След потопа Всевишният Творец призова Аврама и чрез него поведе велико дяло на съдби духовни, проявени в живота на един народ, започнал от Авраама и Сара.
Обещанието Божие към Сара и Аврама, че ще им дари син в тяхната вече напреднала възраст, бе за създаване на един народ, който ще излезе от чреслата на Аврама. И яви се развоят на Божията съдба, изречена над Авраама. И понеже изпълнението на Божието обещание закъсня да се яви, то Сара, като взе слугинята си Агар, даде я на Аврам и тя зачна и роди първия си син; нарече го Исмаил – незаконен от рабинята Сарина. Но времето на Божията милост се яви, милостта не закъсня и Сара наистина зачна в своите старини и роди своя и на Авраам син на обещанието Божие – Исак.
През Исав и Яков премина развоят на Авраамовото потомство. От Якова се родиха дванадесет сина, които сложиха начало на Израилевата държава. Но до нейното създаване и изграждане като народ и държава техните родоначални племена по родове преминаха през тежки борби и страдания. Особено непосилна бе борбата на Израиля под тежкото робство на Египет. Сатана чрез фараона и магьосниците – своите земни представители водеше непримирима борба като не искаше да освободи Божия народ от тежкото робство и възпрепятстваше да се яви Израилевият род, според Божиите обещания като един велик, Божи народ.
Фараонът се закорави пред Божия зов чрез Аарона и Мойсея. Бог действаше с велика и могъща десница и със знамения и чудеса воюваше Христа чрез Аарона и Мойсея. Но и Сатана имаше своите войнства и бързо се изравняваше в страшната борба чрез магьосниците; воюваше той на смърт и живот!
Победи Бог, защото на Негова страна бе Правдата! Съдът на небето се яви и справедливо отсъди победата. Историческите и Достоверни Библейски откровения ни уверяват със събитието в Червеното море, където фараон и войнството му бе наказано за дръзкото му високомерие и непокорство на Божието изявление. Но кой стоеше зад Фараона? Това бе Сатана, който излезе от Египет и продължи борбата сред пустинята като все се стремеше народа Божий да погуби. Човеците, които станаха оръдие на злината на Сатана да завладее чина свещен на Аарона, му и послужиха. Явиха се тримата князе, подбудени от Сатана: Дотан, Авирон и Корея и оспориха чина свещен на Аарон.
При изхода на Израил Сатана се противеше и не пускаше народа да навлезе в своето право на свободен народ, за да послужи на Всемогъщия Бог. Той държеше, щото народът Божий да остане завинаги в робството на греха и тъй да го завладее. Но чрез Корея, Дотан и Авирон той се стремеше към чина свещен, защото Сатана знаеше, че може да има крайната победа само ако успее в това. Но и тогава Съд Божий се яви и Земята отвори уста и погълна бунтуващите се с целите им родове! Народът трябваше да се увери, че Бог поругаем не е!
Не се ли грехът смъртен яви в полите на Синай? Тогава, когато Всемогъщият Бог с Мойсея общуваше лице с лице, за да му връчи Закона морален в ръце, яви се с пълна власт и сила Сатана, повдигна човешките родове, за да осуети волята на Бога и да приеме поклона чрез златното теле. Не му бе достатъчно това, но Сатана вдигна ръка на мерзост и злина и Царския чин на Господа Исуса Христа пожела да има на Земя!
Влязъл в Ханаанската земя, в обещанията на Всемогъщия Бог, народът израилев се оформи като държава. И в своите плътски стремежи новообразуваната държава пожела да има свой цар на Земя. И това бе пак дяло на Сатана.
Бог Всевишний, по милост Своя, бе изявил на Земя по План сянков за небесните свещени чинове и първосвещен на Господа Исуса Христа и чина царски ”Мелхиседек“. И помазан бе първият цар сред народа на Израил – Саул, явен като Сянков план сред народа Божий. Но, Саул бе завладян от лукавия дух на Сатана чрез реални дела в живота свой и показа стремежа и жаждата на Сатана да завладее земното царство сред плътския Израил. Саул стана цар над дванадесетте израилеви племена, в живота духовен на който бе поверен чина свещен и първосвещен.
И развихри се в развой на действие борбата чрез първия цар Саул кой да владее народа Божий на Земята. Без призвание за свещенодействие, подтикнат пак от Сатана, Саул извърши непростими грехове. Зад него стоеше врагът на Господа и го подбуждаше към зло. И чрез Саула Сатана посегна на чина свещен, сянков, който не му принадлежеше. Чинът свещен бе дял на Христа чрез Аарона, комуто бе връчен и жезъла царско свещенство, който разцъфтя.
Но справедливата Божия съдба отхвърли Саула – царя израилев за необмислената му постъпка, която ясно откриваше целта на Сатана и неговата страшна съдба. Заплатата на греха бе смърт! И чрез дела в реалния живот на Саула се показа и отредената съдба на греха.
И помазанието на Давида чрез пророческа ръка не закъсня. Тогава оттегли се Божият Дух от Саула и Саул добре разбра това. И се допита Саул до Бога, но не чрез съсъда пророчески на Бога, но отиде и на Сатана реално се поклони чрез Ендорската гледачка. С това мерзостно дяло се разкриха делата на Сатана и съдбата на смъртния грях, с който Саул вече се бе натоварил. Грехът не пощади рода Саулов – Сатанински и на неговото царство. Грехът на Саула беше повторение на дялото Каинов, в който дял навлезе и първи израилев народ.
Грехът бе нарушение на Закона, който гласи: ”Не пожелавай!” А Сатана пожела да заграби дяла Господен от Твореца; си – чиновете свещени във водещата се борба, за да не бъде съден по Закона, който той наруши още в небеса, а долу на Земя заграби с хитрина и лукавство и свещенство и трона. Но Сатанинският нагон не спря развой свой, в страшната борба той с ярост завладя човешката душа и в смъртната агония на един цял избран сянков народ той своето жило на смъртта показа, и с коварна ръка го простря над ближния си – Твореца Христа.
Чрез първото Израилево царство в сянкова съдба с първи цар Саул се показа на първия народ съдбата като първи син Адамов Каин и цялата съдба на Сатана в Макетния план на земното човечество, в дела приложени в плътския и духовен живот. Сатана особено успя чрез Саула да изрази като сянкова драма на Израиля своите лични дела. Но сянката чрез помазанието на втория цар ще се покаже в борба чрез реални дела – между Саул и Давид страшната духовна борба: Саул – Сатана гонеше Давид. Защото Сатана добре знаеше, че Давид щеше да бъде употребен във велика съдба сред Израиля. Но Давид с правда Божия победи неправдата на Саула. И погина целият род на Саула, и Вениаминовият род се отхвърли завсегда.
А бъдещото царство на Израиля се поверяваше на племето Юдино, което откри съдбата на юдиния цар на вечността – сам Господа Исуса Христа. Идеше в изпълнение второто Израилево царство чрез Давида цар, който посочи Отца и щеше да води страшната борба чрез собствените си деца, за да запази царството и да изпълни волята Отцува сред планета земя. И чрез борбата, която водеше Давид, се показа духовната борба между Сатана и Бога отца чрез Сина Божий Господа Исуса Христа за царство вечно над дванадесетте израилеви племена.
Дялото на борбата навлезе в нова фаза на изпълнение. Сатана оспорваше всяка педя земя, за да предотврати изграждането на Сионовите стени – Сион и Ерусалим, града святи. Защото педата Сион и градът Давидов, и Ерусалим със стените сочеха на бъдещия Нов Ерусалим, окръжен със Сионовите войнствени съдби. Но Давид води реална борба със завладените от Сатана съсъди и постигна целта на Бога Отца – в царството Израилево, под скиптъра царски на Отца – Давида се събират дванадесетте израилеви племена. Но не беше миролюбец Сатана. Не прие той като велика небесна Отцува съдба царството на Давида и чрез Авесалом отново пожела да издигне своя на мерзост трон.
А помазанието, което Давид бе приел чрез Самуила, е помазание на юдиния цар на вечността и в дела, приложени над дванадесетте израилеви племена, реално в живота Давидов ясно личеше намесата на Бога. Дялото велико чрез Давида сочеше на Същината – то отразяваше волята и делата на Отца, водещ борбата реална със Сатана. А врагът на правдата Божия полагаше усилия да се домогне до царството Израилево – Юдино, защото той знаеше за увенчанието Соломоново – Христово, което предстоеше и се бореше да го осуети и тъй да пропадне волята Отцува – Давидова. И с коварство на злината своя Сатана подбуди народа и поведе война с царя юдин сред израилевата земя. но за слава Божия яви се неуспехът на неговите дела. Затова подбуди Авесалома и в него своя стремеж към трона скри, и гонеше с ярост Давида. В тази страшна борба между Давид и Авесалом се разкри плановото развитие на борбата между Бога Отца и Сатана, който се стремеше да завладее трона на бъдещото земно царство, което той пожела чрез Авесалома. Сатана ясно знае за волята на Бога Отца, че на трона израилев, над дванадесетте Израилеви племена ще царува Соломон в чина на Христа. По Плана на сянково изпълнение ясно се отрази борбата между Бога Отца и Сатана в чин ”паднал небесен ангел“, борещ се за царство и трон, със скиптър на управление. С това изпълнение се показа съдбата на Сатана чрез действащия Авесалом – сам се обеси между два клона. А царят Давид – Отца запази трона и короната с жезъла на управление над дванадесетте израилеви племена за сина Соломон обещанието Божие.
Не се примири Сатана с решението на Отца и сега подбуди Адона, пророка и свещеника и сам се обяви за цар като употреби падналото свещенство, за да го помаже за Господар над Израиля. И в своето намерение положи трапеза на угощение. Сатана чрез Адона и падналия пророк и свещеник избърза в своето изпълнение на пъкленото си дяло, макар добре да знаеше, че тронът се падаше на Сина Божий в чина на Соломона. По сянков план на изпълнение в служение щеше да се яви Соломон и да представи вечното царство на Царя юдин Христа, който под скиптъра царски щеше да събере дванадесетте израилеви родове.
Но в борбата чрез Адон не закъсня да се яви сатанинският погром. И да се увери сам врагът на Бога, че е безсилен да осъществи плана си гибелен. С това сянково изпълнение се изяви съдбата на падналото сянково свещенство и пророческия сянков атрибут, обсебени в нечестиви служения от Сатана, жаден за господстваща власт и царство сред планета Земя. Той, Сатана, откри последните средства на зло, с които щеше да си послужи, за да се домогне до царствените Христови съдби чест, която не му принадлежи. Сатана добре познаваше волята Отцува, изявена чрез пророците. Той се бореше с последни сили и завладяваше непокорните, и си служеше в борбата с тях.
По Сянковия план на изпълнение Бог Отец в лицето на Давида и чрез него посочваше бъдещото Си царство, и показваше кой ще седне отдясно на Трона в бъдещото вечно Царство. Борбата наистина се водеше за завладяване на царство и се изявяваше жаждата на Сатана за владичество, която водеше своето начало още от небесата! И тя продължи в борба жестока, особено сред сянковия израилев народ от дванадесет израилеви племена, които посочиха на една цяла Земя. Но успоредно с това се разкри и каква ще бъде сетнината чрез греха и падението Саулово, Авесаломово и Адоново.
А царството на Соломона посочи на вечното Царство на Господа Исуса Христа в чин ”Соломоново царство за вечността”, увенчано със скиптър царски и Трон, окръжен с Личната гвардия от дванадесет духовни съдебни племена – Трети духовен съдебен Израил – пътник за Новата планета Земя в чин ”Нов Ханаан”. Соломоновото възцаряване ясно потвърди истината, че никой друг, освен Юдиният потомък – лъвът от юдиното коляно – Христа, ще приеме Царството вечно и Трона над нова планета Земя! Също ясно се посочи, че свещената жертва Христова е силата и мощта и че само на юдиното племе реално, във Второзаветното време, принадлежи чинът ”свещен” и ”първосвещен” и в Скончание ”царско свещенство” по чина ”Мелхиседеков” до веки веков чрез Война кръвен, свещен в чин ”първосвещен” – кръвната цена – жеста на Господа Исуса Христа, Който изкупва Земя с трите пояса нейни като стежание на Бога Отца чрез Сина – Господа Исуса Христа и Дух Святи.
Но питаме ли се ние, как той, Саул, последван от Авесалом и Адон ще си позволят да присвоят чина свещен или само вършеха волята на обсебилия ги Сатана?
Нали сам Сатана посегна на Христа и проля кръвта Му праведна отне живота Му земен чрез Стария Израил? Той бе жаден за власт, но не познаваше тайната на Спасителния план, затова подвижи в своя сила Стар Израил и неговите царе, които смъртно съгрешиха и сами Царството израилево от земята Ханаанска заличиха. Но пленничеството израилево се оказа, че е пленничество сатанинско, което бе обвързало с веригата тежка на греха Израиля Божий чрез царството вавилонско, завладяло планета Земя.
С ново възстановяване на стените Ерихонски се откри и небесната руина – разкри се дялото на Сатана горе в небе – пробивът сред небесното войнство и отвлечената една трета паднали ангели, които също са обвинени в непокорство и неподчинение, в жажда за власт за управление над планета Земя.
В Соломоновото царство се видя ред, дисциплина, мъдрост и мир в управление. Но най-великото и могъщо строение на Ерусалим със стените ерусалимски е храмът, посочил на новозаветния храм и бъдещия нов Ерусалим със стените Сионови в проява на мъдрост в управление над дванадесетте духовни племена на Царя юдин – Господа Исуса Христа сред новата планета Земя. А във възстановителното дяло, във времето на Ездра и Неемия, след пленението, щеше да се изяви разрешението на съдбите чрез Съда небесен велик.
Това бе бегла Светлина през погледа на Дух Святи, извлечена от древните сенки, показали съдбите на бъдещото дяло на изкупление. А отделните епизоди сред Вавилонското царство на Сатана и водещата се борба показваха неразумността на Сатана, проявена в непримиримост, гордост и жажда за владичество над целия свят, над планета Земя. Разкри се и безумието му сред ”гората“, дяла му сред дивите зверове. В пира Валтасаров, обсебил пленените златни блюда, Сатана показа своята жалка съдба и духом се изяви развоят на борбата – Сатана бе във Валтасар, в неразум употребил властта си на Земята в гавра спрямо Бога велик в небесата.
В древните сенки чрез Вавилонското земно царство се яви делът на Сатана – Навуходоносор и Валтасар, водил борба с Бога на силите и предупреден чрез Съда небесен, употребил Пет разумни църковни сетива в чин ”Петпръстна длан” човешка, се определи неговата сетна съдба. Явилата се длан човешка на предупреждение сочи на пророческия атрибут, чрез когото ще се предупреди в последните дни звяра, приел силата на Сатана, носещ блудния духовен Вавилон на своята плеща царството му щеше да се отмени и отнеме, на по-достоен ще се даде. А нему Съд небесен реши съдбите! Засегнатите епизоди на царства Израилеви и Вавилонски като сенки сочат на великите съдби на племената в живота им реален сред планета Земя.
А когато един цял израилев народ бе завладян от идолопоклонство – явени на Кармил четиристотин и петдесет Ваалови жреци, Сатана се бе скрил под короната царска на Ахава и Иезавел. Борбата бе жестока и пред очите на целия Израил трябваше да се докаже кой е Бог – Ваал или Всемогъщият Творец на Всемира Йеова!
Под образа на Ваала се криеше Сатана, но Небе се намеси в борбата огнена и чрез знамение и чудо победи лъжата Ваалова. И Съдът Небесен чрез единствения божи пророк Илия, подпомогнат от народа, им отсъди съдбата. Четиристотин и петдесет Ваалови пророци бяха унищожени от ръката Илиева. Но Сатана не престана със своята измама и продължи да води още по-ожесточена борба. Подбуди в злина съсъдите, които му се бяха поддали – Ахав и Иезавел. Лозето на Новутея, сочещо дялото на Христа, беше отново цел на Сатана. И отново показа нрава си на звяр, и посегна чрез народа израилев над Христа, за да остане той единствен владетел на лозето – дяла на Христа – планета Земя.
Всемогъщият Бог все посочваше каква ще е съдбата на борбата, водена от Сатана за планета Земя и кому ще принадлежи Царството на мира за вечността. Падналият ангел Сатана още в небеса бе изявил претенции за владение на планета Земя. Но тя не е сама, още седем нейни сестри- планети подкрепяха в борбата нейната съдба. Най-красивата от вси е Земя, към която се стремеше Сатана, за да я завладее и постави сред нея свой трон на управление. Но забравил бе Сатана, че той е творение! А Князът на Мира, комуто принадлежи планета Земя, по съдба е Творец. Той е, който ръководи и движи цялата система и й дарява живот чрез силата и мощта на Слънцето. И със своята светлина озарява Луна в чин ”пророк”, за да познае земният жител великата Божия мощ и светлина и да се пази от врага, който в своята злина е увлякъл една трета небесни войнства в непокорство на Отца.
Затова жаждата на Сатана за земна власт се проявява в борба сред земните царства. Както когато завладя змията и причини най-голямото зло сред градината райска, а след това, изгонен сред Земята, продължи чрез Каина борбата. След потопа чрез Хам и Ханаан му се показаха делата нечисти, но и съдбите му в сетнините.
Наистина не е трудно да се разберат Чрез Дух Святи всичките тез съдби. Но в потвърждение на борбата между двата духа на добро и зло двамата Войни с две войнства: водещи войната, която бе започнала в небе и продължи сред планета Земя, обявена за арена бойна, сцените сянкови образно изразяват развиващия се План на спасение сред планета Земя и отразяват голямата сетна Светлина, която ще озари планета Земя. И ясно потвърждават съдбите на воюващите две страни, включени като съдебни изпълнения чрез решения, връчени в ръката на Църквата всемирна, приела ги чрез църковното сърце – Личната Христова църква – ядро земно с включени три пояса земни съдби. Амин! Копривщица, юли, 1978 г.