270. Корабът плува по море

С. П. 412

1. Корабът плува по море;
Владее тишина;
Приятно е туй зрелище,
Знак няма на беда.
    Внезапно буря ветренна
    Се вдига, облаци
    Покриват цялото небе,||
    Търкалят се вълни. ||

2. Ще л’ ги погълне бездната
Ужас обзема вси
Освен Един: Той, уморен,
Сега спокойно спи.
    Разбуждат Го: „Учителю!“
    Викат, „погиваме:
    Ти сила имаш, само Ти;||
    Стани та ни спаси!“ ||

3. Тоз вик чу милостивий Спас,
И тутакси стана;
Той повеле: – биде завчас
Голяма тишина.
    Уплашени, извикват вси:
    „Какъв е Този, че
    Словото Му послушва се ||
    От вятър и море?“ ||

4. Потънва ли корабът ти,
Душо моя? Завчас
И ти Исуса повикни;
Той е и твоят Спас.
    Той може и от небеса
    Сега да запрети
    На вят’ра и на бурята, ||
    И да рече: „Мълчи!“ ||

Марк 4:37