Как и кога ще се яви Съдът велик, за да реши делата на земния процес?

Гласът съдебен Дялото на Ангела Четвърти За сто четиридесет и четири хиляди, кои са те? Кой ги представя в съдебно време? Кой е печатът троен – вестта съдебна запечатваща Съдебният процес засяга Земята с трите й пояса – творби от флора, фауна и човек, от които е изведена Новозаветната църква Христова. Съдът небесен се явява и решава съдбата на всички участници в борбата в изпълнение на Спасителния план, развивал се над Земя в три фази на служение: Макет, Сянка и реална същина съдебна. Независимо от произхода на човека, на нация, племе, държава, светлият лъч на Небесната светлина го озарява като безгранична милост на Бога, изявен в Троен Лик: Троица свята, Всесилна – Творец Създател и Законодател на Вселена, Всемир, Небе, Земя. Бог същевременно се изявява като Спасител и Изкупител на планетата Земя с трите й пояса. Как се развива Планът за спасение и изкупление в скончание на земния бит? Известно ни е само, че в скончаещите дни ще се яви Съдът небесен и пред Трона Съдебен и Закона на правда ще приключи земните съдби. Всемогъщият Бог ясно ни е говорил и предупредил чрез свещеното Писание и не е скрил нищо от нас, човеците, но човешкият ум не се задълбочава и бегло отминава тоз много сериозен въпрос, като не предполага, че целият Земен процес, разгледан в Съда небесен и решен, ще бъде докладван чрез съдебни свидетелства долу на земните жители. Мнозина тълкуватели на библейските събития и пророчества се мъчат да дадат своите ”човешки” обяснения, като определят времето на Съда, съпътстващо и самото Христово идване в пришествието Негово. ”И тогава на всекиго ще отдаде според делата му!“ – едни ще грабне в Небето, а други ще бъдат изгорени с огън! А други в своето невежо неверие, със снизхождение към сами себе си прокламират своята вяра и казват: ”Ние не знаем деня и часа, според думите на Христа, и чакаме с вяра“. И това наистина е така! Човекът на вярата очаква своя Господ Исус Христос, за да бъде избавен от бремето на плътта – материята, която неминуемо изтлява, а други – живи ще го срещнат и ще преминат от живот в живот. Но, о, човече земен, нека ти бъде известно, че истината е съвършено друга! В Откровение 7-ма глава се заповяда на Ангела Господен да почака, докато се удари печатът на живия Бог на челата на рабите Божии. Става ясно, че това дяло ще се изпълни по времето на Съда. Но Всемогъщият Бог ревниво пазеше тази тайна съдебна – кога, как, по какъв начин ще се реши тоз Съдебен процес, засягащ не само човека, но обхващащ живота планетен, цялата всемирна планетна история, включваща една страшна борба духовна, трите пояса земни творби и съдбата на Църквата новозаветна. И наистина, едва в скончание на Втората световна война Глас от Небето прозвуча и Съдът велики призова на Съд двамата Борци, водещи борбата с дух на добро – живота и възкресението – Вожда Христа, и Сатана с дух на измама и зло, греха, смъртта. И пак чрез изявление на Съда чрез Гласа съдебен стана ясно, че Съдът велики е действал и решавал съдбите земни и на двамата Борци чрез разглеждане на Книгите за делата добри и зли! Никой не очакваше и не знаеше как и кога ще се прояви Гласът съдебен. Но Той наистина прозвуча и поде развоя на дяло велико всред Земя. Призовани бяха двамата Борци да отговарят за своите и на личните им войнства дела. Бог по пречуден начин устройваше пътя на Ангела от Откровение 18:1, за да го оформи в дяло и изяви Неговата върховна съдебна мисия. Тогава се разбра, че Съдът велик е действал и решавал съдбите на участниците във Втората световна война в чин Армагедон” и нейния съдбоносен край. Съдът е решавал съдбите на духа на злото – Сатана, действуващ в чин ”Звяр”, и блудницата Вавилон. Съдът небесен е разглеждал делата и решавал съдбите на еврейския народ, който беше в изгнание и носеше на своите плещи клетвата от своите пра-прадеди. Когато Сатана, имайки дял със старозаветния народ Божий, посегна чрез Звяра, комуто бе дал силата, тогава именно Съдът небесен се намеси реално в решение на съдбите Израилеви, преминаващи през огнените и газови пещи, за да запази един остатък, който да бъде събран и отпратен в Ханаанската земя. Борбата, разпалена в една втора Армагедонска война, предстоеше пред небесния съдебен Трон и Съдът решаваше делата на двамата Борци воюващи – Христа, с дух на Истина и Правда, и Сатана – в дух на измама и злина. Това бе и времето, в което се призоваха пред Съда и техните лични представители, воювали за своите Вождове, с войнствата свои. Пред великия Съд небесен се призоваха блюдата златни на почетно употребление – съсъди на Правда пред съвършения Закон на правда, пред Съда велик. Но успоредно с тяхното представяне от Вожда им Господа Исуса Христа пред Съда небесен, бяха извикани и съсъдите на непочетно употребление – войнство на Сатана, за да отговарят за своите и на вожда свой дела. В същото време със съдебно позволение, чрез решение генерално на Съда велик се създаде и дялото съдебно, всред което във велики съдби на служение Христа лично прилагаше в изпълнение притчата от словото на Матея за Десетте девици. Разделени от Съда велик според Книгата на делата им добри и зли, те поеха своя път на служение. Пет разумни пое лично Вожда им Христа, като ги въведе в Съдебната зала и ги представи пред Съд велик. А Сатана завладя в пълно обсебване Пет неразумни и те бидоха употребени пред Съда велик като негови лични представители! Представените златни блюда на почетно употребление се оформиха в църковно служение – съдебно дяло и чрез техните лични приноси на прошение и молби Съдът продължи да решава земните съдби на църквата своя. Едва тогава се изяви тайната съдебна: по кой начин ще се яви Съдът небесен над Земя и ще разгледа като дела реални, съдебни, целокупния земен бит. До този момент обаче никой сред планета Земя не е бил осведомяван от Небеса за таз велика съдба и всички учения и човешки откровения са били само предположения. Навлязъл в своя велик апогей на развитие, Гласът съдебен на Святия Дух, навлязъл в чин ”Генерален Съдия”, озари Съсъда на милостта Божия – сетен пророк сред Земя, прие и предаде решенията съдебни на всички оправдани! Но нека пак се изяви, че Съдебният глас прозвучава сред Земя, след като Съдът небесен е решил съдбите на войнството Сатанинско, употребено в чин Втори образ на Сатана“ – Битие З-та гл.: змията звяра, който се изяви чрез образ на човек! По същия начин Сатана обсеби съсъд човешки, за да яви всред Земя образа свой на Антихрист (защото Сатана признаваше Бога, но отхвърляше Христа, с цел да заеме мястото му пред Престола небесен). По пътя на своето зло творение Сатана предаде мъдрост и знание на човешкото създание за погубление, като му предаде и средството за унищожение при Третата световна, Армагедонска война, която сам Сатана подготвя, с цел да прекъсне Плана на спасение и приложение на съдебните решения, а сам той да се намери всред други планети в съхранение. И много други дарби в проявление за физическо и духовно погубление е откривал създателят на злото Сатана като е обсебвал цели родове, народи и ги е водил в измамни спиритични и смъртни дела. Но когато Гласът съдебен прозвуча, съдбите на всички тия съдебно бяха разгледани и решени. А дялото велико съдебно, с което Съдът си служеше в своите решения пое път на свято служение и се развиваше под прякото ръководство на Гласа съдебен! И то се яви в чин ”Малко Даниилово частично духовно възкресение” под строгото водене на Гласа съдебен, за да приеме съдебните решения на целия Съдебен земен процес. В него се употребяваха в почетно духовно изпълнение само блюдата на почетно употребление в чин ”Пет разумни църковни сетива“. Всред това дяло се решават съдбите на ”ония, които идат от голямата скръб” (Откр.7:14) и се строява Личното войнство на Христа от сто четиридесет и четири хиляди! Влиза в изпълнение Словото в Даниил 12:12, Откр.18:1-4, Матея 25-та гл., Съдии 6:7. Дялото съдебно навлиза в решения на земната и църковна история и явява Правда и Съд – едни оправдава, а други осъжда, едни отделя отляво, други отдясно, отделя овцете от козите. И реално се осведомява планета Земя кога и как се явяват запечатани всички съдби, за да бъдат в употребление в борбата с духовния Вавилон – духовен Армагедон, когато в чин ”Факли за озарение“ ще озарят планета Земя, ще воюват в Правда и ще предупредят човечеството за идващите язви в Трета световна война, в която ще воюва Сатана в единство с духовната блудница църква Вавилон! И пита се коя е тя, къде се крие, всред кой народ е приета и й се е доверил! Пред човека стои въпросът – кой е звярът, кой е Вавилон духовен – блудницата, яхнала го без мяра (Откр. 17-та глава). Словото в Откровение 18-та глава, първи стих ясно отразява едно велико дяло на озарение, дяло на Ангела, слизащ от Небето; и от неговата слава се осветява цялата Земя. Това Слово сочи на дялото велико съдебно. на Ангела четвърти, единен с Гласа съдебен, в чин И Пети Борец“ (Откр.18:1). А стих 4-ти в 18-та Откровение изявява Неговата мисия всред планета Земя в действие на извеждане чрез озарение! Под ръководството на Гласа съдебен на великия Съдия – Дух Святи се явява строено Войнството, чрез което Христа – Ангелът ще воюва и ще озари Земя. Тази тайна е била скрита от човешките родове и никой не е подозирал начина, по който ще се изяви Гласът съдебен. Никому не е било открито свише как ще се води Съдебният процес и какви ще бъдат Неговите решения! Целта на Небето е да приготви народ, който при звук на Архангелска тръба да бъде Църква готова, без бръчка и петно, да посрещне чрез сила на възкресение и преображение Царя си и Господаря си от Небеса! Това дяло е изключително велико, върховно, то е дяло на духовно обрезание от Святия Дух – духовно юдейство и е въоръжено със Закона морален от десет заповеди Божии. Тук в кратко изложение е дадено пояснение за Съда велик начина, по който ще се изяви и действува Той. Приготовлението на народа Трети духовен съдебен Израил, който ще воюва с духовен Вавилон, за да бъде изведено Божието стежание и приготвено да посрещне Царя си и Господаря Си на облаците за вечния живот! Амин! Наистина дялото велико съдебно на Ангела четвърти от Откр.18:1-4 е дялото на сто четиридесет и четири хиляди – Войнство велико Христово, великата сила и Мощ Христова в голямо небесно удостоение, дадено му като духовен народ Божий – втори сред Църквата Христова на Земята. При полагане на нейните основи са употребени дванадесет апостоли Христови като дванадесет стълбове и врати. Първи, подел тез велики съдби, е Йоан Кръстител, изпълнител на дялото на покаяние чрез Йорданското кръщение. А на Голгота се яви кръстът Христов с реалната жертва като подвиг велик, изявен в духовната борба, Агнецът пасхален – Господа Исуса Христа! Неговият кръвен жест беше най-великата духовна Мощ в чин ”Двигател на Новозаветната църква” – кръвта пролята, която в чин ”Свещен кръвен Войн”, щеше да се яви като най-великото победно дяло – цена кръвна, изкупваща целокупната земна творба и самата планета Земя. Положените основи на Църквата Христова, новозаветна, са живите свидетели на вярата Авраамова – камъни духовни, които чрез вяра в кръвта на Христа се вграждат в духовния неръкотворен Ерусалимски храм. Клетвата, която бе изречена в деня на Христовото разпятие, не засягаше тез живи свидетели на вярата, поели път и последвали Христа – единадесетте апостола, включващи Йоана и Христа. Върху тях не пада клетвеното наказание на Сянката Израилева. А след Христа първият съсъд в чин ”Апостол“, приел Христа чрез вяра, е апостол Павел. И той се включва в реалните съдби на духовното новозаветно основание на Църквата Христова – те са ядката, основана на живото, туптящо духовно сърце, които по-късно откриваме като реални камъни, вградени в Новия Сион и Сионови стени – звезди реални, живи, озаряващи със сияйната Христова Светлина планета Земя. Те са лично избрание на Спасителя Христа, Който ги поведе в най-великото дяло Свое, църкoвно като лични представители на дванадесетте духовни племена, водещи линията на спасението, която се открива не от човешки мъдрувания, а от Съда велик в Небе, по Книгите на делата. Духовните дванадесет израилеви племена се състоят от всички народи и племена, от езици и колена, включващи се в новозаветното изпълнение на служение. Пред изгрева на новата, Христова зора, сянковото церемониално служение отлетява, Израил стар, сянков, понася своя дял над планета Земя, а изискваното от него церемониално служение на жертви и приношения Христа на кръста прикова, като сам стана зора сияйна на новия ден, кото изгря в един свят Нов завет чрез църковната новозаветна съдба – Църква Христова, озаряваща целокупност земна и Земя! Църквата Христова в Новозаветно време на служение беше удостоена с великия подвиг на Христа – жеста на жертвената Голготска клада – в чин ”Кръвен първосвещен войн”, който беше най-великата Мощ, двигател духовен, църковен след Христовото възкресение. А петдесятното оросение в реално посещение на духът Святи беше Силата и Мощта небесна, единодействаща сред Църквата новозаветна чрез символа на Завета нов – причастието. От Израиля по плът, преди неговото съгрешение бяха изведени Апостолите като дяло новозаветно, реално – основа новозаветна на църквата Христова. А техните сенки откриваме в полата на Синай, сочещ Съда велики със Закона на правда – дванадесетте момци, дванадесетте забити стълбове, представящи дванадесетте плътски израилеви племена. С тяхното апостолско служение се поде развоят на Църквата новозаветна с апостолски основи, за да се яви чрез вяра Авраамова, по обещание, в цели седем времена – периоди църковни сред планета Земя. Църквата Христова се движеше чрез нейното живо сърце – ядро чрез чиновете небесни – Христови, дадени по строго определен начин и ред като Мощ църковна, в чин ”Светилник” (седмоцевен), носен през Седемте църковни периода, времена църковни. А употребяеми съсъди в чин ”Златни блюда“ бяха не тез, които човеците избираха, гледайки на лице и по човешко достойнство. Те бяха човеци, които Небето удостояваше в употребление чрез Съд велик. Това са души, които са били най-незачитани и онеправдани в църковното служение от ръководствата църковни. Техните лични дела са записвани от Съда небесен в Книгата на делата добри и те са камъните, Личната гвардия Христова, духом употребявани, без да са били откривани и заподозрявани от човеците и своето ревностно служение пред Небето и те сами не са разбирали. И тъй цели Седем църковни времена, периоди, са вървели и употребявани, с вяра жива са заспивали, без да са подозирали, че са били удостоени от Небето и употребявани в чинове свещени. А днес, в скончание на времето, когато Съдът велики решава съдбите на земната история и на Църквата новозаветна, решават се съдбите и на Личната Христова гвардия, и я строява. Под строг ред, в строга последователност по време, Съдът строява спящите Войнства, употребявани в свещени съдби като Войнства живи на Христа, които са имали личен контакт със своя Вожд чрез духовното обрезание в Дух Свят и са били въоръжени със Закона морален от десет заповеди Божии като могъщ църковен двигател, светилник църковен, озаряващ с велика Светлина църковните съдби. Те именно влизат в строената Лична гвардия на Христа със строго числено определение – сто четиридесет и четири хиляди! В скончание на Съда велик, Който е заседавал в решение на Земния и църковен процес, когато вече се строява Личната гвардия на Христа, която е водил във върховни духовни чинове, тогава прозвучава Гласът съдебен на Дух Святи и призовава, в подобие на Христовото дяло, съсъди на почетно употребление в чин ”Златни блюда”. Отново по подобие на Синай – дванадесетте момци, дванадесетте апостоли, в чин ”Живи представители на Гвардията лична на Христа”, които представят съдбите на спящите и настоящите пред Съда велики. Те представят съдбите на църквата чрез стражи духовни и личния представител на Христа. При решение на процеса църковен решават се съдбите църковни, а самата Църква е разпростряна над пет континента земни и се изявява в действие и служение чрез живото й сърце – ядро земно, което е и личните Христови войнства – живи представители на Гвардията Христова. Гласът на Съдебната небесна власт на Дух Святи прозвучава в решение и възстановление на съдбите – духовните служения, които е водила Църквата пред Небето. Като начало на действие Гласът избира своя съсъд – приемник, жив съсъд. блюдо златно в почетно употребление (Малахия 4:5). след което започва употребление на съсъда извън църковната стреха. А Църквата, която е в служение пред Небето в Седмия период – Лаодикийски, е в съгрешение, тя е нарушила правилния ритъм на ”сърцето”, а той е Правдата Христова, на която сочат десет заповеди Божии, носени направо от Христа и апостолите Му. А в деня на Петдесятница приемат сила Мощ на действие – Дух Святи. И тез две велики Истини – десет заповеди Божии и Дух Святи са светилникът църковен, сърдечен, който в скончание на Седмия, Лаодикийски период, трябваше да се яви в седмократна Мощ и сила седмоцевен светилник на Църквата Христова. Христа е поканен да се представи пред Съда велик като обвинен от врага Свой и Неговата църква чува Гласа, чрез Който е поканена да се яви с венеца царски на увенчание. Църквата в Седмия период – Лаодикия в чин ”Астин” не е готова да се отзове на поканата на Христа. Тогава Гласът, който кани, се чува извън църковната стреха на Лаодикия, състояща се от две деноминации като свидетелство – Адвентни и Петдесятни. Съсъдът на Гласа съдебен се изпраща по ”пътища и кръстопътища” и събира ”Десет девици”, в изпълнение на притчата. Според Словото в Откр.18:1 Ангелът се е явил и единен с Гласа съдебен действат в свещенослужение извън стрехата на църквата в чин ”Лаодикия”. Поради беззаконието и хулата сред Лаодикия и нейното неподчинение на поканата на Верния Свидетел да се покае и приеме пълнотата на Вестта, тя е избълвана от ”устата на Верния Свидетел” Христа. А вместо избълвана Лаодикия, поканва се към изход от Лаодикия живото и будно сърце на църквата в чин ”Десет девици ”, призовани 3 единство за ”приглаждане“ – приготовление, из редицата на които трябва да се отделят пет разумни девици, за да се явят и натоварят с изведения от Лаодикия раздвоен църковен светилник. Поверен като свещено служение в ръцете на Пет разумни, съединен в един мощен плам – десет заповеди и Дух Святи. Така притчата от Словото в Матея е приложена в изпълнение чрез Гласа съдебен в чин ”Глашатаи – събрани са куци, хроми от пътища и кръстопътища. Будните Пет девици са духом възкресени – явяват се съсъдите на почетно употребление, въоръжени с Вестта, в чин ”Пет разумни сетива” и се оформят в едно велико дяло в чин ”Даниилово”. Приготвени, будни, въоръжени, посрещат Младоженека Христа и се въвеждат в ”Сватба” – Съда небесен. Този процес на изграждане дялото на Пет разумни, ръководени чрез Гласа съдебен на Дух Святи долу на Земята като дяло на Ангела, пореден чин ”Четвърти”, е единен с Бореца пети, наречен още ”Малко частично духовно възкресение” в чин ”Даниилово“. Съдът на Небето е започнал разглеждане на процеса на Църквата Христова – новозаветна. Дялото на Пет разумни, дяло на Ангела четвърти. единен с Бореца пети. представят Църквата пред Небето. Те водят свещеното служение, изведено от Лаодикия и чрез тяхното изпълнение Съдът велик решава Христовите бъдещи съдби на Юдиното царство и Ерусалима, окръжен със Сионови стени. Сам Христа, обвинен от врага Свой, воювал в Правда всред планета Земя, застава пред Съда, Който решава съдбата Му и Го награждава с оправдателна присъда, а врагът Сатана, представен със своите дела на злина и неправда, извършени в духовната борба, е осъден от Съда велик с Пет неразумни, пленени блюда от Сатана, които приемат присъдите на осъждение, от създание на греха водили борба с живота чрез жилото на греха – смъртта. Десет девици се разделят: пет от тях пленява Сатана, за да ги представи пред Съда, а Пет разумни повежда сам Христа. И като войни ги е строил, според сенките им древни (Съдии 6:7 – Гедеоново войнство). В присъствие на Пет разумни, оформени в дяло велико съдебно, Съд велик продължава да решава съдбите земни. Гласът съдебен на Духа Святи въвежда съсъда Си приемник в чин ”Руно Гедеоново” в двойно знамение, за да приеме съдебните решения в чин ”Късни Роси“ и да се строи реално Личната гвардия на Христа, която употребява в реално действие, за да приемат личните решени съдби на Вожда си. За тази цел са призовани дванадесет живи представители на племената, с личния жив представител на Христа в чин Духовен юдеин”. На плещите на личния Христов представител се натоварват решените Христови съдби и наградите съдебни. Строяват се живи реални войни – Гвардия Христова, девствени по ум и плът, от малки невръстни, още сучещи на майчини гърди деца дванадесет на брой. Гласът се явява едновременно с поредния Четвърти ангел на Завета (Откр.18:1), а четвърти стих разкрива неговата велика мисия сред планета Земя. Поради това, че поредното явление на Ангела от Откр. 18:1 е четвърто, след явените в Откр.14-та гл. трима ангели, то дялото на Пет разумни в чин ”Даниилово малко частично възкресение“ приема названието ”дяло на Ангела четвърти, единен с Пети Борец – Дух Святи, изявен чрез Гласа съдебен”. Тук не става дума за духовно кръщение със Святия Дух като запечатване, а се отнася за действието съдебно на Дух Святи, в решението на Съдебната власт за извеждането, изхода на църкoвното служение и Вестта тройна от дялото на Третия ангел (като Вестта сред него е била в чин ”Седрах, Мисах и Авденаго“, според Даниил 3:25), преминали през огнената пещ, нажежена седмократно, сочеща на Седмия период и силата на врага, завладял в борбата Лаодикия. А Четвъртият, явил се сред тримата момци, извежда ги от огнената пещ – света – църквата Лаодикийска във времето на Съда. Вестта се отнема като служение от ръцете на Третия ангел чoвешко, земно Лаодикийско ръководство и се поверява лично на Четвъртия – сам Сина Божий Христа Исуса, явил се като Вожд на Войнството Свое. А какво става с Третия лаодикийски ангел – ръководство след избълването му от Верния Свидетел? Откриваме го в притчата на поканените на сватбата. Той е влязъл в сватбата – сватбар, но не е облечен с бялата сватбарска руба, не е преминал пътя на оправдание чрез вяра в кръвта на Христа и отхвърлен от Господаря на сватбата, отпратен е във външната тъмница (Матея 22:11, 12,13). След оформяне дялото на Четвъртия ангел и Пети Борец в чин ”Даниилово” съдебно, на всички тез съдби се решават съдебно съдбите. Пред дялото на Съда застават и тез, облечените с бели руби и зелените Палмови клонки в ръка. И едва след разглеждане на техните дела, се поставят пред Съда делата на човешката душа и на планета Земя, с трите й пояса по видовете им. Не всичко, което е живяло сред Земята, се спасява. И от първия сянков народ Израил частично спасение ще се яви. Съществуват мнения човешки, че с второто Си идване на Земята, Христа ще грабне църквата Своя и така Съдът, Който се изявява в действие предварително, не е необходим. Ако е така, то защо е необходимо да се води таз многовековна борба?! Нека никой не се мами в това! Преди идването второ на Христа и грабването на Църквата се решават всичките съдби на флора, фауна и човек с целокупна планета Земя чрез Съд велики, за да бъде готово и запечатано Божието изкупление, за да се отворят вратите на Ориона – входа за небесното светилище и да се изпълни безпрепятствено великото дяло на възкресение и грабване. Ще попита някой, кому е нужно това земно дяло съдебно по време на Съдебния процес и защо по този начин протича Земният и църковен процес? А нима Всемогъщият Милостив Отец на Вселена, Всемир, Земя, Небе ще остави Своето земно творение, без предварително да го извести чрез едно могъщо дяло на озарение за правилното решение на Съдебния земен процес – за оправдание и осъждение? През целия път на изпълнение на Плана спасителен и водещата се духовна борба Бог чрез Своите раби – посланици небесни – пророците е откривал Своите и на врага намерения в победи и поражения. И сега, в скончание на времето, когато реално се изпълняват пророческите Йоанови видения и откровения, Земята отново ще бъде известена в едно велико и могъщо озарение за изпълнение на Съда велик, за оправдание и осъждение. Откровение 1:3 докладва пътя на Църквата, развил се в седем времена – Новозаветни църковни периода. А Откровение 7-ма глава отразява тяхното запечатване и как ще стане това велико дяло – кои са печатите. И тъй, печатите ра дри в тройна сила и Мощ, а не един, както твърдят някои проповедници на Божията милост. Те откриват Тройния Образ на Троицата свята – Бог Отец, Син и Дух Святи, изявени всред планета Земя, в три времена на изпълнение Плана спасителен! В Първото време на Макетно изявление Бог Отец се открива като Творец на творения – Създател на планета Земя с трите пояса земни творби и като печат на потвърждение явен е седмият ден в благословение над творението, което с почитане заповедта за съботната почивка заявява своето подчинение с вяра и доверие в Творческата Мощ Творцува на Бога Отца и приема неговите обещания за почивка вечна след борбата земна. Седмият ден, открит като милост и любов Творцува за една вечна почивка след труд и борба, след Ноя се открива на Синай като заповед четвърта в Закона морален, състоящ се от десет заповеди Творцуви, а не само една (Битие 20-та гл.). И така, първият творчески печат на Отца е Законът морален и неговото изпълнение води във велико Творцуво запечатване на творението! Със сила и Мощ на велико озарение свети печатът на реално действие над творението, изявен след жертвата Голготска – Дух Святи като печат на реално действие в обрезание за изкупление чрез кръвния Христов принос – Откр.2:17, Ефесяном 1:13,4:30, П Коринтяном 1:21 ,27. Това е вторият действен печат над земното творение! А третият съдебен се явява в тройна сила на действие на Кръвния Войн на изкупление, откриващ пътя за спасение чрез Словото Божие в уверение. Тройният печат на Бога Отца, Сина и Дух Святи, изявен в Слово съдебно – Светлина, е крайно необходим за спасение на земното стежание Божие! Така запечатана Църквата Христова ще се яви пред Орионови врати, които са съдебни врати, за да влязат вътре, в духовния мир на небесните селения, където се строго охранява – там е и съдебният Трон, основан на Закона на правда, украсяващ го като заветна дъга. Пред тоз велик Закон на правда се явява на Съд цялата планета Земя с трите й пояса земни творби и двамата Борци със своите войнства, за да им се разгледат делата добри и зли! Всичките тез съдби са предварително уредени, докато Църквата е долу на планета Земя. Това се изискваше от Съда, за да се яви Вождът на Изкуплението Христа със строеното Си и въоръжено Войнство от Земя (Откр. 14-та гл.)! Следва въоръжението с трите Ангелски вести на озарение, които поради човешкото неверие не устояха в своето бляскаво изявление! Църквата, не устояла в Божиите изисквания, се явява в поражение и поради нейното духовно падение се открива пътят на Откровение 18-та глава в едно велико изпълнение на строеж духовен – олтарен и църковен. Защото след изявление на Съда и приключване на съдебните решения Църквата трябва да се яви сред Земя без бръчка и петно, според Песен на Песните 6:9,10: ”Коя е тази, която наднича като зората, красива като Луната, чиста като слънцето, страшна като войска със знамена?“ Църквата трябваше да се яви без петното на хулата против Духа Свети и без бръчката на беззаконието, което Лаодикия бе сторила в Седмия църковен период! Гласът, който прозвуча, беше покана към Лаодикия в чин ”Царица Астин“, но тя не беше готова да се яви, защото тя сама беше в борба разделена в две племена: Израил духовен, эаконник, който държеше само на четвъртата заповед и догматично пазеше съботния ден и се считаше за сит и богат, а беше сляп и гол; а Юда, обрязаният в Духа Святи народ, беззаконстваше. Разделените в две войнства воюваха помежду си и сами се умъртвяваха. Юда и Израил, това са две единни племена израилеви, двама духовни братя, но в борбата не устояха, единството на Вестта разрушиха и се явиха мъртви сред планета Земя! Но Съдът велик поде дялото на двете свидетелства, като ги възкреси и цялата Земя се убоя! Само малко време отмина, яви се сила на действие и двамата свидетели бяха призовани в Небе. Какво означаваше това? Ясно е, след решения съдебни и въоръжение на народа Божий, явява се ”Армагедон“ – трета духовна борба, в която се разголва духовната блудница Вавилон! Коя е тя и в какви деяния се обвинява? Откр.18:4. Едва след разнасяне на Вестта съдебна, всемирна се явява грабването на Църквата Христова. Коя е Вестта всемирна църковна, съдебна и не е ли необходима тя на Адвентните от седмия ден, и Петдесятните общества? При прозвучаване на Гласа, явява се поканата в чин Вест всемирна“ извеждаща от всички духовни заблуди на духовен Вавилон: ”Излезте, люде Мои, от Вавилон!“ , която е валидна до приключване на Съдебния процес, след което Христа излиза от Светая Светих – Съдебната зала и Земята остава без Ходатай пред Небето. А сред планета Земя се оставя Вестта църковна, всемирно запечатваща църковните съдби, като Вест съдебна, въоръжена, снабдена с печатите три. И в това си предназначение – да извежда и запечатва Божието изкупление, тя е поверена на църковното сърце – личното ядро земно, Войнство Христово, Лична гвардия Христова. Вестта съдебна се явява като върховен Творцув покров и който се прилепи към нея и я приеме, ще приеме всичките благословения като съдебни Христови победи в награждение, но който я отхвърли и не приеме, отхвърлен ще е завсегда от спасение! Защото въоръжението, което носи Вестта съдебна, се състои от съдебните решения като съдебен печат и в единодействие с цената на изкупление тя е поверена на Личната гвардия Христова, която я приема в чин ”Късно оросение“; а Войнството Христово навлиза в чин ”Факли на озарение”, които ще озарят със съдебните решения Църквата Христова над пет континента земни, сред всички народи и племена от езици и колена. Дотук се изпълни първото знамение с руното Гедеоново – Съдии 6:37. А започва второто явление на велико знамение – оросение на Земята с Късните Роси – озарение на Ангела четвърти от Откр. 18-та глава. И след това събитие Земята ще очаква явлението на Архангелската тръба и Вестта в чин ”Съдебно запечатваща” с двете съдебни свидетелства, двамата свидетели – Словото Светлина за Закон и Дух, в единство с църквата Христова се грабват в Небето. Амин! Навлизаме в изпълнение на Откр.19:20-21 – Христа чрез Своите чинове свещени и първосвещени, изявени като одежди в церемониалния сянков Завет е дал пречудни истини, от които тук само по-съществените, по-важните ще споменем. И тъй, нагръдникът, който носи първосвещения чин в сянковото изпълнение на церемониалното служение върху първосвещената одежда, посочи на дялото на Ангела четвърти, единен с Гласа съдебен! Той се представя от дванадесет живи блюда на почит, представящи пред Съда дванадесетте израилеви племена. Оформен в квадрат, посочи на оформянето на дялото на Ангела четвърти и беше допълнителна украса на първосвещената одежда. А връзките посочиха на четирите времена! Урима и Тумима е дарът на знамения и чудеса, който действаше сред дванадесетте духовни племена във всичките църковни времена и сред Третия духовен Израил, съдебен, изведен от всички народи и племена, езици и колена. Украсата по полата на първосвещената одежда от наровидни златни звънци и ресни сочеше бъдещия строеж на Личната Христова гвардия като лична Негова охрана! Затова те са реално дадени сред флората като свидетелствена съдба – наровото дърво със своя плод ”сред лозето“ е символ на дялото самостоятелно на строеното Христово Войнство в чин ”Лична гвардия”, представено от един наров плод, събрал в една ризница сто четиридесет и четири хиляди зрънца. Смокинята също е свидетелствена съдба сред флората, събрала в един плод Божия народ като пясъка морски в чин ”Авраамови обещания”. В сянковото изпълнение никое дяло или явление не е без значение, дори и самите одежди Христови – свещени и първосвещени. Ще попита някой: защо по този начин, чрез свидетелствени явления се изявява волята и планът на Бога? И ябълката в Рая бе откъсната от Дървото за познание добро и зло. А тя като свидетелствено явление – откъсване посочи на една нарушена заповед от човека – Ева, която въведе в греха и Адама, който по образ и подобие бе Христов. Това нарушение явно посочва, че църквата Христова, Новозаветна ще посегне, потъпче или по-точно ще наруши една от десетте заповеди, а именно четвъртата. И това дяло на нарушение се яви съвсем официално с учение и потвърждение заблудително сред Лаодикия! Юда – духовно обрязаният народ Божий беззаконства! Плодовете на неправда – дела на падналия ангел Сатана също намират своето символично отражение в мушмулата, която носи в плода си пет семена, посочили на Пет неразумни в гниещия още на дървото плод. А в Даниил пета глава ние откриваме Петте разумни в чин ”Човешка длан”, която чрез слово предупреждава неразумния цар Валтасара, ограбил златните блюда от храма. Сам той представи Сатана, запленил Пет неразумни в употребление лично на своята нечиста трапеза. Целият Спасителен план в своето реализиране сред планета Земя в Три ерни времена се отразява сред флора, фауна и човеците! И сега нека разберем защо Гвардията Христова е сърце живо църковно ядро! Освен нея имаме явен народ Божий – сватбари и тия с белите руби! Как трябва да се приеме това явление? Още горе в Небето, при бунта Сатана е нарушил Закона и реда сред небесния свят! Увлякъл в непокорство една трета от Небесно-го войнство, причинява голяма руина – неправда и жестоко наранява Твореца на всяка правда. А сенките древни сред старозаветния народ ни явяват в потвърждение, подобно на отражение в огледало, небесното нарушение! Сред Израиля стар имаме изпълнен Духовен закон без да е явен Духа Святи, но къде е посочен той? Човекът, създаден по образ и подобие, сочи на скинията като цяло – в човешкото тяло са представени двата отдела с внедрени два Закона – плътски и морален. Те са изпълнени от Стария Израил, подобно служението на нозете, представили стълбовете заветни с десет заповеди – десет пръста. А Моралният закон духовен е изпълнен от Духовния Израил, на когото сочат двете ръце с десет пръста. В молитвено положение вдигаме ги в молитва към Небе. Гръдният кош, съхранил сърцето и дробовете, посочва на Светая Светих, където се намират двете каменни плочи – дробовете – животът и сърдечният неръкотворен олтар. Ковчегът на Завета е главата, където действа съвестта, разумът и издаващият се глас от устата, сред която се намират зъбите, сочещи на войнствата свещени в ежедневни жертвоприношения. От кръста надолу е отразен плътският Церемониален закон: храносмилателният апарат Съдът, който отхвърля, осъжда отпадъците, минаващи през ануса, който е дял на Сатана с неговите приноси – газовете! Докато на оправданите устата молитства, прави приноси благодарствени – прошения и молби. И като награда в оправдание, приемат храната, която поддържа живота – кръвта. Съществуващата духовна църква с храм и олтар на служение символично е отразена в сърцето човешко – храма неръкотворен на Дух Святи с олтар на служение. Скинията, посочена от човешкото тяло от кръста надолу, явява плътския свещен церемониал! А в Царства – Соломоновия храм и царският град Ерусалим и стените Сионови с твърдела сионов сред тях, това е цялостното дяло Христово сред планета Земя, сочещо на новото Царство Юдино, горе в Небе строено от земен материал, който според изискванията за строежа небесен е много разнороден – Земята е, която трябва да достави тоз материал за духовния строеж. А той има троен произход – от три пояса земни. Всичкото това обяснение води до знание за един велик строеж, в който се вграждаме ние, всички спасени, изкупени чрез кръвта Христова земни жители, земно селение! В старозаветните Израилеви сянкови изпълнения се явиха велики съдби и царства и държави. Строи се Ерусалим – градът на Царя Юдин. Той е окръжен със Сионови стени, където е внедрен и твърделът Сионов. Това са реални съдби, изпълнени сред плътския израилев народ. Словото ясно говори за един нов небесен строеж горе в Небето с вграждане на земен материал, който материал само чрез Съд велик се приема и одобрява. А как ще се изпълни в реални духовни съдби тоз небесен строеж? Първосвещеният чин посочи на Христа и Неговото Войнство, като сред държавата Израилева се яви Ерусалим с Твърдела – Сион, окръжен от стените Сионови! На какво посочиха тез реални сенки сред живота на Израиля? Според одеждата и окраската първосвещена, посочила духовно на Христовия чин и удостоение в държавата, тя посочи на Ерусалим и Сиона в небесното Христово царство в чин Соломоново”, изградено от земен материал – земни изкупления! Новият небесен Ерусалим е сам Христа, а стената Сионова сочи на Личната негова гвардия в чин ”Сърце, ядро църковно” – също в чин ”Сионова дъщеря” – църква! И горе в Небе те са в чинове на реални Духовни войнства с военен щаб на действие във времето на духовната борба. Но понеже борбата се е водила долу на Земята, то в Съда след нейното приключване употребените Войнства земни приемат чинове ”Съдии“, за да потвърдят Процеса земен в Съд втори, изпълнен горе в Небето! Откровение 21:12 дава подробно описание на града Нови Ерусалим, а 14-ти стих явява новосградената Ерусалимска стена, в която са вградени дванадесетте апостоли Христови като апостолски основи. Дадена е мярката златна и тя ни показва, че е мярка човешка сто четиридесет и четири лакти, тъй като трите нули не се намират, те отпадат в осъждение като не съдържащи нищо. Оттук ясно разбираме, че Личната гвардия на Христа е дадена в различна мярка по вид и форма: Сред флората, като нарово дърво с плод, събрал в една ризница Правдата на Христа чрез цената на изкупление, целокупната съдба на Гвардията Христова; а в смокинения плод са съхранени пясъчните зърна като морския пясък по обещание Авраамово – материали, нужни за сграждане на един нов строеж, ново дяло. Войнството Христово е изявено още като скъпоценни камъни основи на новия духовен строеж! Затова и Войнството е със строго определени качества – ние го откриваме в Откр.14-та глава, строени и въоръжени! Но Откровението ни сочи и тез, с белите руби, оправдани чрез Правдата Христова, чрез Съда велик приготвени за употребление! Христос е първата начатка, възкресен от мъртвите! А те са пак Христови начатки на неговите лични трудове и победи, духом възкресени, подвижени като сноп житен пред Съда велик, за да послужат при уреждане цялостните земни и църковни съдби чрез Съд велик! Тук в кратце разгърнахме Книгата на изкуплението по План на спасение и разгледахме някои частични съдби, послужили сянково и реално в спасителното дяло, пред Съда велик с участието на флора, фауна и човек! Амин!