Блудницата – Вавилон духовен и звяра – земната власт

(Откровение 17-та глава)

Дялото на блудницата Вавилон е страшно. То се бори да приеме не само духовна власт да разпростре католицизма над цялата планета Земя, но да овладее и световната власт, господстваща за първенство политическо и духовно над Земя, държейки човека в мрак духовен, далеч от Светлината на Словото Божие.

Дялото на духовния Вавилон в последния Сатанински нагон, когато види, че губи своя ”царски властен трон”, тогава нагонът на Нерона в тройна свирепост ще се изяви под най-различни маски във времето на последната духовна борба на Армагедона.

Когато чуе съдебните решения и разбере, че е осъдена и разобличена, че тя, Римокатолическата черква, е Вавилон, разпростряла се сред вси народи и племена, обвинена от небесния Съд за всичките й безчинства, подала ръка на звяра – Хитлер, за мерзостите й във Втората световна война – Армагедонска, пълнила чашата си с безчинства и кръв невинна, пролята във всички инквизиции и клади огнени на църквата Христова в първите й духовни стъпки, то в Третия духовен Армагедон борбата ще е на живот и смърт.

Тъй звярът е световният образ на Сатана, който е приел силата му на духовен Вавилон с блудницата черква – втория му образ в действие. Под маската на папизма, кардинализма, римокатолицизма, в третият си образ на папа Сатана ще се опита да събере всички вероучения и заблуждения под маската на миролюбие, за да ги завладее и разпростре духовната си власт над тях.

Но дялото на небесния Съд ще се прояви чрез сила и слава голяма, Земята ще се озари от Ангела, слизащ от Небето (Откр.18:1-4) и единен с Гласа ще оповести съдебните решения, и ще смъкне маската на духовния Вавилон! И тогава ще й се види голотата. Озарена от Небесната съдебна светлина, Земята ще разбере за какво се води борбата и чрез кого. Вавилон ще се види разголена и разкъсана от самия победен звяр – Сатана, който си даде силата за действие на блудницата, за да заблуждава и побеждава целия земен свят.

Папизмът и кардинализмът ще са отговорни не само за духовния народ Божий, но и за целия земен свят, за Втората световна война, за пролятата невинна кръв, за безчинствата им, причинени от тях единни със звяра. Блудницата черква Вавилон с нищо не може да се оправдае пред цялата Вселена, Всемир, Небе, Земя за кървите, които е проляла, за трона на власт и мерзост, със стълбата за поклона пред папата – човека на греха и трикатната му корона, за заместничеството му на Христа пред народа, провъзгласен за Бог сред Земята, за камерите – клади на огън , подновени от звяра, одето живи изгаряха хора.

Но най-важното пред Бога и Вселената е, че той нападна славянството, на което Бог държи като зеница на Своите очи, независимо от идеологията им. Славянският народ е Божий народ, Божия промисъл сред Земята.

А сред комунизма вмъкнато дялото на атеизма няма нищо общо с хуманното дяло, за него пак ще отговарят Рим – Берлин – блудницата Вавилон и звярът.

ОБЯСНЕНИЕ ЗА ЗВЯРА И БЛУДНИЦАТА

(Откровение 17-та глава)

Звярът и блудницата Вавилон се явиха реално във времето на Нерон. Сатана се бе спрял на Нерона и под неговата корона сам той се скри, и в борбата жестока с християните го употреби.

Но от времето на събора Веронски – папски католицизмът се яви и духовната блудница – черква римокатолическа се опи от кръвта невинна на светиите Божии. Тя се мъчеше да плени още първите християни, но като не успя в това, тя с кръвта им невинна се опи. В арените пищни, огнени клади те бяха живи факли горящи в пира коварен на Сатана – звяра – Нерона.

Сатана се изявява в Рая с дялото си на измама чрез звяра змията, подмамила Ева – жената. По-късно, изгонени от Рая, Сатана яви чрез Каина олтара на измамата си, навлезе всред Израиля чрез Синедриона, седна на трона и съди Христа в своя нагон за власт и отмъщение. Той бе в гоненията първи над християните вси, сам чрез Нерона града Рим изгори, за да се вдъхнови и опише оргиите си вси. Пострада народът на Бога от жестоките дела на Нерона. И останаха петната на кървите невинни да красят историята земна за срам и укор на Вавилона. Той с коварство дялото на Сатана повтори и под трикатната корона на трона папски хитро дялото коварно на змея скри, и целия свят да завладее чрез религията на измамената черква, като реши най-страшното дяло на инквизициите жестоки, кладите и в кърви Земята потопи.

Тоз народ, окървавен от кървите невинни чрез папския трон под мантията свещенодейна на кардинализма, е Римокатолическата черква. За нея е много писано. Но днес се нарече с право блудний Вавилон. Тя се яви в двоен образ: духовен – чрез черковното служение, и световен, който се изяви особено във Втората световна война, в единство потвърдени. Папската власт и кралската корона подадоха на звяра ръка, който е бил сред тях в лицето на съсъда Хитлер и като звяр ги е употребявал. Но сега наново накладоха огнена клада – газовите камери и горяха не само еврейския народ, който изплащаше греха и приемаше клетвата, която сам си изкова, но и много народи, които не бяха угодни на звяра, който в своето високомерие ги нарече нечисти.

В съда Божий над Земя аз чух присъдата на блудний Вавилон. Рим, Берлин сочеха на звяра и блудний Вавилон, които прегазиха Европа и в кръв я заляха. И чрез Русия поискаха славянството да завладеят, като не осъзнаха, че славянството е род Божий и сляха комунизма с атеизма, за който те сами са причинители. Дялото на комунизма е дяло хуманно, човешко и стои на висота пред Божието Лице, но то изключва атеизма, който пак с хитрина Сатана вряза в снагата на славянския народ. Атеизмът е дяло на антихрист, пак от тоз народ – блудний Вавилон вмъкнат сред учението хуманно, възприето от славянския народ.

Бог люби славянските народи и ги закриля. Атеизмът е дяло на Сатана, който иска да завладее света, и хвърли укора свой върху комунизма. Но в дялото на атеизма ще бъде употребен пак човек съсъд Сатанински срещу Бога. Звярът дири свой съсъд, който да употреби, чрез силата и властта на Сатана подвижен.

Затова по-късно ще обясня пророчеството на пророк Авдия. Сатана употреби съюза на звяра и Вавилон – Рим-Берлин. Понеже клетвата висеше над Израилевия народ, той плати греха на своите прадеди и ние сме свидетели на този страшен кръвен данък във Втората световна война, мерзостите на Сатана, показани чрез Хитлер, краля на Италия – папата чрез религиозния им нагон да завладеят целия свят под една религия, едно знаме на неправда. Но целта не бе само религиозна, която съблазняваше с мерзостите свои и е отговорна за всички неправди, но тя е маска за прикритие на истинския образ на духовния Вавилон, стремежът му към световно владичество като сатанински нагон под короната на папската власт, седнал на царски трон да се увековечи трикатната му земна корона, изявена в Три ерни времена.

Но следва да яви и третия си образ, който приключва завсегда, когато блуден Вавилон – духовен ще изгори навеки под язвите зли на личните си дела – осъдени съдби завсегда. Показано ми е, че тя се явява сред много води, сочещи народи и племена от езици и колена, които приемат дяла свой чрез седемте язви зли като награди свои.

Драмата на страшната духовна борба, описана в Библията за изливане язвите над духовен Вавилон, се изпълнява чрез човеците в употребление на градове и държави, явно показали нейните осъдени съдби!

Вавилон духовен се явява в три образа и в три времена, като блудница, която беше осъдена от Съд велик съдба за нейните зли дела, както ми бе показано това в Небеса. Тя е подела борба от създание на света, водила е духовна световна война и сега ще желае да се яви като владетелка над света, затова и казва: ”Седя царица, не съм вдовица, скръб и печал не ще видя”, но тия даете в един ден я сполетяха. Но сега, пак чрез папизма – папата, гласът на Сатана се прояви, под маска духовна светъл се обедини. В основата на дялото на Вавилон, цел, поставена чрез папския трон, стои Сатана, кой.то ги води и ще ги употреби в страшна съдба.

Вавилон се явява в три образа: духовен, световен и трети физически чрез земята – материята. Но във всичките тия три образа стои Сатана, който ги употребява чрез лукавия си дух в жажда да владее Земя – човека в плът и дух. И ще пожелае в последната Трета Армагедонска война да употреби пак човек, чрез който да се скрие и обсеби и да отлети на друга звезда, за да избегне наказанието си на седем язви – от своите лични дела награди, които сам е изработил за своя погибел и на ония, които е увлякъл с измама в своите мерзостни дела. Той ще пожелае да принесе огън я на друга планета. Но в Авдия (пророк) ясно е изразено това му намерение. И ответът на Небето е явен: ”Ако пожелаеш гнездото си между звездите да поставиш и от там ще те сваля“.

Много и цели народи Сатана е употребил като им дава (символично) силата си на действие, с измама ги вмъдрява, за да извърши най-жестоко човешко изтребление чрез кръвопролитни войни, духовни борби, огнени клади, инквизиции – дяло на падналия папизъм, жаден за власт, за надмощие на черквата католическа И кървите политически, те са арените световни, кладите на войните за земни завоевания. Цели народи и раси следват злото, употребени от червения звяр (вест сатанинска католическа), която владя и над Балканите и е вменена за власт духовна и световна чрез завладения чрез мохамеданството – еничерството, потурчването чрез силата на ятагана, сочещ на вестта Сатанинска избрана. Тъй като Мохамед е 5, звездата Пелин, която вгорчи течения – учения, духовни води сред народи и племена, чрез лъжеучението си да имитира Словото Божие Библията. Лъжепророкът Мохамед открадна Светлината като отхвърли Христа, както Го отхвърли и Сатана, за да владее чрез смъртта планета Земя.

Но поражението му е голямо! Червеният полумесец (сочещ лъжепророка, напоен с невинна кръв) е победен от славянството. Това не изключва дялото на Сатана, но сега чрез Съда небесен е разкрита всичката му мерзост И всичките му войнства в единство чакат своя край – награда за делата им слепешки, които ще се излеят в една Трета световна война, когато ще се излеят седем язви, описани в Словото Божие.

Тъй Сатана воюва, описан ясно в Библията и е хвърлен духовен поглед над Вавилон под всички маски на учения чрез католическата черква, лъжеучител и лъжепророк Мохамед като духовен Вавилон. По този въпрос има още много да се каже!

Първият образ на сатана – звяра се яви чрез Турция и блудницата Вавилон Цариград, стоящ на седем хълма подобно на Рим! Но Турция прие лъжепророка Мохамед в чин ”Паднала звезда Пелин”, която вгорчава водите чрез своето лъжеучение – корана, откраднато от Библията; и изопачено, той пак го приложи на Балканите – върху славянството, не само с натиск и физически безчинства, но и чрез духовна власт – да налага исляма, да заробва девствените съдби на християнството – еничерство. И още чрез много страшни дела се изявяваше Сатана.

Но тез две учения – Библията Божия и лъжеучението на Мохамеда – корана се борят жестоко. Тоз пръв образ на звяра се яви и в Европа през Втората световна война чрез Хитлер, в единство с блудницата – папската духовна власт на Римокатолическата черква под маската на християнство.

Звяр и блудница окървавена, в нова багреница пременена, под короната кралска наредена, чашата й на мърсота явена!!! Единомислени и двама си рекоха за съдба: За во век ний ще владеем три пояса – земя, флора, фауна и човешка душа – цел на Сатана. И ревна звяр хищен, изправи на нога нагона си пищен – ”нация чиста“ девизът му бе, не ще търпи нечистотата на племената от времената. И замислил как да възбрани да се множат те сред Земята и да се ширят като равна нему раса. И реши той властно: ”Ще изкова железни клещи, ще ги претопя като лоени свещи, ще ги одера като овчи кожи, ще ги изгоря като сухи трески в огнени пещи!“ И смигна с око си блудница Вавилон, облякла одежда окървавена от папския трон, ”седи тя под царски подслон“, зловещ й е владическият трон! Аз съм, не друг – велики Вавилон!“ Звяр ми е подал гърбица, ще ме носи той, че съм му аз земна съдбица, хванали сме се двама за ръчица, цел ни е една да наситим жажда, да завладеем Земя – пленница злочеста и власт нечиста да увековечим. Навек да веем знамена с череп и кости. Нас води Сатана, не успя папа и кардинал да се наложи над Земя чрез религията стара като плевел сред нивата Земя и да окосим ний двамина земното лозе за мнозина, с виното му – шара да се опием, и на финала се явим!“

Ревна Сатана, скрит под короната папска в образа на звяра змията древна, стара, приела силата Сатанинска сред Рая, както Каин да убие Авеля, да овладее Земята и с нея – творбата, която му е целта, да я владее навек чрез смъртта.

Всеоръжие му древно – в подлост и двуличие, както в Рая, да завладее роба на греха, за да го управлява с бич коварен до дена на смъртта костелива – негова лична съдба. Но да го владее завсегда и ще увековечи царството си земно и трона. Пламна звяр, обладан от нагона, ще се насладят двамина, както нявга Нерона в пламъците, а те, скрити под заслона, ще се опиват в кървави реки, огреяни от факлите горящи на живи човешки съдби. ”Ний сме двамина” – изрече гордо властелинът.

”А аз, – надменно, с горд глас – блуднице Вавилон, – изрече с власт – нищо, че се крия под заслон, приемам царствен поклон от папския трон, ще се явя явно и ще обагря багреницата си – кардиналска власт, както нявга в инквизициите бледи се опивахме с тебе, звяр! Но днес кой ще ни попречи да обагрим с алената кръв на жертвите планета Земя, кой ще се с нас бие, кой ще ни надвие?” И чашата своя препълнила с ярост и мъст зла, пое я тя, препълнена, пред Небесната везна. И двамина в единство, тя, блудница с чаша на мърсоти в ръка, яхнала звяра, приела силата му в своите чресла, вика към пустинята Земя: ”Седя царица, не съм вдовица, скръб и печал не ще видя!“

И в нов образ се двама явиха. Засвири звяр с тръба, пълчища – земни орди събра, прилепи слепи – легиони на смъртта забръмчаха като скорпиони, развяха си знамена с емблема на Сатана – череп и кости. Ще завладеят Земя и с веригата желязна на смъртта ще обвържат роба на греха, и ще го влачат, дори до гроба да не зърне слънчева светлина. Загоряха огнени пещи, отвориха страшни уста, в ръце поеха железни клещи. За пира им зловещи се готвеха орли лешояди. Смъртта и адът вървяха след тях. Ехидна яйца си носеше и в пира зловещи от Поднебесна над земната снага ще ги изсипе. Ще вдигне звярът от Земя мира! Ще се опият двамина в тоз Армагедонски пир, така както нявга Нерон се опи в кървавите реки.

И рекоха си: ”Елате скакалци, тръгнете през посевите вси, че зърното зряло в нивата златна се яви. Погазете го без жалост, унищожете ги вси! О, ние сме все о все, елате с нас, тръгнете като слепи овци, ще прегазим ний Земята цяла и ще навлезем на славяните в дяла. Че те са като трън в очи, не се обайват от пищялките – наши тръби. Ден и нощ бръмчим като оси, а те все в мир били и не искат миром да ни се подчинят и пред събора ни да се поклонят А на короната папска престижа на трона не щат на колене да се изкачат и да се явят в поклона. Не знаят ли те, че ключът на Святия ми е в ръце и в ада вси ще ги отведа завсегда?“

Тъй пламна в гняв блудница окървавена, под нова багреница натъкмена, нали корона трикатна от Небе й е поверена? Те ще я носят завсегда, макар и под два хромела да мелят света. Потрепна с крила дяволица в изродена съдба и рече: ”Ще стигна буревестник над развълнувано море, ще го обвиня, че той е тоз, който света ще запали Той, що моя цел е, както Нерон подпали Рим в своя нагон, да го сравни с Троя, а той – Вергилий. Или път в безстрашието на Наполеон ще ги прегази и на колене ще ги постави пред своя трон!

Те са дърва сухи, а ний – ехидни и носим яйца, замътени от смъртта. Не ще се дяволица – Вавилон блудни убои. Тя все кат царица на трон ще седи!“

И рече си тя в покоя: ”Непоклатимо стои знаме му багрено със сърп и чук, шарено, но не ще ни победи! Ние ще го обвиним, да отговаря за мерзостите ни вси.’

А сега, знак даде звярът, засвири с рог в уста, строени орди скакалци развяха знамена. Елате, скорпиони на смъртта, стройте се, скакалци сред нивата Земя, плъзнете по посевите им вси – на славяните славни съдби, че те не са достойни червени знамена да веят Ний ще ги потопим в кървави реки, ще ги изгорим на огнени клади, че ний сме ос една – Рим-Берлин, туй е победа наша над цялата Земя. Над звездата огнена ще се развеят черни знамена с емблема на Сатана – череп и кости е тя! Ще ги пленим завсегда и ще се опием във Втора Армагедонска война”.

Но… те забравиха графата, не я прочетоха преди да си развеят на погибел знамената. Че нявга, друг е пожелал, както в нагона на Нерона се е в кърви залял – Наполеона.

И плеснаха с ръце, пред цял свят рекоха: ”О, ние сме!” Но в историята повтаря се съдбата и за во век се записаха на победени и победители имената! А днес я четат и децата. А негде, на севера сияеше в рубинов блясък звездата! Славяните не се убояха, като зеница на око пазеха й чистотата. Но облак черен засенил бе Земята. Тъма зловеща покри й снагата. Буря зла завя, изригна загаснал вулкан, гръм разтърси Земя. Звяр и блудница поемат път към Земята на славянските племена. Ревна в горест океана, разбушува се Тъма! Но крила разпери буревестник и не се убоя. А над вълните нейни разярени посрещна скорпионите на смъртта. С яйцата на ехидна, снесени в Поднебесната, бяха свалени над Земя с огъня на смъртта. А нейде сред полята бойни, върхове заснежени, не срещнаха ниви зрели, но сковани блокове заледени и скакалците ехиднини, що бяха подведени, наведоха глави опечалени. Но нейде пак следваха похода злочести! Виеше тръбачът марша на смъртта – зловеща съдба.

Лаеха кучета освирепели – ”Ний сме раса чиста, света ще променим, славяните от лицето на Земя ще заличим! И на звездата червена, с кръв невинна обляна, ще развеем знамената с черепи и кости. И те победени, ограбили напразно правото ни над баграта червена, която в инквизициите бе наша победа, а одеждата им в кръв невинна потопена”.

И в миг на високомерие подскочиха скакалци, че буревестникът, разперил в простора сини крила над бушуващи ураганни вълни, не се убоя ни от звяр, ни от блудница окървавена, на звяра земен натоварена, с яйца на ехидна – скорпионна съдба. И с полет на стрела отсече им химери, посрещнаха ги левенти с развети знамена, на чела им грееше алена звезда. А те, скакалци нечестиви сред заледените поля, проклинаха си съдба. И като плъхове уродливи, с зашеметени глави, вождове им нечестиви заскимтяха като вълци сред кървите невинни пролели! И едни други месата си ядяха, в път обратен да върнат искаха съдбата, и падаха като круши необрани сред земята. А на племената – славяни се вееха още по-високо знамената. Засвири звяр с тръба, за път обратен знак даде на съдба. Бягаха от клет в тет, с помръзнали тела, със строшени за во век железни крила. И под позорната печал на блудницата окървавена чуваха марша на победителите (катюшите).

А смелите войни с крилата на любовта и вярност към човешката съдба все напред ги гонеха, че милост нямаше за онзи, който нож вадеше! Той непременно от нож умира!

Дяволица се огледа и видя, че високомерно невъзможното пожела, докато тя с отрязани крила се влачи горко по Земя. А буревестникът високо в небесни висини се рее, над океански води лети! Прилепът слепи ненаситно пиеше кървите и деня светъл не видя, който смело изгря, защото нощ – смърт черна му бе съдба.

И бягаха от клет в клет и забравиха, че когато в Земята славянска влязоха градина райска прегазиха, а сега пепелища пред тях се стелеха – сиви, не без води, пустини димяха. Това бе домът на звяра и на блудницата окървавена. На трона и на корона изля се чашата на делата им лични, а разветите им знамена – със смъртната коса снишиха се бездната огнена и като смет нечиста горяха на пламналата клада. Звярът в чин Неронов подпали света, огнени пещи издигна над Земя, а сега той сам на тях изгоря в собствената си Земя. Свиха се като охлюв в черупката своя и си рекоха: ”Дано ни подмине чашата наша, че след дъжда отново ще полазим по пръстта.”

Но кървите невинни Земя попи и с жертвата Христова пред Трона се яви! И пламна Глас могъщи над нагона на звяра и блудни Вавилон и чашата й лична изля над папската корона и трон. Литнаха орлите славянски с могъща победа, със Знаме бойно в ръка звяра подгониха и блудницата Вавилон, сред родната им Земя ратували! И като плъхове нечисти бягаха, гледайки назад как летяха племената чисти, гонещи ги до пълна победа!

Тъй обагрена изгря Зорницата на свободата и разкри на мерзостта делата, на проклятието съдбата. Развяха се на свобода червени знамена, обагрени от кръвта невинна на майки и деца, която звярът и блудницата проляха.

А над трона им, сринат до основи от личните им дела, знамето победно червено се развя! Тъй победени предаваха се легионите на смъртта и сами хвърляха знамената си победени в огнената пещ – навек осъдени съдби!

Така изгря зората на свободата народна и засия багрена звезда на смели им чела. Те са орлите славянски бели – победители завсегда. Те с чест защитиха племената онеправдани от прилепите слепи в нощ на помрачение и не видяха дните светли на мира, който Земя отрудена заля, че от древни дни една песен с огнен плам се запя – за свобода и живот над цялата Земя, да се освободи робът от робовладелеца. И единни племената да запеят песента на свободата в Правда.

Песента се поде от народи и племена на Кирила и Методия и история една се записа, както Паисиевата за един народ, който не е бил зачетен за народ. А днес в свобода и правда вечна една е съдбата на племената славянски, свобода крилата литна на длъж и шир и обикаля Земята. И сред пепелища сиви, причинени от орди нечестиви, както в Древност отомани са села и градове горили, песен на свобода запяха всички славянски племена, сняг червен заваля, след нощ черна ден светли изгря Литна птица крилата над сиви пепелища. Глас на победа над Земя се понесе. Ревна лъвът златогрив от юдино коляно, а в Небе Съдът велик човека призова

И една славянска страна прие велика небесна съдба. А знамето й народно развя се пред Небеса, прието от Съда велик в правда, за свобода от неправда и греха. Апостолите на свободата с вяра са го вяли. Ордите отомански бесило черно сред София издигнаха и на него апостола – лъва на свободата на него повесиха. Но делата велики в борба за свобода чрез вяра жива в гърдата за народа и Земята небесний Съд зачете в правда и милост над Земята като роса в зората с надежда крилата, награди народа със знаме алено в ръката, със сияйна звезда запечата челата. И всички верни апостоли на свободата вечна строи ги не човек, не звяр и блудница нечиста, но небесната Везна на правда, прие ги и увенча с ореол светиев. И всички славянски племена под едно знаме на мир зова! Под един покров на вечен пир да ги скрия. Че на Земята уморена няма вече мир, докато Сатана чрез звяр и блудница Вавилон седят на трон. Но една песен велика се запя: ”Где ти е, смърте, жилото, где е, аде, победата”. Где се крие победата на звяра и блудницата с корона папска.

Силата на звяра отслабна и в музея короната трикатна остана А дела му нечисти, на Нерон нагона, на звяра и Вавилона, се осъдиха навеки, но не от човек, а от Бога Всемогъщи чрез Съда велик на Правда пред Закона. И върза с веригата осъдена врага на всяка правда Сатана, който силата си даде на звяра в единство с легиона – блудницата Вавилон под папската корона. Седеше тя като царица на трон, осъдена навеки папска власт – корона и трон. И насочи ги Небе един към друг, в борба за надмощие звярът успя, че кумирът на врази Сатанински не успя да завладее чрез тях Земя. Изгубил бе Сатана Небе, Земя, не успя и чрез звяра и Вавилона – негова жена, ни чрез лъжепророка и лъжеучителя, до победа вечна не се добра. И вързани с веригата на осъдена им съдба, хвърлени бяха в езерото огнено, за да чакат изпълнение на присъдата своя за вечността – наградата на лични им дела: седем язви, напълнили чашата на мерзостта в ръката на блудницата окървавена Вавилон, осъдени навек от Върховния закон на Всевишния съдебен Трон за вечността.

Но мина буря зла, утихна ураганът от Втората световна война. Изгря Зорницата на правда и цялата Земя заля със Светлина. Не стихна жажда свирепа на Сатана и като охлюв след дъжд плъзна, показа си рога като дяволица с опърлени крила, чрез звяра в нов образ се яви и тръгна папската милост да събира орди несмирени – войни на Сатана от Гога и Магога, за да води борба и ”милост” да явява над Земя. Той сам като ”отец” ще воюва, но ще победи, воден от мерзостните си мисли вси и в одежда на коварство, с цената на миролюбие ще събера всички вярващи под покрова си папски.

Ревна звярът и в друг образ се яви, знае той – осъдени им са навек съдби, вързан е той с веригата на осъждение сред Земя, и присъдата си тежка ще изтърпи: седем язви зли. Може на лукавството си прибежище да открие и ще избегне от страшната си съдба. Гога и Магога ще събере, за да повтори огнените клади. Нагазаки и Хирошима препаса през чресла с атомна съдба и днес готви неутрона, Земя целокупна да взриви! Но знае сам Сатана, че в дела си нечисти ще изгори. Авдия посочи неговите съдби и не ще му се позволи на друга планета – звезда гнездото си да свий. Дялото на Сатана, дал силата си на звяра, лъжепророка и лъжеучителя, в езерото огнено ще гори – седем язви зли, дела им лични, нечисти поличби, които сам като ковач Сатана на ковалнята на смъртта изкова и днес сам, чрез своята съдба ще ги провери и себе си ще изгори.

Звярът в нов образ се яви и прие силата на Сатана да се бори с Бога до деня на язвите седем зли, когато изкуплението Божие към Небе ще лети, а той ще е вързан сред Земя за хиляда години, присъдата си лична да изтърпи до деня на втората смърт духовна завсегда.

А блудницата окървавена рече си: ”Макар че съм ранена, пак седя царица, не съм вдовица, скръб и печал не ще видя.“ Да! Защото и прилепът сляп не вижда одеждата си вдовишка – страшната своя съдба, обречена на скръб и печал О, още диша и ръмжи хищний звяр, папа остри кинжала си ръждясал и в ръка си здраво го държи. Но скоро димът им ще се изпари и споменът за неправдите им вси. Светъл добре ги познава под сияйните небесни лъчи, че не мил, а скръб и печал носят на вси. И съдби им злочести сред цялата Земя с кръст в ръка, обагрена с кръв мантия на снага опетниха името на Христа, пътя на антихрист откриха и народа Божий обезмилостиха.

Сега е ред на пира им злочест, да се явят в чин Валтасар“ – сам Сатана, що се опи във вавилонския папски олтар като осъдена съдба. Но предупреден ще е той чрез петте пръста, записали на стена: ”мене, мене, текел у фарсин”. Да! Премерен си от Небесната везна и ще му оповестят страшната съдба, присъдата лична над Вавилонската папска власт сред планета Земя. Той ще отговаря за вси мерзостни дела на вяра и кръст, опетнени на Земя. А чрез него с измама и лъжа – Сатана, подмамил в безверие цялата Земя.”

Слух се носи на скръб и печал, облак черен над Земя се разстлал, Поднебесна пламва в огнена жар. Звярът си е ръка подал на блудний Вавилон. А тя, в багреница златошита, показва му трикатна си корона, гнездото си и свитата на трона. Че те двамина ще се опият в пира им злокобен, подобно на Нерона. И яхна звярът Вавилон, обгърна му плещи, накладе огнени пещи, постави идола – свой образ възвиси и ревна звярът гръмогласно с тъпани и пищялки: ”Елате вси от земните бездни, скакалци и се поклонете на идола, глух и ням, сляп и безчувствен. Че вие, пълчища земни, ще ме следвате в похотите зверски.“ И както се нявга Аман възвеличи и на висота голяма стъпи, за да му се всеки поклони и покори като на властелин, че е Сатана един, изпълнен с неутолима жажда за земна власт Ревна звяр, подаде ръка на блудницата Вавилон окървавена, като Иезавел и Готолия в царска багреница пременена. И взеха чаша на мерзостта, а той – бич в робовладелческа ръка и роба на греха подкара към огън я на пещта, която сам разпали на Земя, както някога пожела тримата момци да изгори, че не му се поклониха те пред земната тълпа и идола сляп и глух презряха в своята чиста душа. Развяха се знамена с череп и кости емблема на Сатана. Свирна с пищялка света да заглуши. Строиха се скакалци с бухали, забръмчаха скорпиони, заостриха се триони и Земята прегазиха безогледно, че те са господари над вси народи и племена от езици и колена. И литнаха прилепи слепи да носят на ехидната железни яйца. В нощ тъмна закрякаха кукумявки.

Блеснаха два злокобни фара на бухала – мерзостта му стара поведе смъртта и ада. Предаде силата си Сатана на звяра, повери дялото си смъртно и в кървавата баня поиска да се потопи той с Вавилона, да си задоволи нагона. Че те двамина ще представят честта на мнозина, но пак ще Земя завладеят, огън и жупел над нея ще сеят! И в огнените пламъци ще се насладят, когато света изгорят! Нали Нерон (майкоубиецът) поемата си в огъня на Рим написа и в кръвта на невинните ръцете си до лакти потопи за съдба, ще вървят в стъпките му верни и те до скончание на времето. Подаде си звяр окървавена снага на блудницата разстлана за господстваща власт, както Адон и Авесалом, вечно царство да изгради с трон на неправдите свои!

Чу се вой свиреп, Земя разтърси своите чресла. Рим, Берлин си подадоха ръка, строиха се скакалци от земната бездна, а те, зажаднели за кръв, освирепели, отвориха гърла като яма ненаситна да гълта плява. Забръмчаха опашати скорпиони и жилиха с жила си смъртни, и на Поднебесната с яйцата засипваха земята. Зарязаха със жпъч железни триони, на Поднебесна оси – легиони скорпиони. Потекоха реки от кърви и взаимно се насладиха на своите мърсоти! Те чиста раси били, света ще завладеят.

Вавилон наду се като паун, разпели шарени крила и до земя не ги допря! И рече си тя: ”Аз ще бъда царица, не съм вдовица, скръб и печал не ще да видя.“ Земя пленница ще я владее Сатана чрез звяра, комуто силата си даде и във власт земна го облече, и в забрава опиянен не си спомни сетнините! Заскачаха маймуни в събора, излязоха лисици хитри с голи кратуни, газят земята с племената и сипят на ехидна Поднебесна яйцата – змия хвърката засъска – смърт и ада! Той да владее Земя желае, нищо че лин тъпче с гроздето земно, шира лее. Инквизиции подновени, о, те не са вече модерни, сечива наостри и тръгна сред Земя. В десница си държи смъртната коса, смъртта Земя ще окоси, адът след тях върви! Пред тях Земята градина райска бе, след тях пустиня жарка остана В нощ тъмна заплака Земя: ”чуеш ли, Боже, виждаш ли, коси се земното лозе! Лин се тъпче, кръв се лее кат шира! Поднебесна сипе железни яйца, аспидова отрова им е в уста.“ Горда, надменна, блудница Вавилон изрече тез слова: ”Седя царица, не съм вдовица, скръб и печал сипя, но до мене не ще стигнат!”

”Моля те, о, Боже Мой от Небеса, чуй й гордите слова, и чашата й на мърсота излей на нейната глава! Запретна се звяр в борба, зарева, подгони бик кръвожаден алени знамена. А те, макове червени, развяха се над железни скорпиони. Засвяткаха ястреби срещу скакалци, нивата земна нападнали и гониха от земята си свещена, разкъсаха им черни знамена, а те криеха се в рова и бягаха от клет в клет. А в реките кървави, които сами те създадоха плуваха им злочести съдби. След тях адът събираше им души!

Но тръба затръби, камък тежък от Небе падна над трона, власт Вавилонска – знамена в бездънната бездна смъкна. Като лист обрулен папската власт падна! А звярът наранен в рова земен се смъкна, че над трона им коварен се сипеха победите им на мерзост и лъжа! И чашата, преляла от мърсоти, с която Вавилон Земя черпи, с нея я почерпиха вси и чистата й раса оказа се нечиста, голотата позорно се видя! А знамената – макове алени над трона Сатанински се развяха. Песен победна запяха племената, отвориха на смъртните пещи вратата и Земята освободиха от скакалците, и на потъпканите раси честта защитиха! А блудницата Вавилон с одежда окървавена, макар и тежко ранена в снагата, все една песен пее сред Земята, че Земя ще владее и как кръв невинна ще лее. Макар и победена, тя все още стои несмирена!

Но победата кат сияен лъч Земя пови. Знамената алени ветрец тих погали. И мисъл светла човека завладя, и песента на свободата в огнен плам запя сред Земята.

В победа вечна, със свобода безконечна Небе Земя заля, над народи и племена от езици и колена една вест долетя: ”тя, блудница Вавилон падна!” Падна! И чашата й с мърсота над гнездото й, трон на ехидна, се изля и победен бе Нерон. И Навуходоносор същата участ сполетя! Със зверовете се събра! Наново звярът зарева, Вавилон с нов глас заскимтя, че под покрова свой на мерзост и злина всички земни племена събра, когато раната му заздравя, за да ги завсегда завладее. О, да! Ще владее тя наново Земя и Трона на Христа. Звярът скри се пак под папската корона и се провикна: ”О, да, седя царица, не съм вдовица, скръб отлетя, раната тежка заздравя, под образ нов ще се явя!“ И отново подаде ръка на звяра тя, и скри се под маската на милостта, а в тайната на своята мърсота оръжие за бой кове, с него света ще завладее.

Не ще червените знамена търпи, нали тя сама блудница в мантия червена се тъкми? И тя сама, Вавилон, на седем хълма стои, с лъжепророка да се опият и завсегда ще бъдат те в една съдба. ”Не, не, печал и скръб не ще видя! Аз, Вавилон, в нов образ ще се явя на света, аления мак ще покоря, не ще позволя друг да го притежава на Земя. Аз, Вавилон, седя на трон, кардиналството ми е с Неронов нагон и в пира на Валтасара ще се опием ние, царската си власт ще увековечим, души, над вас!“

В миг само един тя, блудница, разбра, че друг дарява царство и царства покорява, когато на стената петте пръста съзря и на Царството вавилонско друга съдба начерта Разклатиха се колена, рухнаха химери незрими, за власт жадна бе тя! Яви се кат царица окървавена, навек вдовица, печал и скръб я сполетя.

Тъй Навуходоносор обезумял със звяра сред зверове се видял и бродил в безумието си сред Земя, чакал милост небесна, да го ороси роса, та да проумее истината за царство и държава земна. А Вавилон духовен ревна, че не е веч със звяра за ръка, но разкъсана от него бе тя и изял бе много меса. И в мига много беди я сполетяха! Но правдата явена бе тя!!! Руменееха се червени знамена като алени макове разцъфтели в нивата Земя, с лъв и грейнала звезда, победителка над земна тъмнина. Амин!