Очистване на Светилището

metro, subway, station-3714296.jpg

“И в тоз миг на съдбата чрез “надеждата на изкуплението” се из­върши велик принос на освобождение, и чрез седем блюда на почетна употреба, чрез Дух Святи с инициали К.К.М., означаващи “кръвна милост” в святия съботен ден, чрез блюдото на надеждата спасяема употребена се внесе дарът на Всемирната църковна съдба като дар на седем блюда подпечатани. Петте блюда сочеха на Петте разумни цър­ковни сетива с първосвещеника и стража Божий в двойна съдба – свидетел на двойната сила Моя, Моя. Амин! Седем пъти по седем благос­ловени бъдете, вие, две блюда на почетна съдба.

И сега чрез Борческия отряд те се въвеждат като наряд сред все­мирната църковна съдба – наново изкупен свят, жител на Нова Земя под Ново Небе – Нова светлина. Амин! Седем пъти по седем благословени и употребени, нека бъдат наредени за слава Моя. Седем пъти по седем за слава Моя. Амин! В тоз миг Аз, Всемогъщ Всемирен Вседържител, Законодател и Съдия, като Върховен Всемирен Създател и Приключител на Съда велик ви благослових в тоз миг. О, благословени три пъти по седем, равно на двадесет и един пъти, Данаилова съдба .бъдете и с коронния печат се удостоете, вие, изкупена Моя съдба. Амин! Седем пъти по седем благословени бъдете! В тоз върховен миг употребени като блюда на почит пред Върховния Всемирен Законодателен Съдебен Лик велик. Амин!

И помнете, защо Есей представи седем сина, а осмият взе коро­ната (а те бяха седем сина), след помазание, означаващо, че в Седмия период съдбата църковна е в двоен лик (Лаодикия и остатък) чрез Съда велик, навлизаща в двойна сила на Дух Святи. И Адам се явява, и чрез Ева прибира си реброто. Ева е Адамово ребро, кост от костта му в единство на двойна мощ. Амин!

И в тоз върховен миг сам Аз, Върховният Творец, Законодател и Съдия над прашец, те удостоих в тоя миг с пълен подробен осветителен лик. Амин!”

(Наистина не подлежи на описание онова, което видях и чух! Но Бог Всемогъщ по чуден начин ми действаше, чрез съсъди на Дух Святи ни приготвяше. И по този начин в деня на великото съдебно разрешение горе в небето долу на Земята се явяваше свидетелство чрез избраните съсъди и единни с „тръбата” извършваха служба пред Небесата чрез молитви и прошения в хваления. А чрез двойната сила на Дух Святи се приемаха изявленията като решения на Съда велик. Ние бях­ме предупредени и приготвени за това служение. И в деня, уречен от Дух Святи за изпълнение, се явявахме сплотени като една душ, със сърца, изпълнени с вяра и надежда и с любов чакахме и се молехме да чуем Гласа. Да! Жадувахме да чуем Гласа на Святия Дух в чин “Съдебен разрешител” на Всемирните църковни съдби след разделяне на групата в чина й на Десет девици, според притчата Христова.

В деня на раздялата сами те, пет, се явиха в неразум и порицаха дялото на живия Бог и чрез жив нов съсъд, който се прояви в лъжепророчество, поведе още четири и се явиха на Драгалевци, устро­иха си служение над Драгалевския манастир, като отрекоха Гласа съдебен чрез стража Божий, а себе си обявиха за разумни. Но силата Божия действаше властно над нас и доказа действителното дяло на Разумните и дялото на Неразумните, като последните чрез един хитрец, приел свещенически чин, самозван козар на кози, ги поведе в дяло още 1958 г. Това изпълнение бе допуснато от Всемогъщия Бог, защото Той чрез Гласа бе призвал Десет девици да се явят в единство, но след като мина сито на проверка, пет от тях се явиха в разум, според делата си на послушание на Гласа, а останалите пет, порицали Гласа на Святия Дух с дела на непокорство и поведени пак чрез глас, който се потвърди, че е на продавача Сатана, се поведоха в неразум, в беззаконие и хула на дялото на Святия Дух.

Пет разумни навлязоха в Сватба – Съда с Младоженека Христа, а Неразумните останаха отвън вратата (Христа) като купувачи на елей да дирят продавача Сатана. И днес, в деня на голямото всемирно разрешение на съдбите на двамата Борци, които се явиха, чрез своя личен дух и антураж, Пет неразумни се представиха от “своя купувач” и при­еха неговата награда като съдба – осъждението на целокупността от Създание до Скончание като блюда на непочетно употребление. А петте верни на Гласа на Святия Дух чрез стража приеха благословението на свободната от греха Всемирна църковна съдба като награда на личния им Вожд Господа Исуса Христа, Който кръвта Си за целокупността земна проля. Амин! Нему слава, почит и хвала! Нему царство и владичество да е вечно и във вечността безконечно! Амин! Слава и поклон пред Върховния Законодателен Трон на Троицата свята. Амин! Ето, с малко думи обясних всичко, което придружава това изпълнение. И прилагам самия Съдебен процес в решение на съдбите. Слабо е перото да опише всичко, но молитствам, и това малко да стигне до цялата Земя. Амин!)

А сега: Защо царува Дух Святи?

Да. Защо царува Дух Святи? Амин! Алилуя в хвала! Алилуя в хвала! Защото Дух Святи царува завсегда. Амин! Затова се приготвиха блюда, за да приключи църковната съдба.

Първи период – Бог Отец, Всемогъщ Творец на Всемира като всемирен Владетел, Законодател и Съдия. Тъй чрез първия символичен еврейски народ се изяви Бог Отец като Законодател и Съдия чрез Закон на правда и им постави постановления на съдбите, за да предупреди Земя, че наистина над Земята има Бог, Законодател и Съдия, изявен чрез Закон на правда.

Но Всемогъщият Бог е в Три Лица, Който се изявява в три различни времена. В първото време Бог се изяви чрез първия завет със Закон сред еврейския народ чрез символичния Церемониален закон в постановления на църковни служения, изявяващ на целокупната земна творба от флора, фауна и човек, нейните съдби: че наистина над Земя има Всемогъщ Владетел, Законодател и Съдия, Който е Всемирен Творец и че ще съди целокупността като Законодател и Съдия.

Нова ера – ново време, втори завет, изявен Бог чрез втория Си Образ като Всемогъща Троица. Изяви се Бог Отец чрез Единородния Си Син Господа Исуса Христа, чрез Когото прие заветна жертва пред Закона и постави основи на Църковна същина като платформа на изкупление чрез законна Правда завсегда на народа Божий. На кръста голготски бяха приковани всички постановления като церемониален свещен закон, сочещ на пасхалния агнец Христа – съвършената омилостивителна жертва пред закона на правда! Тоз Закон за жертви и приношения беше възложен за изпълнение на Старозаветната църква, която като сянка явяваше бъдещата реална Същина и приключваше църковните старозаветни съдби като изпълнена символичност пред явлението на новия реален Завет-същина чрез Сина Божий, който Завет обхващаше целокупността от всички земни творения от народи и племена, езици и колена с флора, фауна и човек, сред които имаше Закон на правда, а те – творения на Върховен Творец.

Но в третото време се приключваха техните съдби чрез Върховния Съд велик пред Закона на правда. А Върховният Творец се явяваше в Третия Си Лик чрез Дух Святи, за да приключи платформения църковен манталитет като съдба, обхващала целокупността земна, на която се разрешаваше съдбата чрез Съд велик на Правда като все­мирна църковна съдба от целокупност земна, включваща всички твор­би в духовните борби на църковните движения, разрешени на двамата Борци да се явят като Вождове на войнства сред арената бойна Земя.

Третото време е Изпълнителният съд над целокупността земна от Създание до Скончание. Тук именно приложението на Откровението Йоаново навлиза в изпълнение на реална съдба чрез великия всемирен Съд на правда.

И така, от Начинание се е разпрострял Планът на спасение. В не­говото приложение сред планета Земя Всемогъщият Бог е воювал и чрез живота на Стария Израил Бог е изявил съдбите на Плана и е по­казвал по кой начин ще се развие борбата. Става явно, че сред Земя ще се воюва за победа. И то ще се воюва чрез църковни изявления. Но като същина на сянката яви се Вторият завет и положи основите на духовните църковни съдби, изявени в старозаветното сянково служение сред Стария плътски Израил. Чрез сянковото церемониално служение символичната (сянкова) църква завърши своето призвание с първия употребяем народ – Стария Израил. Неговото благодатно време чрез церемониалното църковно служение бе приключило като Закон чрез постановления и биде отстранен.

Жертвоприношенията не се приемаха вече като изпълнение на служение. С явлението на реалната жертва на Пасхалното Агне – Христа, Земя навлезе в нова ера, втори Нов завет на духовно служение чрез жертвената кръв на Сина Божий. Който се яви като реален изпълнител на плътския жертвен церемониал. Явеният от Христа кръвен принос се представяше като изкупителна цена сред Новоерната църква на Земя.

Но и Вторият новозаветен период не беше в изпълнение на времето на изкупление. Открит беше само пътят изкупителен чрез победата върховна на Агнеца – кръвния принос, цената на изкуплението и се положиха основите на Духовния Израил и на Новозаветната платформена, църковна вест на реално духовно служение. И тя събираше целокупността земна под Знамето победоносно на кръвния при­нос като възстановено служение чрез символа на Завета нов – причастието, приноса кръвен на реалния Пасхален Агнец – Господа Исуса Христа – Ходатая пред Съда велик за целокупния човешки род и планета Земя.

И Второто време преминаваше в развой на църковното служение в седем периода църковни, а Кръвният принос се носеше като Знаме църковно, което обединяваше Църквата в седемте времена.

Благодатното време на Платформената вест отмина с явлението на Съда велик и днес тя беше представена пред Върховния Съд на правда за разрешение, пред Моралния закон от десет заповеди сред Духовния Израил, който бе непроменим Закон завсегда, пред който се решаваше и църковната съдба. И тя представяше дейността си като църква чрез блюда на почит.

В третото време църквата навлизаше в своя върховен момент на служение. Нейният извървян път от Старо и Ново ерно време беше представен пред Съда велик. Пред Съда се явяваше и нейният Вожд като Ходатай и Изкупител. Врагът също се представяше със своя антураж като претендент за планета Земя. Новозаветната църква беше но­сителка на Знамето изкупващо Земя – кръвния принос на Христа. Тя се явяваше в едно ново, трето време съдебно чрез изпълнение на Третия страж на предупреждение – Йоановото Откровение. И нейното църковно служение преминаваше в нова фаза на съдебни разрешения. Църквата водеше духовен живот чрез неръкотворната скиния на блюдата в почетно употребление, ръководени от Дух Святи.

Тъй като борбата се водеше чрез църковната съдба от нейния Вожд, то и противникът Сатана водеше своята нередна черква, противно на Божия манталитет. Изявяваха се двама Вождове, с два Духа: Дух Святи водеше църквата в святост и чистота и Небесна правда, а спиртичният дух на Сатана – в измама, лъжа, нечистота на учение, беззаконие. Но в Третия църковен страж е явлението на Съда, Който приключва съдбите земни в Правда. Тогава и двете църковни съдби се явяват пред Съда, представени чрез блюда на почит и непочит в употребление. Явяваше се войнственият свещенодеен отряд на двама­та Борци. Църковната съдба представяше своята функция – дейност в борбата.

В Третото време на Съда се явяваше Третото Лице на Всевишната Троица в изпълнение на Съда велик, който разрешаваше целокупните земни съдби. Решаваше се съдбата и на Новозаветната църква, която носеше седем периода църковно време Платформената вест за причастието и с това се приключваше времето на нейната функция, т.е. приключва се благодатното й време на служение да предлага сред света земен изкупителната цена на Кръвта като символ на Завета нов – причастието, сочещ деня на изкуплението. Нейните съдби се представят пред Съда велик. Но вестта е изведена, Гласът на Небето се е явил като висок съдебен вик, блюдата за почетна употреба са изведени и обрязани чрез Святия Дух и Той се изявява­ше чрез реални изпълнения на жертвоприношения чрез блюдата в по­четно употребление чрез сила на Святия Дух. Явил се е и новият олтар на Орна чрез изведената от Лаодикия Църковна вест и се явяваше в примирителна жертва на служение сред скинията неръкотворна (човека) по образ и подобие на небесната църковна съдба.

Новозаветната църковна вест преставаше да бъде платформа, на която благодатното време беше минало чрез при­частието като обредно служение. Реалната кръвна цена до Съда като Символ на Завета нов, служил да приближава човека до Бога чрез Съда, се даваше като кръвна цена за изкуплението на целокупността земна. Престанало беше църковното служение чрез Символа на Завета пред жертвения олтар в чин “Илиев” на Кармил в реално служе­ние чрез почетните блюда, ръководени от Святия Дух.

Църковното служение премина в лично ръководство на Святия Дух, а бе преминало благодатното време на предлагания символ на Завета като причастие, което държеше душата при Христа чрез вяра до явлението на великия Съд. В Третото време се явява Бойният свещен отряд в оправдателен наряд на Всемирната църковна съдба като отряд в действие чрез почетните блюда за действие пред Съда. С явлението на Съда се прекратяваше църковното благо­датно време на служение. Църквата беше разнесла Вестта на предупреждение сред целокупността земна и нейната дейност завършваше своето предназначение. Сега Земя, предупредена, посрещаше велики­те приключващи съдби на едно велико изкупление чрез велик Съд на правда. И Третият съдебен страж навлизаше в своето благодатно време, т.е. Откровение Йоаново навлизаше в реално приложение на Приключител сред народа избран чрез съдби на съсъди в почетно употребление пред Съда велик, подвижени в служение извън всяка църковна стреха, на които се натоварваше оправдателната съдба като Вест на изкупление чрез реално изпълнение в ски- ничния неръкотворен олтар на служение.

Допълнително обяснение: В Лаодикийския период Лаодикия е избълвана. От нейните стрехи са изведени блюда чрез Гласа на Небето и те са събрани като Десет девици в един земен духовен олтар и чакат ръководството чрез Гласа на Святия Дух. Тук стои Вестта “да се приготвят израилевите девици”; че една от тях ще зачне “Месия” – се изпълни: “И девица ще зачне и ще роди Син.” Целият плътски Израил беше предупреден, а нейде, във Витлеем, едно малко още невръстно дете девицата Мария зачна и роди Месия! Тъй и сега целта на новозаветна­та църковна съдба чрез Дух Святи беше да приготви в обрезание блю­да – съсъди на почетна употреба, от които ще се изведат за употребле­ние (според притчата за Десетте девици) Пет разумни.

Целта на обрезанието е да се приготвят съсъди за употреба от Святия Дух, но не съсъди за спасение само. Мисията на Третия съдебен страж е да изведе блюда, т.е. да приложи Вестта “Излезте, лю­де Мои”. Поканата се разнася чрез Гласа: да излезнат извън всяка църковна стреха, за да се приложи изпълнението на реално служение чрез Пет разумни и Пет неразумни. До този момент и нататък преставаха функциите църковни на всички съществуващи деноминации чрез вести и служения. Те бяха лишени от благодат, за тях нямаше Слово от небето (Роса). А само чрез Илия (съсъда на употребление според Малахия 4:5), ръководен лично от Небето, имаше Слово – оросение чрез Гласа на Святия Дух. Тоз беше олтарът на служение във всесъжения, който навлизаше в благодатното си време на употребление чрез блюда на почит по чина “Гедеон” (Съдии 6-та гл.), изведени от всички църковни оформления чрез действието на Вестта: “Излезте, люде Мои” като употребяем народ, от всички народи и племена, църковни деноминации, като Личен войнствен отряд на Вожда си Христа, изведен чрез Гласа на Святия Дух. (След изтичане благодатното църков­но време сам Вождът Христа чрез Святия Дух поема ръководството на Личното Си войнство пред Съда велик, който е позволил на Всемирната църковна съдба функциониращ наряд. Престанала е всяка благодат пред Небето, макар и формално да съществуват и извършват служение отделните деноминации (подобно на служението на Стар Израил след възкресението на Христа). Благодатта е отнета (вдигна­та е) от всички деноминации и общества по цялата Земя: те са отхвърлени от Съда велик – Лаодикия е избълвана. А милост и благодат е над олтара, сграден от живи камъни – Войнствения борчески отряд като всемирен църковен, оправдан чрез Съда велик, свещенодеен наряд – първи начатки на Исусовите трудове.

Със ограждането на олтара свещенодеен изтича и времето на Вестта “Излезте, люде Мои”. Те, извикани чрез Гласа, са излезли и са формирани в свещенодеен олтар – получили са благодатен дар на освежение. Над тях е разперил крила Ангелът на Завета като озаряваща струя – светъл лъч на Светлина над цялата земна кора, на когото е натоварена съдба на всемирен съединител над цялата Земя чрез употреба на съсъда на милост – приемник на Гласа от Небето (Откр 18 4) на високия съдебен вик!

Сега вече навлиза в действие благодатното време на Гласа на Святия Дух, Който води Свещенодейния отряд чрез блюдата на почит и изпълняват църковните съдби. На тях е възложено църковно служение чрез прошения за всички народи и племена, от всички времена и векове, от Начинание до Скончание. озарени от Високия съдебен вик в подвиг съдебен велик. На формално функциониращите църковни деноминации е минало благодатното време и техните съдби са явени пред Съда поотделно. Сама Троицата Свята чрез Третия Си Лик – Святия Дух е взел в ръка ръководните съдби на действащия свещенодеен отряд в употреблението му. И като блюда на почит навлизат в реално изпълнение на Йоановото Откровение, навлязло в действие чрез Съда велик на правда, за да приключи съдбите от двата Завета на целокупност земна чрез блюдата на почит като Личен войнствен отряд, воден лично от Вожда – Дух Святи в служба на Приключител пред Върховния съд на правда. В това време пред Съда са двамата Борци с делата си – престанала е ходатайствената служба на църковно употребление, разрешава се съдбата на Вестта в изкупителен мащаб.

В това Трето време в пълна сила на действие са и двата Духа чрез двата вида блюда: на почит, и на непочит. При разрешаване на църковните съдби служението църковно чрез символа на завета, причастието, е дотук! Това служение е приключило своята мисия – неговото предназначение е било “възпоменателно“. А днес то е дадена цена сред Съда велик на изкупление и се явява в изкупваща дейност. След приключване на Съда, в юбилейна съдба, освобождава се църковната съдба от хомота на греха като роб, който е стоял на вратата и тя чрез служение е изявявала своето състояние сред Земята. И е била в положение да събира и задържа чрез символа на Завета (причастието) ония души, които чрез вяра в изкупителната кръв навлизат в спасение в деня на съдебното разрешение.

В Третия страж чрез Закона на правда се приключват земните църковни съдби. А служението църковно се води чрез блюдата с разрешени съдебно съдби сред явилата се вече Всемирна църковна съдба, освободена от греха като целокупно земно изкупление от флора, фауна и човек. За нея е дадена цена и в нейната ръка е поверена Вестта на озарение над цялата Земя. Тя носи разрешителните съдби на църква чрез Съда и е вече освободена от греха, нейният освободителен олтар е Войнственият отряд, формиран и употребен чрез ръководството на Личния му Вожд в чин “Гедеон”. И чрез Силен съдебен вик навлиза в подвиг велик. Вестта на Всемирната църква не е предупредителна, а е освободителна. Тя носи освобождение на роба на греха, цената на изкупление й е в ръка. Тя е свещенодейна съдба.

Блюдата на почит като свещенодейци са навлезли в изпълнение пред Съда велик. Във време на Третия изпълнителен страж те са употребени в Свещенодеен боен отряд личен на Вожда им Христа и са попълнили числото му. Днес Вестта е свободна – всемирна, сред цялата Земя. Тя е изявена чрез Силен съдебен вик. Нейната платформа не е предупреждение чрез причастие, а е самият реален изпълнител на изкуплението – цената на кръвта е в нейната ръка. Дотук се простира предупреждението чрез причастието. Кръвната цена навлиза в реално употребление на Вестта в Светлина, озаряваща Земя чрез Дух Святи. Всемирната църква е освободена с разрешени от Съда велик съдби и тя вее високо Знамето на озарение чрез Вестта на оправдание на изкупеното стежание. Вестта не подготвя блюда за употребление в миг пред Съда. А Святия Дух ги употребява сред нея.

Днес грехът на Всемирната църква не стои горе в светилището, то е очистено чрез Съда и освободено, а грехът е натоварен на представените пред Съда в непочит блюда от виновника Сатана – победения козел. Те му са жребият осъден на козел. Чрез тях Сатана прие наградата своя на собствените си дела чрез Съд ве­лик на правда. Отмина ходатайствената служба на Христа – пред Закона в Съда са разгледани делата на двамата Борци: на добро – Христа и на зло – Сатана. Сега в окончание на Съда Христа е строил Войнствения Си антураж. Същото е сторил и Сатана. (Тук намира приложение притчата за Пет разумни и Пет неразумни.) Пет разумни се приготвиха с обрязан от Дух Святи сърдечен олтар и приеха елея – силата на Святия Дух – Светлината чрез Гласа от Небето. Те бяха със светилници пълни с елей – Светлина и влязоха с Младоженека на Сватба – Съда. А Пет неразумни чуха Гласа: “Не ви познавам.” И останаха пред затворената врата, приели осъждение за тяхното невнимание. Сега ве­че вместо символ на Завета, се явява хлебен принос в приношение на примирение с Бога чрез Вестта на озарение – Всемирна църква (ко­ято навлиза в освобождение чрез Съда велик на всяка правда), която въвежда душите в спасение чрез Вестта на озарение – Дух Святи и десет заповеди. Законът на свободата заема място пред Трона Върховен и се събира само оправданата душа.

Забележка: Платформената църковна вест след Христа е основа апостолска чрез символа на Завета – причастието; тя държеше душата в общение с Христа, докато се яви реално изкупление чрез Съда. За нея се даде откуп – кръвната цена. Вестта платформена символизираше, че църквата чрез Вестта на озарение – Светлината ще е носител на реалния кръвен принос заветен, който ще е в ръката на Изкупваща всемирна църква, която навлиза в освобождение от греха чрез Съд велик на всяка правда.

А врагът се обвързва като роб на греха и събира плевела (от хармана – Съда), който сам той пося в нивата Земя. (Реално изпълнение на притчата Христова за зърното и плевела.) И така досегашният символ на Завета нов навлиза в реално служение чрез Върховния велик съд на правда, чрез всемирната църковна съдба като вест на светлина и до Скончание има сила и власт чрез приноса кръвен да освобождава роба на греха чрез признание на Вестта и върховната по­беда на Изкупителя Христа в Троен Лик на Дух Святи, и чрез изповедание на греха навлиза в освобождение – освободителна съдба завсегда чрез Всемирната вест за днес. Чрез Съда велик на всяка правда се развързва робът на греха. А се връзва робът на греха, обичащ греха чрез плода на делата му. И приема осъждение чрез делата на неправда; осъдени от Върховния всемирен съд велик в правда.

Всемирната църковна съдба навлиза в знамения и чудеса с Вест на освобождение завсегда. Амин! Святия Дух извършва очистителна съдба на всеки, който приема Вестта Амин! Амин!

ОЧИСТВАНЕТО В СЪДЕБНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПРОЦЕС

В тоз миг върховен на небето се очиства светилището и първосвещеникът принася очистение чрез служение за дома и рода. Принася се реално кръвта очистителна, изкупителна и се очиства светилището, дома и рода чрез първосвещеника и навлиза в очистителна съдба на освобождение роба на греха.

Изявление на Гласа съдебен на Дух Святи в изпълнение на свидетелствено земно служение:

А сега Никола в чин “Първосвещеник” да извърши очистение за дома и рода долу на Земята. И да навлезе в реално изпълнение на Вестта, на която сочи опечената пита на сватбената вечеря. Тъй Всемирната църковна съдба навлиза в освобождение. Приключва се съдбата и остава Вестта на оправдание за днес чрез носителя на съдбата: изпълнители на Дух Святи. А блюдото на греха – козелът навлиза в изпълнение на осъждение и си приема плода на делата като награда. Затова причастие нямате вече като символ. Реалната кръв Христова е дадена като цена и Дух Святи е реално влязъл в олтара за очистение до деня на преображение. Вестта чрез символа на Завета преминава в хлебен принос на предложение. Затова символичното служение се спира дотук. Вие имате реален дял с Христа. Той сам е в олтара Си чрез жертвената Си кръв. Вестта платформена засяга само роба на греха, който чрез символа на завета нов – причастието се приближава до Христа. А днес чрез Съда велик ти навлезе в освобождение чрез Вестта на освобождение извън всяка догма или наредба, сочеща на символа. Днес първосвещеникът чрез Съда велик, поставен на Земята в реално служение чрез скинията неръкотворна – своето тяло, с храм на Дух Святи, служеше духовно. Предложението на хляба символизираше Вестта на освобождение или освобождаващата кръвна цена от греха. Днес свободната църковна съдба нямаше дял с робския хомот на църковния церемониал. Тя не е роб, а е свободна, за нея се даде цената, приключваща съдбата на Земята. Само хлябът на пред­ложението е за днес, а то замества Вестта на озарение до деня на реално явление като цена на изкупление. Тъй в ръката на свободната църковна съдба само примирителният принос продължава с благо­дарствения на хвалебствие сред Всемирната църковна съдба. Защото сам Вождът им чрез Дух Святи им е в гърда. Тъй Всемирната църковна съдба продължава служение с принос на очистение и хвалебствие – примирителни приноси принесени и има мир с Бога чрез завет на мир! А сега остава само като постановление на църковното служение приносът на хваление, хваление. Хваление! Амин!

“В тоз миг на върховна съдба горе в небето, за долу на Земята, сред великия Съд на правда се решават църковните съдби в служение. В тоз върховен миг, Аз, Всемогъщ Вседържител на всемирни съдби, Законодател и Съдия, чрез Съда велик предиздигам Глас: О, църкво моя, променям ти служението след приноса за очистение за грях и ти отменям веч символичния принос на причастието. Защото днес пред Съда велик на правда в небето Аз, Всемогъщ Вседържител, Законодател и Съдия, те очиствам, очиствам и освобождавам и те натоварвам с реални съдби. Днес се даде цена на изкупление за теб, ти, която навлизаш в освобождение чрез очистение, очистение за целия ти род и дом. Амин! В тоз върховен миг Аз, Всемогъщ твой Творец, те очиствам. Очистена завсегда бъди и освободена от връзката на греха! И чрез теб освобождавам Всемирната църковна съдба от Начинание до Скончание чрез Вестта. Амин! Очистих те чрез Съд ве­лик в правда. Амин!”

И в тоз върховен миг пред Върховния съд велик чу се Всемогъщ Глас, и сияние могъщо озари:

“Очистена бъди! Очистена бъди! Очистена бъди! Амин! Съде велик, в пълен Върховен Лик и вий, свидетели, пред Земя, небе, днес Аз, Всемогъщ Законодател и Съдия, чрез туй свидетелство долу на Земя, чрез съсъд на почетно употребление в Духа Света очистих, освободих всемирните църковни съдби. Моля да се потвърди!”

Миг върховен, пее съдба! Небесно войнство, множества и Съдът велик се покланя в признателна хвала:

“Поклон! Поклон! Поклон в хвала! Хвала! Хвала! Хвала! Нии, Върховен Съд велик в пълен Лик, днес пред Небе и Земя заявяваме съдба, че наистина, истина е това: днес е очистена, очистена чрез цена, очистена чрез цена, очистена чрез цена, пред Съда велик Всемирната църковна съдба чрез блюдата на почитна употреба Ний Съдът велик, свидетелстваме завсегда пред Върховния Престол Мира, че в тоз върховен миг чрез силен съдебен вик очиства с от греха Всемирният дом от Начинание до Скончание. И греха натсъ варяме на създателя му Сатана, Сатана, Сатана чрез великия Съд на правда, в годината Юбилейна в годишния цикъл на приношение чрез Първосвещеника Христа Исуса, Христа Исуса, Христа Исуса като Първосвещеник на рода Си, чрез почетно блюдо сред Всемирната църковна съдба. И в потвърждение заявяваме съдби, и разрешаваме на Кольо досега, а Николай отсега, да навлезе в реална съдба на служение чрез приноса на изпълнение в хваление.

В тоз върховен миг Ний, Съд велик в пълен Върховен Лик в изпъл­нение на приключващата се Юбилейна благодатна година, отпущаме роба на греха. А църковната съдба чрез първосвещениковата цена навлиза в пълно освобождение: свобода, свобода, свобода! И днес в пот­върждение Ний, Съдът велик сред Всемира, пред Върховния Трон на Мира, на Мира, амин: Освободена си ти, Всемирна църковна съдбо, от днес, чрез първосвещеника ти днес. И навлез в свобода като свободна от греха завсегда чрез Върховния Съд велик. Амин! И в потвърждение се покланяме пред Върховния Законодателен Трон, Ний, Съдът велик в пълнота. Поклон! Поклон! Поклон! Хвала! Хвала! Хвала да е во век на Всемогъщия Творец като Законодател и Съдия над прашец Поклон чрез Двадесет и четири старци в пълнота на Съда. “Амин! Амин! Амин!” Заявяват Четири живи същества! Амин!”

“Очистена бъди и благословена бъди навек, от днес и завсегда бъди носителка на Знамето победоносно в Правда чрез кръвната Му цена, принос за греха и навлез от днес в освободителна съдба чрез Вест на озаряваща Светлина – светла свободна съдба! Амин! Седем пъти по седем и седем пъти по седем очистена и благословена бъди от Мен, Върховния Вседържител на всемирни съдби, Законодател и Съдия, Изкупител и Освободител твой завсегда пред Съда велик и навек твоя съдба. Амин! Седем пъти по седем очистена и благословена бъди, освободена! И от днес, като победителка над смес, ти вей Знамето на свободата завсегда и с принос на жертва в хвала явявай се ти до деня на преображение в съдбата под Архангелска тръба. Амин! Седем пъти по седем. Амин!

Днес Аз, Всемогъщ Създател и Законодател на всемирната планета Земя, те освобождавам чрез Закон на правда и те натоварвам с освободителна съдба като Знаме на правда, развято завсегда – Вест на изкупление на изкупена целокупна Моя творба. Амин! Иди свободна от Мен, Твореца и Законодателя ти, чрез Съда велик на правда, чрез кръвния принос на изкупление от греха, до деня на явле­нието на Изкупителя ти, на вечността! Иди свободна и вей Знамето на свободата като Вест на правда за днес. Амин!

О, Съде велик, пред Върховния Ти Лик в пълнота, ето прие се жертвата изкупителна за грях – разтоварена е съдба. Ето кому принадлежи съдба на осъждение! Днес Ти си във върховно положение и яви отношение между свободен и роб, оправдан и осъден, роб и свободен. Аз, Всемогъщ Законодател и Съдия, Освободител, днес пред Върховния Ти Лик чрез Силен съдебен вик приемам цикъла годишен, периодичен чрез първосвещеническа съдба, принасян в служби вси, от Създание до Скончание, чрез първосвещеника на Завета, очиствам в този миг светилището завсегда! Попръсквам олтара на служението с Кръвта и натоварвам с нечистотата на греха създателя му завсегда, а ти отсъди втора съдба в Правда.

Сам Аз, Всемогъщ в тоз миг, Законодател и Съдия, извърших служба на очистение чрез Първосвещеника горе в небе и свидетелствено долу на Земя. И чрез кръвния принос очистих завсегда олтара на Всемирната църковна съдба. И я натоварвам със свобода, свобода, свобода. Като Вест за днес, тя е натоварена с цена, с цена, с цена чрез очистен олтар в скинията – неръкотворна снага. И свободна я изпращам сред Всемира да носи Вест на спасение чрез кръвния принос на очистение; и да събере явление като приключваща съдба чрез върховно управление завсегда сред земното население до деня на преображение чрез Архангелска тръба, като жител на Нова Земя под Ново, очистено небе в Армагедона, като Поднебесна и завсегда, свалено в огненото езеро на смъртта – Земя.”

“О, поклон, поклон, поклон! Седем пъти по седем, хиляди пъти по хиляди Ти се покланяме Ние, Съдът велик в пълнота, Всемогъщи Творче на Всемира, Законодателю чрез Закон на правда вечна на Трон. Ний, Върховен Съд велик в пълнота, с всички тми по тми свидетели на приключващи се съдби, в периода на освободителния цикъл на Всемирната църковна съдба Твоя покланяме Ти се всички пред могъществото на величието Твое завсегда. И признаваме Върховната съдба, и приемаме цикъла на службата “Първосвещенство” от Създание до Скончание, и явяваме свидетелство:

Свидетелстваме, че ето, в този върховен миг се попръсква върховната цена на Изкупителя като първосвещеник и се очиства олтарът на служение на Всемирната църковна съдба чрез Пет разумни сетива – Вестта като върховно църковно Знаме на оправдание, изкупено чрез кръвната цена, и го потвърждаваме и освобождаваме завсегда. И й позволяваме да го вее завсегда чрез Съда велик, освободено чрез Първосвещеническия сан – Лик в годината на периодичния цикъл на служение. И я признаваме, приемаме, освобождаваме и натоварваме с върховна свобода – Знаме на изкупителна цена завсегда до деня на преображение чрез Архангелска тръба. Ний, Съдът велик в тоз върховен миг й слагаме печат на свободата, независимо от долния свят, на Всемогъщия – всемирна творба и й разрешаваме да навлезе в свобода за век и да изведе целокупната творба от флора, фауна до човек, изкупена чрез приноса, а отсега принос на хвалебствие при сватбената вечеря – приложен печат на Съда велик.”

“Върховен Вседържител, Аз, чрез Вас, Съда велик, го полагам разрешителния свободен печат като лик на очистение, оправдание и благословение от Създание до Скончание. Амин! И те признавам като Върховен всемирен съд велик на всяка Правда за во век. Амин! Аз, Върховен Вседържител на всемирни съдби, Законодател и Съдия. Амин!”

“В тоз миг на съдбата Ний, Съдът велик в правда чрез Върховния състав, приемаме греха, разтоварен от целокупността земна, оправдана от Създание до Скончание и го натоварваме на твореца му чрез Петте му неразумни досега, и го обвързваме чрез Петте му черковни сетива като олтари – съсъди на греха в служение чрез духа му в проявление, и приключваме съдба чрез осъждение на черквата в спиртични проявления – служения от всички времена, обхва­щащи всички служения. И го натоварваме – обвързваме с осъждението като верига на греха от Начинание до Скончание, от Едемския бунт, проклятието от Каиновия олтар, Ендорския сеанс, Кореевата участ до Скончание да понесе осъждението си чрез втория Съд в периодичното второ осъждение на второто възкресение, при скончание за всички, от Начинание досега.

Ний, Върховен Съд велик на правда чрез Закон, днес пред Върховния Трон му натоварваме греха завсегда от всички творения негови в явление на черковни служения чрез непочетните му пет блюда в употребление долу на Земя, които му се покориха, поклониха чрез дела.

И днес приеха печат на осъждението до втория наказателен Закон в изпълнение пред Върховния Трон. Ний потвърждаваме като Върховен съд велик над всемирните съдби, в Юбилейния цикъл на периодичния годишен църковен установен ред на служение, за всички по­коления във времена и векове чрез служби в родове, че днес беше очистен завсегда олтарът и натоварен бе козелът – робът на греха с греха на гроба като творец на смъртта – гроба от Създание до Скончание, и вързан биде чрез своето творение. И в тоз миг изискваме му да отпус­не освободителни съдби от гроба на смъртта, греха завсегда, да навля­зат в освободителната година на мира, любовта. Ний, Върховен съд велик, единни със свидетели вси, свидетелстваме съдби чрез очистен олтар за вързания господар на греха с греха кат творец негов чрез дела му до конец.

И от днес натоварен му е товарът на осъждение, както е изявено на “дара”, чрез Дух Святи.

Ний, Съд велик в пълнота, пред Върховния Лик завсегда потвърждаваме съдби че: В тоз миг слагаме печата на осъждение върху черковната му съдба от Начинание до Скончание чрез свещеника му и Пет неразумни сетива като черковна съдба с откраднати права. Ний, Съдът велик в пълнота, потвърждаваме, че вярно е това Слово за целокупността от флора, фауна и човек!”

Гръмнаха гърмове в хвала, в изпълнение, че днес се прие освобождение чрез Върховния съд велик в правда и се положи печатът на вечна свобода чрез Пет разумни църковни сетива. И като блюда на по­чит приеха печата на Върховния Творец като Създател и Законодател над прашец. И блесна мълния съдбоносна, пламнаха огнени зари по­бедоносни на златния светилник в приключваща чрез Дух Святи Юбилейна година на църковната съдба в цикъла на очистение от греха чрез Първосвещеника! Днес й се даде цена и се развя Знамето на веч­на Правда чрез кръвта Христова!

“Пеем ние вси, небесни певци сред небесните простори на непаднали съдби и виждаме да се покланят тми по тми в единство – Съдът велик на съдби. И да се слага вечерята сватбена чрез хлебния принос. Свидетелстваме съдба, че днес долу на Земя падналият Сатана в чи­на си на Люцифер, днес Сатанаил – снет му беше от гърба мантела на минало служение и гол в съдба, обезоръжен завсегда, а натоварен, натоварен с греха чрез Пет неразумни, на духа му лукав светила, вързан биде, пуснат с товара си още малко, докато трае свободната юбилейна съдба, но още да се обвързва със собствената си творба – греха до деня на второто осъждение – наградата на собствените му дела чрез църковната си съдба, от Създание до Окончание, от народи и племена, езици и колена (осъдени флора, фауна и човек).”

“Хвала! Хвала! Хвала! Пея аз, всемирна Твоя съдба. И Ти се покланям, Творче на всяка правда чрез Закон като Законодател и Съдия с Върховен Трон на управление. Запретнала ръкави пред Върховния Лик, чрез Силен съдебен вик замесвам си съдба на Всемирна невяста – сватбена вечеря. И поднасям Ти за съдба изкупе­ната хвала пред Трона Ти велик на правда завсегда, пред Върховния Ти Лик, в единство на мира и любовта, чрез вяра в Христа. Поклон! Поклон! Поклон пред Трона велик на всяка правда. О, Всемогъщи Творче на Всемира, аз, стражът Твой, недостоен да се явя, о Боже Мой, пред Трона Твой, но по милост Твоя допуснал Си съдба да Ти служа сред Земя. О, покланям се в единство с църковната съдба и Те моля, Всемогъщи Боже, приеми службата на Всемирната свободна църковна съдба.

Поклон и хвала! Поклон и хвала! Поклон и хвала! Седем пъти по седем навек да е Твоя. Амин!”

Събота, 26.09.1959 г. Амин!

Очистване на светилището – благословение над Христа и Всемирната Негова църква.

Осъждението на Сатана и неговата черква чрез Пет неразумни.

Запечатана биде Църквата всемирна с всемирно съдебно решена съдба.