В този кратък откъс от последното пророческо Слово Бог обяснява защо вярващите трябва да почитат съботата. Тя не е еврейска, защото е дадена много преди Мойсей. Сам Бог си почина при Сътворението на света. Съботата е библейска, а неделята светска, от мамона.
„О, свята неделя, я виж ти, цял свят я държи, о, тя ще ви спаси!“
О, да! Лъжа е това – казва ВИ САМ ОТЦА. Вам неделя завеща мерзостта, що е застанала на святото място – амвон. Чрез нея тръби, че уж Христа го освободи от съботния ден!
„Почивката на Отца – събота свята датира от сътворението на света. Що общо има тя, библейската събота, със светската неделя? Що имат Божиите покаяни чада със светската традиция, общоприет светски празник?
„Празник“ – празнота носи името си от света. Що общо има почивката на Отца – свята събота, що знак е тя между Бога и човек, Твореца и творението? Създадена е тя с човека на земята и ще пребъде тя с Твореца си във вечността. По-късно на Синай Могъщият Отец я потвърди с пръста си и я помести в заповедите Си, записани на скрижалите, поверени чрез Мойсей за Божия народ – Морален закон за човешката душа, а по-късно чрез кръвта пролята на Единородния Син, Отца я запечата в човешките умове и сърца да бъде тя знак за творенията и Твореца на Небе, знак между Бога и човека. Затуй чуйте вий, заблудени Божии светила! Не! Нямат дял Божиите чада с Мамоновите оръдия, що потъпкват заповедите на Отца и Го хулят с уста, макар че бяха докоснати техните сърца от Духа Святи, но се уподобиха на мед, що звънти и кимвал що дрънка. Чуй, коя си ти, душо бедна, че не признаваш Създателя си от Небе? Докога ще е таз заблуда у вас? …
Чуй сега ти, отдавна веч застинала е мерзостта на святото място и тръби, тръби басни и лъжи, и хвали и възвиси общоприетия неделен ден на света – традиция, но не и с Духа и Истината, а с духа на заблуждението. Питам те, отговори, светило ли си на Отца за истините Ми на Земя от Словото свято, или си мерзост, що докарва в запустение като тръбиш и за мерзости твърдиш, а не провериш в Словото Ми и чрез истината да се осветиш, и тогаз да приготвиш Господните чада да се въоръжат за вярност на Духа. Но доказваш запустение и Истината Ми не е в твоите уста, защото не се довери на Духа, а на сатанинската басня и се поклони на звяровия образ – неделята. …
И не ще разумеят те, че е трета стража на нощта и че Глас от Небеса тръби, всички изобличения изяви за мерзостта, що е застанала на святото място и гордо, надменно тя твърди: „О, събота, събота, как ще я осветиш? Нея Христа разпна, на кръст я прикова, а нам неделя завеща.О, свята неделя, я виж ти, цял свят я държи, о, тя ще ви спаси!“ О, да! Лъжа е това – казва ВИ САМ ОТЦА. Вам неделя завеща мерзостта, що е застанала на святото място – амвон. Чрез нея тръби, че уж Христа го освободи от съботния ден! Чуйте сега тез святи Слове чрез Глас от Небеса, че съботата е свята на земя – знак между Бога и човека. …О, ако се не покориш на Истината Ми, не знаеш ли, че сам Христа говори за куците по кръстопътищата, недорасли в Истината на Словото.“
А падналото небесно войнство с Люцифер, облечен в мантия на вавилонско свещенодействие, с белег на неделния ден в поклонение, което е нарушение на заповедта, е всичкото изпълнение на сатанинското свещодейно служение. Затуй от създание е бил закона по дела в оправдание за поклонение на небето.