Амин! Мигът е върховен! Върховна е съдбата! Бунтуват се народи и племена от езици и колена! Екти наковалня, изчукват се палечници, препасват се чресла, готвят се колесници за Армагедонската война.
Но рабиньо Моя, запомни, велика и могъща е Силата Моя да им запретя! Но денят огнен пламти, Земя – арена бойна на два духа гори. И враг строил е войски и готви се, въоръжен до зъби, да покаже сила и мощ своя, че царството си земно не ще никому даде и той ще се възцари навек с пленени пленници злочести, обвити в повоя на греха – тегли им дух и плът смъртта. Но днес ясно Слънце непостижимо грее свише от Небеса и озарява Земята, земната църква Моя. И дълбоко в недрата на Земята слязъл е в рова да дири спящата съдба! А ядрото, обгърнато в мантията непробиваема, пази сърцето й свещено, непобедимо и вярно навек ще остане от сътворението свое за Създателя си.
О, Земя, Земя, за теб Аз воювах векове и времена, отлетели в забрава, а днес, в дните сетни, явих Везните небесни и поставих ти дела! Сърцето ти неосквернено, непроменено към Мен, недокоснато от врага остана. И премерих ти дела, и оправдах ти съдба чрез Църквата новозаветна с всемирно решени съдебно съдби за во век, помни! За да получиш ти чрез вяра одеждата твоя от флора, фауна и човек.
Мигът е върховен, върховна е съдба! Ектят чукове, коват наковални, готви се Трета световна война в чин ”световен и духовен Армагедон“. Не бой се! Не бой се!
Учени, лаборатории откриха атоми, водороди, неутрони и всичко е за изтребление на живота. И тровят земните недра, океанска, морска дълбина. Препасали са се като герои за Армагедонската война. Строили са конвои да пълнят злощастна си хазна и погубят своята лична съдба. И нищо добро за човека и човешката душа! О, не ще ли те от там сваля?!
Духом си осъден, помни! Но сега се настани под короната папска ти, за да поведеш духовния осъден свят и да береш Каиновите плодове. Завладя новодошлия войнолюбец и от там ще те сваля. Защото нищо земно не е вечно. Който нож повдига, от нож ще се покоси. Земя дала си е плещи – арена бойна на два духа, пленница злощастна, с оправдани съдби завсегда. Воюват непрестанно, ден и нощ, за да се победи непобедимият Вожд! О, не виждате ли светлините, високо в простора небесен, как греят над низините и озаряват на всекиго съдбите? А тя, Земя, прекрасна кат девойка в сватбения й ден, обвита във воалите бели на зората, приготвила се е и покланя се пред Мен! Стегната в чреслата, красна кат Луната, светла като Слънцето, смела като войнство с развети знамена, вее ги свободно, безпрепятствено тя, в победа славна на Небеса!
Пламни, Сионе и озари Земя! Вест победна, съдебна ти е в ръка! Печат царски, в Естирина съдба. Ето, ще се яви тя в зора, в ултралила, ще обвие във воалите бели снага, с корона златна на увенчание на глава, навек е с решена съдба. Тя, смела, строена ще застане, водена от Воща смел на Небеса! Облечена в сила Мощ на Сионова дъщеря. Печат съдебен й е в ръка, сила свише на победата върховна на Съда небесен!
Не бой се, Юдо, сред Земя – отечество ти са Небеса. Снишил се е Израил трети с племената. Че ето, бият гонга на неправда, готвят се за войната, но ти смело ще летиш и обиколиш Земята! О, Невясто Негова, Негова съдба, жребец ти бели яхнала си на Земя, водиш жребците смели, Войнства Негови, обвити в Мощ Сионова. Знамето ти бойно, запечатващо съдби, са развели вси!
И ето за навек срещат се две духовни сила, за владичество земно са се били, кой да владее Земя.
А кой е тоз, що вее знаме с череп и кости? Да! Сам врагът го е развял чрез греха и смъртта. И воюва срещу Правдата и живота, не само земни, но и нетленни и вечни! Да! Чрез възкресение, възкресение, животворяща навек съдба, решена от Небесната везна. О, ела, пролет прекрасна, кат девица млада в колесница златна, обвита в неводите небесни на златни лъчи, светли зари, обикалящи Земя с поясите три ухаещи съдби! Свий венците навек за младенците и надникни във вековете, в арените пищни, как кървите им са проливали чрез зверовете хищни. Погледни огнени клади, как с песен хвалебна на свети устни са пели родовете към Твореца им вечни! Погледни облаците тъмни от земни нечистоти на градове горящи, кръстовете побити в пиршествата им нечисти, как се носят над земле. И още викат за отплата пред Небесата. Злините им в инквизиции безчетни, потвърдили им делата в походи кръстоносни, помнят ги още над Земята. А за тез невинни жертви на младенци пролетта възкръсва, за да им свие за во век венци, и Небе, Съдът, в нетление ги вмени! Арена бойна Земя дала си е плеща, а вие два Духа се бихте и биете се в Армагедонската борба под зловещата тръба в неправда на смъртта! Защо? Не виждате ли, небе, макар високо да е, то равно грее и Слънцето светло лъчи си пилее над земната шир? И пролет прекрасна, облечена в дара на живота вечен, възкръсва във вечни съдби.
Лети колесница златна, обикаля в кръговрата Земя, за да ви напомня, че след зима зла се явява пролетта, с дара на възкресение идва тя! А сред земната плеща, в кътче малко, скрито като под мантия, застанала е тя, девица смела – България. Украсена с венеца на Небеса, вее Знамето си смело с лъв и звезда, окръжен гербът със житна съдба, свише елеят я полива и пои я завсегда! О, тя е една моя зеница, градина райска“, украсена девица с роза ухаеща в пазвица. Не виждате ли, че тя е една, българославянка моя, избрана от всички славянски племена! Над плещи й смело колесница лети, Земя ще обиколи!
Сред нея единна е Сионовата дъщеря, развяла Знаме на правда, навек Моя съдба!”
СЪДЕБНО ОБВИНЕНИЕ И ОСЪЖДЕНИЕ
„А сега, пита те, враже, Съдът велик без Законодателния Генерален Лик пред цялата Вселена, Всемир, в този съдбоносен миг: ”Кажи ти, който знаме си развял с череп и кости и водиш греха, смъртта, с коса си косиш цялата Земя с три пояса земни от флора, фауна и човек, спуснал си повоя – черна ти съдба, готвиш се с него да повиеш цялата Земя в едно единство с блудний Вавилон в сетния ви Валтасаров пир сред Армагедон, отговори! Земя – арена бойна, ти я употреби с духа си лукави, с Правдата се бори! Борбата си ти води чрез греха и смъртта и Правда – живота в поясите три да плениш в победа ли искаш ти? Но има едно Знаме, което се вее във възкресение на живот във век чрез Кръвта Христова, пролята от теб! Тя е цената на изкупление на живота! Кажи, докога ще се готвиш ти? Минаха времена, като птички пролетни отлетяха, скриха се във векове. И днес като наниз от броеница се броят те, дните и земната история ги вплита чрез съдбите приключващи на ”везните“, а тя е веч към своя край сред низините. Кажи, пример не взе ли ти от пролетта, която се явява кат девица млада в златна колесница? Поводи й – златни лъчи, конница могъща – Сионови зари, пламнали в човешките гърди! Окичена е тя с дара на възкресителни съдби, с ухаещи аромати на цветовете в свещено служение пред Небе. Отразява тя ярък зной над Земя, в лято люлеят се златни жита, сърп и паламарка са в жетваркини ръце, а днес шумят машини сред житното поле. Есен златна с плодове отлетява, както родовете човешки сред рововете. Погледни, що си ти?
Шести континент като зима зла с костеливи ръце. в снага му сърце твое – ледено парче с дървета заледени, айсберги строени! Но ти забрави, че на живите съдби корените спят в земните гърди, че зимата прегръща ги в своите ръце, догдето пролет се пробуди и ледени съдби стопи Слънце ярко от небеси!
И явява се възкресение! Възкресение! А ти, в лед скован, си сам в унищожение! И мислиш си, след сладък сън в нощта, пробуждаш се в зора, в утро ранно сред разцъфтели цветя. О, да! След Съдебния процес Съдебната везна претеглила е твоите дела – Земята пленница е била твоя. Но за во век реши й се съдба, освободена чрез Съда, изплъзна ти се от ръка. И ожесточен от поражението си, повдигаш гноясала си от грях ръка и забиваш острието си в снага й! Но помни:
Ще затръби на архангела тръбата, в миг на зеница ще призове от Земята Адам и Ева – оправданата съдба и ще полетят във възкресение за живот в нетление към небесните селения! А ти вадиш меч и го сочиш недалеч, над труповете, които си отвял в рова и дърпаш им юзда, дано духом ги поробиш ти! Но помни: Не всичко спящо е твое пленение! А сега тръгнал си да събираш след Съда Гога и Магога, да строяваш войска, за да се явиш освирепял в Армагедонската война. Не ти ли стига наградата твоя, че това ще направиш в Хилядагодишното царство на мира сред запустялата Земя? А сега готвиш се за пира Валтасаров да се опиеш с блудната твоя жена – Вавилон в страшния сетен Армагедон. С кръв невинна да се опиваш сред земний си погром. Но днес помни: корона ти папска, войнство от кардинали, не ще те спаси, заедно с теб в огъня неугасим ще гори тя, и червеят твой ще гори! А сега запомни: От короната Неронова до папската мини, от арените пищни, огнени клади, кръстове в земя побити с жертвите твои, инквизиции вси, походи кръстоносни – дела ти нечисти обвързан си ти с блудницата окървавена, Вавилон духовен, водена от твоя зъл нагон веригата папска на осъдени съдби, тя е и на твоите плещи! И ти чрез образа си втори, душе лукави – змея червен, носиш я пред Мен, Христа и Съда велик.
И както в мрежите ти – нетрайни клети паяжини дялото си на мерзост вплел си сред планета Земя, яви се в чина на Антихрист и не разбра, че племената славянски с милост и любов се избраха от Небесата и свих гнездо в недрата на рая, разцъфнал в гърдата на България! И що рече ти? Ще се убоят и ще свият знамената.
О, не! Ний лично Съдът велик те обвиняваме пред цялата Вселена, Всемир! А сега ний, свидетели и наблюдатели осъдихме ти дела без Законодателя Генерален и Съдия и ти казваме: Прибери ножа в ножницата твоя или сам от него победен ще паднеш ти, както Голиат от Давида победен ще си!
Ето това е сетното ти дяло, приеми го чрез блудницата твоя, осъдена Вавилон, опила се безмерно в кървите невинни сред Земя! Това са жертвите невинни – твои дела, от всичките ти учения най-срамни: врачаруване, гледачество, спиритични сеанси, най-долни ти служения, идолопоклонения и жертвоприношения. Но помни: Земя, човек може да заблудиш ти, но нивга за делата ти зли не те е приела Земята и не ще никога заблудиш Вселена, Всемир и Съдебните везни в решение на делата твои! В мига на възкресение под Архангелска тръба, то е навек вселенно селение, ново изкупление над Новата планета Земя звезда, когато след хилядата години ще ти се наложат присъдите – язвите седем зли, всичкото твое завладение ще влезе в огъня и ще изгори с теб наедно, с повърхността земна, напоена с вонята от жертвите твои! Но планета Земя ще се за во век освободи от теб и от владението твое чрез ядрото си свято, неосквернено навек за Мен и Съда велик, запомни!
Днес Ний, Съдът велик, без Генералния Законодател и Съдия Тройния Лик, единни с вселенен, свидетелствен, всемирен наблюдателен лик, наново ти изявихме съдбите осъдени, да не дириш онова, коего си загубил завсегда. Не събирай Гога и Магога, не бий гонгове, не пали огньове бенгалски, не строй атоми. Човек те вкуси в Хирушима и Нагазаки – твои смъртоносни дела! А сега измисли неутрони и водороди, о, това ще е за теб и твоята присъда! Това са седем язви зли на делата ти осъдени твои, от които ще вкусиш лично ти, в единство с всичко, което ти е повивало на лъжи и те е следвало сред Земя! Защото след втората ти присъда, след второто ти възкресение, отново ще се надигнеш ти, ще събереш Гога и Магога и срещу Новия Ерусалим ще се опълчиш, но никога не ще получиш онова, което ти не оцени и Закона вселенен наруши. Не ще се върнеш в Небето нивга ти! Защото осъден си с всичкото твое завоевание и ще гориш навеки с блудницата твоя Вавилон, помни!
Ето погледни, пролет е, ухае Земя. Разцъфтява се нейната сърцевина и ухание изпраща в просторите небесни; и във всяко нейно завъртяване се покланя пред Небе! Окръжена е с начертания на меридиани и паралели, препасана с пояса екваториален като девойка. А твоето владение в определение твое е два полюса ледени, върти се там с вихри ти необуздани, страсти неовладяни. И нека той – шестият ти континент, полюсът леден, е за твоето изгнание, дом твой! Но не ще можеш да се свъртиш ти и в Небе ще пожелаеш да се завърнеш, като на дяволица ти са изродени криле и летиш в Поднебесната, без да можеш да стигнеш Небе. А погледни албатроса, как волно е разперил криле, лети надлъж и шир, свободен от твоя взор, сред просторите небесни лети, лети над океани и моря! О, погледни как смело е яхнал жребеца бели – ден светли, венец му златен, ,нетленен, сплетен от лъчите на Правда, ореол над глава му сияен! И чуе се вече тропот на конница смела сред Земя, яхнало е жребците бели Войнство Му смело – Правда на Вожда им, те, Негова Лична гвардия със съдби нетленни, развели знамена на Вест църковна в запечатващи съдби! И чакат мига върховен да обиколят планета Земя и да чуят Архангелска тръба, за да се преобразят в миг на зеница и да посрещнат на облаците Вожда свой, увенчан като Цар и Господар навеки! Амин!“
”А сега, враже на всяка Правда, запомни: Ето ти съдба в чин втори на звяра, образ твой, чрез който ти се яви в Едемския рай и първата човешка двойка подмами – Ева и Адам. А днес се явяваш, за да получиш наградите на делата твои осъдени. И да ти покажем Ний, Съдът велик, твоя осъден лик, но сега в чин „змей червен”, носещ блудницата Вавилон на твоите плещи цели седем Новозаветни църковни периода. Ти сам се издаде като седна на нейния окървавен трон и се окичи с трикатната й корона, и се охрани с войнството й кардиналско. А сега ще отговаряш, коя е тя?
Коя е тя, която държи чаша златна на опиянение в ръка? А ти я пълнеше с кървите невинни на Божиите светии. Но ти пожела царството, и трона, и короната й да се увенчаете завсегда с гибелта на мерзостта и смъртта. Коя е тя, кажи? Питаме те, кажи, Ний, Съд велик, в протестните си апели за велики победи. Кажи, коя е Вавилон окървавена, потънала в кърви до узди, която седи на трон с корона, а душите невинни изкачват стълбите й на колене? А тя с корона приема им поклона? Кой стои на трона окървавен? Да! римокатолическата блудница Вавилон, с царство й Ватикана – Рим, още не изживял опиянението си от Втория Армагедон. Макар и ранена от неуспеха си, препасва си чресла с кордона на осъдената си съдба – религия осъдена. А ти се под таз корона на Вавилона скри, и се увенча чрез папата си, който сам избра Кажи, как ще оправдаеш дялото си на посегателство чрез блудницата твоя? Или сенките древни отлетяха в забрава чрез свещенствата, Израилеви съдби, които ти чрез падналите си войнства завладя и що ли рече: ”Като Пилат Понтийски ще си умия ръцете?“ А че Твореца си на кръста прикова чрез Месия – Христа, как ще отговаряш ти сега? Или ще речеш: ”Той в Небе отлетя, а аз пирувам с Вавилон сред планета Земя!” Помни, че ти е решена вече съдбата, както на тебе, така и на нея!
В този миг, Ний, Съдът велик, ви отговаряме: осъдихме те по книгите на делата лични твои зли, записани от Свидетелите съдебни и потвърдени от наблюдателите всемирни пред Нас, Съда Велик! А сега ето дялото ти чрез блудницата, духовен Вавилон.
То почна от сенките световни на Вавилон с кулата на Каиновия род. Ти пожела да стигнеш Небеса, за да се върнеш без крила. А те не бяха още съвсем изродени – дяволица летеше в Поднебесната. Но ти Небето целеше, да стигнеш предела, да наложиш твоите цели с отдели на лични беззакония твои. И все не успяваше. А днес къде е сянката на тез твои завладения? Тя отдавна отлетя! Но питаме: къде е Вавилон чрез дяло ти злокобно на фараон, къде е войнството, завладяно от духа ти лукав? Да! В бездните на Червеното море погинаха само оръдията твои, войнства фараонови. В плановете твои да постигнеш цели, не избираше средства за грабеж. Но нали си дух лукав, гонеше народа избран и сред пустинята огнена повдигна Корея, Дотан и Авирона. Там ти бе нагонът и тронът в огнената яма на гибелния ти стремеж за владичество и метеж. Или ще кажеш след това – дялото ти в гавра в полата на Синай наистина чрез телето златно ти прие поклона на един цял народ пред лицето на Неговия Бог и твой Творец?
Но днес си извикан да отговаряш пред Съда велик и пред Закона на правда за делата твои, извършени в нечестие!
А сега за сянката на Вавилон световен – закорави и завладя, огради Ерихона. Но сенките още говорят и ти показаха съдбите, как ти се сринаха стените след седем обиколки на Седемте периода време определено. Тез сенки отлетяха, но показаха Същините духовни. Ти подгони тоз народ, а всъщност Мен гонеше чрез него ти и го спъваше чрез лъжите на пророка ти Ваала. Кой ти позволи? Туй дяло записано е в Книгите на делата ти зли. Обсеби Саула и в Ендор го унищожи. Обсеби Авесалом и Адон снижи до Земи. Постигна ли целта си ти? Делата ти на злини записани са до едно в Книгата на делата зли! За всички ще отговаряш пред всички, които плени, във второто възкресение, след хилядагодишното ти изгнание. Не ще ги вси изброяваме ние, защото осъден си вече ти. Но протестираш и ние ти ги напомняме, да ги не отричаш! В лъвовата яма Даниил хвърли сред зверовете с нравите твои. Но Ангел от Бога Даниил спаси. И тогава що стана в пира вавилонски на Валтасара (Даниил 5-та гл.)? Туй ти е съдбата с блудницата Вавилон. Погуби и Ирода като се опи с кръвта на невинните еврейски деца. Кого диреше ти тогаз? Месия? Ти видя Неговата звезда и за таз кръв невинна детска ще отговаряш ти. Но как ще се оправдаеш за Месия, като посегна на Него чрез свещеното еврейско Войнство? Кажи!
Ний, Съдът велик, те питаме без Генералния Законодателен Лик, в подвига Си е велик. А ти победен биде чрез Кръвта на Месия, която ти на кръста проля! А Той като смел Войн се яви и нов път на спасение начерта, нов завет, нова ера яви! И църковните основи положи: нов дом, Рай Божий завсегда сред цялата планета Земя, с която ти воюваш, а тя те побеждаваше. Кажи, по кои дела те осъдихме Ний, Съдът велик пред Закона на правда? Не са ли те твои? Ето, кръстът още стърчи. А Вавилон за украса го държи. На него ти живота светли прикова! И всички древни сенки ти показаха делата ти зли, но Кръвта пролята Земя попи. Тя, Земя, олтар свещен се яви пред цялата Вселена, Всемир. И от Свещеническа ръка жертвата принесена се прие в Небеса! Предвиди ли ти това? Че тя, Кръвта, като изкупителна цена се прие за цялата планета Земя с трите й пояса живи съдби. Ти сам го знаеш това, че би камбаната, за да оповестиш пъкленото си дяло – лично твое. Но победен ли беше ти? Още на третия ден, в зори, Небе чрез Глас разтърси Земя и тя разтвори пазвата своя, и върна жертвата пленена. И Победителят над смъртта и тлението възкръсна в нетление завсегда. И какво чу ти, кажи! Да! Понесе се песента, запята от Небе, Земя: ”Где ти е, смърте, жилото и где, аде, победата?” Но с това всякой разумя, че иде ден велик и ще се прослави Всемогъщият Творец чрез Тройния Си Лик. Амин!
Но ти какво направи? Вместо в покаяние да застанеш, пламна в яростен нагон за царска власт и трон и скри се под короната на Нерон! И в страстите ти хищни на образа ти втори, звяров, повдигна се в арените пищни и опиваше се от кървите невинни на майки и деца, още сучещи на гърда. Но таз кръв невинна ден и нощ викаше пред Небеса за отплата, в единство с кръвта на Месия и Авеля! А ти се опиваше с блудницата, която сам роди в пира Валтасаров и продължи на колове живи хора да побиваш, и като огнени факли да ги гориш в пищните си тържества. Не си скрил делата си нечисти, те са записани в Книгата на злините твои. А споменът им стои записан в историята земна пред всички народи и племена от езици и колена. Но престана ли пирът ти злокобен сред Земя? Преследваше ти не само християните, но и всички същества. Кажи, чрез кое дяло те осъдихме Ние, Съдът велик? Не е ли по твоето? Кой подпали Рим, чие дяло е това, не е ли твое, чрез Нерона? Защо не признаеш това? Вселена, Всемир видя и е записано в Книгите на делата твои зли, и това ти стори, за да обвиниш моите последователи християните. Рим гореше, а ти чрез Нерона се наслаждаваше и свидетели диреше, за да се оправдаеш за кървите невинни, които проливаше. Но знаеше ли ти, че тез твои дела са записани в Книгите небесни, а и земната история безпогрешно е отбелязала всичките ти зли дела, както Рим, че горя, запален от твоята ръка чрез Нерона, за да се насладиш сам ти на трона? Тъй и на Голгота Кръста Христов поби и дялото най-мерзостно извърши! Кажи, коя е таз памет безпогрешна, записала делата ти зли? Това, враже лукави, е Библията на стар и нов израил долу на Земя!
И сега, във вековете днешни, пак Рим се яви, едва преминали раните му, горд чрез папите, ето ти под короната им се скри и продължи на огнени клади да гориш всеки светия Божий, който на папата, съсъд твой, не се поклони! На инквизициите ликуваше ти, във Ватикана охранен в пурпур и злато – кардиналство с трон и корона, със скиптър в ръка, само заповеди издаваше за злина. А какво ще кажеш за кръстоносните походи? Сам във Верона ти благославяше тез пълчища, орди, безотговорно опиващи се с кръв невинна. Тъй Вавилон духовен с теб се опиваше, в единство с твоите паднали ангели, завладели кардиналства, сред Земя. Тез дела твои злокобни, чрез тях историята световна и Вселената ги е записала. Лъжа ли е това, че тез дела злокобни не си ги сторил ти сред планета Земя? Помисли ли си ти? ”О, времена, времена човешки, скрити от вековете, мои грешки, те ще пребледнеят и изчезнат! Не съм отговорен пред родовете човешки, изчезнали три пояса земни творения!“ А ти се излъга, ето явиха се те в сетните дни като прелетни птици и Ний, Съдът велик, явихме се пред Генералния Законодателен Лик, за да осъдим съдбите вси на целия земен лик, с три пояса земни за тез ужаси и беди, които сам ти причини на творенията Мои. За тях свидетелства Вселена, Всемир, Небе за Земя. И твоите нечестиви дела с блудницата духовна Вавилон – римокатолицизма, Черквата католическа, избраницата твоя окървавена, нечиста, с чаша в ръка и ти сам я носиш на твоята плеща чрез войнството си земно – кардиналство и папство! Не си ли ти, отговори?! Ти си тоз, който със смъртната коса коси, разпрострял смъртта, силата твоя над материя, пръст, земя. Ти си там, на трона папски, окръжен от обсебено кардиналство, в плен на духовете зли, паднало небесно войнство, което ти сам плени и го поведе в паденията си вси. А сега кажи, по кои дела да съдим таз блудница разстлана, носена от твоите плещи, а ти – змей червен със седем глави? Не си ли ти? Да! Потвърждава Съдът велик, ти и само ти си! Вие двама с блудницата се опихте до насита от кървите невинни.
Питаме те, Ние, Съдът небесен велик, къде да скрием делата твои от още димящите пещи от Втората световна война? Не вие ли двама с блудницата подадохте си ръка? И ти в образа си втори на звяр Хитлер тръбяхте: ”Рим – Берлин, ос една?” О, да! Лъжа ли е това, че в един ум вървяхте сред Земя и унищожавахте Моята любима творба? Кой бе звярът и коя блудницата с чаша в ръка, опиващи се в неправди и пиещи кървите невинни на Моите деца? И планета Земя трепереше в ужас от пира ви злокобен, и тръпнеха три пояса земна творба – флора, фауна и човек. Ела и скрий, ако можеш, газовите пещи, лагерите ти зловещи, куповете от черепи и кости! И това нечовешко дяло на беззаконие е твое лично шествие над Земя опожарена, одимена от вонящите гробове човешки. То е твое дяло, но и твоя лична съдба в единство с блудницата Вавилон, духовен и световен. И в хилядагодишното ви изгнание сред запустялата Земя вий двама като нечисти гадини ще ядете мъртви телеса, вонята от труповете ще бъде насладата ваша. И от чашата налята от твоята ръка ще пиете кръв мъртвешка, която вий двама проливахте сред Земя. Ето вашите дела не са скрити от очите на Съда в Небеса. Къде беше ти, когато Хирошима и Нагазаки в ужасна съдба, от теб наранени, викаха към Небеса? Коя бе ръката, която ти употреби и огъня на геената подпали? И наслади се от страдания и смърт на жертвите невинни, нали? От тоз корен е ръката, който и Антихрист роди. Това са твои рожби ехидни на твоите съдби. Това дяло твое е и на твоите плещи лежи! И Ний, Съдът Велик, ти изявяваме делата и заявяваме открито решенията вси. Вие, звяр червен и блудница окървавена, имате една и съща съдба. Затова и ще се давите в потопа на мерзостите ви вси, както в Червеното море все твои нечисти дела. Отречи ги, ако можеш ти! Но човешката история безпогрешно ги е отбелязала, помни това. Но и тез, Следващи, които ти готвиш днес, са готови да ги приемеш сам ти в чин ”Седем язви зли“ сред планета Земя.
Ето това е дялото ти, с което ти се увенча на Земя с блудния Вавилон – духовен и световен, а наградата ти е още в чашата преляла в нейната ръка, която ти сам пълнеше с нечистота. И готвиш се да притуриш в Трета световна и духовна Армагедонска война. Знаеш, че не ще спечелиш и сега и още дишаш заплахи, бунтуваш се и протестираш. Защо е това като вси твои дела се потвърдиха и светъл ще узнае кой си ти, паднали ангеле небесен, душе зъл, повел със себе си една трета паднали духове, нечисти ангели небесни. Не протестирай, дялото ти е веч решено. Остават ти хиляда години вързан с кордона на осъждение, изгнание сред планета Земя. Докато в Небе, след грабване на църквата, напълно ти се потвърди присъдата и навлезе в изпълнение на теб в чина ти ”Звяр червен”, а тя ”Блудница Вавилон”! И все още готвиш се за победи, те са явени веч: седем язви зли, които ще вкусите вие – ваши присъди в награди на лични ви дела: атома, водорода, неутрона и какви ли не още злини, които ще се излеят над вашите глави. Това е огънят от Небето, който ще свалиш лично ти, но не ще никому увредиш, нито Църквата новозаветна духовна ще покосиш. Защото, Ние, Съдът велик, пред Закона на правда й оправдахме съдби и решихме й делата по Книгите на делата добри, записани от вселенни свидетели вси. И всемирните наблюдатели ги потвърдиха сами! А всички ужаси и беди, язви зли, са дяло на твоите гърди и на твоята съмишленица – блудницата Вавилон. Да! Тя в единство с теб ще сподели всичките награди на личните ти дела, осъдени завсегда!
И защо се бунтуваш от присъдата твоя? Кой те наказа и реши дела ти? Ние, Съдът велик, или Законът на правда те осъди завсегда, който е най-вярната Везна? Или невярно са записани делата ти зли от вселенни свидетели и непотвърдени ли остават те от всемирни наблюдатели? Затова не се бунтувай като разярен океан, не бушувай като разгневено море. Присъдата ти е потвърдена и чака своето изпълнение. С това, Ний, Съдът велик, без Генералния Законодателен Лик велик, в подвизи на Правда законна, ти отговаряме на бунта – протестен апел пред Съда велик!!!”
07.03.81 г.