Слово: Псалом 119
Сватба! Сватба! Сватба! Пей! Победна сила иде! Слънце лъчезарно над вас грее. Сила иде на изпълнение! Лъч светъл простирам на озарение! И десница подавам на изпълнение!
Дерзай и продължи! Сватба ще се яви. А ти дерзай и волята Ми свята върши!
Лъчезаре, вдигай ръчички, над теб слънчев лъч изгрява и над твоите съдби днес план сътворявам! И в десницата ти могъща сила Моя ще бъде за съдба и ти ще Ми бъдеш за показ и слава сред планета Земя. Лъчезаре, озари Земя, посети народи и племена, езици и колена! Съд велик реши на вси съдби. Светилище очистих – съдба! Светая Светих приключих с дела! Но в огън пламтящ гори Земя и козелът хвърчащи върна се да дири стана на народа Мой. Но като не го намери се разгневи и до нозе потъна в кървите си.
О, лъч светъл, посети и строено Войнство озари, и в пътя Ми най-светъл го води! Тук България, най-млада, застана на огнена Канара. Ден и нощ вдига чрез стража си ръка!
Сионе, теб зова в пътеките Си святи! Но ти олтар издигна на Канара и приноси ухаещи изпращаш за Небеса, за сърцето пламенно на църквата Моя. Сионе, Сионе, връх на възвишение, ти си Моята съдба, окриля те Богдан и Гълъбец – теб ще посетя. И в този миг чрез Силен съдебен вик простирам в чин ”Генерален Съдия” в Съда десница и поемам от ръката на Гълъбица, в изпълнение, водица и камъните на оправдание, изкупени с цена.
А сега, море, дай мъртвите си всички в оправдание! А ти, Сионе, приеми ги, чрез морските води предай ги ти. А ти, Сионе, в полите си ги приеми. Че тук теб ще посетя и от цялата земна кора Църквата Си ще изведа, от народи и племена, езици и колена и от тук ще я грабна навек на съдба! А ти, море, океане тихи, тихи вълни, от всички водни извори мъртвите предай в миг на Архангелска тръба, минали през оправдание, съдби оправдани чрез Правдата Христова, изкупени чрез кръвната цена.
А сега, Лъче лъчезарен, грейни и озари над пет континента Земя църквата Моя, че страж денонощен вика – страж Сионов от Земя, от народи и племена, езици и колена. Днес благоволих и събрах те като китка росна в зора, събрана от полята росни на планета Земя. Извезана в пола от багрите разноцветни на живи бродерии прикя, чеиз избродиран от Земя.
О, Лъчо лъчезарен, иди в олтара Ми святи и обвържи молитвите, денонощни постове на стражите Мои в утрешни, обедни и вечерни съдби. Че пламна небесният свод, строено е Войнство за изход да обиколи Земя под лъчите лъчезарни на Небесната светлина! Да развее Знамето на правда чрез вяра в кръвта на Христа и да събере войската, готова за съдба.”
”А сега вилней, козеле живи на Земя, пуснат на свобода, но вързан с тройни вериги на осъждение и лишен от Правдата завсегда, от всяка милост Авраамова като род Исмаилов на Земя! Той няма дял с Исака. Но ти днес вдигна ръка и до гуша потъна в кръв сред Земя, в Армагедона физическа борба и чакаш да вдигнеш онова, което съм сринал завсегда – исляма твой, Мохамеда твой и Корана – негов лъжепророк и лъжеучител сред Земя. Защо свърза исляма с република свята? Тя няма дял на Земята със светостта Моя. Ти изпълни Словото за козела и те връзвам като жив представител на Сатана! Ний, Съдът велик, извършваме това! С тройна верига на осъждение вързан си завсегда. Бъди вързан сред Земята! А след Хилядагодишното царство иди в огнената бездна и никога прахът ти да не се намери сред Новата планета Земя!
Днес, Ний, Съдът велик, те осъдихме завсегда! Че кръвта пролята на невинни, вика пред Небеса, на падналите от твоята ръка. Иди вързан, в огненото езеро, единен с Мохамеда, Корана му – лъжеучение, лъжеправда и новата ти ера, която е за твоите племена Исмаилови. Ти сам потвърди, че сте извън дялото на Христа – Новата ера за всички народи и племена, езици и колена, приели Христа. Останалото ти го натоварвам на плеща, от нас – Съда!”
03.10.81 г.