Съдържание

147/3 ИМА ЛИ БОГ ИЛИ НЯМА И КАКВО МИСЛИ ЧОВЕКЪТ? СЪДЪТ РАЗГОЛВА МЕРЗОСТНИТЕ ДЕЛА НА САТАНА И ИЗЯВЯВА КАКВО ГО ЧАКА. ПРИСЪДА НАД САТАНА И ВОЙНСТВОТО МУ 

148/8 СЛЕДВА ОСЪЖДЕНИЕ НАД САТАНА И МЕРЗОСТНИТЕ МУ ДЕЛА ОТ СЪДА

140/1 ДЕЯНИЯТА НА САТАНА, ПОСОЧЕНИ ЧРЕЗ СЪДА ВЕЛИКИ ОТ ПАДЕНИЕТО МУ ДО СКОНЧАНИЕ НА ЗЛИТЕ МУ ДЕЛА ПО ВРЕМЕ НА ЗЕМНИЯ ПРОЦЕС, ОСЪДЕН ПОРАДИ НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА И ОСКЪРБЕНИЕ НА ТВОРЧЕСКИЯ ЛИК, ПОЖЕЛАЛ ДА ЗАВЛАДЕЙ В БЕЗЗАКОНИЕ ЗЕМЯ

120/7 ПРИСЪДА НАД САТАНА И ЕДНА ТРЕТА НЕГОВО ВОЙНСТВО. СЪДЕБНО ОБЯСНЕНИЕ НА СПАСИТЕЛНИЯ ПЛАН, РАЗГЪРНАТ В МАКЕТ, СЯНКА, СЪЩИНА И СЪД

48/2 ИЗПОВЕДТА НА САТАНА ПРЕД БЛУДНИЦАТА ДУХОВНА – ВАВИЛОН. САТАНА Й СЕ ДОВЕРЯВА КАК Е ОБЯВИЛ БУНТА В НЕБЕ

48/2/А ОБЯСНЕНИЯ ЗА СРЕЩАТА НА САТАНА С НАЙ-СВЕТЛОТО СЪЗВЕЗДИЕ, КОЕТО ТОЙ НАРИЧА „СКОРПИОН“

47/3 ИЗПОВЕД НА САТАНА ПО ВРЕМЕ НА ПРЕДИЗВИКАНАТА ОТ НЕГО ДИСКУСИЯ (С ПРАВО НА ВТОРА ДИСКУСИЯ)

47/1 ОТГОВОР НА ХРИСТА НА ПРОТЕСТА НА САТАНА ПРЕД СЪДА ВЕЛИК

48/3 ОБЯСНЕНИЕ ОТ ДУХ СВЯТИ ЗА ВАВИЛОН И ЛЪЖЕПРОРОКА (третата част от протеста – дискусия, която Сатана води със Съда велик)

8/6 ОБЯСНЕНИЯ ЗА АКТОВЕТЕ НА ОСЪЖДЕНИЕ НА ОСЪДЕНИТЕ ОТ СЪДА ВЕЛИКИ И АКТОВЕТЕ НА ОПРАВДАНИЯ И НАГРАДИ НА ХРИСТА И КАК СЕ ИЗВЪРШВА ТОВА След протеста на Сатана

45/3 ОКОНЧАТЕЛНА ПРИСЪДА НА ОСЪЖДЕНИЕ НА САТАНА ИЗРЕЧЕНА ОТ СЪДА ВЕЛИК (ВКЛ. ЗВЯРА, ПАПИЗМА – ВАВИЛОН И МОХАМЕДАНСТВОТО) СЛЕД ПРОТЕСТА

107/10 ОПРАВДАТЕЛНИЯТ АКТ НА ГОСПОДА ИСУСА ХРИСТА И ОСЪЖДЕНИЕТО НАД САТАНА БЕЗ ПРАВО ВЕЧЕ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ

147/3 ИМА ЛИ БОГ ИЛИ НЯМА И КАКВО МИСЛИ ЧОВЕКЪТ? СЪДЪТ РАЗГОЛВА МЕРЗОСТНИТЕ ДЕЛА НА САТАНА И ИЗЯВЯВА КАКВО ГО ЧАКА. ПРИСЪДА НАД САТАНА И ВОЙНСТВОТО МУ

Наистина е истина това, и то много голяма, че Творецът Всевиш чрез милостта Си и любовта Си сниши небето и слезе над падналата в грях планета Земя и изведе падналото в заблуда човечество. Коя е таз длан, простряна в милост и любов, щедрост, и толкоз себеотверженост показва над тоз паднал в заблуда свят? Или ще каже някой: „Коя си ти да противоречиш дръзновена на таз наука и техника, налагаща се с оповестение, че няма Бог, а ето, ти се налагаш с вест, че има Бог, и то сега, когато е на толкова голяма висота философията, науката и техниката, и доказват: че няма Бог, няма друго, освен мъдрост човешка в сила и знание човешки в създание на велики дела. Нима земя е паднала и човекът заблудил? Не, няма Бог. А коя си ти, че дръзнеш да се явиш със забранена литература вест църковна пред целия свят на велики дела в знание и наука, техника, във велики постижения на Космоса в завладения? Днес човекът е в постижения на смели подвизи в творения.“ Да, но ехото отглася в подвига велики на Твореца Всемогъщ вчера, днес и утре Той е Самовездесъщ чрез любовта Си безкористна в Творческа мощ в могъщ зов над Своето творение с неговия внедрен подтик в дълбината към велики добродетелни дела на правда в закон. Но човекът е смъртен и ще изтлее кат материя, а дух жизнен полита в тайна Божия и чака съдба на разрешение. Но ще речете, че дялото на човека е безсмъртно. „Нима има Бог?“ Да, Бог има, Земята има Творец и то най-великият в мъдрост на знание, на Който се опира всеки смъртен човек, над планета Земя с трите пояса нейни. Той е Тоз Всемогъщ Творец, Законодател и Съдия със закон на правда над всяка Негова творба, прашецът земен и земя. Той е Тоз Пастир, изявен чрез Сина Свой Вожд и Канара над земя, фар с лъч сияен над бурни океан за заблудилия кораб, света. Наистина, истина е това, колко смело звучи безстрашието в победа над буйните вълни – води, над които се носи лъч на озарение, чрез вестта на спасение, в нощ тъмна и сочи път на заблудилия се. А лъчът остава непобедим, кат пътека лунна над водите.

Нима ще дръзне някой да опровергае всички постижения на науката и техниката, и то днес в двадесетия век? Когато тя постига своя апогей и дири чрез изпратени сигнали в Млечния път, да дири връзка с разумни същества от други планети и иска да общува с тях? Нима е неразум човек? Да, той отхвърля връзката на небе със земя според установения ред, чрез лъча светли и зова, и заблуден от плътта се спуща в нощта на безпътицата. Нима тоз човек на двадесетия век, който постигна Космоса, луна, небе, не може да съзре своята заблуда и разбере, че иска да навлезе в един свят на мир и ред, създаден от Всемогъщия Творец над всяка земна твар наука, и внася смут и безредие. Или пожелало е да каже кат творение на своя Творец: „Не Си Ти Създател, но аз, че съм по-мъдър от Теб, че откривам Твоите вече създадени от Теб закони на закономерност във Вселената. И пожелах да стигна небето.“ Но Исая 14:12-15 отговаря: „Как си паднал от небето, ти, сине на зората, Денице! Съкрушил си се на земята, ти, който тъпчеше народите. А ти думаше в сърцето си ще възляза на небето, ще възвиша престола си над Божиите звезди, и ще седна в гората на събранието към страните на север, ще възляза във висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния. Но ти ще слезеш в ада, в дълбочините на рова.“ Исая 14:12-15.

О, безверие тежко на двадесетия век, не ще ли се събуди човек? Не ще ли поеме фара светли на светлия лъч, пътеводителя смел сред падналия в грях свят, и не ще ли признай своя Творец и Неговата всевисша цел, мощ над земния предел?

Наистина Всевишният Бог грабва човека в десницата Своя, кат глина от грънчаря, и я приготвя кат съсъд, и чрез нея изявява Своята цел, тайна скрита от вековете, днес достъпна за родовете, само по милост на Твореца в мъдрост над планета Земя.

Кой си ти, земно човече, че възпираш тоз лъч на светлина, или искаш да уловиш мълнията с ръка и да й речеш стой тук вързана кат жребец за яслата на господаря си? Или искаш да спреш буйния порой на дъжда с ръка? Да, врагът на Бога само може да върши и мисли без разсъждение, заслепен от желание за първенство, да обсеби земя, небе, и зароби навек една най-висша в мощ творба на своя Творец. И ще каже: аз съм и аз ще бъда. Авдия 1:3 прелъстила те е гордостта на сърцето ти, тебе, който живееш в разселините на канарите, тебе, на когото жилището е високо, който говориш в сърцето си: „Кой ще ме свали до земята?“. „Ако се възвисиш ти като орел. И туриш гнездото си между звездите. И от там ще те сваля“ – говори Господ.

/Съда/: „Тръби глас на тръбата, ден и нощ тръбя във вси времена сред вси народи и племена. И ще ти посочат, че най-страшната борба си повел ти, паднали ангеле небесни, звездо на зората, Деницо, и си се уподобил на пръст земя, и си се сравнил с човека, когото си завладял и смърт коварна над него прострял. Създател си неин на смъртта. А сега се готвиш гнездото си да поставиш сред Вселената, звезда да завладееш, язвите награди твои, да избегнеш. Но помни, преди още да го поставиш и оттам си изхвърлен ти. „Авдия“ ти изяви съдба. Но ти покварен водиш борба Армагедонска война, и обвиваш се в мъгла, стремиш се към фара светли, деня, да го затъмниш с дела си зли. Сам се увиваш ти, ангеле паднал с една трета от небе, но вси будни те съзират и дела ти зли, чрез човеци, прозират, макар чрез смъртта сам да ги пленяваш. Не можеш мълния да я спреш, тя в буря зла блясва над земя. Ни пороя на освежение, дъждец да спреш, ни жизнения лъч на растежа да завладееш. Твоята слепота те води в бездънна пропаст, кат къс леден, блок безжизнен си ти. Над теб нищо не вирей. Сред магнитните поля ти си смърт костелива завсегда, навек с решена осъдена съдба. Не можеш да спреш зова, небесна съдба на милост и любовта. Да, ти ослепя и не виждаш как зората рано се зазорява, когато планета Земя се в утро светло явява и над нея животът кат цвят ярък закипява, обгърнат в милостта и любовта Творцова. И я напоява чрез бляскава роса на лъчите светли златни повой на жизнения уровен. Да, смърт костелива, не ще нивга спреш жизнения подем на духа, движещ материя. Ето, материя се подвижва чрез духа жизнен в живот. Или ще кажеш, че ще я покосиш? Да, но когато пътя й начертан приключи изживян и кат воин смел е воювал във велика бран за Отечествена чест и дан, днес, след осъдена ти съдба, гнездо си готвиш за дълбина, но и там не ще успееш в пъкления ти план изявяваме ти ний, Съдът велики, разголваме ти кроежи вси. Не ще избегнеш собствените си на мерзост дела, които сам на ковалня изкова. Туй ти е съдба, душе нечестиви, що сам си я изтъкал от мрежа на паяжина в жажда ти за власт земна господстваща, сред нищета да поставиш трона си на висота. Ето, ти си опи нагона чрез папата, комуто даде сила и власт тронна на Вавилона сред земя и пожела да се уподобиш на Всевишнаго с корона трикатна на власт в три ерни времена, но с фалшив глас. Ти сам чрез папизма владя, ти си само папа – човек смъртен в нагон на жажда за власт на материя злочеста. Червеят ще я изяде, ще се разтлее в тление и никога не ще разбереш как мълния блясва чрез тръбен глас и в блясък се явява над земя. Нито как зората светла се зазорява и земя от нощния мрак освобождава, и в победа над земя воинът смел в пурпур се явява, и в пътеката жизнена чрез лъча простира, и жизненият живот закипява, продължава. А тронът ти горд и непостижим сред духовния Вавилон днес до минимум се сниши и вси мерзости, кат бич в нейната ръка от теб изковани, те теб чакат в 1000 годишно ти изгнание, единен с победата, твоя съдба плътта – материя мъртва и смъртен дух на тление. Това си ти, Деницо, паднала звездо, днес уподобена на човек смъртен. Не ще можеш съдбата си да избегнеш, лично изкована, язви зли, вси от зловеща ти десница на покварената ти глава, що смърт изкова за изтребление човешко. Но да владееш и унищожаваш туй е твоя лична съдба – паяжина, в която си се вплела с измамената от теб дружина. Ето, погледни и виж, но с кои, с кои очи? Сляп си, кат прилеп, бродещ в нощта, не виждащ светлина на зазоряващия ден съдба в лъчите жизнения подем на сила върховна. Но все повече потъваш вдън бездна на вси твои мерзости, измислени съдби, за да воюваш и владееш. Да, казваме ти го, ний, Съда велики, на правда в закона, единни с цялата Вселена, Всемир, чрез закона. Днес измамата ти рухна и се възвиси нарушения от теб закон. Той е най-висшата цел над земния предел, възстановен и изравнен, както в първия ден на сътворението в съдба. Где си ти, ела, ето в нощ тъмна Творецът десница над земя простря и чрез Глас на съдбата Той изяви Своята победа от теб не скри, но явно изяви, когато се опияняваше ти, че нова година нова съдба ти пожела може би случайността да си победител. Да, на нощ, плът, материя, нова година е една цяла съдба на решения съдебни. Ти знаеш това! Затуй земните години са вменени за дни библейски и една е съдба на решения чрез нас, Съда велик в правда пред закона, който ти наруши и пожела да не съществува. Защо? Защото знаеше, че ще бъдеш съден по него ти. Но днес за вовек той е възстановен сред цялата Вселена, Всемир, а ти пред него осъден. Защо? Защото веднъж в една година, един период от време в живот Христа го изповяда. И сега, в новата съкратена година, чрез победата Христова, църквата го изповяда, възстанови чрез стражите. И пред цялата Вселена, Всемир, небе, земя, той – законът морален се увенча за вечността. Днес ти пак се готвиш наново звезда да завоюваш и гнездо да свиеш на мерзостни си дела, но законът на правда навек осъди ти съдба, показана чрез Ездра законника и Неемия в победа как след плен възстановиха рутина на законна съдба пред свидетели Вселена, Всемир, Исая, Авдия посочиха ти съдба. И светлият фар пътеводител, библейският лъч изяви твоите сетнини на осъдените ти съдби и най-съкровените ти мечти да грабиш и владееш ти. Ти владя чрез физическия Вавилон и духовния папски трон. Те ти изявиха съдба. Чрез Содом и Гомор владя в блуд ненаситна, но падна огън и те изгоря. На седем хълма блудницата държа. Чрез лъжеучител, пророка – Мохамед, корана яви, библейските истини изопачи. Ето, в пурпура на баграта се увенча, но тлен се яви и тронът ти рухна, както рухна Вавилон, кат съдба на царство и трон физически, и не се намери веч подслон. Кажи, теб питаме ний, Съда велик в правда на закона велик, звездо, паднал Пелине, вгорчил вси води и влачещ с опашката си руините от теб паднали звезди, една трета смъкнати над земните плещи. Светиш ли както преди? Да, ний, Съдът велик ти задаваме тоз въпрос без Законодателния Върховен Лик. Но ще речеш: „Ще воювам и ще победя в Армагедонската физическа борба и ще отлетя на друга звезда, планета и смъртта ще пренеса“. Не, още тази нощ знай си съдба, че кукумявката, предвестник на смъртта, ти кука на врата, чрез валтасаровия сетен пир ти е изявена съдба, още тази нощ рухва плана ти, защото длан небесна откри, че не ще владееш царството земно ти, макар плът физика да обсебваш и поквара да внедряваш, не ще никога дух на правда да завладееш. Да, днес мълния блясва в небесна шир и пронизва поднебесния ти пир. Раздира мрака земен и лети, кат стрела забива острие в земна гръд, а ти като физик искаш да откриеш нейния език. Но не знаеш нейната цел и предназначение над земна гръд. Удари ли мълния съдбоносно, ти откриваш само труп, но не си видял къде отлита жизненият дух в раздел е от плътта, материята физика, сразена заради греха язви твои. А диханието жизнено в тайна Божия лети, откъдето изхожда, помни. Но таз тайна велика не е още открита нито от физика. Защото Духът на вечна правда за вовек ще продължи и законът Му непроменим, обвил Трона Му. Той ще навек блести, кат златен невод, на две заповеди уподобен: Възлюби Бога от цялото си сърце и ближния си като себе си. На какво се опираш ти? На трона папски може би? Но навек е осъден той и приел си я ти, чрез него, наградата си, и навлез още днес в изпълнението и язвите вси приеми ти още днес! Че нощ тъмна отлетя, а цялата Вселена, Всемир победата славна видя. Как тя сияеше в блясъка обвита в тронния плам на възстановен закон на бъдещия Трон над нова планета Земя – звезда. И дигнала ръце за главнята, подпалена в суетния огън от теб пред Върховното Лице с храм на Дух Свети в своето сърце тя вика за милост, изпросва съдба от любов към брата человек от земя. Ето, видя я цялата Вселена, Всемир и прие великия венец на удостоение за вечния нетлен пир във вечността. А ти кажи, къде беше, че не я видя?

Да, отговаряме ти, ний, Съда велик: в нощта на царство ти земно в пирувание ти диреше в таз нощ жертвата своя. Защо не я видя? На чело й блестеше звезда – новата планета Земя и с ореола на глава. Явена беше наградата на Йеова, кажи, защо не я видя? Да, защото тежка слепота лежеше на лицето ти и жестоко те измами твоето сърце. Пепел ти поднесе пред върховната повеля на Творческото Лице. Днес възстановен е закона и строени стените на Сиона в чин свещени по Ездра и Неемия, Зоровавела – древни сянки, изпълнени в същини. Днес те са върховни чинове, повели я, изпълниха се съдби. Но ти ослепя, отъпя и не се огледа в древните сянки, не ги съзря, че гониш Библията свята, или време дълго летя да гониш материя, да се опиваш ти в земни суети, защото зрението ти измени, не се опомни ти. Да, точно така, все още се опиваш ти в нагона си за власт земна, да се увенчае тронът ти чрез папизма над вавилонската рутина. Не ти позволиха Содом и Гомор да се опомниш и видиш нововъзстановение след Давида, Соломона, но ти ги гонеше чрез Саула, Авесалома и Адона. И прие техните съдби кат рухнали мечти. О, где си ти и кармилските ти жреци? Чрез Ахава се с кръв опи на Навутея, ти. А на Голгота с кръвта Христова се опи, чрез падналото еврейско воинство свещено на сянките твои съдби. Да, ти с живота земен чрез кръвната струя и се опи, и не си спомни исполините в потопните води, твои лични съдби как труповете безжизнени се носеха кат осъдени съдби сред водните бездни. И не можа да достигнеш чрез тях победата върховна чрез глас, приета от нея. И не достигна кораба ситимов, плуващ над осъдени водни бездни и отнасящ в спасение флора, фауна и човек Ноя, към победи славни в изхода. Макар след потопа пак ти да се яви и с дух на измама завладя в поквара Хама. Чрез него ти изяви неправдата, греха си спрямо Отца си Ноя. О, мъст злочеста на ярост зла, опи се в оргия, ти, паднала звездо, Денице, и завлече една трета непокорства, паднали звезди! На съдбите ти коварни драмата потопна яви, Библията свята ги отрази кат светли зари, водещи смирените и обичащи правда души. Но и ти ги съзря и разбра, още по-жестоко се закорави и продължи докато препълни чашата си ти. На най-големия позор – на Голгота с кръвта Христова се опи, като я проля в мъст зла. Но именно там се навеки ти победи кат сянка зловеща на церемонията се прикова на кръста. И ненаситен пак продължи да гониш в агония зла, да задоволиш нагона си в мъст зла и кат звяр уподобен се опи от Христовите последователи. С кръвта им се опи в арените хищни на огнените клади, в пламъците невинността изгори, в инквизициите папски се навек опи, в осъдената си лична съдба, която прие завсегда. Но в хищна мъст продължи и ще продължи до Архангелска тръба. Да, но властта твоя се простира само над греха, материя, плътта, а не над духа, жизненото дихание. То вовек ще се избави чрез кръвната цена на Господа Исуса Христа. Да, всичко знаеш, и своята съдба, че малко ти остава да мамиш сред планета Земя. Трепериш от мисълта на Архангелска тръба, но кат бяс трепериш и ще вършиш дела на бесовете, твоя съдба, които ти повярваха и с теб единни паднаха сред планета Земя. Днес навек е попълнена рутината от земния човек и заети са местата, изпуснали сте ги пред везната. Те всички по съдби знаят си местата чрез чинове небесни, застанали пред Съда велики и с покорство и вяра явиха съдба, дела от вяра пред нас, Съда. Те именно ви взеха местата и попълниха в небе рутината. И чакат да блесне могъща съдба, да затръби на Архангел тръба и се явят пред небеса да заемат места. Някога, преди падението си, заемал си ги ти в небеса. Но днес, ний, Съда велики, ти изявяваме съдба, че се надяваш да победиш чрез трона папски нагон и се изплъзваш от блудницата, която на седемте рога ти я държа, макар и града на седем хълма да стои, ти нейде в Анадола се таиш на осъдените ти съдби. Но и в Рим пак си ти, във Ватикана на трон седиш. Това са две съдби на блудницата твоя физически и духовни Вавилон, воюващ в Армагедон за възстановения на рухнали отдавна вавилонски пепелища, и неговият царски трон е без подслон. Това е същината, чрез заблудата и лъжата, твоя измама чрез лъжепророка Мохамед и корана, кат учение, учител в измама. Ти знаеш им съдбата, чрез кой дух се явиха те сред земята? Кажи, не ли чрез бесовския ти дух твой се яви в измама и заблуда, гавра спрямо Библията свята, бесове, бесове, бесовски духове твои. Но помни – нищо не ще постигнеш ти, освен шлака, плевела да си прибереш, макар и с кардиналите папски да си окръжил ти блудницата си. Нито с крилата стоманени, що си ги разперил да полетиш, както третия паднал ангел ще изгориш. Не ще можеш гнездо на ехидна да свиеш на друга планета, и друга звезда да оскверниш, обезчестиш. Нито ти е позволено знамето си – смъртна коса, там да развееш. Помни, сам към земята ще полетиш, вързан с веригата на осъдената ти съдба, която влачиш с опашката си. Тя ще те обратно потегли назад, помни осъдените си съдби. Защо? Защото делата на ръцете твои и сърцето ти те измамиха вси и пепел ти поднесоха помни, както в пира Валтасаров основите, колената ти се разклатиха, ще се люлееш ти в дън бездни 1000 години с осъдена ти съдба над планета Земя, вързан с веригата осъдена победа твоя, и след 1000 години ще падне огън от небе и ще изгориш ти с победата твоя, но пред изпълнение на присъдата ваша съдба ще видиш с очи новия Ерусалим, нововъзстановен, слизащ от небето, сияен над нова пречистена Земя – звезда, от праха ви. Нова звезда с ново име Рила. Амин!
Откровение 20:9,10; 21:1-3

Но сега ти вилнееш и дириш кого да погълнеш и ще продължиш до Архангелска тръба. Помни, днес ний, Съдът велик без Генералния Съдебен Лик, враже на всяка правда, ти изявихме съдба, че навлизаш в язва зла на лични си дела, кат присъди твои. Амин!

148/8 СЛЕДВА ОСЪЖДЕНИЕ НАД САТАНА И МЕРЗОСТНИТЕ МУ ДЕЛА ОТ СЪДА

„………О, литни, литни с мисия върховна, свише натоварена съдба, везнице съдебна вест всемирна църковна над цялата планета Земя, океана световен с мощ върховна обиколи. Обиколи. Обиколи и победата славна яви! Амин! Ела сега и покажи се, неправдо, скрита зад мерзостта. И виж где ти е нагона да владееш на трона? Где ти е Вавилона? Где ти са мерзостите вси, в левица си смъртна коса държиш, с кръв земя поиш, с мрак народите обвиваш и във вериги осъдени държиш, в окови зловеща съдба оковаваш народи и племена? А днес ковеш крила железни и готвиш се за победи върховни, но не ще далеч да отлетиш в поднебесна соя си държиш. Не ще се със смърт явиш, че вси ще те познаят, че печатът смъртен в ръка си държиш и запечатваш за себе си една трета осъждения, за себе си пленението си от 144000 паднали осъдени навек съдби от нас, Съда велики в небеса. Но днес рутината ви е попълнена в небе и чиновете ви другиму са дадени. Ето 144000 строени са съдби, изкупени от земята с кървава цена, която ти на Голгота проля. Ето, те са съдебно свещена съдба. Где си ти, ела? Ето я тя, светла зора над земята. Ний, Съда велик ти изявяваме съдбата, че ето, нощ черна съдба осъдена теглиш мъгла, за да се покриеш, ела, сърпе железен смъртна коса, косиш ненаситно три пояса земни творения Творцови, но плевелът е твой, що сам пося в неправедни дела. Но плама буен на лъча светли на духа смели в борба в жизнена струя на живота вечни не ще постигнеш съдба. Ето го той в чин „ден светли“, ела, стигни го, ако можеш, яви се пред огнения меч лъч златен! Ето, излез, но сляп си кат прилепа, лоена свещ и ще се стопиш в огнената бездна, що сам ти избра и гнездо си ехидно в нея сви, за да смутиш, но не и да победиш. Елате, сетива негови в неразум пет, греха – жило на смъртта. Нощ черна смъртта, савана мъртвешки – мъгла, духа му зловещи слепота на прилепа, що в него се таиш и огъня, в който сам ще изгориш. Простри сърпа си и бери, що чрез духа си лукави плени, ето, каквото сам посади, туй ще окосиш. Но никога с отровата ти змийска не ще стигнеш победа. Защото нагонът ти огнен отровна е стрела грях, смърт коси земя. Но лъч светли ден не ще можеш да стигнеш, ще си опърлиш крила, ще се стопиш кат свещ лоена от огъня, макар и да си светиш с два фара на бухала съдба, пак като орел лешояд ще си над жертвата твоя. Излез и покажи се, негови стоманени криле не ще стигнеш целта, но ще се стопиш, ще изгориш, и с каквато и сила да летиш, закономерност не ще с точност изчислиш, нито системите на съзвездия и плеяди ще изброиш. Само ще си лицето отвиеш от савана мъртвешки, за да те видят без маска, вси, що мамиш, ще им покажеш печата на Каин смъртната коса, с която воюваш, запечатваш пленението си.

Днес ний, Съда велики златна везна на правда законна, що ти закона наруши. Сами, без Законодателя, но единни с цялото небе, Вселена, Всемир, те каним, излез и покажи се, не се крий с печата си – смъртта зад савана мъртвешки над жертвите човешки, ни зад бурите магнитни, мъгливи, ни в бездните огнени, кат лава врели, где нагона си таиш. Излез, ето, сриваме твоя нагон на непоклатим трон за владичество земно сред три пояса. Криеш се в атом. Ето, днес, ний, Съда велик, разкриваме твоя свиреп лик и жажда ти зловеща за мъст и грабещ вещи. Ето, окръжил си се с трон папски, твоя нагон и облякъл си войнството си паднало с мантия пурпурна на кардинали, с мъст зловеща издаващи нагона ти несвяти на инквизиции и клади горящи. Не се крий зад трикатната си папска корона. Тя е музейна стойност, а не достойност. Разголваме ти гнездото на мерзост свирепа, че владетел си с корона със сърце ти ехидно, на Везувий нагона ще ти залей слава и трона, както на Помпей и Херкулана. Ето, туй ти е трона, опил си се с кървите невинни чрез Нерона. Но тук ти е само едно гнездо, а имаш още над вси владение твое с ледената ти прегръдка на шестия континент.

Ела и кажи, паднал ангел си ти, кой ти позволи с името на най-достойните да се кичиш ти? Мохамед лъжепророк с кое име му се явяваше ти, звездо паднала, че и с емблемата си се окичи? Кажи пред вси, не се крий. Кои са тез три нечисти духа, подобни на жаби, излизащи от устата на лъжепророка, змея и звяра? Кажи или ще те разбулим! Не се ли криеш ти под троен образ на змея, звяра и лъжепророка Мохамед с корана, папата с корона и сетно даде силата си на звяра. Да, винаги си бил ти паднал ангел с една трета ангели непокорни. Все ти си бил чрез змията, Каина, сред потопа. А сред стария Израил в изхода чрез фараона и магесниците воинства твои. Чрез Корея и Дотана, златното теле чрез израилевото воинство, що го завладя и посегна на Христа. На Кармил – Ваала в царства – Ахава, Саула, Авесалом и Адон. Но вси бледнеят пред Мохамед, паднала пелин звезда, корана му вгорчи вси течения, що напои с измами и лъжи в нагона си за поклонение сред каабето и черния камък – дялото ти на осъждение. Да, кой ти позволи с името на съдебните чинове да се явяваш ти в поквара? Ето, туй си ти, самата смърт ненаситна, опила се в кървите невинни чрез ръката на Мохамеда за власт сред земя и небе пожела, но изхвърлен оттам биде. И днес вилнееш чрез Армагедона и опиваш се с кърви за власт и трона, и ковеш сам осъдена си съдба, и да литнеш се готвиш сред някоя звезда, наново да я поробиш чрез греха и да я владееш чрез смъртта. Но позора на света чрез вси войни и мерзости, са дяло твое на твоите ръце чрез духа ти лукав. Не се ли насити сред вси жертви? Да, не, не се насити ти, в атомната бе на върха на славата си мерзостна, чрез кръста в ръце и атомното ти сърце воюваш и в Армагедона. Да, бориш се да си възстановиш трона чрез Вавилона. Но и да го изградиш, пясъчните основи не ще издържат твоите мерзости, както не издържа и древният му образ, запомни това. Защото само кръв пиеш и меса човешки ядеш и с нокти орлови сърце му дереш изгубената святост дириш. Да, туй си ти и туй ти е съдба, ангеле паднал с една трета от небесата сред планетата Земя. И воюваш сред атома, в пламъка му се яви и жертви безчет покоси, кат грозде в лин натъпка в гробове. Туй ти е дяло на ръката, мерзостта на дълбината, но и съдбата, както на Валтасар софрата. Че трон и царство пожела, кат отрече Твореца си и Законодателя си със закон на правда. То ти планета Земя избра, арена бойна я обяви и над три пояса Творцови творения знаме си бойно развя греха, смъртта. Да, вей го ти, но до Архангелска тръба. Но нивга не ще стигнеш на правда съдба, жизнено дихание, Творческа мощ, хвала, и не ще откриеш победата Негова съдба, че напълно ослепя. Не виждаш ден светли, ни слънчеви лъчи, но се криеш в мантията на ноща, смъртта. Да, не виждаш ден светли със светлите зари, ни слънце жарко с лъчи ни нощем осенена луна, че всичко е и непокътнато стои, небе с рой светила, свидетели над планета Земя. Вси теб следят. Ето, ний, Съда велики в повик съдебен сме с нея сред планета Земя, чрез вестта й – блага оповестяваме съдба и те разголваме. Нек чуят пленниците в неправда с ледени сърца, ще чуят и в прегръдката ледена на смъртта – твоя, че те спят. Но ти ще си в чин на Каин, Хам, Саул, Авесалом и Адон, Ахав. Ето им трите духа нечисти, кажи кои са и как си ги владял чрез Саула, Нерон? Само поради твоя нагон, и Рим пое на плещи си цялата мерзост твоя. Но той я носи в ръка кат чанта в чанта /държава в държава/ сред земята, где си, излез чрез всички мерзости твои на завоювание в заблуждение: идоли, богове, ритуали, гнусни обреди, смъртни блянове на твоите пожелания. Но не ще успееш плана на спасение да осуетиш, тъй като в древните сянки на Израил и във вси борби на народи и племена изявен си ти чрез нас, помни, Съда велики в правда законна, и показан чрез вси завладени съсъди твои в пожелания на чинове, царства и корони, владели кат хищници над човека роб и всички духовни и физически борби, земя. Но небе, Вселена те обрисува и уподоби на нощ черна, тъма, мъгла, смъртта дялото ти на злодей. Но помни, всички съдби свидетелстват за таз борба на Армагедона твоя без мир земя, без съдба си помислил и те е победил. Но знаеш, че не си победител, а победен. Знаеш, че не си ти, но продължаваш да воюваш. Ето, сред вси народи гнусотата ти е възпята, но не и ти, не, никъде. Ти се криеш зад вси, кат мишка, плъх, къртик с нокти в дупка земна бездна. Но не ще си съдбата избегнеш. Ето, кат червей ще се свиеш, крилата кат на дяволица перата, защото албатросът смело лети и показва на мощ съдбата. Но ще кажеш: „Мохамед ме скри в пазуха на каабе.“ В кожуха не си, той ще се пръсне черен камък, ще се яви мерзостта на неизброимостта на идолите ти и огнените пещи завладени, както в пустинята Дотан, Корея и Авирона, да се добереш до свещения чин златните кадилници. Но взехме ти ги ний от ръка, Съда велики, чрез Мойсея и Аарона, а на теб ти показахме чрез тях съдбата в огъня на бездната. Те никога не са били в твоята ръка и не ще бъдат, но обсебени кореевци погълнати бидоха в огнените бездни твоя лична съдба. И чрез Саул в царства се опита, но и там не успя, ни на Кармила чрез Ваала, вааловите жреци. Отговори, защо се криеш, кат прилепа сляп, от дневна светлина? Излез! Но Съдът велики небесни ти дяло гибелно оповести, че навек осъден си ти чрез човек. Стани и виж дяло си лично твое, но сляп си и не ще видиш ти бляскава зора как смело обгръща планета Земя и сияйната свежест на росата или вси багрени цветя, тихият дъждец на спектъра, сълзи над розите в полските лехи. Ето, днес пак си завладял в знания и поквара в надпревара, за да отречеш Твореца си в правда на закона смел, чрез обсебилите съсъди съдби. Но награда една над двамина виси, а Творецът непостижим над вси е непобедим. Но ти не мисли: наново ще задоволиш своя нагон, кат построиш пак Вавилон и ще седнеш на трон. Не ще се явиш, но ще си опознат даже и в Хилон ще предадеш съдба, за да се опиеш кат Нерон, скрит зад него. Но историята свежо записа ти съдба, макар че се скри на трона на папизма и с мантии на кардинализма се охрани, обви, пак те ……. плени и погълнат ще си, макар че в троен образ се криеш ти, както над короната папска музейна гнусота си ти за показ сред света. Ето, днес сред земя пак кърви лееш и чрез Мохамеда сияеш, но не ще си последен. Пак ще се свиеш вдън бездна, бездна. Там си ти, там ти е нагона, там и трона, или забравяш вси кърви пролети от ятагана на османа сред земята в борбата на Авела и войните, арените пищни и кладите огнени. Те са океани и багрят водите им, камерите зловещи на пламъците атомни над жертвите невинни човешки туй ти е пирът, ще пиеш кръв като шира от лина и плът воня ще ти е храна. Но помни, че смъкваме слепота, ще се огледат мнозина от твоята съдба, ще те видят оголен кат флорини клони сред зима зла лична ти изкована от теб съдба, и сами ще ти отдадат за мерзостта твоя, враже лукави на всяка правда и истина. Помни, не ще си трон увековечиш ни нагон задоволиш, но сред пустинята зла кат козел отпуснат ще си разкъсан от звяра и удушен от змия с отровата твоя, внедрена й в гърда, сърце ехидно, верига осъдена, твоя лична съдба. Но ще кажеш чрез оръдието твое ще си крила стоманени изковеш, гнезда си ехидно сред звездите поставиш и ще ги избегнеш язви зли присъдите твои, лично ти дяло на ръце, за да унищожиш земя с трите пояса. Но помни, ти сам ще си сред тях вси. Ето, огледай се ти, отговаряме ти чрез древните пророци вси „Прелъстила те е гордостта на сърцето ти. Тебе, който живееш в разселините на канарите, тебе, на когото жилището е високо, който говориш в сърцето си: „Кой ще ме свали до земята?“ Ако се възвисиш ти като орел и туриш гнездото си между звездите, и оттам ще те сваля, говори Господ“ Авдия 1:3-4.

„А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небето, ще възвиша престола си над Божиите звезди. И ще седна на гората на събранието към страните на север. Ще възляза във висотата на облаците, ще бъда подобен Вишнему. Но ти ще слезеш в ада, в дълбочината на рова.“ Исая 14:13-15.

Днес ний, Съда велики в правда на закон чрез мощ на върховния Трон, самостоятелно изявихме ти съдбите, единни с вси вселенни, всемирни наблюдатели и свидетели на пъкления ти план за постигане на земя. Но земя не се постига и ти не ще я постигнеш, и от нея ще си изхвърлен след 1000 годишното ти изгнание, помни! Туй всичко ний, Съда велик, ти изявихме – твоята съдба, и ти забранихме да я докосваш чрез нейните запечатани съдби ограничи се чрез твоите, помни!“

140/1 ДЕЯНИЯТА НА САТАНА, ПОСОЧЕНИ ЧРЕЗ СЪДА ВЕЛИКИ ОТ ПАДЕНИЕТО МУ ДО СКОНЧАНИЕ НА ЗЛИТЕ МУ ДЕЛА ПО ВРЕМЕ НА ЗЕМНИЯ ПРОЦЕС, ОСЪДЕН ПОРАДИ НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА И ОСКЪРБЕНИЕ НА ТВОРЧЕСКИЯ ЛИК, ПОЖЕЛАЛ ДА ЗАВЛАДЕЙ В БЕЗЗАКОНИЕ ЗЕМЯ

„Днес ний, Съда велики без Генералния Лик, единни с вселенен Лик, след обвинителния акт заявяваме деянията му лични кат дела на неправда записани в книгата на личните му дела в измама зла да завладей на законния Владетел правото на законно и да го лиши и обвини в неправда. Да присвои в неправда и да го владей в неправда кат поробител с измама да владее в беззаконие над планета Земя. В самото си падение подвежда една трета небесни воинства в нарушения. И ний, Съда велик в правда пред закона, Трона съдебен изявихме неговите дела, които го обвиниха с една трета паднали ангели небесни и техните дела в неправда и беззаконие над планета Земя сред трите й пояса: Първият обвинителен акт е за бунта нарушаване на реда и мира горе в небето в подривна дейност против Твореца си закона морален за цялата Вселена, Всемир против възцарения ред и дисциплина за всички. А най-важно: неподчинение спрямо Княза на мира сред цялата Вселена, Всемир. И след сериозни предупреждения той не се покори но се яви и навлезе в открита борба с Твореца си с претенции да му се даде планета Земя и чин княжев за да я владей с тез които е завладял. А той в чин „Люцифер“ е творение и не подлежи на този ранг чин. И явява се в открит бунт горе в чертозите Творцови от където е изгонен с една трета нему подчинения. Той се явява над земята още в нейната младост на планета сред чиято снага е скътан и рая. Той в дух нечист кат измамник се явява пред творенията Творцови чрез завладяната в дух зъл на измама – змията. Жилото на греха си заби и въвлече в неправда самата невинност. А те Ева и Адам са по образ и подобие на Твореца си и нарушиха заповедта сред рая, като посегнаха на плода ябълката от дървото на познание на доброто и злото закона даден сред дома Божий рай за първата двойка. Следва клетвата над пръстта. Тъй занизаха се в безконечност делата на злината родени от лукаво сърце и простря в нечестия ръце над творението Творцово сред дома Божий – рай. В грях, неправда пожела земята но меч огнен страж се постави на вратата подобно в небето пред Ориона. И повяха бури зли изгонени от рая поради нарушението на заповедта сред земята още непорочна вместо любовта Творцова клетвата земя прие и двамата Адам и Ева, лично негово ребро въвлечено в беда на неправда кат ранени от скръбта кат сърна и елен забродиха самотни сред земя.

Вееше буря зла, над тях се смееше в ехидност злина на падналия ангел с една трета летящи в нощта кат прилепи слепи носещи веч греха. И продължиха в измама веч успели веднъж в рая. Адам позна Ева и тя роди зачатието на греха сатанинско, кат първа рожба на непокорство в деяние зло на закона нарушен. Яви се греха и продължи кат жило да владее с духа си нечестиви Сатана чрез Каин. Тъй пламна греха и борбата. Завяха ветрове и глас на прокобие от вси завладени непокорства пред Твореца в чин Законодател и Съдия пред закона върховен за цялата Вселена, Всемир, небе, земя. Но ето милост яви се върховна над страдания зли и в разкаяние на творението Твореца даде второ зачатие чрез Авела в покаяние и молба дано яви се милост и наново поправление пред Твореца и дойде избавление за Творцовото творение. Но в Дух на правда Творцова Авел се яви и пред небето в милост първия олтар с жертва изкупителна се свише употреби. Пламна дух лукави на гняв свирепа злина. Не търпи царство Му земно, той чрез измама ще да владей и редом с правда яви олтар в неправда и жертва на гавра, положи лични си дела и пред небето яви мерзостта Че той в измама ще воюва с правдата сам Сатана. Но сърце му лукаво обзето веч в неправда реши съдба кръв ще пролее живота ще отнеме той право има нали роди греха. И дигна чрез Каин ръка покварена веч от духа на измамата и на Авел проля кръвта и в претенции печат получи – смъртта, всеки който го види да бяга за живота си. Тъй въоръжен яви се в неправда Сатана и завоюва с правда в беззаконие и реда. Воюваше Сатана с една трета над още девствена земя.

С кръвта на Авела пролята земя оскверни и гърди й разкъса кат на Авел трупа в нея скри, затлея и вони пред небето в гавра яви. Но кръвта живота жизнен викаше от земя и пред цялата Вселена се явиха князе, наблюдатели свидетели на дела му нечисти записаха в книгите на неправда лична негова съдба чрез дела му лични изковани кат наковалня с чук и смъртта. Тез именно деяния са описани в книгите на неправда от нас Съда велик без Коронния оскърбен лик, оттеглен в скръб сред цялото небе. Тъй пое пътя на нечестието падналия ангел от небе Сатана и поведе една трета в неправда сред земя със знамето на смъртта в ръка си воюваше за цялата планета Земя. Занизаха се времената кат птици прелетни летяха и скриваха се във вековете над занизаните кат броеници родове. А над тях се умножаваха греховете на нечестие пред небе и напластяваше земята с трупове на трите пояса воня. Ето делата на неправда съдба. Те летяха кат прилепи слепи и опиваха се кат хищници жадни в нечисти пирове. Явиха се дъщерите земни зачващи исполини, грехове на Ева дъщери и синове, силни, но в неправда и грехове. Тъй гняв пламна над блудодеяние с небесни синове паднали ангели в грехове и Съда велики реши съдба поставиха везна над земната снага. Яви се потопа кат бездна. Но глас на правда чрез Ноя се яви и с чук и длето гвоздей заби, ковчега на спасение изкова съдба сред безчинства и неверие покрити с гавра на Сатана. Но ден светли все се явяваше кат знаме на правда развято съдба и слънце жарко все тъй грееше ярко над паднала в грях земя. Никой не вярваше че ще се яви облак тъмен греха и ще засени над земята ще рукнат осъдени дела кат дъжд навалял над бездната земя и делата на неправда греха живота на смъртта. Ще се опие в тях Сатана създателя им, но те не подозираха съдба, че небето над земята простряло бе везни и сред хули и беди, неправди и безчинства ще се яви чрез потопните води и дялото на ковчега ноев в правда ще се над тях понесе.

Потоп! Потоп! Потоп! Четиридесет дни дъжда валя, четиридесет дни Христа пости, сега четиридесет дни пороя на милостта ще навали и кат лек зефир ще надуе на кораба в правда платна и вестта път ще поеме над греха и смъртта в чин ковчег ноев ще се спаси, дялото на правда ще се възвиси, а дялото на мерзост ще погине в потопните води.

Везни! Везни! Везни съдебни над греха. Правда ще литне чрез жизнена съдба, но неправда ще остане за втори везни в бездната земна за изтление греха плътта. Туй е дялото на правда и неправда, явена съдба. Но делото на неправда осъдени дела, то те са лични на Сатана. Затуй днес ний, Съда самостоятелен без Генералния Лик но единни с Вселена, наблюдатели свидетели на туй деяние в неправда на гавра спрямо Твореца и закона на правда реда и мира то обвиняваме виновния създател на греха и смъртта в чин „дявол“ и Сатана. Ето второто деяние кат обвинителен акт от дела му лични на падение днес те са халки на веригата на осъждение нанизвани чрез деяние на неправди над земя арена бойна на греха – смъртта с правда живота жизнен на Твореца чрез творението му. Но не стихна буря зла завяла над земна плеща чрез магнитни дела веещи смъртна коса, дирещи всяко дяло на правда законна и реда да го погубят в греха, смъртта. Тъй след потопа слънце ясно пак изгря „Ной“ творец на земна правда решил бе съдба след потопа и нищета. Ето лозе ще засади. И опи се от плода, но Сатана не закъсня. Развя знамето на греха, смъртта веч окичено с проклятие от рая. Той в духа си лукав Хам и Ханаан завладя и дялото си на гавра в небе спрямо Твореца си Отца показа, че не му позволи в неправда да владее земя той я на ново изяви чрез лично си деяние Хама обви и с Ноя, Отца му в гавра го употреби. Туй деяние е първо след потопа от Сатана. Той ясно знаеше че Сим и Яфет чрез дела на Авела в правда ще се борят за честа Отцова ноева и Сатана побърза Хам и Ханаан да завладей с родовата линия и с плевели на проклятие да засели земя и тогаз борбата ще е още по-свирепа и ще се опива той с кървите пролети ще се рови в труповете разстлани и ще воюва за да увенчай знамето си на неправда, смъртна коса, но да го увенчае над цялата планета Земя и да владее кат поробител плена на правда, който не му се покорява, а чрез дух на правда се бори за честа на Твореца, родината небесна на светлия ден и жизненото дихание за нетление в пълно осъзнание. Тъй сред Содома и Гомора дялото си яви както преди потопа разстла ги вси и сред лава от жупел и асфалт в огнена бездна погуби вси. Тъй чрез фараона пожела кат поробител народа Божий да владей а чрез него цялата планета Земя. В борба зловеща воюваше смъртта с живота жизнен косеше плътта леша. Знаейки ясно с кого води борба, кой е тоз дух на правда и истина за честа на Твореца не щадеше себе си тоз дух на правда беше Княза на мир сред целия Всемир и водеше борба за планета Земя с трите пояса. Чрез воинствата на фараона Сатана подгони Израил сред водите червени. Опи се с до един в зловещия пир на смъртна коса. Сред трупове вонящи диреше сърца дано открие в тях светостта. Не престана да преследва народа избран воюващ в чест Творцова в бран пътуващ към Ханаан. В злоба на мерзост решил бе зад чина княжев съдбата си да изкове и сред пустинята жарка обсеби Дотан и Корея – князе. Той земя ще да владее в чин свещен, но Израил не ще живее ще погуби до един че той Сатана воюва, води воинства свои със знаме развято ще продължи докрай и войната, борбата ще води. Знаейки ясно че чрез тез два чина на Мойсей и Аарона княза Михаил воюва в правда за живота, жизнена съдба, решил бе Сатана да ги владее с неправда да ги завладее, но да не позволи в борбата друг да се яви пред небесата за народа Божий от земята, цел му лукава желаеше съдба отново да се върне в небеса. За туй тез два чина пожела, ако успееше победата е негова. Но небе показа му съдба огнена бездна погълна неправдата. Той не се обоя и чрез народа Божий преследваше целта, че нему той ще се поклони. Хитро телето измисли и в оргии нечисти в полата на Синай опи се в измама и народа му се поклони, но цел му лукава не се задоволи. Чрез Ваала плевела си умножи и дела му в измама яви чрез жреци, но все пак не се задоволи и чакаше крайната победа на своите зли мечти. Воюваше в неправда люлееше земя с поквара и гавра владееше неправда. Желаеше правото на Княза над планета Земя и чиновете Му свещени да завладей в борба, дано да го победи завсегда. И най-голямата борба в царства се яви за чина „Цар с трон и скиптър“ сред Израиля да се яви. Тогаз ще владее в неправда над цялата земя, а тя пленница негова ще е за всегда. Яви се чрез Саула, трон пожела със скиптър и царство сред земя и чина свещени да е довек чрез Саула свещеник Мелхиседек. И в борба коварна не издържа кат хищник над Саула се яви и в лапите си го сграбчи. Кат жаден звяр чина свещени чрез Саул пожела. И кат хищник Самуил не дочака, но на чина „свещен“ се нахвърли. И чрез Голиат се яви срещу овчарчето малко в чин Давид, но то победи и съдби му лукави обвини. Яви, че чрез пет сетива в торба наградата на опиянението си прибра ……….. . Чрез Давида и Соломона макар и да подбуди Авесалом и Адона все той беше победен от неправдата. И тъй му се показа на посегателство съдбите. На Саул чрез Ендорската гледачка той се яви и на съдба му сам изяви съдби. Че на Гелвуе птиците хищни ще му изкълват трупове.

Авесалом в бунта Отцови изяви Сатана как гони Отца си в беззаконие за да владее Трона, но сам се обеси между два клона. Соломон се възцари на трона и царството на мъдростта се показа за вечността, а чрез Авесалом и Адон се показа неговата лична съдба /на Сатана/. Но не закъсня да гони чина свещен. Подигна Озия и прокажен биде. Той все воюваше сред Божия народ. На Кармил показа свитата своя 450 ваалови жреци и в дискусия с Илия пророка на живия Бог победен пред народа бе. Със сила чрез Ахав и Изавел той въстана, пак желаеше земя негова да е и над Навутея изля яростния си гняв кат кръвта му чрез Ахава и Иезавел проля и лозето присвои. Но присъдата им не закъсня и тя да се яви. Сатана не спря с отделните епизоди показваше си целта и народа Юдин подгони за поклони. Чрез Аман пожела царска власт мантия скиптър и корона за да унищожи в боя яростен на Юда народа. Но сам дела му лукави бесило изкова и на него увисна чрез на Аман дома – рода. Именно след векове туй дяло той наново проведе и пожела сетно да унищожи рода за да присвои помазанието чрез чина на Юдиния Вожд. Но съдби му лукави Вселена, Всемир видя и в книгата на дела му лични записахме Съда. Вееше буря зла и той яздеше жилото на смъртта и забулен в нощния мрак не стихваше в борба коварна да коси кат плевел и зърно човешките съдби. Творец бе на смъртни коси. Чрез народа Божий кат водещи два вожда борба чрез дела кат ден светли и нощ черна се изявяваше тяхната съдба неуморно да води чрез смъртта борба и косеше живота сред планета Земя цел му е една неотменна и до сега: скиптър царска власт с корона и жезъл да владей земя чрез знаме си смъртна коса и гонеше народа на Израиля, воюваше чрез мерзости, гонеше Месия. Той ясно знаеше Кой е и защо водят борба. Обсеби с дух лукави една трета сянкови свещенства и реши съдба – царство си земно ще плени за всегда и ще царува смъртта над жизнения живот. Ще се опие за всегда в победата своя. Мисия лукава, кат плевел внедри. Злоба коварна в сърцата им насади и клетвата кат емблема на плещи им натовари – съдби на осъждение и ги в гняв поквари и дигна ръка с бесило кръст смъртна. Ще се опий в кръвта на Княза всемирни в чин „Месия“. И ето плана си осъществи чрез синедриона той го внедри и в оргия прокобна чрез обсебения израилев народ зарева: „Разпнете Го, разпнете Го. Нек над нас падне проклятието и на нашите деца“ – ревеше тълпата разбунтувана съдба, а той готов със смъртната коса. Облаци черни надвисна тъма. На Голгота заби кръста на смъртта и дялото коварно на посегателство – каиново наново яви и в гавра с венец от тръни Го тежко рани. Ръмяха капките кървави на святи цени и земя в мъка ги попи. Но тя жива живота Му святи отнесе съдба. На Голгота сам Сатана гвоздеите заби Му в ръце и нога, но мълния блесна завеса на две раздра и глас на победа изтръгна се от света гърда: „Или, или лама савахтани“ – Месия в болка промълви и жизнено дихание разпери крила освободено от страдание към небе полетя. А Сатана в опиянение не видя ни разбра че победен навеки на Голгота се прикова чрез сянки и неправди. Камбана заби, сам бързаше да оповести, че господар на смъртта се яви и Месия на Голгота уби. Пируваше една трета сянкови свещенства осъдени навек, чрез проклятие натовари се човек и не подозираха съдба, съдба че навек отхвърлени се явиха за всегда. Три дни – небе търпя, а той чрез Израиля се в победа опи. Но рано в зора, на ден светли в пламенни лъчи ултравиолетови в съдби небе Глас повиши и от земните недра Господа Исуса Христа призова. Земя ранена кат птица в крила пазвата си разтвори под мощта на Гласа и кат най-скъпа жертва Го поднесе съдба, кат олтар яви се тя пред небеса. И пламна мощ велика, слънчев лъч огря в победа Месия възкръсна и в небе полетя. Пролет яви се цвят разцъфтя птичка пойна песен запя и чу се глас на съдбата: „Възкресение! Възкресение! Възкресение! Где ти е смърте жилото и аде победата“ ликуваше небе земя, венец на победа свиха теменуги и жасмин. Крем ухаеше в победа и ликуваше земя, че възкресение яви се в победа. Небе победи над земя врага. А той сви се кат червей, крила опърли си дяволица, чрез една трета завладения употребени сянки в посегателства и ревнаха оскърбени че не разбраха съдби други опиянени не разбраха везни че те именно Месия разпнаха пред небеса. Но първи миг на уплаха, прочете си сам съдба и дялото му на мерзост чрез сянката записа се в книгата на лични му дела, и навек го осъди чрез паднал човек – народа израилев. В победа пееше небе „Възкресение, възкресение, възкресение“. Сред три пояса земни явиха се ликувания. Завет нови в път на спасение се очерта съдба и пламна във вяра. Христа се с венец на победа увенча. И роди Си в капките кървави съдби църквата новозаветна кат девица млада се яви, чрез апостолите Христови пое своя път с песен съдбоносна. Навек всеоръжие прие капката рубинова. Явиха се съдби и с вяра в победа по план Воина кръвен в чин „причастие“ полетя и чу се песен свещена. Ухаеше теменуга и зюмбюл, а пътя на спасение по план на осъществение чрез жертвата свята пред небе пътя си най-святи в победа чрез църквата новоерна пое.

Ревна осъдена тълпата, чрез нея Сатана дигна пак косата. Поведе ги в борба сред хищните арени, чрез зверове на клади огнени ги прикова и в кървите невинни опиваше се до насита, но с още по голяма стръв, че знаеше на жаждата си погрома кат осъден за вовек. Цъфнаха божури виневи от кървите попити, обагрени над земните плещи поля с нацъфтели момини сълзи от невинните рожби на майчини гърди. Небето дивно все тъй сияеше лазурно и грееха златни лъчи на мощ върховна борбата продължи.

И ревнал чрез Ирода и тогаз подирил деца в кръв невинна опил се бе Сатана. Тогаз той опита се да запази корона, жезъл и власт тронна, че той е пак под таз корона и втурна се чрез тоз народ в завета нови постави му хомот и кат опрегнат кон поведе наново Адон, чрез Нерон. Рим подпали и се наслади на народа Божий осъди невинни съдби че той господар завеки сам се обяви и ключа на света цели в ръка си държи. В оргии безумни Нерон се наслади на Троя боя ще изрази но /майко-убиецът/ не се опомни, че чрез него сам Сатана на трона му се яви и историята дела му нечисти отрази в книгата на делата небе ги записа съдби. Той неуморно сменяше съдба и чрез папизма яви се на трон окръжи се с мантия червена на кардиналски нагон и роди инквизиции свирепи, но да владее на трон. Съдба му жестока на звяр, змей и блудницата разстлана Йоан видя и той криеше се под мантията окървавена и гонеше светиите, Христови съдби. На небето дивно все тъй прекрасно в мощ слънце ясно свети и съдба му мерзостна не скри. Падна, падна пелин звезда и вгорчи вси реки и езера. Мохамед лъжепророк се роди кат учител на мерзостта. И падналия метеор за светиня подкрепи и сведе народи и племена да му се поклони блудница Рим бушуваше съдби в ярост опиваха се вси кат осъдени навек съдби. Сатана се опи и скрит чрез папската корона той продължи макар и ранен от борбата не се смути и дяло му на мерзост в измама под маската на Христа кат светия се обяви. Минаха времена и векове, факела на светлината високо се носеше в ръката на Ангела църковен, развяваше на вярата знамената и смело се водеше борбата чрез древни реформации. В неправда горяха ги сатанинските слуги попски на кладата. Но историята им отбеляза делата и на мерзост съдбата. Че навек небето, Съда велики чрез книгите на живота и смъртта описваше делата на неправдата съдбата и обвързана във веригите робски България страната народа не се обоя и продължи дялото най-свято сред земята. Освободена тя го продължи, но на мерзост блудницата ранена – духовен Вавилон се присъедини, чрез Сатана се обяви и на звяра подаде ръка. В кърви се опи сред земя, а децата с клетва натоварени на плеща в камерите на мерзостта горя кат сухи дърва. На свободата крилата кат буревестника на Горки долетя и подгониха звяра и лъжепророка – учителя и ги народа славянски навек победи чрез човек. Пламна небето лазурно засия, сви си нощ тъмна крила и в огън знамената му изгоря кат червей се сви пак под короната папска и замижа. Знамето на победа развято в свобода не зърна делата геройски в правда съдба. За народа славянски е дадена цена. И литна албатроса разпери крила над океани и моря. В победа лети и свобода че на правда ден светли засия и Съда велики отвори книгите на делата му нечестиви чрез народи и племена, езици и колена завладени в мерзост на Сатана. А чрез девица красна знамето на правда развя рая небесен сред снага й яви. Цъфнаха рози ухаещи съдби и чрез верните й синове и дъщери молитвите светиеви поднесоха хвали. На правда и свобода крилата разрешиха се съдби и строиха се воинства свещени. Песен наново се запя че свобода златна кат клас тучен на нива се наля и Съда велики небесни навек венци нетленни сви в победа и окичи младенци. Сатана знаеше си дела и книгата на личната му съдба отвори Съда небесни и кат кордон на осъждение проточи съдба за всяко деяние и кръвопролитие от цялата земя във времена и векове от адове почнаха му дела. Ева и Адама, Каина и пролятата кръв на Авела явиха се свидетели и осъден навек биде за вси що чрез косата си смъртна кат плевели и зърна окоси. И днес в победа небе синджир на осъждение спусна му лични съдби и единни с лъжепророка и лъжеучителя ги върза вси за 1000 години ограничени само над земни плещи да понесе язвите седем на лични си дела. А църквата оправдана с решена й навек съдба кат птица хвърката на албатроса крилата другарка ще литне в небеса под Архангелска за навек тръба на свобода чрез дара на възкресение както Христа и цялата флора, която на пролет изявяваше на възкресение съдба. Звяра и лъжепророка – учител ще се опита да литне на друга звезда, но съдба му чрез Авдия изяви се за всегда. Той не ще избегне седем язви зли на лични си дела. Туй му е награда за всегда и корона, венеца трънен що сам сплете на Голгота за Христа. Тъй в победа ще полети в миг на зеница преобразена тя кат годеница чрез вси бисери оправдани и за 1000 години в царство на мира ще са свещеници и пророци, князе Богу завсегда съдии и единни с небесния Съд велик в правда наново ще му решат дела, че навеки в победа яви се Вселена, Всемир, небе, земя и свидетели бяха на мерзостни му дела. Днес те сами единни със Съда небесни го вързаха сред земя с веригата на осъдена съдба. На пролет крема се пак разцъфтя и от роза ухание полетя че над земната плеща чрез таз девица прекрасна педя земя славянка рая се яви с рози ухаещи хвали и пред небето пред вси приноси тя поднесе за вси. Амин. Но макар и със съдби решени той все ще води борба царство му земно. Той владей сега и подпечатва своята осъдена за вовек съдба. Че чрез папата жезъл в победа простря с маска на лъжехриста и запечатва съдба, но дялото на Естир за вовек се увенча и Мардохея получи печата в ръка, за народа Юдейски навлезе с Амана в явна борба. Таз древна драма показа съдби. На бесилката скована се приковаха вси жажди за власт земна, трон и корона, жезъл на управление. Всичко чрез Амана увисна на бесилката от него лично скована.“

120/7 ПРИСЪДА НАД САТАНА И ЕДНА ТРЕТА НЕГОВО ВОЙНСТВО. СЪДЕБНО ОБЯСНЕНИЕ НА СПАСИТЕЛНИЯ ПЛАН, РАЗГЪРНАТ В МАКЕТ, СЯНКА, СЪЩИНА И СЪД

„О, Съде велики, ти който процеса земен реши кат дяло съдебно по съдби, на таз неправда, на туй беззаконие на падналия небесен ангел с една трета нему подчинения повели борба с измама чрез греха почнал от едемския рай с първата двойка човешка подмамил Ева и Адам в измама, грях и клетва въвлякъл в пъкления си план. На вас и само на вас Съде велик вий, които туй дяло решихте възлагам осъдения от вас вражи лик, пред цялата Вселена, Всемир небесни и земни селения, моля нек чуят вашите обяснения и се яви присъдата на осъдена съдба, от вас Съда велик в таз велика борба на злото и доброто, греха с правдата, смъртта с живота.

Днес Аз, Всемогъщ Творец ваш и техен в чин Генерален Законодател и Съдия ви моля пред всички кажете кой борба, война зловеща обяви на Твореца си и за какво, каква е била неговата цел и до кой стигна той предел на пожелание и обсебване съдби на Твореца си? Че тъй жестоко се над планета Земя прояви чрез духа си лукави в измама и лъжа сред рая едемски над планета Земя? Моля обяснете, всеоръжието му посочете в измама, греха – жилото на смъртта, посочете знамето му зловещо развято чрез измама и лъжа със смъртната коса той в чин „косач“ над трите пояси земни поробил земя.

Моля Съде велики изяви, обясни пред цялата Вселена, Всемир небесни и земни селения нек чуят вашите верни изявления. Беше ли скрита от тях таз борба в измама и греха, смъртта покосяваща цялостни съдби земни? И обявено ли беше, че земя е избрана от врага за арена бойна? Моля пред вси Аз в чин Генерален Законодател и Съдия, Който на вас предоставих съда и ви в чин Генерален обявих единни да решим тез земни съдби в правда и неправда пред Трона законодателен със закон на правда валиден за цялата Вселена Всемир небесни и земни селения. А Аз скривам Лика Си Свят, за да не погине целия свят. За туй вий Съде велик, който оправдахте и осъдихте по книгите на личните дела, дела на двамата войни с една трета войнства в правда и неправда в чинове сред планета Земя. Моля вам възлагам осъдени съдби не скривайте ги вси, но ги изявете и земя предупредете, че приключихте със земния процес с трите й пояси макар и да воюва смъртта, греха.“

Миг върховен, върховна съдба, яви се Съда велики без Генералния Законодателен Лик. И сам отсъди съдби и ги натовари на осъден лик, падналия войн небесен ангел с една трета паднали ангели по делата им лични записани в книгата на делата зли лични техни съдби.

Миг върховен чу се Глас пред цялата Вселена, Всемир, небе, земя. Съда велики се яви в непълен лик, без Законодателния и изрече съдба над осъден лик и поясни тяхните дела:

„Днес ний – Съда велик без Генералния Законодателен Лик в правда пред закона велик, а единен с подвига велик на цялата Вселена, всемирен Лик в чинове небесни съдебни наблюдатели, свидетели единни с чиновете на князете в управления системни, планетни, а творения Творцови – ний, Съда велики с вси единни. Но влизаме в съдебния състав в чина генерален на Съда велик, ний сме съдии, съдебни заседатели. И единни ний решихме тоз земен процес, взехме участие от дена на бунта в небесните селения и борбата поведена сред тях от чина тогава /херувим Люцифер/ непаднал ангел. Но след падение в чин земен дявол- Сатана подвел една трета небесни ангели в падение нему подчинение. Единни изгонени от небесните селения. А ний в чинове съдебни ний съставихме Съда на правда пред съдебния трон със закон на правда пред него се явихме и поведохме книгите на делата лични на двата воюващи воини с една трета, лични войнства техни подчинения в правда и неправда. И ний, Съда сме Творцови творения всички, но в помилост в чинове Творчески в чинове на князе управляващи системи и планети. Ний единни ги решихме като оправдахме невинните и осъдихме виновния и повинните в неправда, осъдихме измамата греха в чин жило на смъртта язва зла над планета Земя. И обявихме падналия обвинен ангел войн небесен с една трета, войнства паднали единни обвинени в туй дяло на греха – смъртта, който не се покори на Твореца си в Троен Лик Творчески, не призна сина Божий наруши закона на правда кат основа на съдебния Трон респектиращ цялата Вселена, Всемир, небе, земя. Обвинен в беззаконие в небе и в подривна дейност спрямо закона на правда и Законодателя за внесеното безредие и подмолно воюващ в борба с Воина на правда в чин „Княз Михаил на мира сред целия вселенен, всемирен мир“. А неговата цел е завладяване именно на тоз чин и планета Земя, да я владей вовек в беззаконие без ред кат неин поробител, а тя – негова покорна пленница, да се яви под ударите му коварни в неправда греха – смъртта. Ний, Съда велик в правда законен Лик, пред Трона законодателен и закона на правда велик, единни ги осъдихме тез неправди, лични дела на падналия небесен ангел записани в книгата на делата – зли: греха, смъртта, клетвата и обвинен за всички кърви пролети сред планета Земя, за да я обсеби водил злокобна борба греха с правдата и смъртта с живота. И днес пред цялата Вселена, Всемир, небе, земя ний, Съда велики заявяваме: правда, правда, правда и истина, истина че борбата е почнала от небесните селения изгонен от тях падналия ангел с една трета в грях я пренасят сред планета Земя и той се яви чрез втория си образ в изявление звяра – змията сред едемския рай и подмами творението Творцово сътворено в правда в чин жена – Ева като обвини в лъжа Твореца си и заповедта Му в неодобрение и неправда и с измама подведе в нарушение жената Ева – творбата Творцова, а Ева наруши заповедта чрез плода и въвлече и Адама в греха. А Адам е по образ и подобие сътворен на Твореца си. Тъй сред рая употреби звяра – фауната и измами чрез плода на флората човека – жената представяща земята или взета от състава земен. Тъй Сатана едновременно въвлече в греха – жилото на смъртта земя с трите й пояси, като предизвика и клетвата. Тъй жената наруши заповедта сред рая – дом Божий сред планета Земя. А Адам да не загуби Ева и той яде от плода. А това е заповедта държаща в респект и предпазване от греха творенията Творцови. И след всичко изгонени бяха Адам и Ева от рая. Така Адам позна Ева и тя зачна от взаимния грях, който ядоха единни от плода и се яви първия син -Каин. Но Ева и Адам изпадат в съзнание на изгубения рай и греха сторен от тях и са в непрестанно покаяние пред Твореца си. И пак Ева зачва от Адам и се явява втория син Авела в правда и разкаяние. Тъй Каин и Авел се явиха сред планета Земя и Авел в чин „пастир“ пред небето явява олтар с жертва на умилостивение от стадото. Но му е позволено, а Каин не му е позволено, но и той се явява с плодовете земни в служение измамно чрез двата олтара. Тъй Каин посочи на падналия ангел -Сатана с измама и греха, а Авел посочи Воина на правда- Сина Божий, водещ в правда борба отбранителна. Тъй дома Божий рая посочи небесния дом -духовен Божий от където изхождат и двамата борци в два духа на правда и неправда – доброто и злото. Тъй още рая изяви и в чин „макетен – план“ дома Божий, който се яви и сред земята в правда рая го посочи. Но Каин първия син на Ева и Адам се яви в чина на падналия воин от небето, на комуто не му е позволено свещенодействие. Защото тоз чин свещен е дълг свещен в отечествена бран и чест Творцова чрез Сина Божий в чин „Воин свещен“ изявен чрез втория син на Адам и Ева, Авел. Авел изяви и чина „пастир на Отца“ на Божия Син. Тъй Авел посочи и олтарното служение свещено. Докато Каин няма туй право, но той сам си го позволи присвои с измама и посочи на Сатана, който го и употреби чрез земни плодове – посочиха на материя земя. И наистина тук падналия ангел воин – духовен небесен чрез духа си лукав гонещ цел чрез измама и грях в борба обсеби човека Каин и го употреби в неправда грях – жилото на смъртта реализира в победа над материя – плътта. И смъртта реално се яви чрез посегателство над брата си Авел. И посочи на дялото на падналия ангел чрез Каин се яви като братоубиец. И с тоз макетен план посочи на първия народ Божий в развой на сянките употребен ще бъде в посегателство на Сина Божий в чин „Месия“. Тъй смъртта покоси живота авелов от каинова ръка и проля кръвта му – живота сред планета Земя, а земя я попи. Тъй Сатана в борба неравна постигна си целта над материя земя с трите й пояси ги плени в плен на смъртта – роби обречени на робовладелеца Сатана. Тъй поробителя коварен победи чрез смъртта. Но не можа да обсеби духа на Авел. Не, в него неправда не се намери. Но над Каин и над материя и над духа посегна човека на греха – гибелта. И земя с кръв заля. Но таз кръв -живота невинен е жива и вика от земята за отплата. Именно туй дяло по план макетен извършено в неправда от падналия ангел воин е записано в книгата на делата зли в таз велика борба сред земния бит, и посочи съдбата на падналия ангел чрез олтарната измама, ще да воюва с Воина в правда Сина Божий обсебил правото на олтарно служение водещо смъртно наказание погубление. Но Сатана е творение Творцово и е воин в неправда на смъртно съгрешение, който ще оспорва всяка, педя земя и ще я полива с кръв не само в духовни борби, но и в световни войни. Именно по тез дела лични негови се осъди в чин „Сатана“ дявола и натовариха му се всичките присъди като кордон на осъждение, за да чака скончание на земния бит. И ний, съда велик небесни осъдихме туй дяло зловещо по план макетен и го посочихме чрез присъдата потопа кат язва над греха. А пак по план макетен се яви дялото на правда в чин „Ноев ковчег“, който посочи на туй дяло съдебно в спасение в чин „Ноев ковчег“ чрез нас Съда велики. /грехопадение и наказание/

Тъй плана макетен приключи показал земния бит и борбата злокобна сред човечеството в реалния му житейски бит на всеки един по отделно от флора, фауна и човека, туй е първо макетно време. Но сега навлизаме във второ ново време сянково след потопа и почва пак с олтара в благодарствена хвала за прекрасното избавление от потопа. Ной и синовете му, сянки древни, но ще посочат същините новоерни и драмата разиграна в небето. Твореца в чин „Ной“ в две линии чрез синовете ноеви Сим и Хам на благословения и злото проклятие, за да ги поведе и земята злак да произведе.

Но пак същата съдба, Ной – Отца, Сим в правда му защити честа, докато Хам я поруга честа Отцова – ноева таз драма пак посочи борбата, която ще се яви сред сянките. Но показа и драмата на небето Отца и Сина със Сатана. Тъй сянките се явиха и двете линии поемаха път. Сим- линия на благословения, Хам- линия на проклятие. И тук пак Сатана се представи чрез Хам, и се натовари с клетвата на греха, който извърши, спрямо Отца „Ной“ и продължи да воюва сред планета Земя, чрез сянките на стария Израил. И ето яви се призвание в изход от макета явяваше се Авраам, и сянките поемаха път по план сянков да се разгръщат като съдба.

Авраам поема път и ражда първи незаконен син Исмаил от Агар и посочи на първия завет в обрезание плътско. И пак Авраам получава заветите и обещанията се изпълват и се ражда втори син – по обещание от законната Сара – Исак посочи първо на Христа, в чин „пасхален Агнец“ и на втория духовен народ – на втория завет и обрезание духовно /кръщението на Дух Святи/. Исмаил и Исак явиха се като два стълба на два народа заветни на два завета чрез сянките и същините. И ето Исмаил, първородния син на Авраама незаконен посочва съдбите на сянката израилева, кат първи народ на обрезание плътско. Докато Исака е втория син – законен на Авраама по обещание и посочи съдбите на втория народ на Бога духовните същини. Тъй Каин посочи на Исмаил, а Исмаил на стария Израил и на дялото поробено от падналия ангел. Авел посочи на Исака, а той на Христа и на втория народ Божий по дух обещания. /Каин посочи на Сатана, а Авел на Христа/. Също Исмаил посочи на дванадесетте израилеви племена плътски. Докато Исак чрез 12 племена якови посочи на 12 духовни племена на същината новозаветна. Тез всички съдби макета, сянката и същината по план се реализират в реалност. Но сега става вече знайно за плена на първия израилев народ от фараона. Фараона се яви в чин „робовладелец“ а Израил в плен – „роб“. Ето и самата драма с фараона и Израил. Фараона – робовладелец, Израил цял – роб, пленник на фараона. А изхода велики предстои към свободата над милостта и любовта на Бога. Но любовта и коварството се срещат, за да си премерат силите в таз велика борба към изхода на свободата от робството и греха смъртта. Но тук вече се борят два вожда с войнствата си. Фараон -Сатана с войнството си. А Моисей и Арон посочиха на Ходатая Господа в чин свещени при изхода, водещи Божието воинство с голяма задача натоварени съдби за освобождение на роба от робовладетеля коварен -Сатана.

А заповедта на Бога гласеше: „О, Съде велики на вас възлагам осъдения лик, пред цялата Вселена, Всемир небесни и земни селения нек чуят вси. О, Съде велик кажи: Кога войнството израилево поведохте съдби чрез Мойсея и Арона на Бога слуги, към изхода на свободата -Ханаан обетована земя. Кой се жестоко закорави и ви се възпротиви, в таз борба на коварство и любовта за да се покорят и явят войнствата израилеви съдби? Моля отговори и ясно обясни пред свидетели които водеха книгите на делата добри и зли? Моля обясни за изхода на племената към свободата минавайки през борби. За жертвата, пасхалния агнец с белега кръвен по прагове и врати. Кой опази първородните израилеви синове и вси? Моля отговори. Съде велики на Теб възлагам туй дяло съдебно и само на теб да обясниш за изхода съдбоносен. Нек чуе моля небе – земя за таз борба злокобна на сянките преминаващи през съдби и на коварството и на любовта посочи?“

Ний, Съда велики без Генералния чин Законодателен заявяваме съдба, пред цялата Вселена, Всемир небесни и земни селения: нек чуят за тез съдби. При изхода на войнствата израилеви към свободата от плена на робството фараоново, те поемаха път към морето Червено посочило на великата борба към изхода за небесата. Но според книгите на делата, зад фараона се криеше Сатаната с войнството си от паднали небесни ангели. Те изпълнени с дух лукави водеха борба с Божиите пратеници Мойсей и Аарона. Тук сред царството фараоново – света се яви сам Сатана, а чрез воинствата падналите ангели срещу Божиите пратеници в изхода от робството на греха, смъртта по план сянков. Тъй белега кръвен по прагове и врати посочи на жеста Христови пасхата, за да останат живи израилевите младенци в изхода към свободата посочи на освободените в употреба ще се яви кръвния белег, за да останат живи, а закоравения фараон чрез младенците си приемат осъждение. В таз борба коварна посочиха се съдби, чрез водата обърната на кръв -нилска, че осъдените ще пият кръв вместо вода. Докато пасхата посочи на избавление от робството на роба от робовладелеца, греха и смърта в изхода сетен на духа в освобождение от материя плътта, докато всичко осъдено остава с дух и материя сред планета Земя. Тъй войнствата израилеви поеха път към избавление водени към свобода под огнен стълб нощя и облачен деня, в озарение с тръбен Глас в изявление в изхода към свободата ги водеше сам Вожда на небесата, окриляни в правда духовна на Сина Божий съдба. А огненият стълб нощя изявяваше мощ небесна укрила в плама на Дух Святи при сетния изход към небесната страна. Но границата на избавление и осъждение се яви самото Червено море, което осъществи изхода на роба от робовладелеца, от греха и смъртта, за войнствата израилеви и далеч посочи съдби на кръвните Христови цени пролети в един духовен изход и дадени за откуп. Тук съдбите са посочвали и голямата трагедия на човека в греха – послужил фараон на Сатана чрез първородните си, посочил е на всички войнства сатанински в таз велика борба за освобождение и осъждение, любов в живот и коварство греха смъртта. В таз драма Сатана не пощади обсебения си съсъд фараона, нито младенците му.

Тъй Червеното море на освобождение за роба е граница и осъждение за робовладелеца. Докато за роба беше велика цена на живот преминаващ в живот от робство /на материя плът/ в свободата вечна на духа живота. Но за фараона и войнството му-смърт, осъждение, обща гробница. Тъй сянките древни посочиха на същините новоерни и бъдещия Съд над греха смъртта и кръвта пролята за изкупление на живота земен. Туй е победата велика на Бога над греха и смъртта в тоз изход реален в израилевия човешки бит сред земята показан чрез сянките древни съдби. Но борбата е яростна, нестихна съдба. Тя в пустинята зловеща продължи за власт духовна. Сатана подбуди израилевите князе: Дотан, Авирон и Корея, за свещените чинове на Сина Божий, с Който воюваше небе за свободата на освободения роб от веригата робски хомот на робовладелеца – фараона посочил на Сатана с една трета войнство негово, но чрез Дотан и Авирона, Корея, посочиха му се съдби че не е позволено да свещенодейства чрез обсебени от него съсъди в не почетна съдба. И пак ний, Съда велики показахме му съдбата на обсебени от духа му лукав осъдена съдба посочихме и наградата му от лични дела, чрез тях ги погълна огнена бездна – земя. Таз драма посочи на осъдения паднал ангел с една трета паднали войнства ангели небесни за изгнанието 1000 години/ и за след 1000г. изгнание/ сред пустинята земя в чин огнена бездна. Не стихна ярост зла на Сатана жаден за власт и поклонение той продължи, чрез духа си лукави обсебваше народа Божий Израиля. И в полата на Синай – Съда законодателен, се опиянен яви, когато Лично Законодателя закона на правда връчваше съдба, то Сатана в беззаконие въведе в пъкления си сатанински план, войнството израилево съгреши чрез свещеника Аарон. И опиянен чрез народа прие пред идола си телето златно поклон. Тук Аарон съгреши пред играещата се Синай планина народа израилев не умира, а греха сред народа продължи. Тъй Сатана воюваше, а грехът сред народа бушуваше, не утихваше. И ето Мойсей отлетя, а Исус Навин продължи посочили на чинове два в големия изход сред народа на Бога. Но сега предстоеше съдба чрез Исуса Навин поведе войнствата израилеви предвождани от ковчега Божий свещените съдби което посочи при изхода от сянките Йордан посочи на новия завет и водното кръщение. А ковчега на закона Божий преминава в новия завет ще е валиден и за същината на духовния народ. А след изхода през Йордан обрезанието второ посочи че е валидно и за духовния народ Божий, след водното кръщение иде и обрезание духовно в плътта – кръщение огнено на Святия Дух. Тъй Исус Навин посочи на Христа в предводителство на народа Божий. Но при голямото знамение преди да се яви победата над Ерихон ограден със стени посочил на Вавилон с войнствата му, то се яви Воина с нож в ръка, за да ги предвожда в туй велико знамение – новия небесен Воин посочи на Духа Свети в новия завет в обрезание чрез словото. И тогаз едва се явява и знамението на рухващия Ерихон Вавилон духовен и войнствата му свещени в скончание още Воина с ножа посочи на Гласа съдебни в таз велика сянка и победа Божия над осъдения Ерихон. Но спасението на блудницата Раав, и рода й посочи на всички изведени от Вавилон духовен чрез вяра приели кръвта Христова като белег на обрезание и спасение духовно. Още Ерихон посочи и на царството вавилонско духовно и неговата съдба победен само чрез тръбния свещен Глас – седмия новозаветен период църковен ще рухне вавилонското войнство царство под тръбния съдебен Глас пред закона на правда в седмата обиколка сочеща на седмия период църковен ще рухне духовния Вавилон и всичките му чинове свещени, ограждащи духовния Вавилон кат стени на сянковия Ерихон. А чиновете свещени сред духовния Вавилон те са обсебени от падналия ангел, не му са позволени, той води за тях борба чрез Дотан, Авирон и Корея. Но след като употреби Аарона и му устрои поклонение в полата на Синай, чрез идола златен телето той си позволяваше и употребяваше тез чинове подобно на Каин. Но тез служения не само не бяха приети, но явиха се мерзост пред лицето на Вселената, Всемира“.

И пак молбата ектеше: „О, Съде велик, ти, който съдбите земни реши сега пред теб земното царство стои моля обясни за царството израилево и съдбите на царя израилев първи Саул защо не устоя, и победата чрез Давида и Соломона, които посочиха на бъдещето съдбите. Моля обясни за туй царство с благоволение и удостоение“:  „Днес ний, Съда велик без Генералния Лик Законодателен заявяваме съдби, които ний Съда велик сме решили за царството на Израиля. Първият цар – Саул в чин сянков изявяваше му съдбите сянкови защото не устоя. Тъй първият син Каин на Адам и Ева посочи съдбите на Сатана и обсебените от духа му лукави и на линията Хамова носеща проклятие след потопа. От таз линия се яви и първият син -Исмаил на Авраама от Агар незаконни и те посочиха на първия народ сянков по линия и съдби. Също и първия цар – Саул сред Израиля пак съгреши като на волята Творцова не се покори. Защото и него Сатана покори в чин на свещеник се яви. А тоз чин не му е бил позволен нито на народа израилев но пак греха Ааронов се яви и в царя Саул израилев /и Озия/. Обсебен от жажда и нагон за постигане на израилевия трон обсеби царя пръв Саул чрез свещенодействие да съгреши. Но борбата жестока за царство и трон, скиптър на управление продължи. Сатана веднъж получил дял чрез Саула го здраво в грях въвеждаше съдба, докато го при Ендорската врачка напълно унищожи. Но чиновете свещени не принадлежаха на никому макар и сянкови те сочеха съдби на бъдещия цар от Юдино коляно. Тъй Давид от Юдино коляно се яви и пак Сатана чрез Голиат борба води, но с мощ велика Давид го победи чрез пет камъка навек посочиха съдба на дялото съдебно велико чрез пет разумни сетива. Но с Давид Саул пое борба макар и отхвърлен от царския чин Сатана знаеше, но го употребяваше, но винаги Давид го побеждаваше. Тъй приключи и с първия цар Саул осъдена съдба – Сатана. Но Давид продължи и цар на Юда се яви след като Голиат врага на Израиля с меча му ръждиви обезглави. Но сега се развихряше борба за царството Юдино на вечна съдба в правда законна сянката щеше да яви борбата на същината чрез таз драма на вечното царство с трон и скиптър на управление над дванадесетте духовни племена. И ето съдба, Давид вторият цар над целия Израил се яви с трон и скиптър на управление царско посочи Юдините съдби, а сина на обещание Соломон цялото царство и трон наследи. Но борба коварна Сатана пое – води и Авесалом в неправда употреби, но чрез него съдбата си изяви. Но враг непримирим води борба и Адон повдигна с паднало свещенство и пророк израилеви мерзостта си чрез Адон да осъществи цар на целия Израил да бъде той и при камъка заклет събра. И осъдена съдба – положиха осъдена валтасарова софра и при извора Рогил помазаха за цар без царство Адона. Но с таз драма се яви и съдбата на Сатана и войнството му паднало свещеник и пророк, за всегда я сам Сатана изкова чрез всички, които той завладя и с дяло употреби и показа съдбата си. Но чрез царството Юдино давидово и скиптъра на Юда в управление над 12 племена сянкови се посочи победата на Давида – в чин на Отца чрез Соломон – сина му давидов по обещание посочил Сина Божий. Но сина на обещание -Соломон яви се цар със скиптър на управление и трон с помазание на Геон. И под скиптъра поведе и 12 племена кат цар и господар над всички 12 и показа чрез сянките бъдещото царство и господарство на вечността в единство на Отца и Сина под Гласа съдебен на Дух Святи за вечност Цар и Господар – над 12 племена духовни в чин трети съдебни Израил. Именно с таз драма до тук се представи и царствената съдба, но в победа на Бога Отца Сина и Дух Святи чрез сянките древни – съдба, ги показаха, а едва чрез същините по време на Съда велик -ний, съдии единни с Генералния Законодателен Лик ги реално решихме чрез свидетелствени служения осъществихме по съдби. И ги изявяваме пред вси небе, земя. Докат с цар Давид и Соломон в царство с трон охранен с дванадесет лъва и скиптър на управление със свещени чинове на реални сянкови церемониални служения и пророческия сянков атрибут посочващи скончание във времето на Съда и цялостната реална съдба е показана на Война в правда Сина Божий. То пак Сатана с ярост и злоба водеше погибелна борба чрез лъжепророка Ваала и жреците му 450 по време на кармилската дискусия. То той след падение завладя царя израилев Ахав и Иезавела на мерзостна Готолия дъщеря и извърши пак мерзост пред Бога като Сатана ги завладя и владеещ ги употреби, подмами целия Израил пред небето и той съгреши и се на Ваала поклони. Но мига съдбоносен чрез пророк Илия се яви и в мощ съдебна в таз дискусия мащабна употреби и Израиля свести чрез знамение и чудо огън от небето сне, олтарната жертва за целия Израил Бог прие за дванадесет племена и прослави Името Си пред вси в един миг, а на 450 пророци лъжливи жреци отсъдил съдба на смърт чрез Илия. Но с таз сянка древна на Кармил се изявихме ний, Съда велик и на двата олтара в чин „Авелов“ – Илия и в чин „Каинов“ – вааловия съдбите им решихме и осъдихме Сатана и дялото му чрез олтар непозволен и лъжепророка Ваал и свещените му служения чрез жреците във време на падналото царство под завладения цар Ахав и Иезавела дъщеря на Готолия осъдихме, осъдихме. Но с таз дискусия на Кармил посочихме като сянки на бъдещите същини в скончание, на нас Съда реален в изпълнение чрез силата в изявление в чин на „Илия“. Но победата на Кармил е сетната духовна победа на Съда велики в правда на закона в небе и включи всички паднали царе, пророци и свещенства сянкови употребени от Сатана показващи и неговата съдба с падналите ангели небесни и тяхните земни човеци с чинове завладени от тях и осъдени от нас, Съда велики. Туй са велики съдби сянкови във великата духовна борба армагедонска сянкова сред земя показващи съдбите по план сянков в развой на бъдещите й същини и съдебни реалности на решения съдебни. Тази е драмата на планината Кармил, но още по-зловещо се развихри Сатана чрез Иезавел и Ахава, и в неправда в закана лозето на Новутея заграби и кръвта на Новутея проля. С таз драма коварна посочиха съдби как Сатана чрез Израиля, Месия, не ще приеме. Съдби, както и Иезавел Илия не прие, но все същите съдби, осъден бе Ваала и дялото му чрез жреци и съдбата приеха на Иезавел, Готолия и Ахава. Но далеч посочиха на Израиля, че ще кръвта пролее на Месия чин на Сина Божия -Твореца. Но таз кръв е съдбоносна, попила я земя. И тя жива вика за отплата от земя. А Сатана в чин на „Юда Искариотски“ прие си 30 сребърника и обеси се за всегда. Туй му са съдбите на Сатана. Но и Израиля в чин сянков свещеник и синедриона цял приеха и съдбите на Аарона и на народа, който в полата на Синай пред Законодателя и закона на правда се поклони чрез идола на Сатана ангел паднал завладял и една трета от Израиля паднали в същия грях. Но сега всички кърви от Авела до кръста Христови, му са на плеща и Сам се осъди чрез злите дела, като на кръста голготски и сянката церемониалния закон прикова, но навеки победен биде. Макар че в оргия на пирувание камбаната погребална би своя непознавайки плана на същината, че на кръста Христови във велик подвиг на завета нови се яви и свише небе победата над греха смъртта се яви чрез възкресение и нова песен се запя. Христа жив от гроба излезна възкресен навеки за съдба да имат дял с Него всички, които вярват в Христа. Амин. Туй е съдба, реално се яви същината и нов завет, нова ера поведе племената вси от народи и колена, езици и яви се надежда крилата и полетя вест хвърката, че навеки в борба неравна се яви в чин „Месия“ – Христа и чрез жеста Си велики врага победи. Той на петдесятница път пое в Дух Святи църквата Христова съдба същината на съдбата показана чрез сянките отлетели вече на стар Израил. Тъй разпери вест крилата криле и в надежда всемирна пътя пое. Над цялата земя се благовести, че са се явили спасителни съдби. Но нестигна съдба, боя водеше неравен Сатана – макар и осъден от нас, Съда велики без Гененалния Лик, но ний единни чрез вси пред вселенен всемирен Лик селенни небесни и земни селения в тоз земен процес осъдихме му съдба – Сатана осъден с една трета, паднали ангели продължи. А той сам знаеше, че е победен, греха, смъртта. Но в ярост коварна подгони същина, в кървави реки заля земя. В образа на звяр хищни подгони войнствата Христови положили заветни основи на църквата Христова родена в ера нова съдба, опиваше се в кръв невинна на майки и деца, светии Христови възлюбили Му съдба. И пламнаха факли живи в оргии на пиршества, явиха се кладите огнени със светиеви тела. Пламна Рим и в огън неугасим горя. А той кат ехидна под короната на Нерон се скри и пръсна се в неправда еврейския синедрион. Но туй всичко му показаха съдба макар и да се крие под короната царска, тъй Сатана в завета нови продължи. Продължи с инквизиции и кръстоносни походи, войнство си строи, цар над вси духовния Вавилон яви с обагрени мантии на плеща с трикратната корона на глава сам заместник на Бога се яви в коварство подгони любовта към Бога в правда и истина. Но съдбите си лични той изкова не познавайки плана спасителен чрез завета нови в кръвта пролята на Христа. Но знаеше ясно, че е осъден за всегда с плена небесен и земен една трета падения. Чрез един народ в сянка тъй и в същина показали му съдбата осъдена за всегда тъй чрез папата лично се яви, а воинството му кардинали вси с пурпурни мантии обагрени от кървите пролети. Той в чин „звяр“, а тя „блудница – Вавилон“ духовна с чаша в ръка пълна с кръв невинна, мръсота яхнала го за всегда той я носи на своята плеща. А царство му и държава Ватикана се яви с трон – папски със скиптър на управление воинствата кардинали водеше съдби и корона трикатна показала на същина и царството му духовно сред планета Земя. Тъй след рани зли ранен в гърди загубил устойчивостта си той пак се възстанови след Армагедона втори подал си бе на звяра ръка опиваха се в кръв невинна сред земя. Но днес на ново се явява чрез човек и с короната трикратна се увенчава и поклони приел съдби от цял свят осъдени му се поклониха пред цялата Вселена, Всемир, небе, сред земя. Но съдби му лични от дела той ясно знай, че загуби борбата и съдбата, че е разголен и показан сред земята, макар че отдавна в чин „звезда пелин“ падна сред земята и вгорчи водата. И пророка Ваал с Мохамеда замени корана Библията пожела да смени с нова ера сред пленниците си вси. То той навеки осъден присъдата си ще претърпи седем язви зли от лични си дела на мерзост коварна, негова съдба, навек осъдена. И пак пламна яростта гони светостта, но ний, Съда велики, показахме съдби и чрез Асуира и Амана с Астин и Естир по плана как в Лаодикия се избълваха съдби в чин на „Астин“. А Сатана насочи Амана и показа му съдбите, лични дела, че не можеше да изтърпи в царство си земно небесните звезди отразени светлини, чрез Христовите светии. Но и Валтасар в последния си пир посочи на папата коронясан в днешния пир, а и чрез двамата сянка и същина, покриха му съдбата на Сатана. Докато длан човешка чертаеше съдбата им на стената. Туй беше Съда небесни чрез дялото си съдебно в пет разумни сетива църковни изяви тяхната съдба, то на Валтасар му се разклатиха /колената/ чресла. Тъй сетно скончаещата му съдба се яви и дири къде извън земния предел гнездо да свий на ехидна и яйцата си да измъти – съдби, като жилото – греха и смъртта пренесе и избегне на дела си лични съдби седем язви зли. Но Авдия и Исая изнасят му сетнини, че и гнездо там да свие и от там ще се изхвърли в дън земни низини и всички си трофеи от кърви пролети и трупове изтлети туй ще му е трапеза на угощение валтасарова сетна. Тъй днес чрез образа си на звяра дал и силата си на звяра в действие приели му са съдбите навеки осъдени. И ний, Съда велики без генералния Законодателен Лик Велик пред закона, то ний, Съда, самостоятелно единни с вселенни, всемирни свидетели наблюдатели селения небесни и земния лик заявяваме, че е вързан навек чрез кордона на осъдени съдби от нас, Съда велики с вси една трета небесни войнства паднали ангели и една трета земни войнства сянкови осъдени в посегателства и една трета същини новоерни с вси завладения ги осъдихме, ний Съда велики и ги обявихме за кордон на осъждение и ги вързахме да претърпят присъдите от личните си дела сред запустяна земя за 1000 години, когато църквата бива грабната в небеса и личната гвардия Христова се яви единна с нас Съда велики и потвърди във втория Съд над осъдени съдби присъдите им вси. И тогаз след 1000 години ще падне огън от небето и ще ги изгори, а планета Земя ще се наново освободена яви и ще засияе в простора небесен за всегда. Амин!

Туй всичко обяснение е на плана макетен, сянков и същината обяснен чрез нас, Съда велики, и ний заявяваме че това са осъдените съдби на падналия воин – ангел небесен с една трета паднали ангели небесни и завладения земни /край/ една трета земни от макет, сянка и същина новозаветна.

Туй слово е съдебно обяснение на плана в развитие от макет, сянки и същини в реалност съдебна приключили земните съдби.“

48/2 ИЗПОВЕДТА НА САТАНА ПРЕД БЛУДНИЦАТА ДУХОВНА – ВАВИЛОН. САТАНА Й СЕ ДОВЕРЯВА КАК Е ОБЯВИЛ БУНТА В НЕБЕ

„О, ела блудний окървавени Вавилон! Ела, с теб се увенчах аз, чрез образа си на звяр в измама с трикатната ти корона, в оргии и пиршества, за всичката мерзост – за кръвта, пролята още в древността. Ела, ти бе властник на мерзостите вси на тоз народ, където аз се криех! Ела и кажи, кой беше тоз, който еврейските деца изби? /Ирод/ Кой беше тоз, който заради блудницата Иродиада, на Иван главата отсече? Пак Ирод /Антипа/. А кой на трон седна и Бога не зачете! Пак Ирод – явен в троен образ на злина, но прие си наградата на греха за дръзките си дела! Твои и мои покорни роби на мъст коварна в измама на злина жадни за власт под владичеството на Рим злокобни, все бях аз. А кой кажи, кой беше, който кръвта на Месия, Син Божий проля? И ръцете си уми и с подигравка каза: „Чист съм от кръвта“? Че колко е чист Пилат, нали сам присъдата подписа, а еврейския синедрион я изпълни?! О, Вавилон, блуднице безсрамна, ний двама с теб на Голгота се опихме с кръвта невинна! А кой кладите подпали, кой устройваше пиршества пищни сред арените ми с образа ми втори – хищни зверове? Не ти ли и аз? Да! Ний двама бяхме смъртта и ада, две коварни сечива сред земята и я пояхме с кърви невинни на майки и деца, обвинени за вярата си и любовта си към Христа. Ела и не се преструвай за светица, че ти си развратница – Месалина, Иродиада, която на свята глава посяга! Но не е само това, че Ирод в троен образ се яви! Забрави ли Нерона, Рим в оргиите свои запали, за да ни създаде условия за наслади – че ние с теб под римската корона бяхме – нищо че си се облякла в одежда нова пред света. Историята ще потвърди престъпните ти дела на най – покварени сред цялата земя, която ме в три образа олицетвори.

Вавилон, Вавилон, покварена блудна и разстлана, кажи кой кръвта на християните проля, като гавра в оргии хищни сред огнени клади и кат живи факли ги горя? Ти! Чрез нагона на Нерона за власт господстваща на трона опивахме се ний двамина и в безчинства срамни въвличахме мнозина – дано бихме опазили власт и корона! А какво дирихме сред еврейските деца – жертви невинни на мъст и коварства? Плашихме се и двама да не би Юдейския Цар да отнеме власт и корона със скиптър на управление! Ела сега и върни се! Нек съзрем всички жертви невинни и реките кървави на земя да премерим. Защо тогаз, о, блуднице окървавена разтвори си пазуха опетнена без срам, без жалост с неправда в окървавената с тебе сватба.

Ела, ела, припомням ти само дела, че е дошъл деня на кървава отплата за коварни ни дела на взаимна наслада. Когато чух свидетелство от устата на тримата влъхви, мъст коварна в мене закипя, че видяли Неговата сияйна звезда да грее над Витлеема! И рекох: Нима Месия се явява в сила и власт небесна, че звездата Му е тъй ярка изгряла, а моята в мрак пълен залязва? Това ли Сибила предвещава? Не! Не!
И тогаз ние двамина въвлякохме в измама мнозина и децата невинни избихме с измама! Но, до Месия – не докосна се нашата покварена ръка! Но чрез Пилата, на Голгота обсебила синедриона 1/3 свещенство израилево и в пълен триумф в посегателство се опихме в святата кръв на Месия, която безразумно проляхме! Но не я видяхме! Само дялото на мъст злокобна ни омая и лично тогаз аз и ти камбаната забихме. А тя била кръв бойна и земя ранена пазва разтвори и попи я, като най-скъпа съдба съхрани я!

А днес тез същите камбани се обезвиниха, и теб, и мен блуднице Вавилон обвиниха. Ела и спомни си оргиите ни пищни и сравни ги с делата на зверовете хищни – как факли огнени горяхме и с телата голи се гаврихме, в най-страшна жестокост кладите горящи кладяхме! Инквизиции и походи кръстоносни устройвахме. Да ти напомням ли още за всичките нечисти дела на покварата наша, под маската на християни? За кървавите войни да говоря ли кажи? Има ли дела други равни на тия? Ний бяхме с теб единни, че единствена си ти във всичките ми похождения на мерзостни злини, на смърт злокобна в нахождение, ние с теб опивахме се в кървите на светиите невинни! И минаха времена и векове ний с тебе бяхме все във всичките воювания! И пазих теб и Испания от страдание, освен когато Бертие те сепна в миг и те заболя! А във всичките борби и войни световни и духовни аз и ти единомислени бяхме в новозаветно изпълнение и никого и нищо не щадихме! С огън и жупел живи човеци горяхме, земята с кърви невинни поехме. Но тогаз не ти се открих кой бях аз, нито в изповед ти признах, защо водех таз борба злокобна. Но ти в стремежа ни единен с мене бе подобна. Целта ни бе: земя, земя за вовек да я владея чрез твоето царство покварено, със скиптър, трон и корона, над нея знамето си злокобно да вея! Кат цар и господар чрез грях и смърт и най-страшни язви зли да се гордея! А ти пазеше трикатната си корона, окръжена от духовното си войнство на кардинали 1/3 обладани от моя дух – мое завладение – небесни ангели в падение! Да! Вавилон, облече ги ти с мерзости на кървавите си дела в мантии алени, червени – печат на осъдени, баграта на рубина Му свят, който и до днес проливаме двама с теб сред целия земен свят. Пазеше си трона и корона сред царството си „Ватикана“ – държава построена в държава, над която накладе огнена жарава и цялата ти охрана се наслаждава в оргии зли и прокоби на твоите хороскопи, обзети от войнството му лукаво в измама. А аз сам си рекох: „Не ще се за вечно крия под таз папска корона“. И рекох си аз: „С мен е блудницата Вавилон, земя с кръв ще залея – нали съм Аполон, защо да се явя само в духовен, а не и в световний Армагедон – че сам не мога във всичко да успея. И грабнах звяра, че сред него семе на антихрист посях. Той ми е в ръка, ето ще го удостоя, като на плещи му ще кача блудницата Вавилон, а аз сам чрез него ще я нося и в единство ще се опием в кървавия си нагон! О, Вавилон, подаде ти звяра ръка и яхна го ти на гърба – змей червен – багра кардиналска одежда е твоя с моя дух лукави. И явихте се двамина с мойта ненадмината сила. Явихте се с кръста голготски на гърда, поехте го и в ръка – макар и пречупен да беше, плъзнахте вий двама по земя в оргии пищни като плъхове и мишки, след вас вървеше смъртната коса моя и ада прибираше жетвата ваша! Завиха злокобно бухали, закрякаха кукумявки прокобни! Задимяха огнени пещи под крясъците зловещи на Рим – Берлин ос една! Понесохте се като черна тъма с пушеците на газовите камери, че горяха безпощадно живи тела като сухи дърва! Така ли беше, Вавилон – във втория световен Армагедон? Но и двама ни победиха славянските племена, че воюват срещу мен, макар че сред тях семето на атеизма посях. А ние, единомислени, не успяхме паяците да въоръжим и в мрежите им измамни бодливи нас хванаха до един. Ти беше ранена в главата, а аз, чрез звяра, като охлюв си скрих рогата. Че камерите – пещи зловещи, навуходоносорови, още сред земя димяха и носеше им се вонята. И от огъня накладен от нас изгаряха на звяра знамената. Ти знаеше това и чакаше си реда, докато царството на звяра на две се раздели и на жаждата му нагона отлети, че ще завладее земя, царство и трон. И рекох ти аз: Сниши се Вавилон и чакай, раната си лекувай – да заздравей! Сниши се, от пировете свои откажи се, за малко дни смири се, докато се забрави тази власт на звяра с воя на пречупения кръст в Армагедонски глас втори! И тогаз ще продължа аз, че земя още гори, а раната на главата ти кърви! А отмине ли шума от мерзостите ни вси, то аз ще те пак посетя. По земя ще тръгна, Гога и Магога ще събера и трети Армагедон ще явя за сетна победа моя! Но чакай първо Съд да се яви над вси, Армагедон духовни – с награди ще се награди, ще се награди желания Вавилон! Чакай и короната пази, че под нея аз ще се отново скрия и ний двама с теб ще свием на ехидна гнездо! Че ехидна замъти яйца – на смърт коварна мерзостта и в опиянение с атома сам аз бях, Вавилон, в пламъците на нагона свой. Но във водорода ей Вавилон, ще ми се отнеме и хищний нагон! Чакай ме, чакай, Вавилон, ще се явя и ний двама с трикатната корона ще се увенчаем! Че теб сега не мамя, ти ми си избрана и наново ще се опием на Валтасара в пира злокобен. Само приготви си дара, аз ще ти бъда на сърце ти желязно господаря! Че ето, приготви трета Армагедонска – ако можем да похитим под мъртвешкия саван вси под маската на християни, като духовни мироносци сред миряни. А в световния Армагедон ще е пира ни злокобен сред атоми и водороди. Приготви се Вавилон с багреница на снага, от вси невинни кърви обагрена е тя, увенчана с трикатната корона – седиш царица, не си вдовица, скръб и печал не ще видиш! Туй ти е песента прокобна, седнала на трона с трикатната корона! Под нея си задоволя нагона, ще приема поклона, както някога в полите на Синай се скрих в безжизнения идол – телето златно. Но сега чрез жив човек ще се явя с надпис „Богозаместник“. И чрез папата ще се на Всевишния уподобя. И с теб ще се опием в оргии нечестиви. Ще развеем на мерзост знамена – сетна похвала моя и твоя! И запомни Вавилон, макар чрез семето звярово да не успяхме, семето на атеизма посяхме и цялата земя заляхме. А сега, с кръста голготски в ръка, с маската на християни в благочестие ще се явя аз и под твоето духовно знаме ще събера всички последователи на Христа и под покрова ми на смъртта ще ги унищожа за всегда!

Но не стихнали още оргиите смъртоносни, екна залп победоносни и чу се Глас съдебен! Сетно яви се победата небесна над нас и ще отговаряме двамина за вси неправди и беззакония, за кървите невинни, пролети сред земя, за борбите духовни, за вси войни световни, ответ ще се дава, помни: Че Съд небесен се яви пред Трона съдебен със закон на правда, ще се явят вси дела по книгите на делата добри и зли! Да Вавилон и разгледал ни делата взаимни ние двама с теб, осъдени сме за всегда и дяла ни в награда на лични ни дела ще е в огненото езеро – ада! Ще вкусим най-после и ний смъртта. Но ела, Вавилон и не бой се, че още седиш на осъдения си трон и ний сетно ще се насладим в третия Армагедон с атома и водорода, дано земя да победим и трона ти вавилонски да закрепим – и тъй ще отмъстим! Че Ватикана е мое царство – Рим – моя завладяна педа, на седем хълма е закрепен той – дано смърт го пощади, че над цялата осъдена земя – педа моя, виси осъждение! На теб, блуднице Вавилон, осъдена ти е съдба – внимавай да не ме разгневиш в последната Армагедонска борба, че да ти разкъсам меса. И сложена ще ти е навек осъдена съдба, като вечерна софра за вси хищни зверове, орли, лешояди – ще се наситят от тебе те! Внимавай Вавилон и знай, че ние с теб сме в една осъдена съдба за всичките ни беззакония и кръвопролития. Че царството ти на мерзост Мое е сградено в измама със зла участ и поквара – над теб юмрука стиснат ще стоваря, поради враждата на всички измамени от тебе – о, Вавилон стара! Че ето, гнева ми пламва чрез язви на земята дими вулкана, люлее се земя под краката. Ще те залее до уздата, че като богиня си се украсила, неми идоли си окичила и пиеш отровата в наслада с измама – че ти си Вавилон непобедима, нито в мерзост съкрушима! Кой като тебе е потънал в тоз разврат?! Но помни, че на всичко иде края. И ти мечтаеше да си извоюваш пая, но вместо царство ти да е в рая, то ти прие осъждението на ада!

А сега ще ти се открия, че аз съм змея – старовременната оназ змия, звяр червен, потънал до узди в кървите невинни на живота земен, с когото водя аз борба чрез смъртната ми коса. Ела, ела, не се чуди – чух песента ти на поквара, чрез чашата на омая, че седиш царица, не си вдовица и скръб и печал не ще да видиш. Но сега разголена ще си Вавилон, както дете в майчини ръце и тръшната ще си като воденичен камък. И всичките ти любовници, с които ти си блудствала ще те видят гола, потопена в отровата на твоята покварена утроба. Че Рим сграден е на пясъчна основа и ще се сринеш до основа от Съда велик в небеса, който ще те съди за всичките ти дела. Че ти безогледно вършеше волята моя и твоя, бидейки в моята покварена ръка, в която държа смъртната коса. Но и на нея дойде реда. Още малко Вавилон и ще рухнеш ти и твоя трон, и скиптъра ти на управление ще е косата смъртна погубление! А короната ти трикатна, която носиш с измама, че ти „Бог“ си била поставена на земята, мен ще видиш, а не Него. Той навек увенчава се в правда вечна и корона, а ние двама, осъдени сме в ада от Съда небесен в правда на закона, заради измамените мнозина. Че закона на правда, който наруших в чина си, самонадеян, ме осъжда, че грях родих и измама – жилото на скорпиона – смъртта, след като бях изхвърлен през Ориона.

Но ти Вавилон, подмамен от мен, наруши закона на правда като заповед промени и нови времена обяви, и избра на мерзост гнусотата. Где си ти древний Вавилоне с недовършената кула? Где сте вий вавилонски палати, царе ви богати? Где е Навуходоносор със зверовете, спомена им само остана да го брулят ветровете! Но аз сам изгорих го в яростта си зла, в нагона на покварена съдба! Сринах му до основи стените и му изгорих вратите! Чуй ме, Вавилон духовен, туй е и на теб съдбата, показана безпогрешно сред земята. А сега чуй кой бях аз, преди да се явя в чина си на „Скорпион“, изхвърлен позорно през вратите на Орион. Че истина е това, първи херувим се зовях, ангел небесен с име на Люцифер – светла звезда на зората „Деница“ и греех над земята, най – ярко от небесата. Но хареса ми тя – Земята – девица, най – красна хубавица. Тя беше сгодена, с чин на „Княгиня“ удостоена, за Княза – единороден Син на Твореца приготвена. И аз удостоен бях с една трета войнства, окръжили на Всемогъщия Трона, с ореол на правда окръжен – със закона на ред и дисциплина – вход му е Ориона. И ний бяхме възвисени до Трона със закона, да хвалим и славим Твореца чрез поклони – в ред и послушание да живеем, а Трона да владее над системи и плеяди, звезди и съзвездия. Те всички са творения, сътворени от Твореца наш удостоени. Но ненавиждах това удостоение и като теб Вавилоне, пожелах чинове на княжево положение – с ранг и корона, да приемам аз поклона, за да владея над вси вселенни всемирни системи. Не ме задоволяваха звънците, когато звъняха и ги чувах с ушите, не ми стигаше да водя една трета ангели небесни – войнства чудесни – лична Му гвардия, а Той – Вожд тяхен – Княз първи на мира – Единороден Син Божий на мощта! Той владееше с пълна мощ над вси съдби и се готвеше за годежа Си с планета Земя. А тя бе наградена, с чин на „Княгиня“ удостоена, със седем девици окръжена – седем планети от Слънчевата система и Той, чрез мощта Си ярка в чин „Слънце“, жизнена струя да огрява над Земята, да движи и напоява системата Негова – свята. Той – Княз на мир сред цялата Вселена, а Земя – звезда най-красива, сияйна, с корона ефирна грее като непобедима. Той – неин вожд несравним – над цялата Всемирна система, в чинове на Княз на мира, че е Син Божий Единороден.

И ето, рекох си аз, нея са избрали и са я удостоили, с награди наградили, а не мен, не! Мене само проверяват и не ми се доверяват, ни в съвета Им ми позволяват да участвувам и узная бъдещето на двамина. А аз чаках и желаех власт и сила несравнима и под левица си да имам чин на „управляващ мнозина“. И желаех аз на Всевишнаго да се уподобявам, а не слуга покорен да ставам. А готвеха се за големи тържества на увенчание в правда пред закона и Трона. А аз, жаден за пиршества и власт – господство в безгранична свобода, в беззаконие и подчинение да руша и сам да наказвам – не ще издържа тез Техни тържества – до кога ще Ги търпя да не ме удостояват Те. Че нали и тя е творение, как я доближават до Творческо положение. И ще се яви в годежа Си с нея! И рекох си: ще изпреваря да ги злепоставя, че не ме Твореца с чест удостоява. И съвет подирих от блестящото съзвездие, подобно на Ориона. Но как да се представя и да го полаская с хитрост в измама, нарекох го „Скорпион“. Но то, съзвездие в мощ несравнима, не се нуждае от моята измама. А аз бях още с власт на първи херувим и литнах в миг, не се подвоумих, че жажда за власт в дълбина ми гореше. И повдигна в ход нагона ми на ярост за трон и корона, аз да владея, а не Той над планета Земя, а и цялата Слънчева система, а ако можех и цялата Вселена. И рекох му аз: „Скорпионе, чуй изповедта ми и кажи ми как сърце ми към Твореца се промени, че гърди си надигнах за това, че Той все ме търпи! В мен завист зла кипи! Ревнование коварно в мен се роди и то с пожелание ме срази! Ненавист зла към Княза на мира, не мога да го търпя, като гледам как грее Неговата мощ – Неговата планета Земя – сияйна звезда, готова за Трон, със скиптър и корона на управление за най-светлото постижение. А аз недоволен повишавам глас, че съм само първи херувим да водя войнства в охрана на Един Височаеш Творец, бил Той в чест и поклонение със закон на респект за творение. А аз съм бил в голям чин на удостоение, като Негово творение. Аз водя войнства, единни да сме пред Трона законодателен в преклонение. И не само на Всевишния Творец, но и на Княза, Единороден Негов Син, равен на Образа Му Втори! А на мен не се довериха! Кажи защо Скорпионе? Защо извън всички тайни ме държаха? Ето жилото остро мое, ти прободи Ориона, внеси смут, да не блести с толкова лъчи тъй сияйно сред цялата система, Вселена, Всемир! Сплаши ги ти и отнеми им мир. Че аз Люцифер в чин „ангел – първи херувим“ пожелах чина Княжев на Единородния Божи Син, за да съм достоен за най-сияйната звезда – планета Земя от Слънчевата система в мощ – Негова съдба! А аз пожелах на себе си да Го подчиня! Че аз на Него трябва да се покланям и, според закона, да Го уважавам и да съм зависим, а не свободен от Него и закона. А пък аз желая на мен всичко да се подчинява, че и аз съм светла звезда на зората „Деница“ и горя с плам сред простора – въздушен океан, когато съм проводен с мир да оповестя на някое съзвездие годежния им пир. А Той, сила Му мощ ядрена в ръка Му обуздана като малки топки ги взривява! А ярка Му мощ, с която движи Всемирната система в жизнени съдби, любовта Му жарка към нея изявява. Все я озарява и в любов й се обяснява. Дали не ще Му се Трон, скиптър и корона по закон Нему повери, Цар сред нея да седи, че Той Образ Творчески Втори бил! А на мен не се довериха, нито тайната на мощ Творческа над цялата система изявиха! А ний сме били творения за почест и хваление! Кажи ми Скорпионе, и на всички небесни светила – войнствени съдби – стражи поставени на твърдта небесна да сочат на времена, за голямата ми нанесена обида – кажи, не ще я понеса! О, Скорпионе, съвет събери и добре обмисли! Ето, с име ново те назовах, в повишение си от мен ти, да си ми подчинение! Че само това ти е удостоение! Нима сал Те ще се събират пред Трона върховен с основа закона съдебен в правда! Нека всички единогласно се разбунтуваме! Защо в съвета им не ме допускат – че бил съм творение, нали съм си с вечно изпълнение, не ще съм в подозрение! Ето, в чест твоя ти се доверих и с име ново „Скорпион“ те наградих! Че тайната ми като огън коварен – завист зла, ме гори в дълбина. А ти на довереното ми войнство кажи, то е в мое подчинение – две думи за мое утешение – и ме похвали, че единствен аз въставам против закона и Твореца си! Тъй аз, като звезда ще блесна в небеса и кат воин в неправда ще ги поведа в бой против Твореца си и закона ще ги употребя. И ще го с мъст коварна смутя и честта Му Творческа ще опетня. Не ще позволя Сина Му над Земя да се яви, ще поведа борба, бурите магнитни ще призова, да ми са под ръка за целта и явно в боя ще се явя! Не Му стигна, че свободен над цялата Вселена лети с мощ, като Княз на мира и носи мир над целия въздушен небесен океан и е като тих лиман! А на мен не дава ми дял да я обходя като мой предел. Защото съм пред Трона седял и пред закона съм бдял! А когато в съвет се събират Той, Княз на мира, в чин „Първосвещен“, явява се в одежда най-красива, украсена с наровидни звънци по поли, с аромати от ухаещи цветя, подобни на рози земни през пролетта. А когато поведе войнствата Си – Негова Лична гвардия те били, тогава цялата Вселена, Всемир трепти и Нему се доверяват и покланят, и за вечност в увенчание Го стягат. И гласуват Му вси доверие, а на мен – като първи ангел – херувим с войнствата ми поверени, само ме до Себе Си доближават! Не! Не се задоволявам Скорпионе, на теб единствен се доверявам и за „Орион“ те обявявам, и съзвездия, ако успея в боя, ще сменявам, че като властник в чест и слава това си позволявам. А Тронната зала била със закон на правда, действащ със сила! Вселена, Всемир в покорство и респект ги е държал. А не ще ли и за Съд да я обяват пред Творческия Всемогъщ Лик? До кога ще търпя тоз закон да ме респектира и свободата ми да определя? Не ще го вече търпя – ще го наруша. А ти, раздвижи се Скорпионе и пред моите подчинения две похвални думи кажи, все големи неща говори! И пред Вселена, Всемир за „Княз въстанал“ пред Трона и закона ме обяви! И нека всеки знае, че завист и злоба зла, помисъл коварна в ревнование ми разяжда дълбина. Неугасим огън облизва ми вътрешността, дали войнството ми доверено на мен подчинено ще ми се покори във вси действия зли? Скорпионе, дали съвета ми ще одобри, че и теб наново да провъзгласи, докато на мен съдбата ми се реши? Да, мисъл зла ми терзаеше дълбина! Само на теб се доверих, планове, помисли и дълбината си на теб открих. И ако трябва ще воювам, а ти Скорпионе ще ми бъдеш вход и изход като Ориона. И не ще те зовя „Скорпион“, че той жило има като мен! С бури магнитни ще повея, ще раздвижа светилата, ще всея смут в небесата!“

Трепна светлото съзвездие от зловещата изповед на Люцифера! Тръпка полази му по снага и му я върна обратно, че тя беше /именно/ жилото на скорпиона, още в първия чин „херувим“ на Люцифера, стоящ пред Трона на правда със закона. Съзвездието се убоя, че „Скорпион“ го Люцифер назова и мисъл му коварна, родена му в дълбина не намери прием в светлото съзвездие. И отиде си от него Люцифер, обвит във воал на сянка мрачна, като воин готов за борба! И блясъка му потъмня като първи херувим с удостоение пред Твореца да стои един, пред Законодателя и Съдия над цялата Вселена, Всемир.

“ И ето Вавилоне, озлобен явих се аз и с войнството си единен противник на Бога се обявих – против Сина Божий и закона на правда. А Той, Княз на мира и Вожд на Личната гвардия Своя сред цялата Всемирна система и Вселена. Да! Ненавидях Го и рекох: „Дайте на мен Слънчевата система или сал осмата планета Земя! Че светлото съзвездие се обоя – поради това, че Скорпион го назовах. И то ми повърна изповедта – а тя е жилото отровно на скорпиона – което ме терзае! Ще си отмъстя!“

И така Вавилоне, откри се явна борба, мъст коварна гореше в моята гърда – жилото на скорпиона все ме подбуждаше против закона.

Тогава поведох аз 1/3 поверени ми войнства с измама, с обещание, че ще спечелим борбата. А мислех си аз, сам скорпионът, ще се обоят и ще ме повишат като им се със сила наложа. Защо управата на туй светило се обоя – вероятно в мен скорпиона видя! И така започнаха раздори, вратата „Орион“ се затвори и всички бяхме под надзор! Явиха се князете в съвет, Той – в първи ранг с подчинения вси в нозете на Сина Божий – в Образ Втори, в Мощ на Творческа власт! И рекох си аз: „Защо Той се явява в тоз Образ Втори, че не стига ли Му Един?! Не! Не, сред събранието Им и пред закона не ще се явя аз, нито ще се покоря. Пред Княза Единороден не ще веч се поклоня, нито чест ще Му отдавам – омръзна ми да се покланям и чест някому да отдавам – макар че в първи чин на „офицер“ – Люцифер, пожелах чина на Княза първи аз, който води след себе си скиптър, Трон и царство, но аз искам мое царство, без закон! О, Вавилон, не ще забравя как всичко туй изрекох и как пред мен Вселена, Всемир потъмня. Поведох войнство в борба – едва чух Гласа Му в обява за победата! И двама се вкопчихме, повели по 1/3 войнства за крайна победа. И изхвърлени бяхме от Отцовите двори през Ориона. И разбрах, че аз бях скорпиона и жилото му беше в моята гърда и ме разяждаше. И нам се затвориха всички врати и намерихме се изхвърлени за всегда извън пределите на Ориона като скитница звезда, потъмняла и ослепяла с жилото на скорпиона в гърда, което аз сам родих, 1/3 войнство небесно заразих и измамих да се лутаме из Космоса. Нямаше веч Трона, ни закона, ни хвалебствие и поклона. И рекох си аз: скорпионе ти си това и стрелнах се из Космоса да ги събера в чин на „метеор“. Устремих се към Всемирната система да събирам упадащи звезди, но сляп и глух бях аз и водех слепи и глухи и бях вече с опашка като комета и устремих се към Слънчевата система.

Слънце ярко, мощта му жарка крила ни изгоряха, с тях над земя се явих като птица изродена дяволица! Постигнах си целта. Но блясъка на Земя вече не видях, нито нея разбрах, а като властелин се явих против Божия Син, Който движеше Всемирната система сред цялата Вселена. И обявих се за робовладелец и под образа си втори се скрих – на звяра и с духа си лукав – всеоръжието ми е греха – жилото на скорпиона, изхвърлено заедно с мен от Ориона. И реших, че с него ще воювам аз над планета Земя и ще победя! Жестоко ще я нараня и ще я обезчестя. И все падах като доба зла в пропастта. И за всегда загубих пътя към Ориона. И уверен бях, че аз съм скорпиона, а не съзвездието светло в небесния простор. И с бича си коварен – греха, зажилих земя, като робиня злочеста, моя пленница. И нудех я аз да ми се довери и на мен гърди си да разтвори, за да кърми моите „идеали“, дано се от жилото на греха освободя! Но влюбена била тя и с клетва се обещала вярна да остане на поста си, непоклатима спрямо мен. А управителя на светлото съзвездие, неуязвен от мен остава! Верен бил на Всевишния Творец и целия разговор по моя заговор е предал. А аз чаках да видя дали ще потъмнее от сянката на недоволства, която аз хвърлих върху него. Но то в редиците на стражите продължи в смирение и покорство да блести над планета Земя. А аз недоволен от това съзвездие бях и боя поведох. След борбата изхвърлен бях над земята и чрез духа си лукав обсебих змията. Явих се във втория си образ на звяр сред Едемската градина! Жената прелъстих, че с Адама не дръзнах, а те и двамина нарушиха закона. Че дървото на познание зло и добро било закона? Нали в съвета не бях, не знаех, че това е било плана по образ и подобие на Твореца -закона на правда за прашеца. А дървото на живота е бил самия живот – валиден и за планета Земя в образ втори, чрез флората. Изгонени от рая бяха Адам и Ева! Яви се огнения меч, въртящ се! Не дръзнах вече да се доближа до рая. Но когато Адам позна Ева и първия плод на греха се яви, почудих се как човека се умножи!? А когато и втория се роди, рекох си аз: предстои борба, не ще е лесно да завладея планета Земя! Тя трябва под коварния ми бич да си разтвори гръд. И той – Каин изрази нагона ми горящи – че беше семе мое, а Авел не е мое семе, а беда за мен грозяща. Ще се води борба за планета Земя. Но всичко е било скрито от мен, решения са взети, но без мен. Заподозрян съм бил. И рекох си аз – това е жилото на скорпиона – греха смъртоносен, в мене роден и пак чрез мен изявен, с който ще воювам аз – победата на смъртта. И започнах аз борба да подчиня Земя на волята моя. Но не ще е лесно – тя до смърт упорства. А и войнства небесни, на мен подчинени, все ме обвиняват, че измамени са били. И като паднали лукави духове подирихме убежище – сравнени бяхме по дела с кръвожадните зверове, със змиите пълзящи и прилепите в нощ тъмна летящи. Като сянка черна явих се с войнството си над злочеста пленница, злина. В нощ черна обвивах я с мъгла – савана мъртвешки. И поглъщах вонята чрез жертви човешки. И разбрах, че Авел и Сит са семе Негово – плод на вярата, посята им в гърда. Но, когато седмия Енох в небе отлетя, рекох си тогаз: Земя е арена бойна сред тях! Творенията Му са доверени, войнства са строени, употребени как ли ще завърши таз борба, освен за „Творец“ да се провъзглася. Че в жилото на греха се е криела смъртта! Това е мое въоръжение – то печат на Каина е в изпълнение, родено в моето въображение. И сам се обявих за „творец на смъртта“ и като знаме я развях чрез Каина сред арената бойна – Земя. О, Вавилон, Вавилон, а то небе книги водило бе на дела ми в беззакония зли и пред Съда велик ги яви! И цялата Вселена, Всемир свидетели са били на злокобния ми пир, като кръвожаден съм бил вампир! И осъден съм бил от Съда велик, и присъдата ми е това – сам да вкуся в скончание от моето коварно създание – смъртта. Не! Не! Двама с теб ний ще воюваме – на духовен и световен фронт, кръв без мяра ще леем! И единни със зверове ще се опиваме, като кръвожадни духове в нощите потайни – в пирове! Но сляп и глух като аспид съм, не виждам, не чувам воя зловещи. А Земя, макар и да не реагира, тя е жива и пулсира. Колкото и с огън да я горях, снага й жестоко да браздях, тя все търпеше – и като мен сякаш без слух и поглед беше. И до днес не ми се отдаде да я напълно покоря, ни в дълбината й да прозра – опасана е с мантия, нито трите й пояса да възпра да се не множат. Че непрестанно трябва да се косят. Подозирах аз, че Съда велик се явява и присъдите ми ясно изявява! А потопните води, то бе Съд над осъдени съдби. Чрез Ваала се постарах отново земя да заблудя, чрез фараона и вражарите исках Израиля да залича. Но и в това бяхме обвинени и пак чрез Съд в Червеното море войнствата ни бяха опустошени! Поражение след поражение! Аз воювах в затруднение. Но нагона в мен гореше, за власт жадуваше духа ми и не ми даваше покой, ни подкрепяше ме някой! Воювах непрестанно за царство и власт и подигнах Саула тогаз, но с гибел и ад сразих го, че не успя да изпълни до край волята моя! Завладях Авесалома, Адона и в участ една погина им трона. На смърт и поражение обричах жертвите мои пленени. Чрез Изавел и Ахав пак победен бях. Издигнах в най-висш чин Амана и жаждата си за власт изявих чрез него аз – дано се увенчая с царство и трон, със скиптър и корона и да приема поклони! Но и тук бях в поражение, не приех от никого поклони и на дялото си зло получих награда, чрез бесилото в осъждение!

Когато Той в чин „Месия“ се яви, подбудих Синедриона – Ирод плених, Пилата подигнах, дано да спечеля борбата – на Голгота кръст дървен забих! Но миг само пирувах чрез завладените ми от духа ми лукав! И пак неуспех! Тогава подирих Нерона, в палата влезнах, кръвожадни пирования устройвах чрез мои човешки подчинения – сред арените пищни, разкъсваха невинни зверовете хищни. На огнени пламъци горящи клади умираха последователите Му вси! Рим, за свое наслаждение подпалих, за да обвиня пак невинни и да ги унищожа! Но все срещах поражение на моите зли намерения! И осъждение беше моето награждение! Не ми признаха победите на смъртта завладения. И тогава ти роди се Вавилон за мое утешение! На върха позорен се вгради, трон и скиптър с корона поела бе ти! И опивахме се с теб в кръвожадни пирове! И мислих си, че като сме двама, ще спечелим хармана. В походи кръстоносни тръгнахме през клади смъртоносни, за Бог обявих се, с корона и трон удостоих се.

Чрез Мохамед като пророк в измама явих се и воювах времена и полувреме. Меняха се царе, редяха се папи с имена. Но аз пак слава не получих ни победи. Тогаз отново пламнах в ярост зла на нагона ми коварен за власт земна с трон и корона. Изобретих атома, земя да унищожа и поясите й три със смърт да победя. Но пак изгледи за победи върховни не се явиха, само чрез „звяра“ и „блудницата“ се опихме в мерзост и беззаконие – в покварени дела! Но победа безсмислена беше тя! Макар че с блудницата моя опивахме се, Вавилон в пира на Валтасара, но и тук загубих си чара.

А сега, след обявената моя съдба ще се опия сетно с водорода в Армагедона, пак с теб Вавилоне! И ще опитам земя да завладея, макар и без живот над нея ще вилнея! Но, ако и с това наново не успея, с крила железни ще полетя на някоя друга звезда от Слънчевата система. Макар и без чина „Княжев“ ще се наложа и престола си ще положа, на Всевишния ще се уподобя! Че луна не е обект мой, ни светла звезда, не е обект мой, ни светла звезда, не задоволява стремежа ми тя! Но успея ли веднъж, о, Вавилоне от там Земя ще взривя, че най-страшното жило се роди в моята покварена гърда! Никому не ще отстъпя пленена планета Земя! Моя ще е тя, макар и да я покося и обезлюдя!

Но тогаз отново ще почна сам аз, както тогаз, когато бях изгонен от небе и разпилян през вратата на Ориона, че не ме разбра Скорпиона – съзвездието светло не ми даде прием! А моето изповедание като жило отровно окачестви и от тях тъй скоро се освободи! Като изгонен от небесните дебри, явих се аз като метеор тогаз и залутах се и дирих войнството си паднало в немилост! Като слепец се лутах в поднебесна и събирах паднали частици докато наедрях и назрях. А цялата Вселена Всемир наблюдаваха моята участ зла на бунтовник против Твореца си въстанал. Тогаз наедрях и като паднал небесен воин се явих в борба, водещ войнствата свои. И уподобих се на звезда – комета опашата. В просторите небесни поведох аз борба с мощта Му непобедима с нищо несравнима. Извор на жизнени струи бе тя – снопове лъчи пръсна над Земя и живот дарява на поясите земни три! Воювах, но не Го победих, че творението не е Той, а могъщ Творец! Съзвездието Орион било входа към Съдебния Трон! А аз как се заблудих, че на звездите светли в съзвездието се доверих! Те били стражи небесни – светила окръжили входа към трона – Ориона. А това, че го назовах „Скорпион“ продължих и на земя с туй име чрез човека да го зовя! Как се доверих, че то в донесение пред Трона се яви и докладва за моите пожелания Земя да присвоя, да водя с Твореца си война. А земя е в чин „княжев“ сред Слънчевата система и има седем свои подчинения!

На теб, Вавилоне, се доверявам сега, че ние с тебе единни сме на Земя в мощ и сила моя, ти не ще се убоиш, а чрез теб ще победя Земя и света!“

48/2/А ОБЯСНЕНИЯ ЗА СРЕЩАТА НА САТАНА С НАЙ-СВЕТЛОТО СЪЗВЕЗДИЕ, КОЕТО ТОЙ НАРИЧА „СКОРПИОН“

(Тази среща е станала преди да приеме чина на „паднал ангел“, още е с име Люцифер, преди да е изгонен от небесните селения)

Преди да изяви открито бунта си Сатана е действал тайно, подмолно. В чин „първи ангел херувим“ той е имал право да се движи свободно из целия Всемир. Съзирайки сияйното съзвездие, Сатана се е насочил към него и му се е доверил за пъкления си план, който е възнамерявал да изпълни като използва съзвездието за свой стан, от където може да атакува небесния свят. Предлагайки му своето удостоение да го употреби в изпълнението на плана си за зло, той – Сатана го нарича с име „Скорпион“, което по-късно след падението на земя в плена му нечист, човекът, подбуден от лукавия дух на Сатана, също го назовава „Скорпион“.

Съзвездието изслушва Сатана в безмълвие и това, което чува връща го на врага, като отровна мисъл зла на Сатана. И тази злъчна изповед действа като жило на скорпион и вкарва отрова! Това поверително слово, което Сатана е изрекъл горе пред светлото съзвездие, споделя по-късно с блудницата Вавилон, негова съмишленица – духовната папска власт. Сатана се крие под папската корона и я брани най-усърдно. Той води и ръководи, изпълнен с жажда за власт, за скиптър и корона. Най-важно е това, че в дните на Съда под папската корона на днешния папа се крие Сатана и приема дяла си на осъждение. А падналото небесно войнство, което последва разбунтувалия се херувим, обсебва еврейския народ и прие разпятието на Христа в чин „Месия“, го и употребява. А днес то е пленило цялото кардиналско войнство и се крие под пурпурните им мантии. Ватикана представя царството духовно на Сатана, с най-страшни тежки грехове, извършени чрез сатанинския дух лукав. А в настоящето време пак същия дух подбужда човешкия род към трета световна и духовна война – трети Армагедон. Чрез папизма Сатана е успял, поради това че намира радушен прием сред Ватикана – духовно му царство и държава сред държава. Духовната папска власт, единна с духовното войнство от свещенства – кардинали и калугери са окачествени от Съда небесен и сам Сатана я назовава – духовна блудница, която във втората световна война е възседнала звяра – той я носи на плещите си. А звяра, това бе Хитлер с неговата земна власт – те двамина си подадоха ръце – Рим -Берлин – така се яви звяра, понесъл на своя гръб блудницата окървавена. /Поради това, че са пролели невинна кръв в духовните инквизиции и във войни световни, то те и двама са в червено./ Затова я носи червения звяр, а тя – блудница разстлана. Те всички са обладани от духа сатанински лукав.

А в подготовката на третия световен и духовен Армагедон, Сатана събира Гога и Магога. И започва от изток, от където ще се яви звяра! За сега от там иде съсъда на „осъдения козел“ Сатана, но чрез кой народ ще се изяви последния звяр все още не се знае. А непокорните на вестта съдебна влизат във Вавилон.

47/3 ИЗПОВЕД НА САТАНА ПО ВРЕМЕ НА ПРЕДИЗВИКАНАТА ОТ НЕГО ДИСКУСИЯ (С ПРАВО НА ВТОРА ДИСКУСИЯ)

„След смъртта на Авеля чрез Кайна получих печата на смъртта и опивах се на човека в кръвта. Увлечен от плевела ми посят сред нивата земя, опиянен в оргии с обсебените от мен жертви чух чук да кове и с проповед Ной да зове към спасение човешките родове. Обсебил човека, рекох си: това е предупреждение небесно. Но още по-ожесточено продължих да воювам. И когато дъжд заваля, пороя забуча буря и гръм разтърси земя, вой от стенание в поднебесна полетя, стихията увличаше във водната бездна жертвите мои, тогаз чрез тях щях да се върна аз в царството на мира. А когато викаха вси: „Ной, Ной победител е небе“ тогаз рекох аз: как се изплъзна от моите ръце? Но сляп и глух, всичко чувах и виждах аз чрез обсебените от мен съсъди. Нали съм дух лукав, ще победя – Хам и Ханаан са в моята ръка. Но и тук не успях. Ной с проклятие ме прогони. И ето Сим и Яфет – двамина, а аз бях един затуй изпарих се като дим. Когато чрез Ваала претърпях провала, ни чрез Фараона целта си постигнах, тогаз рекох си аз: в Червеното море все Той побеждаваше, но в пустинята зла, за чина Му първосвещен ще воювам, дано Го победя! И пак не успях чрез кореевата дружина, нито чрез ароновите двама сина да внеса в олтара им свещен огъня на смъртта в гърдите ми роден. Но чрез ръката на Арона телето златно изградих и поклон приех от народа на Израил. Навсякъде се явявах аз – при Ерихон чина Му свещен ме победи – в миг стените на Ерихона се сринаха до земи. Борбата с по-голямо ожесточение продължих, света покорих. Но на Кармил се ужасих с 450 ваалови жреци си послужих. А един Илия беше и ме победи и народа заблуден изтръгна от мен. И ревнах чрез глас – чрез Ахава и Иезавел ще отмъстя аз – как Илия сам бе – в сила небесна облечен, а аз с 450 пророци на Ваала, победен бях? О, да ще му отмъстя аз! Но уви Илия неуловим е, неуловима е силата му, затова продължих борбата. Чрез Ирод избих децата, дано Месия да отстраня, да не би царството ми земно да наследи. И отмъстих за хитрината на тримата влъхви, че се поклониха в пещерата водени от Витлеемската звезда. Опиянен от кървите невинни на децата, аз следях зорко на земята, но не разбрах как стана това, как се разнесе мълвата за него над земята. Тогаз плених синедриона и чрез Пилата осъдих Месия, и чрез съдебния глас на обсебената от мен тълпа виках: „разпни Го, разпни“. Него разпнете, а мене за цар на Израиля провъзгласете.“

А Пилат след като си уми ръцете, глас на земна власт издигна и първа по рода си присъда изяви. Капки кървави на Голгота се явиха и земя жадно ги попи. И в гняв яростен земя разтърсих аз. А тя три дни в пазухата си Го държа. Три дни земя мълча и криеше жертвата моя. Но в утрото светло на деня глас небесен Го призова и земя разтвори си гърда и предаде на небе Надеждата своя. Песен хвалебна се запя: „Възкресение, възкресение на дух и материя!“ Месия към небе полетя, обгърнат от лъча на любовта. Пламна в мен ярост зла, мъст коварна разкъса ми духа, затрептя нагона ми уродлив: „сега огнена пещ ще запаля на земя! Че дала си бе снага олтар свещен да бъде пред небеса, а Той жертва свещена, Агнец Пасхален от мене бе заклан за целокупното изкупление и земя. И казваха с вяра тогаз: „Тоз бил Месия!“

А аз не го разбрах, а Го подозирах, че ние двама лице с лице се срещнахме силите си бойни премерихме и жестоко воювахме. Но ето, чу се: „Възкресение, възкресение, възкресение. Яви се възкресение и път на спасение. „Викнах аз – това е моето поражение! Тогаз извиках: ела мой образ втори и се въоръжи, сила от мен приеми. И виках гръмогласно: зверове, зверове сред арените пищни с нагона мой хищен, пийте от кървите невинни на деца и жени! И лично аз разкъсвах им гърди да диря сърцата им исках. Не подозирах любовта им към Него, която летеше в победа и жизненото дихание що ги е движило преди страдание. И рекох: те не се боят и с песен хвалебна се явяват, а аз в нагона огнен ще запаля тела им, факли ще светят в пиршества. В огнени пламъци ще запаля земя, щом не се боят от смъртта и заради Него приемат я пред мен. Ето го Нерон поласкан от мен, дал ми е подслон, скиптър и корона. Опивах се с него в зверски пиршества, а той бе роб мой. Подаде ми се в ръка Нерон и стигна върха на невиждани чудеса. И поех в ръката си два народа в коварна злина употребих ги – Пилат и Синедриона. И макар че си умих ръцете от вината, тя клетвата им своя път пое. Над поколенията се явих, като зловеща тъма, птица граблива – смъртта и гоних ги по света. Но не подозирах съдба, че Той се движи в борба по строг план на действие. Не познавах плана и продължих в кървава разправа. В Армагедона се задоволи нагона ми смъртен и в завети два в кървави реки смъртта се опи. Но нямах дихание ни обоняние духа си лукав в измамени съсъди побирах и от тях разбирах, че все съм в поражение и ме чака горко осъждение. В огнени пожари в горящи вулкани всичко пред себе си унищожавах. Кървави реки потекоха по земните плещи. Вместо ухание на цветя, носеше се воня от горящи тела. Ровех се в трупове, дирих сърца, но те все мълчаха непреклонни устояха и тайната на любовта си към Него в гроба отнасяха. И разбирах, че в нивата – земя се е хвърлило семе на вяра и във вярност то е покълнало и докрай вярно е оставало. А семето каиново вяра не е познало.

В царството на папизма яви се духовен анархизъм и изправи се Вавилон – блудница моя и в единство с нея в мерзостна злина наново се опих в кървави реки от инквизиции папски и кардиналски клади. А мен тя под короната папска тайно приюти. Седнал веднъж на трона в царството на Нерона и Ватикана, изпълнен с мъст коварна аз пишех история на мерзостите ми вси. Но скритите тайни мои, всред вавилонските земи принадлежаха на войнствата мои – паднали една трета духове зли – изпълнили кардинали вси. И взаимно ний се опивахме, къпехме се в кървави реки и огнени пламъци от клади облизваха небеса, явяваха победите мои славни и на блудницата моя. Но в най-новите си поражения в любовните ми похождения звяра се яви и на блудницата Вавилон подаде окървавена си ръка – ще смаят те света в небивали чудеса. Нали си сила дадох на звяра – кървава война запалих – яви се ос една от Рим и Берлин – яхна блудницата звяра – издигна в мерзост газови камери и живи хора горяха. Явих се аз в звярови мъдрувания – за чиста раса – вложих старание и над останалите израилеви поколения, що носеха на плещи си клетвеното поражение, положих окървавена си ръка, исках до един да ги унищожа и името им свято да залича. Смесвах семето на звяр с плътта, но тя изхвърляше мерзостта. Явяваше се чиста материя, не успях да смеся желязото с калта, нито греха да покрие правдата. И тогаз обоян от неуспеха си аз ревнах чрез звярова уста: ето ме, аз съм в неограничена власт. Във воя ми свиреп дочух гласа на блудницата разголена, заметнала одежда с цвета на осъждението, грабна тя чаша в ръка с надежда, че звяр и блудница света ще завладеем – по плът и дух ще го владеем. Нали с моя дух коварен изпълних ги и двама. Опиваха се с мен в нечестия мнозина – реших отново да се издигна – трето царство – в трето време да владея – райх трети ще се яви в победа славна, за да смажем племената славянски, че не мога с тях да си играя и да ги владея. И под маската на кръста пречупен в ръка – поели печата мой в невиждан конвой – яви се страшен вой. Начело аз бях, водех ги в боя и дирих своята победа. Но коварна ми мисъл не успя завяха бури магнитни, наведоха се в милост небеса и на славяните в отбрана предадоха сила. Развяха се славянски бойни знамена, изтръгнаха се смели от звярова ръка. И в огъня що накладоха сред ширната земя звяр и блудница изгоряха сами и падаха счупени окъсани знамена. А блудницата Вавилон допиваше кървавия си потир. Като охлюв пълзящи скриха те рогата си в поражение. Ранен бе звяра в главата и като „смирен“ с кръст в ръка, зашепна молитвено пред небеса. Тръгна „папа“ вавилонски с евангелие в ръка, дебнещ плъх в дупката своя. Не му тежеше на съвестта, че много нещастни поколения, скитащи се по света натоварени с греха, носещи товара на клетвата прокобна на плеща, изгоряха в пещта, която сам накладе всред земя. Тази е моята изповед – аз, Сатана че човека антихрист под моя власт и ръка се роди от духа ми лукав и от нагона мой на злина опиваше се с мен от невинна кръв, която проливаше сам той чрез мен на земя.

И що – ето затихна воя на дула, къде и как да се проявя. Тогаз намерих съсъд – Айнщайн – семе хамово взех в ръка, ще открия атома, тайната що взех от небеса, нему ще доверя – и ето време е да го изявя. Втурнах се освирепял за кръв и смърт зажаднял в Хирошима и Нагасаки излях гнева си над мнозина. И в пламъците на огъня неугасим развивах си плана за Армагедона трети над земя, че с измама отново ще завладея трона. Но звяра и блудницата победени бяха, семето им блудно изгориха, гордостта моя в тях унищожиха. Пречупения кръст печат мой, явен в огъня изгориха. Той беше силата моя пречупена на Голгота, но чрез духовен Вавилон спотаих се докато бурята желязна премина. Сред земята голям огън запалих, пещта седмократно нажежих, но както в дните на Новохудоносора, огнярите ми от пламъците изгоряха, а Неговите войнства опазени бяха. Отново злочеста ми съдба историята земна отбеляза – победен свих крила от втората световна война. Но пак мир и отдих на земя не дадох. Пламна Корея, огън запламтя, Камбоджа в пламъци горя. В Ливан народа обеднял подгоних го в отмъщение, че дири своето побеждение. Но все победен оставах аз. А днес, готов съм да загърмя в трета световна Армагедонска – духовна и физическа война, да разпаля огъня на атома и водорода земя да унищожа. Но къде аз ще се скрия. Готов съм с крила железни да полетя, ще избягам далеч от земя, да не ме настигнат моите собствени дела – язви зли седем – моя лична съдба. И там в небе ще се явя, с най-мощната ракета ще летя и в седмата язва зла земя ще взривя и сетно изгнаник ще остана с всички мои завладения, пленения от небе и земя. Като метеор ще се явя да събирам отпадналите частици – светил а, докато се оформя като комета – опашата звезда. Земя наскоро ме съзря и не постигнах си аз целта, ни докоснах земен предел, защото опашката ми изгоря, от слънчевата мощ победена бе тя. Но ако в тази трета водородна война всеоръжието ми победено изгори – греха – жилото на скорпиона: смъртта – тогаз обезоръжен ще съм аз и ще изгоря след 1000 годишно изгнание над пустата земя, за всегда. След като втори Съд в небето потвърди присъдата ми.

А Той – врага мой – Княза на мира приема наградата Своя – Съда небесен потвърди победата Негова и Го удостоява за вечността да бъде Цар и Господар, увенчан с невястата Своя – планета Земя – новоизкупена с Негова цена за всегда. И над нея да постави Трона Си със закона за всегда, под скиптъра Юдин ще се увенчае с дванадесетте духовни израилеви племена, като трети духовен Израил – от всички народи и племена – езици и колена. Но аз ще вдигна всички мои пленения в борба, защото вси една ни свързва съдба – да изгорим в огъня пояждащ, който аз запалих над земя. Да! Аз, Сатана запалих тоз огън в който сам аз ще изгоря. Но и до днес не разумях как и чрез кого и с каква сила мощ действа ощ, щом няма трети образ, и дали в единството не се роди победата Му! /Става дума, че единството между Отца и Сина е сам Дух Святи! Но врага не Го изповяда и не Го признава./ Зная че в деня на петдесятница, език незнаен се чу и за мен промълвен бе от Неговите апостоли вси. И рекох си – не разумявам тез слова от где и как се явиха над земя. Как мълвят ги човешките уста – нек вятъра ги отвее и буря зла да ги разпилее, както той пленението мое при прославата моя на кулата Вавилонска. Нека вятъра ги далеч отнесе, като есенни листи в ровове да ги зарее. Как се движат и мълвят, може би за мен да мълчат, но не ги разумях, а и закона като видях в мен пламна ярост зла, подгоних ги сред земя. На едни внуших безверие в духа Божий недоверие и оплетох ги в хула за погубление, а други въведох в беззаконие, за да се уподобят на кимвал що дрънка и мед що звънка.

Но питам се сега, защо не разбирам как действа Дух сред земя, а само това познах, че за всяка проява има време и план предвиден за изпълнение. Това е моето извинение, че не предвидих това духовно явление. Но присъдата си – съдебно осъждение приех я чрез моето пленение. И моля сега да се анулира тя, и в дискусия трета да се явя. А Съда велик в правда законна се оттегли и седем язви на лични ми дела зли напълнили чашите на седемте ангели – присъдата моя им е в ръка и на една трета паднали в мой плен небесни войнства със земни завладения две трети и една трета еврейски свещени пленени войнства – на папизма и кардинализма – духовни Вавилонски осъждения и безброй от народи и племена, езици и колена – вси земни неподчинения, причинявали болки и страдания – царе и князе мои подчинения. Но защо отхвърлена бе третата дискусия моя? В маска нова ще се явя сред агарянските племена – мохамеданин ще се назова и мисията си ще изпълня – към звездите ще се устремя и от там на злите си деяния ще се наслаждавам. Но цел ми е една да стигна друга планета – звезда и нея да обитавам. Но затова ще замълча, не ще диря съвет втори ни ще давам обещание. На плещите мои ще явя своето обаяние и чрез блудницата Вавилон ще им поднеса новите си заблуждения. Там под короната трикатна намерих сетно прибежище – подслон и към други обекти ще се насоча, ще ги посещавам, и подстрекавам злъчта си там ще изливам в поражение на сетното ми нахождение изсипано в чашата на заблуждения. Но и там ме откриха и на борба се явиха против атома се обявиха. А сега ще протестирам в побеждението си, макар че все съм в падение и поражение. Очаквах в борбата подкрепление, да се явят други светила в съгрешение, но яви се двоумение – не ме последва ни едно – не одобриха моето зло поведение. Сам аз, аз, аз бях тоз който подигна пета против Твореца на всяка правда и закон. И сега приех достойна присъда за моите зли дела – да я претърпя с всичките мои последователи, мои пленения. Авдия и Исая изявиха моята съдба. Чрез мохамеданските племена ще се утеша в това изгнание.

Тази е моята изповед доведена до знанието на земното и небесно селение, но не е разкаяние. Аз съм ангела паднал в съгрешение – дявол – Сатана. Крия се веч от моите завладения да не се яви и от тях обвинение. Признавам пред моята блудница – невястата моя Вавилон – мое лично наследие, а аз съм в образ на звяр сред земното селение. Край!“

47/1 ОТГОВОР НА ХРИСТА НА ПРОТЕСТА НА САТАНА ПРЕД СЪДА ВЕЛИК

„Ето, каня те ела, лице срещу лице ела, след таз безполезна дискусия, нек се явим в последния двубой сред Армагедонската духовна борба! Ти в чин „Войн на смъртта“ със знаме нощ черна – твоя съдба. А Аз – Войн в правда светла – живота жизнен – ден светъл, Моя съдба! Ела яви се, но с чест и с доблест! Не с мъст коварна с измама и лъжа, яви се! Но не ще се явиш ти, че зает си с новия си полет да литнеш пожела с железни крила в поднебесна предел ти е за всегда. Не ще си постигнеш целта, нито ще избегнеш зловеща си съдба, която сам изкова – язви седем ти са лични дела – награда твоя! Ето, ела! Каня те след таз съдебна дискусия чрез пет неразумни твои пленения, сянки кармилски – техни поражения. Ела, не крий се под папската корона на блудницата духовна, дала ти подслон! Нали се готвиш да воюваш в Армагедона за владичество земно, скиптър и трон! Но ти се явяваш в огнена борба и сриваш вековната съдба на Мохамеда. И в този двубой към осъждение подстрекаваш и последователите Ми унищожаваш, а себе си изявяваш като кръвопиец и майкоубиец! Ето, яви се ти! Армагедон веч кипи, като котел над огъня ври! Каня те последно, щом огън си наклал, както жар за нестинарка в лес да тлее, покажи силите си безчестни ти!

А Мен, ето Ме с правда и истина, с мир и истина ще обгърна всичкото създание, ще го докосна със съдебния зов за новия нетлен живот! Аз с милост и любов ще се явя! А ти с що – с коварство и смъртта, на погибел геена огнена ти е съдба с всички твои пленения. А Аз, облечен в правда законна за живота нетлен в Творческа чест и мир вечни, над който ти власт нямаш! Да рушиш ти е целта, друг скиптър и корона да дириш, за погибел твоя желаеш Трона. Не ще се явиш, защото се боиш, че ще ти познаят вси последната измама в мъст коварна да избягаш присъдата твоя от седем язви на лични си дела. Не, не ще можеш да се укриеш, ни сянката си злокобна да скриеш. Тя, като нощ черна витае – покварената твоя съдба! Нагона си свиреп явяваш и опиваш се в кървави воини на Армагедона – твоя осъдена съдба! Чуй ти, но глух си и виж, но сляп си и не чуваш, ни виждаш как си разорал земя! Делата ти на мъст коварна са присъдата твоя – ти на Авеля – Моята кръв проля! А след кармилската дискусия заблуди Ахав и Иезавела и лозето на Новутея – в земна съдба, посочило земя и Моята Лична съдба и на Новутея кръвта невинна проля! Днес таз кръв невинна напоила земя тя вика, вика за отплата от земя, като неправда твоя! Кажи ангеле паднал с една трета твои завоевания от небеса, осъден от Съда небесен пред закона на правда за всегда, защо продължи борбата като знаеше участта си зла сред земята? Не ти ли стигна планината Гелвуе – прокълната или забрави на Саул съдбата осъдена чрез Ендорската врачка, която ти е в ръката? Но ти продължи борбата и гониш светлината – лъча златен в мощ жизнена от небесата! Забрави, че сянка тъмна, нощ черна си над земята – дух лукав в измама, смърт коварна! Свил си знамената победени от закона на правда осъдени! Не се сили напразно, ни ехото разгласяй, че спущаш саваните си мъртвешки и като с мъгли земя повиваш в усоите не проникват светли Ми лъчи и в зима зла в лед сковаваш земя – мъртва победа твоя с окапали листа в тление, твое вечно осъждение и вонение. И забравяш пролет ранна с младостта във възкресение! Как земя се зазорява в жизнена съдба под сватбените си воали на сияйните лъчи в ден светъл в победи Мои! И литва в свобода фауна крилата път поема човека сред земята, пробудил се от сън нощен в светли съдби!

А ти все още в нощ тъмна настилаш тъма и като палач я явяваш с коса смъртна в ръка и ненаситил се на злина живота жизнен покосяваш в мъртвешка съдба! Обвинен си за всичката ти мерзост и злина! Кажи ти опорочени защо без цел воюваш, обременен с присъдата твоя – лични ти дела? Ето, чрез Хам и Ханаан, Саул, Авесалом, Адон и Ахав, Охозия, Корея и Дотана – вси в твои съдби, носеха ги те над цялата земя и показваха присъдата твоя на осъдена ти съдба! А нагона ти в мъст коварна, за трон показа го сам Нерон и царската корона не ти дава покой! С ярост злокобна ревеш и носи се прокобния ти вой! Сянките от древност показаха дела ти за дните новоерни, че в беззаконие, без чест се бориш за планета Земя със смъртната коса да я владееш! А трона ти Вавилонски в пира на Валтасара показана ти бе осъдена съдба! На Кармил що бе Ваал с порочната твоя съдба не ти ли бе това? Но ти чрез падналата Пелин звезда продължи на земя, Мохамед го назова и сред исляма и папизма с маска на измама се показа! Християнин се представи с лъжа! Блазнеше те короната трикатна с жезъл и трон на Вавилона с царство му Ватикана – на духа ти лукав горка измама! Ела и в светлината на деня яви се! Но глава ти покриха чрез Амана, че ти Юда гонеше да унищожиш и дяла Му на съдба да ограбиш сред земя! И в Мардохея ти Мен видя, Лъва корена Давидов на когото ти завидя и без дъх остана да Ме победиш с измама!

Ела, печат на смъртта осъдена победена ти е в ръка и дяло ти чрез Амана стърчи – петдесет лактова бесилка изкована! А що стори на Голгота – кръст позорен заби и прикова Ме с пироните си зли – ангели паднали твои! Но възкресение велико се яви и победата Моя полетя към звездни небеса! А ти все още кръст злокобен забиваш в човешката душа, за да я осъждаш на смърт жестока сред земя! Но победата е Моя! Победена е смъртта за всегда! Ето, кому ще препишеш ти тез твои дела на нагона ти жесток в пищните арени със зверовете хищни и Нерона? Огнени клади накладе ти, инквизиции най-страшни за Моите избрани измисли в походи кръстоносни земя опожари! Кому, кому кажи ще препишеш тез кървави дела? Кръвта, която ти проля все още тече над земя, чрез папски и кардиналски дела! Кой, кой ще отговаря за тях пред Съда? Не ти ли, подмамил земя и чрез материални блага ги връзваш за осъдена съдба!

Но днес в скончание на дните, сам Съда велик те призова и осъди ти съдбите на дела ти лични – победа твоя! Макар че ти, на несмирение и мъст зла предаде си силата на звяра и нагона за трона – на блудницата Вавилона, ти сам печата си пречупи победен с кръст пречупен се яви пред Мен! И познаха те племената славянски сред земята и по съдебно решение строшиха ти крилата на орел лешояд и разделиха ти снагата! Аз, Аз, Аз те победих в борбата с мощ Творческа пових земята и печата Си царствен поставих над вси за живот вечен в нетленни съдби, чрез Съда велик пред Трона съдебен със закона на правда. И за вовек земя спечелих с царство и държава Юдини. От Отца Си скиптър, Трон царски и корона взех, с охрана Лична Моя се сдобих за вечността.

Ето, пред цялото небе пред Вселена, Всемир изявих победите Мои и пред вси осъдени твои земни съдби. А какво спечели ти? Това, което ти причини на три пояса земни съдби и земя – скръб и печал и смърт – печат ти в ръка. Но не ще ги ползваш ти за всегда. Какво ти спечели в борбата, освен съдбата на царството древно на Вавилона с кула и капище на Дагон, туй ти е съдбата в настоящем – царството на Нерона с кардинализма – блудница духовна – пепелище от угаснало ти огнище. Ето стана то бунище и ще се ровиш ти в него, както в Помпей и Агадир да дириш своите победи опожарени от огъня ти зловещи. Какво спечели ти, освен плена що плени и го в тление похаби и в земните недра го съхрани за осъждение? Не се убоя от осъдена си съдба, царство си земно градиш, но основи ти пясъчни не ще устоят, без план и здравина, ще рухне то в последния двубой на Армагедона под зловещия ти вой. Питам те кажи, къде ще е сетнината на тези, които ти с измама плени и в борбата ги поведе? Но ако и да ги мамиш ти, те ще узнаят че края ти наближи! Днес в зората ранна в ново зазоряване знаме светло се развя с емблема Му – мощ велика, Лъв и звезда. И песен нова се запя в победа съдебна се чу Гласа, а „Естир“ в победа с печат царски се явява сред земя! Мардохей „Дух Свети“ в мощ велика народа Юдин с вярност и правда спаси от ръката на Амана! Зора се светла зазори с воалите бели на правда земя пови! И нощта черна – твоя съдба далеч, победена, побягна! Зорницата светла победителка се яви и саваните ти – черни сянки, раздраха ветровете земни. И Война смели в пурпурна мантия се яви, яхнал жребеца златни – сноп лъч и земя обви и тя озарена, обнадеждена се върти в поклони пред Твореца си. Да! Победен си ти за всегда, дух лукави, тъма черна мъгла бягай в доба зла пред изгрева царствен на светлия ден. И Война жизнен представил Мен, повоя Си царствен над земя яви и обвърза три пояса земни съдби. А те, с чашки пълни с брилянтни сълзи ухаят в хвали пред Твореца Всемогъщи, а те – творения Негови. Но Той чрез човек теб победи, колкото и озверен да се бориш ти.

В чина Ми „Месия“ – човек земен не позна Мен, заблуден кръвта Ми ти проля. И тя кръвта Моя, Войн първи свещен обиколи навсъде земя и снопа на победите Мои пред небе, пред Съда велик яви и в победи свещени навек ще звънят те със свещени наровидни звънци по Моите поли. И войнства Ми поверени ще ли ги чуеш ти, и зърнеш че глух като аспид и сляп като прилеп си ти, и не ще те уведомят, но само ще те обвинят. Да! Аз Съм пътя, истината и живота жизнен и победата над смъртта коварна! Аз Съм Дух Истинен и воювам въоръжен с правда законна за живота нетлен, изкупен от Мен от земя чрез цена на кръвта Ми безценна, която ти проля. Да! Аз Съм Цар и Господар Юдин – Лъва от Юдино коляно със скиптър свещен с царство, трон и корона окичена с рубини сияйни – навек Моя победа за вечността. Амин! Да! Аз, Аз Съм мощ непобедима, смелия Вожд и водя войнствата Си в чинове небесни и в борба неравна със смъртта на Голгота – мерзост Твоя. Аз бях жертвата – пасхалния Агнец заклан от теб! Но земя – олтар свещен, прие Ме на плещи си и пред Вселена, Всемир Ме поднесе като жертва изкупителна за вси и в пазвата си Ме скри, но само за три дни!

И яви се мощ велика – чрез Глас на небеса Твореца Могъщ пред Съда велик Ме призова! И трепна земя, разтвори гърда и пленника твой пусна и тяло Ми не изтля. Тогава песен нова бойна се запя: „Възкресение, възкресение, възкресение! Где ти е смърте жилото и где – аде – победата?“ И земя екна в победния глас, не се обоя Война свещен! Аз, Аз в небе се явих с чашата на кръвта Моя в ръка – живота Ми – земна съдба. А Той в чин първосвещен продължи сред планета Земя, като победител над теб и смъртта.

Защо таз дискусия явяваш ти или на Кармил подобието представяш. Аз тогаз чрез Илия огъня свалих и народа пленен от теб уверих от мерзостта твоя го освободих, а теб чрез жреците ти ваалови победих! Защо трябваше ти като сянка зловеща да се явиш и немощта своя да изявиш? Защо беше таз измама, чрез жреците твои? Но сега помни времето – птица неуловима крилата лети и нижат се векове и дни и като на тъкач платното плана спасителен се нави! Яви се свободно кросното без основата – твоя измама. Че времето отлетя и Съда велик с Глас от небеса издаде присъдата твоя! А ний двамина непроменими – ти – в борба зловеща воюваш да наложиш смъртта, а Аз – в отбрана воювам за живота вечни над планета Земя. Ти знаме развяваш – нощ черна – смърт коварна. А Аз, Аз знаме Ми – ден светли сияйна зора! Ти представяш в тление плът – материя – земя, а Аз поемам жизненото дихание и водя го в път за нетление! А днес в победа нова зора се зазорява в мощ съдебна над земя, в ден светъл изгрява в жизнена съдба, както в пролет възкресявам цялата земя! И всички съдби – творения Творцови в нова премяна украсявам! Това съм Аз – живота жизнен в победа над смъртта, сред трите пояса земни и земя. Аз Съм лъх на милост и любовта. Аз добродетел Съм в правда, истина и мира. А ти, макар че сила си даде на звяра както в Едема – змията, не стигна до извора на живата вода. Не те допусна до вратата райска меча огнен въртящи! А готвиш се сам себе си да излъжеш силите си в нов полет да вложиш и Слънчевата мощ да достигнеш. И водиш борба дано до друга планета да се добереш, звезда нова сияйна да обсебиш и както стори с планета Земя, тъй и нея на смърт и огън да изложиш! Но, що стори ти – не себе си ли само откри, да те видят вързан с веригата на осъдена ти съдба, като пленник да скиташ с пленниците твои сред планета Земя! Ето до тук те доведе нагона за власт, владичество, трон, скиптър и корона! Ето целта твоя за горко се увенча чрез тоз „папа“, но добре знаеш че е временно всичко това и сам в яд и завист зла ще сринеш трона на осъдена съдба, неудовлетворен, защото строил си на пясъчна основа, кратковременен е строежа ти, и не ще издържи на напора ти! И ето, бързо като времето що лети се приближаваш до своята участ тъмна и седем язви зли на дела ти нечисти ще връхлетят с ярост злокобна на мъст лична – лична твоя, що гърда ти роди. И в конец над теб ще стои кат венец на осъждение, ще те изгори и с крила ти разперени като на орел лешояд ще полетиш в просторите на поднебесна – прибежища твои! Обвил си се в повоите мъгливи, кат прилеп с мантия уродлива, в нощ тъмна не зърваш лъча светли на луна, ни светлината на деня! И знаеш, че дните ти са преброени и бързат в летежа си към своя край. Искаш огъня на жар неугасима да пренесеш на нова звезда и да я подпалиш, както запали земя. Но помниш ли съдбата на Нерона, запалил Рим, ненамерил нивга мир и сам участ същата постигна.

А днес, в ден светъл на победа всякой те зърва с око и знае къде се криеш ти, под коя корона и рухо обитаваш. Че дух нечисти си смъртна коса, осъден си навеки от Съда велики и твоята сетнина е огнената бездна. Не се надявай да избегнеш лична си осъдена съдба. Макар и да завладяваш плът – материя и да я употребяваш в нагона си за власт земна и небесна, знаеш че не ще никога успееш. От всички си открит, знаеш добре това затова се и криеш, под нова маска се явяваш – но не се задоволяваш. Знаеш че малко ти остава вързан да бъдеш с веригата на осъдени ти дела каторжник да бъдеш, да я влачиш в царството си земно, което сам строил си на пясъчна основа и сам с дела си нечисти ще сринеш. Дискусията приключи! Ти сам я постави пред Съда велик!

А Аз небесно Си царство строих на твърда канара и твоя зъл напор не успя да го разруши, защото то за теб е непостижимо и продължава във вечността! Жизнената мощ Моя ще владее над очистена от неправдата твоя планета Земя. И тя ще се яви, кат нова сияйна звезда и отново ще бъде в чина си на „княгиня“ Моя, с емблема Моя – княжеска корона на глава! И отново в танца си космичен ще се завърти със седемте нейни сестри – нейни подчинени звезди! Те свидетели са помни, на твоите мерзостни дела на греха и смъртта, които ти разстла над планета Земя и сам ще вкусиш тяхната съдба в скончание.

Но, днес сред Армагедона срещнахме се лице с Лице, ти – чрез плена ти злощастен, а Аз – чрез победата славна Моя – вяра могъща, награда Моя сред таз дискусия в чинове древни. Ти се представи чрез жреците на Ваала, а Аз – с двойна сила в чина на Илия и Елисея, подвижил ги е Глас съдебен! Ти яви се с папското поражение, а Аз – със съдебно награждение. Ти – с дух на измама с мъст коварна, подвижил твоите пленения! А Аз, явих се в победа с Дух на правда увенчаващ се навек в нетлен вечен живот! Ти размахваш косата смъртна над духа и плътта и водиш в тление душата. А Аз действувам в победно възкресение в светлия ден озарен от Мен. Ти водиш нощ черна – осъждение. А Аз – път Съм към живот и освен Мене друг няма на земя и небе. Защо се криеш, както охлюв пълзящ в черупката се свива? Излез и се покажи, че ти си тоз дух лукав, който като метеор се яви! И бродиш в простора небесен безспир и без мир! И набираш опашка, за да се явиш като звезда опашата – комета и със слънчевата мощ и сила да се бориш! Ти дух лукави в поднебесна летиш без цел и без предел! А Аз Съм Дух на правда и истина!

Воюваме ние двамина с войнства си лични – твоето всеоръжие е греха – жилото на смъртта! А Аз воювам в правда на закона в живота жизнен. И тъй воювайки сред бойната арена земя, ти загуби силата своя в неправдата своя сам осъди своята съдба. Аз, в правда и истина устоях и спечелих победа над теб в правда. В правда! О, ти си смърт коварна и що имаш с Мен – живота? Аз нося възкресение над духа и плътта. А ти, смърт костелива победена ще си за всегда и сам ти ще я вкусиш в скончание, вързан с кордона на осъждение – твоите плътски и духовни пленения. А Аз, увенчан ще се явя, като Цар и Господар над новоизкупена планета Земя, а ти вързан ще бъдеш в осъдена съдба! И над новата Земя ще въдворя царство си Юдино с Трон, скиптър и корона с основа – закона, който ти не зачете и го наруши. Ти чакай в Армагедона сетното си осъждение в огнена пещ да изгориш. А победата е Моя. И тя ще чака Архангелска тръба за възкресение да затръби и да полети към небесните – Отцови селения. Амин!“

/До тук приключва отговора на Христа към Сатана, изправен пред Съда велик!/

48/3 ОБЯСНЕНИЕ ОТ ДУХ СВЯТИ ЗА ВАВИЛОН И ЛЪЖЕПРОРОКА (третата част от протеста – дискусия, която Сатана води със Съда велик)

Сатана протестираше против акта на осъждение и искаше отменяне на присъдата и оправдание. В последната си изповед пред блудницата окървавена Вавилон, Сатана изповядва как се е отнесъл до светлото съзвездие и е искал с хитрина да го примами и употреби в пъкления си план, като го поласкае с името „Скорпион“. По-късно човекът, подбуден от Сатана, го назовава пак съзвездие „Скорпион“. Сатана обвинява съзвездието, че сам той му е дал жилото си – греха, а сега го е снел на земята със своето падение. Но в последното потвърждение на присъдата му, е взел участие и Генералния чин Троен на Законодател и Съдия. И чрез Гласа съдебен се обясни причината за неговото сетно осъждение:
Преди падението си, явно Сатана е извършвал подривна дейност в небето. Недоволен от службата си и чина си, в дълбината му се заражда ревност и завист горчива спрямо Твореца и Божия Син. А неговата жажда е била за неограничена от нищо и никого власт и възвишения чин на Твореца си. А Сатана е творение и това не му позволява да притежава по-висши права от дадените му пред трона Върховен. С таз цел Сатана е подирил съмишленици за съдействие в изпълнение на злокобния му план спрямо властта и личността на Твореца! А крайната му цел е била да завладее насила планета Земя. Взел решение за изпълнението му, още преди да му се отнеме чина „първи херувим“ – Сатана отива до това светло съзвездие и се доверява на управляващия го. Последният изслушва отровния апел на Люцифер и му връща отровата – т.е. изповедта му за замисления коварен план. Таз изповед на Сатана се оказва жило отровно на скорпион, а то е греха на Люцифер, извършен спрямо Всевишния Творец.

А Сатана, в падението си, или не е разбрал своето паднало в грях състояние, или пък се оправдава, че е бил ощетен. Изповедта на Сатана пред съзвездието е греха на Люцифер, който, след изгонването му от небесните селения, той снема на земята и чрез змията – звяра – още в Едема го прилага като измамва първата двойка Адам и Ева, създадени по образ и подобие на Твореца. С измама Люцифер обсебва с духа си лукав змията като я приема за свой втори образ в земно явление негово. Подвел с измама Ева, а тя Адама – Сатана се вижда вече победител. А, когато Бог открива греха и падението, изгонва човека от едемския рай – който е бил създаден в чин „дом Божий“ сред земята, Ева зачва от Адама първия си син и се явява плода на греха – Каин. А второто семе на Адама, яви втория син – Авела – жертвата на греха. Чрез посегателство над брата си – от завист, Каин осъществява реално греха, като жило, в което се е криела смъртта, която Сатана явява като своя лична победа, придобита чрез употребения от злия дух първи син – Каин. Така първият син Каин посочи нрава на Сатана чрез дялото на смъртта. Смъртта е отровата, носена в жилото на греха, която Сатана е открил в изповед пред светлото съзвездие, а то я върна обратно на врага – тя не намери прием горе във Всемира! Родена в гърдите на Сатана – падналия небесен ангел, отровата – греха, му става всеоръжие, с което воюва и победата му е смъртта.

Затова Сатана намеква на своята съмишленица – блудницата Вавилон духовен, че му е дал скорпиона жилото си. Но това е негова хитро скроена лъжа, с която отрича небесното правосъдие. А с име „скорпион“ – в небе нарекоха Сатана, за да не се оскверни светлото съзвездие, от това че е чуло мерзостната изповед, изречена от Сатана. Веднага, след като я е чуло то му я връща обратно. Всичко, изречено от Сатана пред съзвездието вече е било зародено, но той не е успял да го посее като семе на плевел – греха, водещ смъртта и Сатана го снема долу на земя. Той прилага своите бунтовни планове в едемската градина като за това употребява змията. Но всичко се знае от Съда велик, тъй като делата му зли и дръзката му постъпка пред светлото съзвездие са записани в книгите на делата зли. Затова и Съда велики в правда на закона, чрез Гласа съдебен обясниха, че жилото на смъртта – греха, е родено от Сатана в нарушение на закона чрез пожелание на непозволени нему права. Никой не му го е дал и никой не го е приел. А сега Сатана е осъден от Съда велик и присъдата му е потвърдена от генералния чин в единство със Съда велик. И за блудницата „духовен Вавилон“, която е папската духовна и световна власт, Съда ясно изяви и потвърди! А папата, който в дните на Съда велик прие трикатната корона – а това е Иоан Павел II – пред закона, пред Бога и Съда велик е съгрешил, като си е позволил да приеме корона на осъждение и порицание и че под тази корона се крие сам Сатана. Затова че в първите изявления на небето в обещание, когато Отец изпраща сред еврейския народ Месия – Господа Исуса Христа, Сатана е обсебил първия Ирод, дирейки Месия и избива невинните деца. Втората, още по-силно изявена постъпка в двойна сила чрез Ирод и Иродиада, обезглавява предвестника на Месия – Иоана Кръстителя. А в третата му гавра е дялото му, че се представи за Глас Божий чрез Ирод III и беше поразен – Ирод прие наградата на Сатана – обсебен от Сатана в неправда тоз народ. А Пилат Понтийски, подписа смъртната присъда на Христа, като предаде „Жертвата“ за изпълнение на еврейския синедрион. Двата народа еврейския и римския са обвинени в смъртен грях – разпятието на Христа в чин „Пасхален Агнец“ заклан сред земята като жертва изкупителна за целокупната земна творба и планета Земя. /Тримата Иродовци партяни – са обвинени, но под римска власт./

А сега, по време на Съда небесен, са призвани тез два народа да отговарят пред Бога за извършените зли дела. Още в навечерието на голямото знамение за Месия, тез два народа – еврейски и римски са обсебени от Сатана, от духа му лукав и те в единство посягат на живота на Христа. Завладени от падналото му войнство, намерило добро убежище за изпълнение на зли дела, те изпълват позорната присъда на Голгота, произнесена от Пилат, а осъществена от еврейския народ – синедриона. Сатана е пленил 1/3 от пилатовия – иродов народ, също и от еврейския синедрион в залеза на сянката, а изгрева на новия завет. Сатана безпощадно ги завладява и ги употребява. И в зла ярост на мъст коварна след възкресението чрез тез два народа Сатана подгони Христовите последователи чрез Нерона. Той устрои пищните арени със зверовете хищни, издигна огнени клади, горящ живи тела и под короната на Нерона се скри, Рим подпали, за да се на злото наслади, да произведе една нова Троя! И всичкото зло приписано бе на християните, които най-жестоко изби. Тогава Сатана наистина осъществи своите планове. Но горящия Рим все още вони и с това посочи на осъдената си в бъдеще съдба, когато чрез Съда небесен блудницата Вавилон „Иродиада“ ще приеме своите награди. И Сатана не престана чрез тоз народ да осъществява своите мерзостни планове. Особено чрез римокатолицизма – папизма, употребен като духовна блудница Вавилон, Ватикана със скиптър царски и корона, трон, окръжен с войнство от кардинали, свещенства, всецяло подвижени от Сатана, докато ги доведе до пълен провал и осъждение. Сатана обсеби 1/3 кардинали – духовенство на римокатолицизма с духа си лукав – падналото небесно войнство се криеше под техните чинове и мантии свещени и чрез блудния Вавилон безчинстваха над цялата планета Земя. Но тяхната скончаеща съдба е показана чрез световната блудница – града Вавилон, сринат до основи, жалките останки на които сочат на изпълнената вече присъда над блудницата духовен Вавилон. След коронясването на настоящия папа Павел Иоан II-ри, Сатана се настанил сред земното си царство Ватикана, скрит под папската корона и претендира да е увенчан господар сред цялата планета Земя. И целта му е с хитрина и лукавство да примами всички вярващи християнски общества – последователи на Христа. Сатана пожела под папския жезъл на смъртта – дяло негово, да ги обедини. А той е вече осъден от Съда велик в небето, като развенчан херувим – във военен чин, с войнството си развенчано.

И днес, след осъждение над туй папско дяло на мерзост, явена пред Бога и Съда велик, увенчанието с папската корона е заличено горе в небето. А всъщност таз трикатна корона, носена до сега от всички минали папи, никога не е била с небесна власт удостоена, а е била призната на земята само от човека на греха. Чрез двамата папи, преди Иоан Павел II-ри, Сатана не успя да осъществи пъкления си план, но с последния, който въведе в изпълнение всички духовни титли, не давани никога от небето, той сложи в изпълнение своя план. Но прие присъда на осъждение и чиновете се обявяват от Съда за паднало духовно земно сатанинско войнство. В чина на „папа“ се крие лично Сатана, а в чина на „кардиналите“ – войнството на Сатана. А с пурпурните мантии е облечена и блудницата „духовен Вавилон“. Те носят баграта на кръвта светиева, която чрез тях Сатана е проливал! А най-страшното мерзостно дяло, за което са обвинени е надписа на папската корона, която носи човек, обзет от духа лукав сатанински и то се изпълва чрез настоящия папа /заместник на Сина – Бога/ сред Земята. А никога и никой не е поставял заместник на Бога и не е увенчаван човек с корона, трон и скиптър.

А в новия завет най-голямата измама се яви сред исмаиловия род „падналата Пелин звезда“ – лъжепророка Мохамед и лъжеучителя – корана. Те приемат своята присъда за изпълнение в огненото езеро! Пред Съда небесен се зададоха въпроси: „От тез нации и родове всичко ли е осъдено?“ И Гласа съдебен отговори: „Не! Но всяка главня горяща в огъня на света – греха, според вярата и делата си се изтръгва като главня от огъня чрез вестта: „Излезте люде Мои от Вавилон, за да не участвате в нейните грехове и язви!“ А от исмаиловите родове, приели Христа – християни – всички се спасяват. И следващите поколения от всички народи и племена, от езици и колена, които призоват името на Христа ще се спасят!“

Това се отнася и за израилевия род в древните времена, които не са целунали Ваала, нито са му се покорили! Спасението на душите е индивидуално. Затова нека просим мъдрост свише от Бога, Който не ще ни откаже да ни даде знание да разбираме и вършим волята Му.

Чух да се пита и за душите от избълвана Лаодикия. Отговора гласи: „Вестта за извеждане е и за тях. Лаодикия е избълвана като деноминация – общество с двете й крила – петдесятни и адвентни, а всички отцепени от двете общества се приемат като тях и от тях ще се спасят всички, които се покорят на всемирната църковна вест съдебна на Ангела четвърти, единен с Гласа съдебен на Святия Дух. И сред земята няма вече друга светлина, освен всемирната църковна вест, която е за всички народи и племена от езици и колена.“

Забележка: Нека никой не си мисли, че има друг път за спасение, не, освен Христа! Който казва: „Аз съм пътя и вратата и освен Мене няма друг път!“ Наистина няма друг път на спасение освен Христа! Но сред земята има хиляди вярвания, които водят в заблуждение! Мохамеданството отрича Христа и новия завет – като Мохамед сам поставя себе си до Бога: „Един Бог и един Негов пророк – Мохамед“. – а това е явно отричане на Сина Божий – Христа Исуса и Неговото спасително дяло! А кой отрича Христа, освен Сатана!? Целта му от начало на бунта е да отхвърли Христа, като Второ Лице на Троицата – Създател и сам той да заеме Неговото място. Защо еврейския народ отрече Спасителя и на кръст Го прикова? Не беше ли чрез тях пак Сатана?! Същото деяние извърши Лаодикия – чрез крилото на адвентния народ не прие жертвата Му свята чрез кръвта, в действие единна с Дух Святи в обрезателната Му дейност – обрезание на духовния сърдечен храм – скинията неръкотворна, в която Дух Святи влиза с кръвния принос на Спасителя – кръвта на очистение, след което се явява обрезание и оставя огнената диря на незнайния ангелски език! Така се явява пътя очистен на сърдечния храм на Дух Святи за духовна дейност в употребление на златните църковни блюда.

А Мохамед води борба с новата ера на духовно служение и със святата Библия – отрича новия завет. Какво спасение носи на човека едно учение, което стои извън библейския път? Нищо друго – то се знае, само обсебение от лукавия дух на Сатана да заблуди душата и отрече Христа, с когото Сатана води борба. А корана – лъжеучител, води борба с Библията свята и с новозаветното учение за спасение. Но за много заблудени от исмаиловия род има спасение, ако приемат и признаят Христа! Те ще са като главни горящи, изтръгнати от огъня на заблудата сатанинска.

Затова Съда велик потвърждава съдбите на Мохамед като лъжепророк – а корана му лъжеучител с лъжеучение – дяло пагубно на Сатана, осъдено от Съда велик за всегда! А дялото на католицизма – блудница духовна, макар скрита под маската на духовно учение, то по дела зли се определя като дяло на Сатана, дявола! И то е осъдено за всегда от Съда велик! Но искрените и верни на Христа по дела – намират спасение /ако до тях не е стигнала вестта на Съда!/. Независимо от милостта на Бога тез два народа извършиха волята на Сатана спрямо правдата на Христа, затова Палестина – Ханаан земен на еврейските заветни съдби е сянка, но добрите дела намират приложение в същината на новия завет сред България, поради това че съдебния Глас се чу сред нея!

А по дела на злина, завладени от Сатана са изявени още две държави – а именно: държавата на звяра – Хитлер – която подаде ръка на блудницата Вавилон. А народа – държавата на блудницата още от Ирода и Пилата са в ръката на Сатана – те са дялото зло на същината новоерна и световна съдба във втората световна война. А Ватикана – като духовна държава в държава е самата блудница духовна, чрез своята религиозна духовна управа – папи и кардинали! Тъй като нейната рана заздравя – нанесена й в главата – ръководството, във втората световна война – тя се надига в увенчание чрез духовния си глава – т.е. подава си като гол охлюв рогата, без сила от небето, а приема сила от Сатана и плъзва по земята, за да събира Гога и Магога – всички вероучения като заблуждения, дори и спиритичните приема под своя скиптър на управление – папа – отец – Сатана – заместник на Бога – самозван пастир! Затова в Откр. 17, 18 гл. е описано това движение като звяр и блудница – звяра я носи на своите плещи, а това явление се изпълни реално във втората световна война! Но вече осъден от Съда велик Сатана се готви отново да я употреби. В обявената пред Съда велик дискусия Сатана издава своите намерения и планове! Той сам разголва своята паднала същност и заплашва с какви средства ще си послужи, за да победи! А тия народи, с които той си е служил до сега, те му са в ръка и той ще се опита отново да ги употреби в третия духовен и световен Армагедон.

Нека никой не се съмнява в словото – духовната борба се развива над цялата земя, сред всички народи, които му се подадат. Но таз борба е духовна, невидима – защото Бог е Дух и истина и които Му се покланят в Дух и истина ще Му се покланят. Сатана дири свое убежище и където намери отворени врата там и употребява.

Мнозина погрешно тълкуват библейските писания, но на мен се даде да видя семето на Корея, Хама , а и на Сима и Яфета. Много черни се спасяват, а много бели се осъждат. Много лъжехристияни с кръст и Библия в ръка се осъждат, а много невярващи, които в един миг се обърнат чрез дела и признание на Христа се спасяват! Затова нека се пазим от измамата, че няма Бог или дявол! Две сили се борят за победен изход сред планета Земя – силата на злото воюва със силата на доброто: смъртта гони живота, за да го унищожи! Затова нека внимаваме над себе си духовно и световно /физически/.

А сега нека отново се върнем при светлото съзвездие, където Сатана отива. Той го нарече Скорпион прeди още човекът да го нарече с това име. Сатана му предлага своята зла замисъл – греха, като отровно жило, но то не намира място горе всред съзвездието и му го връща обратно. А Сатана добре знае за жилото на греха свой, родено в гърдите му и иска да го припише на „Скорпиона“. Но така и не успява, затова го снема на земята и го предава на хора – зверове. Но днес яви се длан човешка на стената, в пира валтасаров, подобно в древността и днес в новоерност Сатана се гаври със златните святи съсъди! Затова блудницата признава, че със звяра в една съдба ще се опие в кървави пирове в третата Армагедонска и духовна, и световна война.

Сатана чрез Вавилон ревниво пази своята велика „тайна“ на тайните взети решения от тайните им съдилища. Ето това е тайната велика на Вавилон духовен открита от Съда велик чрез озарение на съсъда в почитно употребление в чин „приемник на Гласа съдебен“. Той е приел всички съдебни решения и актове на оправдание и осжъдение в свидетелствени служения, чрез дялото велико на Бога живаго. Но и за тоз случай на Сатана, да се увенчае чрез блудницата за цар и господар на всички осъдени не успя. Макар че си е приготвил и съсъд, чрез който се увенча и постави корона на глава, се осъди както исляма и мохамеданството. И навлиза в трети Армагедон, но пак не ще успее. Тез съдебни тайни чрез Откровение на пророк Иоана не са били достъпни за непросветен от Дух Святи съсъд. А не е било още време. Но днес в дните на Съда и изпълнение на всички пророчества за времето, то истина е че тайната на Вавилон стана явна и достъпна за човека и чрез съдебната вест ще се оповести, след окончателно приключване на Съда велик, който е решил на всички съдбите по отделно, на народи и племена от езици и колена. Тези са новозаветни заблуди чрез лъжепророка Мохамед и учението му „Корана“. А и папизма – римокатолицизма са все дяло на Сатана.

Но нека се запомни, че старите сянки, посочили същината по време на съдебните решения, се изпълват реално. В дните на царства Израилеви Сатана се надига срещу Давида чрез Саула. По-късно подигна Авесалома и подгони Отца си за скиптър и трон давидов. Показана е ясно борбата между Отца и Сатана. А по – късно употребен е Адон с цел да победи Отца – Давида. Адон се самопризва чрез паднало свещенство и пророк. Но не устоя, защото Отец – Давид бе помазал свише Соломон за цар. С това посегателство Адон – Сатана показа непозволеното незаконно коронясване на папата във време на Съда велик при решенията на Съда в небето. Защото предстоеше велико увенчание на Сина Божий – Христа в чин „Соломон“. Но чрез папата и неговото коронясване, Сатана изпревари и седна на трон, а чрез него блудницата Вавилон се удостои с незаконно царство, скиптър, корона и трон на осъждение, но прие и „горкото“. Защо? Защото по време на сянката в царството соломоново, се показа едно неповторимо царство на победа Отцова с трон, скиптър и царство Юдино, което далеч посочи Христовото царство с Юдиния скиптър, под който се събраха дванадесетте духовни племена на третия духовен съдебен Израил. То е царство на мъдростта Христова – ненадминато за вечността. А какво стана с Адон и неговото незаконно възцаряване – първо се пусна на свобода и посочи на „козела ислямски“. По-късно прие справедливата присъда, която се приложи чрез вдовицата на Отца Му. А кой се хвали: „Седя царица, не съм вдовица и не ще видя печал.“ Какво стана с хвалбата вавилонска – всичкото зло в един ден я сполетя!

Тъй древните сенки далеч посочиха на скончание и борбата на Отца със Сатана и се яви победата чрез Христа по време на решенията съдебни. Таз борба води началото си от Армагедон сянков, минава през същината и до скончание преминава в трети духовен и световен Армагедон. Но Сатана ще се опита да избегне присъдата си, но от Бога не ще се скрие. Съдбите му са съдби на падналия под властта на Сатана Адон. Той прие наградите на непокроството си към което го подбуждаше Сатана.

8/6 ОБЯСНЕНИЯ ЗА АКТОВЕТЕ НА ОСЪЖДЕНИЕ НА ОСЪДЕНИТЕ ОТ СЪДА ВЕЛИКИ И АКТОВЕТЕ НА ОПРАВДАНИЯ И НАГРАДИ НА ХРИСТА И КАК СЕ ИЗВЪРШВА ТОВА След протеста на Сатана

Изненадана бях, че се яви туй слово за актовете на Сатана и обладаните или пленени от духа му лукави. Първо се яви главния акт на Сатана и войнството му падналите ангели небесни. Следваше оправдателния на Сина Божий – Господа Исуса Христа. Последваха оправдания и на войнството Му. Но като приех аз словото чрез Гласа на Дух Свети съдебен, то аз разбрах и неговото значение, чрез едно църковно свидетелствено служение свещено. Ний навлизахме в приключващо съдебно заключение след протеста на Сатана. Независимо от всички увенчания и награди нямаше съдебен акт решения съдебно. Нито Христа имаше позволение, тъй да се каже, че е бил в чин Княз на мира и официално че се е явил в чин на Месия Пасхален Агнец, и най-после Войн смел, чрез рубина Му свята кръв пролята, чрез която воюва целия нов завет седем църковни периоди. А че горе в небето след почване на борбата долу сред планета Земя чина му Княз на мира е отнет, а му са дадени като Боец, духовен Вожд първо чин Месия следва Пасхален Агнец. А горе в небето действаше първо Образ Творчески в единство и с Третия Духа Свети. Но от петдесятница Той действаше и на земята единни с кръвта пролята. А Христа, Втория Творчески Образ беше в чин на Ходатай. А Съда са творения Творцови в чинове избрани дванадесет управляващи планети системи, плеяди. Но са вселенни жители. Също книгите на делата са водени от вселенни свидетели. А всемирни наблюдатели само потвърждават делата добри и зли. Съда е цялостен състав също и 24 старци и 4 живи същества са в единна служба на Съда вселенни, които сами са решавали и делата. А са бивали потвърдени от Генералния чин на Твореца. Те в мирно време са били управители на системи. Но при борбата духовна е и военна защото и двамата са вождове с войнства, за какъвто се е готвил и Господа в чин Княз на мира да управлява в нетлени съдби и селения Слънчевата система. Той е и Втори Образ Лик на Творческа мощ, тъй като единството е неразривно. Но при действие на изпълнение в задължение са и самостоятелни личности. Ето и първия самостоятелен Лик е Христа. Първо се явява в чин на Месия, второ в чин на пасхален Агнец, Който пролива в отечествена чест и за нарушения закон кръвта Си и то в един нов завет в небето, след като сянките не устояха. А и как сянка ще устои пред същината. И тъй Втория Творчески Лик, чрез жертвата Си в кръвен принос се явява самостоятелен. Но по обещание на Третия Творчески Лик е петдесятния Дух Свети за действие и то тогаз се явяват двойни в налагащата се длъжност на обрезатели. Подготвяше се пътя на едно велико духовно служение.

Човекът подобието на Твореца е скиния неръкотворна с два отдела в служения две едновременно. Първото е плътско служение, а второто е духовно. Но от петдесятницата човекът получава духовно обрезание и сърцето му е храм на Дух Свети. А да влезе в него то трябва да е освободено, очистено за славата на живия Бог, за да го осени и Святия Дух да направи в него жилище. Той трябва да влезе в него с кръвта на Христа за очистение. Светият Дух обрязва още и в духовно юдейство храма Си, а кръвта го очистя и Той влиза в него и го запечатва с печата Си за уверение на околните с огнената диря – незнайния небесен език. Човекът скиния е с два отдела и двата са едновременно в служения – ежедневните служби плътски, храната. А цялата утроба е от кръста на долу. Двата стълба нозе са двата завета с плътския закон и пак не ще се обоят, а 10 пръстчета са 10 заповеди. От кръста на горе е духовния отдел. Двете ръце с десетте пръстчета на ръцете са моралния закон, които се дигат нагоре за молитва. Едва тогаз влиза в храма Си сърдечен Святия Дух обрязан и го прави жилище Негово. Но без кръвта не се очистя храма с олтар на служение. Тук Христа и Святия Дух са във взаимна служба. Христа – чрез кръвния принос – жертвата Негова. И приготвят таз скиния неръкотворна за едно духовно служение, но то щеше да се яви едва в скончание, чрез блюдата златни на употребение. А сега целия нов завет са били кръщавани от Святия Дух разбира се тез, които го дирят. Също Святият Дух още от петдесятница се явява по обещание в чин Утешител изпратен от Господа Исуса Христа след Неговото възкресение. И целия нов завет от седем църковни периоди са били във взаимна дейност. Но в Лаодикийския едва щеше да бъдат включени свещените реални служения за едно велико духовно употребение на блюдата за пред Съда велики когато щеше да решава процеса на една всемирна земна и църковна история. Тогава служенията са седем пъти на велики изискани пред Съда духовни и се явява Третия Лик на Троицата на Твореца в Генерален Лик на служения чрез Святия Дух – Генерален чин на Законодател и Съдия. И взаимно с вселенните съдии почват резюлюции. До тогаз Христа е бил в ходатайствено служение цели седем църковни периоди за земята църквата Своя личната Си гвардия, с която чрез кръвния Войн и Святия Дух в чин Обрезатели са воювали сред църквата новозаветна. А тя цели седем периода е носела високо светилника си на озарение или вестта платформена е предлагала – цената кръвна в чин на „символ на завета нов“ водещ в изкупление. Съда небесни официално са 12 съдебни заседатели съдии, но безчет са свидетелите вселенни и наблюдателите всемирни. А на планета Земя са вече готови блюдата на Святия Дух първо обрязани в духовното юдейство и законника Израил. А останалите 10 племена те са претопени сред света. Но духовните се водят по книгите и са от всички народи и племена, езици и колена и само Съда им води книгите на племената. Мисълта и тенденцията е съвсем друга. Сега Христа и личната Му гвардия приемат акта на оправдание от Съда велики. А Той оправдава личната Си гвардия била е въоръжена с чиновете на Христа. А Съда велики съвсем официално Го награждава. Първо Христа приема оправдателния Си акт, следва награждаване, възстановяване на първия Си чин Княз на мира Единороден Божий Син и втора награда корона с победата Негова. А тя е личната Му гвардия с която се е увенчал и тя съдебно приема правдата Вождова и се оправдава признава и строява за всички спящи, настоящи и бъдещи съдби решени от Съда велики. Също официално Христа приема и бъдещия Си чин Цар Юдин за вечността и скиптъра на управление и Му се поднася короната царска на Юда Давида Соломонова Христа. И лично Той се включва в Тройния Лик и се явява със Собствен печат Личен кръвта на изкуплението и влиза в Тройния Лик. Приема и чина Съдия, за да се запечати цялото земно изкупление. И се удостои с личното Си войнство с което е воювал като награда и приема обаче акта на оправдание, а войнството Му чина „съдии“ за в 1000 годишното царство заедно със Съда велики да потвърдят присъдата на Сатана и неговото войнство пленено осъдено и неговото знаме победено – смъртта от Христа, чрез дара на възкресение. И след този акт и след всичко туй Христа е включен в Единосъщата Троица в Троен Лик и се явява тройния печат. Първия е на сътворението четвърта заповед, втория – кръвта на изкуплението, а третия – съдебния на Дух Свети съдебните решения, печат на Дух Свети /Йоан 1:1-4 /4:24/. Но тоз троен печат Творчески и жертвата тяхна се връчва на гвардията Му лична – Христова в чин царско удостоение. Именно съдебните решения са словото като факли на озарение с които поемат път живите гвардейци на Христа да озарят земя църквата Негова над пет континента земни всемирна новозаветна църква със съдебно решени дела в чин „Сионова дъщеря“ осиновена от Отца за Своя дъщеря. Но църквата си има живото действащо сърце, което е получило въоръжението за действие да води свещената борба, чрез служение в първосвещени чинове на Вожда им, а тя е личната гвардия на Христа и носи туй име невяста на Христа, сионова дъщеря, а Христа е в чин на жених неин. Но те всичките не се явяват защото са спящи. Започват от Йоана – кръстителя – реформатора предтеча. И апостолите Христови влизат в туй число. А от явлението на Гласа съдебен Ангела на завета /Откровение 18:1-4/. Те се строяват по съдба съдебно – горе в небето чрез Съда. А настоящите са живи и се представят като лични техни представители. Първите са 12 представители на племената 12 камъка олтарни се сграждат в олтарно служение свещено. А 12 деца още сучещи на гърда са употребени в чин жив нагръдник, скъпоценни камъни и 4 представят Ангела на завета. Те са девствени по ум и тела – Урим и Тумим сред тях е Гласа съдебен. Те стоят пред Съда. А получените съдебни решения са в чин „късни роси“ – оросения съдебни, факли на озарение с плам на Сиона натоварен им на плещите, за да се озари човечеството земя да се душата определена спаси. А вестта църковна се явява в чин запечатваща. Църквата навлиза в чин царски на естирина победа за изкупление земно. Затуй вестта остава за всички и нейни носители са гвардейците Христови настоящи и бъдещи. Тя ги строява автоматично, като я приемат и ги въоръжава и употребява. Ето защо последната вест е запечатваща. Първо се носи: „Излезте люде Мои“ поканва се народа да излезе от Вавилон. А след това последната вест съдебна ги запечатва. Защо? Защото няма друга църква да е оправдана и призната от жениха и Вожда и въоръжена. А Христа е напуснал вече Светая Светих съдебната зала и човека няма Ходатай горе в небето за него е вестта запечатваща, която е в чин „късни роси“ на освежение. Факли на озарение, озаряващи планета Земя. А приемника в чин „съсъд на Гласа съдебен“ приема похвала небесна за вярността и се удостоява с оправдание и награждение изкупление за него и за всички новозаветни оправдания и изкупления. Амин!

А Сатана е разгневен, след протеста му той получава заедно с войнството си акта на осъждение и се връзва с кордона, веригата на осъждение за 1000 години и сред земята с всички негови войнства и пленения чрез войнството непознато с обсебения чин свещен, но не му е позволено от Съда да го ползва, а чрез блудницата Вавилон папската власт чрез кардиналството което е обсебено от духа му лукав. Сатана знае, че малко му остава и повдига света за последната трета война в чин на Армагедон. Получили са присъди и личния му пророк Мохамед исляма и лъжеучението – учителя, също и короната му осъдена папска – трикатна. Също е получил присъда и за звяра и образа му. Туй слово последно е актовете съдебни на двамата борци – вождове с двете си войнства сред планета Земя които са поели борбата от небето и я пренасят и на планета Земя, която им послужва за арена бойна на двата духа. Единия на Господа Исуса Христа в правда и истина, а другия в неправда, нечестия, греха, смъртта. Но Сатана реално се явява в увенчание на осъден под папската корона на цар земен чрез папа Йоан-Павел втори, а войнството му чрез кардиналството и ще действа чрез блудния Вавилон, черквата като мишка – осъдена навеки или римо-католишката черква, обвинена в чин блудница – духовни Вавилон. Но най-вече е препълнила чашата по време на Съда велики, когато се решаваха съдбите на земната и църковна история тя се явява чрез тоз папа Иван Павел втори, чрез него се коронясва Сатана и приема поклони, чрез обсебения си съсъд. И гони една цел да обедини ако е възможно и целия духовен свят под осъдения си папски жезъл. Но войнството паднало се крий под осъденото кардиналство папско войнство. Затуй е и вестта: „Излезте люде Мои от Вавилон“ разбира се духовен, за да не участват в нейните наказания – язви. Туй е кратко обяснение за приетото слово на актовете осъдени на Сатана и войнството му приети чрез блудницата Вавилон!

45/3 ОКОНЧАТЕЛНА ПРИСЪДА НА ОСЪЖДЕНИЕ НА САТАНА ИЗРЕЧЕНА ОТ СЪДА ВЕЛИК (ВКЛ. ЗВЯРА, ПАПИЗМА – ВАВИЛОН И МОХАМЕДАНСТВОТО) СЛЕД ПРОТЕСТА

„Амин! Мига е върховен! Върховна е съдба! Бунтуват се народи и племена от езици и колена! Екти наковалня, изчукват се палечници, препасват се чресла, готвят се колесници за Армагедонската война. Но рабиньо Моя запомни, велика и могъща е силата Моя да им запретя. Но деня огнен пламти, земя – арена бойна на два духа гори. И враг строил е войски и готви се въоръжен до зъби, да покаже сила и мощ своя, че царството си земно не ще никому даде и той ще се възцари навек с пленени пленници злочести, обвити в повоя на греха – тегли им дух и плът смъртта.

Но днес ясно слънце високо непостижимо грее свише от небеса и озарява земята – земната църква Моя. И дълбоко в недрата на земята, слязъл е в рова да дири спящата съдба. А ядрото обгърнато в мантията непробиваема, пази сърцето й свещено, непобедимо и вярно навек ще остане от сътворението свое за Създателя си.

О, земя, земя, за теб Аз воювах векове и времена отлетели в забрава, а днес в дните сетни явих везните небесни и поставих ти дела. Сърцето ти неосквернено, непроменено към Мен, недокоснато от врага остана. И премерих ти дела и оправдах ти съдба, чрез църквата новозаветна с всемирно решени съдебно съдби за вовек помни! За да получиш ти чрез вяра одеждата твоя от флора, фауна и човек.

Мига е върховен. Върховна е съдба. Ехтят чукове, коват наковални, готви се трета световна война в чина „световен и духовен Армагедон“. Не бой се! Не бой се! Учени лаборатории откриха атоми, водороди, неутрони и всичко е за изтребление на живота. И тровят земните недра океанска – морска дълбина. И препасали са се като герои за Армагедонската война. Строили са конвои, да пълнят злощастна си хазна и погубят своята лична съдба. И нищо добро за човека и човешката душа. О, не ще ли те оттам сваля? Духом си осъден помни! Осъди те Съда велик! Но сега се настани под короната папска ти, за да поведеш духовния осъден свят и да береш кайнови плодове. И завладя новодошлия военнолюбец – и оттам ще те сваля. Защото нищо земно не е вечно. Който нож повдига от нож ще се покоси. Земя дала си е плещи – арена бойна на духа два, пленница злощастна, но с оправдани съдби за всегда. Воюват непрестанно ден и нощ, за да се победи непобедимия Вожд. О, не виждате ли светлините високо в простора небесен, как греят над низините и озаряват на всекиго съдбите? А тя – земя, прекрасна кат девойка в сватбения й ден, обвита във воалите бели на зората приготвила се е и покланя се пред Мен. Стегната в чреслата, красна кат луната, светла кат слънцето, смела кат войнство с развяти знамена, вее ги свободно, безпрепятствено тя в победа славна на небеса.

Пламни Сионе и озари земя! Вест победна – съдебна ти е в ръка. Печат царски в естирина съдба. Ето ще се яви тя в зората в ултралила, ще обвие във воалите бели снага с корона златна на увенчание на глава, навек е с решена съдба. Тя смела, строена ще застане, водена от Вожда смел на небеса. Облечена във сила мощ на сионова съдба. Че тя сионова е свещена дъщеря. Печат съдебен й е в ръка, сила свише на победата върховна на Съда небесен. Не бой се „Юдо“ сред земя – отечество ти е в небеса. Снишил се е Израил трети с племената. Че ето бият гонга на неправда, готвят се за войната, но ти смело ще летиш и ще обиколиш земята.

О, невясто Негова, Негова съдба. Жребец ти бели яхнала си на земя, водиш жребците смели – войнства Негови, обвити в мощ сионова, знамето ти бойно запечатващо съдби са развели вси. И ето за навек срещат се две духовни сили за владичество земно са се били – кой да владее земя?А кой е тоз що вее знаме с череп и кости? Да, сам врага го е развял чрез греха и смъртта. И воюва срещу правдата и живота, не само земни, но и нетленни и вечни. Да чрез възкресение, възкресение, животворяща навек съдба решена от небесната везна. О, ела пролет прекрасна кат девица млада в колесница златна, обвита в неводите небесни на златни лъчи, светли зари обикалящи земя с поясите три – ухаещи съдби. Свий венците навек за младенците и надникни във вековете, в арените пищни, как кървите им са проливали чрез зверовете хищни. Погледни огнените клади как с песен хвалебна на святи усти са пели родовете към Твореца им вечни! Погледни облаците тъмни от земните нечистоти на градовете горящи, кръстовете побити в пиршествата им нечисти, как се носят над земите! И още викат за отплата пред небесите. А злините им в инквизиции безчетни, потвърдили им делата в походи кръстоносни, помнят ги още на земята. А за тез невинни жертви на младенци, пролетта възкръсва за да им свие за вовек венци, а небе – Съда – в нетление ги вмени. Арена бойна – земя дала си е плеща, а вий два духа се бихте и биете се в Армагедонската борба под зловещата тръба в неправда на смъртта. Защо? Не виждате ли небе, макар високо да е то, равно грее и слънцето светло лъчи си пилее над земната шир. И пролет прекрасна, облечена в дара на живота вечен, възкръсва във вечни съдби. Лети колесница златна, обикаля в кръговрата свой земя, за да ви напомня, че след зима зла се явява пролетта, с дара на възкресение идва тя. А сред земната плеща в кътче малко, скрито като под мантия застанала е тя кат девица смела – България. България, украсена с венеца на небеса, вее знамето си смело с Лъв и Звезда, окръжен с герба с житна съдба, свише елея я полива и пои я за всегда. О, тя е една Моя зеница райска градина, украсена девица с роза ухаеща в пазвица! Не виждате ли, че тя е една българославянка Моя, избрана от всички славянски племена? Над плещи смело колесница лети, земя ще обиколи. Сред нея единна е сионовата дъщеря развяла знаме на правда, навек Моя съдба.“

„А сега, пита те враже Съда велик?! Без Законодателния Генерален Лик пред цялата Вселена, Всемир в този съдбоносен миг: Кажи ти който знаме си развял с череп и кости, водиш греха – смъртта и с коса си косиш цялата земя, с три пояси земни от флора, фауна и човек. Спуснал си повоя черна ти съдба, готвиш се да повиеш с него цялата земя в едно единство с блудний Вавилон в сетния ви валтасаров пир сред Армагедон. Отговори: Земя, арена бойна ти я употреби с духа си лукави с правдата се бори! И борбата си ти води чрез греха и смъртта и правда – живота в поясите три да плениш в победа искаш ти! Но има едно знаме, което се вее, във възкресение на живот навек чрез кръвта Христова пролята от теб. Тя е цената на изкупление на живота. Кажи до кога ще се готвиш ти? Минаха времена като птички пролетни отлетяха, скриха се във векове. И днес като наниз от броеница се броят те – дните и земната история ги вплита чрез съдбите приключващи на „везните“ – а тя е веч към своя край сред низините. Кажи! Кажи, пример не взема ли ти от пролетта, която се явява кат девица млада в златна колесница? Поводи й златни лъчи – конница могъща – сионови зари, пламнали в човешките гърди. Окичена е тя с дара на възкресителни съдби, с ухаещи аромати на цветове в свещено служение пред небе. Отразява тя ярък зной над земя, в лято люлеят се житни класове, сърп и паламарка са в жетваркини ръце, а днес шумят машините сред житното поле. Есен златна с плодове отлетява, както родовете човешки сред ровове. Погледни, що си ти? Шести континент, както зима зла с костеливи ръце, в снага му сърцето твое – ледено парче, с дървета заледени, айсберги строени. Но ти забрави, че на живите съдби корените спят в земните гърди, че зимата прегръща ги в своите ръце догдето пролет се пробуди и ледени съдби стопи слънце ярко от небеси. И явява се възкресение. Възкресение. А ти в лед скован си сам в унищожение. И мислиш си след сладък сън в нощта, пробуждаш се в зора, в утро ранно сред разцъфтели цветя. О, да след съдебния процес, съдебната везна претеглила е твоите дела – земята пленница е била твоя. Но за вовек реши й се съдба, освободена чрез Съда, изплъзна ти се от ръка. И ожесточен от поражението си подигаш гноясала си от грях ръка и забиваш си остриета в снага й. Но помни, ще затръби на Архангела тръбата, в миг на зеница ще призове от земята Адам и Ева – оправданата съдба и ще полетят във възкресение за живот в нетление към небесните селения. А ти вадиш меч и го сочиш не далеч – над труповете които си отвял в рова и дърпаш им юзда, дано духом ги поробиш ти. Но помни, не всичко спящо в пръстта е твое пленение! А сега тръгнал си да събираш и след Съда Гога и Магога, да строяваш войска, за да се явиш освирепял в Армагедонската война. Не ти ли стига наградата твоя, че това ще направиш в хилядагодишното царство на мира сред запустялата земя. А сега готвиш се за пира валтасаров, да се опиеш с блудницата твоя жена – Вавилон в страшния сетен Армагедон. С кръв невинна да се опиваш сред земний си погром. Но днес, помни корона ти папска, войнство от кардинали, не ще те спаси, заедно с теб в огъня неугасим ще гори тя и червея твой ще гори. А сега запомни: от короната неронова до папската мини, от арените пищни – огнени клади, кръстове в земя, побити с жертвите твои, инквизиции вси – походи кръстоносни, дела ти нечисти, обвързан си ти с блудницата окървавена – Вавилон духовен – водена от твоя зъл нагон, веригата папска на осъдени съдби тя е и на твоите плещи! И ти чрез образа си втори – душе лукави – змея червен носиш я пред Мен – Христа и Съда велик. И както в мрежите ти нетрайни – клети паяжини, дялото си на мерзост вплел си сред планета Земя, яви се в чина на антихрист и не разбра, че племената славянски с милост и любов се избраха от небесата и свих гнездо в недрата на рая, разцъфнал в гърдата на България. И що рече ти? Ще се обоят те и ще свият знамената. О, не! Ний лично Съда велик те обвиняваме пред цялата Вселена, Всемир. А сега ний свидетели и наблюдатели, осъдихме ти дела без Законодателя Генерален и Съдия и ти казваме: прибери ножа в ножницата твоя или сам от него победен ще паднеш ти, както Голиад от Давида победен ще си! Ето това е сетното ти дяло, приеми го чрез блудницата твоя, осъдена Вавилон, опила се безмерно в кървите невинни сред земя. Това са жертвите невинни, твои дела, от всичките ти учения най-срамни – врачуване, гледачества, сеанси спиритични – най-долни ти служения – идолопоклонения и човешки жертвоприношения. Но помни: Земя, човек може да заблудиш ти, но нивга за делата ти зли не те е приела земята и не ще никога заблудиш Вселена, Всемир и съдебните везни, в решение на делата твои. Но в мига на възкресение под Архангелска тръба, то е навек вселенно селение – ново изкупление над новата планета Земя – звезда когато след 1000 години ще ти се наложат присъдите – язвите седем зли и всичкото твое завладение ще влезе в огъня и ще изгори с теб наедно с повърхността земна, напоена с вонята от жертвите твои. Но планета Земя ще се за вовек освободи от теб и от владението твое, чрез ядрото си свято неосквернено навек за Мен и Съда велик, запомни!

Днес ний, Съда велик, без Генералния Законодател и Съдия – Тройния Лик, единни с вселенен свидетелствен, всемирен наблюдателен лик, наново ти изявихме съдбите осъдени, да не дириш онова, което си загубил за всегда. Не събирай Гога и Магога, не бий гонгове, не пали огньове бенгалски, не строй атоми, човек те вкуси в Хирошима и Нагасаки – твои смъртоносни дела. А сега измисли неутронни и водородни. О, това ще е за теб и твоята присъда. Това са седем язви зли на делата осъдени твои, от които ще вкусиш лично ти, в единство с всичко което ти е повярвало на лъжи и те е следвало сред земи. Защото след втората ти присъда, след второто ти възкресение, отново ще се надигнеш ти и ще събереш Гога и Магога и срещу новия Ерусалим ще се опълчиш ти, но никога не ще получиш онова, което ти не оцени и закона вселенен наруши. Не ще се върнеш в небето нивга ти. Защото осъден си с всичкото си завоевание и ще гориш навеки с блудницата твоя Вавилон, помни!

Ето погледни пролет е, ухае земя, разцъфтява се нейната сърцевина и ухание изпраща в просторите небесни и във всяко нейно завъртване се покланя пред небе. Окръжена е с начертания на меридиани и паралели препасана е с пояса екваториален като девойка. А твоето владение в определение твое е два полюса ледени – върти се там с вихри ти необуздани – страсти не овладени и нека той – шестия ти континент – полюса леден е за твоето изгнание – дом твой. Но не ще можеш да се свъртиш там ти и в небе ще пожелаеш да се завърнеш, но като на дяволица ти са изродени криле и летиш в поднебесната, без да можеш да стигнеш небе. А погледни „албатроса“ как волно е разперил криле, лети на длъж и ширини, свободен от твоя взор, сред просторите небесни, лети, лети над океани и моря! О, погледни как смело е яхнал жребеца бели – ден светли, венец му златен нетленен сплетен от лъчите на правда – ореол над глава му сияен. И чуе се вече тропот на конница смела сред земя, яхнало е войнството Му жребците бели – правда на Вожда им, а те Негова Лична гвардия с съдби нетленни, развели знамена на вест църковна – запечатващи съдби. И чакат мига върховен да обиколят планета Земя и да чуят Архангелска тръба, за да се преобразят в миг на зеница и да посрещнат на облаците Вожда свой, увенчан като Цар и Господар на веки. Амин!“

ПРИСЪДА НАД ДЕЛАТА НА САТАНА ОТ СЪДА
„А сега враже на всяка правда, запомни! Ето ти съдба в чин втори на звяра, образ твой, чрез който ти се яви в едемския рай и първата двойка подмами – Ева и Адам. А днес се явяваш за да получиш наградите на делата твои осъдени. И да ти покажем ний, Съда велик твоя осъден лик. Но сега в чин на „червен змей“ носещ блудницата Вавилон на твоите плещи цели седем новозаветни църковни периоди. Ти сам се издаде като седна на нейния окървавен трон и се окичи с трикатната й корона и се охрани с войнството й кардиналско. А сега ще отговаряш коя е тя! Коя е тя, която държи чаша златна на опиянение в ръка? А ти я пълнеше с кървите невинни на светиите Божии. Но ти пожела царството й, трона и короната й да се увенчаете за всегда с гибелта на мерзостта и смъртта. Коя е тя кажи?! Питаме те, кажи ний Съд велик в протестните си апели за велики победи? Кажи коя е Вавилон окървавен, потънал до юзди, който седи на трон с корона, а душите невинни изкачват стълбите му на колене? А той с корона приема им поклона! Кой стои на трона окървавен? Да, римокатолишката блудница Вавилон с царство й „Ватикана“ Рим още неизживял опиянението си от втория Армагедон. Макар и ранен от неуспеха си, препасва си чресла с кордона на осъдената си съдба – религия осъдена. А ти се под таз корона на Вавилон скри и се увенча чрез папата си като го сам избра. Кажи как ще оправдаеш дялото си на посегателство чрез блудницата твоя? Или сянките древни отлетяха в забрава, чрез свещенствата – израилеви съдби, които ти чрез падналите си войнства завладя и що ли рече: „като Пилат Понтийски ще си умия ръцете“. А че Твореца си на кръста прикова чрез Месия – Христа, как ще отговаряш ти сега? Или ще речеш: „Той в небе отлетя, а аз пирувам с Вавилон сред планета Земя“. Помни че ти е решена вече съдбата, както на теб тъй и на нея. В този миг ний, Съда велик ти отговаряме: Че те осъдихме по книгите на делата лични твои зли, записани от свидетелите вселенни и потвърдени от наблюдателите всемирни пред нас – Съда велики! А сега ето дялото ти чрез блудницата – духовен Вавилон. То почна от сянките световни на Вавилон, с кулата от кайновия род. Ти пожела да стигнеш небеса за да се върнеш без крила. А те не бяха още съвсем изродени – дяволица летеше в поднебесната. Но ти небето целеше – да стигнеш предели, да наложиш твоите цели с отдели на лични беззакония твои.И все неуспяваше. А днес къде е сянката сред тез твои завладения? Отдавна тя отлетя. Но питаме: къде е Вавилон, чрез дялото ти злокобно на фараон? Къде е войнството завладяно от духът ти лукав? Да бездните на Червеното море погинаха само оръдията твои – войнства фараонови. В плановете твои да постигнеш цели, не избираше средства за грабеж. Но нали си дух лукав, гонеше народа избран и сред пустинята огнена подигна Корея, Дотан и Авирона. Но там ти бе нагона и трона – в огнената яма на гибелният ти стремеж за владичество и метеж. Или ще кажеш след това дялото ти в гавра в полата на Синай, наистина чрез телето златно ти прие поклона на един цял народ, пред лицето на неговия Бог и твой Творец. Но днес си извикан да отговаряш пред Съда велик и закона на правда за делата в нечестие извършени.

А сега за сянката на Вавилон световен – закорави и завладя ограден Ерихон. Но сянките още говорят и ти показаха съдбите, как ти се сринаха стените, след седем обиколки на седемте църковни периоди – време определено. Тез сянки отлетяха, но показаха същините духовни. Ти подгони тоз народ, а всъщност Мен гонеше чрез него ти и го спъваше чрез лъжи, пророка ти Ваала. Кой ти позволи? Туй дяло записано е в книгите на делата ти зли. Обсеби Саула и в Ендор го унищожи. Обсеби Авесалом и Адон снижи до земи. И постигна ли целта си ти? Делата ти на злини записани са до едно в книгата на делата зли. За всички ще отговаряш пред тез които плени във второто възкресение, след 1000 годишното ти изгнание. Не ще ги изброяваме ние, защото осъден си вече ти, но протестираш и ти ги напомняме да ги не отричаш.
В лъвовата яма Данаил хвърли сред зверовете с нравите твои. Но Ангел от Бога Данаила спаси. И тогава що стана в пира вавилонски на Валтасара? /Данаил 5 гл./ Туй ти е съдбата с блудницата Вавилон. Погуби и Ирода, като се опи с кръвта на невинните еврейски деца. Кого диреше ти?! Месия? Ти видя Неговата звезда и за таз кръв невинна детска ще отговаряш ти. Но как ще се оправдаеш за Месия, като посегна на Него, чрез свещеното войнство еврейско, кажи!? Ний, Съда велик те питаме без Генералния Законодателен Лик – в подвига Си е Велик! А ти победен бъди чрез кръвта на Месия, която ти на кръста проля. А Той като смел Войн се яви и нов път на спасение начерта – нов завет, нова ера яви. И църковните основи положи – нов дом, рай Божий за всегда, сред цялата планета Земя, с която ти воюваше. А тя те побеждаваше. Кажи по кои дела те осъдихме ний, Съда велик пред закона на правда? Не са ли те твои!? Ето кръста още стърчи. А Вавилон за украса го държи. На него ти живота светли прикова. А всички сянки древни ти показаха делата зли. Но кръвта пролята земя попи. Тя – земя, олтар свещен се яви пред цялата Вселена Всемир. И от свещеническата ръка жертвата принесена се прие в небеса. Предвиди ли ти това? Че тя кръвта като изкупителна цена се прие за цялата планета Земя с трите й пояса живи съдби. Ти сам го знаеш това, че би камбаната, за да оповестиш пъкленото си дяло – твое лично. Но победен ли беше ти?! Още на третия ден в зори, небе чрез Глас разтърси земя и тя разтвори пазвата своя и върна жертвата пленена и Победителя над смъртта и тлението – възкръсна в нетление за всегда. И какво чу ти кажи? Да, понесе се песента запята от небе-земя: „Где ти е смърте жилото и аде победата?“ Но с това всякой разумя, че иде ден велик и ще се прослави Всемогъщият Творец, чрез Тройния Си Лик. Амин! Но ти какво направи? Вместо в покаяние да застанеш, пламна в яростен нагон за царска власт и трон и скри се под короната на Нерон. И в страстите ти хищни на образа ти втори звяров, подигна се в арените пищни и опиваше се от кървите невинни на майки и деца още сучащи на гърда. Но таз кръв невинна ден и нощ викаше пред небеса за отплата в единство с кръвта на Месия и Авеля. А ти се опиваше с блудницата, която сам роди в пира валтасаров и продължи на колове живи хора да побиваш и като огнени факли да ги гориш в пищните си тържества. Не си скрил делата си нечисти, те са записани в книгите на злините твои. А спомена им стои записан в историята земна пред всички народи и племена от езици и колена. Но престана ли пира ти прокобен сред земя? Преследваше ти не само християните но и всички същества. Кажи чрез кое дяло те осъдихме ние, Съда велик? Не е ли по твоето? Кой подпали Рим, чие дяло е то, не е ли твое чрез Нерона? Защо не признаеш това? Вселена, Всемир видя и е записано в книгите на делата твои зли. И това стори за да обвиниш Моите последователи – християните. Рим гореше, а ти чрез Нерона се наслаждаваше и свидетел диреше за да се оправдаеш за кървите невинни които проливаше. Но знаеше ли ти, че чрез тез дела твои са записани в небесните книги, а и земната история безпогрешно е отбелязала всичките ти зли дела, както Рим, че горя запален от твоята ръка чрез Нерона, за да се наслаждиш сам ти на трона, тъй и на Голгота кръста Христов поби и дялото най-мерзостно извърши. Кажи коя е таз памет безпогрешна записала делата ти зли? Това враже лукави е Библията на стар и нов Израил долу на земя.

И сега във вековете днешни пак Рим се яви, едва преминали раните му, горд чрез папите, ето ти под короната им се скри и продължи на огнени клади за гориш всеки светия Божий, който на папата – съсъд твой не се поклони. На инквизициите ликуваше ти във Ватикана охранен в пурпур и злато, кардиналство с трон и корона, със скиптър в ръка, само заповеди издаваше за злина. А какво ще кажеш за кръстоносните походи? Сам във Верона ти благославяше тез пълчища – орди безотговорно опиващи се с кръв невинна. Тъй Вавилон духовен с теб се опиваше, с твоите паднали ангели, завладели кардиналства сред земя. Тез дела твои злокобни, чрез тях историята световна и Вселената ги е записала. Лъжа ли е това, че тез дела злокобни не си ги сторил ти сред планета Земя? Помисли ли си ти: „О, времена, времена човешки скрити от вековете мои грешки, те ще пребледнеят и изчезнат. Не съм отговорен пред родовете човешки, изчезнали три пояса земни творения“ А ти се излъга ето явиха се те в сетните дни, като прелетни птици. И ний, Съда велик явихме се пред Генералния Законодателен Лик, за да осъдим съдбите вси на целия земен лик с три пояса земни,за тез ужаси и беди, които сам ти причини на творенията Мои! За тях свидетелства Вселена, Всемир небе за земя. И твоите нечестиви дела с блудницата духовна Вавилон – Римокатолицизма – черквата католишка, избранницата твоя, окървавена, нечиста с чаша в ръка и ти сам я носиш на твоята плеща, чрез войнството си земно – кардиналство, папство. Не си ли ти отговори!? Ти си тоз който със смъртната коса коси – разпрострял смъртта, силата твоя над материя – пръст земя. Ти си там на трона папски, окръжен от особено кардиналство в плен на духовете зли – паднало небесно войнство, което ти сам плени и го поведе в паденията си вси. А сега кажи по кои дела да съдим таз блудница, разстлана, носена от твоите плещи, а ти змей червен със седем глави? Не си ли ти? Да, потвърждава Съда велик, ти и само ти си. Вие двама с блудницата се опихте до насита от кървите невинни. Питаме те ний, Съда небесен велик, къде да скрием делата твои от още димящите пещи от втората световна война? Не вий ли двама подадохте си ръка с блудницата? И ти в образа си втори на звяр – Хитлер, тръбяхте: „Рим – Берлин – ос една“. О да, лъжа ли е това, че в един ум вървяхте сред земя и унищожавахте Моята любима творба? Кой бе звяра и коя блудницата с чаша в ръка, опиващи се в неправди и пиехте кървите невинни на Моите деца? И планетата Земя трепереше в ужас от пира ви злокобен. И тръпнеха три пояси земна творба – флора, фауна и човек. Ела и скрий ако можеш газовите пещи, лагерите ти зловещи и грамадите от черепи и кости. И това нечовешко дяло на беззаконие е твое лично шествие над земя опожарена, одимена от вонящите гробове човешки. То е твое дяло, но е и твоя лична съдба – в единство с блудницата Вавилон духовен и световен. И в хилядогодишното ви изгнание сред запустялата земя вий двама като нечисти гадини ще ядете мъртви телеса – вонята от труповете ще бъде насладата ваша. И от чашата налята от твоята ръка ще пиете кръв мъртвешка, която вий двамата проливахте сред земя. Ето вашите дела не са скрити от очите на Съда в небеса. Къде беше ти когато Хирошима и Нагасаки в ужасна съдба от теб наранени викаха към небеса? Коя бе ръката която ти употреби и огъня на геената подпали? И наслади се от страдания и смърт на жертвите невинни, нали?! От тоз корен е ръката, който и Антихрист роди. Това са твои рожби ехидни на твоите съдби. Това дяло твое е и на твоите плещи лежи. И ний, Съда велик ти изявяваме делата ти и заявяваме открито решенията вси. Вие звяр червен и блудница окървавена имате една и съща съдба. Затова и ще се давите в потопа на мерзостите ви вси, както в Червеното море – все твои нечисти дела. Отречи ги ако можеш ти?! Но човешката история безпогрешно ги е отбелязала помни това! Но и тез следващи които готвиш днес са готови да ги приемеш сам ти в чин на седем язви зли сред планета Земя. Ето това е дялото ти с което ти се увенча на земя с блудний Вавилон, духовен и световен, а наградата ти е още в чашата преляла в нейната ръка, която ти сам пълнеше с нечистота. И готвиш се да притуриш в трета световна Армагедонска световна и духовна война. Знаеш че не ще спечелиш и сега и още дишаш заплахи, бунтуваш се и протестираш. Защо е това, като вси твои дела се потвърдиха и света ще узнае кой си ти, паднали ангеле небесен, душе зъл, повел със себе си една трета паднали духове нечисти ангели небесни. Не протестирай, дялото ти е веч решено! Остават ти 1000 години вързан с кордона на осъждение в изгнание сред планета Земя, докато в небе след грабване на църквата, напълно ти се потвърди присъдата и навлезе в изпълнение – на теб в чина ти на звяр червен, а тя блудница Вавилон. И все още готвиш се за победи, те са явени веч – седем язви зли, които ще вкусите вие – ваши присъди в награди на лични ви дела – атома, водорода, неутрона и какви ли не още злини, които ще се излеят над вашите глави. Тоз е огъня от небето, който ще свалиш лично ти, но не ще никому увредиш, нито църквата новозаветна, духовна ще покосиш. Защото ний, Съда велик пред закона на правда й оправдахме съдби и решихме делата й по книгите на делата добри, записани от вселенни свидетели вси. И всемирните наблюдатели ги потвърдиха сами. А всички ужаси и беди, язви зли са дяло на твоите гърди и твоята съмишленица – блудницата Вавилон. Да, тя в единство с теб ще споделя твоите награди на делата ти лични осъдени за всегда. И защо се бунтуваш сега от присъдата твоя? Кой те накара и реши дела ти – ний, Съда велик или закона на правда те осъди за всегда, който е най-вярната везна? Или невярно са записани делата ти зли от вселенни свидетели и непотвърдени ли остават те от всемирни наблюдатели? Затова не се бунтувай, като разярен океан, не бушувай като разгневено море! Присъдата ти е потвърдена и чака своето изпълнение. Това ний, Съда велик без Генералния Законодателен Лик, велик в подвизи на правда законна ти отговаряме на бунта протестен апел пред Съда велик.

ПРИСЪДАТА НАД ВАВИЛОН

А сега ела ти Вавилон духовен, седнала си на папския си трон в царство ти Ватикана. И казваш: „Седя царица, не съм вдовица и скръб и печал не ще видя“. Да, но дали е така? Запомни, че всички тез твои утешения като язви зли в миг само един ще те постигнат на земя. /Откр. 17/ Защото ти още дишаш кървавите пари от арените твои и кладите, още скърцат ножовете в инквизициите – рязали главите, още се носи прахът от походите ти кръстоносни. И най-пресните ти зли дела от втората световна война – Рим – Берлин ос една. Макар и да те раниха, раната ти бързо заздравя. И ти над нея чрез тоз папа – Павел Полски, с короната трикатна се увенча в беззаконие, над всичките си мерзостни дела. Но сега вий двама със звяра сатана, готвите трета световна война. Но ти Вавилон, ако и да се пременяш, не се никога изменяш, ти все една и съща си. И ний, Съда велик те осъдихме по книгите на делата твои, като една неразривно свързана с образа втори – звяра – змей червен, който на плещите си те е понел. По тез същите дела те осъдихме ние, Съда велик, пред закона на правда велик, без Генералния Законодателен Лик. Ти обсебена си от духа лукав и охраната твоя – войнство ти кардиналско, завладяно от падналите сатанински войнства. И сега вие сте му убежище на злите духове и носите белега му червен – мантията – ваши дела, а той змей червен. Свидетелите вселенни свидетелстват истините, единни с наблюдателите всемирни потвърждават делата ти зли. А планета Земя е арена бойна, която стене и диша твоите дела. Рим – блудницата Вавилон духовен, осъдена на век си ти, че си коронясала чрез човек Сатана, врага на всяко добро дяло законно, гонител на живота земен и вечен – духовен, запомни това!

Вавилон – Рим – Ватикана с трон и трикатна корона под която се крие чрез човек сам Сатана. А свидетели небесни, цяла Вселена, Всемир и земни целия новозаветен век в Откровение – свидетелства истинни от светия Божи човек „Йоана“. Но днес ний, Съда велик, потвърдихме блуднически католически лик, чрез религията ти. А делата ти на нечестие от кърви и петна на невинни светии и деца са обагрили мантията твоя. Разстлала си се по цялата земя. Оплете човека в мрежата твоя на коварство, жадна за власт духовна и светска, да си ти глас коварен пред нас, Съда велики.

Но делата ти лични твои ви осъдиха вас двамина със Сатана. И на вас е определение строго в 1000 годишното запустение над земната плеща във взаимното ви изгнание за всегда – червея ви не ще умре, ни огъня ви ще угасне – никой не ще ви спаси вас двамина. Това е потвърдената ти присъда – съдба осъдена, наедно Рим и Ватикана – трона, корона и жезъла с който ги водеше и водиш в трети Армагедона – наградите твои ще получиш ти – седем язви зли, в единство с този който ги измисли. Той сам ще ти разкъса месата, защото е Сатана – змей – звяр червен и ти си му на плещата. И едва във второто възкресение ще се явите и ще видите какво сте изгубили. Но сега запомни добре, че чрез Глас съдебен изявена е вашата присъда. Вавилон – духовна блудницо, католишка черкво, ти която и сега се готвиш да завладееш под папския жезъл – глас сатанински, целия християнски свят, за когото носиш отговорността за неговата душа. Туй слово е от нас, Съда велик – произнесена окончателна присъда без право на обжалване. Минало ти е времето за покаяние. Но за душите отрезвени и те порицали и Името Божие призовали, спасени ще са. Присъдата е осъждение, потвърдена от Съда велики, за блудницата Вавилон /Откровение 17, 18/ католишката черква е потвърдена от Съда велики, за нея и войнството и от кардинали с духовния й глава – папа Павел Полски. Осъждението на Вавилон ний, Съда велик го връчваме в десницата на войнството като въоръжение на ангела от Откровение 18:1-4, което определя неговата мисия към Вавилон и с въоръжение съдебно, което трябва да изяви коя е блудницата Вавилон Римокатолицизма Ватикана с черквата негова. Дялото на Ангела от Откровение 18:1-4, единен с Гласа от небето е дяло велико – съдебно, Гласа е съдебен на Дух Святи. Той е задължен да изяви тез съдби и да предупреди земя за Вавилон – коя е тя и кой дух я владее. Мисията на Ангела четвърти и Гласа съдебен е всенародно провъзгласение да се чуе над цялата земя и се разкрият делата на „червения звяр“ със седем глави, който е носил блудницата Вавилон /Откр. 13, 17/ и са се опивали в кървите невинни /католишката черква и Сатана/ по цялата планета Земя.

ПРИСЪДА НАД САТАНА В ТРЕТИЯ МУ ОБРАЗ – ЛЪЖЕПРОРОК
А сега враже лукави, нека всеки знае и за лъжепророците ти да узнае. В древност чрез лъжепророка си Ваал и жреците му се проявяваше ти, чрез ендорската гледачка и вражарите вси – на фараона слуги, ти света мамеше и в идолопоклонство го въвличаше. Целта ти бе една: да заблудиш целокупното създание Мое, да приемаш в жертва поклони, дори и човешки деца в жертвоприношение. Тъй в делата ти зли се включват всички измами твои, като сянка на същини новозаветни под едно название „лъжепророк“ с лъжеучител – предвещатели зли, вражари твои. Над теб пада отговорността враже лукави, че ти ги води с лъжедухът си лукави. А сега къде ти е чина свещен към който се стремиш да се доближиш? Нали сам си позволи и правото си присвои за да измамиш творението Ми. Ето ний, Съда велик те питаме пред цялата Вселена, Всемир за делата ти нечисти, записани в книгите на делата зли твои? Кой подведе Кайна и с какъв чин го употреби, за да принесе плодовете ти земни? Кой ти позволи да ги принасяш в жертва неприета? Или диреше повод за да се сам провъзгласиш за свещеник с кайнов олтар? Не, не ти принадлежи чина свещен, не ти е позволено свещенодействие. Ти на Кармил в дискусия се яви, чрез вааловите жреци, но тяхната съдба ще приемеш ти, те са натоварени на твоите плещи. А сега отговаряй пред нас, Съда велик, коя е таз паднала звезда Пелин, вгорчила всички земни изворни води? Не си ли ти в падението си? Да, в новата ера ти диреше кого да погълнеш и ето озова се сред рода на Исмаила. Ще отречеш ли и това? Как се в ангел светъл яви в чина на „Гавраила“ и Мохамед лъжепророка откри. Защо воюва в надпревара с духа си лукав за да отречеш новозаветния план чрез словото Мое – новата ера? Защо? Не искаш ли да си отговорен за това дяло и да отречеш чрез Мохамед още веднъж живота и правото законно на Бога твой – Твореца твой. Ти чрез Мохамед отрече новата ера – завета на Христа и самия Син Божий не зачете – днес и туй дяло ти се прибавя на плеща. Ето питаме те, отговори, колко църкви има над пет континента земни? Тя е една Христова, новозаветна. И една е новата ера, когато завет нов на мир небе сключи със земя чрез жертвата Христова. Отговори! Питаме те ний, Съда велик пред закона на правда, кой ти позволи да напълниш света с лъжи и измами? Имаше ли право дадено от небеса да въвеждаш всички тез лъжи, заблуди сред земя. И да използваш невежеството сред човешките племена и да ги водиш към осъждение? Целта ти бе една – да заблудиш целия християнски свят, чрез твоята лъжа, чрез пророка лъжлив с лъжеучителя си корана и своя нова ера да наложиш над земя сред исмаиловите племена. О, каабето ти е каменно ти сърце, черно, ледено, осъдено за всегда. Всичко това ти е от греха и сееш семето на смъртта. Но всичките ти победи в новия завет са най-тежкото осъждение за твоите лъжепророци и лъжеучения и в едно осъдено дяло се вменят – новозаветно Мохамед – лъжепророк и корана му – лъжеучителя. /Откр. 16, 13/ Присъдата ти е язвата зла, в която сам ти ще гориш сред земя.

А ето и сега в дните на Съда пак тоз народ се избра за да се яви от него осъдения съсъд в чин „козел“ свещен – всичкото лъжливо свещенство на Мохамеда с лъжеучителя корана не е позволено и води в осъждение. Козела беше пуснат сред планета Земя в изгнание, но се върна в земята си за да безчинства, а той е човек защитил твоето покривало с което да зачерни като покров на осъждение черквата на Мохамеда и да яви осъдените му съдби над женските плещи. И това е Аятолах Хомейни – явил се в чина на осъдения „козел“ – Сатана и приел присъдите мохамедови.

В тоз миг ний, Съда велик, произнасяме присъдата му, без участието на Генералния Законодателен Лик в правда на закона велик. И това е за да се не оскверни Светия Му Лик от делата ти нечисти, помни това! Ний, Съда велик, единни с вселенни свидетели и всемирни наблюдатели, потвърдили делата ти зли заявяваме: Че Мохамед и дялото му чрез лъжеучението му корана, осъдихме за всегда и новата му ера на погибелта отхвърлихме. Всичко е осъдено за всегда. И на козела дялото в неправда и злина за таз война, за всичката пролята кръв на невинната душа. И те натоваряме чрез него /съсъда ти/ като жив твой съсъд, тебе с неговите дела на мерзости. И новоерните измами чрез „Петричката врачка“, като същина на „Ендорската гледачка“ – сянка старозаветна и чрез нея всички новозаветни измами, натоваряме техните дела пак на тебе Сатано.

Оправдай се сега за таз мерзост сред човешките племена, сред флора, фауна и цялата земя. До мантията земна мерзостта ти стигна. Но тя е непробиваема, помни това и крие ядрото земно от твоята мерзостна ръка. Ти земя напои с кръв и с воня я настла и днес ний, Съда велик ти натоваряме, като твои зли дела. И в огъня който сам си наклал ще изгориш и ти за всегда. И праха ти ще се извее за да се освободи ядрото земно в чин „нова звезда“. Това са твои съдби, натоварени ти на плещи, като присъди съдебни от нас Съда велик без Генералния Законодателен Съдебен Лик, единни с цялата Вселена – свидетелствен лик. Натоварени са ти личните твои дела, извършени чрез духа ти лукав, нечист. И заедно с жилото на смъртта – греха ще горите в огъня за всегда. А всемирния лик с мъка ще трепери и чака освобождение на оправданото земно ядро, след 1000 годишното царство на мира докато се потвърди присъдата ти и земя се освободи. И на ново, като нова звезда, планета Земя ще заблести сред новото небе с новоизкупеното нейно селение от флора, фауна и човек за вечността. Амин, амин, амин!“

Това слово е изречена присъдата от Съда велик, небесен към Сатана и неговите пленения – съсъди. То се изля в дните на „Ноемановата проказа“, в очистение на всички спасяеми – дела – души от духовната проказа на лъжепророчески учения, измами сатанински, сред които се намират и „горящи главни“ – спасяеми души сред планета Земя.

Амин!

107/10 ОПРАВДАТЕЛНИЯТ АКТ НА ГОСПОДА ИСУСА ХРИСТА И ОСЪЖДЕНИЕТО НАД САТАНА БЕЗ ПРАВО ВЕЧЕ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ

„Победа! Победа! Победа! Пее съдба, над Сиона с лъч светли греят небеса. Днес чу се песен да пеят птички пойни в полета си пред небеса и весело да клокочи поточе, бялата река. И на канарата, горница ерусалимска знаме да се вей се видя от Ангела четвърти развято в единство с Гласа съдебни. Днес в победа пеят съдби и дялото върховно навлиза в победи славни вси. В този миг сред земята призовавам съдба Своя за да извърша и волята Своя. И пееха птичките пойни, не се бояха от залповете бойни. Но смело с песента хвалебна хвалеха Твореца на цялата Вселена, Всемир, небе, земя. Пееше Сиона. С химни свещени пламтеше Ориона над съдбите земни и войнството могъщо летеше, към подвизи смели сред земните предели – се стремеше, че връх на победа яви се съдба и на любовта и мира сред пет поканени кат камък основен в педа се внедри, сред земята уморена се определи. Днес в победа Христа Сам с плуг в ръка земя изправя капка поставя за сграда Моя. И в победа обгръщам съдба, към сградата им изявявам волята Своя и на пролет рано, кога пробужда се зора и ухаят в победа на възкресение земните поля с кокичета бели в правда съдба и теменуги свещени с рози ухайни покрият леха. Аз отварям врата и там сред педя определена камъка на строежа, внедрен пред Мен, благословен е победа Моя, че там Глас, там Глас благовестен ще се чуе и меча двуостър на рубиново бедро ще се види. И войнството лично път ще поеме към победи славни земя ще обиколи в мощ двойна пътя устроен към небе ще полети във вест Моя – Моя велика съдба. Рано в зората ще се зазори съдба и воалите бели ще обгърнат земя и ручея в долината ще запее песента на вековете изпята от родовете, кервани водени към небесата. Че една е песен пята навред сред земята и тя е победа вест блага. Възкресение, възкресение, възкресение днес свиват венци на победа в благовестие съдбено.

О, победна съдба! Пригответе се за небеса. Срещнете след обиколка земна Победителя Христа в небеса на облаците кат велико увенчание на всички победи от земя.

Миг върховен! Върховна е съдба! Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби, в този миг чрез велика мощ на съдебния зов пред Своя Свят Лик зова Генералния чин – Съдия и Сина Мой в чин самостоятелен на Лика Свой Агнеца Пасхален с жертва благоуханна на клада за цялата земя и все що я населява. Агнеца заклан сред планета Земя със седем очи, пред олтара Мой се яви и седем духове служебни на победата Моя. В този миг, Сине Мой, Сине Мой, пред Генералния чин на Дух Святи се явяваш Ти – силата и мощта на петдесятницата Твоя – чина Духа Святи на петдесятницата Твоя, обрязал Си я в победа Твоя.

В този миг пред цялата Вселена, Всемир пита те Моя Творчески Лик Законодателен – над Синай, явил Си се със закона, въдворил Си се в съдба на завети два първи и втори в чин Господа Исуса Христа – Агнеца Пасхален за цялата земна съдба – земя, с три пояса навлизащи в спасение, изкупление Мое. Днес пред цялата Вселена, Всемир, небе, земя, единен в Законодателен Лик Велик Те питам: В този миг за избълвана Лаодикия, носеща печата на седмия ден, заветна заповед от моралния закон и за народа втори печата Твой на петдесятница е той, с белег на огнена диря свещена в употребление. Избълвана е тя. Има ли милост за нея?“

„Индивидуално за всяка душа, но не и интелектуално! /в духа на Лаодикия/.“

„Тогава ето, Сина Мой в чин първи, Пасхален Агнец сред земята, жертвата Му е пред теб – кръвта свята, рубиновата багра, живота земен. Ето, поднася я Той! Приемаш ли Го ти, кат чин Генерален Законодател и чин Съдия? Приемаш ли живота земен и даваш ли Му живот небесен, вечен?“

„О, да! след всички победи на спасение, изкупления съдебни, внедрения земни и земя, то ний в чин Творчески и Законодателен – Съдия – в този миг като оправдателна съдба – съдебен акт, потвърден чрез цялата Вселена в чинове свидетели и всемирни наблюдатели, връщаме Му живота вечен с цялата Му победа – църквата Негова в чин „невяста“ и с личното Си войнство в чинове Негови от земята, които са внедрени в небесата и заели вече на падналите местата.

Това е оправдателния акт – решение съдебно в оправдание, награждение и приключване на всичкото спасение и изкупление. И като печат на удостоверение го носят всички Негови изкупени съдби, чрез живото сърце на църквата новоерна Негова като печат на мощ в победа на Юдиния Вожд чрез Личното войнство – гвардия Негова, лъв и звезда – новата планета Земя. Амин! И за победа върховна, върховно потвърждение съдебно, че не подлежи на никакво разглеждане и не се приемат никакви протести от победения. В този миг чрез силен Вик след ходатайствения Му Лик – от Голгота до Съда – бил е между небе и земя като Ходатай земен с три пояса днес Му е разрешено да навлезе в Тройния Съдебен Генерален Лик на Съда велик наедно с личната Си гвардия за да се реши втория Съд и се потвърди присъдата на осъждения.

В този миг чрез съдебния зов запрещавам на падналия ангел с една трета небесни войнства, зли духове, обсебили Вавилон духовен – блудница, да престанат да обсебват владетели на владения в разни чинове на власт и да прекъсне с атома, водорода и с всички негови пипала за да стигне друга звезда или спътника земен Луна. Строго да се охрани от стражи и от поднебесната – вече да не лети и всички опити на унищожение да са негови поражения и повече да не смее, да му се забрани. Макар че на Луната се допуснаха човеци, едни в победа, други в поражение, беше допуснато от Съда велики, но днес му се забрани и осъдителния му акт на осъден е никога да се не върне в небеса. Ето го съзвездието светло с наименование земно „Скорпион“. То не му даде жилото, а върна неговото жило – чуто от него за неговите намерения, зли дела – смъртта, с която изповед оскверни съзведието преди да бъде изпъден от небето и да полети към земята. И днес то сияе в чин на „Съзвездие“ в мощ небесна, непаднало и несъгрешило, нито се е осквернило – поради повърнатата чута мерзост, която е чуло то. Земя го нарече „Скорпион“, но скорпиона е сред земята. Това е падналия ангел Сатана със своето войнство, негови пипала, водещ борба да го постигне в небеса, но не ще успее, защото то е на равно с вратата на Ориона, а там е Трона съдебен със закона /съдебната зала – Светая Светих/.

В този миг потвърждаваме присъдата му официално, като съдебен акт, никога вече нямащ право на обжалване ни на водещ борба с никого за победа на небето, а само в последния Армагедон да пропадне с Вавилонския трон корона и скиптър потвърдена присъдата на блудницата и звяра изпълнена е като духовно царство на Вавилон и последния му нагон на кардинали приели наедно с папата духа му лукави на Сатана като кардиналите духа на войнството на Сатана и предвождани от Сатана – папата, окичен с трикатната корона на главата. Увенчанието му е анулирано, осъдено от Съда небесни. Той е осъден за трите царства, влезли в борбата на Вавилон в духовния Армагедон, войнството му под маската на християни, а там е антихрист роден.

Туй е осъдителния акт над Сатана за втори път с потвърдена присъда.“

„В този миг, Сине Мой, пред Съда велик навлизай в сила, мощ като непобедим Вожд и дай я на личната Си гвардия, живото сърце на църквата Твоя, любовта Твоя, оправдана и приета като победа. Навлизай в борбата Армагедонска духовна трета и Победител се яви като мощ непобедима съдебна и Вожд на личната Си гвардия с чинове Твои небесни дадени на човеци земни. В този миг приемай сила – мощ на водещ, водещ борбата и предавай на войнството Си сред земята. И поведи личната Си гвардия със знамена развяти в чин „съдебна вест“ – запечатваща – църковна последна. И връчи сърпа остри и окоси земното лозе, лина напълни. И жетвата земна събери, снопа подвижи в свещени съдби пред небето и сетно победите Си в небе изпрати. Амин! Амин!“

„Победа! Победа! Победа! Рано беше в зората, пееше съдбата Вселена, Всемир, свидетели – наблюдатели небесни летяха и навлизаха в съдебния пир на победи славни и вечен мир. И заемаха местата да видят сетното зло, готвещ го Сатана лично сред земя чрез човека. Пееха съдбите небесни и път поемаше съдба, вестта църковна в озарителна съдба. И пътя устройваха за небеса за грабването на църквата Христова, като победа вечна за вечността.

Пееше зефира нежен и трепваше лира – струни й сърдечни в Негова ръка, на стража всемирни между небе земя. И сетно се изля оправдателния и наградителен акт – съдебен на Княза всемирен в чин „Михаил“ по жертва на земята Агнеца Пасхален – кръвен Воин в борбата и в чин на „Ходатай“ – Господа Исуса Христа – между небе и земя в завета свещени новоерни, навек победа Негова чрез църквата Му новоерна, минала седем периода новоерни под Неговите седем очи святи. И днес в победи свиха венци на нетление над вси победи земни чрез Неговите младенци.

Пееше зефира нежни и теглеше струните сърдечни на стража сионов и изляха се победите вечни сред земното селение и потвърди се присъдата на осъждение над падналия небесен ангел в чин Сатана с войнството негово сред земя. И последно потвърдено духовно чрез блудницата Вавилон – обсебена от духа му лукави, действувала сред земя чрез католицизма. А сега чрез „папата“, развенчан от короната трикатна – осъдена от Съда велики и неговия папски трон. И навлезе в присъдата осъдителна заедно с кардиналството свое – в багрите червени на кървите невинни – християнски, проляти от тях по арените пищни и инквизиции хищни. Днес Сатана и войнството си приема чрез тях присъдите свои и носени са от тях на техните плещи. Но чу се Глас в този час сред целия народ еврейски и синедриона и трона папски „не ще ли има спасение?“

„Да, главни от огъня изтръгнати – според вярата и делата в правда извършени сред земята!“

„А ний, от вааловите жреци, служили сред всички народи и племена от езици и колена, ще има ли за нас спасение?“

„Да! Седем хиляди, които не са превили коляно пред Ваала и устните не им са го целунали. Те са в спасение!“

„А в новозаветната съдба на жертвата на Христа, когато се е опивал Сатана чрез лъжепророка и корана му на Мохамед – звездата паднала пелин от небесата, вгорчила водите от тез течения – народи и племена на Исмаила не ще ли има спасение?“

„Да, всички, които са приели Христа навлизат в спасение за слава и величие на небето – особено последните, които воюват със знамето на Христа. Християни ще победят мохамедани и католици. И свърши се! Свърши се! Свърши се! Свърши Съда небесни в победи славни на славни съдби над осъдените вси. Нова страница поели в победи свои. Амин!“

„Днес Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби в чин Генерален Законодател и Съдия в Троен Образ на Троица Свята, изявен над цялата планета Земя наградих Победителя в чин „Господа Исуса Христа“ – Лъва от Юдиното коляно бъдещ Цар и Господар над новата планета Земя, сред новото Юдино царство и държава под скиптъра и корона на трона в чин на „Соломона“ за всегда събрал дванадесетте духовни племена в управление Негово завсегда, победа Негова над третия духовен съдебен Израил. Амин!“

Чу се песен съдбоносна, пееха небеса и 24 старци, единни с четири живи същества се поклониха за Съда велики и отдадоха хвала:

О, Достоен Си Владико, да приемеш царство и държава навеки в съдба Твоя. Седем по седем, 7 по 7 Достоен Си, Владико, да приемеш царство и държава навек в съдба Твоя. Амин!“
Пееше зефира нежен над земя, ухаеха бор и елха и трептеше Сиона, докосван – огрян от лъча светли. И окичиха олтара свещени на земя. И сияеха съдбите в победа небесна за всегда. А леговището трептеше пред небеса. Стягаха и девите красни седем в чин на „Естир“ и навлизащи в победи святи и славни навек естирини съдби. И църквата Христова навлезе в таз победа естирина и окръжена от седем нейни подчинени периоди в изпълнения и народа бе въведен в таз победа Юдина. Амин! А осъдения Сатана, заедно с войството си е лъжепророка и учителя всички негови пленници като последователи от всички народи и племена – езици и колена, осъдени от Съда велики да бъдат хвърлени в огненото езеро за всегда. Амин! ……… Свърши се! Свърши се! Победа! Амин!“