Но съдбата на викащата жива кръв се яви сред Земята като могъщо знамение над човека петдесет дни след смъртта на Христа и викаше към Небето. В деня на Петдесятница тя говореше чрез устата на всички земни човеци, приели чрез вяра Христа като Месия – Спасител, отхвърлен от Израил стар, за въвеждане в един Нов завет духовен на служение, един втори Духовен Израил, който според сянката щеше да повтори дялото на първия плътски народ, да похули викащата от Земята кръв на жертвения Агнец, която очистваше пътя на Святия Дух към олтара неръкотворен и го приготвяше като храм за едно свято свещено духовно служение на един Трети духовен Израил. Но в Скончание, в Седмия лаодикийски период, Лаодикия повтори греха, осъди и охули говорещата кръв Христова от олтара земен, пръстен, викаща към един могъщ Творец, Създател на прашеца – земен човек да яви съдбите над Сатана чрез съсъдите Сатанински като войнствени духовни съдби. Тази говореща Авелова кръв от Земята сочеше на земния човек и се явяваше Съдът с Личното Председателство на Бога Отца, Който реши съдбите на осъдените паднали войнства по Макетния план на Каина, да приемат печата реален на дялото си на смърт, което извършиха като проляха кръвта на Сина на своя Господар!
Те са тез земеделци, изпратени на лозето господарско, за да го обработват. Но тяхната съдба ще е съдба Каинова. Те ще носят печата на смъртта осъждение Сатанинско, на когото послужиха с делата си. Извършиха волята на Сатана.
Изкупените чрез Христовата кръв светии във втория Съд, в единство с небесния Съд велик, ще прокълнат Сатана и ”ветвите му“ – съсъдите негови. Но праведен и свят ще се намери Създателят на всяка Правда, Който клетва не изрече, а само изяви съдбите на проклятието над Сатана и над войнството му. Като лична награда над делата му Бог изрече съдбите Каинови като свидетелствени за Израиля, който ги изпълни в приложение реално на Земята.
”Когато Земята няма вече да ти дава силата си, скитник и бежанец ще си на Земята!” Тази страшна съдба бе изречена за Каин, която предстоеше да приеме като реално изпълнение чрез Израилевия народ. Това са Слова, изречени от устата на Могъщия Творец, Законодател и Съдия към Каин, който, като Макетен план на Плътския Израил, посочи неговата съдба, поради съгрешението му ”кръвта на брат му вика от земята.”
Израил стар проля невинната кръв на Христа. И днес ние свидетелстваме след вековете, в дните на съдбите Божии, че вярно е това Слово, изпълнено сред Земята като Израилева съдба, наложена му след Христа. По подобие на Каин, Израил плътски бродеше пръснат сред Земята като скиталец без родина, без Бащин дом, без жертва приета на прошение и молба, напусна шатъра си като земеделец, отне му се благословението в обещание Авраамово. Той обикаляше Земята за свидетелство пред човеците като бежанец без родословие и венец на пророк. Обикаляше земята Стар Израил с кърваво петно като печат на проклятието върху своите плещи. Но още се носи звук като ехо сред Земята: ”На нас и на нашите деца нека падне проклятието!”
Наистина Каин като Макетен план сочеше съдбите на Стар Израил и той не избегна своята строго определена съдба. Натовари се с греха и неговите деца носеха белега на проклятието като робско иго в определеното време! Земята е арена на борба, а определената от Бога съдба неумолима се изпълнява сред таз бойна арена и кървави реки от жертви невинни за живия Бог клокочат! А Знамето на правда след Голгота още по-високо се издига и вее над вси народи и племена. Издигнати бяха кървави арени, пещи нажежени, пламнали клади обгаряха телата на Божиите вси съдби, на Сатана нагона да си постави над цялата Земя трона. Но във вярност и любов издигаше Знамето на правда на Вожда си и Царя си един Нов Израил, като Духовен Израил, като духовен олтар, който не бе първи народ, ни бе по плът Израил, но в огнения жар на изпитните прегърнал бе Месия като свой Бог, Господар и Цар на вечната им съдба. Дялото на Първия Израил, очакващ Месия чрез Княза Михаил, щеше да се реши чрез Съд велик в Каинови съдби! Затова той носеше пред нашите очи тоз знак на осъдена съдба – белега Каинов – Израилев: шестолъчата звезда като осъдена съдба на падналия ангел от небеса и сочеше на дялото на смъртта чрез шестото чувство на духа Сатанински и личното дяло на падналата звезда – Сатана.
И изпълни се волята на врага като Стар Израил завладя – паднал войн земен в небесен чин чрез сянковото свещенослужение. С това дяло на Сатана Всемогъщият Бог яви на земния човек съдбите на бита земен, влязъл в борба жестока с врага, започнала сред небесния Божи дом след изгонването на падналото една трета войнство с вожда му Сатана, разпростряло се над планета Земя.
Таз борба в своето развитие премина през Рая Едемски, а след изгонването на първата човешка двойка от Едемския Рай, тя се оформи като опустошителен ураган сред Земя. Чрез дялото на Каина Сатана предявяваше права на владетел – той беше победител над човешката плът и развяваше вече своята победа – смъртта като знаме, покосяващо земния живот и изявяваше открито печата свой. Грехът беше жилото на смъртта, или по-точно, той беше самата смърт – дяло на Сатана, изявено чрез Каина. И Сатана чу със собствените си уши своята присъда – осъждение чрез проклятие!
“И рече Каин Господу: ”Престъплението ми е по-голямо, отколкото да бъде простено!” Той осъзна своята страшна съдба, която се явява и като съдба на Първия Израилев народ Божий. И той се убоя от смъртта. (Който ме срещне, ще ме убие!) И сложи Бог белег на Каина, който изявяваше съдбата на Сатанинските съсъди. Съдбата на Сатана щеше да бъде по-страшна и зла, защото щяха да му се положат всичките язви от Седемте църковни периода. И Каин призна ”И от лицето Си ме пъдиш!” След дялото на посегателство на живота на брата си Каин изявяваше дялото на Сатана в употребление на змията.
Сцената в Едем сочеше на бита земен. Змията се яви като Сатанински войн, натоварена със страшната мисия да води борба с доброто, с Правдата, с човека. Тя бе натоварена от падналия ангел да извърши едно дяло на измама и лъжа чрез хитро изопачено Слово Божие – заповед и на края да се яви победителка над човека, който бе призван да воюва за Божията Правда чрез послушание на Закона. Човекът наистина бе сътворен по подобие на Твореца, но змията чрез ласкателство, отправено към земята, пръстта, човека, го измами и го употреби в посегателство. Това дяло бе целта на Сатана да завладее земния Божи войн и в това си намерение той успя.
Като Макетен план Словото разкриваше развоя на военните действия като една страшна борба, водена чрез дух на измама в нарушение на заповедта Творцува. Змията се яви като съсъд нечист на Сатана – първия сеятел на зло семе, неверие, извършваща дялото си в неправда, което като плевел се разсява из нивата земна – Земя, човек, материя и ускоряваше развоя си, като целеше да заглуши житото сред земната нива. Тъй Дървото на познание добро и зло сочеше на Закона, а неговият плод сочеше на заповедта.
Целта на Сатана бе да се наруши Закона от земното Божие творение. Наистина той успя да постигне това си намерение и първата победа бе негова. Това нарушение беше явен бунт над планета Земя към Върховния Законодател, изявен като правда чрез закон. Сцената в Едемския Рай като Макет на военно действие сочеше целта, която Сатана си бе поставил още в Начинание и разкриваше по какъв начин ще действа той във водещата се борба. С овладяване на човека – Ева, още в Едемската градина Сатана реализира своята цел. Човекът се подаде на измамата Сатанинска, изречена чрез змията (пак действуваше чрез слово). Всемогъщият Творец добре познаваше двойното естество на човека (плът – материя и дух), затова се изяви чрез Закона на правда – заповедта: ”Не се докосвай“. А словото на змията беше: ”Знае Бог, че ще станете богове” – откриваше ласкателния, коварен замисъл на Сатана да уподоби човека на себе си като наруши Творцувата заповед. С колко хитрост и измама се яви врагът Божий и човешки сред Рая – дома Божий, място, където Бог явно общуваше с човека!
Пред праведното Божие Лице грехът на можеше да се яви, затова Адам и Ева след съгрешението бяха изпъдени от Рая, от пред Лицето Божие и Бог не щеше повече да общува с падналото в грях създание. Явява се Планът за спасение в приложение чрез действие в борба, вън от дома Божий, сочещо на цялата Земя и щеше да се изрази чрез семето, посято в Земята като нива, т.е. жената – църквата. И семето даде плод – Ева роди двамата си сина и ги яви като двама войни пред небе с два различни характера, носещи белезите на духа на съдбата земна, които щяха да завладеят човешкия род сред Земята. Те бяха два олтара, застанали в служение пред Небето, с цел да измолят опрощение на греха на родителите. Авел се яви пред Лицето Божие със сърце, изпълнено с вяра, че само жертва на живот можеше да върне живота и благословението райско и направи принос кръвен – Агне от стадото, на което сам бе пастир.
А Каин, недокоснат от разкаяние и скръб, неосъзнал тежкия грях на Адам и Ева, се явява пред Божието Лице със земни плодове – дела на плътта в свещенослужението, нежелани и неприети като жертва на покаяние от Всевишния Творец. Така се оформи пътят и средствата на водещата се борба между добро и зло, които се развиват във времена и векове като всеоръжие на две войнства, окръжили двама Войни, за да се яви победител и победен в скончание на времето чрез Съд велик. Чрез първото Едемско изявление, явено чрез змията и човека, се откриха средствата за водене на борбата до победа и падение чрез нарушение на заповедта и вярност към нея. След райското грехопадение идваше реалното изпълнение на Макетния план до явяване на победа и наградата на победителя.
Каин – макетен план, сочеше на Първия народ Божий като Небесно войнство на Земя, спечелено и завладяно от Сатана чрез тежкото съгрешение и нарушение на заповедта не убивай. И неговата съдба и наградата на дялото му като воюване на войн в чин небесен сред Земята, комуто е поверен закона на Правда на Създателя и Законодателя, бе съдбата Каинова.
Тоз народ първи, по подобие на Каина, посегна на Брата си по плът и проля невинната Му кръв. Но неговата награда бе по подобие на Едемската награда. Той бе изгонен от пред Божието Лице, изявил се сам като посегател, нарушител на Закона, чрез олтарно служение. Каин сочеше съдбите на Сатана като войн в неправда, употребен с греха – жилото и смъртта, изявяващ се в олтарно служение.
А Авел бе жертвата, чиято кръв, пренесена на святия олтар пред Божието Лице, викаше от Земята. И той явно сочеше на жертвения Агнец – Христа.
Чрез Каин се изяви Сатана като нарушител на заповедта и прие наградата си на осъждение, прокълнат от самата Земя, сочеща на плътта, взета от земята, ужилена от греха като жило на смъртта! Печатът, който Каин получи, е смъртта като проклятие от Земята, която плът минава през греха и смъртта като през гробна врата. Плътта, пръстта е, която ще прокълне като Земя, самия Сатана. И всеки, който види смъртта, ще бяга от нея. Той щеше да бъде бежанец, скиталец осъден и всеки, който го види, щеше да се гнуси от извършеното негово дяло. А при Стар Израил съдбите се повтарят след проливане кръвта на Месия. Той щеше да бъде скиталец, бездомник. Тоз Макетен план сочеше още на изхода на един отхвърлен войн в небесен чин от Божия дом, на едно паднало войнство, отхвърлено завсегда, поради делата му на неправда по образ на падналото земно войнство от еврейското свещенство.
И тъй печатът – белегът на Каин е смъртта, която държи в ръката своя. Първо се изяви печатът на смъртта – Сатана сам положи печата свой на своите дела. Той беше създател на смъртта и тя се откри сред Земята чрез употребения Каин.
Чрез смъртта, печат в ръката на Сатана, той посегна на Дървото на живота чрез стария Израилев народ като Макетен план. Смъртта е наградата на Земята – проклятието, което Сатана щеше да получи в съдния ден в Земята, заедно със Земята в огнените пламъци на унищожение.
”И излезе Каин от пред Лицето Господне!“
Това Слово сочи на отдалечаването на Каин от дома Божий, от род и Земя, но той отнесе със себе си петното на кръвта, която сам проля. А белега на смъртта, като печат, носеше на лицето си като багра – цвят пред небето. И чакаше деня на Съда велик, който ще потвърди присъдата, която заслужи поради делата му зли.
“И Каин позна жена си“
Явява се оформление на оплождение като дяло на Сатана и на неговия дух. Поде се развоят на Плана макетен като семе на Сатана и сочеше на Ламеха като жених на две съдби – на ада буквален – гроба чрез явното действие на Сатана сред невярващия свят и на дялото му скрито под религиозния образ, ясно изречено от устата на Ламех! ”Чуйте Гласа ми!“ Това Слово сочи, че и той ще се изяви чрез глас, който ще всява страх, ужас в изявление на кръвопролитие като се хвали сам в злото си дяло като убиец. “Понеже мъж убих за раната си и юноша – за струпея си”.
О, колко страшно е туй изявление в хваление от Сатана и признанието му сочеше на всички негови последователи, които извършват неговото убийствено дяло!
БИТИЕ ЧЕТВЪРТА ГЛАВА, ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ СТИХ
“И позна Адам жена си, и тя зачна и роди син, и нарече името му Сит!“ И думаше: “Даде ми Бог друго семе вместо Авеля“. Отриваше се велика тайна, съхранена в Макетния план и изпълнена реално в Същината новозаветна. Ако Авел сочи на съдбата Христова, то синът, който идеше на неговото място – заместникът му Сит, сочеше на заместника Христов – Утешителя на жената – на църквата майка – Святия Дух! Или Сит сочеше на дялото на Святия Дух, явил се след възкресението на Христа в деня на Петдесятница като Утешител, Заместник на Христа и положи основите на Новозаветната църковна съдба.
И тъй Сит като Макетен план сочеше на Дух Святи в утешение на жената по обещание. На Сит се роди син, името му е Енос, тогава почнаха да призовават Името Господне! Енос като Макетен план по пророческа линия изявяваше Времето новоерно, в което започнаха людете да призовават Името Господне сред народи и племена от езици и колена сред Новоерната църква, изпълнени с Дух и Истина.
Авел сочеше Христовата съдба като жертва благоуханна и Пасхален Агнец пред Небе, принесен от ръката на Сатана чрез Стар Израил и разпнат на Голгота. След Авеля – Христа, явява се Сит и заема мястото на Авеля – на местозаместник на Христа като основоположник на Христовата църква, чрез Сита – макет и реалност на Дух Святи!
А след Сит – Енос, синът му, сочеше на Новоерната църковна съдба, явила се чрез действието на Святия Дух и всички призоваваха Христа чрез Святия Божи Дух. Амин!
ДОПЪЛНИТЕЛНА СВЕТЛИНА ВЪРХУ БИТИЕ, ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Според Битие 4:11 Земята изрече проклятие към греха чрез Твореца и човекът се натовари с него и го понесе над планета Земя. Крайната съдба на греха е проклятие, носещо печата на смъртта. Затова двете сили като знамена носят: едната – мрака на тъмнината, силно изявен като край на скръбта – черния цвят чрез скръбния човек поради смъртта. Вечер падне ли тъма – мрак, не дири светлина. Развява се знамето на смъртта, мрака, нощта и господства над Земя войнството коварно на зло, изразено чрез фауна – прилепа сляп с мантия на войн, предвестник на смъртта, кукумявка и бухал и всички нощни вещерици, сочещи на врачки и гледачки чрез тъмната сила, употребени на Земята, спиритици, бесовъпрошатели, сочещи на мъртвите – паднали ангели в съгрешение – греха, смъртта.
ПЪТЯТ НА ТЪМАТА И ПЪТЯТ НА БОЖИЯ ДУХ
Двете сили са изявени като печат на съдбата чрез Войнството земно – човека. Тъмата, изявена като сила на мрака, с наименование ”нощ” се открива като зло, неправда чрез първия плод на греха, роден в Едема – Каин и в това дяло участвува и фауна чрез змията. Чрез Каин се яви печатът на греха – смъртта като дяло на тъмната сила – Тъмата, нощта над Земята, греха положен на плътта. Печатът на Тъмата – смъртта продължи като знаме на действие сред Земята, като заплата на греха. Всяко живо създание, особено човекът, се бои от смъртта, но люби той жилото й греха и потъва в неправда, в непокорство пред Закона на Твореца.
БИТИЕ 4:1-14 е Слово с много голяма важност. То изявява явлението на Сатана като сила на зло, водеща греха и наградата – смъртта. Човекът, употребен от тъмната сила, е паднал в съгрешение войн с печат на смъртта. А печатът на Божия Дух е изявен като светла утринна зора, Знаме на правда, омара бяла, предтеча на светлия ден, в който се явява дневното светило – Христа като Слънце ярко, жизнеността на живата душа чрез лъча светъл, живота във възкресение след смъртта, след тъмната нощ. Зората посочва на пробуждане. Омарата бяла е Знамето бяло на Правда – силата на доброто, явяваща печата свой като ден светъл.
Четиринадесети стих изявява борбата, която води смъртта чрез човека. ”Ето, гониш ме от Лицето Си!“ ясно сочи, че тъмата се гони от зората – победена е нощта, мракът. В тия няколко реда в обяснение е същината, изявена като печат на действие чрез двете сили: Тъма – нощ, смърт; Дух Божий – ден светъл, Правда, живот в изявление над Земята за трите пояса земни творби като Закон, внедрен в техния живот чрез нощта и деня. И нямат оправдание Божиите създания, че не им се е изявил Творецът Всемогъщ! Свидетелството Негово се явява всеки ден и нощ като Знаме на Правда и Светлина и знаме на неправда и тъмнина. Амин!!!
Leave a Reply