Небесният съд осъжда сатана и неговото воинство

mysticism, fantasy, mystical

148/8 „…О, литни, литни с мисия върховна, свише натоварена съдба, везнице съдебна вест всемирна църковна над цялата планета Земя, океана световен с мощ върховна обиколи. Обиколи. Обиколи и победата славна яви! Амин!

Ела сега и покажи се, неправдо, скрита зад мерзостта. И виж где ти е нагона да владееш на трона? Где ти е Вавилона? Где ти са мерзостите вси, в левица си смъртна коса държиш, с кръв земя поиш, с мрак народите обвиваш и във вериги осъдени държиш, в окови зловеща съдба оковаваш народи и племена? А днес ковеш крила железни и готвиш се за победи върховни, но не ще далеч да отлетиш в поднебесна соя си държиш. Не ще се със смърт явиш, че вси ще те познаят, че печатът смъртен в ръка си държиш и запечатваш за себе си една трета осъждения, за себе си пленението си от 144000 паднали осъдени навек съдби от нас, Съда велики в небеса.

Но днес рутината ви е попълнена в небе и чиновете ви другиму са дадени. Ето 144000 строени са съдби, изкупени от земята с кървава цена, която ти на Голгота проля. Ето, те са съдебно свещена съдба. Где си ти, ела? Ето я тя, светла зора над земята. Ний, Съда велик ти изявяваме съдбата, че ето, нощ черна съдба осъдена теглиш мъгла, за да се покриеш, ела, сърпе железен смъртна коса, косиш ненаситно три пояса земни творения Творцови, но плевелът е твой, що сам пося в неправедни дела. Но плама буен на лъча светли на духа смели в борба в жизнена струя на живота вечни не ще постигнеш съдба. Ето го той в чин „ден светли“, ела, стигни го, ако можеш, яви се пред огнения меч лъч златен!

Ето, излез, но сляп си кат прилепа, лоена свещ и ще се стопиш в огнената бездна, що сам ти избра и гнездо си ехидно в нея сви, за да смутиш, но не и да победиш. Елате, сетива негови в неразум пет, греха – жило на смъртта. Нощ черна смъртта, савана мъртвешки – мъгла, духа му зловещи слепота на прилепа, що в него се таиш и огъня, в който сам ще изгориш. Простри сърпа си и бери, що чрез духа си лукави плени, ето, каквото сам посади, туй ще окосиш. Но никога с отровата ти змийска не ще стигнеш победа. Защото нагонът ти огнен отровна е стрела грях, смърт коси земя. Но лъч светли ден не ще можеш да стигнеш, ще си опърлиш крила, ще се стопиш кат свещ лоена от огъня, макар и да си светиш с два фара на бухала съдба, пак като орел лешояд ще си над жертвата твоя. Излез и покажи се, негови стоманени криле не ще стигнеш целта, но ще се стопиш, ще изгориш, и с каквато и сила да летиш, закономерност не ще с точност изчислиш, нито системите на съзвездия и плеяди ще изброиш. Само ще си лицето отвиеш от савана мъртвешки, за да те видят без маска, вси, що мамиш, ще им покажеш печата на Каин смъртната коса, с която воюваш, запечатваш пленението си.

Днес ний, Съда велики златна везна на правда законна, що ти закона наруши. Сами, без Законодателя, но единни с цялото небе, Вселена, Всемир, те каним, излез и покажи се, не се крий с печата си – смъртта зад савана мъртвешки над жертвите човешки, ни зад бурите магнитни, мъгливи, ни в бездните огнени, кат лава врели, где нагона си таиш. Излез, ето, сриваме твоя нагон на непоклатим трон за владичество земно сред три пояса. Криеш се в атом. Ето, днес, ний, Съда велик, разкриваме твоя свиреп лик и жажда ти зловеща за мъст и грабещ вещи. Ето, окръжил си се с трон папски, твоя нагон и облякъл си войнството си паднало с мантия пурпурна на кардинали, с мъст зловеща издаващи нагона ти несвяти на инквизиции и клади горящи. Не се крий зад трикатната си папска корона. Тя е музейна стойност, а не достойност. Разголваме ти гнездото на мерзост свирепа, че владетел си с корона със сърце ти ехидно, на Везувий нагона ще ти залей слава и трона, както на Помпей и Херкулана. Ето, туй ти е трона, опил си се с кървите невинни чрез Нерона. Но тук ти е само едно гнездо, а имаш още над вси владение твое с ледената ти прегръдка на шестия континент.

Ела и кажи, паднал ангел си ти, кой ти позволи с името на най-достойните да се кичиш ти? Мохамед лъжепророк с кое име му се явяваше ти, звездо паднала, че и с емблемата си се окичи? Кажи пред вси, не се крий. Кои са тез три нечисти духа, подобни на жаби, излизащи от устата на лъжепророка, змея и звяра? Кажи или ще те разбулим! Не се ли криеш ти под троен образ на змея, звяра и лъжепророка Мохамед с корана, папата с корона и сетно даде силата си на звяра. Да, винаги си бил ти паднал ангел с една трета ангели непокорни. Все ти си бил чрез змията, Каина, сред потопа. А сред стария Израил в изхода чрез фараона и магесниците воинства твои. Чрез Корея и Дотана, златното теле чрез израилевото воинство, що го завладя и посегна на Христа. На Кармил – Ваала в царства – Ахава, Саула, Авесалом и Адон. Но вси бледнеят пред Мохамед, паднала пелин звезда, корана му вгорчи вси течения, що напои с измами и лъжи в нагона си за поклонение сред каабето и черния камък – дялото ти на осъждение.

Да, кой ти позволи с името на съдебните чинове да се явяваш ти в поквара? Ето, туй си ти, самата смърт ненаситна, опила се в кървите невинни чрез ръката на Мохамеда за власт сред земя и небе пожела, но изхвърлен оттам биде. И днес вилнееш чрез Армагедона и опиваш се с кърви за власт и трона, и ковеш сам осъдена си съдба, и да литнеш се готвиш сред някоя звезда, наново да я поробиш чрез греха и да я владееш чрез смъртта. Но позора на света чрез вси войни и мерзости, са дяло твое на твоите ръце чрез духа ти лукав. Не се ли насити сред вси жертви? Да, не, не се насити ти, в атомната бе на върха на славата си мерзостна, чрез кръста в ръце и атомното ти сърце воюваш и в Армагедона. Да, бориш се да си възстановиш трона чрез Вавилона. Но и да го изградиш, пясъчните основи не ще издържат твоите мерзости, както не издържа и древният му образ, запомни това. Защото само кръв пиеш и меса човешки ядеш и с нокти орлови сърце му дереш изгубената святост дириш. Да, туй си ти и туй ти е съдба, ангеле паднал с една трета от небесата сред планетата Земя. И воюваш сред атома, в пламъка му се яви и жертви безчет покоси, кат грозде в лин натъпка в гробове. Туй ти е дяло на ръката, мерзостта на дълбината, но и съдбата, както на Валтасар софрата. Че трон и царство пожела, кат отрече Твореца си и Законодателя си със закон на правда. То ти планета Земя избра, арена бойна я обяви и над три пояса Творцови творения знаме си бойно развя греха, смъртта. Да, вей го ти, но до Архангелска тръба. Но нивга не ще стигнеш на правда съдба, жизнено дихание, Творческа мощ, хвала, и не ще откриеш победата Негова съдба, че напълно ослепя. Не виждаш ден светли, ни слънчеви лъчи, но се криеш в мантията на ноща, смъртта. Да, не виждаш ден светли със светлите зари, ни слънце жарко с лъчи ни нощем осенена луна, че всичко е и непокътнато стои, небе с рой светила, свидетели над планета Земя. Вси теб следят.

Ето, ний, Съда велики в повик съдебен сме с нея сред планета Земя, чрез вестта й – блага оповестяваме съдба и те разголваме. Нек чуят пленниците в неправда с ледени сърца, ще чуят и в прегръдката ледена на смъртта – твоя, че те спят. Но ти ще си в чин на Каин, Хам, Саул, Авесалом и Адон, Ахав. Ето им трите духа нечисти, кажи кои са и как си ги владял чрез Саула, Нерон? Само поради твоя нагон, и Рим пое на плещи си цялата мерзост твоя. Но той я носи в ръка кат чанта в чанта /държава в държава/ сред земята, где си, излез чрез всички мерзости твои на завоювание в заблуждение: идоли, богове, ритуали, гнусни обреди, смъртни блянове на твоите пожелания. Но не ще успееш плана на спасение да осуетиш, тъй като в древните сянки на Израил и във вси борби на народи и племена изявен си ти чрез нас, помни, Съда велики в правда законна, и показан чрез вси завладени съсъди твои в пожелания на чинове, царства и корони, владели кат хищници над човека роб и всички духовни и физически борби, земя. Но небе, Вселена те обрисува и уподоби на нощ черна, тъма, мъгла, смъртта дялото ти на злодей. Но помни, всички съдби свидетелстват за таз борба на Армагедона твоя без мир земя, без съдба си помислил и те е победил. Но знаеш, че не си победител, а победен. Знаеш, че не си ти, но продължаваш да воюваш. Ето, сред вси народи гнусотата ти е възпята, но не и ти, не, никъде. Ти се криеш зад вси, кат мишка, плъх, къртик с нокти в дупка земна бездна. Но не ще си съдбата избегнеш. Ето, кат червей ще се свиеш, крилата кат на дяволица перата, защото албатросът смело лети и показва на мощ съдбата.

Но ще кажеш: „Мохамед ме скри в пазуха на каабе.“ В кожуха не си, той ще се пръсне черен камък, ще се яви мерзостта на неизброимостта на идолите ти и огнените пещи завладени, както в пустинята Дотан, Корея и Авирона, да се добереш до свещения чин златните кадилници. Но взехме ти ги ний от ръка, Съда велики, чрез Мойсея и Аарона, а на теб ти показахме чрез тях съдбата в огъня на бездната. Те никога не са били в твоята ръка и не ще бъдат, но обсебени кореевци погълнати бидоха в огнените бездни твоя лична съдба. И чрез Саул в царства се опита, но и там не успя, ни на Кармила чрез Ваала, вааловите жреци. Отговори, защо се криеш, кат прилепа сляп, от дневна светлина? Излез! Но Съдът велики небесни ти дяло гибелно оповести, че навек осъден си ти чрез човек. Стани и виж дяло си лично твое, но сляп си и не ще видиш ти бляскава зора как смело обгръща планета Земя и сияйната свежест на росата или вси багрени цветя, тихият дъждец на спектъра, сълзи над розите в полските лехи.

Ето, днес пак си завладял в знания и поквара в надпревара, за да отречеш Твореца си в правда на закона смел, чрез обсебилите съсъди съдби. Но награда една над двамина виси, а Творецът непостижим над вси е непобедим. Но ти не мисли: наново ще задоволиш своя нагон, кат построиш пак Вавилон и ще седнеш на трон. Не ще се явиш, но ще си опознат даже и в Хилон ще предадеш съдба, за да се опиеш кат Нерон, скрит зад него. Но историята свежо записа ти съдба, макар че се скри на трона на папизма и с мантии на кардинализма се охрани, обви, пак те ……. плени и погълнат ще си, макар че в троен образ се криеш ти, както над короната папска музейна гнусота си ти за показ сред света. Ето, днес сред земя пак кърви лееш и чрез Мохамеда сияеш, но не ще си последен. Пак ще се свиеш вдън бездна, бездна. Там си ти, там ти е нагона, там и трона, или забравяш вси кърви пролети от ятагана на османа сред земята в борбата на Авела и войните, арените пищни и кладите огнени. Те са океани и багрят водите им, камерите зловещи на пламъците атомни над жертвите невинни човешки туй ти е пирът, ще пиеш кръв като шира от лина и плът воня ще ти е храна.

Но помни, че смъкваме слепота, ще се огледат мнозина от твоята съдба, ще те видят оголен кат флорини клони сред зима зла лична ти изкована от теб съдба, и сами ще ти отдадат за мерзостта твоя, враже лукави на всяка правда и истина. Помни, не ще си трон увековечиш ни нагон задоволиш, но сред пустинята зла кат козел отпуснат ще си разкъсан от звяра и удушен от змия с отровата твоя, внедрена й в гърда, сърце ехидно, верига осъдена, твоя лична съдба.

Но ще кажеш чрез оръдието твое ще си крила стоманени изковеш, гнезда си ехидно сред звездите поставиш и ще ги избегнеш язви зли присъдите твои, лично ти дяло на ръце, за да унищожиш земя с трите пояса. Но помни, ти сам ще си сред тях вси. Ето, огледай се ти, отговаряме ти чрез древните пророци вси „Прелъстила те е гордостта на сърцето ти. Тебе, който живееш в разселините на канарите, тебе, на когото жилището е високо, който говориш в сърцето си: „Кой ще ме свали до земята?“ Ако се възвисиш ти като орел и туриш гнездото си между звездите, и оттам ще те сваля, говори Господ“ Авдия 1:3-4.

„А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небето, ще възвиша престола си над Божиите звезди. И ще седна на гората на събранието към страните на север. Ще възляза във висотата на облаците, ще бъда подобен Вишнему. Но ти ще слезеш в ада, в дълбочината на рова.“ Исая 14:13-15.

Днес ний, Съда велики в правда на закон чрез мощ на върховния Трон, самостоятелно изявихме ти съдбите, единни с вси вселенни, всемирни наблюдатели и свидетели на пъкления ти план за постигане на земя. Но земя не се постига и ти не ще я постигнеш, и от нея ще си изхвърлен след 1000 годишното ти изгнание, помни! Туй всичко ний, Съда велик, ти изявихме – твоята съдба, и ти забранихме да я докосваш чрез нейните запечатани съдби ограничи се чрез твоите, помни!“

2 Коментари

Коментарите са заключени