”О, пееше зората и въртеше се Земята, обвита в омара бяла в зора и в атмосферните облаци сияеше й корона на глава, и принцеса бе на съдба! днес включена е тя отново в кордона!
О, пееше зората в ултравиолетов цвят, летеше гълъбът над Земя, а стражът жив хвалеше в съдба. И днес пожела му се квадрат бял да развее сред Земя за целокупната съдба. Ето пролет е прекрасна, птички свиват гнезда, щъркелът долетя. Пей, Зефире и ефирно докосвай й дълбина, защото в изхода й въвеждам я пред вси очи. Но никой не разумя, че тя бе в старозаветно служение. ”Амин” кажи и Ми се поклони, че те изведох из вси старозаветни съдби на Ноя, Авраам, Яков с дванадесетте племена: до днес на Земя четиринадесет са родовете на съдби.
О, Рут Моя, ще се явиш ти! (На Рут дрешка оплети.) Седем пъти по седем седмици ще навлезеш в служение ти и на Рут дрешка ще оплетеш. Ноемин загуби трима, но днес премина чрез Рут в нови съдби. Ангелът в старозаветно служение загуби три времена, а днес Рут се яви. И чрез Давида яви се Христа в съдба. Пееше съдбата, въртеше се Земята, окриляна от Небеса в три атмосферни пояса и сияеше брилянтът в лехата цъфнала на Земята, и люлееше се класът на Земята. Ето пееше белият гълъб и летеше. Полетът му ще се яви на тоя свят като дяло на Дух Святи, като сноп на съдба и поход ще се яви.
Стражо Мой, ще имаш благоволение на употребление. От деня, когато ще изведа в нова стреха, ще застанеш четиридесет и девет дни (седем седмици). Извеждам те в новозаветни съдби.
Звънете, звънци Яковови! Ето, хром ще доведа – Яков е хром, в борба с ангела охромя. Хром водя под таз стреха. Амин!“
01.06.68 г.
Каква връзката между раждането на Рут и извеждането от старозаветните съдби? Бихте ли обяснили?
1 И Вооз възлезе на портата и седна там; и, ето, минаваше близкият сродник, за когото беше говорил Вооз. И рече: Господине, свърни, седни тук. И той свърна и седна.
2 Тогава Вооз събра десет мъже от градските старейшини и рече: Седнете тук. И те седнаха.
3 После рече на сродника: Ноемин, която се върна от Моавската земя, продава нивата, дела, който принадлежеше на брата ни Елимелеха;
4 а аз рекох да ти известя и да ти кажа: Купи го пред седящите тука, пред старейшините на людете ми. Ако щеш да го откупиш като сродник, откупи го; но, ако не щеш да го откупиш, кажи ми, за да зная; защото освен тебе, няма друг да го откупи, като сродник; и аз съм подир тебе. И той рече: Аз ще го откупя.
5 И рече Вооз: В деня, когато купиш нивата от ръката на Ноемин, трябва да я купиш и от моавката Рут, жена на умрелия, за да възстановиш името на умрелия над наследството му.
6 Тогава сродникът рече: Не мога да изпълня длъжността на сродник, да не би да напакостя на своето си наследство; ти приеми върху себе си моето право да откупя, защото не мога да откупя нивата.
7 А в старо време, за да се утвърди всяко дело по откупване и размяна в Израиля, ето що беше обичаят: човекът изуваше обувката си, та я даваше на ближния си; и така се свидетелствуваше в Израиля.
8 За това, сродникът като каза на Вооза: Купи го ти за себе си, изу си обувката.
9 Тогава Вооз каза на старейшините и на всичките люде: Днес сте свидетели, че купувам от ръката на Ноемин всичко, що беше Елимелехово и всичко що беше Хелеоново и Маалоново.
10 А още и моавката Рут Маалоновата жена, придобих за жена, за да възстановя името на умрелия над наследството му, за да се не изличи името на умрелия измежду братята му и из града на обитаването му; вие сте свидетели днес.
11 И всичките люде, които бяха в портата, и старейшините рекоха: Свидетели сме. Господ да направи жената, която влиза в дома ти, като Рахил и като Лия, двете, които са съградили Израилевия дом; и да станеш силен в Ефрата, и да бъдеш знаменит във Витлеем;
12 и от потомството, което Господ ще ти даде от тая млада жена, нека бъде домът ти като дома на Фареса, когото Тамар роди на Юда.
13 И така, Вооз взе Рут, и тя му стана жена; и като влезе при нея, Господ й даде зачатие, и тя роди син.
14 И жените казаха на Ноемин: Благословен Господ, Който днес не те остави без сродник; нека бъде прочуто Името Му в Израиля.
15 Тоя син ще ти бъде обнова на живота и прехрана в старините ти; защото го роди снаха ти, която те обича, която е за тебе по-желателна от седем сина.
16 И Ноемин взе детето и тури го в пазухата си, и стана му кърмилница.
17 И съседките му дадоха име казвайки: Син се роди на Ноемин. И нарекоха го Овид; той е баща на Есея, Давидовия баща.
18 И ето, Фаресовото родословие: Фарес роди Есрона,
19 Есрон роди Арама, Арам роди Аминадава,
20 Аминадав роди Наасона, Наасон роди Салмона,
21 Салмон роди Вооза, Вооз роди Овида,
22 Овид роди Есея, а Есей роди Давида.