Битие 8

”И помена Бог Ноя и всичко, което беше с Ноя в ковчега!“

Колко много говорят тези Слова след изпълнението на един справедлив Божи Съд велик в правда, извършен над един паднал свят, с всичките му мерзости на служение сред него като духовни течения в различни разклонения сред Земята, пред едно могъщо Небе, когато се затварят вратите на милост и любов! Изчерпано е благодатното търпение на Всемогъщия Творец, търпял в наблюдение живота на един паднал свят, една покварена целокупност земна пред Закона велик в правда. И гневът Божий се излива чрез един земен, всемирен потоп, в който погиват целокупните отхвърлени земни творби от Съд велик и отсечени, изхвърлени завинаги са техните служения пред небесните Очи! И завинаги приключват техните съдби в Скончание. Земният потоп намира своето приложение в съдебните решения и в тяхното изпълнение се явява отхвърлянето на целокупността земна чрез служенията на всички религиозни формировки, основани като черкви в служба на Бога сред Земя. Те завинаги са отхвърлени от един велик в Правда Съд и остават без небесно доверие, без Божия благодат.

Ноевият ковчег сред потопните води подчертава дялото на благодатта и Божието доверие сред всички отхвърлени религиозни служения в свещенодеен мантел, уподобени на потопни води, в които намират наградата на своите дела. Особено се подчертава великата Божия благодатна Мощ чрез дялото на изкупление, оформено чрез извеждане, по подобие на Ноевия ковчег (дяло на Четвърти ангел и Пети Борец). И се открива какъв е начинът на употребление в почетно удостоение с милост благодатна, чрез Гласа небесен в употребление на управление небесно. ”Ной” е свидетелствена съдба на Скончание, велик зов на покана за спасение и изкупление, изявено като ковчег на строение – дяло велико на спасение, открито за целия свят земен, който чрез ”Ной” се поканва да се обърне към Бога в покаяние (по подобие на Йоновата проповед към Ниневия), за да се отмени присъдата на осъждение. Зовът се носи преди формировка на ”ковчега” в покана за покаяние за целия земен свят. Той е поканен чрез зов от Създателя му, за да го употреби в едно велико дяло на спасение и да го спаси. Но свидетелството на Макетния план сочи какъв е резултатът от проповедта – покана за покаяние. Явява се още по-страшен пагубен грях! Към големия разврат духовен и плътски се прибавя и хулата, подигравката към съсъда на Бога. Но при изпълнение на съдебното решение, явява се потопът като реално изпълнение на присъда. Тогава всички неправедни получават своята заплата на греха си, а и пред техните очи малцина намират милост и благодат пред Бога и влизат в новоформирания ковчег (дялото на живия Бог), който се понася като Ноев ковчег над един осъден свят.

Словото ни открива още едно време, когато дялото на живия Бог чрез Гласа на съдебно небесно управление е формирано в строго определение за употребление като един могъщ Ноев ковчег, който трябва да изплува над потопните води и да опази съхранените в него, изведени от целокупност на земните съдби. Наистина велик е моментът, когато над един цял свят, отхвърлен поради неговите неправилни служения пред Небето, съдбата е решена, макар че той все още е жив по плът и в своята най-висша разгуленост, надигнат в гордост пред своите очи като културен и разумен. Но той е отречен от Създателя си. И в своето падение, с развети знамена на смъртта, бързо отива към гибелта. Над него се изрече вече последната дума на един велик Съд, чрез Закона на правда и завсегда се осъжда пред едно могъщо Небе! Затваря се вратата на благодатта, умоляваща грешника за спасение и за всяко употребление.

Дните на потопните води са израз на приключващи земни съдби в Скончание чрез Съда след отхвърляне един цял свят от употребление. А пред святото Небе, под милост и благодат в употребление се намира едно малко дяло ”Ноево“, чрез което ще се приемат наградите на оправданите чрез Съд велик в правда, след изпълнение на Две ерни времена. Но понесе ли се Ноевият ковчег над потопните води, вече Съдът приключил съдбите земни и предстоят наградите на делата на двамата Вождове – Христа и Сатана чрез представители земни пред Съда от чисти и нечисти съсъди. Хлебите небесни се отварят, за да се излее един порой, който унищожава и оправдава един цял свят, една целокупност земна от творби на един върховен Творец и да им изяви делата.

Но това не означава край на всичко, о, съвсем не! Дялото небесно продължава своето развитие и великият Съд в правда чрез Високия съдебен вик – Гласа на небесната власт го направлява за изпълнение на една велика мисия в Скончание. То е скрито в един Ноев ковчег (Ангела четвърти), в един олтар на свято свещено служение. През това време нито едно друго дяло не съществува пред Небето. Сам съсъдът ”Ной“ е в служба Богу всред плаващия ковчег, носещ съдбите на една целокупност земна като дяло всемирно, по строга заповед небесна. Натоварени му са съдбите на дялото приключващо.

Но каква е Божията съдба? Докато над едни се изливат потопните води като осъждение, над други се излива благодат на спасение и се издигат като дяло Ноево над осъждение. Но предстоеше борба сред стихията земна – водна бездна. Ной се явява във велико изпълнение на святото Божие намерение. Но какво биха казали всички земни жители? Само един ”Ной” ли е избран в това страшно време? ДА! Словото Божие никога не си противоречи! Във великото съдебно дяло в Скончание, пред един Върховен Законодателен Трон в правда чрез Закон ще бъде употребен само един съсъд в чин ”Ной” като приемник на Гласа в служение Ноево пред едно могъщо Небе (Малахия 4:5) – потвърждава небесното управление чрез Глас от небе в служение на Върховната съдебна власт.

Чрез този съсъд на Гласа съдебен се оформя дялото на Четвъртия ангел и Петия Борец, по подобие на Макета – Ноев ковчег! И това велико дяло на ”Ноев ковчег“ се потвърждава по-късно чрез дялото на пророк Илия на Кармил. В изявление на знамения и чудеса се развива Съдът над всички ”Ваалови жреци” сред Израил, сочещ на света и всички светски религии. Но и това дяло не е краят на земния живот, а само Макетен план – свидетелствена съдба, сочеща на Съда в Скончание сред Земя и земните съдби, който осъжда всички религии и дялото Божие сред Лаодикия.

В Скончание на дните на изпълнение на Спасителния план последна дума за решение съдбите земни има само Вестта чрез Съд велик в решение на земните съдби чрез дялото на Четвъртия ангел и Петия Борец, изявяващи действие на небесно ръководство чрез Гласа – съсъда на милост и почит Божия, който подобно на Ной, Илия, Самуила извежда и приключва целокупните Божии съдби, подобно на Мойсея, извеждащ Израиля из робството земно и Навин го въвежда в Ханаан. И това велико дяло се извършва чрез един съсъд – приемник на Гласа – високия Съдебен вик в подвиг велик. Но и това не е още краят. Сега се явяват разрешени съдбите чрез Съда на всички църковни деноминации в служба на Небето – техните съдби са решени, те са отхвърлени като дяло пред едно могъщо Небе и се оформят като един “велик Вавилон“ – дяло на мерзост и гнусоти земни, след избълване на Лаодикия в Седмия период. А Вестта на съдебно решаващия Глас в управление чрез дялото Божие в служение ще се носи във времето на язвите като Вест за спасение. И всяка душа, която призове името Господне, ще се спасява чрез Вестта на Ангела четвърти и Пети Борец в спасение и изкупление.

Чрез Съда велик се решават съдбите на Лаодикия и Вавилон като дяло на ”блудница“, а Лаодикия – хладка и горда, но сляпа. Но народът Божий ще намери милост чрез вестта като отделна спасяема душа, а не употребяема. Няма друго дяло, освен дялото на Четвърти ангел и Пети Борец в ръководство с употребяемите души, които са ръководещи в дялото и те ще прогласят решенията на Съда като изкупителна Вест в озарение и ще извеждат народа спасяем – Духовен Израил. А в това време ще се изливат язвите като потопни води, а за други – Ноеви съдби, скрити в Ноевия ковчег. Това е дялото Божие и Вестта негова на изкупление и тогава се явява краят. Минало е времето на благодат за всички организирани черкви, оформени в отделни деноминации и техните поделения чрез изпълнително служение сред народи и племена от езици и колена в течения на вероизповедание. Те всички са отхвърлени и сетно е избълвана и Лаодикия, задържаща Божия народ сред нея чрез белега заветен на Юда и Израил.

В скончание се носи само една вест чрез дялото на Четвъртия ангел и Пети Борец като една велика Всемирна вест сред цялата Земя. И целта на тази велика Всемирна вест е озарение и освобождение на народа Божий от пленничеството, в което се намира сред осъдените отхвърлени религиозни общества, уподобени на потопни води, а над тях се носи Ноевият ковчег като щит в борбата и явил се победител над вси. Тъй във времето на всички отхвърлени религиозни съдби не ще се носи друга вест за спасение и изкупление, освен Вестта всемирна, озаряваща всички земни съдби; и посочваща всички низости на осъждението в служба на мъртъвци, спиритични сеанси, изопачения на Словото Божие, наложили своята неправда в изповедание на вяра сред Земята, тъй дълго търпяна от едно могъщо Небе в правда! (Илия отговаря: ”Сам аз останах!” но Гласът Божий отговаря: ”Оставил съм си седем хиляди, които не са преклонили коляно пред Ваала.”) И сега чрез великата Всемирна вест на оправдание Всемогъщият Бог простира десница и ги събира чрез Съд велик!

Земните извори са отворени – свидетелствена съдба и сочи на блюдата на почетна употреба чрез дарби в проявление сред ”Ноевия ковчег“ от всички чисти и нечисти. След Съда и потопа пак продължава животът в оформеното съдебно дяло по подобие на Ной. Дава ни се велико откровение след отхвърляне на всички спиритични служения, включващо и разкъсаната и изопачена Вест Лаодикийска. Ние ги откриваме вече погиващи сред водните бездни на потопа. А над тях се носи дялото Ноево – Гласът като щит на канара, спуснало котва на Арарат – Христа! Това е реално свидетелство за дялото, което се носи във възвишение в живот над потопното осъждение. Тъй се открива голяма Светлина: Дялото Господне продължава от живот в живот чрез Ангела четвърти и Пети Борец в милост и благодат Божия и никой друг не е с него. Всички религиозни оформления като духовно служение в мерзост спиритична сред народи и племена, неприети от Небето в Седмия Лаодикийски период, включващи и Лаодикия, намират своите награди сред потопните води като съдебно изпълнение.(Те са потопени във всички лъжеучения земни – плътски.)

Но дялото на Ангела четвърти и Пети Борец е едно могъщо небесно оформление, оформено в самостоятелно служение чрез небесния Глас на Върховната небесна власт в ръководство за извеждане целокупните земни съдби като две родови линии на чисти и нечисти. Но преди да се затворят очите в слепота духовна завсегда и се закоравят в лед (студенина) сърцата в неправда, те ще чуят Гласа на небето в покана за покаяние, ще го осмеят и охулят, но ще съзрат и милостта Божия, изявена чрез могъщото Му дяло в чин ”Ноев ковчег“. Ще видят и буйния изблик на небесния светлинен извор като сетно благодатно одъждение, като късен пороен дъжд над Земята, който издига  великия всемирен изход над всички осъждения като едно велико дяло Божие на Гласа съдебен. И то ще се носи открито до деня, когато ще спусне котва на твърда канара Арарат – Христа. След това Съдът на съдбата небесна чрез дялото, формирано на Гласа небесен, ще застане като щит на върха Арарат – Христа. И чрез Гласа съдебен наново отваря вратата, за да провери и озари Земята чрез една нова, велика Светлина като Вест всемирна сред Земя, в оправдание чрез вяра в кръвта на Христа. И Гласът в чин ”Ной” подема съдба в проверка: пръв пуска гарвана, то отхождаше и дохождаше. Но после пусна гълъба, което сочи на върховната милост на Бога, открита чрез Святия Дух Божи. И след седем дни отново го пусна и той, гълъбът, се яви с маслинен клон в уста. (На какво сочеше Арарат – Христа.) Наново се отваря вратата, за да се провери дали се е оттекла потопната вода и се открие земята. Това Слово сочи на дялото велико на Святия Дух Божи, Който след седем дни ще се яви за втори път. О, каква голяма Божия мъдрост, явена над цялата Земя, която чрез Макетния план на потопа в изхода сред Земя сочи на Божието намерение в изкупление чрез изхода духовен от греха!

Наистина чрез първия поход над Земята не се яви примирие с Бога в ответ, което в изпълнение сочеше на Първото ерно време, състоящо се от седем периода безрезултатно служение – Земя беше покрита от потопните води на осъждение.

Но при втория изход на гълъба, след седем дни, той се яви с маслинен клон в уста. О, колко голяма милост над всемирната съдба на целокупност земна от народи и племена! Яви се клонче маслинено в устата на гълъба. Това е клонче от присадената дива маслина на корена маслинен, която по милост Божия сега прозябваше и като клон маслинен, символизиращ вяра Авраамова, тя се намери като клонче мироносно в устата на гълъба – Святия Божи Дух и сочеше съдбите на Святия Дух Божий чрез дялото Му на Гласа във втората Петдесятница като Всемирна съдба от всички народи и племена, езици и колена, минали по съдби пред дялото на Съда небесен. И след тях се явява Всемирната вест на Святия Божи Дух чрез Гласа, зовяща за един велик изход на една Нова Земя, която е минала през Съд велик и е отсъдена, решена нейната съдба. И наново над нея ще се яви милостта Божия чрез вяра в употребление на ГЪЛЪБА, сочещ на Святия Божи Дух чрез Гласа съдебен. И Божият Дух открива и избира Всемирната църковна съдба, за да я натовари с Всемирната вест на оправдание и изкупление могъщо, което ще стъпи на Нова очистена Земя, дяло Господне под Ново светнало Небе – нова Светлина за едно велико служение в приключващи земни съдби чрез Съд на правда в небесно управление, изведено чрез Глас в небесно изявление.

Ясно се подчертава, че всичко старо е като стар свят, изгубил благодатното си време на употребление на духовния си живот. И е строго изявено – никой няма връзка с Небето, освен ”Ной“. ”Илия” имаше власт да отключи и заключи Небето за връзка или да измоли за капки дъжд. О, нека никой никого не мами, ни себе си, че може да има някакъв изход – връзка с Небе. Такъв човек ще излъже първо себе си и всеки, който му се довери и повярва на измамите му. Земята няма връзка с Небе, освен чрез дялото на Святия Божи Дух чрез тръбния Глас в ръководеща Съдебна небесна власт сред Земя.

Силно подчертава Святия Божи Дух: само чрез ”Ной” като дяло на Ангела четвърти и Пети Борец – сам Дух Святи действува в осветление, в озарение чрез новото всемирно строение, на което е натоварена целокупността земна като всемирно изкупление чрез действието на Вестта на озарение. Единствена връзка с Бога, след приключване на Съда небесен, Земя ще има чрез дялото на изхода духовен, формирано като едно всемирно реформаторско движение чрез Гласа съдебен – Вестта, реформирана чрез Глас на Съдебната небесна власт на Святия Дух Божи в съсъда, чрез когото Бог изисква да продължи служението чрез Вестта на осветление, в изпълнение на съдебните решения.

Макар и да са пресъхнали всички земни извори след вдигане на благодатта, сред Лаодикия спира действието на дарбите на Святия Божи Дух в употребление. И мястото в сърдечния олтар се заема от проявите на вярата, надеждата и любовта, тъй като пороят наводни, повдигна на голяма висота дялото на Бога (ковчега Ноев) и чрез мъдрост Божия оформи в пълнота една Всемирна вест в действие на изкупление чрез ”Ноя”, който е в личен контакт с Бога; и подобно на Мойсея – Гласа (съсъда на Гласа) ще бъде ръководен в лично удостоение на небесно водене и извеждане чрез действието на Духа Божий, пресяване или проверка чрез Вестта съдебна, за да се отделят съсъди за едно велико употребление сред Земята. О, страшен миг на земното състояние! Прекъсната е всяка милост на Небе, останал е само един ”Ноев ковчег“. формирано е едно велико дяло сред Земята, но без всякаква функция, стоящо на високия “Араратски връх“. Според Макета дялото на Скончание ще е поставено на голяма висота, но преди да се понесе Вестта сред Земята, ще мине вятър изсушителен сред Земята, за да устрои пътя на Вестта.

Забележка: Първо мина изсушителен вятър и устрои пътя на изхода Ноев, който се покрива със Скончание. Същите изсушителни ветрове устроиха пътя на един народ Божий, минавайки през Червеното море, водени от Мойсея, което се покрива с извеждането на Духовния Израил преди Запечатващата вест чрез Съд велик (Откр.7-ма гл.). Ветровете се разпускат след едно дяло с решена съдба чрез Ангела на живия Бог, в ръцете на когото е печатът на живия Бог, след една решена вече съдба от великото Небе. Дялото на Ной и Мойсей (Откр.7) са едно и също дяло в покритие духовно, с един и същ характер на решаеща съдба. Ясно е, че ще бъдат разпуснати Четирите ангела, задържащи земните ветрове. Но преди да се разпуснат те, дялото Божие ще е застанало като щит на твърдата Канара – Христа (Арарат), където стои в изчакване на Божията милост. А ветровете – това са земни смутове, земни събития. Земните ветрове минават и устройват пътя на едно велико дяло на приключващи се съдби чрез Високия вик в съдебни решения над целокупността земна в оправдание и изкупление чрез Вест в управление небесно.

Ноевото дяло е свидетелствена съдба и намира своето приложение в изпълнение и оформление дялото на Ангела четвърти и Бореца пети и сочи на Скончание над целокупността земна. Тържествен е мигът когато прекъсва милостта над всички сред Земя, сред целокупност земна, до когато е имало знак Божий. Но пред Съд, подобно на времето Ноево, при Ной и Илия пророка, няма милост над неправдата и нейните носители. Илия съгради олтар от дванадесет камъка, подобно и в Скончание ще се изгради олтар, но в сграждането му ще бъдат употребени живи същества, живи камъни! И чрез тоз последен олтар на служение Бог Всевишни ще се прослави. И в това време на Съд и Правда само чрез служението на пророка сетен в чин ”Илия” ще има Роса по Земята. Ной вика чрез Глас: ”Покайте се!“ Йоан Кръстителят вика ”като Глас на един – покайте се! Направете прави пътеките към Господа!“ Кои са тез викащи към човешкия род? Това са ”Глас, който вика сред пустинята Земя”. Наистина голяма е милостта Божия над Земята чрез свидетелствените съдби. Но голяма е борбата между двамата Борци чрез дух на Правда и неправда. Но милост божия се отнема! И ние виждаме страшния предупредителен край!

Забележка: Нанесените ветрове земни говорят за едно време на несигурност, когато те насила ще се задържат и след отнемане на благодатта Божия ще се отвържат над Земя. Това е времето, в което ще престанат да се изливат хлебите небесни – Божиите благословения. Това означава, че вратата на ада – смъртта, са вече затворени, престанала е язвата на потопа и всички жертви са погълнати. Това означава още, че Сатана се връзва сред пустата и безлюдна Земя. А прекъсването на хлебите небесни сочи на времето, когато се вдига благодатта от всички земни религиозни оформления, черкви, деноминации. Това е времето на Късния Дъжд. Стражевите съдби са приели всички Божии изявления чрез Гласа на небето и е формирано дялото Божие като Ноев ковчег. То само очаква знак от небето, за да поеме своя път над осъждението земно, което като потопни води се разлива над Земята.

Битие осма глава, пети стих

            “И водата намаляваше“. И в първия ден на десетия месец – това Слово сочи на деветте дарби на Святия Дух Божи, които ще се изявят и употребят в Скончание сред църковните съдби като сетива Божии. И след четиридесетия ден отвори Ной ковчега, който бе направил. Това Слово сочи, че след приключване на Съда небесен ще се отвори врата на служение и ще навлезе в употребление съсъдът ”Ной”. Гарванът в употребление на нечист съсъд – отхождаше и дохождаше, означава, че ще се явят нечисти блюда – съсъди на Сатана в употребление (това време се явява след изграждане на олтара на ”Орна“, в свидетелствено изпълнение, а и след приключване на Съда небесен – сграждане олтара реален на Илия), макар да са били в едно дяло, в един ковчег, те ще се употребят сред Земя в служение като нечисти съсъди.

            Осми стих

            “Изпраща гълъба“. Това изпълнение сочи на Святия Дух Божий, когато ще литне над Земята осъдена и сам ще работи за Своето дяло на спасение и изход духовен. Но при първото свое излитане не намери почва, не намери земя за нозете Свои за действие. Това сочи на същината, че когато Святия Дух Божий дири почивка за нозете Си по цялата Земя, не ще намери място, не ще открие дяло, в което да се приюти и да го употреби! Духът Божий търси начин – път в изход, в извеждане на Своето велико дяло на изход в изкупление, но не намира. (Чрез гарвана той не получи ответ, нито чрез първото явление на Гълъба – Словото сочи още на развоя на ранната Христова църква – Второзаветното време).

Второто излитане на гълъба сочи на втората двойна сила Елисеева – тогаз Ной получи ответ за прозябване, откри се земя за почивка. Той носеше в човката своя маслинения клон. Това показва на времето, когато чрез присадените ”маслинени клонки” – езичеството, приело Христа в служение, ще се яви нов живот след един потоп на осъждение в изпълнение решенията на един Съд велик в правда. Сред Земята ще прозябне вяра в нов живот и ще премине от живот в живот изкупен завсегда. “И почака още други седем дни“ – това сочи на реализиране формировката на дялото, преди Вестта да поеме път чрез Святия Божи Дух като милост Божия над Земя. И почака Ной още седем дни и пак изпраща гълъба, но той вече не се връща – това сочи на времето, когато не ще има връзка чрез Святия Дух, освен оставената Вест на проповядване сред Земята.

”А в шестстотин и първо лято от Ноевия живот – първи ден на първия месец изсъхна водата на Земята”. Словото сочи начало на Нова Земя в седемхилядната година, когато не ще има друго служение с небесна връзка, в Седмия период чрез ”Ной” – дялото на Святия Божи Дух. Дялото Ноево носи двойни съдби – то сочи на Скончание и на периода на приключване съдбите Божии над Земята.

Тринадесети и четиринадесети стих

Имаме изявление на окончателното прекъсване на благодатното време над Земя, освен милостта Божия чрез Ноя. И тогава вдигна Ное капака на ковчега – явява се дялото на Новата Земя, съхранено, опазено от влиянията на потопа на осъждението в един ”ковчег” – дялото на Бореца пети, когато се явява изход вън от ковчега под отрито небе, без стреха. Това е време, в което не ще има благодат Божия, освен връзката на Ной с Бога.

Петнадесети и деветнадесети стих

И говори Бог на Ноя и рече: ”Излез из ковчега!“ Словото сочи на великия изход на дялото събрано с чисти и нечисти и подемаше съдби извън всяка църковна стреха. Оформеното дяло в чин ”Ной” води ”Ноев” живот. Строго водено чрез Ноя, Бог Всемогъщ извежда дялото извън ковчега, за да раздели чисти от нечисти и всеки да поеме своя път на употребление, от птица, животно и човек, представящи целокупност земна от чисти и нечисти в строго определение на служение във времето на съдебните решения, над които ще се възложат земните съдби в награди на благословения и проклятие в осъждение, което става след извеждането извън стрехата на дялото Ноево. Това сочи на дялото на оправдание и осъждение. И дотук десет девици са все още в едно служение пред Божието Лице!

В двадесети стих е отразена признателността Ноева към Бога, комуто Ной сгражда олтар пръстен. Това сочи на едно олтарно служение чрез съсъди, които са олтари на Святия Божи Дух – храм на всесъжения чрез чисти жертвоприношения в прошение и хваление. И прие Бог ухание благовонно. След Съд в разрешение на съдбите се явява олтарно служение чрез прошение пред Лицето на един велик Бог. Бог е милост и любов! ”Не ще веч да прокълна Земята поради човека, поради помишленията на човешкото сърце, което е зло от младостта му.“ О, какво свято, велико обещание за изкупения род Божий за пречистената Земя след едно велико действие на очистение чрез огъня на Святия Дух, след наложеното му вече и претърпяно наказание.

Додето съществува Земя, сеене и жетва, лято и зима, ден и нощ няма да престанат. Това е свято изявление за дялото на Вестта съдебна чрез Съд велик и целта Божия чрез Светлина на озарение и жетвено явление на плода на изкуплението. След Съда велик, дялото на Святия Дух с Вестта сред него ще бъде дяло с Вест на Съд и Правда. Ден и нощ сочат на борбата, която ще продължи между Правда и грях. Това показва, че до грабването на църквата в небето врагът Сатана ще води борба с благословението Божие, макар и да е изречена присъдата негова на осъждение от Съд велик на правда. И ще продължи да воюва до свършека над една осъдена Земя, чакаща изпълнение на присъдата своя.