20.03.1978 г. (изгубени начални листа)
”Сияеха песъчинки пустинни под блясъци юзинни в огнен плам в пътя им към Ханаан. Че там Яков прие обещание Отцуво завсегда, че ще се яви в Царство си вечно сред Земя.
Но кавалът свиреше през пустиня зла и люлееше Земята, а под шатри Яковови славеха племената. Че Синай се разигра, в пламъци пламна, яви се скиния пустинна и на дванадесетте племена нов живот се отреди. И те под кавала меден вървяха с дни, скривани в нощи зли, навековните кервани впрегнати съдби. Към Ханаана семето Яковово се стреми и кат пясъци пустинни се носят вси, но без баграта на юнеца не върви. Натрупаните грехове в нощи зли над дванадесетте Яковови плещи докараха до там потомството Яковово, че да носи хомота на ратая и живота тежък сред Земя. Кръв на овни лееха и за Якововата правда милееха. А правдата е непостижима сред Земя злочеста, само Ти си ден светъл над плеща й.
Мало стадо, постигне ли го съдба, тогаз то ще полети недокоснато от нощ черна. И ще лети кат ден, светли лъчи и тръбата ще засвири като кавала. Ще потекат струи кристални от канарата и ще се освежава съдбата. Не ще хомот робски влачи на плещата и кат сянка древна то сочи плана на същината. В зла орис ги следваше Тъмата и ги въвличаше в борбата, и ги в пропастта отведе, докато се яви ден светли и Якововото стадо древно пощади и кат везница го премери, и с Правда го оправда и освободи. Че не ще кат ратай хомот да влачи и никой да го не тачи.
Но ето, че и Завет нов се определи на Якова, обещания да присвои, че в Правда свободен да се яви. Авраам обещания получи, Исак ги посочи в съдби, но това са сенки скрити в същини тъй, както нощ черна победена се яви от зората зазорена на новия ден със слънчеви лъчи. Но в пътя си Яков Рахил под дъба погреба и гроб остави, и корен маслинен в земя заби. С вейки нови насаждение ще продължи без хомот и окови. И в Правда Съдът небесен ще го освободи.
И чу се пак кавалът свещени, наш глас небесни да строява племената като месеци дванадесет и четири годишни времена. И потече елеят от вейките зелени, що кафявата маслина изхрани, че Небе за Якова милее. Но денят мрачен обагри цветята кат рубинова струя на Пасхата и се даде на Везната, и Якова се скри кат сянка в същината! И единни в повоя на Правда продължиха племената (дванадесет) под Глас на тръбата към Ханаана нови. Там и на Якова стадата ще са навек свободни от грях и неправда. И пак продължи да свири кавалът и стадо да блее под кривака, водено от Мойсей на бивак. Пееше рано в зората птичка пойна в гората и свиреше кавалът над Земята сред стадата и лъчът лунен навеки обгръщаше съдбата на Якова стадата, че ден светъл иде и ще се яви свободен за небесата.
Амин!“
20.03.78 г.
Leave a Reply