Групата на остатъка в Седмия църковен – Лаодикийски период, изведена в Третия изпълнителен страж съдебен, е група на употребяеми съсъди – свидетелствено изпълнение на свещенодейния израилев народ. В нея всички са съсъди на употребление като блюда на почит, за да приемат Късните Роси – Светлина за народа Божий. Те се явяват в повторение на Авраама обещанието, които навлизат в изпълнение чрез благословението на Отца чрез Гласа от Небето.
Групата е Авраамово изпълнение, а то има Отцувите обещания за извеждане. ”И ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна ония, които те кълнат”. ”И в тебе ще се благословят всички племена на Земята.” А това Слово сочеше на Новоерното скончаещо време, когато навлизаше в изпълнение реално, чрез Съд велик в правда. И като чрез Ноя се спасяват в малочисленост, тъй и в дните на изпълнение на Съда велик чрез Съда, Авраамовото потомство се благославя в малък брой съсъди на употребление чрез една малка група – изведен от Лаодикия избълвана остатък. Те навлизат в употребление и приемат благословение. Затова изведеният остатък е задължен да се покорява на Вестта, в единство на групата – дяло на Ангел четвърти и Пети Борец, водени чрез Гласа от Небето, за да навлезат в обещанието на благословените съдби.
И както само чрез един Авраам се приеха обещанията, за да се явят племената, тъй чрез Съд велик в правда, чрез Глас сред остатъка, ще се въведат в късното одъждение в благословение всички племена.
Чрез Авраама навлиза в изпълнение Планът за спасение в употребление на племената. Планът за спасение щеше да се развие и обгърне цялата Земя – Словото показва, че освен племената израилеви, има и ”онез, които те благославят”. Обещанието е велико, то обхваща целокупната Божия творба като морския пясък от Създание до Скончание.
(Осъждението също обхваща всички ония ”създания”, които ”те кълнат”
”Авраам” е народ голям – по обещание Божие.
В повторение, в Скончание явява се Бог и потвърждава: ”на твоето семе ще предам таз земя ”Ханаан”. А то означаваше, че се въвеждат в родината своя спасението – изкупените. Словото продължи в изясняване на въпроса.
В последния Лаодикийски, седми период, навлиза в изпълнение времето на една могъща Духовна реформация сред Земята на всички формировки и начинания в Новоерност до Скончание чрез Съда велик, който се явява и решава съдбите на Небето сред планета Земя. Но Съдът започва от дома Божий, където е съхранен народът Божий. И тоз дом в последния, Седми период, е Лаодикия, а всички останали формировки минават като едно дяло под едно наименование ”Вавилон”.
В Откровение З-та глава Верният Свидетел се обръща към Лаодикия, в която се намира народът Божий, а към верните Богу, намиращи се сред Вавилон, се обръща с предупреждение: ”Излезте от нея, люде Мои, да не участвате в язвите й!“
В това предупреждение – зов се крие могъща Светлина. Тук не става дума за Лаодикия, която се състои от Юда – обрязано по дух, но в беззаконие общество, и Израил, носещ Светлина за Закона, но се явява в хула на проявите на дух Святи чрез белега на обрезание – незнайния език; тях Верният Свидетел, поради хладкост и непокорство на поканата за покаяние, избълва из устата Си.
В зова-предупреждение към Божия народ в Откр. 18-та гл. става дума за остатъка Божий, който се намира сред Вавилон – той е поканен да напусне Вавилон, за да бъде избавен от идващите над Вавилон язви. В Седмия, Лаодикийски период, започва своята върховна мисия Съд велик в правда и се изявява като Върховна небесна съдебна власт чрез Високия съдебен вик. Съдът велик се изявява именно чрез Високия съдебен вик и предупреждава Земя чрез Верния Свидетел (Откр. 18:4), за да се яви Съд и Правда на вси векове и времена в дните от Начинание до Скончание.
Третият съдебен страж е Съдът велик, а след разглеждане на делата на периодите във времена Староерно и Новоерно, решава съдбите земни над всички времена чрез църквата Божия. Но след решения на съдбите земни и църковни, особено Лаодикийските, то веднага се откроявят съдбите на Лаодикия, състояща се от две деноминации, която е избълвана, отхвърлена като свещенодейна съдба. Тогава се открива пътят на велика небесна мисия сред Земята. (Тук стои в изпълнение Сянката – Анна се моли за Самуил и той се явява.) Свещенството Лаодикийско се отхвърля като Илиев дом, след като навлиза в изпълнение чрез Глас на Небе Словото в Малахия 4:5 и Откр.18:5. Явява се съсъд – тръба, страж, в чин ”Самуил”, изведен от Юдино коляно с майка Анна (Петдесятно дяло). Самуил е проводник на Дух Святи пред Съда; чрез Глас на Съдебна небесна власт предупреждава Илиевия свещенически дом – дома Илиев, свещеника със синовете му, свещенството в Първата петдесятница, като обрязани юдеи в новозаветно свещенодействие.
Тогава навлиза в действие – стражът навлиза в Гедеонови съдби (руното се явява) с дар на знамение и чудеса в Духа Света и изобличава израилевия народ като разрушава всичките му кумири и издига олтар в чин Илиев на Кармил. Подема се духовно действие чрез стража руното, което се оросява първо от Небесната роса. То е, че стражът чрез дара на знамения и чудеса приема Късната Роса – Светлина, която го осведомява за действието и мисията му върховна, натоварена му направо от Небето като воля върховна на Законодателя чрез Съдебния висок вик – приема Закона Божий, и явява Вестта в единство на Дух и Закон.
Но предстои да се яви роса извън руното над земята, около руното, което сочи на развоя на дялото след призванието и употреблението на стража – оросяват се, озаряват се съсъдите употребяеми, които са били около стража. Навлязъл в чин ”Гедеон”, според Съдии 6-та гл., стражът чрез водене от Гласа създава, формира, строява Военен отряд, за да извърши велика съдба и освободи от ”Мадиама”, греха, заблудите, неправдите целия Израил с всички племена.
Но формировката на Личния боен отряд на Христа, в чин “Авраам” – Гедеон се изпитва само чрез личното ръководство на Небето, което чрез ”Ангел” оформя дялото и изгражда олтар на служение сред победения целокупен Израил. Но отрядът трябва да бъде подложен на проверка във формирането му за вярност и издръжливост. След което започва борба ”за освобождение на Израил” като народ Божий. (Гедеон гони врага – двамата Мадиамски началници – двете Лаодикийски деноминации в Лаодикийския период, двата паднали ангела петдесятни и адвентни ръководства, вече избълвани, Гедеон побеждава и освобождава Израиля.)
Дотук е избълването на Лаодикия и формирането на новото дяло, група като олтар на Четвъртия ангел и Бореца пети като всемирна църковна съдба. Събрани са в оформление на дяло десет девици в подготовка за изявление на Съда велик. Така формирано, дялото се представя пред Съда велик за изпълнение на великите и могъщи съдби на разрешение, да се поведе формираното Израилево войнство и със своите лични живи представители да се яви пред Синай – Съда небесен за разрешение на съдбите на Духовния Израил.
Олтарът е сграден от ”живи” камъни – съсъди чрез Гласа небесен в употребление на стража, навлязъл във Всемирен чин. Откриват се съдбите на ”дванадесет стълба” пред Синай, сочещи на дванадесетте апостоли, представени от дванадесетте момци в чинове на Свещеници за своите племена. Те са представени от дванадесет живи съсъди на Дух Святи, сградени в един велик всемирен църковен олтар в жертвоприношение на пост, молитва и прошение пред Върховния Могъщ Велик Трон, пред Всемогъщия Законодателен Лик велик чрез Закон на правда, пред Всемирния велик Съд, в изпълнение на решенията на всемирния Съд. Представени са делата на двамата Борци, на техните войнства и им се решават съдбите. И след съдебно решение, явява се ”Саул” в чин ”Паднал борец“ – Сатана и ”Давид” победител борец над Голиата. Саул се отхвърля, Давид се увенчава в царство над Юда. Или в ”Саул” се разрешават съдбите на падналия Трети – Лаодикийски ангел, а групата ”Давид” се увенчава в победа Давидова и навлиза в съдби на изпълнение.
В небесния Съд велик се разреши дялото на Саул – Израил стар, Лаодикия, като войни, които Сатана е покорил. Но чрез Давид апостолите Христови, чрез групата на остатъка се благославя Христа.
Съдбите на Сатана се разрешават като борец с победи, придобил ги чрез тез изпълнители библейски, чрез дела на неправда в техния живот. И сега се подема съдба на техните лични войнства за разрешение на съдбите им чрез Съд велик. Пред Небето се явява групата на употребление, формирана долу на Земя с всички десет съсъди според притчата за Десетте девици в разум и неразум.
Съдът небесен решава съдбите на свещенодейния Борчески отряд чрез Авраама, Давида, Израиля – Саула. Долу на Земя сформираната група Десет девици се разделя на две, тя е предстояла пред Съда – сватбата на Агнето, Младоженека и се подемат съдби. Но те са строго определени в употребление блюдата на почит. Едни се явяват пред Съда и приемат съдбите на Борческия отряд личен на своя Вожд в чин ”Борец пети”, и навлизат в разум; всички дарби в изявление прекратяват функциите си – Илия е на Кармил, Земята е в опустошение без одъждение, без капка дъжд. След раздялата на Пет разумни от Пет неразумни първите навлизат в приготовление, въоръжени с вяра, надежда и любов чрез Дух Святи. И като църковни сетива, облечени в мъдрост Даниилова, явяват се пред Съда с приноси върховни на примирение в пост, прошение, моление. Като всемирни църковни сетива, употребени пред Съда, приемат съдбите на всички употребени от Начинание до Скончание сред Земя – свещен Борчески отряд.
Времето, през което Съдът небесен решава съдбите, е време, в което Лаодикия е избълвана, макар че продължава своето съществуване по форма, подобно на Стар Израил, с неприето служение на жертви в молби и прошения. Младоженекът като крадец се е явил и въвежда Пет разумни в чин ”Църковни сетива” в Сватба – Съда велик. А Пет неразумни остават пред затворените врати с угаснали без елей светилници.
Долу на Земя чрез дванадесетте живи представители се приемат съдбите на Свещенодейния отряд, представители на времената в свещенодейни съдби, те приемат личните свещенодейни съдби като запечатани от дванадесет израилеви племена, воювали сред Земя водили духовна борба.
Групата на Пет разумни, отделена от Пет неразумни в отделно духовно оформление, продължава служение, водена чрез Глас на Небе в заветни съдби, в Авраамово обещание на благословение. И те приемат чрез Съд на всяка правда като награда на Борческия свещенодеен отряд благословението Отцуво и техните съдби се запечатват като свещенодейни пътници за Новия Ерусалим със звезда сияйна на чело – сам Вожда им Христа и Името на живия Бог. А какво става с Пет неразумни останали отвън пред затворената врата? Подобно на своя вожд със сянка Голиат, Саул, Израил, Лаодикия те приемат неговите съдби чрез Съд на правда – проклятието, което е отсъдено на техния вожд, осъждението за огнената гибел сред Земята бездната. И изпълнени с дух на неправда и непокорство пред Небеса, нарушили Завета, подобно на първия Израил, като войни те приемат наградата на своя вожд Сатана и на неговото войнство – една трета паднали ангели, ослепяли, подобно на падналия Трети, Лаодикийски ангел в ослепяване Самсоново и се оформят в отряд Сатанински с печата на осъждението Каиново – смъртта завсегда. И приемат съдбите на всички паднали ангела като войни в непокорство, пътници за гробната бездна – огнена геена.
Сред Земята няма вече друго дяло, освен тези две, строго оформени запечатани дела на двамата Вождове с две войнства, а именно на Христа с Пет разумни, и на Сатана – Пет неразумни. А на спасяемата душа, която е все още сред Лаодикия и Вавилон, им се разрешават съдбите чрез Съда велик, но това става горе на Небето чрез Съда и се извеждат като народ Божий чрез Борческия отряд, който е в чин ”Пет разумни” – олтар на свещенодейни, всемирни църковни съдби, и продължават в служение с Вест на съдебни решения като награди в благословение и осъждение сред Земя. Останалото в несмирение, непокаяние се явява като блудница Вавилон и събира всички нечисти птици, което се изпълнява чрез Пет неразумни, изпълнени с всяка нечистота на мерзост Сатанинска с претенции на завладяваща власт земна.
В същото това време Земята е в бездъждие. Илия е на Кармил. Пред Небето, Съда, илюстрацията е свидетелствена съдба чрез Небесата на Кармил, изявява се Съдът и победите Господни и чрез Илия се явяват като дъжд на оросение късно. Олтарът Илиев е всемирен, откриващ се с прякото действие на Небето – огън я на Святия Божи Дух, Който се явява в сила на знамения и чудеса и разрешава съдбите на всички заблуди сред един Израил от дванадесет племена, Сочещ на цялата Земя. Победата чрез Илия е победа на Дух Святи в чин ”Илия”, който отсича всички Йезавелини пророци на Вааловия ашер и съдбата им се изявява чрез Съда. Това е и времето, в което властта Иезавел, дом Ахавов, посяга на лозето на Новутея, дяло Господне. Иезавел гони Илия, но не успява, чрез Илия се одъждява Земята, сочещо явление на решенията на Съда и тяхното изявяване сред Цялата Земя като решена земна съдба. Всъщност това е озарението на Земята за нейната съдба и чрез Вестта на Всемирната църква като Вест на изкупление в чин ”Урим и Тумим” намират всички избавление, след като призоват името Господне.
Но духовната борба продължава за възцаряване и увенчаване над целия Израил като Цар на съдби сред дванадесетте узаконени вече племена с разрешени съдби; сянково е изявена чрез борбата между Адон и Соломон – царя на разума, който се охранява в царство от дванадесет израилеви племена, т.е. Христа сяда отдясно на Трона на Отца и се укрепя като Цар на Нова Земя под Ново Небе. А Отца Давид“ Го благословя Адония приема наградата на труда на своите дела. Сетната борба между Христа и Сатана е за увенчаване над целия Израил, сочещ цялата Земя. Тронът на Царя, увенчан сред Нова Земя охранен с дванадесет израилеви племена и с личния Си свещен отряд, е изявен като свещен духовен Юда. А Илиевият дом свещен Лаодикийското свещенство се унищожава, той не се явява в царство Соломоново.
(Домът свещенически на Илия и Илиевата сила на Кармил не е едно и също. Затова не бива никой да се дели от групата на остатъка Лаодикийски с Вест на изкупление като ново реформаторско движение, явило се над цялата земна кора чрез Съд на правда, решил земните съдби и ги явил като Съдебна светлина – Вест на озарение, която води в изкупление. Затова, които се прилепят към нея, приемат всички благословения, навлизащи в оправдание за изкупление. А който се отдели от групата на остатъка съдебен и похули Светлината, която тя носи като Вест съдебна, той навлиза в осъждение на проклятието съдебно, тъй като сред Земята няма вече друго дяло. Извършена е съдба в Съд и Правда, Небесният Съд велик е разрешил целокупната земна съдба. И на Земята се оформят само две дела – на оправдание и осъждение. И горко на тоз, който сам реши своите съдби.
Затова и Словото на дух Святи е: Който благослови Давида, него Бог благославя. А който прокълне Давида, него Съд небесен проклина Остават само тези две дела с две Вести – на изкупление и осъждение сред Земята. Времето е кратко – Земята навлиза в язвите и следва грабването.) Амин!
01.01.1962 г.