- Давид е дялото в последния лаодикийски период. 221/9
- дялото на великата духовна реформация в чин „Давид“ 379/ 1
- Давид се явява в чин на Отца на Соломона – Син. Давид още сочеше на Стария по дни, представил и Трона. 230/3
- Давид сочеше на старото израилево царство в двуяк смисъл, а в повторение новозаветно се явява кат храм лаодикийски. 230/11
- Давид и неговите момци – гонението му от Саула – сочеше на Христа и свещенодейния Му корпус – водещ борба със Сатана. Давид посегна на присъствените хлябове, които бяха право само на свещенството,[1] сочи на скончание, (преди още да се възцари Давид) сочи на Отца чрез Христа – че борческия отряд ще приеме манната свещена в чинове свещенодейни още като неизявени нелегални преди още да е избълвано свещенството или осъдено чрез Саула – служението свещенодейно в чин свещен сред Лаодикия, или староеврейското, което преминава в новоерно лаодикийско и избълвано, а поверено на Давид и момците давидови – Христа и Неговия свещен отряд. 232/1
- Давид сочеше на народа свещенодеен, употребен първо като нелегален борчески отряд[2]. . . сочеше също, че отряда е на Отца, Който развиваше спасителния план, чрез отряда свещен ( в служение) 230/11
- А дялото Божие дело на благословението като „Давид“ продължава да скита, да тъгува за покой вечен, но съдбите му са определени от Съда и то чака времето си да се изяви и приеме наградата си. 193/ 4
- Българийо Моя, Българийо, ти ще бъдеш педата новоизкупена земя. Макар и в чин на Давида, ти си Моята съдба, тебе употребих 72/ 11
- Едва чрез Давида като сянка на същина сочеше на новоерния Господен дом, минаващ седем периода[3] и чрез Глас на небето щеше да се удостои малкия изведен остатък чрез помазанието на благословението. И то, помни е царския скиптър на съдбите като воинствена съдба да освободи Израиля. Тогаз именно Христа се увенчава в победа на небето. 74/ 3
- малкият овчар[4] сочеше на чина съдбата на малкия остатък, изведен от седмия период. 258/2
- И сочеше с професията си на чина Христов, кат пастир с гега в ръка, жезъл на царско управление. 258/2
- явява се осмия,[5] но с велики съдби на седмия, всъщност пак е седмия Давид, но измества Саула или Юда обрязана измества духовния Израил поради непокорството спрямо небето. И затуй днес седма е църквата на остатъка лаодикийски. . . Благословението пада върху седмата поверено и от небето чрез Гласа, но осма е отхвърлянето, Лаодикия, която остава без благословението на небето. 204/1
- Затова „Давид“ не е осмия, а осмо е помазанието над Давида, който приема съдбите на седемте периода (неговите братя). 230/ 11
- Давид – осмия син, а всъщност е седмия, но означаваше двойното благословение в седмия период над църковната съдба, чрез Духа Света чрез съсъди на помазание и употребение пред Съда небесен… дялото на 144 хиляди – малкото възкресение в чин на „Давида“ – нововъзстановение на падналата давидова скиния. . . Туй дяло е всемирната светлина на Ангела четвърти чрез Гласа на съдебната небесна власт и няма друго, освен оформеното всемирно църковно реформирано царство Юдино за во вечността и осъденото духовно вавилонско сред земя. 310/ 6
- давидовото употребление сочеше на малочисленост в употреба на Бога. 258/ 2
- Според сянката Давид е извън всяка стреха[6], сочеше като сянка на групата, събрана под Гласа съдебен. И не води с никого борба, ни с Лаодикия, ни с никого. Групата е под строгия контрол на съдебния Глас и се подготвя за деня на победата, когато ще се решат съдбите на наваловия дом и сауловия господстващ режим. 263/ 5
- Таз борба[7] не е под стреха, тя е извън всяка стреха, на открито поле бойно – земята цяла и борбата е за власт царска. 258/2
- Но дялото или помазанието на Дух Свети в чин давидов отряд навлезе в дейност нелегална, която развива четвърти Ангел до дена на великата победа в увенчание в чин „царски“ на Мелхиседек – Давида над целия духовен трети Израил до дена на Отца чин Давид предаде царствата Си на Господа Исуса Христа в чин Соломон над новоизкупена планета Земя 329/ 1
- Давид с отряда си партизански посочи на едно далечно бъдеще на строяване на воинството Христово в борба за победа в помазанието, което носеше Давид за цар над Израил. 142/ 3
Давидова прашка
- Прашката давидова символизираше кордона на мощта, пътя на спасителния план, чрез петте камъка[8] – разумни отломки на канарата, които в името на живия Бог Давид ги употребява. 258/2
Давидова скиния
- цялото тяло е паднала давидова скиния[9]. Именно сега се повдига чрез кръщението на Дух Свети, за да бъде и употребено в туй велико дяло на Съда небесен, за слава и величие на Бога. 147/ 1
- Няма човек праведен. Скинията давидова е паднала чрез греха, затуй всички са грешни, а чрез кръвта Христова всякой се оправдава. 390/ 13
Давидова торба
- Благословен бъди Илие и Елисее, като два пророка Мои на съдба в давидовата торба![10] Благословено бъди, свещенодействие сред свещеническата давидова торба и ти християнство – изкупено 30/14
- И в тоя миг на съдбата благословени бъдете, пет сетива на земята и приемете сила кат изкупени с цената и имайте дял с Вожда си на земята! . . . камък – Христа, камък в давидовата торба! 30/ 14
[1] І Царе 21:26
[2] І Царе 22:1-2; 23: 12-15;
[3] І Царе 16:10
[4] І Царе 16:11
[5] І Царе 16:10-12
[6] І Царе 23:15; 25:1
[7] между Давид и Голиат
[8] І Царе 17:40
[9] Деяния 15:16
[10] І Царе 17:40