръце си в коварство и мъст, дано кръвта на изкуплението да спра, цената на спасението да осуетя! И докато успея трона папски да завладея, реки от кърви потекоха по нея, Земя, с която искам да се увенчая. И така със сила и власт влезнах през портите на Ватикана, че ний двама – аз и Вавилона света ще завладеем с лицемерие и измама! И двама в единство глас повишихме: блудница Вавилон и Звяр в пълнота явихме! И така в мерзост се опихме, размахахме смъртна коса сред Земя. Но за зла участ запазихме папската корона и на Ватикана трона.
Бледнее дялото на Мохамеда пред великите на злина дела на блудница и звяра! Пропълзя охлюв гол и под моя власт се намери. В огнените пещи живи хора горяха – не са ли тез мои дела на победи? Но как лесно славата моя залезе, че уплаши се подгонен звярът и скри охлювът рога си уродливи – на Вавилон славата се забули. Но днес пак намерих аз подслон под нейния на неправда трон. Макар и победен, не съм от сила лишен, макар и с проказа, но това беше лична моя слава! Ето ураган надигам, тежък боздуган, с Исмаиловите племена ще се обединя, че Мохамед е моя наслада в измами вси, като овчар стада да водя, козар с кози по скали да бродя! Не ще ли и сега Съдът да признае, че това е моя несравнима слава? Къде остава Неговата Правда? Ужасите и бедите кой ги на Земя създаде, не аз ли, Сатана, опиващ се в кървави реки на човеци вси?
С кого да се сравня? Библията свята за мен оповестява, че съм звезда Пелин и водите вгорчавам. Това не е ли власт и сила? Не е ли моя вечна слава? Кой нивата Земя с толкова много плевели пося? Не аз ли бях сеячът на смъртта с жилото й – грехът ми е оръжие в ръка! Във всички тез явления аз вложих моето умение! Не скривам от вас, Съда велик, че с инквизиции и клади света земен покорих. И всяко живо създание трепереше пред моето изобретение. Войнство си могъщо от кардинали държах в окървавената си ръка и приемах от тях похвали. Ръка на мерзост прострях, над походи кръстоносни изричах благословения. Не съм ли все аз, в Древност и днес пред вас? В ръка си атома държа, готов в боя да отмъстя, да се с исляма прославя Защо Небе, Съдът, не приема победата моя и ме лишава от заслужената ми награда? Аз съм навсякъде, където гори огнена пещ и тлеят в нея тела човешки. Повдигам народи във войни, не го отричам това, аз съм навсякъде и жадувам за победа, призната от Вас, Съда! Във вековете на Земя как човешка плът горя, майки с деца умираха в нажежените ми ръце и досега, не аз ли съм причинител на смъртта? Това е за моя наслада и боря се с милостта и любовта Творцува. Тлението владея, Земя пред мен леденее. И как сега да отстъпя пред Съда? О, да! Боря се за награда!
Това съм аз, Сатана, дух на неправда и злина!“
1979 г.
ОБЯСНЕНИЕ ЗА НЕДОВОЛСТВАТА НА САТАНА ОТ ОКОНЧАТЕЛНАТА МУ ПРИСЪДА И ЗА ПРЕДИЗВИКАНАТА ОТ НЕГО ДИСКУСИЯ.
ПРЕТЕНЦИИТЕ МУ ЗА ПОБЕДИТЕЛ. ОБВИНЕНИЯТА СРЕЩУ САТАНА
Недоволен от присъдата си, падналият небесен ангел протестира пред небесния Съд велик.
Но присъдата е произнесена и актът на осъждение подпечатан, разкрити са неговите лични зли дела!
Сатана е бил небесен воин, първи ангел херувим и е предстоял пред Престола на Бога. Но още в небето той подмолно повежда борба с Княза на Мира Михаил сред Всемира. Духовната борба започва още в Небето и Сатана увлича в нея една трета ангели, и те падат в същото съгрешение. Целта на борбата на Сатана е планета Земя! След борба, изгонен от небесните селения, той се насочва към Земята и я превръща в бойна арена на два духа.
Сатана воюва с дух на измама – греха, смъртта.
А Князът Михаил противостои в борбата с дух жизнен на правда, като противопоставя на смъртта живота!
Таз страшна борба между доброто и злото се разпростира над трите пояса земни селения по видове и раси. Тя не се води тайно сред Земя и е ясно изразена сред атмосферните пояси, сред флора, фауна и човек. Борбата се води за завладяване на планета Земя, кой да я владее за вечността. Сатана изявява претенции за това като представя своето творение, смъртта, като дяло на велико постижение!
А всички войнствени съдби, ангажирани в борбата, са Творцуви творения, както и падналите в грях ангели и Сатана.
Изключение прави князът Михаил, Синът Божий, който е вторият лик на Троицата!
Бог се изявява н Земята в Троен лик: Бог Отец, Син и Дух Святи! Сатана претендира за чина на Господа Исуса Христа и желае да владее планета земя! Но за всичките му дела на беззаконие Съдът велик го осъди с окончателна присъда, която той трябва да изтърпи!
Сатана недоволен от решенията на Съда за таз присъда обявява дискусия, в която апелира пред Съда за анулиране на присъдата му и очаква в награда да му се даде владеене на планета Земя! Сатана протестира и дискутира славата на живия Бог! Той претендира, че се е явил над планета Земя, която завладява и тя е негова пленница!
Тук прилагам едно кратко обяснение за даденото от Дух Святи изявление. Да обясня вкратце бунта, признанието и недоволството на Сатана спрямо присъдата му, която Съдът велик произнася за злите му дела, по които е съден пред Вселена, Всемир!
Дялото си на злина Сатана окачествява като негови лични победи! Той воюва, въоръжен със сила и неговото въоръжение е грехът, а наградата на греха е смърт! Сатана разглежда своите дела не както съдът велик по Книгите на делата му зли сред човечеството над планета Земя. Съдебният процес се извършва пред един Всемогъщ Законодател и пред закона на правда!
Тоз именно закон Сатана е нарушил и действува в беззаконие!
Той отрича присъдата си и я съпоставя с първата си сянкова дискусия за претекст, подобно на Кармил, и иска анулиране на дялото му от съда велик! Той прави признание лично за всичките зли язви, които е причинил, водещи греха и смъртта и завладявали целокупните земни мащаби сред три пояса Творцуви творения, по видовете им над планета Земя, като лично негово дяло!
Сатана омаловажава злото и го свежда до своя победа и свое право! Той воюва сред планета Земя, като открива два фронта: духовен и физически, световен чрез духа си. Обсебва материя, плът като свои съсъди и ги употребява както той си иска и разбира, като ги насочва към извършване на злини! Сатана не завладява само индивидуално, но мащабно, като обсебва цели царства и народи, държавни апарати в действащата борба и я обръща в световна война! Той завладява всички физически сили, земни, магнитни бури и е сила, причиняваща смърт! Нанася безмилостно удари над планета Земя и жестоко я е наранявал. Той къса парчета Земя и я заледява, в два заледени пояси ги явява! Целта му е или да я владее вечно чрез греха и смъртта като я води в неправди и измами, или да я взриви и завсегда да я унищожи, но да не я отстъпи! (Затова Земя е представена като девица обезчестена, пленница, окована във веригите му зли, като злочеста да се върти под бича му коварен на робовладелец!)
Наистина Земя векове и времена понася таз физическа и духовна борба над нейната плеща. И тя, злочеста, понася бича му коварен смъртта, покосяващ живота жизнен, физически и духовен. Затова в скончание на земния живот се яви и Небесният съд велик над планета Земя с трите нейни пояси по видовете им сред мащабите земни и Земя! И по Книгите за личните дела отсъди на всички справедлива съдба в правда пред Закона като мярка в съдебното изпълнение!
Естествено бе, че войнът на живота жизнен, Христа, се оправда завсегда! А Сатана, воювал в неправда, се осъди от Съда велик поради злите си дела, като е въртял смъртната коса в своята ръка! И му се отсъжда съдба, сам той да я вкуси в Скончание! Воюващ чрез греха, нанасящ смърт, Сатана се представя в таз борба във векове и времена като неин жесток владетел! Но в края на дните наближилата разплата чрез Съда велик го довежда до недоумение, как така ще бъде той в поражение и осъждение, след като е побеждавал живота земен и плътта е покосявал! Но вече и човечеството не може да понася, не е по силите му да търпи таз жестока разправа! И то вика към Небето за разплата!
Съдът се яви и приключи дялото на падналия ангел, единен с войнството си пленено от Небе и Земя. В борбата са взели участие всички непаднали небесни мащаби: Вселена, Всемир и един велик в Правда законна Съд пред Законодателния Трон велик в Правда на закона!
Тази е великата борба сред земните мащаби, водещи всяко създание поотделно, физически и духовно то се е включвало в борбата между живота и смъртта. Участието на всяко живо създание в таз духовна и физическа борба се довежда до един велик Земен процес, разгледан в Съда велик, който в правда на Закона велик отсъди съдбите на всички участници в борбата!
В скончание осъдиха се всички зли дела, грехът и смъртта и техният творец! А всяко добро дяло, извършено в защита на живота жизнен, се оправда и Творецът на живота, Христа Исуса прие наградата своя лична да владее планета Земя, с която се увенча пред Съда велик! Всички съдебни изявления и решения се приеха на Земя чрез Гласа съдебен, действуващ в съсъда – приемник на Гласа чрез специални църковни свидетелствени изпълнения на служения, в потвърждение на небесните съдебни процеси!
Но Сатана води дискусия, той претендира за своите заслуги на злите си дела! Той се представя като голям имитатор на всяко добро дяло, воюва с войнството си лично в борбата, като обсебва съсъди в непочит, употребява ги в лъжеучителство, в лъжесвещенство, в лъжепророчество като вражари и пророци негови, чрез които води духовната борба и непрестанно нанася петна върху честта на Твореца, за да спечели не само Земя, но и отечествена дан – Небето като свой периметър, откъдето е изгонен! Той претендира за планета Земя, да я владее с Трон и скиптър царски над нея! Затова в таз всемирна земна история са включени не само земните мащаби, но и небесните чрез духовния живот на всички Творцуви творения!
Наистина духовната борба е невидима, но тя е осезаема, тъй като двамата Борци използват различни по род и сила средства и те се ясно различават по своя характер. Христа воюва в Правда и Истина законна и се различава ясно от Сатана, който извършва само дела на злина. А блюдата, съсъди на почетно употребление, те са в чинове ”Блюда златни” в свещено и първосвещено служение и съдебен пророчески атрибут.
Всевишният Творец не е скрил нищо от верните Свои чада. Той е изявил победите и пораженията! Над Земя е разпрострял Плана на спасение и е открил начина на избавление от погублението!
Господ воюва в управление на олтар църковен на служение! Но и врагът Сатана си послужи с това средство като изгражда свое дяло, издига съсъди, чрез които свещенодействува, макар че това не му е позволено, защото той е нарушил всички свои святи задължения и норми!
Сатана прави всичко, с което може да заблуди човека на Земя, и той – човекът да не разбере къде е Истината и да бъде погубен като заблуден от врага! Всъщност свещеният и първосвещен чин са право единствено на Господа Исуса Христа, чрез които воюва в отбрана, в дълг към отечествената чест.
Знаейки всичко това, Сатана сам си е позволил да воюва с това средство – свещено служение! И още в Едема той обсеби звяра, змията и измами човека, като наруши заповедта на Твореца! Чрез Каин издигна олтар с неприета жертва! Сатана продължи да води борбата до скончаеща победа! В потопните води той прие своята награда на греха си. В древните сенки издигна Ваала, с цялата си тъмна сила го въоръжи и в Сянковия период продължи с таз измама, не само сред езическите племена, но и сред Израил, докато доведе до таз заблуда целия Стар Израил! Но на върха Кармил Небето се намеси в борбата и чрез съдебния посланик в чин ”Пророк Илия“ яви се дискусия съдебна. Тогава Небето се представи чрез пророк Илия, а Сатана се представи чрез четиристотин и петдесет Ваалови жреци. Победата беше съдебна. Затова днес, след прочитане присъдата на Сатана, той протестира за таз сянкова дискусия, как Небето чрез Илия се прославя и чрез свещенодействие побеждава. А защо нему не му се позволява?!
Наистина на Сатана и на войнството му не е позволено да свещенодействува и да води олтарни служения, тъй като свещеният и първосвещен чин е съдебно право за решаване на земните съдби! Защото Първосвещеният велик чин е даден за воюване в отбрана на небесното отечество в борбата. която води Сатана. Тогава как ще му е позволено и за какво?
А падналият ангел, в чина си ”Сатана“, сам си е позволил това право и го е присвоил. Всъщност той воюва против тоз чин, за да има крайна победа! И тъй си е позволил, за да заблуждава, обсебва и употребява против Закона съдебен, защото сам той действува в беззаконие! Сам е нарушил Закона и всички норми на благоприличие още в Небето, откъдето беше и изгонен. След падението си над планета Земя Сатана изяви и втория си образ чрез звяра – Змията и наново наруши Закона, като впрегна в тоз грях човека, създаден по образ и подобие Божие, чрез Ева, която въвлече в греха и Адама!
Целта на Сатана беше да бъде омаловажен законът. Заповедта нарушена, защото знаеше той, че пред тоз Закон на правда, валиден за цялата Вселена, Всемир, за Небе и Земя, ще застане сам той, за да бъде съден, че тоз Закон е мярка за всяка Правда законна. И сега пред тоз Закон морален се реши дялото негово, за неговите беззакония! Затова и протестира пред Съда като предизвиква съдебна дискусия и настоява да бъде анулирана присъдата негова, която Съдът велик реши справедливо по делата му лични зли, записвани в Книгата на делата от небесните войнствени стражи!
На Кармил, където успя да завладее целия плътски Израил чрез измамата за Ваала, се представи с четиристотин и петдесет Ваалови жреци. А Съдът велик имаше един само свой посланик, пророк на живия Бог в чин съдебен ”Илия”. И в таз първа по рода си дискусия съдебна биде разголен, разобличен Сатана за дръзновението, с което се яви в измамното си дяло! И там, още на Кармил, за своята измама получи той своята награда: осъден завсегда в единство с войнството си, жреците на Ваала! Ваал представи Сатана, а жреците на ашерата му представиха войнството в сатанинска измама. И там те приеха своята присъда на осъждение. Сатана знаеше това, но продължи да воюва в жестока борба!
А Князът Михаил, на Всевишния Бог пророкът, в чин ”Илия” Съдът небесен победи и чрез Илия приложи присъдата над Вааловите жреци!
Как ще се оправдае Сатана? На Голгота завладя една трета от еврейския Синедрион – войнство свещено в сянково служение и чрез него прикова на кръст Твореца свой в изявление чрез Господа Исуса Христа, Сина Божий, в единство с Тройния велик Творчески Лик. В борбата сред планета Земя Синът Божий се явяваше като Спасител, Месия сред целия Израил!
Каквито и протести да отправя към Съда Сатана не ще се никога оправдае, нито ще бъде допуснат отново в Небе да се завърне и внесе нов смут присъствието си. След всичките борби в старозаветното служение сред Стар Израил, Сатана продължи да води нелепа борба и в Новия завет! Чрез рода на Исмаила Сатана издигна свой съсъд Мохамед, лъжепророк! Сам врагът се яви на Мохамед в чин ”Ангел Гавраил” и в измама го подведе! Чрез Мохамед Сатана отрече Христа като заграби много от истините библейски и ги приписа на себе си. Така бе съставен Корана на мястото на Библията! Мохамед отрече единството на Троицата свята: Бог Отец, Син и Дух Святи, а себе си Сатана възвиси до Бога чрез лъжепророка, който твърдеше, че Бог бе един и Мохамед е единствен негов пророк. По този начин Сатана отново се вместваше в близост с Всевишния и Сина Божий отричаше! Но пред Съда велик бяха представени неговите лични дела, записани в Книгата на делата зли.
Сатана е зъл, измамлив дух! Той воюва на духовния фронт с измама, затова и не е доволен от присъдата, издадена от Съда велик и претендира за нейното анулиране! Сам Сатана повдига таз протестна дискусия пред Съда на всяка Правда законна! В нея той представя своите осъдени дела като велики подвизи и настоява да бъдат оправдани и признати за негови лични победи. Таз именно протестна дискусия се предаде на Земя чрез Гласа съдебен на Святия Божи Дух. Приети бяха и съдебните актове на двамата Войни, воювали в духовната борба. На Христа се даде решение съдебно в Акт на оправдание и награждение, а Сатана прие осъждение поради злите си дела.
От всичките изявления става ясно, че Сатана като непаднал чин в Небето е бил пръв ангел херувим, а в падението си той ослепява, обезобразява се от действието на греха в него и приема име дявол или Сатана! Но в слепотата си той съзира и духом усеща Божията слава, с която води чрез пререкание борба пред Съда велик! Той протестира, че Божията слава няма право да се явява в неговото владение – тук става дума за поробената от него планета Земя! А настоява за признаване на най-голямото му измишление като подвиг велик, а именно смъртта и претендира да бъде признат за творец! Но явно е, че чрез възкресението тя, смъртта, е победена и не може да бъде заслуга на врага, а само негово лично дяло на осъждение! Сатана смята своите зли дела за победи в борбата. Но присъдата му е връчена и тя ще се потвърди във Втория Съд в Небето, в Хилядагодишното царство на мира.
Сатана е обвинен от Съда за посегателството над Христа в чина Му земен ”Месия”. Комуто той проля кръвта чрез завладения от него еврейски народ. макар че еврейският Синедрион не произнесе сам присъдата на Христа! Голям дял в това дяло имаше и Пилат! Сатана въвлече в пъкления си план и целия римски народ, към който принадлежеше Пилат, това бе народът, който владееше Израил. Пилат потвърди присъдата над невинния Божи Син, пратеник на Небето Христа Исуса!
Тез два народа са отговорни за несправедливата присъда върху земния живот на Месия – Христа като Го приковаха на кръст. Сатана бе завладял периметър сред израилевия народ, който като сянка посочи на целия земен свят. А в добро дяло днес Го представя вторият духовен народ от славянски произход! Като зло дяло, извършено на Земя, бе посочен народът на Пилата, който споделя вината на еврейския народ.
След Голгота, в Новия заветен период, Сатана повдигна Пилатовия народ и го употреби във всички характерни за него дела – той гонеше последователите на Господа Исуса Христа в образа на звяр, който бе показан реално чрез зверовете в пищните римски арени. Явиха се зловещи явления на огнени факти от горящи на кладите християни и разкъсвани в амфитеатрите от зверове хищни. Пак чрез Ирод Сатана диреше Христа сред еврейските деца и проля кръвта на много дечица, дано попадне сред тях и Божият Син! Но чрез Пилата той постигна целта си, затова и народът на Пилат му беше в ръката, когото и употреби в най-жестоки зверства. Затова още тоз народ е обвинен като войнство, завладяно от духа му нечист, скрил се под маската на благочестие на християнин! Сатана е обвинен за всички инквизиции, за кръстоносните походи, които са благославяни в католическите събори (Веронски).
Историята свидетелствува за страшните нечестиви дела на тоз народ, подбуден към зло и обсебен от Сатана. Но върхът на злото не беше стигнат, нито чашата на мерзостите бе прелята! Тоз кръвожаден път за масово унищожение на един духовен народ, живеещ с вяра и надежда в пролятата кръв на Христа за бъдещото изкупление, ние откриваме в дялото на Нерона, нанесен като черно петно над един цял народ. Никой, никога не може да го заличи в живата памет на човешката история във вековете! Да! Нерон подпали Рим, за да се вдъхнови от огнените пламъци на ярост зла в порочния му нагон. И още по-безчестно, знаейки своето нечестиво дяло той обвини Христовите последователи християните! Туй дяло на нечестие е дяло на Сатана, употребил Нерона в своя зловещ кръвожаден нагон!
Как Съдът велик ще го оправдае? Съдът води углавно дяло, в което са подведени под отговорност два народа наравно със Сатана той вожд, а те – негово земно войнство, завладяно от духа му лукав! Как ще е оправдан Сатана и последователите му, които разпнаха Христа и унищожаваха християните?
Дотук хвърлихме бегъл поглед върху обвинителния акт на Сатана, в който са подведени под отговорност и неговите пленени два народа. Чрез тях Сатана воюва на духовния фронт.
1979 г.
СЪДЕБНА ДИСКУСИЯ И ОКОНЧАТЕЛНА ПРИСЪДА
ПРОТЕСТ НА ОСЪДЕНИЯ САТАНА СРЕЩУ ЦЪРКВАТА (МОНОЛОГ ПРЕДИ ДИСКУСИЯТА, ПРЕДИЗВИКАНА ОТ САТАНА)
Макар Сатана да знае, че вече окончателна е присъдата му, все още се бори да победи добродетелта със своята мерзост.
Към църквата:
”Ела, ти, упорита и издръжлива в борбата мащабна сред земните предела над планета Земя! Ела и кажи, коя си ти и откъде черпиш таз сила и власт, че си Мощ велика над Земята и водиш в Правда ти борбата, как непобедима ти е съдбата? Ела и открито кажи пред целия мой свят, овладян от нагона ми ненаситен за владичество и мощ и движа го като светски вожд!
Ела и кажи, коя си ти, че издържаш времена и векове, хилядолетия и пред теб бледнее цялата мощ моя – светска слава? И като че ли незабелязано остава, прибледнява и като талази небесни пристъпва и брегове далечни и непознати обгръща, а ти все същата си оставаш. Наистина, не се боиш, свободно, безпрепятствено все летиш, летиш, като птичка волна на свобода в образ на добродетелта. А с мен – нищета все воюваш, с Правда Негова въоръжена за съдба. Докога ще те търпя? Не ще ли се убоиш и ме освободиш и не ми се противиш в завладението ми с измама? Или не съзираш как светът трепери и се бои от моите пориви зли на низости и неправди вси, в пожелания непозволени, само от мен въобразени?
Кажи, коя си ти, че летиш, обвита във воалите ефирни на правда непобедима, кат закон непроменима, над земната снага се явяваш като мироноска в небесна съдба? Кажи, коя си ти, че все ми противостоиш и над всичко ти непроменима стоиш и правото Му на вечно неизменим държиш?!
Кажи, коя си ти, че нощ черна ми е съдба, чрез беззаконие и неправда се боря с теб в нощта, нощта черна, тя ми е душа? Воювам над земната плеща, като хищен звяр я дера и непрестанно й ранявам снага, за да я сломя, да я подчиня на волята моя! А все като Мощ бойна ме гониш, с мен в непрестанна война се явяваш, като светла зора изгряваш, против волята моя, над пленницата моя Земя. В нощ тъмна като Луна я озаряваш. И спускаш воалите бели на омара, и обвиваш снага на планета Земя. Като птица ранена, раните й дълбоки лекуваш. И само ти, славна мощ негова, се явяваш като светла роса, струя кристална! Поиш я и я освежаваш, от кървавите рани я освобождаваш! А аз все я дера, горя, като моя плячка с хищните се нокти я браздя.
Ти от тях не се боиш и ефирна кат зора зазорена все летиш, летиш в полета си безпрепятствен от мен и с кристалните дъждовни капки я поиш – Негови сълзи, с които я тешиш!
Кажи, коя си ти, същата ли, която аз познавах и се наслаждавах преди падението мое? Или подобно на слава първа се явяваш, че в таз борба непрестанно над злото мое с добро Негово ти успяваш? И в зората ранна се явяваш във воали бели сватбени, гониш мъглата, савана черен на нощ тъмна – смъртта, че тя, убояна, свива си крила пред изгрева тържествен на утрото светло, повито в повоите му – лъчи златни, неводи в царствени съдби?
Кажи, коя си ти, че отричаш правото ми на владетел – мрак злокобен – черна сянка – моя съдба? Питам те сетно, ще ли ми се покориш и в царство ми на мрак да се приютиш? И тайната велика на издръжливостта, непокорна на мен – нощ черна, смъртна сянка да явиш? Аз съм властелин и воювам с един непримирим, със сила и Власт мой враг! Ненаситно ще го гоня аз!!! Да, ще Го гоня сред тоз пленен от мене свят в плен мой и грях – частично що ми се покорява но това все не ме задоволява! Питам те сетно, кажи, ще ли признаеш моята черна власт, че аз съм таз черна сянка над Земя, която витае като призрак зловещ, обвит в мъгла, кораб пиратски в нощта и простирам савана мъртвешки над трупове човешки?
Кажи, коя си ти и отгде черпиш сила, власт, че си тъй жизнена и летиш, като ден светъл трептиш под лъчи Му златни, обвита в любовта Му, изгаряща неправдите мои?
А ти водиш със себе си жизнени милости в надежди на увенчание – нетленни съдби, небесни истини! И мен съвсем ясно разбираш, и целта ми следиш над земния предел, мисъл ми на погибел и ме презираш. Не се боиш, нито към мене клониш, не се покоряваш, на мен не се покланяш, а себе си в слава Негова изявяваш! И като недостоен и победен мен показваш в таз непрестанна борба и ми досаждаш, като сочиш осъдена ми съдба! А ти я определяш сред планета Земя!
Кажи, кой ти позволи да ме сравняваш с делата ми в неправда и злепоставяш в таз дискусия, изискана от мен, да се сравняваш с мен, че сме в една осъдена съдба, а на погибел геена е тя?
Ето погледни, ти си поглед светъл, водя аз легиони покорни на мен – фауна крилата, изявила на войнството ми паднало съдбата, прилепи слепи, бухали и кукумявки, дяволици, лешояди всички кръвопийци, мои ятаци, изродени съдби, кучета слепи в дън земи!
А ти се явяваш с крилата на зората, албатрос над океани и моря с омарени крила, спускаш воали сватбени над планета Земя и в надежди на светли пориви в ден светли я прибулваш в съдба осъществима, на правда – мисълта, в милостта и любовта Му незрима! Кажи, кой ти позволи да ме злепоставяш, че съм сянка, нощ черна, бягаща от светлия ден като подобие злокобно на птици дяволици в изродена съдба моя? То е така, но ти защо ме показваш чрез дела ми нечисти, съдби беззаконни изявяваш?
Кажи, кой те тъй смело въоръжи, че крила си простряла като гълъбица бяла, и летиш, летиш в простора лазурен, прибежище твое, твоя съдба, навек победител над неправди мои?! Кой ти позволи кат Зефира нежен да се носиш и докосваш струни сърдечни и изтръгваш хвали към Мощта вечна? Че в акомп се сливат селения земни и се носят симфонии вселенни? Не знаеш ли, че сърце ми са ледовете на два полюса и те са толкова недостижими, далечни, далечни и ти не можеш ги докосна? Че нагонът ми за власт земна е огнена бездна и там ще витае сянката ми черна, и тя не те настига, нито вплита, войнството ми сляпо не те вижда! А песента ти се носи в ефира, но глухо и мудно е войнството мое като аспид и дяволица. Но само долавяме тез съдби прекрасни от алчните за власт и слава роби на греха, а аз – техен робовладелец!
Целта ми е една: за во век да владея над тях и Земя. Не може сянката ми черна да те настигне сред поробения от мене свят, държа го в паяжините си аз! Паяци са моите войнства, скорпиони са моите легиони! А ти волна летиш, непобедима в зорите ранни се къпеш, свободна в брилянтните роси, а одежда ти изумрудена, украсена с рубинови цени, сапфири небесни – нейни съдби! И чакаш поводите златни да свиваш в победа венци? В нощ черна морето бучи – моя бездна, съдби, бродя кат забулените Мохамедови були и тъй закрит, забулен, да ме не познае Земя, че водя войнства в борба с Твореца на всяка Правда – Негова лична съдба! А аз рева, рева като ненаситен звяр сред пленена Земя!
Но цел ми е една – да владея с неправда Земя завсегда! И като нива пожъната да я горя, с косата ми смъртна да я кося. Нощ черна, черна ми съдба, непрестанно ще воювам и ще руша: тайфуни, урагани, в неправда всеоръжия мои, смерчове грабливи като птици уродливи ми са бич коварен в ръка – моя съдба, котел врящи, огнена бездна. Аз браздя угари, черна земна плеща. А ти се явяваш като светла Луна, осенена от мощта и като златен кораб над лазурна вода пътеки златни чертаеш над океани и моря, реки и езера! И всяко дихание в жизнени съдби ти се любува всред земния шир. Защо ме смущаваш в царство ми на мрачни тъми, та гневът ми се надига в ридание, сърце ми – лава, изригваща страдание?! И браздя земните плещи и всяко жизнено дихание опожарявам.
А ти над всичко туй стоиш с добродетелите Му вси! Земя все на Него се надява да я теши, да я успокоява в ден на светли съдби, спасителни пояси да спуща над Земи. А аз ще ревна с глас голям като звяр ранен и ще събера вси мои пленници, ще ги строя като тъми мълчаливи, войнства уродливи, ще разпростра черни си мисли, дано я стигне моята съдба! Че все не ми се покорява, а само на Него се доверява! Че след злокобна борба ще се надигне гърда ми кат на камила гърбица, ще я тежко раня! Той, лъч светли, спуща неводи златни над ранена й снага и я в ден светли повива като новородена съдба, в надежди светли я обвива и със струите росни я насища, че тя забравя тежките си поражения на снага, нанесени от моята злокобна ръка и тъй ранена, върти се пред Него в преклонение и Нему се осланя, че бил Той неин Годеник! А не разумява, че обвързана е с веригите тежки на робиня, оголена кат моя слугиня и всичките зарази на греха, язви зли, нанесох жестоко над нейната снага. И тъй я показах пред Вселена, Всемир да видят вси, че тя е от мене тежко наранена, пленница злочеста пленена! В нощите потайни гоня я с бича си коварни чрез бури магнитни, ветрове незнайни!
А тя все плува като кораб разперил платна си, повяли са го ветрища потайни и пее песента на родовете за войните смели, че те са й били рожби свидни и с кърма, небесна манна, нежно ги е кърмила! Че тя е била на почит сред седемте планети, с корона ефирна удостоена, с корона ефирна, Негова емблема – княгиня, а не моя поробена слугиня! И смело се върти в кордона на седемте си сестри! Че те били Слънчева система, строени по план и схема! А мен не ще ме веч търпи над ранени си плещи! Може би тайната си някому ще довери и тогаз ще я отново със силата си нечиста подгоня. А сега безмълвна води тя борба, мене не признава и от злите ми дела се отвращава, бича ми коварен с дълготърпение изтърпява!
Я кажи, коя си ти над нея строена, че като звездите в просторите небесни ликът ти светли ме смущава, с лъчите златни се повиваш, и с тях в люлката вековна се люлееш? Знаеш ли ти, че всички са били Негови творения, стражи всемирни, строени в дни мирни, в строгост и ред наредени и сред цялата Вселена пазят дисциплина? И ней чест оказват, че тя, Земя, е наистина от мен пленена, но за во век ще бъде освободена!
О, не! Не! Не ще бъде така! Аз съм смърт костелива, птица хищна граблива и в ноктите си я държа, звяр съм уродлив, но и похотлив, ненаситно кръвожаден, орел съм лешояден; и чрез всеки мъртъв труп я раздирам и диря сърце й да открия, но то не е жизнено, за да разбирам, ни пулс, ни ритми мога да доловя, за да отгатна пориви и мисли, надежди крилати да открия!
Дълбоко под мантията своя тя крие своите надежди, недостигаеми в непроницаема съдба! Така е и с нейните родени от нея деца, че сърце й докосна ли със смъртта, спират да туптят нейните съдби! А в жизнени съдби сърце й било злат олтар в свещенослужение, в дар – храм на Дух Святи, подвижена в подвизи най-святи! А аз го умъртвявам, в него все ровя да изтръгна му съдба, а то мълчи, знак не дава робът, а само плът, пръст земна, материя в гроба земен изтлява, покосена от смъртни ми коси – моя навек съдба!
А ти, смутителко моя, ще кажеш ли най-после коя си ти и ще ли тайната й на издръжливост пред мен да откриеш, или в едно с нея и тя в гроба ще изтлее? Че ти високо над нея кат сияйна звезда грееш, златен наниз – системно украшение, огърлие от бисери? Що грееш ти над таз поробена планета Земя, потънала от моите зли дела в тежка воня, кървави реки поят й снага, човешки съдби, на спасение души? Как ли ще се от тях злочеста освободи? И все пак в надежда светли лети. Ти знаеш тайната й от гърди! Че тъй смело летиш над пътеките лунни кат кораб рибарски с разперени бели платна и с мъдрост спущаш неводите си като над рибни пасажи! Защо са все бели като вълните нашумели? Кажи ми ти, неуловима смутителко моя, а съзрима, че владееш над вси поробени земни съдби от три пояса, препасали й чресла, по видовете им: на фауна крилата, ногата, на флора, в багри на дъгата, на човека племената в багри и раси сред Земята! Че те хвалят кат сияйни зари, млади девствени невестини съдби, обвита във воалите бели, опазила печата на честта за Възлюбления си за деня на увенчаващата им се любов!
Кажи, коя си ти, че тъй дръзновено отричаш победата моя, която се явява чрез крепните вдовишки воали овехтели, че без ред прибулвам млади и стари? Кажи, смутителю на царство ми мрачно, защо мълчиш? Не знаеш ли, че аз имам власт смъртоносна и не крия това, а в дискусия го изявявам? Днес аз претендирам за завоевател! Но безмълвието ти ме смути и не ще те търпя! Ще развихря войнствената си сила и теб ще разпилея, ако само те позная и настигна! Но неуловима си ти, слава, мощ творческа, движила си съдбите на земните и небесни мащаби! Теб познават родовете човешки, погребвани от мен в рововете! Но ти все сърцата си недостижима, неуловима. В таз дискусия оръжието си явявам и високо го издигам! И ще те унищожа, като земя ще те окося! Само името Му да споменеш, и вместо мен Него да избереш! Аз, смърт костелива, ще те покося! А ти немариш, че съм се смутил и войнството си съм смутил!
Само Името Му да споменеш или Бог Всемогъщ да го наречеш, за Мощ върховна да Го признаеш, ще те накажа и не ще ти простя! Защо като негова слава се явяваш, а с мен не се съобразяваш, че съм земен властелин, над мрака земен владея, смърт костелива над Земя разстилам – пленница моя! Единствен аз, излязъл от небесните селения, Вселена, Всемир, дръзнах и я плених, на горката си похот я покорих! А теб, доловима, но недостижима, не мога да уцеля! Че цел моя си ти и ще те гоня сред земния предел, ще те улуча, само да те чуя, че Го величаеш и над мен Го възвисяваш, че Го признаваш и Го приемаш сред тоз земен свят, който владея аз с бича си коварен в ръка ми, под моята власт го покорявам.
Роб мой е тоз свят и ще го на волята си подчиня, както маймуна в клетка разиграна. Всичко е в мълчание пред нелепите ми пориви, за злото мое не ме вини, а на волята ми сляпо се подчини! Като вол впрегнат в ярема грехът тегли го до гроб! Аз света владея и в кървави реки се къпя! Пред мен вечността стои, все водя войни, язви зли!
Печат ми е смъртта – каинова съдба! А ти, коя си, че тъй смела се явяваш след победата моя? Не виждаш ли, че се е простряла смъртна ми коса, зима зла владее над Земя? А ти волна, разперила крила – воали, бели платна, обвиваш й чресла в снежно бяла пелена! А напролет, когато се готвя да се увенчая, със смъртта да се узаконя, когато сковани са в лед земни недра и в сън дълбок флора е заспала, ти долетяваш с пролетта лъчезарна, обвита в светлина и песен смело запяваш! И с лъчите си Земя сгряваш и всичко спящо възкресяваш, всички съдби съживяваш! И мен принуждаваш да започвам отново, бури, вихри зли, борби да подновявам и ме убояваш, най-големия ми дар побеждаваш! Сега предупреждавам те да внимаваш, че със смъртта се наложих, като белег природен го приложих, в кръговрата на флора и фауна се явявам! И я покосявам с изродени си ръце, ожесточен, я събличам и на погибел я обричам! Нека Вселена, Всемир я видят оголена като девица, хубавица! Но ти все бързаш и в одежда нова я обличаш!
Коя си ти, че на светло ти чело ярка свети звезда под силната лапа на Лъва и вси сочат на власт и сила, Мощ велика над победената от мене земна площ! И се явяваш като вожд, вдигнала ръце, вперила поглед в Небе и молитвено нашепваш благодарствени Нему хвали чрез поклонниците Му вси! С химни свещени в пролет разлистена простора небесен насищаш и уши ми проглушаваш. Не разумя ли, че и аз чрез Каин глас на свещенослужение повиших, олтар с жертва пред мен явих? В пустинята зла с Корея, Дотана и Авирона победата моя явих! В огнената им съдба все аз бях и еврейското войнство ослепя! В полата на Синая цял народ се омая и пред телето златно се разигра!
Но времето лети, а ти, непобедима, все воюваш с мен, и не виждаш войнство ми строено, с всички измами мои въоръжено. Аз съм тоз поклон приел в похвала за делата ми неповторими, като жертви ухайни пред мен ги явяват. Огънят ми зловещ ги изгаря като лоена свещ! А може би ще се похвалиш за минали дни, събрани във времена и векове, когато Го посрещаше в зората зазорена с химни свещени? А в залеза им румен изпращаше Го в пурпурни свещени съдби. А Той, в сила и власт, мощ, жизнен Вожд, Слънце ярко, позлатяваше с лъчи Си жарки, Земя обвиваше, а ти благоговееше пред Неговите свещени съдби! Не ще ли ме заблудиш, че в огнения Му плам не гориш, в любовта Му сърцето ти не гори, ефирна кат Зефира нежен ти летиш, носена на крила Му, Земя с три пояса земни да озариш? И обсипваш ги с милостите Му вси, а те са мое пленение, за вечно угнетение готвя ги аз в царството огнено на мрака, в погибел вечна да горят и като червеи в греха си да се гърчат!
Кажи, коя си ти? Име имаш ли да те зовят, че да те познаят всички мои подчинения и да те разкъсат в побеждение? Кажи, коя си ти, та тъй смело посягаш над подчинената ми робиня, тя е в одежда на княгиня, обагрена в цветове, неповторима в багрите на дъгата зрима?! А полата й извезана с везмата на съдбата. Не си ли уведомена, че аз съм нейният господар, на погибел неин вечен цар? Тя, пленница злочеста, над нея ще се увенчая със смъртта! Затова ще я зорко пазя, дано в единство с нея и аз се увенчая! А Земя непокорна не ми се подчинява, само э четири времена одеждата си царствена сменява и върти се пред Вселената в Слънчевата Система, и годеница Негова се нарича! И макар че в нея огънят неугасим гори за милостите Му вси, тя все се върти, верти!
Кажи, как смееш ти и дръзваш с нейните везма да се кичиш? Извезала ги е тя в багрите на дъгата, общувала е с Небесата и е заявявала в дни и времена, че са Негови завсегда, а не мои пленници за вечността! И като сияйна зора, напълнила чашата си златна с роса, блестиш, под златни Му лъчи трептиш и щедро ги поиш. Кажете, всички Мощности – Негови мирови съдби, в таз дискусия пред вселенни очи, поканени от всички всемирни нейни съдби, на закономерности и планомерности в ред и дисциплина! Сред лазура ме показвате, с ръка ме сочите, вие ме раздразнихте, не ме пощадихте, когато чрез Нерон представих се за клоун, а днес все още царство му владея с трон! Не забравяйте, че на мен принадлежи поклонът! Че рева, рева чрез урагани, политам чрез тайфуни, чрез смерчове грабя, Земя разигравам и всичко поглъщам! Вулкан ми е гърло! Изригвам огнена лава, земната плеща заливам, като бразда я набраздявам, дано на волята ми се подчини и на мен се покори!
Кажи най-после, коя си ти и ме признай, като мрак зловещи ме познай, дори и да те горя в огнените пещи, мен и само мен признай, и земната ми власт узнай! Но ти все безмълвна си, а в ден светли на младостта, в пролет разцъфтяла Земя обсипваш с щедрости на милостите Му вси!
А в нощ тъмна войнство ми злокобно воюва и похотите си зли излива, а ти в люлката на любовта Му нежна почиваш и в ден светли къпеш се в слънчеви лъчи! В пурпур златен се обвиваш, като със свещена мантия плещи си покриваш. И щедро раздаваш милостите Му вси! А любовта Му към нея (Земя) е безбрежен океан и навред се явява царственият Му лиман!
Кажи, коя си ти, та тъй дръзновено стоиш на пътя ми на победител злочест? Кажи, отгде черпиш таз сила, че мащабите земни владееш? Не знаеш ли, че те са пленници мои, три кордона влачещи синджирите черни на греха, докато ги покоси смъртта?
Кажи, защо мълчиш, в таз дискусия изправена да чуеш моите обвинения? Както в Древността на Кармил чрез Илия ти бе заставена да воюваш против мен, велик завоевател, както Нерон, със смъртен нагон, за власт земна и трон!
Кажи, защо не ми се покоряваш, не ми се покланяш чрез Аманово завладение? Защо като Мардохея упорито ме отхвърляш и не ме почиташ?! Знаеш ли, че аз над вси царе с царства владея и чрез тях силата си изявявам и на звяра я предавам? Кажи, кой ти позволи в таз борба велика сред мащабите земни да поставяш строго определени граници между мен и Него, защо физически ни дискриминираш, незрими, но допустими? Помни моите обвинения в настоящата дискусия, че аз ще победя пред Вселена, Всемир и цялата Земя ще спечеля, като всичко разбера, тя мен ще избере, че моя пленница е тя с трите й поясни украшения, а Негови творения! И те вси са дишащи съдби, ще им ровя в гърди, ще раздирам сърце им живо, туптящо, както в древни жертвоприношения на младенци!
Кажи, кажи, защо позволи на зората да се явява след нощ в борбата, обвита във воалите сватбени, изтъкани от нишките на мъдростта Му свята? Зазорява се в надежди за светли бъднини, в ден сияен, ярко Слънце летиш, впрегнала колесница огнена, разцъфтяваш пред моите очи, в милост и любов я потопяваш, с венци нетленни я разкрасяваш. А тя все се върти, върти, немари, че я прозирам без очи. И в победи животът земен кипи сред поясите три, творения Негови, а мои пленения са вси! И навред аз тръбя: забранете я! Спрете я!
А тя под палещи лъчи на огнени съдби цъфти в багри и краски най-красиви, ухаят в най-изрядни аромати пред Небеса, но тя пленница е моя! Пред лазурите ведри чрез даровете му щедри Нему се усмихва с лъчезарната усмивка на надеждата!
Днес избухвам в протест чрез всички мои пленения: прилепи слепи, бухали, кукумявки, лешояди кръвопийци, на нощта черна вампири, че не мога вече да изтърпя като нейни украшения да ги държа, ще ги изгоря в огъня, в който сам ще горя! Каква е таз одежда земна, че диша, чувствува, разсъждава и действува в жизнени съдби на живота земен? Той ги топи в жизнени светли съдби! Веднаж победена, от мен пленена, умъртвена в зима зла, погребана, а в пролет ранна възкресена! Докога ще водя таз борба? Щом веднъж съм я пленил, жестоко умъртвил, сам аз ще се призная за победител! А Той все я посещава, чрез дела Си жизненост й дарява, в сила и Мощ Своя я въоръжава и я употребява и внедрява! А със Слово – словесната борба, води я безпощадно пред Небеса, за да ме злепоставя!
Как смееш, кажи, и коя си ти, че непрестанно водиш борба, воюваш в отбрана, като войнство и като хмел (квас) ме побеждаваш, и като дим изпаряваш? Или си пролет лъчезарна с дар на възкресение, изтъкана в становете му на Мощ избрана, и свободно простираш воалите си ефирни и земната плеща обвиваш? А флора ухайна се разцъфтява, в багри и краски се разхубавява. Струята кристална я напоява и песен нежна запява! Пчеличка, разперила крилца, я опрашава, а тя, фидана оплодена, пред Твореца Си продължава. И подемат се хвали, чуят се химни свещени към Твореца на вси създания земни! Не съм ли и аз заслужил, че само Него хвалят и славят? Творец бил на вселенни, всемирни съдби, в победи земни на жизнени дихания.
Запяват три пояса земни по видове, повяват тихи ветрове и ухания политат и се сливат с хвалите на птици хвъркати и песни вълшебни към Небе отлитат! От векове и времена все същата хвала се носи в ефира небесен като песен свещена на родове неземни. Макар покосени от моята ръка, макар че над тях броди смъртта и веч са изтляли прахове, тя все се явява в краски най-вълшебни и в акомп запява симфония на жизнени дарения. И тя все наново се подема! Тази е може би тайната на градината райска от Едема! А нарът и бадемът сред лозето я в струя огнена подема! На Рубина Му свят цена била тя. а аз я пролях и го разпилях и вместо мен все Него и Него те зоват! А Земя носи в обема свой плод, обременена, невяста изявена, все негови съдби накичени по пояса й! И лети, лети в танц свещен пред вси, и се върти, върти, с мащабите земни на своите плещи! О, не ще ги вече злото ми търпи!
Кажи, не ще ли се убоиш ти, че съм те отхвърлил завсегда, като непотребна на мен съдба? Кажи, под зноя ярък, под палещи лъчи плодът се разви! А наесен красен се явява, отрупал се с щедростите Му вси награди на добродетелите Му! Помни, че робиня моя е Земя! А ти, нежелана гостенка преходна, като птица прелетна cе явяваш и отлетяваш, нежелана от мен, натрапена над Земя, независима от нея! Защо и Земя на теб се покорява? И знай, макар и неуловима и теб ще пленя! Че в жизненост, Мощ велика се явяваш в пролетта, лека кат ефирна съдба и неусетена от мен отминаваш. Как в зноя земен възрастяваш? В есен победите Негови представяш с нарови синци като свещени хвали, свити от теб във венци – могъщи увенчания, Негови славни съдби! А защо на мен приписваш поражения вси?
Кажи, предвидена си в плановете ми да те спра и унищожа! Но тайната велика на развоя на Плана Негов не е по силите ми да докосна, повоя Му да развия, за да спра развоя! И тогава ще видиш ти, Земя и Небе, що е без Слънце и Луна, без дъжд и роса, без зърно и вода, без жизнено дихание в гърда! Навек Земя ще заледя, ще я в ледове скова като полюса земен, мое владение вечно! В ледено парче ще я превърна чрез всеоръжието мое – безжизнено дихание, а грях, болка и страдание ще я залее, докато я окося с косата на смъртта и плодовете Негови обера. Пред теб аз стоя, поробителя на Земя, господар на тъмнината, създателят на всяка злина, развявам знамената черни на греха, в коварство размахвам смъртната коса! А на теб днес ти е краят, къде ти е Раят? Завсегда ще ви отхвърля пред вси всемирни, вселенни очи! А Раят бил се видоизменил, а как го е скрил, че ни аз, ни войнството мое го е открило? А ти изложи ме пред вси вселенни, всемирни очи, но аз Земя ще гоня, а тя опустошена ще стене в агония, че царството ми в неправда не осъществи!
Макар че все още на трон седя, с корона трикатна на глава, осъден съм завсегда, че бил съм без ред и дисциплина, без Закон на правда нерушим, обвинен за злото на мнозина! Че царство ми земно съм устроил в беззаконие и като робовладелец с бич в ръка, с коварство го владея аз, а не Той!!! А щом съм показан пред вси вселенни, всемирни селения, наблюдаван съм с презрение чрез звездните очи, те все ще пожелаят за владетел един от двама ни! Но зная, че ако лъжата ми коварна разберат и открият тайната на борбата, че две сили се борят, два духа над Земя за нея се бият, кого ли ще изберат, че вси са подчинени, по план и схеми наредени и в Правда на закон движат се пред Твореца в поклон, пред Съдебния на правда трон!
А теб отхвърлям аз в Негова ръка, че ти ме победи пред вси и като слава Негова незрима се явяваш пред вси небесни и земни съдби, че ти не ми се покори, нито пред мен се поклони! Не ще те повече търпя, че ме посочи като неспособен да разбера коя си ти, в какао се крие силата твоя, че си овладяла ефирни Небеса и си разумяла, че се явяваш и с Мощ жизнена мащабите земни овладяваш, в животворящи съдби ги явяваш. А на мен не позволяваш Земя да заледя, да я застаря, в лед вечен да я скова! А само два полюса си ми отредила, безжизнен шести континент да владея и там с беззаконието си да се рея, да се въртя в пътища безцелни, да грухтя и да се валям в леда!
Но ти запомни: Обвинявам те, че ме излагаш и пред вси заявяваш, че не аз съм създател, а горки рушител, че не съм милост и любов, а коварство, жестокост и ужас с присъствието си всявам, чрез язви зли всичко унищожавам. Че не съм младостта с жизнено дихание, ни живот в оправдание, но старост в окаяние, покосяваща живота земен, горко стенание, палач над жизненото дихание, косач земен на смъртта. Нали призна, че Земя е бойна арена, нива окосена, с плевел засадена, а аз сам се издигнах, в засада трон поставих, да я завладея и с нея да се навек увенчая! Че аз съм сеячът на плевел сред земната нива! Как тогаз отричаш моята власт земна и сила? А Той, Любимият твой, бил таз сила непобедима, Мощ Творческа и власт чрез Съдебен Глас! Той бил Творецът на Земя, на прашеца и по подобие и образ Негови създал човека и богато го наградил, с всички добродетели го е въоръжил! Но аз човека побеждавам, с косата смъртна жестоко го окосявам! Не е ли сила, мощ моя, изваден окървавен нож? Защо не ме признаеш, пред Вселена, Всемир като творец представиш?! А ти с всички добродетели против мен стоиш, воюваш, не ме щадиш и ми противостоиш и ме кориш, че с лед да я скова желая, че тя моя пленница е, зная, че в горест и скръб я пових, в тъмнина духовна я заблудих!
О, ще те оборя в таз дискусия моя! Но ти все си неуловима, слава Негова, а зрима! И се явяваш без да предупреждаваш, ти целия небесен простор обитаваш! А на мен само поднебесната оставяш и ми позволяваш да бродя безцелно, в черните дупки да се крия ме принуждаваш! И с нагона смъртен жертвите си там да водя, с тях да се задоволявам, като смет воняща душите им да ровя. Докога ще те търпя, теб, неуловима и непобедима?
Че аз господар съм горд, в тъмнината ходя да ловувам лов! Теб ще оборя със слова, че бич ми са коварен във ръка! Аз робовладелец съм, а ти, робът, от мен поробен сред планета Земя! Земя е моя плячка, трофей от победите ми вси!
А Той се явява над Земя и воюва със светлите си лъчи, на добродетелта те са съдби! И никой сякаш не разбира, че делата им зли осветява, а Земя със Светлина препасва! И Го приемат, дирят и намират, с поклони святи Го даряват! С милост Той ги обнадеждява и Плана спасителен им доверява! Като Негова съдба те щели да заемат на падналото войнство места! Че бич ми е в ръка, те не знаят, ще воювам с тях и ще ги победя! Само Плана да узная и да го променя на волята моя да го подчиня, но мракът черен не ми позволява, войнство ми пленено ослепява и в немощ бавно изтлява!
Но ти, неуловима, чрез човек си се явила, ако само поемеш повоя на спасението и явно го изявиш. Името Му със свята вяра да изречеш, да засвидетелствуваш сила Му, Мощ велика да я назовеш, и от Него благодат черпиш, че Той бил извор животворен – Мощ Творческа неповторима, с воля твърда, несломима! Аз в позор и укор унищожен, а теб Той с Мощ велика на мъдрост въоръжил е и те употребява, в борбата с Мен те укрепява! Или ако поведеш целия земен свят като победител, под знамето Му бойно, светлина съдебна, да сведеш, Войнството Му земно да събереш, мен ще победиш! Развяла си Знаме на правда, извезано в зората ранна с пурпурни везма, капките Му рубинови, кървави цени си вплитала, за да те изкупи и навек от ръката ми зла да те изведе! Че везмата са обшити със сапфири, проточили златни лъчи, на Правдата Негова жизнени съдби! А одежда Му първосвещена, украсена с наровидни звънци, изразена реално на земните плещи, със звън първосвещен звънят на всички страни! Строил войнствата Си, с Мощ първосвещена ги е въоръжил, те са Негови лични съдби, удостоени с чинове велики на милостите Му вси!
А мене чрез Каин и Хама, Корея, Дотана подгони ме, чрез Надав и Саул и показа ми съдбата, само ако дръзна да ги облека сред Земята!
Признавам че той само той те е въоръжил, ято албатроси, разперили крила в полет смел над океани и моря като жерави в стройни редици, чертаят кръгове пред Вселена, Всемир, летят в победен пир! А мене оприличи на птица дяволица с изродени криле, войнство ми, лешояди и вампири, с кръв се опива. А тях ги е смело белязал, с печат златен ги е запечатал, на чела им звезда свети и лъв реве! А Вестта църковна, развято им знаме в ръка му, вей се в полета на щърк и щъркелица! Над блатата не смее змия да си покаже главата„ Че знамето й свободно се вее над Земята като Вест съдебна, запечатваща съдбите над земните плещи! Само веднаж да Го зърна над Земята, но ми пречи слепотата. Не чувам химна им свещен, ни песента им хвалебна пред Небесата, че оглушаха ми ухата! Но в Армагедона ще зърнат пак Адона и Авесалома. Макар да не успяха в борбата, то аз ще нося короната трикатна на главата!
Ще въоръжа блудницата Вавилон с рева на всички зверове, ще се убоят всички светове и ще свият знамена, щом я не зърнат сред Земя! Че те носят съдебно разрешените съдби като лични от Вожда им въоръжения, строени за борба!
Питам аз, срещу кого ще воюват те? Не съм ли аз победител, техен земен пленител, а Земята – моя робиня? Защо надигат Глас като Съдебна власт? С Него щял да се яви сред Армагедона в съдебно въоръжение, с воля на адамант като мантията земна! Но ще се мъча аз да я пробия, да се поровя в нейната гърда, макар да е недосегаема съдба! Обвинени са моите подчинения, явили се в побеждения, а се завръщат победени. А Войнствата Негови са въоръжени, с броня адамантова нагласени, не се смущават от подвизите мои!
Питам те, кажи, смела си кат Войнство в царствени съдби в подвизи Сионови, но не дръзваш да го признаеш още ти! Че Бог е той, все о все, Всемогъщ във всички начинания, Творец в мъдрост неизследима! Той щедро дарява творенията Свои и в законна Правда ги употребява! А днес е позволил пред очи ми замъглени, от нагона ми пленени, да се явяваш ти и престижа ми на робовладелец да подронваш пред цялата Вселена, Всемир. А аз ще покажа способностите си вси! Не ще ти позволя да летиш като птица в простора син. Ще те улуча и ще отмъстя, че ти на воля летиш. И с песен крилата Го хвалиш, химни свещени на Твореца си принасяш. А Той е великият твой пир във вечен мир.
Ти знаеш, че Той е все един и същ и с мен води неравна борба. Силата ми намаля, победите ми завоювани с измама не признава Но аз, Сатана, ще ревна с глас голям, с дулата на атома ще засвиря, както в Нагазаки и Хирошима, победата ми е над мнозина! С урагани и тайфуни ще развихря си сили, че вулкан ми е гърдата, в беди ще залея Земята! Нека тогаз и аз пламна в нея и изтлея! Но ще я залея!
Не ще ли ми кажеш, коя си ти, че на волята моя не се подчини? А и всеоръжието ми е победено, дарът ми е унищожен. Макар че простирам смъртна коса, Той възкръсна и отлетя! За него Земя гърда разтвори и като новородена в Небе Го изпроводи. Ето днес те отхвърлям като непобедима Мощ, слава сияйна изявяваща Го ощ, пред Небе и Земя и пред падналите ми ангели вси, пред всички мои земни завоевания сред този паднал в грях свят, който аз владея с коварство и мъст!
Коя си ти, неуловима, непостижима, че от първия ми порив на пожелание за власт, господстващ с трон, скиптър и корона за главата на Амана, изявих се пред мнозина, а ти все ме гониш, смела и непобедима в борбата за власт и сила. И смело ми се противопоставяш и на целта ми препятствие поставяш. Забулен в мрака на нощта ти все ме познаваш и гониш ме като черна сянка, моя зловеща съдба. Аз простирам с коварство пътя си злокобен над земната площ, мъгла черна разстилам като легло в нощ и трупове човешки загребвам, и в земната пазуха ги скривам.
А ти, Луна сияйна осенена, от лъчи Му златни надарена, протягаш към Него ръка и макар мен, наранения, Земя озаряваш, раздираш мъгла и пътя на святост пред нозе си простираш като сияеща лунна пътека над морската бездна! Кажи, кой ти разреши да извършваш тез велики Негови съдби над царство ми мрачно, че тъй ме смути? Кой дела ми да огряваш ти разреши, че тъй храбро ме показваш пред вселенни, всемирни очи? Нали ще ме познаят измамените вси, че водил съм ги и водя с измами и лъжи? Не се ли от мен боиш, че господар над тъмнината съм бил, от смъртната коса – мой скиптър, не се ли устраши? Кажи, че аз зная, победен е Той и като прекършен меч в моята ръка отхвърлена е тя, смъртта!
Коварството ми разкрила си и смъртта презираш! Не разумя ли, че в тежката борба аз като сянка изчезвам, щом Кръвта Му свята призовеш, и като войн победен в мрачна доба се сривам, за да не ме посечеш с оръжието свято, поверено ти в ръце! И ефирна като зората, обвиваш се във воалите бели на девствени съдби и покриваш земните плещи. Със светлия ден се увенчаваш, сноп лъчи над глава ти озаряват и като светиев ореол пред мен победителка стоиш! Защо ме смущаваш, като в Мощ велика в пролет се явяваш, с дара на възкресение в гърда, тъй красна, Земя украсяваш? И в живот я обновяваш? Одежда изумрудена й даряваш, с бисери и брилянти я обсипваш, с роси благодатни я напояваш? А тя, Земя, се явява в удостоение, в надежди светли за бъдещи побеждения и моите тайни въжделения отлитат в забвение. Защо мечти ми съкровени погубваш ти, че желанието ми е всичко живо да кося, да погубя, да унищожа? И бича си коварен на воля да размахвам? А днес в таз дискусия; от мен предизвикана пред вси вселенни, всемирни очи с цел една, да се защитя, преди да пламне гневът мой в Трети Армагедон, с мъст, коварство, злина, сърцето ми изтлява и нагонът ми свиреп сетно се изявява в страшната ми съдба! Махни се, отстрани се от пътя ми злокобен, със седем язви приготвил съм се веч, над земната плеща ще ги извея в сеч, над живота смърт ще разстеля!
О, бягай надалеч ти, победителко моя! Завоевателната ми цел не възпрепятствай над земния предел! Че аз предател съм злочест, но със Земя да се увенчая горко мечтая! А днес, що съм аз, не ли като един презрян, неувенчан, разоблачен господар и цар? А Той, Любимият твой, увенчан от вечния Цар, със скиптър и корона седи на Трон в победата Си славна, узаконен, с рубина сияен украсен, изкупва с цена Си кръвна целия паднал поробен свят! А аз къде да се скрия, не съм ли като Нерона, с неправда владея на Земя трона с трикатната корона! Нали с шум, със славни почести съм желал да я получа и скиптъра безславен в ръка си да обуча, в битката злокобна желая Него да улуча! Но днес, в първия залп на боя неравен, всичката ми слава безшумно отлетява! На Гласа съдебен лъчът златен ме огрява, дела ми злочестни изяснява, със славата си земна веч се прощавам.
Кажи, коя си ти, кога и как се увенча, с венец нетлен украсена ти е глава, лъчи Му златни в жизнени съдби на надежда вечна в Правда безконечна. Кажи, че в лазури ведри веч се ти яви, сияйна като най-светлите звезди! И украсила си на невястата съдба, че тя е таз представителка на планета Земя – невяста Негова, увенчана била тя завсегда!
Знай, че предупредена си ти, не ще те веч търпя! В Армагедона сетен земята в кърви ще потопя, но знай, че аз ще победя, с победа неславна на трон ще се задържа! С криле железни в небе ще полетя гнездо да свия сред светлите звезди! Че по мощ и сила ти ме под надмина и във владичество на власт Гласът съдебен не се намери под моята коварна власт. А ти свободна си като зората зазорена, в светъл ден изявена, в пурпур и сила надарена. Свободна летиш в простора лазурен, с крила ефирни простора син обхождаш като кораб с развети бели платна – Правдата Негова, кормило светлина ти е в ръка и плуваш безпрепятствено сред земните моря!
Ти, вечно млада, в пролет с венци от цветя се увенчаваш, корона ти сияйна, победи славни, глава ти украсяват, облечена в сила и Мощ, Земя управляваш! Как ще те постигна, като си неуловима, как с теб ще се сравня, като облечена си в Мощ Негова и сила? Затова си властна и се явяваш над планета Земя като светла зора, предвещаваш ден светъл над земната снага! Светлината твоя ме заслепява и аз вече съвършено ослепявам! А ти се явяваш с дара на възкресение и над живота ръка протягаш и целокупност земна в нетленни съдби увенчаваш! Победата ти – славна мощ. творческа ощ! Докато Небе щедро раздава милостите си и планета Земя облива с роси, тя цъфти и се в живот развива! А аз със жестока ръка кося нивата Земя, с плевела и плява се покрива тя и от очите Творчески се скривам!
О, Земя, Земя, за да те владея, за теб водя аз с бич коварен борба, със злина, с грях и смърт те покривам, дано те овладея и над тебе вечно да живея! Но днес разумях, че не ще успея, макар че пожелах далеч от тебе гнездо сред звездите да свия! Но победата Му славна и оттам ще ме свали, Земя в огън и жупел сама ще ме изгори! А ти, с всичките Му милости и добрини надарена, как ще те постигна, кажи, че те са Творческа слава и Мощ! Земя, ти си удостоена, в пролет с ултралила се повиваш възкресена, одеждата твоя те обвива, затова безмълвна, в ден и нощ тъмна ти все се въртиш, в дълбок поклон пред лицето Му стоиш! И с ухаещите си хвали на флора от твоите плещи, ухаеща, ти целокупна стоиш в моление, с покаяние за избавление, да те изтръгне от ноктите ми хищни, бдиш! Затова в борбата със стихиите мои хвърляш се непримирима, гърда си пазиш неосквернена! В Мощ и сила се явяваш, с обещанията Му вси смела се увенчаваш. Признавам, че Той е Творец, в Мощ велика на Правда законна и Истина, а аз творение съм непримиримо, в неправда и лъжа поварено!
Как, о, Земя, ще те спечеля аз, като сам те накърнявам и с рани дълбоки те наранявам! С воня от трупове на тление те покривам, снагата ти оголена с тежки мъгли обвивам, със савана черен на смъртта кат смъртник те закривам. Желая да те владея, със сълзи и скръб да те полея! Как не ще се бориш ти за милостите Негови? А кога те зърна, о, Земя, като кораб с развети платна, със знаме на палубата твоя – закон на правда, развят като знаме над океани земни и моря. О, тогава аз рева. С Гласа на звяра те зова и повдигам в бунт морските вълни, за да те победя, да ти разкъсам платна, да ти счупя мачта, да те погреба в зейнала морска бездна, моя навек съдба! Но ти, както кораба на Ноя, избягваш от погледа ми, защото Светлината Му сияйна ме ослепи и ръката ми жестока изпусна твоите юзди! Но аз все се надявам и ще очаквам да ми се покориш, на мене да се поклониш! А ти все се люлееш пред Небе като корабокрушенци в сетни санове – санове свещени пред Небе! И пак в незнание, макар и да дириш помощ от Небе, знай, че Него подозирам и Го презирам – аз, аз съм врагът Негов! И зная, че Той сила има и бурята смирява, тих пристан за теб, Земя, явява!
И над Невястата Своя Той винаги с любов бди, но не ще те отстъпя Нему, ще се боря, с измама и лъжа ще Го оборя, за да те задържа, Земя, под своята коварна ръка, че държа в нея смъртната коса! За тебе слязох в градината райска и образа на звяра приех, измамих творението Негово да наруши заповедта, че добре знаеш – това е Законът на правда, трон на правда е той, непроменим завсегда!!! Но и сред твоята снага чрез творението Негово закона наруших и човека заблудих! Знаех, че Раят дом Божий е той, в мъдрост творческа неизследима, в любов и милост Творцува. Но рекох си: прогонен от небесните селения в беззаконие ще бродя и всякаква неправда ще върша, дано навеки победя! Но днес пред тоз Закон на правда и Съд в дискусия стоя и теб изявявам, Земя, че за теб водя борба, но не за мен си отредена ти, не за мен, творение, си сътворена! И първият грях чрез Каина аз бях и кръвта на Авеля пролях, и теб, Земя, обезчестих, и сред твоята снага знамето си – смъртната коса забих! Дълбоко те разорах и плевела в нощ тъмна посях, да явя пожелах победата Моя! Но не успях! Не ще те изтегля от Неговата ръка, ако и днес да си пленница моя! Ти отвори широко врата и прибежище мое стана, макар че в Поднебесната стоях и в черните дупки жертвите свои водя! А пазухата твоя покривам с воня, от кърви и трупове човешки. Вместо с кърма млечна да кърмиш чада, над теб смъртта броди и черното си знаме развява. Това е победата моя и аз те владея чрез греха! В Потопа те унищожих, с косата смъртна те покосих!
Но днес къде е Ноя? Ноя се губи сред воя на водната бездна. Как ми се отне от ръка, не го настигнах да го потопя! Но Хам и Ханаан употребих да се погавря с Ноя – Отца, както в Небе, тъй и сред Земя! И продължих сред Земя в коварна борба! Самозван свещеник се явих, чрез Каин олтар в измама строих, Земя с кръвта на Авеля напоих. Не е ли това свещена борба? Къде стои победата моя? Правда има ли в Небе? Не! Не! Той е мой враг, ще го гоня пак! Чрез Ваала не заблудих ли Земя, аз, васалът, мерзостта прострях, те са мои лични постижения, явявам ги днес като побеждения! Защо да са победи в поражение за осъждение? А чрез магьосниците на фараона самонадеен се явих и силата си могъща с Твореца чрез Мойсей и Аарон премерих! Аз владеех трона на фараона. И като робовладелец с бича си злокобен не отпущах роба, но чрез войнствата си гоних го до гроба и в Червените води с коне и колесници на фараона се опих – щом не устоя в борбата с врага, нека погине във водната бездна. И както ковчега на Ноя не стигнах, тъй не доближих чрез войнството му до роба – Израил! Не било туй победа! Не подгоних ли Го сред пустинята зла, за чина свещен водих неравна борба чрез Дотана, Корея и Азирона! Още там щях да се гордея с одежда свещена на снага! Но ти, Земя, защо се тъй разлюля и в гнева на Любимия ти, бездна отвори и погълна вси мои слуги? Не разбра ли, че аз бях тогава, чрез духа си лукав подбудих ги вси само до победа да се добера и теб да завладея?
В полите на Синай се появих и с идола златен наново Израиля заблудих, и в измамата своя ги опих! И там пред Синая, където се яви Тронът на Закона, аз победата своя явих! И приех им поклона! Че било туй безсмислица, поражение за моето земно служение. А над Ерихона стените аз срутих и със смъртната коса сам своето унищожих. В царството на Саула се явих, чрез Голиата ножа си острих. И от собствената ми мечта яви се моята хвала! Но мечът ми пропадна, на Давида в ръка даде се от Небеса и сам отсякох чрез него моята – на Голиат глава! И тогаз в гняв и злина подгоних Давида чрез Саул и Авесалома, на Адона показах трона, дано го завладея, до Амина! Но Соломон растял, нему тронът е принадлежал. И ненаситен, в неудовлетворение на нагона мой, отново загубих трона!
За теб, Земя, аз водя таз борба! Чрез Охозия и Иезавела, Ахава, отново развях знамена. На Кармил с войнствата си на Ваала явих се в слава! Но и там отново поражение претърпях, не аз, а жреците мои не издържаха и слабост духовна показаха! И тъй Илия изпуснах и чрез него Славата на Небето се яви, огънят свещен ме изгори. Но чрез Навутея опих се до насита и чрез Иезавела и Ахава прославих се, че желаех теб, Земя, къс по къс да освободя и на волята си да те подчиня. Рекох си, лозето на Навутея ще завладея! Но ти, пролет лъчезарна, все ме смущаваш, духа ми коварен не признаваш, че неуловима си съдба и толкова красива, че мен не награждаваш. Като светла Весталка се явяваш, с палитра на художник я украсяваш, с игла и конци везеш съдби и по нейните поли като на девица одеждата в девствени съдби, в първа младост я украсяваш! А в зноя летен я позлатяваш и я оплодяваш, с венец нетленен на есен я явяваш, с награда вечна я увенчаваш. Затова Земя не ми се бои, ни от старост ни от зима зла се устрашава, непокорна в Астинини съдби се явява! Но чрез Амана щях да се възвися, до Трона Царствен да се доближа, със скиптър и корона да се украся, царската одежда щях да облека. Но Мардохей вместо мен прие поклона, а Естир Астинина корона! А аз изпуснах плячката си – народа!
Но ти, пролет лъчезарна, защо на пътя ми стоиш? Неканена, нежелана все се явяваш и я възкресяваш, в надежди святи я увенчаваш! Нима от ноктите ми хищни на звяр кръвожаден ще я освобождаваш? Не знаеш ли, че неин поробител и страшен владетел съм, уподобих се на звяр, на нощ тъмна, сянка, смърт злокобна, огнен пожар, печат над моята плеща Каин носи сред Земя? И всеки бяга от мен да опази живота си земен, тленен. Уподобен съм на аспид оглушал, че не чувам стенанията тежки, причинени от язвите ми зловещи! И като прилепа сляп не виждам зората, зазоряваща се в ден светъл над Земята. Как се явява тя с венци на победи – слънчеви лъчи в изгрева златен, в мантия рубинова и обвинява мен, че аз съм тоз покосител, на нощ тъмна прокобител и кръвта Му свята съм пролял, а нея утешава, че цената кръвна за спасението й пред Съда дава.
Да, не ще отрека, аз бях там, на Голготската стръмнина и кръвта Му пролях, но що дири Той сред теб, Земя, кой Му позволи знаме победно да развее над твоята обгоряла от грехове плеща? А Рубинът му свят днес се разстила над теб в нова заветна съдба, че била си ти новоизкупена съдба! Но не е ли заслуга моя, че аз тоз рубин пролях на Земя?! Като войн свещен се явих, кръст дървен сковах и на него врага си овесих. Чрез дялото си – смъртта победих Го аз, аз победих плътта, за да имам власт над Земя! А сега защо воюва Той с мен на Земя и гони ме непрестанно с кръвта, че съм войн развенчан? А забравя почестите ми небесни в чина ми на херувим чудесни! Но миналото ми величие днес бледнее пред сила Му, Мощ, Творцува любов!
Ще водя аз борба, за да се уподобя на Всевишния в Небеса, да си поставя трона сред звездите на Ориона, това е съветът на Скорпиона. И за тази цел една трета откъснах ангели небесни, увлякох ги в борба и паднахме в Поднебесната, за таз власт – коварна съдба, да си нагона хищен задоволя! Оскърбих Твореца, за да владея прашеца, да го подчиня на волята моя, и да му приемам поклона. Затова се украсих с трикатната корона и с бича си коварен да подгоня поклонниците Негови, света да завладея! Но планета Земя мене не избра и вярна Му остана! Не се убоя от бича окървавен, че снага й набраздих, одеждата й обезобразих. И пази сърцевина си да не я оскверня, че Негова била тя.
Как още да търпя, като моя пленница е тя? А Земя от мен не се бои, воюва чрез поясите си три в сезони и закони, отправя благодарствени поклони чрез весталките свои, като войни удостоени с чинове и пагони! А мен посочва като разжалван войн! Той – Творец, а аз творение и лишен съм от право на живот в нетление?! Че в неравната борба презрях Светлината и я замених с лоена свещ, и на мен принадлежи не нетлен, а трънен венец! А Той с него я украсил и сам с него в огнената пещ чрез Седраха, Мисаха и Авденаго от огъня я пазил! И завсегда победата ще е Негова!
След жестоката борба ще се яви тя в радостта на Отца, с дела надеждата й е приета. Земя отрече моята власт коварна, а пред светлия ден разкри своята плеща и чува Неговия Глас! И на вси с вяра тогаз разказва, че имал Той Върховна власт над вси, но не и аз! Така стигнах до Нерона и завладях му трона и кървави реки пролях, да се къпя в тях пожелах. Не се устраши Земя от моята мъст коварна, че решение съм взел със смърт да я увенчая, само на мен да е вярна! Но смела в светлия Му път върви, за обещанията Му вси с надежда и вяра се държи като пясъците морски и небесните звезди, уви! На думата Му с вярност стои и с песен на устни продължи с надежда да се с Него увенчае за бъднини. Пред Вселена, Всемир те ще са във вечен пир! А аз в нощ тъмна се опивам с кървите невинни на жертвите мои. В Царство Вавилонско се възцарих и в него първи се явих, чрез Валтасара се насладих и блюдата Му златни похабих и ги оскверних! Тя, Земя, да се увенчае с венеца нетлен желала и на чело си носи Му печата – лъва и звездата сияйна, грейнала в просторите небесни – Нова Земя, нова светла звезда! Не разумявам аз с какво и как пред Съда се представи тя? Как и защо Лъвът смели с царска власт ще я владее? А тогаз къде ще съм аз?! Защо не съм в удостоение като творец над тление, как чрез Голиата не Го победих, че той чрез Давида с пет камъка в торбата ме сам победи? Но заявявам пред вси, че в Армагедона сетен ще се явя с папската корона, в одежда с кръв напоена, със скиптър в ръка – смъртна ми коса! Какво че чрез звяра два погрома претърпях, нали аз ще владея трона и в Армагедона ще се сетно опия и ще си задоволя нагона?
С последни сили, в сетно издихание питам те, кажи, ти ефирна си съдба как постигна, защо си неуловима, в пътеките си святи си неизменима? Кажи, как се удостои, с таз пролет красна как си наградена, като невяста в сватбения си ден как си пременена? С това ли Земя е обнадеждена, а от мен горко прелъстена? Как тез съдби са разцъфтели над земните плещи, като план разпрострени пред вси очи, както платната невестини бели край бистри води, тъй са явени пътеките ти вси? Нима това е било План на спасение в обнадеждение? И тъй здраво внедрен в бита човешки, че го приемат като необходимост вси. А аз и не подозирах и всяка пролет все я ранявам, а тя, пролет лъчезарна, в зора зазорена, с цветя украсена, я превързва с бяла омара, като воала на невястата Негова обвива й плещи и все я утешава!
Таз Мощ велика е Творческа съдба! И от мен е скрита като План разпрострян, и в борбата с мен над Земя я явява! Как да не вдигам глас в протест пред вас? Кажи ми откъде и как ти черпиш сила, мощ на издържание, че водиш с мен борба? Но само да посмееш гласа му съдебен да признаеш като велика мощ на власт духовна, съдебна и над цялата Земя да го изявяваш! Че Той ти е дарявал Сила – Мощ като жизнени струи, с кърма словесна те е накърмявал, като с тиха Роса те е напоявал и стомната олтарна скрита със свидетелствена манна, чрез сила Илиева над теб е изливал! Не ще ти позволя! Все още с вси мои лъжепророци я имитирам, в заблуди и басни мои я покривам, чрез идоли измамни я показвам, че тя ми е в ръка като Мохамедова съдба, на Корана му лъжа, открадната от Библията свята, Божия. Аз изопачих таз съдба, над Правда и Истина поставих измамата моя! А Той за теб я съхранявал по строго изпълняващ се План там в небесните простори, където първо се явиха нашите раздори. Само да Го признаеш, че Бог е Той – все о все, в Троен Лик се явявал, а ти да Му се покланяш, че той в борба е велик Завоевател и всяка моя мерзост, коварство и жестокост с милост и любов е побеждавал и Правдата свята Своя е явявал! А мене все е злепоставял и пред вси разумни творения Негови ме е показвал. Затова и ти не ми се подчиняваш, моята власт не признаваш, а аз, аз съм покорителят на света, чрез измама го владея и покосявам! Че планета Земя все още я владея, но в неразум и не разумявам дали не ще ме изхвърли от нейната снага! А в Армагедона сетен щом се разгневя, отново ще я разлюлея, с атома и водорода ще я унищожа! Но може и свидетели да се явят като на Кармил жреците Ваалови – мои горки пленници, с хитрости въоръжени, вкусиха смъртта и аз ще я опитам в края на времето като сетно победен, войн осъден.
О, не! Ще зарева като звяр с дулата на оръдията вси, нали му дадох силата си и в зима зла на два полюса – леда, шести континент, моя съдба, без кръвна жертва там ще стоя! Не! Не ще е така! Тя, Земя, в лед е повита, да не бъде напролет отвита. Как ще е без кръв да се лее и трупове да тлеят? Не ще там да стоя и като дух лукав да витая! Там няма кого да заблуждавам с хитростите си вси, а аз съм смърт костелива безжизнена съдба!
А тя над пет континента се явява в кръговрата на сезони и показва си на вси съдбата. И в зима зла, когато всичко в сън дълбок заспи, посочил съня – смъртта, тя будна се облича във висона бял на Правда и пред вселенни, всемирни очи оправданието си показва като невяста Негова за вечността!
Не ще Му позволя да я владее завсегда, че като скъпа моя съдба я пазя аз, покорителят й!
А къде са моите подвизи велики, придобити с беззаконие и клевети, нали съм неин покорител, защо ме отхвърля Съдът? Къде са моите древни и новоерни похвали, технически атомен век потвърдил ги е навек, сеещи смърт коварна над човек? Не ще позволя да бъде пренебрегната победата моя, когато свирят железни метеори над Земя и гърмят атомни дула. Там ще си сетно силите премерим, кой ще владее таз планета Земя. Сила си на звяра дадох на Земя и той успя, в Армагедона втори живи хора горя и макар че целта си пак не постигнах, не успях Земя напълно да покоря чрез славянските племена, то наново Аман ще призова, петдесетлактова бесилка ще скова. И пак на ковчега Ноев не ще позволя като Израилева колесница да полети в Небеса. Чрез железни си крила над Земя ще полетя и в Поднебесна ще се укрепя!
А тя, Земя, нека присъдите ми – лични ми дела от седем язви зли да приеме и претърпи над своите плещи! Не ще допусна пак грешката си, както в дните на Естир – тя под корона царска се яви, с печат на Мощ Негова в ръка, три пояса земни и Земя спаси тя! Че над нея Всемирната система стои в хвала! Нима не знае тя, че след Земя църквата Негова е цел моя, а Негов вечен предел? Заявявам пред вси, че пак ще зарева като звяр и от висините ще се прицеля, и Земя ще унищожа – тя е моя съдба! И днес аз още съм неин цар, под папската корона стоя, а тя, черквата моя, блудница опиянена, с чаша в ръка въоръжена, от кръста Голготски днес обвинена, стои на моята плеща и ний двама ще се увенчаем: тя блудница окървавена, а аз звяр кръвожаден, подал й сам чашата на мерзостта, пълна с моите лични дела, ще пируваме в пира Валтасаров. Ако и да не успях и целта си коварна не осъществих, аз се опих, с Вавилона се скрих под папската корона.
Макар че войнство ми разбунтувано предрича тяхната съдба, то пак не ще позволя на ковчега Ноев да се изплъзне от моята ръка. Не ще оставя ни една жизнена струя да продължи над Земя, макар че над мен лежи присъдата на Съда, крила ми железни буря магнитна счупи! Царство си на мрак ще въдворя пак и с това ще Го смутя! Последователко Негова, Негова съдба, Негова църква си била чрез весталките Твои в Естирини съдби! ще те принудя Плана Му да изявиш, осъществяван над Земя, че едва сега е зрим и аз ще го унищожа! Ти като пролет се явяваш в различни времена в четворна съдба: Макет, Сянка и Същина, а в Скончание съдебна везна, но аз пак ще те гоня и реалните нетленни съдби ще похабя! Кажи ги ти, изяви ги или ще те погубя, помни! Не ще ти позволя да се кичиш с победите Му славни вси! Че бил той Цар и Господар на вечността! Сила Му, Мощ Творческа, надделя и те откъсна от покварената левица моя, че власт коварна владее тя и Пет неразумни в нея държа! А ти, едва сега освободена,с висона бял украсена, на дела Му праведна съдба, ти летиш като гълъбица бяла чрез Съдебната везна, с всемирна награда наградена, с печата Му, лъв и звезда, въоръжена! Че звезда си нова ти и тя грее на святото ти чело, това е Неговото Лично войнство, Гвардията Му строена. Но как и кога това стана и досега не разумях! Коя си ти? Кажи!
Не си ли Сионовата дъщеря осиновена, че се явяваш наградена, с Мощ съдебна въоръжена? И смела, кат боркиня окрилена, се спущаш в боя неуязвима и на вси показваш, че не си моя! Правда законна е наградата твоя и ще вържеш снопа на победите Му вси, с венец нетлен си ти. Не ще ли се веч убоиш, че сред Армагедона ще летиш, със знамена развети победителка ще си, че лице с лице ще се срещнем ний, а аз държа в костелива си лява ръка смъртната коса, черни знамена на смъртта развявам! Нищо, че не успях да се увенчая завсегда над планета Земя! Че Той ги раздра и чрез възкресението Си ме победи! Как си въоръжена с жизнени съдби, живота земен, с който аз водих тез борби, как си снабдена с венеца нетлен, украсена? Да, ти път поемаш възвисена, свободна! Не си веч обременена пленница моя, застрашена от смъртта, а чрез Съдебната везна навек въоръжена явяваш се в зора, с песен хвалебна Мойсеева на уста пееш химни свещени пред цялата Вселена и ликува цялата Всемирна система! А звънци ти звънят по пола ти първосвещена, да чуят и видят вси мои пленници сред Земя, и ”горко“ да изрекат:
”О, коя е таз, която наднича, светла като зората, красна като Луната, чиста като Слънцето от Небесата? Коя е тая, страшна като войнство с непобедими знамена?“ А къде е наградата моя, короната трикатна, нали под нея се крия на Земя и с пленено си войнство с папска съдба увенчах се завсегда? Не ще те оставя на свобода, но в Армагедона сетен ще те победя, със смерчове грабливи ще те грабна от Земя, с тайфуни ураганни ще те помета! И нека лети хвалебната ти молба в райска съдба, тя била съвършена, не от търговец накадена, с ухания от градината райска снабдена, с елея на Пет разумни сетива църковни снабдена. Но не забравяй, че лице с лице ще се срещнеш с мен на Земя, Войнство ти с войнството мое ще се бие в Армагедона сетен, когато свирят железни метеори над Земя и гърмят атомни дула! Там ще си сетно силите премерим, кой ще владее таз планета Земя с три пояса нейни, творения Негови, пленници мои!
Свърших! Приключих диалога“ си със теб, неумолима в таз дискусия от мене обявена, но не постигнах си целта, нито Земя и неин предел убедих в моите намерения, не я подчиних сетно на волята моя! И се готвя да полетя, с крила железни да стигна Слънце и Луна, там гнездо да свия за вечността, Всемирната Негова система да владея завсегда!
О, това е бъдещата ми цел, в победа да се явя! Но горкото ме стигна, не постигнах си целта, само въображението ми полетя, че ще владея завсегда таз планета Земя.
А ти си таз видима слава негова, с която водих векове и времена борба. Да те завладея пожелах, а след това и цялата Всемирна система. Тогаз на Всевишния ще се уподобя, Твореца и Трона Му ще покоря!“
Песен се запя в сините простори. И чу се Глас на съдебната небесна власт, окръжен от Дух Святи в победен подвиг велик в таз дискусия, в неправда уредена, в повика Му нелеп, в признания вси от падналия небесен ангел, в немощта си сетно да стене, в агония на безнадежността си за завоеванията си, разбиране на Плана спасителен чрез признания и учудване!
И яви се ответът на запитвания и признания на Сатанинския протест!
КРАЙ НА МОНОЛОГА В ПЪРВА ЧАСТ НА СЪДЕБНАТА ДИСКУСИЯ
Копривщица, 01.05.1979 г.
ОТВЕТ НА ЦЪРКВАТА ХРИСТОВА – ЗЕМЯТА. ДИСКУСИЯ МЕЖДУ ЦЪРКВАТА ВСЕМИРНА СЪС СЪДЕБНО РЕШЕНА СЪДБА, САТАНА, СЪДА И БОГА
Отговаря Църквата Христова с всемирно съдебно решена съдба:
”О, не ще постигнеш целта си! Само сам призна немощта си в боя последен – Армагедон и разкри коварната си цел като поробител над планета Земя и земните три пояса Божии творения. Ти си владетел на тъмнината, с бич коварен в ръка – греха и смъртта над материя, плътта и над духа, който ти се поддаде! А сега, ти, сляп и глух, чуй: не ще се убоя и ето ще ти отговоря коя съм! Аз неуловима, но зрима съм съдба и не се променям. в Творческата Мощ чрез творенията Божии изявима!
Аз, Зора ефирна. явявам се след борба с нощ черна – твоя съдба, но ти не се боеше от ефирните ми воали бели! Защо питаш коя съм и откъде черпя таз жизнена мощ и водя непрестанно с теб борба ощ? Аз съм като Зората ефирна в ранина и летя, летя! От просторите лазурни простирам воалите си бели и като бинтове в ръката на милостта Божия обвивам ранената от теб земна плеща! Аз съм птица волна и летя с крилата на лъча светъл от Небесата, и изявявам си съдбата на ангели небесни в служба свещена над планета Земя.
Аз съм кораб с бели платна на Правда Божия, плуващ в лазурния океан на света, окичен със знамената, на светлия ден съдбата. О, те изявяват Правдата Му свята завсегда, разпростряла се кат Негова победа над планета Земя и далеч са от унищожение! Но щом ти пред цялата Вселена, Всемир признаваш, че си ме изпуснал от ръка, макар че не съм била нивга пленница твоя, а само Мощ творческа и имам думата на Правда и Истина и с доблест в таз дискусия, подобна на Кармил, която ти води с Илия, мой слуга, пред цялото Небе от Земя, ще ти отговоря аз сега! Там се срещнаха лице с лице в борбата Правдата и лъжата твоя чрез жреците на Ваала! Ето коя съм аз, ще узнаеш от мен самата. Аз съм сърна, невинна газела сред земните поля, но съм неуловима в деня светъл непобедима като Правдата от Небесата велико и могъщо въоръжение. Негово велико проявление!
А ти Правда не си владял, освен преди падението си, когато си обитавал Небесата, защото в Правда си бил сътворен и на Твореца си бил подчинен! В чин достоен на Херувим си бил употребен! Кажи, откъде в теб се роди таз завист зла в тъмна доба на нощта в твоята гърда, та да се сравняваш с Твореца си и да пожелаваш да владееш над творението Му, кажи?! Защо увлече в подмолна борба доверените ти войнства небесни и против Твореца на всяка Правда повдигнахте ръка, като си Негово творение и ти? А Той, о, Той в чин ”Генерален Законодател и Съдия” със закон на правда и съдебен трон сред Вселена, Всемир, където цареше дисциплина, ред и мир! Защо в пира им всемирен ти внесе смут и в неправда се изяви? Защо подведе една трета войнствени съдби в тоз неравен бой, кажи? Кого накърни ти? И не се покори на Княза всемирен, в чина Му на Образ Втори – Михаил, Княз на Мир? Истина ли е това, че след развенчаването и изгонването ти от небесните селения и дворите на Отца, ти се устреми към планета Земя? Кажи, защо се яви в чина си втори – „звяр“, с измама и лъжа в Рая влезна, откъснал от Небесната войска една трета в падение и ги поведе в борба? С кого воюваш ти и сега? Ще ти отговоря аз сама! С Твореца си воюваш ти и Неговото създание обсебваш, което бе създал по Негов образ и подобие. Не бе ли ти Херувим със шест крила и предстоеше пред един Всемогъщ вселенен, всемирен Творец, чист и свят? Кажи, защо прие образа на звяра и с духа си лукав го изпълни и нагло към Божието творение, човека, посегна?
А ти добре знаеше, че Едемската градина, Раят, беше Дом Божий на Земя с всички небесни всеоръжия! Сред него Законът на правда цъфтеше и плодове явяваше като дърво, насадено за познание на добро и зло, респект сред творението внедряваше и ред и дисциплина в Рая държеше. Той бе Тронът съдебен сред земните плещи и това ти добре знаеше! Не ти ли стигна, че в Небе го наруши и падението си първо яви, но с измама и в Рая внесе греха? Ти извърши беззаконие и с това не се удовлетвори нагонът ти на зло, с хитрина човека в туй зло въвлече! Отговори ми ти, каква ти бе целта, че се яви в греха, след като не си познавал плановото устройство на Рая – Дома Божий, изявен с цел Божия сред планета Земя? Какво постигна с мерзостната си измама? С огнен меч от Рая те изгониха и за втори път ти изгуби милостта на Твореца си! И остана мечът огнен да се върти пред райските врати, да пази да не се никога вече завърнеш ти! А в теб грехът роди плодовете на смъртта!
Каин обсеби и в посегателство към брата Му го употреби. Ти материя покори на властта си нечестна. Защо Закона на правда пренебрегна? Над Земя развя знамето на смъртта, заби го дълбоко в нейната горда като зловеща сянка – нощта, разпростря го над три пояса Творцуви творения! Но знай, че не ще го вееш ти завсегда, то, победено от Правдата, ще свие черни си крила! И ти в Скончание ще вкусиш му плода и всички твои пленения ще изгорят в злите си помишления! Защо завладя земния свят, каква ти бе целта? Не се ли убоя, че над неправдите твои Съд небесен ще се яви?
Не разумя ли, че Правда свята и грехът коварен не съжителствуват на Земя? И сега не признаваш ли, че дойде денят на изпълнение и Съдът се яви с решения? Ноя призован е да се яви с ковчега на спасение и над язвата зла – греха се явиха осъждения чрез потопните води и водните бездни погълнаха неправдите твои. А Правдата небесна като знаме спасително над ковчега Ноев се развя и той път пое в спасение! Не разумя ти, че това бе План Божий в изпълнение на дялото спасително в проявление, макет се яви в служение пред Небе за целокупното земно селение! И с това велико изпълнение Съд велик изяви над осъждение своето решение и твоята съдба показана бе във водната бездна.
Колесницата Израилева на спасение като кораб Ноев заплува над осъждение! А ти с всичкото твое пленение в земните бездни ще идете вси. С вяра и дръзновение подчертавам небесното съдебно решение! Свободна съм и като птица с две крила летя над цялата планета Земя, и никога не ще ме стигнеш ти и на волята своя не ще можеш да ме подчиниш, защото Небе със светъл лъч ме препаса през чресла и аз добре познах ти лика! Беззаконието твое има своя лик и те обезобрази.
А аз съм благодетелна мироноска сред планета Земя и Знамето на правда, развято над ковчега Ноев, здраво държа и го вея над вси осъдени съдби! В какво ме обвиняваш ти? Че съм мироноска ли, а ти смърт носиш над вси живи съдби? Но мина буря зла, чрез Потопа разтърсила земната плеща, отлетя веч мрак, Тъма, ден светъл огря над Земя и ранена й снага превърза с воалите бели на Зората в светла съдба! А Тъма сви крила си черни и като нощ тъмна изчезна – Планът макетен на съдба показа ясно таз съдба.
Но ти пак не престана и яви се отново в стана, и Ноя подгони в зноя огнен на борба. Кажи, защо простря сенките зловещи на духа си лукав, Хам и Ханаан грабна като лешояд с окървавена уста? И Отца си пак поруга – каква цел гонеше ти? Не разумя ли, че аз чрез Сим и Яфет продължих да водя в Правда борба, с теб воювах в непримирима война и Знамето на всемирна надежда за спаасение развях над Земя? Раните от огъня лекувах на човешката душа, превързвах ги с Правдата Божия и милостта! Да! Аз мироноска съм и вея Знамето на всемирна надежда в Правда Негова – победа, въдворявам мира сред Земя!
Аз живея сред теб и с теб воювам сред тоз паднал свят, завладян от духа ти лукав в беззаконие и неправда! Че грехът, смъртта нощ черна са – навек твоя съдба! Но аз като светулчица малка бродя и с лъч лунен пътеки чертая, път на Правда в озарение явявам в служба свята на Небеса! Кажи, можеш ли светлия ден да победиш, когато като птица крилата разперва се над Земята? Аз съм Истина и Правда и като Фар запален Земя озарявам, черен мрак – твоята войска прогонвам от земната плеща. Времето ти е определено, над теб и твоите войнства иде изпълнение на Съдебната везна в решение! Съд велик със Закона на правда над Земя и над твоите дела изрича думи на осъждение, че тя горко подаде си снага за твоите зли дела, а ти я завладя и целта си разпростря!
Питам те, кажи, пред цялата Вселена, Всемир, небе, Земя, ти, робовладелецът на роба на греха, неправда над материя, Земя, с три пояса в Правда Творцува сътворени, а от теб чрез греха завладени, как заявяваш ти, че съм отхвърлена от тебе, непокорна на волята твоя? Свободна съм и водя с твоята злина борба, и мислеща водя войнствена съдба, за да потвърдя онова, което ти сам пред Небе, Земя, призна! Но заявявам ти, помни, че не аз водя таз борба, с мен е Тоз, Който ме прати, със сила, Мощ Негови ме въоръжи, с теб да воювам и победя, победата Негова да явя!
Аз съм добродетел Негова, слава Божия, можеш ли да я победиш ти? Побеждават ли се палещите слънчеви лъчи, ти, лед сковаващ земните плещи, не се ли разтопяваш? Позволение имаш ти да се изявяваш. Но жизнения дух – животът, движещ три пояса земни съдби, как ще го победиш?! Позволено ти е материя да владееш, плът да покосяваш, вонята да разстилаш и който се поддаде на духа ти лукави, да го употребяваш! Може ли смъртта да победи жизненото дихание, нали не знае тя откъде изхожда то и след нея къде отива? Това е борбата, която води животът със смъртта!
Наистина аз говоря истина и за тази цел съм избрана, да посети Всесилният Творец целокупното Си творение и великата Си воля да му изяви в могъщи съдби, да покаже силата Си в издържание във верните Свои. Да ги просвети в Правда и Истина и в Себе Си да ги увери! И с щедрото Си дарование сила и мощ да му даде, да се бори непрестанно в таз страшна борба, да побеждава греха – жилото на смъртта, с което воюваш ти в борбата! Да! Правда и истина говоря! И ти никога не ще я победиш! Нито увенчанието на светлата Зора с деня светли над планета Земя ще присвоиш, че те водят непрестанна борба с теб, нощ тъмна – смърт коварна! Ти никога не ще победиш неговата Истина – светла Негова съдба, въоръжен си с неправдата твоя – лъжа, черна съдба. Че те двете непрестанно водят борба!“
”Млъкни, не говори! Дотук те изтърпях да хвалиш добродетелите Негови и слава да Му отдаваш пред вси!
Млъкни и името Му не произнасяй ти, ще те унищожа само ако го произнесеш като на Победител, изявен чрез сила, Мощ в добродетели, ще те смажа като отхвърлена в мисълта моя! Аз съм тоз робовладелец, владеещ роба на греха, плътта и чрез него водя борба за господстваща власт над материя – планета Земя с трите й пояса нейни съдби, украшения земни. Всички смъртни ми се покоряват, а към Него недоверие в спасение изявяват. Но ти само да повишиш глас и да признаеш Неговата върховна власт, ще те уцеля аз, владетелят на тоз тъмен свят, в който аз бича си коварен въртя – смъртта!”
”Не! Не те предизвиквам аз, но нали е мое право на свобода да изкажа мнение, не желая ти да го узнаеш! А щом ти сам го изявяваш като си признаваш, какво от мен очакваш, освен да потвърдя злите ти дела? Че си робовладелец и всичкото ти завладение робува на греха! И сега три въпроса от мен приеми и отговори: Кой небе сътвори и тъй чудно го украси със звездни и планетни системи? Кой пътя млечен разпростря и Плана Спасителен изяви, обсипа го с рой звезди и над Земя го отрази? Кой всички небесни войнства строи в ред и мир. В хармония да плуват като кораби в безбрежния небесен океан? Те са стражи на времената, вярно да посочват съдбите. С точност определи закономерностите на движимостта! Кажи, кой Слънчевата всемирна система сътвори, тъй прекрасна наредена и сред нея планета Земя, най-красивата сред вси, за която претендираш ти? Тъй чудно украсена с океани и моря, реки и езера, планини и поля и полюси два да изявяват твоята съдба? А като корона на увенчаваща съдба е одеждата й от три пояса Творцуви творения! И като венец на слава. Кой човека сътвори по свой образ и подобие го яви? Кой жизненото дихание в него вложи и материята смъртна – плътта, Земя оживотвори? Кой това чудо и знамение стори, че човекът живее и твори и чувство за самоотбрана в него изработи, Кой с чадородие го надари?
Кой, кажи, поясите атмосферни над Земя разпростря, независими от нея и непостижими за тебе? Кой сезоните нареди да се явяват на времето си? А животът земен от тях зависим да е и приноси да принася в хваление в движещи съдби? Каква е тайната на всичките небесни дарования, че се явяват в строг ред и дисциплина, в безмълвно, планомерно определение, за да изпълняват своите към Твореца задължения? Кой, кажи, създаде всички тез явления и като победи Творцуви ги яви в побеждение? С коя сила – Мощ се подвижват ощ тъй чудно защитени? Кажи, защо замълча, кой си ти, творец или творение, че чрез духа си лукав поробваш Творцувото творение?
В таз дискусия, от теб предизвикана, отговори, само ти ли право притежаваш и оспорваш съдебното решение? Отговори и ако можеш защити се ти! Робовладелческия си нрав не крий повече пред човешките очи, не го поробвай и употребявай в делата си зли! Кажи, кой жизненото дихание им дари и те, живи творения, трептят и като украса земна се вплитат в сезоните над Земя? И като награда нейна, извезани стоят на одеждата нейна. По строгия План на спасение Свише те приемат от Твореца чинове небесни, свещени за служение! И като небесни войни воюват за земното избавление! А като одежда планетна в планово изявление те водят непрестанна борба в своето кратковременно съществувание сред планета Земя!
Кой, кажи, е Творец – ти или Той? Или творенията Творцуви, с хитрост завладени, от теб присвоени, попадат под твоята власт? Но не над всеки дух владееш ти, а само човека на греха обсебваш в измама и лъжа и го употребяваш! Кажи, кой творенията Творцуви тъй планомерно явява, възрастява ги и родовата линия в награда продължава? Ето, защити се ти! Кой, ти ли милост и любов прояви? Не е ли пак Той, Който инстинкта в творенията живи внедрява и нежност в сърцата им дарява да се обхождат с рожбите свои? Кой реда и планомерните явления нарушава, Закона на правда изопачава? Питам те, отговори! Че свободомислеща съм, помни и далеч от робския ти хомот съм. И днес ти имаш смелост да се хвалиш с мерзостта твоя, че владееш роба на греха и със смърт го погубваш завсегда! Но безсилен си да владееш светлия ден, явен в Правда над планета Земя с три пояса Творцуви творения, земни украшения. Ти сам в признание се яви, че господар си над нощ черна – твоя навек осъдена съдба. Отговори! Ти, който в измама и лъжа с неправда в беззаконие водиш войнството си сляпо в таз кръвопролитна борба, вси твои кръв пиещи, владеещи плът, материя, пръст, земя! А в най-великата борба явяваш се като старост със закостенели чресла, лед, зима зла сковал ти е духа – сърце, което нямаш, но водиш борба с дух и материя!
Ти смърт уродлива си и мъртвешки саван простираш, трупове човешки, с мъгла Земя обвиваш и водиш ожесточена борба с воалите бели – млечна омара светла в зора, предвестници на ден светли, увенчаващ с венец от светлина, живота жизнен чрез слънчевите лъчи! О те са сноп, подвижен в Мощ Творческа на святи Му дела! Кой всички тез велики съдби на себе си приписа и ги присвои, а Земя смути и мира й наруши?
С какви средства владееш своите завладения, че си се възгордял и смяташ, че над мен си превъзмогнал! О, не!!!
Никога не ще ме измамиш ти и твоите вечни злини тъй бързо ги откриват сетивата ми вси. Ти и над тях посягаш и чрез грях ги покосяваш, и печата на смъртта им налагаш, която е дяло твое, твоя навек съдба! Но Творецът им ги възкресява чрез жизнената Мощ, в пролетна съдба ги явява!
А ти кажи, не е ли истина всичко дотук, което изрекоха моите уста? О, ти, черна нощ, тъмна сянка, явяваш се оповестен от мъглата, която вятърът отвява. А Възлюбленият мой чрез ден светъл се явява в жизнена съдба и води борба с нощта, смъртта, неправдата твоя! А ти все се заканваш Светлината да унищожаваш, която дела ти разбулва!
Подгони, ако можеш Зората, която се явява във воалите млечни на Правдата Творцува и деня светъл предвещава като сърнела подгонена от Зефира нежен на пробуждащия се ден. Уцели, ако можеш, светлината ефирна на деня! А ти тогаз се криеш в поднебесните черни дупки, въздушни пропасти, обиталища твои!
Ето венец на творенията вси са слънчевите лъчи, извор на Мощ Творческа стреляй в Него и Го улучи, ако можеш! Как ще стигнеш таз Мощ велика, която движи Слънчевата система с планети и звезди? Кажи, какво сътвори ти – грехът е твое дяло, а смъртта ти е съдба! Откъсна от планетите една Земя, но не е тя пленница твоя завсегда. Как я позна, как я избра, нея, най-красивата от осемте? В чин „княгиня“ е тя, сгодена за годеника си Христа завсегда! И той я изкупва с кървава цена! А ти я завладя, да явиш на какво си способен и наостри всеоръжието свое от измами и лъжи, но пак не ще я постигнеш, нито вечно ще я владееш! Ти само смут внесе в земния предел и не познаваше Плана на спасение, затова и падна в по-дълбоко заблуждение. Не разумя, че над царството на мрака, нощта, изгрява светлата Луна, осенена с лъчите на Вожда свой, тя Земя озарява, пътека светла чертае над океани и моря, над реки и езера, за да мине по нея корабът на праведна съдба с развети знамена, да оповести Вестта всемирна, увенчана в Правда, като победа славна над мрак и тъма!
Нима все още не разумяваш, че навсякъде светлите дела на Твореца са изявени, а ти си все победен? И водиш безсмислена борба със Славата Творцува, със светите Божии дела. А победите твои са нощ черна, мрак дела ти на мерзост – греха и смъртта! Кажи, верни ли са всичките тези дела? Истината ли говоря, че всичките Творчески съдби по План строго начертан са внедрени, като Мощ велика явени и с награди наградени? Че ти размахваш смъртна си коса, а Той животът жизнен укрепява? Кажи, защо мълчиш, нима с мълчание дела си мерзостни ще скриеш? Нали ти сам поведе таз дискусия съдебна, но осъждението си в награда на дела си никак не избегна? Кой в зорите светли на зазоряващи съдби спуска тез млечни воали над земните плещи и като невястини съдби обвива и път на Правда постила? Кой Земя увенчава с брилянтните роси и като с корона на удостоение с лъчите златни я обсипва, и живот й даряват? И тя обнадеждена трепва в дълбина и в ритми й сърдечни заиграва пред Небеса? В пролет ранна, под Мощ Творческа, чрез вси творения възкръсва и с одежда си извезана от вси сезони се явява в багри на дъгата под палещите лъчи. В нюанси багрени разстилат се вси нейни везма, плодът на дълбина й от признателна хвала към Твореца й и във вярност се разцъфтява с цветовете на вси цветя удостоена, чрез Росите святи напоена! Не са ли тез Роси сълзите Му късни, че тя, Земя, е Негова съдба завсегда и след коварната твоя борба, която ти водиш за завладяване, ще бъде навек освободена от мерзостните ти дела? Тя, Земя, е Негова невяста и ти добре знаеш това! Той хармонично, планово я движи под Мощта Своя в уверение за увенчание в Правда, награда на удостоение за трите й пояса завсегда!
Защо замлъкна? Защити се, ако можеш! В пролет ранна Той я възкресява, тя разцъфтява, оплодена веч узрява и с плод богато я дарява. В есен плодът се явява. В победа свещена нарът поруменява, в лозето й със звънци свещени зазвънява, сокът румен в чашата й се явява. Но и ти не си забравен! Дялото ти в неразум в лозето стои, мушмула изгнива на корена си. А смоковницата плодове с Авраамови обещания като морския пясък е събрала и пред Вселена, Всемир ги явява! Къде си ти с твоите нелепи хвалби, с гордостта ти пагубна, като ятаган ръждясал размахан в беззаконния ти стан? На планета Земя мислите й са явени пред вселенни, всемирни очи чрез фиданите разцъфтели, опрашени от пчелите работливи и плодове поруменели, със сокове напоени.
Тез съдби са земни, сърдечни изявления, без твоите смущения те свободни, планово се развиват – Тя и Той, двамина пред Небе, Земя, стоят непоклатими кат юзина! В пролет разцъфтяла с милувката Му нежна на Зефира крилат и любовта Му сърдечна от небесния свят тя е наградена, в аромати потопена! И пред небесните селения летят уханията й вси в райски съдби от ядрото сърдечно на хвали! В пролет развива се цялата одежда земна, славеят запява в зори. Пчелица бръмнала мед събира. Земя раздвижена, възкресена под нежното було сватбено, се явява, тя Нему се опознава
Силен ли си ти? Ето пред тебе стои нейното венчило, улучи го ако можеш ти! Но безсилен си, то те победи! Твоята коварна мощ – нощта, смъртта, зимата, сковала в лед земя, далеч отлетя, не можеш повече да се гордееш, нито да вилнееш. Тя, твоята съдба, е решена вече от Съда и смъртта с жилото си, греха, те погълна завсегда!“
”Млъкни, че ще я разлюлея! В моите корави ледени гърди като полюси два огънят небесен веч изтля, в лед ще я скова – континентът шести е моята съдба. Ще събудя моите сълзи, ще разпръсна сеизмични вълни и ще я залея в потопните води на Армагедона сетен! Ще повдигна в силен вой всичките физически сили, урагани и тайфуни, смерчове и вулкани и в смърт коварна ще я потопя, а аз с криле железни ще отлетя, за да избегна язвата сетна зла!“
”О, не! Не! Не ще можеш да извършиш ти гибелния си полет, ни целта си да осъществиш! Земя в сълзи си лицемерни да потопиш! Дълбоко в нейната сърцевина ядрото й будно бди над нейния предел! Пламнало в огъня на любовта Му, то живо тупти и ще продължи още да трепти. Още хиляда години ще издържи! А в скончание на тези дни ти, с всичкото си пленение, ще изгориш в огъня на осъждение, който ти сам запали! Ти не ще издържиш Мощта Негова в победа над греха и смъртта. Нито воалите млечни на Зората ще опетниш, нито ще смутиш любовта Му и мира вечни! Ти, поробителю земен, владееш материя, земя, пръстта. Небе далеч стои от твоята ръка, макар че и ти и Той сте духове!
Той – Дух на Правда в жизнена съдба в отбрана води борба! А те – дух в неправда, злина, грях и смъртта воюваш да покориш в зла съдба. да плениш планета Земя. Не призна ли сам пред Вселена. Всемир, че си победен от Неговите добродетели? Сам призна че нямаш сълзи и лед сковава твоите гърди. Пепелище сиво ти е любовта, без радост, без живот е твоето завладяно притежание! Смърт костелива владее твоето земно царство и воня от тлението те владее. Лъжеш, че вълните сеизмични са твоите сълзи. Ти лъжец си и човекоубиец и пред теб са жертвите твои – измамени човеци, стоящи над олтаря ти, в мерзост изграден, в съдба Каинова! Кажи, не е ли така?
А Христовите победи са далеч от света, в чистота и благоухание, Негово жизнено дихание – животът свят сред Земя. Ти звяра избра и духа си лукав в него внедри, а не позна сърдечна дълбина – храм на Духа Свята. Ти и само ти си таз измама и лъжа, всяваш ужас, носиш нищета, със скръб заливаш Земя, язви зли разстилаш над нейната плеща, смърт граблива като птица уродлива, свиваш гнезда в мъртви телеса! Къде е животът и радостта? О, да! Ти жестоко ги убиваш! Ти си всичката земна злина, награда ти сетна твоя и уязвяваш планета Земя с три пояса нейни творения – живи Творцуви велики проявления, а не твои, нито твои, враже, хвали! Как искаш сърце ми да те признае и езикът ми да те призове? Ти и само ти си отцеубиец, камшик, смърт костелива ти е в ръка и с печата на Каина запечатваш тлението!
А духът ти нечист обитава във всички вражари, заклинатели и врачки, идолопоклонници с жертви човешки. Който те познава, навек ще те отрича и проклина! Ти сам призна пред Вселена, Всемир, че си смърт костелива. Кого ще обвиниш в Небе и Земя? Че робовладелец си, сам каза и водиш роба на греха от раждане до гроба. Не! Ти не си жизненият дух на Светла правда, зора в пурпурна надежда за възкресение в живот и спасение от робско угнетение. Целокупното Негово създание Него признава и с познание Го призовава! И в Мощ – Творческа сила, с любов пламенна в гърди, горят в дела милосърдни спрямо подобията вси, които не признаваш и гониш ти. Но как и с какво владееш ти роба, с коварство и беззаконие в неподчинение спрямо Твореца си? Ти с измама го владееш, грях, смърт навсякъде пилееш. Но знай, че за всяка неправда ти отговаряш! А Той, Творец и Създател, Законодател и Съдия, любовта Си в милост в победите Си явява като велико побеждение над мерзостите ти вси. Че Той е воля свята, в мъдрост неограничена, неизследима в Правда Творческа, съдба незрима! О, тя движи цялата Вселена, Всемир, и планета Земя, за която се бориш и се хвалиш ти, че ти е робиня, а ти робовладелец, с бич коварен – смъртта, я владееш! Но не ще бъде вечна твоята власт, помни! Той Небесата е създал и всичко, що ги населява и по име зове творението Свое, а то, с любов Му се покорява. Той е Тоз Творец – Създател, Законодател и Съдия, Който законите на движимостта е поставил! А ти не го признаваш и Законите Му вечни наруши, за да не бъдеш по тях съден, нали? Но съда си не избегна ти. Осъдиха те навек делата твои и пред Вселена, Всемир, обвинен си ти!
Питам те, кажи, кой човека по Образ и Подобие Свое сътвори? Ти или Той! Кой в мъдрост Своя го употреби и употребява в победите славни Свои? Не виждаш ли, че сляп си като прилепа и глух като аспид? Всичката ти гордост и щеславие те заслепи и не виждаш, че ги водиш в гибелта – твоя вечна съдба. Те не съзират, нито разбират мъдростта Творческа, изразена в дела на Светла правда, която навек победи неправдата твоя – нощ черна, победена от светлия ден!
В изгрева свещен на ултравиолетовите лъчи възкръсват целокупните земни съдби. О, те са в изявление на Творческата Мощ на Твореца над вси Негови творения.
Ето, изявих ти съдби – защити се! Истина и само истина говоря в тоз миг пред вселенен, всемирен лик. Кой обвива Земя в тез милостни съдби, в любов необятна, в милост непонятна, както майка рожбите свои? Кому ще ги припишеш ти? Кой създаде планомерност в законите и пази равновесие сред планети и слънца, Вселена, Всемир? Кой тъй стройно ги нареди и несмущавани в ред и дисциплина се въртят и в поклон и хвала се редят? Ти и само ти внесе смут сред Вселена, Всемир и като отхвърлен, прогонен, лишен от небесния пир в ликувание пред Трона велик, ти, паднал ангел от Небе, в непокорства вси се яви и Земя, най-красивата от вси планети, плени и я похити. А Законът, изискващ подчинение от всички творения, в любов и мъдрост сътворен, наруши го ти, да се вмъкнеш в движимия звезден мир пожела, дух нечист, но в дела си мерзостни, зрими, не позна духа жизнен в създанията земни и откъде изхожда, и в скончание на целта Творцува в живота земен къде отхожда, преди да докоснеш материя с косата смъртна.
Смъртта, косачът на плътта, естество ли е природно, или ти я създаде като скончание на вси язви зли – твои измишления? Моля, отговори, питам те аз, свободна, добродетелна съдба. Коя е таз природа, която строги граници определя и ги поставя между две съдби? О, това е Той, жизнена сила, мощ в движимостта на създанието, редът в планова закономерност! А безредието е власт господстваща, твоят бич смъртен, самата смърт.
Ти сам ме призова в таз дискусия пред Съда на всяка правда законна! Кажи, кой Творец е на целокупност вселенна, всемирна, на Небе и Земя? И кой е нарушителят на ред и мир, рушител на Закона Творцув? Кой в Правда владее в надежда за спасение целокупното Божие творение? А кой с косата смъртна коси планета Земя, кой плевела посял е? Кажи, кой живота жизнен създал е и движи го безспир всред Вселена, Всемир! Кой, кажи, че тез две сили – живот и смърт се борят непрестанно пред Небе сред Земя! Кой бе Тоз, що обяви най-красивата между вси Земя за арена бойна пред вси очи?
Имаш ли доблест да отговориш за всичките злини, що извършил си сред Земи, за да ти отговоря и аз, коя съм и кой ме със сила, мощ въоръжи! В сърце ми дух на Правда вложи да се бори с неправдата твоя: беззаконие, хула, клевета. Можеш ли добро със зло да замениш или Правда с греха да сравниш? Можеш ли нощ тъмна с ден светли да покриеш? Поробител зъл си ти и в мъст коварна сам ограбваш Божията слава и Земя с неправда владееш! Но чрез милост и любов, с дълготърпение се побеждава робовладелецът, а робът се утешава. И Царството на мира в гърдите се внедрява, човек от смърт не се убоява, защото жизненото дихание пее победоносен химн в хвала на Създателя, Когото познава! Кой е Създателят на Небе и Земя и всичко що ги населява, в мъдрост и разум се възрастява? Кой свода небесен създаде и тъй съвършено го украси? Кой строи Слънчевата система и й нареди около Слънцето да се върти? И все тъй сияе Слънце златно в жизнена съдба и движи в победа целокупната система? И като Свещено войнство благоговее пред Създателя Си?
Защо мълчиш? Не знаеш ли, че не ти създаде тез висши Божии творения? А си се надигнал в борба да Го победиш желаеш? Кой закон постави, та Луна да се осенява и нощ тъмна да озарява? Как ще избегнеш присъдите си вси – седем язви зли, твои лични дела? Признанието ти пред Съда стои, че си нощ черна, бич коварен – смъртта, която се налага над плътта и витае като призрак черен над планета Земя. Щом нощ тъмна се спусне като птица граблива, то цялата Земя, с три пояса творения, приспива! А ти не подозираш, че Творецът по План, строго начертан, изявява кратковременния плен над плътта. Ти не познаваш аромата на цветята като ухаеща хвала да се носи към Небеса. Нито химните свещени разпознаваш на птичките летящи към Небесата, на които приносът на хвалата се приема от Твореца на Небесата.
И днес ние с теб лице с лице се срещаме, Правда с неправда сравнихме над Земя отрудена, с мъст коварна натоварена, а с мъдрост Творцува въоръжена. И всички добродетели се изправяха пред безпощадната борба, която ти водеше в неправда и днес в дискусия я явяваш, живот със смърт заменяш! И с лъжи открито се явяваш, че природата – творение творец се представя! Творец ли е тя или творение? Отговори, истината и лъжата покриват ли се на Земята? Бог е Творец и все о все, а как творението ще Го назове, това ще означава ли, че Той не е най-висшият Създател? Кому принадлежи хвалата чрез дела, изискани от Правда и Истина? В кого се крие силата непобедима на всяка Правда законна, ред, закономерност, светлина, озаряваща планета Земя, даряваща жизненост в живота?“
“Замлъкни, не говори, не ще никога позволя да Го изявяваш! Аз съм господарят, а ти робът. Аз държа бича коварен в ръка и тъмата владея! Ти мой пленник си, робиня моя, защо не ме признаваш и силата ми господстваща отхвърляш?”
”О, да! Признаваш своето падение и дириш да вържеш земното си пленение, ти робовладелец си и роби на греха пленяваш, но не и господар на живота мой се явяваш! Кой ще ти възрази? Че всеки (човек) знае, че бичът ти коварен ще го връхлети, но жизненото дихание, о, то ще отлети без да имаш власт да го спреш и в тайна на Твореца свой то намира покой. Но не те задоволява само плът да владееш, ти дириш духа да пленяваш, но само на онова създание. което ти се доверява и горко ти се подчинява! Кой си ти и как е името ти, та толкова ”настояваш да ме познаваш?”
”Ти ме победи! Дух лукав, нечестив съм аз. Под нагона на завоевателя коварен се крия и диря Трона Му да завладея!
Създател съм и дързостно посягам на живота, грехът е острие на меча ми – смъртта, навсякъде съм аз и воювам с вас, войнство в правда въоръжено, за да ви владея! Воювам безпощадно, в Армагедона войнство водя, крия се под маската на вяра, а безверието ми е отворени двери. Да заблудя и порицая вярата в Бога, която като щит пред мен се изправя в себежертва, мене побеждава! За во век желая Земя да владея с три пояса земни творби, на Твореца праведни съдби!”
”Не! Не ще владееш ти жизненото дихание! На тебе само материя е притежание и чрез греха владееш над нея! Но над жизнения дух не ще владееш, то на Твореца вечен принадлежи и Той в правда и милост го владее!”
”Но аз нямам мир и бродя като вампир и диря път отново да се домогна и завърна в небесния вечен пир!“
”Не ще го имаш нивга ти, о, душе нечестиви, ако се не покаеш и робите пленени чрез греха да отвържеш и сам да се изявиш, че тъмна сянка си, сила нечиста, дух лукав, бич коварен, смърт и жестоко си владял роба и планета Земя!”
”Ти ме откри и късно е да те догоня! Ти летиш с крилата на Зората, а аз бягам от теб като тъмна сянка, мъгла, нощ черна, впрегната катафалка на смъртта. Недогонена от мен остава зората, зазорена в светъл ден на Истината свята. Аз, лъжата, крия се в Поднебесна зла! Ти право говориш, но не ще ти разреша Името Му да изречеш и Мощ творческа да признаеш!”
”Той е истинен Творец на Вселена, Всемир, Създател на Небе, Земя, в Правда законна и всичко, що ги населява и светлина лъчезарна озарява! Творецът е, Който ги е създал и над тях закон на правда разпрострял! Той е Законодател и Съдия и ги движи в мъдрост необхватна в пътищата си неизследими. Той е таз сила, Мощ велика, Която всичко движи и в Истина управлява, милост и любов в закономерни планови измерения чрез жизнеността. И според планетните селения над планета Земя от всички народи и племена, езици и колена Бог Всемогъщ е все о все! Той е, Който ги окръжава със слава велика и с нежност ги вика като Негови творения. Той всяко сърце владее и с добродетелите свои влива Мощ и Сила!!! В милост и любов ги обвива, в дълготърпение ги калява. Той е Цар и Господар в нетленния вечен живот, в царство Му на мир и Правда Той царува във всяко покорно на Него сърце!
Там няма достъп бичът смъртен, нито нощ простира криле. Ден вечен в сияйна светлина изгрял е сам Спасителят им любим! Истина е, че Той е тоз Творец в Законна правда и Неговото царство е вечност! Ето вземи всеоръжието си и ме улучи. Но не можеш ти, не ти е позволено. Не е настанал часът на Армагедона, в който ще прославя в победа моя Свят Всемогъщ Творец, а аз – Негово творение! Бог Отец, Син и Дух Святи Създател и Законодател със Закон на правда над Вселена, Всемир, Той е Генерален Съдия и теб осъди завсегда поради твоето беззаконие!!!”
Гръм и мълния затрещя. Зави се буря зла! Като огнен змей се виеше волтова дъга, мълния на небе заблестя, ревна ураганът, повдигна се сеизмична вълна. Ревеше морето Черно в смъртоносна агония и бреговете свои рушеше! В пътя си погубителен всичко свличаше. Залюля се долен праг в нощ ледена вилнееше враг! А високо над планета земя горен праг като купол небесен, окичен със светила, по-ярко заблестя. В лазурните простори затрептя Слънчевата система и пееше песента на мировите светила. А враг, разярен като звяр хищен, ревеше чрез стихиите вси, безсилен да докосне земното сърце. Земя тъй недосегаема блестеше и над гнева му с любов гледаше! Над нейната плеща трупове враг стелеше. Че дръзна тя в протестната му дискусия чрез сила свише да изяви Всемогъщия Творец на всяка правда законна. И чрез гръм и мълния обагри с кръв Земя, Поднебесна изригна с гърлото на вулкана и с огнена лава набразди земната снага. Разтвориха се земни бездни, погълнаха огнения му нагон и жаждата му коварна за владичество и трон! Не понесе враг върховната изява на вечния Творец, ни славата Му, внедрена в творенията Му вси – всички добродетели разкриваха славния Му Лик! Че в зората зазорена в ден светъл обгръща Земя ранена и с воалите омарени на Правда превързва кървящите й рани. В пролет ранна с любов погалва земна дълбина и в милост – жизнена струя отправя и я съживява. А тя трепва под лъчите, слънчеви струи и възкръсва с цветове и багри на дъгата – украсата на Земята! Под струите лъчезарни на светлината полита фауна крилата и в победи Творцуви запява пред Небесата. Разцъфтява Раят земен в розови оттенъци, понасят се ухания като птици хвъркати и като облачета бели се покланят, единни с хвалите на човека от Земята пред Престола благодатен. Трепти в ефира химнът хвалебен, възпял делата Творцуви и като велика симфония догонва аромата на цветята, и едно велико явление раздвижва Земята!
Възкресение! Възкресение! Възкресение на трите пояса земни! Те не се убояха пред владетеля на мрака, поробителя коварен на материя Земя! И с вяра в дълбината отправят към Твореца хвалата, че жизненото дихание Нему принадлежи, в победа сетна над Земята то ще се яви и ще полети към небесните селения, победило вси тления; мечът смъртен на врага коварен – смъртта, ще се скрие в земната бездна. А жизненото дихание неизследимо ще се прибере при Твореца си вечен в хвала!
О, каква чудна слава на Плана устройствен!!! Всички Божии творения чрез вяра приемат Божието обещание, че ще са възкресени в нетление и ще се грабнат в небесните селения! Страх побягва, скръб отива в забвение. И те, всички Негови творения, продължават да бдят, узнали истината, че навек е победен бичът коварен на врага, – смърт и грях за во век ще изчезнат! Че осъдени са сетно от Съда велик, изявил присъдата му на осъждение чрез човек, облечен в смелост като жизнен войн в младостта, уверен в съществуващата Правда и Истина като Мощ творческа на Небеса. Че Правдата Божия е внедрена в човека и подкрепена от Дух Святи разцъфтява в аромати дела чудновати в издръжливост сред земните беди в борбите зли.
”Кажи, враже лукави, къде ти е зима зла – на старост ледена обвивка, сковала в гордост дълбина ти? Че всеки, който е познал Твореца свой, не се бои от смъртта – твоята нелепа победа над материя, плътта!”
И пак се чу песен бойна, запята от Божиите творения, въоръжени с вяра в дълбина, воювали в Правда и Истина за слава и величие на Твореца Всемогъщи! Ден светли разперил е крила като птица летяща над земната снага. Явява се в могъща победа пролетта с песен – свещена хвала. Сводът небесен затрептя, Зефира нежен поде песента. А тя дръзновена борческа съдба, отново отвори уста:
”Къде си, ела, ако можеш стреляй и ме улучи. Но не можеш! Отдавна ти изтлеяха очи и уши ти на аспид затъкнати са, и не ще чуят моите хвали. Аз съм жизнено дихание и летя с крилата на Зефира нежен, докосващ ми дълбина. Струна ми сърдечна зазвъня, разтвори се по-широко сърдечна ми дълбина.
Можеш ли звъна на струната сърдечна моя да го уловиш? Той е сноп лъчи, разляли се над земните съдби. Можеш ли Зефира нежен да задържиш в полета му безспирен, че той крие в себе си тайната моя любовта на Твореца Мой в Правда и Истина? Кажи, можеш ли да стигнеш добрите небесни дарования в Авраамовите обещания като войнствена съдба, Слава Творцува завсегда, непобедима в подвизите смели на победите Му вси – Негови неделими съдби? Аз, Зефира нежен, ефирно докосвам й дълбина и тя като струна на арфа запява в свещена хвала по волята на Твореца Всевисш. Той, Бог, все о все изявен над планета Земя чрез Троен Лик в действие и подвизи велики! Ти си зима зла – старост костелива, забулила в ледена покривка Земя. Ти, нощ тъмна, мъгла, лъжа, смърт коварна ти е уста! Но днес ти сам си пленник на греха и чака смъртта жребия ти, обвързан с кордона на осъждение, в изпълнение на присъдата твоя за вечния огън – накладена геена твоя! Неговата правда ще те изгори, теб, неправдо, и всички победи твои на мерзостните ти дела. Ти си сам беззаконие и хула – греха и смъртта. Ти си жаждата и нагонът коварен да владееш и ограбваш славата на Твореца. Под всяка маска на неправда ти криеш обезобразения си лик, но не всяка плът владееш, макар че безмилостно я покосяваш!
Но жизненото дихание неуловимо е, макар кръвта – живота да проливаш в оргиите си вси! В ярост зла огън и жупел изригваш и в мъст коварна материя – Земя рушиш. Познава те духът жизнен и мълком понася злините ти, докато ти сам не издържиш и в борбата се провалиш. Кажи, защо, защо тъй яростно вилнееш над Земя? А ти мълчиш. Затуй послушай, аз смело ще ти отговоря: ти сам си грях и смърт сееш над планета Земя! Ти крадец и поробител си, а не творец, не си създател на човека, а човекоубиец си. С лукавство пленяваш жертвите свои, като роби ги владееш и сам ги в Скончание убиваш. И знаеш, че в скончание на дните ти сам с пленниците свои ще гориш в огъня, що сам накладе и хвърляш дни и нощи в него съчки, за да го поддържаш. И не подозираш, че и прахът ти не ще се найде над Земя, ни червеят ти ще умре! И ти над Земя ще тлееш хиляда години, воня ще дишаш, с кръв ще се заливаш. Тогаз кажи, как ще се явиш отново, за да воюваш с мен, когато аз ще бъда победител, а ти, смет, пълчища зли, които сам убиваш?
Ще кажеш ли и сега, загадка ли съм аз и що мълвя? Не истината ли в прямота откривам? Ето облечена съм в Мощ и сила на Твореца Всемогъщ и силен! Укрепена съм в действие и с чест воювам. Животът жизнен съм и жизнено дихание ме движи. Ден светъл съм, Творцува правда, с която ти, неправдо, със зло воюваш. Грях и смърт навред разстилаш! Но що, ти само плът владееш и жестоко я убиваш. Аз жизнено дихание съм, облечено в сила и Дух Святи ме движи в Мощ на Словото чрез човека.
Ако можеш, ела, покажи ми как зора се зазорява, как слънчев лъч над пленницата твоя – Земя, се явява. Непостижимо е за теб Слънцето изгряло. Кой го в огнената колесница впряга и над Земята уморена, от тебе жестоко наранена, неводи спуща и живот раздава? Кой таз Мощ велика сътвори и води съдбите жизнени над земните плещи? Кой спуща поясите атмосферни кат воали и Земя обвива? А колелото на времето се върти под струята водна на мелничаря и дялото велико на Правда и Мощ изявява. Коя е тази сила, откъде изхожда тя, че движи времената, като сезони опасва Земята, че тя трепти и се върти, разцъфтява в снежно бели цветове, опложда се и ражда? Дочул ли си песента на ветровете, която подемат родовете и като свещена хвала отправят я към Небеса? Ако можеш, запей и ти песента на хвалата, но ти я гониш и презираш. А тя непобедима, като мощ неуловима все лети, а Земя пред Небе се върти. Не ще я вечно имаш ти, ако и сега да я владееш, със смърт и сълзи я заливаш!
А хвалата е Божия велика съдба и принадлежи на Твореца за милостта и любовта Му към прашеца, движен от духа жизнен! Непостижими за тебе са тез съдби, че в Мощ Творческа са вси. А мъдростта Му простряна като бяло платно от Слънцето огряно – на спасението плана, не ще я никога прозреш и на нагона си смъртен да я подчиниш! Че неизследима е волята на Твореца велик, разстлана като страници от книга, разгръща се в милост и любов под Неговия велик зов.
Признай, ако можеш, величието и славата на Твореца Всемогъщ или се покай! Но ти, коварен, подъл владетел, с мъст и завист зла в твоята гърда, против Него воюваш и славата Му Творческа ограбваш! И в този си нагон за слава и трон ти Закона на правда нарушаваш. И знаеш по-добре от мен, че по тоз Закон ще те съди Небесният съд велик! Не наруши ли ти заповедите Му вси? Поука взе ли, от своето падение убоя ли се ти и имаш ли поправление? Грехът, зачнат в теб, роди бича ти коварен – смъртта, която погубва плътта. Ти не зачете майката на родовете човешки – Земя, оскверни я, в мъка и печал потопи я, родителката на земните съдби човешки. Защо? Ти майкоубиец си и нито една от сълзите й не ще те охлади, когато гориш в огнената геена ти, огъня, който сам запали чрез дела си на зло и корист на грабител.
Сълзите земни, събрани в реки, езера, моря и океани, текат непрестанно, причинени от мъката, която ти й причини. Най-светите й притежания си ограбил, с трупове и воня си я затрупал. Защо? Кой ти даде право да владееш с коварство и измама? А огънят неугасим накладен, в който я гориш, за твоя погибел го държиш! Ти си подпалвачът на кървави войни. Ти потопяваш в човешки кърви земните плещи. Ти убиец си на майки и деца и горести разливаш в човешката гърда. Ти в арените пищни на зверовете хищни човеци даваш за храна.
И днес тез твои дела осъдени са завсегда! Кървите проляти в пировете ти нечовешки викат, викат от Земя и дирят възмездие пред Небесната везна!”
”Кажи, истина ли е това? Кой ти разреши да посягаш на майки и деца? Днес чрез Глас на Съдебната небесна власт, пита те Съдът велик, отговори и оправдай се, ако можеш ти! Ти предизвика таз дискусия ужасна пред Вселена, Всемир, пред очите на свидетели и Съдии искаше пир да възвисиш чрез дела си нечисти. Ето жертвите твои с името на Спасителя на устни предаваха духа си! И Христа, Когото ти на Голгота разпна, дава веч цената за тяхната вечна изкупена съдба! Питам те аз, неуловимият и непобедимият подем у човека и творенията Божии вси в разум за себезащита.
Аз Бог Всемогъщ съм в действие чрез сила и Мощ творческа чрез Сина и Духа свят изявен в Троен образ опознат над земните плещи от творенията Ми вси!
А в Скончание, в Съда велик съм в Генерален лик на Съдия чрез Глас съдебен в Земния процес, чрез закона на правда! И днес в таз дискусия Кармилска. в която претендираш чрез обсебените от духа ти лукав пленници твои – жреци Ваалови, победен си навеки ти и носиш техните съдби!
Ето пред Вселена, Всемир, небесни и земни селения, защити се ако можеш! Стреляй и ако можеш, догони Неуловимия, Непобедимия и Го плени! И добре запомни: името ми е Слово Божие в жизнени съдби и яздя на бели жребци! Живо и деятелно съм и летя неуловимо над земните плещи! Всичко чрез Мен се създаде и живее чрез Мощ велика на Духа Святи, в Мощ Тронна на Генералния Творчески Лик, в подвиг съдебен велик, в чин ”Генерален Съдия” над твоите нечестиви дела!
Ела и чуй Гласа в акта си обвинителен, в обвиненията ти вси и ако можеш защити се ти! И кажи, коя от добродетелите Ми си възпрепятствал да се на определението свое яви? Кажи, кога поясите атмосферни сътворил си ти и си им наредил на определеното им място и време да се явят?
Или ще кажеш: сляп съм като прилепа и не виждам в пролет младостта, ни в зноя зрелостта. И глух си ти като аспид и не си чул Гласа съдебен, че Го гониш чрез зима зла, която отразява личността твоя. И Земя в лед сковаваща се, победи ли я ти? Не! Не! Излъгал си се горко ти! Това са само съдби чрез поясите атмосферни, единни с четирите сезона, преливащи се съдби като Мои творения вси в чин ”Добродетели”, в могъщо изявление на предназначение да изявят великата борба между зло и добро, по строг план на развитие в съществувание, които откриват борбата, сочейки развоя й в троен подем: пролет – младост, лято юношество в оплождение, есен – зрялост. А зима зла явява оголени клони и стебла, Земя в лед скована, то е старостта, уморена, обременена и изявява теб, победителя над материя.
Сънят в нощта сочи на плена ти зловещ – тлението в прегръдката на смъртта. Но ден щом се зазори, пробужда се във възкресение Моето земно творение чрез подвига велик на Моята Мощ – Слънцето, що движи цялата Система и планета Земя! То праща лъчи в съживление – жизнено възкресение над цялата земна площ по строгия План на спасение, който се осъществява над едно цяло време на годишния период.
Планът спасителен движи развоя на времето в борбата с греха и смъртта, за да яви в скончание победата велика над земните мащаби (предели). А звукът – Гласът е Мощ Творческа в непобедима сила, която владее над всичко живо и човека на вяра искрена в Бога! Човекът е свише употребен, но не е защитен, докато е облечен в материя, за да си отговорен за него ти пред Съда велик! Стреляй, но в теб ще се забива куршумът ти. Това е Моята защита в таз твоя дискусия, която ти предизвика пред цяла Вселена, Всемир, пред Небе и Земя и пред Съда велик, явен е искът твой да узнаеш с каква сила – Мощ жизнена лети младостта непобедима в борбите твои.
Покажи се пред вси и ясно отговор дай ти пред целия свят, чрез който се гордееш, че го владееш и в неправда го употребяваш! Ответът Ми не ще се скрие, а ще го явя ясен в потвърждение на всички истини Мои, внедрени в просторите небесни и владенията земни! Не ще остане в тайна победният край на дискусията. А сега последните ти завоевания чрез човек изявени са чрез Словото Мое: че ще пожелаеш да избягаш от изпълнението на присъдите твои съдебни на осъден изменник и злодей чрез Съда велик и да ги осуетиш, като на друга звезда – планета чрез духа си лукав в човека се скриеш, с крила железни да полетиш и гнездо сред звездите сияйни да свиеш! И тъй на Всевишния да се уподобиш като от Луна на друга планета полетиш. Но помни, не ще успееш ти, защото Словото Мое в Авдия посочи края ти и съдбата ти, че и оттам ще бъдеш свален и изхвърлен!
А сега запомни, че за во век си осъден ти, в едно с една трета небесно падение на ангели в съгрешение и всичкото твое земно завладение като кордон на осъждение те е обвързало в съдба, осъдена за хиляда години да се явиш и претърпиш последните седем язви на лични си дела от неправдата твоя и като изгнаник ще си ти да претърпите присъдите си вси. Докато под Архангелска тръба всичкото оправдание чрез Съда велик ще отлети в небесните простори, за да посрещне Вожда си, Царя и Господаря си, Когото ти от завист и злоба обвини, не призна Творческия Втори Образ в чина Му ”Княз на Мира“ – Господа Исуса Христа, води с Него векове и времена борба и посегна на плътта! А всичкото спасение в едно с небесното селение чрез Личната Му гвардия във втори Съд ще се явят да ги приведат над твоите дела и над теб с всичкото твое пленение в осъждение и над духа ти лукав! И те ще заемат вашите места в небесната страна!
Над Нова освободена планета Земя, от която след хилядагодишно изгнание ще изгорите в огъня на геената, който ти сам накладе, тя, Нова планета Земя, внедрена на новата небесна твърд под Ново Небе, ще засияе за вечността с целокупното изкупление! А на теб ни прахът ти ще се намери, ни червеят ти ще умре! С всичките си завоевания ще изгорите за во век от диханието на Духа Му пресвят!
Това е твоята съдба, която сам ти избра по лични ти дела! Амин!“
01.05.1979 г. – гр. Копривщица
ОБЯСНЕНИЕ: Таз дискусия, предизвикана от Сатана, недоволен от присъдата си, се изпълни горе: Сатана обвинява Съда велик, че не му признава злите дела като негови земни заслуги!
Диалогът се предава чрез Гласа на Небесната съдебна власт на Дух Святи, на Стража Божий – приемник на Гласа, за да се оповести чрез Вестта над планета Земя!
01.05.1979 г.
САТАНА ИЗРАЗЯВА СЪЖАЛЕНИЕ (СЛЕД ИЗЯВЯВАНЕ СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ), ЧЕ НЕ Е РАЗУМЯЛ ДЯЛОТО НА ИЗБАВЛЕНИЕ ЧРЕЗ НОЯ, А ВЪВ ВОДИТЕ ПОТОПНИ – СВОЕТО ОСЪЖДЕНИЕ
”Ной, Ной! Проповедникът на правда над грешната Земя! С чук и гвоздей в ръка, със свещена проповед на уста канеше Земя към покаяние!
А дните летяха и под присмех и подигравки растеше Ковчегът на спасение под честните ръце на Ноя. Мисия небесна изпълняваше той сред земния предел, а времето все летеше, ковчегът се строеше и бързо растеше. Векове свиваха наниз от грехове – над грешната Земя надвеси се тъма! Извиха се змейове, мълния затрещя, първи капки покапаха над Земя, понесоха се листи обрулени на родове към земни ровове! Дъжд пороен заваля, дни и нощи не спря.
И чувах от моите пленници, обсебени от духа ми лукав: ”Това е наказание за нашето невнимание към Ноевото предсказание!“ А аз, нали бях глух и сляп, не видях, ни от моите пленници разбрах, а бурята зла с вой бесен полетя, Земя помиташе тя и влачеше родовете във водната бездна. Наказание ли бе над тез паднали в грехове родове, поколения в Сатанински заблуждения, мои пленения?
Замлъкна всеки глас, не се виждаше ни ден светъл, ни слънчев лъч. А водната бездна поглъщаше плът и Земя! Спряха оргии и богохулства от човешката уста, обсебена от духа ми лукав, потоп – вода заля Земя и тя се разседна.
А корабът Ноев над водната бездна в победа славна се увенча в десницата Всемогъща на Небесната везна: Той носеше се в победа с целокупното спасение от три пояса земно селение.
И рекох си аз: нали съм глух и сляп, аз, само аз се опивах сред ада земен, с потопните води се сливах, а там бяха и хора, и зверове исполините, Божии синове, натоварени с грехове и влачеха в гибелните води човешките дъщери!
Погледнах чрез вси жертви мои, и рекох си аз: ще се опиваме пак в оргии нечисти и нехаехме за съдбите на непаднало Небе! А аз, с коса смъртна в ръце като дух лукав, на ада господарят, погубвах ги вси в потопните води. Ектеше водната стихия, бурята бучеше, Земя трепереща се огъваше и воят свирепи на зверове и хора се носеше като стенание тежко, и чуваха се викове нечовешки: ”Защо, Защо на Ноя не се доверихме, сега загиващи се уверихме, че пратеник небесен ни умоляваше и предупреждаваше, че Съд небесен ще се яви, а ние нехаехме!”
Но как Ной разбра за идещата беда, че ковчег победен скова и плувна над адова бездна? Не виждах лъча светъл, че сляп и глух бях, но от обсебените от мене разбрах как бурята зловещо ревеше над водната бездна и с грохот смъртта коварна влачеше жертвите към адова съдба. И пак си рекох: как не разбрах, че Ноя с проповед земния жител предупреждаваше, докато аз във веригите греховни ги държах? С Хама бях и той ли е с тях? След като се в оргиите, водни бездни опия, ще подгоня кораба на Ноя и чрез Хама Ноя ще усмея!
Ветрове задухаха и разпръснаха дъждове. Но водната стихия непоклатима все стои. Щом Дух Божий се отстрани, то ще е моя победа за Ноевите синове!
Но корабът като победа славна на Небе носеше се над вода и като щит на твърда канара застана над Арарат планина. Яви се свидетелство небесно на дялото Му в победа – чудесно за спасение на човека от погубление!
Дълго чаках! Духаха ветрове, водната стихия бавно се стичаше и откриваха се трупове, носеше се воня под Небе, аз ненаситно се ровех и дирех да открия сърце, а то мълчеше и мълчеше! Аз чаках суша да открия – нали съм дух лукав, в оргии зли се опивах, и чаках отново с печата на смъртта да се опием в греха. И тогава ще се явя победител и на Земя покорител! И рекох: ”Духнете ветрове и буря и воня от труповете отнесете към Небе, нека узнаят за това тежко тление, отнесете го към небесните селения!“ А знаех, че това е моето скончание, но дирех своята награда трупове и воня ще бъде моето осъждение!
Но дотук не спрях. Звяр и човек ми бяха под ръка. Утихна буря зла, премина мълния, бучене и грохот – Земя бе мъртва и мълчеше. Но сърцето й в дълбина туптеше в ритмите на живите, флора пак цъфтеше и плодове явяваше. Не виждах и не чувах, че лъч светъл пак в ден Земя обвързваше. Обсебих в плен Хам и Ханаан и само от тях разбрах това, но всички други ми се изплъзваха от ръка. Не аз ли посях плевела сред Земя? Но с Хам и Ханаан ще си послужа в пълнота – обсебих ги с духа си лукав, и чрез тях с Ноя се подиграх. И тъй продължих с мерзостта си двубоя! Че в мъст и злоба водих аз на Хам и Ханаан конвоя. А Защо Небе избрало бе Ноя? И рекох си пак: В царство ми земно на мрак не ще позволя да грее светлина, не ще допусна лъч светъл да препаше Земя! Че познавах аз таз Негова слава преди да ослепея и чувах Гласа Му нежен преди да оглушея. Не ще позволя лъч светъл от Небеса да озари дела ми злокобни, на мрака в нечестия греховни, и да се разбере моето горко падение, достойно за погубление. А Ной, Сим и Яфет приеха благословение!
Не! Не ще позволя, затова боя ще подновя и ще се явя в побеждение. Но пак се откриваше моето жалко падение и над мен идеше поражение. И над мен все висеше осъждение! Нали не разбираха моето поражение, на духа ми лукав заблуждение?
Земя не се убоя, лозето земно се разцъфтя, оплоди се и върза, сок яви се на Ноя в ръка. И рекох си тогаз: Хам и Ханаан са с нас, те ми са в ръка, как да прелъстя Ноя, проповедника на Правдата? И като не успях с лъст да победя, то Хама вземах, с гавра го изпълних и с Ноя се подиграх! Но пак не разумях как и в туй дяло се открих, че бях аз в дялото си на гавра с Отца в Небеса и тук долу на Земя го повторих.
Но не се убоях! Знаме си на смърт коварна над родовете Ноеви, благословени и проклети, развях! И моята власт над тях с измама прострях! Че аз бях господарят с косата смъртна над тях! И ето че пак проклятие над мен отново се изля. И тръгнахме с Хам и Ханаан надлъж и шир сред опустошената Земя, но веч наново обновена, като девица млада разкрасена. И не познаваше Земя, че тя беше таз, която потопа претърпя и сега отново към Небе вдигаше глас. Не ще я в мир оставя аз! Ще я люлея чрез земетресения, чрез бури и урагани ще я вея, чрез вулкани снага й ще изгарям и рани ще й правя, дано тайната си на издържание на мен да открие! А тя все тъй вярна продължава Нему да се кланя, не ме допуска до сърце й да стигна. Ожесточен от нейното упорство, подгоних поколенията на Хам и Ханаан и в ръка си окървавена отново ги обхванах! Но Сима и Яфета не достигнах, само плътта им покосявах. И дирех аз съсъд, в когото да се скрия и тайно в него волята си да посея, плевела си да полея и тъй с хитрина заблудите си да разсея. И чух чрез моите избрани: ”Сатана обсебил вече и Ваала, че Земя дири кой е Създателят й!“ И рекох аз: Не ще оставя Него да открият, с хитрост и измама ще заблудя мнозина, грях и смърт отново ще посея! И пак в борбата зла се върнах, два фронта аз откривах, с плът и дух воювах. Духовна и световна битка аз разкривах – това е за моя слава и хвала. Но поражението все ме следеше и знаех ясно, че то ми е съдба! Въпреки това воювах безнадеждно и водех човешките родове като роби в рововете! И носеше се воня от жертвите, покосявани от моята смъртна коса.
СМЪРТТА Е МОЕТО ДАРОВАНИЕ!“
И след тез изявления Сатана не замлъква, а продължава да излива своите жалки намерения. И тъй навлиза в изповед за своите зли деяния, дано намери оправдание! Но само огнената бездна ще скрие неговите зли дела!
1979 г.
ИЗПОВЕД НА САТАНА ЗА ВСИЧКИТЕ МУ ЗЛИНИ, ИЗВЪРШЕНИ НА ЗЕМЯТА, НО НЕ СЕ РАЗКАЙВА. МОЛИ ЗА АНУЛИРАНЕ НА ПРИСЪДАТА
След смъртта на Авеля, чрез Каина получих печата на смъртта и опивах се на човека в кръвта! Увлечен от плевела ми, посят сред нивата Земя, опиянен в оргии с обсебените от мен жертви, чух чук да кове и с проповед Ной да зове към спасение човешките родове. Обсебил човека, рекох си: това е предупреждение небесно. Но още по-ожесточено продължих да воювам! И когато дъжд заваля, пороят забуча, буря и гръм разтърсиха Земя, вой от стенания в Поднебесна полетя, стихията увличаше във водната бездна жертвите мои. Тогаз чрез тях ще се върна аз в Царството на мира! И когато викаха вси: ”Ной, Ной, победител е Небе!”, тогаз рекох аз, как се изплъзна от моите ръце? Но сляп и глух, всичко чувах и виждах чрез обсебените от мен съсъди. Нали съм дух лукав, ще победя! Хам и Ханаан са в моята ръка. Но и тук не успях! Ной с проклятие ме прогони! И ето, Сим и Яфет, двамина, а аз бях един, затова изпарих се като дим. Когато чрез Ваала претърпях провал, нито чрез Фараона целта си постигнах, тогаз рекох си аз: в Червеното море все Той побеждаваше, но в пустинята зла за чина Му Първосвещен ще воювам, дано Го победя!
И пак не успях чрез Кореевата дружина, нито чрез Аароновите двама синове да внеса в олтара свещен огъня на смъртта, в гърдите ми роден. Но чрез ръката на Аарона телето златно изградих и поклон приех от народа на Израил! На всякъде се явявах аз, при Ерихон чинът Му свещен ме победи, в миг стените на Ерихона се сринаха до земи! Борбата с по-голямо ожесточение продължих, света покорих! Но на Кармил се ужасих, с четиристотин и петдесет Ваалови жреци си послужих. А един Илия беше и ме победи, и народа заблуден изтръгна от мен! И ревнах с глас – чрез Ахава и Иезавел ще отмъстя аз, как Илия сам бе в сила небесна облечен, а аз с четиристотин и петдесет пророци на Ваала, победен бях? О, ще Му отмъстя аз! Но уви, Илия неуловим е, неуловима е силата му, затова продължих борбата.
Чрез Ирод избих децата, дано Месия да отстраня, да не би царството ми земно да наследи. На тримата влъхви отмъстих за хитрината, че се поклониха в пещерата, водени от Витлеемската звезда. Опиянен от кървите невинни на децата, аз следях зорко на Земята, но не разбрах как стана това, как се разнесе мълвата за Него над Земята. Тогаз плених Синедриона и чрез Пилата осъдих Месия и чрез съдебния глас на озверената тълпа виках: ”Разпни го разпни го! Него разпнете, а мене за цар на Израиля провъзгласете!” Пилат след Него си уми ръцете. Глас на земна власт издигна и първа по рода си присъда изяви. Капки кървави на Голгота се явиха! Земя жадно ги попи. И в гняв, яростен аз Земя разтърсих, Аз! А тя три дни в пазухата си го държа! три дни Земя мълча и криеше жертвата моя. Но в утрото светло на деня Глас небесен го призова и Земя разтвори си гърда, и предаде на Небе надеждата своя! Песен хвалебна се запя: ”възкресение! възкресение! възкресение на дух и материя!“ Месия към небе полетя, обвит в лъча на любовта!
Пламна в мен ярост зла, мъст коварна разкъса ми духа, нагонът ми уродлив затрептя, сега огнена пещ ще запаля на Земя! Че дала си бе снага, олтар свещен да бъде пред Небеса, а Той – жертва свещена, агнец пасхален, от мене заклан за целокупно изкупление и Земя! И казваха с вяра тогаз, че Той бил Месия, а аз не го разбрах и го подозирах, че ние двама лице с лице се срещнахме, силите си бойни премерихме и жестоко воювахме. но ето чу се: ”Възкресение, възкресение! яви се възкресение и път на спасение!“ Викнах аз: ”Това е моето поражение!“ Тогаз извиках: ”Ела, мой образ втори и се въоръжи, сила от мен приеми!” И гръмогласно виках: ”Зверове, зверове, сред арените пищни с нагона мой хищен, пийте от кървите невинни на жени и деца!” И лично аз разкъсвах им гърди, да диря сърцата им исках. Не подозирах любовта им към Него, която в победа летеше, и жизнено дихание ги е движило преди страдание! И рекох: О, те не се боят и с песен хвалебна се явяват, а аз, в нагона огнен ще запаля тела им, факли ще светят в пиршества. В огнени пламъци ще запаля Земя, ирм не се боят от смъртта, и заради Него приемат я от мен!“
Ето го Нерон: Поласкан от мен, дал ми е подслон, скиптър, корона и трон. Оливах се с него в зверски пиршества, а той, роб мой, поддаде ми се в ръка Нерон и стигна върха на невиждани чудеса! И поех в ръката си два народа – в коварна злина ги употребих, Пилат и Синедриона! И макар че си умих ръцете от вината, тя, клетвата им своя път пое! Над поколенията се явих като зловеща Тъма, птица граблива – смъртта и гоних ги по света. Но не подозирах съдба, че Той се движи в борба по строг План за действие! Не познавах Плана и продължих в кървава разправа. В Армагедона се задоволи нагонът ми смъртен и в Завети два в кървави реки смъртта се опи. Но нямах дихание, ни обоняние, духа си лукав в измамени съсъди побирах и от тях разбирах, че все съм в поражение и чака ме горко осъждение! В огнени пожари, в горящи вулкани, всичко пред себе си унищожавах.
Кървави реки потекоха по земните плещи. Вместо ухание на цветя, носеше се воня от горящи тела. Ровех се в трупове, дирех сърца, но те все мълчаха, непреклонни устояха и тайната на любовта си към Него в гроба отнасяха. И разбирах, че в нивата Земя се е хвърлило семе на вяра и във вярност то е покълвало, и докрай вярно е оставало! А семето Каиново вяра не е познало.
В царството на папизма яви се духовен анархизъм и изправи се Вавилон, блудница моя, в единство с нея в мерзостна злина наново се опих в кървави реки от инквизиции папски и кардиналски клади. А мен тя под короната папска тайно приюти. Седнал веднаж на трона, в царството на Нерона и Ватикана, изпълнен с мъст коварна, аз пишех история на мерзостите ми вси. Но скритите тайни мои сред Вавилонските земи принадлежаха на войнствата мои – паднали една трета духове зли, изпълнили кардинали вси. И взаимно ние се опивахме, къпехме се в кървави реки и огнени пламъци от клади облизваха Небеса, явяваха победите мои славни и на блудницата моя!
Но в най-новите си поражения в любовните ми похождения звярът се яви и на блудницата Вавилон подаде окървавена си ръка. Ще смаят те света в небивали чудеса! Нали си сила дадох на звяра – кървава война запалих, яви се ос една – Рим и Берлин, яхна блудницата звяра, издигна в мерзост газови камери и живи хора горяха в огъня.
Явих се аз в звярови мъдрувания, за чиста раса вложих старание и над останалите Израилеви поколения, които носеха на плещите си клетвеното поражение, положих окървавената си ръка, исках до един да ги унищожа и името им свято да залича. Смесвах семето на звяр с плътта, но тя изхвърляше мерзостта. Явяваше се чиста материя, не успях да смеся желязото с калта, нито грехът да покрие Правдата!
И тогаз, убоян от неуспеха си аз, ревнах чрез звярова уста: Ето ме, аз съм в неограничена власт! Във воя ми свиреп дочух гласа на блудницата разголена, заметнала одежда с цвета на осъждението, грабна тя чаша в ръка с надежда, че звяр и блудница света ще завладеем, по плът и дух ще го владеем! Нали с моя дух коварен изпълних ги и двама?
Опиваха се с мен в нечестия мнозина, реших отново да се издигна, трето царство в Трето време да владея, Райх трети ще се яви в победа славна, да смажем племената славянски, че не мога с тях да си играя и да ги владея. И под маската на кръста пречупен в ръка, приели печата мой в невиждан конвой, яви се страшен вой, начело аз бях, водех ги в боя и дирех своята победа. Но коварна ми мисъл не успя, завяха бури магнитни, наведоха се в милост Небеса и на славяните в отбрана предадоха сила, развяха се славянски бойни знамена, изтръгнаха се смели от звярова ръка. И в огъня, който накладоха в широката земя, звяр и блудница изгаряха сами и падаха счупени окъсани знамена. А блудницата Вавилон допиваше кървавия си потир. Като охлюв пълзящи скриха те рогата си в поражение. Ранен беше звярът в главата и като смирен, с кръст в ръка, зашепна молитвено пред Небеса. Тръгна папа Вавилонски с евангелие в ръка, дебнещ плът в дупката своя. Не му тежеше на съвестта, че много нещастни поколения, скитащи се по света, натоварени с греха, носеха товара на клетвата прокобна на плеща, изгаряха в пещта, която сам накладе сред Земя!
Тази е моята изповед, аз, Сатана, че човекът Антихрист под моя власт и ръка се роди от духа ми лукав и от нагона мой на злина опиваше се с мен от невинна кръв, която сам той чрез мен проливаше на Земя! И що, ето затихна воят на дула, къде и как да се проявя? Тогаз намерих съсъда Айнщайн и семе Хамово взех в ръка, ще открия атома, тайната, що взех от Небеса, нему ще доверя, и ето време е да го изявя! Втурнах се освирепял, за кръв и смърт зажаднял, в Хирошима и Нагазаки излях гнева си за мнозина. И в пламъка на огъня неугасим развивах си плана за Армагедона трети над Земя, че с измама отново ще завладея трона! Но звярът и блудницата победени бяха, семето им блудно изгориха, гордостта моя в тях унижиха. Пречупеният кръст печат мой се яви, в огъня изгориха. Той беше силата моя, на Голгота пречупена, но чрез духовен Вавилон спотаих се, докато бурята желязна мина.
Сред Земята голям огън запалих, пещта седмократно нажежих, но както в дните на Навуходоносора, огнярите ми в пламъците изгоряха, а Неговите войнства опазени бяха. Отново злочеста ми съдба историята земна отбеляза. Победен свих крила от Втората световна война!
Но пак мир и отдих на Земя не дадох. Пламна Корея, огън запламтя, Камбоджа в пламъци горя. В Ливан народа обеднял подгоних го в отмъщение, да диря моето побеждение. Но все победен оставах аз!
А днес готов съм да загърмя в Трета световна Армагедонска, духовна и физическа война, да разпаля огъня на атома и водорода и Земя да унищожа! Но къде аз ще се скрия? Готов съм с крила железни да полетя, да избягам далеч от Земя да не ме настигнат моите собствени дела – язви зли седем, моя лична съдба. И там в небе ще се явя, с най-мощната ракета ще летя и в седмата язва зла Земя ще взривя! И сетно изгнаник ще остана с всички мои завладения, пленения от Небе и Земя. Като метеор ще се явя да събирам отпадналите частици – светила, докато се оформя като комета, опашата звезда. Земя наново ме съзря и не постигнах си аз целта, ни докоснах земен предел, защото опашката ми изгоря, от Слънчевата мощ победена бе тя! Но ако в таз трета водородна борба всеоръжието ми победено изгори, грехът, жилото на скорпиона – смъртта, тогаз обезоръжен ще съм аз и ще изгоря след хилядагодишно изгнание над пустата Земя завсегда, след като втори Съд в Небето потвърди присъдата моя!
А Той, врагът мой, Князът на Мира, приема наградата своя, Съдът небесен потвърди победата Негова и Го удостои за вечността да бъде Цар и Господар, увенчан с невястата Своя – планета Земя, новоизкупена с Негова цена завсегда! И над нея да постави Трона Си със Закона завсегда, под скиптъра Юдин ще се увенчае с дванадесетте духовни Израилеви племена като Трети духовен Израил, от всички народи и племена, езици и колена!
Но аз ще вдигна всички мои пленения в борба, защото една ни свързва съдба: да изгорим в огъня пояждащ, който аз запалих над Земя! Да! Аз, Сатана, запалих тоз огън, в който сам аз ще изгоря!
Но и до днес не разумях, как и чрез кого и с каква сила Мощ действува, щом няма трети образ и дали в единството с Отца и Дух Святи не се роди победата Му! (става дума, че в единството между Отца и Сина е сам Дух Святи! Но врагът не го изповяда и не го признава.) Зная, че в деня на Петдесятница език незнаен се чу и за мен промълвен бе от Неговите апостоли вси! И рекох си: не разумявам тез слова, от где и как се явиха над Земя? Как мълвят ги човешките уста нека вятърът ги отвее и буря зла да ги разпилее, както Той пленението мое разпиля при прославата моя, при строежа на кулата Вавилонска! Нека вятърът ги далеч отнесе, като есенни листи в ровове да ги зарее. Как се движат и мълвят, може би за мен да мълчат, но не ги разумях, а и Закона като видях, в мен пламна ярост зла, подгоних ги сред Земя. На едни внуших безверие, в Духа Божий недоверие и оплетох ги в хула за погубление, а други въведох в беззаконие, за да се уподобят на кимвал, що дрънка и мед, що звънка!
Но питам се сега,- защо не разбирам как действува Духът сред Земя, а само това познах, че за всяка проява има време и план, предвиден за изпълнение?! Това е моето извинение, че не предвидих това духовно явление! Но присъдата си, съдебно осъждение, приех я като мое пленение. И моля сега да се анулира тя в дискусия последна да се явя! А Съдът велик в правда законна се оттегли и седем язви на лични ми дела зли, напълнили чашите на седемте ангела – присъдата моя им е в ръка, и на една трета, паднали в мой плен небесни войнства със земни завладения две трети и една трета еврейски свещени пленени войнства на папизма и кардинализма – духовни, Вавилонски осъждения и безброй от народи и племена, езици и колена, вси земни подчинения, причинявали болки и страдания, царе и князе мои подчинения!
Защо отхвърлена бе третата дискусия моя, в маска нова ще се явя сред агарянските племена, мохамеданин ще се назова и мисията си ще изпълня, към звездите ще се устремя и оттам на злите си деяния ще се насладя! Но цел ми е една, да стигна друга планета, друга звезда да покоря и да я владея завсегда и нея да обитавам. Но за това ще замълча. Не ще диря съвет втори, ни ще давам обещание. На пленниците мои ще явя моето обаяние и чрез блудницата Вавилон ще им поднеса новите си заблуждения. Там, под короната трикатна, намерих своето убежище, подслон, към други обекти ще се насоча, ще ги посещавам и подстрекавам, злъчта си там ще изливам, в поражение на сетното ми похождение, изсипано в чашата на заблуждения!
Но и там ме откриха и на борба се явиха, против атома се обявиха! А сега ще протестирам в побеждението си, макар че все съм в падение и поражение. Очаквах в борбата подкрепление, да се явят други светила в съгрешение, но яви се двоумение, не ме последва ни едно, не одобриха моето зло поведение!
Сам аз, аз бях тоз, който повдигна пета против Твореца на всяка Правда и Закон! И сега приех достойна присъда за моите зли дела, да я претърпя, с всички мои последвали ме пленения! Авдия и Исая изявиха моята съдба. Чрез мохамеданските племена ще се утеша в това изгнание.
Тази е моята изповед, доведена до знание на земното и небесно селение, но не е разкаяние! Аз съм ангелът, паднал в съгрешение дявол, сатана. Крия се веч от моите завладения да не се яви и от тях обвинение! Признавам пред моята блудница – невяста моя Вавилон, мое лично наследие, а аз съм във образ на звяр сред земното селение!“ Край!
07.11.1979 г.
ОТГОВАРЯ СЪДЪТ ВЕЛИК НА ПРОТЕСТА НА САТАНА И ИЗЯВЯВА НЕГОВИТЕ НЕПРАВДИ
”Да! Кажи, поробителю коварен, щом пожела правото на Създателя, Който в правда и теб е създал, а ти си Му завидял?
Кажи, днес изправен си в таз дискусия чрез жреците – Ваалови съдби, питаме те като обвиняем. Кажи! Кажи, защо се бориш и продължаваш да воюваш? И време да печелиш, желаеш? Но никого не ще веч измамиш, че земният човек отгатна ти целта! Ти се готвиш за Армагедона, а кого ще побеждаваш, освен кръв невинна сетно да пролееш и с осъдената си съдба като прилепа слепи в оргии ненаситния си нагон да опиеш, жаден за трон? Но сетно в таз борба коварна ще си разголен ти и обвинен от всички небесни и земни селения, дори и от личните ти пленения. Защото в Плана устройствен Творецът от никого не скри теб, изявен си сред трите пояса земни и твоята неправедна съдба сред флора, фауна и човек, грехът ти е изявен и дялото на смъртта презряно! Ето ще те посоча сред Устройствения небесен план, ако можеш отречи го! Там твоят образ коварен е изразен и съдбата ти според злите ти дела сред небесния терен. И двамата Войни сте отразени, и делата и Мощта като меч огнен внедрени. Но първо започвам от теб!
Ето първото ти падение: изгонен от дворите Творцуви! Ти се явяваш като метеор и летиш в безпътица над земния простор. Сам си сред Поднебесната! Но в дяло на посегателство твое ти се явяваш като комета – звезда, събрала отхвърлени частици в опашката твоя и летиш, летиш в борба, желаеш да се бориш с мощта, Силата Творческа, даряваща жизнеността, живота, жизнена съдба над планета Земя, в чин ”Слънце”, създание Творцуво, светла струя – жизнена съдба, изразяващо сила и мощ Творческа и движи Слънчевата система, сред която бродиш ти и водиш борба за планета Земя. И като комета все към Него се стремиш и желаеш да Го победиш. Но Мощ Творческа е непобедима съдба! Защо в посегателство се яви като паднала звезда и в завист, злоба зла, завладя планета Земя? А тя е най-красивата от Слънчевата система и ти добре знаеш коя е тя и Кому принадлежи! Че годеница е тя на Жениха свой, най-красивата девица – планета Земя! И в нечестието твое ти я завладя в неправда, спрямо Твореца се обяви и в посегателство над нея пред вселенни, всемирни очи. Но Творческият Втори Лик е в чин ”Княз мирен“ сред целия Всемир, в чин ”Михаил”, а тя в чин ”Княгиня”, Негова планета Земя! Ти творение си Негово и по милост Творцува си удостоен да си херувим пред Трона!
Но завист зла като змия сви гнездо в дълбина ти на нечестие и ти пожела тоз чин свещен, таз девица, княгиня, за себе си, макар че не за теб създадена бе тя. И ти в падението си коварно Закона наруши, грях, смърт изобрети и я в плен жесток плени. Но дялото ти нечисто човекът разумя, че в чин ”Робовладелец” с бича си на смъртта в ръка размахваш го над плещи й свежи в девствени съдби и я оскверни! Като вихрушка се завъртя, хармана земен разпиля, в жажда, ненаситен за власт, ти кръв невинна проля и в нея се опи, Земя разтърси, но не я сломи! Тя, вярна в подвизите си, с чест ядрото си пази и до днес в жива, жизнена съдба, която я движи в простора небесен, макар като зла твар да й са над плеща, тя все сияе в кордона на седемте планети. Че Слънчевата жизнена Мощ е нейният велик Вожд, а тя за во век – Негов предел, негова съдба и пази ядрото си неосквернено в дълбина, недосегаемо, недостижимо от теб, злина! Макар че чрез човека на греха се бориш да си постигнеш целта и мантията й да оскверниш и Него да плениш. О, никога не ще постигнеш нейната сърцевина, обвита във вярност към любимия й Годеник! А ти и до днес като звезда опашата – Комета, се стремиш към творческата Мощ, летиш, но безполезен ти е полетът за во век и не ще я никога постигнеш. Но само крила си ще опърлиш и като изродена в немощ съдба то фауна те представи чрез птица – дяволица!
А Неговата ярка Мощ на Княз Слънце ярко Го отрази в живи, жизнени струи на живота земен, който ти покосяваш. Погледни в простора лазурен как разперил е крила албатросът и лети, лети над океани и моря. Сред фауна крилата Него той изявява. А ти, звездо опашата, без отдих, безспир Слънцето обикаляш и все крилата си изгаряш без да можеш да го доближиш, само. като комета опашата – скитница звезда в простора небесен се явяваш, в Поднебесната като дъжд звезден се разпиляваш над Земята. И наново пак се появяваш като метеор – паднала звезда, за да събереш отпаднали частици, да се яви опашката твоя и да поведеш падналото небесно войнство, което отвлече ти в несмислена борба.
Да! Тъй си изявен на Земя. Питам те, кажи, пред цялата Вселена, Всемир, ако можеш, изяви убежището твое и на падналото твое завладение! Да! В черните дупки, пропасти поднебесни се криеш ти, в тях отвеждаш погиващите изоставащи частици, които сам събираш, за да ги опропастиш. Но тях не ги създаваш, а имаш само власт да ги унищожаваш! Ето, питам те, кажи, туй всичко ти ли го създаде или в Плана го внедри, за да те изяви? Не! Ти не си творец и неспособен си да създаваш! Но тез съдби те само отразиха и скривалището ти коварно в Поднебесната явиха. Къде е убежището твое? Като дяло си изразен, но нигде не си внедрен, нито като украса си нареден сред вселенните светила. А само чрез поясите мрачни, прашни си изявен като скитаща се звезда. И се бориш срещу Творцувата Мощ, която Слънцето ярко изявява ощ в жизнения си подем, даряващо живот на трите пояса творения Творцуви над земната площ. Мощ велика на чина – образ втори на Княза мирний сред цялата Вселена, Всемир, движи Слънчевата система и дарява й мир, който ти наруши с падението си над планета Земя. А тя бе най-красивата звезда в чин ”княгиня” Негова съдба! Корона й ефирна сочи чина й пред всички светила. Ето, кажи, оправдай се, ако можеш ти!
Как и с що да те сравня? По дела на нечестие ти си подобен на метеора, с него си сравнен и на звезда, комета опашата, уподобен. Явяваш се и изчезваш, бродиш в мир в огненото си дяло зловещо, което сам накладе за своя погибел. И като вожд на паднало войнство ето те, звездо, комета опашата, скитница без мир и покой! Дялото ти е изразил Скорпиона с жилото на смъртта – греха, а е и враг на Ориона, непостижим за неопростен! Непрестанно воюваш с цялото съзвездие, като океанските вълни се бунтуваш и ужас всяваш сред вселенни, всемирни светила, системи небесни и земни, които те наблюдават и за теб свидетелстват с правда. А ти много добре познаваш съзвездието Орион, знаеш, че е врата към Трона съдебен със Закона на правда, пред Който застава цялата планета Земя и те обвинява! Ти носиш нейната вина пред цялата Вселена, Всемир и макар да нямаш мир, ето, ти не се боиш, затова си показан, за да те познават всички като паднала звезда, скитница злочеста по дела, посочила на твоето падение – мерзостно посегателство над планета Земя. А Творецът на цялата Вселена, Всемир и твой, кой ще го обвини? Вселена ли, че му се покланя и почита? Или Всемира, че го защити и дири Правдата да го освободи от греха и смъртта, на които си създател само ти? А колкото за планета Земя, тя е за во век Негова, след като бъде очистена и от теб освободена! Тя пак ще е Негова и занапред чрез Съда велик, чрез съзвездието Орион! Орион – врата на съдебния Трон със Закон на правда. А отразен над земните плещи чрез Рая Едемски с Дървото на познание добро и зло и Дървото на живота, за което си обвинен. Обвинен, че се яви с измама в образа втори на звяр след падението ти, в проява на нрава твой.
Да! Пред тоз Закон на правда Съдът те съди в Правда законна! А Ориона е отражение на Едемския рай. И след нарушение на Закона, в падението твое той прие втория си образ във видоизменение! Но не изчезна от планета Земя, от когото ти трепериш сега. Но той ще продължи до Архангелска тръба. Когато в последния бой, сред Армагедона, се чуе Гласът съдебен в победа и призове победите свои оправдани от Закона на правда!
Възкресение! Възкресение! Възкръсват вси под тръбния Глас на Архангелска тръба, за да посрещнат своя Спасител, Вожд, Цар и Господар за вечността! И да приемат наградите си вси за верността им към Твореца, Законодателя и Съдия, Когото не зачете ти. Кажи, защо Закона наруши и каква цел имаше сред Рая, че измами творението Божие? Да! Една беше твоята цел: Закона на правда да обезсилиш, нерушим дотогаз, нито навек променим! И човека – Жената да обвиниш в нарушение на заповедта спрямо Дървото на познание добро и зло и Дървото на живота! Заличи, ако можеш, отражението на Ориона над планета Земя чрез Рая в Едема. И ако можеш, ти би го променил или изобщо заличил. Но това съзвездие е високо внедрено на небесната шир, че непостижимо е то и грее над планета Земя с блясъка на Закона – седем звезди озаряват входа към Трона. То е могъщо Творцуво творение и е в най-строго охранение! Стражи небесни пазят входа за всяка хвала и моление, за всяка болка и стенание за прощение, идещи от Земя, причинени от теб, Сатана. Но те се явяват пред Твореца на всяка Истина и Правда и ухаят райските цветя като дяло Негово, съдбоносно от земния предел сред планета Земя!
Затова Творецът над Рая десница простря в бран на мира и бореше се с теб за Своята Зеница – Годеница чрез Рая видоизменен. А времето не спира, то лети с крилата на зората и като бяло платно, простряно край реката, сви Макетния план. И явиха се Сенките, злочести съдби и скриха се в Същините на светлите дни, украсен с ореол от огнени лъчи. И премина ярък зноят на жарки цветове, яви се есен със свещени плодове. На Скончание нишката бяла се на кросното нави, като платно бяло в реалност Планът се осъществи! И на отлетели родове в рововете, покосени от костеливата ръка на твоето изобретение – смъртта, Съдът велик навеки реши съдба! В подвига велики десница могъща простря над таз страна и педя почиваща земя, яви се Раят във възстановление вечно. И нарушението на Сионовите стени навек се възстанови!
Но не ги съзря ти, нито път откри, че мъката и болката Йовова отлетя и наградата му в Скончание двойна се видя. Да! Раят нововъзстановен яви се сред таз страна видоизменен. И носи се ароматът на роза от лехите със цветя, насадени в Райската земя. Само ти не го съзря, нито аромата на хвалата обоня. Отречи, ако можеш и кажи, не е ли така? Че педя земя, скрита, назована с езика на Земя, България се нарича, ден и нощ като свещен Завет пред Мен се явява тя! И носи се хвала от Рая нововъзстановен от роза българска. Тя ухание разлива над цялата Земя! С що да уподобя аромата, носещ се ефирно кат Зефира на ранина, докосва дълбината и наслаждава се цялата Вселена, Всемир, прелетява през небесния шир и през Орионова врата стига Престола на благодатта, на Твореца Всемогъщ се покланя в благодарствена хвала? Да! Ти Рай не съзря и как ще го съзреш като ослепял си от огъня нечист в твоята дълбина? Той свят олтар земен е в служение на райско изпълнение.
Отговори, съзрял ли си туй създадено положение, тез съдби в употребление от олтара земен в изпълнение сред таз страна България? Отговори! О, не! Защото като прилеп сляп остана без очи и в мрака зловещи бродиш ти да пиеш кърви човешки, жертви твои, сред тоз паднал по твоя вина свят.
Ела и ако смееш, кажи, кой си ти? Сред фауна крилата в синевата на простора изявени са ангелите фини в небесни съдби. Ела и отговори, кой си ти и каква ти е съдбата? Или смелост нямаш да се явиш открито? Тогава запомни: Съд велик ще те изяви чрез Глас съдебен на Дух Святи, като ти посочи забрана да летиш в простора син чрез фауна крилата. Но само в Поднебесна да бродиш, осеяна с черните дупки – свърталища твои. Погледни и виж сред вси летящи и се намери где си ти? Орел лешояд си, с нрав извратен на птица дяволица, като влечуго крила си влачиш – дялото ти прокълнато. Като прилепът сляп в нощите потайни ти пиеш кръвта на жертвите твои и с Война смели на любовта воюваш, във всичките Му полети като орела царски в нрава му свещен на жеста си велик – албатроса, с крила разперени, обагрени от Рубина Му свят, летящ в простора сини! Сред фауна Той с Албатроса се сравнява като ангелите крилати в небесните простори. А дялото Му на себежертва свещена като на Агнеца кротък над клада поставен, Кръвта Си в изкуп даде за целокупност земна с три пояса нейни украшения, Божии велики творения!
А ти кой си, палачо Негов и на всички Негови творения сред планета Земя? Запомни това изложение, съдебно разкритие и виж любовта земна към Твореца, Жениха на Земя, а тя Невяста Негова чрез дялото му велико! тя, земя, изявена чрез жертвата му всеотдайна кат олтар свещен, в чина й ”Гургулица”, ”Гълъбица”, за дълга отечествен в чест на Твореца. А той, всеотдаен във величие пред Вселена, Всемир, се явява за нея, над нейната плеща в чина й арена бойна” – планета земя, за да воюва и я освободи от плена! А ти що си? Неин коварен палач, развял знамето си на мерзост, смъртна коса, косач кръвожаден пиеш кръв вместо вода. Отговори, отричаш ли злокобните си дела? И може ли да се заличат от Книгата на делата ти зли?
Днес духът на правда чрез Гласа съдебен те пита и със сила мощ съдебна ти изявява кой си ти. Нека всеки те види и познае и дела ти на мерзост и измама да разпознае! Никой никога не ще ги отрече, че са твои, макар и пленник да е той, роб нехаен, ще познае твоите дела чрез тез изявления като съдебни постановления! А това е само начало на дела ти, изразени в борбата – твои подвизи нечисти, на смъртта опашката несвята. И всеки ще познае, че си паднал небесен ангел – Творцуво творение, паднало в неподчинение в чин ”Сатана“, вожд на войнство ангелско, паднало в същото съгрешение. Сред фауна крилата са изразени, в образ втори наградени, прилепи слепи, кукумявки, бухали с фарове на смъртта коварна – твои дела нечисти. ще отречеш ли, че кукумявката е предвестник твой на смъртта и всеки я познава и с горест я отминава? А нравът ти кръвожаден на вълк грабител, отвлякъл агънцето кротко, не си ли ти, о, дух нечист на звяр, обикалящ кошарите пастирски стадата да разпиляваш?
Уподобен си на къртица – плъх нечисти, ровиш земята труповете на мъртъвците да дириш, сърцата да стигнеш желаеш, частица от живота жизнен! Но той в тайна на Създателя си отлита, след като ти го покосиш. С духа ти лукави – жаба нечиста, креслива, обладал си вси лъжепророци в Сенките древни, на Ваала съдбата откриваш и на всички твои воинства на тебе подобни!
А в Новоерност Мохамед се представи и в духа ти лукави повлече на Агар племената. И всички спиритични съсъди са твое пленение и се готвят за вечно унищожение. А драмата на Ноя не е ли твое отражение, явило греха ти спрямо отца – Твореца на всяка Правда и Истина? И до днес петното Хамово стои пред човека като черна Каинова багра, на греха и смъртта печата сам ти си палачът над цялата Земя и отречи делата си нечисти, лични твои! Те са отразени, чрез цели раси наредени и тебе сочат сред Земята. Но духът ти нечестиви е обладал и най-светлите раси. Мнозина с кожа черна ще се изтръгнат от огъня на греха и ще са спасени! А мнозина с бяла кожа на лица с тебе в геената ще бъдат изгорени!
В нощ тъмна бухалът те изявява и змията, влачеща се по земята. Ела, яви се и не крий се вече, кажи, можеш ли дялото си на грях смъртен да отречеш? Или всемирната история да заличиш и да я отречеш като изявление по план на спасение и осъждение в таз борба злокобна на смъртта с живота? Защо с мълчание се криеш, нали сам в спор и бунт влезна и таз дискусия съдебна яви пред Вселена, Всемир? коя е таз непобедима светла сила – мощ, откъде иде тя и къде отива? Ела и отговори, Плана на изявление приемаш ли ти – дискриминираните съдби? Или ще отречеш черните на гарвана криле, черните коси на човешката глава или русите?
Не ще можеш отговор да дадеш – нощ черна са твоите дела! А на Твореца твой съдбата е денят светли над Земята, над който си вдигнал левица. Ти сред трите пояса земни си изявен, сред земните пластове си наслоен. Навсякъде ясно е очертано осъждение и оправдание! А тебе сякаш не те засягат тез очертания, за теб не съществува таз Истина свята. Питам те сега чрез Глас съдебен, отговори, що значи човекът, създаден по Образ и Подобие на Твореца? И знаеш ти, че по образ и подобие е създаден той, че е богато украсен, надарен и въоръжен с Мощ творческа, за да се яви действуващ в борбата и да е употребен от Твореца с всички негови принадлежности, посочили на Светая – Земята, и на Светая Светих – Небето?
А Законът церемониален е изявен в образното служение, ежедневно грижене за плътта чрез храната, поддържаща живота. Двете бедра с нозете са двата завета, а пръстите на нозете сочат на Закона със заповедите, изразени чрез човека по образ и подобие в сянковото служение. Но от кръста нагоре е посочена Светая Светих със Съдебния състав, двата Завета със Закона морален на двете скрижали сочат на Духовния закон от десет заповеди. Главата е посочила на ковчега на Завета. Двете велики заветни светлини на Съдебните везни са отразени на лицето, това са двете очи под веждите. А носът с ноздрите е входът на жизненото дихание. Устата е врата – входът на Ориона и на Дух Святи, за да заеме храма Си сърдечен. Зъбите сочат на Войнството в свещено действие в служение на скинията. А ядрото, което движи скинията, това е сърцето с олтар на служение духовно в ежедневно изпълнение. Нощем скинията е в покой (човекът спи), а това явление посочва кратковремието на бездействието след борбата (съня) в плен на смъртта. В утрото светло на зората се събужда душата, което сочи на великото дяло на възкресение в новия ден, в нова съдба на действие.
Ето що означава ”създаден по образ и подобие на Бога“. В човека са внедрени двата закона – Церемониален и Морален и той се явява като храм неръкотворен на Дух Святи, който се посещава от Славата Божия. А ръцете, които се вдигат в молитва пред Небето, за да изпросят милост и опрощение за греха, се явяват в духовно употребление с десетте пръста, в чин ”Закон морален”, духовен!
Всички човеци са създадени по образ и подобие Божие. А делата, които изявяват човека, са плод на духа на познанието на доброто и злото. Човек е сътворен от материя, земя, но се движи в духовно развитие от духа жизнен, затова мъжът Адам е наречен Божий син, или всички мъже – синове Божии, а взетата от него част – Ева е ребро негово Ева посочи на жената, а жената – на скинията, църквата, а църквата представи Земята.
Планът на сътворението е сложен и труден за разбиране. Затова, че човекът е скиния, е ясно. От кръста надолу е представен плътският Церемониален закон, изразен в сянково церемониално служение с ежедневна жертва, процес независим от човека, който естествено поддържа живота и никой не може да го отрече, а само ти можеш да го похабиш! Особено е служението на механизма – системата на храносмилане и пътя, през който преминават отпадъците от храната ануса, те принадлежат на тебе като свидетелство на дяло осъдено, за отхвърляне. При хранене се приема целостта на храната – зърната, а отпадъкът – плявата се изхвърля за огнената геена!
В главата е поместен като ковчег Законът на правда – съвестта, където протича мисловната дейност на мозъка. А мозъкът съхранява духовната Манна – Светлината, която се отразява на лицето чрез двете очи и представя Съдебния състав; звукът – говорът в човека изявява дялото на Бога в изявление на Словото Божие чрез Святия Дух. Нищо не е скрил Творецът от творението Свое, създадено по строг План, поставен в изпълнение над планета Земя! Особено ясно е изразена духовната и плътска борба в стомаха и червата, а газовете, които се изхвърлят през ануса, сочат на духа ти лукав и делата ти на мерзост и нечистота, представени като воня. Устата предава ухаещата свята хвала чрез вяра в дълбината молитвата, представена като добро дяло, плод на признанието на Твореца на Вселена, Всемир!
Ето за какво се бориш ти, да владееш земната скиния – човека и сега, отречи, ако можеш, пред цялата Вселена, Всемир, пред наблюдатели и свидетели нечестивите ти дела. Че това явление на Правдата Божия в сътворението е само бегъл поглед върху разгънатия План на устройството на човека по схема, по образ и подобие на Бога! Сред флора и фауна Устройственият план е реално внедрен. Заличи го, ако можеш! Чрез органите за оплождение се явява продължение на рода по видове и раси. И ти не си в сила да спреш развитието на плановия поток на преминаващите родове, които ти покосяваш и в рова земен ги заравяш. Не познаваш плановото устройство на човека, затова си победен от него! Ти само обладаваш съсъдите си нечисти, за да внесеш заблуди чрез дялото си нечисто и другиму да го припишеш! Затова отрече Твореца си и Закона Му на правда наруши в невежеството си пред цялата Вселена, Всемир и пред целия земен свят
А Законът в правда респектира греха ти. Разобличен си и разголен си! Не приемаш духовните съдби, защото всичко небесно е духовно, жизненото дихание е дар от Твореца на Правда чрез Закона.
А ти изявен си в атмосферните пояси като гонител на Светлината, водиш борбата, душе лукави, простираш мъглата – савана мъртвешки. Изразен си в неправдата твоя, за да те познаят всички живи сред планета Земя! Ти си сянката мъглива – духът ти лукав, дяло ти нечисто на смърт коварна изразено е чрез нощ черна със съня – смъртта, осъждение над планета Земя! Ти не можеш да спреш развоя на сътворените в ред по план Творчески съдби, но само човека на греха обладаваш, времена и земни закони променяш! И като крадец чрез човек, обсебен от духа ти лукав, ограбваш закони, без да ги създаваш, а на природата ги приписваш. Ето в таз, устроена от теб дискусия, сам себе си покани да намериш развръзка откъде е таз Мощ движима във времената и вековете, от теб непрозряна! Сам ела и яви се, и кажи, познаваш ли я ти и признай извора неизчерттаем на Мощ – Творческа съдба.
Ето открито, с доблест яви се в таз дискусия ти и изяви всичко, ако можеш. Но не знаеш, скрит е от тебе Планът устройствен на Земята и над Земята чрез атмосфера, и самият човек, сътворен по образ и подобие, открит в сянковата скиния и в Завети два в плановото развитие на борбата. И Правдата духовна чрез Закона – светлия ден, в който действува Вождът на живота и дарява с живот чрез Сила и Мощ като Слънцето, творение Негово, изразило Творческата Мощ на Твореца и на Него да посочи на целокупно земно и небесно селение. Луната, осеняваща се от Слънцето, сочи на пророка Божий и открива волята съдебна със сила пророческа като посланик съдебен сред планета Земя в нощта тъмна на мрака духовен. Чрез посланици съдебни Той го осенява (пророка) и те водят Книгите на делата в Правда, и неправда твоя.
Слънцето е Творцуво творение, което има за задача да изяви Мощта на Твореца в живота жизнен и осеняващо Луна, то изявява действието на Духа в пророка и осведомява за развоя на водещата се борба чрез Завети два: сянка, сочеща на същина сред земното селение, навлезли в изпълнение чрез скинично сянково, церемониално и духовно свещенослужение, в духовното воювание. Това е планово измерение на законите в приложение сред борбата за планета Земя с трите й пояса – Войнства в правда за спасение чрез човека в употребление.
И ако още желаеш тайните вси да ти се изявят, то ти ще си човек в употребление Навуходоносорово, възвеличил се в гордостта своя! Ще си като пауна с шарени крила в нагона ти свиреп, изпълнен с гордост и лицемерие, жаден за власт коварна и трон сред планета Земя. Още в Сенките ти си изявен чрез царството Вавилонско – твоя съдба. И в пира Валтасаров в оргии на неправда пожела да завладееш златните блюда, и в плена спомена за тях да заличиш и за тяхното предназначение. Но чрез човека, петопръстна длан, получи своето предупреждение за наградата твоя. Че още в черната нощ, когато пира свой явяваш, царството ти се отнема и на по-достоен от теб се дава.
Говори! Оправдай се ти, че историята древна от сенките черни те изяви чрез духа ти лукави, който огнена пещ накладе седмократно и тримата момци, като най-светли съдби в огъня запален от теб, хвърли. Огнената бездна е твоята съдба, в нея ще изгориш и ти, че тя е дялото твое! Говори и оправдай се ти! Но огънят ти зловещи като пещ горяща, твои гърди, нямаха власт над Правдата творческа и над Божията промисъл чрез човека, употребен в мъдрост и разум Творцуви в пътищата Му неизследими!
Ето делата ти изявявам, оправдай се, ако можеш ти! Но не! Безсилен си да противостоиш на Правдата свещена – Негова съдба, защото си лъжец и няма истина в тебе и лесно ще излъжеш и отречеш. А ти добре знаеш, че сам ти си в Правда сътворен, като ангел небесен възвисен, както Амана до престола Творцув доближен! Да! Бил си в близост с Трона съдебен, със Закона на правда. Но ти в неправда се прояви. Защо това стори? Кажи! Че силна е волята Творцува в планомерност на развитието на Закона за създанието, окръжило целокупност в устройство небесно и земно, което след Архангелска тръба ще изчезне завсегда, след изпълнение на волята Негова. И след като си приел присъдите твои над дела си лични с всичкото твое завладение, след хилядагодишно заточение ще изчезнеш и ти с цялата земна повърхност.
Ще изтлее нагонът ти свиреп в жажда за власт коварна във владичество на планета Земя с трите пояса земни творения. И не ще я повече владееш с бича си коварен на смъртта – дяло твое в покварена ти ръка. Но в Армагедона духовен и световен ти в плен си осъден и като звяр рикаещ, ранен, от клет в клет се луташ и желаеш присъдата своя, твоя лична съдба, да избегнеш! Но слаби ще бъдат железните крила да изнесат греха ти проклет от Съда и ще се сринеш отново над планета Земя!
Но днес в таз дискусия победен си ти, защото над теб стои пак Творецът на всяка Правда и Закон. А ти пак се яви, както в древността чрез Вааловите жреци, в неправдата твоя, движила в мерзост и измама всичките ти заблудителни дела, за да заличиш следите твои и никой да не познае кой си ти. Да! Кой си ти в таз борба на измама с Правдата небесна? Ти и в Новозаветно изпълнение, след като изпълни пъкления си план, Свещеното войнство от Земя плени и сам ти Създателя на кръст разпна, приложи същата духовна измама чрез Нерона – покварения майкоубиец и чрез него ти бе жаден за власт, трон и слава! Завладя съсъда си нечист с духа си нечист и в неправда голяма го употреби, за да се ти сам насладиш на огнените клади и ужасите и бедите над човешките невинни Божии създания. Не те трогнаха викове, стенания, човешко сърцераздирание, но помни, в пламъците горящи над Земя, които сам накладе, ще изгориш и ти!
Защо, след като си вече победен, отново водиш таз безсмислена борба, воюваш с Твореца на всяка Правда и Закон и гониш озверен дара на възкресение, чрез който си навек победен? Победен си!!! Победен!!! Нищо, че арените пищни показаха нрава ти на звяр хищен, ти продължи в инквизиции и клади, в походи кръстоносни, в кървави разпри за завладяване на земи, опивал си се с кърви невинни и навсякъде в земните предели, където оргиите твои свидетелите небесни са видели, бил си все ти! Но огънят, от теб запален, е адската геена, в която последен ще гориш и ти! Ето, описани са твоите съдби, не ще ли се защитиш сред земи? Що си ти – нощ черна, а Той – денят светъл, духом разделени сте, в различни съдби. Вие сте два духа, воюващи в духовна борба: в Правда и неправда.
Безсилен си изхода от таз многовековна борба да промениш, въпреки че пак се опитваш да опровергаеш свидетелствените показания на наблюдателите и свидетели на твоите зли дела! Ти си смърт коварна, лед сковаващ земните чресла – материя, плътта. Но над всеки дух не владееш, не ти позволиха Небеса! А Той е в мощ, жизнена съдба, Слънце ярко, стопяващо леда – безжизнеността, която ти разстилаш в нощта. Милост и любов е той над планета Земя, а ти коварство и измама за погибел над Земя! Питаш ме, коя е таз Мощ непобедима, с която ти се бориш векове и времена и все те побеждава тя, а непобедима остава? Млада е и не остарява. О, ще ти отговори тя, велика и зрима: ”Аз Съм Мощ творческа, непобедима, движена в изявление на Правда сред земното селение, чрез човека аз водя борба, от Божият Дух озарена, Бог все о все, изявен в Троен Лик, в Мощ велика на подвиг сред земната площ! За изкупление и спасение водя с теб борба, за поясите три от флора, фауна и човешка душа. Стреляй ме в таз дискусия съдебна и ако можеш улучи ме, че стрелите ти са дух лукави. А Аз съм дух жизнен, изявен в Правда чрез Глас Съдебен на Небесната съдебна власт. Той е като зефира нежен и лети в полета ефирен и стреми се към победи вечни! Докосва Той струни сърдечни в дълбини, подвижва олтари в огъня вечни, за да ги възпламени и с Мощ небесна да ги употреби в Словото живо на Небесните везни. Чрез жизнения Дух Святи в чин ”Генерален Съдия” приема човека, Който и теб осъди (Йоана 1:1-4). Защото Бог е Дух и истина! А ти никога не ще Го улучиш! Само над материя владееш и само тоз, който ти се поддаде, ти го погубваш. Но Божиите съсъди са на почит в употребление чрез неръкотворния сърдечен храм на Дух Святи, в мъдрост и прозрение да изяви великите Негови милости чрез Дух Святи в съдебните решения вси! Не ще успееш, а и сила нямаш да догониш жизнения Дух Божий. Той е зефир нежен и лети недостижим, помни!
В таз дискусия духовна победен си ти, както на Кармил на Ваала жреците – войнствата твои, чрез които безплодно воюваше ти, сатано!!!
Копривщица, 02.05.1979 г.
ОТВЕТ НА СЪДА НА ПРОТЕСТНИЯ АПЕЛ НА САТАНА СЛЕД ИЗДАДЕНАТА МУ ПРИСЪДА
”Протестът ти жестоки стигна Небе, но никого не смути, защото виновен си ти! Защо протестираш, кажи? По кои дела те осъдихме Ние, Съдът велик? Сигурен си, че това стана по делата твои?
Ето, първото ти дяло е това: ти на Твореца си не се покори! Не знаеш ли, че творение си ти? Че тоз закон на правда е нерушим, непроменим и е валиден пред Трона Съдебен за вечни дни за Вселена, Всемир? Нима планета Земя, която ти плени, прави изключение, пък и ти? Той, Законът е красота и мир, окръжил е Трона Съдебен за вечния му пир!
Ето погледни простора син и уредбата му ти, че той, законът, съществува и живеят там в мир и покой под тоз Закон, на ред и дисциплина е той! И всички се покоряват на Законодателя и Закона на правда, отнасящ се и за теб. Ти не беше ли удостоен да си на служба пред Мен, най-красив и с почит нареден? И на теб Войнството беше поверено, а ти в чин ”Първи херувим”. Кой те смути, пита те Творецът ти, отговори! Че беззаконие и безредие внесе в Небето ти! Неподчинението и незачитането на Закона на правда кой ще ти го за добро дяло вмени?
Ето, Книгите на делата са в ръцете на вселенните свидетели и те свидетелствуват за теб и делата твои. Че ти на Закона на правда не се покори, а той вселенен, всемирен е! Защо Твореца твой опетни? Днес в протеста твой пред Нас стои дялото ти на нечестие! Вселена не ти прости. А по Книгите на делата зли отсъди ти навек съдбите! Защо Творецът на всяка правда законна оскърби и Вселена, Всемир смути? Не призна, че те положиха на Везна, но не Вселена, Всемир, а те осъдиха твоите навек лични дела! Защо, с какво ново деяние щеше да подобриш реда и нравите в Небе, какво ново знание внесе ти? Нищо друго не стори, освен смут и тревога внесе в небесните страни. Кой ти даде право да обсебиш тез съдби, Войнствата небесни, поверени ти? Ти беззаконие и зло роди, внесе безредие и смут и приложи лъжи, след като падна над планета Земя. Защо се яви в образ втори на звяр, змията обсеби и една трета Войнство небесно свали, за да воюваш? С кого ти, против кого се опълчи? Против Твореца си, а кой си ти, не си ли творение? Но днес сам си изова съдбата като пожела да си творец на беззаконие и безредие! Не положи ред и на Земя, която горко плени!“
”От делата ти лични обвинен си ти! Днес Аз, образ втори на Твореца, отговарям ти. С кого водих борба жестока в отбрана, която ти поде, за да завладяваш и пленяваш? Кой с развято знаме – смъртта преследваше неуморно живота? И над всичко това в неправда се яви, че Бога, Отца Наш ти смути! И Той от теб Лицето Си свято скри! А сега не Аз, Образът Му втори в чин ”Единороден Син”, Когото ти не прие, възненавидя, не призна, се явих и смутих живота. Не! А ти не успя в беззаконие и безредие да се справиш. Погледни тез покосени от теб съдби, тез кървави реки, нашумели като водите на Червеното море. Те шумят и викат от Земя за отплата на дела ти зли! А на Мен не Ми се позволи, като обвинен от теб, да се защитя! Ти, който роди греха и смъртта сред Земята, а и Моята кръв проля, ти Ме обвини! Аз съм пътят на Правдата и живота, вечна съм жизнена съдба! Не ще можеш една цяла планета Земя, с покосени от теб три пояса земни творения да заличиш и в това дяло твое Мен да обвиниш и обвинението си да наложиш пред вси! Не можеш делата ти, извършени в неправда и беззаконие, вписани в Книгите на делата, да изтриеш! Погледни тез кървави реки, ти си виновен за жертвите вси! А пръв министър на отбраната, на ред и мир, беше ти. Пръв пред Трона на Твореца си беше ти! Но какво ти отбраняваше сред мир и ред в Закон навек нерушим? В Небе цареше спокойствие и любов в послушание на Закона, който ти не позна и не зачете го в гордостта си!
С неправда и беззаконие се огради! Ето, Съдът велик те зове, ела и се защити! Как ще оставиш знамето ти развято на смъртни коси, с което ти Земята продължаваш да косиш? Затова и Аз, Образ Творчески, втори, с Когото ти воюваш, се оттеглям и навек пред Вселена, Всемир, Небе, Земя, не ще те защитя. Ти отне живота Ми земен, Кръвта ми невинна проля! Не Аз, но ти си обвинен пред Мен! Затова всички, на които ти кръвта проля, викат от Земята. Че днес не човек се съди, не човек роптае пред Съда небесен, а ти, падналият в грях ангел, явил се против Твореца на милост и любов, ред и законност. Запомни: Никой дела ти неправедни не ще прости! Те не са записани в Книгите на правда, нито имената ви са записани в Книгите на живота. Ето Съдът Велик! Нека реши кому Правда и вечен живот принадлежи и кому неправда беззаконие, грях и смърт в ръка си държи! Това е Мота защита в твоя осъдителен процес земен! И днес пред Съда велик, вселенни свидетели, всемирни наблюдатели предавам твоя протест за отговор!“
Мигът е върховен! Върховна е съдба! И сетно се отрекоха Вселена, Всемир, Творецът пред Съда велик и Закона на правда и живот вечен. А сега Съдът велик пое Книгата на делата и отново в отговор на апела Сатанински посочи делата и кървите невинни, проляти от ръка Му!
”Кой на Авеля кръвта проля и знамето си смъртно над Земя развя? Авел е брат твой, но кръвта Му земя попи, и тя вика от Земята към Съда велики за отплата! Ето кървави реки се влачат по Земята от войни, бедствия зли и в мирни дни. Но нека се явят косите смъртни и да приемат своя дял осъден, в осъждение вървял! Че те навек осъдени са, покосявали три пояса земни! И в образ втори на човек, посегнали са на Твореца вечни чрез човек. Кой ще отговаря за тез дела на смъртта? Ето, сетно ти е дялото решено! Защо е тоз протест, кажи? Можеш ли другиму да ги припишеш или натовариш ти? Ний, Съдът Велик от вселенни чинове, във втори чин ”Князе”, Творения Творцуви, в системни управления на селения вси, заявяваме, че не сме творци, а творения! Нам се падна чест да те съдим днес за делата ти в нечестие, беззаконие, записани в Книгата на делата твои зли!
И обезобразен бе и си ти в Поднебесната да бродиш като метеор, звезда блуждаеща, изхвърлена от строя на вси светила, скитница, в безредие да дириш падналите изхвърлени от Небе ангели като прашинки от звезди, за да ги водиш като опашата звезда комета! Ти се пръскаше като прашинка, не те понесоха Небеса. Прие те Поднебесната над Земя! Ти плени Земя, и над нея се яви с делата си зли – смъртни коси! И всички те порицаха, и от падението ти се отдръпнаха. Затова не Ние, Съдът велик, те съдим пред Закона на правда! Не те осъдихме Ние, ни вселенни, всемирни селения. Но делата злокобни на беззаконие и смърт, записани в Книгата на делата зли свидетелствуват и потвърждават вината ти! Те те осъдиха сетно, помни! Затова смъртта и теб ще покоси! Не протестирай повече ти, не ще вече никого смутиш. Но от клет в клет ще бягаш ти в деня на язвите зли, лични награди твои. И сега сетно запомни: Личните ти дела са напълнили седем чаши на язви зли. И готови са да ги изсипят над земните плещи. И ето денят се яви, и това ти разбра, и сетно се приготвяш с измама, че ще победиш в Армагедонската война като косиш със смъртната си коса! Готвиш се кърви да лееш до насита, единен с блудницата твоя. И осъдени сетно ще се опиете вие. Но ти, звяр червен и нея ще разкъсаш, че не е успяла Земя да заблуди с лъжите ти! В неразум действаш ти и едно не разумя, че планета Земя е пръст, земя, материя, и всичко, взето от нея, е земно тление и то се връща в нея Но жизненото дихание е небесно още от Създание и не ще го покосиш ти! Освен духом осъденото да плениш! Сетният ти нагон за владичество и трон, скиптър и корона, подобно на Амана, ще те осъди то в Армагедона! Че ти си дух злокобен в нечестие и зло. Защо протестираш ти? Флора посочи всичките ти дела зли чрез отровата на всичките ти злини! А фауна те изобрази и с нищо никой не те скри!
Ето погледни, в протеста ти на злини нямаш права на обжалващи съдби! Кажи, таз чаша на Вавилон, кой ти позволи да я пълниш с нечистоти, с кърви и нечестия, смъртни известия? Кой? Ние, Съдът велик ли без Законодателния Творчески и съдебен Лик? А тез нейни дела, кой я подтикваше да ги извършва на Земя? Ти и само ти ги вършеше на Земя! С кой дух лукав, лъжлив, вдигнаха са лъжепророците, врачките, вражарите, кажи? Не твоят ли дух на злини, с който ги обсебваше? Но и те не те скриха, нито защитиха, но те обвиниха! Затова, Ние Съдът велик, отговаряме на апела – протест твой и изявяваме ти делата чрез блудницата – твоя съдба сред планета Земя!
Чуй обвинението си сега: не само че смути Вселена, Всемир, но голямото ти престъпление – зло е в това: ти наруши в небето, в дома на Твореца си мира, като наруши Закона на правда вселенен, всемирен, поставен за ред и дисциплина пред Законодателния Лик велик, пред Трона и Закона в правда велик! И с това оскърби Твореца си в Троен Законен образ, Лик! Ти като не се покори на всичките повеления за мир във вселенните селения, това дяло твое е ясно отразено в Макетния план сред планета Земя в реално описание чрез Рая в дом Божий! Чрез флората са отразени дървото на познание добро и зло – Закона, а Дървото на живота е Сам Творецът сред него, пред Неговото първо създание – Адам и Ева по образ и подобие Божие! Питаме те Ние, Съдът велик, пред Закона на правда от теб нарушен: знаеше ли или не? Мълчиш! Ти знаеше своето пъклено дяло и с един замах Закона наруши! Да! Ти знаеше, че Дървото на познание добро и зло е Законът на правда, а ябълката е една от Заповедите. И втори път го наруши като във втория си образ на звяр, змия се яви и с лъжа жената – Земята и бъдещата Църква въведе в греха, и наруши една от заповедите на Закона!
Ето второто ти деяние на Земята: Ева зачна и в греха роди Каина и ти чрез плода на греха посегна на брат си в лицето на Авеля. Така ли е! Отречи, ако можеш! Цялата Вселена делата ти посочи! А най-тежкото ти престъпление е, че ти знамето на смъртта развя, като творец негов се яви сред планета Земя и поде похищение! Ти косеше, но не само плевела, който ти сам си посял, а и зърното ломеше. Отречи, ако можеш, че ти не си смъртта коварна над планета Земя! Още протестираш ли, лъжа ли е всичко това? Ето всичките твои дела безпогрешно са описани. А нагонът ти за чинове небесни и почести царски с корона и трон не са ли изявени чрез сянката ”Аман” в книгата библейска ”Естир”? Това са жертви твои и те викат за отплата от Земята. Но Голиат и Аман ти са съдбата. Ти оръжие извади в посегателство, но най-сетне от него ще погинеш и ти, помни! Всичките твои дела протестират срещу тебе! И решена ти е съдбата без право на обжалване или в каквото и да е добро дяло! Ти нямаш ни едно такова, за което на себе си се сърди. Ние, Съдът велик, ти ги изявихме!
А сега Съдебния ти акт на Земя пратихме като твои съдебно решени съдби и осъдените съдби на личните ти представители ги натоварихме като твои и негови съдби, на войнството твое, паднало в грях по твоя вина! Решена е на блудницата твоя Вавилон осъдената й съдба! Но всичките злини от кърви и войни, смърт в бедствия вси, трупове от всички природни злини – страсти твои от Създание до Скончание ти са натоварени на плещи! Че самото ядро земно те отрече и не те прие! То добре познава своя Творец и бъдещите си съдби, когато от теб и от всички твои напластения ще се освободи. Ти не ще го покориш, освен повърхността земна с три пояса земни творби, които със смъртната си коса косиш! Но не всичко е плява, запомни това, има и зърно, което не ти се покори, нито на тебще принадлежи! То те позна и далеч от теб страни. Това е твоята осъдена съдба чрез твоите лични дела и на всичкото твое пленение. Ти воюваш с осъдената твоя и негова съдба. И Цялата Земя ще узнае кой си ти, Сатана, и кои са причините за падението ти! Това ти изявихме Ние, Съдът Вселенен, единен със свидетели вселенни и потвърдиха всемирните наблюдатели присъдата по твоите лични дела!“
КРАЙ!!!
07.03.81 г.
ГЛАСЪТ СЪДЕБЕН НА ДУХ СВЯТИ ЧРЕЗ СЪДА ВЕЛИК ОТГОВАРЯ НА ИСКА НА САТАНА
”Да! Той е велика Сила, Мощ, Творческа съдба! Той е сътворил цялата Вселена, Всемир и тъй прекрасни ги е устроил и ги е наредил! Той е ТОЗ велик Създател и Законодател със закон на Правда, движил в мир и ред и хармония пречудна всички Свои създания. Той е с Трон съдебен и Генерален Съдия за всички твои нарушения. Погледни жертвата твоя – планета Земя, с одежда омърсена от мерзостта твоя. Погледни с колко милост и любов я обгръща Творецът и лекува раните, нанесени от твоята ръка! В утро ранно на зората спуща воалите бели в ефирни съдби и обгръща я с любовта Своя! А сълзите Му, изронени над нея, сияят като брилянти в зора пред цялата Вселена, от нощните ти похоти ранена. А одежда й – извезана от най-красивите везма в багри на спектъра – дъга, най-разнообразни в трите й пояса над земните плещи живи съдби.
Погледни какво си направил ти, изроден в борбите си! Погледни как нежно я докосва с поясите атмосферни, за да я теши и обнадежди, че не ще е за дълго пленница твоя! Без всяка отговорност си ти, Сатана! Ето, погледни на какво си способен. Ти все я нараняваш, непрестанно унищожаваш нейната одежда. Повяваш в ярост зла с нрава си свиреп в буря зла и с леда на грехопадението твое я сковаваш, чресла й заледяваш, че не ти се отдаде тя, не отвърна на твоята мъст зла! Затова и сам се предаде в оргии вси да се наслаждаваш. Повяваш я с вихри несмирими, пориви твои и с лед сковаваш два полюса нейни пред Небеса. Сковаваш земната снага, за да приспиш в сън дълбок всяка проява на живот жизнен над нейната плеща, творения Творцуви да унищожаваш от три пояса в жизнено дихание – украси нейни. Изнуряваш я в борба и като робовладелец с бич коварен в ръка – смъртта, твоя творба, живота покосяваш! Ти си черният гарван, що грачи над вси гробове печални, като черен гробар се ровиш в тлението на жертвите твои. Това си ти, в твоята слепота, опиянен в нагона си свиреп, не виждаш и не чуваш като глух аспид, с помрачено съзнание за дълг и чест в отговорност пред Твореца си. Но това е допуснато, за да те видят вси вселенни, всемирни селения и да разберат на какво си способен ти сред грохота на твоето падение, развихрил се сред планета Земя като коварен палач, скрит от нощния мрак, жесток подпалвач. Като свирепа стихия, развилняла се вълна, бориш се сред Земя, за да отвеждаш в смъртно тление своето пленение!
Но помни, съдбата ти е таз, която ти сам изобрети с твоята злина! Когато косата ти смъртна окоси земната одежда и теб последен ще окоси тя. Виж как Създателят й нежно я милва и теши след тежкото наранение, нанесено от твоята ръка! Над нея в Правда бяла разстила снежеца и като дете я повива. Стопля семената в нейната утроба, за да ги яви тя в пролет разцъфтяла, събудени от любовта Му, изявена чрез Слънчевите лъчи. А ти като червей се свиваш в черните дупки и воня разстилаш, като змиите в кълбо се навиваш и войнствата твои с отровата змийска поливаш. Не виждаш ли, в пролет ранна, в светлата зора знак дала е любовта? И Войнът Могъщ с усмивка светла, лъчезарна, явява деня и в жизнения Си Дух я обгръща, спуснал воали – бели зари над уморени й плещи, събудени от Слънчевите лъчи – Негови навек свещени повои над три пояса нейни везма, живи, възкръснали под снопа лъчезарен на новия живот!
Туй е величие и Мощ Творцува и Негова лична жизнена съдба! Осенил ги в ред и дисциплина, потопил ги в мира Си вечен, като Победител ще я в ден светъл обгърне! Венец на нетление им обещава за вечността, освобождение на роба от греха, смъртта и тлението – бича ти коварен – твоя съдба. Кажи, защо мълчиш като немия и глух аспид, какво обещаваш ти, че да те последват вси? Кажи, какво даряваш ти на пленниците твои, освен седем язви зли, мерзости на дела ти лични и вечно осъждение? А Творецът нов живот им подарява чрез дара на възкресение, внедрен в плановото изпълнение! Погледни как в зората светла сияе целокупност земна, а одеждата й жива, украсена с багрени цветя, под топлите лъчи освежена, от росите напоена на Мощ велика – те вси са Негови съдби. Разцъфтяват се под златните лъчи слънчеви усмивки в пролетни копнежи святи. Но сляп си ти и не виждаш, безжизнен си и не чувстваш как жизненото дихание лети и бърза да се яви в деня светли, да изчерпи милостите Му вси. Не чуваш ли как те в зората животът целокупен, повят от Зефира нежен, вси като гирлянди свити единни ухаят – цветя живи? И лети в простора лазурен птица хвърката, крила разперила в полет небесен, фауна смело кръжи над поля и гори, океани и моря. И с химн свещен Твореца велик на всяка правда хвали! Кажи, можеш ли летежа й да спреш ти? Кой вложи в нея тоз стремеж към лазурни висини и огъня любовен в гърди й да разпали, че тъй нежно Твореца свой хвали? Обещавал ли си ти венец нетлен за твоите победи? Сляп и глух, не виждаш как в ден светъл просторът син ведрее, Земя, окичена с три пояса живи, хубавее? И върти се тя в кръшен танец пред вси Божии творения, и Нему непрестанно се покланя пред вселенни, всемирни очи. Можеш ли танца й космичен да спреш ти със седем язви твои – дела ти нечисти? Що ще й дадеш? Тя не е творение твое! А като майка рождена три пояса свои украшения живи кърми. И с бистри води ги пои. Бликат от гърди й извори кристални: светли струи! И вси ожидащи милостите майчини нежно пои. Кажи, можеш ли да й попречиш ти?
Не! Ти не си положил в нейните гърди огъня свят на майчина любов! Палач жесток си ти, смъртен косач, косиш я безпощадно, как в теб ще се роди туй матерно чувство на жизнена съдба за рожбите й, които са плът от плътта й родени вси? Тя кърми стадата с гърдите свои – на одежда й освежена съдби. Пои ги с вода студена – сълзите й като на майка рожделна. Кажи, ти ли в нея внедри таз майчина любов, ти ли с милост към рожбите й я дари? Не! Не си ти! Тя е велико дарование от Твореца на вси – Негова е милостта и любовта към вси Негови създания! А ти все косиш и с тление снага й стелеш, с кърви невинни я поиш. Ти не си в състояние жизнено дихание да търпиш! То е в хваление и ухае пред Твореца вселенни, всемирни! Таз мъдрост неизследима Творецът Могъщ е вложил в създанието Свое, в награда, без мярка дарена е Земя от своя Създател. И тя пред Него благоговее и приноси ухайни поднася Му с песен хвалебна. Той извор е неизчерпаем на знание и мъдрост. Вслушвал ли си се ти в блеенето на стадата, как жално плачат пред Небесата, когато ги водят към кладата? Те бяха принос на жертви свещени за греха твой!
Ти си глух и сляп, без чувство на отговорност и не съзнаваш ни дълг, ни чест, коварен и жесток си, как мъката им ще разбереш, като сам ти я причиняваш сред Земя? Ти не им чуваш песента на хвала, ни звъна им свещен от звънците, които им висят на глава, когато следват пастира свой. Ти си звяр хищен и нападаш с вой, грабиш и разкъсваш жертвите твои, и от кръвта им невинна се опиваш! Можеш ли всичко това да създадеш, в ред и хармония да строиш без да го рушиш или с косата смъртна да го косиш? Ти звъна свещен на стадото не търпиш, оповестяващ, че иде Спасителят с милост от бича ти коварен да го спаси! Нали и Него ти покоси?
Чуй в зорите ранни на пролетта как пее младостта, как пърха фауна крилата в разлистения храст. Как всред разцъфтели поля рай земен се явява! Кажи, кой създаде тез добрини сред земния шир? Кой вложи в своите създания законите за оплождение и възрастяване? Ти ли бе тоз, кой живот създаде и на Земя го внедри? Кажи, кажи, че дръзнеш тъй зъл и свиреп към тях да протягаш костелива ръка, като звяр хищен с коварство жертвите си да ограбваш? Можеш ли отговор да дадеш, кой с тихия полъх на Зефира повява над върхове зелени от флорини съдби и ги свежда в поклони? Кому се покланят те от Земя, не пред Твореца ли Свой те благоухаят? Кажи, познаваш ли небесния Лик, че на земния посягаш?
О, да! Ти нито шепота нежен на цветята чуваш, ни песента на листата как нежно напяват с тъга, падащи в есен късна над Земя. Кажи, кой на цветята позволи в тоз полът на ухания вси да отправят прошения и молби, в псалми свещени да изливат своите ухаещи дълбини? Кой струни им сърдечни докосва и те в багри най-нежни се разцъфтяват? Кой с бистри струи ги пои? Кой лири и арфи настрои в техните съдби и под полъха на тихи ветрове принасят ухаещи хвали на Твореца си? Кой на птиците крилати струни им настрои да пеят песента на движимите се светове и да чуват шепота им нежен родовете в изтичащите векове? Кой ветровете научи да раздвижват нежно листата, флорини струни и да се носят в акомп с птичите гласове ароматните им хвали пред Вселена, Всемир, кажи? Ти или Той?! Кой създаде таз висша хармония сред земната шир, сред три пояса земни – творения вси, за да бъдат в непрестанни свещени хвали?
Кажи! В таз дискусия съдебна, от теб предизвикана, защо не отговаряш ти? Кажи, откъде поема път повеят, че раздвижва в талази тихи морски и океански води? И нежно простира се над езера и реки, че фауна ненаситно подскача – риби перкати любуват се на небесните палати, а светила оглеждат се в тихата вода? Кажи, ако знаеш, кой фауна перката сътвори в най-пречудни форми и багри вси? Ти ли си Творецът, че с ярост зла надигаш вълни и прогонваш ги от пира им – на милост небесна съдби? И грабваш тайфуни, урагани, смерчове грабливи над моря и океани. Защо с крясък виеш в пясъчни пустини, спущаш се като черен врач и трупаш гробни дюни? И всичко покосяваш, със смърт унищожаваш онова, което срещаш в пътя си злочест? Защо си се надигнал и за правото си Съда зовеш? Защо е таз дискусия излишна, като не познаваш Правдата, че тъй зловещо над Земя ревеш? Ти, неправдо, гониш всяка Правда, Истина и Светлина над земната плеща. Но не ще я победиш, победен ще си ти завсегда! Днес Аз, Духът на изявления съдебни – Глас Съдебен в постижение на всички съдебни решения ти изявявам съдбите земни и питам: Истина ли е или лъжа? И ако можеш защити се! Но ти добре знаеш, че си лъжец на коварство и смърт творец!
Ето, ще ти изявя последните съдебни решения, че духом е предупреден светъл, създанието целокупно на Творческата Мощ!
Краят се яви! И осъден си навеки ти! Осъден си от лични си дела, плод на покварената ти гърда, явени в чин ”седем язви“ зли, заплата на греха ти и смъртта, да ги претърпиш вси над земните плещи, единен с вси съмишленици твои!
Не се ли боиш от злото, което си създал и със седем язви Земя си обгърнал, обладал си я в злина? И с бича си коварен – смъртта като косач със смъртната коса в ръка косиш надлъж и шир Земя. И всяваш страх смъртен и трепери от теб материя, плътта! А гониш навсякъде Всевишния, където Го зърнеш, но предупреден си, че не ще Го настигнеш! Той е навсякъде с личната Си слава – Своите творения. Той е Бог все о все, Създател в сила и Мощ, Законодател със Закон на правда за вси! Но ти в борба коварна се яви за планета Земя, защото Му завидя и в бой неравен бориш се за чина Му велик на Мира и свещената Му любов. Сам казваш, че тез добродетели ти не притежаваш и без срам изявяваш, че си смърт коварна, нощ черна – съдба ти осъдена! Покварен си като смъртта, с която жадно бродиш над планетата Земя. И целта ти е една: дано я владееш за вечността! С кого и с какво ще се увенчаеш, кажи, с нощ тъмна или смъртта? Или все се ровиш в тлението на Земя, изравяш труповете и дириш мъртви сърца, които не понася вече и самата Земя?
Питам те, отговори! Стреляй, ако можеш ти! Но не ще Ме улучиш. Аз съм любов Творческа, милост спасителна, Дух жизнен – нетление, живот вечен! Не ще Ме улучиш ти, че власт имаш само над плътта, земя, но не можеш а владееш небесния Глас на Съдебната небесна власт!
Това съм Аз – Дух Святи! Изявявам ти присъдата!!! Тя е твоя лична съдба на поробител чрез духа ти лукав, чрез греха и смъртта. И всички язви зли са създания твои. Ето беззаконието твое след изгонването ти от Небе, далеч от присъствието на Създателя ти в правда.
И сега нима са тайни подвизите твои като носител на неправда и враг на Божията небесна правда? Или си помисли, че Небе ще заблудиш, или Земя с измама ще присвоиш? Къде ще си след изгонването ти от Небе? Ето, яви се сред Рая Едемски, отреден дом за творението Творцуво. Но в тоз необмислен и зъл твой план горко си се излъгал!
Свалена е маската твоя в чина ти ”втори образ на звяра“, хищен унищожител чрез змията и в безразсъдност, жаден за власт, на Ева – жената посегна, и Закона, даден в образ макетен, наруши, и греха яви! А Ева, пленена, подмами Адама, създаден по Образ и подобие Божие! И как мислиш ти, че никой не видя, не чу и не те позна? Или цел имаше една да оскърбиш на Твореца светостта? И не знаеше ти, че Едем по Макетен план посочи Земя, а Раят – дом Божий, Храм за създанието Божие в Правда? Че тоз План се разви в приложение над планета Земя, след изгонването на човека от Рая?
Ева зачна и роди греха – Каин, своя първи син, който представи теб и твоето греховно състояние. Посочи и характера твой, на какво си способен. Каин яви дялото ти пъклено в замисъл за действие. Кой на теб позволи чина свещен чрез Каин да присвоиш? Или беззаконието твое те подбуди, че знаеше ти, че Вторият Творчески Образ ще воюва чрез свещено служение и в Макет изяви Плана на спасение? Ти чрез духа си лукав Каина обсеби и към смъртния грях го насочи – да убие брата свой Авеля, в свещения му чин, посочил на Сина Божий и Неговото служение, внедрено в Плана на спасение и земно изкупление!
И яви се ти създател, но на какво, отговори! Или ще отречеш, че развя знамето свое – смъртната коса! Поведе в боя падналото, пленено от теб войнство без да се спреш. Седмият след Адама – Енох позна те в твоето падение и викаше към Небе за опрощение в единство с кръвта на Авеля, която земята прие. И чрез Потопа яви се наградата на мерзостта твоя, разстлана над планета Земя! Защо замълча? Или не подозираше, че Небе бе изпратило наблюдатели и свидетели, които отбелязваха с точност неправдите твои и пред Съда небесен ги докладваха?
Какво направи ти до Потопа, кажи, не ли всичко в мерзостта на разврата твой потопи и след това със смъртната коса ги покоси и в земната гърда ги скри? Но не закъсня Съдът небесен да покаже съдбите на погиващите сред водите. Такава е и твоята съдба в скончание на дните!
Но дялото на спасение, по План за Спасение, ти видя – как ковчегът на Ноя като победа в Правда над водите потопни полетя!
Но ти дотук не спря! Духът ти лукав Ноя не пощади, обзе в нечестие Хама и с праведния се погаври. Но и тук посочена ти бе мерзостта, която ти извърши в разигралата се драма в Небеса. И разкри ти се дялото на гнусната измама! А ти като лъжец продължи да мамиш човека на Земя и да го покосяваш чрез смъртта.
След макета планов яви се сянката и се разпростря в изпълнение над Земя. А ти пак продължи да воюваш чрез измама. Ваала издигна и навсякъде с лъжа и измама всяваше ужас сред народа избран, поробен от Фараона, ти сам бе това!
И там чрез магьосници и вражари ти себе си яви в духовната борба, с гняв и злоба подгони народа на Бога. Не закъсня наградата твоя на поражение: сред Червеното море съсъдите си с дух нечисти завсегда погуби.
Оправдай се, ако можеш! Че всяко твое дяло е показано и приемаш си наградата на делата ти зли. Защо навсякъде водиш борба с нечестие и лъжа? Кого да обвиня за Корея, Дотан и Авирона сред пустинята зла? Там ти гонеше чина свещен, жаден за първенство, да го обсебиш. Но наградата твоя и тяхна не закъсня, отвори се земната бездна и погълна греха.
Жаден за поклони, не се убоя пред играещата планина. Синай гореше в светостта на Бога! А ти, видял закона свят, отново народа Божий въведе в измама – златен телец му показа и в поклона им ти сам заигра като измами и Аарона!
И ето при Ерихона рухна ти нагонът за владичество царско и трон! В царства Израилеви безредие и неправда въведе. На Саула ръка нечестива простря и в мрежата си на измама го хвана.
Кого представи Голиат? Не ли твоя свят на гордост и гавра към Твореца на всяка правда? Но какво Бог ти показа – чрез невръстния Давид ти получи наградата своя, само с пет камъчета в торба. Къде Саула отведе, за да го погубиш – Ендор пак тебе показа. Царство и господарство отново да плениш пожела и чрез Авесалом и Адон яви ти се отново на неправда тронът, но пак победата бе Моя!
А как ще се оправдаеш за оня народ, когото ти в измама въведе до кръвни жертви на младенци – изтръгваше с окървавени ръце сърцата им, за да дириш Мощ жизнена ощ, за да не спре твоята действена сила? Отговори, ако можеш за мерзостта твоя пред жертвите вси, които принасяше пред олтара си нечист. Погубвал си цели народи и племена в мерзостната си съдба и са всички отлетели, от смъртната ти коса покосени. Тез цели народи – жертви твои, от Земята заличени, невинни, викат за сърцата свои. Какъв е ответът ти за всички скопци, на които си отнемал пола, за да се не множат? Как ще се оправдаеш ти? Времена и векове отлетяха, родовете изтляха, но Книгата на делата никога не избледня, нито нечистите ти дела!
А сега отговори за най-страшното си деяние, как един цял народ подбуди и на Христа живота свят погуби. На кръста Голготски ти сам Месия разпна и кръвта Му свята проля! Но възкресение се яви и смъртта за во век победи, и сянката ти зловеща на кръста прикова! Тоз велик Божи дар посочи пътя към нов свят олтар, за ново служение, нов живот пред небесния Цар! А сега отговори, кого ще обориш ти, Твореца на Вселена, Всемир ли искаш от Трона да свалиш?! Или пътя нов към спасение, открит в Нов завет с людете Божии, искаш да заличиш? Знайно е, че ти не ще се пред нищо спреш, с ярост по-голяма ще се надигнеш. И в Същината новозаветна чрез Нерона и Синедриона ще погубваш последователите Му. Не ще ли се спреш? Или дела ти на мерзост не ще стихнат пред Небе да се явяват? А с падналата Пелин звезда – Мохамед, твоя горка съдба, ти пожела Исмаиловото семе да погубиш, но в огнени пламъци ще гориш, които ти сам накладе сред Земя! Над Правдата Негова се сви нетлен венец и Победителят, Който чрез жертвата Си кръвна те победи, Го прие в конец!
Ето изявих ти делата на мерзост. Погледни, но сляп си ти и не виждаш как зора прекрасна се явява и с омарата си бяла обвива Земя. Улови я, ако можеш. А пролета, летяща с крилата на младостта, Слънчевите лъчи, разпръснали зари, жизнени струи, погледни ги в Лице ти.
Но не! Ти никога не ще зърнеш красотата на Земята, към която се стремиш да я обгърнеш, че сляп си прилеп в нощта, мрачна сянка – твое обиталище, в което влачиш жертвите свои! Ела сега, Аз каня те пред целия земен и небесен свят, ела и стреляй във времето, което лети с крилата на птичка неуловима и свива гнездо от векове. Не ще го стигнеш ти, но днес в дните явяват се в Мощ неизмерима съдбите чрез Глас на Съдебната небесна власт. И Той лети, лети неуловим в съдбоносните победи свои и събира жетвата за небесния свят! Да! Ти само материя владееш и към нея насочваш жилото на смъртта, греха – твоя съдба. Ти никога Гласа не можеш да стигнеш, нито да прекъснеш зова свещен от Небеса!
А сега запомни това: в скончание чрез възкресение ще се яви всичкото земно пленение! А ти вързан ще бъдеш с дяла си на осъждение като верига от тление. И от всичкото твое творение – на смъртта дела ще вкусиш сам в скончание смъртта. Ето това е твоята съдба – награда твоя за нечестната борба, която води векове и времена – дела ти лични, лична ти съдба, враже лукави, завсегда!
Истина е това, че ти все воюваш, водиш борба, поробваш и владееш материя – земя, пръстта, тлението! Но днес те разкривам пред цялата Вселена, Всемир. Ти си падналият в неподчинение ангел – дух небесен, коварен, осъден и мир нямаш, нито ще имаш, докато сам се погубиш! Ти си робовладелец и носиш печата на Каина – смъртта жестока, греха смъртен, убиващ живота.
Но любовта, мирът и милостта на Твореца превъзхождат всичкото твое дарование, което води в осъждение! Аз Глас Съм съдебен на Дух Святи, непобедим, жизнен и противостоя на бича ти коварен – смъртта! И днес изявявам. че сила Ми – Мощ се крие във владетеля на всяка Правда и Истина в светлия ден непобедим от черната нощ.
А ухаеща хвала и Слово светлина се нарича Бог – все о все! Ти нямаш власт над духа на правда, защото Той, Бог Всемогъщ, Го освободи завсегда! А ти се хвалиш, че плът – материя, тление владееш, която не си създал, а само с косата си смъртна я косиш! Твоето всеоръжие сила има над тлението, но не и над жизненото дихание, което веднъж освободено, не се бои от твоето нападение!
Диря те, къде си, за да отговаряш за дела си на нечестие и злина! Изпари се, дим нечист, победен от мощта – силата Творческа чрез Мен, която ще владее земното изкупление! А ти си дух лукав на мерзостна измама.
Осъден си от Съда Велик на всяка Правда пред Закона на правда завсегда за деянията нечисти твои! Ти си смърт коварна в левицата на падналия небесен ангел Сатана! Непокорен остана на Закона на правда и на Твореца на Небеса. Обявен си с име и чин ”сатана”, погубител на всяка Правда и материя, плътта!’
1979 г.
ОТГОВОР НА ХРИСТА НА ПРОТЕСТА НА САТАНА СЛЕД ДИСКУСИЯТА
”Ето каня те, ела лице срещу лице, ела след таз безполезна дискусия, нека се явим в последния двубой сред Армагедонската духовна борба!
Ти, в чин „Воин на смъртта”, със знаме ”нощ черна“, твоя съдба!
А аз, Войн в правда светла, животът жизнен – ден светъл!
Ела, яви се. Но с чест и доблест! Не с мъст коварна, с измама и лъжа, яви се! Но не ще се явиш ти, че зает си с новия си полет, да литнеш пожела с железни крила в поднебесна – предел ти е завсегда! Не ще си постигнеш целта, нито ще избегнеш зловеща си съдба, която сам изкова – язви седем ти са лични дела, награда твоя!
Ето ела! Каня те след таз съдебна дискусия чрез пет неразумни твои пленения, сенки кармилски – техни поражения!
Ела, не крий се под папската корона на блудницата духовна, дала ти подслона! Нали се готвиш да воюваш в Армагедона за владичество земно, скиптър и трон? Но ти се явяваш в огнена борба и сриваш вековната съдба на Мохамеда! И в тоз двубой в осъждение подстрекаваш и последователите Ми унищожаваш, а себе си изявяваш като кръвопиец и майкоубиец.
Ето, яви се ти! Армагедон вече кипи, като котел над огъня ври! Каня те последно, щом огън си наклал, както жар за нестинарка в лес да тлее, покажи силите си на безчестие ти!
А Мен, ето Ме! С правда и истина, с мир и Истина ще обгърна всичкото създание, ще го докосна със съдебния зов за новия нетленен живот. Аз с милост и любов ще се явя! А ти с що? С коварство и смъртта, на погибел геена огнена ти е съдба, с всички твои пленения.
А Аз, облечен съм в Правда законна за живота нетлен в Творческа чест и мир вечни, над които ти власт нямаш! Да рушиш ти е целта, друг скиптър и корона да дириш, за погибел твоя желаеш Трона. Не ще се явиш, защото се боиш, че ще ти познаят вси последната измама, в мъст коварна да избегнеш присъдата твоя от седем язви на лични си дела. Не! Не ще можеш да се укриеш, ни сянката си злокобна да скриеш! Тя като нощ черна витае, покварената твоя съдба! Нагона си свиреп явяваш и опиваш се в кървави войни на Армагедона, твоя осъдена съдба!
Чуй ти, но глух си, виж, но сляп си и не чуваш и не виждаш как си разорал Земя. Делата ти на мъст коварна са присъдата твоя, – ти на Авеля, Моята Кръв, проля!
А след Кармилската дискусия заблуди Ахав и Иезавела и лозето на Навутея в земна съдба, посочило Земя и Моята лична съдба и на Навутея кръвта невинна проля! Днес таз кръв невинна, напоила Земя, тя вика, вика за отплата от Земя като неправда твоя. Кажи, ангеле паднал, с една трета твои завоевания от Небеса, осъден от Съда небесен пред Закона на правда завсегда, защо продължи борбата като знаеше участта си зла сред Земята? Не ти ли стигна планината Гелвуе, прокълната, или забрави на Саул съдбата осъдена чрез Ендорската врачка, която ти е в ръката? Но ти продължи борбата и гониш светлината – лъча златен в мощ жизнена от Небесата. Забрави, че сянка тъмна, нощ черна си над Земята – дух лукав в измама, смърт коварна. Свил си знамената победени, от Закона на правда осъдени! Не се сили напразно, ни ехото разгласяй, че спущаш саваните си мъртвешки и като с мъгли Земя повиваш, в усоите не проникват светлите Ми лъчи! В зима зла в лед сковаваш Земя – мъртва победа твоя с окапали листа в тление, твое вечно осъждение и вонене. И забравяш пролет ранна с младостта във възкресение. Как Земя се зазорява в жизнена съдба под сватбените си воали на сияйните лъчи в ден светъл – победи Мои. И литва на свобода фауна крилата, път поема човекът сред Земята, пробудил се от сън нощен в светли съдби!
А ти все още в нощ тъмна настилаш тъма и като палач я явяваш с коса смъртна в ръка! И ненаситил се на злина, живота жизнен покосяваш в мъртвешка съдба.
Обвинен си за всичката ти мерзост и злина! Кажи ти, опорочени, защо без цел воюваш, обременен с присъдата твоя – лични ти дела? Ето чрез Хам и Ханаан, Саул, Авесалом, Адон и Ахав, Охозия, Корея и Дотана – вси в твои съдби, носеха ги те над цялата Земя и показваха присъдата твоя на осъдена ти съдба! А нагона ти в мъст коварна за трон, показа го сам Нерон и царската корона не ти дава покой! С ярост злокобна ревеш и носи се прокобният ти вой. Сенките от Древност показаха дела ти за дните новоерни, че в беззаконие, без чест се бориш за планета Земя, със смъртната коса да я владееш. А тронът ти Вавилонски в пира на Валтасара, показана ти бе осъдена съдба! На Кармил, що бе Ваал с порочната твоя съдба, не бе ли ти това? Но ти чрез падналата Пелин звезда продължи на Земя, Мохамед го назова, и сред исляма и папизма с маска на измама се показа. Християнин се представи с лъжа. Блазнеше те короната трикатна, с жезъл и трон на Вавилона, с царство му Ватикана, на духа ти лукав горка измама!
Ела и в светлината на деня яви се ти! Но глава ти покриха чрез Амана, че ти Юда гонеше да унищожиш и дяла Му на съдба да ограбиш сред Земя! И в Мардохей ти Мен видя, Лъва, корена Давидов, на Когото ти завидя и без дъх остана да Ме победиш с измама!
Ела, печатът на смъртта осъдена, победена е в твоята ръка и дяло ти чрез Амана стърчи – Петдесетлактова бесила изкована!
А що стори на Голгота? Кръст позорен заби и прикова Ме с пироните си зли – ангели паднали твои. Но възкресение велико се яви и победата Моя полетя към звездни Небеса! А ти все още кръст злокобен забиваш в човешката душа, за да я осъждаш на смърт жестока сред Земя!
Но победата е моя! Победена е смърт завсегда! Ето кому ще припишеш тез твои дела на нагона ти жесток в пищните арени със зверовете хищни и Нерона. Огнени клади накладе ти, инквизиции най-страшни за Моите избрани измисли, в походи кръстоносни Земя опожари! Кому, кому, кажи, ще припишеш тез кървави дела? Кръвта, която ти проля, все още тече над Земя чрез папски и кардиналски дела. Кой, кой ще отговаря за тях пред Съда? Не ти ли, подмамил Земя чрез материални блага, ги връзваш за осъдена съдба?
Но днес, в скончание на дните, сам Съдът велик те призова и осъди ти съдбите на дела ти лични – победа твоя! Макар, че ти с несмирение и мъст зла предаде силата си на звяра и нагона за трона на блудницата Вавилон, ти сам печата си пречупи победен, с кръст пречупен се яви пред Мен! Познаха те племената славянски сред Земята и по Съдебно решение строшиха ти крилата на орел лешояд и разделиха ти снагата!
Аз, Аз, Аз те победих в борбата, с Мощ Творческа пових Земята и печата Си царствен поставих над вси за живот вечен в нетленни съдби чрез Съда велик, пред Трона съдебен със Закона на правда!!! И за во век Земя спечелих с Царство и държава Юдини! От Отца Си скиптър, Трон Царски и корона взех, с охрана лична моя се сдобих за вечността!
Ето пред цялото Небе. пред Вселена. Всемир изявих победите Мои и пред вси осъдени твои земни съдби! А какво спечели ти? Това, което причини на три пояса земни съдби и Земя: скръб и печал и смърт – печат ти е в ръка! Но не ще ги ползваш ти завсегда! Какво ти спечели в борбата, освен съдбата на царството древно на Вавилона, с кула и капище на Дагона, туй ти е съдбата в настоящем, царството на Нерона с кардинализма, блудница духовна – пепелище от угасналото ти огнище!
Ето, стана то бунище и ще се ровиш ти в него, както в Помпей и Агадир да дириш скрити победи, опожарени от огъня ти злочест.
Какво спечели ти, освен плена, що плени и го в тление похаби, и в земните недра го съхрани за осъждение? Не се убоя от осъдена си съдба, царство си земно градиш. Но основи ти пясъчни не ще устоят без план и здравина. Ще рухне то в последния двубой на Армагедона под зловещия ти вой!
Питам те, кажи, къде ще е сетнината на тези, които ти с измама плени и в борбата ги поведе? Но ако и да ги мамиш ти, те ще узнаят, че краят ти наближи!
Днес, в зората ранна, в ново зазоряване Знаме светло се развя, с емблема му, мощ велика – Лъв и звезда!
И Песен нова се запя, в победа съдебна се чу Гласът! А Естир с печат царски се явява сред Земя! Мардохей – Дух Святи в Мощ велика народа юдин с вярност и правда спаси от ръката на Амана. Зора се светла зазори, с воалите бели на Правда Земя пови. И нощта черна, твоя съдба, далеч, далеч победена побягна. Зорницата, светла победителка, се яви и саваните ти – черни сенки раздраха ги ветровете земни. И Войнът смели в пурпурна мантия се яви, яхнал жребеца златни – сноп лъчи, Земя обви и тя озарена, обнадеждена се върти в поклони пред Твореца Си! Да! Победен си ти завсегда, дух лукав, тъма, черна мъгла, бягай в доба зла пред изгрева царствен на светлия ден! И Войнът жизнен, представил Мен, повоя Си царствен над Земя яви и обвърза три пояса земни съдби! А те, с чашки пълни с брилянтни сълзи, ухаят пред Твореца Всемогъщи, те, творения Негови! Но Той чрез човек те победи, колкото и озверен да се бориш ти!
В чина Ми на Месия, човек земен, не позна Мен: заблуден, кръвта ми ти проля! И тя, Кръвта моя, Войн първи, свещен, обиколи земя и снопа на победите мои пред Небе, пред Съда велик яви и в победи свещени навек те ще звънят със свещени нарови звънци по Моите поли! И Войнства Ми поверени ще ли ги чуеш ти и зърнеш, че глух като аспид и сляп като прилеп си ти и не ще те уведомят, но само ще те обвинят!
Да! Аз съм пътят, истината и животът жизнен и победата над смъртта коварна! Аз съм дух истинен и воювам, въоръжен с Правда законна за живота нетленен, изкупен от Мен, от Земя, чрез цена на кръвта Ми безценна, която ти проля! Да! Аз съм Цар и Господар юдин Лъвът от Юдино коляно със скиптър свещен и царство, Трон и корона, окичена с рубини сияйни, навек Моя победа за вечността. Амин! Да! Аз съм Мощ непобедима, смелият Вожд и водя Войнствата Си в чинове небесни, и в борба неравна със смъртта на Голгота – мерзост твоя се явих, Аз бях жертвата, Пасхалният Агнец, заклан от теб!
Но Земя, олтар свещен, прие Ме на плещи си и пред Вселена, Всемир Ме поднесе като жертва изкупителна за вси, и в пазвата си Ме скри, но само за три дни!
И яви се мощ велика! чрез Глас от небеса Творецът могъщ пред Съда велик Ме призова! И трепна Земя, разтвори гърда и пленника твой пусна, и тяло Ми не изтля! Тогава Песен нова бойна се запя: ”Възкресение! Възкресение! Възкресение! Где ти е, смърте, жилото и где, аде, победата?” И Земя екна в победния Глас, не се убоя Войнът свещен! Аз, Аз в Небе се явих с чашата на кръвта Моя в ръка – живота Ми, земна съдба! А Той, в чин ”Първосвещен“, продължи сред планета Земя като победител над теб и смъртта!
Защо таз дискусия явяваш ти, или на Кармил подобието представяш, кажи?! Аз тогаз чрез Илия огъня свещен свалих и народа, пленен от теб, уверих, от мерзостта твоя го освободих, а теб чрез жреците ти Ваалови победих! Защо трябваше ти като сянка зловеща да се явиш, немощта своя да изявиш? Защо беше таз измама чрез жреците твои? Но сега помни: Времето – птица неуловима крилата лети и нижат се векове и дни и като тъкач платното планът спасителен се яви! Яви се свободно кросното без основата – твоя измама! Че времето отлетя и Съдът велик, с Глас от Небеса, издаде присъдата твоя! А Ний двамина непроменими – ти в борба зловеща воюваш да наложиш смъртта, а Аз – в отбрана воювам за живота вечен над планета Земя. Ти знаме развяваш нощ черна, смърт коварна! А Аз, Аз знаме Ми – ден светли, сияйна зора! Ти представяш в тление плът, материя, земя, а Аз поемам жизненото дихание и водя го в път за нетление! А днес в победа нова зора се зазорява в Мощ съдебна над Земя, в ден светъл изгрява в жизнена съдба, както в пролет възкресявам цялата Земя! И всички съдби, творения Творцуви, в нова премяна украсявам!
Това съм Аз, животът жизнен в победа над смъртта сред трите пояса земни и Земя! Аз съм лъч на милост и любовта! Аз добродетел съм в Правда, Истина и мир! А ти, макар че сила си даде на звяра, както в Едема употреби змията, не стигна до извора на живата вода! Не те допусна до вратата райска мечът огнен, въртящи! Готвиш се сам себе си да излъжеш, силите си в нов полет да вложиш и Слънчевата Мощ да достигнеш. Водиш борба, дано до друга планета да се добереш, звезда нова, сияйна да обсебиш и както стори с планета Земя, тъй и нея на смърт и огън да изложиш.
Но що стори ти, не себе си ли лично откри да те видят вързан с веригата на осъдена ти съдба, като пленник да скиташ с пленниците твои сред планета Земя?
Ето дотук те доведе нагонът за власт, владичество, трон, скиптър и корона! Ето целта твоя за ”горко” се увенча чрез тоз папа, но добре знаеш, че е временно всичко това и сам в яд и завист зла ще сринеш трона на осъдена съдба, неудовлетворен, защото строил си на пясъчна основа. Кратковременен е строежът и не ще издържи на напора ти! И ето бързо като времето, що лети, се приближаваш до своята участ тъмна и седем язви зли на дела ти нечисти ще връхлетят с ярост злокобна на мъст лично твоя, която гърда ти роди. И в конец над теб ще стои като венец на осъждение, ще те изгори и с крила си разперени като орел лешояд ще полетиш в просторите на Поднебесната – прибежища твои! Обвил си се в повоите мъгливи като прилеп с мантия уродлива, в нощ тъмна не зърваш лъча светли на Луна, ни светлината на деня. И знаеш, че дните ти са преброени и бързат в летежа си към своя край! Искаш огъня на жар неугасима да пренесеш на нова звезда и да я подпалиш, както запали Земя. Не помниш ли съдбата на Нерона – запали Рим, не намерил нивга мир и сам участ същата постигна.
А днес, в ден светъл на победа, всякой те зърва с око и знае къде се криеш ти, под коя корона и рухо обитаваш! Че дух нечисти си, смъртна коса, осъден си навеки от Съда велик и твоята сетнина е огнената бездна. Не се надявай да избегнеш лична си осъдена съдба.
Макар и плът да завладяваш, материя и да я употребяваш в нагона си за власт земна и небесна, знаеш, че не ще никога успееш! От всички си открит, знаеш добре това, затова се и криеш, под нова маска се явяваш, но не се задоволяваш. Знаеш, че малко време ти остава да бъдеш вързан с веригата на осъдени ти дела – каторжник да бъдеш, да я влачиш в царството си земно, което сам строил си на пясъчна основа и сам с дела си нечисти ще сринеш!!!
Дискусията приключи! Ти сам я постави пред съда велик!
А Аз небесно Си царство строих на твърда Канара и твоят зъл напор не успя да го разруши, защото то за теб е непостижимо и продължава във вечността! Жизнената Мощ Моя ще владее над очистената от неправдата твоя планета Земя. И тя ще се яви като нова сияйна звезда и отново ще бъде в чина си на Княгиня моя, с емблема Моя: Княжевска корона на глава! И отново в танца си космичен ще се завърти със седемте нейни сестри, нейни подчинени звезди. Те свидетели са, помни, на твоите мерзостни дела, на греха и смъртта, които ти разстла над планета Земя и сам ще вкусиш тяхната съдба в Скончание!!!
Но днес сред Армагедона срещнахме се лице с лице, ти, чрез плена ти злощастен, а Аз чрез победата славна Моя – вяра могъща, награда Моя, сред таз дискусия в чинове древни! Ти се представи чрез жреците на Ваала, а Аз в двойна сила в чина на Илия и Елисея подвижил ги е Глас съдебен. Ти яви се с папското поражение, а Аз със съдебно награждение! Ти – с дух на измама, мъст коварна, подвижил твоите пленения, а Аз явих се в победа с Дух на Правда, увенчаващ се навек в нетленен вечен живот! Ти размахваш косата смъртна над духа и плътта и в тление водиш душата. А Аз действувам в победно възкресение, в светлия ден, озарен от Мен! Ти водиш нощ черна, осъждение! А аз път съм към живот и освен Мене, друг няма на Земя и Небе!
Защо се криеш, както охлюв пълзящи в черупката се свива? Излез, покажи се, че ти си тоз дух лукав, който като метеор се явява. И бродиш в простора небесен безспир, и нямаш мир, и опашка набираш, за да се явиш като звезда опашата, комета и със Слънчевата Мощ и Сила да се бориш. Ти, дух лукав, в Поднебесна летиш без цел и без предел. А аз съм дух на правда и истина!
Воюваме ние двамина с войнства си лични! Твоето всеоръжие е грехът, жило на смъртта. А Аз воювам в Правда на Закона в живота жизнен!
И тъй, воювайки сред бойната арена Земя, ти загуби силата своя, в неправдата своя сам отсъди своята съдба! А Аз в Правда и Истина устоях и спечелих победа над теб в Правда, в Правда!!!
О, ти си смърт коварна и що имаш ти с живота? Аз нося възкресение над духа и плътта! А ти, смърт костелива, победена ще си завсегда и сам ти ще я вкусиш в Скончание, вързан с кордона на осъждение – твоите плътски и духовни пленения!
Аз, увенчан ще се явя като Цар и господар над новоизкупена планета Земя, а ти вързан ще бъдеш в осъдена съдба! И над Новата земя ще въдворя царство Си Юдино с Трон, скиптър и корона, с основа – Закона, който ти не зачете и го наруши!
Ти чакай в Армагедона сетното си осъждение, в огнената пещ да изгориш!
А победата е моя! И тя ще чака Архангелска тръба да затръби за възкресение и да полети към небесните, Отцуви селения!!! Амин!“
(Дотук приключва отговорът на Христа към Сатана, изправен пред Съда велик)
1979 г
СЪДЪТ ПОТВЪРЖДАВА ЖЕСТОКОСТТА НА САТАНА, ЗАПИСАНИТЕ МУ ДЕЛА В КНИГАТА НА ДЕЛАТА ЗЛИ ОТ СВИДЕТЕЛИ И НАБЛЮДАТЕЛИ НЕБЕСНИ И СЕТНО ОБЯВЯВА В ПОТВЪРЖДЕНИЕ ПРИСЪДАТА НА ОСЪЖДЕНИЕ. ТОЙ НЯМА ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ. КРАЙ НА ДИСКУСИЯТА
”Не! Не! Осъден е завсегда!“ – казва в таз дискусия Съдът велик. Той е без право на протест или дискусия нова! Но му се позволи да се самоизобличи и да покаже своя образ чрез хищните си дела.
В тоз миг задаваме въпроси Ний, Съдът велик, без Генералния Законодателен Лик в законна Правда велик, единни с вселенни, всемирни наблюдатели в свидетелствен лик: ”Кой в градината на Рая Едемски се яви чрез образа си втори на звяр хищен, обзет от духа лукав на беззаконие и лъжи, и Ева – жената, представяща жената, Църквата, измами и Закона в Плана макетен наруши? Отговори! Кой подбуди Каина в свещенство да се яви с непозволен олтар, с неприета жертва? Кой чрез Каина вдигна ръка в братоубийство, кой, ако не ти? Кой дух обхваща предипотопния народ, че в беззаконие и безчинства погина в потопните води? Кому да се припише това дяло на поквара, не ли пак на теб? Кой дух облада Хам и Ханаан и ги подвижи в гавра с Отца си Ноя? Това бе пак твоят дух! Кой в борбата коварна обяви Ваала за пророк и коя сила действаше чрез него и колко бяха мерзостните ти заблуди в гавра против Небето, ако не ти? Кой се яви под маската на фараона и поведе войнствата му в борба с народа Мой сянков сред пустинята зла? С коя сила жреци и вражари чрез подражание действуваха и всички мерзости явяваха? Защити се, ако можеш! Кой в Червеното море фараоновото войнство погуби? Всички твои дела те обвиняват пред Съда и ти се връчва обвинителният акт!
В пустинята с Корея, Дотан и Авирона кой извърши туй дяло на бунт? Ти си тоз, който Аарону и Мойсею противостоеше. Кому беше необходимо това дяло? В полите на СинаЙ се яви, за да приемеш поклони и хвали от народа Божий! А знаеше ли пред кого го стори ти? Да! Знаеше добре, че на Синай сам Законодателят и Съдията се яви. А ти народа Му обсеби и се погаври с Него, за да можеш по-късно напълно да Го погубиш!
Защити се! Ето углавното ти дяло с Обвинителния акт за Голгота, за теб и Ирода. Кой посегна на Месия в чин ”Христа”? Употреби два народа и изпълни гибелния си план на върха. Обвинен си със съсъда си Ирод за кръвта на всички невинни деца, за кръвта пролята на Месия, Когото ти на Голгота на кръст разпна. Ти сам призна ли това мерзостно дяло? Ето обвинителният акт за кръвта му, която ти диреше още чрез кръвта на Авеля! Това са твои победи чрез знамето ти – смъртната коса. Отговори, застанал лице с лице пред цялата Вселена, Всемир и Нас, Съда велик и свидетелите вси и наблюдателите в таз, изискана от теб, дискусия. Ти сам призна тез нечисти дела, но не са те победи, а твои поражения. Победено е знамето ти, което вееш – смъртната коса, победена е от възкресението в третия ден! Отговори! И до днес то воюва, но победено е и ти в скончание сам ще вкусиш таз осъдена съдба, паднал ангеле небесен, заедно с личното ти войнство за мерзостните ти воювания вси!
Дотук изложените ти дела оправдани ли ще са, защити се, ако можеш! Но хвалиш се, тръбиш и претендираш за планета Земя. След сянковия народ, погубен от теб, защо продължи в Завета нов да воюваш чрез Пилатовия, Иродовия, Нероновия образ на хищен звяр? Това са твои лични дела, вписани в Обвинителния ти акт и в Книгите на делата ти зли. А сега под маската на Нерона продължи в поквара и разврат, майкоубиец, невинна кръв проля, чрез духа си лукав се изяви. И най-пъкленото ти дяло пое път на гибелни стремежи за унищожение! Нима очакваш да ти се прости това? Кой с кръвта невинна на Моите верни слуги се опиваше чрез римокатолическата черква сред Земя? Кой накладе огнените клади, кой? Отговори!
В инквизициите вси кой се опиваше с кървите невинни на светиите Мои? Сред кой народ царството свое сред царството му ти яви и под короната трикатна, папска се скри? В най-голяма жестокост се прояви и приложи най-страшните злини като пазеше короната папска да ти се не отнеме! Кой хищен звяр се яви и на плещи си окървавени блудницата черква носи? Кажи, кое бе войнството, което се криеше под червените мантии на кардиналите твои? Или ще отречеш кардиналския си подход да гониш и преследваш Моя избран род? Ще отречеш ли нагона си за власт неограничена, хванал в ръка си бича коварен, седнал си на трона? Царство и корона, земна слава – твоя поквара за погибел, не е ли представено от същия на Пилат народ? Това е твоята земна слава, плод на делата ти зли за наслада твоя, единни с блудницата твоя, Вавилон духовен! Чрез Ватикана ти показа царството си земно, със скиптър и трон, окичен с трикатната корона ти се увенча!
Ето дела ти на нечестие: погледни всички жертви, спящи сред Земя, в дълбините на океани и моря! Каква дискусия провеждаш ти, кого питаш, че не се боиш, след като добре познаваш на Твореца си делата в чест и слава, Негова законна съдба в Правда! А ти отговори, от коя чаша, пълна с нечисти дела ти пи и поднасяше на жертвите твои? В коя ръка е тя сега и стои пред Нас, Съда? Не е ли духовният блуден Вавилон твоята жена, черква блудна сред Земя? Кой събира Гога и Магога, за да воюва? Все ти си сред арената бойна – планета Земя в духовна и физическа война. Кажи, кой провежда Армагедонската война и се опива с кървите невинни на човека от Земя? Кажи, кой воюва в Първа и Втора световна война? Кой е звярът и коя блудницата Вавилон, подали си ръка, за да воюват в неправда сред Земя? Ела и виж делата си нечисти, чуй вика на душите, унищожени от твоите ръце, как викат от Земя! Кой звяра със силата си въоръжи и извърши тез пъклени дела?
Да! Звярът се яви чрез обсебен от теб човек и подведе го в изпълнения в пъкления си план с цел една: да унищожиш цялата Земя с трите й пояса! И се приготвяш да се увенчаеш със смъртната си коса над цялата уморена вече Земя, и да се явиш като господар чрез делата на погибел зли в неправда и беззаконие! Кажи, кой беше звярът и коя е таз блудница окървавена с чашата на омайванията вси? Кажи, с кой дух лукав бяха обладани войнствата твои – човешки създания, кой водеше войната, с пречупения кръст в ръка запечатваше една трета подчинения – твои завладения? Какво означаваше това единство, ос една – Рим – Берлин? Кажи, кой с глас на ярост зла ревна и заглуши света?
В таз твоя дискусия отговаря ти сам Съдът велик, единен с всички вселенни, всемирни свидетели и наблюдатели. Кажи, кой народ атеизма роди и Антихрист яви? Питаме те ние, ти – в чина ти на обвинен подсъдим днес в таз дискусия! Явяваме се Ние, Съдът велик, единен с целия вселенен, всемирен лик и ти изявяваме присъдата твоя лична, единен с една трета паднали ангели небесни. Завладял си и по една трета от двата народа: сянков – еврейски Синедрион и Пилатови – Иродов – Неронов народ, сред който се възцари блудний Вавилон чрез папизма и кардинализма! Ето днес ти я оповестихме, това е дялото ти и на световния фронт. Жертвите ти още димят и димът от тяхната кръв се носи като апел и обвинение към теб, погубителя им!
Кървите, проляти от теб, викат от Земята за трагичната им участ, че ти ги унищожи като ги в проклятие въведе и в присъдата за жертвата Христова ги употреби!
Не си ли ти в тоз образ на звяра? Не си ли ти, който сила и власт на действие му даде? Не си ли ти, който пак въставаш, за да унищожиш планета Земя, с три пояса нейни украшения? Ето лични ти дела. Сам звярът от Втората световна война, Армагедонска, е твой свидетел и цялото му войнство е запечатано с черния пречупен твой личен кръст! Не ти ли бе достатъчно да владееш толкова езически народи, защо посегна и на славянството?
Изправен си в личната си дискусия на осъдена ти навек съдба да отговаряш пред Съда велик. Не се с малко задоволяваш, цел ти е една, да владееш планета Земя с трите й пояса Творцуви творения! И с най-жестокия си бич, смъртта коварна, знаме ти бойно, но пречупено, на волята своя да ги подчиниш! Но то веч е победено, какво от това, че още в ръка си го развяваш, то навек ще бъде отстранено! Помни, че обвинен си ти в чина си на втория ти образ – звяр, единен с блудницата Вавилон, реалния духовен кардинализъм, възвисен и с трикатната корона украсен, под скиптъра ти с трон и царство нареден. И като опиянен, ти сам с нея ще пиеш от мерзостта твоя, що сам наля в чашата на омайването й, ще изявиш себе си чрез собствените си дела, дал силата си на нея И сега пак си подадохте ръка – звяр и блудница духовна, взела участие във войната световна. Ето виж, мъртвите кости от газовите камери оживяват! Тях Езекиил видя и свидетелство даде на Земя. Ти изпълни таз страшна съдба с еврейските поколения – там те изкупиха своя грях от проклятието, в което ти ги въведе. Но днес те оживяват и възкръсват, а ти сам приеми присъдата си в чин ”звяр”! Отговорен си за всички до един и за техните предци, които в смъртен грях въведе! Отговори! Не се ли ти позна под образа на звяра, който подаде ръка на блудницата Вавилон и тя в блудодеяния духовни се разстла? Не се ли опихте в кръвта невинна на милиони, милиарди сред таз злощастна Земя, попаднала в плена ти чрез Ева, Земята? И Адам в греха въвлече, създаден по образ и подобие Божие, за да се яви сам Той в образ на Христа Исуса в чин на подвига Му най-святи сред планета Земя!
Запомни! Обвинен си за кръвта Му свята, която на Голгота проля! Ето двамина с блудницата твоя разголени сте сред Земя от Съда велик. Като ответ на предизвиканата от теб дискусия приеми присъдата си, потвърдена в ответ:
Потвърждаваме присъдата твоя! А ти като охлюв си бе скрил рогата. Но сега наново ги по подаваш, плъзна се по Земя и с трикатната корона се увенчаваш! Поел си жезъл в ръка и с маска на благочестие опитваш се да сведеш под твоята измама целия духовен свят – знаме ти води в осъждение, да го развееш отново желаеш в нова Трета Армагедонска война, но там ще го погребеш! Присъдата ти е потвърдена. Апелът ти е унищожен. Ето изправен си пред Съда велик. И всички твои жертви във физически и духовни войни са свидетели на твоя план с незадоволен нагон за царство и власт с трон и корона. Оправдай себе си, единен с войнството си и всички поробени по плът и дух пленници твои! Къде са всички създания от Ева и Адам досега? Къде е флора и фауна? Наградата за мерзостните ти дела е осъждение, от нас, Съда Велик, единен с вселенен, всемирен лик. Ти никога не ще я видиш веч. Макар и да се готвиш отдалеч железни си крила над Земя да разпростреш, да готвиш атомна война, не ще успееш. Заявяваме ти ние, Съдът велик в Правда на Закона велик! Над Хирошима и Нагазаки пламъците още горят и сам ти в Скончание ще изтлееш, единен с войнствата си небесни и земни – пленници твои! Но сега знай, ясно е веч на вси, че цел ти е една: Земя да владееш! Но не ще я осъществиш, освен да се ровиш в труповете, с които я застилаш. Но тя ще се освободи от овехтялата одежда, ще я съблече от своята наранена от теб снага, а на теб червеят ти ще гори, ще изгориш с него и ти! Няма друга инстанция, където биха се заличили твоите зли дела, че костите човешки стърчат над планета Земя. А кървавите реки, които Земя попи, те живи викат към нас за отплата, единни вси!
Воинът първосвещен – Кръвта на изкуплението, цена, цял един Нов завет ги утешава, че за во век Христа ги оправдава и с цената на изкуплението ги изкупва пред Нас, Съда велик, пред Когото и ти стоиш. Те, всички жертви, като войни устояли в борбата с теб на Земята, днес викат за отплата. А жестът велик на Сина Творцув, и на тебе Творец, на Когото посегна на живота земен, ги оправда вси като невинни, помни! Те подчертават твоите лични дела и потвърждават присъдата твоя. Ето приеми си звяра и блудницата твоя, че ти ги готвиш под нова маска да се опиват Опивай се и ти в оргиите твои!
Но победен си навеки ти! И не ти се позволява с нов апел пред Съда да се явиш! Победен си ти!!! И твоята присъда, взаимно с пленниците твои, е подпечатана с кръвта на жертвите твои! Втори Съд ти предстои, докато си в изгнание, в хилядагодишно страдание, вързан с кордона на осъдените ти съдби сред планета Земя. Докато в Небето, в Царство хилядагодишно на мира, църквата е грабната и е в съдебно изпълнение на служение да реши в потвърждение присъдите твои!
И тогаз ще падне огън от Небе и ще ви изгори, теб и кордона ти на осъждение, който като каторжник ще влачиш – присъдите над вас вси! Това е вашата съдба, които въстанахте против Твореца си и Закона на правда потъпкахте. Ние, Съдът велик, ти изявихме тез съдби, образа ти на звяр хищен разкрихме! И разголихме блудницата твоя духовна, на която подаде ръка, държаща чашата на мерзостта твоя и я носиш на твоята снага!
В този миг освобождаваме всички пленници твои, които държиш в твоите костеливи ръце чрез смъртта над тлението – плътта, които са по съдби оправдани от Нас, Съда чрез Правдата на Христа пред Закона на правда! Него (Закона) чрез правда са признали и Христа за личен Спасител са приели чрез кръвта Му, изкупителна цена, Символ на завета нов! Те с надежда са заспивали, чакали своето изкупление и спасение, към тях ще се прибавят и душите, изведени от блудний Вавилон.
Ето чуваш ли, зовът на тръбата как екти: ”Излезте, излезте, люде Мои! Излезте, за да не участвате в язвите й зли!“
Отговори на изложеното дотук Слово, което разкрива делата ти! Ето я Земята, ето и вонята стигна небесния предел! Кого още ще мамиш сред Земята? Не ли само онова, което с духа ти лукав е обладано и от делата ти зли е вързано? Имаш още малко време и право да вееш знамето свое на смъртна си коса – до Архангелска тръба. Но не ти е разрешено да напускаш планета Земя и пределите на Поднебесната! Това потвърждаваме ние, Съдът Велик, единни с вселенни, всемирни свидетели и наблюдатели пред цялата Вселена, Всемир! И това потвърждение на присъдата твоя предадохме долу на Земя като Слово на Гласа Съдебен, според Откровение 18:1-4.
Това е словото което имаше да се яви за вавилон: коя е тя, сред кой народ се крие тя, под каква. маска пази в тайна своите мерзостни зли дела. Това Слово разкрива тайната на звяра, кой е той, комуто Сатана предаде силата си, как и кога се е явил с нея и е приложил своя пъклен план в мерзостни деяния.
Това Слово е съдебно и се явява в ответ на дискусията твоя, запомни добре, от Нас, Съда велик, без присъствието и участието на Генералния Законодателен Лик в Правда законна. И то е изречено извън Тронната съдебна зала, където е приета и твоята лична присъда в открит свидетелствен съдебен форум на мира сред Всемира за победи славни на вечността, запечатани с печата съдебен на потвърждение, че нито ти в образа на дух зъл, нито звярът, нито войнството ти, подмамено от теб, имате право на обжалване, анулиране или дискусия! И най-важно е, че нямате право на връщане в небето! Ти не можеш да минеш границите, строго определени, с войнства небесни охранени. За теб са затворени завсегда орионови врата, през които си изхвърлен завсегда!
Край на дискусията твоя!!!
Прочете ти се присъдата обща с войнствата твои и вси осъдени от Нас – Съда велик, пленници твои!
КРАЙ!!!”
МОЛИТВАТА НА СТРАЖА ПРЕДИ ДА ПРИЕМЕ ПРИСЪДАТА НА САТАНА
”Ей, Всемогъщи Боже, в този утринен час на съботата свята пред Тебе заставам в свято служение. И превила нозе, вдигам към Тебе ръце в поклон и молба да Ти отдам слава, почит и хваление в чест Твоя и благодарение! На Теб и само на Теб отдавам чест и почитание в Царство и държава, да са Твои и во век веков – на Бога Отца, Сина и Дух Святи Творец на целокупност земна и Земя! Отдаваме поклона си и хвалите си, любовта си, прошения и молби! И Те молим, чуй ги Ти за целокупност земна и Земя и нейните пояса три от флора, фауна и човек. Моля Те, ела, чуй ги Ти и приеми, и благослови църквата Твоя над пет континента земни и Земя с нейните пояса три!
Моля, устрой пътя на Вестта църковна, съдебните решения, и озари църквата Си над пет континента Земни. и я запечати! И Името Си свято прослави сред народи и племена, и в спасение ги изведи! Нека се вси убоят и почит, слава и хвала, чест и удостоение да Ти отдадат завсегда! Амин! Моля Те, Бог мой и канара! Преблагослови църквата Твоя! Преблагослови България и я води чрез управителите й, Боже, Ти. Дай им мъдрост и разум за благоденствие на народа й. Моля, преблагослови дялото Твое сред нея в чин ”Ангел четвърти”, единен с Гласа, представен от невръстни деца! И Те моля, помогни им Ти, възрасти ги, сърца искрени приготви и волята Си най-свята в тях внедри! Да я изпълнят, моля помогни, сред планета Земя! Амин!
Благослови стража Си Сионов и приеми хвалите и денонощния верижен пост, и ги вмени за нуждите на Твоето дяло! Но най-много Те моля, о, Всемогъщи Боже, опази Земята, въздържи човека да не вдигне ръка и я накърни, докато времето й наближи да я озариш Ти! Не допускай беди, нито войни! Но дай Твоята воля да се изяви чрез вестта църковна, запечатваща земните съдби над вси! Дай да се яви озарение и човекът да дойде в прозрение, че велик е Бог в Своето намерение и върши Своите дела така, както Той желае. Моля те, задръж ветровете, задръж Ангелите от четирите краища земни да не би да ги разпуснат и повеят, преди да се озари Земята, Църквата Твоя, целокупното човечество!
И тогава нека бъде волята Твоя, а не човешката! Днес пред Небето поставям нуждата на Твоето велико дяло, моля, издигни огнени стълбове – съсъди и ги поведи в пътеките Си святи Твои. и ги свише употреби! Милост Твоя навред разпростри, за да познае Земя, че Небе над нея бди и с милост обгръща всичките й земни съдби. Амин! Амин!
Амин!“
07.03.1981 г.
ОБВИНЕНИЕ И ПОТВЪРЖДЕНИЕ ОТ СЪДА ВЕЛИК НА ПРИСЪДАТА НА ОСЪЖДЕНИЕ НАД САТАНА СЛЕД ПРОТЕСТА МУ
(СЛЕД МОЛИТВАТА СТРАЖЕВА НЕБЕ ДАДЕ ЗНАК И ПРИЕТА БЕ ТЯ ЗА ЦЕЛОКУПНОСТ ЗЕМНА И ЗЕМЯ! А НАД ВРАГА НА ВСЯКА ПРАВДА ДУМА ИМАШЕ СЪДЪТ ДА ИЗРЕЧЕ ПРИСЪДАТА НЕГОВА ЗА ВЕЧНАТА НЕГОВА СЪДБА)
Амин! Мигът е върховен! Върховна е съдбата! Бунтуват се народи и племена от езици и колена! Екти наковалня, изчукват се палечници, препасват се чресла, готвят се колесници за Армагедонската война.
Но рабиньо Моя, запомни, велика и могъща е Силата Моя да им запретя! Но денят огнен пламти, Земя – арена бойна на два духа гори. И враг строил е войски и готви се, въоръжен до зъби, да покаже сила и мощ своя, че царството си земно не ще никому даде и той ще се възцари навек с пленени пленници злочести, обвити в повоя на греха – тегли им дух и плът смъртта. Но днес ясно Слънце непостижимо грее свише от Небеса и озарява Земята, земната църква Моя. И дълбоко в недрата на Земята слязъл е в рова да дири спящата съдба! А ядрото, обгърнато в мантията непробиваема, пази сърцето й свещено, непобедимо и вярно навек ще остане от сътворението свое за Създателя си.
О, Земя, Земя, за теб Аз воювах векове и времена, отлетели в забрава, а днес, в дните сетни, явих Везните небесни и поставих ти дела! Сърцето ти неосквернено, непроменено към Мен, недокоснато от врага остана. И премерих ти дела, и оправдах ти съдба чрез Църквата новозаветна с всемирно решени съдебно съдби за во век, помни! За да получиш ти чрез вяра одеждата твоя от флора, фауна и човек.
Мигът е върховен, върховна е съдба! Ектят чукове, коват наковални, готви се Трета световна война в чин ”световен и духовен Армагедон“. Не бой се! Не бой се!
Учени, лаборатории откриха атоми, водороди, неутрони и всичко е за изтребление на живота. И тровят земните недра, океанска, морска дълбина. Препасали са се като герои за Армагедонската война. Строили са конвои да пълнят злощастна си хазна и погубят своята лична съдба. И нищо добро за човека и човешката душа! О, не ще ли те от там сваля?!
Духом си осъден, помни! Но сега се настани под короната папска ти, за да поведеш духовния осъден свят и да береш Каиновите плодове. Завладя новодошлия войнолюбец и от там ще те сваля. Защото нищо земно не е вечно. Който нож повдига, от нож ще се покоси. Земя дала си е плещи – арена бойна на два духа, пленница злощастна, с оправдани съдби завсегда. Воюват непрестанно, ден и нощ, за да се победи непобедимият Вожд! О, не виждате ли светлините, високо в простора небесен, как греят над низините и озаряват на всекиго съдбите? А тя, Земя, прекрасна кат девойка в сватбения й ден, обвита във воалите бели на зората, приготвила се е и покланя се пред Мен! Стегната в чреслата, красна кат Луната, светла като Слънцето, смела като войнство с развети знамена, вее ги свободно, безпрепятствено тя, в победа славна на Небеса!
Пламни, Сионе и озари Земя! Вест победна, съдебна ти е в ръка! Печат царски, в Естирина съдба. Ето, ще се яви тя в зора, в ултралила, ще обвие във воалите бели снага, с корона златна на увенчание на глава, навек е с решена съдба. Тя, смела, строена ще застане, водена от Воща смел на Небеса! Облечена в сила Мощ на Сионова дъщеря. Печат съдебен й е в ръка, сила свише на победата върховна на Съда небесен!
Не бой се, Юдо, сред Земя – отечество ти са Небеса. Снишил се е Израил трети с племената. Че ето, бият гонга на неправда, готвят се за войната, но ти смело ще летиш и обиколиш Земята! О, Невясто Негова, Негова съдба, жребец ти бели яхнала си на Земя, водиш жребците смели, Войнства Негови, обвити в Мощ Сионова. Знамето ти бойно, запечатващо съдби, са развели вси!
И ето за навек срещат се две духовни сила, за владичество земно са се били, кой да владее Земя.
А кой е тоз, що вее знаме с череп и кости? Да! Сам врагът го е развял чрез греха и смъртта. И воюва срещу Правдата и живота, не само земни, но и нетленни и вечни! Да! Чрез възкресение, възкресение, животворяща навек съдба, решена от Небесната везна. О, ела, пролет прекрасна, кат девица млада в колесница златна, обвита в неводите небесни на златни лъчи, светли зари, обикалящи Земя с поясите три ухаещи съдби! Свий венците навек за младенците и надникни във вековете, в арените пищни, как кървите им са проливали чрез зверовете хищни. Погледни огнени клади, как с песен хвалебна на свети устни са пели родовете към Твореца им вечни! Погледни облаците тъмни от земни нечистоти на градове горящи, кръстовете побити в пиршествата им нечисти, как се носят над земле. И още викат за отплата пред Небесата. Злините им в инквизиции безчетни, потвърдили им делата в походи кръстоносни, помнят ги още над Земята. А за тез невинни жертви на младенци пролетта възкръсва, за да им свие за во век венци, и Небе, Съдът, в нетление ги вмени! Арена бойна Земя дала си е плеща, а вие два Духа се бихте и биете се в Армагедонската борба под зловещата тръба в неправда на смъртта! Защо? Не виждате ли, небе, макар високо да е, то равно грее и Слънцето светло лъчи си пилее над земната шир? И пролет прекрасна, облечена в дара на живота вечен, възкръсва във вечни съдби.
Лети колесница златна, обикаля в кръговрата Земя, за да ви напомня, че след зима зла се явява пролетта, с дара на възкресение идва тя! А сред земната плеща, в кътче малко, скрито като под мантия, застанала е тя, девица смела – България. Украсена с венеца на Небеса, вее Знамето си смело с лъв и звезда, окръжен гербът със житна съдба, свише елеят я полива и пои я завсегда! О, тя е една моя зеница, градина райска“, украсена девица с роза ухаеща в пазвица. Не виждате ли, че тя е една, българославянка моя, избрана от всички славянски племена! Над плещи й смело колесница лети, Земя ще обиколи!
Сред нея единна е Сионовата дъщеря, развяла Знаме на правда, навек Моя съдба!”
СЪДЕБНО ОБВИНЕНИЕ И ОСЪЖДЕНИЕ
„А сега, пита те, враже, Съдът велик без Законодателния Генерален Лик пред цялата Вселена, Всемир, в този съдбоносен миг: ”Кажи ти, който знаме си развял с череп и кости и водиш греха, смъртта, с коса си косиш цялата Земя с три пояса земни от флора, фауна и човек, спуснал си повоя – черна ти съдба, готвиш се с него да повиеш цялата Земя в едно единство с блудний Вавилон в сетния ви Валтасаров пир сред Армагедон, отговори! Земя – арена бойна, ти я употреби с духа си лукави, с Правдата се бори! Борбата си ти води чрез греха и смъртта и Правда – живота в поясите три да плениш в победа ли искаш ти? Но има едно Знаме, което се вее във възкресение на живот във век чрез Кръвта Христова, пролята от теб! Тя е цената на изкупление на живота! Кажи, докога ще се готвиш ти? Минаха времена, като птички пролетни отлетяха, скриха се във векове. И днес като наниз от броеница се броят те, дните и земната история ги вплита чрез съдбите приключващи на ”везните“, а тя е веч към своя край сред низините. Кажи, пример не взе ли ти от пролетта, която се явява кат девица млада в златна колесница? Поводи й – златни лъчи, конница могъща – Сионови зари, пламнали в човешките гърди! Окичена е тя с дара на възкресителни съдби, с ухаещи аромати на цветовете в свещено служение пред Небе. Отразява тя ярък зной над Земя, в лято люлеят се златни жита, сърп и паламарка са в жетваркини ръце, а днес шумят машини сред житното поле. Есен златна с плодове отлетява, както родовете човешки сред рововете. Погледни, що си ти?
Шести континент като зима зла с костеливи ръце. в снага му сърце твое – ледено парче с дървета заледени, айсберги строени! Но ти забрави, че на живите съдби корените спят в земните гърди, че зимата прегръща ги в своите ръце, догдето пролет се пробуди и ледени съдби стопи Слънце ярко от небеси!
И явява се възкресение! Възкресение! А ти, в лед скован, си сам в унищожение! И мислиш си, след сладък сън в нощта, пробуждаш се в зора, в утро ранно сред разцъфтели цветя. О, да! След Съдебния процес Съдебната везна претеглила е твоите дела – Земята пленница е била твоя. Но за во век реши й се съдба, освободена чрез Съда, изплъзна ти се от ръка. И ожесточен от поражението си, повдигаш гноясала си от грях ръка и забиваш острието си в снага й! Но помни:
Ще затръби на архангела тръбата, в миг на зеница ще призове от Земята Адам и Ева – оправданата съдба и ще полетят във възкресение за живот в нетление към небесните селения! А ти вадиш меч и го сочиш недалеч, над труповете, които си отвял в рова и дърпаш им юзда, дано духом ги поробиш ти! Но помни: Не всичко спящо е твое пленение! А сега тръгнал си да събираш след Съда Гога и Магога, да строяваш войска, за да се явиш освирепял в Армагедонската война. Не ти ли стига наградата твоя, че това ще направиш в Хилядагодишното царство на мира сред запустялата Земя? А сега готвиш се за пира Валтасаров да се опиеш с блудната твоя жена – Вавилон в страшния сетен Армагедон. С кръв невинна да се опиваш сред земний си погром. Но днес помни: корона ти папска, войнство от кардинали, не ще те спаси, заедно с теб в огъня неугасим ще гори тя, и червеят твой ще гори! А сега запомни: От короната Неронова до папската мини, от арените пищни, огнени клади, кръстове в земя побити с жертвите твои, инквизиции вси, походи кръстоносни – дела ти нечисти обвързан си ти с блудницата окървавена, Вавилон духовен, водена от твоя зъл нагон веригата папска на осъдени съдби, тя е и на твоите плещи! И ти чрез образа си втори, душе лукави – змея червен, носиш я пред Мен, Христа и Съда велик.
И както в мрежите ти – нетрайни клети паяжини дялото си на мерзост вплел си сред планета Земя, яви се в чина на Антихрист и не разбра, че племената славянски с милост и любов се избраха от Небесата и свих гнездо в недрата на рая, разцъфнал в гърдата на България! И що рече ти? Ще се убоят и ще свият знамената.
О, не! Ний лично Съдът велик те обвиняваме пред цялата Вселена, Всемир! А сега ний, свидетели и наблюдатели осъдихме ти дела без Законодателя Генерален и Съдия и ти казваме: Прибери ножа в ножницата твоя или сам от него победен ще паднеш ти, както Голиат от Давида победен ще си!
Ето това е сетното ти дяло, приеми го чрез блудницата твоя, осъдена Вавилон, опила се безмерно в кървите невинни сред Земя! Това са жертвите невинни – твои дела, от всичките ти учения най-срамни: врачаруване, гледачество, спиритични сеанси, най-долни ти служения, идолопоклонения и жертвоприношения. Но помни: Земя, човек може да заблудиш ти, но нивга за делата ти зли не те е приела Земята и не ще никога заблудиш Вселена, Всемир и Съдебните везни в решение на делата твои! В мига на възкресение под Архангелска тръба, то е навек вселенно селение, ново изкупление над Новата планета Земя звезда, когато след хилядата години ще ти се наложат присъдите – язвите седем зли, всичкото твое завладение ще влезе в огъня и ще изгори с теб наедно, с повърхността земна, напоена с вонята от жертвите твои! Но планета Земя ще се за во век освободи от теб и от владението твое чрез ядрото си свято, неосквернено навек за Мен и Съда велик, запомни!
Днес Ний, Съдът велик, без Генералния Законодател и Съдия Тройния Лик, единни с вселенен, свидетелствен, всемирен наблюдателен лик, наново ти изявихме съдбите осъдени, да не дириш онова, коего си загубил завсегда. Не събирай Гога и Магога, не бий гонгове, не пали огньове бенгалски, не строй атоми. Човек те вкуси в Хирушима и Нагазаки – твои смъртоносни дела! А сега измисли неутрони и водороди, о, това ще е за теб и твоята присъда! Това са седем язви зли на делата ти осъдени твои, от които ще вкусиш лично ти, в единство с всичко, което ти е повивало на лъжи и те е следвало сред Земя! Защото след втората ти присъда, след второто ти възкресение, отново ще се надигнеш ти, ще събереш Гога и Магога и срещу Новия Ерусалим ще се опълчиш, но никога не ще получиш онова, което ти не оцени и Закона вселенен наруши. Не ще се върнеш в Небето нивга ти! Защото осъден си с всичкото твое завоевание и ще гориш навеки с блудницата твоя Вавилон, помни!
Ето погледни, пролет е, ухае Земя. Разцъфтява се нейната сърцевина и ухание изпраща в просторите небесни; и във всяко нейно завъртяване се покланя пред Небе! Окръжена е с начертания на меридиани и паралели, препасана с пояса екваториален като девойка. А твоето владение в определение твое е два полюса ледени, върти се там с вихри ти необуздани, страсти неовладяни. И нека той – шестият ти континент, полюсът леден, е за твоето изгнание, дом твой! Но не ще можеш да се свъртиш ти и в Небе ще пожелаеш да се завърнеш, като на дяволица ти са изродени криле и летиш в Поднебесната, без да можеш да стигнеш Небе. А погледни албатроса, как волно е разперил криле, лети надлъж и шир, свободен от твоя взор, сред просторите небесни лети, лети над океани и моря! О, погледни как смело е яхнал жребеца бели – ден светли, венец му златен, ,нетленен, сплетен от лъчите на Правда, ореол над глава му сияен! И чуе се вече тропот на конница смела сред Земя, яхнало е жребците бели Войнство Му смело – Правда на Вожда им, те, Негова Лична гвардия със съдби нетленни, развели знамена на Вест църковна в запечатващи съдби! И чакат мига върховен да обиколят планета Земя и да чуят Архангелска тръба, за да се преобразят в миг на зеница и да посрещнат на облаците Вожда свой, увенчан като Цар и Господар навеки! Амин!“
”А сега, враже на всяка Правда, запомни: Ето ти съдба в чин втори на звяра, образ твой, чрез който ти се яви в Едемския рай и първата човешка двойка подмами – Ева и Адам. А днес се явяваш, за да получиш наградите на делата твои осъдени. И да ти покажем Ний, Съдът велик, твоя осъден лик, но сега в чин „змей червен”, носещ блудницата Вавилон на твоите плещи цели седем Новозаветни църковни периода. Ти сам се издаде като седна на нейния окървавен трон и се окичи с трикатната й корона, и се охрани с войнството й кардиналско. А сега ще отговаряш, коя е тя?
Коя е тя, която държи чаша златна на опиянение в ръка? А ти я пълнеше с кървите невинни на Божиите светии. Но ти пожела царството, и трона, и короната й да се увенчаете завсегда с гибелта на мерзостта и смъртта. Коя е тя, кажи? Питаме те, кажи, Ний, Съд велик, в протестните си апели за велики победи. Кажи, коя е Вавилон окървавена, потънала в кърви до узди, която седи на трон с корона, а душите невинни изкачват стълбите й на колене? А тя с корона приема им поклона? Кой стои на трона окървавен? Да! римокатолическата блудница Вавилон, с царство й Ватикана – Рим, още не изживял опиянението си от Втория Армагедон. Макар и ранена от неуспеха си, препасва си чресла с кордона на осъдената си съдба – религия осъдена. А ти се под таз корона на Вавилона скри, и се увенча чрез папата си, който сам избра Кажи, как ще оправдаеш дялото си на посегателство чрез блудницата твоя? Или сенките древни отлетяха в забрава чрез свещенствата, Израилеви съдби, които ти чрез падналите си войнства завладя и що ли рече: ”Като Пилат Понтийски ще си умия ръцете?“ А че Твореца си на кръста прикова чрез Месия – Христа, как ще отговаряш ти сега? Или ще речеш: ”Той в Небе отлетя, а аз пирувам с Вавилон сред планета Земя!” Помни, че ти е решена вече съдбата, както на тебе, така и на нея!
В този миг, Ний, Съдът велик, ви отговаряме: осъдихме те по книгите на делата лични твои зли, записани от Свидетелите съдебни и потвърдени от наблюдателите всемирни пред Нас, Съда Велик! А сега ето дялото ти чрез блудницата, духовен Вавилон.
То почна от сенките световни на Вавилон с кулата на Каиновия род. Ти пожела да стигнеш Небеса, за да се върнеш без крила. А те не бяха още съвсем изродени – дяволица летеше в Поднебесната. Но ти Небето целеше, да стигнеш предела, да наложиш твоите цели с отдели на лични беззакония твои. И все не успяваше. А днес къде е сянката на тез твои завладения? Тя отдавна отлетя! Но питаме: къде е Вавилон чрез дяло ти злокобно на фараон, къде е войнството, завладяно от духа ти лукав? Да! В бездните на Червеното море погинаха само оръдията твои, войнства фараонови. В плановете твои да постигнеш цели, не избираше средства за грабеж. Но нали си дух лукав, гонеше народа избран и сред пустинята огнена повдигна Корея, Дотан и Авирона. Там ти бе нагонът и тронът в огнената яма на гибелния ти стремеж за владичество и метеж. Или ще кажеш след това – дялото ти в гавра в полата на Синай наистина чрез телето златно ти прие поклона на един цял народ пред лицето на Неговия Бог и твой Творец?
Но днес си извикан да отговаряш пред Съда велик и пред Закона на правда за делата твои, извършени в нечестие!
А сега за сянката на Вавилон световен – закорави и завладя, огради Ерихона. Но сенките още говорят и ти показаха съдбите, как ти се сринаха стените след седем обиколки на Седемте периода време определено. Тез сенки отлетяха, но показаха Същините духовни. Ти подгони тоз народ, а всъщност Мен гонеше чрез него ти и го спъваше чрез лъжите на пророка ти Ваала. Кой ти позволи? Туй дяло записано е в Книгите на делата ти зли. Обсеби Саула и в Ендор го унищожи. Обсеби Авесалом и Адон снижи до Земи. Постигна ли целта си ти? Делата ти на злини записани са до едно в Книгата на делата зли! За всички ще отговаряш пред всички, които плени, във второто възкресение, след хилядагодишното ти изгнание. Не ще ги вси изброяваме ние, защото осъден си вече ти. Но протестираш и ние ти ги напомняме, да ги не отричаш! В лъвовата яма Даниил хвърли сред зверовете с нравите твои. Но Ангел от Бога Даниил спаси. И тогава що стана в пира вавилонски на Валтасара (Даниил 5-та гл.)? Туй ти е съдбата с блудницата Вавилон. Погуби и Ирода като се опи с кръвта на невинните еврейски деца. Кого диреше ти тогаз? Месия? Ти видя Неговата звезда и за таз кръв невинна детска ще отговаряш ти. Но как ще се оправдаеш за Месия, като посегна на Него чрез свещеното еврейско Войнство? Кажи!
Ний, Съдът велик, те питаме без Генералния Законодателен Лик, в подвига Си е велик. А ти победен биде чрез Кръвта на Месия, която ти на кръста проля! А Той като смел Войн се яви и нов път на спасение начерта, нов завет, нова ера яви! И църковните основи положи: нов дом, Рай Божий завсегда сред цялата планета Земя, с която ти воюваш, а тя те побеждаваше. Кажи, по кои дела те осъдихме Ний, Съдът велик пред Закона на правда? Не са ли те твои? Ето, кръстът още стърчи. А Вавилон за украса го държи. На него ти живота светли прикова! И всички древни сенки ти показаха делата ти зли, но Кръвта пролята Земя попи. Тя, Земя, олтар свещен се яви пред цялата Вселена, Всемир. И от Свещеническа ръка жертвата принесена се прие в Небеса! Предвиди ли ти това? Че тя, Кръвта, като изкупителна цена се прие за цялата планета Земя с трите й пояса живи съдби. Ти сам го знаеш това, че би камбаната, за да оповестиш пъкленото си дяло – лично твое. Но победен ли беше ти? Още на третия ден, в зори, Небе чрез Глас разтърси Земя и тя разтвори пазвата своя, и върна жертвата пленена. И Победителят над смъртта и тлението възкръсна в нетление завсегда. И какво чу ти, кажи! Да! Понесе се песента, запята от Небе, Земя: ”Где ти е, смърте, жилото и где, аде, победата?” Но с това всякой разумя, че иде ден велик и ще се прослави Всемогъщият Творец чрез Тройния Си Лик. Амин!
Но ти какво направи? Вместо в покаяние да застанеш, пламна в яростен нагон за царска власт и трон и скри се под короната на Нерон! И в страстите ти хищни на образа ти втори, звяров, повдигна се в арените пищни и опиваше се от кървите невинни на майки и деца, още сучещи на гърда. Но таз кръв невинна ден и нощ викаше пред Небеса за отплата, в единство с кръвта на Месия и Авеля! А ти се опиваше с блудницата, която сам роди в пира Валтасаров и продължи на колове живи хора да побиваш, и като огнени факли да ги гориш в пищните си тържества. Не си скрил делата си нечисти, те са записани в Книгата на злините твои. А споменът им стои записан в историята земна пред всички народи и племена от езици и колена. Но престана ли пирът ти злокобен сред Земя? Преследваше ти не само християните, но и всички същества. Кажи, чрез кое дяло те осъдихме Ние, Съдът велик? Не е ли по твоето? Кой подпали Рим, чие дяло е това, не е ли твое, чрез Нерона? Защо не признаеш това? Вселена, Всемир видя и е записано в Книгите на делата твои зли, и това ти стори, за да обвиниш моите последователи християните. Рим гореше, а ти чрез Нерона се наслаждаваше и свидетели диреше, за да се оправдаеш за кървите невинни, които проливаше. Но знаеше ли ти, че тез твои дела са записани в Книгите небесни, а и земната история безпогрешно е отбелязала всичките ти зли дела, както Рим, че горя, запален от твоята ръка чрез Нерона, за да се насладиш сам ти на трона? Тъй и на Голгота Кръста Христов поби и дялото най-мерзостно извърши! Кажи, коя е таз памет безпогрешна, записала делата ти зли? Това, враже лукави, е Библията на стар и нов израил долу на Земя!
И сега, във вековете днешни, пак Рим се яви, едва преминали раните му, горд чрез папите, ето ти под короната им се скри и продължи на огнени клади да гориш всеки светия Божий, който на папата, съсъд твой, не се поклони! На инквизициите ликуваше ти, във Ватикана охранен в пурпур и злато – кардиналство с трон и корона, със скиптър в ръка, само заповеди издаваше за злина. А какво ще кажеш за кръстоносните походи? Сам във Верона ти благославяше тез пълчища, орди, безотговорно опиващи се с кръв невинна. Тъй Вавилон духовен с теб се опиваше, в единство с твоите паднали ангели, завладели кардиналства, сред Земя. Тез дела твои злокобни, чрез тях историята световна и Вселената ги е записала. Лъжа ли е това, че тез дела злокобни не си ги сторил ти сред планета Земя? Помисли ли си ти? ”О, времена, времена човешки, скрити от вековете, мои грешки, те ще пребледнеят и изчезнат! Не съм отговорен пред родовете човешки, изчезнали три пояса земни творения!“ А ти се излъга, ето явиха се те в сетните дни като прелетни птици и Ний, Съдът велик, явихме се пред Генералния Законодателен Лик, за да осъдим съдбите вси на целия земен лик, с три пояса земни за тез ужаси и беди, които сам ти причини на творенията Мои. За тях свидетелства Вселена, Всемир, Небе за Земя. И твоите нечестиви дела с блудницата духовна Вавилон – римокатолицизма, Черквата католическа, избраницата твоя окървавена, нечиста, с чаша в ръка и ти сам я носиш на твоята плеща чрез войнството си земно – кардиналство и папство! Не си ли ти, отговори?! Ти си тоз, който със смъртната коса коси, разпрострял смъртта, силата твоя над материя, пръст, земя. Ти си там, на трона папски, окръжен от обсебено кардиналство, в плен на духовете зли, паднало небесно войнство, което ти сам плени и го поведе в паденията си вси. А сега кажи, по кои дела да съдим таз блудница разстлана, носена от твоите плещи, а ти – змей червен със седем глави? Не си ли ти? Да! Потвърждава Съдът велик, ти и само ти си! Вие двама с блудницата се опихте до насита от кървите невинни.
Питаме те, Ние, Съдът небесен велик, къде да скрием делата твои от още димящите пещи от Втората световна война? Не вие ли двама с блудницата подадохте си ръка? И ти в образа си втори на звяр Хитлер тръбяхте: ”Рим – Берлин, ос една?” О, да! Лъжа ли е това, че в един ум вървяхте сред Земя и унищожавахте Моята любима творба? Кой бе звярът и коя блудницата с чаша в ръка, опиващи се в неправди и пиещи кървите невинни на Моите деца? И планета Земя трепереше в ужас от пира ви злокобен, и тръпнеха три пояса земна творба – флора, фауна и човек. Ела и скрий, ако можеш, газовите пещи, лагерите ти зловещи, куповете от черепи и кости! И това нечовешко дяло на беззаконие е твое лично шествие над Земя опожарена, одимена от вонящите гробове човешки. То е твое дяло, но и твоя лична съдба в единство с блудницата Вавилон, духовен и световен. И в хилядагодишното ви изгнание сред запустялата Земя вий двама като нечисти гадини ще ядете мъртви телеса, вонята от труповете ще бъде насладата ваша. И от чашата налята от твоята ръка ще пиете кръв мъртвешка, която вий двама проливахте сред Земя. Ето вашите дела не са скрити от очите на Съда в Небеса. Къде беше ти, когато Хирошима и Нагазаки в ужасна съдба, от теб наранени, викаха към Небеса? Коя бе ръката, която ти употреби и огъня на геената подпали? И наслади се от страдания и смърт на жертвите невинни, нали? От тоз корен е ръката, който и Антихрист роди. Това са твои рожби ехидни на твоите съдби. Това дяло твое е и на твоите плещи лежи! И Ний, Съдът Велик, ти изявяваме делата и заявяваме открито решенията вси. Вие, звяр червен и блудница окървавена, имате една и съща съдба. Затова и ще се давите в потопа на мерзостите ви вси, както в Червеното море все твои нечисти дела. Отречи ги, ако можеш ти! Но човешката история безпогрешно ги е отбелязала, помни това. Но и тез, Следващи, които ти готвиш днес, са готови да ги приемеш сам ти в чин ”Седем язви зли“ сред планета Земя.
Ето това е дялото ти, с което ти се увенча на Земя с блудния Вавилон – духовен и световен, а наградата ти е още в чашата преляла в нейната ръка, която ти сам пълнеше с нечистота. И готвиш се да притуриш в Трета световна и духовна Армагедонска война. Знаеш, че не ще спечелиш и сега и още дишаш заплахи, бунтуваш се и протестираш. Защо е това като вси твои дела се потвърдиха и светъл ще узнае кой си ти, паднали ангеле небесен, душе зъл, повел със себе си една трета паднали духове, нечисти ангели небесни. Не протестирай, дялото ти е веч решено. Остават ти хиляда години вързан с кордона на осъждение, изгнание сред планета Земя. Докато в Небе, след грабване на църквата, напълно ти се потвърди присъдата и навлезе в изпълнение на теб в чина ти ”Звяр червен”, а тя ”Блудница Вавилон”! И все още готвиш се за победи, те са явени веч: седем язви зли, които ще вкусите вие – ваши присъди в награди на лични ви дела: атома, водорода, неутрона и какви ли не още злини, които ще се излеят над вашите глави. Това е огънят от Небето, който ще свалиш лично ти, но не ще никому увредиш, нито Църквата новозаветна духовна ще покосиш. Защото, Ние, Съдът велик, пред Закона на правда й оправдахме съдби и решихме й делата по Книгите на делата добри, записани от вселенни свидетели вси. И всемирните наблюдатели ги потвърдиха сами! А всички ужаси и беди, язви зли, са дяло на твоите гърди и на твоята съмишленица – блудницата Вавилон. Да! Тя в единство с теб ще сподели всичките награди на личните ти дела, осъдени завсегда!
И защо се бунтуваш от присъдата твоя? Кой те наказа и реши дела ти? Ние, Съдът велик, или Законът на правда те осъди завсегда, който е най-вярната Везна? Или невярно са записани делата ти зли от вселенни свидетели и непотвърдени ли остават те от всемирни наблюдатели? Затова не се бунтувай като разярен океан, не бушувай като разгневено море. Присъдата ти е потвърдена и чака своето изпълнение. С това, Ний, Съдът велик, без Генералния Законодателен Лик велик, в подвизи на Правда законна, ти отговаряме на бунта – протестен апел пред Съда велик!!!”
07.03.81 г.
ОБВИНЕНИЕ И ПОТВЪРЖДЕНИЕ ОТ СЪДА ВЕЛИК НА ПРИСЪДАТА НА ОСЪЖДЕНИЕ НАД САТАНА И НЕГОВИТЕ ПЛЕНЕНИ СЪСЪДИ ОТ ВАВИЛОН, НАД ЗВЯРА И ЛЪЖЕПРОРОКА. ПРИСЪДА ОКОНЧАТЕЛНА, БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ
КЪМ ВАВИЛОН И ЗВЯРА:
”А сега, ела ти, Вавилон духовен, седнала си на папския трон в царство ти Ватикана. И казваш: ”Седя царица, не съм вдовица, скръб и печал не ще видя!“ да! Но дали е така? Запомни, че всички тез твои утешения като язви зли в миг само един ще те постигнат на Земя (Откр.17-та гл.)! Защото още димят кървавите пари от арените и кладите твои, още скърцат ножовете в инквизициите, рязали главите, още се носи прахът от походите ти кръстоносни. И най-пресните ти зли дела от Втората световна война – Рим – Берлин, ос една. Макар и да те раниха, раната ти бързо заздравя. И ти над нея чрез тоз папа с короната трикатна се увенча в беззаконие над всичките си мерзостни дела. Сега вий двама със звяра Сатана готвите Трета световна война. Но ти, Вавилон, ако и да се пременяш, ти все една и съща си! И Ний, Съдът велик, те осъдихме по Книгите на делата твои като (една) неразривно свързана с образа втори – звяра, змей червен, който на плещите си те е понесъл! По тез същите дела те осъдихме ние, Съдът велик, пред Закона на правда велик без Генералния Законодателен Лик. Ти обсебена си от духа лукав и охраната твоя – войнство ти кардиналско, завладяно от падналите Сатанински войнства. И сега вие сте му убежище на злите духове и носите белега му червен, мантията – ваши дела, а той – змей червен!
Свидетелите вселенни свидетелстват истините, единни с наблюдателите всемирни, потвърждават делата ти зли. А планета Земя е арена бойна, която стене и диша твоите дела. Рим, блудница Вавилон духовен, осъдена навек си ти, че си коронясала чрез човек Сатана, врага на всяко добро дяло законно, гонител на живота земен и вечен, духовен, запомни това! Вавилон – Рим – Ватикана с трон и трикатна корона, под кото се крие чрез човек сам Сатана. А свидетели небесни са цяла Вселена, Всемир и земни, целият Новозаветен век в Откровение свидетелства истинни от святия Божи човек Йоана.
Днес, ний, Съдът велик, потвърдихме блудническия католически лик чрез религията ти. А делата ти на нечестие от кърви и петна на невинни светии и деца са обагрили мантията твоя. Разстлала си се по цялата Земя. Оплете човека в мрежата твоя на коварство, жадна за власт, духовна и светска, да си ти глас коварен пред Нас, Съда велик, но делата ти лични твои ви осъдиха вас двамина със Сатана. И на вас е в определение строго в хилядагодишното запустение над земната плеща в съвместното ви изгнание завсегда, червеят ви не ще умре, ни огънят ви ще угасне – никой не ще ви спаси вас двамина със Сатана. Това е потвърдената ти присъда, съдба осъдена, заедно Рим и Ватикана – трона, корона и жезъла, който ги водеше и води в Трети Армагедон – наградите твои ще получиш ти – седем язви зли, в единство с този, който ги измисли. Той сам ще ти разкъса месата, защото е Сатана, змей, звяр червен и ти си му на плещата. И едва във второто възкресение ще се явите и ще видите какво сте изгубили.
Но сега запомни добре, че чрез-Глас съдебен е изявена вашата присъда. Вавилон, духовна блудницо, католическа черкво, ти, която и сега се готвиш да завладееш под папския жезъл – глас Сатанински целия християнски свят, за когото носиш отговорността, за неговата душа. Туй Слово е от Нас, Съда велик, произнесена окончателна присъда без право на обжалване. Минало ти е времето за покаяние. (Но душите отрезвени и те порицали, и името Божие призовали, спасени ще са!) Присъдата е осъждение, потвърдена от Съда велик за блудницата Вавилон (Откр.17.18): католическата черква е потвърдена от Съда велики, за нея и войнството й от кардинали с духовния й глава папата. Осъждението на Вавилон Ний, Съдът велик, го връчваме в десницата на Войнството като въоръжение на Ангела от Откр.18:1-4, което определя Неговата мисия към Вавилон и е въоръжение съдебно, което трябва да изяви коя е блудницата Вавилон – римокатолицизма, Ватикана с черквата негова. Дялото на Ангела от Откровение 18:4. единен с Гласа от Небето, е дяло велико, съдебно. Гласът е съдебен на Дух Святи! Той е задължен да изяви тез съдби и да предупреди Земя за Вавилон – коя е тя и кой дух я владее. Мисията на Ангела четвърти и Гласа съдебен е всенародно провъзгласяване, да се чуе над цялата Земя и се разкрият делата на ”червения звяр” със седем глави, който е носил блудницата Вавилон (Откр.1З.17) и са се опивали в кървите невинни (католическата черква и Сатана) по цялата планета Земя.’
КЪМ САТАНА:
”А сега, враже лукави, нека всеки знае, и за лъжепророците ти да узнае! В Древност чрез лъжепророка си Ваал и жреците му се проявяваше ти, чрез Ендорската гледачка и вражарите вси, на фараона слуги, ти света мамеше и в идолопоклонство го въвличаше. Целта ти бе една: да заблудиш целокупното създание Мое, да приемаш в жертва поклони, дори и чoвешки – деца в жертвоприношение. Тъй в делата ти зли се включват всички измами твои като Сянка на Същини новозаветни под едно название ”лъжепророк” с лъжеучител – предвещатели зли, вражари твои. Над теб падна отговорността, враже лукави, че ти ги води с лъжедуха си лукави.
А сега къде ти е чинът свещен, към който се стремиш да се доближиш? Нали сам си позволи и правото си присвои, за да измамиш творението Ми? Ето Ние, Съдът велик, те питаме пред цялата Вселена, Всемир за делата ти нечисти, записани в Книгите на делата зли твои. Кой подведе Каина и с какъв чин го употреби, за да принесе пред Мен плодовете ти земни? Кой ти позволи да ги принасяш в жертва неприета? Или диреше повод, за да се сам провъзгласиш за свещеник с Каиновия олтар? Не! Не ти принадлежи чинът свещен, не ти е позволено свещенодействие! Ти на Кармил в дискусия се яви чрез Вааловите жреци, но тяхната съдба ще приемеш ти, те са натоварени на твоите плещи. А сега отговаряй пред нас, Съда велик, коя е таз паднала звезда Пелин, вгорчила всички земни изворни води? Не си ли ти в падението си? Да! В Новата ера ти диреше кого да погълнеш и ето, озова се сред рода на Исмаила. Ще отречеш ли това? Как се в ”ангел светъл” яви в чина на Гавраила и Мохамед, лъжепророка откри? Защо воюва в надпревара с духа си лукав, за да отречеш Новозаветния план, чрез Словото Мое явен като Нова ера? Защо? Не искаш да си отговорен за това дяло и да отречеш чрез Мохамед още веднаж живота и правото законно на Бога твой – Твореца твой!
Ти чрез Мохамед отрече Новата ера – Завета нов на Христа и самия Син Божий не зачете! Днес и това дяло ти се прибавя на плеща! Ето питаме те, отговори, колко църкви има над пет континента земни? Тя една е само Христова, Новозаветна. И една е Новата ера, когато Завет нов на мир Небе склочи със Земя чрез жертвата Христова. Отговори! Питаме те Ние, Съдът велик пред Закона на правда, кой ти позволи да напълниш света с лъжи и измами? Имаше ли право, дадено от Небеса да въвеждаш всичките тез лъжи, заблуди сред Земя и да използваш невежеството сред човешките племена, за да ги водиш към осъждение? Целта ти бе една – да заблудиш целия християнски свят чрез твоята лъжа, чрез пророка лъжлив с лъжеучителя си Корана и своя нова ера да наложиш на Земя сред Исмаиловите племена. А Каабето ти и каменното ти сърце – черно, ледено, осъдено завсегда. Всичко това ти е от греха и сееш семето на смъртта! Но всичките ти победи в Новия завет са най-тежко осъждение за твоите лъжепророци и лъжеучения и в едно осъдено дяло се вменят – Новозаветно: Мохамед лъжепророк и Корана му – лъжеучител (Откр. 16:13). Присъдата ти е язвата зла, в която сам ти ще гориш сред Земя. А ето и сега, в дните на Съда, пак тоз народ се избра, за да се яви от него осъденият съсъд в чин ”козел” – свещен, всичкото лъжливо свещенство на Мохамед с Лъжеучителя Корана, че е позволено и води в осъждение. (Козелът беше пуснат сред планета Земя в изгнание, но се върна в земята си, за да безчинства. А той е човек, защитил твоето покривало, с което да зачерни като покров на осъждение черквата на Мохамеда и да яви осъдените му съдби над женските плещи! А това е А.Х., явил се в чина на осъдения козел – Сатана и приел присъдите Мохамедови!)
В този миг Ний, Съдът велик, произнасяме присъдата му без участието на Генералния законодателен лик, в правда на Закона велик! И това е за да се не оскверни святият Му Лик от делата ти нечисти, помни това! Ний, Съдът велик, единни с вселенни свидетели и всемирни наблюдатели, потвърдили делата ти зли, заявяваме, че Мохамед и дялото му чрез лъжеучението му Корана осъдихме завсегда и новата му ера на погибелта отхвърлихме! Всичко е осъдено завсегда! И на козела дялото в неправда и злина за таз война, за всичката пролята кръв на невинната душа! И те натоварваме чрез него (съсъда ти) като жив твой съсъд. Тебе с неговите дела на мерзости! И новоерните измами чрез петричката врачка като същина на Ендорската гледачка – сянка старозаветна и чрез нея всички новозаветни измами. Натоварваме техните дела пак на тебе, Сатано! Оправдай се сега за таз мерзост сред човешките племена, сред флора и фауна и цялата Земя! До мантията земна мерзостта ти стигна! Но тя е непробиваема, помни това, и крие ядрото земно от твоята мерзостна ръка. Ти напои Земя с кръв и с воня я настла и днес Ние, Съдът велик, ти ги натоварваме като твои зли дела. И в огъня, който сам си наклал, ще изгориш и ти завсегда. И прахът ти ще се извее, за да се освободи ядрото земно в чин ”Нова звезда”!
Това са твоите злини, натоварени ти на плещи като присъди съдебни от Нас, Съда велик без Генералния Законодателен Съдебен Лик, единни с цялата Вселена – свидетелствен лик! Натоварени ти са личните твои дела, извършени чрез духа ти лукав, нечист. И заедно с жилото на смъртта, греха, ще горите в огъня завсегда. А всемирният лик с мъка ще трепери и чака освобождение на оправданото земно ядро след хилядагодишното царство на мира, докато ти се потвърди присъдата и Земя се освободи! И наново, като Нова звезда планета Земя ще заблести сред Новото Небе с новоизкупеното нейно селение от флора, фауна и човек за вечността. Амин! Амин! Амин!“
Това слово е изречената присъда от Съда велик небесен към Сатана и неговите пленени съсъди. То се изля в дните на Неемановата проказа, в очистение на всички спасяеми души от духовната проказа на лъжепророчески учения, измами сатанински, сред които се намират и „горящи главни” – спасяеми души сред планета земя!” Амин! (след целонощно бдение Словото се изля в зори!)
7.03.1981 г.
СЪДЪТ ВЕЛИК, ЕДИНЕН С ВСЕЛЕНЕН, ВСЕМИРЕН ЛИК, ЧРЕЗ СИЛЕН СЪДЕБЕН ВИК, СЛЕД ДИСКУСИЯ, ИЗРИЧА И ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА НА САТАНА И ВОЙНСТВОТО МУ. НЯМА ПРАВО НА ВЪЗРАЖЕНИЕ!
”В този миг на съдбата, чрез силен глас съдебен на небесата, ний, Съдът велик без Генералния законодателен лик, единни с вселенен, всемирен лик, в чин ”наблюдатели и свидетели“ приключваме в този миг с падналия ангел завсегда, като глас повишаваме към личната му особа в чин ”паднал ангел“ – първи образ, втори образ – дявол, сатана, в трети образ – ангел, даващ силата си на звяра сатана, единен с падналото му войнство!
В този миг чрез силен съдебен вик, Глас съдебен от съдебния състав на Съда велик, пред Трона законен без законодателния лик, ний, Вселена, Всемир, единни – съдът велик, изявяваме неговата присъда!
За во век осъден е с една трета паднало войнство ангели, една трета завладяно еврейство, една трета флора, фауна и човек и една трета Земя!
Да бъде след хиляда години изгорен от огъня на осъждението, от личните негови дела в последната седма язва и прахът му да не се намери, ни червеят му да умре, след като претърпи язвите от шестте чаши на осъждение. Седмата да го покоси, защото е пълна с неговото създание – греха и смъртта!
В първия си образ в падение – змей, във втория си образ – звяр, третият, дал силата си на блудницата Вавилон, Антихрист, една трета от еврейския народ, една трета от обвиняемия народ, на когото дава силата си заедно със звяра блудницата, след хилядагодишното царство да няма дял, дори и прахът им в едно с черните дупки да изчезнат в огнената бездна на личните си грехове и дела!
Потвърждаваме присъдата и изпращаме седемте ангела с чаши на язви в ръка като негови лични дела и на всички негови съмишленици на земя, които ги изпълняваха! Тез думи са изречени съвместно в този миг от Съда велик без Генералния законодателен лик, единен с вселенен, всемирен лик в чинове ”наблюдатели и свидетели“: изрекохме присъдата!
Претърпяхме дискусия! Претърпяхме дискусия! На възражение няма право! Дискусията ще продължи! А в армагедонската трета, последна духовна борба и след война, сетно ще се опие в язвите си лични на греха, смъртта!
Сами ще я вкусят вси!!!” Край!
17.11.1979 г.
В ОБВИНЕНИЕТО И В СЪДЕБНИЯ АКТ НА ОСЪЖДЕНИЕ НА САТАНА И НЕГОВОТО ВОЙНСТВО ВКЛЮЧВАНЕ НА ЕВРЕЙСКИЯ И ПИЛАТОВИЯ СЪД, НА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ И ЛЪЖЕПРОРОКА, СЯНКАТА НА ФАРАОНИ И СЪЩИНАТА НА ИСЛЯМА. ОФОРМЯНЕ НА СЪДЕБНИЯ АКТ НА ОСЪЖДЕНИЕ КАТО АКТ НА ОСЪДЕНИТЕ НЕГОВИ ДЕЛА ОТ МАКЕТНИЯ ПЛАН, СЯНКОВИЯ И СЪЩИНАТА КАТО ПЛАН НОВОЗАВЕТЕН!
Всички актове са единни на осъждение и тежестта от всеки акт на осъждение е халка от веригата осъдена, и той ще я носи до скончание и след хилядагодишното царство на мира за всички оправдани и изкупени, грабнати в небето!
”О, Съде велик, запомни, ти, който обвинителния акт на Сатана с войнството му подписа и издаде чрез углавно дяло, днес и тоз към него прибави (на еврейския Синедрион), и Пилатовия акт – съд нечестен, действали единни в едно углавно дяло на престъпления спрямо невинен. Днес престъпният Вавилон ще се яви в чин ”невинен ангел“ и ще даде Оправдателен акт на Господа Исуса Христа (реабилитация), ще осъди осъдения вече Пилат Понтийски. Но те са два Съда, действали в нечестия: Еврейският Синедрион и Пилат Понтийски! Обвинение на Иродовото деяние – избиване на еврейските деца невинни, дирейки бъдещия Цар на правдата – Юдин! Вторият акт на Ирод Антипа е за посегателството на съдебния пророк Йоан, отнел му живота земен (отрязал му главата)! Тез двама са обвинени с Актове на присъда над невинни. Присъдите им към главния обвинителен акт на падналия ангел небесен в дяло, наречен Сатана, прибави! Приложи!
А сега Съде велики. запомни: акта – присъдата на еврейския Синедрион оформи и към углавното дяло с присъда на Сатана прибави! И тоз на Пилат Понтийски – обзет от духа нечисти, предаде невинния Христа в чин ”Месия еврейски” на Синедриона. и народът на кръст позорен Го разпна! Туй позорно дяло е на тез два Съда: еврейския свещен Синедрион, и Пилатовия съд! И към тоз акт на Сатана прибави съдебен акт, издаден от Вас, Съда велики, пред Закона на правда! Прибавете осъждението като акт на цялото еврейско духовенство в чинове ”сянкови свещеници”. Те са приели духа на осъждение на Сатана и употребени от него в посегателство Каиново над чина ”месия” невинен, а освободили разбойника Варава – виновен, виновен!
Еврейският Синедрион е обвинен за тридесетте сребърника, които е броил на Юда Искариотски за предателство спрямо невинния Месия Христа, и за лъжливи свидетелства – свидетели в едно дяло на нечестие; с Пилатовото към углавното на Сатана прибави като посегатели, обвинени за Сина Божий – Господа Исуса Христа; прибави и тоз на еврейския народ – от издаване присъдата на Пилата и привеждане в изпълнение от еврейския Синедрион чрез кръстна смърт и самопризнание, че разпъват юдейския цар!!!
Туй дяло на кръста Голготски за зрелище се смята, за едно дяло на падение Синедрионово и съд Пилатов – Понтийски!
Тез два Съда заедно се осъждат с народа си, седем поколения без милост обвинени в посегателство, дали вишегласието си в подкрепа на присъдата и сами взели участие в посегателството и личното изпълнение заедно с римското войнство! Обвиняем е еврейският и римски народ с акт – присъда на осъждение над седем поколения, наравно с еврейското, натоварено със собствена клетва по тяхна вина, равна, равно да я носят като осъдени!!!
И като акт на обвинения към главния – на Сатана го прибавете! Нерон – обвинен за даване подслон, под короната на Рим да се крие Сатана, за гонение на последователите на Христа Исуса чрез арени, кръстове, колове и клади. Тез всички обвинения в един Обвинителен акт прибави и към главния – на Сатана притури! Но чиновете сянкови са като сенки в мига на престъпното деяние, отнети и отлетяли. А всъщност свещени, към мощната новозаветна, прибавят се съдби. А едва в Скончания съдебни се дават и реалните съдби!
Съде Велики, потвърдете присъдата над двата осъдени народа за седемте поколения. издадена от Вас, Съда! Тя започва от рода на Пилат до кръста и от кръста продължава. Но до Ирод, с децата, целият еврейски народ, който няма дял с престъпното дяло на посегателство Христово в чин ”Месия”, се оправдава от Вас, Съда и над него не тежи обвинението, а този род започва от Авраама, Исака Якова с дванадесетте сина – родоначалници на племената израилеви! (До Ирода – престъпник спрямо Месия – убива децата.) Те са освободени от отговорността за седемте поколения на престъпността на Синедриона еврейски! След тез седем поколения, следващите седем са осъдени, без права на жертва и милост пред Небето! А след седемте поколения осъдени те се претопяват и са като всички народи и племена в кръвосмешения чрез бракове и без бракове, без родова линия, сравнени с всички земни народи и индивидуално продължават, като чрез делата им, записани в Книгата на делата добри и зли, се оправдават или осъждат.
А от кръста на Христа, чрез вяра в Христа и кръвта Му пролята, поемат всички народи и племена от езици и колена да намерят чрез вяра спасение и оправдание! И едва в Скончание съдебно се решават съдбите на всички, записани в Книгите на делата добри и зли. В Акта на оправдание нека влязат и тез на сянковия народ от Макетния план, чинове сянкови, употребени: Адам и Ева, Авел, седмия Енох, Ной, Сит и Яфет, Авраам, Исаак, Яков и дванадесетте синове – племена, одобрени в Скончание от Съда велик. Но нека се знае и запомни, че само чрез Правдата Христова се оправдават, и кръвта Му ги изкупва – всички начнали от Закона Мойсеев! Без Христовата кръвна цена няма изкупление и никой не ще възкръсне в деня на архангелска тръба!
Съде велик, запомни: ти, който обвинителния акт на падналия ангел, небесен войн с една трета паднали ангели небесни, всички осъдени с присъди по личните им дела изяви, от Вас, Съда велик пред Закона на правда, (изисквам) включи и тоз Акт на обвинение в дома Божий – Рая и Дървото на познание добро и зло – Закона в нарушение! И углавното дяло на обвинение на звяра като втори образ на сатана, в признание на действията му в зло дяло, сравни с Каиновото посегателство!
В акта на осъдените съдби помести също Хамовата и Ханаановата гавра спрямо Отца им Ноя! Включи също фараоновото посегателство над невинните еврейски деца, с Иродовото сравни, дялото на Дотан, Корея и Авирона, осъдени, в един Акт на осъждение смести, на Саула, Авесалома и Адона съдбите осъдени, при углавната присъда на Сатана (осъдени!) прибави! Но не и на народа от Потопа до Ирода и кръста Голготски!
О, Съде велики, запомни: В тоз самостоятелен Обвинителен акт на осъждение прибави и тез обвинения и към протеста на падналия ангел, с една трета пленени ангела, в чин ”Сатана”, по дела ги прибави като обвинения негови от личните му дела!
Но в присъдата му от Втората световна война чрез образа му втори – обладан човек, звяр, включи армагедонската война, тъй като в образ на звяр човекът Хитлер се яви за срам голям. Над тоз народ още тежи антихрист – той го роди – обвинен е, и обвинителният им акт е на Антихрист, Звяра и образа му, подал ръка в чин ”звяр червен”, носещ блудницата духовна и световна – Вавилон на своите плещи! Акта обвинителен на Рим – Берлин към главния на Сатана прибави, действувал по време на Съда и воювал във Втората световна война!
Днес Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби, в чин ”Генерален Законодател и Съдия” ви освобождавам да потвърдите присъдите му като дела, извършени от съсъди нечисти, обладани от неговия дух нечист. И моля, оправданите сенки до Ирода и Кръста Христов, народни, които нямат дял с посегателството и не носят клетвата на осъдените поколения седем, граничещи с осъждения, ги потвърдете! А тез, на осъждение, от вас – Съда велики, към углавното дяло на Сатана прибавете!!!”
”Днес, след решения съдебни и приложение на присъдите в осъждение и оправдания, разграничени строго, заявяваме ние, Съдът велик че ги решихме сами единни с вселенни свидетели и всемирни наблюдатели по Книгите на делата без Генералния Лик на Законодателя и Съдията в двоен Лик. А третият бе във втори творчески лик – Христа обвинен! А днес оправдан, включен в троен лик, ний Съдът велик, пред Закона на правда и трона заявяваме че: истинни, истинни са всички тез съдби и че ние Съдът велик ги решихме, осъдихме падналия ангел небесен в чин „сатана“ и му ги натоварихме като углавно дяло съдебно, с акт на решения съдебни, осъждения негови и на войнството му! А днес като дух нечестив, действал и обземал и двата пояса земни на фауна и човека, употребявал в нечистите си дела чрез примки от флора, му ги натоварваме и тях с потвърдени присъди, осъдени, с актове към неговите дела и тез от Каин, Хам и Ханаан, Фараона и Дотан, Корея и Авирон, за еврейския Ирод, Ирод и Синедриона, за всичкото еврейско свещенство и народа от седем поколения, които носят до Съда като грях клетвата!!! И му се прибавят още присъдите на антихрист и звяра във Втората световна Армагедонска война, всички кърви проляти в нея и кладите горящи (огнените камери на смъртта). Прибавяме и древните около Кръста и след Кръста, арените със зверовете за народни наслаждения, всичко осъдено му се прибавя, коловете, кладите, инквизициите на духовен, осквернен Рим, римокатолическата блудница, кръстоносните му походи на зрелища при възцаряващия се папизъм, с трон и корона на Нерона и Вавилона!!! Като присъда в дяло на акта осъден му ги прибавяме эа вечно погубление!
Също и съдът Вавилонски, земен – духовен, ще ги потвърди и тя (присъдата) ще се прибави към таз на еврейската и заедно ще се натоварят на Сатана, и ще му се прибавят към акта с Вавилон! А тя (Вавилон) духом знае позора си на дялото си осъдено и ще се опита да оправдае Христа и Неговата невинна мисия в чин ”Месия”, ще осъди посегателството съвместно на Пилат Понтийски и Синедриона еврейски, което е извършено сред планета Земя. Туй ще направи духовен Вавилон пред света, за да се избави. Но това й дяло се документира като признание за вина и ще й се признае само, че Пилат и Нерон са от нейния род, които разпнаха невинния Христа Исуса и освободиха обвиняемия разбойник – Варава. И тогаз Вавилон сама ще се запали, както Нерон запали Рим. А Сатана за тоз акт на признание ще й разкъса месата!
И Ний, Съдът Велик, сами признаваме, че без Генералния Съдебен Лик решихме тез дела на осъдените и като акт на осъждение ги прибавяме към главното дяло на осъдения паднал ангел, с една трета обвинения, прибавяме и тез дела, по дух лукав обсебвали както еврейското свещено войнство, тъй и римокатолическото папство, кардиналство – духовно Вавилонско войнство!
Обзети от духа му лукав, са вършили дела на осъждение, достойни за него и тях! Еврейската сянка на Синедриона в чинове свещени се покри с римокатолическото папство – свещено кардиналство в чин ”Духовен Вавилон”, събрал от същината новозаветна всичкото осъждение като печат, който Хитлер е носел на чело и на ръка. Това са историческите данни, които са потвърдили сред планета Земя духовните обвинения по Книгите на делата зли, лични, на обвинения Сатана и войнствата му и на тез, които са приели духа му и са извършили тез дела, достойни за присъдата на осъдената им съдба, носени заедно с господаря им Сатана! И днес е вързан с тях като с вериги да ги носи до Архангелска тръба и още хиляда години в изгнание сред планета Земя!
Туй е актът на осъдените негови дела от макетния план, сянковия и същината като план новозаветен!
А ние, Съдът велики, ги прибавихме на сатана на плещите!!! И сега, натоварен, той още по-жестоко се готви за последния трети Армагедон! Но и актът за лъжеучителя и лъжепророка и козела от Исмаиловия род и от най-тежките престъпления от робския хомот, сянката на фараони и същината на исляма от Исмаиловия род като акт на осъждение сетно му ги прибавихме. Всички актове са единни на осъждение и тежестта от всеки акт на осъждение е халка от веригата осъдена, и той ще я носи до Скончание и след хилядагодишното царство на мира за всички оправдани и изкупени, грабнати в Небето!” Амин!!!!
Забележка: Грехът в Рая осъжда звяра, но оправдава Адам и Ева. А оттам, всички престъпници на Закона се осъждат лично, по делата им, а се освобождават невинните и народът невинен, до кръста Голготски. Фараоновото посегателство на децата се покри с това на Ирод, посегнал също на деца. Но от Ирод, Ирод със Синедриона – Съда еврейски и Съда Пилатов се осъждат седем поколения и носят личната си клетва: ”на нас и на децата ни”. Това е еврейският спящ народ до Ирода – престъпник, който се освобождава от клетвата и позора на онова поколение. Клетвата започва да действа от кръста Христов позорен и продължава седем поколения!
ПРИСЪДА НАД ЖИВИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА САТАНА СРЕД ПЛЕМЕНАТА НА ИСЛЯМА
Слово: Псалом 119
Сватба! Сватба! Сватба! Пей! Победна сила иде! Слънце лъчезарно над вас грее. Сила иде на изпълнение! Лъч светъл простирам на озарение! И десница подавам на изпълнение!
Дерзай и продължи! Сватба ще се яви. А ти дерзай и волята Ми свята върши!
Лъчезаре, вдигай ръчички, над теб слънчев лъч изгрява и над твоите съдби днес план сътворявам! И в десницата ти могъща сила Моя ще бъде за съдба и ти ще Ми бъдеш за показ и слава сред планета Земя. Лъчезаре, озари Земя, посети народи и племена, езици и колена! Съд велик реши на вси съдби. Светилище очистих – съдба! Светая Светих приключих с дела! Но в огън пламтящ гори Земя и козелът хвърчащи върна се да дири стана на народа Мой. Но като не го намери се разгневи и до нозе потъна в кървите си.
О, лъч светъл, посети и строено Войнство озари, и в пътя Ми най-светъл го води! Тук България, най-млада, застана на огнена Канара. Ден и нощ вдига чрез стража си ръка!
Сионе, теб зова в пътеките Си святи! Но ти олтар издигна на Канара и приноси ухаещи изпращаш за Небеса, за сърцето пламенно на църквата Моя. Сионе, Сионе, връх на възвишение, ти си Моята съдба, окриля те Богдан и Гълъбец – теб ще посетя. И в този миг чрез Силен съдебен вик простирам в чин ”Генерален Съдия” в Съда десница и поемам от ръката на Гълъбица, в изпълнение, водица и камъните на оправдание, изкупени с цена.
А сега, море, дай мъртвите си всички в оправдание! А ти, Сионе, приеми ги, чрез морските води предай ги ти. А ти, Сионе, в полите си ги приеми. Че тук теб ще посетя и от цялата земна кора Църквата Си ще изведа, от народи и племена, езици и колена и от тук ще я грабна навек на съдба! А ти, море, океане тихи, тихи вълни, от всички водни извори мъртвите предай в миг на Архангелска тръба, минали през оправдание, съдби оправдани чрез Правдата Христова, изкупени чрез кръвната цена.
А сега, Лъче лъчезарен, грейни и озари над пет континента Земя църквата Моя, че страж денонощен вика – страж Сионов от Земя, от народи и племена, езици и колена. Днес благоволих и събрах те като китка росна в зора, събрана от полята росни на планета Земя. Извезана в пола от багрите разноцветни на живи бродерии прикя, чеиз избродиран от Земя.
О, Лъчо лъчезарен, иди в олтара Ми святи и обвържи молитвите, денонощни постове на стражите Мои в утрешни, обедни и вечерни съдби. Че пламна небесният свод, строено е Войнство за изход да обиколи Земя под лъчите лъчезарни на Небесната светлина! Да развее Знамето на правда чрез вяра в кръвта на Христа и да събере войската, готова за съдба.”
”А сега вилней, козеле живи на Земя, пуснат на свобода, но вързан с тройни вериги на осъждение и лишен от Правдата завсегда, от всяка милост Авраамова като род Исмаилов на Земя! Той няма дял с Исака. Но ти днес вдигна ръка и до гуша потъна в кръв сред Земя, в Армагедона физическа борба и чакаш да вдигнеш онова, което съм сринал завсегда – исляма твой, Мохамеда твой и Корана – негов лъжепророк и лъжеучител сред Земя. Защо свърза исляма с република свята? Тя няма дял на Земята със светостта Моя. Ти изпълни Словото за козела и те връзвам като жив представител на Сатана! Ний, Съдът велик, извършваме това! С тройна верига на осъждение вързан си завсегда. Бъди вързан сред Земята! А след Хилядагодишното царство иди в огнената бездна и никога прахът ти да не се намери сред Новата планета Земя!
Днес, Ний, Съдът велик, те осъдихме завсегда! Че кръвта пролята на невинни, вика пред Небеса, на падналите от твоята ръка. Иди вързан, в огненото езеро, единен с Мохамеда, Корана му – лъжеучение, лъжеправда и новата ти ера, която е за твоите племена Исмаилови. Ти сам потвърди, че сте извън дялото на Христа – Новата ера за всички народи и племена, езици и колена, приели Христа. Останалото ти го натоварвам на плеща, от нас – Съда!”
03.10.81 г.
ОБЯСНЕНИЕ НА ПРОТЕСТА НА САТАНА И ТОЗИ НА БЛУДНИЦАТА ВАВИЛОН, НА ОСНОВАНИЯТА ЗА ОСЪЖДЕНИЕТО
Много пъти Бог е давал Слово в обяснение осъждението на Сатана. Но сега е представен неговият протест и негодуванието му поради връчената му присъда. И Сатана протестира за всичко, но без основание. Съдът велик дава отговор на неговия протест без присъствието и участието на Генералния, Законодателен и Съдебен Лик. Това означава, че Съдът вселенен отговаря за взетото решение без Бога Отца, Сина и Дух Святи. Тук става ясно кои влизат в Съдебния състав: това са творения Творцуви небесни, в небесни чинове съдебни във време на Съда велик, а във време на мир те са в чинове втори на князе, управлявящи системи и вселенни планети. А от мига на явлението на Съда, съставен от деня, отбелязващ началото на борбата, те гледаха делата на двамата Борци с личните им войнства, с които са воювали в борбата. Борбата се е водила от падналия войн в чина му ”Сатана”, с една трета паднали небесни ангели. А отбранителна война е водил Князът на Мира в чин ”Господа Исуса Христа”, водещ в употребление също една трета от земното селение в чинове небесни, свещени, които са воювали в дълг към честта на отечеството и Твореца, Законодателя Отца.
Те воюват за живота вечен и земен. А врагът Сатана воюва за победа завоевателна да наложи на Земя своето беззаконие, което извърши в Небето, откъдето и биде изхвърлен като нарушител на Закона морален, валиден за цялата Вселена, Всемир, които включват и планета Земя.
Законът морален от десет заповеди Божии е Закон на правда на вечната държава над Нова планета Земя! Сатана е обвинен в нарушение на целия Закон от всичките десет заповеди. Той е обвинен в неподчинение и непокорство на Твореца Законодател. Всъщност още в Небето Сатана е протестирал за чина на Княза първи – Михаил (Господа Исуса Христа), нашия Господ. Амин! А Той е от Създание Княз на Мира и най-важно, втори творчески лик, и като такъв продължава във вечността. Князът на Мира се е готвил за управляващ непадналата в грях планета Земя и на цялата Слънчева система, състояща се от осем планети. А Сатана преди падението си е бил в чин ”Първи херувим”. Той завидял на Христа и пожелал да управлява Земя, дори, ако би могъл, да завладее и цялата Слънчева система. Но той е творение и не е за таз висша длъжност, затова и повежда борба за първенство с цел да се наложи чрез воюване в неправда.
А в Плана на сътворението е вложено, щото Князът Михаил да бъде владетел на Слънчевата система и на планета Земя! Самата Слънчева система изразява семейството на Княза на Мира и Неговата Творческа Мощ чрез силата на Слънцето, която я движи около себе си с всичките осем планети. А най-красива и най-желана от всички е била планета Земя. И цялата Слънчева система, като съдба по план сътворена, е ясно отразена в Старозаветното писание библейско – в книгата ”Естир” и е докладвана сянково цялата борба, водена от Сатана в чина му на Аман.
Имайки предвид Словото Божие, като духовен и исторически източник, огледало на небесните съдби, Словото в книгата ”Естир” точно е отразило целокупния План на борбата, как се е развила на планета Земя като една страшна небесна драма.
Съдът небесен велик се състои от чинове, управляващи в мир и ред системи от планети и звезди в съзвездия сред Вселената. Свидетели на водещата се борба се явяват вселенни жители, които като наблюдатели водят Книгите на делата зли и добри, както на Небето, така и на Земята след изгонването на врага на всяка правда Сатана от Небето. А Сатана е имал в удостоение най-големия висш чин на творение ”херувим първи” (земен първи министър) на военната отбрана, поради което нему са поверени и лични войнства. Той е охранявал Трона със Закона на правда и се е грижил за реда и дисциплината в Небето. Но за негова зла чест той пръв нарушава поверените му съдби със Закона на правда и в това нарушение подвежда и повереното му Небесно войнство.
На Сатана не е бил известен Планът устройствен на Слънчевата система, към която се е насочил с пожелание да я управлява и владее. Нито е бил осведомен за допълнително приложения извънреден Устройствен план на Земята, пригодена за водене на борбата. И този извънреден план е Съдебен, създаден с цел да бъде спасена планетата Земя от властвуващата сила на врага. Земята е била целта на врага и той я пленява чрез греха и пренася борбата над Земята още когато е била ненаселена мащабно от земни жители!
След като е нарушил всички законни права и като свой личен плод родил греха и развял знамето си на смъртта, с което да носи всичко, което се роди и му се явява като препятствие в изпълнение на намеренията му, той повежда открита борба с трите пояса земни творения. които не му се покоряват. а приемат и пазят Закона на правда. Неговата цел е да внесе сред Земя безредие и беззаконие! Затова първо ни се докладва причината за борбата, след това се въвежда в знание за състава на Съда велик от дванадесет князе, управляващи дванадесет системи вселенни.
Слънчевата система, която се нарича Всемирна” поради чина на Княза на Всемира, Единородния Син Божий за цялата Вселена, за целия Всемир, е обектът за Съдебния процес! Тъй като цел на Сатана е Всемирната система, конкретно планета Земя, то те двама – Сатана и Князът Михаил водят борбата за нейното владение. Господ Исус е в защита на честта Творческа, на Закона морален и живота вечен. А Сатана воюва за безредие, беззаконие с оръжието си лично – греха и смъртта и покосява целия земен живот на трите пояса земни творби. Земният Съдебен процес се разглежда и решава по Книгите на делата зли и добри и по Книгите на живота вечен и смъртта. Съдът се състои от дванадесет планетни князе, управители на дванадесетте планетни системи! Те всички са небесни, Творцуви творения. Свидетелите в Съда небесен са вселенни жители, Творцуви Творения! А наблюдатели са всемирни Творцуви творения. Словото ни осведомява още, че в Слънчевата система има планети населени, но те не са паднали в грях, както земните жители.
И се подчертава, че само планета Земя е в плен на врага Сатана, който я употреби като арена бойна на всички низости, най-долни страсти Сатанински. Затова е и обвинен – той наруши Закона на правда, яви се в непризнание и неподчинение на Твореца и най-важното, създаде смъртта като свое знаме в борбата, с което и покосява безмилостно трите пояса земни, живота над Земята. След произнесената му присъда на осъден заедно с всичкото си завладение като негово лично войнство, то той повежда свое дяло, като обсебва с духа си лукав и нечист съсъди и ги води в неправда и зло. Те също са осъдени от Съда в едно с вожда си лукав.
В новозаветното изпълнение на Плана Сатана се явява на Земята чрез блудницата Вавилон!
Нему не е позволено да притежава чинове небесни, с които да води борбата, той воюва в беззаконие с оръжието си – греха и смъртта, което прилага над всичко и всякъде.
Сатана води и страшното дяло спиритизъм, но римокатолицизмът се явява всецяло обладан от него и под маската на дяло Христово той движи черквата католическа в чина й на блудница – духовен Вавилон (Откр. 17-та глава). Сатана развя знамето си смъртта над Земя чрез Каина – греха, който Адам и Ева зачнаха след изгонването им от Рая Едемски! Дялото на римокатолицизма е наречено ”духовен Вавилон”. Съдбата му е показана чрез Сянката – стария световен Вавилон, употребен реално с дела в живота си с неговите владетели! Вавилон“ е още жена на Сатана – черква, която има дела на беззаконие, извършени под силата на духа му зъл! Тя е обвинена за деянията й зли, прилагани над светиите Божии. Показана е и нейната съдба със запустелия земен град Вавилон. Блудницата Вавилон е обвинена за големи блудодеяния в единство със Сатана в избиване на светиите Христови, християните. Особено е вземала участие във военни кръвопролития. Показана е като блудница окървавена, с чаша в ръка, носена на плещите на звяра червен със седем глави и десет рога (Откр.17:1-18). Сатана е изявен във втория си образ сред планета Земя, в образа на змея, звяра – змията.
А Вавилон духовен е обвинена черква, представила себе си като упълномощена представителка на живия Бог чрез трикатната й корона като увенчана царица, съхранена от папство, кардиналство. Тези два чина на Първосвещенство и свещенство не са й позволени, нито пък трон с управление духовно и световно. След известяване на осъдените им съдби. Сатана протестира за всичко, в което е обвинен считал го за своя заслуга, за смъртта, която са прилагали в единство с Вавилон. Затова Сатана получава отговор на протеста си. Също Вавилон духовен – римокатолическата религия попада под същото осъждение. А сега в дните на Съда чашата с неправди, която тя държи, се е препълнила и чрез утвърждаване на последния папа разгневи Небето с коронясването му за заместник на Бога на Земя! Всъщност чрез папата се възцари с трикатната корона сам Сатана. И такъв не е имала Вавилон и не ще има!
Трикатната корона е мерзост пред Небето. Над римокатолическата черква тежат всички мерзостни дела, плодове на неправда, извършени под действие на духа лукав на Сатана. Началото на злото датира още от дните на Пилат Понтийски. а от тогава е и началото на духовен Вавилон. Тя е отговорна за посегателството над Христа в чин ”Месия”. Обвинена е за арените, огнените клади, за инквизициите, кръстоносните походи, за всички кърви, проляти над Земята от нея и от Сатана, който я води! Тя е изпълнявала неговата воля под маската на християнска черква. Духовен Вавилон приема присъда от Съда велик, неподлежаща на обжалване! Тя е отговорна за личните си деяния, извършени от нея, обсебена от Сатанинския дух. Те и двамата са осъдени да отговарят за делата си зли! В древните сенки Сатана обсеби чрез духа си лукав и зъл войнствата свещени на Стария Израил. А в Новозаветните същини обсеби цялото дяло ма духовен Вавилон папизма, кардинализма, черквата католическа в чина си на Вавилан те са проливали кръв до насита без мярка.
Затова Йоан ги вижда: кардинали, както змея и блудницата, облечени в червени мантии. Блудницата черква е представена символично като жена, стояща на гърба на змея със седем глави – седем хълма, над които стои Рим, Ватикана – град, вграден в град, държава в държава. Сред Рим е царството духовно на Вавилон, папско владение. Затова и водещата се духовна борба между двамата Вождове – Христа и Сатана е духовна. Сатана се крие под обсебения от него съсъд – папа с духа си зъл и го движи в употребление. Неговото паднало войнство също се крие под обсебените кардинали, под този чин и мантел се охранява и действува над земните жители.
А Бог е Дух и Истина (Йоан 4:24) и двамата воюващи Вождове са духове, действуващи чрез човеци. Но на Сатана не му е позволено да притежава свещени чинове, нито да обсебва съсъди и да действа духом чрез тях, духовно и световно. Въпреки това, той действува и води духовната блудница Вавилон като свое духовно дяло, своя черква. И чрез нейното учение, водещо в заблуда, води непримирима борба през целия Нов завет. Нейното служение се е вменяло като религия – черква Божия. А делата на духовен Вавилон са ужасяващи с кръвопролитията си. По време на сенките Израилеви вражарите фараонови, жреците на Ваала и всички капища, високи места, Ендорската гледачка, са дела на Сатана, чрез които се е изявявал като обсебени от духа му лукав. Той е действал чрез заблуди и е унищожавал всички, които са се доверявали нему. И Сатана добре е знаел, че всичките тез дела не са му били позволени. В сянковото изпълнение неговите зли прояви чрез обсебени съсъди показваха Новоерните същини на дялото Сатанинско. Под крилата на Ваала се събират всички стари Сенки, а в Новоерно време те се явяват в Същини чрез дела духовни на Вавилон.
Всичките мерзостни дела на Сатана са пръснати сред всички народи и племена и се явяват дори в жертвоприношение на човешки същества. В Новоерните седем църковни периода дялото Сатанинско на измама не е преставало да съществува. В Новозаветно време Сатана повдига Мохамед в чина му ”Лъжепророк”, а Корана се явява като лъжебиблия, лъжеучение, както и новата му ера е лъжа. Сатана е действувал сред Исмаиловите племена, откъдето чрез Мохамед ги поробва чрез лъжите си. Те се явяват в покритие на Вааловите сенки лъжеучители с лъжеучения, а Мохамед в чин ”паднала Пелин звезда“. Дялото на Ендорската гледачка се покрива с всички врачки и гледачки. В България това дяло се покрива с нечистия съсъд на Сатана Петричката гледачка. С всичките тез средства врагът води борбата, ако би могъл да завладее не само света, но да плени и Божието дяло и да заблуди съсъдите на Святия Дух.
А най-важното обвинение срещу Сатана, след произнасяне на присъдата му, когато недоволен протестира и води борбата чрез обсебените от духа му лукав на злина съсъди, е, че чрез хитрина се въоръжи и чрез Папата като светъл ангел се яви. И ако може, всички християни под осъдения си скиптър да събере като негов личен покров учение, за да ги унищожи. А Гласът на живия Бог кани душите: ”Излезте, люде Мои, от Вавилон“ (Откр.18:4). Както Сатана чрез Мохамед в светъл ангел се яви, с името на Гавраил си послужи и поведе Мохамед в страшните заблуди на исляма.
А в Съдебния процес, според сянковото изпълнение, за годишния цикъл трябваше да се яви козелът и да се натовари с греховете на Сатана. А сега, в Новоерните същини, козелът бе представен от човек, от Исмаиловия род, който, фанатизиран от исляма, прие присъдата на Сатана, но остана жив, за да се знае, че Сатана е още в сила на действие, независимо че Съдът велик пред Закона на правда издаде присъдата на Сатана. И това покритие по дух и дела Съда натовари на съсъда А.Х., който води борба, за да наложи исляма, проявена в реална война (след завръщането му от заточение). Чрез тоз съсъд Сатана сам обявява своята власт над една цяла държава като Ислямска република. А всяка република е дяло на народа, а не на религията исляма, с което обаче Сатана доказва своето владичество над един цял народ. Това е причината, за да се почне война с цел да се наложи над всичкия ислямски род.
Таз война е начало на Армагедонската духовна и световна война. Независимо от строя, всред отделните народи в света се борят две сили: трудът и капиталът. Капиталът, материалната сила на Земята, е с цел да завладее света, а трудът е дяло на живот със справедливи човешки и духовни идеали, независимо от това, че Сатана е успял да посее плевела на неверие спрямо Бога чрез измама. Във Втората световна война Сатана е успял да свие гнездо сред арийската раса, където се ражда Антихрист, с плода му – атеизма. От там се яви звярът, вторият образ на Сатана. Той се яви в световен мащаб като дяло на най-жестока проява, докато в таз Втора световна война се решаваше съдбата на Израилевия народ, от Кръста Голготски натоварен с клетвата на прадедите им. Цели Седем църковни времена, периоди на църквата Христова, тази клетва тежеше върху плещите на потомците Израилеви. Сега Съдът велик решаваше техните съдби и снемаше товара клетвен, но те скъпо плащаха с живота си. Хитлер, съсъдът на Сатана, звярът, като хромел жестоко ги мелеше, гореше и задушаваше в газовите пещи и хитлеристките лагери. И в това страшно дяло на жестокости Сатана бе единен с Вавилон, както в дните на Пилата и съдът бе единен със Синедриона при произнасяне на Съдебния акт на невинния Христа. А сега огънят гореше и Сатана чрез втория си образ, Хитлер, звяра, прилагаше най-нечовешки жестокости над Израилевите потомци. Но Съдът велик реши съдбите на тез сетни поколения мъченици. Хитлер, чрез него Сатана, диреше своя чист произход, чиста нация, която изобщо не съществуваше. Защото десетте израилеви племена се претопиха сред всички народи и племена и се смесиха като сребро със злато чрез смесени бракове, законни и незаконни.
Но Сатана държеше на клетвените слова и тяхното изпълнение над останалите живи израилеви представители. Родовата линия не се водеше вече сред еврейския народ, а и тя не бе вече нужна. Израил стар беше вече употребен като един сянков народ. Той освободи пътя на Същината, на която той сочеше като Новозаветна духовна църква. Линията на духовните племена вече се водеше духовно от вселенните свидетели горе в Небето за дванадесетте духовни племена, които се извеждаха от всички народи и племена, езици и колена.
Хитлер показа втория образ на Сатана и дялото му на звяр от арените от лъвовите ями и му даде силата си да безчинства и опозорява подобието на Бога – човека. Втората световна война е обявена за Армагедонска втора. Тъй Рим – Берлин представиха звяра и блудницата духовен Вавилон и световен (Откр.18-та гл.). Звярът я носи на своите плещи, а тя, с чаша в ръка, пълна с мърсотии – съвместните им деяния в проливане кръвта на невинни души. По време на Съда велик, Съдебният процес над звяра Сатана, във втория му образ и блудницата, за еврейския народ е следният: от кръста Голготски седем поколения бяха в осъждение. А след тях клетвата тежеше над бъдещите поколения. И като наближи Скончание Съдът велик разглеждаше вече делата, а Сатана чрез съсъда си Хитлер подгони останалите израилтяни и като дърва в огъня ги гореше. Но при решение съдебно на съдбите те платиха грешката на своите прадеди в живота си. Съдът велик ги разтовари, а греха натовари на звяра и на духовната блудница Вавилон.
Това е отговорът на протеста на Сатана и на блудницата Вавилон пред Съда велик вселенен, потвърден от всемирните наблюдатели. Затова и протестът му не се приема. А Сатана ще се яви в последната, Трета световна война, но всички злини, причинени от нея, му се преписват. Всички, измислени от него средства за унищожение, са реални свидетелства против него. И той сам ще ги опита във втората смърт. От народа, който роди звяра, се яви и антихрист и пося плевела на безверието. А от Пилата, Нерона до Папския трон и корона все е била блудницата Вавилон. И те двама си подадоха ръка и тръбяха сред света: ”Рим – Берлин – ос една!” Затова в обяснение давам тез кратки редове, в отговор на протеста на Сатана и Вавилон, по двете единни присъди от Съда велик на Сатана и блудницата Вавилон – римокатолическата черква с царство и господарство Ватикана, с трон и трикатната корона и жезъла папски. Те са осъдени в лицето на настоящия папа, приел да сложи на главата си поради тщеславие осъдената вече от Съда папска, Сатанинска корона. Може да е имало и да са я носили много папи в миналото, може и следващи да я носят, но по време на Съда велик в Небето, когато се решаваха съдбите земни, тоз настоящ папа прие да се короняса. А чрез него се яви сам Сатана в земното си царство и духовна държава, по подобие на Победителя Господа Исуса Христа, Който след голямата си съдебно решена победа се увенчава като Цар и Господар юдин за вечността със Своята победа да бъде Цар и Господар над Новата планета Земя. А Новата планета Земя се изкупва с кръвната цена на Господа Исуса Христа.
При последните язви, които са награда на делата зли на Сатана, църквата Христова ще бъде грабната. Времето е съкратено, за да не вкуси тя (църквата) от ужасите на наградите му. Затова народът спасяем, намиращ се във Вавилон, беше поканен да излезе из Вавилон. А това сочи на голямата милост на Спасителя наш да изведе от религията на звяра и блудницата намиращите се там искрени души, чрез Вестта: ”Излезте, люде Мои, за да не участвувате в нейните язви!“ Народът е невинен и който чуе Гласа и излезе, спасен ще е.
А сега ще повторя пак обяснението за Рая. След падението на Сатана и измамата сред Рая – явлението на греха, клетвата, която го последва, изгонването на Адам и Ева, Раят бе скрит от човека. Много народи са го дирили и предполагат, че той е вдигнат на Небето. Но отговорът е следният: раят се видоизмени и остана само градина райска и никой народ, който го дири на Земята, не го е открил и досега. Но по значение, като Макетен план, Раят посочи на дома Божий за първата двойка, създадена в Правда, без грях, създаден по образ и подобие на небесния Рай. А домът Божий посочи на Църквата новозаветна в чин ”Ева” – Църква, Земя. Защото Земята се изявяваше чрез чрез Ева, жената и чрез църквата. А домът на Ева е Църквата – Раят, Божият дом.
Цялата райска уредба е Макетен план на бъдещата Новозаветна църква, за човека в чин ”Дом Божий”, за народа Божий, но той е със сериозно значение. Там е Дървото на познание добро и зло, сочещо на Закона Божий със заповедите – ябълките. А Дървото на живота е сам Христа. Това ясно ни показва, че човекът в дома Божий намира живота вечен – Христа и Закона морален с цел да познае доброто и злото, които съществуват. Откъснатата от Ева ябълка сочи на нарушението на една от десетте Божии заповеди, дадени на човека и за неговия бъдещ живот. Нарушението показа, че и човекът под измамата на врага Сатана ще наруши Закона, подобно на твореца на лъжата, измамил Ева. И яви се огненият меч – Божието Слово и пазеше входа на Рая след изгонването на човека и Сатана от Рая. И така постепенно Макетният план преминаваше, грехът и клетвата се изнесоха извън Рая чрез Ева и Адам и се внесоха сред Земята.
Изгонени от Рая, Адам и Ева се познаха и първият плод на греха се яви – Каин, а чрез него – смъртта сред Земята. Сатана имаше дял с Каина поради зачатието му в грях, затова го употреби в посегателство над брата му Авел, втория син на Адам и Ева. Чрез Каина Сатана развя знамето си – смъртта като негова лична победа над планета Земя. Затова на Каин се постави белег, печат, за да бяга всеки, който го види той бе носител на смъртта. Сред Рая беше Реката на живота, тя сочеше дялото на живота – народи и племена и се разклоняваше на четири посоки земни, показваше още, че Росата на освежение – Божията благодат в одъждение чрез Светлината в озарение на живота ще стигне над четирите краища земни, райски. Реката в своето разклонение посочи на Четирите времена, в които щеше да се развие и осъществи, реализира Планът макетен: Първо макет, Второ сянка, Трето същина новозаветна, и четвърто скончание – Съдът, реалната победа съдебна над цялата Земя с трите й пояса от флора, фауна и човек. (Съдебно покритие на целокупния План на спасение.) Затова и Рая се видоизмени като План макетен на дом Божий – в църква Божия.
В тези четири времена на развитие планово на Църквата Божия над четирите краища земни Земята даде своите плещи и над нея се яви домът Божий. Но тя стана и арена бойна на двата воюващи духа: в Правда законна за живота земен, и в неправда, беззаконие, носещо осъждение вечно. И в огнената борба за живот Сатана посягаше на всичкото Божие творение чрез греха и смъртта. А Земята разтваряше пазва и прибираше тлението в своите недра. (Защото от земята сме взети и в земята се прибираме.) Само духът жизнен е дар небесен и той се връща в Небето в тайна Божия. А материята е земя, всичко духовно е небесно. Затова при разглеждане на процеса земен Земята се изявяваше чрез църквата, а църквата чрез жената в чин ”Ева”. Когато се разглеждаха делата на планета Земя, изиска се във време на Съда велик небесен, в скончание на дните, да бъде представена от църквата. А църквата бе представена от ядрото си живо, туптящо в ритмите на сърце човешко. Земното ядро представи жива движеща се, действаща планета Земя. Земното ядро не е било осквернено от мъртви тления, градове, нито са го осквернили кървите човешки, проляти от Сатана чрез неговото войнство. Ядрото земно е останало чисто, неосквернено, вярно на Създателя си, със съзнание и разум за действие. Затова неговите съдби се решиха като ядро на нова съдба, пак в чин ”Планета Земя”, което едва хиляда години след грабване на църквата в Небе и решението на втория Съд в потвърждение на присъдите над осъдения Сатана ще се потвърдят от ядрото църковно, Личното войнство на Христа, което е воювало лично със Сатана в таз духовна борба.
И с потвърждение присъдите на осъждение делата на Сатана и неговото войнство, то тогава вече, след хилядагодишно изгнание на Сатана с всичкото му пленение, небесно и земно войнство, те ще се явят в едно второ възкресение и ще видят слизащия от Небето Нов град Ерусалим. Тогава като види Сатана с множеството осъдено пленение, ще тръгне да събира Гога и Магога, да ги увещава, че ще воюват и победят и ще превземат слизащия от Небето Нов град Ерусалим, градът на вечността. А такава победа е изключена, защото от Небето пада огън и ги изгаря Земното ядро трепва и както камила гърбицата си разтърсва, изхвърля нечистотата до мантията си, освобождава се от горящата повърхност – пръст и вода. И блясва новото ядро земно пак в чин ”Нова планета Земя” с име ново на Рила планина. А над него слиза Победителят Христа, увенчан Цар юдин и господар на вечността, охранен от Личната Си гвардия, като Нов Ерусалим, окръжен с нови стени Сионови! Амин! Над новото земно ядро – нова звезда. А Христа в чин ”Пирин”, със стражите Свои, Войнства, които заемат местата на падналите ангели! Те са сто четиридесет и четири хиляди. И тогава се явява сред Юдино вечно царство с трон и скиптър Христа и управлява дванадесетте израилеви духовни племена, в Царство Юдино на Царя Христа, в чин Соломонов”, на Нова Земя под Ново Небе. Амин! Нека не забравяме, че нищо не е случайно сред планета Земя. И ако вярваме в Небето, то ни се предлага без плата, само с покорство и признаване на живия Бог, Творец могъщ на всяка земна твар, Законодател и Съдия, Спасител и Изкупител на планета Земя с трите й пояса земни творения.
Това Слово ми се даде в обяснение на протеста на Сатана в дни на постове и бдения за България, за Земята и Църквата Христова и за целокупното изкупление. Всички целонощни бдения и съботни служения бяха до зори, седем дни и седем нощи – сряда и събота. През това време получих дара чрез Гласа на Дух Святи, Който ме водеше и изяви двата Акта на присъди над Сатана и блудницата Вавилон.
И нека се знае, че над Земята и на нея се борят две сили, на два духа: на злото – Сатана чрез смъртта, и на доброто – Господа Исуса Христа, Спасител на живота земен и вечен. Но тез две сили ще воюват до края на Архангелска тръба. Молитствам пред Бога, дано всеки разбере Истината и това Слово да стигне до краищата земни и човекът да намери спасение. И най-вече да разбере, че има Бог Творец и Сатана рушител. Че смъртта воюва с живота и го покосява сред Замята, но вечният – духовен не е постижим. Бог ни го дарява по милост и ни опазва. Амин!
(Боже, опази България и нейния държавен глава!)
София, 7.03.1981 г.
ИЗПОВЕДИ И ОБЯСНЕНИЯ
ДИАЛОГ МЕЖДУ БЛУДНИЦАТА ВАВИЛОН И ЗВЯРА – ВЗАИМНИ ОБВИНЕНИЯ, УТЕШЕНИЯ, ВЕЛИЧАЕНЕ И ПРИЗОВАВАНЕ ЗА АРМАГЕДОНСКА ВОЙНА
”О, змейо червен, аз, блудница Вавилон, седя царица, не съм вдовица. Седя на трон. Не съм без подслон. Скиптър на управление ми е в левица. С корона трикатна накичена ми е главица. Аз в мълчание тайната си крия. Но човешката история не е замълчала и заради кървавите ми дела подбудила е света. За пира ни кръвожаден във Втората световна война на теб и мен показва кървавите ни петна. Но аз ти се обещавам и се задължавам да върша волята твоя, но нек бъде тайна това, нека светът не узнае, че ще ме разкъса за греха. Че за моите зли дела обади се и Съдът. За мен говорят всички земни жители: ”Че коя ще е тя, таз блудница окървавена Вавилон, водила Втората световна война?“ И разбраха, че аз съм таз, която се явих в новия Христов Завет, чрез Ирода навлязох в кървава разпра. Докато Той се готвеше да положи основи на Новия завет, аз в левица си смъртна коса държах и ние двама с теб на Иван отсякохме главата (чрез Ирода). А чрез Пилата на кръст Христа приковахме и окървавихме земята. Как ще скрием дела си на злината и на рубите кървавите петна?
Това съм аз, змейо, блудни Вавилон ме назоваваха сред Земята сред вси народи и племена от езици и колена. Аз и ти кръвта Му невинна проляхме, а тя е Войн смел и зове за отплата. А ние с теб я грабнахме в ръката, за да се представим, че сме най-святи сред Земята. Но днес за зла съдба пак ти подавам окървавена ръка, поеми я ти, че кървава баня ще е пирът ни злокобен на двамина, както някога Нерон беснееше с него на трон. Затова те пазя аз и като ти се разгневя за неосъществени дела, в ярост злокобна изригвам чрез вулкан и те затрупвам, както някога Помпей и Херкулан. Навсякъде все съм аз чрез вси кървави дела. Но ние двама ще сме и сега в Армагедона трети на сетната война, че Законът на правда ни е отсъдил съдба чрез дела ни на злина, записани в Книгите на делата зли. Но що е това, нали аз, Вавилон, все още седя на трон, не съм вдовица, седя царица, скръб и печал не ще видя. Ти, звяре, ми даде чашата пълна с мърсота да я пия аз, но и ти, дух лукави, не ще закъснееш в Небе да литнеш единен с мен, че в простора небесен кой ще ни настигне, дух лукави, чрез човека кой ще го улови? Ела сега, съвет ще съберем, решение ще вземем, че съборът от Верона ще прибледнее пред трона на Нерона. С окървавени ръце ще се явим под папската корона. Кой ще смее да отрече, че не си ти, но аз по дела на звяра от древните векове. Строил си войнства с нагона ти зъл, аз с очи ще ти намигна и ще ти подсвирна, за да се явиш. И ний двамина ще подведем мнозина с кръст в ръка, тоз кръст, що сам ти изкова. И ще плъзнем по земний предел, и никой не ще повярва, че аз с теб имам дял.
Ето погледни ме, облечена съм в багреница окървавена, с чаша в левица съм заредена – седя царица, не съм вдовица, печал и скръб не ще видя, макар че съм окървавена блудница. Аз Вавилон съм велики, майка на блудници вси, крия ги под моя покров. Седя на папския трон, а в гърди ми гори твоят зъл нагон, ненаситна съм за власт коварна със скиптър и трон! Нека пълзят роби заслепени по мерзостната стълба да изкупят си греха. Че приемам им аз поклона. Че ний двама сме и сега ето ме, звяре, аз, блудний Вавилон, а ти звяр под папската корона. Ще изпълниш си делата, в нова страница ще изпишем си съдбата. Светът е сред Земята, това ни е целта да развеем наново знамената. Ще съберем наново народи и племена. Ще поведем отново ний двама тълпата. Че в Древност водехме ги към Голгота, а сега е зейнала огнената бездна, на двама ни цел коварна, да пленим мнозина, щом нам са се доверили. Ето ни вили и самовили. А сега щом е минал веч Съдът, Везните небесни, не ще ни се отбележи туй дяло на злина в сетната Армагедонска война.
Ела, звяре, ела! Под папската корона – ти, цар и господар, а аз твой съмишленик, так, че чака ни тълпата невежа да я водим към кървава разпра. Че тайната моя ще е и твоя: ти заместник на Бога си чрез папската корона. О, где сте, древни времена, че безвластна била е еврейската тълпа и от кървави дела да се люлее Земя. А ний двама в кървавия пир в оргии, безчинства бяхме единни двамина. И сред тях повишавахме звяров глас, а те викаха към нас: ”Това е Божий глас”. дали ще ни се отдаде и сега такава власт за безотговорни кървави дела люлееше се цялата Земя.
Ето и сега ний двама ще сме гладиатори на деня, нек се покажем сетно, че ние сме все едни от Древност досега. А колкото до Словото в Исая, не му се боя, че ме кани в длъжност на ратая да разголя колене, да мина през реки, да хвана дръжката на хромела – да си отхвърля дрънкалата, та те са ми красотата. Не! Не! Аз седя като царица, не съм вдовица, печал и скръб не ще видя. Че яхнах те, звяре, кат ослица аз, Вавилон, блудница. А ти, звяр, змей червен, ще ме носиш на гърбица към нова по-жестока съдбица на кървави разпри в световен и духовен Армагедон!”
”О, блудница разстлана, кажи за кого отнася се това, че в един миг ще те сполетят всички тез беди, язви зли? Нали за теб се отнася това, блуднице разстлана, кажи? Че всеки за теб ще се убои и чашата, с която си черпила ти, ще си почерпена ти! И ще си тръшната като воденичен камък сред планета Земя. Не си ли ти таз, която в огнената пещ еврейския народ горя като сухи дърва и димът ти стигна Небеса пред Съда велик? А вонята им досега се носи като твои и мои дела. Че опивахме се в поквара и мерзост зла със смъртта коварна. И като с коса косихме живота сред Земя, с това е пълна чашата твоя. С нея черпила си на Земя, затуй вкуси я ти сама! Но кажи ми, блуднице разстлана, сред всичките беди къде ще отидем аз и ти? Че обвързан съм с веригата на осъдена съдба, на дела ми зли награда от Съда. Вързани ще сме ний двамина сред Земя. И затворени ще са врата, над нашата глава ще се сипят язви зли за безчинствата ни вси, не ще се скрием нийде, помни, но вързани и задържани ще сме над земните бездни.”
”О, ти, змейо покварен, ме опияни като нарушител на Закона Божий и обяви, че в беззаконие на анархични дела Земя ще потопиш, че властник се обяви, времена и закони промени. Кажи, като си знаел, че има Закон на правда, по който ще бъдеш съден ти, защо се чрез мен за Бог обяви и на короната трикатна записа го ти? Ти ли беше, звяре, тоз, който чрез папите се възвиши, за да се със Всевишния Творец сравниш ти, но не в Небеса, а долу на Земя? Историята ни е записала делата, потвърждава ги и Библията свята с наградата наша. Но докато сме още на власт, да се опием в тоз пир кръвожаден, да бъдем пак ний двама, ти, звяре и аз, Вавилон окървавен.”
”Тогаз ще ти разкъсам месата аз, че ти ми се разголи и светът пак ще заговори за тебе и мене. Ти, блудница Вавилон, а аз – в образ втори на звяра. Ний двамина в безчинствата си обагрихме с кръв невинна Земя и тя не ще ни издържи, че заканила се е след хилядагодишното си утеснение да ни изхвърли от плещите си и да се освободи от нашето присъствие. И наново като нова звезда да се яви чрез ядрото си непобедимо, помни. И на нова твърд ще заблести като нова звезда сред всички непаднали звезди. А Той, о, Той – аз враг Негов, Той неин Цар и Господар ще се яви сред нея, Трона Си ще постави със скиптър и корона, окръжен с Войнството Си, като Негова невяста ще се явят вси. А ние с теб Го виним пред измамените вси, венец от тръни сплетохме със собствените си ръце и глава Му като с корона украсихме. Ето, блудний Вавилоне, събирай сухи дърва за огъня неугасим, в който ние с теб ще горим. Че историята най-голям и достоверен свидетел е на Земята на нашите зли дела – древна и новоерна, тя все е една, записала е вярно нашите дела.
Но сега, Вавилоне, стягай се за бой, че чува се вой – падналото войнство лети в Поднебесна и над земната кора събира Гога и Магога да ги впрегне във война. Ще писнат пищялки, ще полетят совалки. В нощ черна бухали и кукумявки, орли лешояди ще засноват с войнствени опашки. Че ужас и беда мъст коварна ще сее над Земя, ще се развее знамето й – смъртна коса. А към Небе ще се понесе воня – моето насъщо насищение. Змейове огнени ще размахват криле и ще предвождат в походи безсмислени земните люде. А ние в тез язви зли, изпратени от Небесните везни за дела ни смъртни, навек осъдени сме с тебе ний. Че не познавах Плана на спасение. Сляп и глух бях и не разбрах точно моето осъждение, а борих се за дела си покварени да се явят в победоносно награждение. Запретни ръкави, Вавилоне, забий тежки барабани. Аз ще съм воят, че отнема се и това на завоя да бия аз камбани на смъртни триади, а те се оказаха сигнали като знамена за мир развени, че ние с теб, Вавилоне, мира земен нарушихме. И занапред все в тоз път на мира враждебен ще вървим. Да започнеш похода ни единен, събирай сухите дърва, запечатани с печата мой, на Каина наградата беше той!’
”Хайде, звяре, надай вой, нек се съберат орли лешояди, зверове хищни, прилепи, вампири на това сетно угощение за твое и мое насищение!”
”О, да, Вавилоне, нему ще дам твоето осъждение, месата ти ще разкъсат, кървите ти ще изпият. Хайде, блуднице окървавена, няма друг завой за измяна, освен тоз на нашите осъдени дела – Съд велик веч каза думата Своя! Че ще ревна за високи светли Небеса, откъдето ме прогони светостта и загубих първите си удостоения, навек с тях ще се простя! Но в скончаещия ден ще видя аз Твореца си за миг, че в обещание ми се обеща да възвърне ми очи и ще зърна за миг небесните селения, които за во век загубих за моите смъртни престъпления, а там ще бъдат пиршества на изкупените от Земя!
О, Историйо древна и ти Новоерна, вий ли бяхте паметта и свидетели неизменни на нашите нечисти дела? Как вас не разумяхме, за да ви унищожим, в пламъците с нас да горите? О, историйо непроменима, непогрешима си била, ти, памет на времената, скрити във вековете сред Земята! Само ние двама сме били в греховете – аз, старовременната змия, Дявол и Сатана, звяр хищен над Земя и блудницата новоерна Вавилон. В пътя Каинов сме вървели, семе Хамово, Ханааново, Нимродово сме сели. Царе твои, Вавилон са били те, на трон не са сядали, кулата Вавилонска да достроят не са успели. Но за мое насърчение, в основите ме е вградил и името ми възвисил. Що е останало от теб, Вавилоне спящи, от градините ти висящи, руините настоящи, пировете пищни на хора и зверове хищни? А днес яви се длан човешка на стената сред пира Валтасаров кат знамение и чудеса, както в Древността, и написа: ”Ти потомка си на злина и до днес се гавриш със златните блюда, с тайнствата на светостта.”
”Да, стигнах аз до сетнината; а това ще е мfята отплата, звярът ще разкъса ми месата, лешояди ще ги изкълват сред Земята. Но сега ще ревна в нагона на звяра, че аз, Вавилона, царица съм и седя на трона със скиптър царски и корона. Звярът ме носи на снага си – седя като царица, не съм вдовица, скръб и печал не ще ми вкуси душица. А със звяра в една съдба ще се опием в кървавите пирове завсегда, в Третата Армагедонска духовна и световна война!“
ИЗПОВЕДТА НА САТАНА ПРЕД ВАВИЛОН ЗА НЕЧЕСТИВИТЕ МУ ДЕЛА
”О, ела, блудний, окървавени Вавилон! Ела, с теб се увенчах аз чрез образа си на звяр, в измама с трикатната ти корона, в оргии и пиршества за всичката мерзост, за кръвта пролята още в Древността. Ела, ти бе властник на мерзостите вси на тоз народ, където аз се криех! Ела и кажи, кой беше тоз, който еврейските деца изби? (Ирод) Кой беше тоз, който заради блудницата Иродиада на Иван главата отсече, пак Ирод (Антипа). А кой на трон седна и Бога не зачете? Пак Ирод, явен в троен образ на злина, но прие си наградата на греха за дръзките си дела. Твои и мои покорни роби на мъст коварна в измама на злина, в измама на злина, жадни за власт, под владичеството на Рим злокобни, все бях аз. А кой, кажи, кой беше, който кръвта на Месия, Син Божий, проля? И ръцете си уми, и с подигравка каза: ”Чист съм от кръвта”? Че колко е чист Пилат, нали сам присъдата подписа, а еврейският Синедрион я изпълни! О, Вавилон, блуднице безсрамна, ний двама с теб на Голгота се опихме в кръвта невинна. А кой кладите подпали, кой устройваше пиршествата пищни сред арените с образа ми втори, хищни зверове? Не ти ли каза? Да! Ний двама бяхме смъртта и ада, две коварни сечива сред Земята и я пояхме с кърви невинни на майки и деца, обвинени за вярата си и любовта си към Христа. Ела, не се преструвай на светица, че ти си развратница, Месалина, Иродиада, която на свята глава посяга! Но не е само това, че Ирод в троен образ се яви. Забрави ли, Нерона Рим в оргиите свои запали, за да ни създаде условия за наслади, че ние с теб под римската корона бяхме? Нищо, че си се облякла в одежда нова пред света. Историята ще потвърди престъпните ти дела на най-покварени сред цялата Земя, която ме в три образа олицетвори.
Вавилон, Вавилон, покварена блудница и разстлана, кажи, кой кръвта на християните проля като гавра в оргии хищни сред огнени клади и кат живи факли ги горя? Ти! Чрез нагона на Нерона за власт господстваща на трона опивахме се ний двамина и в безчинства срамни въвличахме мнозина, дано бихме опазили власт и корона. А какво дирехме сред еврейските деца, жертви невинни на мъст и коварства? Плашихме се и двама да не би Юдейският цар да отнеме власт и корона със скиптър на управление. Ела сега и върни се. Нек съзрем всички жертви невинни и реките кървави на Земя да премерим. Защо тогаз, о, блуднице окървавена, разтвори си пазуха опетнена без срам, без жалост, с неправда в окървавената с тебе сватба?
Ела, ела, припомням ти само дела, че е дошъл денят на кървава отплата за коварни ни дела на взаимна наслада. Когато чух свидетелство от устата на тримата влъхви, мъст коварна в мене закипя, че видели неговата сияйна звезда да грее над Витлеема. И рекох: нима Месия се явява в сила и власт небесна, че звездата Му е тъй ярка изгряла, а моята в мрак пълен залязва? Това ли си била предвещала? Не! Не!
И тогаз ние двамина въвлякохме в измама мнозина и децата невинни избихме с измама. Но до Месия, Христа, не докосна се нашата покварена ръка. Но чрез Пилата, на Голгота обсебила Синедриона, една трета свещенство израилево, и в пълен триумф в посегателство се опихме в святата кръв на Месия, която безумно проляхме. Но не я видяхме. Само дялото на мъст злокобна ни омая и лично тогаз аз и ти камбаната забихме. А тя била кръв бойна и Земя ранена пазва разтвори и попи я, като най-скъпа съдба съхрани я!
А днес тез същите камбани се обезвиниха и теб и мен, блуднице Вавилон, обвиниха. Ела и спомни си оргиите ни пищни и сравни ги с делата на зверовете хищни, как факли огнени горяхме и с телата голи се гаврехме, в най-страшна жестокост кладите горящи кладяхме. Инквизиции и походи кръстoносни устройвахме. Да ти напомня ли още за всичките нечисти дела на покварата наша под маската на християни? За кървавите войни да говоря ли, кажи? Има ли дела други, равни на тия? Ний бяхме с теб единни, че единствена си ти във всичките ми похождения на мерзостни злини, на смърт злокобна в нахождение, ние с теб се опивахме в кървите на светиите невинни. И минаха времена и векове, ний с тебе бяхме все във всичките воювания. И пазих теб и Испания от страдание, освен когато Бертие те сепна в миг и те заболя.
Във всичките борби и войни световни и духовни аз и ти единомислени бяхме в новозаветно изпълнение и никого и нищо не щадихме. С огън и жупел човеци горихме, земята с кърви невинни поихме. Но тогаз не ти се открих кой бях аз, нито в изповед ти признах защо водех таз борба злокобна, но ти в стремежа ни единен, с мене бе подобна. Целта ни бе: Земя, Земя за во век да я владея чрез твоето царство поварено, със скиптър, трон и корона, над нея знамето си злокобно да вея. Кат цар и господар чрез грях и смърт и най-страшни язви зли да се гордея. А ти пазеше трикатната си корона, окръжена от духовното си войнство на кардинали една трета, обладани от моя дух – мое завладение небесни ангела в падение. Да! Вавилон, облече ги ти с мерзости на кървавите си дела, в мантии алени, червени, печат на осъдени, баграта на рубина Му свят който и до днес проливаме двама с теб сред целия земен свят. Пазеше си трона и корона сред царството си Ватикана, държава построена в държава, над която накладе огнена жарава и цялата ти охрана се наслаждава в оргии зли и прокоби на твоите хороскопи, обзети от войнството ми лукаво в измама. А аз сам си рекох: не ще се за вечно крия под таз папска корона. И рекох си аз: с мен е блудницата Вавилон, Земя с кръв ще залея, нали съм Аполон, защо да се явя само в духовен, а не и в световний Армагедон – че сам не мога във всичко да успея.
И грабнах звяра, че сред него семе на антихрист посях. Той ми е в ръка, ето ще го удостоя, като на плещи му ще кача блудницата Вавилон, а аз сам чрез него ще я нося и в единство ще се опием в кървавия си нагон! О, Вавилон, подаде ти звярът ръка и яхна го ти на гърба, змея червен, багра кардиналска одежда е твоя с моя дух лукави. И явихте се двамина с моята ненадмината сила. Явихте се с кръста голготски на гърда, поехте го в ръка и макар пречупен да беше, плъзнахте вий двама по Земя в оргии пищни като плъхове и мишки, след вас вървеше смъртната коса моя и адът прибираше жертвата ваша. Завиха злокобно бухали, закрякаха кукумявки прокобни. Задимяха огнени пещи под крясъците зловещи на Рим – Берлин, ос една! Понесохте се като черна Тъма с пушеците на газовите камери, че горяха безпощадно живи тела като сухи дърва! Така ли беше, Вавилон, във Вторий световен Армагедон? Но и двама ни победиха славянските племена, че воюват срещу мен, макар че сред тях семето на атеизма посях. А ние, единомислени, не успяхме паяците да въоръжим и в мрежите им измамни, бодливи, нас хванаха до един. Ти беше ранена в главата, а аз чрез звяра като охлюв си скрих рогата. Че камерите, пещи зловещи, Навуходоносорови, още сред Земя димяха и носеше им се вонята. И от огъня, накладен от нас, изгаряха на звяра знамената. Ти знаеше това и чакаше си реда, докато царството на звяра на две се раздели и на жаждата му нагонът отлети, че ще завладее Земя, царство и трон. И рекох ти аз: сниши се, Вавилон и чакай, раната си лекувай да заздравей. Сниши се, от пировете свои откажи се, за малко дни смири се, докато забрави тази власт на звяра с воя на пречупения кръст в Армагедонски глас втори. И тогаз ще продължа аз, че Земя още гори, а раната на главата ти кърви. А отмине ли шумът от мерзостите ни вси, то аз ще те пак посетя, по Земя ще тръгна, Гога и Магога ще събера и Трети Армагедон ще явя за сетната победа моя. Но чакай първо Съд да се яви над вси. Армагедон духовни с награди ще се награди, желаний Вавилон. Чакай и короната пази, че под нея аз ще се отново скрия и ний двама с теб ще свием на ехидна гнездо. Че ехидна замъти яйца, на смърт коварна мерзостта и в опиянение с атома сам аз бях, Вавилон, в пламъците на нагона свой, но във водорода, ей, Вавилон, ще ми се отнеме и хищний нагон!
Чакай ме, чакай, Вавилон, ще се явя и ний двама с трикатната корона ще се увенчаем. Че теб сега не мамя, ти ми си избрана и наново ще се опием на Валтасара в пира злокобен. Само приготви си дара, че аз ще ти бъда на сърце ти желязно господаря. Че ето, приготвям Трета Армагедонска, ако можем да похитим под мъртвешкия саван вси, под маската на християни като духовни мироносци сред миряни. А в световния Армагедон ще е пирът ни злокобен сред атоми и водороди.
Приготви се, Вавилон, приготви се с багреница на снага, от вси невинни кърви обагрена е тя. Увенчана с трикатната корона седиш царица, не си вдовица, скръб и печал не ще видиш. Туй ти е песента прокобна, седнала на трона с трикатната корона. Под нея ще си задоволя нагона, ще приема поклона, както някога в полите на Синай се скрих в безжизнения идол – телето златно.
Но сега чрез жив човек ще се явя с надпис ”Богозаместник”. И чрез папата ще се на Всевишния уподобя. И с теб ще се опием в оргии нечестиви. Ще развеем на мерзост знамена, сетна похвала моя и твоя. И запомни, Вавилон, макар чрез семето звярово да не успяхме, семето на атеизма посяхме и цялото Земя заляхме. А сега с кръста голготски в ръка, с маската на християни в благочестие ще се явя аз и под твоето духовно знаме ще събера всички последователи на Христа и под покрова ми на смъртта ще ги унищожа завсегда!
Но не стихнали ощ оргиите смъртоносни, екна залп победоносни и чу се Глас съдебен. Сетно яви се победата небесна над нас и ще отговаряме двамина за вси неправди и беззакония, за кървите невинни, пролети сред Земя, за борбите духовни, за вси войни световни ответ ще се дава, помни. Че Съдът небесен яви се пред Трона съдебен със Закон на правда, ще се явят все дела по Книгите на делата добри и зли! Да, Вавилон, и разгледал ни делата взаимни, ние двама с теб осъдени сме завсегда и делът ни в награда на лични ни дела ще е в огненото езеро, ада. Ще вкусим най-после и ний смъртта. Но ела, Вавилон и не бой се, че още седиш на осъдения си трон и ний сетно ще се насладим на Третия Армагедон с атома и водорода, дано Земя да победим и трона ти Вавилонски да закрепим и тъй ще отмъстим! Че Ватикана е моето царство – Рим, моя завладяна педя, на седем хълма е закрепен той. Дано смърт го пощади, че над цялата осъдена Земя – педя моя виси осъждение.
На теб, блуднице Вавилон, осъдена ти е съдба – внимавай да не ме разгневиш в последната Армагедонска борба, че ще ти разкъсам меса. И сложена ще ти е навек осъдена съдба като вечерна софра за всички хищни зверове, орли лешояди, ще се наситят от тебе те. Внимавай, Вавилон и знай, че ние с теб сме в една осъдена съдба за всичките ни беззакония и кръвопролития. Че царството ти на мерзост мое е сградено в измама, със зла участ и поквара – над теб юмрука стиснат ще стоваря поради враждата на всички, измамени от тебе, о, Вавилон стара! Че ето, гневът ми пламва чрез язви зли на Земята, дими вулканът, люлее се Земя под краката. Ще те залее по юздата, че като богиня си се украсила, неми идоли си окачила и пиеш отровата в наслада, с измама, че ти, Вавилон, си непобедима, нито в мерзост съкрушима. Кой като теб е потънал в тоз разврат? Но помни, че на всичко иде краят. И ти мечтаеше да си извоюваш пая, но вместо царство ти да е в Рая, то ти прие осъждението на ада.
А сега ще ти се открия, че аз съм змеят, старовременната оназ змия, звяр червен, потънал до узди в кървите невинни на живота земен, с когото водя аз борба чрез смъртната ми коса. Ела, ела, не се чуди, чух песента ти на поквара чрез чашата на омая, че седиш царица, не си вдовица и скръб и печал не ще видиш. Но сега разголена ще си, Вавилон, както дете в майчини ръце и тръшната ще си като воденичен камък. И всичките ти любовници, с които ти си блудствала, ще те видят гола, потопена в отровата на твоята покварена утроба. Че Рим сграден е на пясъчна основа и ще се сринеш до основа от Съда велик в Небеса, който ще те съди за всичките ти дела. Че ти безогледно вършеше волята моя и твоя, бидейки в покварена ръка, в която държа смъртната коса. Но и на нея дойде редът. Още малко, Вавилон и ще рухнеш ти и твоят трон и скиптърът ти на управление ще е косата смъртна, погубление. А короната ти трикатна, която носиш с измама, че ти ”Бог” си била, поставена на Земя, мен ще видиш, а не Него. Той навек увенчава се в Правда вечна и корона, а ние двама осъдени сме в ада от Съда небесен в Правда на Закона заради измамените мнозина. Че Законът на правда, който наруших в чина си самонадеян, ме осъжда, че грях родих и измама жилото на скорпиона, смъртта, след като бях изхвърлен през Ориона.
Но и ти, Вавилон, подмамен от мен, наруши Закона на правда, като заповед промени и нови времена обяви, и избра на мерзост гнусотата. Где си ти, древни Вавилоне с недовършената кула? Где сте вий, Вавилонски палати, царе ви богати? Где е Навуходоносор със зверовете, споменът им само остана да го брулят ветровете. Но аз сам изгорих го в яростта си зла, в нагона на покварена съдба. Сринах му до основи стените и му изгорих вратите. Чуй ме, Вавилоне духовен, туй е и на теб съдбата, показана безпогрешно сред Земята. А сега чуй кой бях аз, преди да се явя в чина си Скорпион”, изхвърлен позорно през вратите на Орион. Че истина е това, Първи херувим се зовях, ангел небесен с име на Люцифер – светла звезда на зората Деница и греех над Земята най-ярко от Небесата.
Но хареса ми тя, Земята девица, най-красива хубавица, тя беше сгодена, с чин ”Княгиня” удостоена, за Княза, Единороден Син на Твореца приготвена. И аз удостоен бях с една трета войнства, окръжили на Всемогъщия Трона с ореол на Правда, окръжен със Закона на ред и дисциплина, входът Му е Ориона. И ний бяхме възвисени до Трона със Закона да хвалим и славим Твореца чрез поклони, в ред и послушание да живеем, а Тронът да владее над системи и плеяди, звезди и съзвездия. Те всички са творения, от Твореца наш удостоени. Но ненавиждах това удостоение и като теб, Вавилоне, пожелах чинове на княжево положение с ранг и корона, да приемам аз поклона, за да владея над вси вселенни, всемирни системи. Не ме задоволяваха звънците, когато звъняха и ги чувах с ушите, не ми стигаше да водя една трета ангели небесни, войнства чудесни, Лична Му гвардия, а Той – Вожд техен, Княз първи на Мира, Единороден Син Божий на Мощта. Той владееше с пълна Мощ над вси съдби и се готвеше за годежа Си с планета Земя. А тя – наградена, с чин ”Княгиня” удостоена, със седем девици окръжена, седем планети от Слънчевата система. Той чрез Мощта Си ярка в чин ”Слънце“, жизнена струя, да огрява над Земята, да движи и напоява системата Негова свята. Той, Княз на Мир сред цялата Вселена, а Земя, звезда най-красива, сияйна, с корона ефирна грее като непобедима. Той неин Вожд несравним над цялата Всемирна система, в чин ”Княз на Мира”, че е Син Божий Единородни.
И ето, рекох си аз, нея са избрали и са я удостоили, с награди наградили, а не мен, не. Мене само проверяват и не ми се доверяват, ни в Съвета Им ми позволяват да участвам и узная бъдещето на двамина. А аз чаках и желаех власт и сила несравнима и под левицата си да имам чин на Управляващ мнозина. И желаех аз на Всевишнаго да се уподобявам, а не слуга покорен да ставам. И готвеха се за големи тържества на увенчание в Правда пред Закона и Трона. А аз, жаден за пиршества и власт, господство в безгранична свобода, в беззаконие и подчинение да руша и сам да наказвам, не ще издържа тез Техни тържества, докога ще Ги търпя да не ме удостояват Те? Че нали и тя е творение, как я доближават до творческо положение? И ще се яви в годежа Си с нея.
И рекох: ще изпреваря да ги злепоставя, че не ме Творецът с чест удостоява. И съвет подирих от блестящото съзвездие, подобно на Ориона. Но как да се представя и да го полаская с хитрост в измама, нарекох го ”Скорпиона”. А то, съзвездие в Мощ несравнима, не се нуждае от моята измама. Аз бях още с власт на Първи херувим и литвах в миг, не се подвоумих, че жажда за власт в дълбина ми гореше. И повдигна в ход нагона ми на ярост за трон и корона, аз да владея, а не Той над планета Земя, а и цялата Слънчева система, а ако можех и цялата Вселена. И рекох му аз: Скорпионе, чуй изповедта ми и кажи ми как сърце ми към Твореца ще се промени, че гърди си надигнах, за това, че Той все ме търпи? В мен завист зла кипи! Ревнование коварно в мен се роди и то с пожелание ме срази. Ненавист зла към Княза на Мира, не мога да го търпя, като гледам как грее Неговата Мощ – Новата планета Земя, сияйна звезда, готова за Трон със скиптър и корона на управление, за най-светлото постижение.
Аз недоволен повишавам глас, че съм само Първи херувим, да водя войнства в охрана на един Височаещ Творец, бил Той в чест и поклонение, със Закон на респект за творение. А аз съм бил в голям чин на удостоение като Негово творение. Аз водя воинства, единни да сме пред Трона Законодателен в преклонение. И не само на Всевишния Творец, но и на Княза, Единороден Негов Син, равен на Образа Му втори. А на мен не се довериха. Кажи защо, Скорпионе? Защо извън всички тайни ме държаха? Ето жилото остро мое, ти прободи Ориона, внеси смут, да не блести с толкова лъчи тъй сияйно сред цялото система, Вселена, Всемир. Сплаши ги ти и отнеми им мир. Че аз, Люцифер, в чин ”Ангел, Първи херувим“ пожелах чина Княжев на Единородния Божий Син, за да съм достоен за най-сияйната звезда – планета Земя от Слънчевата система, в Мощ Негова съдба. Аз пожелах на себе си да Го подчиня. Че аз на Него трябва да се покланям и според Закона да Го уважавам и да съм зависим, а не свободен от Него и Закона.
А пък аз желая на мен всичко да се подчинява, че и аз съм светла звезда на зората Деница и горя с плам сред простора – въздушен океан, когато съм проводен с мир да оповестя на някое съзвездие годежния им пир. А Той – сила Му Мощ ядрена, в ръка Му обуздана, като малки топки ги взривява. А ярка Му мощ, с кото движи Всемирната система в жизнени съдби, любовта Му жарка към нея изявява. Все я озарява и в Любов й се обяснява. Дали не ще Му се Трон, скиптър и корона по Закон Нему повери, Цар сред нея да седи, че Той Образ Творчески втори бил?
А на мен не се довериха, нито тайната на Мощ Творческа над цялата система изявиха. Ний сме били творения за почест и хваление. Кажи ми, Скорпионе, и на всички небесни светила – войнствени съдби, стражи, поставени на твърдта небесна да сочат на времена, за голямата нанесена ми обида, кажи, не ще я понеса. Ето, с име ново те назовах, с повишение си от мен ти да си ми в подчинение. Че само това ти е удостоение. Нима сал те ще се събират пред Трона Върховен, с основа Закона съдебен в Правда? Нека всички единогласно се разбунтуваме. Защо в Съвета Им не ме допускат, че бил съм творение, нали съм си с вечно изпълнение, не ще съм в подозрение. Ето, в твоя чест ти се доверих и с име ново – ”Скорпион“ те наградих. Че тайната ми като огън коварен, завист зла, ме гори в дълбина. А ти на довереното ми войнство кажи, то е в мое подчинение, две думи за мое утешение и ме похвали, че единствен аз въставам против Закона и Твореца си. Тъй аз като звезда ще блесна в Небеса и кат войн в неправда ще ги поведа в бой, против Твореца си и Закона ще ги употребя. И ще го с мъст коварна смутя и честта Му Творческа ще опетня. Не ще позволя Синът Му над Земя да се яви. Ще поведа борба, бурите магнитни ще призова да са ми под ръка за целта и явно в боя ще се явя. Не Му стигна, че свободен над цялата Вселена лети с Мощ като Княз на Мира и носи мир над целия въздушен небесен океан и е като тях лиман.
А на мен не дава ми дял да я обходя като мой предел. Защото съм пред Трона седял и пред Закона съм бдял. Когато в Съвет се събират, Той, Княз на Мира в чин ”Първосвещен”, явява се в одежда най-красива, украсена с наровидни звънци по поли, с аромати от ухаещи цветя, подобни на рози земни през пролетта. А когато поведе Войнства Си Негова Лична гвардия те били, тогава цялата Вселена, Всемир трепти и Нему се доверяват и покланят и за вечност в увенчание Го стягат.
Гласуват Му вси доверие, а на мен като Първи ангел херувим с войнствата ми поверени, само ме до Себе Си доближават. Не! Не се задоволявам, Скорпионе, на теб единствен се доверявам и за ”Орион” те обявявам и съзвездия, ако успея в боя, ще сменявам, че като властник в чест и слава това си позволявам.
Тронната зала била със Закон на правда, действащ в сила. Вселена, Всемир в покорство и респект ги е държал. А не ще ли и за Съд да я обявят пред Творческия Всемогъщ Лик? Докога ще търпя тоз Закон да ме респектира и свободата ми да определя? Не ще го вече търпя, ще го наруша. А ти раздвижи се, Скорпионе и пред моите подчинения две похвални думи кажи, все големи неща говори! И пред Вселена, Всемир за ”Княз въстанал” пред Трона и Закона ме обяви. И нека всеки знае, че завист и злоба зла, помисъл коварна в ревнование ми разяща дълбина. Неугасим огън облизва ми вътрешността, дали войнството ми доверено, на мен подчинено, ще ми се покори във вси действия зли? Скорпионе, дали съветът ми ще одобри, че и теб наново да провъзгласи, докато на мен съдбата ми се реши? Да, мисъл зла ми терзаеше дълбина. Само на теб се доверих, планове, помисли и дълбината си на теб открих. И ако трябва, ще воювам, а ти, Скорпионе, ще ми бъдеш вход и изход като Ориона. И не ще те зовя ”Скорпион”, че той жило има като мен. С бури магнитни ще повея, ще раздвижа светилата, ще вея смут в Небесата.”
Трепна светилото – съзвездие от зловещата изповед на Люцифера. Тръпка полази му по снага и му я върна обратно, че тя беше (именно) жилото на Скорпиона, още в първия чин ”Херувим” на Люцифера, стоящ пред Трона с правда на Закона. Съзвездието се убоя, че Скорпион го Люцифер назова и мисъл му коварна, родена му в дълбина, не намери прием в светлото съзвездие. И отиде си от него Люцифер, обвит във воал на сянка мрачна като войн, готов за борба. И блясъкът му потъмня като Първи херувим с удостоение пред Твореца да стои пред Законодателя и Съдия над цялата Вселена, Всемир.
”И ето, Вавилоне, озлобен явих се аз и с войнството си единен, противник на Бога се обявих против Сина Божий и Закона на правда. А Той – Княз на Мира и Вожд на Личната гвардия Своя сред цялата всемирна система и Вселена. Да! Ненавидях го и рекох: дайте на мен Слънчевата система или сал осмата планета Земя. Че светлото съзвездие се убоя поради това, че Скорпион го назовах. И то ми върна изповедта, а тя е жилото отровно на Скорпиона, което ме терзае. Ще си отмъстя!
И така, Вавилоне, откри се явна борба, мъст коварна гореше в моята гърда, жилото на скорпиона все ме подбуждаше против Закона. Тогава поведох аз една трета -поверени ми войнства с измама, с обещание, че ще спечелим борбата. А мислех си аз, сам скорпионът, ще се убоят и ще ме повишат като им се със сила наложа. Защо управата на туй светило се убоя – вероятно в мен скорпиона видя. И така започнаха раздори, вратата ”Орион” се затвори и всички бяхме под надзор. Явиха се князете в Съвет, Той в Първи ранг с подчинения вси, в нозете на Сина Божий в Образ втори в Мощ на Творческа власт И рекох си аз: защо Той се явява в тоз Образ втори, че не стига ли Му един? Не! Не, сред събранието Им и пред Закона не ще се явя аз, нито ще се покоря. Пред Княза Единороден не ще веч се поклоня, нито чест ще Му отдавам – омръзна ми да се покланям и чест някому да отдавам, макар че в първи чин на офицер – Люцифер пожелах чина на Княза първи аз, който води след себе си скиптър, Трон и царство, но аз искам мое царство, но без закон.
О, Вавилон, не ще забравя как всичко туй изрекох и как пред мен Вселена, Всемир потъмня. Поведох войнство в борба една, чух Гласа Му в обяви за победата. И двамата с вкопчихме, повели по една трета войнства за крайна на победа. И изхвърлени бяхме от Отцувите двори през Ориона. И разбрах, че аз бях скорпионът и жилото му беше в моята гърда и ме разяждаше. И нам се затвориха всички врати, и намерихме се изхвърлени завсегда извън пределите на Ориона като скитница звезда, потъмняла и ослепяла, със жилото на скорпиона в гърда, което аз сам родих, една трета Войнство небесно заразих и измамих да се лутаме в Космоса. Нямаше вече Трона, ни Закона, ни хвалебствие и поклона. И рекох си аз: Скорпионе, ти си това и стрелнах се сред Космоса да ги събера в чин ”Метеор“. Устремих се към всемирната система да събирам упадащи звезди, но сляп и глух бях аз и водех слепи и глухи, но бях вече с опашка като комета и устремих се към Слънчевата система.
Слънце ярко, Мощта му жарка крила ни изгориха, с тях над Земя се явих като птица изродена, дяволица. Постигна си целта. Но блясъкът на Земя вече не видях, нито нея разбрах, а като властелин се явих против Божия Син, Който движеше Всемирната система сред цялата Вселена. И обявих се за робовладелец, и под образа си втори се открих на звяра, и с духа си лукав – всеоръжието ми е грехът, жилото на скорпиона, изхвърлено заедно с мен от Ориона. И реших, че с него ще воювам аз над планета Земя и ще победя. Жестоко ще я нараня и ще я обезчестя. И все падах като доба зла в пропастта. И завсегда загубих пътя към Ориона. И уверен бях, че аз съм скорпионът, а не съзвездието светло в небесния простор. И с бича си коварен, греха зажилих Земя като робиня злочеста, моя пленница. И нудех я аз да ми се довери и на мен гърди си да разтвори, за да кърми моите ”идеали”, дано се от жилото на греха освободя. Но влюбена била тя и с клетва се е обещала вярна да остане и на поста си непоклатима спрямо мен. А управителят на светлото съзвездие неуязвен от мен остава Верен бил на Всевишния Творец и целият разговор по моя заговор е предал. Но аз чаках да видя дали ще потъмнее от сянката на недоволства, която аз хвърлих върху Него. Но то в редиците на стражите продължи в смирение и покорство да блести над планета Земя. А аз недоволен от това съзвездие бях и боя подех.
След борбата изхвърлен бях на Земята и чрез духа си лукав обсебих змията. Явих се във втория си образ на звяр сред Едемската градина. Жената прелъстих, че с Адама не дръзнах, а те и двамата нарушиха Закона. Че дървото на познание зло и добро било Законът. Нали в Съвета не бях, не знаех, че това е било Планът по образ и подобие на Твореца – Законът на правда за прашеца. А Дървото на живота е бил самият живот, валиден и за планета Земя в образ втори чрез флората. Изгонени бяха от Рая Адам и Ева. Яви се огненият меч въртящ се. Не дръзнах вече да се доближа до Рая. Но когато Адам позна Ева и първият плод на греха се яви, почудих се как човекът се умножи. Когато и вторият се роди, рекох си аз: предстои борба, не ще е лесно да завладея планета Земя! Тя трябва под коварния ми бич да си разтвори гръд. И той, Каин, изрази нагона ми горящи, че беше семе мое, Авел не е мое семе, а беда за мен грозяща. Ще се води борба за планета Земя. Но всичко е било скрито от мен, решения са взети, но без мен. Заподозрян съм бил.
И рекох си аз: това е жилото на скорпиона, грехът смъртоносен в мене роден и пак чрез мен изявен, с който ще воювам аз за победата на смъртта. И започнах аз борба да подчиня Земя на волята моя. Но не ще е лесно, тя до смърт упорства. А и войнства небесни, на мен подчинени, все ме обявяват, че измамени са били. И като паднали лукави духове подирихме убежище – сравнени бяхме по дела с кръвожадните зверове, със змиите пълзящи и прилепите в нощ тъмна летящи. Като сянка черна явих се с войнството си над злочеста пленница злина. В нощ черна обвивах я с мъгла, савана мъртвешки. И поглъщах вонята чрез жертви човешки.
Разбрах, че Авел и Сит са семе Негово, плод на вярата посята им в гърда. Но когато седмият, Енох, в Небе отлетя, рекох си тогаз: Земя е арена бойна сред тях! Творенията Му са доверени Войнства строени, употребени, как ли ще завърши таз борба, освен за творец да се провъзглася? Че в жилото на греха се е криела смъртта. Това е мое въоръжение, то печатът на Каина е в изпълнение, родено в моето въображение. И сам се обявих за ”творец на смъртта“, и като знаме я развях чрез Каина сред арената бойна Земя. О, Вавилон, Вавилон, а то Небе Книги водило бе на дела ми в беззакония зли и пред Съда велик ги яви. И цялата Вселена, Всемир свидетели са били на злокобния ми пир като кръвожаден съм бил вампир! И осъден съм бил от Съда велик, и присъдата ми е това: сам да вкуся в Скончание от моето коварно създание – смъртта. Не! Не! Двама с теб ще воюваме на духовен и световен фронт, кръв без мяра ще леем. И единни със зверове ще се опиваме като кръвожадни духове в нощите потайни в пирове. Но сляп и глух като аспид съм, не виждам, не чувам воя зловещи.
А Земя, макар и да не реагира, тя е жива и пулсира. Колкото и с огън да я горях, снага й жестоко да браздях, тя все търпеше и като мен сякаш без слух и поглед беше. И до днес не ми се отдаде да я напълно покоря, ни в дълбината й да прозра – опасана е с мантия, нито трите й пояса да възпра да се не множат. Че непрестанно трябва да се косят. Не подозирах аз, че Съдът велик се явява и присъдите ми ясно изявява. А потопните води, то бе Съд на осъдени съдби. Чрез Ваала се постарах отново Земя да заблудя, чрез фараона и вражарите исках Израиля да залича. Но и в това бяхме обвинени и пак чрез Съд в Червеното море войнствата ни бяха унищожени. Поражение след поражение. Аз воювах в затруднение. Но нагонът в мен гореше, за власт жадуваше духът ми и не ми даваше покой, ни подкрепяше ме някой. Воювах непрестанно за царство и власт и повдигнах Саула тогаз, но с гибел и ад сразих го, че не успя да изпълни докрай волята моя. Завладях Авесалома, Адона и участ една, погина им тронът. На смърт и поражение обричах жертвите мои пленени. Чрез Иезавел и Ахав пак победен бях аз. Издигнах в най-висш чин Амана и жаждата си за власт изявих чрез него аз, дано се увенчая с царство и трон, със скиптър и корона и да приема поклони. Но и тук бях в поражение, не приех от никого поклони и на дялото си зло получих награда чрез бесилото в осъждение.
Когато Той в чин ”Месия” се яви, подбудих Синедриона – Ирод плених, Пилата повдигнах, дано спечеля борбата, на Голгота кръст древен забих. Но миг само пирувах чрез завладените от духа ми лукав. И пак не успях. Тогава повдигнах Нерона, в палата влезнах, кръвожадни пирования устройвах чрез мои чoвешки подчинения сред арените пищни, разкъсваха невинни зверовете хищни. На огнени пламъци, горящи клади умираха последователите Му вси. Рим за свое наслаждение подпалих, за да обвиня пак невинни и да ги унищожа. Но все срещах поражение на моите зли намерения. И осъждение беше моето награждение. Не ми признаха победите, на смъртта завладения. И тогава ти роди се, Вавилон, за мое утешение. На върха позорен се вгради, трон и скиптър с корона в ръце поела бе ти. И опивахме се с теб в кръвожадни пирове. И мислих си, че като сме двама, ще спечелим хармана. В походи кръстоносни тръгнахме през клади смъртоносни, за Бог обявих се, с корона и трон удостоих се. Чрез Мохамед като пророк в измама явих се и воювах времена и полувреме. Меняха се царе, редяха се папи с имена.
Но аз пак слава не получих, ни победи. Тогаз отново пламнах в ярост зла на нагона ми коварен за власт земна с трон и корона. Изобретих атома Земя да унищожа и поясите три със смърт да победя. Но пак изгледи за победи върховни не се явиха, само чрез звяра и блудницата се опихме в мерзост и беззаконие, в покварени дела. Но победа безсмислена беше тя. Макар че с блудницата моя опивахме се, Вавилон, в пира на Валтасара, но и тук загубих си чара. А сега след обявената моя съдба ще се опия сетно с водорода в Армагедона пак с тебе, Вавилоне. И ще опитам Земя да завладея, макар и без живот, над нея ще вилнея. Но ако и с това наново не успея, с крила железни ще полетя на някоя друга звезда от Слънчевата система. Макар и без чина Княжев, ще се наложа и престола си ще положа, на Всевишния ще се уподобя. Че Луна не е обект мой, ни светла звезда, не задоволява стремежа ми тя!
Но успея ли веднъж, о, Вавилоне, от там Земя ще взривя, че най-страшното жило се роди в моята покварена гърда. Никому не ще отстъпя пленената планета Земя. Моя ще е тя, макар и да я покося и обезлюдя. Но тогаз отново ще започна сам аз, както тогаз, когато бях изгонен от Небе и разпилян през вратата на Ориона, че не ме разбра Скорпиона съзвездието светло не ми даде прием. А моето изповедание като жило отровно окачестви и от тях тъй скоро се освободи. Като изгонен от небесните двори, явих се аз като метеор тогаз и залутах се, и дирих войнството си, паднало в немилост. Като слепец се лутах в Поднебесна и събирах падналите частици, докато наедрях и назрях. А цялата Вселена, Всемир наблюдаваха моята участ зла на бунтовник, против Твореца си въстанал. Тогаз наедрях и като паднал небесен войн се явих в борба, водещ войнствата свои. И уподобих се на звезда, комета опашата. В просторите небесни поведох аз борба с Мощта Му непобедима, с нищо несравнима. Извор на жизнени струи бе тя – снопове лъчи пръска над Земя, живот дарява на поясите земни три. Воювах, но не Го победих, че творение не е Той, а могъщ Творец.
Съзвездието Орион било входът към съдебния Трон. А аз пак се заблудих, че на звездите светли в съзвездието се доверих. Те били стражи небесни, окръжили входа към Трона – Ориона. А това, че Го назовах ”Скорпион”, продължих и на Земя с туй име чрез човека да го зова. Как се доверих, че то в донесение пред Трона се яви и докладва за моите пожелания Земя да присвоя, да водя с Твореца си война! А Земя е в чин Княжев сред Слънчевата система и има седем свои подчинения. На теб, Вавилоне, се доверявам сега, че ние с тебе сме единни на Земя в мощ и сила моя, ти не ще се убоиш, а чрез теб ще победя Земя и света!“
ОБЯСНЕНИЕ ЗА СЪЗВЕЗДИЕТО, НАРЕЧЕНО ОТ САТАНА И ЧОВЕКА СКОРПИОН. ОБЯСНЕНИЕ ЗА ВАВИЛОН И ЛЪЖЕПРОРОКА
Словото, което ми се даде, е третата част от протеста-дискусия, която Сатана води със Съда велик. Сатана протестираше против Акта на осъждение и искаше отменяне на присъдата и оправдание. В последната си изповед пред блудницата окървавена Вавилон Сатана изповядва как се е отнесъл до светлото съзвездие и е искал с хитрина да го примами и употреби в пъкления си план, като го поласкае с името ”Скорпион”. По-късно човекът, подбуден от Сатана, го назовава пак съзвездие ”Скорпион” .
Сатана обвинява съзвездието, че сам той му е дал жилото си греха, а сега го е снел на Земята със своето падение. Но в последното потвърждение на присъдата му е взел участие и Генералният чин Троен на Законодател и Съдия. И чрез Глас съдебен се обясни причината за неговото сетно осъждение: Преди падението си Сатана явно е извършвал подривна дейност в Небето. Недоволен от службата си и чина си, в дълбината му се заражда ревност и завист горчива спрямо Твореца и Божия Син. Неговата жажда е била за неограничена от нищо и никого власт и за възвишения чин на Твореца си. А Сатана е творение и това не му позволява да притежава по-висши права от дадените му пред Трона Върховен. С тази цел Сатана е подирил съмишленици за съдействие в изпълнение на злокобния му план спрямо властта и личността на Твореца. Крайната му цел е била да завладее насила планета Земя.
Взел решение, непоколебим за изпълнението му, още преди да му се отнеме чина ”Първи херувим”, Сатана отива до това светло съзвездие и се доверява на управляващия го. Последният изслушва отровния апел на Люцифер и му връща отровата, т.е. изповедта му за замисления коварен план. Таз изповед на Сатана се оказва жило отровно на скорпион, а то е грехът на Люцифер, извършен спрямо Всевишния Творец. Сатана в падението си или не е разбрал своето паднало в грях състояние, или пък се оправдава, че е бил ощетен. Изповедта на Сатана пред съзвездието е грехът на Люцифера, който след изгонването му от небесните селения той снема на Земята и чрез змията – звяра още в Едема го прилага, като измамва първата двойка Адам и Ева, създадено по Образ и подобие на Твореца. С измама Люцифер обсебва с духа си лукав змията, като я приема за свой втори образ в земно явление негово. Подвел с измама Ева, а тя – Адама, Сатана се вижда вече победител.
Когато Бог открива греха и падението, изгонва човека от Едемския рай, който е бил създаден в чин ”Дом Божий“ сред Земята, Ева зачева от Адама първия си плод и се явява плодът на греха Каин. А второто семе на Адама яви втория син Авел – жертвата на греха. Чрез посегателство над брата си, от завист Каин осъществява реално греха като жило, в което се е криела смъртта, която Сатана явява като своя лична победа, придобита чрез употребения от злия дух първи син Каин. Така първият син Каин посочи нрава на Сатана чрез дялото на смъртта. Смъртта е отровата, носена в жилото, греха, която Сатана е открил в изповед пред светлото съзвездие, а то я върна обратно на врага. Тя не намери прием горе във Всемира. Родена в гърдите на Сатана – падналия небесен ангел, отровата, грехът му, стана всеоръжие, с което воюва и победата му е смъртта. Затова Сатана намеква на своята съмишленица блудницата Вавилон духовен, че му е дал скорпионът жилото си. Но това е негова хитро скроена лъжа, с която отрича небесното правосъдие.
А с име ”Скорпион” в Небе нарекоха Сатана, за да не се оскверни светлото съзвездие от това, че е чуло мерзостната изповед, изречена от Сатана. Веднага след като я-е чуло, то му я връща обратно. Всичко, изречено от Сатана пред съзвездието, вече е било заредено, но той не е успял да го посее като семе на плевел – греха, водещ в смъртта и Сатана го снема долу на Земя. Той прилага своите бунтовни планове в Едемската градина, като за това употребява змията. Но всичко се знае от Съда велик, тъй като делата му зли и дръзката му постъпка пред светлото съзвездие са записани в Книгите на делата зли. Затова и Съдът велики в правда на Закона чрез Гласа съдебен обясниха, че жилото на смъртта грехът е родено от Сатана в нарушение на Закона чрез пожелание на непозволени нему права. Никой не му го е дал и никой не го е приел
Сега Сатана е осъден от Съда велик и присъдата му е потвърдена от Генералния чин в единство със Съда велик. И за блудницата духовен Вавилон, която е ”папската духовна и световна власт“, Съдът ясно изяви и потвърди. Папата, който в дните на Съда велик прие трикатната корона, а това е Й.П. ІІ пред Закона, пред Бога и Съда велик е съгрешил, като си е позволил да приеме корона на осъждение и порицание и че под таз корона се крие сам Сатана. Затова в първите изявления на Небето в обещание, когато Отец изпраща сред еврейския народ Месия – Господа Исуса Христа, Сатана е обсебил първия Ирод, дирейки Месия и избива невинните деца. Втората, още по-силно изявена постъпка в двойна сила – чрез Ирод и Иродиада обезглавява предвестника на Месия Йоана Кръстителя. А в третата му гавра е дялото му, че се представи за глас Божий чрез Ирод трети и беше поразен – Ирод прие наградата на Сатана, обсебен от Сатана в неправда тоз народ. А Пилат Понтийски подписа смъртната присъда на Христа, като предаде ”жертвата” за изпълнение на еврейския Синедрион. Двата народа еврейски и римски са обвинени в смъртен грях: разпятието на Христа в чин ”Пасхален Агнец”, заклан сред Земята като жертва изкупителна за целокупната земна творба и планета Земя. (Тримата Иродовци партяни са обвинени, но под Римска власт!)
А сега, по време на Съда небесен, са призвани тез два народа да отговарят пред Бога за извършените зли дела. Още в навечерието на голямото знамение за Месия тез два народа, еврейски и римски, са обсебени от Сатана, от духа му лукав и те в единство посягат на живота на Христа. Завладени от падналото му войнство, намерило добро убежище за изпълнение на зли дела, те изпълняват позорната присъда на Голгота, произнесена от Пилат, а осъществена от еврейския народ Синедриона. Сатана е пленил една трета от Пилатовия – Иродов народ, също и от еврейския Синедрион в залеза на Сянката, а изгрева на Новия завет. Сатана безпощадно ги завладява и ги употребява. И в зла ярост на мъст коварна след възкресението чрез тез два народа Сатана подгони Христовите последователи чрез Нерона. Той устрои пищни арени със зверове хищни, издигна огнени клади, горящ живи тела и под короната на Нерон се скри, Рим подпали, за да се на злото наслади, да произведе една нова Троя. И всичкото зло приписано бе на християните, които най-жестоко изби. Тогава Сатана осъществи своите планове. Но горящият Рим все още вони и с това посочи на осъдената си в бъдеще съдба, когато чрез Съда небесен блудницата Вавилон, ”Иродиада”, ще приеме своите награди. И Сатана не престана чрез тоз народ да осъществява своите мерзостни планове, особено чрез римокатолицизма, папизма, употребен като духовна блудница Вавилон – Ватикана, със скиптър царски и корона, трон, окръжен с войнства от кардинали, свещенства, всецяло подвижени от Сатана, докато ги доведе до пълен провал и осъждение.
Сатана обсеби една трета кардинали духовенство на римокатолицизма с духа си лукав – падналото небесно войнство се криеше под техните чинове и мантии свещени и чрез блудния Вавилон безчинстваха над цялата планета Земя. Но тяхната скончаеща съдба е показана чрез световната блудница – града Вавилон, сринат до основи, жалите останки на които сочат на изпълнената вече присъда над блудницата духовна Вавилон. След коронясването на настоящия папа П. ІІ, Сатана се е настанил сред земното си царство Ватикана, скрит под папската корона и претендира да е увенчан господар сред цялата планета Земя. Целта му е с хитрина и лукавство да примами всички вярващи християнски общества, последователи на Христа. Сатана пожела под папския жезъл на смъртта, дяло негово, да ги обедини. А той е вече осъден от Съда велик на Небето като развенчан херувим във военен чин с войнството си развенчано.
И днес, след осъждение над туй папско дяло на мерзост, явена пред Бога и Съда велик, увенчанието с папската корона е заличено горе в Небето. А всъщност таз трикатна корона, носена досега от всички минали папи, никога не е била с небесна власт удостоена и одобрена, а е била призната на Земята само от човека на греха. Чрез двамата папи преди Й.П. Сатана не успя да осъществи пъкления си план, но с последния, който въведе в изпълнение всички духовни титли, недавани никога от Небето, той сложи в изпълнение своя план. Но прие присъдата на осъждение и чиновете се обявяват от Съда за паднало духовно земно Сатанинско войнство. В чина на Папа се крие лично Сатана, а в чина на Кардиналите войнството на Сатана. А с пурпурните мантии е облечена и блудницата духовен Вавилон. Те носят баграта на кръвта светиева, която чрез тях Сатана е проливал. А най-страшното мерзостно дяло, за което са обвинени, е надписът на папската корона, която носи човек, обзет от духа лукав Сатанински и то се изпълнява от настоящия папа (заместник на Сина-Бога) сред Земята. Никога никой не е поставян заместник на Бога и не е увенчаван човек с корона, трон и скиптър.
В Новия завет най-голямата измама се яви сред Исмаиловия род, падналата Пелин звезда – лъжепророкът Мохамед и лъжеучителят Корана. Те приемат своята присъда за изпълнение в огненото езеро.
Пред Съда небесен се зададоха въпроси: ”От тез нации и родове всичко ли е осъдено?“ Гласът съдебен отговори: ”Не! Но всяка главня, горяща в огъня на света – греха според вярата и делата си се изтръгва като главня от огъня чрез Вестта: ”Излезте, люде Мои, от Вавилон. за да не участвате в нейните грехове и язви!“ А от Исмаиловите родове, приели Христа, християни, всички се спасяват. И следващите поколения от всички народи и племена от езици и колена, които призовават името на Христа, ще се спасят. Това се отнася и за израилевия род в древни времена: ”които не са целунали Ваала, нито му са се покорили!“
Спасението на душите е индивидуално. Затова нека потърсим мъдрост свише от Бога, който не ще ни откаже да ни даде знание да разбираме и вършим волята Му. Чух да се пита и за душите от избълвана Лаодикия.
Отговорът гласи: ”Вестта за извеждане е и за тях. Лаодикия е избълвана като деноминация, общество с двете й крила – петдесятни и адвентни. А всички отцепени от двете общества се приемат като тях и от тях ще се спасят всички, които се покорят на Всемирната църковна вест съдебна на Ангела четвърти, единен с Гласа съдебен на Святия Дух. И сред Земята няма вече друга Светлина, освен Всемирната съдебна вест, която е за всички народи и племена от езици и колена.“
Забележка. Нека никой не се мами, че има друг път за спасение, освен Христа, Който казва: ”Аз съм пътят и вратата и освен Мене няма друг път.”
Наистина няма друг път на спасение, освен Христа. Но сред Земята има хиляди вярвания, които водят в заблуждение. Мохамеданството отрича Христа и Новия завет като Мохамед сам поставя себе си до Бога и казва: Един Бог и един негов пророк Мохамед“. А това е явно отричане на Сина Божий, Христа Исуса и Неговото спасително дяло. А кой отрича Христа, освен Сатана? Целта му от начало на бунта е да отхвърли Христа като Второ Лице на Троицата Създател и сам той, Сатана, да заеме Неговото място. Защо еврейският народ отрече Спасителя и на кръст Го прикова? Не беше ли чрез тях пак Сатана? Същото деяние извърши Лаодикия чрез крилото на адвентния народ: не прие жертвата Му свята чрез кръвта, в действие единно с Дух Святи в обрезателната Му дейност, обрезание на духовния сърдечен храм, скинията неръкотворна, в която Дух Святи влиза с кръвния принос на Спасителя – кръвта на очистение, след което се явява обрезание и оставя огнена диря на незнайния ангелски език. Така се явява пътят очистен на сърдечния храм на Дух Святи за духовна дейност в употребление на златните църкoвни блюда. А Мохамед води борба с новата ера на духовно служение и със святата Библия – отрича Новия завет. Какво спасение носи на човека едно учение, което стои извън библейския път? Нищо друго, то се знае, само обсебване от лукавия дух на Сатана, да заблуди душата и отрече Христа, с Когото Сатана води борбата. А Корана – лъжеучител води борбата с Библията свята и с Новозаветното учение за спасение. Но за много заблудени от Исмаиловия род има спасение, ако приемат и признаят Христа. Те ще са като главни горящи, изтръгнати от огъня на заблудата Сатанинска.
Затова Съдът велик потвърждава съдбите на Мохамед като лъжепророк, а Корана му – лъжеучител с лъжеучение, дяло пагубно на Сатана, осъдено от Съда велик завсегда. А дялото на католицизма, блудница духовна, макар скрита под маската на духовно учение, то по дела зли се определя като дяло на Сатана, Дявола. И то е осъдено завсегда от Съда велик. Но искрените и верни на Христа по дела намират спасение (ако до тях не е стигнала Вестта на Съда). Независимо от милостта на Бога, тез два народа извършиха волята на Сатана спрямо Правдата на Христа, затова Палестина – Ханаан земен на еврейските заветни съдби е Сянка, но добрите дела намират приложение в Същината на Новия завет сред България поради това, че Съдебният глас се чу сред нея.
По дела на злина, завладени от Сатана, са изявени още две държави, а именно: държавата на звяра Хитлер, която подаде ръка на блудницата Вавилон. А народ – държава на блудницата още от Ирода и Пилата са в ръката на Сатана, те са дялото зло на Същината, повторено в духовна и световна съдба на Втората световна война. Ватикана като духовна държава в държава е самата блудница духовна чрез своята религиозна духовна управа – папи и кардинали. Тъй като нейната рана заздравя, нанесена й в главата – ръководството във Втората световна война, тя се надига в увенчание чрез духовния си глава, т.е. подава си като гол охлюв рогата без сила от Небето, а приема сила от Сатана и плъзва по Земята, за да събира Гога и Магога – всички вероучения като заблуждения, и спиритичните приема под своя скиптър на управление: папа-отец – Сатана, заместник на Бога, самозван пастир. Затова в Откр.17-та, 18-та гл. е описано това движение като звяр и блудница.
Звярът я носи на своите плещи, а това явление се изпълни реално във Втората световна война. Но вече осъден от Съда велик, Сатана се готви отново да я употреби.
В обявената пред Съда велик дискусия Сатана издава своите намерения и планове. Той сам разголва своята паднала същност и заплашва с какви средства ще си послужи, за да победи. А тия народи, с които той си е служил досега, те му са в ръка и той ще се опита отново да ги употреби в Третия духовен и световен Армагедон.
Нека никой не се съмнява в Словото – духовната борба се развива над цялата Земя, сред всички народи, които му се поддадат. Но таз борба е духовна, невидима, защото ”Бог е Дух и Истина и които Му се кланят, в Дух и Истина ще му се покланят.” Сатана дири свое убежище и където намери отворени врата, там и употребява. Мнозина погрешно тълкуват библейските писания. Но на мен се даде да видя семето на Корея, Хама и на Сима и Яфета. Много черни се спасяват, а много бели се осъждат. Много лъжехристияни с кръст и Библия в ръка се осъждат, а много невярващи, които в един миг се обърнат чрез дела и признание на Христа, се спасяват. Затова нека се пазим от измамата, че няма Бог или дявол. Две сили се борят за победен изход сред планета Земя – силата на злото воюва със силата на доброто, смъртта гони живота, за да го унищожи. Затова нека внимаваме над себе си духовно и световно (физически).
01.12.1979 г.
А сега нека отново се върнем при светлото съзвездие, където Сатана отива. Той го нарече Скорпион преди още човекът да го е назовал с това име. Сатана му предлага своя зъл замисъл – греха като отровно жило, но то не намира място горе сред съзвездието и му го връща обратно. Сатана добре знае за жилото на греха свой, родено в гордите му, иска да го припише на Скорпиона. Но така и не успява, затова го снема на Земята и го предава на хора – зверове. Но днес се яви длан човешка на стената в пира Валтасаров, подобно в Древността, и днес в Новоерност Сатана се гаври със златните святи съсъди. Затова блудницата признава, че със звяра в една съдба ще се опие в кървави пирове в Третата Армагедонска, и духовна, и световна война. Сатана чрез Вавилон ревниво пази своята велика ”тайна” на тайните взети решения от тайните съдилища. Ето това е тайната велика на Вавилон духовен, открита от Съда велик чрез озарение на съсъда в почетно употребление в чин ”Приемник на Гласа съдебен”. Той е приел всички съдебни решения и актовете на оправдание и осъждение в свидетелствени служения чрез дялото велико на Бога живаго. Но и в тоз случай Сатана да се увенчае чрез блудницата за цар и господар над всички осъдени не успя. Макар че си е приготвил и съсъд, чрез който се увенча и постави корона на глава, се осъди както исляма и мохамеданството. И навлиза в Трети Армагедон, но пак не ще успее.
Тез съдебни тайни чрез Откровение на пророк Йоана не са били достъпни за непросветен от Дух Святи съсъд. А не е и било още време. Но днес, в дните на Съда и изпълнение на всички пророчества за времето, то истина е, че тайната на Вавилон стана явна и достъпна за човека и чрез Съдебната вест ще се оповести след окончателното приключване на Съда велик, който е решил на всички съдбите поотделно, на народи и племена, от езици и колена. Тези са новозаветни заблуди чрез лъжепророка Мохамед и учението му Корана. А и папизмът католицизмът са все дяло на Сатана.
Но нека се запомни, че старите Сенки, посочили Същината по време на съдебните решения, се изпълняват реално. В дните на Царства израилеви Сатана се надига срещу Давида чрез Саула. По-късно повдигна Авесалома и подгони отца си за скиптър и трон Давидов. Показана е ясно борбата между Отца и Сатана. А по-късно употребен е Адон с цел да победи отца Давида; Адон се самопризнава чрез падналото свещенство и пророк. Но не устоя, защото Отец – Давид бе помазал свише Соломон за цар. С това посегателство Адон – Сатана показва непозволеното незаконно коронясване на папата във време на Съда велик, при решенията на Съда в Небето. Защото предстоеше велико увенчание на Сина Божий Христа в чин ”Соломон”. Но чрез папата и неговото коронясване Сатана изпревари и седна на трон, а чрез него блудницата Вавилон се удостои с незаконно царство, скиптър, корона и трон на осъждение, но прие и ”горкото“. Защо?
Защото по време на Сянката в царството Соломоново се показа едно неповторимо царство на победа Отцува с трон, скиптър и Царство Юдино, което далеч посочи Христовото царство с Юдиния скиптър, под който се събраха дванадесетте духовни племена на Третия духовен съдебен Израил. То е царството на мъдростта Христова, ненадминато за вечността. А какво стана с Адон и неговото незаконно възцаряване? Първо се пусна на свобода и посочи на ”козела ислямски.” По-късно прие справедливата присъда, която се приложи чрез вдовицата на отца му. А кой се хвали: ”Седя царица, не съм вдовица и не ще видя печал”? Какво стана с хвалбата Вавилонска? Всичкото зло в един ден я сполетя! Тъй древните сенки далеч посочиха на Скончание и борбата на Отца със Сатана; и се яви победата чрез Христа по време на решенията съдебни. Таз борба води началото си от Армагедон сянков, минава през същината и до Скончание преминава в Трети духовен и световен Армагедон. Сатана ще се опита да избегне присъдата си, но от Бога не ще се скрие. Съдбите му са съдби на падналия под властта на Сатана Адон. Той прие наградите на непокорството си, към което го подбуждаше Сатана.
Обяснение на стража:
След като приех осъдителните актове на звяра и Вавилон, аз се убоях и рекох: ”Как ще се оповести това Слово?“ Но с мен беше винаги Святия Дух, Който и произведе диалога им. Аз го предадох точно, както ми бе дадено, без красноречието на писател, защото бях първо смутена, а и не съм образована и нямам претенции за литературен творец. Но молитствам всички вярващи хора да разумеят, че няма нищо безнаказано.
Тез изявления се явиха, но има верни историци, които са били свидетели и точно и вярно са водили Книгите, запаметяващи делата зли и добри на един народ, който е бил употребен в чин втори на образа лукав на Сатана и е вършел безчинства сред планета Земя; и не напразно е наречена Земя ”арена бойна” на кръвопролитие за воюващите два Духа: на доброто и злото. Затова сега, когато отбелязвам тез няколко реда, в пояснение на онова, което ми се даде за блудницата Вавилон духовни, водена от духа лукав на Сатана в образа втори на звяра по дела, треперя пред историята. Тя ясно и справедливо е отбелязвала древните събития за свидетелство на бъдещите поколения: да узнаят за страшните зли дела на един народ, обвинен от Съда велик небесен при съда за земната история, на един народ чрез неговия духовен и световен живот, който е водил в името на Бога и се е накичил с таз прокобна корона трикатна, над която са притурили най-голямо зло в лъжепророчество ”заместник на Бога“. А това е явна гавра с Бога, с нея мамят народи. Но най-голямото зло за осъждение е извършеното дяло пред цялата Вселена, както казва и Словото Божие: ”С каквато мярка е мерила, чашата, с която е черпила, с такава ще се почерпи самата тя.“
Затова справедлив е бил Съдът небесен, който я съди и й връща нейните лични дела във вид на язви зли, с които е пълнила чашата си. Затова в Откр.18-та гл. е дадена нейната съдебна присъда, тъй като първият и вторият пратеници не са извършили дялото си, третият също не даде яснота по дялото на Вавилон и звяра, то четвъртият се натовари с известяване на присъдите им от личните им дела. А тез дела на блудницата и Сатана са страшни и зловещи.
Вавилон е горда като изрича: ”Седя царица, не съм вдовица и печал и скръб не ще видя!“ Тя толкова е препълнила чашата си на омайване, че историята също потвърждава техните дела и изявленията на Небесния съд велик чрез Святия Дух като акт на обвинение на Вавилон. За тяхната достоверност също историята ще е свидетел на времената и вековете отлетели, за техните дръзки зли дела.
Дялото злокобно от Втората световна война е най-добрият свидетел за жестокостите и безчинствата на взаимната дейност между звяра Хитлер и блудницата Вавилон в лицето на папизма, подали си ръка в чин ”Рим – Берлин”. Това са блудницата и звярът, описани в Откровение 17-та и 18-та глави. Словото в Стария и Нов завет дава голяма светлина за злите дела на блудницата и нейните награди. Словото за блудницата ми се даде от Святия Дух, също и за звяра. Те са единни по дела на злия дух на Сатана. Земята наистина е бойна арена на два воюващи Духа на зло и добро.
Забележка за тримата Иродовци, употребени в посегателство. Първият Ирод велики е избил еврейските деца, вторият отсече главата на Иван Кръстител. Третият не отдаде хвала на Бога и биде поразен. И тримата са различни, но не са римляни, а са действали под римска власт Чрез Пилат се осъди Христа, а евреите изпълниха присъдата. За техните дела е обвинен Вавилон, Нерон чрез папизма – католицизма.
01.12.79 г.
ОБЯСНЕНИЕ ЗА СРЕЩАТА НА САТАНА С НАЙ-СВЕТЛОТО СЪЗВЕЗДИЕ, КОЕТО ТОЙ НАРИЧА СКОРПИОН
(Тази среща е станала преди да приеме чина на Паднал ангел, още е с име Люцифер, преди да е изгонен от небесните селения)
Преди да изяви открито бунта си, Сатана е действал тайно, подмолно. В чин ”Първи ангел-херувим” той е имал право да се движи свободно из целия Всемир. Съзирайки сияйното съзвездие, Сатана се е насочил към него и му се е доверил за пъкления си план, който е възнамерявал да изпълни като използва съзвездието за свой стан, откъдето може да атакува небесния свят. Предлагайки му своето удостоение да го употреби в изпълнението на плана си за зло, той, Сатана го нарича с име ”Скорпион”, което по-късно, след падението на Земя в плена му нечист, човекът, подбуден от лукавия дух на Сатана, също го назовава Скорпион”. Съзвездието изслушва Сатана в безмълвие и това, което чува, връща го на врага като отровна мисъл зла на Сатана. И тази злъчна изповед действа като жило на скорпион и вкарва отрова. Това поверително слово, което Сатана е изрекъл горе пред светлото съзвездие, Сатана споделя по-късно с блудницата Вавилон, негова съмишленица – духовната папска власт. Сатана се крие под папската корона и я брани най-усърдно.
Сатана води и ръководи, изпълнен със жажда за власт, за скиптър и корона. Най-важно е това, че в дните на Съда под папската корона (на днешния папа) се крие Сатана и приема дяла си на осъждение. А падналото небесно войнство, което последва разбунтувалия се херувим, обсебва еврейския народ и при разпятието на Христа в чин ”Месия” го и употребява. А днес то е пленило цялото кардиналско войнство и се крие под пурпурните им мантии. Ватикана представя царството духовно на Сатана с най-страшни тежки грехове, извършени чрез Сатанинския дух лукав. А в настоящето време пак същият дух подбужда човешкия род към Трето световна и духовна война – Трети Армагедон.
Чрез папизма Сатана е успял поради това, че намира радушен прием сред Ватикана, духовното му царство и държава сред държава. Духовната папска власт, единна с духовното войнство от свещенства, кардинали и калугери са окачествени от Съда небесен и сам Сатана я назовава ”духовна блудница”, която във Втората световна война е възседнала звяра – той я носи на плещите си. А звярът, това бе Хитлер с неговата земна власт, те двамина си подадоха ръце: Рим – Берлин – така се яви звярът, понесъл на своя гръб блудницата окървавена.
Поради това, че са пролели невинна кръв в духовните инквицизии и във войните световни, то те и двамата са в червено. Затова я носи червеният звяр, а тя – блудница разстлана. Те всички са обладани от духа Сатанински лукав.
В подготовка на Третия световен и духовен Армагедон Сатана събира Гога и Магога. И започва от изток, откъдето ще се яви звярът. Засега оттам иде съсъдът на осъдения козел – Сатана, но чрез кой народ ще се изяви последният звяр, все още не се знае. А непокорните на Вестта съдебна влизат във Вавилон.
СЪДЕБНИ АКТОВЕ НА ОПРАВДАНИЕ – НАГРАДИ
ОПРАВДАТЕЛНИЯТ АКТ НА ГОСПОДА ИСУСА ХРИСТА И НА ВОЙНСТВОТО МУ, ДАДЕН ОТ СЪДА ВЕЛИК. НЕБЕСНИ СВИДЕТЕЛИ И НАБЛЮДАТЕЛИ НА ЗЕМНИЯ ПРОЦЕС ПОТВЪРЖДАВАТ
Миг върховен, върховна е съдба! И Съдът велик каза думата Своя: ”Поклон! Поклон! Поклон и хвала! Хвала! Хвала! Хвала седем пъти по седем и седем пъти по седем, чест да е Твоя, Творче наш, Създателю, Троице Свята, свята съдба, в чин ”Генерален Законодател и Съдия”!
Днес ний, Съдът велик, в чин ”Вселенен”, единен с всички свидетели вселенни и наблюдатели всемирни, старци двадесет и четири и четири живи същества, с цялата Вселена, Всемир, заявяваме истинни съдби! Че ний, Съдът велик в правда законна, вселенна, заявяваме и потвърждаваме акта оправдателен на агнеца пасхален, в чин ”Господа Исуса Христа“, че невинен е осъден и принесен в жертва пред небеса, в чин „втори творчески лик“ и поднася кръвния си принос за изкупление на цялото земно вярващо в него селение! Че ний, Съдът велик, го оправдахме по дела като невинен! И той се яви като победител над всяка неправда, греха и смъртта, като възстановител в изпълнение на закона морален, валиден за цялата вселена, всемир и планета земя! Възстановител на поруганата отечествена Творческа чест от падналия ангел небесен в чин „Сатана – Дявол“.
И днес Ний, Съдът Велики, заявяваме, че единни със свидетели вселенни и наблюдатели всемирни водехме Книгата на делата добри и зли!
И заявяваме че ний Съдът Велики признаваме творческия втори лик, в чин единороден Божий Син, ”първи Княз на мира“ сред цялата Вселена, Всемир на ред и дисциплина! И като Генерален Ръководител на Слънчевата система, изявен чрез сила и Мощ Творческа – чрез Слънцето жизнено, движещо осемте планети в цялата система (ако има други, те са гостенки). Единен е в Тройния Лик Творчески, в подвизи велик и само Той чрез Духа Си жизнен в святост и чистота на действие е действувал в мир и Правда законна в управление пред Трона и Закона на правда!
Че той е бил предизвикан горе в Небето да се яви в бран на отечествена чест, където се наруши Законът от първия Херувим в чин ”Люцифер“, който е бил пред Трона и Закона с повереното му войнство!
Те са били охрана Тронна, но след нарушение и падение над планета Земя, пленява и трите пояса – флора, фауна и човек! Земя, в чин ”княгиня” сред седемте планети, а тя – осма, с поверени им съдби, да сияят в простора и да изявят Мощта движима на Втория Творчески Лик на Троицата в единство! Но поотделно са Три образа – самостоятелни личности при обява на военното положение в нападение от чина на творението Люцифер!
Ний Съдът велик заявяваме, единни с вселенния свидетелствен и наблюдателен лик всемирен, че: Синът Божий е князът на мира Михаил! И цялостният Творчески Лик е предизвикан в отбрана на реда, мира и дисциплината наново да възстанови Закона нарушен! И да отбранява личната Си Мощ – Творческа енергия чрез великия чин на двигател, движещ цялата Слънчева система от осемте планети (деветата е гостенка). А след плена на осмата в чин ”Планета Земя” тя е обявена от пленителя за арена бойна на военни действия. А тя е устроена така, че нейните три пояса дишащи творения са зависими едно от друго. Те са движени от Мощта жизнена на Слънцето и получават жизнено дихание от източника слънчев на мощ Творцува енергия, с която движи и трите пояса – флора, фауна и човек! Също ядрото земно е с таз енергия подвижено – планета Земя. И Князът Михаил над Земя се яви в отбрана, защото тя вече беше пленница на врага паднал с една трета войнство, наречен в падението си по дела Сатана!
Затова Вторият Творчески Лик в Тайния Съвет им се обеща в чин на отбрана да се яви официално и да воюва от името на Съда вселенен велик! И да отбрани действието чрез Духа Си в Правда и Истина, да се яви като човека за действия в борбата. Победена беше материя, но не и Духът на Истината, движещи делата в правда! И като Изпълнител и Възстановител, Ний, Съдът велик, единен с вселенни свидетели и всемирни наблюдатели, Го оправдахме по дела, чрез личната Му жертва в чин ”Пасхален Агнец”, чрез пролятата Му кръв – живота движим, земен, който е и цената на изкуплението; признахме неговите дела като заслуги за човеците и за чиновете негови в отбрана, дадени на личната му гвардия, в победа на закона във възстановление! Ний, Съдът велик, и тях оправдахме чрез правдата на вожда им! Решихме всички оправдани съдби!
А виновния осъдихме според делата му! И днес след изкупването на всички оправдани от Нас съдби земни възвисихме Христа до най-високия чин на действие! Тъй Личната Му гвардия е ядрото – сърцето живо на Църквата новозаветна Негова, която е действувала като същина освободена (от Сенките древни). И е представила Дома Божий, но е била подвижена със Заветния принос кръвен на Изкупителния акт – Символа на завета – Платформената й вест – Светлина чрез чиновете свещени и първосвещени на Сина Божий, с които както горе на Небето, тъй и долу на Земята е действал, тъй като борбата е за планета Земя, лична педя, дом Божий – Мой! Те са воювали цели Седем времена – периоди църковни с кръвния принос в ръка чрез вяра в надежда за победата Негова в изкуплението на бъдещото освобождение от греха и смъртта чрез възкресението!
Затуй Личната Му гвардия от сто четиридесет и четири хиляди са по съдби строени горе в Небето, на Стъкленото море – всъщност педя определена, представляваща бъдещата планета Земя! А всички техни чинове свещени и Вождът им, в чин ”Първосвещен”, са дадени долу на Земята от Сина Божий! Туй именно ядро е черпило сила – Мощ на движение в законни положения в борбата и се явява като лично ядро на църквата – сърце, което се е движило. А тя е представила планета Земя девица в чин ”годеница на княза” в чин ”Месия” – Агнеца пасхален Сина Божий.
Затова в Сенките те – сто четиридесет и четири хиляди са представени от Ерусалимските стени като охрана – Сионова стена и са наречени ”Сионова дъщеря”. Защото Личната Му гвардия е животът, движещ Църквата новозаветна, минала Седем ерни времена – периоди църковни! Те са започнали от Йоана Кръстителя в чин ”Съдебен пророк“ и от Дванадесетте апостоли, лични представители на Гвардията и положници на основите църковни, новозаветни на Сионовите стени! Докато Вождът техен е бил в чин ”Ерусалим“, те му са охраната – Сионови стени – Сионовата дъщеря, новозаветната църковна съдба! Но при дяло на действие то само ядрото е действало в чиновете небесни – личната гвардия!
Затуй Ний днес, Съдът велик, се взаимно явихме с цялата Вселена, Всемир и подписваме оправдателния акт на чина ”Месия”, ”Пасхален Агнец“ чрез живота Му земен, чрез Кръвта на Изкупителя, в чин ”Господа Исуса Христа”, в чин ”нов Ерусалим” на Неговата победа – Църквата новозаветна, представена от нейното живо сърце – Личната гвардия в чин ”стени сионови” (Откр.21) нововъзстановени (Неемия – сенките).
И като оправдан със Съдебен акт на оправдание Го удостояваме с победата лична негова гвардия – венец на удостоение” като техен личен Вожд, а тя лична гвардия негова чрез личния му представител в чин ”първосвещен” – юдино щене, а тя – Сионова дъщеря, осиновена от Отца! А домът Божий е църквата новозаветна!
Туй е съдебният акт на оправдание на Вожда и войнството, и знамето му, действащо в победа, в чин ”Вест църковна” – запечатваща! И го награждаваме за победата негова с короната на Юдиния цар в чин вечен“ над планета новоизкупена Земя чрез ядрото й неосквернено, представено чрез църквата новозаветна негова – дом Божий, творцуви, в чин ”рай” новоизкупена съдба! И го охраняваме с новоерусалимските сионови стени – дъщеря, невяста негова, а той – жених неин! И го награждаваме с короната на Юдиния цар в чин „Соломонов“ като царство безпределно на бъдещата нова планета Земя звезда!!! Всъщност – тя е невястата негова – княгиня завсегда! И му полагаме короната на княз на мира сред цялата Вселена, Всемир! И короната на победата чрез небесния нетленен живот! А трета корона в награда на Цар и Господар над победата своя невяста, планета Земя! И потвърждаваме неговата невинност, и го освобождаваме завсегда да е готов да облече мантията царска на правдата – негово удостоение и корона царска!
И Ний, Съдът велик, единни с цялата Вселена – свидетелствен лик и всемирни наблюдатели в потвърждение с Двадесет и четири старци и Четири живи същества, потвърждаваме невинността Негова и Правдата седем пъти по седем, с която е воювал в истинността седем пъти по седем – Негова!!! И неговият живот отнет послужи за изкуп на планета Земя с нейните три пояса от флора, фауна и човек чрез Църквата новозаветна Негова, чрез нейното ядро, сърце – Личната гвардия! Потвърждаваме пред Генералния Законодателен Трон велик със закон на правда като основа тронна за цялата Вселена, Всемир, нерушим от никого!
А ”горко” триж на оня, който го отхвърли – наруши! И пред тронния законодателен възстановен втори творчески лик ний, Съдът велик, пред цялата Вселена, Всемир в тоз върховен миг го удостояваме и награждаваме с оправдателния лик като невинен и оправдан творчески лик – втори, действал в отбрана на небесна законност и закона долу на земя чрез личните си чинове. И го награждаваме в единство с личното му войнство, строено в небе и действащо долу на планета Земя, с победния оправдателен съдебен акт!
И още в награда Го удостоихме с печата на Втория Творчески Лик, в единство на жертвата изкупителна – кръвта пролята! И в този миг чрез Генералния Трети Законодателен Лик Му позволихме да го връчи на Гвардията Си лична в чин ”Увенчана Сионова дъщеря”, бъдеща Царица чрез църквата Своя в чин ”Естир”! А Гласът на Съдебната небесна власт в чин ”Генерален Съдия” (Мардохей) и Му се позволи да запечата в чина съдия” с Вестта църковна, запечатваща в оправдания и изкупления цялото земно селение, минало през Съда велик, оправдано чрез Правдата Христова и изкупено чрез кръвта Негова, приело Съдебния оправдателен акт на Христа – Господа Исусова съдба!
Туй е свише от Нас, Съда велики, единен с вси вселенни селения, потвърден от свидетелите в единство с наблюдателите всемирни! И го връчваме като акт на оправдание в невинност за посегателството над Творческия Втори Лик. И за всички покосени сред планета Земя и за пленението и осквернението на планета Земя важи Актът на оправдание и за нейното ядро недосегаемо и триж горко на нарушителя!
Актът е валиден в чин ”Съдебен” пред Тройния Генерален Лик на Троицата в тоз подвиг велик. И в потвърждение покланяме се Ние, Съд велик, чрез Старци двадесет и четири и Четири живи същества. Поклон! Поклон! Поклон! Седем пъти по седем, седем пъти по седем и седем пъти по седем! Хвала! Хвала! Хвала!
Владико, достоен си да приемеш царство и държава и Сина Си Единороден, победител в таз велика победа съдебна и изявяваме удостоението му с печата в Естирина ръка! Той е царският тронен печат на Вестта запечатваща в целокупност земните съдби! А в победа на Личната гвардия те носят знака на Вожда си и на страната на същината – България, която е представяла новоизкупена планета Земя! Тя сияе като звезда на челата на Личната гвардия – планета Земя, и Лъва – мощта Юдина на юдиния Цар (бъдещ) с Гласа, действащ на Съдебната небесна власт, който е скиптърът царски на юдината духовна власт за вечността! А в чина ”жезъл Аронов“ е бил чинът ”първосвещен”, който единен със стомната с манна, е бил в ковчега на съдебната законна власт под благодатта на милостта тронна, а и Законът ги е съхранил! А всъщност приемникът на Гласа, в чин ”Блюдо златно” на употребления в чин ”Знамения и чудеса”, в чин ”руно Гедеоново” във време на призванието, е приел Късната Роса съдебните решения. Туй са признанията от Нас – Съда велики в изпълнение.
И в този най-велик миг на удостоения връчваме акта оправдателен на Вожда и неговото всеоръжие, с което е воювал в Правда законна пред законния Съд велик чрез Старци двадесет и четири и Четири живи същества! И го връчваме в чин ”ръка – Църквата запечатваща – пръстена, печат царски на Естирина съдба, на Църквата със съдебно всемирно решена съдба (и ще го носи само тоз. който върши волята на Небеса). Амин!“
”О, Съде велики, вселенни, с чинове ”Князе”, Мои творения небесни, управители системни на плеяди и планети, звезди! Днес Ний, единни, Тронен лик троен, с въоръжение на съдбите, Вам връчваме печата на победите и увенчанието, приехме и признахме Вашето съдебно удостоение и явихме ответа на победата в отговор на Завета нов, в Същината на кръвта пролята! И в единство сега заявяваме че:
Творческият печат е в единство на Закона, изявен и връчен чрез Закона цялостен на Тройния Лик!
Вторият е рубинът – Кръвта на изкупление, пролятата бойна кръв във време на военно изпълнение като печат на изкупление – Воина с нож в ръка!!
Но третият е съдебният чрез дара на чудо и знамение, без който не се приема никакво изкупление! А той се състои в цялото съдебно оросение чрез знамението в чин ”късни роси“ на съдебните решения!
И без вяра в акта на оправдание Христово на Сина мой, единородният е той, не може нищо да мине през Орионова врата. Тоз печат е връчен на гвардията. в чин ”лична” на Христа от трона съдебен, в чин “царски” на църквата Всемирна, чрез гвардията в чин ”Естир”.
О, благословени седем пъти по седем и седем пъти по седем бъдете и занапред във взаимност на съдебни потвърждения (над духовете осъдени, паднали), в потвърждение във втория Съд, продължете! Амин!
Днес аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби, в чин ”Генерален Законодател и Съдия”, приех съдебните ви решения като акт на оправдание сред цялото вселенно, всемирно селение! Амин! Амин!“
Екна тръба в хваления и на морето стъклено се видя квадратът – реално строение по съдби на Гвардията лична, единна с Вожда си като въоръжена над Сиона (Откр. 14) и увенчана в царствени съдби!
”И ний, вселенни, всемирни селения, потвърждаваме ги като истинни свидетелствени в Небето изпълнения! И чрез Глас на Съдебната небесна духовна власт се предадоха на съсъда чрез Глас като приемник негов, чрез Късните Роси! Амин!
И в десницата на Гвардията се развя Знамето – църковна Вест запечатваща, а на ръката църковна чрез девицата, в чин ”Естир”, блесна като пръстен златен на съдбите, изпълнени чрез Гласа съдебен, действащ чрез съсъда – дар на чудо и знамение, приел всичките съдебни решения и акта съдебен на освобождение и оправдание!“ Амин! 11.04.1981 г.
”О, рабиньо Моя, вярна и покорна изпълнителка на Закона морален, днес, след връчване на акта на оправдание, те награждавам с оправдание и изкупление! И в чин ”Велика духовна реформация“ ти позволявам да поведеш дялото Мое в последната Духовна реформация – трета духовна петдесятница съдебна, новозаветна, приета, призната и въоръжена -с Късните Роси на решения съдебни, чрез подвижване на първия сноп в свещени духовни употребления! Дерзай и не се бой, води дялото Мое!
А сега добре запомни: туй дяло на Ангела пореден от Откровение 18:1 е обединяващо дяло! то не може да се присъединява към никое дяло или религия – деноминация! Или в съюз да се съюзява! След избълване на Лаодикия, то съдебно се изведоха вестите и в пълнота се съединиха! Следователно то е в чин ”Даниил” частично, малко духовно възкресение – съдебно! То носи последната запечатваща вест и сплотява, събира под Вестта всичко, което добре разбере неговата мисия! (Откр. 18:1-4). Тоз Ангел е четвърти пореден и слиза със сила и слава голяма, за да озари цялата Земя! Той е самостоятелен и се оформя под Гласа Съдебен! Той е самият Ангел четвърти на завета нов и е реформаторско движение, което ще продължи до Архангелска тръба – съвсем самостоятелно!!! (Исая 8:11) Амин! Той се явява самостоятелно и който го признае и се нареди под вестта приема всички благословения и оправдан ще е и запечатан!
А който го отхвърли, отхвърлен ще е! Тоз Ангел ще навлезе в последната борба с Вавилон духовен – Армагедонската борба!
Затова, рабиньо моя, дерзай и не се бой! Аз те водя в победата моя! Амин!“
(Словото е дадено преди оперирането на рабинята Божия!)
11.04.1981 г.
ВРЪЧЕН ОПРАВДАТЕЛНИЯТ СЪДЕБЕН Акт НА СПАСИТЕЛЯ ОТ СЪДА НЕБЕСЕН
МОЛИТВА НА СТРАЖА:
”О, Всемогъщи Боже Наш, Творче Наш, покланям Ти се ничком в зората ранна в целонощно бдение, прошение и молба, с благодарение, че си приел всичките ми бдения, целонощни моления за държавния ни глава, за да го въведеш във велика милост наново като Генерален чин на изпълнение! Покорих се на Гласа, Който ме води от 1947 година досега. Милостта Ти бе голяма и живи свидетели сме на всичките милости Твои в приключване на Стар и Нов Завет!
А сега, що е човек та го помниш и го употребяваш? Не е ли Твое велико създание, по образ и подобие Твое сътворение? Наистина в голямата си мъка и тъга вдигам глас да Ти благодаря и да Те помоля да чуеш песента на Мойсея, запята от Войнството Твое, от Личната Ти гвардия, строена от деца, от поколение трето, още сучещи на гърда? Не си ли Тоз, Който ни води досега, Творец на Вселена, Всемир, Небе, Земя и всичко, що е в тях над Земя, под Земя, над вода и под вода? Не са ли светове отредени по милост Твоя над земния гръб? О, Владико пресвяти, що е една жертва ухайна пред Небеса и да запея песента на Мойсея и да предам духа си в Твоята ръка? О, слава вечна и чест безконечна, царство и държава да пребъдат Твои и на вечността! Амин!
Туй дяло в чин ”Апостолски” да го нарека дерзая, ако Твоите верни апостоли, синове и дъщери, живота си пожертвуваха, кои сме ние да хленчим пред Небеса?
Ти Лазар мъртви възкреси! Сътворил си целия организъм като лабиринт! А сега вдига ръце Стражът твой за всичките люде, които си ни подарил, и за верността им, единни с държавния глава! О, то Ти ги преблагослови в пътя им на употребление като реката на разклонение! Всякой има своя път. Преблагослови ги, укрепи ги, със сила двойна употреби ги и волята Си свещена изпълни! Нищожна прашинка съм аз, в чин ”страж” Те моля в съботата свята с благодарствена хвала, че Ти си Тоз, Който допускаш страдание, създаваш, употребяваш, отхвърляш и приемаш! Защото Ти си Творец на Вселена, Всемир и си сърцеведец на подобието Твое!
Днес Те моля, чуй молитвата ми, пея я аз песента на семената (песента за алените макове). Зная, че сред тях ще възкръснат житни класове и ще се явят снопове – камари и ще се подвижат и употребят в свещени съдби, и ще се натоварят на колесницата Израилева под Архангелска тръба. Как да не Ти благодаря! Ти бъди Свидетел на мота съдба!
Идват моменти на мъка и тъга, но Святия Твой Дух знае това! Ако трябва да изпълня волята Твоя, доволна съм, че принасям жертва благоуханна сред Земя! Но, ако не е воля Твоя, о, Ти ще ме пасеш и ще ме отведеш да изпълня великата сетна воля Твоя, на принос ухаен сетен пред Небеса! Ний сме шепа живи представители Твои – това е бъдеще на дялото Твое последно, да се яви една велика и могъща реформация твоя! Амин! Покланям Ти се единна с вси Твои синове и дъщери в свято съботно служение, в благодарствена хвала за всичко, което даде Ти, и за чина Генерален на държавния глава, сред любимата педя Твоя България! Моля, бъди му предна и задна стража и в ден на велика победа Твоя го употреби!
Поклон, слава и чест да е на Бога Отца, Сина и Дух Света! Нему се покланяме в свято съботно служение и Му отдаваме слава, почит и хвала в чест Негова, в Царство и държава Негови завсегда! Амин!“
Ответ:
”Победа! Победа! Победа! Победа свята славна сред Земя! Враже лукави, ти я рани, но Бог изцелява! Днес ръка простирам и левицата опазвам, която Ми е в единство с десница, без която не може единството на тялото!
В този момент чрез силен вик, левицо моя, изправи се пред мене, поклони се в единство на Дух Святи, Сина и Бога Отца, приета бъди и изцелена бъди! Седем пъти по седем и седем пъти по седем изцелена бъди и освободена и под покрова Мой чрез Вестта всемирна църковна, запечатваща навлезни!
Покровът мой е над целокупното изкупление и запечатана бъди! Запечатана бъди! Днес Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби, в чин ”Генерален Законодател и Съдия“, в деня на победата върховна издавам указ на победителя в чин ”Княз на мира“, ”Пасхален агнец”, заклан сред Земя в чин ”Господа Исуса Христа”, разпнат на кръст на Голгота!!!
Ядро земно, Земя, приех ти жертвата, поднесена от свещена ръка за изкупление на целокупното спасение, оправдано чрез правдата на Господа Исуса Христа, Сина мой, Спасителя твой, Вожда войнство твои! А на петдесятница в единство застава Войнът смел с нож – съдебна вест в изхода велик на победата Моя!
О, застани с венеца на много увенчания, победителю над всяка неправда, над греха и смъртта, възстановителю на отечествена чест и на закона морален, валиден вчера и днес и утре, и навек веков! амин! Застани в победата си най-свята!
Елате в единство, Вселено, Всемире, небе, Земя, изкупление!
Пред вас на Стъкленото море е Вождът смели, увенчан с венеца на победата своя! Днес увенчан с втори венец на подобие наше и трети венец като победител на всяко зло навек за новото царство и държава след хиляда години, с венеца на удостоение като Цар и господар в изпълнение на победата свята и славна, като победител!
Амин! Сведи глава, Вожде смели, на Стъкленото море строен с Подобието Твое в чин ”Лична гвардия“ Твоя, реално и по съдби! Днес приеми венеца на победа за всички победи Твои!
Съде велик, в този миг единен с Вселена, Всемир, Небе, Земя чакам Заповедта Ваша в потвърждение на признание, единни в туй велико увенчание! А сега предавам думата Вам и чакам, единен с Вас и двадесет и четири старци, да потвърдите победата, съдебното решение като победа велика на увенчание пред Съдебния Законодателен Трон!
Миг върховен, върховна съдба! Сред Земята строена е Гвардията лична от живи представители – дванадесет истински гвардейци и дванадесет племена, Двадесет и четири старци на Съда небесен и Дванадесет заседатели!
”В този миг чрез силен вик ние вси единни – Съдът велик, с Генералния чин Първи и Трети, Двоен Лик, възнаграждаваме за победите вси втория лик поради Неговите заслуги – великото Му оправдателно дяло! И като велик и могъщ Възстановител на Моралния кодекс – закон морален за великата Юдина държава над Нова планета в чин ”Земя” Рила. То ний, Съдът велик, единен с Първия и Трети Лик, потвърждаваме оправдателната присъда на обвинения върховен Втори Творчески Лик. И в този миг в чин ”Мардохей”, единен с увенчанието Свое – Църквата новозаветна с оправдани съдби в чин ”Естир“, получава печата троен на последната вест – църквата новозаветна в чин ”Естир“ да запечата целокупната жътва – оправданите с печата на спасение и изкупление сред планетата Земя! В този миг строй се, чине ”Юдин” – Юдино щене, строй се, Вожде Негов на Стъкленото море и сведи глава! Приеми съдебното решение като победа – корона златна на увенчание сред целокупното Ти земно стежание и навек царувай над Новата планета Земя! С всичката твоя победа изкупителна на Трона юдин, под юдина корона – скиптър на управление пред Законодателния Трон! Ний единни в този миг с Първи и Трети Законодателен Лик в чин ”Съдебен” увенчахме Втория Законодателен Лик с победа славна, оправдателна завсегда и цялото изкупление с венец на удостоение корона юдина на глава, и с печата златен, връчен, признат и приет, даден на Църквата, в чин всемирен ”Естир”, с всемирно решени съдби в ръка, в чин ”Вест запечатваща” над цялата планета Земя, оправданото изкупление да бъде запечатано в чин ”ново небесно селение“. Амин!
В този миг, факли пламтящи, факлоносци – Негова Лична гвардия, носеща Вестта запечатваща, поемете път на духовен изход в най-великата Духовна реформация сетна сред планета Земя! Амин! днес ний, Старци двадесет и четири и Четири живи същества, единни със Съда велик, се покланяме в сетна победа на увенчаващите се съдби на Царя Юдин, с Невястата Негова, Всемирната новозаветна църква, в чин ”Младоженек“ – той, а тя – ”Невяста” завсегда!
И в този миг чу се Глас в единство на Съдебната небесна власт от Тройния Законодателен Лик във великия подвиг на Победител към Вселена, Всемир – Съда велик, Двадесет и четири старци и Четири живи същества:
„О, за верността Ваша, препреблагословени бъдете седем пъти по седем и седем пъти по седем преблагословени бъдете за великата и справедлива победа в оправдание – възстановление законно към Втория Творчески Лик и за великото съединение на Тройния Лик във великия подвиг велик на връчване сетно печата на чина ”Естир” и ”Мардохей” в ръката на Духа Света сред планетата Земя!
В този миг чрез силен съдебен вик Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби, в чин ”Законодател и Съдия” обръщам се към Вас, уважаеми Съдии от Вселенни системи на управление и всички свидетели вселенни и наблюдатели всемирни, Двадесет и четири старци в поклонение в Тронната Законодателна зала в приключващите се съдби, в чин минал – ”Светая Светих”, днес заявяваме, че е освободен завсегда вторият законодателен лик в чин ”Войн кръвен”, воювал с жертвата Си кръвна и победил, получил оправдателния си съдебен акт, наедно с войнството си – лична гвардия в неговите лични чинове чрез пророческия атрибут съдебен, Който е действувал от първия ден до сетния чрез приемника на Гласа Съдебен в приключващи съдби!
О, преблагословени бъдете в целокупност седем пъти по седем и седем пъти по седем и помнете: с връчването на победата на втория законодателен лик и единството – връчването на пръстена в чин ”Естир“, църквата – съдебният оправдателен акт с разрешение и позволение съдебно е приключен!
СЛЕДВА – ДЕЙСТВИЕ!!! Амин!
Съде велик, в този миг приемаш ли земното свидетелство от Всемирната църковна съдба чрез Войнството в туй дяло в чинове на Даниила – малкото възкресение на петте разумни? Че притчата за връщащия се господар, за всички новозаветни притчи, изпълнени в този Съдебен акт, и за сенките старозаветни в покритие нек се чуят като песен Мойсеева, че ти признаваш туй свидетелство в това славно земно изпълнение сред групата! И че тя е застанала твърда на ”Канарата” като боен щит на победата моя чрез гласа сред нея! Амин!“
Мигът е върховен! Върховна е съдбата и Съдът велик, единен в пълнота с великия троен лик, вселенни свидетели и всемирни наблюдатели, запяха песен Мойсею за съдба! Амин!
”А ти, малка Моя прашинко, не бой се и дерзай! И в ада Христа слезна, за да изведе души! В този миг сведи глава и приеми, с придружаващите те вси, преблагословена бъди и в пътя Ми славен до сетно издихание работете! Работете!!!” Амин!
11.04.1981 г.
ОПРАВДАТЕЛЕН АКТ НА ГОСПОДА ИСУСА ХРИСТА!
(Висок съдебен вик на Съда велик!)
”В този миг чрез Силен вик, единни Ний, Съдът велик, с Генералния Законодателен Лик, единни с вси – вселенен, всемирен лик, в чинове княжеви, наблюдатели и свидетели, заявяваме:
Потвърждаваме оправдателния акт на Господа Исуса Христа, Сина Божий, в първи образ, чин ”Княз на Мира” сред делая Вселенен мир – Михаил и управляващ Слънчевата система в чин Всемирна система“!
Във втория си образ в борбата Агнец пасхален с жертва всеотдайна за изкупващата се планета Земя чрез църквата Му и народа му!
В този миг чрез вишегласие приеми наградата си, единен с войнството си лично в чинове първосвещени, свещени, две трети от планета Земя, като награда Твоя чрез ядрото й лично – запазена й дълбина на Нова планета Земя и навлез в наградите Си лични на победа славна, свята и чиста!
А в третия си образ като борец чрез личната си Гвардия чинове лични Твои сред Земя сред Царство оправдано и Земя, създадена наново като небесна нова планета, под нова твърд небесна!
Приемете решенията съдебни като награди вечни и в чинове ”Съдии” във Втория Съд велик да се явят и заемат местата си между Нас, Съда велик! А за вечността да попълнят руината на Небесата. Единни Ний вси с многогласие слагаме печата троен на Оправдателния акт сред Съда велик. И в потвърждение единни вси целокупно с вишегласие чрез Старци двадесет и четири й Четири живи същества се покланяме пред Тройния Законодателен Лик велик за во век! Амин!
Поклонихме се и свидетелстваме, че печатът е сложен на Акта оправдателен сред Земя в Небеса! Амин!
Пееше Войнство свещено! Пееше химн свещен чинът ”Господа Исуса Христа”, а в Тройната победа Цар и Господар на Царството Юдино на вечността над Новата планета Земя, със скиптър юдин на управление за во век веков на вечността. С царство и държава – юдина съдба над целая Израил! А във върховната победа да се яви над планета Земя, в чин ”Цар и Господар” под Архангелска тръба и да грабне победата целокупна Своя, църквата Своя, за Хилядагодишното царство на мира!
И единни в съдебния състав да потвърдят втората присъда над падналия ангел в чин ”Дявол, Сатана“, с войнствотому завладяно, една трета осъдени съдби! И тук е Словото в изпълнение: ”Който прибави, да му се прибавят язвите на осъждение! И който отнеме, да му се отнеме дялът на спасение за вечността!” Амин!
17.11.79 г.
ОБЯСНЕНИЕ ЗА ИЗДАДЕНИТЕ СЪДЕБНИ АКТОВЕ ОТ СЪДА ВЕЛИК
Изненадана бях, че се яви туй Слово за актовете на сатана и обладаните или пленени от духа му лукав.
Първо се яви Главният акт на осъждение на Сатана и войнството му – падналите ангели небесни. Следваше оправдателният акт на Сина Божий, Господа Исуса Христа. Последваха оправдания и на войнството му. Но като приех Словото чрез Гласа съдебен на Дух Святи, тогава разбрах и неговото значение чрез едно свидетелствено служение. Ние навлизахме в приключващо Съдебно заключение след протеста на Сатана. Независимо от всички увенчания и награди, нямаше съдебен акт, съдебно решение, нито Христа имаше позволение (тъй да се каже), че е бил в чин ”Княз на Мира“ и официално, че се е явил в чин ”Месия” – Пасхален Агнец и най-после – ”Войн смел“ чрез Рубина Му свят – Кръвта пролята, чрез която воюва целия нов завет Седем църковни периода! След започване на борбата долу сред планета Земя, горе в Небето е отнет чинът Му ”Княз на Мира”, а Му са дадени чинове като боен духовен Вожд – първо чин ”Месия”, после следва ”Пасхален Агнец“.
Горе в Небето действуваше първият образ творчески в единство с третия – Дух Святи. От деня на Петдесятница Той действуваше и на Земята, единен с кръвта пролята, а Христа вторият Творчески Образ беше в чин „Ходатай“.
Съдът велик е представен от творения творцуви, в чинове избрани – дванадесет управляващи планети, системи и плеяди! Те са Вселенни жители. Книгите на делата са водени от вселенни свидетели, а всемирни наблюдатели потвърждават делата добри и зли! Съдът е в цялостен състав, също Двадесет и четири старци и Четири живи същества са в единна служба на Съда вселенни, които са решавали и делата, а са били потвърдени от Генералния чин на Твореца! Те в мирно време са били управители на Звездни системи! Борбата духовна е военна, защото двамата Войни са Вождове с войнства, за какъвто се е готвил Господ в чин ”Княз на Мира“ да управлява в нетленни съдби и селения Слънчевата система. Той е Вторият Образ – Лик на Творческата Мощ, тъй като единството е неразривно! Но при действие на изпълнение в задължение са и самостоятелни личности.
Ето и първият самостоятелен лик на Христа: Първо се явява в чин ”Месия”, второ – в чин „Пасхален агнец”, Който пролива в отечествена чест и за нарушения Закон кръвта Си, в един нов завет с небето, след като сенките не устояха! А и как Сянка ще устои пред същината?
И тъй, вторият творчески лик чрез жертвата си в кръвен принос се явява самостоятелен. Но по обещание на третия творчески лик е петдесятният Дух Святи за действия и то тогаз се явяват двойни в налагащата се длъжност на обрезатели. Подготвяше се пътят на едно велико духовно служение!
Забележка: Човекът подобие на Твореца е скиния неръкотворна с два отдела на служение – двамина едновременно. Първото е плътско служение, а второто е духовно! Но от деня на Петдесятница човекът получава духовно обрезание и сърцето му е храм на Дух Святи! А за да влезе Дух Святи в сърцето на човека, то трябва да бъде освободено, очистено за Славата на живия Бог, за да го осени и Дух Святи да направи жилище в него. Святия Дух трябва да влезе в него с Кръвта на Христа за очистение. Святия Дух обрязва в духовно юдейство храма, а Кръвта го очистя и Дух Святи влиза в него и го запечатва с печата Си за уверение на околните с огнената диря ”незнайния небесен език“.
Човекът е скиния с два отдела и двата отдела са в едно служение: ежедневните служби плътски – храненето; цялата утроба, от кръста надолу е: нозете – двата стълба са ”двата завета“ и сочат на плътския Закон, но пак не ще се убоят, а десетте пръстчета са десет заповеди.
От кръста нагоре е духовният отдел – двете ръце с десетте пръста на ръцете е моралният закон, които се вдигат нагоре за молитва. Едва тогава Дух Святи влиза в храма Си сърдечен, обрязва го и го прави Свое жилище – олтар Сърдечен!
Но без кръвта не се очиства храмът за олтар на служение! Тук Христа и Святия Дух са във взаимна служба. Христа чрез кръвния си принос жертвата негова, приготвя таз скиния неръкотворна за едно духовно служение, но реално то щеше да се яви едва в Скончание чрез блюдата златни на употребление! А сега целия Нов завет са били кръщавани от Святия Дух, разбира се, че Дух Святи изпълва и обрязва тези, които Го дирят! Още от Петдесятница дух Святи се явява по обещание в чин ”Утешител”, изпратен от Господа Исуса Христа след Неговото възкресение. Целия Нов завет от седем църковни периода те са били във взаимна дейност, но едва в Лаодикийския период щяха да бъдат включени свещените реални служения за едно велико духовно употребление на блюдата пред Съда духовен. Едва тогава се явява Третият Лик на Троицата на Твореца в Генерален Лик на служение чрез Святия Дух, в Генерален чин ”Законодател и Съдия” и заедно с Вселенните съдии започват Съдебни резолюции!
Дотогава Христа е бил в ходатайствено служение в целите Седем църковни периода за Земята за Църквата Своя, за Личната Си гвардия, с която чрез Кръвния Войн и Святия Дух в чин ”Обрезател” са воювали сред Църквата новозаветна! А тя цели седем периода е носила високо светилника на озарение – Вестта платформена, предлагаща цената кръвна в чин на символ на завета нов, водещ в изкупление!
В Съда небесен са официално дванадесет съдебни заседатели, съдии, безчет са свидетелите вселенни и наблюдателите всемирни! А на планета Земя вече са готови блюдата на Святия Дух, първо обрязани в духовно юдейство и второ: приели Закона – Юда и Израил! Останалите десет племена са претопени сред света, но които са духовни, се водят по Книгите и са от всички народи и племена, езици и колена и само Съдът им води Книгите на племената! Но мисълта и тенденцията е съвсем друга. Сега Христа и Личната Му гвардия приемат акта на оправдание от Съда велик. А Той (Христа) оправдава Личната Си гвардия, която е била въоръжена с чиновете на Христа. Съдът велик съвсем официално Го награждава!
Първо Христа приема Оправдателния Си акт, следва награждаване и възстановяване на първия Му чин ”Княз на Мира”, ”Единороден Божи Син”.
Втората награда е короната с победата Негова, а тя е Личната Му гвардия, с която се е увенчал и тя съдебно приема правдата Вождова и се оправдава, признава и строява за всички спящи, настоящи и бъдещи съдби, решени от Съда велик! Официално Христа приема и бъдещия Си чин ”Цар юдин” за вечността и Скиптъра за управление и Му се поднася короната царска на Юда, Давида, Соломона, Христа и лично Той се включва в Тройния Лик. Приема и чина ”Съдия” за да се запечата цялото земно изкупление и се освободи с Личното Си войнство, с което е воювал, като награда и приема Акта на оправдание! А Войнството Му приема чина ”съдии” за Хилядогодишното царство заедно със Съда велики, да потвърдят присъдата на Сатана и неговото войнство пленено и осъдено и неговото знаме победено – смъртта от Христа чрез дара на възкресение!
След този Акт и след всичко това Христа е включен в Единосъщната Троица в Троен Лик и се явява Тройният печат!
Първият печат е на сътворението – заповедите (четири заповеди).
Вторият печат е кръвта на изкуплението.
А третият – съдебният на Дух Святи е съдебните решения – печатът на Дух Святи! (Ев.Йоана 1:1-4, 4:24).
Тройният творчески печат и жертвата тяхна се връчва на личната Христова гвардия в чин ”Царско удостоение”. Именно съдебните решения – Словото са като факли на озарение, с които поемат път живите Гвардейци на Христа, за да озарят Земя, Църквата Негова над пет земни континента – всемирна новозаветна църква със съдебно решени дела в чин ”Сионова дъщеря”, осиновена от Отца за Своя дъщеря! Църквата има живото туптящо, действащо сърце, което е получило въоръжението за действие – да води свещената борба чрез служения в Първосвещени чинове на Вожда им!
Сърцето е личната гвардия Христова и носи туй име: невяста на Христа, Сионова дъщеря, а Христа е в чин и неин Жених“. Но невястата не се явява във всичкото си съдържание на чинове, защото са спящи и начват от Йоана Кръстителя, Предтеча и Реформатора. Апостолите Христови и те влизат в това число! От явлението на Гласа съдебен, Ангела на Завета (Откр.14:1-4), те се строяват по съдба – съдебно горе в Небето чрез Съда небесен! А настоящите са живи и се представят като лични представители на Войнството. Първите са дванадесетте представители на племената, дванадесетте камъка олтарни и се вграждат в свещено олтарно служение, а дванадесетте деца, сучещи още на гърда, са употребени в чин ”Жив нагръдник“ от скъпоценни камъни. Четири от тях представят Ангела на Завета. Те са девствени по ум и тела. Урим и Тумим са сред тях, а това е Гласът съдебен на Дух Святи. Те стоят пред Съда, а приетите съдебни решения са в чин ”Късна роса”, оросение съдебно, факли на озарение с плам на Сиона, натоварени им на плещите, за да се озари човечеството и Земята и да се спаси определената за спасение душа!
А Вестта църковна се явява в чин ”Запечатваща“. Църквата навлиза в чин ”Царски” на Естирина победа за изкупление земно. Затова Вестта остава за всички и нейни носители са Гвардейците Христови – настоящи и бъдещи!!! Тя автоматично ги строява след като я приемат, въоръжава ги и ги употребява! Ето защо последната Вест е запечатваща.
Първо се носи Вестта ”Излезте. люде Мои”! Поканва се народът да излезе от Вавилон, а след това последната Вест съдебна ги запечатва. Защо? Защото, няма друга църква да е оправдана и призната от Жениха й и Вожда й! Христа е напуснал вече Светая Светих – Съдебната зала, а Земя и човекът няма вече Ходатай! Горе в Небето за човека стои Вестта запечатваща в чин ”Късни Роси“ на освежение – факли на озарение, озаряващи планета Земя. А приемникът в чин ”Съсъд на Гласа съдебен” приема похвала небесна за верността и се удостоява с оправдание и награждение, изкупление за него и за всички новозаветни оправдания и изкупления! Амин!
Сатана е разгневен, след протеста му той получава заедно с войнството си Акта на осъждение и се връзва с кордона – веригата на осъждение за хиляда години сред Земята с всички негови войнства и пленения чрез войнството непризнато с обсебения чин свещен, не му е позволено от Съда да го ползва чрез блудницата Вавилон – папската власт, чрез кардиналството, което е обсебено от духа му лукав.
Сатана знае, че малко време му остава и повдига света за последната Трета война в чин ”Армагедон”, получили са присъди и личният му пророк Мохамед – исляма и лъжеучението му – Корана, също и короната му осъдена трикатна, папска Получил е също присъда за звяра и образа му.
Това последно Слово е с актовете съдебни на двамата Борци, Вождове с двете си Войнства сред планета Земя, които са поели борбата от Небето и са я пренесли на планета Земя, която послужва за арена бойна на двата Духа. Единият – на Господа Исуса Христа в Правда и Истина, а другият – в неправда, нечестие, греха и смъртта. Сатана реално се явява в увенчание на осъден под папската корона цар земен чрез настоящия папа, а войнството му – чрез кардиналство той ще действува чрез блудния Вавилон осъдената навеки католическа черква (римокатолическа), обвинена в чин „блудница“, духовен Вавилон! Тя е препълнила чашата най-вече по време на Съда велик, когато се решаваха съдбите на земната и църковна история. Тя се явява чрез папата, а чрез него се коронясва Сатана и приема поклони чрез обсебения си съсъд и гони една цел: да обедини, ако е възможно, целия духовен свят под осъдения си папски жезъл. Падналото войнство се крие под осъденото кардиналско папско войнство. Затова е и вестта ”Излезте, Люде мои, от Вавилон“ – духовен, за да не участвуват в нейните наказания и язви!
Това е кратко обяснение за приетото Слово на Актовете осъдителни на Сатана и войнството му, приети чрез блудницата Вавилон!