”Миг върховен, върховна е съдба! Днес, рано в зората, когато се белееше Земята под милостта Моя като снежна покривка над спящите житни зърна, то Аз, Всемoгъщ Вседържител на вселенни всемирни съдби, в чин ”Законодател и Съдия”, теб зова, рабиньо Моя, Моя вярна съдба, верен страж между Небе и Земя, между Сина Мой и църквата Негова новозаветна съдба – невяста Негова над планета Земя!
Ела, ела стражо Мой верни, ела в зората ранна, с милост Моя да те охраня, ела свише да те удостоя като велика Моя милост сетна над планета Земя. Ела, да ти ясно открия на църквата великата съдба, на Земя и на родината твоя, твоя родна земя, а Моя възлюблена избраница България. Тя, България, е Моя строго определена цел, Мой определен земен предел, предназначена да Ми бъде избраница и да я въведа във велико употребление в десницата Моя.
Наистина, истина е това, че още от зачатието й сред планета Земя я поведох за ръка, като я срещнах с Моя любим славянски народ и с любов и вяра в едно ги съединих. В едно бойно кръщение ги слях и като метал пречистен, от два, в един народ ги слях и като българо-славяни ги обявих. Не мина много време и в една България християнска ги възвисих. И като един народ Аз ги водих като деца за ръка, и във вярност изпитвах си чадата, към Мен и родината им свята! И за велика слава Моя приготвих тоз народ по волята Моя за едно велико употребление сред цялата планета Земя. Сред него положих здравите основи на вяра жива в гърда и употребявах чадата му като верни Мои и нейни (на България) съдби!
За този ден строих пред Мен безчет от тях с бели руби в Гвардията лична на Сина Мой като смели войни! И за верността им към Мен и България ги наградих – да Ми бъде България избраница и днес, в Скончание, съдебно го потвърдих, да е тя Моя запечатана съдба завсегда!
Амин!
Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби, в чин ”Генерален Законодател и Съдия”, изявен през вековете древни и настоящи, в Троен образ на употребление се явих!
И открих се в притчи и символи, в церемония на служение и в предупреждения на пророчески съдби. Още много народи и племена, от езици и колена употребих. Но сянковия народ в употребление строго ограничих, роден от един Аврам и Сара, и го умножих! На него обещанията заветни за целокупност земна и Земя дадох. Запомни много добре, те бяха дадени за целокупност земна – за всички племена и народи, езици и колена. Защото борбата не ще е вечна, нито грехът и смъртта ще царуват вечно над планета Земя.
Явеният в Скончание Съд на правда реализира Плана на спасение в съдби на оправдание и осъждение. Гласът Съдебен трябваше да се яви и със сила и Мощ да затръби!
Но кой народ ще го представи – Земята цяла ли ще застане?
И ето Всемогъщият Бог си бе избрал народ на Своето благоволение, и го призова като реална Съдебна същина, и това бе народът на България – земя на милост и любов по велико Божие избрание, който чрез вяра се явява пречистена, претопена като злато в състава и на две племена – българо-славянка е тя!
За великата цел на Съда се избра тя като Същина на Сянката, израилева стара, за да представи пред Съда велик, в решението на Процеса земен, църквата Христова, разперила крила над пет континента земни от всички народи и племена, за да й се реши съдбата по делата!
България трябваше да представи пред Съда велики блюда, съсъди на почетно употребление в чинове небесни, явени като лични представители на Гвардията Христова – живото ЦЪРКОВНО сърце за Църквата всемирна над цялата Земя.
Всичките небесни съдби чрез вяра се приемат на Земята, а Съдът небесен решава съдбите на оправдание и осъждение горе в Небето!
Сатана добре е познавал целта на Твореца за България и за да възпрепятства изпълнението на великото Божие намерение, повдигнал е против нея един народ, носещ насилие, развял знамето на лъжепророка Мохамед и я завладял! Цели петстотин години в тежки вериги я е обвързал, на робство агарянско я е обрекъл, като пленница злочеста кръвта й невинна е проливал. Но България, вярна майка, юнаци смели е раждала и вярата си в Христа ревниво е пазила. И въпреки че Сатана с видим успех се е настанил чрез рабство агарянско над Българската земя, макар че е сеел семето на плевела и подбуждал блудницата Вавилон духовен да се опива с Кръвта невинна на Христовите светии, България не е спряла своя борчески път и е водила непримирима борба със злините на врага.
Но в скончание на времето с голяма хитрина враг е успял да я опетни и светилникът на църквата на две да раздели. Сред църквата Христова се явява петното на хула против дух Святи и бръчката на беззаконието! И в такова състояние тя пак е вървяла. Но в скончание на Седмия период на времето църковно борбата се явява открито – Сатана, който владее блудницата Вавилон още от дните на Древността чрез Пилата и Нерона, се готви в неправда да се с нея увенчае. Но Съдът небесен не позволи да се извърши това страшно дело. Земята – пленница злочеста трябваше да се освободи от веригите тежки на робство на врага.
И един народ съдебен се яви, пречистен и претопен през горнилото на страшни изпитни, както злато пречистено през огъня, за да посрещне своя Вожд и Господ Исус Христос. И тоз народ трябваше да бъде духовен, оправдан, за който ще се даде цената на изкупление пред Съда велики кръвта на Спасителя Христа.
Как и кога ще стане това?
Когато църквата е опетнена и в беззаконие потопена, в ден светъл на благоволение Божие се чува Глас съдебен: ”Где си, Адаме, Ева? Глас тръби сред Рая!“ А какъв е отговорът на Божието създание: ”Тук сме, но съгрешили (скрити сме в две пещери!)”; ”Кой ви подмами, и в тази злина ви въведе?”; ”Старовременната змия – дяволът – Сатана!“ И следва Слово – огнен меч на Духа Святи, застанало пред райските врата – дома Божий, за да пази да не влезе грехът в Рая – дома, храма Божий.
А домът Божий е църквата Божия! Сред него отново е явено Дървото на познание добро и зло чрез Словото огнено – Божията Библия, съдържаща Светлината за пътя на Правдата – Закона Божий, за да създаде отново условия за мир и спокойствие на човешката душа.
А къде остана херувимът, въртящ огнения меч пред вратите райски, за да попречи на греха да се върне и настани отново в Рая?
Словото живо на Духа Святи е ”огненият меч“ – Светлината на Църквата новозаветна сред планета Земя. Но грехът и смъртта не спряха своето пагубно шествие и пита се човекът – вечни ли ще бъдат те? О, не! Човече, чуй думите на Духа Святи.
Днес отново Гласът Божий се чува сред Земя, както в древността общуваше Творецът със създанието Свое! ”Къде си, Адаме – Ное, диря те, ела, че теб един видях праведен пред Лицето Ми сред Земя.”
Да, любима Моя Земя, моя съдба, днес чуе се сред теб Гласът на Съда небесен велик и разнася се над планета Земя, и сред църквата своя Бог изрече думата Си на Правда, както някога дири и откри се на Ноя всред допотопния свят.
А как стана това в скончание на времето? Макетът, реализиран в сянковото изпълнение на изхода велик през Червеното море, отново чрез решение на Съда велик над греха и смъртта, чрез фараоновите войнства се изяви.
И пак в Скончание, отново чрез Съд велик прозвучава Гласът:
”Стражо Мой, стражо Мой, теб зова! Ела! Ела! Кой ще отиде за Вас, кажи?” ”Но, къде, при кого, о, Господи?”
Дали сред целия земен свят трябваше да се озове Съдебният глас и кого трябваше да призове? Светът е в плен на Сатана, потънал в сънна заблуда! Тогава къде, при кого ще отиде съсъдът на Гласа Съдебен на Духа Святи? При сянковия народ ли се изпращаше той? О, не бе и това! Бог бе приготвил сред една земя, сред един народ, една реална същина, призована за целите и времето на Съда небесен! Сред него трябваше да се яви Гласът съдебен в решаващи съдби на целокупния Земен процес и делата на Църквата сред планета Земя.
Съдът небесен трябваше да реши съдбите на планета Земя с трите пояса земни творения, по видове, багри и раси! Но как ще се видят и разберат от земния човек великите съдебни решения? Призована беше Църквата Христова да участва в тоз велик Съдебен акт, но коя е тя, къде е тя, и как ще я познаем сред Земя?
Дали само сред България е тя? Да! Тя, Всемирната църква Христова, е разпростряла своята снага над цялата планета Земя! Но призована е България в чин ”Новозаветна същина” да представи всемирната църковна съдба – Христова с белега на двете заветни свидетелства. Сред планета Земя църквата беше с разделен църковен светилник, скрита в две пещери – две действащи в служение църковни деноминации. Предстоеше Илия на Кармил да се яви и извън техните стрехи олтар на служение ще построи, и пред Вселена, Всемир велика дискусия с Вааловите жреци ще яви!
Но нали черквата е заблуда, оплетена в беззаконие и хула? Как тогава ще се дялото на Илия изяви? Божието Слово ни дава отговор на това запитване и то се покрива с Макета. България представя реална съдба на едно велико дяло в чин ”Ноев” – съдебен, което представя Църквата Христова, минала Седем църковни периода! И днес се чува Гласът на Съдебната небесна власт – тръби и дири Църквата Христова, за да я изведе и употреби! Но Лаодикия, скрита в две пещери – деноминации в чин ”Астин”, мълчи, непокорна на Гласа, не е готова да разумее поканата на Царя и обвързана в тежките вериги на заблуждения, не се явява на зова!