- Лия – първата жена на Яков сочи на първата църква. А Рахил сочи на втората – новозаветна – Лаодикия…Интервалът от седем дни (години) между двете сочи на далечното реално осъществяване в седемте периоди църковни, които застават в плановото изпълнение между старозаветната Божия църква- сянковата скиния – народът сянков плътски и новозаветния – духовен израилев дом род – църква новоерна. 144/ 8
- Тъй Яков в живота си посочи пътя на Бога с двете си жени – две църкви, в Две времена по седем години. Първото ерно време представи Лия, която първа се оплоди, тя е и ”Агар” и с дела реални в живота си посочи пътя на първата църква Божия. Тъй явени са две жени с две времена по седем годни. Лия посочи на Първия завет, първия период и тя е невъзлюбена (нелюбяща). Втората – Рахил, любимата Яковова жена, сочи на ”втората Христова църква”, на Същината, сочеща на Лаодикия, която не забрави идолите на бащата, които Яков отхвърли, с което посочи на Христа.
- Женитбата на Яков с Лия и Рахил сочеше на двете църковни съдби – плодна и неплодна. Лия с дела сочеше на стария Израил. Яков робува 7 години за жена – първо заветно време и му се поднесе Лия – плодна, но нелюбима…Рахил, сочеща на новозаветната църковна съдба, за която Яков, преобраз – Христа, доброволно работи още 7 години- седем църковни периоди. А сватбата на Яков с Лия сочеше развоя на отношението на Христа със стария народ – Израил стар, а седем дни между Лия и Рахил в употребление сочеха на 7 благодатни години още над Лия – над старозаветната църковна съдба…съединението на Якова с Лия сочи на това (след сватбата на Лия) – Съдът над израилевата старозаветна църква, има седем години благодатно време…Тъй, от Христа – Голгота, има седем години благодатно време за стария израилев народ, или за старозаветното църковно служение, независимо, че жертвата Христова бе принесена на голготския кръст. Еврейската църковна служба остава 7 години в благодатно време за служение, и тогава навлиза в употребление пред небе новозаветното църковно служение. 234/5
- Лия посочи съдбите на първия завет, на скинията на синагогата, на церемониалното служение. 171/1
- Въпросът на Якова е: „Нима аз и майка ти ще ти се поклоним?“ Тук не ставаше дума за Рахил – тя беше вече умряла, но по съдби Рахил сочеше на старозаветната израилева синагога, а новозаветна – Лаодикия. Затова словото на Якова бе пророческо: „дали аз – Израил и майка ти – синагога израилева, ще ти се поклоним“ Словото сочи на времето, когато дялото на Святия Дух ще завладее земната нива и старозаветното служение сянково ще мине под Неговото новозаветно съдебно изпълнение. 230/1
- Наистина велик е Планът за спасение по сила и мъдрост, с Мощ на изпълнение, водещ дома Божий с народа Божий в Две ерни времена. В заключение: Сара сочеше на Голгота, Агар – на Синай, Лия – на първата Старозаветна църква, която се оплоди, но изнемощя в живота и се отхвърли.
- Лия, Яковова жена, чрез дела в живота си посочи оплождението на първата църковна съдба и нейната награда сред Земята.
- Лия – първородна Лаванова дъщеря посочи на първата църковна съдба, а Рахил – втората дъщеря посочи на Новозаветната църковна съдба.
- Лия – първородна църковна съдба сред първия Израилев народ, нелюбима на Якова.
- Божий народ – Якововите дванадесет сина, деца от две жени – Лия и Рахил, символизиращи двете ерни църковни съдби – две църкви; Лия – нелюбима Якову, болна в очите, сочеща на старозаветната църква и Рахил – страдаща от безчадие, която втора се оплоди.
- Седемте дни между Лия и Рахил сочеха на Седемте новозаветни църковни периода периода.
- Лия и Рахил сочеха на двете църкви – Старозаветна и Новозаветна, между които лежаха седем църковни Старозаветни и седем църковни Новозаветни периода.
- Яков бе прокуден, но чрез двете му жени – две сестри Лия и Рахил се явиха две съдби на две времена и посочиха на интервалите в периоди между Двете ерни времена.
- Първото ерно време представи Лия, която първа се оплоди, тя е и ”Агар” и с дела реални в живота си посочи пътя на първата църква Божия. Тъй явени са две жени с две времена по седем годни. Лия посочи на Първия завет, първия период и тя е невъзлюбена (нелюбяща).