Битие 7

”И рече Господ Ною: Влез ти и всичкия ти дом в ковчега, защото тебе видях праведен пред Мене в този род!“

Колко много говори този стих от Словото Божие! Той сочи на това, че всички от този род от линията на Сит ще бъдат употребени от Бога. Родът и домът на Ной беше поставен на голяма висота пред могъщото Лице на живия Бог и Той го помена и предпочете пред всички домове и родове! А тоз род Ноев сочеше на могъщото дяло на живия Бог и на Неговия род в употребление сред Земя.

Словото дава голяма Светлина върху чистите и нечисти животни и птици. Чистите се явяват седем пъти повече от нечистите (определят падението за Две ерни времена, но се умножава четирикратно – изявление за решение Божие). Защото ”след седем дни ще вали дъжд”. Това се явява като велико откровение на могъщото разрешение на Божия Съд и изявява велики съдби, че чрез Ной – дялото на Съда, ще се изведе целокупната земна съдба от живи души, които преминават от живот в живот. Но не всички ще видят живот, защото Ной извежда два вида съдби като съсъди – чисти и нечисти. Те ще влязат в ковчега в чин ”Дяло Божие”, влезли в употребление чрез Ной! Но едните са съсъди на почетно употребление чрез благословение, а вторите в непочетно употребление на проклятие. С това макетно изпълнение се сочеше времето на Съда велик (Откр.18:4) – дялото на Гласа в Скончание, Който пробуждаше във възкресение за един нов духовен живот Третия духовен Израил, които навлиза в разрешени съдби чрез Съд велик от живота земен в живота духовен – небесен. Това дяло на пробуждане във възкресителни съдби се потвърждава чрез Даниил 12-та гл. като малко духовно възкресение, на което Съд велик разрешава съдбите и едни навлизат в живот, а други отиват във вечно поношение и укор вечен (Битие 7:15).

*****

Битие седма глава – ноевият ковчег

Словото в книгата ”Битие“, седма глава описва свидетелствената съдба на Макетния план на великия Божи Съд и решенията съдебни за целокупност земна и Земя, изявени в Скончание. Словото ни открива как ще се формира едно велико дяло в употребление на извеждащата се целокупна земна съдба от Създание до Скончание. Ноевият ковчег като свидетелствена съдба намира приложение в Скончание чрез четвъртия страж – ОТКРОВЕНИЕ чрез пророк и апостол Йоан, което е реално изпълнение на Съда велик чрез една могъща формировка на Ангел четвърти и Пети Борец. Дялото на Ноя явява двояката небесна цел, а зад себе си то крие великото дяло на Съда в решения на оправдание и осъждение над целокупността земна в Скончание. Дялото на небесния Съд и начинът, по който ще се развие действие, е изявено свидетелство чрез Ноевия ковчег, в който Ной като Божий съсъд е пряко употребен да го построи, формира и снабди с всички земни съдби от флора, фауна и човек, които активно участвуват в Съдебния процес. Ной е блюдо на почетна употреба, призован да формира ковчега – дялото на спасение и да представи всички земни съдби от трите пояса творби като блюда за почит и блюда за непочит пред Съда велик, тогава, когато се решава съдбата на един цял земен свят, паднал в нечестие пред своя Творец и приема наградата на своите нечисти дела, извършени в неправда в един страшен земен потоп на погибел.

Ной е предпочетен от Бога, одобрен за употребление пред всички свои съвременници. Той се явява пред Лицето на един правдив Създател. Намерил благодат, Ной беше поканен чрез Могъщия Божи Глас да се покори в едно велико теократично управление сред Земята, за да се формира едно велико дяло от мащаб на ”Ноев ковчег“ и се изведат спасяемите съдби от падналия свят, комуто вече бе решена съдбата. Ной бе поканен да изпълни сетното предупреждение да изведе съдбите – Божии съсъди на употребление. Тук именно дялото небесно, явено чрез Глас към Ной, намира приложение в Скончание чрез изпълнение на Словото в Откровение 18:4 – Гласът и дялото на Ангела четвърти. Ной бе натоварен с великата мисия да формира едно могъщо дяло на строеж и извеждане в употребление чрез проповед на предупреждение, преди още да се формира Ковчегът. Наистина Бог показа велика двойна милост над Ноя и го употреби в двойно служение. Ной кова цели сто години ”ковчега” на великото дяло Божие и с това посочи на формирането на дялото на Четвъртия ангел чрез Петия Борец – Гласа на Святия Божи Дух, Който се открива чрез съсъд – тръба Божия и чрез него се подема формирането на дяло, което трябва да се представи пред Съда небесен, за да приеме неговите решения над целокупност земна.

Небесното предупреждение минаваше първо като роса чрез проповедта Ноева, а след нея следваше неизбежен дъждовен порой – решенията съдебни, дадени за изпълнение над целокупните земни съдби.

Тъй Битие седма глава е Макетен план в двояка смисъл и цел и се покрива с Вестта на формираното велико дяло чрез Глас от небе за изграждащия се Ноев ковчег. Но явеният вече готов сграден Ноев ковчег – съответно в Скончание, яви ли се сформирано дялото на Съда велик чрез Ангела четвърти и Пети Борец, това говори, че след едно страшно предупреждение, явява се могъщо изпълнение на съдебното решение и чака мига на приложение реално над Земя. То се явява като предвестни капки на оросение, след които следва поройният дъжд като изпълнение решението на Съда над целокупност земна, над всички отхвърлени съдби, религиозни формировки на служение сред Земята, стояли пред едно велико в Правда Небе, осъдени чрез справедливия Божи съд.

Явлението Ной, съсъдът и ковчегът – дялото Ноево, ни дава яснота, че не веднъж е предупреден, поканен за покаяние земният свят. Дялото Ноево идва като изпълнение на решение след предупреждение. Но отминало е време на милост и търпение, минал е Съд над целокупност земна и в изпълнение на присъдата призовава се ”Ной” и се формира дялото на изхода от света. Това велико дяло се покрива в повторение с великата Духовна реформация като дяло на изхода от греха, след решение съдебно на Съда велик и отхвърляне на Лаодикийската вест като свещено служение пред Небето. Или след решените съдби на Лаодикия се носи Глас чрез свещена тръба в чин ”Ноева проповед на покана за изход от греха ”Излезте, люде Мои!“ Но това е време, когато Съдът е минал, решението съдебно е оформено дяло, в което взема участие целокупността земна чрез Съд велик в Правда.

Става ясно, че формиращият се Ноев ковчег в чин ”Ангел четвърти и Пети Борец“ всъщност е дялото велико на Съда. Но чрез Ной е даден Макетният план, а Откровение 18:4 е реалното изпълнение на Спасителния план. В готовия вече ковчег влизат по двойки всички призвани от чисто и нечисто естество като блюда на почит, за да бъдат употребени пред великия Съд в Правда, който им натоварва решените земни съдби като оправдание и осъждение на целокупността земна от Начинание до Скончание. Това е велико изявление на мощността и величието на формиращото се дяло, водено пряко от Святия Дух, велико в сила и начин на управление небесно чрез Гласа съдебен – времето на Съда в приключващи се съдби над целокупност земна и Земя.

Времето на Съда не идва изведнъж! Първо се явява предупреждение в строгост като потвърждение, че иде изпълнение на един велик Съд. Но едновременно се формира ”ковчегът” – дялото под могъщото ръководство на Гласа от небе – дяло на Гласа (Откр.18:4) в повторение при Скончание на земните съдби. Но при Ноя е подчертаващо, че не е краят, щом в ковчега се съхраняват чисти и нечисти творения. Затова се каза, че дялото на Ноя и ковчегът Ноев крие в себе си двояк смисъл като цел на сформиране дяло небесно – съдебно, чрез един силен Глас на небесно управление чрез ”Ной”, съсъда на милостта Божия, който дава ясна илюстрация на спасение и осъждение.

И така дялото на Ной е само един Макетен план на бъдещото реално изпълнение с дела в живот и е строго подчертано, че е с двояка цел. След сграждане на Ноевия ковчег, сочещ на формиращия се Ангел четвърти като Божие дяло чрез Гласа на Бореца пети – Глас на Святия Божи Дух, започва дялото на извеждане на земните съдби чрез Съд велик в небе. А решенията на Съда се изявяват сред Земята като могъща и велика съдба на Вест – ”Излезте, люде Мои!“ за едно велико употребление пред Съда, чрез Гласа на Святия Дух, в ръководство на ”тръбата” – съсъда в чин ”Ной” за приключващия се Земен процес чрез Съд небесен.

Но в ковчега Ноев са съхранени чисти и нечисти, сочещо на притчата за десетте девици, която намира своето изпълнение в скончаещото дяло съдебно. Те са събрани в едно дяло, приготвени за употребление според Макетния план – ковчега Ноев (в него съхранени чисти и нечисти – разумни и неразумни)! Те ще са употребени пред Съда велик, в дялото на Ангела четвърти. Те са изведени – всичките десет чрез ”Гласа” и въведени в ”ковчега” – дялото на страшната Божия съдба на милост и любов Божия като Негова творба в употребление, когато се явява съдбата на една целокупност земна и Земя чрез Съд на Правда. Тоз отхвърлен свят сочеше на Лаодикийската съдба – период седми на избълвани от употребление, а от тях се извършва извеждане от всички религиозни формировки сред света във време на Лаодикийския период: ”Излезте, люде Мои!“

Но това не е решаващият миг на Съда велик, а се явява като формиращо се дяло, водено от един велик Глас на Небесната власт в Правда, на ръководство Божие сред Земята на един праведен Бог, до Когото е стигнало известие за всичките мерзости на земните жители; и Той ги отхвърля чрез ръководещите небесни съдби като формирани черкви, като дяло в Скончание според Откровение на Йоана 3:14, сочещо на Лаодикия в Седмия, Лаодикийски период, в който се избълва водещото се пред Небето дяло сред земния свят и се реформира в ново дяло чрез ”Ной” (съсъда на Гласа от мащаба на Ной, ръководен пряко от Святия Божи Дух като Глас небесен), по подобие на Макета ”Ной” сред осъдения свят, представен от Лаодикия и всички дела до този миг пред Небето, сред народи и племена, носещи отговорност за човешката душа, носещи вест Лаодикийска.

Сред Съда Божий чрез Глас се изявява самият Законодател чрез Закон и потвърждава, че ги е избълвал, изхвърлил от милостта Своя и ги е осъдил чрез дялото на Четвъртия ангел и Пети Борец, ръководено чрез Гласа от небе. Тъй великият Съд на правда ще изяви целокупните земни съдби. След приключване строежа на ”ковчега” – дялото на Съда, започва извеждане по съдебно нареждане, но изпълнението се явява едва след вземане решенията на Съда по строго начертан план. И при разгръщане на действие навлизат в употребление всички изведени и съхранени в ”ковчега” (дялото на Гласа).

Над изведените чрез Гласа се открива едно велико дяло на удостоение в употребление за целокупните земни съдби. Но сега имаме да разумеем най-важното, че не всички влезли в ковчега на Ной – дялото на Гласа и съхранени, ще са в една почит употребени, или спасени за еднакво употребление. Всички изведени и въведени в сетното велико дяло ще са употребени, но едни ще бъдат блюда на почетна употреба като Пет разумни девици, а други ще се употребят в непочетна употреба като Пет неразумни. Но чрез тез две линии на почит и непочит като блюда на употребление Съд велик ще изпълни земните съдби, за да приемат като земни представители съдбите на благословение по родовата линия на Сим и Яфет. А другите – в непочит да се прокълнат и да приемат съдбите на осъждение като Хам и Ханаан. Тук намира приложение притчата за десетте девици. Те са поканени чрез Гласа да се приготвят за едно велико дяло на посрещане Младоженека, сочещо на Съда – Сватбата на Агнето, за едно сватбено угощение, за една велика сватбена вечеря, сочеща на съдебните решения като Светлина на изпълнение. Но таз вечеря се явява в двойни съдби, защото едните съсъди ще приемат благословение, а другите – нечисти, неразумни – осъждение от Съда велик.

И ето чрез изхода, ръководен пряко от Гласа ”Излезте, люде Мои!“ са се събрали десет девици, но само пет от тях приемат удостоение като дяло велико на употребление с удостоение на благословение. Те имат достъп и присъствуват на сватбената вечеря. А петте, проявили небрежност, неразум в служение (Саулово изпълнение), в нечисто, заблудително учение, са отхвърлени от удостоението небесно на почит и се натоварват с проклятието за целокупното земно осъдено селение като дяло на нечестивия, според макетния план на Ной и съдбата на тримата Ноеви синове – едни приеха благословение, а едни – проклятие.

Тъй в Ноевия ковчег съхранените по двойки – чисти и нечисти са свидетелствена съдба за блюдата на почетно употребление и тия на непочетно употребление и потвърждават, че признават Едемския брак (всички са по двойки); и е свидетелствена съдба за дялото Божие, развиващо се в два отдела, в една скиния, сочеща на едно тяло – Ева, ребро Адамово, което се прибира в Адама. Ясно става, че преди да навлезе в решение на съдбите, великият Съд на правда, след като е разгледал делата на света и ги е отхвърлил като религиозен подем сред света, тогава е призван съсъдът Божий в чин ”Ной“, ”Илия“, ”Самуил“, посочен в Малахия 4:5. Той се явява като съсъд на велика почит Божия и милост върховна, над когото пада великото удостоение на едно свято Небе, на един Върховен Законодател и Съдия на Съда велик и е натоварен с великите съдби Божии в повторение, и навлиза в изпълнение на върховно употребление (Малахия 4:5 и Откровение 18:4). Съсъдът се явява и приема Гласа на Съдебната небесна власт в дяло на управление. След избълване на Лаодикия, се явява ”оформеният ковчег“ – дяло Божие съдебно за едно велико изпълнение на Вестта ”Излезте, люде Мои!“

Тогава се подема едно велико дяло Божие като Откровение Божие над Земята и целокупността нейна чрез Съд и милост след предупреждение. Това време е ясно изявено в строги определения в години на сграждане дялото Ноево – ковчега Ноев чрез проповедта Ноева, в строго предупреждение на едно велико дяло чрез Гласа, за идващия гняв Божий чрез съдебно решение. В Откровение 14-та глава намира приложение изявлението за падението Вавилонско – отхвърлените световни течения, оформени като религиозни учения сред Земята. Но яви ли се Гласът със зов за формиране на ново дяло (Ноев ковчег) благодатното време на Лаодикия (Откр.З) е минало! Явява се Глас чрез съсъд в чин ”Тръба”, повтаря изявлението за падението Вавилонско и още веднъж предупреждава Лаодикия, и с Божията власт извежда съдби в употребление в нов ковчег – в ново дяло ги въвежда. Но яви ли се готовият ковчег като дяло на Гласа небесен, то минало е благодатното време на Третия ангел с мисия на благовестител, приключена е неговата мисионска проповед, която не доведе до победа и остана безрезултатна. Лаодикия не се е покаяла, Юда е в беззаконие, а Израил хули Духа Свят чрез явения белег на незнайния език в духовно обрезание.

Тогава именно се явява Гласът и се формира Ангелът четвърти като дяло на Съда велик. Подема се извеждане от целокупните земни творби като употребяеми съдби от флора, фауна и човек и ги въвежда (Гласът) в едно велико дяло от мащаб ”Ноев ковчег“ като всемирна цъковна съдба, формирана чрез Съд велик на правда, след избълване на Лаодикия и всички духовни формировки – черкви като Вавилон, за да бъдат употребени пред един велик Съд, който е решил вече всички приключващи съдби над целокупните земни творби. И е строго подчертано чрез Плана макетен на Ноя.

И тъй, яви ли се дялото на Гласа, това означава, че е взето не само решение съдебно, но то навлиза в реално изпълнение и се подема формиране на племената, за да се явят в удостоение на наградите, изявени и потвърдени чрез Съда небесен. И те чрез блюдата на почетно и непочетно употребление ще приемат своите съдби чрез Вест, решаваща техните съдби, сред една осъдена вече Земя с всички религиозни течения – учения под името ”Вавилон духовен”, сред един отхвърлен религиозен свят от народи и племена, езици и колена като потопни води, без милост и благодат, с решени и приключени вече съдби и чакат изтление като потопни води. А дялото върховно на Ангела четвърти, водено от ”Бореца пети“ като Глас съдебен, са единни и сплотени под небесната благодат. Това дяло е приело вече изведените съдби и ги е съхранило като десет девици, за да яви чрез тях сред целия земен свят правда и съд като приключваща се Вест над целокупността земна от флора, фауна и човек, като едно могъщо дяло на всемирните съдби, за да им се натоварят решенията на Съда велик в правда – благословения и проклятие над оправдани и осъдени от Съда велик.

Десетте девици се разделят в мига на явлението на Младоженека. И Той въвежда Пет разумни в Съда велик, за да им натовари всички оправдателни съдби като Пет разумни сетива на всемирната църковна съдба, въведени в сватбения пир – Съда. А на Пет неразумни се натоварва осъждение и им се затваря вратата на милост и благодат в употребление завсегда. Те приемат осъждението пред затворената навек врата на милост в употребление, и в единство с цялото осъждение земно намират изтление като отхвърлени сред потопа на язвените води! А могъщ и велик Съд в правда, който осъди един паднал вече свят, без милост го отхвърли от употребление.

Наистина е велик и тържествен мигът, когато е решена съдбата на една целокупност земна чрез един страшен Съд Божий в правда! В един само миг се изрече съдба и безброй религиозни формировки в деноминации, общества и черкви държавни сред Земята остават отхвърлени, без милост Божия над тях. И пред техните очи, погиващи, ослепели вече духовно, възвисява дялото Свое чрез Глас на небе (Ноев ковчег), скрил го под могъщата Своя благодат като велико всемирно дяло на изкупление, въоръжено с Всемирна вест за спасение чрез решенията на Съда велик – Урим и Тумим сред Земя. О, това е един велик и страшен миг над една паднала планета Земя и над нейната целокупност от флора, фауна и човек. Устройва се един път на очистение за приключващите се съдби в едно велико явление – посрещането на Христа – Спасителя за едни, а за други – пороят на потопа – язвите зли. Победителят ще се яви, а изкупените земни съдби чрез приноса Му кръвен ще го посрещнат на облаците. След извеждането на Пет разумни и оформянето им в едно велико дяло като пет сетива в една човешка плът, и Пет неразумни се оформят в дяло на тъмнина и заблуда, останали без елей в светилниците си пред затворената вече врата чуват Гласа: “Аз никога не съм ви познавал на Земя”.

Тогава именно става пълното разделяне на Разумни от Неразумни, по подобие на дялото Ноево в отхвърляне и проклятие на Хам (похулил своя баща). Хам се явява като съдия на своя Баща и чрез дяло на нечестие открива Неговата голота – в дома Бащин, в шатъра Бащин, или сред дялото на изведените чрез Гласа. Туй време е строго определено, след един отхвърлен свят (след потопа) и започват решаващи съдби над целокупността земна. Великият Съд на правда произнася присъдите, след разглеждане на делата в един Съдебен процес чрез отваряне Книгите на делата и ги е отхвърлил след един ”потоп” – четиридесетдневен порой над Земята. Тъй осъдителната фаза на Съда навлиза в решения и произнася присъдите. Небето е отворено, докато един цял земен свят нехае и не усеща сериозността на решаващия съдбите му миг, и стои като непокорна творба пред своя Създател, Законодател и Съдия, отхвърлила Го от своето сърце. Но в тоз решаващ за Земя миг Съдът велик излива над нея съдби като дъждовен порой, но те са строго разпределени по дейности чрез Глас като висок вик на Съда велик в подвиг велик. И чрез двойна сила – Мощ слага трапезата на угощение като Вест на осветление на вси изведени съдби чрез Съд, които са били съхранени в Ноевия ковчег като дяло на Ангела четвърти и Бореца пети и дяло на отхвърлените, лишени от трапезата сватбена – вечеря! Ной е строго ръководен чрез Глас от небе като олтар на служение сред изведените земни съдби.

В Ной виждаме първия съсъд на свято употребление чрез Глас на Небето – една скиния неръкотворна, с олтар на служение в жертвоприношение. Така започна четиридесетдневният ”нощен” дъжд на осъждения над един осъден свят, а за спасяемите – дъжд на оросение и благословение. Четиридесетдневният дъжд на потопа сочи на времето на изпълнение на язвите над целокупността земна в осъждение. А това е времето, през което са отворени хлебите небесни – небесните врата за изливане на благодатното оросение небесно одъждение над Земя като късен дъжд! Това е един велик момент на озарение в Съд и Правда. Но не е още краят на земния живот. Дялото се решава още горе в небе и се излива решението на Съда велик като късно одъждение, Късна Роса.

Над съсъдите на почит то е освежение за благословение, а над непокорните е за осъждение като язва потопна, явена чрез решение на могъщия Съд велик чрез Гласа в стражево изпълнение. Тъй дялото на Съда е върховна фаза на развитие на Спасителния план и сред него, чрез него се изричат присъдите над целокупността земна. Наистина това не означава, че в момента на решенията в скончанието на Съда ще умре плътта, което очакваше и Ева след думите на Твореца, но животът приключва за Небето, подобно на потопните води под Ноевите макетни съдби. Защото великият Божи Съд е произнесъл присъдата над целокупността земна и пред Небето тя е отхвърлена, или умряла е неговата съдба чрез присъдата съдебна над един цял паднал в грях земен свят. Минало е благодатното време на целокупност земна, когато се е носела Ноевата проповед над Земя. Съдбите земни са изречени, решени, запечатани чрез един велик Съд Божий в правда.

От всички отхвърлени, осъдени деноминации са изведени блюда като Десет девици, които намират още благодат пред Небето, но на тях ще се насварят съдбите земни в Правда и благословение и в неправда на осъждение като Пет разумни и Пет неразумни! Разумните са чули Гласа и са участвали в изграждането на ”ковчега“, а Пет неразумни не са внимавали на Новата проповед във времето на изграждащия се ковчег – дяло Божие за спасение. Те не са си напълнили светилника с елей – не са приели Дух Святи, защото са отхвърлили Неговото действие на обрезание с белега на небесния незнаен език.

(И понеже водачите сляпо пазеха членовете на обществото, което водят, то те приписаха дялото на Святия Дух на Сатана). Те не приеха елея на помазание небесно, за да бъдат Пет разумни и да влязат през вратата на сватбата с Младоженка (Съда). Те именно остават вън от милостта Божия, пред затворената врата в тъмната нощ (осъдени на слепота и тъмнина). За тях е затворена вече вратата на употребление (врата на Ноевия ковчег). Те остават отвън ковчега – дялото на спасение като осъдени съдби сред потопните води. Те всички остават като блюда на нечистота сред света, като поройни води на осъждение и завсегда погиват под язвите до деня на втората смърт, когато намират и изпълнението на потопа като присъда на Съд велик в правда. И тук се прилага решението съдебно над Евиния грях ”в който ден съгрешиш – нарушиш заповедта, ще умреш”! А то не означаваше, че Ева умря по плът, но тя скъса връзката с Небето, правдата й не я ползваше в деня когато съгреши. Пред тях – Адам и Ева, се затвориха вратите на Едемския рай като дом Божий!

*****

Наистина Съдът небесен се изявява над всички целокупни земни съдби в съдебни решения като силен Съдебен вик. Макетният план на Съдебния процес – Съда е, който разрешава целокупната земна съдба. И въобще разрешава съдбите на двамата Борци и на земните планетни съдби чрез изявления на Глас ясен и категоричен – Глас на Святия Божи Дух. Тъй Всемогъщият Творец, Създател, при приключване на Съдебния процес ще се изяви чрез Съд велик (свидетелство Ноево), на когото се доверява според Светлината, която крие Словото в Битие 7:4. Всемогъщият ще се довери на Съсъда в Скончание и съсъдът ще знае с точност времето и начина, по който Бог ще действува във време на Съда. Великият и мъдър Бог не ще скрие намерението Свое спрямо целокупността земна и Земя и четирите двойки изявяваха съдбата на четирите времена с приключване на целокупните земни съдби.

Адам и Ева са приети в един Божи народ и изявяват двойни съдби. Адам и Ева – пролет, лятото е първият народ Божий. А вторият духовен народ се покрива с плодородна есен! Зима – Съдът приключва съдбите земни. Две сезонни времена, приключващи земните съдби, но изявяват житейските съдби свързани, потвърдени чрез четирите сезона. Те, като природни явления, крият в себе си голяма Светлина – създание, развитие, оплождение, явление на зрелия плод – добро и зло! Ноеви години крият в себе си определено земно съществувание. Но тайната е скрита от вси и е у Бога.

*****

Тъй като благодатното време на Ноевата проповед, умоляваща грешника, мина, Ноевият ковчег – дялото Божие чрез Ноя – зае мястото на Ноевата проповед с всички изведени съдби, над които предстоеше проверка – сито като блюда на употребление в почит и непочит, съхранени в един Ноев ковчег – чисти и нечисти. Макетният план и неговото реално изпълнение предстоеше да се яви в развитие в четири действия като църковна съдба и приключване във второ – Новоерно време, всеобщо, всемирно изявление чрез милост на съдба, открита чрез Вестта на изкупление (кръвната цена Христова), приключваща земните целокупни съдби чрез Съд велик в изпълнение на Откровението.

Така завършва Макетът на земните съдби или планът на Битието земно чрез целокупността земна, засвидетелствано от четирите годишни времена като духовни явления над Земя, независими от човека, от материята. Те налагат своето действие като печат върху земната съдба в четири преходни годишни времена в строго предупреждение над Земя. Тъй флора се явява в съдба: пролет – Адам и Ева в Рай Едемски; лято – Авел, Каин; есен – Енох – грабване; зима – Съд – Ной! Пролетта е сеитба, семето на флора пробужда се и се явява над повърхността земна – явяват се племената; лято – зреене в употребление; есен – поднасят се първите начатки от плода, свързани с духовния живот. Съдът е зимата с явление на снега – правдата Христова над оправданите спящи като покров над Земя. Осъждение – лед сковава Земя чрез съд над всичко преходно. Но то крие велика свидетелствена съдба в себе си за явлението на живота в четири времена и скончание на живота на флора, фауна и човек – краят е потопните води в осъждение – Земята в заледяване. Тез явления изявяват Земята в запустение като свидетелствени съдби на милениума, когато оправданите чрез великия Съд Божий над целокупна земна съдба биват скрити в едно всемирно дяло, изкупени за нов живот. Дотук е планът на земния бит като Макет на бъдещото Сянково и Новоерно същинско време. Амин!