Наистина Всемогъщият Творец, Създател и Бог, създаде небе с всички светила небесни, Земя и всичко населяващо я – флора по видовете й, фауна по видовете й. Създаде Бог и човека! Защо Земята бе създадена и населена? Беше ли грехът познат и изявен над нея в момент на творческата дейност на Създателя? Знаеше ли Бог грозящата я опасност след бунта на падналия херувим сред Небесното войнство? Да. Бог знаеше всичко това, знаеше, че вниманието на Сатана се насочваше към Божието съвършено творение. И въпреки това, замислено по план, Божието творение – Земя и всичко що я населяваше, биде сътворено. Но грехът, злото и неправдата не бяха познати сред планета Земя и затова Създателят бе промислил как да я предпази от угрозата на греха, който Сатана носеше.
И затова Бог постави постановление – заповед. Шест дни Творческата Мощ действаше и създаваше, а седмия ден – почина си Бог от всичкия си труд и го освети. Още в битието, преди създаването на творението, бе издигната на висота наредбата – заповед за освещение. Ден седми бе определен, а останалите дни благословени бяха в труд и творческа изява, защото Бог твореше в шесте дни: “И видя Бог, че всичко беше добро!“ (Битие 2:28) и насади Господ Бог рай в Едем. Ясно е, Едем е било мястото – земята, където е била райската градина – Рая. И всичко създадено като украса на Рая е било създадено заради човека. Раят се явява като Божий дом за творението – човек. И като дом той е бил снабден с всичко необходимо за човека. Но най-важни от всички дарования сред Едема бяха Дървото на живота, растящо сред Рая и Дървото на познаване добро и зло. Какви бяха тез дървета и каква цел баше вложил в тях Всемогъщият Творец? Явно е, че те са били крайно необходими и от значение за човека и затова за тяхното съществувание се обръща внимание и особено се подчертава в Божието изявление. Те са били необходими за живота на човека в Божия дом и са осигурявали мир и благословение – Бог имаше пряк контакт с човека. И в общението си с него Той не е пропуснал да обърне вниманието му към съществуванието на Дървото на познание добро и зло. Кое е това дърво?
Кое ни дава познание за добро и зло, за правда и неправда, за грях и истина? Това е най-същественият дял в Светлината на Словото за спасение Законът морален, който сочи на това, кое е добро и кое – зло, това бе същината на Дървото на познание добро и зло! И заповедта – “да не ядете от плода на това дърво!” ясно сочи на човека, че ако наруши заповедта, той ще съгреши. Изпълнението на тази заповед бе мярката на послушание на заповедите Божии. Че съществуваше зло, се знаеше в небесните селения и Творецът – Бог е приготвил всичко в дома Божий, за да предотврати изявяването на греха сред Едема и предпази човека от последствията на греха. А за съществуващото зло човекът не бе известен, той живееше сред благословения Рай, където бяха настанени флора по видовете й, и фауна по родове и видове. Но заповедта Божия ясно гласеше: “В който ден ядеш, в този ден ще умреш”! Кой бе насочил вниманието на Ева към Дървото на познание добро и зло и кой й бе дал да хареса и пожелае от плодовете му? И оттук започва борбата на злото с доброто. А планета Земя се явява арена бойна на борбата между двата духа на добро и зло, подала си плещата (Битие 1:2).
Творението Божие – човекът Адам и неговата другарка Ева са налице. Адам е създаден по образ и подобие на Бога. Как стана това? Нали Бог е Дух, кой е образът Негов? Тази истина се изяснява в развоя на Спасителния план, прострян над планета Земя и сложен в реално изпълнение в три периода – три заветни времена. Поставен в своето развитие, Спасителният план изяви народ Божий, на когото се повери скинията и Закона с десет заповеди. При изпълнението на скиничното явление Бог каза на Мойсея: ”да я направиш по образ и подобие на небесната”. И ясно става, че скинията, сочеща на Христа, е образът, а подобието е човекът.
Скинията е създадена в два отдела на служение, където е поместен ковчегът със Закона морален и всички необходими съдби по подобие на Рая – дома Божий. И самият човек се явява скиния неръкотворна с два отдела, в които са вложени двата Закона – морален и церемониален на образните служения. Моралният закон е настанен в ковчега, а ковчегът е главата. Законът морален е съвестта на човека, която, когато е жива и деятелна, посочва греха, изобличава и показва Правдата.
Десетте пръста на ръцете сочат на непроменимостта на Моралния закон от десет заповеди Божии и те са тия, които се издигат към Небето, към Божия престол на милост и благодат и просят в молитва.
Сърцето е храмът, в който влиза Святия Божи Дух и изгражда в него олтар на служение. Очите с двете вежди, това са везните – двете съдебни светлини. А носът с ноздрите е входът на диханието жизнено, което движи живота. Устата е входът към олтара за жертвите и приношенията (стомахът), окръжен с два реда войнства, които са в служение, а именно, приемат храна, което е служба пред Небеса.
Тялото от диафрагмата надолу представя Светая с изпълнение на Плътския закон на церемониалното служение. Десетте пръста на нозете с бедрата две са двата стълба – двата Завета, с двата закона: Церемониален – сянков и Морален – духовен. Тъй по образа небесен е направено подобието земно – човекът! И той се явява по образа на небесната скиния като скиния неръкотворна на Земята, изпълняваща служение. И настанен бе човекът Адам и Ева в Рая – дома Божий. Но бяха голи и не се познаваха. И река изтичаше от Едема, за да напоява градината райска и разделяше се на четири течения, които излизаха извън Едема. Грехът не бе още познат и човекът живееше в мир и общение с Бога. Но злото коварно дебнеше и диреше изгоден момент, за да се изяви. Падналият херувим – Сатана се бе вмъкнал тайно в градината райска и пренесъл бе духът на бунта и непокорството сред Рая. Знаеше ли Сатана за съществуванието на създанието Божие по образ и подобие поставено сред Рая? О, да! Явно бе, че той диреше момент, за да се изяви пред него сред дома Божий, но не лично – с образа свой, а с втория свой образ. Яви се той чрез обсебения от него звяр – змията. И в мига, когато жената не очакваше, тя чу гласа на змията, която Сатана бе обсебил и с хитрина бе застанала пред жената. И тъй разви се страшната драма на нарушението на заповедта. Подмамена от змията чрез хитро скроена лъжа, жената протегна ръка към забранения плод и наруши заповедта на своя Създател. А злото увлече и Адама и яви се борбата.
Това нарушение на заповедта на Твореца сред Едемската градина чрез измама на Сатана, въвлече човека в греха и ясно посочи на разигралата се драма в небеса и разкрива дялото на Сатана – дявола. В какво се състоеше неправдата и какъв беше характерът му? Явно бе, че чрез нарушение на Закона на правда врагът бе подвел една трета от небесните войнства, зли ангели, паднали в непокорство зли духове, покорили се на Сатана, и подобно на своя водител са нарушили Закона в небесните селения. И стана тъй, че падналият херувим, комуто бе отнет чина ”Люцифер“, бе пренесъл борбата, греха, неправдата сред планета Земя. А грехът се изяви първо в дома Божий, където бе Дървото на познаване добро и зло – Законът на правда.
След нарушение на всички заповеди на Закона морален, който респектира цялото небе, Сатана въстава против Твореца и повежда в злото една трета от небесните войнства ангели! Като нарушител и бунтуващ небесните войнства, той е влязъл в пряка борба със Сина Божий Михаил, Господа Исуса Христа. Изгонен от небето, той се явява сред планета Земя, завладява я и я използва като арена бойна за бъдещето си изпълнение на своите коварни, зли намерения. И в това си действие основното му стремление е към Божието създание – човека, създаден по образ и подобие Божие, като успява с измама да го завладее и да го направи съучастник на бъдещите си планови изпълнения. В Битие, глави 1,2,3, е изложен целият пъклен процес на злите действия на Сатана, които откриха делата му горе в небето, в небесния Божий дом!
Човекът чрез заповедта: “да не ядеш от плодовете на познание доброто и злото” биде пряко предупреден за страшните последствия от нарушението. Защо се поддаде на лъжата Сатанинска и биде въвлечен в грях и непокорство? Защо Ева бе употребена в съгрешението първа? Знае се, че Ева бе от земно естество. Тя, в своето съществувание, посочи на църквата, която в своето съгрешение и непослушание на заповедите въвлече и Адама, който като образ и подобие посочи на Христа. А лукавият дух бе изпълнен с хитрина. Той използва средството, с което си служеше Бог в своето общение с човека – слово чрез глас!
Битие 3:8 – “И при вечерния ветрец чуха Гласа на Господа Бога като ходеше в градината!”
О, колко много Светлина се крие в тези стихове на Словото Божие! Ясно е подчертано, че Гласът се чува надвечер – това е Божият Глас сред Рая! Това Слово, отразяващо Макетен план на развитие на земния човешки бит, щеше да се реализира в скончание на Спасителния план. Тогава именно щеше да се чуе Гласът на Бога (Откр. 18:1,2) сред Рая – сочи дома Божий – църквата. И това ще бъде свързано със Съда небесен, за да поиска (сметка) отговор от човека за извършените негови дела и за проявеното непослушание на Закона от Ева, да се разкрие състоянието на църквата, макар и да се криеше човекът от Лицето на Бога – да го отрича и бяга съзнателно от присъствието Божие. Но в скончание на деня – ”привечер” Бог подири човека и поиска отчет за нарушението, за злите му дела. Въпросът ”Защо си гол, кой ти каза, че си гол?“ означаваше ли, че Всемогъщия Творец не знаеше защо човекът е гол? Не бе ли предупреден, че след нарушение, следваше наказание?
Това Слово като макет на бъдещо развитие сочи на туй, че Бог щеше да подири сметка за нарушението на заповедта. Щеше да се яви съд над греха, водещ своето начало от Рая, дома Божий, църквата Божия, сред която в бъдещето развитие на Плана сянков и Същина новозаветна щеше да се яви нарушение на Закона, на една от Божиите заповеди – четвъртата – за осветената почивка; с което нарушение църквата гласно отрича Създателя, Твореца на планета Земя, Който сам освети съботния ден – ден седми! И тъй падението на човека в нарушение на заповедта предизвика явлението на Съда, който започва от Рая – дома Божий!
Да! Господ Бог съди Ева – църквата, но Сатана обвинява и Адам, сочещ Христа, който споделя – участва в греха на жената, Ева – църквата (Битие 3:8-20). Отговорът на жената бе: ”Змията ме измами и ядох.” И клетвата падна над змията – Сатана, изявил се чрез втория си образ в чин ”Звяр – змия“, който бе употребен в борбата през целия земен живот. Вече съгрешили пред Всемогъщият Творец, Адам и Ева бидоха изгонени от Рая Едемски сред Земята. Защо Адам посочи на Христа? Той трябваше да се яви и да води борба в дух на Правда, за да спаси чрез победа над греха Ева – човека, църквата.
Защо след като Адам и Ева напуснаха Рая – Божия дом яви се херувим с меч в ръка, въртящ го пред входа на Едема и пазеше да не би Адам да се върне и посегне към плода на Дървото на живота? На какво сочеше това Слово в макетно изпълнение? Дървото на живота е сам Господ Исус Христос и Херувимът с меч в ръка – сочещ на Слово в Правда на закон – пазеше, да не би да посегне човека на греха към него, и прекъсне Плана за спасение, а грехът да остане вечен.
Главната цел на Създателя беше да се открие и изобличи греха като дяло на Сатана, а човекът да бъде спасен. Бог бе обещал по строг План в изпълнение да се яви спасение за целокупното Божие творение – планета земя с трите й пояса, макар още да не бе населена. А въртящият се меч сочеше на Огненото слово, явено като План за спасение, което трябваше да се яви в действие чрез служение църковно. Ева трябваше да яви чадородие, чрез което щеше да дойде и победа над греха в проявено покорство и послушание на Закона. Огненият меч сочеше още на запаления светилник на църквата – Светлината духовна, която ще озари пътя за спасение сред планета Земя за Божието изкупление.
След изгонването от Рая, Адам позна Ева, тя зачна и роди първия си син – Каин – греха на нарушението на заповедта. И втори път зачна Ева и роди Авела. Във вторият син се изяви чинът на Христа – пастир. Яви се осъзнаване на греха и разкаяние чрез прошение в човека Авел и подбуден от Духа Божий, принася жертва на омилостивение пред Бога. Каин също осъзна греха, но у него не настъпи разкаяние и това явно се вижда в диалога му с Бога. Грехът го завладя, тъй като той бе намерил почва за развитие в непокаяното сърце на Каина. В своята гордост и несмирение Каин не долови смисъла на жертвата пред Бога и я принесе от своята плът – земна без разкаяние и жажда за спасение.
Авел беше доловил дълбоката необходимост за спасение от греха и в разкаяние той узна, че живот само чрез жертва на живот се дарява. И той принесе жертва на агнец от стадото. Тук явно се подчертава действената сила на Макетния план за спасение и изкупление. Този строго начертан от Бога план се разгръща в действие и сочи на бъдещото развитие на Плана за спасение и начина, по който ще се води борбата сред планета Земя като път на духовно служение чрез вяра и смирение пред Небе! А жертвата на Каина – плодове от Земята – дела на плътта, сочеше на бъдещите дела на неправда, които щеше да извърши Сатана пред Небето чрез плътско служение.
И тъй явиха се два олтара с две жертви, поставени на тях. Жертвата на Каина не бе приета, олтарът му не бе зачетен от Бога поради липса на вяра и смирение чрез осъзнаване величината на греха.
Авел със смирение и вяра принася своята жертва, сочеща на съдбите и жертвата на Христа, принесена сред планета Земя за спасение на човека. Чрез жертвата на Авеля се хвърля светлина върху жертвата Христова в чин “Агнец пасхален” пред Небеса. Защо беше необходимо да се явят тези два олтара с жертви сред планета Земя? Чрез служението, в което те се явиха, се изявяваше като макет, че чрез олтарно църковно служение щеше да се развие Планът за спасение. Съдбата на Авеля посочи на Христа и кръвната Му жертва като цена за изкупление на целокупност земна и Земя. Тез два олтара сочеха и на начина, по който щеше да се води тази зловеща борба, а именно – чрез свещени олтарни служения, изпълнявани по дух и по плът.
А Каин със своята определена от Бога след съгрешението съдба, посочи на съдбата на Сатана, който с неприета и непозволена олтарна дейност и чин на свещенство щеше да води в неправда борбата с Христа. Той е причинителят на злото – греха и нямаше право на служение като създател на греха. А Христа се намира в непрекъсната отбранителна служба, която изпълнява като свещен отечествен дълг пред Небето (Битие 4:10). Грехът на Каин вмъкна смъртта като жило на Сатана. Но неговото дяло не остана незабелязано от Всемогъщия Бог и Той му подири сметка за извършеното зло: ”Какво си направил, че кръвта на брат ти вика към Мене от земята?”
Колко голяма озарителна Светлина излъчват тез думи на Бога! Кръвта е жива – тя е животът и вика от земята, вика от пръстното тяло. Кръвта е жива. Макар и попита от земята, тя говори и дири своето право на живот пред Бога – Небето. И тогава последва страшната клетва, която се изрече от Божията уста: “И сега проклет си от Земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка!” Страшен бе съдът, произнесен над Каин. Той понесе на своите осъдени плещи греха и проклятието от цялата Земя. А това сочи на съдбата на Сатана, решена от Съд велик поради греха и смъртта, които той разстла върху цялата планета Земя. Смъртта бе непозната за човека, но той я изпита и позна върху себе си. А това бе целта на Сатана, която чрез греха на Каина в Макета щеше да продължи в Сянковия план. Но съдбата му бе строго отредена след братоубийствената драма. Той понесе печата на злото, което извърши още горе на небето, за което бе и изгонен. А Каин се яви като негов съсъд, приемник на Сатана за непочетна употреба. Чрез Каина Сатана показа средството – всеоръжието, с което щеше да действа, да воюва сред планета Земя. Сатана беше престъпник на Закона Божий и яви греха като жило, което по-късно заби чрез смъртта в материята на човека, на фауна и флора, като покосяваше всичко в изпълнение на своята коварна цел. Косата на смъртта бе в неговата ръка и с нея той посегна първо над човека (за белега на Каин – Езекил 9:4-16, Откр.9:4, 7-3, Изход 12:23; за кръвта на праведния – Евр. 12:24, Откр.6:10).
Но човекът не бе неизвестен за това Сатанинско дяло – смъртта. Бог рече на Адама и Ева: който ден ядете, ще умрете!“ Над явеното земно селение се яви Съд над греха и неправдата чрез потопа. Небесният Съд отсъди съдбата на падналото в грях човечество. Съдът яви потопа като страшно наказание над греха. Грехът бе извършен още на небето от Сатана, който наруши Закона на правда и отне мира сред небесните селения. Той въвлече в пъкленото си дяло една трета небесни ангели – духове служебни. Своето страшно дяло на зло и неправда с нарушение на Закона той приложи и сред планета Земя над нейните три пояса, поставени като украшение над нея. Тази зловеща драма, водеща началото си от небесния бунт на Сатана – падналия ангел, се яви и над Земя, сред човешкия род и Земя стана арена бойна и послужи на Сатана и на злите ангели, като подаде плещата своя и подпомогна дялото на злото.
Но намерението на Сатана чрез смъртта на Авеля да прекъсне линията (родова) на спасението чрез помилване и жертва, което Бог бе предвидил в своя план още в макетното му изявление, не успя. Сит зае мястото на Авеля, след него следваше Енох – седмият след Адама, за когото цялата Вселена свидетелства, че ходи по Бога в Божията Правда и не се намери сред Земята, защото Бог го взе жив в небето. Енох не бе докоснат от жилото на Сатана – смъртта! Защо той не премина през смъртта като всички смъртни? Той засвидетелства със своя живот Правдата Божия – Енох бе праведник. И със своя земен живот, явен в Правда, той посочи на Скончаващото седмо време – на Съда небесен, който решава съдбите на праведните – праведният не ще вкуси смърт, но излизайки от земния живот, той ще навлезе в новия вечен живот (Битие 6:2-4).
”В ония дни човеците се умножиха на Земята, – 2-ри стих – Божиите синове вземаха си за жени от всички, които избираха.” З-ти стих – ”Тогава рече Господ: ”Духа, що съм му дал, не ще владее вечно в човека – в блуждаенето си той е плът… И раждаха се исполините!…” Какво означаваше това – ”синовете Божии“? То е, че мъжът е създаден първи по образ и подобие Божие, а жената сочи на дъщерите човешки – черквите, обладани от падналите зли духове, зачеваха от падналите небесни ангели, или по-точно те раждаха греха сред Земята, който се умножи премного. Преумножаването на злото огорчи Твореца и Той се разкая, защо изобщо създаде човека. И за да прекъсне развоя на греха и неговото увековечаване чрез падналите ангели, наложи Бог Съд над греха, над падналия земен свят от три пояса земни съдби.
Битие 6:8 – ”А Ной намери благодат пред Господа.“ И Бог му довери Своето намерение да сложи край на живота на всяко създание. Човекът бе предупреден, че всяко нарушение на заповедта е зло и се наказва чрез Съд. Но за да продължи Планът за спасение, Бог довери на Ноя Своя План за спасение – да се яви ковчегът на избавление по строго начертан план Божий. И чрез ковчега Ноев Бог щеше да яви Своята победа над греха и смъртта като съдебно решение чрез Закона на правда (наказание над греха бе присъдата над осъдения свят – потопа).
И тъй дялото, което Бог изведе от потопните води, чрез ковчега Ноев явено, е дяло съдебно. На Ноя Бог се изяви чрез Глас на Съдебната небесна власт, по план – макет за осъществяване в бъдещото изпълнение над планета Земя на Спасителния план, носещ избавление – спасение, извеждане от греха и смъртта. И Ной се озова в призвание на Гласа Божий. И тъй Бог му яви Плана за спасение чрез ковчега като му даде точните размери, по които трябваше да бъде направен. И Бог рече на Ноя: ”Всичко, което има живот и дихание в себе си, ще умре!” Казана бе вече думата, произнесена бе съдебната присъда над греха и приложена бе чрез Съд небесен. Но ”ти и тримата ти синове ще видите спасение! И с теб ще поставя завета Си!“ И като следствие от Божието решение Бог се яви на Ноя и го поведе в изпълнение на Своето намерение. Дялото на спасение чрез Ноевия ковчег като Макетен план след изпълнение на Сянковия и Новозаветен план се приложи в Скончание, когато Съд небесен решава целокупния Земен процес. Поръчението, което Бог даде на Ноя – след като е готов ковчегът, да вземе и съхрани семе за Земята, е ясно изразено и съдебно потвърдено.
Дялото на Ной е дяло заветно и съдебно и сочи на бъдещото му явление над планета Земя. И то след потопа Земята ще бъде населена с трите пояса земни от флора, фауна и човек! Каква бе тайната на Бога, която откриваше на Ноя цифрата ”седем“? Знае се, че ”седмият ден” носеше благословението и печата на Твореца на земните съдби, проверка в послушание и покорство! Макетният план за спасение ще има своето реално покритие след Седем периода сянково служение, след което следваше Седем периода новозаветно църковно служение, и в края на Седмото време Съдът небесен велик има думата своя в приложение Закона на правда, в съд и правда над греха и злото над Земя. А в изпълнение на съдебните решения Бог ще благоволи и чрез едно малцинство от изведен народ ще извърши волята Своя.
Дялото Ноево като съдебно изпълнение има своето реално покритие с дялото ”Даниилово“ в Скончание като ”Малко частично духовно възкресение” или дялото на ”Ангела” в чин ”Четвърти“ (Откр. 18:1), единен с дялото на “Гласа съдебен“. (Битие 7:1) ”И рече Бог Ною: ”Влез ти и целия ти дом в ковчега, защото теб видях праведен пред Мен в този род!“ И тъй изяви Бог на Ноя Своите поръчения: от животните – мъжки и женски по едно да влезнат в ковчега, за да се запази семе над Земята. И тъй се изяснява съдбата на планета Земя и нейното бъдещо селение. Да бъде тя пак населена с трите й пояса.
Защо Бог предвиди бъдещото население на планета Земя? Защото след като са готови с ковчега, след още седем дни Бог нанесе дъжд над цялата планета Земя, който ще вали четиридесет дни! Този дъжд сочи на дъжда – осъждение като язва зла над планетата за погубление на всички осъдени съдби. Но за Ной и всичко, което се приюти в ковчега, беше дарено спасение като победа Божия! Защото водите поеха ковчега и той разпери крила над тях като птица в полет. На какво сочеше тази земна драма като Макетен план? Случайна ли бе за своето време или има своето покритие? Кога и как ще се яви грехопадение, осъждение и изпълнение на клетвата от греха в Рая, която носеха на плещите си потомците на Адама? Грехопадението на човека в Едема посочи на великата борба, която се яви между Твореца и творението Му. То изяви и начина, по който щеше да се води духовната борба и бъдещото развитие в грехопадение сред земния свят. Но изявена бе и истината, че над всеки грях – престъпване на Закона тежи проклятие в приложение на осъждение чрез Съд небесен на Правда! Таз земна драма от Едема до потопа с явен грях, проклятие и осъждение е по строг план Божий като макет на бъдещо изпълнение сред планета Земя и сочи на бъдещата Сянка и Същина.
Ноевият ковчег има своето определено строго реално покритие и то се явява едва в Скончание, във времето на Съда велик, разгледал делата на Земя с целокупното земно творение и бит. Няма никаква случайност в изпълнение на Спасителния план като цялост над цялата планета Земя. Ясно се подчертава духовната световна война – борба между добро и зло над Земя в Скончание, след планово развитие на Макета, осъществен в Сянковия план на служение и изкупление, сочещи на Същината новозаветна, която се реализира в победа чрез Съда велики, който като Съд небесен на правда ще оправдае и осъди пред Закона велик на правда земните и човешки съдби. И в това време на съдебно изпълнение в края на Седмия период пак ще се чуе Глас небесен, който ще призове съсъд в чин и мащаб на Ноя и ще се оформи едно велико дяло в чин ”Ноев ковчег“. А това дяло е съдебно в чин ”Даниилово малко частично духовно възкресение”, което ще навлезе във велико употребление в чин ”Златни блюда“ в почетно употребление пред Съда велик, който ще реши целокупните земни съдби!
И това дяло, оформено, узаконено е покритие на дялото Ноево – ковчега Ноев за спасение – дяло съдебно носи оправданието, което ще поеме път за спасение на земното селение. А седемте язви ще се явят над осъждение като потоп – над осъденото паднало в грях човечество, флора, фауна и над падналото небесно войнство. Тогава църквата Христова със съдебно решени всемирни съдби, с всичкото съдебно оправдано и изкупено земно селение с кръвните Христови цени ще бъде грабнато в небе в миг на Архангелска тръба в избавление като новоизкупено селение Божие над Нова планета Земя за вечността. А сред планета Земя в чин “Водна бездна“ или ”Огнено езеро” остава в изгнание всичкото осъждение в едно с падналия ангел Сатана и личното му войнство за цели хиляда години, осъдено, докато наново, чрез втори Съд му се потвърдят присъдите за вечно осъждение и падне огън от небето, и ги изгори (водната бездна е заменена с огнена).
Тъй Ноевият ковчег като дяло на спасение се покрива с дялото съдебно в Скончание в чин ”Даниилово” (Даниил 12:12). И това последно спасително съдебно дяло се явява и оформя под действието на Гласа съдебен на живия Бог в чин “Генерален” на Съдия, Третия образ на Бога – дяло на Дух Святи(Откр.18:1), Който застава като Съдия пред Закона на правда и ни съди! Това дяло се явява като спасение Ноево, новооформление на олтарно служение в благодарствена заветна хвала!
След потопа предстоеше развитие на Макетния план в сянково изпълнение. Двата олтара на Адамовите синове – първият на първородния Каин посочи на незаконния Авраамов син, в развитие с неприета жертва – нямаше дял със законния и беше ”земеделец”, земен, плътски. Исмаил не можеше да наследи като незаконен баща си Авраама, така както имаме право на това законният Исак, роден по обещание. В изпълнение на Макетния план се осъществи сянковото изпълнение – Исмаил посочи още на първия народ Божий, който поемаше път от Ноевите синове. Вторият Адамов син – Авел посочи на втория законен син Авраамов – Исака със законни права на наследството Авраамово като втори – духовен народ Божий.
Всички тез съдби са планови явления, които сочат на развоя на голямата световна всемирна драма, която щеше да се развие по сянков план и Същина новоерна в един всемирен Земен процес. Тъй след грехопадението в Рая се яви се сред Земя смъртта, която показа делата на духа на измамата, злината. Явиха се и делата на духа на доброто – дара на живота, Правдата. Каин, първородният син Адамов, изрази греха на родителите си от Рая в дела реални в своя живот. Като съсъд на злия дух той посочи на Сатана – Дявола и яви дялото му злокобно на смъртта. Каин посочи като Макетен план бъдещия развой на Сянковия план с явени непозволени свещени служения олтарни, на които Сатана нямаше право. Но с тия непозволени нему служения се изяви целта на Сатана едва в сянковото изпълнение на първия народ Божий, който се осъществи според Макета в посегателство върху Месия в чин свещен “Агнец пасхален” – Син Божий, невинен според макетния образ – “Авел”, който яви жертва олтарна, приета от Небеса. Чрез Авеля се показа – съдбата на Божия Син в чин ”Месия” – по обещание ”Спасител” от греха и смъртта, спасяващ целия земен свят чрез приноса кръвен като свят свещен жест пред Небето в служба на омилостивление за целокупното земно селение и за самата планета Земя. В своето земно изпълнение на свещено служение Христа оставя кръвта Си пролята, попита от Земята да вика пред Небето. И тази жертвена кръв на Христа беше жива – тя бе животът, изгубен сред планета Земя и чакаше мига на съдбата, за да се върне в небето.
Чрез изразената злокобна борба между Каин – смъртта, и Авел – живота се озарява пътя на бъдещия развой на духовната борба между Христа и Сатана в строго планово развитие в Сянка и Същина. Каин сам е печат на смъртта. Смъртната коса бе в неговата ръка, която щеше да окоси като нива планета Земя с нейните три пояса. С тази страшна, злокобна драма Сатана, обладал Каина, разкрива целта си да завладее чрез духа на злото непозволения нему свещен чин, в което дяло бе употребен Каин, принесъл кръвна жертва – своя брат Авел! С плодове земни, плодове, родени от собствената му плът – Земя, яви жертва олтарна, но неприета от Отца. Целта на Сатана е да заблуди с измама бъдещото земно селение, да го въвлече в грях, който бе жило на смъртта. Сатана чрез Каина носеше не само печата на смъртта, но над него висеше и страшното проклятие. Всичките тези макетни съдби, изпълнени по строг план се осъществиха и развиха след потопа в сянковото служение на Божия народ. Грехът навлезе в своето развитие чрез Ноевия син Хам, който поради непристойното си държание към Отца прие проклятие, водещо началото си от Рая Едемски. И в своето бъдещо родово развитие Хам принесе проклятието над човешките родове в сянковото изпълнение над земния свят като народ първи и продължи до деня на Съда небесен, когато се решават съдбите на всички създания земни!
Ева, измамена от змията, подведе Адам и го направи свой съучастник в борбата с греха. И тъй грехът и смъртта воюваха с Правдата и живота. Ева като Макетен план посочи на еврейското храмово свещено служение, разви до Синедрион като Сянков план, който въведе в грях първия народ сянков, за да посегне на Месия – Христа. И в своето бъдещо изпълнение това сянково служение посочи на Същината, която се включи в страшната духовна борба като църква Христова, водена от своя личен Спасител от греха – сам Христа. А продължението на греха чрез Хам бе, че той въведе внука си Ханаан в гаврата с отца си Ной!
Но в тез страшни изпълнения на сянката стоеше Сатана, който обсебваше с духа си лукав и в гавра Отцу употребяваше своите съсъди като средство за водене на непримирима борба за победа и надмощие. Тез земни явления ни показват как се е явила и развивала всемирната драма горе в небето между Сатана – творение и Отца – Твореца. И така след потопа отново поеха път на планово развитие две родови линии. Чрез Ноевите синове Сим и Яфет, явили се в размножение, се поема линията на благословение. А родовата линия на Хам и Ханаан поема на плещите си проклятието на греха и осъждението. По този начин се продължи воюването между двата духа: добрият дух Господен воюваше в отбрана от злото – греха – смъртта. И неговият печат бе Законът на правда – Правдата – животът. И таз борба продължи до време на Съда небесен и до Архангелска тръба (Битие 8:9,10). Потопът и неговите последствия като Макет се покриха в сянковото изпълнение при изхода на Божия народ от Египет – с Червеното море, което за народа Божий яви избавление, а за фараоновите войнства – гибел, осъждение. И след това земно явление поемаше път на служение вярата Авраамова!
Забележка: Макетният план до потопа е отразен в развитието на сянковото служение като сочеше на същата съдба, но в сянковото изпълнение потопът не се яви в един само Ноев дом. Не! Ноевият дом се избави чрез ковчега, който реализира съдебното решение за спасение, избавление от гибелта на потопа. И посочи на дялото съдебно в Скончание като Илиева, Израилева колесница в сянковото изпълнение. Но в повторение, не се спасяваше само Ноевият дом, а един цял Израилев дом, попаднал в плен на злото – фараоновата сатанинска власт. И в таз сянкова изява на изход и спасение Макетът е реално отразен като изход след пленничеството под Сатанинска власт, водещ в избавление. И големият двубой между двете сили чрез двете войнства – на фараона – Сатана и на Бога, яви победата и чрез изхода тя пое своя победоносен път. При ожесточената гонитба на Израил от страна на войнствата на фараона, посочил на Сатана, явява се съд и правда за войнствата на един цял народ, а не на един само Ноев дом. А самото Червено море яви бездната на осъждение за фараоновото войнство, и бе път кръвен, извор на избавление за Божия народ, изведен от плена фараонов – греха, смъртта. Тук Макетният план напълно се осъществи чрез сянката на изхода, включващ един цял народ. Като повторение, борбата се разви между двете войнства на двете сили и явно се посочи пак на Съд и Правда. И пое път вярата Авраамова чрез народа Божий в план на спасение, развиващ се от Сянка в духовна Същина, представил един духовен изход на изкупление в един новозаветен цикъл, включил в своето планово развитие оправдание – избавление чрез вяра в кръвта на Пасхалния Агнец – Господа Исуса Христа! А Неговият жест на изкупителен жертвен Агнец като ”Кръвен войн“ поемаше път в реализиране на един цял Нов завет, включил в себе си седем времена като Седем църковни периода. А в Скончание чрез Съда велики се осъществи реалният План за спасение в изхода спасителен – избавление чрез вяра в кръвта Христова като цена на изкупление, но чрез дялото на Малкото духовно възкресение в чин “Даниилово” – Даниил 12-та глава – Откровение 18:1,4), осъществено чрез Съда велики по строго изпълнен План за спасение, който включва в своето развитие Макет, Сянка, Новозаветна същина и Съдебна реалност. Ноевият ковчег се покрива с ”Огнената колесница“ на Третия духовен съдебен Израил като дяло велико на избавление, водещо в небесните селения чрез Вест съдебна на изкупление.
Амин!
Leave a Reply