И чу се Глас на Съдебно разрешителната власт:
”Стражо Божий, в служение пред Небе яви се, приеми волята Моя в разрешение на Съда небесен велик в правда на Закон като съдба след Разрешение и приключване на Съда: ”О, Съде велик, ето пред Твоя Лик се яви стражът Мой, бъди готов и изречи разрешителните съдби над всички земни мерзости като върхове на народите във времената и вековете.’
И чу се Глас на Съдебно разрешителна власт:
”Стражо на живия Бог, днес чрез Глас на Съдебно разрешителна власт, Ний, Съдът в правда на Закон пред Върховния закон небесен, изричаме съдби като решения над земните суети като заблуждения, учения над всички земни богове, които са имали човешките родове във вековете от планините и са си кичили гърдите, и са им приписвали хвалите и почитта си. Ето им участта като сноп на осъждение: Вий земни заблуждения, богове и митове, прах в земя, проклети бъдете, с една трета в земя се сринете, осъдени завсегда на смърт вечна – души и тела наедно със Земя, проклятието тежко над нея и във второто възкресение на цялото осъждение кат кордон на вековете ваши поклонници на боговете изгорете! Изгорете, изгорете в едно с всичкото проклятие над Земя като прокълната земна прах в деня на очистване на Земя чрез огъня на очистение, чрез победата славна на чина в първосвещена съдба, Който ви е свидетел на мерзостните служения. Вие всички, осъдени от великия Съд на правда чрез Закон небесен, не се намирайте веч наедно със своя водач – заблудителния косач на смъртта! Това ви е присъдата втора завсегда за решение на Съда.
Днес отиде в погребение и ангелът на осъждение в плътта чрез греха, който извърши чрез непокорство в Лаодикийското осъждение като се покори на греха.
###
Проклятие приемете вие, всички осъждения на земни богове и чрез вас водача ваш, и в проклятие изгорете завсегда във втората присъда наедно с греха на Земя! Ний, Съдът велик небесен в правда на Закон, ви изявихме съдбата пред целокупната Земя за мерзостта ваша във времената пред Небесата; вий, които не сте богове, си приписвахте право на богове сред родове, днес приемете наградата си на първо осъдени в плътта, и второ на духа нечист във вас във втората смърт, наедно със Земя. От Съда на правда велик.“
И чу се Глас над Земя на Небесно съдебно разрешителната власт над вси мъртви богове, явили се в редовете на народите и племената, езиците и колената сред Земята във времената на вековете и Великият съд на правда им отдаваше според делата на всичките им заблудителни учения като Сатанинско погубление чрез спиритично учение на официални земни богове, обявени като пророци, учители и свещеници на всички идолослужения на капища в унищожение сред вси земни племена.
И чу се Глас на Съдебната власт сред Земя чрез Дух Святи в стража като могъщо изпълнение на присъда в приключени дела – Съда и стражът прие изявление в изпълнение на небесния Съд в действие по План на приключващи земни съдби.
И чу се Глас на Съдебно разрешителна власт небесна:
”О, вий земни върхове на учения чрез богове, митове сред народи и племена, езици и колена, които безсрамно ограбвахте Твореца си на всяка правда, днес Ний, Съдът велик чрез изпълнителен Лик над осъдена съдба – враже осъждение чрез собствените ви дела днес, наедно с всичките ви поклонници и вожд, комуто сте се поклонили, Ний, Съдът велик, ви отдаваме вашата лична награда на лични дела: проклятието да ви върже като сноп от ветви на осъждение и прахове и телата на живите представители да бъдат унищожени в една трета над Земя, когато чрез язва зла й се отдава. Приемете присъдата си, живи и мъртви осъдени и в една трета погинете и във второто възкресение наедно със Земя и Сатана – ваш вожд изгорете в проклятието си. И никога, никой и праха ви да се не намери в ново пречистена Земя под Ново Небе за във вечността.
Днес, проклятие, над Земя вържи ги завсегда и като сноп ги счупи, и в огъня неугасим ги изгори наедно с една трета от Земя – прахът им и духът им нечист завсегда в пречистена навек Земя да не се намерят никога.
Днес, Ний, Съдът велик небесен, след разрешение на съдбите като приключващ съдба, наново им разрешихме съдбите да възкръснат за втора присъда в изпълнение над Земя.
Свърши се! Приключи се! Свърши се! Приключи се Съдът над мъртви осъдени и живи осъдени и като сноп от ветви от Създание – Каин до Скончание, вързани са на Земя за хиляда години и след второто възкресение на осъждение пак да се явят и възкръснат в дух на нечистота и приемат втората съдебна присъда, изпълнена над плътта и духа, наедно със Сатана и Земя осъдена и праха им.
Ний, целият Съд небесен, изявихме над Земя чрез Глас на Небесно разрешителна власт по план на осъждение съдбата и наградата над осъждение и проклятие на земните спящи в праха богове, които не са богове и митове, а само чрез тях се е проявявал Сатана сред земните родове от три пояса съдби и е печелил плевели на осъждение поклонници. И днес единни над богове и поклонници техни от редове бидоха свързани като ветви в сноп техните съдби. А над живите проклятието лежи и в язвите кат награди техни във време на отдаване на една трета над Земя нека да погине заедно всички в телата. И във второто възкресение да чуят втората тръба да станат за второ осъждение, да го приемат като награда. И над нечистия им дух наедно с всичкото проклятие като Сатанинско проявление над Земя, Ний заявяваме съдба, че истина е туй Слово в разрешителни съдби над целокупното осъждение.
И е явена чрез Дух Святи на стража над Земя, но целокупно, за да не намери, ни да обвини Небе, че не е чул или видял или е бил предупреден за хода на Плана в действие на съдебни разрешения над Земя и земното осъждение.”
Край от Съда велик в пълнота на всяка правда чрез Закон над Земя и земна целокупност от три пояса съдби – флора, фауна и човек.
13.11.64 г.
На 12.11.1964 г. заспа съсъдът на Ангела Лаодикийски (Гина – Ангелина), на 13.11.1964 г. я погребаха и в същия ден Съдът небесен изрече присъдата над осъждението за втората смърт при второ възкресение – в огъня на осъждение да изгори и прахът им заедно със земното проклятие над Земя. А Земя да премине през огъня на очистение.
ПРИЗНАНИЕТО НА САТАНА ПРЕД ВСЕЛЕНА, ВСЕМИР И СЪДА ВЕЛИК
”Признавам, че аз съм падналият небесен ангел, който държи в левицата своя смъртната коса. Няма да позволя и друг да се намеси и спечели таз борба! Че Славата Му безпределно окръжава три пояса земни и Земя. Че флора и фауна се явявали в багри вси на дъгата. А човек се строявал в раси и племена. Но те като родове, древни кервани пътуваха из пустинята Земя, като мравки в наниз се водеха, как да ги не кося? Простирах косата на смъртта и ги унищожавах. Да! Аз бях тоз, който покосявах всичко, което се изпречваше на пътя ми! Но най-много се опиянявах във време на войни, когато кръв до колене заливаше земните плещи. Във Втората Армагедонска война преситен бях да пия кръв, в сила и мощ на атома се явих. И радвах се, когато облакът на смъртта над Земя се разстилаше, и ревях с победен глас: О, нима това не е моята сила и власт? Не е ли победа моя – слава несравнима?
Защо се надига и се хвали със славата си несравнима сред планета Земя Вторият Образ на Твореца? Но само това ли е? В Армагедона сам звярът ревеше в нагона мой за власт победна и трона. Нему дадох силата си аз и той я яви по-черна от черния повой, в който се пови и сам той! Опивах се в кървите невинни на пленниците мои и носеше се мирис на тление, воня, а аз сам се ровех в труповете и дирих удове. Запалих пещите огнени и се наслаждавах, когато тела човешки се топяха и кости горяха. Нали над тях висеше клетвата, че на Него посегнаха, а сега като сухи дървя горяха за слава моя! Как не ще я признае, нито узнае за какво отправям тоз протест пред Небе и славата си явявам. Че Той имал слава несравнима, но тя не е тъй лесно уловима, че движел всемирната Слънчева система в Мощ и жизнена сила!
А аз смъртна коса държа, кося и побеждавам! Това е моята несметна слава – да се не намериш в плама й зловещи, като в Нагазаки и Хирошима, където ме помнят мнозина. А сега готвя се аз с крила железни да полетя и в славата на неутрона и водорода всичко да победя. Но веднаж само да успея в Трети Армагедон гнева си да излея, огън и смърт да сея! Реки от кърви Земя ще залеят и в сълзи човешки ще се окъпе моята мъст коварна. Никога Нерон не ще забравя, че волята моя изпълни и се нареди в конвоя. А чрез нагона му за власт и трон аз при него намерих крепък подслон. Ако успея, не ще ли е славата моя чрез смърт, пътя за власт да устроя, Земя да завладея? В дискусията моя дела си на победи вси ще изровя и с тях човека, покорен, волята моя ще натоваря. Аз войнство водя, легиони, те са с жила на скорпиони, че крилата изродени на лъжата с какво ще са сравнени? В древност имах Ваала на Земята и водех в заблуда духовна стадата. И чрез всички идоли и поклони явявах своите нагони. Простирах ръце си в коварство и мъст, дано кръвта на изкуплението да спра, цената на спасението да осуетя! И докато успея трона папски да завладея, реки от кърви потекоха по нея, Земя, с която искам да се увенчая. И така със сила и власт влезнах през портите на Ватикана, че ний двама – аз и Вавилона света ще завладеем с лицемерие и измама! И двама в единство глас повишихме: блудница Вавилон и Звяр в пълнота явихме! И така в мерзост се опихме, размахахме смъртна коса сред Земя. Но за зла участ запазихме папската корона и на Ватикана трона.
Бледнее дялото на Мохамеда пред великите на злина дела на блудница и звяра! Пропълзя охлюв гол и под моя власт се намери. В огнените пещи живи хора горяха – не са ли тез мои дела на победи? Но как лесно славата моя залезе, че уплаши се подгонен звярът и скри охлювът рога си уродливи – на Вавилон славата се забули. Но днес пак намерих аз подслон под нейния на неправда трон. Макар и победен, не съм от сила лишен, макар и с проказа, но това беше лична моя слава! Ето ураган надигам, тежък боздуган, с Исмаиловите племена ще се обединя, че Мохамед е моя наслада в измами вси, като овчар стада да водя, козар с кози по скали да бродя! Не ще ли и сега Съдът да признае, че това е моя несравнима слава? Къде остава Неговата Правда? Ужасите и бедите кой ги на Земя създаде, не аз ли, Сатана, опиващ се в кървави реки на човеци вси?
С кого да се сравня? Библията свята за мен оповестява, че съм звезда Пелин и водите вгорчавам. Това не е ли власт и сила? Не е ли моя вечна слава? Кой нивата Земя с толкова много плевели пося? Не аз ли бях сеячът на смъртта с жилото й – грехът ми е оръжие в ръка! Във всички тез явления аз вложих моето умение! Не скривам от вас, Съда велик, че с инквизиции и клади света земен покорих. И всяко живо създание трепереше пред моето изобретение. Войнство си могъщо от кардинали държах в окървавената си ръка и приемах от тях похвали. Ръка на мерзост прострях, над походи кръстоносни изричах благословения. Не съм ли все аз, в Древност и днес пред вас? В ръка си атома държа, готов в боя да отмъстя, да се с исляма прославя Защо Небе, Съдът, не приема победата моя и ме лишава от заслужената ми награда? Аз съм навсякъде, където гори огнена пещ и тлеят в нея тела човешки. Повдигам народи във войни, не го отричам това, аз съм навсякъде и жадувам за победа, призната от Вас, Съда! Във вековете на Земя как човешка плът горя, майки с деца умираха в нажежените ми ръце и досега, не аз ли съм причинител на смъртта? Това е за моя наслада и боря се с милостта и любовта Творцува. Тлението владея, Земя пред мен леденее. И как сега да отстъпя пред Съда? О, да! Боря се за награда!
Това съм аз, Сатана, дух на неправда и злина!“
1979 г.