И тъй, всичкото Старозаветно слово се явява в повторение в Новозаветно време. Знамението с дванадесетте израилеви племена се повтаря: Юда и Израил духовни са на сцената.
В последно време пак Юда и Израил образуват дванадесет духовни израилеви племена или Църквата Господня, сред която е Божият народ. Но както в Първия завет, то и във Втория Израил не позна времето си на милост Божия в посещение. В Първия завет чрез Христа, а във Втория завет чрез духа Света. Не е чудно, щом в Стария завет имаме символично изпълнение, то естествено и в повторение свидетелствено всичко се повтаря.
Първият Израил по плът, предупреден чрез Пророческо слово Светлина, чакаше Месия Христа, но когато Христа се яви в определеното Си време, Израил не Го позна и не Го прие като Месия. По същия начин Духовният Израил очакваше късния дъжд като небесно Оросение чрез Святия Дух, изразено чрез Слово Светлина, което сочеше на пътя на оправдание, но и той, Духовният Израил, както Старият, не позна времето и не прие поканата да вкуси от вечерята и счете кръвния изкуп за нищожен като цена на спасение! Той в реалното оформление църковно на Адвентното дяло не прие духовното обрезание на душата, дяло на Святия Божи Дух! Не разумя повторението на старозаветното обрезание, дадено на Стар Израил като Закон плътското обрязване, което сочеше на духовното обрезание, което беше обещано от Христа чрез Святия Божий Дух. И то се изявяваше в реално дяло като опитност на душата в опрощение на греха чрез жертвата и ходатайството на Господа Исуса Христа. И не разумя Духовният Израил в последното време, че Ходатаят бе застанал пред Законодателния съд велик в Правда на закон, за да се явят като чада на осиновление от живия Бог чрез вяра в Христа и Неговата жертва Голготска.
И ето в повторение сред Духовния новозаветен народ Божий Израил се отрече от Святия Дух и Неговото дяло на обрезание, което видимо се изразява с белега на незнайния, ханаански небесен език! И в своето закоравяване той сметна проявата на Святия Божий Дух – белега ”незнаен език” за нищожна сила на Сатана. И с това свое отрицание се приключи напълно повторението на отричането на Месия Христа от Старозаветния народ Израил. И се разделяше като свещенство, в чин ”Илия”, на Юда и Израил – Петдесятни и Адвентни, образуващи един Духовен Израил, в който като двама братя Юда и Израил не познаха духовните милости и великата Божия любов чрез посещението им: в първия народ – на Христа, а във втория чрез Святия Дух! Духовният Юда – Петдесятното дяло се явява духовно обрязан със Святия Дух, но закоравено в беззаконие, не прие Закона морален от десет заповеди на живия Бог. Юда беззаконстваше! А Израил не прие духовното обрезание чрез Святия Дух с реалната опитност на огнения белег – незнаен език и с това той счете кръвта на светия Агнец Божий и Неговото действие на Петдесятница сред апостолите за нищожно!
И тъй, макар и разделени, Юда – Петдесятно, и Израил Адвентно дяло, двете крила бяха две духовни общества. Те съставяха духовния народ Божий, над когото все още стоеше Божията милост. Но отхвърлени бяха водачите поради греха и грешката на хула против Святия Дух и беззаконие – отхвърляне на четвъртата заповед, в повторение старозаветно като водачи, ръководство на Лаодикия в Седмия църковен период, която във времето на поканата на Верния Свидетел се намери в непълнота: горда, сляпа, гола и макар, че бе явена в две разделно оформени църковни общества, тя се избълва из устата на Верния Свидетел и не взе участие в приключващата деня вечеря. Т.е. понеже времето се изпълни и Великият съд на правда навлизаше в действие на разширяване земните планетни и църковни съдби!
И тъй Словото се изпълни в пълнота: Съдът започна първом от Божия дом. Стана ясно, че духовният народ Божий като израилев народ повтори грешката на Стария плътски Израил. Но верен и истинен е Свидетелят на Откровението. Той се явява като крадец чрез Святия Божий Дух и изпълнява Вестта: ”Излезте, люде Мои!“ Тази покана се отправя към избрания народ Божий, който е сред тез общества, които след избълването на Лаодикия се явяват като Вавилон духовен в хула и беззаконие.
В това дяло на зов за извеждане и самото дяло на извеждане от Вавилон първо се призовава съсъд на велико употребление в изпълнение на Малахия 4:5, който се приготвя чрез Сила и Мощ на духа Святи, за да отправи покана към почетените на сватбата според притчата. А тез поканени се явяват именно тез две общества, които биват поканени за последния сватбен пир чрез техните водачи като Ангел на ръководство Лаодикийско. Но поканата не се прие от удостоените да се явят на сватбената вечеря. Те отхвърлиха зова на Гласа на Святия Дух (Откр.18:4). И тогаз се изпраща слугата, т.е. Гласът, зовът, поканата по кръстопътища, за да се съберат десет девици, които ще се употребят пред Съда велик като сватбари, към които се отправя викът: ”Ето, Младоженекът иде!” И тъй призвани бяха готовите, които сядат около сватбената трапеза. И трябва да се знае, че само чрез Гласа на Святия Дух се отправя и изпълнява поканата, като реално е употребен слугата Господен – съсъдът, последен страж в чин на пророк Илия сред Израиля, според Словото в Малахия 4:5 и Откр.18:4.
И така изпълнението на вечерната трапеза сватбена се яви с поканените от кръстопътищата като Десет девици, реално във времето, когато се чува Гласът и зовът на тръбата. Наистина се яви група, поведена в служение чрез Гласа на Святия Дух. И ето тук е изпълнението на Словото, притчата за Десетте девица. Те всички бяха поканени, но не всички приготвиха светилниците си – не приеха сила Светлина на Святия Дух за употребление. Те бяха десет и всички седяха заедно на трапезата, приеха десет заповеди и кръщение духовно в Святия Дух. И тъй се яви една скиния духовна, неръкотворна. Тук се изпълни Словото: ”И от камъните ще издигна чада Авраамови”, защото камъните, т.е. душите бяха чада Авраамови чрез вяра, действаща в сърдечните олтари и те се приготвяха да се зазидат като живи ”камъни” в една неръкотворна скиния.
Словото навлизаше в своето реално изпълнение. Служението църковно на Лаодикия не се приемаше вече в Небето – Лаодикия бе избълвана като хладка!
От поканените десет девици предстоеше да се отделят Пет неразумни от Пет разумни! И чрез Петте в разум да се изведе служението Лаодикийско пред Върховния съд велик, който навлизаше в своята реална функция на разрешение на великото изкупително дяло чрез духа Светаго. Подобно на дялото на Гедеон сред Израиля, трябваше да се разруши Вааловият олтар и да се издигне нов за ново, чисто и свято изпълнение на служение. Трябваше да се поправят двете развалини, които бяха нанесени от двете религиозни църковни общества като две крила на една обща Вест, но разделена и нанесли сред духовния служебен олтар двата гряха: беззаконие и хула.
Първо трябваше да се яви духовно обрезание в съсъдите като Духовен Юда и се приемат десет заповеди в пълнота, за да се очисти от грях олтарът на служение. И тоз, очистен в пълнота на Вестта олтар, да се принесе жертва на благодарствено хваление. Трябваше да се яви сам Христа в неръкотворната скиния, както горе пред ковчега със Завета – в Съда велик, тъй и долу в сърдечната скиния, тъй като се извършваше последното очистително дяло на олтарно служение в светилището. И приключваше Спасителният план. За това дяло на очистение пред Съда небесен се призова Юда към очистение като олтар свещенодеен сред Израиля, за да се яви жертвата на благоуханието. В това приготовление на Юда за свещенослужение будните, имащи елей в светилниците, т.е. имащи вяра и проявили послушание на Гласа, разумяха волята Божия и се приготвиха библейски, според изявлението на Гласа. И тъй един по един избраха се дванадесет камъка – олтари живи, които се изведоха чрез Гласа. И денят се яви! На върха Кармил, пред целая Израил, Илия, съсъдът на Гласа в чин ”Илия“, се яви в строеж на един жив олтар на свещено служение сред Израил! Тъй Юда се въоръжи чрез сила на Дух Святи и прие ковчега на живия Бог сред него (Юда) – десет заповеди Божии!
Тъй засвири ”Гедеон” и събра сред него народ. (И всяка душа, приготвена чрез действието на Святия Дух, се вграждаше като жив камък в олтара Илиев на служение – от кал и камък.)
Велико дяло на очистение се явяваше сред поканените Десет девици. Съсъдът на служение в чин ”Илия” седем години и седем месеца беше във вретище долу на Земята (реално изпълнено – в черна престижа облечена, докато сграждаше олтара на служение чрез живи камъни, съсъди на употребление).
По строго ръководство чрез Гласа от Небето (Откр.18:4) дванадесет камъка бяха свидетелствени на дванадесетте свещени израилеви племена. Те бяха призвани да навлязат чрез вяра в двата Завета пред Небе; в Първия завет – че вярват в Отца като Творец, изявен чрез десет заповеди като Закон непроменим сред Израиля, да ги приемат (да бъдат записани в сърдечната скиния). И във Втория завет, че вярват в духовното обрезание чрез Дух Святи в кръщение огнено, изявено с белега на незнаен език (знайни и незнайни).
И се явяваше един Трети период (трети страж) след тези два предстоеше Клетвен завет чрез вяра в едно единство, Огнен завет. И чрез вяра тъй въоръжени с десет заповеди и Дух Святи във вярна служба на Бога като Огнен завет на признание и обещание, дадени за вярна служба долу на Земя.
Всичко това беше преди сграждането на олтара. Но след като бе сграден, яви се очистването и той навлезе в служение. Това дяло на сграждане олтара се извършваше свидетелствено долу на Земята и се отразяваше реално горе в Небето чрез Съд велик. И всяко съдебно изпълнение в Съда велик се отразяваше свидетелствено долу сред сградения вече олтар земен на служение. Свещенодейното Юдово племе бе възстановено и очистено от беззаконието! И олтарът служебен Юдов бе очистен и признат в Съдебния процес в Небето.
А долу в земния олтар се извършваше свидетелствено служение и Израил духовен се очистваше чрез дванадесетте племена. За езическата (Христова) църква имаше още благодатно време. Яви се Словото Ездра и Неемия”. Изграждаше се Ерусалимската стена. Горе чрез Съд велик се извършваше реално великото очистение и изграждане. А долу на Земята се ръководеше чрез Тръбния глас на Отца! Тъй олтарът бе завършен в реални седем години и бе поканен да се яви в освещение чрез служение със сила от Небето! И върху готовия олтар чрез сила от Небе се полагаше жертвата на хвала пред Престола на благодатта и се приемаше от Небе. (А горе и долу живият олтар се очистваше реално чрез измиване в кръвта на Христа.)
Само след очистение на олтара чрез кръвта на Христа той навлезе в изпълнение на реално служение.
Юда бе възстановен и очистен от беззаконието – тогава и олтарът беше очистен и признат, и горе в Небе, и долу сред Земя!
Така очистен и готов, олтарът прие жертвата, поставена върху него – молитвите на живите светии Божии! Тогаз ”гласът” на слугата прозвуча към Десетте девици.
Забележка. По време на приготовлението чрез Гласа на Святия Божий Дух се даде Светлина, че кой както Го е приемал, тъй се е и въоръжавал! Петте разумни девици приемат Гласа на Святия Дух като блюда, обрязани и готови с елея – Светлината, проявили разум от Бога живаго; вратата се отваря при зова ”Ето, Младоженекът” и те влязоха на сватбата. Те са представени от Святия Дух в Небето пред Съда велик като Пет разумни църковни сетива, на които молитвите се приеха горе в Небето чрез жизненото дихание и се увенча Христа на Стъкленото море. Стената Ерусалимска се сграждаше (Откр.7:14, 1-4)
Явяваше се олтарът, очистен и признат в духовно служение чрез молитвите – жертвата на духовния олтар и се увенчаваше с Христа в приключването на сватбата на Агнето с Петте разумни. И се явяваше знамение в ответ на съдебно разрешение като уверение на Земята!
О, това бе велик миг на изкупление чрез Съда на Правда в Небето! Поклонение реално се извършваше в Небето – увенчание на Христа реално с личния Си Свещенодеен отряд!
Стягаше се Войнственият свещен отряд за извеждане (по-късно) на духовните Израилеви съдби от всички духовни заблуждения. Затова знамението ще се яви чрез изпълнението на решението съдебно в Небето. Макар че народът беше на Земята, то целият процес се решаваше в Небето! Гласът на Небето тръбеше над Земята и създаваше връзка между земното и небесно служение! Жертвата поднасяна беше благоуханна и покорно се явяваше пред Трона велик на благодатта. Христа чрез Святия Дух с белега Му – незнаен език беше приет сред олтара Си на Земята. О, великата тайна на оправданието чрез вяра в кръвта на Господа Исуса Христа решаваше съдбата на целокупността земна чрез Великия съд на Правда (Откр.18:4). И готвеше се навлизане в борба!
Тъй се реши първо съдбата на съсъдите и се избълва Лаодикийското служение като непълно (разкъсана Вест) чрез Църквата назована Лаодикия, от Верния Свидетел
Олтарът на служението църковно беше очистен чрез огъня на Святия Дух, сила свише от Небето, подобно олтара на Кармил, Илиев, който бе запален с огън от Небето и приета жертвата на хвала. И олтарът навлезе в реално служение сред Земята. Юда беше в реално възстановление и признание като ”свещен род”, свещеник сред Духовния Израил чрез Съда на Правда. И се въоръжаваше с решенията на Съд велик!
Забележка в обяснение: Ясно е, че Третият ангел в ръководство сред Лаодикийската църква не успя в своята мисия. Но народът Божий е сред Лаодикия. Ангелът като служение на ръководство се отхвърля в Небето от Съда, макар и да продължи неговото земно съществуване. явява се Четвъртият, единно, свързан неразривно с Петия Борец – Гласа на Святия Дух в чин ”Съдебно Разрешител”! И се присъединяват към Вестите на двете Лаодикийски крила! Или подемат разединената Вест в пълнота (петдесятни в беззаконие, адвентни – в хула). Подел Вестта в пълнота, яви се Четвъртият ангел и пое път на служение, воден от Петия, Гласа, в реално изпълнение чрез съсъди в почетно и непочетно употребление, според притчата за Десетте девици.
Но целта на Съда велик в Скончание бе да се включи в разрешителните съдби в изкуплението всемирно, обхващащо от Създание до Скончание земните съдби чрез кръвния принос на Господа Исуса Христа.
А Третият ангел веднъж излязъл, изведен от служение и употребление пред Небето, той не се връща вече в реално служение отминало му е вече благодатното време. И тъй Христа се готвеше за всемирно разрешение на своята църковна съдба и строяваше нейния олтар на служение като свое Лично войнство в свещенодейни съдби. За да навлезе реално в борбата и изведе един Трети духовен израилев остатък с разрешени от Съда велик съдби!