- Дялото Мое в чин „олтар примирителенен на Ездра„[1] и след пленичество лаодикийско се явява освободено! На тоз олтар се възлага едно изведено служение, което е било пленено и сред две пещери[2] – две деноминации разделено. Тоз олтар се явява в реален чин „всемирен църковен олтар” със свещено служение пред небето представил войнствените Христови съдби, на които се възлагат всички съдебно решени съдби – актове на оправдание и осъждение. 58
- Ездра сочи на чина свещен на Христа, който чрез Гласа на Святия Дух, поема лично ръководството на църквата Своя до ден на Архангелска тръба. 78/ 3
- „Ездра“ се явява като сянка на чиновете свещени на Христа и Дух Святи в слово – светлина. А „Неемия“ е Христа, в единство на служение на възстановление служенията свещени и сграждане стената – строяване на личното Христово воинство в чин „стени Ерусалимски“. 78/ 4
- след едно седемдесетгодишно пленение на Израиля то явяваше се Ездра и Неемия да възстановят стените ерусалимски. А туй пленение седемдесетгодишно посочи на плененото и разпокъсано служение, учение Христово в лаодикийския период от двете свидетелствени деноминации, наречени още Лаодикия. Това нарушение едва по време на Съда се възстановява чрез царската заповед на Кир. 166/1
- Двамата стражи в чинове на „Илия“ и „Елисея“ досега, навлизаха в чинове на свещени съдби: Ездра и Неемия. Ездра – свещения чин на Христа, а Неемия – Христа при възстановяване на дялото на живия Бог. 277/ 1
- Служението, през което премина Илия на Земята, беше: употребление в изобличение на народа Божий чрез Лаодикия, предупреждение към Лаодикия и навлизане във възстановление на разрушения олтар. Той преминаваше от служение в служение, за да се попълни руината в ”Ерусалимската стена”, възстановител (Ездра) и постановител (Неемия) на всички длъжности и на реда на служението в олтара. Гората Кармил сочеше на Духовния Израил, който трябваше да реши кого ще следва, Иеова Бог на Израиля ли е, за да го следва? Дискусията на Кармил сочеше на Съда в правда и осъждение между два олтара в служение (Бог и Ваал), две служения на двама господари.
- Ездра, в чин ”Възстановител” на храма и стената Ерусалимска чрез царска заповед, сочеше на дялото на чина свещен, който след отхвърлянето на Лаодикия се явява като възстановител на олтара и храма Христов сред планета Земя. В лицето на Ездра като сянка откриваме Гласа небесен в дяло на възстановление чрез царската – Божия заповед
- Царят чрез Ездра издирваше племето Юда. Това Слово ясно сочи на времето, когато Христа, ”Лъвът от юдино коляно”, издирваше Своя народ, за да възстанови след пленение храма Ерусалимски и да освободи съсъдите на почетна употреба от плененото църковно служение в беззаконие и хула. Но първо се изграждаше олтарът на служение, за да се яви принос в жертва на примирение, който сочеше на Малкото духовно възкресение чрез блюдата на почетно употребление – те, блюдата се възкресяват, духом освободени чрез Святия дух Божий, Който ги обрязва, кръщава с огън като ги запечатва за великия ден на изкуплението, на който се възлагат възстановителни съдби – да се издигне на висота Моралният закон от десет заповеди Божии, Закон на Израилевата държава в едно велико царство на Христа. Затова Даниил описва това Малко духовно възкресение чрез Съда велик горе в Небето, Което им решава съдбите. А съсъдите са живи долу на Земята, но духом, чрез служение свещено, техните съдби се уреждат горе и едни минават вляво, а други вдясно, сочещи на осъдени и оправдани.
- Словото в Ездра трябва много добре да се разбере. Пленението Ерусалимско в Древността стана причина, щото земният Ерусалим да се отхвърли. А в Новоерност, в Лаодикийския период, падна Вавилон и стана свърталище на ”всяка нечиста птица“.
- Ездра сочи на духовната борба, която води Личният Христов отряд, духовни юдеи, в дялото на възстановяване на олтара, на новия храм, при застъпничеството на Юдиния Вожд Христа пред Съда велик небесен• словото открива и дялото на формиране на тоз Личен Христов отряд долу на Земята като изпълнение на ”царската заповед“.
Особено ясно е дялото на полагане основите на новия Ерусалимски храм горе в небето. Ерусалим със своята осанка сочеше на столицата Юдина, Израилева с възвишението на гората Сион със стената и крепостта – твърдела Ерусалимски. Ерусалим сочеше на целокупния земен Духовен Израил, той е като войн, с войнство ограден, уподобен на Христа, окръжен от Войнството Му свещено в чин Ерусалимска стена”.
[1] Ездра 3:2
[2] ІІІ Царе 18:4