СЪДЪТ ВЕЛИК ЩЕ ПРОДЪЛЖИ В ХИЛЯДАГОДИШНОТО ЦАРСТВО.
СВИДЕТЕЛСТВЕНО СЛУЖЕНИЕ. СИЛЕН СЪДЕБЕН ВИК
“Амин! И в тоз миг на съдбата благословена бъди, Манно на съдбата свидетелствена, в стомната във времената сред родовете, в осветление на росата, росила сред Земята, цветята и тревата! Днес, в дните на Скончание, съдби чрез Съд велик – милости Мои, Аз, Всемогъщ Вседържител, Законодател и Съдия, като Върховен Приключител приключвам юридически земните съдби. Днес в дните, като свидетелство стомната с манната – стража всемирен, изпълнена с благодатната Късна Роса, на освежение съдба, чрез Съд велик, о, напълни росачката Моя! Амин! Амин!
Благословена бъди, Манно на вековете, като свидетелствена съдба, стояла в стомната сред родовете и си кърмила народи и племена. Изливала си се кат словесна Светлина – Ранна и Късна Роса, единна със залците от планината (Христова проповед).
О, днес благословена бъди свише седем пъти по седем ти, Манно стомнена, залци планински, Роси късни, на освещение съдби чрез стомната – росачката! И днес, в скончание на съдба, о, благословени бъдете в единство на съдби, и кат капки росни освежете сетно на флора съдбите (вяра Авраамова) сред Земя като вяра в сърцата на оправданата душа, изкупена съдба Моя – навек Моя хвала! Благословена бъди седем пъти по седем в единство на могъщи Късни Роси – Слово Светлина сред Земя за флора, фауна и човек. Благословена бъди седем пъти по седем от Мен, Всемогъщия Вседържител на всемирната оправдана човешка душа и ороси корена на вси, в новото оросение на петдесятното проявление бъди ти осветление, освежение до минутата на преображение в нетленни съдби и навлез в могъщото Царство на нова съдба. Амин! Днес в приключваща новогодишна съдба като награда на удостоението ти, Манно на родовете сред пустинята Земя, залци от планината в кошовете на Ранна Роса, обедна софра днес, в Скончание бъди Росата и храната на късната сватбена вечеря – Моя съдба! Амин!
Днес Аз, Всемогъщ Вседържител на всемирни съдби, Законодател и Съдия, те благослових в скончание на дните като награда – новогодишна съдба и те пращам сред Земята кат награда на душата, корени в дълбината сред Земята, като късно оросение на могъщо осветление в освещение, кат награда на съдбата новогодишна! Амин!”
“Тю… тю… тю… тю… тю… тю…” седем пъти по седем засвириха тръби и Съд велик пред вси се поклони и разреши съдби. Хвала! Хвала! Хвала! Седем пъти по седем поклон! Поклон! Поклон! Седем пъти по седем. Ний, Съд велик, след разрешение на оправдание на корен и душа, днес в потвърждение на Всемогъщия Бог Отец като Председател и Изпълнител на съдебния Върховен Съд велик в Правда, признаваме Му съдбите на наградата в хвала! И признаваме в единство Ний, Съд велик, че сянковата манна сред пустинята Земя в Древността сочеше на трапезата на планината – Месия Христа като Ранна Роса сред апостолското основание на новоизграждащото обещание – църковна съдба и е служило като обед на обедна софра! А днес в Скончание залците в кошове – Късна благодатна Роса за сетно освежение се изля сред Земя като Късна благодатна Роса за сетно освежение, в изпълнение на навлизаща в единство с наградите на всемирната църковна съдба сред Земя! Ний, Съд велик в пълен Върховен Лик, заявяваме съдби, че: Тъй вярно запазената манна в стомната, намираща се в ковчега, в Светая Светих, Олтара на небето и следобедната софра от Христа на планината се изля като късно оросение (угощение) от залците кошовни, капки дъждовни над Земя.
И днес се слага над цялата Земя като една късна вечеря, едно късно оросение чрез росачката в продължение сред Земя, за да освежат сетно корен и трева, цветя и насити душа сред Земя, оправдани чрез Съд велик в съдба като вяра Авраамова и навлезли в освобождение чрез кръвния принос на изкупление в едно Царство хиляда годишно на благодатния Престол до деня на пълната победа (амин!) над врага, до явление на Новото царство на славата сред Нова пречистена Земя. Ний, Съд велик в пълнота, се покланяме пред Върховния Трон на Правда в могъща милост и заявяваме, че ги признаваме и ги приемаме. И на всемирната росачка – църковна съдба разрешаваме да ороси душа, корен и трева след удостоението на вечерята сред Земя като стомна, росачка, царска съдба! Амин! Амин!”
“Благословен бъди, Съде велик, в изпълнителен Лик върховен, че прие и призна и разреши могъщото оросение на късно освежение чрез всемирната църковна росачка да освежи флорин корен и човешката душа до насита сред Земя: в Древност, Староерност – манна за насищане (плътско); Новоерност – духовно насищение на осветление, обед, залци от планината; в Окончание – Късна Роса на освежение – благодатна съдба.
Днес Аз, Всемогъщ Законодател и Съдия, те благославям за великото Ти изпълнение като Съд велик в царско служение седем пъти по седем и продължи на вечност съдби в Хиляда годишно царство на светиите! Амин! Амин!”
“Пейте, съдби велики на могъщи съдби, певци небесни пред строени войнства, свидетелствени съдби за великото удостоение на Късните Роси! Хвала! Хвала! Седем пъти по седем на Теб, Всемогъщи на небе – Земя, покланям Ти се аз, стражът нищожен като прах под Твоите нозе, блюдо на почит в Твоята ръка за таз велика жертва на милост над Земя в разрешение и награждение на флора, фауна и човешка душа – съдби. Теб слава во век и хвала безконечна завсегда. Пея Аз, всемирната съдба, окичена с венец от цветя на глава сред росните поля – моя съдба със седем девойки в бяла премяна, окичени със зелени клонки – на палма съдба и се покланяме, единни Му се покланяме пред Върховния Съд велик в Правда с Дух и Истина от Земя за това удостоение – върховно оросение на Късни освежителни Роси! И пеем благодарствени химни, сърдечни хвали, навек Негови поданици на нови Ерусалимски съдби.
О, пея аз, всемирна съдба чрез стражева хвала пред Трона велики, могъща съдба, че нявга мечтаех да зърна на Ерусалима нови съдба с нова основа стълбове и врата, а днес в приключване, в сконча- ние на дните – Моя съдба, Ерусалима нови, нови съдби, за во век Моя съдба. О, пеем ние, седем Естирини девойки, в непрестанна хвала на милост върховна, Тронна съдба пред могъщия Творец на всемирна съдба и Му се покланяме единни с царицата – наша съдба, а ний – нейни подчинения в единство на прошение сред земното население! Хвала! Хвала! Хвала седем пъти по седем Теб, Всемогъщи Творче на Вселената, амин, за таз велика милост на удостоение във велико изпълнение!”
АМИН!
(Благословение над стомната с манна в сянковото церемониално служение, която навлиза в благословение в повторение на сянковия преобраз в Същина!)
Обяснение: Благословенията над Седемте църковни времена и връчване на наградите им на удостоение след оправдания от Съда велик бяха включени в могъщо единство в служение, наречено “Всемирна оправдана църковна съдба”, в служение, водещо спящи, настоящи и скончаещи от флора, фауна и човек към велико изкупление чрез едно очистено и съединено църковно служение – олтарът или светилището новозаветно бе очистено и навлезе в изкупление по строго развиващия се План за спасение чрез всемирното църковно стражево служение, след отхвърляне на всички Лаодикийски явления пред Небето, в ръководно църковно служение като съдби небесни сред Земята!
Наистина, могъщо знамение се яви по чудо в един миг сред Земята, когато най-малко човек е предполагал реализирането на волята Божия!
31.12.1960 г.