(Видение в изстъпление)
”Когато пееше зората и явила се беше тревата и водата, тогаз теб сътворих от земята – творение си Мое! Творение си Мое, създадено от Моите ръце. Едем беше родината твоя. Кажи сега, лъжа ли е това?
Как ти падна? Да. Падна и загуби всичките блага, с които те бях надарил! Ако не беше непокорността твоя спрямо заповедта Моя, Правда цареше и сред Едем Бог сам те зовеше! Викаше и ти сам отговаряше! И досега минаха времена, скриха се във векове, Земя погълна родове, а ти, о, бедна душо, все още се скиташ далеч от милостта на Небе, пренебрегнал заповедта на Законодателя твой твой Създател. И беззаконстваш, роде непокорни, далеч от основите на Престола Мой, Престол на благодат и Правда, святост и чистота!
Кажи, къде ще си ти, когато денят наблажи и Съд небесен се яви? Къде ще бъдеш ти, като от векове поробен си от грехове и бродиш в беззаконие? Но ето, ден велик се яви, бляскава Светлина, като рало нива земна ще изоре и ти ще се явиш, прашинке непокорна, пред Небе! Кажи тогаз, о, земен прах, как ще се явиш ти в Съд с Твореца си?
О, днес милост Моя те зове като майка, незабравила своето дете! Върни се, върни от пътя на беззаконие на измамливото ти сърце и подчини се в такт с родове в редиците на векове, сведи смирено глава пред Закона на правда и кажи: ”Амин! Да бъде, Боже, волята велика Твоя!“ Ето днес тръбя, тръбя! Покай се и за племената, спящи от векове в земята. О, покай се ти за тях, днес жива още в пръстта – плътта твоя, но мъртва – спяща душа в духа.
Събуди се, събуди! И наново заработи, извоювай с послушание изгубения Рай, Едема за векове, на вечност убежище за всички човешки родове!
О, ела, ела, ела пред Престола на благодатта, вечната милост Моя, и се покай, прошка поискай, на Закона Мой се покори, от грях и беззаконие се освободи! Тогаз, наредена с вси изкупващи се души чрез рубиновите цени – Христовите милости, изтеглени кат главни от огнени изпитни, единни като стежание Мое, признали чрез заповедта Създателя си от Небе, о, ти тръгни единна пак към сватбения пир на Небе за изкупление на човешката душа чрез жертвата велика на Спасителя Христа Исуса.
И тогаз пак в едно с Твореца си помни, ще бъдеш в родината вечна на спасените души!“ Амин!
След Завета клетвен, в нощно видение аз виждам едно видение и чувам глас – проследявам шест девойки, които са се събрали на едно място. Петте от тях са единни в облекло, разсъждение и мнение, а едната съвсем се отличава от петте по облекло и разсъждение. Чувам, че между петте и едната се започва разговор в диалог. Беше много интересно – с мимики, със смях и закачки, сякаш бе инсцениран театър пред моето лице.
Всички бяха напълно съзнаващи своите действия. Петте хулеха и се усмихваха. Сякаш пред мен се разигрваше нарочно театър, изразен в комична форма и участващите лица бяха професионални актриси. Сцената бе толкова съвършенно изпълнена, че всеки театрален критик би ги оценил като отлични. Те смело подскачаха, въртяха очи на всички страни, чупеха пръстите си. Лицата им изразяваха ту тъга и скръб, ту веселост и шега. Те вършеха всичко толкова изкусно, и смело, и бързо! Петте, които носеха еднакво облекло, добре знаеха Истината, която осмиваха и при това сами се и успокояваха. Ту приемаха, ту отхвърляха, уповавайки се на себе си, единни, пет срещу една, като я порицаваха и отхвърляха разумните й съвети. По милост Божия успях да отбележа малко от това, което чух и видях. А вий, мои мили братя и сестри, оценете какао е искал да каже сам Дух Святи.
Описание на мястото, което бе използвано за театрална сцена:
Това бе естрада, направена от дъски във форма на квадрат или по-скоро бе един дървен квадрат, издигнат на един метър от земята. Най-отгоре бе поставен надпис: ”Десетте девици”. Но аз разбрах, че петте в единство се представяха само чрез една девойка, а петте бяха явени на сцената. Едната се изявяваше в съвет на мъдрост спрямо петте, които бяха единни по облекло, разсъждения и мнение. Стана ми ясно, че пред мен стоят Пет неразумни и Пет разумни, но последните се представяха само от една. Дълго стоях и наблюдавах, чувайки всеки зов, всяка дума, виждайки всяко движение и гримаса по лицата им.
”О, елате, елате, дружки вси мои, дружки мои, да се съберем и в единство на носия и орисия Пет разумни да разберем, да разберем! О, погледнете ни вси, нам венец глава краси, кордели тлеещи, цветя увяхващи. Ние сме Пет разумни на Земя! Хей, хей, в хорце погледнете нам в лице, чудни шарении ни красят телце. А кракът ни не стъпва на земя, крачи по чизма алена, алена.’
И виеха се в хоро със шарено, силно набрано облекло, с алени ботушки на нозе, панделки висяха по техните глави, И пееха и влаха, тропайки с нозе:
”О, елате, дружки вси, да си подадем ръце и да тропнем във хорце! Нали Небесна власт ни е в ръце, кой не ще ни разбере? Ний сме умни и разумни, водим в такт един хорце. Троп, троп, в хорце, ние умни сме, разумни! Чест ни – удостоение да бъдем водачи вси на глупави овци – не разбират от певци, ни от звуци на тръби! Нас ще питат за съдби, нам ще вярват на лъжи за велики бъднини. Иху, иха, иху-ху!”
Хоро в зори се зави, играят Пет разумни сами, Пет разумни сами! Но в миг на пълен екстаз чу се Тръбен глас – пред тях стои небесен Тръбач, пратеник на милост и любов! ”Рано, рано е – зора”, чу се Глас от тръба и смути на пет тъми виещи хора – Корееви дружинки, играещи, провъзгласяваха се саминки да се в единство обединят, в първенство водачески изявят! О, но що е това? Зов тръбен сърца им смути, тревога в гримаса лица им изкриви, хоро им се осуети! И в миг на угроза зла виждат те Девора с тръба в ръка! Ето иде тя кат девойка една, с носия на мантия и заповед на кадия. Фустан й ален на снага, ръкави бели и пола. В уста й небесносиня тръба – звуци и песен на милост и любовта! Единна в петорка съдба, готова за великата борба, за Правда и Съд на Небеса!
При девойките пет се приближи тя – танцуващи те бяха тъми, под вихрени свирни на устни свои. И тогаз Девора с Глас тръбен ги поздрави рано, рано в зори:
”Събудете се! Събудете се! Събудете се, че веч есен се яви и листи по дървесата пожълти, и брилянтната роса, ей, ще отлети, ей, ще отлети! Тя манна е за пустиня зла, за огладняла и ожадняла душа и да се сравним с вечната Истина, с псалми-заповед и Дух Святи! (Пс.89:15). Зора се зазори, славеят влюбен гнездо веч сви и с песен на милостта кани любимата своя да се съединят завсегда. Отдавна пролет отлетя, ярък зной цветя пригоря. Не вижда се в сърцевина им роса! Есен е ранна на оплождение в младостта чрез любовта, но иде зима зла, ледове ще сковат Земя.”
”О, о, о, тъй ли е то, тъй ли е то?“ – провикнаха се в чуденица, започнаха бутаница, уж в почуда, с различни киманици, уж не знаят и се маят, но те знаят и нехаят! ”О, елате, дружки вси, дружки вси, да потрием сънливи очи, да прогледнем в зорница и разтърсим си снагица, дано сърце ни се събуди – и-ху, и-ху-ху!” Заиграха кат волни тъми, в безпътица пред висини, уж не знаят истини вси.
”О, елате, дружки вси, дружки вси, да се стегнем, че роси. А се вижда облак – веч ще дъжд да завали, че ще почне из ведра, а пък ние сме ощ с неизмити очи! Ха, ха, ха! Били сме с гурели на очи!“
”О, елате, дружки мили – разумна девойка мълви чрез тръбни звуци и зове вси в пробуждаща се зора рано в есента – кога роса роси, дъждец ситен завали да запеем в хвали единни вси, дано Небе се смили и умие нашите очи. Да съзрем в зори на милостта – Везни, брилянтна роса чрез благодатта – наша съдба!”
Но чуе се глъч и хула: ”Млък, млък, пищялко на съдбата, ние сме Пет разумни, не виждаш ли колко сме сладкодумни: първи в редове, овчарки с овце, макар че караме ги кат козле, кат козле! Ний сме все о все! Облечено е нашето телце с руба наша по сърце. Ядем си своя хлебец от ръце, от ръце, макар и в име Негово – кат сладко винце, Него ще хвалим в хорце. Ха, ха, ха сладко кат винце!“
И ето, виждам Пет неразумни с гавра и хула на уста, с мимики и шушукници се втурнаха с лъжа, и се завъртяха във вихъра на хора! Но девойката с носия на човешка орисия, умна и разумна, с тръба в уста кани ги към съдба на справедливата Везна, Везна.
”О, елате, дружки вси, да облеем си очи, да си стегнем снага, дано съзрем в зора бисера, що преваля. О, елате! Елате! Бисерна роса вече преваля! Не хулете, но се смирете и благодарете на Небеса! Благодарете на Небе, че допусна таз тръба като служба свята на Земя да затръби в зори и нас да пробуди в есента да съзрем роса и посрещнем дъжда! О, елате, единни да подирим оросената леха и се възрадваме на онези цветя, разтворили си дълбина и накичили си челца със светлия бисер на Небеса, да сияят на Земя, премерени в небесната Везна. О, това са тез, що ухаят пред мощта за във вечността!”
”Я, я чуйте я вие, чуйте я вие, бисерът преваля, дъждът отлетя О, о, о, елате дружки мои, с кал и камъни вси, както в древните дни, както в древните дни пророк с камъни народът уби и Израил Христа на кръст разпна!
У, у, у… дръжте я вси! Дръжте я вси и викайте до Небеса, злоезичница на съдба, злоезичница на съдба. Не вярвайте й на басня. Ние сме пет, Пет разумни с очи черни, много умни, много умни, в нощ тъмна орисия, ний сме сладкодумни, макар че сме без елей в тепсия! Просо ядат ярета на вересия, на вересия. И слушат ни гласа, о, ний сме все о все, овчарки с овце, макар че ярето яде, ярето яде. Сменихме Закон във време и времена, в дни и мигове, сал юзди да са ни в ръце, ний първенци сме сред Земя! Ключ на ада ни е в ръка, ключ на ада ни е в ръка! Не! Не е роса. Не е роса туй, що блесне в ранна зора! И ти, орисия зла, що видя пищялка на прокоба зла, що в уши ни писна кат петорка в съдба. Не е роса, не е роса! Очи ни са черна тъма, ний сме сал росата на Земята! Погледни ни лицата и виж ни съдбата чрез дела ни на Земята, одежда ни е на снагата и свирнята – на устата. Това е то росата, това е росата. Ще подчиним света, ще покорим света, не е роса, не е роса, а черна тъма, а черна тъма, туй, що виждат нашите очи. Превръзка им черна виси – ний въртим ги на вси страни и с вещина в хитрина свирим всяка басня, всяка басня! Не е роса. Не е роса! Не ще никога признаем тази цветна леха, не е тя по мярката наша. Тя е от всевишната Везна като мярка на оправдателна съдба, на оправдателна съдба. О, не е роса, не е роса, черна е смола, черна е смола, тъй я виждаме сега с очите наши.
Ний в съюз се съюзихме, като пет се разюздахме, очите си затворихме, ушите си запушихме, сърцата си закоравихме! Как да чуем в ранна зора, как да чуем в тази тръба и познаем светла роса? Не, не признаваме я тази роса! Ей, елате вси, елате вси да отхвърлим тези роси, тези роси да се укор и петно скрий по тялото ни, по тялото ни. О, о, о, как ще е то, как ще е то, като е лъжа в деня на великата Везна? И в миг на съдба ще се яви, че е лъжа, че е лъжа! О, не скърби, но само кажи, че каниш ни на таз смешка в ранни зори да се камила промуши през иглени уши, през иглени уши. Но не ще ми е смешка завсегда на тез горди светила, що потъваха до уши в черна смола, да признаят светлата роса като се смятаха за Пет разумни духовни водачи и ”ден” на нощ казваха, а нощ на ден правеха ! О, о, о (съвещанието им продължи), не ще можем в ранни зори да преминем през тез уши, щото тез иглени уши били са сито и Везни за плевели и зърна. Диканя кремъклия ще ни покоси. стебла като сърп от ръка. А ний, о, ний, водачи слепи, гордо, с басня в уста, забравяме, че сме в Лаодикийски времена и е Съд велик на Небеса. Но елате вси, елате вси да си потрием в роси махморлии очи, но пазете се отстрани да не ни открият небесните Везни! Дано сред лехата се укрие укорът и петната!”
О, не ще е така. Не ще е така! Превръзка черна пада на Земя. Не е веч зора с тръбен зов (Глас) на Съда! Ни ръми Роса, а е свечеряване в съдба, силен трус разтърсва Земя, късна есен е. Пред зима зла. Дъжд проливен вали из ведра над цветната оросена веч леха, корен напоява в дълбина на освежените (веч) цветя и ги готви за вечността! Минала е Везна, Съд на Правда осъдил е лъжа.
”Ха, ха, ха, елате вси сега, умни и разумни сме ние в глава, да се хванем за ръка! А пък нея, о, нея не слушайте я вие – тя е съдия, тя е съдия, ха, ха, ха! Наистина тя е една, тя е една небесна последна Светлина, последна Светлина на решения съдебни завсегда, завсегда. А ний ще тропаме с крака, ще променим часове и времена, макар че е минал денят и тъй ще се наложим сред Земя, нас ще чуе светът! Ний сме на духовна висота, първи в хитро скроена лъжа. Ще се завъртим наляво отсега, ще завием кръшни хора, ще свирим чудно с уста! Чуйте нас, чуйте нас, по пример фарисейски вървим против наший Спас, против наший Спас! Тръба тръби! Познайте я в зори. Ха, ха, ха, макар че е нощ вече сред Земя!”
И смеят се те до полуда, и гледат се една друга, удрят се в хълбока, знаят те, че това е хитро скроена лъжа, като проповед – басня. Но ето, че една от тях пита разумно другите: ”Как ще стане това да сменим час и времена, като си ти сляпа, как ще стане това: утро златисти лъчи да го заменим с вечерни тъмни мъгли и пролетни свежи роси с есенни дъждове, зимни снегове?”
”О, събудете се! Събудете се“ – хор пее във висини, песен се носи на младенци, окичени им глави с венци от бисерни роси – невестини очи – женихови Везни! „О, сватба е на съдбини, сватба е на съдбини!’
”О, о, о, що са тез съдбини пред горди ни свирни? Ще тропаме с крака, ще вием кръшни хора! О, зора се зазори, нищо, че веч (вечер) се свечери. Ха, ха, ха! Елате, дружки вси, да тропнем във Везни, що от това, че сме леки във Везни и сме наредени на леви страни, на леви страни? Ха, ха, ха! Не ще е така! Не ще е така! Ние тропаме с крака. Ще променим Съда, ще променим Съда! Ха, ха, ха, как ще стане това? Като не е веч зора, а вечер късна с мъгла, не е пролет с роса, но е есен с Везна. Дъжд се сипе из ведра, град ще падне над глава, ще се разлюлей Земя, ще побягнат Небеса като свитък в ръка!
О, елате, дружки на Везна! Дано я оборим с хитрина и тогаз ще стигнем ний съдба – на Пет разумни елея – невестина прикя, дарове, пратени от Небеса, благословения за родове, за родове! О, измама и лъжа, измама и лъжа, всичко това лъжа ще е, знаем за това – невяста ще лети към дома на вечна Правдина, която се събуди в зора, кога тръбеше тръба:
”О, познай Гласа и се умий в зора, окъпи се в Светлината, небесната Роса.“ А когато валеше из ведра, тя сниши си глава и напои си корен, приготви се за нощта. Тъй готова е тя, невяста разумна, на чело със светла звезда, Пътница за Нови Ерусалим, в нова съдба за вечността.
А ний ще тропаме в беда кат високоумни на леда. О, а ний, подявка зла, с превръзка черна на лица, ще тропаме в хула на непокорство спрямо Небеса, Небеса! Само да се задържим на висота пред цялата Земя!”
”О, дружи мои, спрете, не хулете, но хвалете, макар че стоите отстрани, дано сте пак вси под бисерни Роси на милостите вси! Благословения невестини, благословения невестини, сватбени дарове за всички родове, родове.”
”О, вай, вай, как ще да е то, как ще да е то? Като сме вси ратаи на обещания, а ето явяваме се в окаяние без милост на дял в обещания!“
”Но елате, но елате, дружки вси като Петте разумни, Петте разумни! Елате вси да си умием очи и отпушим уши – ”хъм, хъм!” Повдигнаха си глави, изправиха вратове, да надминат поискаха родове и да погълнат векове! Но не ще е така, не ще е така, род се не мени, род се не мени, век не ще може да се стесни в иглени уши.
Как ще е това? Нали бяхме светила, овчари на стада с гега в ръка, в мантия на святостта, кога играехме на въже с маска черна на лице, с маска черна на лице. И разумявахме в сърце, но искахме да променим времена, да надхитрим висина на великата Везна, великата Везна! И що стана сега – троп, троп… на врата, дружка с дружка да се съберем сега от градове и села, в една съдба, от реки и моря, да си умием лица. Дано прогледнем в есента и петна отстраним от снага, да смъкнем превръзката черна от лица, да се смирим и наредим зад тез чада, що на чела им грее светла звезда – печат на Отца над разумността. И задружно, ръка за ръка да тръгнем в пътя свят на истинността, Светлината истинна! Дори и в изпитня да признаем Светлина – великата Мощ на Небесата! Че когато дъжд валя, ний играехме на въжя в хула и беда и си изиграхме съдба, а той преваля! Преваля! Преваля!
О, разумни слова, разумни слова. Дано милостта се излей над нашите чела, над нашите чела и късно в есента! И тогаз ще стоим настрана, но ще хвалим милостта на небесната съдба, що кат тръба в зората ранна тръбя. А сега корен им пие и се готви в нощта на язва зла, на язва зла да не ги увреди на Земя. Но след везни ще сме пак вси в небесни висини!”
”О, измама и лъжа не може отстрана! Корей яхна огън я на гибелта, огъня на гибелта. Но елате и се опомнете, дружки мои, дружки мои, не странете, не клонете, пътя на Господа не напущайте! Дотан не следвайте, пътя му огнен помнете! Участ му на осъждение приемате!”
”О, не е така, не е така, що си ти сега, проста, неразумна! Ние сме достойни за престоли и корони, за престоли и корони. Що стана с тез неразумни светила горди сред Земя? Не приеха Гласа на Отца, ни превиха глава пред милостта на Съда! И що стана? Що стана? Хайде дружно да затропаме, дано съблазним една. И-ху, и-ха, и-ху… хоро се вие, погледни на Пет неразумни водачи на кози, на кози, кои проповядваха басни! Но вият веч вихри зли, вихри зли, листи отронват от дървеси и в огнената бездна ги отвяват завсегда, завсегда като безводна тъма, на Пет неразумни светила – Кореева съдба! И тез дружки вси, тез дружки вси, кои тропаха отстрани и не бяха във ”Везни”.
Глъч се носи, скреж скрежи, дим… и огън веч пламти! Хоро вият вилнеещи тъмни врази, отнасящи встрани вси листи есенни, отронени сред земи! И безводните пустини ги погълнаха вси. Но що е това? Що е това? Ей откъснати от вихри зли, със сълзи горчиви на очи, тръгнали сами след невестини съдби, след невестини съдби – Пет разумни светлини, Пет разумни светлини! Бум! Бум! Бум! Гръм гърми, мълния блести! Затресе се долен праг, огън запламтя, буря страшна повя, дружите непокорни отвя в огнената яма на гибелта.
А събудилите се в хвали, мина сила и отзова, верните неразумни събра и в шествие сватбено на пиршествие отлетя към Небеса. А в небесните простори Христа в слава, с корона царска на глава, на Престола, тя видя. Амин! А безумните буря огнена отвя, осъдени завсегда от великата Небесна везна! Тя определи съдба на всички хитреци в името на Христа, що се гавриха за слава на личността своя със светостта, и свои дрехи, кат седем жени, носеха на своята снага. АМИН !
И що стана? О, да! Засвириха с лири и арфи небесни множества и в пир на велики тържества пое шествие на Пет разумни сетива като църква, Христова невяста завсегда! А Пет неразумни сред вихри зли на яростни тъми полетяха към огнени бездни! Туй е съдба на Пет разумни и неразумни, що духом стражът Божий видя в духовно изстъпление във видение.
20.09.53 г., Редута