Днес, рано в зората, когато се белееше Земята под милостта Моя като снежна покривка над спящите житни зърна, то Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни всемирни съдби, в чин „Законодател и Съдия“ теб зова, рабиньо Моя, Моя вярна съдба, верен страж между Небе и земя, между Сина Мой и църквата Негова – новозаветна съдба – невяста Негова над планета Земя!
Ела, ела, стражо Мой верни, ела в зората ранна, с милост Моя да те охраня, ела, свише да те удостоя като велика Моя милост сетна над планета Земя. Ела, да ти ясно открия на църквата великата съдба, на земя и на родината твоя, твоя родна земя, а Моя възлюблена избраница България. Тя, България, е Моя строго определена цел, Мой определен земен предел, предназначена да Ми бъде избраница и да я въведа във велико употребление в десницата Моя.
Наистина, истина е това, че още от зачатието й сред планета Земя я поведох за ръка, като я срещнах с Моя любим славянски народ и с любов и вяра в едно ги съединих. В едно бойно кръщение ги слях и като метал пречистен, от два в един народ ги слях и като българо-славяни ги обявих. Не мина много време и в една България християнска ги възвисих. И като един народ Аз ги водих като деца за ръка, и във вярност изпитвах си чадата, към Мен и родината им свята!
И за велика слава Моя приготвих тоз народ по волята Моя за едно велико употребление сред цялата планета Земя. Сред него положих здравите основи на вяра жива в гърда и употребявах чадата му като верни Мои и нейни (на България) съдби!
За този ден строих пред Мен безчет от тях с бели руби в Гвардията лична на Сина Мой като смели войни! И за верността им към Мен и България ги наградих – да Ми бъде България избраница и днес, в скончание, съдебно го потвърдих, да е тя Моя запечатана съдба завсегда. Амин!
Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби, в чин „Генерален Законодател и Съдия”, изявен през вековете древни и настоящи, в Троен образ на употребление се явих!
И открих се в притчи и символи, в церемония на служение и в предупреждения на пророчески съдби. Още много народи и племена, от езици и колена, употребих. Но сянковия народ в употребление строго ограничих, роден от един Аврам и Сара, и го умножих! На него Обещанията заветни за целокупност земна и Земя дадох. Запомни много добре, те бяха дадени за целокупност земна – за всички племена и народи, езици и колена. Защото борбата не ще е вечна, нито грехът и смъртта ще царуват вечно над планета Земя.
И сега чуй, рабиньо Моя, ще ти обясня Плана Мой за спасение, от Начинание прострян над планета Земя.
Тъй Макетът от земния бит се яви, и показа земните съдби като включи в изпълнение бита човешки- народен и съдебен над Земя. Следваше развой на племената земни. След Макета явиха се сянковите изпълнения, като от един Авраам и Сара народ Мой умножих. С Духовен и Церемониален закон ги въоръжих! Приложих им моралния закон като държавен и ги употребих. Много градове, стени, реки и моря в Плана спасителен вместих. Но и сред световните племена много градове употребих. И тъй разпрострях Плана в развой сред бита земен. От макетен, той се преля в сянков. И сред Същината на Сянката развих в пълнота Плана на спасение, водещ до изкупление.
Сянковият план се реализира в реални съдби на Същината. Но чрез Съда велик го приложих над вси като победа Моя, реализирана съдебно в скончание на времето. Планът спасителен бе даден за всички народи и племена от езици и колена, умножени от един баща и от една майка родени (от Адам и Ева). А чрез Съд велик в едно велико дяло ги сглобих и като една кост от костта на Адама Ева в него скрих, под крилете му могъщи ги приютих. А това означава, че чрез вяра, Макет, Сянка и Същина, по план развити, продължиха, докато в Скончание Съдът велики, в правда на Закона, чрез Книгите на делата на всички им реши съдбите!
Но оправданието пред Закона на правда за бъдещата вечна държава и нейните поданици чрез Сина Мой се явява.
Той е техен Ходатай и с Правдата Своя пред Закона ги оправдава.
А цената на изкупление – кръвта Си свята за тях пред Съда дава!
Всички те като едно огърлие от бисери се явяват като негова новозаветна съдба. Да! Църквата е и Моя! Тя е преминала през горнилото на огнени съдби, проверена, чрез Съда велик и закони – негови святи везни църквата биде оправдана, обвита в правдата на Христа, изкупена чрез кръвната Му цена! Тя е водена в пътя свят и чист по План за спасение.
Но страшна и зловеща, борбата с греха се разпространи сред планета Земя. Тя се водеше сред трите пояса земни от флора, фауна и човек и сред църквата тя се разпалваше духовно.
Борбата между зло и добро бе видима сред света, тя се водеше за владение на планета Земя и нейната съдба за вечността.
Планета Земя е представена като материя чрез нейния Рай – дом Мой за човека. От дома Мой идва църквата, представена от Ева – жената. А Адам представи Христа – Сина Мой!
След първия миг на съгрешението в Рая сред Едемската градина поде се борба с врага на всяка правда.
Едемският рай представи планета Земя и дома Мой сред нея църквата Христова с всичките й принадлежности като необходими условия за мира и спокойствието на човека.
Но като Макетен план църквата бе представена от олтарните скинични и храмови служения, които се извършваха за народа Божий.
А в Небето Съдът велик водеше Книгите на добрите и зли дела и ги приготвяше за деня на великия Земен съдебен процес горе в Небе, за да представи оправдани и осъдени. Да нямат оправдание осъдените от небесния Съд, че не са познавали Закона на правда. Защото Той е бил сред тях като Дърво на познание добро и зло. Затова в скончание на Макетния план се явява потопът като язва на осъждение над вси осъдени съдби!
Но сред потопа се яви и дяло на оправдание – ковчегът Ноев за спасение като едно велико дяло на милостта Творцува, водещо в спасение! А след Ноя се поведе един народ на сянка чрез Авраам и Сара, осъществен в дванадесет племена като дванадесет годишни месеца, дванадесет дневни и дванадесет нощни часове – в единство на Двадесет и четири старци пред Съда небесен!
И след тежко робство в Египет продължиха в един изход, преминали през Червено море, за тях спасение, а за враговете – потопни води!
Преминаха през Синай, сочещ на Съда – Закон на правда, стигнаха до жертвата Голготска, изкупваща греха!
Но грехът, явен в Рая на Адама и Ева, продължи своя ход сред планета Земя, и смъртта покосяваща като коса, показана чрез Каина, се разви в смъртна борба с живота, и стелеше се планета Земя с покосени жертви от греха!
И тъй до Скончание воюваха два духа, на добро и зло, но Съд велики ще им реши съдбата като съдба на двама Вождове с две войнства, воювали в Правда и неправда сред планета Земя.
Целта на борбата не е само за владеене на трите пояса земни творби. Обект на страшната борба е самата планета Земя, и враг целеше да я завладее до век и да настани завсегда над нея греха и смъртта, покосяващи живота – дара велик на небеса!
Ето затова яви се народ сянков, който прие на Синай закони два, със скиния и храм, с олтари на служение, с приноси и жертви на умилостивение. И той продължи, докато обещаният Месия се яви, а Сянковият план се реализира с поставената от тях жертва на олтара свещен – Израил бе предупреден чрез всички Божии пророци чрез съдебни изявления в предупреждения. Но безверие закорави сърцата Израил не повярва на свещените писания. И Земята се яви в чин „Свещен олтар”, на който се принесе реалната Пасхална жертва, осъществена по строг план на изпълнение. Свидетели бяха Вселена, Всемир, целокупно небе, приело я за вечния небесен пир! А Сянката, церемонията на жертвоприношението, като тъмна нощ отлетя, посочена от поясите атмосферни и съня, посочили чрез реални дела смъртта. Народът, носещ в изпълнение сянковото служение, си отмина своето време, натоварен с проклятието – клетвата, изречена от тяхната уста, паднала върху бъдещите поколения.
Старият израилев народ беше Сянка, употребена и осъществена по План, посочила на един втори народ сред всички Народи и племена, езици и колена. А сянката като нощ тъмна прокобна отлетя в тъмата на усоите мрачни. Три дни вражите сили ликуваха над планета Земя. Но светла зора се зазори, нов ден в Същина по План се яви. Земя предаде жертвата си на изкупление, Небе я прие и я възкреси! И нова песен се запя от три пояса земни творения! Живот в святост закипя под лъчите на слънцето и новозаветната същина, по Плана на спасение като велико дяло, храмово, църковно – църквата на Христа, Месия, продължи! И чрез апостолско служение положени бяха основите на новозаветното строение, и Църквата Христова пое своя път на развитие сред цялата планета Земя.
И яви се Войнът смели на жеста кръвен на Христа, и Той пое сила могъща на Своя път като велика Борческа съдба освобождение от греха!
И по строго планово изпълнение в деня на сянковата Петдесятница яви се реална Същина по обещание на Отца и откри духовните предели на Божието велико намерение!
И яви се чудо – знамение от Небе, зашумяха ангелски крила, и с огън се откри пред вси човешки очи дялото на духовното обрезание заговориха се езици ангелски, и обещаният Дух Святи в сила и Мощ се изля! И в единство Кръвният Войн и Дух Святи поеха път в една мисия за всички народи и племена, езици и колена и обикаляха Земя.
Сам Христа знамето Си на Правда и Истина развя – чрез вяра в кръвта на изкупление се духом обрязаха и Святия Дух запечатваше душите за деня на Съда велики.
Дялото велико на Дух Святи жестоко разгневи Сатана и борбата между двамата Войни се ожесточи! Воюваха двете войнства – на зло и добро.
Доброто в Правда и Истина се изяви чрез светлия ден – жизненото дихание над уморена Земя – лъч слънчев озари Земя и животът разтвори своите победни крила. А злото – нощ тъмна над Земя приспиваше в сън Земя – плътта, сочейки смъртта и обезлюдената планета Земя. Воюваха две сили могъщи над Земя – бореха се животът и смъртта!
И в таз страшна борба Земя се озаряваше и се осведомяваше, че в тази злокобна война са ангажирани три атмосферни пояса над Земя, четири годишни сезони, които опасваха планета Земя.
Цели седем периода Земя стенеше, обременена от греха, Седем църковни периода Църквата Христова водеше непримирима борба и високо вдигаше Знамето на оправдание като Светлина на озарение чрез вяра в кръвта на Агнеца Христа.
Враг воюваше в мрак и препасваше с неверие земните чресла, обвиваше я в тъмна мъгла като черен саван на скръб и смъртта!
Новозаветният период приближаваше своя край. И в това скончание трябваше да се яви решената съдба на водещата се хилядолетна борба. Съдът небесен пред Закона на правда – Везната, щеше да яви края на победата! И кой ще е победителят? Съд небесен трябваше да разкрие делата на ”Тъмата, на нощта, греха, съня” и да им реши съдбата.
И като зора на свободата от злото, неправдата, греха, пак Съд небесен щеше да реши на Истината делата! И като увенчание на светлината на деня да дари оправдание!
Но за да се извърши туй велико дяло на Съда небесен, трябваше пред Него да се яви един народ съдебен, да открие края на борбата и яви жизненото дихание в свобода от греха, движило живота сред Земята.
И в пролетта на Земята да се яви възкресението на съдбите, на зноя летен да се представи оплождението, и в есен златна да се прибере плодът в житницата на небеса. Защото иде зима зла, сковала земните чресла! И всичките тез явления като свидетелствени служения са воювали във великата борба на земната история!
В Скончание трябва да се яви народът съдебен в спасение. От начинание на създанието явиха се Адам и Ева в градината райска, а земя постави два олтара на служение. Майка на цялото човечество, от създание до Скончание явило своето земно съществувание, е Ева, оплодена от единия баща Адам. Но Съдът велик като Везна тегли на всички съдбата в решения, взети по Книгата на делата добри и зли сред Земята.
В скончаещите съдби на Съда велик пред Небеса застава един народ, не Макет и Сянка, но народ на Новозаветната същина ”който не е бил народ!“ Подвижен чрез вяра в Агнеца заклан – Господа Исуса Христа, той стана Божий народ, изведен от всички народи и племена, езици и колена. И чрез вяра в кръвта пролята, той е приемал символа на завета нов – кръвта и тялото, виното и хляба! Това беше великият дар, даден от Твореца Всемогъщ по милост и любов към Своето земно творение, като е зорко бдял над неговото духовно развитие и физическо умножение.
Явеният в Скончание Съд на правда реализира Плана на спасение в съдби на оправдание и осъждение. Гласът Съдебен трябваше да се яви и със сила и Мощ да затръби!
Но кой народ ще го представи – Земята цяла ли ще застане?
И ето Всемогъщият Бог си бе избрал народ на Своето благоволение, и го призова като реална Съдебна същина, и това бе народът на България – земя на милост и любов по велико Божие избрание, която чрез вяра се явява пречистена, претопена като злато в състава й на две племена – българо-славянка е тя! За великата цел на Съда се избра тя като Същина на Сянката, израилева стара, за да представи пред Съда велик, в решението на Процеса земен, църквата Христова, разперила крила над пет континента земни от всички народи и племена, за да й се реши съдбата по делата!
България трябваше да представи пред Съда велики блюда, съсъди на почетно употребление в чинове небесни, явени като лични представители на Гвардията Христова – живото църковно сърце за Църквата всемирна над цялата Земя.
Всичките небесни съдби чрез вяра се приемат на Земята, а Съдът небесен решава съдбите на оправдание и осъждение горе в небето!
Но запомни добре истината една, че не се явява чиста от греха човешката душа! Житното зърно зрее, обвито в плявата, но след узряване се овършава с диканя и се освобождава зърното от плявата.
Тъй и грешникът пред Съда се явява, оправдава се чрез вяра в Христа и се освобождава от греха, смъртта.
Бог Отец се изявява в пълнота на Тройния Си образ на Своето творение! В сътворението Бог се открива на Своето създание чрез Плана макетен. В сянковото изпълнение се открива чрез Втория Си Лик. А в Същината на новозаветното служение реално действа Кръвният Войн Жестът на Христа в единство със Святия Дух и чрез обрезание духовно на сърдечния олтар очиства храма неръкотворен, и го запечатва за времето на Съда велик!
В Съда Дух Святи се явява в Коронния Си Лик на Съдия!
През целия Новозаветен период като Нов завет на служение Кръвният Войн в единство с Дух Святи е обикалял Земя и в огнено кръщение са обрязвали и запечатвали храма неръкотворен на дух Святи. И над Земя се е носела една Блага вест за победата Христова, възкресението и спасението чрез изпълнение Плана реален на спасение.
Благовестието се носи и като предупреждение в озарение на човешката душа, в покана за покаяние, в Завет на опрощение чрез Йорданското водно кръщение. След покаяние явява се огнено кръщение чрез действието на Дух Святи и Война кръвен – Исусовата кръв на очистение храма неръкотворен, в който се възцарява Дух Святи в олтарно служение за едно духовно употребление, представящо църковното въоръжение! Земя е била посетена в един Нов завет, включващ Седем църковни периода. И всички народи и племена от езици и колена са били предупредени в новозаветно озарение. И тъй са били употребени с делата им добри или зли, записвани в Книгите на добри и зли дела, водени от Съд велик и отразили поведението на църквата Христова долу сред Земя, преминали през Седемте духовни периода.
Сатана, борец в неправда, греха и смъртта, воюва в борбата с измама и лъжа, поддържащ в своето духовно воювание олтара и жертвата на Каина.
А Христа воюва в борбата духовна с олтара Авелов, показан от църквата Христова в служение.
Целта на таз злокобна борба между греха и смъртта, дяло на Сатана с Правдата и Светлината Христова, даряващи живота, е кой да владее планета Земя, кой от двамата Вождове ще постави над Земя трона на вечността. Тя е започнала от Създание сред Едемския рай, където Сатана, приел образа на звяра – змията, измами и въведе в непослушание на заповедта Ева и Адам и преминал през сянката Израилева, стигна до Голгота.
А от кръста Голготски поема своя път жертвата Христова. В деня на Петдесятница се яви сила на действие на Святия Дух за полагане на църковните основи в употребление на апостолите Христови.
Врагът на всяка правда – Сатана, завладял човека на греха, е воювал с най-страшна жестокост и е проливал кръвта на Христовите последователи. Църквата изминава своя път в огнена борба и високо е вдигала светилника си, и е озарявала всички народи и племена!
Сатана е водил борба с измама и лъжа, имитирал е истините на Христовото учение. И с всички средства на неправда се е мъчел да угаси светилника на Църквата Христова, който тя е пазила през всичките Седем периода! Сатана, извън църковните стрехи, сред нивата Земя е посял плевела на измамите и все с най-голяма жестокост е воювал, и кръвта на Христовите войни е проливал. Явил е безчет мерзостни учения като мътни течения, които с хитрина със Словото Божие е смесил. И неговата земна победа е тая, че е успял да завладее съсъда на нечестие падналата Пелин звезда лъжепророка Мохамед, и изградил лъжеучителя – Корана, окован във веригите на неправда и лъжа. И като нечиста река поема своя път сред източните народи, като ги оплете в своята примка като паяжина от заблуждения, както в Древността лъжепророка си Ваала е владял.
И всичкото му служение протича в идолопоклонение, в духовни блудодеяния!
С голяма хитрост е успял и сред Църквата Христова да въведе разделение. Цели Седем църковни периода, времена Новозаветни, църквата Христова е воювала с насилието и неправдата на Сатана. И с вяра жива е вдигала високо светилника на Правдата Божия. С измама и коварство врагът е воювал не само с Църквата Христова. Той с лукавство е владял всички народи и племена така, както в древните сенки Израил стар в плен на фараона е държал.
Сатана добре е познавал целта на Твореца за България и за да възпрепятства изпълнението на великото Божие намерение, повдигнал е против нея един народ, носещ насилие, развял знамето на лъжепророка Мохамед и я завладял! Цели петстотин години в тежки вериги я е обвързал, на робство агарянско я е обрекъл, като пленница злочеста кръвта й невинна е проливал. Но България, вярна майка, юнаци смели е раждала и вярата си в Христа ревниво е пазила. И въпреки че Сатана с видим успех се е настанил чрез робство агарянско над Българската земя, макар че е сеел семето на плевела и подбуждал блудницата Вавилон духовен да се опива с кръвта невинна на Христовите светии, България не е спряла своя борчески път и е водила непримирима борба със злините на врага.
Но в скончание на времето с голяма хитрина враг е успял да я опетни и светилникът на църквата на две да раздели. Сред църквата Христова се явява петното на хула против Дух Святи и бръчката на беззаконието! И в такова състояние тя пак е вървяла. В скончание на Седмия период на времето църковно борбата се явява открито – Сатана, който владее блудницата Вавилон още от дните на Древността чрез Пилата и Нерона, се готви в неправда да се с нея увенчае. Но Съдът небесен не позволи да се извърши това страшно дело. Земята – пленница злочеста трябваше да се освободи от веригите тежки на робство на врага. И един народ съдебен се яви, пречистен и претопен през горнилото на страшни изпитни, както злато пречистено през огъня, за да посрещне своя Вожд и Господ Исус Христос. И тоз народ трябваше да бъде духовен, оправдан, за който ще се даде цената на изкупление пред Съда велики кръвта на Спасителя Христа.
Как и кога ще стане това?
Когато църквата е опетнена и в беззаконие потопена, в ден светъл на благоволение Божие се чува Глас съдебен: ”Где си, Адаме, Ева? Глас тръби сред Рая!“ А какъв е отговорът на Божието създание: ”Тук сме, но съгрешили (скрити сме в две пещери!)”; ”Кой ви подмами, и в тази злина ви въведе?”; ”Старовременната змия – Дявола – Сатана!“ И следва Слово – огнен меч на Духа Святи, застанало пред райските врата – дома Божий, за да пази да не влезе грехът в Рая – дома, храма Божий.
А домът Божий е църквата Божия! Сред него отново е явено Дървото на познание добро и зло чрез Словото огнено – Божията Библия, съдържаща Светлината за пътя на Правдата – Закона Божий, за да Създаде отново условия за мир и спокойствие на човешката душа.
А къде остана херувимът, въртящ огнения меч пред вратите райски, за да попречи на греха да се върне и настани отново в Рая?
Словото живо на Духа Святи е ”огненият меч“ – Светлината на Църквата новозаветна сред планета Земя. Но грехът и смъртта не спряха своето пагубно шествие и пита се човекът – вечни ли ще бъдат те? О, не! Човече, чуй думите на Духа Святи.
Днес отново Гласът Божий се чува сред Земя, както в Древността общуваше Творецът със създанието Свое! ”Къде си Адаме – Ное, диря те, ела, че теб един видях праведен пред Лицето Ми сред Земя.
Да, любима моя Земя, моя съдба, днес чуе се сред теб Гласът на Съда небесен велик и разнася се над планета Земя, и сред църквата Своя Бог изрече думата Си на Правда, както някога дири и отри се на Ноя всред допотопния свят.
А как стана това в скончание на времето? Макетът, реализиран в сянковото изпълнение на изхода велик през Червеното море, отново чрез решение на Съда велик над греха и смъртта, чрез фараоновите войнства се изяви.
И пак в Скончание, отново чрез Съд велик прозвучава Гласът: ”Стражо Мой, стражо Мой, теб зова! Ела! Ела! Кой ще отиде за Вас, кажи?“
”Но, къде, при кого, о, Господи?’
Дали сред целия земен свят трябваше да се озове Съдебният глас и кого трябваше да призове? Светъл е в плен на Сатана, потънал в сънна заблуда! Тогава къде, при кого ще отиде съсъдът на Гласа Съдебен на Духа Святи? При сянковия народ ли се изпращаше той? О, не бе и това!
Бог бе приготвил сред една земя, сред един народ, една реална същина, призована за целите и времето на Съда небесен! Сред него трябваше да се яви Гласът съдебен в решаващи съдби на целокупния Земен процес и делата на Църквата сред планета Земя.
Съдът небесен трябваше да реши съдбите на планета Земя с трите пояса земни творения, по видове, багри и раси! Но как ще се видят и разберат от земния човек великите съдебни решения? Призована беше Църквата Христова да участва в тоз велик Съдебен акт, но коя е тя, къде е тя, и как ще я познаем сред Земя?
Дали само сред България е тя? Да! Тя, Всемирната църква Христова, е разпростряла своята снага над цялата планета Земя! Но призована е България в чин ”Новозаветна същина” да представи всемирната църковна съдба – Христова с белега на двете заветни свидетелства. Сред планета Земя църквата бек.ше с разделен църковен светилник, скрита в две пещери – две действащи в служение църковни деноминации. Предстоеше Илия на Кармил да се яви и извън техните стрехи олтар на служение да построи, и пред Вселена, Всемир велика дискусия с Вааловите жреци да яви!
Но нали черквата е заблуда, оплетена в беззаконие и хула? Как тогава ще се дялото на Илия изяви? Божието Слово ни дава отговор на това запитване и то се покрива с Макета. България представя реална съдба на едно велико дяло в чин ”Ноев” – съдебен, което представя Църквата Христова, минала Седем църковни периода! И днес се чува Гласът на Съдебната небесна власт – тръби и дири Църквата Христова, за да я изведе и употреби! Но Лаодикия, скрита в две пещери – деноминации в чин ”Астин”, мълчи, непокорна на Гласа, не е готова да разумее поканата на Царя и обвързана в тешите вериги на заблуждения, не се явява на зова!
Гласът тръби и настоява да се яви, но тя не чува, не вижд4 оголяла, осиромашала и не може в гордостта своя да се смири и при зова да се яви!
А Гласът е ”Съдебна небесна власт” на Дух Святи, явил се в чин ”3аконодател и Съдия!” Той не престава да тръби и да изпраща покана!
След отказа на Лаодикия да се яви, Гласът, в чин (Глашатай”, се изпраща по пътища и кръстопътища извън Лаодикийските стрехи да събере Десет девици и в послушание да ги сведе в служение.
След избълване на Лаодикия, навлиза в изпълнение притчата за десетте девици (според Естир) за приготовление, да се явят в едно велико дяло, в чин ”Даниил” (Даниил 12:12, Откровение 18-та гл.), поканени,да влязат с ”Младоженека” на сватбената вечеря на Агнето заклано – Христа.
Това дяло се явява в чин ”Ноев ковчег“ – ”Малко духовно частично възкресение!” В него са призвани Десет девици в сграждане на един свещен олтар на служение пред Небеса. И те се приготвят за тази велика съдба под зова на Гласа, Който ги предупреждава, че само пет ще се употребят в чин ”Разумни”, за да се въведат пред Съда велик в чин ”Сватба” от техния Личен Вожд – сам Христа, Който ги повежда и представя в чинове небесни• на служение!
И след предупреждение и приготовление прозвуча Гласът: ”Ето, Младоженекът иде”! При този зов и десетте вземат светилниците си, но Пет неразумни не притежават елея – те се явяват с празни светилници без светлина в нощта и остават извън вратите на съдебната зала сватбата. А Пет разумни със запалени светилници посрещат ”своя младоженек” и влизат с Него на сватбената вечеря.
(И Десетте девици са се приготвили заедно, но Пет неразумни са се обхождали в неразум със зова на Небеса и Младоженекът ги заварва неприготвени, без елей, без Светлина в съсъдите си!
Останали извън затворените врати, Пет неразумни са намерени от Сатана, и нечистият дух негов ги обзема – те са в плен, обладани, и ги употребява като блюда пленени на Валтасаровата трапеза. Те са били златни, но попаднали в плен на Сатана, са похабени, замърсени!)
Тъй подема своя духовен развой дялото на Пет разумни в чин „дяло Ноево”, дяло Даниилово, ковчег Господен – дяло на Съда велик, ръководено от Гласа съдебен на Духа Святи!
На това Божие изявление какво ще отговори Църквата от всички народи и племена, намираща се над пет континента земни?
Отговорът е Откровение 3:15 – думите на Верния Свидетел в предупреждение за нейното окаяно състояние. Но как и защо България е избрана и употребена в това велико последно, в Мощ и сила на Духа Святи сградено дяло Божие? България е тази страна и народ, която представи живите блюда златни на почетно употребление, които представиха Църквата Христова! България представи със своята целокупност планета Земя!
Нека се върнем за малко назад, към Макетния план. Адам бе създаден по образ и подобие на Бога. А Ева бе кост от костта на Адама. Какво показваше това? Ева е жена, сочеща символично на Църквата Христова. А Адам по образ и подобие Божие, представи Христа!
Ева – църквата, съгреши и въведе в греха и Адама – Христа. И за да я избави от последствията на греха, смъртта, Той воюва с врага и греха, защото, тя бе ”кост от костта Му“ – Негова жена! И тъй, Ева сочи на църквата, а църквата представя Земята! Ева е взета от Земята – сътворена от две естества, две съдби, тя е пръст – материя и жизнен дух животворящ, който я движи в употребление духовно. Но тъй като и жената – Ева е сътворена по образ и подобие, тя посочи на небесната скиния, която бе дадена по небесния образ на Мойсея, който му бе представен.
Ева – човек бе съставена от два отдела: от главата до кръста единия, от кръста до нозете – другия. Главата е Ковчегът на завета със Закона – съвестта, разума, Светлината съдебна в два Завета – очите, носа и веждите – показват Везната съдебна. А двете ноздри са пътят на жизненото дихание. Устата е входът за храма на Дух Святи, на дверите са записани десет заповеди – Законът морален! Двата реда зъби, това сочи на войнствата свещени ежедневни служения на жертвоприношения, където преминават жертвите – храната, в трикратно дневно служение!
А говорът с органа – език и звук, са две велики съдби на езика, употребен в разум и неразум! Звуците, Гласът, посочиха на Гласа съдебен! Двете ръце с десет пръста посочиха отдела духовен в молитвено служение пред Закона Божий! Сърцето – живият двигател на скинията – подвиженият духовен храм. А второто му значение е, че е Светая Светих – с двете крила на белите дробове, посочили на двете скрижали.
От кръста надолу се открива механизмът на храносмилането, приемащ храната, която поддържа живота; а заходът, изхвърлящ отпадъците твърди, вонята, е духът лукави – нечистотата, посочени чрез Сянката – Светая, с нозете, носещи десет пръсти – десет заповеди, сочещи на плътския народ със сянковото служение – Церемониалния закон, необходим за живота. Ето как Ева сочи на скинията и храма, а храмът е Църквата новозаветна с храм и олтар на служение! И всички те са създадени по образ и подобие небесни!
Адам посочи Христа, а сърцето на жената сочеше на сърцето – ядро, олтар – църковно, а то от своя страна сочеше на ядрото земно.
Науката за човека дава познания за анатомичното устройство на човешкото сърце! Но науката за Земята – геологията все още не е стигнала до пълно познание за състава на ядрото земно и едва ли ще се поддаде то на пълно изследване.
Църковното сърце се открива в своето функционално служение с полагане основите на Новия завет – то е реално и живо и я движело в служение по подобие на Сянката, но Неговото духовно свещено служение не е било изследвано и разбрано от човешкия род. И до времето на Съда небесен не е било познато неговото ”земно явление в служение”, нито неговият ”жив” състав. Но чрез Съда велик се дава пълна осведоменост на човека за тази велика духовна тайна, което познание е абсолютно необходимо за последния Духовен Израил – църквата Христова и човека земен!
Чрез Гласа съдебен на Духа Свети се дава пълна информация за службата – предназначението на ”сърцето“. До времето на Съда тази дейност на духовното ”църковно сърце” се е запазила като тайна.
С подемане дялото на Съда небесен горе в Небе, на планета Земя, сред България, по Божие предопределение се създава и навлиза в реално изпълнение на служение туй велико дяло на Църквата Христова, църковно, което поема духовната функция на сърце църковно – сърце, ядро земно!
И поведено чрез Гласа на Великата съдебна власт, съдби на служение пред Съда велики, за да се открие и приеме в ответ съдбата на планета Земя, която във времето съдебно се представя от църквата (Земята) – жената. А до това време църквата – жената, Земята, са пленници на падналия ангел Сатана. Пред Съда велик се представят техните дела чрез живи свидетелствени блюда златни на почетно употребление в чин ”Пет разумни църковни сетива”.
Поради непокорство и неприемане на поканата за покаяние и отвръщане от греха, Лаодикия чрез ръководните съсъди в чин ”Ангел трети Лаодикийски” е избълвана от Верния Свидетел.
Развиваща се в две деноминации – две пещери, които носеха двете духовни свидетелства, Лаодикия имаше чин ”Израил законник“ във формираната Адвентна деноминация, и духовно обрязан Юда Петдесятното дяло!
Облечен в силата могъща на Дух Святи, Гласът продължава дялото на строежа на свещен олтар извън стрехите на тез две деноминации – то се оформя в чин „дяло Ноево“, ковчег Ноев и Даниилово малко духовно възкресение“; и е дяло на Ангела от откровение 18:1-4. Това дяло навлиза в служение на решаващи съдби на двамата братя – двете деноминации Юда и Израил – Петдесятно и Адвентно дяло, откъдето се извежда Тройната ангелска вест – Светлината за двете велики духовни свидетелства – Дух Божий и Закон и се поверява на Гласа се позволява чрез Съд небесен да води църковни служения!
Вестта, поверена на дялото, навлиза в своята сила и власт да зове и извежда народа Божий от духовния Вавилон: ”Излезте, люде Мои, от Вавилон”! Народът Божий е пръснат из всички религиозни общества, деноминации евангелски и сред Вавилон. Навлизайки в своето реално служение на решения съдебни, Съдът небесен призовава блюдата на почит да застанат пред него. Призовани са на Съд и двамата Войни Христа и Сатана със своите войнствени отряди, за да им се решат съдебно съдбите. Пред Съдебния небесен Лик се призовава църквата Божия, да застане пред Закона на правда и да отговаря за своите дела. Тук именно тя е представена от своето живо сърце, ядро църковно, защото тя е сред цялата земна кора, разпръсната над пет континента земни.
Чрез дялото на изведения от Лаодикия остатък, под ръководството на Гласа съдебен като дяло, съставено от живи камъни, се строява жив олтар свещен, който навлиза в служение на принос на примирителни жертви от прошения и молби. Църковното ядро представя ядрото на планета Земя. И чрез свещени служения, в изпълнение на ръководството на Гласа на Съдебната небесна власт – Дух Святи и ядрото църковни в греха по съдби, които са представени от живите блюда – представители в чинове небесни на църквата, които приемат решенията съдебни, които се дават за изпълнение за след Хилядагодишното царство на мира, когато църквата ще е грабната на небето! А планета Земя остава още хиляда години с товара на осъдените съдби, положени на нейните плещи – трупове и кърви, попити от нейната снага.
Но смъртта има власт само до Архангелска тръба. След грабването на църквата Христова Земята обезлюдява – остава пустиня и Сатана няма вече кого да мами и заблуждава.
А създанието Божие от три пояса земни съдби по видовете им заспива и единни вси чакат първото голямо възкресение при зов на Архангелска тръба, когато в миг на зеница се преобразяват вси спящи и живи, за да посрещнат на облаците Господа Исуса Христа, увенчан като велик Цар и Господар на църквата Своя.
За настоящото време ние, човешките същества, взети от материя – земя, сме мъртви без жизненото дихание, което движи материята. Отделено от тялото – материята, жизненото дихание (животворящият дух!) се връща при Бога, скрито в тайна Божия, а материята, взета от земята , се връща в нея и изтлява!
Планета Земя, за която се води борбата векове и времена, е пленница на врага Сатана. И неговата цел е да я владее за до век.
Борбата е духовна и се е водила с духовни сред скончание на времето, на всички им се решават съдебно съдбите!
Но какво става с всички църкви, религии, деноминации? Те са преминали Седем периода църковно време и са били в служение цялото Новозаветно време! За всички тях и служение служение никой няма право да вдигне глас на обвинение, защото който съди, ще бъде сам осъден. А те като църковни формировки ще съществуват на Земя докато се чуе Гласът да тръби чрез Съдебната църковна запечатваща вест. И едва тогава ще стане разделянето – едни отляво, други отдясно поради отношението им към Вестта съдебна: едни ще приемат Светлината съдебна и ще навлязат във великите Божии обещания към отца им Авраама, а други, ослепели и оглушали, ще се закоравят и ще навлязат в своите награди на осъдени съдби! Съдебната вест се явява като реално сито, което ще отсее зърното от плявата.
А Църквата Христова със съдебно решени съдби, тя е оправдана, и се разпростира над пет континента земни. Тя приема Правдата Христова като висон на оправдание на своята снага, като е изкупена съдебно чрез кръвната цена на Христа.
Това време е, когато Земята вече няма ходатай пред Отца и Съда. Съдът велик, изпълнил дялото на правда и Съд пред закона велик на правда, е приключил своето служение, а над планета Земя остава да действа в реално извеждане, в изход духовен, само Вестта всемирна, съдебна запечатваща.
И който я приеме в нейното величие и слава, приема всички благословения и спасение, което тя носи на Божието творение.
Но който я не разумее и се закорави и отхвърли, завинаги се отхвърля от вечното спасение!
Когато в небето се извършва Съдът велик, Църквата сред планета Земя е навлязла в седмия – Лаодикийски период и носи неговото име – Лаодикия (народ на Съд и правда – думи правдиви). Поставена пред везната – Закона на правда, открива се нейната голота – неправдата и чрез ръководството й се отхвърля от служение от верния Свидетел – Христа (Откр. 3:16). Но чрез Съд велик се прави изход на Вестта от нея – отнема й се светилника и свещените служения. А народът Божий е още сред нея – той е с решени съдебно съдби до деня на изнасяне на Вестта – да се чуе Гласът съдебен!
Решена е съдбата на тоз народ, който предстои да излезе от духовен Вавилон при зова на Гласа – „Излезте, люде Мои, из Вавилон!“
В тези велики тържествени изпълнения на решенията на Съда велик призвана е България чрез нейните верни Богу синове и дъщери, които представят живото църковни сърце – ядро земно в чин на живи представители на църквата – блюда на почетно употребление; Христа ги представя пред Съда велик, когато се решават съдбите на Всемирната църква. Същевременно те представят ядрото земно пред Съда велик, който решава на църквата и на планета Земя съдбите!
Употреблението на ”църковното сърце” не изключва от спасение останалото Божие създание! Но съдбата и предназначението на църковното сърце – духовно е да бъде въоръжено с една могъща запечатваща вест църковна, която известява всемирно решените съдебно църковни съдби на една Всемирна църква, минала през съдебните везни, пред Закона на правда. А Църквата всемирна се намира над пет континента земни, сред всички народи и племена от езици и колена. Тъй подобно на църквата пред Съда велик се явява целокупна земя със съдби решени на целокупните три пояса земни творби.
А Господ Исус Христос е освободен от ходатайствената Си служба. На Сатана се натоварва осъждението над греха и смъртта като негови дела сред Земя и му се позволява да окоси земното лозе до Архангелска тръба.
В същото време Христа е напуснал Съдебната зала – Светая Светих, за целокупното земно оправдание е платено с кръвната цена! На Църквата Христова и планета Земя е приключил Земният съдебен процес от създание на греха и смъртта до Скончание. Затова и Вестта е “всемирно запечатваща съдебна”. Тя носи печата съдебен. И са изречени думи на Съда – който я приеме, приема всички благословения, които носи тя, който я отхвърли, ще бъде отхвърлен от спасение и ще приеме всички язви на осъждение.
Докато се устрои пътят на съдебната запечатваща вест, се носи Вест – покана: „Излезте, люде Мои, от Вавилон!“ – защото след избълване – отхвърляне на ръководството на Лаодикия от верния Свидетел, започва действието на ръководството „Ангел“ от Откровение 18:1-4, ръководено в оформление и служение от Съда велик. На него е натоварено църковното земно служение! Ангелът от Откр. 18:1-4 се явява със сила и власт голяма и е единен с Гласа съдебен на Съдебната небесна власт. Сам Христа е Ангел четвърти, единен с Гласа на Дух Святи, който повежда църковния си апарат – сърцето, ядро църковно и до приключване на земния и църковен съдебен процес е с него.
С устройване пътя на Гласа съдебен, явява се и озарението на Земя от Вестта съдебна, която е славата голяма на Ангела четвърти като факла озарителна над цялата планета Земя, явена в чин „Вест църковна“!
Озарението е осведомяване, как съдът небесен е решил съдебния земен процес над целокупност земна, как е решил съдбите на двамата воини – Христа и Сатана: първият воювал в правда за живота вечен, а сатана, употребил в борбата средствата на греха и смъртта за вечно осъждение! И в приключване на Съда, какви са присъдите им като законни съдебни актове, подлежащи на изпълнение!
И едва след приключване на Съда небесен, се явява благодатното време за всички настоящи и бъдещи съдби във времето на разнасяне Вестта всемирна запечатваща.
След това велико явление на дялото на Вестта, озаряваща целия земен свят, готови с чашите златни в ръка, пълни със седемте язви зли, се явяват седемте ангела и ги изливат над осъдените земни плещи.
Необходимо е добре да се разбере, че началото на Съдебния процес не е от момента, когато се чува Гласът над планета Земя. Но първо, Съдът небесен се яви и призова своя съсъд – приемник на почетно употребление, който застава в чин ”Страж съдебен“, представен пред Съда велик, за да приеме всички съдебни решения от Земния и църковен съдебен процес. Гласът се изявява в България и призовава дялото велико съдебно, за да оформи и оглави Ангела четвърти в единство с ”Гласа” от Откровение 18:1-4, Даниил 12:12, Съдии 6-та гл.
Преди явлението на Гласа съсъдът е бил в приготовление, но Съдът небесен е функционирал и е решавал изхода – съдбата на Втората световна война, вменена за Армагедонска! В нея открито е действал звярът и неговият образ (Откр.1З-та гл.), на когото змеят даде силата си за действие! И този именно ”звяр” подгони семето на жената – църквата още от нейните апостолски основания! Той е имал дял с Пилат Понтийски, подписал с неправда смъртната присъда на невинния обвиняем Месия Господа Исуса Христа, Когото осъди в единство със завладения от Сатана Синедрион! Те и изпълниха присъдата, и въвлякоха целия еврейски народ в смъртния грях, и приеха на плещите си проклятието, което носеха техните поколения на своите плещи.
Звярът, воюващ в Армагедонската война, и неговият образ не произхождат от един народ. Но в своята цел и действие те са единомислени като ”звяр и неговия образ”. Звярът червен, носещ блудницата ”духовен Вавилон“, потвърждават това Слово Светлина. Те в единство се опиват с кръвта пролята на светиите – народа Божий, който е в изгнание. И тъй, става ясно, че Съдът небесен разглежда делата на народа Божий Израил – плътски, който изкупва вината на греха, но независимо от клетвата, народите, които са го угнетявали, ще им отдаде чрез Съд небесен. Това съдебно решение особено ясно се изпълни над звяра и нацията, от която произхождаше той (Германия)! Съдбоносният за звяра край на Световната втора, Армагедонска война, поражението, което той претърпя, беше очевидно изпълнение на присъдата съдебна. А ”образът негов”, звяров, с когото се опиваха – блудницата Вавилон биде ранен – отдаде им се според делата!
Съдът небесен в скончание на борбата Армагедонска продължи. И над освободената България Гласът се чу да затръби (според Малахия 4:5). И предупреди, че съдът отдаде на звяра и образа му според делата им и наказанието им се приложи – присъдата небесна, съдебна реално се изпълни и знамената, които развяваха в похода си зловещ, изгоряха в огъня на нейното осъждение.
А в награда победа на народа славянски подариха Небесата и развяха се знамената на Правда чрез кръста на Христа, и блесна звездата на могъщата Божия истина.
Но нека бъде знайно, че не всички от народа на звяра ще бъдат в осъждение и поругание. Ония, които по задължение са приели да изпълняват волята на звяра и образа му, а не са били убедени в правотата на жестоката им мисия, те не ще отговарят за делата им! Освен това тоз народ даде на Земята и съсъда “АнтиХрист”, и създателя на последното жестоко средство за унищожение на Земята – атомната бомба, която като първа язва се яви над Хирошима и Нагазаки – същина на сянката на Содом и Гомор.
С поражението си врагът на всяка правда не се примири. Той е същата оназ, паднала от небето Пелин звезда, която вгорчи много води – земни течения (Откровение Йоаново).
Тъй древните неправди, вмъкнати като Ваалови клонки, се реално изявиха чрез заблудите на Сатана, внесени чрез падналата Пелин звезда – Мохамед в чин ”Лъжепророк” – същина на сянката ”Ваал” с лъжеучителя – Корана, който е изопачение на Свещеното писание! Лъжепророкът и лъжеучителят имат Исмаилов произход, но се е разпрострял над много народи и племена! Но и това не е задоволило Сатана, и той дири отново да завладее света чрез звяра и образа негов. Но и тук не успя! Съд небесен на всички реши предварително съдбите! Защото родината на звяра и антихрист, и на измислителя на атома е една и съща! А образът звяров и блудницата Вавилон имат друг национален произход. не всички обаче от тези два народа – германски и италиански – ще погинат. За тях е словото, което ги оправдава: Римляном 10:13, Деяния 2:21, Йоил 2:32.
Свидетелите, съвременници на Втората световна война, добре познават делата на звяра и язвата, която се изля над земния му трон като наказание на Съда небесен.
Първата язва се изля над Хирошима и Нагазаки и тя бе дяло на звяра, и яви се струпеят и раната, незатихваща и до днес, която продължава да взема своите жертви.
Макар че съсъдът на звяра да не съществува вече, то той отново се готви чрез своите последователи да открие пътя на Трета световна, Армагедонска война. И пак оттам ще заплатят язвите зли над планета Земя.
Седемте язви, напълнили чашите златни на седемте ангела, ще бъдат приложение на човешки измишления – дяло на Сатана, змея, предал силата си на звяра!
Но горко на онзи народ, който пръв вдигне ръка и предизвика огнената изпитня.
В Третата, Армагедонска война, ще бъде наказана блудницата Вавилон – тръшната като воденичен камък, наградата й за всичките й нечестни дела – както кръв на светии е проливала и се е опивала, тъй и кръв ще й се даде да пие сред Земя!
Язвите – това са присъдите над осъдените от Съд велик, снети от седемте ангела, които ще навлязат в изпълнение в Третата Армагедонска – физическа и духовна. Това са изречените от Съда присъди над блудницата Вавилон.
Подетата в небето борба от падналия херувим Сатана се разпростира над планета Земя. Минава през Едема, изведена, обхваща цялата Земя, обсебва човека на греха в чин (Каин“ и развява знамето на греха – смъртта.
В сянковото изпълнение въвежда заблудителни учения, издига Ваала в уважение и изгражда олтара му Ашера в служение на лъжепророческо изпълнение.
Преминал през Голготското унижение на кръвопролитие, но в понижение, поради великого дяло на възкресение, Сатана намира своето утешение и заменя Ваала с лъжепророка Мохамед и лъжеучителя му Корана! И повежда с настървение за ”велико духовно побеждение” борба духовна за унищожение на Свещеното Божие Христово учение за изкупление. Но минаха време и времена и в дните на Съда на всички тез духовни и световни съдби Съд небесен разгледа делата по Книгите и реши им съдбите на делата им зли!
А на Църквата новозаветна, преминала Седем ерни времена, Невяста Христова сред Земя, по Книгите на делата й добри и жертвите невинни реши Съд небесен нейните велики оправдателни съдби.
В Скончание ще се разнесе Вестта църковна запечатваща, която като факел ще озари Земя и църквата Христова, с решени в Правда дела, ще бъде готова за Архангелска тръба, да е грабната в небеса от Жениха й Христа, явена като едно велико дяло на ковчег Ноев.
За всички осъдени земни съдби в единство с падналите ангели и Сатана остават още хиляда години, докато в небеса им се потвърдят присъдите над делата им зли от втория съд пред Закона на правда и да падне огън от небе, и ги изгори. Едва тогава планета Земя се освобождава от осъдения товар – греха и смъртта и се очиства до мантията.
А ядрото земно, неосквернено от греха, с решени съдебно съдби в Правда, освободено, се явява като Нова планета Земя, над която изгрява новоосвободено от падналите ангели небе.
Над Нова планета Земя слиза Новият Ерусалим, окръжен със новите Сионови стени. Над нея Победителят Христа в чин ”Юдин Цар” и ”Господар“ за вечността ще създаде Своето ”Царство юдино”, което ще управлява със ”скиптъра” царски юдин и ще носи короната в чин ”Юдин Цар” – ”Соломон”. И пак в чин царски първосвещеник ”Мелхиседек“ ще бъде до век, сред Своя дом и род от новоизкупени съдби земни, над които Той ще царува за во век и над Новоосвободена планета Земя. Амин!
За тази именно ”Нова планета Земя” се е водила хилядолетия борба, която е била пленена и е подавала плещи на врага Сатана, който след победата не ще се върне нивга там, за да мами човечеството.
А над Нова планета Земя ще грее със своята Светлина като Слънце на правда, светла утринна звезда сам Христа и ще бъде Цар и Господар над Новата Земя! Амин!
”Наистина, истинно е всичкото това Слово, рабиньо Моя, Моя съдба, ти си в чин ”Страж Сионов“ между Небе и Земя, между църквата Христова и Христа.
Днес Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби, в чин ”Генерален Законодател и съдия”, те свише посетих и ти изявих и преповторих тез велики съдби за земната история и църковните съдби, за да имаш пълно разумение за хода на съдебното изпълнение над целия Земен и църковен процес! Как се е решил, кой е обвиненият и неговата обвинителна присъда. И кой е оправданият – невинен, осъден от един паднал Синедрион и Пилатов съд сред планета Земя”.
Това е Слово Светлина!
Независимо, че Съдът небесен е решил земните съдби и края на борбата – дадени са съдебните решения, борбата духовна ще продължи до Архангелска тръба.
Третата Армагедонска война ще бъде най-жестока и тя ще приключи земните съдби!