Благодатта е отнета, вдигната е от всички деноминации и общества по цялата Земя

В Лаодикикийския период Лаодикия е избълвана. От нейните стрехи са изведени блюда чрез Гласа на Небето и те са събрани като Десет девици в един земен духовен олтар и чакат ръководството чрез Гласа на Святия Дух.

Тук стои Вестта „да се приготвят израилевите девици“; че една от тях ще зачне „Месия“ – се изпълни. „И девица ще зачне и ще роди Син.“ Целият плътски Израил беше предупреден, а нейде, във Витлеем, едно малко още невръстно дете девицата Мария зачна и роди Месия! Тъй и сега целта на новозаветната църковна съдба чрез Дух Святи беше да приготви в обрезание блюда – съсъди на почетна употреба, от които ще се изведат за употребление (според притчата за Десетте девици) Пет разумни.

Целта на обрезанието е да се приготвят съсъди за употреба от Святия Дух, но не съсъди за спасение само. Мисията на Третия съдебен страж е да изведе блюда, т.е. да приложи вестта „Излезне, люде Мои“. Поканата се разнася чрез Гласа: да излезнат извън всяка църковна стреха, за да се приложи изпълнението на реално служение чрез Пет разумни и Пет неразумни. До този момент и нататък преставаха функциите църковни на всички съществуващи деноминации чрез вести и служения. Те бяха лишени от благодат, за тях нямаше Слово от небето (Роса).

А само чрез Илия (съсъда на употребление според Малахия 4:5), ръководен лично от Небето, имаше Слово – оросение чрез Гласа на Святия Дух. Тоз беше олтарът на служение във всесъжения, който навлизаше в благодатното си време на употребление чрез блюда на почит по чина „Гедеон“ (Съдии 6-та глава), изведени от всички църковни оформления чрез действието на Вестта: „Излезте, люде Мои“ като употребяем народ, от всички народи и племена, църковни деноминации, като Личен воинствен отряд на вожда си Христа, изведен чрез Гласа на Святия Дух. След изтичане благодатното църковно време сам Вождът Христа чрез Святия Дух поема ръководството на Личното Си воинство пред Съда велик, който е позволил на Всемирната църковна съдба функциониращ наряд.

Престанала е всяка благодат пред Небето, макар и формално да съществуват и извършват служение отделните деноминации (подобно на служението на Стар Израил след възкресението на Христа). Благодатта е отнета (вдигната е от всички деноминации и общества по цялата Земя: те са отхвърлени от Съда велик – лаодикия е избълвана. А милост и благодат е над олтара, сграден от живи камъни – воинствен борчески отряд като всемирен църковен, оправдан чрез Съда велик, свещенодеен наряд – първи начатки на исусовите трудове.