Награда на пророците от създание до скончание

icon, ilya, prophet-1971108.jpg

НАГРАЖДАВАНЕ ВОЙНСТВЕНИЯ ПРОРОЧЕСКИ СВЕЩЕН АТРИБУТ ОТ СЪЗДАНИЕ ДО СКОНЧАНИЕ СРЕД ЗЕМЯ ОТ СЪДА ВЕЛИК. ВРЪЧВАНЕ НАГРАДИТЕ С ЧИНОВЕ НА ХЕРУВИМИ И СЕРАФИМИ. СТРАЖЪТ В ДВОЙНА СИЛА НА ИЛИЯ И ЕЛИСЕЯ.

ВИСОК СЪДЕБЕН ВИК

(Ден на благословение със свидетелствено явление на свято служение. Предаде стражът петдесет дневен пост – голямата Петдесятница на Късната Роса чрез благословенията)

Слово: Исая 42

Молитва на стража:

“Всевишни Боже, Владетелю на Всемира, Създателю на живота, на милостта и любовта! Творче на Вселената! Поклон! Поклон! Поклон пред Трона Ти велик! В тоя миг на съдба аз, стражът Ти в немощ на плътта, поднасям с недостойнство изисканата съдба на пост от петдесет дни на съдба на Земята. И в тоя миг на съдба застанала съм в хвала и Те моля, не смятай за нищожна просбата да приемеш жертвата на ухание в хвала чрез пост пред Небеса. Да помилваш, оросиш и да излееш съдби на милости Твои за слава во вишних и хвала Твоя. Пред Тебе стоя, слаба и немощна жена, но силен и мощен си вчера, днес и утре, Същ, Който ме крепиш в Духа Свети, за да ме употребиш в пос­ледната велика милост Твоя над цялата Земя! Амин!

Хвала! Вечна слава и почит на Бога Отца, Сина и Дух Света! Поклон пред Трона Върховен на Всемирната Троица! Поклон! Поклон! Поклон пред Законодателния Трон на всяка правда! Покланям се аз, недостоен страж Божий, между небе и Земя от Земя! И вдигам ръце за целокупността в ден на изцеление, Боже, приеми прошение от вси блюда на прошение. И дай оросения, да се явяват снаряжения! Благослови целокупността на прободената Ти ръка по домове, родове, по племена – огненозаветния народ сред Земя. И сила му дай да извърши волята Ти на съдба за слава во вишних на Небеса!”

“Хвала! Хвала! Хвала!” Чу се глас в тоя час на небеса от свирци, певци. В миг на съдба сред Съд велик на съдба екна Глас върховен от Върховния Законодателен Трон на съдба! И чу се Глас кат от много вода. Слава велика озари в тройния Си Образ на съдба, пламтеше Законодателният Лик чрез Дух Святи:

“В тоя миг на съдбата, Съде велик в небесата сред пълнота, и вий, тми по тми на множества, непаднали същества в служби всемирни на съдба, Аз, Законодател в Троен Лик, Дух Святи чрез Силен вик обръщам се към Върховния съд велик и питам на съдба, тъй като е ударил часът на стража на съдбата да се изкачи на стените и с Тръбен глас на съдба да предупреди Земя.

Съде велик на съдбата, признавате ли стража между небе и Земята в двоен лик на съдба, в скончание на употребление, чрез Съд велик в употребление като пророчески атрибут на осветление, че той навлиза във върховно удостоение? И позволено ли е на стража на съд­бата да навлезе във втори ранг на съдба като върховен чин “Изпълнение” пред Върховния съд на проявление и да приеме чрез оросение последното петдесятно явление? Аз, Вседържителят на всемирна съдба, като Законодател и Съдия в изпълнение на Върховния съд велик в Троен Лик питам: Признат ли е стражът на съдбата и при­ет ли е да продължи сред Земята в двойно изпълнение, в двоен чин на употребление, като приеме късното петдесятно оросение сред Земята, през което време ще озари Ангелът на светлината чрез лъча златист на Словото и ще обвърже кат житен сноп изкуплението целокупно от це­локупната земна творба в троен лик – флора, фауна и човек чрез Върховния съд велик?”

В миг на съдба ехото от гърма нови тресеше небеса и славата върховна озаряваше кат лъч светъл стража на Земя. Върховен съд ве­лик в пълнота пред Върховния Трон седеше с наведена глава. Ехтяха арфи, лири на небесните певци с възторжени хваления от тми по тми на небесните селения!

“И в тоя миг на съдбата Ний, Съд велик в небесата, покланяме се низко пред Трона на Отца, Сина и Дух Святи като Върховен Законодателен Трон на съдба и чрез Съд велик на съдба, според връчване наградите на Земя, чрез Висок вик на съдба Ний заявяваме в пълнота: Готови сме да свидетелстваме съдба пред небе – Земя, че стражът сетен в двоен чин на съдба “Илия и Елисея” сред Земя, в двойно служение на приключващи се съдби, действително го признаваме, разрешаваме и като печат на съдебния върховен свят Ний законно му разрешаваме чрез Върховния Законодателен Лик в скинията неръкот­ворна – олтара велик пламтящ в сила на Троен Лик, разрешено му е в съдба да навлезе в нов вик на подвиг велик сред Земя. И пред Върховния Трон на съдба заявяваме, че сме единни с Върховния Законодател на съдба и че Правда ще се извърши чрез наградата на награждаемите съдби на вси стражи пророци в чинове от мащаб, от Създание до Скончание преминали през земния свят: Ной, Авраам, Самуил, Гедеон, Девора, Даниил, Илия и Елисея, разпре­делени по съдби – Мойсея и Аарона, Навина и Халева, приключващи съдби! Павла! Павла! Павла!

И като Съд велик на съдба разрешаваме наградата им да се връчи на Земя чрез сетния страж на небеса долу на Земята. Хвала! Хвала! Покланяме се Ние, Съд велик в пълнота и оставаме до мига на разрешаваща съдба пред Трона велик с наведена глава.”

Екна песен на съдба, чуха се звънове на звънците, Гръм нов ектеше на съдбите и ухание от оникс преминаваше като вълните на омара бяла на съдбите околовръст на Трона Върховен – хвалите! Слава! Слава! Слава могъща озари, трептеше Зефира ефирно сред Тронната .зала на съдби. Върховен миг! С наведени глави е пред Трона Съдът велик! Слава могъща озари, сияние на лъчи кат мълнии съдбоносни пламтяха към Земи. И в миг на съдба ефирно чу се Глас на милост и любов над Земя:

“Съде велик в свидетелствена съдба, днес разрешаваш в Правда – наградата се яви на плеща! И ето Аз, Върховен Творец на всемирна съдба на творението целокупно над планета Земя, днес пред Съд велик, върховен миг, награждавам войнствения пророчески свещен ат­рибут от Създание до Скончание чрез стража сетен на съдба, в двойна сила на Илия и Елисея сред Земя. Благословени бъдете вий, съдби пророчески, във времената от Създание до Скончание сред Израилевите съдби. Във вашия чин на съдбите днес стои стражът на небесите и като награда на съдба от днес приема име ново: Павла. Моя малка Павла. Обгръщам я с Лика Върховен на съдба със сетна милост и любов над целокупната земна кора и като награда на съдбата от днес в удостоение на Небесата награждавам я с ангелски крила на Земята, и в чин “Съдба” чрез нея вси, достойно борили се пратеници Мои на съдбите в различни мисии на Земя, сред войските в Завети два.

О, днес наградени бъдете с награда велика на Небесата с ангелски крила и в чинове “Херувими”, “Серафими” приемете награда на съдбата, и навлезте в хиляда годишно царуване в чинове на съдбата, когато наново ще заседава Съдът велик в небесата! Аз, Всемогъщ Вседържител на всемирна съдба, след приключване на Съд велик в оправдателна изкупваща съдба, като Творец на съдбата награждавам и удостоявам вси чинове на служение чрез стража сетен в проявление като последно петдесятно късно оросение над Земята! Последна Петдесятница на съдбата! Амин!

И в миг на съдба благословена бъди завсегда седем пъти по се­дем свише от Мен, Вседържителя на всемирна съдба, малка Моя Павла, като сетен страж на съдба! Благословена бъди с наградите на велики служения, преминали в благословения, чрез Святия Дух в изявления. Благословена бъди с наградите на вси и единни завсегда го­тови бъдете с ангелски крила на херувими, серафими, и в миг на Архангелска тръба в чин се облечете, и литнете към небеса и навлезте в ново служение за хиляда годишно изпълнение в присъствие на Царя си на Ново Небе и Нова Земя! Амин!

Благословена бъди седем пъти по седем свише от върховните съдби, наградо на свещен пророчески атрибут, чрез стража сетен на Земя в сила двойна от Завети два и навлез в изпълнение кат Нова петдесятница сред Земя. Благословена свише бъди, наградо на съдбата над изкуплението земно на съдба и навлез в изпълнение чрез зарите на осветление като последни Късни Роси на Нова петдесятница сред земи! Благословена бъди свише от Мен, Вседържителя на всемирни съдби и като Законодател и Съдия във Върховен изпълнителен съд на всяка Правда завсегда от днес те разрешавам на съдби: Навлез ти от днес! Навлез ти от днес, навлез ти от днес. Амин! Навлез ти и като сет­но късно Петдесятно оросение чрез двойна сила на Дух Святи – осветление озари земното население и събери зърното житно на спасение – човешката душа. Амин!

Благословена бъди свише от Мен седем пъти по седем, наградо на съдбите и съединена в скинията неръкотворна в храма на Дух .Свети, на стража в гърдите и озари съдбите! Озари съдбите! Озари съдбите! Благословен свише бъди, Съде велик на съдбата в пълнота и вий, Старци двадесет и четири на хвала, единни с Четири живи същества повдигнете глава, повдигнете глава! Повдигнете глава! Благословени свише бъдете, че в Правда разрешихте съдби и позво­лихте като Съд върховен на съдба, единен с Върховния Законодател и Съдия сред новата Израилева държава да се яви последната Нова петдесятница на съдба чрез оросение стражево, светла заря, като Късна Роса сред Земя. Благословен бъди, Съде велик и повдигни глава, и ка­то печат на съдба разреши да гръмне Нов гръм на небеса и нек разтър­си основите на Земя, и нек явят се съдбите на златните сияющи лъчи от Ангела четвърти, що озарява сетно земните съдби чрез Късните Роси, приети от стража сетен на съдба сред Земята. Аз, Върховен Законодател и Съдия, Вседържител на всемирни съдби, Цар и над Царя на Ново Небе – Земя, ви разрешавам в съдба, повдигнете си гла­ва и вие, вси, тми по тми и хиляди по хиляди и разперете си крила, Небесно войнство от херувими и серафими от чинове незрими, само осезателно доловими за върховния миг на изпълнение на Новия гръм чрез Висок вик на озарение!”

“Хвала! Хвала! Хвала” – екна Небе, Съд велик надигна глава. “О, Тебе хвала вечна и слава завсегда отдаваме Ти Ние, Върховен съд ве­лик на небеса, за великата милост на съдбата, че Ти наново разреши да навлезе изкупената Израилева държава в съдби сред цялата земна кора и да екне глас на Новия гръм в хвала, на Новата петдесятница сред целокупната Земя на съдба, която приключва земните съдби и ще бъде намерена в ден на Архангелска тръба, когато в небесното селение се яви славата увенчана на вечното селение. “Царят на вечното селение”, оправдано чрез Съд велик и изкупено чрез кръвния Му подвиг велик.

А изявен е Съд велик чрез Високия вик като висок ток на съдби, в който е обут стражът на съдбата сред Земята и това на Земята изявя­ва сто четиридесет и четири хиляди на съдбата сред Земя. Ний свидетелстваме, Съд велик в съдба, за таз върховна милост Твоя: .Достоен си! Достоен си, Царю, Вседържителю да приемеш слава, почит и държава завсегда! Само на Тебе подобава поклонение и слава! Покланяме се ние, Старци двадесет и четири в хвала. “Амин” – изреко­ха Четири живи същества!”

И в тоя миг на съдбата чу се Силен вик на Съд велик:

‘‘Гръмни. Гърме велик и изяви Новата петдесятнииа на съдби сред целокупните земни съдби! А ти, стражо на съдбата, яви се сред Израилевата духовна съдба в стана върховен в чин “Навин”, облечен в небесни съдби в удостоение на награда и обут в нозе в новото благо­вестие като сърне в Последното (късно) петдесятно оросение! Гръмни, Гърме на съдбата и разтърси основите на Земята! Върховен е мигът на приключваща съдба, разрешава те велик Върховен съд в пълнота и нек отзвукът стигне и най-потайна дълбина в сфера, атмосфера и подсфера в три пояса на съдбата, под небесата, на Земята и в дълбината. И нек бъдат предупредени трите обръча на съдбата, атмосфера, хидрос­фера и стратосфера, флора, фауна и човек и вси спящи в недрата на Земята, единни с настоящи и приключващи съдби!

Хвала! Хвала Теб, Царю над вси царе и над Царя на Ново Небе – Земя! Хвала и слава Ний, Съд велик, Ти отдаваме в съдба и заповядваме във върховен миг на Седмия гръм велик кат последен Петдесятен подвиг велик над целокупната Земя в сетен съдебен Лик: Предупреди целокупните земни съдби като печат на съдба! В тоя миг сред Тронната зала на съдба сред тържествата, пиршества печат на съдбата е заповедта, разрешението да гръмне сетният Седми гръм от небесата чрез Късното петдесятно оросение сред Земята и озари кат Късна Роса в троен лик земните жители, флора, фауна и човек! Амин! Печат на върховна съдба в разрешение на Гърма сетен – да се чуе звукът му на че­тирите краища земни в съдба. “

“Сам Аз, Върховен Законодател и Съдия, разрешавам мига на съдбата да гръмне Новият гръм на Новата петдесятница сред Земята. Амин! Печат на съдби Творцуви. Амин!”

Хвала! Ектеше небе – Земя. Ефирно люлееха се звънци на зюмбюли в лила, рози и белота, ектеше Глас от Небеса и носеше се хвалата към небесните простори чрез стража на всемирната съдба. И рано, още в зора, омарена колесница летеше към небеса, с ухание на хвала от оникса в дълбина, и пееше песен на съдбата в благодарствена хвала всемирната църковна съдба чрез стража награден на Земя.

“Хвала! Хвала! Хвала и поклон пред Трона Ти Върховен, Велики Законодателю на всемирна съдба, Творче, Създателю мой на всяка ми­лост и любовта! Благодаря Ти в хвала, единна с флора, фауна на съдба. Ден и нощ пея в огнен плам на съдба кат всемирно служение в гърдите на стража под стрехите и Ти благодаря за таз върховна милост на Земята над флора, фауна и човек! Покланям Ти се в съдба и Ти благодаря, аз, Твоята всемирна съдба, чрез стража на Небеса! Хвала! Хвала! Хвала! Аз, стражът на Небето, покланям се недостоен от полето и благодаря за върховната милост на съдба, с която ме награди още на Земя и като съдба ми покри с царско удостоение плещи, и ме обу с висок ток на съдба!

Аз благодаря неизказано за наградата велика и за вси мои предшественици от Създание до Окончание, които чрез мен приемат наградата на съдбата още на Земята и чувствам за съдба, че ще ми порастнат крила в изцелителна съдба и ще литна в небеса, за да срещна Царя си и Господаря си на Нова Земя под Ново Небе. Благодаря! Благодаря! Благодаря!

Ден и нощ ще пея единна с флора, фауна и човек във всемирно служение като знак на удостоение и Те моля, подкрепи ме в служение да бъда будна над стената и в нощите потайни да чакам да чуя Твоите велики тайни за спасение могъщо над целокупната Земя от Създание до Скончание, вчера, днес и утре също. Летете вий, хвали жарки на ог­нени пламъци от моите гърди. Ухайте вий, флорини съдби, чрез двойните звънци на зюмбюла съдби, единен в ранно утро славеят придружава в хвали. Омара в утринна зора да литне като колесница и се поклони пред Трона Върховен на Законодателя и Съдия за таз наг­рада сетна над недостойната Земя, когато Гръм отново ще екне и разтърси Земя, когато песен ще екне от Деворина уста и Знаме ще развее Йодая чрез меча двуостри на свещенодейна съдба, за да предупреди за славното Царство на нетленни съдби – Израилева държава на вечни съдби!

Грейни, Слънце златно, в ранно утро на Земята, сияй, Месечинко светла, в тъмна нощ над Земи. Блестете вий, звезди съдбоносни, на служби свещеноносни над планетните съдби и подкрепете в хвалата вие, земни светила, в чинове върховни на Небеса. И като Небесно войнство в Мощ блеснете в Двойна мощ сред тъмна нощ, единни с огнени хвали от минали клади на велики мъченици – съдби. Гръмни, Гърме на съдбата и разтърси чрез вси съдби в Петдесятно късно оросение Земи и дай звука ти да отекне на длъж и шир по Земи! Препаши я като пояс, екваторе и нека пеят съдбите в огнена колесница над земите. Хвала! Хвала! Хвала и поклон за туй велико удостоение от върховната милост в съдба! Аз, стражът недостоен, благодаря за удостоението на благословение на моята плеща. Но поднасям и тава, моля, Боже, благослови трапезата на Новия гръм над цялата земна кора!”

Ехтяха небе, Земя от песни и хвали. В Тронната зала всичко бе с изправени глави, а Славата върховна от Законодателния Трон сияеше, лъчът съдбоносни над земното лоно и чу се Глас на съдба:

“Павла! Павла! Павла! Малка Моя Павла. С награда над наградите, с целувание свято целувам те в съдба, чрез рубата благославям те в съдба, облечена бъди в нов чин на съдбата, от днес навлезни в Нов гръм!

Приеми! Благословена бъди седем пъти по седем свише на съд­ба от Мен, Законодателя на всемирна съдба, ти, последна Петдесятна вечерьо над земната кора чрез Новия гръм на съдба. Благословена бъ­ди и приета чрез изкупление на оправдание – Земята! И от днес за съд­ба сложи се ти на Земя чрез свещенодейния олтар в гърда, и насити ти, оправдание свято на небесните кърми! Благословена бъди и оправдана, кърма на сетнопетдесятен Гръм, чрез дара на възкресение на_3емя и от днес насити като сетна Роса, преминала чрез гърдата на стража в ново служение. на Нов гръм в съдба, който ще разтърси осно­вите на Земя чрез Нов глас на съдба. Благословено бъди седем пъти по седем на съдби и от днес насити стражеви съдби свещенодейни, и премини, и бъди трапеза – Гърмова съдба, сетна Късна Роса над цяла­та земна кора на тройния обръч в съдба от флора, фауна и човек. Амин!

Аз, Вседържителят на съдба, в тоя миг благослових софрата нова на съдба на стража и новата му руба на снага като ново служение на Земя във висок ток на съдба. Амин! Седем пъти по седем благословен, стражо, бъди с наградата стражева на съдби като Сетен гръм на Петдесятно оросение сред целокупното земно население. И от днес за съдба, скрий се под Моите крила в ново служение на съдба и не допус­кай никой да го чуе от Земя до мига на съдбата, когато ще блесне лъ­чът на съдбата и ще опаше Земята. Амин! Аз, Вседържителят всемирен на всемирни съдби, в тоя миг се обръщам към Съд велик в пълнота и потвърждавам като печат на съдба, че благослових и разреших, и въз­висих сетно стражево служение в чин “Свещенодейно изпълнение” ка­то Висок вик на съдебно разрешение на стражево служение. И в тоя миг на съдба, Съде, постави печата Си законен на изпълнение кат наг­рада в проявление седем пъти по седем. Сам Аз, Вседържителят на всемирни съдби, Те моля като Съд велик в пълнота, сложи печата Си съдбоносен, върховен, съдебен!”

“Хвала! Хвала! Хвала! Покланяме се Ние, Съд велик в пълнота и заявяваме в Тронната зала на съдба пред вси всемирни хвали непаднали, тми по тми в съдби небесни жители, войнствени съдби от херувими и серафими, че в тоя мир на съдбата слагаме печата на разрешение в съдебно позволение да гръмне Гърмът в изпълнение и стра­жът да навлезе в ново служение в сила двойна на съдба и като лъч све­тъл на удостоение да разтърси Земя! Да разтърси Земя! Ний, Съд велик в пълнота, в тоя миг като печат на съдба даваме знак на Гърма сетен на новото Петдесятно явление да навлезе в проявление!”

Чу се хвала на Двадесет и четири старци пред Трона велик на съдба:

“Слава, почест и достойнство Тебе подобава во век, Господи Боже, Вседържителю! Амин!” – Изрекоха Четири живи същества. Чу се песен на хвала на небесните певци и чакаха мига съдбоносен с напе­рени уши да чуят Гърма съдбоносен над Земи и да зърнат Новото петдесятно одъждение чрез Третия Върховен Лик на озарение – Святия Дух в осветление. Хвала!

И пееше всемирната съдба чрез стражева гърда, единна с флора, фауна. Ухаеха съдбите пред Трона Върховен на небеса, стражът навлизаше в нова съдба! Пееха птичките песни на хвала, сияеше лъчът злат на съдба, ветрецът люлееше житните стъбла. Животворна пролет сияеше сред Земя. Израилева колесница се явяваше на съдба и навли­заше във владение на велико изпълнение сред Земя. Сияеха лазурите небесни на небесните съдби, трептяха синевите морски в дълбини. Пламтяха огнени пламъци в олтари свещенодейни на съдба и троен кордон придружаваше колесницата на съдбата. Авраамовият пясък се удостояваше сред Земя, събираше ковчега на съдбите като житни зър­на в хамбари. Пееха съдбите, пламтяха пламъци съдбоносни сред Земя, стражът навлизаше в съдба, отредени му бяха треските, хиляда килограма дърва. Изгори ги ти, пещ огнена на съдба и нек пламъкът им озари четирите краища на Земя. В нощ нек блесне Месечника светла над земите. И да се чуе кавал – на прадедите песните. Овчарят подпрян на кривак, седнал на бивак, около него пасат стадата – овците и прегризват тревите. Свири, овчарю, свири с меден кавал и разкажи в нощите звездни съдбите, кога над Витлеем грееха звездите и в покой преживяха овците, около огън седяха овчари.

Тогава Гръм на Гърмовете разтърси родовете и знак даде на Земя! Огря над Витлеем звездата, в ясла лежеше Младенецът – Овчарят на стадата, в гърда Му бе кладата, на олтара съдбата. В уста Му беше кавалът, на рубина цената. Пееха песни съдбите, блестяха мощно звездите. Падаха ефирно росите над цъфнали цветя в лехите като кърма на съдба словесна от Небеса и предвещаваха на овчаря съдбата, когато на върха Голгота щеше да напои земята с кървави реки на съдба, за да цъфнат божури сред Земя. Тогава щеше да се даде цената за стадата! Минаха времена, векове в съдба и днес е платена веч цената, и огнените божури се бяха оттеглили от кладите – свидетел­ство на съдбите, когато горяха кладите. И днес пак за съдба чака да възкръсне наново Земя, но не веч Христа – Разпнатият. Той плати цена­та след възкресението Си в небесата, пред Върховния съд велик, за Земята. За Земята! За Земята! А сега се чака да възкръсне на съдбата всемирната Му кост от снагата, кост от костта Му – жената, всемирната църковна съдба, за да посрещне като Цар завсегда Царя на Ново Небе – Земя! Амин! Хвала!”

Отче наш, Ти, който си на небесата, да се святи Името Твое, да дойде царството Твое…

За стража:

“И в тоя миг на съдба като награда от Небеса навлез, стражо, в свобода, в новата изкупителна свобода на новата Петдесетгодишнина сред Земя и седем пъти по седем продължи единна в пира на свободата. Разрешено ти е да наситиш гърдата от словесната кърма и да се приготвиш за нов подвиг велик за велико изпълнение сред Земята. Пей и Ме хвали, рубата не сваляй от плещи, но скрита под стрехата чакай Ме волята Си да ти изявя за Земята! Амин!”

(Приеха наградата своя чрез стража на съдбата вси пророци в служение свято свещено пред Небесата. Камината със сто кг. дърва)

13.04.1960 г.