(Обяснение, дадено от пророка Божий)
Тук става дума за Словото в Даниил 12:12,13, за хиляда и триста години Българска държава и прибавят й се още тридесет и пет години в награда (Дан. 12:12 – 1335 години). В тез, изречени от Небето Пророчески слова, става дума именно за България и прибавените й тридесет и пет години свободно развило се дяло на Съда велик сред България (Откр.18:1-4), за Малкото духовно съдебно възкресение в чин ”Данаилово”. Това Слово се вмени за изпълнено чрез Пет разумни сетива, свидетели от Земя, които се представиха от Господа Исуса Христа пред Съда небесен. Може мнозина да кажат: О, това не е вярно. Но аз като слуга на живия Бог съм длъжна да предам всяка капка роса в чин ”Късна Роса“ (според сянката в Съдии 6:36-40 – знамението и чудото с руното Гедеоново). Това Слово посочи на съсъда-приемник на Гласа съдебен на Святия дух (Малахия 4:5). Тез Слова посочиха и на Съдебните решения като късно оросение, докладващи как протече Съдебният земен процес.
Наистина България единствена послужи на Бога като Същина на сянката ”Палестина” и биде употребена с народа й, със земята й, с морето и пясъчните й дюни, с реките, езерата и върховете й планински. Бог Всесилни приключи дялото Си по този начин, употребяващ отделни части, периметри земя, флората, фауната и човека. Не само това, но и всяко добро дяло, представено от възрастните и децата, макар и атеисти, биде прието и вменено за България! Молитствам, дано ме разберат разумните мои сънародници и всички, които имат капчица вяра в дълбината си и за тез, които Бог употреби с вяра и без вяра. Но молитствам да не помрачат вярата на древните герои и да дойдат до пълно познание на святата воля на Бога. Амин! Наистина Бог употреби България и нейния флаг – знамето национално с ЛЪВА, посочил на силата и Мощта на Лъва от Юдиното коляно – Господа Исуса Христа! А звездата, увенчана с житните класове, посочи на Новоизкупената планета Земя с целокупното изкупление от всички народи и племена на увенчаната с победи Земя! Багрите три: бялото е Правдата, зеленото – вярата, червеното – кръвта на Господа Исуса Христа, която изкупва за вечността!
Амин!
”О, ела, ела стражо Мой, ела да те наново наградя след изпита тежък, нанесен ти от врага твой и Мой! Изискал е целия народ Юдин, Мой и да бъде дялото Ми сетно унищожено (поради Естир). Постави стража Мой и дялото Мое на огнена клада, за да го унищожи! След проверка на Везна, той взе своето – непокорната левица. Но чрез теб, блюдото Мое, народът духовен Юдин се спаси. А сега рече: ”Ето жертвата с недостатък, без гърда, не ще е употребена вече”. Но сега Аз се прославям чрез жертвата, снета от огнена клада и спасявам народа в чин ”Юдин” – дялото на Малкото духовно възкресение в чин ”Даниилово” в прозрение! А в победа го награждавам в чин ”Естирина съдба”. Наново го употребявам и стража Мой благославям!
О, ела, стражо Мой, ела и благословен седем пъти по седем и седем пъти по седем с очистена левица бъди, от плевела нанесен (удара в гърда) от врага Мой и твой! Ела и под покрова Мой продължете, и народа Мой бъдете единни в чина ”Първосвещен, Юдиното щене – личният представител на Христа. И продължете! От днес изцелена бъди седем пъти по седем и седем пъти по седем и очистена като злато, минало през горнилото на изпитнята и намерено чисто! Амин! Днес Аз, Всемогъщ Вседържител на Вселенни, Всемирни съдби в чин ”Генерален Законодател и Съдия”, снех те, стражо Мой, от огнената клада, над която врагът те постави, за да ми попречи. Но Аз те снех, за да те употребя! А сега продължете като народ Мой в оправдание и спасение завсегда! Амин!
07.05.1981 год.
Следва благословението над България!
България приема своето от Съд велик награждение в ЮБИЛЕЯ СИ хиляда и триста години Българска държава, употребена от Бога Всемогъщ!
”Слава! Слава и поклон да е на Бога Отца, Сина и Дух Святи! Нему Царство и държава да е во век веков и завсегда и за вечността!
О, благодарим Ти, Татко наш, Боже наш, за таз милост голяма и любов над нас – народи Твои и стража Божий Твой! Амин!“
”О, стражо Мой, стражо Мой, стражо Мой! Теб свише Аз, Всемoгъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби, в чин ”Генерален Законодател и Съдия”, в Три ерни времена изявен над планета Земя, в Троен Лик на действие, а в Скончание Троица в пълнота, то Аз теб зова в чин Страж Сионов между Небе и Земя”! О, ела, ела, стражо Мой, между Мен и народа Мой! Ела, пролет е ранна, май, сред България е Моят Рай и розите цъфтят, и ухание от роза се носи в небесния простор. Ела, светла е зора зазорена, в победа славна Моя! И навред аромати от роза българска се лей! О, ела, ела в зората светла, когато над цветовете ухайни сияе брилянтната роса, трепти им в сърцевината милостта и любовта Моя! О България е Моя, Моя навек съдба, сред нея е поставен стражът в градината Райска да принася ухаеща хвала за нея и народа Мой чрез ухание от роза българска пред Небеса за преуспяване нейно и нейната съдба. О, тя ден и нощ принася хваления пред Небеса за преуспяваща победа Моя над цялата планета Земя, за цялата Новозаветна църква на Сина Мой, Единороден е Той, а тя – Негова съдба!
О, зазори се, ти, зорице ранна, в пролетта ухайна и спусни воалите си бели в зори и обгърни Рая – ухаещи хвали и посипи воалите девствени с брилянтните роси! О, елате, елате вий, синове и дъщери на майка си избраница Моя – България, кърмилница, ваша съдба и свийте й ухаещи венци, напролет роза майска цъфти и цяла Вселена, всемир се наслади, Небе от планета Земя, от аромата й ухаещ. Елате, птички пойни с хвалите ви сладкопойни и слейте си песента с химните, Свещени хвали. О, ела, ела, стражо Мой, и войнствени съдби строй! Ела, ела, в чин на Юдин вожд от планета Земя, ти, представителю лични, на Сина Мой Христа и Вожд твой! Жив си ти и жив съм Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби. Ела, ела с чина ”Свещени съдби” и единни с всички лични представители живи на дванадесет племена и на Гвардията лична на Вожда ваш Господа Исуса Христа – Сина Единороден Мой, в чин ”Образ Втори“ е Той!
Застанете, застанете в шествие велико в ранните майски зори на пролетта и принесете хвалебствия жарки от дълбините на вашите гърди. Че денят е жарък, пеят певци, в акомп им са птичките с багри ярки! А в полята се свиват вече венци от житни класове. Нивата тучна вече презря, а синчецът и незабравка с алено макче свеждат челце пред лъчите жарки на небе. О, елате, елате, всички Мои верни съдби – жътварки, че златна жетва предстои! Клас на нива свежда челце пред лазурното небе.
А вий, вий Мои съдби, със сърп остър в ръка – Словото съдебно в уста, Вестта, ще обиколите Земята като пламнали факли на нивата планета Земя! И сетния житен сноп на спасение ще окосите. Жетвата е Моя и ще съберете остатъка земен на земната съдба Моя, навек победа над злото и смъртта. Елате, стражи Мои Сионови, от таз прекрасна Моя педя земя, страна България, славянка Моя, избраница Моя, с педя строго определена, със звън камбанен оповестена, с камбанария въоръжена. Развяла е знаме ”Асамблея на мира“. Елате, елате в туй тържество на победни съдби, че тя е изпълнила реално хиляда и триста години съществувание, макар че е била пленница на огнени клади, за да бъде претопена и като чисто злато се яви народ нация и преуспя. И снех я от кладата, помилвах я, и напоих я с Росата, и тя се разхубавя, разцъфтя, и я възрастих, и тя преуспя! А днес пред всички народи и племена от езици и колена я удостоих с повоя спасителен над всичките съдби и чрез нейните синове и дъщери й го връчих! Че тя в огнена изпитня горя, но вярата й в горда чрез нейните чада, синове и дъщери като щит боен устоя! Устоя и нейната кърма, с която е кърмила своите чада – всичките герои древни, настоящи и бъдещи! Тя с вярата нейна и до днес непоклатима стои като щит боен в смели гърди! О, таз педя определена земя пред Небето стои със Знаме развято на победи вси! То е Знамето най-велико на мира над планета Земя и е възложено да го веят деца (Лука 18:16: ”Оставете децата да дойдат при Мене”)!
И днес в съдба чуй, снопе житен, остатъче мой, подвижен в чин Даниилово малко духовно дяло“, в Съдебния процес над планета Земя от нея, България, свих на Правда изкупен венец. Вас зова, стражо Мой, стражо Мой, в чин ”Сионов”, подай десница и слез от огнена клада, и единна с чина двоен ”Първосвещени” и ”Свещени съдби”, в чин ”Илия“ Елисей“ явете се пред Мен, пред Небеса, Вселена, Всемира!
О, водители, защитници на блюдата свише от Небесата, вас в тоз ден на съдбата като китка росна майска сред Земята, ви зова. О, елате, елате вси строени Мои синове и дъщери Сионови, осиновени за во век в съдби. Явете се в ухаеща хвала, че Естир е Моя избраница завсегда, връчих й печата Свой и на Сина Мой и Съдебните решения, навек факли Сионови, пламтящи озарения. Ето, ела, чине ”Юдин”, ”Юдино щене”, яви се единен с чина ”Свещени” и принесете пред цялата Вселена, Всемир и Мен, ухаеща хвала от прошение, постове и молба за преуспяване. Че днес победих, седем пъти по седем победих!
А Съдът велик пред Закона на правда приключи съдби. Яви се победата свята Моя, Моя съдба и строената Гвардия, ядро църковно, църковната съдба, сърце живо туптящо завсегда! О, ела, Лъчезаре, и озари с лъча сияен надлъж и шир земни низини и Блага вест оповести, че приключи Съдът велик Земния процес. И се вее Знаме в победа днес, и смело се носи камбанен звън навред, ликува Земя, природа, от три пояса земни, духом оповестени: че иде съдба и ще пламне в Скончание от Небеса и буйни пламъци на вечерни зари ще залеят Земя, и знамение и чудо ще се яви на Небеса. И ще се оповести сред планета Земя Благата вест, с която България се удостои като Същина и носителка ще е тя на Вестта църковна, запечатваща земните съдби от трите пояса. Ще пламтят Небеса, ще изгреят светила, звезди сияйни, факли светещи ще озаряват надлъж и шир Земя с последната Вест запечатваща съдба, печат огнен в ръката на Сионовата дъщеря – осиновена Моя, Моя Лична гвардия на Сина Мой, ядрото църковно на Църквата Христова, новозаветна съдба, в чин “Естир” яви се тя!
О, елате всички строени живи представители, носещи решенията съдебни на съдбите земни. Че една е тя между всички девици избраницата Моя в чин ”Естир” – Църквата с оправдана навек съдба и изкупена с кръвната Христова цена. Една е тя, Възлюблената Моя, сред България е родено нейното ядро – сърце запечатано. Една е тя, Сунамката Моя: ”Една е гълъбицата Ми, съвършената Ми! Тя е една на майка си, избрана на родителката си.“ (Песен на песните 6:9-10). И ето тя е Сионова стена строена. Тя е с печат на ръката – златен пръстен. Ела, ела, чине ”Юдин”, ”Юдино щене”, единен със стража Мой, Сионовите стражи строена Гвардия, поведи и венци на победа приеми. Днес Вождът твой, Синът Единороден Мой, лични ви съдби строи на Стъкленото море. А вас свише с Мое позволение строи и въоръжи (Откр. 14) и волята Моя изпълни. И стражът Мой, верен, с вярата Авраамова в гърда устоя Той на огнената клада – изпитня. И снет бе днес от нея, макар и да вилнее врагът и буря да вее над планета Земя в урагани и тайфуни. Но ладията малка със знамето на България лети в победи над цялата Вселена, Всемир, Небе, от планета Земя и България – майка знамето си вее!
О, Съде велики, строена съдба, Вселено, Всемире, погледнете я, тя знамето си вее над океанските вълни. И ще я последват да го веят и над Върхове високи в победа на България, пред Небеса. О, елате всички, днес е победен ден на Съдебните везни. Чрез вас над вси ръка прострях и свише ви в тоз миг наново събрах. И под милостта Моя ви свише благослових: О, благословени бъдете, чинове небесни стражеви ”Първосвещени”, ”Свещени”, седем пъти по седем и седем пъти по седем благословени бъдете. Благословени, стражи Мои и употребени седем пъти по седем и седем пъти по седем бъдете пред цялото Небе от Земя!
Съде велики, строени съдби, Вселено, Всемире, погледнете ги, пред вас съм ги строил Аз, Всемогъщ Вседържител на Вселенни, Всемирни съдби в чин Генерален Законодател и Съдия в Троен Лик на разрешение! Погледнете ги всички как в чин ”Естир” ги предвожда в съдби Вождът им!
Благословен седем пъти по седем и седем пъти по седем бъди, пръстене, печате на ръката и блести! И корона златна на главата й се яви! А тя в чин ”Църква новозаветна” – народ Юдин, спасяем завсегда, се яви в спасение! Амин!
О, забийте, вий, камбани ”Знаме на мира”, и оповестете победата Естирина в чин ”България хиляда и триста години”. Сред нея се яви ядрото на Църквата новозаветна оправдана и с цена кръвна на Господа Исуса Христа изкупена! Тя е представена българка – славянка и е Моя съдба! О, не може никой с гума да заличи от историята нейните подвизи чрез нейното минало в огнена изпитня на робство под отоманска власт (както на сянката ”Израил” – под Фараоновата власт).
Но днес свободна е тя и сред нея се яви чинът на Естира и се роди в чин ”Българка” с живо сърце – ядро, в горда й то тупти. Тя е Моята навек вярна съдба. О, елате всички днес, над вас покровът Мой се разпростря, вий сте Моя употребена навек съдба – България с нейните верни синове и дъщери, представили Новозаветната църква със съдебно решени за во век съдби чрез нейни синове и дъщери.
Пейте, нейни свободни съдби, вас свише употребих и в редовете Мои строих. Запей, фауно крилата, и литни над България благодатна с поля разцъфтели от рози майски, ухаеща флора, скрита сред градината райска В пазвата майчина уханието твое стига просторите небесни, Трона съдебен, Стъкленото море! И огледа се Пътят млечен над планета Земя, над океани и моря и разпростря пътя на Правда – План на спасение се яви! И знамето й навред се развя! Зефирът нежен нежно го гали и вей, о, тя, България, славянка е Моя, в чин ”Естир” се яви свише и в удостоение сърпът остър връчи й се в ръка! Земя да пожъне – нива Моя сред народи и племена, езици и колена. Педя Моя е тя, навек Моя съдба! Амин!
Пейте в зарите ранни, птици пойни и хвалете Небеса, че верните й синове и дъщери приноси ухаещи принасят на хвали! Ухайте, флорини ухания, единни с техните хваления! В Небеса, в небесните простори, сияят светила и озаряват земна низина! Елате, днес вас зова, в чин ”Естир” употребих България! А народът неин, Мой, с вярата Авраамова в гърда, в чин ”Юдин духовен“ завсегда го употребих! Печатът на победи чрез Църквата новозаветна му е в ръка.
О, ела, ела, сведи глава, Естир, и Женихе неин, Господа Исуса Христа, ела, ела, увенчание могъщо над вас се изля като елея свещен над пророческа съдба! Ела, корона й златна сияй и над къдриците й се яви! И вий двамина навек сте Мои велики съдби! Даром ви дарявам сред народи и племена от езици и колена над планета Земя!
О, плането Земя, ядро нейно, теб представи църковната съдба ядрото нейно в чин ”Сионова дъщеря” живо, Туптящо в ритми на живота жизнен. Тя днес оповестява на планета Земя нейната навеки решена съдба. О, навеки, в чин ”България” – българска педя, представени чрез планина Рила, а Той – планина Пирин! Ето тя е хиляда и триста години, а Аз й дадох и прибавих тридесет и пет години в съдебни решения – печата Мой и занапред! О, увенчано навек седем пъти по седем и седем пъти по седем бъди, ядро земно, чрез ядрото църковно, чрез човек, и за во век продължи да живееш и светиш неосквернено ти от врага Мой и твой! Днес печат полагам в съдба чрез стража Сионов, Мой, снет от огнена клада, заради Правдата Моя, че изискано бе дялото на Ангела четвърти (Откр.18:1-4), единно с Гласа на Святия дух в чин ”Бореца пети”, за да ги провери чрез блюдата, дали са златни или не, но златото се провери през горнилото на изпитнята, България в плена и Земята. Чрез стража снети навек бяха от кладата и приети жертвите им от Земята. И се яви седем пъти по седем и седем пъти по седем пречистено златото в горнилото на изпитнята. И не се намери шлак, плевел сред снопа подвижен в свещени съдби, защото беше оправдан и изкупен от Христовите кръвни цени и минал през съдебните решения!
О, днес сам Аз, Всемогъщ Вседържител на Вселенни, Всемирни съдби, в чин ”Генерален Законодател и Съдия”, в чин ”Троица“ в Троен Лик на победи славни за вечността, приех всичките жертви от планета Земя и нейния плен вмених за устоял чрез България и нейния плен под владичество на врага отомански и натиска верски – мохамедански над нея, над верните й синове и дъщери и робството на новозаветната църковна съдба – подтисната пленница от врага. Но чрез живи и будни сърца Човешки тез жертви проверени и освободени днес приех. Приети и признати са като злато, народ и нация издържали. Те бяха приети съдебно и наградени, а предстои да са и обявени седем пъти по седем и седем пъти по седем от Съда велик пред Закона на правда и от цялата Вселена, Всемир, от всички свидетели и наблюдатели над земния и църковен процес.” Амин! Амин! Амин!
Победа! Победа! Победа седем пъти по седем и седем пъти по седем победа! Пееше в зора и канеше Сионова тръба над планета Земя, и оповести чрез Гласа съдебен на Дух Святи последните изявления! Ръмяха над уморена Земя всички майски Късни Роси над Рая земен, скрит сред недрата на България – църковното сърце – ядро земно. И се приеха седем пъти по седем и седем пъти по седем всички благословения в чин ”Гедеонови чудеса и знамения“ чрез Руното – чин на стража Сионов. А сега предстои Земя да се ороси, озари! Амин! Амин!
07.05.1981 г. Амин!
Обяснение: След огнената клада – тежката операция яви се туй Слово на оросение и призова се чинът ”Юда”, ”Юдино щене”, личният представител на Господа Исуса Христа, за да се увенчае и планета Земя с победите славни на разрешения съдебни под наблюдения и свидетелства небесни чрез България, и на църквата сред нея в чин ”Естир” предстои принос от роза ухаеща на върха Сион, Канарата – сам Господа Исуса Христа. Амин!
Туй Слово ми се даде след като излязох от болницата, додето ме оперираха и там стоях цели четиринадесет дни. Но Бог беше с мен й мъките ми! И аз с Негова помощ понасях всичките страдания, благодаря Му и слава на Името Му отдавам! Амин!
И Царството и държавата да са Негови сега и във вечността! Амин! Амин! Амин!’