Относно Словото в Трета книга на царете, 6-та глава, 11-ти стих се изяснява важността на Божиите наредби за храма – живия олтар, който реално сочи на изпълнението Христово. Макар че Соломон бе щедро надарен от Бога и помазан с призвание за цар и строител на Божия дом (Давид – сочеше на Отца, Соломон – на Христа), необходимо бе да му се припомни за великото дяло, което подема на строеж – това сочи на Христа, строител на новозаветния Божи дом! Всички уредби в двора и в олтара със Светая и Светая Светих, устроени по строго поръчение от Соломон (като леяното море, сочещо на благодатта) и всичко останало в храма сочеха далеч на приключващите съдби в дялото Божие като дяло на Пет разумни сетива – църковно свидетелствено изпълнение и дванадесет племена на Духовен Израил! И ето пак чрез Слово Божие Всевишният Бог предупреди Соломона: ”Ако опазиш всичките Ми заповеди, тогаз ще утвърдя с теб словото Си, което говорих Давиду!“
Нека бъде ясно на всеки човек и се разбере, че Бог говори и обещава, но Той и изисква и ако не одобри изпълнението, отхвърля! В Царе Всевишният Бог открива целокупните съдби на Своя народ и обявява дялото на възцаряване на Господа Исуса Христа, но открива и предупреждава за борбата, която се води между двамата Борци! Тъй Исус е бил Княз на Мира горе в небето, но и Люцифер е бил войнствен свещен в управлението на Всемогъщия Бог. Но неговите съдби като съгрешил и осъден паднал херувим – Сатана ние откриваме първо в борбата между Давид и Саул, по-късно се изявява в Авесалом и най-после в Адония – брат на Соломон. Отхвърлената и обезчестена от Адония – Сатана Тамар сочеше на Лаодикия в поношение на врага в последното Съдебно време. И в Адона откриваме съдбата на Сатана решението на Съда и осъждението му.
В lll книга на царете 6:38 е дадена яснота за времето на строежа на дома Божий, за седем години, вменено за Седем църковни периода Новоерно време. Това е времето, в което се сгражда новият духовен храм Божий – Сиона свещен сред църквата Господня! А за майката на Соломон се казва, че седна отдясно на царя. След три години царуване Соломон напълно се освобождава от старото свещенство на Илиевия дом – lll Царе 2:27; ІІІ Царе 3:1 – Соломон сгради дома Господен, Соломонов и Ерусалимската стена.
ІІІ Царе 6:1 – от четвъртото лято на царуването Соломоново започна градежът на Господния дом. Възцаряването на Соломон в царството над целия Израил сочеше на възцаряването Христово чрез Съд велик в законна Правда на Отца в чин ”Давид“, когато събира Своите поданици за царството на вечността. ІІІ Царе 8:64 сочи на жертвоприношението на всемирния олтар в царство на Христа под генералното председателство на Отца като Съдебен Приключител над Земя. Освещението на двора сочеше на Земята и то на нейната сърцевина – вън от всяка църковна стреха като примирителен жертвен олтар (олтар на Орна) след Съда (принасяне на молитвени служения), в пира на Шатри – празника, сочещ на Седмия църковен период – два пъти по седем дни, сочещ на свещеното служение, което се извършва след разрешаване на Процеса земен чрез Съда велик над цялата Земя! Или сочи на времето след жетвата, когато е вече окосена нивата Земя и зърното – душата – овършано, очистено от плевела, от всички грехове чрез Съд велик. Особено се подчертава, че чрез пророк ще се помаже в царство Израилево Соломон – Христа при потока Гион – сочещ на течението – учението, изхождащо от Едемския рай и като преобраз сочи на всемирното, духовно реформаторско движение, което щеше да се яви като дяло на Четвърти ангел в единство с Петия Борец – Гласа съдебен на Святия Дух, чрез решенията на Съда велик под председателството на Отца! И ходатайството на майката за помазание на Соломона за цар сочи на служението на Църквата Христова, която е приела и ”ражда” Светлината Христова сред Земята!
Църквата заема място отдясно на Царя Христа като призната и удостоена в царството Соломоново – Христово, тя приема почест единна с Христа, с уредена вече съдба! А благословението се явява едва в царуването – царството на Соломон – Христа! Строежът на храма Соломонов сочеше на духовното сграждане на всемирната църковна съдба от ”праведни” дървета и чисто злато, седем пъти минало през горнилото на изпитнята в проверка от Съда (през Седемте периода църквата Христова, очистена в края на времето като злато през огъня)! И душите се вграждат в неръкотворен храм на вечността. В него не се принася примирителната жертва. Той е духовният строеж и се извършва горе в небето по съдби, а служението на двора сочеше на земното изпълнение. И там, на двора се освети жертвата примирителна, всемирна, народна, положена на всемирния олтар – извън всяка стреха! (Служението е свободно от всякакви ограничения на форми и догми!) Меден олтар:
1. Двамата Аронови синове съгрешиха.
2. Двамата Илиеви синове съгрешиха.
З. Съгреши първата еврейска синагога на първия народ Божий.
4. Съгреши вторият народ Божий Христов в църковното служение лаодикийско – Лаодикия с двете крила.
Словото на увенчание Соломоново се покрива с тайната на Съда небесен в разрешения – съдби, чрез ”тръбен глас“ изявени. Това Слово сочи и на тръбното възклицание, изявено чрез Гласа на небето (Откр.18:4). То сочи на Сионовите тръби на съсъда на Високия съдебен вик в подвиг велик на съдебни решения на земните съдби от Начинание до Скончание. На Всемира мир! И докато Соломон се укрепва, то врагът му отслабва. Особено ясно е представена борбата между двамата Борци за царството (между Соломон и Адон) като преобраз на борбата между Христа и Сатана. В таз борба се явяват и подкрепят дялото на двамата Борци от чинове на свещеници и пророци! Което сочи на това, че борбата ще се води от свещения атрибут и пророчески, които се оглеждат в начина, изявен от врага – в борба със сам Отца – Давид – Отца!
Жертвата кръвна – примирителна чрез Агнето пасхално сочеше на Христовата Голготска жертва – цената на кръвта, изявена в свещеното служение като причастие!
А козелът сочеше на Сатана – греха!
Leave a Reply