- Призванието на Гедеон от Ангела Господен се покрива с призванието на съсъда – приемника на Гласа (Малахия 4: 5, Откровение 18: 1- 4), тъй Гедеон е призван чрез Ангел Господен, а стражът – лично от Господа Исуса Христа. 125/4
- Гласът е навлязъл в чина ”Гедеон” чрез своя приемник – съсъда на почетно употребление. След строението на Личната гвардия, групата в чин ”Ангел четвърти” навлиза в станово оформление на Духовния Израил, сред който стан е и народът израилев Божий
- Гедеон събра десет души верни слуги и срина заблудата Ваалова в нощта! И рано в зора, когато първи лъч блесна от Небеса, яви се нов олтар богоугоден на върха на скалата – върху здравите библейски основи чрез Христа, сред остатъка от десет души и една тръба – дялото на Ангела и Духа Господен!
- Дялото на Гедеона е Сянка на сетното новозаветно дяло на изкупление чрез вяра в изкупителната Христова кръв – чрез покаяние идва опрощение и оправдание от Небето, мир между Бога и душата! Тъй Гедеон чрез вяра получи опрощение, а чрез смирение уверение и мир с Бога. И тъй Гедеон още същата нощ получи заповед да освободи бащиния си дом. Явиха се два фактора на действие на Небето спрямо Земята. Първо съсъдът започваше веднага действие в употребление чрез небесно наставление. Второ Бог започваше Своето действие от Своя дом, дома Бащин. И стана явно, че в Бащиния дом липсваше Истина и Правда – нямаше олтар на правилно служение – Откр. 3:14.
- 85/4 А самото руно е самият съсъд в тази мисия, но следва и второто чудо. След приемане на росите и съхранение съдебните решения, то руното е вече сухо, приета е късната роса, а сега предстои земята да се ороси – озари чрез събраната роса. А всъщност чрез личната гвардия войнство Христово строено по чин на Гедеон да се разнесе вестта съдебна, решенията в чин на „късна роса“.
- Следваше въздигане на олтар по мащаба на /Гедеон, Съдии 6 гл./ нарицаем и Орна за принасяне на приноси в служение за греха на народа духовен Израил и за самата църква, представена в чин „Лаодикия“. Олтарят на Орна се строи духовно, представен от дванадесет живи камъни на вярата авраамова приели с вяра Гласа съдебен на Святия Дух, тръбящ в покана към Лаодикия, която не го чу, не беше готова, не го позна, не го прие, по подобие на сянките в Естир /Астин/ не прие поканата. /Лаодикия в чин на „Астин“/. Туй дяло е духовно, реформаторско движение на църквата новозаветна Христова в последния, седми лаодикийски период под съдебния контрол се представя, за да се реши нейното дяло сред земята, което е представяла в дейността си. Тя трябваше да се яви пред Трона съдебен, законодателен със закон на правда. Тя, църквата е поканена да се представи според Песен на песните 6:10 да я съзрат, видят с хоругва на глава. А тя се яви в чин на „Астин“. В лаодикийския съдебен период църквата новозаветна трябва да се яви, представи пред височайшия Съд и жениха, красна като луната и светла като слънцето, без бръчка и петно. Това означава да е още и въоръжена с хоругва на /победа/ главата. Тя трябва да се яви с двете заветни свидетелства /Откр. 12:17, 14:12/. Чиста като слънцето, светлината, даряваща жизнения подем /Слънчевата система движеща осемте планети/. Слънцето посочило на Христовата мощ, действаща и над пл. Земя над духовния и реален жизнен живот/ действащ на Своята новозаветна църква – църковна съдба/.