”О, змейо червен, аз, блудница Вавилон, седя царица, не съм вдовица. Седя на трон. Не съм без подслон. Скиптър на управление ми е в левица. С корона трикатна накичена ми е главица. Аз в мълчание тайната си крия. Но човешката история не е замълчала и заради кървавите ми дела подбудила е света. За пира ни кръвожаден във Втората световна война на теб и мен показва кървавите ни петна. Но аз ти се обещавам и се задължавам да върша волята твоя, но нек бъде тайна това, нека светът не узнае, че ще ме разкъса за греха. Че за моите зли дела обади се и Съдът. За мен говорят всички земни жители: ”Че коя ще е тя, таз блудница окървавена Вавилон, водила Втората световна война?“ И разбраха, че аз съм таз, която се явих в новия Христов Завет, чрез Ирода навлязох в кървава разпра. Докато Той се готвеше да положи основи на Новия завет, аз в левица си смъртна коса държах и ние двама с теб на Иван отсякохме главата (чрез Ирода). А чрез Пилата на кръст Христа приковахме и окървавихме земята. Как ще скрием дела си на злината и на рубите кървавите петна?
Това съм аз, змейо, блудни Вавилон ме назоваваха сред Земята сред вси народи и племена от езици и колена. Аз и ти кръвта Му невинна проляхме, а тя е Войн смел и зове за отплата. А ние с теб я грабнахме в ръката, за да се представим, че сме най-святи сред Земята. Но днес за зла съдба пак ти подавам окървавена ръка, поеми я ти, че кървава баня ще е пирът ни злокобен на двамина, както някога Нерон беснееше с него на трон. Затова те пазя аз и като ти се разгневя за неосъществени дела, в ярост злокобна изригвам чрез вулкан и те затрупвам, както някога Помпей и Херкулан. Навсякъде все съм аз чрез вси кървави дела. Но ние двама ще сме и сега в Армагедона трети на сетната война, че Законът на правда ни е отсъдил съдба чрез дела ни на злина, записани в Книгите на делата зли. Но що е това, нали аз, Вавилон, все още седя на трон, не съм вдовица, седя царица, скръб и печал не ще видя. Ти, звяре, ми даде чашата пълна с мърсота да я пия аз, но и ти, дух лукави, не ще закъснееш в Небе да литнеш единен с мен, че в простора небесен кой ще ни настигне, дух лукави, чрез човека кой ще го улови? Ела сега, съвет ще съберем, решение ще вземем, че съборът от Верона ще прибледнее пред трона на Нерона. С окървавени ръце ще се явим под папската корона. Кой ще смее да отрече, че не си ти, но аз по дела на звяра от древните векове. Строил си войнства с нагона ти зъл, аз с очи ще ти намигна и ще ти подсвирна, за да се явиш. И ний двамина ще подведем мнозина с кръст в ръка, тоз кръст, що сам ти изкова. И ще плъзнем по земний предел, и никой не ще повярва, че аз с теб имам дял.
Ето погледни ме, облечена съм в багреница окървавена, с чаша в левица съм заредена – седя царица, не съм вдовица, печал и скръб не ще видя, макар че съм окървавена блудница. Аз Вавилон съм велики, майка на блудници вси, крия ги под моя покров. Седя на папския трон, а в гърди ми гори твоят зъл нагон, ненаситна съм за власт коварна със скиптър и трон! Нека пълзят роби заслепени по мерзостната стълба да изкупят си греха. Че приемам им аз поклона. Че ний двама сме и сега ето ме, звяре, аз, блудний Вавилон, а ти звяр под папската корона. Ще изпълниш си делата, в нова страница ще изпишем си съдбата. Светът е сред Земята, това ни е целта да развеем наново знамената. Ще съберем наново народи и племена. Ще поведем отново ний двама тълпата. Че в Древност водехме ги към Голгота, а сега е зейнала огнената бездна, на двама ни цел коварна, да пленим мнозина, щом нам са се доверили. Ето ни вили и самовили. А сега щом е минал веч Съдът, Везните небесни, не ще ни се отбележи туй дяло на злина в сетната Армагедонска война.
Ела, звяре, ела! Под папската корона – ти, цар и господар, а аз твой съмишленик, так, че чака ни тълпата невежа да я водим към кървава разпра. Че тайната моя ще е и твоя: ти заместник на Бога си чрез папската корона. О, где сте, древни времена, че безвластна била е еврейската тълпа и от кървави дела да се люлее Земя. А ний двама в кървавия пир в оргии, безчинства бяхме единни двамина. И сред тях повишавахме звяров глас, а те викаха към нас: ”Това е Божий глас”. дали ще ни се отдаде и сега такава власт за безотговорни кървави дела люлееше се цялата Земя.
Ето и сега ний двама ще сме гладиатори на деня, нек се покажем сетно, че ние сме все едни от Древност досега. А колкото до Словото в Исая, не му се боя, че ме кани в длъжност на ратая да разголя колене, да мина през реки, да хвана дръжката на хромела – да си отхвърля дрънкалата, та те са ми красотата. Не! Не! Аз седя като царица, не съм вдовица, печал и скръб не ще видя. Че яхнах те, звяре, кат ослица аз, Вавилон, блудница. А ти, звяр, змей червен, ще ме носиш на гърбица към нова по-жестока съдбица на кървави разпри в световен и духовен Армагедон!”
”О, блудница разстлана, кажи за кого отнася се това, че в един миг ще те сполетят всички тез беди, язви зли? Нали за теб се отнася това, блуднице разстлана, кажи? Че всеки за теб ще се убои и чашата, с която си черпила ти, ще си почерпена ти! И ще си тръшната като воденичен камък сред планета Земя. Не си ли ти таз, която в огнената пещ еврейския народ горя като сухи дърва и димът ти стигна Небеса пред Съда велик? А вонята им досега се носи като твои и мои дела. Че опивахме се в поквара и мерзост зла със смъртта коварна. И като с коса косихме живота сред Земя, с това е пълна чашата твоя. С нея черпила си на Земя, затуй вкуси я ти сама! Но кажи ми, блуднице разстлана, сред всичките беди къде ще отидем аз и ти? Че обвързан съм с веригата на осъдена съдба, на дела ми зли награда от Съда. Вързани ще сме ний двамина сред Земя. И затворени ще са врата, над нашата глава ще се сипят язви зли за безчинствата ни вси, не ще се скрием нийде, помни, но вързани и задържани ще сме над земните бездни.”
”О, ти, змейо покварен, ме опияни като нарушител на Закона Божий и обяви, че в беззаконие на анархични дела Земя ще потопиш, че властник се обяви, времена и закони промени. Кажи, като си знаел, че има Закон на правда, по който ще бъдеш съден ти, защо се чрез мен за Бог обяви и на короната трикатна записа го ти? Ти ли беше, звяре, тоз, който чрез папите се възвиши, за да се със Всевишния Творец сравниш ти, но не в Небеса, а долу на Земя? Историята ни е записала делата, потвърждава ги и Библията свята с наградата наша. Но докато сме още на власт, да се опием в тоз пир кръвожаден, да бъдем пак ний двама, ти, звяре и аз, Вавилон окървавен.”
”Тогаз ще ти разкъсам месата аз, че ти ми се разголи и светът пак ще заговори за тебе и мене. Ти, блудница Вавилон, а аз – в образ втори на звяра. Ний двамина в безчинствата си обагрихме с кръв невинна Земя и тя не ще ни издържи, че заканила се е след хилядагодишното си утеснение да ни изхвърли от плещите си и да се освободи от нашето присъствие. И наново като нова звезда да се яви чрез ядрото си непобедимо, помни. И на нова твърд ще заблести като нова звезда сред всички непаднали звезди. А Той, о, Той – аз враг Негов, Той неин Цар и Господар ще се яви сред нея, Трона Си ще постави със скиптър и корона, окръжен с Войнството Си, като Негова невяста ще се явят вси. А ние с теб Го виним пред измамените вси, венец от тръни сплетохме със собствените си ръце и глава Му като с корона украсихме. Ето, блудний Вавилоне, събирай сухи дърва за огъня неугасим, в който ние с теб ще горим. Че историята най-голям и достоверен свидетел е на Земята на нашите зли дела – древна и новоерна, тя все е една, записала е вярно нашите дела.
Но сега, Вавилоне, стягай се за бой, че чува се вой – падналото войнство лети в Поднебесна и над земната кора събира Гога и Магога да ги впрегне във война. Ще писнат пищялки, ще полетят совалки. В нощ черна бухали и кукумявки, орли лешояди ще засноват с войнствени опашки. Че ужас и беда мъст коварна ще сее над Земя, ще се развее знамето й – смъртна коса. А към Небе ще се понесе воня – моето насъщо насищение. Змейове огнени ще размахват криле и ще предвождат в походи безсмислени земните люде. А ние в тез язви зли, изпратени от Небесните везни за дела ни смъртни, навек осъдени сме с тебе ний. Че не познавах Плана на спасение. Сляп и глух бях и не разбрах точно моето осъждение, а борих се за дела си покварени да се явят в победоносно награждение. Запретни ръкави, Вавилоне, забий тежки барабани. Аз ще съм воят, че отнема се и това на завоя да бия аз камбани на смъртни триади, а те се оказаха сигнали като знамена за мир развени, че ние с теб, Вавилоне, мира земен нарушихме. И занапред все в тоз път на мира враждебен ще вървим. Да започнеш похода ни единен, събирай сухите дърва, запечатани с печата мой, на Каина наградата беше той!’
”Хайде, звяре, надай вой, нек се съберат орли лешояди, зверове хищни, прилепи, вампири на това сетно угощение за твое и мое насищение!”
”О, да, Вавилоне, нему ще дам твоето осъждение, месата ти ще разкъсат, кървите ти ще изпият. Хайде, блуднице окървавена, няма друг завой за измяна, освен тоз на нашите осъдени дела – Съд велик веч каза думата Своя! Че ще ревна за високи светли Небеса, откъдето ме прогони светостта и загубих първите си удостоения, навек с тях ще се простя! Но в скончаещия ден ще видя аз Твореца си за миг, че в обещание ми се обеща да възвърне ми очи и ще зърна за миг небесните селения, които за во век загубих за моите смъртни престъпления, а там ще бъдат пиршества на изкупените от Земя!
О, Историйо древна и ти Новоерна, вий ли бяхте паметта и свидетели неизменни на нашите нечисти дела? Как вас не разумяхме, за да ви унищожим, в пламъците с нас да горите? О, историйо непроменима, непогрешима си била, ти, памет на времената, скрити във вековете сред Земята! Само ние двама сме били в греховете – аз, старовременната змия, Дявол и Сатана, звяр хищен над Земя и блудницата новоерна Вавилон. В пътя Каинов сме вървели, семе Хамово, Ханааново, Нимродово сме сели. Царе твои, Вавилон са били те, на трон не са сядали, кулата Вавилонска да достроят не са успели. Но за мое насърчение, в основите ме е вградил и името ми възвисил. Що е останало от теб, Вавилоне спящи, от градините ти висящи, руините настоящи, пировете пищни на хора и зверове хищни? А днес яви се длан човешка на стената сред пира Валтасаров кат знамение и чудеса, както в Древността, и написа: ”Ти потомка си на злина и до днес се гавриш със златните блюда, с тайнствата на светостта.”
”Да, стигнах аз до сетнината; а това ще е моята отплата, звярът ще разкъса ми месата, лешояди ще ги изкълват сред Земята. Но сега ще ревна в нагона на звяра, че аз, Вавилона, царица съм и седя на трона със скиптър царски и корона. Звярът ме носи на снага си – седя като царица, не съм вдовица, скръб и печал не ще ми вкуси душица. А със звяра в една съдба ще се опием в кървавите пирове завсегда, в Третата Армагедонска духовна и световна война!“
ИЗПОВЕДТА НА САТАНА ПРЕД ВАВИЛОН ЗА НЕЧЕСТИВИТЕ МУ ДЕЛА
”О, ела, блудний, окървавени Вавилон! Ела, с теб се увенчах аз чрез образа си на звяр, в измама с трикатната ти корона, в оргии и пиршества за всичката мерзост, за кръвта пролята още в Древността. Ела, ти бе властник на мерзостите вси на тоз народ, където аз се криех! Ела и кажи, кой беше тоз, който еврейските деца изби? (Ирод) Кой беше тоз, който заради блудницата Иродиада на Иван главата отсече, пак Ирод (Антипа). А кой на трон седна и Бога не зачете? Пак Ирод, явен в троен образ на злина, но прие си наградата на греха за дръзките си дела. Твои и мои покорни роби на мъст коварна в измама на злина, в измама на злина, жадни за власт, под владичеството на Рим злокобни, все бях аз. А кой, кажи, кой беше, който кръвта на Месия, Син Божий, проля? И ръцете си уми, и с подигравка каза: ”Чист съм от кръвта”? Че колко е чист Пилат, нали сам присъдата подписа, а еврейският Синедрион я изпълни! О, Вавилон, блуднице безсрамна, ний двама с теб на Голгота се опихме в кръвта невинна. А кой кладите подпали, кой устройваше пиршествата пищни сред арените с образа ми втори, хищни зверове? Не ти ли каза? Да! Ний двама бяхме смъртта и ада, две коварни сечива сред Земята и я пояхме с кърви невинни на майки и деца, обвинени за вярата си и любовта си към Христа. Ела, не се преструвай на светица, че ти си развратница, Месалина, Иродиада, която на свята глава посяга! Но не е само това, че Ирод в троен образ се яви. Забрави ли, Нерона Рим в оргиите свои запали, за да ни създаде условия за наслади, че ние с теб под римската корона бяхме? Нищо, че си се облякла в одежда нова пред света. Историята ще потвърди престъпните ти дела на най-покварени сред цялата Земя, която ме в три образа олицетвори.
Вавилон, Вавилон, покварена блудница и разстлана, кажи, кой кръвта на християните проля като гавра в оргии хищни сред огнени клади и кат живи факли ги горя? Ти! Чрез нагона на Нерона за власт господстваща на трона опивахме се ний двамина и в безчинства срамни въвличахме мнозина, дано бихме опазили власт и корона. А какво дирехме сред еврейските деца, жертви невинни на мъст и коварства? Плашихме се и двама да не би Юдейският цар да отнеме власт и корона със скиптър на управление. Ела сега и върни се. Нек съзрем всички жертви невинни и реките кървави на Земя да премерим. Защо тогаз, о, блуднице окървавена, разтвори си пазуха опетнена без срам, без жалост, с неправда в окървавената с тебе сватба?
Ела, ела, припомням ти само дела, че е дошъл денят на кървава отплата за коварни ни дела на взаимна наслада. Когато чух свидетелство от устата на тримата влъхви, мъст коварна в мене закипя, че видели неговата сияйна звезда да грее над Витлеема. И рекох: нима Месия се явява в сила и власт небесна, че звездата Му е тъй ярка изгряла, а моята в мрак пълен залязва? Това ли си била предвещала? Не! Не!
И тогаз ние двамина въвлякохме в измама мнозина и децата невинни избихме с измама. Но до Месия, Христа, не докосна се нашата покварена ръка. Но чрез Пилата, на Голгота обсебила Синедриона, една трета свещенство израилево, и в пълен триумф в посегателство се опихме в святата кръв на Месия, която безумно проляхме. Но не я видяхме. Само дялото на мъст злокобна ни омая и лично тогаз аз и ти камбаната забихме. А тя била кръв бойна и Земя ранена пазва разтвори и попи я, като най-скъпа съдба съхрани я!
А днес тез същите камбани се обезвиниха и теб и мен, блуднице Вавилон, обвиниха. Ела и спомни си оргиите ни пищни и сравни ги с делата на зверовете хищни, как факли огнени горяхме и с телата голи се гаврехме, в най-страшна жестокост кладите горящи кладяхме. Инквизиции и походи кръстoносни устройвахме. Да ти напомня ли още за всичките нечисти дела на покварата наша под маската на християни? За кървавите войни да говоря ли, кажи? Има ли дела други, равни на тия? Ний бяхме с теб единни, че единствена си ти във всичките ми похождения на мерзостни злини, на смърт злокобна в нахождение, ние с теб се опивахме в кървите на светиите невинни. И минаха времена и векове, ний с тебе бяхме все във всичките воювания. И пазих теб и Испания от страдание, освен когато Бертие те сепна в миг и те заболя.
Във всичките борби и войни световни и духовни аз и ти единомислени бяхме в новозаветно изпълнение и никого и нищо не щадихме. С огън и жупел човеци горихме, земята с кърви невинни поихме. Но тогаз не ти се открих кой бях аз, нито в изповед ти признах защо водех таз борба злокобна, но ти в стремежа ни единен, с мене бе подобна. Целта ни бе: Земя, Земя за во век да я владея чрез твоето царство поварено, със скиптър, трон и корона, над нея знамето си злокобно да вея. Кат цар и господар чрез грях и смърт и най-страшни язви зли да се гордея. А ти пазеше трикатната си корона, окръжена от духовното си войнство на кардинали една трета, обладани от моя дух – мое завладение небесни ангела в падение. Да! Вавилон, облече ги ти с мерзости на кървавите си дела, в мантии алени, червени, печат на осъдени, баграта на рубина Му свят който и до днес проливаме двама с теб сред целия земен свят. Пазеше си трона и корона сред царството си Ватикана, държава построена в държава, над която накладе огнена жарава и цялата ти охрана се наслаждава в оргии зли и прокоби на твоите хороскопи, обзети от войнството ми лукаво в измама. А аз сам си рекох: не ще се за вечно крия под таз папска корона. И рекох си аз: с мен е блудницата Вавилон, Земя с кръв ще залея, нали съм Аполон, защо да се явя само в духовен, а не и в световний Армагедон – че сам не мога във всичко да успея.
И грабнах звяра, че сред него семе на антихрист посях. Той ми е в ръка, ето ще го удостоя, като на плещи му ще кача блудницата Вавилон, а аз сам чрез него ще я нося и в единство ще се опием в кървавия си нагон! О, Вавилон, подаде ти звярът ръка и яхна го ти на гърба, змея червен, багра кардиналска одежда е твоя с моя дух лукави. И явихте се двамина с моята ненадмината сила. Явихте се с кръста голготски на гърда, поехте го в ръка и макар пречупен да беше, плъзнахте вий двама по Земя в оргии пищни като плъхове и мишки, след вас вървеше смъртната коса моя и адът прибираше жертвата ваша. Завиха злокобно бухали, закрякаха кукумявки прокобни. Задимяха огнени пещи под крясъците зловещи на Рим – Берлин, ос една! Понесохте се като черна Тъма с пушеците на газовите камери, че горяха безпощадно живи тела като сухи дърва! Така ли беше, Вавилон, във Вторий световен Армагедон? Но и двама ни победиха славянските племена, че воюват срещу мен, макар че сред тях семето на атеизма посях. А ние, единомислени, не успяхме паяците да въоръжим и в мрежите им измамни, бодливи, нас хванаха до един. Ти беше ранена в главата, а аз чрез звяра като охлюв си скрих рогата. Че камерите, пещи зловещи, Навуходоносорови, още сред Земя димяха и носеше им се вонята. И от огъня, накладен от нас, изгаряха на звяра знамената. Ти знаеше това и чакаше си реда, докато царството на звяра на две се раздели и на жаждата му нагонът отлети, че ще завладее Земя, царство и трон. И рекох ти аз: сниши се, Вавилон и чакай, раната си лекувай да заздравей. Сниши се, от пировете свои откажи се, за малко дни смири се, докато забрави тази власт на звяра с воя на пречупения кръст в Армагедонски глас втори. И тогаз ще продължа аз, че Земя още гори, а раната на главата ти кърви. А отмине ли шумът от мерзостите ни вси, то аз ще те пак посетя, по Земя ще тръгна, Гога и Магога ще събера и Трети Армагедон ще явя за сетната победа моя. Но чакай първо Съд да се яви над вси. Армагедон духовни с награди ще се награди, желаний Вавилон. Чакай и короната пази, че под нея аз ще се отново скрия и ний двама с теб ще свием на ехидна гнездо. Че ехидна замъти яйца, на смърт коварна мерзостта и в опиянение с атома сам аз бях, Вавилон, в пламъците на нагона свой, но във водорода, ей, Вавилон, ще ми се отнеме и хищний нагон!
Чакай ме, чакай, Вавилон, ще се явя и ний двама с трикатната корона ще се увенчаем. Че теб сега не мамя, ти ми си избрана и наново ще се опием на Валтасара в пира злокобен. Само приготви си дара, че аз ще ти бъда на сърце ти желязно господаря. Че ето, приготвям Трета Армагедонска, ако можем да похитим под мъртвешкия саван вси, под маската на християни като духовни мироносци сред миряни. А в световния Армагедон ще е пирът ни злокобен сред атоми и водороди.
Приготви се, Вавилон, приготви се с багреница на снага, от вси невинни кърви обагрена е тя. Увенчана с трикатната корона седиш царица, не си вдовица, скръб и печал не ще видиш. Туй ти е песента прокобна, седнала на трона с трикатната корона. Под нея ще си задоволя нагона, ще приема поклона, както някога в полите на Синай се скрих в безжизнения идол – телето златно.
Но сега чрез жив човек ще се явя с надпис ”Богозаместник”. И чрез папата ще се на Всевишния уподобя. И с теб ще се опием в оргии нечестиви. Ще развеем на мерзост знамена, сетна похвала моя и твоя. И запомни, Вавилон, макар чрез семето звярово да не успяхме, семето на атеизма посяхме и цялото Земя заляхме. А сега с кръста голготски в ръка, с маската на християни в благочестие ще се явя аз и под твоето духовно знаме ще събера всички последователи на Христа и под покрова ми на смъртта ще ги унищожа завсегда!
Но не стихнали ощ оргиите смъртоносни, екна залп победоносни и чу се Глас съдебен. Сетно яви се победата небесна над нас и ще отговаряме двамина за вси неправди и беззакония, за кървите невинни, пролети сред Земя, за борбите духовни, за вси войни световни ответ ще се дава, помни. Че Съдът небесен яви се пред Трона съдебен със Закон на правда, ще се явят все дела по Книгите на делата добри и зли! Да, Вавилон, и разгледал ни делата взаимни, ние двама с теб осъдени сме завсегда и делът ни в награда на лични ни дела ще е в огненото езеро, ада. Ще вкусим най-после и ний смъртта. Но ела, Вавилон и не бой се, че още седиш на осъдения си трон и ний сетно ще се насладим на Третия Армагедон с атома и водорода, дано Земя да победим и трона ти Вавилонски да закрепим и тъй ще отмъстим! Че Ватикана е моето царство – Рим, моя завладяна педя, на седем хълма е закрепен той. Дано смърт го пощади, че над цялата осъдена Земя – педя моя виси осъждение.
На теб, блуднице Вавилон, осъдена ти е съдба – внимавай да не ме разгневиш в последната Армагедонска борба, че ще ти разкъсам меса. И сложена ще ти е навек осъдена съдба като вечерна софра за всички хищни зверове, орли лешояди, ще се наситят от тебе те. Внимавай, Вавилон и знай, че ние с теб сме в една осъдена съдба за всичките ни беззакония и кръвопролития. Че царството ти на мерзост мое е сградено в измама, със зла участ и поквара – над теб юмрука стиснат ще стоваря поради враждата на всички, измамени от тебе, о, Вавилон стара! Че ето, гневът ми пламва чрез язви зли на Земята, дими вулканът, люлее се Земя под краката. Ще те залее по юздата, че като богиня си се украсила, неми идоли си окачила и пиеш отровата в наслада, с измама, че ти, Вавилон, си непобедима, нито в мерзост съкрушима. Кой като теб е потънал в тоз разврат? Но помни, че на всичко иде краят. И ти мечтаеше да си извоюваш пая, но вместо царство ти да е в Рая, то ти прие осъждението на ада.
А сега ще ти се открия, че аз съм змеят, старовременната оназ змия, звяр червен, потънал до узди в кървите невинни на живота земен, с когото водя аз борба чрез смъртната ми коса. Ела, ела, не се чуди, чух песента ти на поквара чрез чашата на омая, че седиш царица, не си вдовица и скръб и печал не ще видиш. Но сега разголена ще си, Вавилон, както дете в майчини ръце и тръшната ще си като воденичен камък. И всичките ти любовници, с които ти си блудствала, ще те видят гола, потопена в отровата на твоята покварена утроба. Че Рим сграден е на пясъчна основа и ще се сринеш до основа от Съда велик в Небеса, който ще те съди за всичките ти дела. Че ти безогледно вършеше волята моя и твоя, бидейки в покварена ръка, в която държа смъртната коса. Но и на нея дойде редът. Още малко, Вавилон и ще рухнеш ти и твоят трон и скиптърът ти на управление ще е косата смъртна, погубление. А короната ти трикатна, която носиш с измама, че ти ”Бог” си била, поставена на Земя, мен ще видиш, а не Него. Той навек увенчава се в Правда вечна и корона, а ние двама осъдени сме в ада от Съда небесен в Правда на Закона заради измамените мнозина. Че Законът на правда, който наруших в чина си самонадеян, ме осъжда, че грях родих и измама жилото на скорпиона, смъртта, след като бях изхвърлен през Ориона.
Но и ти, Вавилон, подмамен от мен, наруши Закона на правда, като заповед промени и нови времена обяви, и избра на мерзост гнусотата. Где си ти, древни Вавилоне с недовършената кула? Где сте вий, Вавилонски палати, царе ви богати? Где е Навуходоносор със зверовете, споменът им само остана да го брулят ветровете. Но аз сам изгорих го в яростта си зла, в нагона на покварена съдба. Сринах му до основи стените и му изгорих вратите. Чуй ме, Вавилоне духовен, туй е и на теб съдбата, показана безпогрешно сред Земята. А сега чуй кой бях аз, преди да се явя в чина си Скорпион”, изхвърлен позорно през вратите на Орион. Че истина е това, Първи херувим се зовях, ангел небесен с име на Люцифер – светла звезда на зората Деница и греех над Земята най-ярко от Небесата.
Но хареса ми тя, Земята девица, най-красива хубавица, тя беше сгодена, с чин ”Княгиня” удостоена, за Княза, Единороден Син на Твореца приготвена. И аз удостоен бях с една трета войнства, окръжили на Всемогъщия Трона с ореол на Правда, окръжен със Закона на ред и дисциплина, входът Му е Ориона. И ний бяхме възвисени до Трона със Закона да хвалим и славим Твореца чрез поклони, в ред и послушание да живеем, а Тронът да владее над системи и плеяди, звезди и съзвездия. Те всички са творения, от Твореца наш удостоени. Но ненавиждах това удостоение и като теб, Вавилоне, пожелах чинове на княжево положение с ранг и корона, да приемам аз поклона, за да владея над вси вселенни, всемирни системи. Не ме задоволяваха звънците, когато звъняха и ги чувах с ушите, не ми стигаше да водя една трета ангели небесни, войнства чудесни, Лична Му гвардия, а Той – Вожд техен, Княз първи на Мира, Единороден Син Божий на Мощта. Той владееше с пълна Мощ над вси съдби и се готвеше за годежа Си с планета Земя. А тя – наградена, с чин ”Княгиня” удостоена, със седем девици окръжена, седем планети от Слънчевата система. Той чрез Мощта Си ярка в чин ”Слънце“, жизнена струя, да огрява над Земята, да движи и напоява системата Негова свята. Той, Княз на Мир сред цялата Вселена, а Земя, звезда най-красива, сияйна, с корона ефирна грее като непобедима. Той неин Вожд несравним над цялата Всемирна система, в чин ”Княз на Мира”, че е Син Божий Единородни.
И ето, рекох си аз, нея са избрали и са я удостоили, с награди наградили, а не мен, не. Мене само проверяват и не ми се доверяват, ни в Съвета Им ми позволяват да участвам и узная бъдещето на двамина. А аз чаках и желаех власт и сила несравнима и под левицата си да имам чин на Управляващ мнозина. И желаех аз на Всевишнаго да се уподобявам, а не слуга покорен да ставам. И готвеха се за големи тържества на увенчание в Правда пред Закона и Трона. А аз, жаден за пиршества и власт, господство в безгранична свобода, в беззаконие и подчинение да руша и сам да наказвам, не ще издържа тез Техни тържества, докога ще Ги търпя да не ме удостояват Те? Че нали и тя е творение, как я доближават до творческо положение? И ще се яви в годежа Си с нея.
И рекох: ще изпреваря да ги злепоставя, че не ме Творецът с чест удостоява. И съвет подирих от блестящото съзвездие, подобно на Ориона. Но как да се представя и да го полаская с хитрост в измама, нарекох го ”Скорпиона”. А то, съзвездие в Мощ несравнима, не се нуждае от моята измама. Аз бях още с власт на Първи херувим и литвах в миг, не се подвоумих, че жажда за власт в дълбина ми гореше. И повдигна в ход нагона ми на ярост за трон и корона, аз да владея, а не Той над планета Земя, а и цялата Слънчева система, а ако можех и цялата Вселена. И рекох му аз: Скорпионе, чуй изповедта ми и кажи ми как сърце ми към Твореца ще се промени, че гърди си надигнах, за това, че Той все ме търпи? В мен завист зла кипи! Ревнование коварно в мен се роди и то с пожелание ме срази. Ненавист зла към Княза на Мира, не мога да го търпя, като гледам как грее Неговата Мощ – Новата планета Земя, сияйна звезда, готова за Трон със скиптър и корона на управление, за най-светлото постижение.
Аз недоволен повишавам глас, че съм само Първи херувим, да водя войнства в охрана на един Височаещ Творец, бил Той в чест и поклонение, със Закон на респект за творение. А аз съм бил в голям чин на удостоение като Негово творение. Аз водя воинства, единни да сме пред Трона Законодателен в преклонение. И не само на Всевишния Творец, но и на Княза, Единороден Негов Син, равен на Образа Му втори. А на мен не се довериха. Кажи защо, Скорпионе? Защо извън всички тайни ме държаха? Ето жилото остро мое, ти прободи Ориона, внеси смут, да не блести с толкова лъчи тъй сияйно сред цялото система, Вселена, Всемир. Сплаши ги ти и отнеми им мир. Че аз, Люцифер, в чин ”Ангел, Първи херувим“ пожелах чина Княжев на Единородния Божий Син, за да съм достоен за най-сияйната звезда – планета Земя от Слънчевата система, в Мощ Негова съдба. Аз пожелах на себе си да Го подчиня. Че аз на Него трябва да се покланям и според Закона да Го уважавам и да съм зависим, а не свободен от Него и Закона.
А пък аз желая на мен всичко да се подчинява, че и аз съм светла звезда на зората Деница и горя с плам сред простора – въздушен океан, когато съм проводен с мир да оповестя на някое съзвездие годежния им пир. А Той – сила Му Мощ ядрена, в ръка Му обуздана, като малки топки ги взривява. А ярка Му мощ, с кото движи Всемирната система в жизнени съдби, любовта Му жарка към нея изявява. Все я озарява и в Любов й се обяснява. Дали не ще Му се Трон, скиптър и корона по Закон Нему повери, Цар сред нея да седи, че Той Образ Творчески втори бил?
А на мен не се довериха, нито тайната на Мощ Творческа над цялата система изявиха. Ний сме били творения за почест и хваление. Кажи ми, Скорпионе, и на всички небесни светила – войнствени съдби, стражи, поставени на твърдта небесна да сочат на времена, за голямата нанесена ми обида, кажи, не ще я понеса. Ето, с име ново те назовах, с повишение си от мен ти да си ми в подчинение. Че само това ти е удостоение. Нима сал те ще се събират пред Трона Върховен, с основа Закона съдебен в Правда? Нека всички единогласно се разбунтуваме. Защо в Съвета Им не ме допускат, че бил съм творение, нали съм си с вечно изпълнение, не ще съм в подозрение. Ето, в твоя чест ти се доверих и с име ново – ”Скорпион“ те наградих. Че тайната ми като огън коварен, завист зла, ме гори в дълбина. А ти на довереното ми войнство кажи, то е в мое подчинение, две думи за мое утешение и ме похвали, че единствен аз въставам против Закона и Твореца си. Тъй аз като звезда ще блесна в Небеса и кат войн в неправда ще ги поведа в бой, против Твореца си и Закона ще ги употребя. И ще го с мъст коварна смутя и честта Му Творческа ще опетня. Не ще позволя Синът Му над Земя да се яви. Ще поведа борба, бурите магнитни ще призова да са ми под ръка за целта и явно в боя ще се явя. Не Му стигна, че свободен над цялата Вселена лети с Мощ като Княз на Мира и носи мир над целия въздушен небесен океан и е като тях лиман.
А на мен не дава ми дял да я обходя като мой предел. Защото съм пред Трона седял и пред Закона съм бдял. Когато в Съвет се събират, Той, Княз на Мира в чин ”Първосвещен”, явява се в одежда най-красива, украсена с наровидни звънци по поли, с аромати от ухаещи цветя, подобни на рози земни през пролетта. А когато поведе Войнства Си Негова Лична гвардия те били, тогава цялата Вселена, Всемир трепти и Нему се доверяват и покланят и за вечност в увенчание Го стягат.
Гласуват Му вси доверие, а на мен като Първи ангел херувим с войнствата ми поверени, само ме до Себе Си доближават. Не! Не се задоволявам, Скорпионе, на теб единствен се доверявам и за ”Орион” те обявявам и съзвездия, ако успея в боя, ще сменявам, че като властник в чест и слава това си позволявам.
Тронната зала била със Закон на правда, действащ в сила. Вселена, Всемир в покорство и респект ги е държал. А не ще ли и за Съд да я обявят пред Творческия Всемогъщ Лик? Докога ще търпя тоз Закон да ме респектира и свободата ми да определя? Не ще го вече търпя, ще го наруша. А ти раздвижи се, Скорпионе и пред моите подчинения две похвални думи кажи, все големи неща говори! И пред Вселена, Всемир за ”Княз въстанал” пред Трона и Закона ме обяви. И нека всеки знае, че завист и злоба зла, помисъл коварна в ревнование ми разяща дълбина. Неугасим огън облизва ми вътрешността, дали войнството ми доверено, на мен подчинено, ще ми се покори във вси действия зли? Скорпионе, дали съветът ми ще одобри, че и теб наново да провъзгласи, докато на мен съдбата ми се реши? Да, мисъл зла ми терзаеше дълбина. Само на теб се доверих, планове, помисли и дълбината си на теб открих. И ако трябва, ще воювам, а ти, Скорпионе, ще ми бъдеш вход и изход като Ориона. И не ще те зовя ”Скорпион”, че той жило има като мен. С бури магнитни ще повея, ще раздвижа светилата, ще вея смут в Небесата.”
Трепна светилото – съзвездие от зловещата изповед на Люцифера. Тръпка полази му по снага и му я върна обратно, че тя беше (именно) жилото на Скорпиона, още в първия чин ”Херувим” на Люцифера, стоящ пред Трона с правда на Закона. Съзвездието се убоя, че Скорпион го Люцифер назова и мисъл му коварна, родена му в дълбина, не намери прием в светлото съзвездие. И отиде си от него Люцифер, обвит във воал на сянка мрачна като войн, готов за борба. И блясъкът му потъмня като Първи херувим с удостоение пред Твореца да стои пред Законодателя и Съдия над цялата Вселена, Всемир.
”И ето, Вавилоне, озлобен явих се аз и с войнството си единен, противник на Бога се обявих против Сина Божий и Закона на правда. А Той – Княз на Мира и Вожд на Личната гвардия Своя сред цялата всемирна система и Вселена. Да! Ненавидях го и рекох: дайте на мен Слънчевата система или сал осмата планета Земя. Че светлото съзвездие се убоя поради това, че Скорпион го назовах. И то ми върна изповедта, а тя е жилото отровно на Скорпиона, което ме терзае. Ще си отмъстя!
И така, Вавилоне, откри се явна борба, мъст коварна гореше в моята гърда, жилото на скорпиона все ме подбуждаше против Закона. Тогава поведох аз една трета -поверени ми войнства с измама, с обещание, че ще спечелим борбата. А мислех си аз, сам скорпионът, ще се убоят и ще ме повишат като им се със сила наложа. Защо управата на туй светило се убоя – вероятно в мен скорпиона видя. И така започнаха раздори, вратата ”Орион” се затвори и всички бяхме под надзор. Явиха се князете в Съвет, Той в Първи ранг с подчинения вси, в нозете на Сина Божий в Образ втори в Мощ на Творческа власт И рекох си аз: защо Той се явява в тоз Образ втори, че не стига ли Му един? Не! Не, сред събранието Им и пред Закона не ще се явя аз, нито ще се покоря. Пред Княза Единороден не ще веч се поклоня, нито чест ще Му отдавам – омръзна ми да се покланям и чест някому да отдавам, макар че в първи чин на офицер – Люцифер пожелах чина на Княза първи аз, който води след себе си скиптър, Трон и царство, но аз искам мое царство, но без закон.
О, Вавилон, не ще забравя как всичко туй изрекох и как пред мен Вселена, Всемир потъмня. Поведох войнство в борба една, чух Гласа Му в обяви за победата. И двамата с вкопчихме, повели по една трета войнства за крайна на победа. И изхвърлени бяхме от Отцувите двори през Ориона. И разбрах, че аз бях скорпионът и жилото му беше в моята гърда и ме разяждаше. И нам се затвориха всички врати, и намерихме се изхвърлени завсегда извън пределите на Ориона като скитница звезда, потъмняла и ослепяла, със жилото на скорпиона в гърда, което аз сам родих, една трета Войнство небесно заразих и измамих да се лутаме в Космоса. Нямаше вече Трона, ни Закона, ни хвалебствие и поклона. И рекох си аз: Скорпионе, ти си това и стрелнах се сред Космоса да ги събера в чин ”Метеор“. Устремих се към всемирната система да събирам упадащи звезди, но сляп и глух бях аз и водех слепи и глухи, но бях вече с опашка като комета и устремих се към Слънчевата система.
Слънце ярко, Мощта му жарка крила ни изгориха, с тях над Земя се явих като птица изродена, дяволица. Постигна си целта. Но блясъкът на Земя вече не видях, нито нея разбрах, а като властелин се явих против Божия Син, Който движеше Всемирната система сред цялата Вселена. И обявих се за робовладелец, и под образа си втори се открих на звяра, и с духа си лукав – всеоръжието ми е грехът, жилото на скорпиона, изхвърлено заедно с мен от Ориона. И реших, че с него ще воювам аз над планета Земя и ще победя. Жестоко ще я нараня и ще я обезчестя. И все падах като доба зла в пропастта. И завсегда загубих пътя към Ориона. И уверен бях, че аз съм скорпионът, а не съзвездието светло в небесния простор. И с бича си коварен, греха зажилих Земя като робиня злочеста, моя пленница. И нудех я аз да ми се довери и на мен гърди си да разтвори, за да кърми моите ”идеали”, дано се от жилото на греха освободя. Но влюбена била тя и с клетва се е обещала вярна да остане и на поста си непоклатима спрямо мен. А управителят на светлото съзвездие неуязвен от мен остава Верен бил на Всевишния Творец и целият разговор по моя заговор е предал. Но аз чаках да видя дали ще потъмнее от сянката на недоволства, която аз хвърлих върху Него. Но то в редиците на стражите продължи в смирение и покорство да блести над планета Земя. А аз недоволен от това съзвездие бях и боя подех.
След борбата изхвърлен бях на Земята и чрез духа си лукав обсебих змията. Явих се във втория си образ на звяр сред Едемската градина. Жената прелъстих, че с Адама не дръзнах, а те и двамата нарушиха Закона. Че дървото на познание зло и добро било Законът. Нали в Съвета не бях, не знаех, че това е било Планът по образ и подобие на Твореца – Законът на правда за прашеца. А Дървото на живота е бил самият живот, валиден и за планета Земя в образ втори чрез флората. Изгонени бяха от Рая Адам и Ева. Яви се огненият меч въртящ се. Не дръзнах вече да се доближа до Рая. Но когато Адам позна Ева и първият плод на греха се яви, почудих се как човекът се умножи. Когато и вторият се роди, рекох си аз: предстои борба, не ще е лесно да завладея планета Земя! Тя трябва под коварния ми бич да си разтвори гръд. И той, Каин, изрази нагона ми горящи, че беше семе мое, Авел не е мое семе, а беда за мен грозяща. Ще се води борба за планета Земя. Но всичко е било скрито от мен, решения са взети, но без мен. Заподозрян съм бил.
И рекох си аз: това е жилото на скорпиона, грехът смъртоносен в мене роден и пак чрез мен изявен, с който ще воювам аз за победата на смъртта. И започнах аз борба да подчиня Земя на волята моя. Но не ще е лесно, тя до смърт упорства. А и войнства небесни, на мен подчинени, все ме обявяват, че измамени са били. И като паднали лукави духове подирихме убежище – сравнени бяхме по дела с кръвожадните зверове, със змиите пълзящи и прилепите в нощ тъмна летящи. Като сянка черна явих се с войнството си над злочеста пленница злина. В нощ черна обвивах я с мъгла, савана мъртвешки. И поглъщах вонята чрез жертви човешки.
Разбрах, че Авел и Сит са семе Негово, плод на вярата посята им в гърда. Но когато седмият, Енох, в Небе отлетя, рекох си тогаз: Земя е арена бойна сред тях! Творенията Му са доверени Войнства строени, употребени, как ли ще завърши таз борба, освен за творец да се провъзглася? Че в жилото на греха се е криела смъртта. Това е мое въоръжение, то печатът на Каина е в изпълнение, родено в моето въображение. И сам се обявих за ”творец на смъртта“, и като знаме я развях чрез Каина сред арената бойна Земя. О, Вавилон, Вавилон, а то Небе Книги водило бе на дела ми в беззакония зли и пред Съда велик ги яви. И цялата Вселена, Всемир свидетели са били на злокобния ми пир като кръвожаден съм бил вампир! И осъден съм бил от Съда велик, и присъдата ми е това: сам да вкуся в Скончание от моето коварно създание – смъртта. Не! Не! Двама с теб ще воюваме на духовен и световен фронт, кръв без мяра ще леем. И единни със зверове ще се опиваме като кръвожадни духове в нощите потайни в пирове. Но сляп и глух като аспид съм, не виждам, не чувам воя зловещи.
А Земя, макар и да не реагира, тя е жива и пулсира. Колкото и с огън да я горях, снага й жестоко да браздях, тя все търпеше и като мен сякаш без слух и поглед беше. И до днес не ми се отдаде да я напълно покоря, ни в дълбината й да прозра – опасана е с мантия, нито трите й пояса да възпра да се не множат. Че непрестанно трябва да се косят. Не подозирах аз, че Съдът велик се явява и присъдите ми ясно изявява. А потопните води, то бе Съд на осъдени съдби. Чрез Ваала се постарах отново Земя да заблудя, чрез фараона и вражарите исках Израиля да залича. Но и в това бяхме обвинени и пак чрез Съд в Червеното море войнствата ни бяха унищожени. Поражение след поражение. Аз воювах в затруднение. Но нагонът в мен гореше, за власт жадуваше духът ми и не ми даваше покой, ни подкрепяше ме някой. Воювах непрестанно за царство и власт и повдигнах Саула тогаз, но с гибел и ад сразих го, че не успя да изпълни докрай волята моя. Завладях Авесалома, Адона и участ една, погина им тронът. На смърт и поражение обричах жертвите мои пленени. Чрез Иезавел и Ахав пак победен бях аз. Издигнах в най-висш чин Амана и жаждата си за власт изявих чрез него аз, дано се увенчая с царство и трон, със скиптър и корона и да приема поклони. Но и тук бях в поражение, не приех от никого поклони и на дялото си зло получих награда чрез бесилото в осъждение.
Когато Той в чин ”Месия” се яви, подбудих Синедриона – Ирод плених, Пилата повдигнах, дано спечеля борбата, на Голгота кръст древен забих. Но миг само пирувах чрез завладените от духа ми лукав. И пак не успях. Тогава повдигнах Нерона, в палата влезнах, кръвожадни пирования устройвах чрез мои чoвешки подчинения сред арените пищни, разкъсваха невинни зверовете хищни. На огнени пламъци, горящи клади умираха последователите Му вси. Рим за свое наслаждение подпалих, за да обвиня пак невинни и да ги унищожа. Но все срещах поражение на моите зли намерения. И осъждение беше моето награждение. Не ми признаха победите, на смъртта завладения. И тогава ти роди се, Вавилон, за мое утешение. На върха позорен се вгради, трон и скиптър с корона в ръце поела бе ти. И опивахме се с теб в кръвожадни пирове. И мислих си, че като сме двама, ще спечелим хармана. В походи кръстоносни тръгнахме през клади смъртоносни, за Бог обявих се, с корона и трон удостоих се. Чрез Мохамед като пророк в измама явих се и воювах времена и полувреме. Меняха се царе, редяха се папи с имена.
Но аз пак слава не получих, ни победи. Тогаз отново пламнах в ярост зла на нагона ми коварен за власт земна с трон и корона. Изобретих атома Земя да унищожа и поясите три със смърт да победя. Но пак изгледи за победи върховни не се явиха, само чрез звяра и блудницата се опихме в мерзост и беззаконие, в покварени дела. Но победа безсмислена беше тя. Макар че с блудницата моя опивахме се, Вавилон, в пира на Валтасара, но и тук загубих си чара. А сега след обявената моя съдба ще се опия сетно с водорода в Армагедона пак с тебе, Вавилоне. И ще опитам Земя да завладея, макар и без живот, над нея ще вилнея. Но ако и с това наново не успея, с крила железни ще полетя на някоя друга звезда от Слънчевата система. Макар и без чина Княжев, ще се наложа и престола си ще положа, на Всевишния ще се уподобя. Че Луна не е обект мой, ни светла звезда, не задоволява стремежа ми тя!
Но успея ли веднъж, о, Вавилоне, от там Земя ще взривя, че най-страшното жило се роди в моята покварена гърда. Никому не ще отстъпя пленената планета Земя. Моя ще е тя, макар и да я покося и обезлюдя. Но тогаз отново ще започна сам аз, както тогаз, когато бях изгонен от Небе и разпилян през вратата на Ориона, че не ме разбра Скорпиона съзвездието светло не ми даде прием. А моето изповедание като жило отровно окачестви и от тях тъй скоро се освободи. Като изгонен от небесните двори, явих се аз като метеор тогаз и залутах се, и дирих войнството си, паднало в немилост. Като слепец се лутах в Поднебесна и събирах падналите частици, докато наедрях и назрях. А цялата Вселена, Всемир наблюдаваха моята участ зла на бунтовник, против Твореца си въстанал. Тогаз наедрях и като паднал небесен войн се явих в борба, водещ войнствата свои. И уподобих се на звезда, комета опашата. В просторите небесни поведох аз борба с Мощта Му непобедима, с нищо несравнима. Извор на жизнени струи бе тя – снопове лъчи пръска над Земя, живот дарява на поясите земни три. Воювах, но не Го победих, че творение не е Той, а могъщ Творец.
Съзвездието Орион било входът към съдебния Трон. А аз пак се заблудих, че на звездите светли в съзвездието се доверих. Те били стражи небесни, окръжили входа към Трона – Ориона. А това, че Го назовах ”Скорпион”, продължих и на Земя с туй име чрез човека да го зова. Как се доверих, че то в донесение пред Трона се яви и докладва за моите пожелания Земя да присвоя, да водя с Твореца си война! А Земя е в чин Княжев сред Слънчевата система и има седем свои подчинения. На теб, Вавилоне, се доверявам сега, че ние с тебе сме единни на Земя в мощ и сила моя, ти не ще се убоиш, а чрез теб ще победя Земя и света!“