НАГРАЖДАВАНЕ ВОЙНСТВЕНИЯ ПРОРОЧЕСКИ СВЕЩЕН АТРИБУТ ОТ СЪЗДАНИЕ ДО СКОНЧАНИЕ СРЕД ЗЕМЯ ОТ СЪДА ВЕЛИК. ВРЪЧВАНЕ НАГРАДИТЕ С ЧИНОВЕ НА ХЕРУВИМИ И СЕРАФИМИ. СТРАЖЪТ В ДВОЙНА СИЛА НА ИЛИЯ И ЕЛИСЕЯ.
(Ден на благословение със свидетелствено явление на свято служение. Предаде стражът петдесет дневен пост – голямата Петдесятница на Късната Роса чрез благословенията)
Слово: Исая 42
Молитва на стража:
“Всевишни Боже, Владетелю на Всемира, Създателю на живота, на милостта и любовта! Творче на Вселената! Поклон! Поклон! Поклон пред Трона Ти велик! В тоя миг на съдба аз, стражът Ти в немощ на плътта, поднасям с недостойнство изисканата съдба на пост от петдесет дни на съдба на Земята. И в тоя миг на съдба застанала съм в хвала и Те моля, не смятай за нищожна просбата да приемеш жертвата на ухание в хвала чрез пост пред Небеса. Да помилваш, оросиш и да излееш съдби на милости Твои за слава во вишних и хвала Твоя. Пред Тебе стоя, слаба и немощна жена, но силен и мощен си вчера, днес и утре, Същ, Който ме крепиш в Духа Свети, за да ме употребиш в последната велика милост Твоя над цялата Земя! Амин!
Хвала! Вечна слава и почит на Бога Отца, Сина и Дух Света! Поклон пред Трона Върховен на Всемирната Троица! Поклон! Поклон! Поклон пред Законодателния Трон на всяка правда! Покланям се аз, недостоен страж Божий, между небе и Земя от Земя! И вдигам ръце за целокупността в ден на изцеление, Боже, приеми прошение от вси блюда на прошение. И дай оросения, да се явяват снаряжения! Благослови целокупността на прободената Ти ръка по домове, родове, по племена – огненозаветния народ сред Земя. И сила му дай да извърши волята Ти на съдба за слава во вишних на Небеса!”
“Хвала! Хвала! Хвала!” Чу се глас в тоя час на небеса от свирци, певци. В миг на съдба сред Съд велик на съдба екна Глас върховен от Върховния Законодателен Трон на съдба! И чу се Глас кат от много вода. Слава велика озари в тройния Си Образ на съдба, пламтеше Законодателният Лик чрез Дух Святи:
“В тоя миг на съдбата, Съде велик в небесата сред пълнота, и вий, тми по тми на множества, непаднали същества в служби всемирни на съдба, Аз, Законодател в Троен Лик, Дух Святи чрез Силен вик обръщам се към Върховния съд велик и питам на съдба, тъй като е ударил часът на стража на съдбата да се изкачи на стените и с Тръбен глас на съдба да предупреди Земя.
Съде велик на съдбата, признавате ли стража между небе и Земята в двоен лик на съдба, в скончание на употребление, чрез Съд велик в употребление като пророчески атрибут на осветление, че той навлиза във върховно удостоение? И позволено ли е на стража на съдбата да навлезе във втори ранг на съдба като върховен чин “Изпълнение” пред Върховния съд на проявление и да приеме чрез оросение последното петдесятно явление? Аз, Вседържителят на всемирна съдба, като Законодател и Съдия в изпълнение на Върховния съд велик в Троен Лик питам: Признат ли е стражът на съдбата и приет ли е да продължи сред Земята в двойно изпълнение, в двоен чин на употребление, като приеме късното петдесятно оросение сред Земята, през което време ще озари Ангелът на светлината чрез лъча златист на Словото и ще обвърже кат житен сноп изкуплението целокупно от целокупната земна творба в троен лик – флора, фауна и човек чрез Върховния съд велик?”
В миг на съдба ехото от гърма нови тресеше небеса и славата върховна озаряваше кат лъч светъл стража на Земя. Върховен съд велик в пълнота пред Върховния Трон седеше с наведена глава. Ехтяха арфи, лири на небесните певци с възторжени хваления от тми по тми на небесните селения!
“И в тоя миг на съдбата Ний, Съд велик в небесата, покланяме се низко пред Трона на Отца, Сина и Дух Святи като Върховен Законодателен Трон на съдба и чрез Съд велик на съдба, според връчване наградите на Земя, чрез Висок вик на съдба Ний заявяваме в пълнота: Готови сме да свидетелстваме съдба пред небе – Земя, че стражът сетен в двоен чин на съдба “Илия и Елисея” сред Земя, в двойно служение на приключващи се съдби, действително го признаваме, разрешаваме и като печат на съдебния върховен свят Ний законно му разрешаваме чрез Върховния Законодателен Лик в скинията неръкотворна – олтара велик пламтящ в сила на Троен Лик, разрешено му е в съдба да навлезе в нов вик на подвиг велик сред Земя. И пред Върховния Трон на съдба заявяваме, че сме единни с Върховния Законодател на съдба и че Правда ще се извърши чрез наградата на награждаемите съдби на вси стражи пророци в чинове от мащаб, от Създание до Скончание преминали през земния свят: Ной, Авраам, Самуил, Гедеон, Девора, Даниил, Илия и Елисея, разпределени по съдби – Мойсея и Аарона, Навина и Халева, приключващи съдби! Павла! Павла! Павла!
И като Съд велик на съдба разрешаваме наградата им да се връчи на Земя чрез сетния страж на небеса долу на Земята. Хвала! Хвала! Покланяме се Ние, Съд велик в пълнота и оставаме до мига на разрешаваща съдба пред Трона велик с наведена глава.”
Екна песен на съдба, чуха се звънове на звънците, Гръм нов ектеше на съдбите и ухание от оникс преминаваше като вълните на омара бяла на съдбите околовръст на Трона Върховен – хвалите! Слава! Слава! Слава могъща озари, трептеше Зефира ефирно сред Тронната .зала на съдби. Върховен миг! С наведени глави е пред Трона Съдът велик! Слава могъща озари, сияние на лъчи кат мълнии съдбоносни пламтяха към Земи. И в миг на съдба ефирно чу се Глас на милост и любов над Земя:
“Съде велик в свидетелствена съдба, днес разрешаваш в Правда – наградата се яви на плеща! И ето Аз, Върховен Творец на всемирна съдба на творението целокупно над планета Земя, днес пред Съд велик, върховен миг, награждавам войнствения пророчески свещен атрибут от Създание до Скончание чрез стража сетен на съдба, в двойна сила на Илия и Елисея сред Земя. Благословени бъдете вий, съдби пророчески, във времената от Създание до Скончание сред Израилевите съдби. Във вашия чин на съдбите днес стои стражът на небесите и като награда на съдба от днес приема име ново: Павла. Моя малка Павла. Обгръщам я с Лика Върховен на съдба със сетна милост и любов над целокупната земна кора и като награда на съдбата от днес в удостоение на Небесата награждавам я с ангелски крила на Земята, и в чин “Съдба” чрез нея вси, достойно борили се пратеници Мои на съдбите в различни мисии на Земя, сред войските в Завети два.
О, днес наградени бъдете с награда велика на Небесата с ангелски крила и в чинове “Херувими”, “Серафими” приемете награда на съдбата, и навлезте в хиляда годишно царуване в чинове на съдбата, когато наново ще заседава Съдът велик в небесата! Аз, Всемогъщ Вседържител на всемирна съдба, след приключване на Съд велик в оправдателна изкупваща съдба, като Творец на съдбата награждавам и удостоявам вси чинове на служение чрез стража сетен в проявление като последно петдесятно късно оросение над Земята! Последна Петдесятница на съдбата! Амин!
И в миг на съдба благословена бъди завсегда седем пъти по седем свише от Мен, Вседържителя на всемирна съдба, малка Моя Павла, като сетен страж на съдба! Благословена бъди с наградите на велики служения, преминали в благословения, чрез Святия Дух в изявления. Благословена бъди с наградите на вси и единни завсегда готови бъдете с ангелски крила на херувими, серафими, и в миг на Архангелска тръба в чин се облечете, и литнете към небеса и навлезте в ново служение за хиляда годишно изпълнение в присъствие на Царя си на Ново Небе и Нова Земя! Амин!
Благословена бъди седем пъти по седем свише от върховните съдби, наградо на свещен пророчески атрибут, чрез стража сетен на Земя в сила двойна от Завети два и навлез в изпълнение кат Нова петдесятница сред Земя. Благословена свише бъди, наградо на съдбата над изкуплението земно на съдба и навлез в изпълнение чрез зарите на осветление като последни Късни Роси на Нова петдесятница сред земи! Благословена бъди свише от Мен, Вседържителя на всемирни съдби и като Законодател и Съдия във Върховен изпълнителен съд на всяка Правда завсегда от днес те разрешавам на съдби: Навлез ти от днес! Навлез ти от днес, навлез ти от днес. Амин! Навлез ти и като сетно късно Петдесятно оросение чрез двойна сила на Дух Святи – осветление озари земното население и събери зърното житно на спасение – човешката душа. Амин!
Благословена бъди свише от Мен седем пъти по седем, наградо на съдбите и съединена в скинията неръкотворна в храма на Дух .Свети, на стража в гърдите и озари съдбите! Озари съдбите! Озари съдбите! Благословен свише бъди, Съде велик на съдбата в пълнота и вий, Старци двадесет и четири на хвала, единни с Четири живи същества повдигнете глава, повдигнете глава! Повдигнете глава! Благословени свише бъдете, че в Правда разрешихте съдби и позволихте като Съд върховен на съдба, единен с Върховния Законодател и Съдия сред новата Израилева държава да се яви последната Нова петдесятница на съдба чрез оросение стражево, светла заря, като Късна Роса сред Земя. Благословен бъди, Съде велик и повдигни глава, и като печат на съдба разреши да гръмне Нов гръм на небеса и нек разтърси основите на Земя, и нек явят се съдбите на златните сияющи лъчи от Ангела четвърти, що озарява сетно земните съдби чрез Късните Роси, приети от стража сетен на съдба сред Земята. Аз, Върховен Законодател и Съдия, Вседържител на всемирни съдби, Цар и над Царя на Ново Небе – Земя, ви разрешавам в съдба, повдигнете си глава и вие, вси, тми по тми и хиляди по хиляди и разперете си крила, Небесно войнство от херувими и серафими от чинове незрими, само осезателно доловими за върховния миг на изпълнение на Новия гръм чрез Висок вик на озарение!”
“Хвала! Хвала! Хвала” – екна Небе, Съд велик надигна глава. “О, Тебе хвала вечна и слава завсегда отдаваме Ти Ние, Върховен съд велик на небеса, за великата милост на съдбата, че Ти наново разреши да навлезе изкупената Израилева държава в съдби сред цялата земна кора и да екне глас на Новия гръм в хвала, на Новата петдесятница сред целокупната Земя на съдба, която приключва земните съдби и ще бъде намерена в ден на Архангелска тръба, когато в небесното селение се яви славата увенчана на вечното селение. “Царят на вечното селение”, оправдано чрез Съд велик и изкупено чрез кръвния Му подвиг велик.
А изявен е Съд велик чрез Високия вик като висок ток на съдби, в който е обут стражът на съдбата сред Земята и това на Земята изявява сто четиридесет и четири хиляди на съдбата сред Земя. Ний свидетелстваме, Съд велик в съдба, за таз върховна милост Твоя: .Достоен си! Достоен си, Царю, Вседържителю да приемеш слава, почит и държава завсегда! Само на Тебе подобава поклонение и слава! Покланяме се ние, Старци двадесет и четири в хвала. “Амин” – изрекоха Четири живи същества!”
И в тоя миг на съдбата чу се Силен вик на Съд велик:
‘‘Гръмни. Гърме велик и изяви Новата петдесятнииа на съдби сред целокупните земни съдби! А ти, стражо на съдбата, яви се сред Израилевата духовна съдба в стана върховен в чин “Навин”, облечен в небесни съдби в удостоение на награда и обут в нозе в новото благовестие като сърне в Последното (късно) петдесятно оросение! Гръмни, Гърме на съдбата и разтърси основите на Земята! Върховен е мигът на приключваща съдба, разрешава те велик Върховен съд в пълнота и нек отзвукът стигне и най-потайна дълбина в сфера, атмосфера и подсфера в три пояса на съдбата, под небесата, на Земята и в дълбината. И нек бъдат предупредени трите обръча на съдбата, атмосфера, хидросфера и стратосфера, флора, фауна и човек и вси спящи в недрата на Земята, единни с настоящи и приключващи съдби!
Хвала! Хвала Теб, Царю над вси царе и над Царя на Ново Небе – Земя! Хвала и слава Ний, Съд велик, Ти отдаваме в съдба и заповядваме във върховен миг на Седмия гръм велик кат последен Петдесятен подвиг велик над целокупната Земя в сетен съдебен Лик: Предупреди целокупните земни съдби като печат на съдба! В тоя миг сред Тронната зала на съдба сред тържествата, пиршества печат на съдбата е заповедта, разрешението да гръмне сетният Седми гръм от небесата чрез Късното петдесятно оросение сред Земята и озари кат Късна Роса в троен лик земните жители, флора, фауна и човек! Амин! Печат на върховна съдба в разрешение на Гърма сетен – да се чуе звукът му на четирите краища земни в съдба. “
“Сам Аз, Върховен Законодател и Съдия, разрешавам мига на съдбата да гръмне Новият гръм на Новата петдесятница сред Земята. Амин! Печат на съдби Творцуви. Амин!”
Хвала! Ектеше небе – Земя. Ефирно люлееха се звънци на зюмбюли в лила, рози и белота, ектеше Глас от Небеса и носеше се хвалата към небесните простори чрез стража на всемирната съдба. И рано, още в зора, омарена колесница летеше към небеса, с ухание на хвала от оникса в дълбина, и пееше песен на съдбата в благодарствена хвала всемирната църковна съдба чрез стража награден на Земя.
“Хвала! Хвала! Хвала и поклон пред Трона Ти Върховен, Велики Законодателю на всемирна съдба, Творче, Създателю мой на всяка милост и любовта! Благодаря Ти в хвала, единна с флора, фауна на съдба. Ден и нощ пея в огнен плам на съдба кат всемирно служение в гърдите на стража под стрехите и Ти благодаря за таз върховна милост на Земята над флора, фауна и човек! Покланям Ти се в съдба и Ти благодаря, аз, Твоята всемирна съдба, чрез стража на Небеса! Хвала! Хвала! Хвала! Аз, стражът на Небето, покланям се недостоен от полето и благодаря за върховната милост на съдба, с която ме награди още на Земя и като съдба ми покри с царско удостоение плещи, и ме обу с висок ток на съдба!
Аз благодаря неизказано за наградата велика и за вси мои предшественици от Създание до Окончание, които чрез мен приемат наградата на съдбата още на Земята и чувствам за съдба, че ще ми порастнат крила в изцелителна съдба и ще литна в небеса, за да срещна Царя си и Господаря си на Нова Земя под Ново Небе. Благодаря! Благодаря! Благодаря!
Ден и нощ ще пея единна с флора, фауна и човек във всемирно служение като знак на удостоение и Те моля, подкрепи ме в служение да бъда будна над стената и в нощите потайни да чакам да чуя Твоите велики тайни за спасение могъщо над целокупната Земя от Създание до Скончание, вчера, днес и утре също. Летете вий, хвали жарки на огнени пламъци от моите гърди. Ухайте вий, флорини съдби, чрез двойните звънци на зюмбюла съдби, единен в ранно утро славеят придружава в хвали. Омара в утринна зора да литне като колесница и се поклони пред Трона Върховен на Законодателя и Съдия за таз награда сетна над недостойната Земя, когато Гръм отново ще екне и разтърси Земя, когато песен ще екне от Деворина уста и Знаме ще развее Йодая чрез меча двуостри на свещенодейна съдба, за да предупреди за славното Царство на нетленни съдби – Израилева държава на вечни съдби!
Грейни, Слънце златно, в ранно утро на Земята, сияй, Месечинко светла, в тъмна нощ над Земи. Блестете вий, звезди съдбоносни, на служби свещеноносни над планетните съдби и подкрепете в хвалата вие, земни светила, в чинове върховни на Небеса. И като Небесно войнство в Мощ блеснете в Двойна мощ сред тъмна нощ, единни с огнени хвали от минали клади на велики мъченици – съдби. Гръмни, Гърме на съдбата и разтърси чрез вси съдби в Петдесятно късно оросение Земи и дай звука ти да отекне на длъж и шир по Земи! Препаши я като пояс, екваторе и нека пеят съдбите в огнена колесница над земите. Хвала! Хвала! Хвала и поклон за туй велико удостоение от върховната милост в съдба! Аз, стражът недостоен, благодаря за удостоението на благословение на моята плеща. Но поднасям и тава, моля, Боже, благослови трапезата на Новия гръм над цялата земна кора!”
Ехтяха небе, Земя от песни и хвали. В Тронната зала всичко бе с изправени глави, а Славата върховна от Законодателния Трон сияеше, лъчът съдбоносни над земното лоно и чу се Глас на съдба:
“Павла! Павла! Павла! Малка Моя Павла. С награда над наградите, с целувание свято целувам те в съдба, чрез рубата благославям те в съдба, облечена бъди в нов чин на съдбата, от днес навлезни в Нов гръм!
Приеми! Благословена бъди седем пъти по седем свише на съдба от Мен, Законодателя на всемирна съдба, ти, последна Петдесятна вечерьо над земната кора чрез Новия гръм на съдба. Благословена бъди и приета чрез изкупление на оправдание – Земята! И от днес за съдба сложи се ти на Земя чрез свещенодейния олтар в гърда, и насити ти, оправдание свято на небесните кърми! Благословена бъди и оправдана, кърма на сетнопетдесятен Гръм, чрез дара на възкресение на_3емя и от днес насити като сетна Роса, преминала чрез гърдата на стража в ново служение. на Нов гръм в съдба, който ще разтърси основите на Земя чрез Нов глас на съдба. Благословено бъди седем пъти по седем на съдби и от днес насити стражеви съдби свещенодейни, и премини, и бъди трапеза – Гърмова съдба, сетна Късна Роса над цялата земна кора на тройния обръч в съдба от флора, фауна и човек. Амин!
Аз, Вседържителят на съдба, в тоя миг благослових софрата нова на съдба на стража и новата му руба на снага като ново служение на Земя във висок ток на съдба. Амин! Седем пъти по седем благословен, стражо, бъди с наградата стражева на съдби като Сетен гръм на Петдесятно оросение сред целокупното земно население. И от днес за съдба, скрий се под Моите крила в ново служение на съдба и не допускай никой да го чуе от Земя до мига на съдбата, когато ще блесне лъчът на съдбата и ще опаше Земята. Амин! Аз, Вседържителят всемирен на всемирни съдби, в тоя миг се обръщам към Съд велик в пълнота и потвърждавам като печат на съдба, че благослових и разреших, и възвисих сетно стражево служение в чин “Свещенодейно изпълнение” като Висок вик на съдебно разрешение на стражево служение. И в тоя миг на съдба, Съде, постави печата Си законен на изпълнение кат награда в проявление седем пъти по седем. Сам Аз, Вседържителят на всемирни съдби, Те моля като Съд велик в пълнота, сложи печата Си съдбоносен, върховен, съдебен!”
“Хвала! Хвала! Хвала! Покланяме се Ние, Съд велик в пълнота и заявяваме в Тронната зала на съдба пред вси всемирни хвали непаднали, тми по тми в съдби небесни жители, войнствени съдби от херувими и серафими, че в тоя мир на съдбата слагаме печата на разрешение в съдебно позволение да гръмне Гърмът в изпълнение и стражът да навлезе в ново служение в сила двойна на съдба и като лъч светъл на удостоение да разтърси Земя! Да разтърси Земя! Ний, Съд велик в пълнота, в тоя миг като печат на съдба даваме знак на Гърма сетен на новото Петдесятно явление да навлезе в проявление!”
Чу се хвала на Двадесет и четири старци пред Трона велик на съдба:
“Слава, почест и достойнство Тебе подобава во век, Господи Боже, Вседържителю! Амин!” – Изрекоха Четири живи същества. Чу се песен на хвала на небесните певци и чакаха мига съдбоносен с наперени уши да чуят Гърма съдбоносен над Земи и да зърнат Новото петдесятно одъждение чрез Третия Върховен Лик на озарение – Святия Дух в осветление. Хвала!
И пееше всемирната съдба чрез стражева гърда, единна с флора, фауна. Ухаеха съдбите пред Трона Върховен на небеса, стражът навлизаше в нова съдба! Пееха птичките песни на хвала, сияеше лъчът злат на съдба, ветрецът люлееше житните стъбла. Животворна пролет сияеше сред Земя. Израилева колесница се явяваше на съдба и навлизаше във владение на велико изпълнение сред Земя. Сияеха лазурите небесни на небесните съдби, трептяха синевите морски в дълбини. Пламтяха огнени пламъци в олтари свещенодейни на съдба и троен кордон придружаваше колесницата на съдбата. Авраамовият пясък се удостояваше сред Земя, събираше ковчега на съдбите като житни зърна в хамбари. Пееха съдбите, пламтяха пламъци съдбоносни сред Земя, стражът навлизаше в съдба, отредени му бяха треските, хиляда килограма дърва. Изгори ги ти, пещ огнена на съдба и нек пламъкът им озари четирите краища на Земя. В нощ нек блесне Месечника светла над земите. И да се чуе кавал – на прадедите песните. Овчарят подпрян на кривак, седнал на бивак, около него пасат стадата – овците и прегризват тревите. Свири, овчарю, свири с меден кавал и разкажи в нощите звездни съдбите, кога над Витлеем грееха звездите и в покой преживяха овците, около огън седяха овчари.
Тогава Гръм на Гърмовете разтърси родовете и знак даде на Земя! Огря над Витлеем звездата, в ясла лежеше Младенецът – Овчарят на стадата, в гърда Му бе кладата, на олтара съдбата. В уста Му беше кавалът, на рубина цената. Пееха песни съдбите, блестяха мощно звездите. Падаха ефирно росите над цъфнали цветя в лехите като кърма на съдба словесна от Небеса и предвещаваха на овчаря съдбата, когато на върха Голгота щеше да напои земята с кървави реки на съдба, за да цъфнат божури сред Земя. Тогава щеше да се даде цената за стадата! Минаха времена, векове в съдба и днес е платена веч цената, и огнените божури се бяха оттеглили от кладите – свидетелство на съдбите, когато горяха кладите. И днес пак за съдба чака да възкръсне наново Земя, но не веч Христа – Разпнатият. Той плати цената след възкресението Си в небесата, пред Върховния съд велик, за Земята. За Земята! За Земята! А сега се чака да възкръсне на съдбата всемирната Му кост от снагата, кост от костта Му – жената, всемирната църковна съдба, за да посрещне като Цар завсегда Царя на Ново Небе – Земя! Амин! Хвала!”
Отче наш, Ти, който си на небесата, да се святи Името Твое, да дойде царството Твое…
За стража:
“И в тоя миг на съдба като награда от Небеса навлез, стражо, в свобода, в новата изкупителна свобода на новата Петдесетгодишнина сред Земя и седем пъти по седем продължи единна в пира на свободата. Разрешено ти е да наситиш гърдата от словесната кърма и да се приготвиш за нов подвиг велик за велико изпълнение сред Земята. Пей и Ме хвали, рубата не сваляй от плещи, но скрита под стрехата чакай Ме волята Си да ти изявя за Земята! Амин!”
(Приеха наградата своя чрез стража на съдбата вси пророци в служение свято свещено пред Небесата. Камината със сто кг. дърва)
13.04.1960 г.